1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, № 602-00-48, внесена от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне на информация относно приемане и одобрение на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и Канада и неговото отражение върху икономическите и социални интереси на България от Сдружение „Солидарна България“.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 19

На 20 юли 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, № 602-00-48, внесена от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне на информация относно приемане и одобрение на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и Канада и неговото отражение върху икономическите и социални интереси на България от Сдружение „Солидарна България“.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, № 602-00-48, внесена от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне на информация относно приемане и одобрение на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и Канада и неговото отражение върху икономическите и социални интереси на България от Сдружение „Солидарна България“.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничество-то между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, № 602-00-48, внесена от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
По точка първа от дневния ред гости и докладчици са:
от Министерството на икономиката: господин Емил Алексиев – началник отдел „Политика за потребителите“ в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерския съвет: госпожа Радослава Павлова– държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“;
от Комисията за защита на потребителите: господин Димитър Маргаритов – председател и господин Константин Арабаджиев – член.
По първа точка от дневния ред кой от вносителите ще докладва? Заповядайте, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник отдел „Политика за потребителите“ в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): Благодаря Ви, господин председател!
Ако може, само едно уточнение да добавя – че всеки момент очакваме и председателя на Комисията за защита на потребителите – господин Маргаритов – и представители на комисията да се присъединят.
Съвсем накратко няколко думи за самото предложение на Европейската комисия за проект на регламент за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагането на законодателството за защита на потребителите.
Преди да представя самата Рамкова позиция на България по това предложение, както знаете, понастоящем ние имаме такъв регламент, който действа на ниво Европейски съюз, който беше действащият регламент, приет през 2006 г., а е в сила от 1 януари 2007 г., тоест, от датата на присъединяване на България. Така че България ефективно участва в този регламент за сътрудничеството на правоприлагащите органи за защита на потребителите от самото начало, от 1 януари 2007 г.
Това, което касае самият регламент – сътрудничеството между органите за прилагане на законодателството за потребителите – целта му е главно решаването, съдействие, сътрудничество между тези органи при решаване на спорове, на проблеми, които изпитват тези органи при нарушения и трансгранични спорове, когато имаме случаи на трансгранично нарушение на правилата, трансгранично нарушение на законодателството.
Разбира се, без наличието на такова сътрудничество, което да е регламентирано на европейско ниво, много трудно е за един национален орган да санкционира, да приложи правилата, европейското право, респективно националното право за защита на потребителите, когато нарушителят е в друга държава. Примерно българският орган за защита на потребителите – Комисията за защита на потребителите – много трудно би могла да приложи правото – националното, европейското право, когато имаме нарушение на тези правила от един търговец, който действа онлайн на интернет-сайт и т.н. от територията на която и да е друга държава-членка. В рамките на това сътрудничество – така е замислен механизмът – този орган, в случая – българският – Комисията за защита на потребителите – да може да се обърне към своите колеги на съответната територия, под чиято юрисдикция се намира търговецът – предполагаем нарушител на това право, на законодателството – да предприеме необходимите мерки.
Сега няколко думи за самото ново предложение, тъй като ние имаме един регламент, който съществува, който функционира, както казахме, от 1 януари 2007 г., но с динамичното развитие на електронната търговия една от целите, разбира се, на Европейската комисия е насърчаване, подобряване функционирането на вътрешния пазар. В рамките на този вътрешен пазар ние имаме 28 юрисдикции, но целта е да бъдат премахнати, елиминирани бариерите за осъществяване на търговия – една чудесна цел – но, премахвайки бариерите, разбира се, все пак ние имаме различни правоприлагащи органи.
Голяма част от материалното право в защита на потребителите е хармонизирана, но не така стоят въпросите с процедурите, с процесуалното административно-гражданско, дори и наказателно право в някои държави–членки, което трудно се подава, поне на настоящия етап, на хармонизация. Динамичното развитие на трансграничната търговия, най-вече на електронната търговия, на интернет-сайт, на влизането и използването на електронните платформи като нов бизнесмодел за осъществяване на търговия – всичко това се насърчава. Но, разбира се, всичко това създава и потенциални възможности за нарушение на правилата и, разбира се, на това, което би довело и до изкривяване на конкуренцията.
Всичко това налага подобряване на механизма за сътрудничество и това е целта на новото предложение на Европейската комисия, което е с дата 25 май, когато беше прието от Колежа на комисарите. От един месец някъде започнаха фактически преговорите в рамките на Съвета – работна група „Защита на потребителите“ – информация по самото предложение.
Това, което е интересно и трябва да се отбележи за самото предложение, е, че то разширява материалния обхват на законодателството в защита на потребителите. В приложение, в анекс към регламента ние имаме един списък, като те бяха 13, сега се увеличават, директиви, регламенти на Съвета и на Европейския парламент, които касаят пряко или косвено, индиректно защитата на потребителите. За голяма част от това право, разбира се, правоприлагащ орган в България е Комисията за защита на потребителите, за огромната част от разпоредбите и за директивите, включени в приложението, но Комисията за защита на потребителите не е единственият правоприлагащ орган. Наред с Комисията за защита на потребителите ние тук имаме някои материи, които са от компетенциите на други регулаторни органи. Например при заблуждаваща и сравнителна реклама компетентен орган в нашия случай е Комисията за защита на конкуренцията. Само по отношение на рекламата за лекарства ние имаме Агенция за лекарствата. По правата на пътниците във въздушния транспорт компетентен орган е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Това е към момента.
Новото предложение разширява приложното поле на нови директиви и регламенти по отношение на правата на пътниците в други видове транспорт, не само във въздушния транспорт, а също така по отношение правата на пътниците в автобусния транспорт, в морския транспорт, железопътен транспорт. Новата директива също така е включена и за ипотечни кредити, наскоро приета – миналата седмица – от Народното събрание, където компетентен и правоприлагащ орган отново, разбира се, е Комисията за защита на потребителите.
От една страна, разширява се материалният обхват на сътрудничеството с добавени в списъка на законите редица нови директиви и регламенти, а от друга страна, съществен момент в това законодателно предложение е, че се разширяват правомощията на компетентните органи. Ние посочихме някои от компетентните органи. Основен, главен е Комисията за защита на потребителите, който и осъществява функцията на звено за контакти с всички останали компетентни органи на територията на Република България, но също така и редица други регулаторни органи.
Но важното е, че предложението разширява и то в не малка степен обхвата на правомощията, компетенциите на компетентните органи.
С няколко думи кои са новите правомощия, които мисля, че за народните представители би представлявало интерес да фокусирам, да акцентирам вниманието на новите моменти в предложението.
Правомощия на контролните органи, на компетентните органи във всяка една материя, разбира се, например да затварят интернет-сайт. Понастоящем това правомощие в България има единствено ГДБОП, ако не се лъжа, и никой друг контролен орган. А това правомощие се предвижда да бъде предоставено на всички контролни органи, разбира се, в рамките на техните компетенции. Това е ново правомощие, което е сериозно, разбира се.
Ново също така е правомощие на контролния орган да поиска регулиране в социалните медии, затварянето на профил в социалните медии.
Друго ново правомощие, което не е лесно да бъде осъществено, е правото на компетентния контролен орган да разпореди на търговеца-нарушител да обезщети потребителя. Понастоящем това в нашите условия е единствено право на съда. Това няма да бъде лесна задача за нашия правоприлагащ орган, първо, защото той трябва да направи преценка, да оцени какъв е размерът на щетата и то не на един потребител, а потенциално на всички засегнати потребители. След като направи една такава оценка, да разпореди на потенциалния нарушител-търговец, обезщетение за нанесените вреди.
Друго ново правомощие, което се предвижда с регламента, е публикуване на решенията на контролния орган. Това не бих казал, че е съвсем ново правомощие, но често пъти при нас контролните органи – господин Маргаритов може или да потвърди, или в някаква степен да не бъде съгласен – но поне аз имам това впечатление, че контролните органи в страната имат известни резерви към прилагането на едно такова правомощие – публикуване на решенията, особено преди постановяване на трайно решение. А под трайно решение имаме предвид не само на административния орган, а решение, което е влязло в сила, което е потвърдено на първа и втора инстанция от компетентния съд.
Друго ново правомощие, което е сериозно, което няма да бъде лесно за изпълнение, не казвам само за българските компетентни органи, а бих казал за всички, е да разпоредят на виновния нарушител на законодателството възстановяване на незаконно получените печалби от използването на дадена конкретна практика, която е в нарушение на законодателството за защита на потребителите. Това са така наречените незаконни печалби. Това нещо в нашите условия също до момента е правомощие на компетентния съд.
Проектът на регламент, разбира се, предвижда нови процедури, улеснения по отношение правомощие на Европейската комисия за предприемане на съвместни действия между компетентните органи на различните държави-членки тогава, когато е налице широко разпространено нарушение на законодателството за защита на потребителите на територията на целия Европейски съюз. Това са така наречените широко разпространени нарушения, които се наблюдават в ¾ от територията на държавите-членки на Европейския съюз, на вътрешния пазар, и които засягат ¾ от населението на Европейския съюз.
В такива случаи Европейската комисия има водеща роля. Тя ще координира провеждането на съвместни дейности. Не че до момента нямаме такива съвместни дейности, които се провеждат пак по инициативата и под координацията на Европейската комисия с участието на правоприлагащи органи на държавите-членки. В нашия случай главно в лицето на Комисията за защита на потребителите. Но новият регламент урежда законово, ако мога така да кажа, тези неща, а не само под формата на неформално сътрудничество. Механизмът на сътрудничеството е уреден в самия регламент, ролята на Комисията, сроковете, искания за съдействие от една държава-членка, към друга, към компетентен орган, искане за подаване на информация, искане за предприемане на конкретно действие срещу конкретен нарушител под юрисдикцията на компетентен орган на дадена държава-членка, и предприемане на съвместни действия.
Господин Маргаритов, ако стане необходимо, може да вземе отношение с примери за участие на Комисията за защита на потребителите в така наречените СУИП, които Европейската комисия организира в дадени области. Главно те касаят, разбира се, трансграничната търговия и основно интернет-сайтове в различни области.
Това е с няколко думи, все пак да запозная народните представители за какво става дума. Разбира се, мога да пристъпя и към нашата позиция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Маргаритов, имате ли да добавите нещо? Заповядайте, господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Съвсем накратко, тъй като господин Алексиев изчерпателно представи както рамката, така и съществото на нещата.
Все пак предвид факта, че Министерство на икономиката е органът, който формира политиката, бих казал, че ние като контролен орган ще изпълняваме това, което повелява законът и което повелява европейската рамка.
Тук обаче бих искал само да кажа, че от моя лична гледна точка по-важното предимство, което евентуално с приемане на регламента в този вид би имало, е, че се създава една добра среда за комуникация по-скоро по отношение на така наречените меки мерки, а именно обмена на информация, която ще има съществено значение при преустановяването на някои от често наблюдаваните в последно време нарушения, преди всичко в онлайн търговията.
Ние вече сме виждали положителните ефекти от такъв тип взаимодействие най-вече при мрежата от европейски потребителски центрове, включително и нашия европейски потребителски център, във възможността чрез обмяната на данни и предприемането на действия от сродните организации в държавите-членки, за едно решаване понякога на доста сложни трансгранични потребителски спорове и дори до едни функции на помирителен орган, които в някои случаи са по-ефективни от до скоро действалите общи помирителни комисии в България. Така че ние приветстваме възможността да се разшири сътрудничеството и обмена на информация. При нас конкретно и господин Алексиев спомена за СУИП-кампаниите, и обмяната на данни относно опасни стоки в общоевропейската система РАПЕКС показват, че това е ефективният модел и мисля, че политиката по разширяването на този модел ще донесе положителни резултати изобщо в потребителската защита на общоевропейско ниво.
Що се отнася до „твърдите“ мерки, аз не бих искал да коментирам по същество, но според мен ние би трябвало да запазим баланса на правомощията, които институциите в България и по силата на Конституцията, и на законите притежават и да разширяваме тези правомощия и функции само, доколкото това е безусловно необходимо. Но там, където законът разписва кой какво може и какво трябва да отсъди, мисля, че можем да бъдем и по-пестеливи. В крайна сметка и така се постигат исканите резултати.
Благодаря. Ако има някакви въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз имам само един въпрос, който всъщност касае и прилагането на регламента. Ако не ме лъже паметта, Комисията за защита на потребителите е с един много интересен статут, а той е статут на колегиална организация към Министерство на икономиката. Тоест, Комисията за защита на потребителите не е независим контролен орган, както са всичките останали контролни органи. Тя е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Не смятате ли, че е редно да бъде извършена поправка в Закона за защита на потребителите в тази посока и в кореспонденция с чл. 182–186 от същия закон, а именно нотификация на секторните помирителни комисии и общите помирителни комисии от Европейската комисия, които, като че ли, все още не са заработили така, както трябва да заработят. Най-малкото все още се борим за бюджет и капацитет на тези секторни и общи помирителни комисии.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Маргаритов, да отговорите на въпросите.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Да, наистина, уважаеми господин Байрактаров, Вие сте прав, че може би по статут и конституирането си нашата комисия е по-различна от другите органи. Да напомня обаче, че съгласно закона тя е независим контролен орган и че всъщност мандатът на комисията в нейния тричленен състав възниква след приемането на решение от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и издаване на заповед за назначаване от министър-председателя.
Така че тук, според мен, все пак има един между-институционален баланс, който гарантира независимостта и контролът върху комисията да бъде осъществяван така, че да не се допуска тя да бъде не независима – нека да го кажа така.
А относно помирителните комисии, това, което законът предписва, е извършено. Мисля, че в абсолютно стриктни срокове, така, както беше поставено изискването от Европейската комисия, и ние, за разлика от доста други европейски държави, не закъсняхме да ги нотифицираме. Те са назначени, работят и при допълнително желание бих могъл да ви предоставя съвсем точна информация относно това колко са образуваните производства във всяка една от тях и кое на каква фаза е към настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник отдел „Политика за потребителите“ в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): И, ако мога да допълня може би отговора на господин Маргаритов. Нещо, което е важно, което заслужава да се отбележи, е, че когато говорим за прилагането на регламента, това е един регламент, който касае главно законодателството за защита на потребителите, за защита на техните икономически интереси. Сътрудничеството в законодателството за безопасност в случая е уредено в други области по директивата за обща безопасност. В системата РАПЕКС е уредено и т.н. Извънсъдебното решаване на потребителски спорове, алтернативното решаване на потребителски спорове са извън обхвата на сътрудничеството по регламента.
А що се отнася до определянето на компетентните органи на държавите-членки, разбира се, това е пълна свобода на държавите-членки, да определят кои са компетентните органи съобразно тяхната национална специфика, тъй като практиката на държавите-членки, е най-разнообразна. В някои държави-членки, ние имаме изключително само административно прилагане на законодателството, какъвто е нашият случай – един административен орган, в чиято независимост няма съмнение, както подчерта и господин Маргаритов. В други държави-членки, ние имаме съдебно прилагане, така нареченото частно прилагане, от частни субекти-организации, каквито са главно сдруженията на потребителите или на търговците. Но това е случай, където имаме една с много големи традиции и добре функционираща съдебна система и, разбира се, утвърдени сдружения на потребителите. Това е случаят само на Германия и на Австрия. Само две държави от 28. В останалата част са или изключително административни или административно и публично и, разбира се, със съдебен елемент на контрол. В нашия случай действията на администрацията подлежат на съдебен контрол.
Още веднъж ще кажа, че помирителните комисии са извън обхвата на административното сътрудничество, извън обхвата на регламента. Помирителните комисии са извънсъдебно решавани. Ние в случая говорим за административно сътрудничество между компетентните органи, които са и административни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само един уточняващ въпрос.
Аз не споделям това, което казвате, между другото, защото не е точно така. Затова се нотифицират тези комисии от Европейската комисия.
Имам само уточняващ въпрос към господин Маргаритов.
Никъде в Закона за защита на потребителите не фигурира понятието „независим орган“, а фигурира понятието „колегиален орган“. Това го подчертавам. Затова попитах не смятате ли, че е необходима законодателна промяна.
Вторият момент, който е изключително важен – Комисията за защита на потребителите дори не фигурира като бюджетно перо в бюджета на Министерство на икономиката, което вече е притеснително.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Маргаритов, ще отговаряте ли? Имате ли нещо да кажете? По-скоро не.
Колеги, имате думата все пак по точка първа от дневния ред.
Ако нямате, аз искам няколко неща да споделя.
Първо, тази рамкова позиция на България е разпределена на три комисии. Водеща по принцип е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, нашата комисия и Комисията по правни въпроси.
Аз чух на няколко пъти, господин Маргаритов, как приветства тази рамкова спогодба. Не съм такъв оптимист като Вас, защото искам да Ви прочета няколко от опорните точки, които днес ми ги дадоха нашите референти от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.
Първо, защо днес гледаме тази точка – ме питаха някои от колегите. Защото срокът за гледане и приемане изтича на 1 септември 2016 г.
Второ, позицията на Република България: „Република България подкрепя предложението за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите“.
Трето: „Спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност“ – Предложението за регламент не съответства на принципа на субсидиарност, определен от чл. 5, параграф 3 от Договора. Не са посочени достатъчно количествени и качествени показатели, в това число доказателства, че разходите са съразмерни с очакваните резултати“ – въз основа на което се предлага Рамковата спогодба.
След това следват десет точки, които ние ще отразим в доклада на комисията ни, тъй като след малко ние така или иначе ще го гласуваме и имам чувството, че ще бъде приета и това ще бъде отразено.
Следващото: „Предложението за регламент не съответства на принципа на пропорционалност, определен от чл. 5, § 4 от Договора на Европейския съюз, тъй като предложените мерки надхвърлят необходимото за постигане на желаната цел и ще доведат до допълнителна административна и финансова тежест.“
Заключението е, че приемането на предложения регламент ще доведе до допълнителна административна тежест и финансови разходи за Република България, както и до промени в действащото българско законодателство.
Аз ви предлагам всички тези неща, които са ни дадени от референтите, да влязат в нашето решение.
А сега предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте приемането на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, № 602-00-48, внесен от Министерския съвет на 08 юли 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против"- няма, и "въздържали се" -1.
Рамковата позиция на Република България относно Предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, № 602-00-48, внесен от Министерския съвет на 08 юли 2016 г., се приема с направените бележки.
Благодаря ви за участието в заседанието на комисията.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне на информация относно приемане и одобрение на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и Канада и неговото отражение върху икономическите и социални интереси на България от Сдружение „Солидарна България“.
Гости по тази точка от дневния ред са:
От Сдружение „Солидарна България“: госпожа Ваня Григорова, господин Георги Христов, господин Иво Христов и господин Чавдар Найденов;
от КНСБ: господин Любослав Костов и господин Иван Сотиров.
Предполагам, че има и други гости. Който има желание, ще вземе думата. Наш гост е и нашият бивш председател на парламента господин Георги Пирински. Предполагам, че и той ще вземе думата.
От вносителите кой ще вземе думата? Вие не сте и вносители, но така или иначе сте хората, които предизвикаха този дебат.
Колеги, на всички ви са раздадени два документа. Единият документ е доста интересен. Вчера беше резолиран от председателката на парламента Цецка Цачева. Това е предложение на Унгарския парламент във връзка със Спогодбата Европейския съюз – Канада и Европейския съюз – САЩ. Вторият документ е едно становище, което нашите колеги – вносители са дали.
Предлагам регламент не повече от десет минути по тази точка. По тази точка нямаме гласуване, свободна програма.
Имате думата, колеги. Заповядайте.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ (Сдружение „Солидарна България“): Уважаеми народни представители, гости, дами и господа! Казвам се Георги Христов от Сдружение „Солидарна България“.
На България ѝ предстои да вземе решение във връзка с всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада и за съжаление темата до момента много не се дискутира в публичното пространство и обществеността не е особено запозната с този проблем. Не е проведен публичен дебат по темата, не са направени необходимите анализи за ползите и рисковете за държавата и българската икономика от един такъв договор, който може да има не само икономически, но и сериозни социални последици. За останалите, изготвени по поръчка на Европейската комисия, е известно, че далеч не всички ще спечелят от него.
Затова приветствам инициативата на Народното събрание и Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание да проведат това изслушване и да инициират дебат, след който да се стигне до някакво решение по въпроса, което да защитава националния ни интерес.
Особено належащо става това, когато в последните седмици България, първо, бе осъдена да изплати 620 млн. евро по договора за строежа на АЕЦ „Белене“, а също така в последните дни стана ясно, че енергоразпределителното дружество ЧЕЗ е завело арбитражно дело срещу нас, като потенциалните загуби за държавата отново се изчисляват на стотици милиони евро. Като се има предвид, че и другите две енергоразпределителни дружества също водят такива дела, загубите могат да достигнат до милиарди, при това без да получим реактори или каквото и да било насреща. За нас остава единствено сметката от тези дела.
Това са изключително неизгодни условия за която и да е държава и отваря вратата за всякакви частни интереси да …… на практика спрямо институциите.
В споразумението с Канада за пръв път ще действа така нареченият „негативен списък“ на публичните услуги. Тоест, всички услуги, за които ние направим изрично изключение от дадена страна, подлежат на либерализация, което означава, че ще попаднем в частни ръце. България не е заявила такива изключения в преговорния процес, съответно всички публични услуги попадат в обхвата на споразумението.
Тук не става въпрос дали държавата или частният бизнес е по-добър стопанин. Това е съвсем друга тема. Става въпрос за това, че ако България подкрепи споразумението в този му вид, заплахата от такива дела се увеличава лавинообразно и може да постави в невъзможност законодателните и регулаторните органи да изпълняват нормално функциите си, а държавата да се принуди да взима още и още заеми за покриване разходите по такива дела. По света вече се водят множество такива дела по най-различни причини – например по регулации в областта на здравеопазването, забрани за пушене, социални решения като увеличаване на минимална работна заплата, екологични стандарти и т.н. На практика няма регулация, която да не може потенциално да попадне под ударите на такова инвеститорско недоволство.
Не е ясно също така кои сектори и в каква степен ще бъдат засегнати от споразумението. Българското правителство до момента не е изготвило никакъв анализ. Европейската комисия също не разполага с данни за конкретните страни-членки, но е видно, че един от най-засегнатите сектори ще е селското стопанство, защото то е обект на споразумението. Това включва месо, млекопреработвателни индустрии, а това би имало катастрофални последици за селските райони, които и без това са сред най-бедните в целия Европейски съюз.
Затова настояваме първо да бъде изготвен анализ, а след това чак да се пристъпи към взимане на решение по този въпрос.
Освен финансовата страна на нещата налице е и отнемане на правомощия за суверенно провеждане на самостоятелна политика според механизма на регулаторното сътрудничество, който е заложен в споразумението. Страните-членки на Европейския съюз и самите институции на Европейския съюз ще трябва предварително да оповестяват законодателните си намерения пред канадските власти и споменатите вече инвеститори също ще могат да изразяват мнението си, а държавата ще бъде принудително поставена в унизителното положение да трябва да се оправдава за легитимните си иначе действия, ако те бъдат сметнати за пречка пред свободната търговия, което е абсолютно неприемливо за нас.
Предполагам, че вече сте запознати с опита на Унгарския парламент, който е направил обстоен анализ на текста на споразумението и е гласувал резолюция, в която призовава правителството на страната да не подкрепя споразумение като вид, както е съкращението на споразумението с Канада (ВИТС) преди да са ясни конкретните последици от тях, преди да бъдат спазени принципите и правилата за такива споразумения, договорени в рамките на Световната търговска организация, както и да не допуска приемането на споразумения, които биха могли да застрашат настоящата регулаторна рамка на Европейския съюз и страните-членки, както и социалните и екологични трудови стандарти.
Специално внимание се обръща на спорната система за разрешаване на спорове между инвеститори и държави, която е обект на множество критики от политици, неправителствени, граждански организации от цяла Европа поради своята очевидна недемократичност и налагане на икономически и правов ред, който привилегирова една малка група от обществото, а именно инвеститорите, за сметка на национални власти, местен бизнес или граждани.
Унгарският парламент също така се обявява против временното влизане в сила на такива споразумения, което беше предложено от Европейската комисия преди да е изпълнен необходимия ратификационен процес в съответствие с конституционните изисквания на всяка страна-членка.
Смятаме, че това е добра практика и българският парламент също трябва да не допуска правителството да подкрепи споразумението с Канада, без да са изпълнени горните условия.
В писмото на унгарските парламентаристи се призовава и другите страни от Европейския съюз да постъпят по този начин и ние се надяваме, че Народното събрание ще се вслуша в този призив. Унгария не е някакъв уникален случай. В Холандския парламент например също е гласувана подобна резолюция, с която се изисква от правителството първо да се консултира с парламента и чак след това да изразява каквато и да е позиция в Европейския съюз по отношение на споразумението с Канада и други търговски споразумения от този тип.
Подобни дебати се водят и в други държави. Ние искаме и се надяваме България също да защити принципа, че в една парламентарна демокрация такива решения и договори трябва да се сключват само след санкция на върховния орган на държавата.
Благодаря
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Приключихте ли с експозето си или имате още нещо да кажете?
ГЕОРГИ ХРИСТОВ (Сдружение „Солидарна България“): Да, искам само да добавя, че въпросът е спешен, защото решение на европейско ниво трябва да се вземе до края на месец септември, а договорът се очаква да се подпише до края на месец октомври тази година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, още няколко встъпителни думи. Писмото, което е подписано от господин Христо Краевски и изпратено от Брюксел до нас, е писмо на Унгарския парламент до Брюксел – Европейския парламент, с молба да бъде изпратено до всички комисии. Резолирано е до седем председатели на комисии в нашия парламент, тъй като темата е изключително дискусионна, тя вълнува цяла Европа, и бизнеса, и гражданите, и потребителите, ще ви прочета все пак решенето на Унгарския парламент, което вече е минало, съгласувано и публикувано в „Държавен вестник“.
„Националното събрание призовава Правителството“ – има се предвид Унгарския парламент – „твърдо и последователно да отстоява мнението, при взимане на решение и подготовка за дейността по взимането на решения и подготовката на дейностите по…“ темата, която днес коментираме. „За сключването им се изисква всяка държава-членка да има ратификационен процес, който да съответства на съответните национални конституционни правила, и споразуменията да не могат да влизат в сила временно, докато държавите-членки на Европейския съюз не ги ратифицират.“
Ние сме реалната опасност в момента на 26 – 27 октомври Европейският съюз да приеме споразумението Европейски съюз – Канада, което автоматично влиза в сила без ратификация, а то е пълно копие на другото споразумение – Европейски съюз – САЩ. Затова беше предизвикан и днешният разговор.
Имате думата, колеги народни представители, гости. Заповядайте.
Заповядайте, госпожо Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (Гражданска инициатива „За забрана на проучване и добив на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване и България свободна от ГМО): Казвам се Мариана Христова от Гражданска инициатива за забрана на проучване и добив на шистов газ по метода „хидравлично разбиване“ и България свободна от ГМО“
Това, което бих допълнила към казаното от колегите от „Солидарна България“, с които заедно работим по темата, е, че текстът, който вече е изнесен, е консолидиран, което означава, че никакви корекции върху него няма да бъдат извършени.
Анализът на текстовете е силно негативен от гледна точка на няколкото принципа, които са заложени вътре – IBS със съдилищата и изобщо уязвимостта на селското стопанство и всякакви други – негативният списък – също.
Това, което искам да подчертая, е, че ние, подписвайки едно такова споразумение, подписваме един празен лист хартия за всяка бъдеща дейност, която държавата би искала да развива и би искала да защити. Например, ако ние разработим, да кажем, нов енергиен източник или нещо такова, за което не искаме да се намесват чужди фирми, ние това нещо не можем да го направим впоследствие и да защитим националните си интереси.
Това, което е изключително решаващо, са сроковете. Това, което е притеснителното, е, че Комисията се опитва да заобиколи ратификацията по регионалните парламенти. За съжаление опасността е реална – чисто процедурно да бъде направено, ако споразумението Европа – Китай бъде подписано преди тези споразумения. Това означава, че и ВИТС, и СЕТА ще бъдат подписани единствено и само след гласуване в Европейски парламент и изобщо нямаме шанс да стигнат до регионалните парламенти.
Всички знаят, че след голямата криза в САЩ страната е излязла с три икономически инструмента от тази криза, които нито са леви, нито са десни. Едно от тях е митническите сборове, другото е нетарифните ограничения, което означава правилата за стоките, които влизат или излизат, и третото е валутните курсове.
Тези три инструмента ще бъдат обезсилени при подписването на което и да е от двете споразумения – и СЕТА , и ВИТС. За жалост СЕТА даже е с още по-лоши текстове, отколкото ВИТС и специално в ВИТС пък има една клауза, която се нарича фейвъри плейшън, по силата на която ВИТС може да дръпне от друг договор, който е сключен между Европа и друга държава, всяка клауза, която смята, че е по-изгодна от това, което е залегнало във ВИТС.
Тоест, по силата на приетата преди това СЕТА при подписване на ВИТС това, което примерно сме се преборили след това да не влиза във ВИТС, то автоматично ще стане част и от ВИТС, защото американската страна има право да заяви, че им харесва повече нещо друго.
Това, което е огромен проблем за малките държави и тези арбитражни съдилища, искам да ви споделя и личен опит. Аз имах проблем лично с веригата „Кауфланд“, която остана да виси с неизплатени дългове към нас за сума, която е значителна за българския пазар и незначителна навън – от порядъка на 150 000 лв., за които ни предоставиха кантора, която се намира в Австрия, за да се съдим с тях там. Естествено, че българската компания прежали средствата, защото разходите по воденето на едно най-обикновено дело от този вид вече е обречено и пари за взимане няма да останат.
Така че още на този етап ние вече имаме проблеми с частните арбитражи тук, в България, а представете си, когато влезе глобално разпореждане, че ние отиваме на задължителен наш такъв арбитраж и то не точно определен, а сбор от такива арбитражи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова!
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Имам само един въпрос. Всичко това, което казвате, е абсолютно точно така, даже има и по-голяма опасност в интерес на истината. Но какво предлагате Вие, че трябва да бъде предприето?
МАРИАНА ХРИСТОВА (Гражданска инициатива „За забрана на проучване и добив на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване и България свободна от ГМО): За жалост опциите, които могат да бъдат предприети, не са много. Ние можем да кажем само „да“ или „не“. Това е европейската процедура. На този етап, в този вид този текст е категорично неприемлив. Това, че европейската процедура не позволява редакции върху този текст, допълнително усложнява нещата. Ако те решат да променят по някакъв начин и тези икономически споразумения бъдат сведени до някакъв поносим минимум, който няма да засегне интересите на производителите, тогава може да има смисъл от дебат. Но в този му вид е изключително опасен.
Аз само за илюстрация мога да ви кажа, че квотите, които са залегнали за Канада, например за телешко месо, което сме разрешили да се внася в Европа, надвишават 1,2 пъти цялото потребление на телешко в Европа, което означава…. Какво значат тези квоти?!?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Найденов.
ЧАВДАР НАЙДЕНОВ (Сдружение „Солидарна България“): Казвам се Чавдар Найденов и съм от Сдружение „Солидарна България“.
Какво може да се предложи? Преди всичко да не се подминава нашият парламент. Механизмът, който сега предлага Европейската комисия, фактически ще приложи предварително този договор, далеч преди ратификацията му. Но ратификацията ще трае около три – четири години, а някои от основните клаузи ще продължават да бъдат в сила. Например тези за арбитражните споразумения още три години, след като евентуално не бъде сключен договорът.
За целта нашето правителство трябва да настоява на съвещанията през месец септември да не се приеме тази бърза процедура, която Европейската комисия предлага.
Второ, трябва да се помоли правителството да изготви и публикува анализ за въздействието и интересите. Какви интереси изобщо има България с този договор, защото по чисто географски причини износът ни за Канада е 0,1 процент и няма да се промени. Истински интерес имат само западно-европейските страни по исторически и географски причини.
Срещу това обаче ние даваме възможност инвеститори да се ползват от тези нови разширителни тълкувания на понятието за търговия, при които качествените стандарти се третират официално като пречки за бизнеса. Социалните услуги се третират като пазари, като комерсиална дейност. А самото правосъдие се третира като вид дискриминация срещу външни инвеститори.
Това е първото от този пакет, изготвени от Европейския съюз споразумения и, ако то мине без дискусия, ще повлече крак и за следващите, далеч по-важни и фатални – трансатлантическото без корекции и ТИСА – споразумението за услуги. Това е като максимум.
Естествено България би трябвало да поиска, ако има още време след това, ако бъде забавено това споразумение, да изключи всички обществени услуги. Има право да резервира, да изключи прилагането на тези механизми към обществените услуги.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Сотиров, имате думата. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (Конфедерация на независимите синдикати в България): Казвам се Иван Сотиров и съм от Конфедерация на независимите синдикати в България. Ще споделя съвсем накратко становище на най-голямата организация в България още от април 2015 г.
КНСБ счита, че влизането в сила на споразумението с Канада ще доведе до негативни последици върху икономиката, заетостта, жизненото равнище, трудовите стандарти, околната среда и защитата на потребителите. Това важи особено за по-слабо развитите в икономически план страни-членки на Европейския съюз, сред които е и България.
КНСБ настоява българската държава да защити националния интерес и да не ратифицира споразумението с Канада, ако не бъдат изпълнени следните условия, които са залегнали в позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите:
- първо, включване на отделен и ясно разписан раздел за трудовите и социални права и стандарти, който да е съобразен с конвенциите на Международната организация на труда, правилата за многофункционалните компании и европейските правила и стандарти;
- включване на клаузи, защитаващи по-добре националните икономики;
- залагане на ясни правила за услуги от обществен интерес чрез предоставяне на достатъчна автономия на страните от споразумението да регулира тези услуги и осигурява защита на нейните работници, потребители и гражданите;
- премахване на специфичните клаузи за уреждане на спорове между компании и държави и включване на клаузи за уреждане на спорове съобразно съществуващите утвърдени международни европейски стандарти;
- включване на задължително изискване към Канада за премахване на визовия режим за държави-членки на Европейския съюз, за които този режим все още се прилага, в това число и за България.
Разрешете ми накрая да кажа нещо съвсем от формална гледна точка. Лично аз не виждам възможност българският парламент да подкрепи споразумението с Канада с така наречената резервна клауза. Просто процедурата не го предвижда и не го допуска. Не би било възможно да се дописва. Не би било възможно да се дописва решение на Европейската комисия чрез решение на националния законодателен орган. Тоест, когато се стигне до гласуване, то ще бъде ан блок – или „да“, или „не“.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
За процедура има думата господин Кирил Цочев. Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като сме не във фаза на гласуване по ратификация или отхвърляне, а само на изслушване, аз ще помоля да чуем и господин Пирински – какво е мнението на нашите депутати в Европейския парламент и с това да приключим, защото не сме на етап изслушване на мнения на уважаемите от мен синдикати и представители на „Солидарна България“ и т.н.
Искам да чуем какво е нашето мнение в Европейската комисия, какви са възможностите и вариантите, за да си формираме собствено мнение, когато дойде време за гласуване „за“ или за отхвърляне – какво правим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като все пак сме в свободна програма, достатъчно хора са дошли да изслушат и да кажат мнението си, естествено, господин Пирински най-накрая ще каже какво мислят в Брюксел.
Има думата госпожа Корнелия Нинова, а след това – останалите колеги. Ще Ви помоля все пак регламентът да бъде 3 – 4 до 5 минути. Темата толкова е обсъждана, обсъждана. Общо взето, по тази тема сме се разделили на „Левски“ и ЦСКА, на два отбора. Едните са „за“, другите са „против“. В цяла Европа този процес на дебат и на протести върви.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, господин Кънев, темата е обсъждана, но не е много популярна в България. А е много важна! Фактът, че колегите напуснаха, показва, че интересът към темата очевидно не е такъв, какъвто би трябвало да бъде.
Разбира се, поканили сме господин Пирински, той ще каже позиция, но според мен много по-важно е, каква е позицията на правителството.
Аз бих искала да представя, понеже беше споменат „Кауфланд“ като казус, един много умален вариант на част от въпросите, които стоят в тези споразумения. Около тази маса седим поне шест – седем човека, които водихме четири години битка с търговските вериги в България и знаем през какво сме минали, каква малка победа постигнахме, с какви огромни усилия. При това всички сме били депутати, председатели на съюзи, на профсъюзни организации, тоест, неслучайни хора. Представете си един обикновен гражданин, ако трябва да бъде изправен срещу тази машина, какво ще му се случи.
Така че изразявам позицията на БСП по това споразумение. Ние сме против неговото подписване. Ще внеса от името на партията предложение за решение на парламента и то да бъде, че парламентът възлага на българското правителство да направи анализ за последиците от подписването на споразумението върху българската икономика и българския обществен живот. Това е точка първа.
Втора, че парламентът възлага на правителството да не приема бързата процедура за прилагане действието на споразумението.
Ще видим в пленарна зала коя от политическите партии и парламентарни групи как ще гласува по това споразумение. Но за мен това е решението. Жалко е, че ни остават десетина дни, може би, до края на сесията и може би няма да намери място в дневния ред такова предложение за решение. Но ще го внеса до края на тази сесия, за да може в първите дни още на месец септември това да бъде една от първите точки, които да се гледат в българския парламент.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
За реплика има думата господин Байрактаров. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо Нинова, аз ще си позволя да Ви направя реплика, защото все пак става въпрос за наистина изключително сериозен въпрос, който въпрос мисля, че трябва да бъде игнориран от политическите боричкания на партиите. Надявам се да ме разбирате. Неслучайно казах на госпожа Христова, че последствията са много по-сериозни, защото приемането на този договор ще доведе до един изключително сериозен емигрантски поток, тъй като, простичко казано, тук става въпрос за отнемане на пазари. А ние така и така нямаме кой знае колко голям пазар, ще ни отнемат и малкото, което ни е останало, което води до….. А това вече е въпрос и на национална сигурност.
Така че предлагам да има някакво обединение, единна позиция, защото за огромно съжаление аз мисля, че и правителството няма кой знае какъв полезен ход. В крайна сметка ще бъде решено там, горе, от една група чиновници с „да“ или „не“. Надявам се господин Пирински да ме опровергае, че не е така, но като че ли оставам с твърдото впечатление, че е точно така. Тук ние трябва да решим вече обединени как да си запазим държавата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Нямаме разминаване, господин Байрактаров. Един от мотивите ни да искаме решение на парламента, е точно този. В Парламента, в парламентарна република органът на най-високото равнище да вземе това решение и да възложи на правителството такова поведение.
Единственото, с което не съм съгласна, е, че правителството няма полезен ход. Може да има полезен ход, може да има аргументи как националният интерес ще бъде нарушен от това споразумение и да защити такава национална позиция и да каже твърдо в Брюксел: ние сме против. Какво означава „правителството няма ход, някакви чиновници ще решават вместо България“? Не съм съгласна само с тази част от изказването Ви, господин Байрактаров.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Преди да дам думата на господин Пирински, искам да ви прочета и т. 2 от решението на Националното събрание на Унгария:
„2. Националното събрание на Унгария призовава Правителството да не подкрепя сключването на споразумение за свободна търговия, което заплашва настоящото ниво на екологична и здравна защита, безопасността на храните, човешките права и гаранциите за трудовото законодателство, и което съдържа антидемократични процедури за уреждане на спорове.“
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (член на Европейския парламент от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент): Благодаря Ви, господин председател!
Бих искал да благодаря и на Сдружение „Солидарна България“, тъй като поканата, която те отправиха, беше към всички членове на Европейски парламент от България и по този повод съм тук, господин председателю.
Наистина е нужно да се обърне особено внимание на това, какво ще направи българското правителство и тук безспорно много съществена е ролята на Народното събрание.
Две думи за контекста. Това Всеобхватно икономическо и търговско споразумение е от така наречения нов тип модерни комплексни споразумения, като, разбира се, то е доста сходно с това, което се готви със САЩ.
Особеното, що се отнася до Европейския парламент, е, че Европейският парламент по силата на Лисабонския договор получи много по-разширени права в областта на търговската политика в сравнение с предходния мандат. В хода именно на този мандат, на тези две години, които изтекоха, в Европейския парламент се разгърна един изключително бурен – бих казал – процес на обсъждане на трансатлантическото търговско и икономическо споразумение със САЩ, което и отразява много по-повишения обществен интерес към този тип споразумения. Натиска на много голям брой неправителствени организации, което доведе, господин председателю, точно тази около една година, на 8 юли, до приемането на една резолюция на Европейския парламент по въпросите на търговското споразумение със САЩ, която представлява рамка, препоръка, изисквания към Комисията, що се отнася до по-нататъшното водене на преговорите със Съединените американски щати.
Попадна ми едно изследване онзи ден на споразумението с Канада в светлината на тази резолюция на Европейския парламент и бих ви препоръчал да я изискате. Там е направено следното. Препоръка по препоръка, адресирана към ТИТИП, се прави преценка до каква степен тази препоръка е спазена, що се отнася до споразумението с Канада, което предхожда поначало подготовката на това със САЩ и то досега не е било предмет на такъв вид резолюция, но ще бъде.
Най-общо заключението е, че това споразумение не отговаря на изискванията, които са заложени в резолюцията на Европейския парламент. Направена е една класификация кои изисквания на резолюцията въобще не са спазени в споразумението с Канада, които са почти неспазени, които са до известна степен и има някои, които отговарят.
За да не ви отегчавам, ще изброя само деветте изисквания в резолюцията на Европейския парламент, които въобще не са спазени в споразумението с Канада:
1. Така наречената защитна клауза, каквато липсва в споразумението с Канада за задействане при заплашителен ръст на вноса на дадена стока, която може значително да накърни интересите на местни производители. Тук се включват храните, за които стана дума, различни произведения, химически суровини, металургията, като, забележете, включена е защитна клауза по отношение на вноса в Канада на селскостопански произведения от Европейския съюз.
2. Неспазване на препоръката по отношение на негативния списък. Няма нужда тук да обяснявам кой е негативен списък, но в резолюцията на Европейския парламент изрично е записано, че трябва да имам позитивен списък. А също и това, което в становището на Сдружение „Солидарна България“ се отбеляза – допуснат е така нареченият принцип на необратимост на либерализацията. Така нареченият рачев принцип.
3. Неспазване на изискването да се изключват действащи и бъдещи услуги от обща полза и услуги от общоикономическа полза, вместо безусловно те да бъдат изключени, защото в резолюцията на Европейския парламент тези публични услуги се изисква изцяло да бъдат изключени от това споразумение.
И тук, забележете, именно Германия не само по отношение на водоснабдителния отрасъл, а по отношение на всички здравни и социални услуги е записала „изключение – неприлагане на споразумението“. Така че тук също е ставало въпрос кое правителство до каква степен е в час.
4. Твърде частично е спазена препоръката за установяване на общи, високи изисквания и стандарти срещу данъчни и финансови престъпления и корупция. Няма въобще по добри норми и изисквания в споразумението, което, както знаете, сега е една особено актуална тема и в Европейски парламент, и такова изискване е записано в резолюцията.
5. Следващото е, че не е спазено изискването за гаранция – това, което каза господин Сотиров – за спазване на трудовите конвенции от Международната организация на труда. Канада не е ратифицирала две от осемте важни такива, а именно правото на синдикални организации и изискването за минимална възраст при наемане на работа, както и редица екологични международни споразумения.
6. Също не е спазено изискването, което се съдържа в резолюцията на Европейския парламент по отношение на правата на така наречените дирекции – директивата за работнически съвети, която изисква правото на информация и консултация на служителите в трансатлантическите компании.
7. Следващото е това, за което беше споменато – анализ на последствията. Има един такъв анализ, що се отнася до Европейския съюз, от 2011 г., но комисията не е казала дали се е съобразила с него или не, като той очевидно подлежи най-малкото на актуализация, ако не и на конкретизация.
8. Липсва текст за малките и средни предприятия, което е друго изискване на резолюцията.
9. Както казах, последно, но в никакъв случай най-маловажното – прочутата клауза за разрешаване на инвестиционни спорове. В Канадското споразумение тя е в първичния си, класически, абсурден вид, който предвижда, първо, предимствен достъп на чуждестранен инвеститор в сравнение с местния, непублично назначаване на съдиите и липса на апелативен механизъм.
Какво може да се направи, господин председателю? Това, което предложи госпожа Нинова, според мен е напълно уместно и не би трябвало да е предмет на политически особени различия.
Второ, наистина трябва да се настоява правителството да не приеме ускорената процедура за приключване на споразумението.
Има в Европейския парламент седмици на съвместни заседания на Европейския и националните парламенти и това обикновено става, мисля, през септември или в началото на октомври, като предлагам да проследите кога точно става това. Разбира се, господин Краевски трябва да ви информира и да бъде изработена една позиция на Народното събрание, която да прозвучи достатъчно категорично.
Освен това си заслужава да бъдат установени контакти със сродни комисии от другите европейски парламенти и тези, които споделят тези тревоги. В Унгарския парламент и въобще в унгарската администрация има много богата традиция на високо компетентна търговска политическа активност, от която можем само да черпим опит и да споделяме, но съм сигурен, че и другите членки от Източна Европа имат сходни проблеми. А както чухме, не само от Източна Европа.
Така че, разбира се, що се отнася до дебатите в самия Европейски парламент, поне що се отнася до мен, а предполагам и до моите колеги, ние ще изразим целия кръг очевидни въпроси, които възникват в светлината на приета позиция на самия Европейски парламент. Но струва ми се, че е добре и тук в оставащите дни, включително и в звената на Народното събрание по европейско право, и в консултация с компетентните министерства на правителството да бъде създадена една организация, която в пълни детайли, защото това, което ви казвам, е полет по върховете на отделните текстове. Вие сам съзнавате, че това е едно изключително сложно, комплексно споразумение от нов тип и трябва да сме на равнището на новите изисквания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, Вие ли искахте думата? Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да споделя нещо по изводи, до които отдавна сме стигнали във връзка с анализа на това споразумение.
Първо, трябва да направим така, че да стане ясно на колегите в парламента и за българската общественост, че фактически това споразумение не е само между Европейския съюз и Канада, а всъщност то включва и Съединените американски щати. Анализът на аналитични центрове в Европа и извън нея на акционерния капитал на водещи канадски корпорации, тези, които са свързани с Европа, показва, че значителна част от този капитал е американски, под американски контрол. Второ, и в момента тече процес на пререгистрация на американски водещи корпорации с интерес към Европейския съюз, на пререгистрация в Канада и влизането в Европа под чадъра на това споразумение от Канада вместо от САЩ. Тоест, за и против това споразумение е същата картина, както със споразумението, което засега те са отказали – между САЩ и Европейския съюз.
Второ, няма никакво съмнение, даже въпросът на такъв детайлен анализ ще бъде каква е степента на негативния ефект, тъй като условията в споразуменията по мнението на всички безпристрастни, пак ще кажа, аналитични центрове, икономически и политически, профсъюзни, неправителствени организации е, че това споразумение по своя характер е асиметрично и то ще доведе до загуби на Европейския съюз.
Тук искам да обърна внимание, че има нещо общо между Брекзит и това влияние в смисъл, че, да, наистина търговията на България с Канада е символична, както беше малко по-символична и с Великобритания, макар че става дума за внос-износ по 1 млрд. лв., но в проценти е много малко за България - 4–5 процента, 6 процента – в това число и британските инвестиции. Но ефектът през основните партньори на Канада и Съединените щати към България ще бъде много голям, тъй като преките ефекти върху Германия, Испания, Франция ще се отразят на България. Те са нашите основни партньори. Минимален спад в растеж в търговски оборот на тези страни ще има многократно по-голямо влияние върху българската икономика и това не подлежи на дискусия.
Освен това тук някои колеги споменаха, че ударът ще бъде през селскостопанските продукти и някои други сектори на икономиката, като автомобилната промишленост. Но първо, в Европа в селското стопанство субсидиите са с около 20–30 процента по-малко от Съединените щати. Второ, всеки студент може да види, че равнището на производителност на труда в селското стопанство на Щатите е по-високо от това на Европа. Тоест, ние априори, подписвайки такова споразумение, не подлагаме на риск, ние всъщност освобождаваме пазари директно на продукти на селското стопанство, преработвателната промишленост и цели други сектори на икономиката с непредвидими последици.
Така че, приятелството си е приятелство, но е крайно време България и другите страни-членки на Европейския съюз да си направят добре сметката, защото ефектът на въздействие, за което каза и колегата Пирински, от 2011 г., сега ситуацията е много различна и особено след Брекзит. В крайна сметка – ето тук говорихме с колеги – по-голямата част от оборота между Канада и Европейския съюз, не по-голямата част, а близо половината, малко по-малко от половината, минава през Великобритания, която напуска Европейския съюз. Така че тези сметки от 2011 г. вече са остарели, а нови сметки никой не прави.
Да използвам случая да кажа, че българската държава е крайно време, когато взима решения, да си правим сметката българите, когато гласуваме за едно или друго споразумение.
Завършвам с това. Вижте, едва ли някой непредубеден човек може да види в това споразумение някакви предимства за Европейския съюз и за България, която е страна-членка. Нетно, така да се каже!
Към това, което предложиха колеги за разговори между парламентите, аз мисля, че трябва да упълномощим българското правителство през българския парламент, тъй като мисля, че имаме всички шансове да съберем мнозинство и ние трябва да ги използваме, българското правителство да влезе във връзка с всички останали страни, които са против това споразумение и да се разработи обща позиция в Брюксел. Защото, вижте, една от причините за Брекзит е решение от такъв характер. Какво прави в момента Европейската комисия? Тя задълбочава това противоречие и едва ли не дразни европейските страни да каже колко далече може да стигне в незачитане на националния суверенитет ли? Да прилагат споразумения, които не са ратифицирани от страните-членки? Това ли е демокрацията?
Така че трябва да задължим българското правителство, ако можем, а ние можем през парламента, ако постигнем достатъчно гласове, да задължим българското правителство да води диалог с унгарското правителство. От сега ви казвам, че същият резултат ще бъде и с Чехия, за Полша не съм сигурен, тъй като там има малко по-друго влияние. Но аз не виждам как Словакия, Чехия, Унгария вече изявиха, Франция на два пъти отхвърлиха споразумението със Съединените щати и в Долната, и в Горната камера и аз не виждам никакви причини те да си променят мнението и да одобрят това споразумение с Канада.
Така че ние не сме сами, а за страна като България – малка – подобно споразумение може да има катастрофални последици. Така че ние сме длъжни да направим всичко възможно да кажем на парламента и извън него какви са рисковете за българската икономика и с какви инструменти разполагаме, за да можем да променим тази процедура.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Гечев.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (член на Европейския парламент от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент): По въпроса за ратификациите от националните парламенти. Комисията беше рязко против такова нещо, защото застъпваше тезата, че това е нейн прерогатив. Това, че се съгласи с включването на ратификация, е израз именно на това нарастващо разбиране, че така не бива да продължават в Комисията, както казахте, чиновниците да си правят това, което са си наумили.
Така че и Народното събрание трябва в пълна степен да е със съзнанието, че то има правото да е активно и категорично в този процес и този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако няма други предложения, аз искам да обобщя казаното с едно свое предложение.
Първо съм притеснен. Битката е за пазари. Тук спор по това въобще няма. Мисля, че колегата Байрактаров започна тази тема. Притесняваме, че на един разговор преди седмица с един от министрите от сегашното правителство, като стана въпрос за това споразумение с Канада, той каза: те, докато не ни дадат безплатни визи, няма да подпишем. Страх ме е, че ще подпишем това споразумение заради едни визи.
Притесняваме и това, че - не съм сигурен, че проф. Гечев е прав, че целят Европейски съюз губи - за да натискат някои от големите държави в Европейския съюз, някой печели от това. България определено не е сред тях.
При всички случаи това споразумение е губещо за нашата икономика и тук спор според мен въобще няма. Тоест, тази европейска солидарност, която ние трябва да изразим, в един момент може да се окаже, че ние ще плащаме всичко това.
Аз предлагам така да действаме оттук нататък като Комисия по икономическа политика, отделно от това, което госпожа Нинова предложи, което е логично и правилно. Ръководството на комисията – предварително го дебатирахме – ще пуснем едно официално писмо до госпожа Цачева, с което ще искаме две неща. Първо, тя има право да възложи на Лалко Дулевски и неговия Икономически и социален съвет, в спешен порядък да се направи един анализ какви ще бъдат резултатите от това споразумение и абсолютно същият текст да се изпрати и на правителството от името на парламента, за да видим в края на краищата къде сме ние, България, в целия този дебат.
Ако не възразявате, аз предлагам сега така да приключим този разговор.
За едно допълнение давам думата на господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Абсолютно подкрепям всичко това, което казахте, господин председател, с един призив към Вашето предложение. Всички колеги от другите комисии, които имат отношение, например Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазване и т.н. също да инициират такива дейности, както предложи колегата Кънев, за да има все пак един по-широк и по-мащабен отзвук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
До следващата сряда, ако ще имаме заседание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.15)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева