1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Обсъждане и приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 16

На 29 юни 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Обсъждане и приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Даниела Савеклиева.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги и гости, имаме необходимия кворум.
Обявявам началото на редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
На вашето внимание ще предложа дневен ред, в който има малка промяна в подредбата на точките така, както ви беше предварително разпратен. По молба и на другите комисии, които трябва да разгледат след нас точката „Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение“, ще го предложа като втора точка.
Сега ще ви прочета и целия дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. -- за първо гласуване.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Обсъждане и приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. – първо гласуване.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма и госпожа Албена Михайлова – главен секретар;
от Министерство на вътрешните работи: Велизар Жулев – инспектор в Главна дирекция „Национална полиция“, Ева Венева – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Марияна Маринова – заместник-директор на Дирекция „Миграция“ и Вангелия Терзийска – инспектор в отдел „Противодействие на незаконната миграция в Дирекция „Миграция“;
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения: Галя Иванова – изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Електронно управление“;
от Българска стопанска камара: Кирил Желязков – главен директор и Борис Гълъбов – заместник-председател на Българска туристическа камара;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Благой Рагин – председател, Иво Маринов и Румяна Попова;
от Българска асоциация на туристическите агенции: Аспарух Мачирски, Донка Соколова, Галин Георгиев и Милена Борисова;
от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции: Байко Байков – председател, Ирина Найденова – член на Управителния съвет и Даниела Стоева – член на Управителния съвет;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков.
Добре дошли.
Преди да дам думата на вносителите и специално на министър Ангелкова искам да кажа, че в качеството ми днес на председателстващ заседанието и на представител на най-голямата парламентарна група за нас това е изключително ключов, а и познат законопроект. Познат не само от докладите и за днешното заседание, но и от периода на общественото обсъждане и предварителните разговори, които сме имали и с госпожо министъра по отношение на законодателните мерки. Считаме, че и двете основни направления на предложения законопроект, а именно сигурността и борбата със сивата икономика ще доведат до повишаване качеството на туристическия продукт, както и устойчивост в резултатите от усилията по надграждане.
Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта на първо четене. А и като народен представител и от един район – Благоевградския – където туризмът е основен икономически сектор, за мен е важна и последователността по отношение на реализиране политиките в областта на туризма след обособяването на самостоятелното министерство като такова и вярвам, че и с колегите от Черноморските райони споделяме това виждане и ще подкрепим така внесения законопроект и министър Ангелкова.
Имате думата, министър Ангелкова, като вносител.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Дами и господа народни представители, дами и господа! Съвсем накратко, в резюме ще ви представя предложения на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Съгласно предложените изменения въвеждаме ново правило. Министърът на туризма разработва, изгражда и поддържа националния туристически регистър като Единна информационна система. Министерският съвет приема наредба за националния туристически регистър по предложение на министъра на туризма.
Единната система за туристическа информация – ЕСТИ – ще свърже в реално време регистрите на хотелите с Министерството на туризма, Министерството на вътрешните работи и Националната агенция по приходите и общините. Системата се очаква да доведе до изсветляване на сектора и да допринесе за по-добра събираемост на постъпленията от туристическа дейност. Процедурата за обмен, обработка на данните от регистрите за настанените туристи ще бъде улеснена.
Предвидените изменения изцяло са насочени към изпълнение на целите на приетата от Министерския съвет Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма – 2015–2020 г. и Плана за изпълнение на стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма 2015–2020 г. и кореспондират пряко с предвидените мерки, свързани със създаването на ефикасна правно-нормативна рамка за превенция и противодействие на евентуални заплахи към обществения ред и сигурност, а също така и за подобряването на организацията и дейността на специализираните структури, като същевременно всички данни ще бъдат обработвани съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и на действащото европейско законодателство.
В информационната система ще се отразяват само изискуемите от закона данни. Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да водят регистър за настанените туристи със състав на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на министерството.
Регистърът може да се води по следните алтернативни начини: чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп, чрез избраната от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронно управление, или на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на министерството.
За местата за настаняване от клас „А“ регистърът се води задължително по един от двата начина по избор на хотелиера – чрез централизирана информационна система, изградена и внедрена от министъра на туризма, или чрез избраната от него информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление.
За местата за настаняване от клас „Б“ – за туристическите хижи, туристическите учебни центрове и спални, както и за така наречените ротели, ботели, флотели – регистърът може да се води и на хартиен носител по образец. Данните се въвеждат в ЕСТИ ежедневно чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс чрез сигурна комуникационна сесия за свързаност.
Когато туристическите обекти се намират в трудно достъпни или отдалечени райони, за които липсва комуникационна свързаност, вписването се извършва веднъж седмично. Тези райони се определят от министъра на туризма и се публикуват на интернет-страницата на министерството въз основа на данни от Комисията за регулиране на съобщенията.
Законът създава яснота относно информацията в регистрите за настанените туристи, постъпваща в ЕСТИ. Първата група включва данни за български туристи и туристи от Европейския съюз, от държавите, страни по споразумението на Европейското икономическо пространство, както и от Конфедерация Швейцария. За тях хотелиерите ще бъдат задължени да предоставят информация единствено за броя им, датата на регистрация и датата на отпътуване.
Втората категория данни се отнася до чуждестранните туристи. За тях ще се предоставят и запазват данни, включващи както техния брой, така и идентифицираща информация – име, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документ за самоличност.
Данните за настанените туристи в ЕСТИ няма да бъдат публични, като достъп до тях ще имат само определените в закона институции. НАП ще събира данни в агрегиран вид – брой настанени лица, брой нощувки – за контрол на постъпленията от туризма. МВР ще има достъп до информацията, инедтифицираща чуждестранните туристи в цялата страна и Националния статистически институт за агрегирани статистически данни въз основа на личните данни в ЕСТИ в обема, определен със закон.
Достъпът на общините, НАП, МВР и НСИ ще е отдалечен, като обхватът на данните е ограничен съобразно установеното в закона за съответната категория субекти.
При неизпълнение на задълженията, свързани с регистрите за настанените туристи, са предвидени административни наказания. За неизправните лица, които са задължени, но не водят регистър за настанени туристи, глобата ще е в размер на 2000 лв., а имуществената санкция за еднолични търговци и юридически лица – в размер на 7 000 лв.
За неизправните лица, които водят такъв регистър, но това не се извършва в съответствие със законовите изисквания, глобата ще бъде в размер на 1000 лв., имуществената санкция за еднолични търговци и юридически лица – в размер на 5 000 лв.
Неизправните лица, които са осигурили или които не са осигурили или не извършват обмен на данни по реда на закона, глобата ще е в размер на 1000 лв., а имуществената санкция за еднолични търговци и юридически лица – в размер на 5 000 лв. Това е накратко.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, министър Ангелкова.
От Министерството на вътрешните работи искате ли да вземете отношение? Не.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията?
Заповядайте.
ГАЛЯ ИВАНОВА (и.д. директор на Дирекция „Електронно управление“ към МТИТС): Здравейте.
Всички бележки, които са направени относно нашето становище, което е дадено на Министерството на туризма, те са приети. Така че нямаме бележки по така предложения законопроект в момента.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, коментари, мнения.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз между другото исках да чуя мнението на туристическия бранш в лицето на БХРА, чийто председател виждам, че е тук – господин Рагин.
Имам само един въпрос към министър Ангелкова. Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим законопроекта. Какви са очакванията от въвеждането на електронната система за контрол?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Въвеждането на електронната система предстои да стартира, да функционира в началото на следващата година. Такива са ни разчетите – веднага след приемането на закона да обявим процедура за избор на софтуер. Очакванията, които към момента имаме, са минимум 20-процентно увеличение на постъпленията. Но все пак те са направени на много обща база. Като започне да функционира самата система, ще имаме много по-голяма конкретика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
За отношение, заповядайте, господин Рагин.
БЛАГОЙ РАГИН (председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин Байрактаров. Аз исках малко по-късно да се включа, но тъй като ми дадохте думата, ще взема отношение.

Този законопроект беше разясняван дълго време от моите колеги. Искам да бъде ясно, че браншът се бори, иска изсветляване на бизнеса. Колкото по-бързо го изсветлим, толкова по-добре за нас, които работим, толкова по-добре за държавата, толкова по-добре за всички.
Аз сега се върнах – преди една седмица – от Черна гора и видях нещо, много характерно, което може да бъде за нас пример. Те са опитвали като нас да свалят цените, след това да правят сива икономика и стигнали до фалит. Накрая се събират и решават да изберат друг вариант. Слагат минимални цени, излизат на светло и сега в момента имат три пъти повече оборот и по-голяма печалба. Значи, когато излезем всички на светло – между другото в световен и европейски мащаб никъде няма и не може да има, в много малко страни сивата икономика да е под 20 процента. Но да смъкнем до 20 процента, това е голям успех.
Ние подкрепяме идеята за въвеждане на такива правила.
Единственото нещо, от което моите колеги са притеснени, тъй като много данни ще се движат насам натам, а пък вие знаете, че думата „хотел“ е възникнала преди много години във Франция. Основната задача на хотела е била именно незаконни двойки да се срещат. И тъй като ние си изкарваме хляба от това нещо, може да е смешно, но голям процент от приходите идват от такива незаконни срещи, ние се страхуваме, че може тази информация да изтече някъде и това значи да си изгубим голяма част от нашата клиентела. Кой ще ни гарантира? Това е истината. Хотелите в цял свят се ползват и за това, не само за бизнес-пътувания, за конгреси, но и за други неща. Така че ние искаме гаранция, че с това нещо няма да се злоупотреби, защото може да изтече информация. Това не е здравословно за нашия бизнес.
Второто нещо, от което са притеснени моите колеги, са тези глоби. Да започнем първо примерно с някакъв протокол, защото, докато въведем този закон, кой чул, кой не видял, ние ще разясняваме, обаче някой сиромах с малък бизнес, като го натоварят с 5000 лв., той горкият направо е свършил курса, ще фалира. Да направим така. Първият път да бъде констативен протокол и после вече той се подписва и при втора грешка да няма компромис. Но тук и вие ще си кажете мнението при дебатите, но по принцип ние искаме това.
Третото нещо, ако успеем да направим това, което каза министър Ангелкова – да имаме 20 процента ръст, вие като Комисия по икономическата политика и туризма след това да ни подкрепите в Комисията по бюджет и финанси един процент от оборота да отива за външна реклама. Не може с 2 млн. лв. да правим външна реклама. Просто е невъзможно. Французите казват: много са ви хубави хотелите, цената ви е приемлива, но вие искате без реклама да ви дойде някой на гости. В момента конкуренцията е толкова жестока, за сравнение мога да ви кажа, че Хърватска, която горе-долу е като нас, продава два пъти по-високо своя продукт и заделят 100 млн. евро за външна реклама.
Ние подкрепяме сивата икономика, но искаме държавата и вие – Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси, и министър-председателя и министърът на финансите да обещаят, че ако ние си изпълним нашето, след това и ние да имаме полза. Да има повече клиенти, нищо, че сме на светло, да реализираме повече оборот, повече данъци и такси в държавата. Искаме всички да печелим. Това е нашето виждане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Рагин.
Друг иска ли да вземе отношение? Заповядайте.
ДАНИЕЛА СТОЕВА (член на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции): Аз съм член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.
Нашата асоциация внесе писмено становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма със следното предложение, което касае единствено чл. 116, ал. 5, а именно промяната, която ние искаме в този член, е да бъде премахнато разграничението на двете категории туристи според гражданството им – дали са членове на Европейския съюз или на трети страни. Тъй като считаме, че, от една страна, гарантирането на равнопоставеност на туристите от всички важни пазари за България, е изключително важно и също така е важно да се въведе и единен стандарт при събирането на тези данни.
Нашата позиция е в смисъл да се събира пълният набор от данни от гражданите от всички страни.
Също така смятаме, че когато се разшири записът от идентифициращи туристите данни в регистрите за настаняване, това ще създаде и предпоставки за подобряване ефективността на контрола по събираемостта и отчетността на услугите по настаняване и също така ще намали потенциалните рискове и опасности във връзка с националното туристическо предлагане.
Считаме, че това също ще подобри имиджа на България от гледна точка на безопасна и сигурна туристическа дестинация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоева.
Знаете, че по законопроекта, след като бъде приет на първо четене, можете да изпращате ваши предложения за конкретни промени и съответно, ако народни представители ги припознаят и ги внесат, те могат да влязат като промени в законопроекта между първо и второ четене.
Други желаещи да се изкажат има ли? Не виждам.
Пристъпваме в такъв случай към гласуване.
Моля, гласувайте по точка първа: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. – първо гласуване.
Гласували: "за" - 15, "против" - няма, "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г. – първо гласуване.
Гости от Министерството на образованието и науката са: господин Диян Стаматов – заместник-министър на образованието и науката и госпожа Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“;
от Българска стопанска камара: госпожа Даниела Димитчиева.
Тук ли са гостите? Не ги виждаме.
Да проверим дали не са тук. Така или иначе, ще я поставим като по следваща точка, въпреки че нарочно я променихме като втора.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Обсъждане и приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. – второ гласуване.
Гости от Министерството на икономиката: Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – заместник-изпълнителен директор.
Колеги, знаете, че имаше два законопроекта. В момента са обединени. Всички сте видели доклада относно второто четене.
Има ли някакви въпроси, коментари по темата? Всичко е по вносител. Имате ли нещо, което да обсъждаме.
Докладът ви е раздаден и той е по вносител:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания? Няма.
Параграф 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Параграф 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Гласуваме ги ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" - няма, "въздържали се" - няма.
Общият законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се приема на второ гласуване.
Благодаря ви за участието.
Продължаваме нататък. По точка втора все още нямаме вносители.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г. – първо гласуване.
Гости на днешното заседание са:
от Министерството на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, Наталия Чернева – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика“ и Татяна Колева – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика“;
от Комисията за финансов надзор: Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност в Дирекция „Правна“, Желю Весилев – държавен експерт в Дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ и Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“ в Дирекция „Регулаторни режими на застрахователния надзор“;
от Българска народна банка: Пламен Атанасов – Дирекция „Надзорна политика“ и Боряна Борисова – Дирекция „Надзорна политика“;
от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори: Ваня Донева – председател, Виктор Трифонов – главен секретар, Генко Николов – държавен експерт „Методология“ и Гергана Василева – главен юрисконсулт;
от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България: Бойко Костов – председател, Велин Филипов – заместник-председател, Валя Йорданова – заместник-председател и Вяра Петрова.
Да чуем първо вносителите.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА (началник отдел в Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички. Казвам се Наталия Чернева и съм началник отдел в Дирекция „Данъчна политика“.
Госпожа Караиванова, заместник-министър на финансите, която трябва да представи законопроекта, всеки момент ще дойде. Може ли да изчакаме малко? Предполагам, че до пет минути ще е тук.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, но може някой от колегите просто да изложи мотивите към законопроекта.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА (началник отдел в Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Тогава предлагам да дадете думата на Ваня Донева, председател на Комисията за публичен надзор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: В такъв случай е по-добре да изчакаме, защото в крайна сметка вносителят ….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не, не, ще изчакаме. Обаче имам един въпрос, така и така сме в малко по-свободен разговор.
Виждате, че по законопроекта има доста противоречиви становища, а доколкото съм запознат, е работен от работна група. Големият въпрос е: тази работна група комуникирала ли е между себе си и, ако е комуникирала, защо се получават такива сериозни разногласия по линия на Комисията за финансов надзор, по линия на БНБ, защото становищата, които дават колегите, са абсолютно основателни. Особено се набива този драстичен, неизчистен въпрос в закона: ако две одиторски дружества дадат две различни мнения относно одитирания обект, какво се случва тогава.
И другият момент - тук има и представители на Комисията за финансов надзор – което касае промените в Кодекса за застраховане и Кодекса за социално осигуряване – също за извършване от двама независими одитора. Някой задал ли си е въпроса, с колко ще се оскъпи този процес, защото в последните дни имам едни много интересни информации, че вървят едни оферти между 50 хиляди и 190 хиляди евро за одитиране. Кой ще ги покрива? Особено за частните пенсионни фондове кой ще ги покрива тези загуби? По-точно – разходи!
В един свободен разговор, ако може да ги изчистим тези неща, докато дойдат вносителите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори): Казвам се Ваня Донева и съм председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
По отношение на това какъв е бил съставът на работната група. В нея се включиха представители на комисията, на професионалната организация – Институт на дипломираните експерт-счетоводители и на Министерството на финансите.
След това по някои въпроси в тази работна група постигнахме съгласие, по някои естествено, нормално е да не се постигне такова съгласие. Всяка от страните ще представи аргументите си пред народните представители, които ще преценят кои аргументи имат по-голяма тежест и са по-логични.
След изготвянето на законопроекта се проведе съгласувателната процедура от Министерството на финансите. След като постъпиха различни становища от различни организации, с някои министерството се съгласи, прие някои от предложенията, други – не.
По отношение на поставения въпрос за съвместните одити, което е всъщност най-драматично представеният проблем, искам да обясня на народните представители, че става въпрос за извършване на същите процедури, които са извършвани от един одитор. Само че излиза се също с един доклад, но има вътрешно разпределение на задачите, което означава, че не би трябвало много да се оскъпи един такъв съвместен одит. Той се извършва от двама одитори, две одиторски дружества по-скоро, а не двама одитори, съдружници в едно дружество, каквато беше практиката, когато съществуваше такова задължение за такива одити при застрахователните дружества.
Тоест, нашите очаквания са, че не би трябвало да се завиши много цената на услугата по задължителен одит, тъй като не би трябвало да се допусне дублиране на дейности. Задачите трябва да бъдат разпределени между двамата одитори. Единствено би било възможно леко завишаване заради – говоря в рамките до 10 процента, такива са очакванията – но само заради това, че вътрешно трябва да има комуникация между одиторите и да има един кръстосан преглед на работата на другия одитор, за да може всеки да положи подписа си върху одиторския доклад.
Такъв опит има във Франция, който е от 50 години. Някой ще каже, да, само във Франция като държава от Европейския съюз. Ще кажа, че има и други държави извън Европейския съюз, има редица други държави, които прилагат този подход.
Идеята да бъде внесено това предложение е всъщност да се гарантира в една по-висока степен независимостта, защото принципът на четирите очи прави много по-внимателни самите участници в този процес в одита и в такива случаи всеки контролира другия доколко е независим от клиента.
За такива суми, за които Вие, господин Байрактаров, говорите, ние нямаме такава информация. Имаме информация по отношение разходите за задължителен одит на пенсионно-осигурителните дружества. Те варират, като най-високата сума е 69 хиляди лева, а най-ниската е 5 хиляди лева.
Така че не знам, всякакви информации могат да излизат, но наистина това е по отчетите за 2014 г., за които имаме обобщени данни.
Вижте, разбира се, Асоциацията на банките, застрахователите и пенсионноосигурителните дружества, както и одиторите от голямата – не четворка, но да кажа от първите пет, обръщам внимание на народните представители, че става въпрос, от една страна, за бизнес интереси, от друга страна, за обществения интерес. Народните представители и ние като държавен орган, държавна комисия трябва да намерим баланса. Балансът между обществения интерес и бизнес интереса, защото не бива пък и да се утежнява много бизнеса. Нашата информация и след разговори с колегите от Франция е, че не би трябвало да се завишат много разходите за този тип одит. Но гаранциите, ползите, са много повече.
По отношение на това – сега се сещам, че зададохте още един въпрос – какво се случва, ако има разлика в мненията.
В самата директива е разписано, …..
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Здравейте, госпожо Караиванова.
Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо Донева, но тъй като в нашата комисия традицията и по правилник е така – всеки законопроект първо се представя от вносител и, ако такъв няма, не гледаме и законопроекта.
Госпожа Караиванова вече е тук и ще й дам думата, за да представи законопроекта първо тя и, ако до края на тази точка, до гласуването не се появят колеги от Министерството на образованието и науката, последната точка няма и да я гледаме в случая.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! С проекта за нов закон за независимия финансов одит се постига хармонизиране на българската нормативна уредба, регламентира се дейността на регистрираните одитори при отклонение на финансов одит и свързани с одита услуги, с изискванията, произтичащи от Директива 2006/43/ЕС относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и на консолидираните отчети, изменена с Директива 2014/56/ЕС.


Аз не знам вие какво сте говорили към момента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Беше зададен въпрос и експертите отговаряха. Приемете, че сега започваме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря. Притесних се да не повтарям нещо, което е казано.
Директива 2006/43/ ЕС е относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните отчети. С новия закон се цели засилване защитата на инвеститорите чрез:
- укрепване на публичния надзор над дейността на регистрираните одитори;
- повишаване ролята на одитните комитети от предприятията от обществен интерес;
- гарантиране в по-висока степен независимостта на регистрираните одитори.
С цел снижаване рисковете за независимостта на одиторите на предприятия от обществен интерес проектът предвижда допълнителни мерки наред с изискванията на регламента, като определя следното:
- допуска при определени условия предоставянето на данъчни консултации на одитираните предприятия от страна на регистрирания одитор;
- минимален срок за договор за задължителен одит от една година;
- максимален срок за одит на предприятие от обществен интерес – до седем години;
- изисквания за докладване на констатирани нередности в дейността на одитираното предприятие.
С проекта на закон не се въвеждат изисквания, които да оказват пряко въздействие върху размера на бюджета на бизнеса и държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.

Сега вече можем да започнем с въпросите и други становища по законопроекта, ако има желаещи.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА (заместник-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България): Добър ден на всички присъстващи. Моето име е Валя Йорданова и аз съм заместник-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Първо, бих искала да отговоря на въпроса, който започнахме да обсъждаме, тъй като чухме страната на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по отношение на съвместните одити и по отношение на работната група.
По отношение на съвместните одити с професионалните организации имаме различна позиция и тази позиция е, че считаме, че съвместните одити са неособено популярна форма при положение, че от всички европейски държави само в една съществува, а със сигурност люлката на одиторската професия не е Франция. Така че вероятно това е хубав опит, но ние считаме, че неговото приложение предполага по-задълбочено предварително проучване на ефектите, първо, по отношение на бизнеса, и второ, по отношение на качеството на извършването на одита дотолкова, доколкото, първо, няма такава практика в България. Това са изключителни, редки случаи, защото предполага особено доверие между двете одиторски фирми, които ще работят, за да говорим за съвместен, а не за паралелен одит. Неминуемо, ако няма такова взаимно доверие, това ще доведе до паралелен одит.
Така че, каквото и да говорим, въвеждането на такава мярка и нашата позиция като професионална организация предполага по-задълбочено проучване. Второ, запознаване с проучванията, които вече са правени в държави, които са въвеждали съвместния одит и впоследствие са се отказвали от него.
Така че нашето предложение е това. Безспорно ние като професионална организация също не бихме искали да има подобен случай на този от преди две години, но ние считаме, че мярката, която може да доведе до това, е всъщност наличието на публичен надзор, защото въвеждането на публичен надзор върху работата по задължителен одит предполага точно това – да се изпълнява функция на четири очи и всъщност да има регулация върху задължителния одит от страна на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, която да проверява по-концентрирано предприятията от публичен интерес. Така че ние всъщност по отношение на тези въпросни дружества, за които говорим, веднъж имаме одит, втора одиторска фирма, след това има публичен надзор, след това има регулатор от страна на БНБ.
Така че ние считаме, че Комисията е тази, която трябва да изпълнява надзорната си функция върху предприятието от публичен интерес и да гарантира тази независимост, за която говорим, защото това е смисълът когато въобще в Щатите се въведе публичен надзор, това е смисълът и с промяната в Директивата 2006 г., това е смисълът и на регламента, защото регламентът говори за надзорни функции в областта на предприятията от публичния интерес. Тоест, тези предприятия, които наистина са рискови и са значими за обществото.
Затова ние се въздържаме да подкрепим напълно законопроекта. Неслучайно нашата професионална организация има различни позиции.
Колкото до бизнес интересите, аз също така работя във фирмата, която е подписала въпросното писмо, и смея да твърдя, че ние като фирма нямаме такъв бизнес интерес, защото не одитираме банки и пенсионни и застрахователни дружества. Но ние считаме, че това не е в интерес нито на професията, нито на бизнеса и че могат да се намерят по-добри, алтернативни и ефективни мерки, за да се постигне това, което ние като професия не искаме да се случва.
Това беше моето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори): Благодаря Ви, госпожо председател! Ако другото, което бях казала, е пред скоба или зад скоба, да продължа, след като чух госпожа Йорданова.
Вижте, ние се водим изключително и само от обществения интерес. Затова казвам, че съвместно с народното представителство трябва да се намери балансът между двата интереса. Не мога да се съглася и аз бих искала да попитам председателя на Института на дипломираните експерт-счетоводители Бойко Костов, който във водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси – заяви, че няма официална позиция по отношение на съвместните одити на професионалните организации, а сега чух, че има такава, тъй като, доколкото е известно, беше обявено в Комисията по бюджет и финанси, беше направено вътрешно допитване в професията и се оказа, че голяма част от средните практики и други големи, които са представители на международни одиторски мрежи, са за съвместните одити. Така че, ако може да се уточни всъщност има ли официална позиция по въпроса на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България или няма.
Не мога да се съглася, че не е имало такава практика досега, първо, че имаше задължение при застрахователните дружества да има, макар че в някои дружества поради неточност в текста на Кодекса за застраховане малко се избягваше този съвместен одит. Той се провеждаше от двама съдружници в едно одиторско предприятие. А идеята на съвместния одит е да са съвсем отделни одиторски дружества, още повече че и при изпълнение на обществени поръчки много често се съюзяват, свързват се одитори, за да могат да отговарят на високите изисквания при кандидатстване и в такива случаи са извършвани съвместни одити. А и не само, понякога и по желание на клиента също са извършвани такива.
По отношение на проучванията в други държави, да, ние разполагаме с доклад на „голямата четворка“, който посочва плюсовете и минусите и в който доклад минусите като че ли са повече от плюсовете и от прилагането на този подход на съвместния одит. Но, оставям на всеки от вас да прецени. Пак обръщам внимание, че ……е на „голямата четворка“.
По отношение на това, че е достатъчен публичният надзор над одиторите, за да гарантира в такава висока степен задължителния одит, ще кажа на народните представители нещо, което сме казвали по други поводи, но не знам доколко е останало трайно. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори всъщност извършва последващ контрол. Последващ контрол, който е последващ на последващия, защото одиторът също отива и заверява един отчет, като с мнението си той да даде увереност на потребителите на тази информация от отчета, че този отчет представя вярно състоянието на предприятието.
Ръководителят на предприятието прави, каквото прави, осчетоводяват се в годишния финансов отчет резултатите, одиторът постфактум, след като е приключила финансовата година и е изготвила отчета, извършва одита веднъж на три години по директива, понякога и по-често сме го правили под формата на тематични проверки, има задължение да влезе публичният надзор и да провери работата на одитора.
Обръщам внимание, че публичният надзор, инспекторите не проверяват верността на отчетите. Публичният надзор проверява работата на одитора, дали е в съответствие с международните одиторски стандарти и дали е в съответствие с националното законодателство.
Така че идеята на съвместния одит за четирите очи е текущо да има този вътрешен контрол, а не постфактум да отиде някой отвън и да провери, да разбере, че одиторът не е бил независим.
Ако ми позволите, господин Байрактаров, да се върна на Вашето питане – какво се случва, ако одиторите са с различни мнения. В Директивата е указано, че се излиза с един доклад и с едно одиторско мнение. В случай на различие, тогава всеки одитор си записва мнението с аргументите. Надяваме се, а и практиката, доколкото знам, във Франция за 50 години съвместни одити е имало един такъв случай, че ако се спазват стандартите, ако има ефективни процедури, които са разписани в правила, различията в мненията биха се установили на един по-ранен етап, биха се комуникирали и има възможности да се допитат до колега, да се допитат до професионална организация, да се допитат до надзорен орган.
Така че има механизми при различия на мненията да може да се достигне до консенсус. Но, ако въпреки всичко не се достигне, аз не виждам никаква драма, защото на публиката, на този, който чете отчета, на мениджъра на предприятието ще му стане ясно, че има някакъв проблем, че има и други аргументи и че нещата не са съвсем добри.
За мен е учудващо защо мениджъри – да ги нарека – на такива финансови институции, защото обръщам внимание, че съвместните одити са предложени в законопроекта само за кредитни институции, пенсионноосигурителни дружества и застрахователни компании, а не за всички предприятия от обществен интерес, защо не искат такава допълнителна сигурност? Аргументът е основно, че ще се оскъпи много – по техни сметки с около 25–30 процента – стойността на одита и изразяват аргумент, че това няма да подобри качеството.
Пак казвам, основната идея е да се защити независимостта, да се даде гаранция за една по-голяма независимост, а оттам и обществения интерес. Фактът, че ще бъдат допуснати повече одиторски компании с възможности, с доказан капацитет, да участват на този пазар, също не е маловажен, защото знаете, вече е говорено за това, че има концентрация на одиторските услуги. За банките е над 80 процента, за живото-застрахователните компании – над 80 процента се одитират от голямата шестица, общо застрахователните също 69 процента, на пенсионноосигурителните дружества са приблизително 80 процента.
Така че тази концентрация създава и системен риск. Затова считаме, че това е още един аргумент в полза.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Донева.
Колегите народни представители всъщност имат ли въпроси, защото може би трябваше да започнем от тях? Няма.
Заповядайте, господин Костов.
БОЙКО КОСТОВ (председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България): Аз съм председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България. Взимам думата във връзка с поставения въпрос от госпожа Донева.
Искам да кажа, че тъй като джойнт-одитите са спорна, според мен, и нееднозначна практика, която не е широко разпространена в Европейския съюз, а две държави, които са я въвели, са се отказали от нея. Това са Канада и Дания. Поради тази причина и поради факта, че в нашите среди няма еднозначно разбиране за ползата от тях и за това доколко ползите надвишават разходите, затова нямаме единно становище.
Поради тази причина нашата професионална организация не е излязла с единно становище по отношение на джойнт-одитите – нито ги подкрепяме, нито ги отхвърляме, тъй като самата практика не е установена като изцяло позитивна или негативна. Затова не сме изразили като институция официално становище, но този въпрос ние многократно сме го обсъждали и сме преценявали позитивите и негативите от евентуалното му прилагане.
Това беше въпросът към мен.
Иначе ще бъда съвсем кратък. Ние сме представили до господин председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм официално писмо с някои основни въпроси. Искам да кажа, че по отношение на работните групи ние наистина работихме съвместно с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, но вие прекрасно разбирате, че няма начин надзираващият орган и надзорният професионален институт да имат еднозначна позиция по всички въпроси.
Мога да кажа, че в огромна степен ние по всички опции, които бяха дадени като възможност, стигнахме до консенсус и поради тази причина ние принципно подкрепяме законопроекта. Но имаме различия най-вече по отношение на ротацията на одиторските дружества, тъй като по проекта тя е на седем години, а ние защитаваме позицията, че трябва да бъде десет години, каквато е приетата практика във всички европейски държави с изключения на три, които са приели девет години. Още повече, че в европейското законодателство е предвидено да има възможност за ротация и на 20 години, ако има търг. Ние не искаме тази крайна мярка. Фактът, че в момента пък ротацията на самия ключов одитор се извършва на пет години, математическата логика да има десет години период на ротация на самата фирма е за два мандата, влизащи в общия мандат на ротацията на самата фирма.
Имахме някои различия, които бяха свързани с преходния режим на ротацията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колегите имат и Вашето становище, което сте изпратили като писмо и че по принцип подкрепяте предложения законопроект. Инициативата е във Ваши ръце между първо и второ четене – да кажете конкретно промените, които смятате, че са нужни.
Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо председател! Представлявам Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Както предполагам е известно на почитаемите народни представители, работодателските организации внесоха писмена позиция по този законопроект, поради което аз няма да ангажирам времето ви с нещо, което можете спокойно да разгледате.
Искам да се спра само на един въпрос, който беше поставен, но не беше застъпена гледната точка на потребителя, на този, който в крайна сметка ще плати. Точно нея искам да изразя.
Три пъти беше казано: не би трябвало да се завиши много цената – цитирам буквално. При аргоменто но контрарио означава, че завишението е категорично и сигурно. Нещо, което при потребители на услугата, които в голямата са част са или наши членове, или са ни упълномощили да ги представляваме в тристранния диалог, няма как да подкрепят законопроекта поради простата причина, че имаме един сигурен и безспорен допълнителен, ненужен разход, срещу който стои една съмнителна полза, която до момента не е защитена с нито един икономически аргумент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Желязков.
Заповядайте, госпожо Борисова.
БОРЯНА БОРИСОВА (директор на Дирекция „Надзорна политика“ към Българската народна банка): Добър ден на всички. Съвсем накратко. Здравейте, благодаря, че ще ме изслушате. Аз съм от Българска народна банка – управление „Надзорна политика“.
Няколко думи за уеднаквяването, тъй като нашето управление участва много в работни групи на европейско ниво по отношение на кредитните институции. Аз участвам в една от групите, която непрекъснато уеднаквява и особено по отношение на външния одит, както по отношение на външния одит, така и по отношение на вътрешното управление, където неща са взаимно свързани.
Принципът на четирите очи, който няколко пъти беше посочен, че се следва, по принцип едно от основните неща при него е, че един от участниците трябва да има правомощията да си наложи мнението. Може да си наложи мнението поради правила или политики.
В случая нито един от одиторите не може да го наложи, а той пак трябва да стигне до Комитета по одита, който реално осигурява независимостта. Независимостта се осигурява от него в случая, а не от тези две одиторски фирми. В Комитета по одит има независими членове на Надзорния съвет – най-вече, би трябвало. Виждам, че при въвеждането му в закона малко некоректно е въведено, тъй като се дава възможност на мнозинството да бъдат членове извън одитираното дружество, което реално противоречи на директивата за кредитните институции, противоречи и на нашата наредба, която е въведена в банковото дело.
Още, когато излезе препоръката на Комисията през 2005 г. по отношение на независимостта, се каза така: трите основни комитета в банките и в другите дружества от публичен интерес са одитния, за възнагражденията, както и по риска, включително и още един комитет. Тези комитети са създадени от независими членове, за да осигурят независимостта на дружеството. Независимостта обаче се дава от членовете на Надзорния съвет. За тях се казва, че са независими, тъй като са приети от Общото събрание на акционерите във всяко едно дружество.

Поради тази причина засягам и една друга точка, с която ние се опитваме не да наложим нашето мнение, а да наложим мнението на Европейската комисия в случая, защото там не може мнозинство да бъде съставено от външни членове, тотално различни от дружеството. Те могат да бъдат независими за себе си, но независимостта в едно дружество се осигурява от членовете на Надзорния съвет и болшинството трябва да са те.
В нашата директива по банковото дело се казва така: че Одитният комитет може да е еднакъв с комитета по риска. Ако това бъде прието в Закона за независимия финансов одит така, както е написано, ще противоречи на нашите изисквания към банките, което няма да е много приятно.
Когато с директива не са наложили нещо като изискване, съвместният одит не е наложен като изискване към всички, това означава, че не трябва да се уеднаквим с една държава Франция, а трябва да се уеднаквим с целия Европейски съюз.
Затова ние като цяло дори понякога имаме проблеми с уеднаквяването по отношение на банките, защото нашите банки са твърде различни от европейските такива, особено, когато са инвестиционни банки. Но ние независимо от всичко се опитваме да се уеднаквяваме. В случая тук става едно прескачане на уеднаквяването, като се създават съвместни одити.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Борисова.
Виждам, че има различни мнения и между вас самите. В крайна сметка беше важно, че чухме всички ваши становища и отново напомням, че нашата комисия, първо, не е водеща, второ, между първо и второ четене искрено се надявам, че вашите предложения ще бъдат конкретни, по конкретните текстове и ще бъдат припознати от народни представители, естество, за да бъдат внесени.
Ако е само за реплика, заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори): Чл. 39 от Директива 43: „Мнозинството от членовете на одиторския комитет са независими от одитираното дружество ….“ и т.н.
Считаме, че текстовете са изцяло в съответствие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Законопроектът за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г. – първо гласуване.
Вече тук са и нашите гости по точка втора.
По тази точка гости от Министерството на образованието и науката са: господин Диян Стаматов – заместник-министър на образованието и науката и госпожа Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“;
от Българска стопанска камара: госпожа Даниела Димитчиева.
Вносителите, имате думата. Заповядайте, господин заместник-министър Стаматов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Здравейте.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Внесеният от Министерството на образованието и науката проект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е в своя минимализиран формат, който цели да синхронизира Закона за предучилищното и училищно образование с необходимите изисквания, за да съответства на промените в Закона за професионалното образование и обучение.
Основните акценти, които са предложени в промените, са свързани с изискване към организацията в системата на професионалното образование и обучение, по отношение на институциите в системата на професионалното образование и обучение, по отношение съдържанието на професионалното образование, както и по отношение завършването, удостоверяването и признаването на професионално образование и обучение и накрая с промени, които касаят синхронизация на управлението на системата на професионалното образование и обучение.
Този законопроект има за цел само да синхронизира двата закона, а не да прави някакви нови промени. В процес на разработване е и изцяло нов закон, където да бъдат разрешени проблемите, свързани в настоящия момент с професионалното образование и обучение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колегите народни представители имат ли въпроси или коментари относно законопроекта? Няма. Други изказвания?
Заповядайте, господин Желязков. Ще Ви помоля кратко, не сме водеща комисия.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо председател! Ивелин Желязков, Асоциация на индустриалния капител в България. Кратко, както винаги и по същество.
Участвахме в работата по този законопроект. Приети бяха нашите бележки, поради което ние подкрепяме този законопроект.
Подкрепяме също и намерението като съответстващо на чл. 11 от Закона за нормативните актове, указващ, че когато промените са многобройни, важни и т.н., е по-добре да се пристъпи наистина към един нов нормативен акт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Желязков.
Ние, Комисията по икономическа политика и туризъм сме коментирали много специално и професионалното образование и нуждата от качествено такова за нуждите на бизнеса. Така че специално парламентарната група на ГЕРБ също ще го подкрепим.
Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г.
Гласували: "за" - 13, "против" – 2, "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г., се приема на първо гласуване.

Колеги, преминаваме към точка пета от дневния ред:
5. Разни.
Имам едно съобщение.
На 11 юли 2016 г. ще бъде проведено изнесено заседание на Комисията. Всички са информирани, важно е да го имаме и като наше общо решение на Комисията. Заседанието ще бъде в Благоевград и ще изслушаме министъра на икономиката и министъра на туризма. В началото и на туристическия сезон мисля, че това е важно.

Така че всеки, който ще вземе участие в заседанието на комисията, да се свърже със секретариата на Комисията.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.20 часа)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева



Стенограф:
Божидарка Бойчева