1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?,
№ ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 17

На 6 юли 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?,
№ ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, в режим на падащ кворум сме.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам да започнем първо с дневния ред и той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?,
№ ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09 юни 2016 г. – първо гласуване.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерския съвет: Мариета Немска – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика“, Мариана Славкова – държавен експерт към Дирекция „Икономическа и социална политика“, Георги Йончев – държавен експерт към Дирекция „Икономическа и социална политика“, Николай Алексиев – експерт към кабинета на заместник-министър-председателя Томислав Дончев и д-р Таня Бузева – преподавател в Софийския университет;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор.
Колеги, законопроектът е разпределен на десет комисии. Ние не сме водеща комисия. В седем от комисиите той вече е минал своето разглеждане. Така че Ви казвам още един път – не сме водеща комисия и всички въпроси, които имате между първо и второ четене, трябва да преценим дали да минават през нас като някои от депутатите – членове на комисията, или директно към водещата комисия.
Ще помоля накратко вносителите извън това, което го има в почти 30-те страници мотиви, да ни кажете какво имате допълнително да добавите.
Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА (държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“ към МС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Както каза и председателят, мотивите са доста подробни. Така че аз съвсем накратко ще спра вашето внимание върху съществените решения, които са предложени със законопроекта за концесиите.
Това е един нов законопроект, който обединява материята, която понастоящем е регулирана с действащите Закон за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, като една от целите на законопроекта е да въведе във функционалното законодателство изискванията на Директива 2014/23 относно възлагането на договори за концесии.
В законопроекта са дефинирани три основни вида концесии. Това са концесиите за строителство, концесиите за услуги и концесиите за ползване.
Концесиите за строителство и за услуги са дефинирани като публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор изпълнението на строителство или на услуги, срещу което икономическият оператор получава правото да експлоатира това строителство или услуги.
Концесията за ползване – това са традиционните концесии в Република България, които са в изпълнение на чл. 18, ал. 5 от Конституцията, които традиционно от 2006 г. са концесии за ползване на обекти, които са държавна или общинска собственост.
Обхватът на концесиите е разширен, като към тях са причислени и така наречените несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени със Закона за публично-частното партньорство. При тези договори за предоставените услуги не се дължат плащания от потребителите или, ако такива се дължат, не е предвидено да ги получава концесионерът, поради което правото на експлоатация на икономическия оператор включва и извършването на плащания от страна на публичния партньор – концедента.
Законопроектът въвежда понятието „европейски праг“. Това понастоящем е сума от 5 220 000 евро, който европейски праг е въведен като разграничителен критерий на концесиите с трансграничен интерес и концесиите без трансграничен интересен. Всяка концесия за строителство и за услуги, която е над европейския праг, е концесия с трансграничен интерес. За нея изцяло се прилагат всички правила на директивата за възлагане на концесии, включително изискванията на регламента, който определя стандартните формуляри за публикуване на обявления в официален вестник на Европейския съюз.
Концесиите за строителство и за услуги, които са под европейския праг, както и концесиите за ползване, са определени като концесии без трансграничен интерес.
Запазва се понятието „концедент“, но то се натоварва с ново съдържание, като функциите на концедент се възлагат на министрите и на кметовете на общини, като се запазва контролната функция на колективните органи, съответно Министерския съвет и Общински съвет, които одобряват най-съществените решения на концедентите. Това е решението за откриване на процедурата, за прекратяване на процедурата, както и решенията за изменение и за прекратяване на концесионни договори.
Специално внимание в законопроекта е отделено на така наречените финансово-икономически елементи на концесията. Това са стойност на концесията, прогнозна стойност на концесията, дефинирано е понятието „оперативен риск“. Оперативният риск представлява риска от излагане на колебанията на пазара относно търсенето и/или предлагането на строителството или услугите, които са предмет на договора и се счита, че този оперативен риск е поет тогава, когато при нормални условия на концесионера не му е гарантирано, че ще си възвърне вложените инвестиции и разходи по експлоатация на строителството и услугите. При концесиите за строителство е определено, че концесионерът следва да поеме и строителния риск.
Всяка концесия трябва да се възложи за определен срок, който не може да надвишава времето, което е необходимо концесионерът да възвърне направените инвестициите заедно с предварително прогнозирана печалба. Винаги при откриването на процедура за възлагане на концесия концедентът трябва да определи максимален срок. Освен това конкретният срок на концесията винаги е критерий на възлагане и това, което се предлага от участниците в процедурата, не може да надвишава максималния срок, който е определен при откриването на процедурата.
За да се защити обществения интерес и в резултат на предложения, направени по време на общественото обсъждане, се въвеждат и допълнителни гаранции, като за държавните концесии, когато прогнозираният от концедента максимален срок надвишава 50 години, е предвидено предварително разрешение от Народното събрание. За общинските концесии, когато максималният срок е над 25 години, се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от общинските съветници, а над 50-годишен срок трябва, както и при държавните концесии, да бъде предварително одобрен от Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз Ви предлагам да спрем дотук. Всичко това го има в мотивите. Всичките 32 страници сме ги чели внимателно. Нашата комисия с това се слави – ние четем всичко много подробно.
Но, тъй като знам, че имате да докладвате и в друга комисия, предлагам веднага да дадем думата първо на народните представители за въпроси към вас и след това – и на гостите на комисията.
Първо давам думата на господин Байрактаров. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам само един въпрос към вносителите, който ме касае и се надявам да получа смислен отговор по този въпрос.
Моят въпрос е относно промените в § 17 на Преходните и заключителните разпоредби и по-точно създаването на нова ал. 6. Накратко какво касае този текст.
Знаете, че по чл. 9а от Закона за местните данъци и такси общините са тези, които събират таксите. Само че с новата ал. 6 вие сте предвидили следния текст:
„(6) Общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, не се събират по реда на ал. 1“ – тази, която цитирах преди малко в чл. 9а – „а се събират от концесионер …..“.
Тоест, питам ви как ще се процедира, ако примерно местна такса „битови отпадъци“ се даде и се предостави като възможност да бъде събирана от концесионера? Предвидили ли сте какви са последствията, кой ще осъществява контрол за правилно и добре свършената работа от концесионера по събиране и извозване на битовите отпадъци и по какъв начин ще рефлектира това върху самото население на съответната община?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ви предлагам да видим още въпроси, да ги съберем и тогава да отговаряте.
Колеги, народни представители, въпроси?
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За втори път аз или някой от присъстващите обсъждаме законопроекта, защото той беше представен на нашето внимание в Комисията по енергетика и там, между другото, с 6:6 гласа не беше одобрен. Тя не е водеща, както и Комисията по икономическа политика и туризъм също не е водеща.
Основната забележка, която имах аз, а и някои други колеги, е, че правата по организиране на концесията се прехвърлят към ресорните министри, съответно към кметовете на общини, което намалява взаимния контрол, който би съществувал, ако колективните органи участват в самото начало на процедурата по концесия, в случая – Министерският съвет, където има представители теоретично на различни партии, може и на експерти, което е форма на взаимен контрол. Най-малкото министърът на финансите ще бъде уведомен, ще знае какво се случва и ще може да изкаже мнение, каквото в сегашната предложена процедура не може да се реализира. Същото важи и за общинския съвет, където има представители на различни политически партии, може да има и съветници, избрани като независими.
Това също е форма на взаимен контрол, която вече се заобикаля и няма да работи и ще има един списък с възможните обекти за концесиониране и ресорният министър, примерно, ще може по свое усмотрение и решение всичко от списъка, което касае неговата област, да започне процедурата по концесия, без да уведомява никого на практика до момента, докато процедурата не е завършена като избор на концесионер, което за мен е неприемливо и смятам, да се въздържа отново по този законопроект.
Смятам, че рисковете се повишават от самите нелицеприятни практики и по тази причина ще гласувам „въздържал се“. Ние от Реформаторския блок – заедно с колегата Румен Христов, ще гласуваме „въздържали се“ и специално, господин председател, искам да Ви помоля да чуем становището на проф. Кръстьо Петков по темата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По-късно ще го чуем, разбира се.
Народните представители, имате ли други въпроси? Да, още един. Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Моят въпрос е свързан със срока на концесиите. В настоящия закон максималният срок е 35 години. В законопроекта се представя възможност, общо взето, да бъде безсрочен договорът с решение на Народното събрание. Няма таван, който да е сложен.
Някакви доводи за големите срокове на концесиите, които се излагат в законопроекта, са гаранции на инвеститора, концесионера, че ще възвърне инвестициите си и ще има някаква планирана печалба.
Вие имате ли някакви икономически анализи, които да доказват и обосновават един срок от 45–50 години за една концесия?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители имат ли въпроси? Ако няма, аз предлагам да отговорите на тези три въпроса и след това ще дадем думата и на гостите. Първият въпрос беше на господин Байрактаров.
Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА (държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“ към МС): Благодаря Ви, господин председател!
Относно § 17, с който се предлага цитираното допълнение в Закона за местните данъци и такси, както казах, в законопроекта са включени и така наречените несамофинансиращи се договори, тоест, концесии, при които няма плащания от страна на потребителите или, ако има такива, не е предвидено концесионерът да ги получава.
Дотолкова, доколкото Законът за местните данъци и такси определя, че местните такси се събират от общинската администрация и постъпват в приход на бюджета, е дадена възможност за всяка една конкретна концесия Общинският съвет да преценява дали общинската администрация ще събира таксите, които се дължат за услугата, която ще се предоставя от концесионера, и на свое собствено основание, под формата на плащане да изплаща възнаграждение на концесионера или да му даде право той директно да събира тези такси и по този начин общинската администрация да не става един посредник.
Що се касае до контрола, със законопроекта е предвидена и още една гаранция за по-качествен контрол относно изпълнението на задълженията както на концедента, така и на концесионера по концесионните договори, като са възложени за това функции на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Така че въпросът дали местната такса, която се дължи за услугата, която ще се предоставя от концесионера, ще се събира от концесионера или ще продължи да се събира от общинската администрация, е въпрос, който във всеки случай се преценява от Общинския съвет.
По отношение на въпроса, зададен от господин Мартин Димитров. Не е вярно, че Министерският съвет или Общинският съвет ще разберат за процедурата едва, когато тя е приключила. В законопроекта изрично е предвидено, че се изисква предварително одобрение, преди издаването на решение за откриване на процедурата.
Освен това има функции на министъра на финансите, като във всички случаи, когато има плащания от страна на концедента, той трябва предварително да даде положително становище. Освен това има съгласуване и с компетентните органи, които отговарят за националната сигурност, за околната среда, за защитените територии и обекти и други, с които също трябва да се извърши съгласуване преди да има откриване на процедура.
Освен това се предвижда да има и Национална стратегия за развитие на концесиите и план за действие на ниво държава, както и планове за действие за всяка община, в които ще се включват проектите за всеки седемгодишен програмен период и не може да се открива процедура за възлагане на концесия за проект, който не е включен в плана. Тоест, Общинският съвет веднъж ще даде санкцията си чрез включване на проекта в плана за съответния период, втори път трябва предварително да одобри разрешението. В противен случай решението на съответния кмет или на министъра ще бъде незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна.
Така че законопроектът предвижда достатъчно гаранции. И без това в момента министрите са тези, които извършват подготвителните действия, тези, които провеждат процедурата. По същество не се променя абсолютно нищо.
Относно срока на концесиите. Вечни концесии не би следвало да има дотолкова, доколкото законът императивно определя, че всяка концесия се предоставя за определен срок. Тоест, този срок трябва да бъде изначално фиксиран като максимален срок, а след това в резултат на проведената процедура ще се определи какъв е конкретният срок, който не може – както казах вече – да бъде по-голям, по-дълъг от максимално определения изначално.
Финансово-икономически разчети в България няма, защото при действието на действащия закон просто не е имало как да се направят такива разчети. Не са много проектите, при които 35-годишен срок няма да бъде достатъчен, за да се възвърне инвестицията. Но изначалното определяне на такъв срок изначално блокира въобще мисълта да се работи, да се развиват такива проекти, тъй като, примерно един тунел или едно по-сложно съоръжение вероятността 35 години да са достатъчни за изплащането, особено, когато държим сметка и за социално приемливата цена на услугата. Тоест, ние ще регулираме по някакъв начин размера на таксите, които ще се събират от потребителите, така че във всеки случай трябва да се направи предварителен анализ. Този анализ трябва да се одобри от министъра на финансите и на база на него да се определи максималният срок.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Славкова.
Господин Пейчев, колеги, господин Димитров, господин Байрактаров?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само един уточняващ въпрос.
Госпожо Славкова, аз неслучайно зададох въпроса по отношение на такса „битови отпадъци“, защото предполагам, че сте си дали сметка, че такса „битови отпадъци“ влече един сериозен масив от информация. Тоест, първо, ако концесионерът не е администратор на лични данни, той няма право да събира тези лични данни. Освен всичко в закона никъде не е предвидено, че концесионерът получава право на достъп до база „население“, а знаете, че това е изключително сериозен въпрос и мисля, че тук трябва да се помисли по отношение изчистване на този текст.
Иначе има практики, даже с колегата Петър Кънев си говорим, че има една ТОЛ такса, но знаете, че тя не влече след себе си база данни на населението, лични данни и т.н. Тук може да се получи един много неприятен момент и на злоупотреба с лични данни и много, много други последствия, свързани с некоректни търговски практики от страна на концесионера или свързани с него лица.
Така че имайте предвид това нещо. Просто го поставям като въпрос за разсъждение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може да не отговаряте на този въпрос. Между първо и второ четене на законопроекта ще имаме предложения и тогава ще ги коментираме тези въпроси.
Професор Петков, заповядайте. Предполагам, че ще има и други желаещи от гостите. Предлагам лимит 3, 4 максимум 5 минути, защото имаме доста дълъг дневен ред днес. Молбата ми е да бъдем по-експедитивни. Още повече, пак предупреждавам, не сме водеща комисия и не можем да бъдем водещи и в обсъждането. Но е желателно да чуем и мнението на гостите.
Заповядайте, господин Петков.
ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ (Съюз на икономистите в България): Благодаря Ви, господин председател! Ще се вместя в регламента.
Уважаеми членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, аз говоря тук от името на група експерти – икономисти, юристи, които работят към Съюза на икономистите в България на доброволни начала, за да оценят качеството на подготвения проект, имайки предвид изключителната сериозност на материята. Става дума за концесии, става дума за публично-частно партньорство, става дума за икономика, която се задъхва от липса на достатъчно ресурс. Така че решението, което в крайна сметка ще се вземе, ще бъде от изключително значение.
Няма да крия, уважаеми господин председател, че ние сме настроени доста критично и в становище от над 12 страници, което изпратихме до Министерския съвет, до другите комисии в парламента, подробно излагаме нашите аргументи. За да бъда кратък и да се вместя в петте минути, искам само да наблегна на няколко неща.
Най-напред целият законопроект, един огромен законопроект като материя, и мотивите към него създават впечатление, че преобладават правните съображения, аспекти и мотиви. Аз лично като икономист се питам всъщност проблемът за концесиите не е ли по-скоро икономически, финансов, отколкото чисто правен?
Естествено, че правните регулации са важни.
На второ място, не мога да си обясня парадокса – мисля, че за първи път става това в България – един приет закон и то приет от политическата формация, която в момента е водеща в управлението, беше блокиран. Не започна работа. Не се направи анализ на силните и слабите страни. Сега изведнъж се денонсира, смачква се цялата материя и се вкарва в проекта за промените в концесията. Имам предвид, разбира се, публично-частното партньорство.
От тази гледна точка бих искал да обърна внимание, че при крайно недостатъчния достъп до сега на България до европейски ресурси по линията на програмата „Юнкер“ и някои други, да се свива, да се стопира или по-скоро да се подценява действието на публично-частното партньорство означава сами да се лишаваме от възможности. Тук се каза от госпожа Славкова колко важни са трансграничните проекти, където ще отидат големите пари. Те не идват в България и би трябвало да се вземат предвид и тези неща.
Накрая на тази първа част, не мога да си обясня при общодостъпните данни за това какво се случва с досегашните концесионни договори, ние нямаме разчети целесъобразно ли е това, което действа в момента като система и какво ще се подобри, колко повече ресурси очакваме след въвеждането на новия закон в действие. В България има 485 концесионни договори, от които по официални данни на управляващите годишно сме достигнали върха от 87 млн. лв. постъпления. Не е нужно човек да има кой знае каква финансово-икономическа подготовка, за да си даде отговор на въпроса, че нашите концесии са евтини. Те са без пари. Някои от тях са подарени.
Препоръчваме – ще го кажа директно – да не се бърза с внасянето в пленарна зала на този законопроект, а да се помисли върху три неща, които могат да се отстранят. И без това сме закъснели с оглед на срока, който ни даде Европейската комисия.
Най-напред – алгоритъмът за изчисляване на финансовите ползи, рискове и загуби не е довършен. Това, което се прилага в момента в европейската практика, е двустепенната процедура. Кой е този ясновидец, който може да прецени каква ще бъде стойността на концесията при срок от 50 години?
Затова винаги предвидливият законодател си оставя възможност след известен период да уточни, да конкретизира, всичко това, разбира се, заедно с концесионера.
На второ място, да бъдем по-пестеливи при предоставяне на активи. Услуги – да! Други модерни форми за концесионира-не и публично-частно партньорство – да! Но стига толкова сме раздавали активи. Би трябвало активите да се управляват с публично-частно партньорство, при което общините и държавата да имат решаваща дума. Иначе ни чака нова вълна от загуби.
Съвсем накрая, не мога да разбера защо се разрешава прехвърляне на концесионера на вземания след време. Практиките в България показват, че в този случай стават счетоводни, финансови и други схеми, които почти винаги, да не кажа винаги, са във вреда на концедента.
Това е съвсем накратко.
Иначе на вниманието на господа депутатите сме предоставили нашето становище. Който желае, ще предоставим допълнително нашите становища.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще помоля, ако може, становището да го оставите в комисията. Ние ще го разпратим.
Има ли други колеги, които желаят думата?
Заповядайте, госпожо Величкова.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Представлявам Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, които на пазара представляват над 70 процента от сектор „бутилирана вода“. Нашата тревога и молбата да се включим в днешното заседание е свързана с отражението, което би имал новият закон за концесии върху процедурата за концесиониране на находища на минерални води.
На първо място, бих искала да отбележа, че основният мотив и аргумент за настоящия законопроект е транспонирането на директива, в която не попадат концесиите на находища на минерални води. Може би от тази гледна точка самите концесии за ползване изглеждат като пришити в този закон и чисто статистически десет пъти само се срещат с всичките си словоформи в разпоредбите на закона.
Това, което ни притеснява най-много като концесионери на находища на минерални води и на първо място, е, срокът на концесиите. С предлагания законопроект се предвижда да се промени досега действащият максимален срок от 35 години и той да бъде намален на 25 години. Основният аргумент, който чухме, е, че концесиите за ползване по принцип не искат никакви инвестиции освен за поддържане на обекта. Възможно е в някои случаи това да е така, но не и за находищата на минерални води.
Инвестициите, които ние правим в разработването на находището, в подмяна на сондажа, в изграждане на бутилиращо предприятие, мощност и инфраструктура, налагането на продукта на пазара предполагат един по-дълъг период на концесиониране. Неслучайно статистически сме направили справка – над 80 процента от действащите концесии в момента са удължени до максималния срок от 35 години.
Другото нещо, което изключително много ни притеснява, е, че със законопроекта се предлага да отпадне Глава шеста в Закона за водите, която предопределя концесионния режим и се губи цялата секторна специфика. Този подход не е приложен по отношение на концесионирането на подземните богатства и крие много рискове за нашия сектор. Основният от тях е, че се намаляват изискванията към концесионерите. Тоест, разпоредбата на чл. 64 дава право да не се поставят изисквания към професионалните и техническите възможности на икономическите оператори или към тяхното финансово и икономическо състояние. Това е изключително критично и като се има предвид, че ние концесионираме находища както изключителна държавна собственост, така и публична общинска собственост, създаваните възможности за разлики в планирането, провеждането, възлагането и мониторинга на процедурите създават условия за неравнопоставеност, а оттам - и нарушаване на конкуренцията на пазара.
Другото, което ни притеснява, е, че е отпаднало изискването за икономически баланс при концесиите за ползване. С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 такъв е вменен като водещ принцип само за концесиите за строителството и услуги. Досега това беше постановено със Закона за водите, а се предлага да отпадне.
Ние считаме, че е изключително важно и приветстваме Националната стратегия, която се предлага със законопроекта, но тя според нас трябва да обхваща плановете както за държавните концесии, така и за общинските, за да може да се осигури интегритет.
Имаме и сериозни притеснения и резерви по отношение предложените разпоредби с § 5, ал. 2 и 3, където считаме, че не може спрямо дългосрочни договори да се прилага уредба, която изцяло преурежда обществените отношения.
Ето защо ние апелираме към вас за съдействие за запазване на секторната специфика и съответно запазване на разпоредбите по отношение на находищата на минерални води в Закона за водите.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Величкова. Молбата ми е това, което току-що ни го прочетохте, да ни го внесете официално в комисията. Ние с водещата комисия ще продължим разговора.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България): То официално е внесено, на осем страници имаме конкретни бележки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Величкова.
Заповядайте, господин Хаджиев.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата): Аз съм проф. Хаджиев от Движение „Защита на гражданите и държавата“.
Откакто свят светува, власт се взема и се държи по два начина – с грабеж и с градеж. За съжаление, цялото ни законодателство узаконява грабежа и води до разрухата на държавата. Свидетели сме 25 години.
Сега съществуващият Закон за концесиите изцяло защитава интересите на концесионера и потъпква до нула общностните интереси на държавата в тази част.
Смятаме, че трябва да се разработи абсолютно нов закон за концесиите, който да съдържа няколко фундаментални стълба. Първо, да привежда в равновесие интересите на държавата и интересите на концесионера. Второ, да предвижда начини за прекратяване на концесията. Тук има един страхотен пропуск. Трето, да предвижда актуализация на определен период на концесионните договори. И четвърто, да създава абсолютно строга система за отрицателна обратна връзка, за контрол на начина на функциониране на този концесионер. Защото, какво се получава сега? Сключва се договорът, хвърля се там на някакви си, наречени там, адвокати, които заедно с едни други далавераджии, наречени съдебни изпълнители, започват да ни съсипват здравето и на нас като народ, и на вас като управляващи, и на държавата като цяло.
Считам, че този закон, който сега съществува, каквито и поправки да му направите, той ще си остане корупционен, антиобществен и с една–единствена цел – да узаконява грабежа.
Благодаря ви за вниманието.
Искам само още едно допълнение да направя. Гражданското общество вече започва да разглежда въпроса по какъв начин да потърси отговорност на онези народни представители, които гласуват противоконституционни и корупционни закони. Не може, скрити зад имунитета…. Искам да ви припомня, вие имате функционален имунитет и нямате имунитет на акта. Обърнете се към вашите юридически съветници, за да ви обяснят какво значи това. Всеки един от вас тук е държавен служител, получава заплата. Той е физическият носител на онова, което се нарича народен представител, на съвестта, която е дадена да гласува. Така че имунитетът е функционален. Той е имунитет на съвестта да гласуваш според твоите разбирания. Но, ако твоите разбирания те водят в изпълнение на задълженията, които имаш като народен представител – да извършваш действия, които представляват закононарушение, да не говорим за престъпление, вашият имунитет не се простира върху това.
Благодаря ви за вниманието. Не го считайте за заплаха, а изисквания на историческото развитие на дадения момент на нашето общество.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, проф. Хаджиев.
Други народни представители желаят ли думата? Ако няма желаещи народни представители, има ли от гостите? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайтезаконопроекта за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09 юни 2016 г.
Гласували: „за“ – 7, „против“ – няма, „въздържали се“ – 8.
Законопроектът за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09 юни 2016 г., не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Гости на заседанието по тази точка са:
от Министерския съвет: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет;
от Министерство на икономиката: Ирена Николова – началник на отдел „Политика на малките и средни предприятия“ в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“.
Моля Ви, много накратко. Докладът го имаме, беше обсъждан, между другото, и в пленарна зала при един блицконтрол преди около месец. Чели сме го. Молбата ни е много накратко да го представите като резюме.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа членове на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм!
Представям на вашето внимание Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. и проекта на решение на Министерския съвет, който се предлага.
С Решение № 438 от 27 май 2016 г. на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност докладът е представен на Народното събрание за обсъждане и приемане.
Докладът е разработен в съответствие със Стратегията за национална сигурност и Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Целта на доклада е да опише в общи и основни линии, да характеризира средата за сигурност през 2015 г., да представи политиките на правителството и ресорните министерства и ведомства, както и да даде основните изводи и насоки за дейността по националната сигурност за следващ период.
Тъй като, както отбелязахте, господин председател, докладът отдавна, от един месец и повече е на разположение на народните представители, аз няма да коментирам неговия текст. Ще отбележа само, че той е разработен от група експерти, която е създадена със заповед на министър-председателя и като цяло следва акцентите, зададени в Стратегията за национална сигурност, видно и от систематичното място на финансовите и икономическите параметри и измерения на сигурността, които са представени в доклада, бих казал, на челно водещо място.
Известно е, че приоритетите в Стратегията за национална сигурност са равнопоставени, но все пак в различни исторически периоди и с оглед състоянието на сигурността някои от тях имат водеща роля.
Другото, което бих искал да отбележа, е, че моментът на внасяне на доклада първо в Съвета по сигурността, където беше разгледан в съответствието със закона, и след това в Министерския съвет, позволи посочените данни да не бъдат прогнозни, такива, каквито бяха към март – април 2016 г., а окончателни, тъй като са отразени в становищата на министерства и ведомства, дадени преди внасянето в Съвета по сигурността и преди внасянето в Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Мъдро решение взехте да спрете дотук, защото докладът е разпределен на 14 комисии, а почти всички от нас участват в по две комисии и вече сме го слушали и сме го обсъждали.
Все пак съм длъжен да попитам колегите народни представители: имате ли въпроси към вносителите? Не виждам.
Приключваме дебата и подлагам на гласуване по точка втора от дневния ред представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г., като политическите дебати ги оставяме естествено за пленарна зала.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 13, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2.
Проектът за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г., се приема.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?,
№ ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
Гости по тази точка са:
от Инициативен комитет: Пламен Христов;
от Министерство на икономиката: Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Бончо Бончев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Българска петролна и газова асоциация: Мария Йорданова – организационен секретар, Светослав Бенчев – юрист европейско право и Цвета Динкова.
Колеги, предложението е минало през няколко комисии. Искам само за технологията да ви разкажа.
В Комисията по правни въпроси той е отхвърлен, като е гласувано точка по точка по предложение на един от народните представители. В Комисията по енергетика е отхвърлен. Гласуван е отделно по точка първа – отново по предложение на един от народните представители. В Комисията по здравеопазване е отхвърлен. Гласувано е ан блок. В Комисията по взаимодействие с неправителствените организации също е гласуван ан блок.
Вносителите имате думата за няколко минути да изложите аргументите си.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (представител на Инициативен комитет): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днес сме тук, за да изпълните предназначението си да представлявате народа. Властта произтича от него и по отношение на предходните точки вие упражнявате съгласно формата на управление на държавата представителна демокрация от името на народа и както прецените, че е в полза на народа.
В този случай обаче народът ясно е заявил, че иска пряко да вземе решение по предложените в референдума въпроси. Като представители на народа вашата функция е не да се произнасяте по въпросите по същество, а да изпълните волята на народа и да съдействате да се насрочи дата за провеждане на референдум.
Това какво в момента мислим, че бихме отговорили на въпроса, е без значение. Всеки има право на мнение и ето, например, по въпрос първи според министъра на икономиката не е хубаво да се въвеждат регулации, въпреки многото примери, които сме дали за такива, защото противоречало на пазарната икономика.
Според министъра на здравеопазването обаче, ако е нужно да се постигне определена приоритетна цел и държавната интервенция е обществено потребна и социално оправдана, то тя би била и конституционно търпима. Например, цел създаване на същинска Европа за гражданите, Европейският парламент е приел, че трябва да се улесни мобилността на гражданите и данните. В случая те въвеждат максимални цени на роуминга.
Според нас въвеждането на максимални надценки на пазара на горива ще улесни мобилността на хората и ще спомогне да се създаде същинска България на гражданите.
По втория въпрос министърът на здравеопазването изглежда не намира проблем в ограничението едно лице да може да притежава не повече от четири аптеки. В същото време според нас министърът на икономиката не би се съгласил с него, имайки предвид принципите на пазарната икономика, които цитира в изказването си по отношение на пазара на горива. И двамата министри обаче ще имат право да изразяват мнението си заедно с народа на референдума. Но отхвърлянето на провеждането на референдум, въпреки изричната воля на гражданите, и вземане на решение по въпросите пряко, само защото вие не подкрепяте въпросите, представлява узурпиране на властта.
Както е записано в закона и както се случи на практика с така наречения референдум на Слави Трифонов, при установяване от ГД ГРАО на над 400 000 валидни подписа, Народното събрание задължително приема решение за провеждане на референдум, което е доказателство, че като представители на народа сте длъжни да изпълните изричната му воля.
В нашия случай ГД ГРАО са установили подписи с брой, малко под изкуствено измислената бариера за задължително приемане на провеждане на референдум. В този случай обаче у вас остава морално и политическо задължение да се съобразите с гражданите, подкрепили подписката и референдумът да се проведе.
В заключение, предлагам да предложите на Народното събрание да приеме провеждане на референдума по така изложените въпроси от Инициативния комитет.
Много благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви много, господин Христов.
Колеги-народни представители?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, искам да предложа подобно на Комисията по енергетика първият въпрос да бъде гласуван отделно от останалите въпроси, за да мога да го подкрепя както аз, така и колегите от Реформаторския блок, като за гласуването в пленарна зала мисля да предложа и следната редакция: „Смятате ли, че трябва да бъдат премахнати пречките пред конкуренцията на пазара на горива?“
Това е според мен правилният въпрос. Така го разбираме ние. Такива пречки има и те наистина трябва да бъдат премахнати. Трябва да се насърчава конкуренцията. Това е хубав въпрос и за Комисията по икономическа политика и туризъм, която именно трябва да бъде стожер на насърчаването на конкуренцията и премахването на пречките пред въпросната конкуренция.
Защо твърдя, че има пречки? Задавам многократно един и същи въпрос: има ли друг пазар, на който има борсови цени, на който повече от година цените в България без данъците да бъдат над средноевропейските. Има ли друг пазар, има ли друга борсова цена, която повече от година в България без данъците да е била над средноевропейските? За мен отговорът е не. Освен пазарът на горива друг такъв пазар няма, което е сигнал, че на пазара на горива има проблем.
Така че, колеги, обобщавайки, първо, искам разделно гласуване, за да мога да подкрепя т. 1 от свое име и от името на Реформаторския блок.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има направено процедурно предложение. Длъжни сме веднага да реагираме по нея.
Господин Бойчев, заповядайте. По процедурата или по същество?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, в подкрепа на предложението на господин Димитров. Той ме изпревари, аз също бих направил подобно предложение. Няма нужда да аргументираме ситуацията в пазара на горива. Тя нееднократно е била обект на занимания на Комисията за защита на конкуренцията. Знаете, има два секторни анализа, които са направени, изследващи цената на горивата в България. Наистина считам, че в пленарна зала въпросът трябва да бъде прецизиран, но мисля, че ще отговорим и на очакванията на тези стотици хиляди български граждани, подкрепили тази подписка и искащи реакция от българските институции в един конкретен сектор.
Така че, колкото и рядко да се случва, господин Димитров, аз лично ще гласувам в подкрепа на това, което направихте.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също ще се присъединя към предложението за т. 1.
Но, така или иначе, сме длъжни да вървим по правилника. Има постъпила процедура. Трябва да гласуваме дали ще гласуваме ан блок петте въпроса или ще гласуваме отделно по първия въпрос и за останалите чакаме други предложения.
Моля, гласувайте първото предложение, постъпило от господин Мартин Димитров – да гласуваме отделно първия въпрос, а по останалите, както вече дойдат предложенията.
Моля, гласувайте.
Гласували: „За“ – 8, „против“ – няма, „въздържали се“ – 7.
Предложението на господин Димитров точка първа да се гласува отделно от останалите четири въпроса се приема.
Ще гласуваме първия въпрос отделно от останалите.
Народните представители, въпроси, съображения, изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз направо ще направя предложение, за да не губим време в излишни обсъждания.
Колеги, знаете, че примерно четвъртият въпрос вече е приет от въпросите за референдума на Слави Трифонов. Тоест, така или иначе, по презумпция той трябва да отпадне, тъй като е включен и ще бъде проведен референдум по този въпрос.
Предлагам направо да бъдат гласувани поотделно всичките въпроси, за да се знае какво е мнението по всеки отделен въпрос. Мисля, че така е правилно, а не да ги гласуваме ан блок, защото по този начин, примерно, как ще отделим четвъртия въпрос, по който вече сме се произнесли, че трябва да има референдум. Ще изпаднем в една ситуация на колизия. Примерно, ако го отхвърлим, да даваме обяснения защо отхвърляме четвъртия въпрос на този инициативен комитет, а сме го приели примерно и вече е установено, че ще се провежда референдум по този въпрос.
Така че най-добре е, ако приемете моето предложение, да преминем по отделно гласуване на всичките пет въпроса и да се види какво е решението на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващата процедура. По първия въпрос се договорихме. Има гласуване. За останалите четири въпроса има предложение по всеки един поотделно да гласуваме, а не ан блок.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за“ – 5, „против“ – няма, „въздържали се“ – 10.
Предложението на господин Димитър Байрактаров за отделно гласуване на всеки от останалите четири въпроса не се приема.
Заповядайте, господин Бенчев.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (юрист Европейско право към Българската петролна и газова асоциация): Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Светослав Бенчев и съм от Българска петролна и газова асоциация. Видях, че приехте да разделите въпросите.
Това, което ние от Българската петролна и газова асоциация искаме да кажем, е да ви призовем да не приемате въпроса така, както той е зададен. Регулирани цени на горивата в България ще доведат до абсолютен крах на пазара. Регулирани цени на горивата означава намаляване на разходите на нашите компании и членове, намаляване на инвестиции и изключително лош сигнал към чуждите инвеститори.
Аз може би в този момент бих се съгласил с господин Димитров, че целта ни е, както нашата цел винаги е била, да има конкурентен пазар, но не и регулиран.
Само един въпрос ще ви поставя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, само да Ви напомня. Ние нямаме право в момента да редактираме въпросите. Това може да стане само в пленарна зала.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (юрист Европейско право към Българската петролна и газова асоциация): Просто не го по подкрепяйте в тази формулировка. Това имам предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това означава пък да го отхвърлим. Аз знам, че вие искате да го отхвърлите, знам, че това е целта на посещението ви тук, но ние нямаме право да редактираме въпросите.
Довършете си изказването, господин Бенчев.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (юрист Европейско право към Българската петролна и газова асоциация): Едно-единствено нещо бих искал да допълня относно регулирането цената на горивата. Имахме такова нещо. Министерският съвет регулираше цената. Това водеше до дефицит на горива и ниско качество.
Имам един съвсем логичен и чисто икономически въпрос, от който Комисията по икономическа политика и туризъм може би била заинтригувана. Какво ще стане, ако има регулиране и определена цена на горивата, и тя е по-ниска от борсовата цена? Кой ще възстановява разликите на икономическите оператори? Този опит го имахме и в други сфери – в енергетиката като цяло – и това доведе до изключително лоши резултати.
Затова ви моля: не го подкрепяйте.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Бенчев. По този въпрос се обърнете към господин Кръстьо Петков. Той ще Ви отговори.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, гласуваме по първия въпрос за внасянето му в пленарна зала.
Гласували: „за“ – 8, „против“ – няма, „въздържали се“ – 7.
Предложението за внасяне на първия въпрос в пленарна зала се приема.
Преминаваме към гласуване за внасянето в зала на останалите четири въпроса – втори, трети, четвърти и пети.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 2, „против“ – няма, „въздържали се“ – 13.
Предложението за внасяне на останалите четири въпроса не се приема.
Благодаря ви за участието. Резултатът го знаете. Той не е по-различен от това, което е в другите комисии. Четирите въпроса не са подкрепени за внасяне в зала. Първият въпрос е подкрепен за внасяне в пленарна зала.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Разни.
Колеги, искам да ви напомня, че водим от няколко дни много сериозни разговори с колегите от Комисията по правни въпроси и от останалите комисии. Притеснени сме изключително от Закона за адвокатурата, който по лично моя преценка, без да обвързвам мнението на нашата парламентарна група, си е един лобистки закон. Успокояват ни колегите адвокати, че в края на краищата тези 13 или 16 хиляди адвокати също трябва да работят нещо. Но начина, по който е внесен, не е минал през Министерския съвет с нито едно положително становище от нито една организация, изключая Съюза на адвокатите, с отрицателно становище е от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тоест, всички работодателски организации, плюс синдикати са против. Това ни кара да мислим, че има проблем за българския бизнес.
Затова ще продължим дебатите до края на тази седмица с останалите комисии. Успокояват ме от Комисията по правни въпроси, но аз, честно да ви кажа, не съм убеден, че това, което ни обещават, е така.
Благодаря ви за участието.
Както знаете, в понеделник имаме едно извънредно заседание и ще се видим.
Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.15)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева