1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, № 654-02-73, внесен от Мариана Тодорова и група народни представители на 28 юли 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен и умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 20

На 7 септември 2016 г., (сряда) от 14.20 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, № 654-02-73, внесен от Мариана Тодорова и група народни представители на 28 юли 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен и умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г.
5. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Да започваме.
Колеги, започваме с гласуване на дневния ред, раздаден Ви е предварително.
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, № 654-02-73, внесен от Мариана Тодорова и група народни представители на 28 юли 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен и умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Дневният ред е приет.
Съжалявам, че започваме с около 15 минути закъснение от обикновеното ни начало на заседанието, но знаете сами, че имахме удължено заседание на самия парламент.

По първа точка от дневния ред – това е Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Материалите са Ви раздадени и в електронен вид, и на хартиен носител. Ще чета само там, където имаме предложение от група народни представители, от реформаторите. Ще помоля само по това предложение да вземат думата и вносителите от страна на Министерския съвет - Министерството на туризма и Министерството на вътрешните работи, също бих искал да чуя и тяхното мнение.
Започваме по първа точка от дневния ред: Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.
„Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.“
Имате ли други съображения по наименованието? Не виждам.
Моля който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ - няма.
По § 1 има редакционна поправка. Има предложение за създаване на нов параграф.
Работната група предлага нов § 1.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Има предложение от Димитър Делчев и група народни представители.
„Работната група подкрепя или не подкрепя предложението на вносителите.“
Няма да Ви чета самото предложение, то Ви е раздадено. Това е параграфът, по който имаме известни разминавания между вносителите народни представители и съображенията на Министерството на туризма и Министерството на вътрешните работи.
Вносителите имате ли да добавите нещо? Има ли представител от вносителите? Няма.
Ще помоля Министерството на туризма да вземе думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Становището на Министерството на туризма, по така направеното предложение, е, че предложената редакция за изменение и допълнение на Закона за туризма, би могла да се счете за накърняване правото на свободно придвижване на гражданите на Европейския съюз съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за Европейския съюз и чл. 21 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и на гражданите на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз също имат право на свободно придвижване.
Приемането на предложението би противоречало и на правилата на Хартата за основните права на Европейския съюз и по-конкретно на правата по чл. 8 „Защита на личните данни“ и чл. 45 „Свободно движение и пребиваване“.
Възможно е приемането на предложението да се разглежда и като нарушение на няколко европейски нормативни акта и по-конкретно на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент ЕИО № 1612/68 и отменяща Директива 64/221/ЕИО, Директива 95/46 на Европейската общност на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и на свободно движение и на тези данни, и новия Регламент на Европейския съюз от 2016 г. № 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива № 95/46/ЕО.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Директива 2004/38 на Европейската общност гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава-членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт. В съответствие с тези изисквания Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства не предвижда изисквания за регистрация и събиране на информация, която е предвидено да се събира за другите чужденци по чл. 28 от Закона за чужденците в Република България.
Съгласно чл. 1 от Закона за туризма, същият урежда обществените отношения, свързани с: управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти; туристическото райониране на страната, туристическите райони и създаването, устройството, организацията и дейността на организираните за тяхното управление; правомощията на държавните органи, териториалните органи на изпълнителната власт, организациите за управление на туристически райони и туристически сдружения по формиране и провеждане на политиката на устойчиво развитие на туризма. Съответно регистрите които този закон предвижда да бъдат водени и по-конкретно новата Единна система за туристическа информация – ЕСТИ, са предназначени да осигурят по-добра проследимост и отчетност на поднадзорните лица. За постигане на тези цели не е необходимо събиране, обмен и съхраняване на идентифицираща посетителите на местата за настаняване информация, тоест на техните лични данни. Поради това, събирането на предложения допълнителен набор лични данни и въвеждането им в ЕСТИ е непропорционално на целите, за които същата се създава.
В заключение е важно да се подчертае, че информацията в регистрите за настаняване ще бъде достъпна за разследващите и други компетентни органи съобразно предвидените им в действащото законодателство правомощия. По този начин всеки компетентен орган ще продължи да има възможност по конкретни поводи относно конкретни лица да изисква информация от хотелиерите при спазване на съответните процедури и при наличие на съответните правни основания.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам от цялото Ваше изложение, Вие не подкрепяте предложението на вносителите. Така ли е?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не подкрепяме предложението, точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на вътрешните работи.
МАРИЯНА МАРИНОВА (заместник-директор на Дирекция „Миграция“ към МВР): Благодаря за предоставената дума.
Ние подкрепяме изложението на Министерството на туризма. Ние също възразяваме срещу тези текстове, които са подадени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, на работна група вносителите не се явиха, дойдоха само двете министерства. В момента трябва да вземем решение с гласуване – приемаме предложението на вносителите – Министерството на туризма, или предложението на Димитър Делчев и група народни представители.
Моля, който е „за“ предложението на Делчев и група народни представители, да гласува.
Гласували: „за“ - 1, „против“ - 1 и „въздържали се“ - 12.
Предложението на Димитър Делчев и група народни представители не се приема.
В такъв случай, трябва да гласуваме текста по вносител, с редакцията на работната група.
Моля, който е „за“ това предложение, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Текстът на вносителя се приема.
Минаваме към § 3.
Работната група предлага да се създаде нов § 3.
Има ли някакви допълнителни предложения? Няма.
Моля, който е „за“ така предложения текст за нов § 3, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Текстът на работната група за нов § 3 се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителите за § 2, който става § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5.Имате го текста пред Вас.
Също така и § 4, който става § 6.
По тези три параграфа имате ли някакви предложения?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам един въпрос към Министерството на туризма – в § 5 се предвижда Министерският съвет да приеме Наредба за националния туристически регистър. Въпросът обаче е, че не е предвиден в какъв срок трябва да бъде приета тази Наредба, тъй като накрая на закона се предвижда той да бъде приет и да влезе в действие след 12 месеца, би било резонно да има поне някакъв срок и за изготвянето на тази Наредба. В противен случай, чисто законодателно, ще трябва да изготви и да приеме наредба, но и чисто законодателно не е ясно кога ще бъде изготвена тази наредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Може да предвидим шестмесечен срок. По Закона за нормативните актове, по принцип ако няма определен срок се счита за шестмесечен срок от приемането на закона, така че можем да го отбележим изрично, нямаме нищо против.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: По-добре да го отбележим, защото има и 12 месеца срок.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Шест месечен срок можем да отбележим.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: След влизане на закона в сила.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тук референтите ми подсказват, че трябва да направим нов параграф. Това изрично е записано, и ако трябва сега да го вкараме, трябва нов параграф да вкараме. Иначе в закона изрично е записано – шестмесечен срок.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е когато не е направено предложение за срока. Аз смятам, че шест месеца е прекалено дълъг срок при положение, че 12 месеца… Считам, че шест месеца след влизането на закона в сила, става прекалено дълъг срок, поради една проста причина, че ние отлагаме действието на закона с 12 месеца и ако отложим и изготвянето на наредбата с още шест месеца, това означава, че практически законът ще започне да действа година и половина след неговото приемане, реално. (Реплика.) Да, но наредбата ще е тази, която ще регламентира как ще действа системата. Точно тук е тънкият момент – като няма наредба, ако искате справка да Ви дам? Мога да Ви дам справка с промените в Закона за здравно осигуряване, промените в Кодекса за социално осигуряване, където по единия закон все още няма наредба и той практически е неприложим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли конкретно предложение?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Предлагам наредбата да бъде изготвена в тримесечен срок след влизане в действие на закона в сила.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Ние сме съгласни с тримесечния срок.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще се налага ли допълнително да вкараме нови параграфи? Ще се налага. Тоест, това трябва да го вкарваме допълнително като нов параграф и трябва да правим още едно заседание? Не, веднага.
Колеги, има предложение на народния представител Байрактаров за нов параграф, където да бъде вкаран тримесечният срок за приемане на наредбата.
Имате ли някакви други предложения? Няма.
Моля, който е „за“ да приемем предложението на господин Байрактаров, да гласува.
Министерството, доколкото виждам, приема срока.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Предложението е прието единодушно.
Връщаме се на § 3, който е нов параграф.
Параграф 2, който става § 4; § 3, който става § 5 и § 4, който става § 6.
По тези три параграфа нямаше други предложения.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Текстовете на § 2, който става § 4; § 3, който става § 5 и § 4, който става § 6 се приемат.
По § 5, който става § 7 има три редакции на работната група.
По § 6, който става § 8 има редакция на работната група и да спрем до тук за новия параграф.
Имате ли някакви предложения по тия два параграфа?
Ако няма, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Текстовете на § 5, който става § 7 и § 6, който става § 8 се приемат.
Има предложение на работната група за нов § 9.
Имате ли някакви предложения по новия параграф? Няма.
Моля, който е „за“ предложението на работната група, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Текстът на работната група за нов § 9 се приема.
Параграф 7, който става § 10.
Искате думата по този параграф ли? Да, заповядайте. Референтите.
ВЯРА МАЦЕВА (законодателен референт в отдел „Законодателни референти“): Бих искала да обърна внимание, че в ал. 2, глобата е в размер до 1000 лв., без минимален праг. В нашата дирекция възникна въпросът: как глоба ще бъде с нула лева, затова ако прецените, да се определи някакъв минимален праг?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какви са мотивите на министерството, за да няма минимален праг?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По принцип това, което ми обясняват и експертите, мотивите, за да няма минимален праг, е, когато има много незначителни нарушения, съответно да се определя съвсем в минимален размер. Но принципно бихме подкрепили предложение, с което да се определи минимален праг, така че да има достатъчно по-голяма превенция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли някакви предложения за минимален праг?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Правя предложение от 500 до 1000 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Друго предложение? Става много голяма ножицата и предполага други нежелателни действия.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Практиката е по принцип да е 100 лв., при условие че таванът е 1000, защото тук става дума за нарушение на хижи, къщи за гости с по една звезда, тези, които са в отдалечени райони, за които принципно няма как да има минимален праг от 500 лв. при условие, че таванът е 1000, непропорционално е. Минималният праг би могъл да бъде 100 лв. в този случай, но това са нарушения, които обхващат такъв тип места за настаняване, които са в отдалечени райони - хижи, ротели, мотели, тези които всъщност са най-ниският клас Б за места за настаняване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Прощавайте госпожо Министър, сигурно имате основание, но ако погледнете, че глобата за едноличните търговци е 7000 лв., а за хотелиерите е закована твърдо на 2000 лв.
В последно време практиката е да стесняваме тази голяма ножица, защото пък тя така създава едни нерегламентирани стимули към корупционни практики, защото трудно можеш да кажеш вече точно защо си определил 100, а не 1000 лв., или 200, 250 и така нататък. В последно време сме предприели една практика тази ножица да бъде минимална точно, за да противодействаме на тези нездравословни… Мисля че е по-правилно от 500 до 1000 лв. да бъде, това е мое мнение, естествено, колегите ще решат с гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има едно предложение на колежката Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Предвид съображенията, които казаха и от Министерството на туризма, моето предложение е да бъде за хотелиер, който не води регистъра, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 500 до 5000, ако това е по-добрият вариант.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Димитров – предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам от Министерство-то на туризма да ни изяснят от какъв характер могат да бъдат тези нарушения, преди да решим за глобите. Защото вижте – чл. 213, ал. 1 казва следното нещо: „Ако въобще няма регистър, глобата е 2000 лв. за едните и 7000 лв. за другите“. Алинея 2 казва друго: „Ако има регистър, но той не се води съгласно ал. 1 …“, по което трябва да ни кажат какви са възможните отклонения и нарушения, тоест не се води по начина, по който трябва да се води, тогава глобата е до 1000 лв. за едните и до 5000 лв. за другите. Обаче не по-малко смущаваща за мен е ал. 3, която се появява тук, която казва така: „Ако имаш регистър, обаче не се осигурява обмена на данни по чл. 116, ал. 6, т. 2 и 3, глобата за едните е 1000 лв. фиксирано, а за другите 5000 лв. също фиксирано“.
Затова Ви моля, Министерство на туризма, да ни изяснят по ал. 2 какви могат да бъдат нарушенията, за да прецени комисията и съобрази глобите с този вид нарушения? Значи представете си, регистъра го има – какво несъответствие очакват те да съществува и на базата на това да преценим глобите Ви предлагам: за ал. 3 искам изрично да попитам: дали глобата фиксирана от 1000 лв. и от 5000 лв. за юридически лица не е вече прекомерна тук и няма това да доведе до корупционни практики?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вносителите.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По отношение на възможните нарушения, аз също бих искала да обърна внимание, че всъщност става дума за различни видове нарушения и затова глобите са такива.
Второ касае най-леките, образно казано, нарушения, например има регистър обаче липсва някоя от графата на данните, които трябва да се попълват своевременно. Съответно доста общини забавят подаването на информация в регистъра и той става непълен. Има регистър, но не се води регулярно. Тоест, ние няма как да обобщим и да имаме достъп до общата информация. Това са такъв тип нарушения, които касаят целия списък от данни, които трябва да фигурират като модули в регистъра, които ги има, но не се подават регулярно или не се актуализират регулярно и съответно затова глобата е по-ниска и определена с до 1000 лв., а не е фиксирана, и до 5000, защото, образно казано, регистърът се води немърливо и, за да можем да имаме някаква превенция и да осигурим своевременно подаване на информация, която за нас е изключително важна, така че да формираме и другите политики на база, на които използваме тези данни, които се подават в регистъра, сме въвели този вид глоби – административни наказания, така че да можем да предизвикаме по-добро поддържане на регистъра и редовно подаване на информация, но основно това касае такъв тип нарушения.
А в ал. 3, това са нарушенията, които вече са свързани с неподаването на данни до контролните органи, тези които вече трябва в реално време да получават информацията, за което ние създаваме ЕСТИ, затова глобите са фиксирани. Защото, ако те не постъпят в реално време съответно контролните органи нямат достъп до тях, няма как да се изпълнят разпоредбите на закона, които коментираме, затова те са фиксирани, а първите разбираемо, когато изобщо не се води регистър, е необходимо да бъдат по-високи. Това са видовете нарушения, които сме имали предвид при формирането на тези административни наказания след това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, доволен ли сте?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме повече представа, колеги. Аз Ви предлагам, слушайки аргументите и на колегата Байрактаров, и на госпожа Савеклиева, да приемем долен праг за ал. 2, а за ал. 3 Ви предлагам да се замислим дали не са прекомерно високи, особено за юридическите лица 5000 лв. глоба. Да помислим дали тази сума да не бъде намалена, още повече вижте, става въпрос за следното, докато хората бъдат информирани какви задължения имат, периодът на информираност в началото ще има нужда от напасване, давате си сметка, много бързо ще се наложат глоби на сумати хора.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Колега Димитров, трябва да Ви кажа, че, ако трябва да изразя моето мнение за глобата от 5000 лв. и 7000 лв., честно да Ви кажа даже си мисля, че са и ниски тези глоби.
Ще ме прощавате, но все пак ние сме хора, които живеем на лазурния морски бряг и много добре знаем какви са възможностите на големите хотели. Юридически лица – да, има и малки, но знаем и техните възможности. Така че 5 и 7 хил. лв. мисля, че е добър размер като начало, все пак този размер на глобата трябва да има един стряскащ елемент, за да започне да се прилага законът. Мисля, че този закон е изключително важен и ние трябва да подкрепим усилията, а иначе за 500 лв. минимален праг също мисля, че е по-правилното, защото става въпрос не за хижари, уважаема госпожо Министър, а понятието е хотелиери. Тук, ако трябва да дам допълнително обяснение, а това е възможност и за преборване на нелоялната конкуренция, защото, знаете, че много такива уж хижари и уж отдалечени високопланински, се явяват една изключително некоректна конкуренция, особено в сферата на планинския и зимния туризъм. Така че 500 лв., не се притеснявайте, има откъде да ги плащат, ако ги хванете. Стига, дай Боже, да не се налага, но това е моето мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме предложение за минимална долна граница на глоба 500 лв. Имате предвид тука по ал. 2. По ал. 3 сте категорични, че това, което предлагат вносителите, трябва да остане минимум това. Той е фиксиран имам предвид, че той предлага даже и да е по-висока.
Аз съм абсолютно сигурен, че трудно ще влезе законът. Съпротивата ще бъде доста сериозна, защото това е една огромна единна система, мисля, че и първите месеци след въвеждането Министерството на туризма със своите контролни органи няма да бъде жестоко наказващо, докато хората не разберат и не свикнат, че това трябва да се попълва и е в техен интерес, и в интерес на националната ни сигурност, в края на краищата.
Предлагам, първо, да гласуваме по ал. 2 предложението на колегата Байрактаров за долната, минималната граница – 500 лв., да я приемем. Не бъркам тука, нали? (Реплики.) Не предложението беше само за първия от 500 до 1000.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Размер от 500 до 1000 лв. (Реплики.)
Много голяма става ножицата, по мое мнение от 500. Поне да е от 2000 до 5000. Вижте логиката. Знам, че на някои… Влизаме малко, едва ли не, в нещо като пазарлък, който не е типичен за сериозността на нашата Комисия, но повярвайте ми, и Вие, и повечето хора го знаят, че колкото е по-голяма ножицата, толкова повече влиза в действие въпросът и сега какво ще правим. Повярвайте, не е добре…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Този въпрос не зависи от ножицата, господин Байрактаров, а от човека. Обикновено винаги се задава.
Предлагам да приемем принципа една десета минимална, сто процента максимална, тоест от 100 до 1000 и от 500 до 5000, за да намерим някакъв консенсус и да не изпадаме в детайли. А господин Байрактаров ще го помоля в зала да обоснове предложението.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласни ли сте всички, за да продължим нататък?
Моля, който е „за“ с тези минимални прагове, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Предложението е прието единодушно.
Минаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни разпоредби“.“
По § 8 имаме редакционно предложение на работната група, който става § 11 и по § 9 имаме отново редакционно предложение на работната група, който става § 12. Тук трябва да има и § 13 – предложението на господин Байрактаров.
По наименованието, по тези два параграфа – 8 който става 11 и 9, който става 12, и нов параграф по предложение на Байрактаров, имате ли други предложения?
Въпрос – по § 10, който става 12.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Моят въпрос е към министерството и е свързан със срока. Дали този срок не можем малко да го намалим, защото ясно е, че трябва да се правят обществени поръчки, но все пак колкото по-бързо влезе този закон, защото наистина законът е много хубав и ще дисциплинира системата. По Ваша преценка, ако можем, или да кажете все пак в какъв срок, малко по-кратък от тези 12 месеца, е реален…
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Първо, бих искала да обърна внимание, че е „до 12 месеца“, не сме фиксирали 12 месеца, защото идеята е да може в максимално кратки срокове това да се случи. Тъй като предстои провеждане на обществена поръчка, не мога да гарантирам ще има или няма да има обжалване и колко време ще отнеме избора на изпълнител, след това са необходими, чисто технически, около пет месеца за изграждане на системата и нейното въвеждане. Тоест, затова сме сложили „до 12 месеца“, не сме го фиксирали на 12, ако има възможност да се справим по-рано и да успеем да го направим. Предвид процедурата, която следва да проведем по обществените поръчки, не може да се обвържем с по-голяма конкретика, с оглед на това дали ще има или няма да има обжалване и колко време може да продължи след това в съда, затова сме написали – „до 12 месеца“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Коментарът, който направихме предварително с господин Бойчев, беше възможно ли е все пак това да заработи преди началото на активния сезон догодина, летния сезон догодина?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Изцяло подкрепям това и нашата цел, и графиците, които имаме в министерството, е да може преди началото на летния сезон да демонстрираме как функционира системата и се надявам да успеем да се справим. Ние сме почти готови с техническото задание, успоредно работим всичко, включително и с Наредбата сме почти готови, затова казах, че три месеца са ни достатъчни. Идват все пак и новогодишни празници, има един период, който няма да е работен, който също сме го сметнали, но се надявам преди летния сезон да демонстрираме как функционира системата. Такива са нашите графици. Все пак, за да не нарушаваме закона и да отчитаме факта, че е възможно да има обжалвания, сме сложили срок – „до 12 месеца“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, съгласни ли сте със срока предложен от вносителите? Ако „да“, аз Ви предлагам по заглавието на „Преходни и заключителни“, по § 8, който става § 11 и § 9, който става § 12, и по новия § 13, моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Текстовете за наименованието на подразделението: „Преходни разпоредби, § 8, който става § 11; § 9, който става § 12 и новия § 13 с редакциите на работната група се приемат.
Точка първа е приета.
Благодаря на вносителите и на всички гости.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Бих искала да благодаря на всички за подкрепата и пожелавам успешен ден.

Преминаваме към точка втора и трета от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, № 654-02-73, внесен от Мариана Тодорова и група народни представители на 28 юли 2016 г. и
на проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.
Имаме две предложения на народни представители.
Доколкото виждам, вносителите са тук. Темата не е нова, вече имахме дебати в нашата Комисия. Тоест дълга обосновка защо, как и кога аз предлагам да не правим. Отделихме над 2 часа преди около месец, ако си спомням, края на предишната парламентарна сесия на тая тема, от тогава насам имаше доста сериозно развитие.
Искам само за протокола да прочета гостите по тази точка втора и точка трета.
От Министерството на икономиката: Диана Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика“, Борис Михайлов – държавен експерт в Дирекция „Външно-икономическа политика“;
от Министерство на външните работи: Злати Кацарски – началник отдел „САЩ и Канада“ в Дирекция „Америка“, Ралица Димитрова – дипломатически служител I степен – „Икономически и финансови въпроси на Европейския съюз“, Явор Иванов – дипломатически служител IV степен в отдел „Международно право“ и Кирил Димитров – старши дипломатически служител в Дирекция „Външноикономически отношения“.
Имаме гости от Сдружение „Солидарна България“, които ще се представят след това, като взимат думата, от КНСБ, от КТ „Подкрепа“, от Представителство на Европейската комисия в България - Леда Шиякова, от Камара на вещите лица в България – Мариана Станева.
Първо вносителите. Давам думата на Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! На Вашето внимание от името на Парламентарната група на АБВ представяме проект за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз.
Действително аз направих справка със стенографските записи и видях, че преди повече от месец сте стартирали тази дискусия. Считаме, че е необходима и дори малко закъсняла, защото това, което има в публичното пространство са изявления предимно на председателя на Еврокомисията и други чиновници, че това е възможно най-доброто, най-напредничавото споразумение, но на мен ми липсва политическият дебат и възможните слабости.
Видях че тук сте обсъдили опасения за нарушаване на безопасността на храните, на околната среда, нарушаване на човешки права и трудови такива, и затова от Парламентарната група на АБВ, тъй като се очаква това Споразумение да влезе в действие, след като има одобрение от Европейския съвет и Европарламента, това дава право да влезе временно Споразумението, преди да са изтекли всички ратификации от националните парламенти, ние призоваваме за решение в няколко направления.
На първо място, изискваме правителството да направи анализ на очакваните ефекти за Република България в сила на Споразумението. Няма да навлизам в детайли от разговори с експерти. Необходимо е да се види каква е експортната тежест на България за Канада и обратно – от Канада за България. Има ли някаква заплаха за родното производство и така нататък, в какви елементи и детайли се открива нарушаване на човешки и трудови права, безопасност на храните и така нататък.
На второ място, вследствие на този подготвен анализ ние бихме искали в Народното събрание да се проведе изслушване на министър-председателя относно българската позиция преди ратификацията.
На трето място, настояваме, ако междувременно не са се случили тези неща и имаме одобрение от Европейския съвет и Европарламента, да се наложи ограничение на действието на Споразумението във възможните сектори, включително обществените услуги.
На четвърто място, Народното събрание да препоръча на правителството да не се дава съгласие временно да влиза Споразумението в сила, преди провеждането на изслушването по т. 1 и преди изготвянето на въпросния анализ.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Господин председател, двата проекти за решение се припокриват. Ние бяхме провокирани от това, че тази тема присъства много обширно и широко в европейския дневен ред, някак си в България остава на заден план и конкретният повод беше изслушването, което се проведе на 20 юли в тази комисия по тези въпроси. Там поехме този ангажимент и го изпълняваме да внесем такъв тип проект за решение.
От дискусията стана ясно, че предстои финализирането на Споразумението да стане, вземането на решенията септември месец и, може би, подписването на договора до края на октомври месец, така че съвсем наложително е българската страна да има ясна позиция по този въпрос.
По време на тази дискусия стана ясно и че няма оценка на въздействието върху българската икономика по всички регламенти, които ще влезнат с това Споразумение, и за това в нашия проект за решение настояваме да бъде извършена такъв тип оценка на въздействието, изготвено от Министерски съвет и сме сложили един срок – до 1 октомври, да бъде внесена в Народното събрание. Между другото такъв тип оценка на въздействие и в Европейската комисия няма за всяка една от страните членки. За нас е важно да видим сектор по сектор как ще бъдат засегнати и сега, и извън селското стопанство, което е много коментирано. Знаете че има огромни предизвикателства пред редица сектори, да не ги изреждам в момента, извън обаче и финансовата и икономическата страна на това Споразумение, знаете че то въвежда и ограничаване, и отнемане, бих казал, на правомощия за провеждане на суверенна национална политика в редица сектори. Мога да дам примера с публичните услуги, така нареченият „негативен списък на публични услуги“, които, ако не бъдат изрично поискани като изключение, ще влезе автоматична либерализация. Нашата страна до момента не е поискала такъв тип изключение в този списък. Смея да твърдя, че това ще доведе – влизането на Споразумението, в затрудняване на работата и на законодателните, и на регулаторните органи в нашата страна, тъй като знаете Европейският съюз и България е място, където има високи стандарти – и екологични, и социални, и здравни, да не ги изреждам, и трудови, и от страна към защита на потребителите, а всичките те по същество ще могат да бъдат обект на така наречени „междудържавни“…, спорът е между държавата и определени инвеститори. Знаете регламентът, който се въвежда и в Споразумението за такъв тип механизъм, така че идеята на втора точка от нашето решение – националната позиция на Република България да бъде ясно изразена и съгласувана с Народното събрание.
Завършвам с това, че нашата категорична позиция на парламентарната група е против подписването на това Споразумение.
Надяваме се и с коментирането в пленарна зала и решението, което ще вземем там, да може да възложим и на българското правителство ясно да изрази това мнение и категорично да се противопостави против предложения към момента механизъм на предварително действие на Споразумението, докато то бъде ратифицирано от всички страни членки, това което и колегите от АБВ предлагат – изрично да му бъде даден мандат на българското правителство да не подкрепя такъв тип процедура и така предложеното им Споразумение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Няколко думи искам да кажа какво се промени от края на юли, когато беше последното ни заседание. Няколко неща – първо, дойде едно писмо, подписано от председателя на гръцкия парламент, колегите народни представители го имат, с което гръцкият парламент ни информира, че е създадена специална комисия във връзка със съдържанието на споразумението относно ТТИП и СЕТА. Комисията планира да излезе със становище относно временното прилагане на Споразумението и така нататък, и търси съдействие от останалите парламенти и тяхното мнение по това Споразумение СЕТА. Ние в момента не коментираме темата ТТИП, тоест Трансатлантическото споразумение, по което знаете, че последните седмици имаше доста изказвания на Оланд, на вицеканцлера на Германия, министъра на икономиката. Тази тема не я коментираме.
Ще помоля всички колеги, които взимат думата, много накратко, защото месеци наред вече повтаряме едно и също.
Голямата опасност тук е, че приемайки в края на октомври месец, след гласуване в Европейския парламент, приемайки Споразумението с Канада, то автоматично влиза в действие.
Днес, председателят Цецка Цачева каза, че, да, допълнително ще има ратификация по съответните национални парламенти. Това обикновено продължава между една и две години. Притесненията са, че с приемането на СЕТА … Притесненията и на унгарския парламент, знаете, че получихме официално писмо от там, където пък те вече са взели решението, че призовават правителството да не подкрепя СЕТА. Притесненията са че, след това отваряме една вратичка за автоматично приемане или затрудняване позициите на Европейския парламент в преговорите със Съединените щати допълнително, когато ще продължат по търговската спогодба с Щатите.
Молбата ми е много накратко да чуем мнението на нашите гости, защото така или иначе ние имаме две предложения и трябва да ги гласуваме, които в един момент просто ще влязат в зала.
От народните представители някои иска ли да вземе думата веднага или да дадем думата на гостите? Първо на гостите.
Само ще Ви моля да се представяте и пак повтарям – две до три минути. Коригирам, две минути дава господин Байрактаров.
ЧАВДАР НАЙДЕНОВ (Сдружение „Солидарна България“): Искам да допълня нещо, което не засегнахме предишния път – афектът върху малките и средни предприятия. Както знаете те са 99% от нашия бизнес. Върви PR кампания от Европейската комисия, че малките и средните предприятия ще спечелят и от двете споразумения, а всъщност само 0,7% от износа на Европейския съюз към САЩ и Канада е от малки и средни предприятия. Това е логично, те нямат почти никакви шансове и възможности. Да, има протести, подписани от общата Германската конфедерация на малкия и средния бизнес, на такива конфедерации в Австрия, Белгия и Великобритания до момента, срещу тези арбитражни съдилища, които те посочват, че са привилегия на мултинационалите и нечеста търговска привилегия.
За икономическия ефект – този ефект, който е моделиран от изследователи по поръчка на Европейската комисия е просто нищожен. Става дума за 0,02% от процент, тоест две хилядни. Според други изследователи, които не са получили поръчка от Европейската комисия, ефектът възлиза на две десетохилядни върху брутния продукт. Другите прогнози са, че малките страни няма да се ползват от този ефект, тоест при тях това число 0,02% от процент ще се получи в резултат на това, че малките страни по-скоро ще имат отрицателен ефект върху брутния продукт, докато в позитивния ще се образува само при големите страни. А другото, което е важно, е, че ние имаме нищожен износ към Канада – 0,1%, което важи всъщност за почти цялата Източна Европа по чисто географски причини и съответно и потенциалът е такъв.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Започваме да се повтаряме, но нека да чуем и останалите колеги.
МАРИАНА ХРИСТОВА (Гражданска инициатива за забрана проучване добива на шистов газ): Аз искам да допълня няколко неща, които смятам за важни.
Първо, всички трябва да обърнат внимание, че 9-те изисквания, които Европейският парламент постави към Комисията, не са изпълнени по този договор СЕТА. Искам да напомня, че договорът е с консолидирани текстове, които не подлежат на промяна. Те ще бъдат гласувани единствено с „да“ или „не“. Искам да напомня, че IDS-а присъства вътре в тези консолидирани текстове в най-голямата си тежест и в най-неизгодната си форма, даже тези които отхвърлят в TTIP, даже те са по-добре, отколкото това, което е залегнало в СЕТА. В момента там условията са още по-зле. Искам да напомня, че имаме френски министър на търговията Матиас Фекл и вицеканцлера на Германия, и икономическият министър Зигмар Габриел, които предупредиха, че ТТIP е много зле и че там преговорите се провалят, а тук имаме една врата, която позволява на американските корпорации, които отдавна по силата на НАФТА отвориха 42 хиляди офиса, които имат само адвокати в Канада, с цел точно да съдят собствената си държава, когато са засегнати техните интереси, ние всъщност сме допуснали абсолютно същите корпорации, от които се притесняваме, подписвайки СЕТА ще си ги поканим вкъщи. Ако някой не знае 9-те условия, които са поставени от Европейския парламент, които не са изпълнени, мога да Ви ги прочета, но миналият път ставаше въпрос за тях и вече ги говорихме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още нещо искам да добавя, преди гласуването. Резултатът от предишната ни среща в края на юли, когато имахме заседание на Икономическа комисия, беше че ние написахме едно официално писмо, с което уведомихме госпожа Цачева за нашето решение на Комисията, с искане, първо, към правителството да ни предостави своя анализ доколко Спогодбата Канада и Европейския съюз е полезна за българската икономика и за малкия и среден бизнес, и с какви становища и на Лалко Дулевски на Социално-икономическия съвет. До този момент сме получили само от господин Дулевски отговор. Информацията я имате всички. Има доста интересна информация, включително и това, което колегата току-що коментира. На Института в Гент е възложено да направи анализ на Спогодбата с Канада, че това Споразумение би донесло ръст на брутния вътрешен продукт между 0,02% и 0,03%. Все пак това е една неправителствена организация – научен институт, това е тяхна оценка. Мен кое ме притеснява? Притеснява ме, тъй като знаете че в Комисията идва страшно много информация, че ние общо взето сме вдигнали белия байрак, за разлика от достъпа от други държави, и, че на 7 юли 2016 г., тоест преди месец и половина има Доклад от заседанието на Комитета на постоянните представители към КОРЕПЕР, това е организацията, структурата, която се занимава в Брюксел с дневния ред.
В точка „Разни“ е Всеобхватното икономическо и търговско споразумение на Европейския съюз – Канада. Представителите и на Румъния, и особено на България категорично са подкрепили, че двете страни подкрепят СЕТА, като единствено са направили това, че не е лошо все пак това да се изтъргува, грубо казано, с визовия режим. Цялата тази история ми звучи малко, аз и преди Ви казах, „кон за кокошка“. Молбата ми е, че и това трябва да се вземе предвид, когато дойде време за гласуване.
Заповядайте. Само ще Ви моля по един от организация и да се представяте.
ВАНЯ ГРИГОРОВА (КТ „Подкрепа): Както казахте Вие, потърсихте позициите на социалните партньори през Икономическия и социален съвет, там КТ „Подкрепа“ даде и възможно най-широкия анализ, който може да бъде направен за 20 дни в летния период. Готови сме да се включим в коментарите, обсъждането и изследването на ефектите от Споразумението, ако към изготвянето на такъв анализ се пристъпи. Ще ми се да подчертая, че двете позиции, които чухме преди малко, по-скоро настояват за демократичен, открит и прозрачен процес по взимане на решение, което засяга цялото българско общество. Тези две позиции не изразяват мнение „за“ и „против“. Те настояват за демокрация. Надявам се българските депутати да се съобразят с това и да чуят мнението на народа поне през народните ни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други, колеги.
Заповядайте.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ (КНСБ): Два са основните моменти тук. Първо, над 40 хиляди американски фирми са регистрирани в Канада. Ние не говорим за TTIP, но рано или късно ще трябва да заговорим, защото това е един вид Троянски кон и другото, което е, необходимостта от анализ за въздействието на преките и косвените последици – положителни и отрицателни, е необходимо, защото за мен, не мога да не си задам въпроса при 0,1% износ на България към Канада външнотърговски обмен, за какво ни е това нещо.
КНСБ настоява да се защити националният интерес и да не се ратифицира Споразумението с Канада, ако не бъдат изпълнени следните условия, които са залегнали в позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите: включване на отделен и ясно разписан раздел на трудовите и социалните права и стандарти, който да е съобразен с Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ), правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните компании и европейските правила и стандарти; залагане на ясни правила за услугите от обществен интерес чрез предоставяне на достатъчно автономия на страните в Споразумението, да регулират тези услуги и осигуряват защита на нейните работници, потребителите и гражданите; премахване на специфичните клаузи за уреждане на спорове между компания и държава, и включване на клаузи за уреждане на спорове съобразно съществуващите и утвърдените международни и европейски стандарти; включване на задължително изискване към Канада за премахване на визовия режим за държави – членки на Европейския съюз, за които той още се прилага, в това число и за България.
В заключение искам да кажа, че в случай, че тези условия не бъдат приети по време на преговорите и Европейската комисия не приеме направените предложения, КНСБ настоява българските депутати в Европейския парламент да не подкрепят двете споразумения, включително и това с ТТIP, а българската държава да не ратифицира Споразумението с Канада. КНСБ заявява, че в противен случай най-голямата организация на наемните работници на гражданското общество в България си запазва правото да осъществи синдикални протестни действия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще помоля да чуем мнението все пак на двете министерства.
Министерство на икономиката.
ДИЯНА НАЙДЕНОВА (директор на Дирекция „Външноикономическа политика“): Бих искала да ми позволите да направя малко по-дълго изложение. Радвам се на възможността наистина да присъстваме на този дебат, част от аргументите, които бяха представени от неправителствените организации тук, включително и синдикалните са известни.
Първо, по отношение на процедурата, наистина Споразумението трябва да се отчита, че е предмет на дългогодишни преговори. Преговорите протекоха в периода 2009 – 2014 г. и през месец септември 2014 г. беше обявено финализирането на преговорите, след което бяха предприети действия между главните преговарящи, Европейската комисия и канадската страна по изчистване на правния текст.
Основните изменения, които са въведени от септември 2014 г., засягат новия механизъм за разрешаване на инвестиционни спорове, но по същество това, което е договорено към 2014 г., остава в сила и в периода сега до 2016 нямаме въвеждане, допълнение и изпълнение.
Като процес процедурата по обсъждане беше инициирана от страна на Европейската комисия чрез проекти на решение още през юли месец, този юли месец. Сега септември се очакват съществени дебати в рамките на Европейската комисия и основно по-скоро Съвета на Европейския съюз със страните членки по приемане на трите решения за подписване, за временно прилагане и за сключване на Споразумението с Канада - СЕТА. Паралелно през тази седмица и следващата стартират преговори, обсъждане и в Европейския парламент, тъй като знаете по силата на Лисабонския договор, Европейският парламент следва да се даде съгласие. Това, което беше основно в дискусиите през юли месец е, че страните членки, в това число и България, много ясно поставиха своята позиция пред Европейската комисия и постигнаха решение относно смесения характер на СЕТА.
Европейският съюз има много такива примери на всеобхватни икономически споразумения, споразумения за свободна търговия, последното, което беше ратифицирано и от българския парламент – това е Споразумението с Корея, което също се прилага временно още от 2014 г. Ратификациите приключиха едва през настоящата 2016 г.
Механизмът на временно прилагане се базира и на компетенциите по сила на Лисабонския договор. Знаете, че с чл. 207 от Лисабонския договор общата търговска политика е от наднационална компетентност, тя е от компетентност на Общността, така че с цел да не се забавят благоприятните икономически последици от сключваните от Европейския съюз търговски споразумения винаги се пристъпва до временно прилагане на договореностите, ратификациите от 28 национални парламента би означавало забавяне на процедурата с три или четири години.
В случая смесеният характер на Споразумението с Канада се дължи основно на наличието на клаузи относно защитата на интелектуална собственост, също така клаузите за защита на инвестиции и разрешаване на инвестиционни спорове, и това са основните елементи, които обосновават смесения характер на СЕТА. Именно затова всички страни застъпват в хода на водените дискусии варианта временното прилагане да изключва тези елементи, тъй като тези елементи могат да влезнат в сила само след национални ратификации от националните парламенти на страните членки.
Ще помоля в дискусиите да се съсредоточим между Споразумението с Канада, което е на дневен ред, Споразумението с Щатите все още е в процес на преговори. То е друг тип споразумение, с друг партньор и има съществени различия. Защо считаме че е положително? Някои посочиха ниския размер на стокообмена с Канада. Да, през 2015 г. наистина е налице малък спад в стокообмена с Канада, но през 2012 г. например нашият износ надхвърля 136 млн. щатски долара. По водената от канадските власти статистика по вноса, ако се отчете вноса от България, който отчита и продукциите с произход от България, които се внасят чрез други европейски компании, през определени години вносът ни в Канада надхвърля 200 млн. щатски долара. В областта на търговията с услуги също имаме значителен ръст, като за изминалата година износът на услуги, според международната статистика на Международния търговски център, надхвърля 45 млн. щатски долара.
По някои от основните опасения, които бяха изразени. Първо, относно чисто търговската част, премахването на митата, споменати бяха опасения именно в селскостопанския сектор. Като цяло селскостопанският сектор знаете, че винаги е предмет на различен тип договорености. Това са отстъпките, които се договарят на относително финален етап. Така беше и в Споразумението с Канада. По същество България има интерес, тъй като изнасяме редица преработени селскостопански продукти, основно хлебни и тестени изделия, имаме потенциал за износ на вина и спиртни напитки. Благоприятни са и договореностите в областта на млечните продукти. В последните години има значителен интерес към този пазар. През определени периоди България изнася сирене за над милион и триста хиляди евро годишно. И с договорените преференциални условия в Канада има една специална квота, безмитна за Европейския съюз и считаме, че българската страна и българските производители също биха имали и значим интерес.
По отношение на някои аспекти, които бяха засегнати като публични услуги или услугите в обществен интерес, държа да подчертая, че тези услуги не са предмет на изрични договорености от страна на Европейския съюз и на страните членки.
В Споразумението, в частта „Инвестиции и услуги“ има изрични разпоредби, които изключват публичните услуги и също така запазват правото на всички страни и на Европейския съюз да поддържат специални права по отношение на публичните предприятия и монополите. В допълнение на тази генерална резерва – също така редица страни са включили и допълнителни изключения, а България в това число е сключила социални, здравни и образователни услуги.
По отношение на шистовия газ, тъй като е предмет основно на договореностите в областта на търговията с услуги, освен генерално изключение, което позволява на всички страни да предлагат действащи мораториуми и забрани или бъдещи такива от националните им регулатори, България изрично е вписала своя мораториум в решението на Народното събрание по отношение използване на технологиите за добив на шистов газ, така че с Канада има и допълнителна гаранция, която е въведена специално по отношение на този аспект.
По отношение на поставените въпроси, свързани със защита на трудовите и социални права. През изминалата година ние имахме още един подобен въпрос, който беше поставен от двата синдиката, предоставихме актуална информация. Споразумението е публично и може човек спокойно да се запознае в изрична глава има разпоредби, които са свързани именно с трудовите и социални стандарти. Основното, което е договорено вътре, бих подчертала и извела два основни аспекта – едното е, запазване на страните на правото да регулират, тоест никой няма да отмени правомощията на българските регулаторни органи по прилагане на съответни трудови норми и социално законодателство или трудово законодателство. Това се отнася не само за България и за другите страни – членки от Европейския съюз. Другият аспект е точно това, което беше изведено, рефериране към правилата, принципите и дисциплините на МОТ – на Международната организация по труда, както и на Споразумението на ОИСР за многонационалните компании.
Готови сме да предоставим тези текстове за прочит, тъй като това е изрично скрепено вътре.
Последно ще добавя по инвестиционния механизъм, който беше предмет на изричен дебат и опасения, свързани с малките и средни предприятия.
Първо ще си позволя да кажа, че арбитражът в инвестиционните спорове не е нов за България. България има много действащи над 60 двустранни инвестиционни договори и във всички от тях той има арбитражна клауза. С цел привличане на инвестиции в последните 20 години почти всички правителства активно са договаряли и насърчавали сключването на подобен тип споразумения, които във финалните си разпоредби предвиждат възможност за разрешаване на спорове чрез арбитраж. Това са именно диагоналните спорове, когато имаме спор между инвеститор и държава.
По същество естествено механизмът, който е възприет в СЕТА е много по-развит и много по-усъвършенстван. Това, което обаче трябва да бъде изведено на преден план са гаранциите, които дава този нов текст. Спомням си, че миналата година, когато Европейската комисия първоначално представи този иновативен подход, който наистина беше разработен на база на дискусиите, свързани със Споразумението със САЩ, много от присъстващите първоначално привеждаха този нов механизъм като много по-съвършен и приемлив. Това, което е разписано в приложението относно инвестиционните спорове – ще си позволя да цитирам, изрично някои от членовете според нас дават достатъчни гаранции, включително и за малките и средни предприятия, за които съществуват споразумения от своеволно прилагане на арбитражния механизъм или натиск от страна на корпорациите.
Първо, в чл. 8, ал. 9 от приложението, което касае тези клаузи е ясно запазването на възможността на държавата на така нареченото право да регулира. Това беше дългогодишен спор между страните членки в рамките на Съвета с Европейската комисия, така че всички държави запазват правото да регулират и да въвеждат съответни мерки в защита на публичния интерес, обществения живот и здраве, публичен морал. На практика, по този начин се изключват мерки от обхвата на инвестиционните споразумения, които могат да бъдат приети от държавата, но няма да бъдат основание за предизвикване на инвестиционен спор.
В допълнение се дава възможност страните по споразумението, включително и чрез действащ смесен комитет да дават задължителни тълкувания относно клаузите на инвестиционния договор. Има изрични разпоредби относно фриволните искове, така че да се преустановят именно подобни спекулации с инвестиционни спорове от съответни страни по спора или предполагаемите канадски корпорации, които незаслужено съдят български компании.
Имаме много ясни дефиниции на равностойно и справедливо третиране и на другите клаузи, свързани с пазарния достъп, така че това дава възможност, за разлика от други споразумения, където няма такава дефиниция, много ясно да се ограничат кога е налице законосъобразно действие от страна на дадена държава, което съставлява основание за арбитража. Имаме Кодекс на арбитрите и за първи път се въвежда и постоянно действащ списък на арбитри, тоест постоянно действащия арбитраж, което също е гаранция. Специално по отношение на малките и средни предприятия ще има засилен механизъм, който е залегнал в споразумението, договорен с Канада, който ще дава възможност за специални консултации и допълнително съдействие на малки и средни предприятия чрез изграждане на специален портал и финансова помощ за малки и средни предприятия – в случая не е необходимо да се възползват от този инвестиционен механизъм. Това е по най-общите аргументи, разбира се, има още много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, искам отново да Ви върна към точката. Точката е по две предложения на група народни представители. Двете предложения до голяма степен се препокриват. И в двете предложения не се коментира добро или лошо е предложението за спогодба с Канада. И в двете предложения се иска правителството да ни обясни на нас, на парламента, трябва ли това нещо да се ратифицира или не трябва във времето. В двете предложения ние искаме да чуем една оценка за въздействие върху българската икономика. Аз лично съм много песимистично настроен как канадското правителство ще се загрижи за малките и средни фирми в България, но това е друга тема.
Второто предложение е, че има препокриване на двете групи предложения на народни представители и че все пак българският парламент е място къде трябва да се взема решение какво гласуват представителите на България в Брюксел, а не правителството. Това са основно двете предложения.
Бих искал много накратко да чуя мнението на Министерството на външните работи, ако имате мнение, според мен го имате, и ще преминем към гласуване.
ЗЛАТИ КАЦАРСКИ (началник отдел „САЩ и Канада“ в Дирекция „Америка“ към МВнР): Благодаря, господин Председател.
Искам да кажа, че Министерство на външните работи подкрепи и двата проекта с някои бележки към първия, защото считаме, че това е ярък знак на прозрачност и от друга страна, е възможност да осигури единство на политическите сили и подкрепа на правителството в неговите действия в Европейския съюз.
Считаме, че тези два проекта съответстват и на календара на Европейския съюз, макар че, както каза госпожа Тодорова, те са малко закъснели, в смисъл, че съвсем наскоро предстои да започне вече обсъждането на подписване и сключване на СЕТА или на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение.
По първия проект направихме предложение за изтегляне на срока с един месец именно предвид календара на Европейския съюз. Иначе общо казано, бих посочил това, че СЕТА е преди всичко икономическо споразумение и като такова ще се оценява именно от тази гледна точка. Разбира се, обаче СЕТА има и геополитическо значение, което също не бива да се подценява. Не искам да говоря за това, тъй като достатъчно много се пише.
Така че в крайна сметка подкрепата за СЕТА, разбира се, трябва да бъде дадена в зависимост от това дали то отговаря на икономическите интереси и това е вече извън компетенциите на нашето Министерство. Госпожа Найденова беше любезна да предостави аргументите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Така или иначе, в рамките на един час не можем да получим отговор. Отговаря ли на необходимостта на България това споразумение или не? Ние всъщност това искаме някой да ни каже.
ЗЛАТИ КАЦАРСКИ (началник отдел „САЩ и Канада“ в Дирекция „Америка“ към МВнР): Това, което аз исках да кажа е, че ние подкрепяме направените предложения за изслушване, защото това са предложенията ние тях обсъждаме и Вие това казахте. Ние подкрепяме обсъждането, защото считаме, че е уместно и навременно да има ясна позиция на правителството, такава между другото има.
Що се отнася до това какъв е ефектът, това е вече въпрос на изследване. Аз по този повод няма да взема отношение.
Между другото искам само това да кажа, че в изследване, направено в Словения се казва, както тук много от колегите се изразиха, че предвид незначителния търговски обмен на Словения с Канада, няма да има никакъв ефект. Същевременно обаче се казва, че ефектът ще бъде положителен заради положителния ефект на СЕТА върху стокообмена с Европейския съюз, тоест оттам те ще имат икономически ползи. Това исках да кажа само – преди, че Министерството отделя много внимание и наистина на визовия въпрос, защото считаме, че подписването на това споразумение трябва да бъде обвързано с решаване на този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, пристъпваме към гласуване, защото имаме още точки от дневния ред.
Първо, подлагам на гласуване предложението на група народни представители, вносител Мариана Тодорова от четири точки.
Моля, който е „за“ това предложение, да гласува.
Тъй като имаме хора, които са си дали, делегирали гласовете, ще помоля Диляна да съобщава.
С 5 гласа „за“ и 6 „въздържали се“ предложението не се приема.
Проектът за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, внесено от Мариана Тодорова и група народни представители не се приема.
По предложението на група народни представители с Корнелия Нинова, Петър Кънев, Жельо Бойчев.
Моля, който е „за“, да гласува.
За 5 гласа … (Реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, когато проведохме изслушването, искам да припомня, че тук направихме едно сериозно изслушване на евродепутата Георги Пирински, както и съвместно с неправителствени организации – много от тях присъстват и днес тук, тогава се обединихме, че тези решения трябва да бъдат общо подкрепени от всички политически групи, защото тук не трябва да се търси никакъв политически дивидент и без значение кой ги е внесъл дали в момента са БСП и АБВ. Просто ние трябва да ги подкрепим, защото в противен случай ще останем без реална и ясна позиция, а нашето правителство, което не е много препоръчително, да не кажа, че е в огромен ущърб това, което се готви.
Мога да Ви дам и друга информация, която тук не се дава, но трябва да Ви кажа, че двете големи държави в Европейския съюз – Франция и Германия, също много сериозно се замислят от действието на това споразумение. Така че моят апел е за това, искам прегласуване поне единият проект за решение да подкрепим – на БСП според мен е по-добре оформен – не че съм против, аз подкрепих и на колегите от АБВ проекта. На БСП проектът дори не е политически обвързан, но той е добър и аз Ви моля, колеги, да го подкрепим, за да имаме поне един проект за решение за дебат в Народното събрание.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение за прегласуване. Вторият проект. Искам отново да Ви кажа какво е – двата проекта се препокриват.
Чета: „Възлага на Министерския съвет срок до 1 октомври да изготви и внесе в Народното събрание доклад за очакваните последици“ всъщност това, което всички го искаме. И второ, с цел защита на националния интерес „Задължава Министерския съвет да съгласува с Народното събрание позициите на България по споразумението с Канада“. Аз не виждам тук нищо лошо във всичко това, така че все пак предлагам да преминем към прегласуване, след голямото лобиране на господин Байрактаров.
Моля, който е „за“ предложения проект, да гласува.
Гласували: „за“ - 11, „против“ и „въздържали се“ - няма.

Проектът за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, внесено от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев се приема.
Колеги, по тази точка приключваме дебатите и благодаря много на всички гости.
Мисля, че взехме едно разумно решение.

Имам една такава молба – предлагам и ще го гласуваме точка четвърта от дневния ред да отпадне, тъй като в момента докладчиците са във водещата комисия и по-важно е те да приемат решението, ние сме една от четирите комисии – не сме водеща.
Има ли някой против точка четвърта да отпадне от днешния дневен ред?
Няма. Приема се единодушно.
Второто, което искам да предупредя колегите: има разпореждане на ръководството на парламента от следващата седмица нататък стенографски протоколи ще се водят само по точки, по които нашата Комисия е водеща, тоест комисиите са водещи. Свързано е с проблеми по Закона за обществените поръчки, където обявяват до 30 хил. лв. Ние и да не сме съгласни, нищо не можем да направим. Просто Ви информирам, че стенографи ще има само тогава. Бъдете кратки и съгласни. (Реплика: Ще има ли доклади?)
Доклади ще има, но ще ги правят експертите.
Благодаря Ви.
Другата сряда ще имаме заседание. Министър Лукарски, както винаги е в чужбина, бяхме го поканили да дойде. Просто няма как българският парламент да съгласува програмата с министерството, в замяна на това ще говорим да поканим КЗК, имаме ангажимент.

Закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Галина Мартинова