Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
28/09/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 28 септември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме кворум. Колеги, започваме работа.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
Имам следното предложение. По дневния ред – лека промяна. Точка първа – остава. Точка втора – отлагаме я за по-нататък, тъй като Омбудсманът на Република България е много ангажиран с други мероприятия и помоли да отложим точката. Най-вероятно, тъй като два пъти вече отлагаме, трети път – няма да има. Точка трета – също е пред Вас. Предлагам да започнем с точка „Разни“.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Разни.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване. Където ние не сме водеща комисия.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Дневният ред е приет.
По точка първа от дневния ред - точка „Разни“, давам думата на Васил Велев. След неговото изказване, аз ще направя коментар.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е известно Асоциацията на индустриалния капитал в България ежегодно излъчва цикъл от дейности, заедно със създадения от нея и други организации – Център икономика на светло за ограничаване и превенция на неформалната икономика. Те включват мерене на размера на сивия сектор чрез композитния индекс, гореща телефонна линия, обучения, предложения за промени в законодателството и административните практики. Ежегодно провеждаме и кръгла маса. Тази година беше и с национално участие. И като съобразен завършък и кулминация на този цикъл от полезни дейности е връчването на наградите „Икономика на светло“, които се връчват в три категории само. Това е разликата с оскарите, иначе има много прилики. Журито е голямо, над 100 души експерти в областта на икономиката, разноцветно е, пъстро е, привърженици на различни икономически течения, компетентно и обективно, независимо и гласува тайно по Интернет с достатъчно взети мерки за сигурност на вота.
За първи път тази година в една от трите категории наградата спечели трио. Категориите са всъщност за нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата. Втората категория е за личност или организация допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция и третата категория е, за журналист или медия допринесла за промяна на обществените нагласи към неформалната икономика.
В категорията за личност или организация наградата беше спечелена в резултат на това тайно гласуване, от сто членното жури, от народните представители по азбучен ред подредени – господин Делян Добрев, господин Мартин Димитров и господин Петър Кънев. Тъй като наградата, която на 30 юни се връчи, е в тираж само по един екземпляр за всяка категория, те се правят всяка година и са уникални и има табелка с датата, беше връчена на тримата една награда. Господин Кънев, като предприемач предприемчиво раздели наградата честно като я задържа за себе си. Той се мотивира, че тъй като е от опозицията другите са управляващи и ще се уредят някак си. Но във всъщност преди една седмица ми звънна по телефона, дай направи още две реплики, аз ще ги платя ако трябва. (Реплика: То не се издържа вече.) Но ние вече ги бяхме направили, така че не се наложи да ги плаща.
Особено ми е приятно и за мен е чест да съм тук при Вас. Искам само да прочета с няколко думи мотивите на предложителя: всеки един от тримата народни представители има своя осезаем личен принос за приемане на важни законопроекти и работещи в посока на ограничаване на неформалната икономика. Изброяват се най-изчерпателно. С дейността си тримата представители на различни политически сили са водещ пример и доказателство, че защитата на бизнеса по правилата и укрепване на икономиката на светло и ограничаване на лошите сиви практики нямат партиен цвят. Със законодателните си инициативи те сериозно допринасят за по-добре работещи държавни институции, за по-ефективно разходване на обществения ресурс, а това мотивира по-широкото доброволно заплащане на данъчните задължения и води до увеличаване на събираемостта.
Позволете ми сега по азбучен ред да връча наградите на господин Делян Добрев (Ръкопляскане.) и на господин Мартин Димитров (Ръкопляскане.).
Завършвам с това, че изпълнявам поръчението на Управителния съвет да благодаря на Икономическата комисия като цяло. Тя е последният рубеж пред неразумни предложения, които влошават бизнес климата. Освен тези инициативи, които имат за промени в законите, това което се вижда от обществеността, по-малко се вижда това, което те правят за недопускане на грешни решения, за недобре обмислени решения – като например в Търговския закон, които сега се предлагат, които утежняват административните практики и които не се възприемат даже и от нотариусите, които са бенефициенти на това утежнение в крайна сметка. Или като пък други много добре обмислени такива „лобистки“ обаче закони, като Закона за адвокатурата, където разчитаме на участието на депутатите не само от тази комисия, но главно от тази, за да не се допуснат такива промени, които ще доведат до влошаване на бизнес климата, до утежняване на процедурите, до оскъпяване като време и пари с цел облагодетелстване на една прослойка.
Благодаря Ви още веднъж и спорна работа!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря!
Колеги, обещах да направя много кратък коментар. Истината е, че последните два месеца моето положение беше вече достигнало критична точка на комуникиране с Мартин Димитров. Нямаше ден или час, в който той да не ми напомни къде ми е статуетката. Сами разбирате една статуетка на тримата и то по такава деликатна тема като „Икономика на светло“, ако на някой му трябва, ми трябва на мен. Не виждам за какво му е на Мартин Димитров, още по-малко на Делян Добрев.
Но след два месеца абсолютен тормоз най-накрая помолих Васил Велев да изработи репликите. Още веднъж искам да поздравя колегите. Истината е, че на връчването в Шератон, Мартин Димитров даже не излезе на светло. Той не се появи въобще. Наградата я получи Делян Добрев, аз като по-пъргав я прибрах. Честито още веднъж
С това точка „Разни“, с едно съобщение … (Реплика: Може ли да кажем по едно изречение?) Притеснявам се какво ще кажете и аз за това не Ви давам думата.
Думата имат лауреатите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Да благодаря на господин Велев за доверието. Възприемам го като ангажимент за бъдеща работа и напълно осъзнавам това което той каза, на първо място държавата не трябва да пречи, ако може нещо да помогне особено на малкия и среден бизнес, това е винаги добре дошло. На първо място в нашата работа ние винаги трябва да мислим за малките и средни фирми, големите ще се справят. Тогава когато едно законодателство е добро за малките, то е добро и за големите.
Накрая искам да помоля колегата Бойчев, да не изключвате Петър Кънев от БСП, с получаването на тази награда той си остава комунист. Въпреки, че е награден заедно с нас моля, да не предприемате особено сега преди президентските избори такива крайни решения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Бойчев, откога съм член на БСП? Това е новина за мен.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за наградата.
Аз благодарих и при получаването на наградата. Мисля, че конкурсът който прави Асоциацията на индустриалния капитал в България е наистина много високо оценен и ние се чувстваме поласкани да получим тази награда. Ще работим така, че да защитим и следващи години нашите и на наши колеги номинации.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря.
Приключваме с точка „Разни“, с едно съобщение: другата сряда няма да имаме заседание, а последващата сряда гост ще ни бъде новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Обещахме след първите сто дни като минат да ги приемем, да ги изслушаме. Може би ще имаме и други точки по дневния ред, допълнително ще бъдете информирани.
С точка „Разни“ приключихме.
Продължаваме с точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. – за първо гласуване.
Гости са ни: от Министерството на икономиката – Даниела Везиева – заместник-министър и Калин Маринов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Ние сме водеща комисия. Мотивите сме ги чели, включително направихме една допълнителна среща с част от ръководството на министерството, тъй като с госпожа Савеклиева и колегите имаме някои въпроси към Вас, но първо ще дам думата на вносителите – много накратко, нещо, което е извън мотивите или допълнение към мотивите.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Допълнително към мотивите, с които вече сте запознати, тъй като това е последният документ от пакета Споразумение – Договора за залог, необходими за ефективното стартиране на финансовия инструмент, всъщност е това, че след допълнителни преговори се стигна до решението Българска народна банка да е банката, в която да се открие трежъри сметката по Споразумението за финансиране.
Това вече е факт, заради което внасяме законопроекта за ратифициране, така че цялото Споразумение да влезе в сила и да може да стартира Оперативната програма.
Това е. Ако имате някакви въпроси към нас, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Това което коментирахме основно при неформалната ни среща беше: защо се налага тази сметка да бъде блокирана, да бъде като залог при условията, че не знаем всъщност условията, при които ще бъдат отпускани средства на малкия и средния бизнес като кредити – ще се определят основно от банките. Тоест, какво ще бъде облекчението за малкия и средния бизнес в случая? Можете ли Вие да поставите условия за този вид кредити, които ще се дават? Дали в случая по-големият стимул не е за самите банки, че е гарантирана сумата, която те ще отпускат като кредит?
ПРЕДС ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ще добавя нещо във връзка с темата. Когато с госпожа Савеклиева видяхме мотивите, това е една обикновена ратификация в края на краищата, възникнаха няколко въпроса и ние поканихме госпожа Пенева, ако не се лъжа – Ивелина Пенева и зададохме няколко въпроса, на които не можахме, така или иначе, да намерим отговор.
Касае се за един транш, една гаранция за 108 или 102 млн. евро, ако не се лъжа за сумата. Това е сума, която е дадена от Европейската комисия за финансиране на малки и средни предприятия за проекти. Финансирането й ще се извършва чрез търговски банки. Нашето подозрение, когато с госпожа Савеклиева седнахме да обсъждаме беше, че в един момент се готви двойна защита на банките. От една страна, няма фирма, която да отиде да поиска кредит от банка и банката да не я прекара по цялата схема – със залога, ипотеките, обезпечението и всичко друго.
От друга страна, ако обаче даденият бенефициент, тоест търговска фирма, не си изпълни ангажимента по договора, тоест към банката по кредита, банката има право един път да подгони търговската фирма, втори път да подгони банковата гаранция, която е осигурена вече с трежърито.
Въпросът тук беше. Добре, това е договорено с Европейската комисия, коментирахме го, ратификация. Къде е ролята и мястото на Министерството, за да принуди банките все пак да дават някакви облекчени условия на фирмите. В момента знаете, че проблем да се вземе кредит от банка – няма. Банките общо взето преследват фирмите, за да дадат кредити. Изведнъж се оказа така, че държавата налива едни допълнителни пари в банките, най-вероятно с много ниска лихва, и помагаме в случая основно на банките като двойно ги обезпечаваме. Не е ли нормално министерството да постави някакви специфични условия – примерно двойно по-ниска лихва от пазарната, нещо да коригира в тези взаимоотношения?
Това беше въпросът ни. За съжаление, не можахме да получим отговор и затова сега много накратко го поставяме с моята заместничка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател! Аз ще започна, след което ще дам думата на господин Маринов. Може би някак си не успяваме добре за изкомуникираме самия механизъм на този проект.
Идеята на това Оперативната програма да финансира рисковата част на стартиращите фирми е свързана с облекчаване. Облекчаването идва от това, че се разпределя на практика риска или гаранцията между лицето – бенефициент, и между Оперативната програма.
Министерството на икономиката през Оперативната програма всъщност е договорило 60% от риска да се поеме от Оперативната програма. Ще спра дотук, за да може колегата Маринов да обясни нататък. Може би трябва да дадем един прост пример, с който да стане съвсем нагледно, как точно ще е целият механизъм, къде ще се кандидатства и при какви условия.
КАЛИН МАРИНОВ (заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Благодаря.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Ще започна отначало с въпросите, които първо повдигнахте. Накратко ще Ви обясня механизма за инициативата за малки и средни предприятия. Всъщност основният момент, който трябва да се има предвид е да направим разлика с останалите оперативни програми, по които има съфинансиране, което е от държавния бюджет в рамките на 15%. Тук изцяло този ресурс идва от Европейския съюз, тоест тук няма национално съфинансиране. Отварям тази скоба, за да Ви обърна внимание, че и във връзка с това механизмите за контрол, които са предвидени от страна на Европейската комисия, по отношение на националните органи, са малко по-различни, тоест с малко по-малка тежест по отношение на националните органи. По-голяма намеса има Европейската сметна палата и Европейският инвестиционен фонд.
Механизмът на инициативата е такъв. По ресурса, който е заделен от средствата налични по Европейските фондове, е в рамките на 102 млн. евро. Останалите до 400 милиона се осигуряват от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Обяснявам този механизъм точно за да онагледя защо е необходим залогът. Тъй като когато има кредит, при който сумите по него не се възстановяват, сумата която е осигурена от Оперативната програма в рамките на 100 милиона, когато се стигне до нейното изчерпване, и всъщност, ако тя не е налична, тогава е необходимо да се ползва ресурса на Европейския инвестиционен фонд, който, виждате – съотношението е доста различно. Тоест 100 милиона към останалите 300 милиона, които са осигурени от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, както и от Европейската комисия във връзка с механизма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какво означава – това е заем от Европейската банка?
КАЛИН МАРИНОВ (заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Това не е заем, това е осигурено финансиране под формата на гаранция, тоест този ресурс от 400 милиона е общ ресурс, се акумулира като гаранция. Тоест гарантират се кредити, които банките ще отпуснат. От своя страна те се ангажират, получавайки гаранция за тези 400 милиона, да осигурят общ обем на кредитиране от 600 милиона. Тоест в Споразумението е заложено те да имат най-малко 40% от един кредит, да бъдат гарантирани от самата банка, а останалите 60% се гарантират от механизма „Инициатива за малки и средни предприятия“.
Именно заради това, участието от всички страни с финансиране в гаранциите, е необходим и договор за залог. Тоест Европейският инвестиционен фонд, тъй като инициативата е стандартна и хоризонтална за Европейския съюз, тя вече се прилага в Испания, в Малта, и подходът е един и същи навсякъде. Налага се Европейският инвестиционен фонд да има гаранция, че парите ще бъдат винаги налични, тъй като в противен случай той се ангажира пред банките, тъй като договорите се подписват от Европейския инвестиционен фонд, а на него му е необходима увереност, че парите ще бъдат винаги налични при условията, разбира се, които са заложени в този Договор.
Продължавам още малко с механизма. Важно е да се знае защо е важна трежъри сметката – няма текучество на капитали тук до момента, в който няма лош кредит. Тоест имаме гаранция, която влиза в сила единствено когато има кредит, по който има неизпълнение. Тоест парите са налични в трежъри сметката, голяма част от тези пари в изпълнението почти на цялата „Инициатива за малки и средни предприятия“ всъщност няма да напуснат трежъри сметката, а ще бъдат там и единственият момент, в който ще се наложи част от тях да напуснат, е, когато има неизпълнение на някой кредит.
Мога да Ви дам един пример с подобен механизъм, който имаме по ДЖЕРЪМИ. Към момента лошите кредити в такъв един портфейл по подобен механизъм са в рамките на около 3%, тоест за такъв ресурс говорим евентуално, че да може да се използва тази трежъри сметка.
Не знам дали успях да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не. Мен ме интересува все пак търговските банки кой ги определя. Въпросът ми е: как Вие ще комуникирате с търговските банки и не пълним ли отново джобовете на финансови институции и посредници? Мен това ме интересува. Иначе трежъри сметки, европейски банки, окей, съгласен съм. Тук искам да видим къде е ролята на Министерството.
КАЛИН МАРИНОВ (заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Да, всъщност аз не отговорих на този въпрос.
Изборът на банките – те кандидатстват, има отворена процедура, която е обявена на интернет страницата на Европейския инвестиционен фонд. Селекцията на банките, които участват, се извършва от Европейския инвестиционен фонд, тъй като такъв е механизмът на инструмента. Всяка една от банките предлага възможно най-добрите условия и Европейският инвестиционен фонд на база на вътрешните си правила избира банките, които ще изпълняват инструмента в България на базата на отстъпката, която предлагат, в сравнение с основните и търговските си условия.
Малко е трудно да се каже, на практика, какво ще бъде намаляването на лихвата, тъй като моментът на намаляване се изчислява от момента, в който се отпуска кредитът. Ако към днешна дата, да кажем по даден кредит лихвеният процент е 4%, той може, да кажем, но ние и Европейският инвестиционен фонд реално наблюдаваме момента, в който е отпуснат кредитът – сравняваме търговските условия на банката към момента на отпускане на кредита с условията, които се предлагат по Инициативата, за да се гарантират с този ресурс.
Най-грубо можем да кажем, че отстъпката ще бъде на тези 60% от например капиталите, които се иска едно предприятие да заложи за обезпечаването на един кредит, ако той е от 100 милиона, банката стандартно иска 120 милиона обезпечение на кредита, за да може да си гарантира взиманията. Можем да кажем, че около 60% от тези 120 милиона, ще бъдат покрити с гаранция от портфейла на „Инициативата за малки и средни предприятия“. Най-голямото облекчение, което се цели с изпълнението на „Инициатива за малки и средни предприятия“, е именно да се олекоти ресурсът, който се изисква фирмите да заложат срещу получаването на кредит.
Как си гарантираме получаването на парите обратно? Всяка търговска банка, когато има лош кредит и има процедури, по които започва да си търси правата или възстановяване на средствата, средствата се възстановяват в размер 50 на 50, тоест банката има интерес да си гарантира 40-те процента, с които тя участва, и в същото време да си върне и ресурса, който е осигурен като гаранция от Инициативата за малки и средни предприятия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Многоуважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Или аз не мога да разбера като Вас, господин Председател, или не виждам пък ползата за малките и средни предприятия. Давам стандартна процедура като пример за малко предприятие, което кандидатства в българска банка по проект на Програма „Конкурентоспособност“, примерно.
Когато кандидатстваш за 1 милион, в общи линии, пред банката ти искат около 120% обезпечение и ти залагаш активи, с които разполагаш към настоящия момент, дълготрайни материални активи – като сгради, машини и така нататък. Искат собствено участие от фирмата 20 – 30%, залагаш, отпуска се кредитът – това е масово във всички банки, и конкретно за този проект не можеш да ползваш тези пари, което е нормално за други неща, залагаш машините, които придобиваш по проекта, плюс вземането от програмата… малките и средни предприятия вземат 70% субсидия. Стават – 120% веднъж ти си заложил, 20% – твое участие, 70% – които са 700 хил. лв. от програмата, които въобще не влизат в сметката на малките предприятия и директно от програмата отиват в банките, плюс новите машини, които закупуваш. Къде е рискът на банката? Рискът остава в малките и средни предприятия, а не в банките.
Сега не знам, може би Европейската комисия не разрешава, но за мен тези пари беше добре да отидат по някакъв начин действително при бенефициентите, а не при банките, защото в момента не банките имат проблеми, а имат проблеми малките и средни фирми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, общо взето това беше разговорът ни, когато поканихме госпожа Пенева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Нека да опитам и аз да кажа още веднъж нещо.
Разликата е следната, господин Христов. Ако, когато Вие кандидатствате по ПИК, освен съфинансирането, това не го коментирам, говорим за частта за кредитирането. Ако Вие трябва да представите 120% гаранция, било през активи, било през оборотни средства, било през каквото искате, кандидатствайки по тази схема, ще трябва да представите гаранция до 40% през банката, тъй като в трежъри сметката, за която говорим към момента, ще стоят тия 60%. Те няма да се пипат до момента, в който Вие не си обслужвате кредита. Ако не го обслужвате, то тогава влиза Оперативната програма, за да Ви покрива.лихвите … (Реплики.)
Ами ето, затова се опитвам да го сведа до... да изляза от говоренето, което е на Европейската комисия и да го обясня по най-простичкия начин. Освен това по Оперативната програма идеята е да кандидатстват повече стартиращи фирми, които нямат възможността, както вече работещите такива, да покажат силни активи. Така че теглейки кредит, банката да не е толкова притеснена, че няма да си получи тя парите, а в същото време да налага повече рестриктивни подходи към кандидатстващия. Като цяло това е идеята на тази Оперативна програма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам, основното облекчение е в обезпеченията, които се изискват от фирмите. (Реплика: Първоначалното.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Точно така. На практика тази програма ще е гарант по рисковото кредитиране. Ако не може да се обслужва кредитът, то тя ще влезе в сила, за да покрие кредита. Това е идеята на Оперативната програма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Ако няма желаещи, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на точка първа от дневния ред, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Законопроектът за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, внесен от Министерския съвет, се приема за първо гласуване.
Имам едно предложение извън дневния ред (председателят се обръща към представителите на Министерството), след няколко месеца … Тя кога според Вас ще стартира цялата тази програма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: В периода след ратифицирането от Народното събрание да подпишем договорите и в октомври ще стартираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Някъде ноември месец ще тръгне. След Нова година, ще Ви поканим, да ни разкажете какви са Ви били опасенията, има ли някакво основание и кое как е тръгнало.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви за участието.
Минаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
Гости по тази точка са:
от Министерство на правосъдието: Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието;
от Комисията за защита на потребителите: Константин Райков – член и Христо Трендафилов – юрисконсулт;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател, Ивелин Желязков и Валентина Мариянова;
от Асоциация на арбитражните съдилища в Република България: Мария Янева – председател и Николай Островски – член на УС.
Моля, заповядайте.
От вносителите, групата на народни представители заедно с Даниел Кирилов, няма никой. В момента има и друго заседание. Не сме водеща комисия. Доста дебати имаше по този законопроект.
Предлагам да дадем думата първо на гостите. Може би първо на Министерство на правосъдието, след това поетапно и след това народните представители ще вземат думат.
Заповядайте, госпожо Мичева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерство на правосъдието подкрепя поставената цел с предложения законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, в частта арбитражните съдилища.
Смятаме, че предложените текстове по параграфи 1, 2, 3 и 5 действително имат за задача да защитят потребителите и ние ги подкрепяме изцяло. Имаме някои технически редакции, ще Ви изпратим становището в писмен вид.
Имаме две основни забележки и сме притеснени по отношение регистъра, който трябва да се поддържа в Министерство на правосъдието и по отношение на контрола, който се желае да се възложи на Министерство на правосъдието и по конкретно на инспекторите към министъра на правосъдието.
По отношение на регистъра. Не сме уверени, че създаването на един регистър в който се посочват арбитражните съдилища, ще даде по-голяма защита на потребителите. Освен това има арбитражи ад хок, които няма как да бъдат вписани в регистър. Смятаме, че може би е по-добър подхода да се задължат всички арбитражни съдилища да имат интернет страница, на която публично да заявят кои са арбитрите им, какви квалификации имат и т.н. и страните съответно да имат и отдалечен достъп до делата.
Второто ни възражение е, по отношение на контрола. Вие знаете, че всъщност арбитражните съдилища не са съдилища, а това са едни юридически лица с нестопанска цел или НПО-та, които се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По отношение на тях няма как министърът на правосъдието да осъществява някакъв контрол.
Освен това Вие знаете, че има арбитри, които са високо квалифицирани, някои международни, има Международен морски арбитраж във Варна и няма как инспекторите на министъра на правосъдието да ходят да проверяват тяхната дейност. Това не го възприемаме по никакъв начин и не смятаме, че е ефективно и изобщо, че е възможно. Тъй като вие знаете, че министърът на правосъдието не може да осъществява контрол върху съдилищата на Република България, камо ли върху арбитражни съдилища.
Това са нашите основни две притеснения, а по отношение на останалото го подкрепяме и ще Ви изпратим писмени бележки.
Благодаря Ви. Моля да ме извините, но трябва да отида в друга комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Писмени бележки по-скоро ще изпратите във водещата комисия. В Правна комисия законопроектът на първо четене беше приет единодушно. Имахме разговор с председателя на Правна комисия, той е категоричен, че законът трябва да мине, но с много поправки между първо и второ четене.
Имаме постъпили доста различни становища, членовете на комисията ги имат, някои подкрепят, а други не подкрепят законопроекта. Министерство на икономиката категорично подкрепя закона с поправки във втората част по контрола и регистъра на арбитражите.
Министерството на финансите днес изпратиха предложението, където казват, че нито едното става, нито другото. Проблемите на потребителите не могат да бъдат решени предвид дългата процедура нито от българския съд, нито от арбитражите и трябва да се направи самостоятелен орган, което е съвсем нова, добра и интересна идея. Днес пристигна преди половин час.
Българска търговска палата, Българска стопанска камара, работодателите като цяло подкрепят законопроекта в частта да се ограничи правото на арбитражите да разглеждат случаи на конфликти между физически лица и юридически лица и да остане само в посока юридически и юридически лица. Но са против втората част, където се разглежда отново контролът на министерството и регистъра.
Естествено Асоциацията на Арбитражните съдилища в Република България е категорично против. Тоест, имаме доста различна реакция от всички страни.
Пак повтарям не сме водеща комисия, който има някакви предложения, да ги адресира до Правна комисия, но така или иначе ние сме длъжни да го разгледаме.
Колеги, гости, народни представители имате думата.
Заповядайте.
АНТОН ЛАЛОВ (Българска търговско-промишлена палата): Принципно БТПП подкрепя изменението на ГПК и Закона за защита на потребителите, но възразяваме срещу някои от текстовете в Закона за търговския арбитраж.
По конкретно в § 6, т. 7 точно тези регистри към Министерство на правосъдието, тъй като това води до изключване на ад хок арбитража. Това пък е нежелана последица, тъй като Република България е длъжна да го урежда по силата на Европейска конвенция за външнотърговски арбитраж.
Конкретни бележки сме дали в наше становище до комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. Писмото Ви е получено още на 1 август и е раздадено на всички членове на комисията.
Други колеги?
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): На наше заседание от 14 юли тази година Комисията разгледа законопроекта изпратен от Народното събрание. По принцип ние нямаме възражение срещу така предложения законопроект. Даже приветстваме всички законотворчески норми, които ще подпомогнат изцяло и повече защитата на потребителите срещу недобросъвестни търговци, като тези търговци вече използват и тази форма, така да я нарека, чрез арбитражни съдилища да осъждат потребители без да имат тяхното знание. Естествено имаме някои уточнения по така предложените текстове, но принципно и по същество изцяло поддържаме така предложения законопроект. Изпратили сме писмено становище.
Благодаря Ви. Ако има въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Моят въпрос е към господин Райков, дали имате досега наблюдения какъв е ефектът от досега действащата арбитражна процедура и колко са всъщност арбитражите, които решават такива спорове в България?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всъщност води ли се някакъв регистър колко са арбитражите в България? Някой знае ли въобще?
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): Не, няма. Доколкото знам, няма регистър.
МАРИЯ ЯНЕВА (председател на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България и международен арбитър): 28 арбитражни съдилища. (Реплика: 28?!?)
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): Относно въпроса на госпожа Заместник-председателя. Нямаме наблюдение, но наблюденията които има комисията е, когато при нас постъпват жалби от потребители, които без да са известени, че е имало такова арбитражно производство има заведени изпълнителни дела. Както знаете арбитражните решения подлежат на изпълнение. Общо взето това става от така наречените „монополни“ дружества, без да конкретизираме естествено кои, като естествено освен главницата по която са осъдени, за тези потребители естествено има и повече разноски, юрисконсултски задължения и т.н.
Що се отнася до нашите компетенции, по принцип в чл. 143 има предвидена възможност да се обявява за неравноправна клауза в общи условия или в договори, когато се лишават потребителите да се разглежда техен спор в съдилищата. Допуска се възможност да има арбитражи. Явно тези недобросъвестни търговци използват тази възможност само да уговарят само арбитражи, като естествено отричат действието на българския съд. Това ще помогне наистина и тези недобросъвестни търговци ще бъдат спрени по някакъв начин да тормозят потребителите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос към Вас, защото вие точно навреме се обадихте. Какъв процент е според вас, правили ли сте някаква статистика, какъв процент са делата които разглеждат тези 28 арбитража между физически лица и юридически, и между юридически и юридически?
МАРИЯ ЯНЕВА (председател на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България и международен арбитър): Уважаеми господин председател, с такава статистика към момента ние не разполагаме. Но принципно сме тук днес за да изразим становище по така вече внесения законопроект.
На първо място бих искала да направя една малка разбивка и да говорим в цифри, тъй като в световен мащаб, не искам да обидя никому, но ще е то арбитраж и как работи той у нас, знаят изключително малко хора. Както виждате не сме мутри, нямаме бухалки, с дамска чанта съм.
Арбитражното производство е едно инстанционно и за разлика от държавното такова, това е алтернативно разрешаване на спорове. Първо, самото производство е много по евтино. В държавния съд дори да ползвате облекчената процедура по чл. 410 от ГПК Вие ще заплатите 25 лева държавна такса. В арбитражния съд обаче, съгласно тарифата в § 8, Вие ще заплатите такава такса в размер на 15 лева. Юрисконсултското съответно адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лева. В държавния съд това нещо ще бъде присъдено в размер на 300 лева. Тъй като там производството е три инстанционно при една елементарна равносметка ще видите, че не е по-евтино, напротив там потребителят заплаща 1300 лева, докато в арбитражния съд само заради неговата едно инстанционност и по-евтиност на производството вие заплащате 165 лева.
Преди време госпожа Манолова внесе подобни законопроекти, визирам конкретно чл. 417 от ГПК, по-конкретно т. 2, когато видяхме всички как това рефлектира върху обикновения гражданин, когато частният съдебен изпълнител, вие знаете че подлежи на принудително изпълнение, производството предшествието не се спира и хората останаха отново без жилищата си. Това е един законопроект който ще доведе до нещо изключително нехуманно. При една проста равносметка, пак казвам обикновеният потребител ща заплати 1300 лева в държавния съд.
Отделно от това съжалявам, че заместник-министър Мичева тръгна, тя самата щеше да ви каже, че за изминалата година беше поискана от председателя на Софийския градски съд такава статистика. Самият той каза, че не повече от 4000 изпълнителни листа са издадени. Ако по арбитражното решение за него не е уведомена страната, в случая длъжника, Софийски градски съд няма да Ви издаде изпълнителен лист. Това са едни от основните задължения, за които съдът следи. Именно затова има 4000 изпълнителни листа. Както казва госпожа Манолова, ние гледаме по 300 дела на ден, сметнете ги Вие за година колко изпълнителни листа трябва да има. Няма съд който да издаде изпълнителен лист. На база на арбитражното решение се прилагат документи за това, че страната е редовно уведомена. Хипотезата на чл. 32 от ЗМТА не може да се влезне при положение, че няма арбитражно споразумение. Тоест, вие трябва лично да сте си получили решението, за да отида аз в Градски съд и съответно да ми бъде издаден изпълнителен лист.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ (член на УС на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България): Господин председател, бих искал да допълня председателя на Асоциацията на арбитражните съдилища.
Бих искал да обърна внимание на обстоятелството, че определена бройка дела все пак се гледат в тези арбитражни съдилища, които са, както споменахме вече, 28. Представете си ако спорове, които са предимно потребителски и бъдат насочени към държавната правосъдна система, какво ще натовари това бюджета на съдебната власт. Ако приемем, че са 100 хил. дела, както е посочено в мотивите на законопроекта и по справка на омбудсмана се гледат в арбитражни съдилища, ако тези 100 хил. дела отидат в държания съд, каква бройка дела ще трябва да гледа той. Само за справка, през миналата година най-натовареният съд в страната, Районен съд град София е имал само 38 хил. дела. Тоест, ако всички потребителски спорове бъдат пренасочени към компетентност на държавните съдилища това означава държавните съдилища да разрешават двойно повече спорове. От тук много повече разходи в бюджета на съдебната власт, огромно забавяне в делата, тъй като ще стигне на практика до отказ от правосъдие, когато една от страните заведе дело в държавен съд, което ще трябва да бъде насочено след три години, каквито случаи и в момента има.
Затова смятаме, че арбитражните съдилища като алтернатива на държавното правосъдие трябва да бъдат утвърждавани, а не да бъде насочена атака срещу тях, която атака според мен до голяма степен залага на популистки основи, тъй като има много други мерки, които биха могли да олекотят положението на потребителите. Имам предвид един Закон за фалита на физическите лица, който само в България не съществува и ако някое лице е затруднено в отношението си с кредиторите, той би могъл да получи съдебна защита като фалира, каквато възможност има една фирма.
Смятам, че не с мерки в сферата на ограничаване на арбитражното правосъдие трябва да се търси изпълнение на функциите на омбудсмана. Напротив има много други мерки, които биха могли да бъдат приети. Тази мярка с ограничаване на арбитражното правосъдие, също така според нас, ще засегне интересите и на чуждестранните инвеститори. Тъй като в България ако не е популярно арбитражното правосъдие, това не е така в редица европейски държави, от които държави идват всъщност чуждестранни инвеститори, които се опитват да осъществяват бизнес в България. Тъй като за тях арбитражното правосъдие е по-бързо, по-ефикасно, по-евтино те биха желали да има такава възможност за решаване на имуществени спорове с техните клиенти, когато те са физически лица, не само когато клиентите са фирми.
Затова смятаме, че предложените промени в тези няколко закона за ГПК, ЗМТА и Закона за защита на потребителите в крайна сметка няма да доведат до положителен резултат, а ще имат един отрицателен резултат - натоварване на бюджета на съдебната система, отлив от интерес на чуждестранни инвеститори, които осъществяват сделки в България, тогава когато не могат да защитят своя бизнес с арбитраж и както вече се спомена, липсата изобщо на уреждане на арбитража ад хок. Само за справка: в Швейцария в сайта на тяхната Асоциация на арбитражните съдилища има регистрирани над 3000 арбитъра ад хок. Тоест, физически лица, които едни страни по договор може да изберат да решават бъдещ евентуален техен спор компетентно, бързо и евтино. А в България предложеният законопроект на практика изобщо ги изключва тези арбитри ад хок и едно лице не може да се обърне към такъв вид арбитраж.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): Господин председател, само две думи.
Така предложеният законопроект не забранява арбитражите, напротив допуска ги и точно арбитражите ад хок. Тоест, когато е възникнал спор между потребител и търговец е възможно с писмена уговорка двете страни да уговорят арбитраж. Това изрично е посочено в така предложения законопроект.
Благодаря.
МАРИЯ ЯНЕВА (председател на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България и международен арбитър): А чл. 2 го забранява.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, народни представители, пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за“ приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители от 7 юли 2016 г. да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „въздържали се“ – 1 и „против“ - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители, е приет за първо гласуване.
Законопроектът е приет за първо четене във вида по който е представен в Комисията, а за второ четене молбата ми е, всичко кой каквото има да го подготвя за внасяне в Правна комисия. Много неща по закона има да се доуточняват. Виждате сами от представените ни становища, даже две съседни министерства дават различни становища.
Благодаря Ви за участието. Ще се видим след две седмици.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Галина Мартинова
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 28 септември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме кворум. Колеги, започваме работа.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
Имам следното предложение. По дневния ред – лека промяна. Точка първа – остава. Точка втора – отлагаме я за по-нататък, тъй като Омбудсманът на Република България е много ангажиран с други мероприятия и помоли да отложим точката. Най-вероятно, тъй като два пъти вече отлагаме, трети път – няма да има. Точка трета – също е пред Вас. Предлагам да започнем с точка „Разни“.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Разни.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване. Където ние не сме водеща комисия.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Дневният ред е приет.
По точка първа от дневния ред - точка „Разни“, давам думата на Васил Велев. След неговото изказване, аз ще направя коментар.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е известно Асоциацията на индустриалния капитал в България ежегодно излъчва цикъл от дейности, заедно със създадения от нея и други организации – Център икономика на светло за ограничаване и превенция на неформалната икономика. Те включват мерене на размера на сивия сектор чрез композитния индекс, гореща телефонна линия, обучения, предложения за промени в законодателството и административните практики. Ежегодно провеждаме и кръгла маса. Тази година беше и с национално участие. И като съобразен завършък и кулминация на този цикъл от полезни дейности е връчването на наградите „Икономика на светло“, които се връчват в три категории само. Това е разликата с оскарите, иначе има много прилики. Журито е голямо, над 100 души експерти в областта на икономиката, разноцветно е, пъстро е, привърженици на различни икономически течения, компетентно и обективно, независимо и гласува тайно по Интернет с достатъчно взети мерки за сигурност на вота.
За първи път тази година в една от трите категории наградата спечели трио. Категориите са всъщност за нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата. Втората категория е за личност или организация допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция и третата категория е, за журналист или медия допринесла за промяна на обществените нагласи към неформалната икономика.
В категорията за личност или организация наградата беше спечелена в резултат на това тайно гласуване, от сто членното жури, от народните представители по азбучен ред подредени – господин Делян Добрев, господин Мартин Димитров и господин Петър Кънев. Тъй като наградата, която на 30 юни се връчи, е в тираж само по един екземпляр за всяка категория, те се правят всяка година и са уникални и има табелка с датата, беше връчена на тримата една награда. Господин Кънев, като предприемач предприемчиво раздели наградата честно като я задържа за себе си. Той се мотивира, че тъй като е от опозицията другите са управляващи и ще се уредят някак си. Но във всъщност преди една седмица ми звънна по телефона, дай направи още две реплики, аз ще ги платя ако трябва. (Реплика: То не се издържа вече.) Но ние вече ги бяхме направили, така че не се наложи да ги плаща.
Особено ми е приятно и за мен е чест да съм тук при Вас. Искам само да прочета с няколко думи мотивите на предложителя: всеки един от тримата народни представители има своя осезаем личен принос за приемане на важни законопроекти и работещи в посока на ограничаване на неформалната икономика. Изброяват се най-изчерпателно. С дейността си тримата представители на различни политически сили са водещ пример и доказателство, че защитата на бизнеса по правилата и укрепване на икономиката на светло и ограничаване на лошите сиви практики нямат партиен цвят. Със законодателните си инициативи те сериозно допринасят за по-добре работещи държавни институции, за по-ефективно разходване на обществения ресурс, а това мотивира по-широкото доброволно заплащане на данъчните задължения и води до увеличаване на събираемостта.
Позволете ми сега по азбучен ред да връча наградите на господин Делян Добрев (Ръкопляскане.) и на господин Мартин Димитров (Ръкопляскане.).
Завършвам с това, че изпълнявам поръчението на Управителния съвет да благодаря на Икономическата комисия като цяло. Тя е последният рубеж пред неразумни предложения, които влошават бизнес климата. Освен тези инициативи, които имат за промени в законите, това което се вижда от обществеността, по-малко се вижда това, което те правят за недопускане на грешни решения, за недобре обмислени решения – като например в Търговския закон, които сега се предлагат, които утежняват административните практики и които не се възприемат даже и от нотариусите, които са бенефициенти на това утежнение в крайна сметка. Или като пък други много добре обмислени такива „лобистки“ обаче закони, като Закона за адвокатурата, където разчитаме на участието на депутатите не само от тази комисия, но главно от тази, за да не се допуснат такива промени, които ще доведат до влошаване на бизнес климата, до утежняване на процедурите, до оскъпяване като време и пари с цел облагодетелстване на една прослойка.
Благодаря Ви още веднъж и спорна работа!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря!
Колеги, обещах да направя много кратък коментар. Истината е, че последните два месеца моето положение беше вече достигнало критична точка на комуникиране с Мартин Димитров. Нямаше ден или час, в който той да не ми напомни къде ми е статуетката. Сами разбирате една статуетка на тримата и то по такава деликатна тема като „Икономика на светло“, ако на някой му трябва, ми трябва на мен. Не виждам за какво му е на Мартин Димитров, още по-малко на Делян Добрев.
Но след два месеца абсолютен тормоз най-накрая помолих Васил Велев да изработи репликите. Още веднъж искам да поздравя колегите. Истината е, че на връчването в Шератон, Мартин Димитров даже не излезе на светло. Той не се появи въобще. Наградата я получи Делян Добрев, аз като по-пъргав я прибрах. Честито още веднъж
С това точка „Разни“, с едно съобщение … (Реплика: Може ли да кажем по едно изречение?) Притеснявам се какво ще кажете и аз за това не Ви давам думата.
Думата имат лауреатите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Да благодаря на господин Велев за доверието. Възприемам го като ангажимент за бъдеща работа и напълно осъзнавам това което той каза, на първо място държавата не трябва да пречи, ако може нещо да помогне особено на малкия и среден бизнес, това е винаги добре дошло. На първо място в нашата работа ние винаги трябва да мислим за малките и средни фирми, големите ще се справят. Тогава когато едно законодателство е добро за малките, то е добро и за големите.
Накрая искам да помоля колегата Бойчев, да не изключвате Петър Кънев от БСП, с получаването на тази награда той си остава комунист. Въпреки, че е награден заедно с нас моля, да не предприемате особено сега преди президентските избори такива крайни решения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Бойчев, откога съм член на БСП? Това е новина за мен.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за наградата.
Аз благодарих и при получаването на наградата. Мисля, че конкурсът който прави Асоциацията на индустриалния капитал в България е наистина много високо оценен и ние се чувстваме поласкани да получим тази награда. Ще работим така, че да защитим и следващи години нашите и на наши колеги номинации.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря.
Приключваме с точка „Разни“, с едно съобщение: другата сряда няма да имаме заседание, а последващата сряда гост ще ни бъде новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Обещахме след първите сто дни като минат да ги приемем, да ги изслушаме. Може би ще имаме и други точки по дневния ред, допълнително ще бъдете информирани.
С точка „Разни“ приключихме.
Продължаваме с точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. – за първо гласуване.
Гости са ни: от Министерството на икономиката – Даниела Везиева – заместник-министър и Калин Маринов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Ние сме водеща комисия. Мотивите сме ги чели, включително направихме една допълнителна среща с част от ръководството на министерството, тъй като с госпожа Савеклиева и колегите имаме някои въпроси към Вас, но първо ще дам думата на вносителите – много накратко, нещо, което е извън мотивите или допълнение към мотивите.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Допълнително към мотивите, с които вече сте запознати, тъй като това е последният документ от пакета Споразумение – Договора за залог, необходими за ефективното стартиране на финансовия инструмент, всъщност е това, че след допълнителни преговори се стигна до решението Българска народна банка да е банката, в която да се открие трежъри сметката по Споразумението за финансиране.
Това вече е факт, заради което внасяме законопроекта за ратифициране, така че цялото Споразумение да влезе в сила и да може да стартира Оперативната програма.
Това е. Ако имате някакви въпроси към нас, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Това което коментирахме основно при неформалната ни среща беше: защо се налага тази сметка да бъде блокирана, да бъде като залог при условията, че не знаем всъщност условията, при които ще бъдат отпускани средства на малкия и средния бизнес като кредити – ще се определят основно от банките. Тоест, какво ще бъде облекчението за малкия и средния бизнес в случая? Можете ли Вие да поставите условия за този вид кредити, които ще се дават? Дали в случая по-големият стимул не е за самите банки, че е гарантирана сумата, която те ще отпускат като кредит?
ПРЕДС ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ще добавя нещо във връзка с темата. Когато с госпожа Савеклиева видяхме мотивите, това е една обикновена ратификация в края на краищата, възникнаха няколко въпроса и ние поканихме госпожа Пенева, ако не се лъжа – Ивелина Пенева и зададохме няколко въпроса, на които не можахме, така или иначе, да намерим отговор.
Касае се за един транш, една гаранция за 108 или 102 млн. евро, ако не се лъжа за сумата. Това е сума, която е дадена от Европейската комисия за финансиране на малки и средни предприятия за проекти. Финансирането й ще се извършва чрез търговски банки. Нашето подозрение, когато с госпожа Савеклиева седнахме да обсъждаме беше, че в един момент се готви двойна защита на банките. От една страна, няма фирма, която да отиде да поиска кредит от банка и банката да не я прекара по цялата схема – със залога, ипотеките, обезпечението и всичко друго.
От друга страна, ако обаче даденият бенефициент, тоест търговска фирма, не си изпълни ангажимента по договора, тоест към банката по кредита, банката има право един път да подгони търговската фирма, втори път да подгони банковата гаранция, която е осигурена вече с трежърито.
Въпросът тук беше. Добре, това е договорено с Европейската комисия, коментирахме го, ратификация. Къде е ролята и мястото на Министерството, за да принуди банките все пак да дават някакви облекчени условия на фирмите. В момента знаете, че проблем да се вземе кредит от банка – няма. Банките общо взето преследват фирмите, за да дадат кредити. Изведнъж се оказа така, че държавата налива едни допълнителни пари в банките, най-вероятно с много ниска лихва, и помагаме в случая основно на банките като двойно ги обезпечаваме. Не е ли нормално министерството да постави някакви специфични условия – примерно двойно по-ниска лихва от пазарната, нещо да коригира в тези взаимоотношения?
Това беше въпросът ни. За съжаление, не можахме да получим отговор и затова сега много накратко го поставяме с моята заместничка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател! Аз ще започна, след което ще дам думата на господин Маринов. Може би някак си не успяваме добре за изкомуникираме самия механизъм на този проект.
Идеята на това Оперативната програма да финансира рисковата част на стартиращите фирми е свързана с облекчаване. Облекчаването идва от това, че се разпределя на практика риска или гаранцията между лицето – бенефициент, и между Оперативната програма.
Министерството на икономиката през Оперативната програма всъщност е договорило 60% от риска да се поеме от Оперативната програма. Ще спра дотук, за да може колегата Маринов да обясни нататък. Може би трябва да дадем един прост пример, с който да стане съвсем нагледно, как точно ще е целият механизъм, къде ще се кандидатства и при какви условия.
КАЛИН МАРИНОВ (заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Благодаря.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Ще започна отначало с въпросите, които първо повдигнахте. Накратко ще Ви обясня механизма за инициативата за малки и средни предприятия. Всъщност основният момент, който трябва да се има предвид е да направим разлика с останалите оперативни програми, по които има съфинансиране, което е от държавния бюджет в рамките на 15%. Тук изцяло този ресурс идва от Европейския съюз, тоест тук няма национално съфинансиране. Отварям тази скоба, за да Ви обърна внимание, че и във връзка с това механизмите за контрол, които са предвидени от страна на Европейската комисия, по отношение на националните органи, са малко по-различни, тоест с малко по-малка тежест по отношение на националните органи. По-голяма намеса има Европейската сметна палата и Европейският инвестиционен фонд.
Механизмът на инициативата е такъв. По ресурса, който е заделен от средствата налични по Европейските фондове, е в рамките на 102 млн. евро. Останалите до 400 милиона се осигуряват от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Обяснявам този механизъм точно за да онагледя защо е необходим залогът. Тъй като когато има кредит, при който сумите по него не се възстановяват, сумата която е осигурена от Оперативната програма в рамките на 100 милиона, когато се стигне до нейното изчерпване, и всъщност, ако тя не е налична, тогава е необходимо да се ползва ресурса на Европейския инвестиционен фонд, който, виждате – съотношението е доста различно. Тоест 100 милиона към останалите 300 милиона, които са осигурени от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, както и от Европейската комисия във връзка с механизма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какво означава – това е заем от Европейската банка?
КАЛИН МАРИНОВ (заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Това не е заем, това е осигурено финансиране под формата на гаранция, тоест този ресурс от 400 милиона е общ ресурс, се акумулира като гаранция. Тоест гарантират се кредити, които банките ще отпуснат. От своя страна те се ангажират, получавайки гаранция за тези 400 милиона, да осигурят общ обем на кредитиране от 600 милиона. Тоест в Споразумението е заложено те да имат най-малко 40% от един кредит, да бъдат гарантирани от самата банка, а останалите 60% се гарантират от механизма „Инициатива за малки и средни предприятия“.
Именно заради това, участието от всички страни с финансиране в гаранциите, е необходим и договор за залог. Тоест Европейският инвестиционен фонд, тъй като инициативата е стандартна и хоризонтална за Европейския съюз, тя вече се прилага в Испания, в Малта, и подходът е един и същи навсякъде. Налага се Европейският инвестиционен фонд да има гаранция, че парите ще бъдат винаги налични, тъй като в противен случай той се ангажира пред банките, тъй като договорите се подписват от Европейския инвестиционен фонд, а на него му е необходима увереност, че парите ще бъдат винаги налични при условията, разбира се, които са заложени в този Договор.
Продължавам още малко с механизма. Важно е да се знае защо е важна трежъри сметката – няма текучество на капитали тук до момента, в който няма лош кредит. Тоест имаме гаранция, която влиза в сила единствено когато има кредит, по който има неизпълнение. Тоест парите са налични в трежъри сметката, голяма част от тези пари в изпълнението почти на цялата „Инициатива за малки и средни предприятия“ всъщност няма да напуснат трежъри сметката, а ще бъдат там и единственият момент, в който ще се наложи част от тях да напуснат, е, когато има неизпълнение на някой кредит.
Мога да Ви дам един пример с подобен механизъм, който имаме по ДЖЕРЪМИ. Към момента лошите кредити в такъв един портфейл по подобен механизъм са в рамките на около 3%, тоест за такъв ресурс говорим евентуално, че да може да се използва тази трежъри сметка.
Не знам дали успях да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не. Мен ме интересува все пак търговските банки кой ги определя. Въпросът ми е: как Вие ще комуникирате с търговските банки и не пълним ли отново джобовете на финансови институции и посредници? Мен това ме интересува. Иначе трежъри сметки, европейски банки, окей, съгласен съм. Тук искам да видим къде е ролята на Министерството.
КАЛИН МАРИНОВ (заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Да, всъщност аз не отговорих на този въпрос.
Изборът на банките – те кандидатстват, има отворена процедура, която е обявена на интернет страницата на Европейския инвестиционен фонд. Селекцията на банките, които участват, се извършва от Европейския инвестиционен фонд, тъй като такъв е механизмът на инструмента. Всяка една от банките предлага възможно най-добрите условия и Европейският инвестиционен фонд на база на вътрешните си правила избира банките, които ще изпълняват инструмента в България на базата на отстъпката, която предлагат, в сравнение с основните и търговските си условия.
Малко е трудно да се каже, на практика, какво ще бъде намаляването на лихвата, тъй като моментът на намаляване се изчислява от момента, в който се отпуска кредитът. Ако към днешна дата, да кажем по даден кредит лихвеният процент е 4%, той може, да кажем, но ние и Европейският инвестиционен фонд реално наблюдаваме момента, в който е отпуснат кредитът – сравняваме търговските условия на банката към момента на отпускане на кредита с условията, които се предлагат по Инициативата, за да се гарантират с този ресурс.
Най-грубо можем да кажем, че отстъпката ще бъде на тези 60% от например капиталите, които се иска едно предприятие да заложи за обезпечаването на един кредит, ако той е от 100 милиона, банката стандартно иска 120 милиона обезпечение на кредита, за да може да си гарантира взиманията. Можем да кажем, че около 60% от тези 120 милиона, ще бъдат покрити с гаранция от портфейла на „Инициативата за малки и средни предприятия“. Най-голямото облекчение, което се цели с изпълнението на „Инициатива за малки и средни предприятия“, е именно да се олекоти ресурсът, който се изисква фирмите да заложат срещу получаването на кредит.
Как си гарантираме получаването на парите обратно? Всяка търговска банка, когато има лош кредит и има процедури, по които започва да си търси правата или възстановяване на средствата, средствата се възстановяват в размер 50 на 50, тоест банката има интерес да си гарантира 40-те процента, с които тя участва, и в същото време да си върне и ресурса, който е осигурен като гаранция от Инициативата за малки и средни предприятия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Многоуважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Или аз не мога да разбера като Вас, господин Председател, или не виждам пък ползата за малките и средни предприятия. Давам стандартна процедура като пример за малко предприятие, което кандидатства в българска банка по проект на Програма „Конкурентоспособност“, примерно.
Когато кандидатстваш за 1 милион, в общи линии, пред банката ти искат около 120% обезпечение и ти залагаш активи, с които разполагаш към настоящия момент, дълготрайни материални активи – като сгради, машини и така нататък. Искат собствено участие от фирмата 20 – 30%, залагаш, отпуска се кредитът – това е масово във всички банки, и конкретно за този проект не можеш да ползваш тези пари, което е нормално за други неща, залагаш машините, които придобиваш по проекта, плюс вземането от програмата… малките и средни предприятия вземат 70% субсидия. Стават – 120% веднъж ти си заложил, 20% – твое участие, 70% – които са 700 хил. лв. от програмата, които въобще не влизат в сметката на малките предприятия и директно от програмата отиват в банките, плюс новите машини, които закупуваш. Къде е рискът на банката? Рискът остава в малките и средни предприятия, а не в банките.
Сега не знам, може би Европейската комисия не разрешава, но за мен тези пари беше добре да отидат по някакъв начин действително при бенефициентите, а не при банките, защото в момента не банките имат проблеми, а имат проблеми малките и средни фирми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, общо взето това беше разговорът ни, когато поканихме госпожа Пенева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Нека да опитам и аз да кажа още веднъж нещо.
Разликата е следната, господин Христов. Ако, когато Вие кандидатствате по ПИК, освен съфинансирането, това не го коментирам, говорим за частта за кредитирането. Ако Вие трябва да представите 120% гаранция, било през активи, било през оборотни средства, било през каквото искате, кандидатствайки по тази схема, ще трябва да представите гаранция до 40% през банката, тъй като в трежъри сметката, за която говорим към момента, ще стоят тия 60%. Те няма да се пипат до момента, в който Вие не си обслужвате кредита. Ако не го обслужвате, то тогава влиза Оперативната програма, за да Ви покрива.лихвите … (Реплики.)
Ами ето, затова се опитвам да го сведа до... да изляза от говоренето, което е на Европейската комисия и да го обясня по най-простичкия начин. Освен това по Оперативната програма идеята е да кандидатстват повече стартиращи фирми, които нямат възможността, както вече работещите такива, да покажат силни активи. Така че теглейки кредит, банката да не е толкова притеснена, че няма да си получи тя парите, а в същото време да налага повече рестриктивни подходи към кандидатстващия. Като цяло това е идеята на тази Оперативна програма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам, основното облекчение е в обезпеченията, които се изискват от фирмите. (Реплика: Първоначалното.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Точно така. На практика тази програма ще е гарант по рисковото кредитиране. Ако не може да се обслужва кредитът, то тя ще влезе в сила, за да покрие кредита. Това е идеята на Оперативната програма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Ако няма желаещи, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на точка първа от дневния ред, да гласува.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Законопроектът за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 - 2020, внесен от Министерския съвет, се приема за първо гласуване.
Имам едно предложение извън дневния ред (председателят се обръща към представителите на Министерството), след няколко месеца … Тя кога според Вас ще стартира цялата тази програма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: В периода след ратифицирането от Народното събрание да подпишем договорите и в октомври ще стартираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Някъде ноември месец ще тръгне. След Нова година, ще Ви поканим, да ни разкажете какви са Ви били опасенията, има ли някакво основание и кое как е тръгнало.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви за участието.
Минаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
Гости по тази точка са:
от Министерство на правосъдието: Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието;
от Комисията за защита на потребителите: Константин Райков – член и Христо Трендафилов – юрисконсулт;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател, Ивелин Желязков и Валентина Мариянова;
от Асоциация на арбитражните съдилища в Република България: Мария Янева – председател и Николай Островски – член на УС.
Моля, заповядайте.
От вносителите, групата на народни представители заедно с Даниел Кирилов, няма никой. В момента има и друго заседание. Не сме водеща комисия. Доста дебати имаше по този законопроект.
Предлагам да дадем думата първо на гостите. Може би първо на Министерство на правосъдието, след това поетапно и след това народните представители ще вземат думат.
Заповядайте, госпожо Мичева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерство на правосъдието подкрепя поставената цел с предложения законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, в частта арбитражните съдилища.
Смятаме, че предложените текстове по параграфи 1, 2, 3 и 5 действително имат за задача да защитят потребителите и ние ги подкрепяме изцяло. Имаме някои технически редакции, ще Ви изпратим становището в писмен вид.
Имаме две основни забележки и сме притеснени по отношение регистъра, който трябва да се поддържа в Министерство на правосъдието и по отношение на контрола, който се желае да се възложи на Министерство на правосъдието и по конкретно на инспекторите към министъра на правосъдието.
По отношение на регистъра. Не сме уверени, че създаването на един регистър в който се посочват арбитражните съдилища, ще даде по-голяма защита на потребителите. Освен това има арбитражи ад хок, които няма как да бъдат вписани в регистър. Смятаме, че може би е по-добър подхода да се задължат всички арбитражни съдилища да имат интернет страница, на която публично да заявят кои са арбитрите им, какви квалификации имат и т.н. и страните съответно да имат и отдалечен достъп до делата.
Второто ни възражение е, по отношение на контрола. Вие знаете, че всъщност арбитражните съдилища не са съдилища, а това са едни юридически лица с нестопанска цел или НПО-та, които се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По отношение на тях няма как министърът на правосъдието да осъществява някакъв контрол.
Освен това Вие знаете, че има арбитри, които са високо квалифицирани, някои международни, има Международен морски арбитраж във Варна и няма как инспекторите на министъра на правосъдието да ходят да проверяват тяхната дейност. Това не го възприемаме по никакъв начин и не смятаме, че е ефективно и изобщо, че е възможно. Тъй като вие знаете, че министърът на правосъдието не може да осъществява контрол върху съдилищата на Република България, камо ли върху арбитражни съдилища.
Това са нашите основни две притеснения, а по отношение на останалото го подкрепяме и ще Ви изпратим писмени бележки.
Благодаря Ви. Моля да ме извините, но трябва да отида в друга комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Писмени бележки по-скоро ще изпратите във водещата комисия. В Правна комисия законопроектът на първо четене беше приет единодушно. Имахме разговор с председателя на Правна комисия, той е категоричен, че законът трябва да мине, но с много поправки между първо и второ четене.
Имаме постъпили доста различни становища, членовете на комисията ги имат, някои подкрепят, а други не подкрепят законопроекта. Министерство на икономиката категорично подкрепя закона с поправки във втората част по контрола и регистъра на арбитражите.
Министерството на финансите днес изпратиха предложението, където казват, че нито едното става, нито другото. Проблемите на потребителите не могат да бъдат решени предвид дългата процедура нито от българския съд, нито от арбитражите и трябва да се направи самостоятелен орган, което е съвсем нова, добра и интересна идея. Днес пристигна преди половин час.
Българска търговска палата, Българска стопанска камара, работодателите като цяло подкрепят законопроекта в частта да се ограничи правото на арбитражите да разглеждат случаи на конфликти между физически лица и юридически лица и да остане само в посока юридически и юридически лица. Но са против втората част, където се разглежда отново контролът на министерството и регистъра.
Естествено Асоциацията на Арбитражните съдилища в Република България е категорично против. Тоест, имаме доста различна реакция от всички страни.
Пак повтарям не сме водеща комисия, който има някакви предложения, да ги адресира до Правна комисия, но така или иначе ние сме длъжни да го разгледаме.
Колеги, гости, народни представители имате думата.
Заповядайте.
АНТОН ЛАЛОВ (Българска търговско-промишлена палата): Принципно БТПП подкрепя изменението на ГПК и Закона за защита на потребителите, но възразяваме срещу някои от текстовете в Закона за търговския арбитраж.
По конкретно в § 6, т. 7 точно тези регистри към Министерство на правосъдието, тъй като това води до изключване на ад хок арбитража. Това пък е нежелана последица, тъй като Република България е длъжна да го урежда по силата на Европейска конвенция за външнотърговски арбитраж.
Конкретни бележки сме дали в наше становище до комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. Писмото Ви е получено още на 1 август и е раздадено на всички членове на комисията.
Други колеги?
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): На наше заседание от 14 юли тази година Комисията разгледа законопроекта изпратен от Народното събрание. По принцип ние нямаме възражение срещу така предложения законопроект. Даже приветстваме всички законотворчески норми, които ще подпомогнат изцяло и повече защитата на потребителите срещу недобросъвестни търговци, като тези търговци вече използват и тази форма, така да я нарека, чрез арбитражни съдилища да осъждат потребители без да имат тяхното знание. Естествено имаме някои уточнения по така предложените текстове, но принципно и по същество изцяло поддържаме така предложения законопроект. Изпратили сме писмено становище.
Благодаря Ви. Ако има въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Моят въпрос е към господин Райков, дали имате досега наблюдения какъв е ефектът от досега действащата арбитражна процедура и колко са всъщност арбитражите, които решават такива спорове в България?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всъщност води ли се някакъв регистър колко са арбитражите в България? Някой знае ли въобще?
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): Не, няма. Доколкото знам, няма регистър.
МАРИЯ ЯНЕВА (председател на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България и международен арбитър): 28 арбитражни съдилища. (Реплика: 28?!?)
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): Относно въпроса на госпожа Заместник-председателя. Нямаме наблюдение, но наблюденията които има комисията е, когато при нас постъпват жалби от потребители, които без да са известени, че е имало такова арбитражно производство има заведени изпълнителни дела. Както знаете арбитражните решения подлежат на изпълнение. Общо взето това става от така наречените „монополни“ дружества, без да конкретизираме естествено кои, като естествено освен главницата по която са осъдени, за тези потребители естествено има и повече разноски, юрисконсултски задължения и т.н.
Що се отнася до нашите компетенции, по принцип в чл. 143 има предвидена възможност да се обявява за неравноправна клауза в общи условия или в договори, когато се лишават потребителите да се разглежда техен спор в съдилищата. Допуска се възможност да има арбитражи. Явно тези недобросъвестни търговци използват тази възможност само да уговарят само арбитражи, като естествено отричат действието на българския съд. Това ще помогне наистина и тези недобросъвестни търговци ще бъдат спрени по някакъв начин да тормозят потребителите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос към Вас, защото вие точно навреме се обадихте. Какъв процент е според вас, правили ли сте някаква статистика, какъв процент са делата които разглеждат тези 28 арбитража между физически лица и юридически, и между юридически и юридически?
МАРИЯ ЯНЕВА (председател на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България и международен арбитър): Уважаеми господин председател, с такава статистика към момента ние не разполагаме. Но принципно сме тук днес за да изразим становище по така вече внесения законопроект.
На първо място бих искала да направя една малка разбивка и да говорим в цифри, тъй като в световен мащаб, не искам да обидя никому, но ще е то арбитраж и как работи той у нас, знаят изключително малко хора. Както виждате не сме мутри, нямаме бухалки, с дамска чанта съм.
Арбитражното производство е едно инстанционно и за разлика от държавното такова, това е алтернативно разрешаване на спорове. Първо, самото производство е много по евтино. В държавния съд дори да ползвате облекчената процедура по чл. 410 от ГПК Вие ще заплатите 25 лева държавна такса. В арбитражния съд обаче, съгласно тарифата в § 8, Вие ще заплатите такава такса в размер на 15 лева. Юрисконсултското съответно адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лева. В държавния съд това нещо ще бъде присъдено в размер на 300 лева. Тъй като там производството е три инстанционно при една елементарна равносметка ще видите, че не е по-евтино, напротив там потребителят заплаща 1300 лева, докато в арбитражния съд само заради неговата едно инстанционност и по-евтиност на производството вие заплащате 165 лева.
Преди време госпожа Манолова внесе подобни законопроекти, визирам конкретно чл. 417 от ГПК, по-конкретно т. 2, когато видяхме всички как това рефлектира върху обикновения гражданин, когато частният съдебен изпълнител, вие знаете че подлежи на принудително изпълнение, производството предшествието не се спира и хората останаха отново без жилищата си. Това е един законопроект който ще доведе до нещо изключително нехуманно. При една проста равносметка, пак казвам обикновеният потребител ща заплати 1300 лева в държавния съд.
Отделно от това съжалявам, че заместник-министър Мичева тръгна, тя самата щеше да ви каже, че за изминалата година беше поискана от председателя на Софийския градски съд такава статистика. Самият той каза, че не повече от 4000 изпълнителни листа са издадени. Ако по арбитражното решение за него не е уведомена страната, в случая длъжника, Софийски градски съд няма да Ви издаде изпълнителен лист. Това са едни от основните задължения, за които съдът следи. Именно затова има 4000 изпълнителни листа. Както казва госпожа Манолова, ние гледаме по 300 дела на ден, сметнете ги Вие за година колко изпълнителни листа трябва да има. Няма съд който да издаде изпълнителен лист. На база на арбитражното решение се прилагат документи за това, че страната е редовно уведомена. Хипотезата на чл. 32 от ЗМТА не може да се влезне при положение, че няма арбитражно споразумение. Тоест, вие трябва лично да сте си получили решението, за да отида аз в Градски съд и съответно да ми бъде издаден изпълнителен лист.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ (член на УС на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България): Господин председател, бих искал да допълня председателя на Асоциацията на арбитражните съдилища.
Бих искал да обърна внимание на обстоятелството, че определена бройка дела все пак се гледат в тези арбитражни съдилища, които са, както споменахме вече, 28. Представете си ако спорове, които са предимно потребителски и бъдат насочени към държавната правосъдна система, какво ще натовари това бюджета на съдебната власт. Ако приемем, че са 100 хил. дела, както е посочено в мотивите на законопроекта и по справка на омбудсмана се гледат в арбитражни съдилища, ако тези 100 хил. дела отидат в държания съд, каква бройка дела ще трябва да гледа той. Само за справка, през миналата година най-натовареният съд в страната, Районен съд град София е имал само 38 хил. дела. Тоест, ако всички потребителски спорове бъдат пренасочени към компетентност на държавните съдилища това означава държавните съдилища да разрешават двойно повече спорове. От тук много повече разходи в бюджета на съдебната власт, огромно забавяне в делата, тъй като ще стигне на практика до отказ от правосъдие, когато една от страните заведе дело в държавен съд, което ще трябва да бъде насочено след три години, каквито случаи и в момента има.
Затова смятаме, че арбитражните съдилища като алтернатива на държавното правосъдие трябва да бъдат утвърждавани, а не да бъде насочена атака срещу тях, която атака според мен до голяма степен залага на популистки основи, тъй като има много други мерки, които биха могли да олекотят положението на потребителите. Имам предвид един Закон за фалита на физическите лица, който само в България не съществува и ако някое лице е затруднено в отношението си с кредиторите, той би могъл да получи съдебна защита като фалира, каквато възможност има една фирма.
Смятам, че не с мерки в сферата на ограничаване на арбитражното правосъдие трябва да се търси изпълнение на функциите на омбудсмана. Напротив има много други мерки, които биха могли да бъдат приети. Тази мярка с ограничаване на арбитражното правосъдие, също така според нас, ще засегне интересите и на чуждестранните инвеститори. Тъй като в България ако не е популярно арбитражното правосъдие, това не е така в редица европейски държави, от които държави идват всъщност чуждестранни инвеститори, които се опитват да осъществяват бизнес в България. Тъй като за тях арбитражното правосъдие е по-бързо, по-ефикасно, по-евтино те биха желали да има такава възможност за решаване на имуществени спорове с техните клиенти, когато те са физически лица, не само когато клиентите са фирми.
Затова смятаме, че предложените промени в тези няколко закона за ГПК, ЗМТА и Закона за защита на потребителите в крайна сметка няма да доведат до положителен резултат, а ще имат един отрицателен резултат - натоварване на бюджета на съдебната система, отлив от интерес на чуждестранни инвеститори, които осъществяват сделки в България, тогава когато не могат да защитят своя бизнес с арбитраж и както вече се спомена, липсата изобщо на уреждане на арбитража ад хок. Само за справка: в Швейцария в сайта на тяхната Асоциация на арбитражните съдилища има регистрирани над 3000 арбитъра ад хок. Тоест, физически лица, които едни страни по договор може да изберат да решават бъдещ евентуален техен спор компетентно, бързо и евтино. А в България предложеният законопроект на практика изобщо ги изключва тези арбитри ад хок и едно лице не може да се обърне към такъв вид арбитраж.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН РАЙКОВ (член на Комисията за защита на потребителите): Господин председател, само две думи.
Така предложеният законопроект не забранява арбитражите, напротив допуска ги и точно арбитражите ад хок. Тоест, когато е възникнал спор между потребител и търговец е възможно с писмена уговорка двете страни да уговорят арбитраж. Това изрично е посочено в така предложения законопроект.
Благодаря.
МАРИЯ ЯНЕВА (председател на Асоциацията на арбитражните съдилища в Република България и международен арбитър): А чл. 2 го забранява.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, народни представители, пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за“ приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители от 7 юли 2016 г. да гласува.
Гласували: „за“ - 13, „въздържали се“ – 1 и „против“ - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители, е приет за първо гласуване.
Законопроектът е приет за първо четене във вида по който е представен в Комисията, а за второ четене молбата ми е, всичко кой каквото има да го подготвя за внасяне в Правна комисия. Много неща по закона има да се доуточняват. Виждате сами от представените ни становища, даже две съседни министерства дават различни становища.
Благодаря Ви за участието. Ще се видим след две седмици.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Галина Мартинова
