1. Изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 15

На 22 юни 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е обявен предварително. Той е следният:
1. Изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Гости на днешното заседание са кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията:
1. Юлия Ненкова
2. Димитър Кюмюрджиев
3. Анна Янева
4. Георги Ганев
5. Георгица Стоянова
6. Кирил Дойчинов
7. Красимир Витанов
8. Красимир Зафиров
9. Николай Илчев
10. Пламен Киров
11. Стамен Гърбелов
От Асоциацията на индустриалния капитал: Васил Велев и Добрин Иванов;
от Българската стопанска камара: Добри Митрев.
Знаете, че дневният ред е само изслушване. Гласуване днес няма да има. Гласуването ще бъде в пленарна зала, най-вероятно в рамките на следващите две седмици.
При направената проверка е установено, че кандидатите отговарят на съответните изисквания на Закона за защита на конкуренцията за заемане на длъжността, за която са предложени.
Кандидатите са проверени за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Резултатите от проверката са обявени на сайта на Народното събрание. За сведение, към настоящия момент за кандидатите, подлежащи на проверка, не са открити документи, установяващи принадлежност.
Искам да ви повторя в рамките на две–три минути процедурата, тъй като имаме 11 кандидати. С процедурата предполагам всички сте запознати, но отново ще повторя, за да можем все пак по светло днес да свършим това заседание.
Първо, кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател – първо, след това за заместник-председател и членове, също по азбучен ред – до две минути на кандидат. Представянето включва данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация. Това се извършва от хората, които са подписали писмата за предложенията, тоест, депутати.
Второ, кандидатът за председател представя своята концепция за дейността на Комисията за защита на конкуренцията като независим специализиран държавен орган – до 15 минути.
Кандидатите за заместник-председател и за членове представят тяхната концепция за дейността на Комисията за защита на конкуренцията като независим специализиран държавен орган – до 10 минути на кандидат.
Комисията по икономическа политика и туризъм провежда разискванията по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидата за председател и към кандидатите за заместник-председател и членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря в рамките на до 10 минути.
Най-накрая ще изчета един текст, който гласи, че комисията изготвя по смисъла на чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад за изслушването.
Сега предлагам да пристъпим към работа.
Първо предлагам по предложението на Юлия Рачева Ненкова за председател – кой ще го мотивира? Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми участници в процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Имам огромната част да представя на вашето внимание кандидатурата, която сме предложили, на госпожа Юлия Рачева Ненкова за председател на Комисията за защита на конкуренцията.
Госпожа Ненкова е завършила Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност право и от 1980 г. е практикуващ, действащ юрист. Професионалната кариера започна със задължителния теоретико-практичен стаж в Софийски градски съд, една година след което постъпва на работа като юрисконсулт в Столична община.
През целия период на професионалното си развитие тя изминава пътя на юрисконсулт, старши юрисконсулт, главен юрисконсулт, директор на Дирекция „Правна“ и заместник-кмет на Столична община с направление „Законност, координация и контрол“.
Госпожа Юлия Ненкова е юрист с доказани професионални качества и богат професионален опит. Ще си позволя да споделя с вас и личното мое впечатление от познанието ми и работата с госпожа Ненкова повече от 14 години. Аз съм се възхищавал на богатия опит, на професионалните качества, на лоялността към държавността и институцията, която винаги е проявявала госпожа Ненкова.
Затова всички, които са се докосвали по един или друг начин до общинската тематика, регионалистиката, знаят с какво уважение и авторитет се ползва госпожа Юлия Ненкова.
През периода на професионалното си развитие, както вече посочих, тя е извървяла всички стъпки. В представянето сме изложили подробно какви функции е изпълнявала. Аз няма да представям на вашето внимание всичко това в детайл, но се вижда, че е преминала през сложния и дълъг път на практикуващия юрист – от юрист-експерт до юрист-мениджър, който ръководи както множество колеги и административни звена, така и изпълнява едно успешно представителство на институцията, която представлява.
Това, което е специфично и което е много важно и полезно по отношение на експертната квалификация, госпожа Юлия Ненкова винаги е наблюдавала с особено внимание и е контролирала секторите, които са високорискови в правото – разпоредителните сделки както на Столичния общински съвет, така и на районите в общината, така и като член на Надзорния съвет на Столична общинска агенция за приватизация, а и от 2010 г. и като председател на Надзорния съвет на Националната агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Така че и в това си качество госпожа Ненкова доказа експертните си познания и в областта на търговското право, търговския оборот, структурата и управлението на държавни, общински, частни търговски дружества и една изключително специфична област, каквато е трансформацията на собствеността в капитала на тези дружества от собственост на държавата или общините в собственост на отделни частни лица.
Аз започнах с това, че се гордея да представя госпожа Ненкова. Смятам, че тя е достоен кандидат. Прекрасен юрист. Прекрасен човек, достоен човек.
Затова апелирам и разчитам на вашата подкрепа. Смятам, че това ще бъде в полза и на Комисията за защита на конкуренцията, и на търговския оборот.
Благодаря и се извинявам, господин председател, ако просрочих времето.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Просрочихте го.
Аз искам да Ви напомня, че 2 минути е срокът. Много дълъг е процесът ни по правилника и ви моля да спазваме часовете.
От имате на вносителя за Димитър Иванов Кюмюрджиев кой ще представи кандидатурата?
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще гледам да се вместя в двете минути.
Господин Димитър Кюмюрждиев е правоспособен юрист с повече от 30 години юридически стаж, от които повече от пет години като член на Комисията за защита на конкуренцията през периода декември 1997 г. – октомври 2003 г. Като член на Комисията за защита на конкуренцията и по-късно като адвокат господин Кюмюрджиев има дългогодишен опит по тълкуването и прилагането на антитръстовото законодателство и законодателство в областта на държавните помощи и обществените поръчки.
Той е един от малкото, може би е единственият преподавател по конкурентно право и конкуренция и контрол върху държавните помощи в България.
Димитър Кюмюрджиев има заслуги като ръководител и член на работни групи за изработването и приемането от българския парламент на поредица от законодателни актове, относими към регулиране на конкурентните отношения у нас. Като пример: приемането на първия хармонизиран с правото на европейския закон – Закон за защита на конкуренцията – от май 1998 г., приемането на първия Закон за държавните помощи от 2002 г. и на измененията и допълненията в Закона за защита на конкуренцията от 2003 г.
Господин Кюмюрджиев е ръководител на екипа, който през периода 2000 – 2003 г. успешно проведе преговорите по една от най-трудните преговорни глави – „Конкуренция и държавни помощи“ в преговорите на Република България за присъединяване към Европейския съюз.
Димитър Кюмюрджиев има над 20 научни публикации в авторитетни правни списания по проблематиката на антитръстовата регулация. Той е автор на първия правен коментар на Закон за защита на конкуренцията още през 2005 г. Също има впечатляваща практика като адвокат в Софийска адвокатска колегия по конкурентни дела и дела, свързани с режима на контрол от КЗК на обществени поръчки не само пред Върховния административен съд, но и пред Генералната дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия и Общия съд на Европейския съюз в Люксембург. Познавайки неговите качества и практика като юрист, и като специалист по конкуретно-правните отношения, това е нашата кандидатура на Патриотичния фронт, която ние сме предложили за заместник-председател на комисията.
Благодаря Ви, господин председател. Мисля, че се вместих във времето.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, успяхте.
От името на вносителите на предложението за Анна Георгиева Янева, господин Жельо Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Представям кандидатурата на госпожа Анна Янева.
Тя е завършила висшето си икономическо образование в сега Университет за национално и световно стопанство – София. Притежава дългогодишен опит в местната администрация и местната власт, в качеството си на заместник-кмет на район „Триадица“ в София, в качеството си и на дългогодишен общински съветник в Столичния общински съвет, включително и участие в Надзорния съвет на Столичната агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Искам да обърна внимание, че госпожа Янева на два пъти е заместник-министър, първо, на Министерството на икономиката и енергетиката в мандат 2005 – 2009 г. и втори път – 2013 – 2014 г., тогава вече само на Министерството на икономиката, с може би най-натоварения ресор „икономика“. Пряко като заместник-министър е отговаряла за координиране на цялата политика по отношение на държавната собственост и на държавната икономика, разработването на съответните законодателни инициативи и политики за насърчаване на инвестициите, развитие на малките и средните предприятия в България, иновациите. Пряко като заместник-министър подопечни на нея са били и Агенцията за обществени поръчки. Знаете, че в голяма степен работата на Комисията за защита на конкуренцията касае и такъв ангажимент. Отговаряла и за дейността на Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за малките и средни предприятия.
Отделно госпожа Анна Янева има и опит като народен представител в рамките на 41-то Народно събрание. Тя е била член на настоящата комисия, на която и ние имаме възможност да присъстваме и да членуваме и тя пряко се занимава също със сферата на икономиката и икономическата политика в страната.
С една дума, считаме, че госпожа Анна Янева има нужните и опит, и професионални качества, ако бъде избрана в Комисията за защита на конкуренцията, да допринесе за нейната ефективна работа.
Накрая ще си позволя, тъй като съм имал възможност дълги години да работя с нея, да кажа, че извън професионалния опит и качества тя притежава и съответните нравствени и морални качества. Считам, че за такъв тип важни регулаторни органи, какъвто представлява Комисията за защита на конкуренцията, и това за много важно с оглед на изключителните отговорности, които падат върху плещите на тези членове, които ще бъдат избрани и предизвикателствата, които ще срещат в тяхната работа.
Досега смея да твърдя, че госпожа Янева има безупречна репутация на различните високи позиции, които е заемала в своята професионална кариера.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Бойчев.
От името на вносителите на предложението за Георгица Петрова Стоянова кой ще докладва?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и участници в процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Предлагаме за член на комисията кандидатурата на госпожа Георгица Петрова Стоянова.
Георгица Стоянова е завършила висше образование в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, през 1997 г. със специалност „право“. Същата е и магистър по право и притежава професионална квалификация „юрист“. От 1997 г. до 1998 г. е съдебен кандидат при Окръжен съд – Благоевград.
Нейната професионална кариера стартира през 1999 г. в Областна администрация – Благоевград, където работи в продължение на две години, като последователно заема две експертни юридически длъжности и изпълнява длъжността директор на Дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“. Останалата част от професионалния й път преминава като експерт-юрист и директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на отбраната на Република България – 11 години и 10 месеца, където работи и към настоящия момент, и в Административен съд – София област, като съдебен администратор – 2 години и 11 месеца.
Госпожа Стоянова притежава богат опит в областта на обществените поръчки и концесиите, облигационното и търговското право, административното право и административния процес. В качеството й на дългогодишен директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е участвала в подготовката, съгласуването и ежедневното прилагане на редица нормативни актове, регламентиращи обществените отношения, свързани с осигуряване защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Осъществявала е и процесуално представителство пред правораздавателните органи.
Изпълняваната от нея ръководна длъжност в Министерството на отбраната е свързана, както и дейностите й в многонационалната среда на НАТО и Европейския съюз, така и с такива по линия на двустранното военно сътрудничество. Натрупаният опит и експертиза в тази област биха подпомогнали процеса по осъществяване на ползотворно сътрудничество с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на страните-членки на Европейския съюз.
Георгица Стоянова притежава отлични организационни и координационни умения. Тя е комуникативна, диалогична, умее да работи в екип по начин, който води до постигане на обща цел. Споделя информация, знания и опит с колегите си. Цени и опита на другите.
Гореизложеното налага и обоснования извод, че освен необходимото образование и професионален стажа госпожа Стоянова притежава високи професионални и нравствени качества, поради което считаме, че отговаря и на изискванията за член на Комисията за защита на конкуренцията, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закон за защита на конкуренцията.
Предлагаме кандидатурата на Георгица Петрова Стоянова за член на Комисията за защита на конкуренцията, защото считаме, че с оглед професионалните и личните й качества същата ще допринесе за утвърждаването на този независим специализиран орган като гарант за ефективното прилагане на общностното и националното право в областта на конкуренцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
По кандидатурата на Георги Йорданов Ганев кой ще докладва?
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, гости! Искам да представя кандидатурата на доктор Георги Йорданов Ганев. Той е един от водещите български икономисти, асистент на Нобеловия лауреат по икономика професор Дъглас Норт, дългогодишен преподавател в Софийския университет, автор на редица публикации в България и в чужбина.
Георги Ганев е една от двете кандидатури, които са икономисти в цялата тази процедура. За мен доказването на картел и злоупотреба с монополно положение задължително включва и икономически модели, включително иконометрични, статистически и т.н. Така че неговото избиране ще бъде много важно за качествената работа на комисията.
Съгласно специалната процедура, която създадохме – неправителствени организации да предлагат кандидатури – господин Ганев е единствената такава кандидатура, издигната от Центъра за либерални стратегии и е подкрепена от Българската стопанска камара, Центъра за изследване на демокрацията и Института за пазарна икономика – четири изключително авторитетни неправителствени организации.
Господин Ганев от години работи по международни проекти и изследвания с водещите европейски икономисти. Искам да ви обърна внимание, че доказването на злоупотреба с господстващо положение означава координация и сътрудничество с подобни органи в целия Европейски съюз, каквито контакти с водещи европейски икономисти господин Ганев има от години. Това ще бъде изключително полезно в неговата работа оттук нататък.
Също така познавам от години господин Ганев. Той е, казано простичко, честен човек и съм убеден, че ако бъде избран в комисията, тя ще работи по-добре оттук нататък.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
По кандидатурата на Кирил Бойков Дойчинов вносител е Муса Палев. Заповядайте, господин Палев.
МУСА ПАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, гости! Предлагам кандидатурата за член на Комисията за защита на конкуренцията на господин Кирил Бойков Дойчинов, към настоящия момент практикуващ адвокат в сферата на административното право.
Господин Кирил Дойчинов отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 3 от Закон за защита на конкуренцията за заемана на длъжността член на Комисията за защита на конкуренцията. Той започва своята кариера в горепосочената комисия през 2005 г., веднага след като завършва висшето си юридическо образование. В тази институция господин Дойчинов работи повече от четири години, първоначално като младши експерт към Дирекция „Нелоялна конкуренция“ в периода 2006 г. до края на 2009 г. Той заема и длъжността младши и старши експерт и юрисконсулт към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ и Дирекция „АПИО“, като отговаря за контрола за законосъобразното провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки и процесуално представителство на КЗК пред Върховния административен съд.
От декември месец 2009 г. до август 2011 г. господин Дойчинов заема последователно ръководни длъжности в администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“, където отговаря за законосъобразното провеждане на обществените поръчки, процесуалното представителство на АПИ пред КЗК и ВАС.
Той е ръководител на дейностите по подготовката и провеждане на процедурите по възлагането на обществени поръчки на значими обект, част от които са автомагистрала „Тракия“, Лот 2, 3 и 4, рехабилитация на пътна инфраструктура, финансирана от Оперативна програма „Развитие на регионите“, както и много други значими обекти. От август месец на 2011 г. продължава успешната си кариера във фирма от частния сектор, където работи до 18 март 2016 г., като същевременно неговият професионален опит е използван от редица общини, където господин Дойчинов заема длъжности по управлението на сериозни инфраструктурни обекти, които са „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Исперих“, „Регионален център за управление на отпадъци в гр. Плевен“, „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Панагюрище“ и „Интегриран инвестиционен проект във ВиК сектора на гр. Панагюрище“, последните три от които са успешно реализирани, а проекта на община Исперих – пред успешно приключване.
Той също така от 2009 г. до настоящия момент е вписан като външен експерт от списъка на АОП и е взел участие в оценителни комисии във връзка с провеждането на обществени поръчки, с предмет „строителен надзор“, строителство, предоставяне на техническа помощ, извършване на одит и други финансирани със средства на Европейския съюз - над 300 процедури. Участвал е като лектор на 15 семинара, провеждани от фирма „СИП 2000“ ООД в периода 2006 – 2009 г., както и от КЗК по проект, финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет.
От 20.04.2016 г. господин Дойчинов е адвокат, практикуващ в сферата на административното право.
Сред колегите си господин Дойчинов се ползва с безупречна репутация, основана на неговите високи морални и нравствени качества. В работата си проявява към всички уважение, търпение и толерантност.
С оглед гореизложеното считам, че господин Дойчинов притежава изискуемите от Закон за защита на конкуренцията високи професионални и административни качества, необходими за заемането на длъжността „член на Комисията за защита на конкуренцията“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви, благодаря, господин Палев.
Имайте предвид, че всички тези документи, които ги четете, са в мотивационните писма, биографите и всичко това е качено на сайта и е разпратено на всички депутати.
Просто ще ви моля в рамките на 2 минути оттук нататък!
За Красимир Георгиев Витанов – заповядайте.
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, гости и участници в процедурата за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Аз ще ви представя кандидатурата на господин Красимир Витанов, който е кандидатура на група народни представители от Реформаторския блок.
Красимир Витанов завършва през 2005 г. висшето си образование в специалност „право“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград. През 2013 г. специализира в международен център за обучение към ООН в гр. Торино, Италия и придобива квалификация мениджър по управление на инфраструктурните проекти.
Професионалната му кариера започва през 2006 г. в Комисията за защита на конкуренцията на длъжност младши експерт – юрист, в Дирекция „Обществени поръчки и концесии“. Като служител на КЗК Витанов подпомага дейността и на други дирекции в комисията, които прилагат разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. Професионалната му кариера продължава през 2010 г. в Агенция „Пътна инфраструктура“ като главен юрисконсулт, а от началото на 2011 г. до есента на 2014 г. заема позиция началник на отдел „Процесуално представителство и контрол на обществените поръчки в Агенция „Пътна инфраструктура“.
През 2013 г. Красимир Витанов е избран с решение на Българския енергиен холдинг за член на Надзорния съвет на Булгартрансгаз“ ЕАД, а впоследствие и за негов председател. Познанията си в провеждането и възлагането на обществени поръчки прилага от януари 2015 г. в „Специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД – гр. София, като ръководител отдел „Правен и обществени поръчки“. През лятото на 2015 г. е назначен за управител на „Екоинженеринг“ ЕООД, чийто принципал е Министерството на икономиката. Към настоящия момент Витанов заема тази позиция.
Горното дава обосновано заключение, че предлаганото от нас лице за член на Комисията за защита на конкуренцията е запознато детайлно с работата на Комисията за защита на конкуренцията. Има десетгодишен опит и специфична подготовка както в провеждането, възлагането и обжалване на обществени поръчки, така и в прилагането на разпоредбите на Закон за защита на конкуренцията, което го прави подходящ за заеманата позиция.
Развитието на Красимир Витанов, в частност експертният му опит в областта на провеждането, възлагането и обжалването на обществените поръчки и натрупания опит в годините, управленски опит в различни държавни учреждения мотивира високия професионализъм на лицето.
Същият се ползва с добро име сред обществото, стремеж към усъвършенстване и с възможност за бързо навлизане в нова за него професионална материя. Считаме също така, че Красимир Витанов притежава високи нравствени качества. Той е отговорен гражданин на Република България, спазва законите на страната и установения морал.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
По кандидатурата на Красимир Йорданов Зафиров – кой ще я представи?
Господин Пейчев, заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, кандидати и гости! Ние, народните представители от ПП Български демократичен център, част от парламентарната група на Български демократичен център - Народен съюз – предлагаме господин Красимир Йорданов Зафиров за член на Комисията за защита на конкуренцията.
Красимир Йорданов Зафиров е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „право“ с научна степен „магистър“ през 1995 г.
От началото на 1999 г. до момента е вписан в Софийска адвокатска колегия и е действащ адвокат на свободна практика с успешен професионален опит в сферата на гражданското, търговското и административното право, както и обществените поръчки. Притежава солиден опит по дела по Закона за обществени поръчки, отлично познава и прилага материята на гражданския и административния процес.
През време на успешната си кариера е участвал в редица процедури за възлагане на обществени поръчки, както и е вземал активно участие във всички етапи на процедурата, включително и в техните съдебни фази, като в практиката си има повече от 50 такива производства. Осъществявал е процесуално представителство по дела на различни клиенти срещу опити за налагане на монопол, от страна на конкуренцията в бранша.
Красимир Йорданов Зафиров се ползва с добро име сред колегите си. В своя професионален път не се е поддавал на внушения и влияния, които да го отклонят от правилното прилагане на закона. Професионалният опит и ръководните постове, които е заемал са го изградили като човек, умеещ да анализира фактическата обстановка и да взема правилни решения. Комуникативен е и умее да работи в екип.
Красимир Йорданов Зафиров освен това е и пример за съвременен, еманципиран и успял гражданин.
Предлагаме Красимир Йорданов Зафиров за член на Комисията за защита на конкуренцията, защото има необходимите професионални и морални качества. Ползва се с добро име и доверие в обществото, но най-вече, защото Комисията за защита на конкуренцията, обществото и бизнеса имат нужда от хора като него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз.
По кандидатурата на Николай Илчев Илиев? Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми кандидати за председател, заместник-председател и кандидати за членове на Комисията за защита на конкуренцията, уважаеми ръководители на Българска стопанска камара и на Търговско- промишлената палата!
Имам удоволствието да ви представя Николай Илчев за кандидат-член на Комисията за защита на конкуренцията. Същият през 1990 г. завършва първо Военната академия „Васил Левски“, специалност „офицер“ от армията и придобита гражданска специалност - магистър по педагогика.
През 1999 г. се дипломира като магистър по специалност „Право“.
От 1990 до 1999 г. работи в Министерство на отбраната. Правоспособен юрист е от 2000 г. Работи като юрисконсулт в отдел „Правен“ на „Електроразпределение – Горна Оряховица“, клон Велико Търново. От 2006 до настоящия момент Илчев е адвокат в Адвокатска колегия – Велико Търново, практикува в областта на гражданското, административното, данъчното, митническо, търговското, вещното и енергийно право, събиране на вземания и обществени поръчки. Притежава много богат опит в осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела, включително и по дела за производство по несъстояетлност, правни и фактически действия по събиране на изискуеми вземания по банкови кредити и лизингови договори, заповедно производство и изпълнителен процес. общински съветник втори мандат в Търново.
Както вече беше съобщено, от писмото, което ни е дадено, няма принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. И в момента за втори път е председател на Постоянната комисия по проблеми на гражданското общество и борба с корупцията в Общинския съвет – гр. Велико Търново.
Има всички качества да бъде избран.
Уважаеми колеги в залата, призовавам ви да гласуваме, както и аз ще гласувам за вашите кандидати. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Цочев.
По кандидатурата на Пламен Веселинов Киров – госпожо Ахмедова, заподявайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, кандидати! Имам удоволствието да ви представя кандидатурата на проф. доктор Пламен Киров за член на Комисията за защита на конкуренцията.
Ще се опитам да се вместя в рамките на 2 минути, въпреки че ще ми е трудно предвид богатата автобиография на господин Киров.
Ние, народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи споделяме разбирането за необходимостта съставът на Комисията за защита на конкуренцията да включва лица с високи професионални качества, които в същото време да бъдат публични фигури, да се отличават с независимост, политически неутралитет и последователност в отстояването на обществения интерес.
Ръководейки се от тези критерии, правим предложението си за член на Комисията за защита на конкуренцията точно за проф. доктор Пламен Киров.
Пламен Киров съчетава висока теоретична подготовка с широки практически умения в областта на правната наука и регулация. Научната му кариера е пример за последователни, дългогодишни и ползотворни усилия, които се материализират в заеманите от него академични длъжности. След защита на докторска дисертация, той последователно придобива научните степени „доцент“ и „професор“ по право в Софийския университет. Изнася широк спектър от лекционни курсове в сферата на публичното право. Преподавателската му дейност започва през 1986 г., като продължава и днес.
Господин Пламен Киров участва и в разработването на редица законопроекти, свързани с държавното управление.
В периода 1995–2006 г. работи в изборната администрация, член и заместник-председател на редица централни избирателни комисии. Включен е в състава на президентската администрация на длъжност юридически секретар и председател на Правния съвет.
Завършва пълен мандат като конституционен съдия 2006 – 2015 г. В същия период и към момента професор Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за демокрация чрез право.
На всички заемани от него длъжности е оправдавал общественото доверие, като е постигнал неоспорими успехи. Широките и задълбочени познания в областта на конституционното, административното, международното, публично и европейско право го правят надежден експерт в различните сфери на държавното управление.
Всичко изложено дотук ни води до убеждението, че Пламен Киров е в състояние да се справи със задълженията му на член на Комисията за защита на конкуренцията като независим специализиран държавен орган, призван да гарантира защитата и разширяването на условията за конкуренция и свободната стопанска инициатива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Последното представяне –може би господин Светлин Танчев за кандидатурата на Стамен Владимиров Гърбелов.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги народни представители, дами и господа! На мен се пада честта да представя един от най-младите членове – кандидати за Комисията за защита на конкуренцията. Това е господин Стамен Гърбелов. Предвид богатата му кариера и образование ще се спра на основните неща, за които смятам, че би бил достоен член на тази комисия.
Господин Гърбелов и завършил право в Софийския университет през 2004 г. През 2008 г. завършва университет „Корлос ІІІ“ в Мадрид, кралство Испания, където придобива магистърска степен.
След това започва работа в Комисията за защита на конкуренцията, първоначално като стажант, а след това като младши експерт и без някакви протекции, основно на базата на богатия си опит и професионални качества, той се издига до директор на Дирекция „Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“. Мисля, че с тези си качества е доказал своите професионални качества и това, че може да работи в тази сфера.
Смятам с нашата подкрепа да дадем на този млад човек възможност наистина за по-голяма независимост и наистина да работи за това пазарът да се развива по-демократично и по-конкурентно.
Мисля, че е достоен за тази позиция.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Танчев.
Пристъпваме към следващата точка от дневния ни ред като процедура. Давам думата на госпожа Юлия Рачева Ненкова в рамките на до петнадесет минути за своята концепция за дейността на комисията.
Заповядайте, госпожо Ненкова.
ЮЛИЯ РАЧЕВА НЕНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря ви за представянето.
Приех да бъда номинирана за председател на КЗК с ясното съзнание за отговорностите, които произтичат от тази длъжност. Важно е съставът на новата комисия да се ползва с доверието на обществото. Убедена съм, че въпреки различията си всички ние можем да се обединим около тезата, че ефективната конкуренция не е самоцел, а задължително условия за реализиране на свободен, добре функциониращ и динамичен вътрешен пазар и един от основните инструменти за гарантиране на устойчива икономика.
Политиката на конкуренция, както и ефективното правоприлагане в тази област са ключов фактор за икономически растеж и просперитет не само на национално, но и на европейско ниво. Тя подпомага установяването на единни правила за компаниите в Европейския съюз и създаване на условия за по-пълноценно функциониране на вътрешния пазар.
С цел да се гарантира, че общностното право на конкуренция се прилага ефективно, КЗК има правомощието паралелно да прилага както националните, така и европейските правила.
Конкуренцията се базира на строга система от нормативни правила, като ключовата роля в прилагането на тези законови инструменти е поверена на КЗК. Като независим специализиран държавен орган Комисията има за задача да гарантира защитата и да създава условия за развитие на конкуренция и свободна инициатива в стопанската дейност, включително и чрез упражняването на контрол за законосъобразност на разходваните бюджетни средства чрез системата на обществени поръчки и предоставянето на концесии.
Комисията притежава правомощия по прилагане разпоредбите на няколко закона – на Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществени поръчки и Закона за концесиите.
Перспективите и предизвикателствата пред новия състав на КЗК ще бъдат свързани преди всичко с осигуряване на ефективност в дейността на Комисията за прилагане на националното и европейско антитръстово законодателство и изграждане на константна, непротиворечива практика по новия Закон за обществените поръчки, която да гарантира бързина и правна сигурност при проучвания по жалби срещу решения, действия и бездействия на възложители.
Затова бих искала да очертая накратко възможностите и инструментариума, които настоящата правна рамка ни дава. Евентуалните законодателни промени, които могат да улеснят ефективната работа на Комисията и да затвърдят и задълбочат нейната роля и не на последно място – да набележим приоритетите.
Най-голямото предизвикателство пред новия състав на КЗК е свързано преди всичко с осигуряване на ефективност в дейността на Комисията по отношение на борбата срещу забранените споразумения и злоупотребите с монополно и господстващо положение. Картелите нанасят най-големи вреди, защото пряко въздействат върху резултата от действието на конкуренцията, по-специално тръжните манипулации, които се наблюдават в процедурите по възлагане на обществени поръчки и другите, така наречени, твърди забранени картели за разпределяне на пазари или определяне на цени.
Един от често използваните от Европейската комисия способи за очертаване специфични проблеми на определен пазар е така нареченият „секторен анализ“, чрез който се осъществява активното наблюдение и задълбочен мониторинг на съответния сектор с оглед идентифициране на евентуални ограничения пред свободната инициатива в стопанската дейност, произтичащи от наличието на определени държави регулации.
Такъв е примерът на наскоро обявеното решение на КЗК, с което се приемат констатации на секторно проучване, което разглежда модела на ценообразуване на пазара на дребно с горивата. Това е много чувствителен пазар. Ценови нива на горивата са от съществена значимост поради прекия им ефект върху цялата българска икономика, високи транспортни разходи и въздействие по отношение на формиране на цени и други стоки и услуги, предлагани на българския пазар.
Давам си ясна сметка, че вниманието на цялото общество сега ще е насочено към предстоящите заключения на двете производства – за разследване на евентуално извършени нарушения за картел и злоупотреба с господстващо положение, които Комисията образува на база секторния анализ. Първото производство за установяване на нарушения по чл. 15 от ЗЗК, чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка със споразумение или съгласувана практика между седем компании, опериращи на пазара.
Второто производство е за установяване на нарушения по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на Лукойл Нефтохим – Бургас АД. Истина е обаче, че сериозните антиконкурентни поведения и практики са не само едно от най-тежките нарушения на конкуренцията, но и най-трудно разкриваемите и доказуеми. Така например споразуменията между конкурентите най-често са неформални, в устна форма, без писмени доказателства, което изключително много затруднява тяхното разкриване.
Секторният анализ задава посоката, но тепърва доказателства, които ще трябва да издържат в съда, ще бъдат събирани. Доказването на картелното споразумение е труден и много дълъг процес, изискващ големи и сериозни усилия, но това не означава, че тези усилия не трябва да бъдат направени.
Основното предизвикателство ще бъде да увеличим темпото на разследване, без това да доведе до компромис в качеството на събраните доказателства и надлежния процес.
Въпреки актуалната нормативна рамка, в която КЗК оперира, и предоставяне и правене на инструментариум за разследване и предотвратяване на нарушения на конкуренцията, сред които възможност да осъществява претърсвания на помещения и превозни средства на разследваните предприятия, съществуват и предизвикателства пред ефективното разкриване и доказване на тези най-тежки нарушения.
В тази връзка основно оръжие на КЗК в процеса на събиране на доказателства за установяване антитръстови нарушения е възложеното правомощие да се извършват проверки на място. Но, за да се постигне желаният успех за събиране необходимите доказателства, трябва да се гарантира изненадващият им ефект спрямо проверяваните предприятия.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 51, ал. 6 от ЗЗК Административният съд постановява определения, с които разрешава или отказва да даде разрешение за извършване на проверки. Тези определения подлежат на обжалване от предприятията или КЗК пред ВАС в тридневен срок от уведомяването. Тъй като Законът за защита на конкуренцията не съдържа изрични правила относно уведомяването, в досегашната си практика АССГ служебно е съобщавал за предстояща проверка на предприятието, като е публикувал в електронния си регистър информация за образуваното производство. Това създава реална опасност проверяваните предприятия да узнаят за подготвени от КЗК проверки на място и дава възможност те да укрият или унищожат доказателства за извършени от тях антитръстови нарушения. Това значително намалява ефективността, като в някои случаи дори може да обезсмисли прилагането на този основен способ за събиране на доказателства. Необходимо е адекватно законодателно уреждане на гаранция за опазване на тайната на съдебните разрешения за извършване на проверки на място.
Друг основен начин за разкриване на картели е прилагането на така наречената „Leniency“ програма, чрез която се предоставя възможност на предприятието участие в таен картел, които признават пред КЗК за участието си и предоставят изискваните доказателства, да получат пълно освобождаване от санкции или значително намаляване на такава, която в противен случай би била наложена.
Независимо от факта, че българската програма отразява най-добрите практики в Европейския съюз, от практиката на КЗК е видно, че тя не постига желаната ефективност. Трябва да се работи и в посока приложимостта на програмата и това зависи от реалната заплаха от наказание, достатъчно възпираща санкционна политика, както и от провеждането на дългосрочни информационни кампании, насочени към бизнеса, за да се комуникират ползите от активното участие в програмата и възможността от освобождаване на санкции, които могат да бъдат до 10 процента от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.
Би могло да се дебатира и въвеждане на наказателна отговорност за участие в картел, в тръжни манипулации с цел повишаване на общата превенция срещу този вид правонарушения и по-тясно сътрудничество между органите на прокуратурата и КЗК в разкриването на този вид нарушения.
Възможно е и криминализацията на картелите да доведе до по-евтино прилагане на някои сравнително нови институти на правото, като например „Leniency“ програмата за освобождаване от санкция.
С цел да засили възпиращия ефект на забранените споразумения и да се осигури защитата на потребители и конкуренти, е важно да се засили ролята и да се популяризира така наречено частно правоприлагане в областта на конкуренцията.
През 2014 г. бе приета директива за обезщетение на вреди следствие на нарушение на правото на конкуренция. До края на настоящата година тя трябва да бъде транспонирана от българското законодателство и това ще бъде основен приоритет в работата на КЗК, която е отговорна за разработването на проекта на нормативен акт.
Директивата въвежда механизъм, чрез който ощетени конкуренти и потребители ще могат да търсят компенсация за вреди, причинени от антитръстови нарушения. При предявяване на иск за обезщетение за вреди пред гражданския съд увредените лица ще могат да се ползват от влязло в сила решение на КЗК като безспорно доказателство за нарушението. За нарушителите това е допълнителен риск от съдебни производства, а за засегнати клиенти и конкуренти – възможност да получат обезщетение. С директивата се създават и ясни правила за достъп до материалите по производство пред органа по конкуренция, урежда се и защитата на информацията, предоставена от лица, участващи в „Leniency“ програмата, което е още един стимул за участващите в таен картел да сътрудничат за разкриване на антиконкурентни нарушения.
КЗК защитава конкуренцията и като контролира концентрациите на стопанска дейност с цел да се предотврати овладяването на пазара от определени участници. В настоящия момент КЗК използва така наречения текст за господстващо положение. При него, за да се забрани дадена концентрация, е необходимо концентрацията да води до създаване или засилване на господстващо положение и по този начин да се урежда ефективната конкуренция на съответния пазар.
За да бъде контролът върху концентрациите между предприятията по-всеобхватен и ефективен, би било целесъобразно да се помисли в посока законодателно въвеждане и последващо прилагане на теста за значително засягане на ефективната конкуренция, въведен от Европейската комисия с Регламента за сливанията и впоследствие възприет от почти всички държави-членки.
Въвеждането на новия тест ще позволи на КЗК да разшири правомощията си за забрана на концентрация между предприятия или разрешаването им при определени условия, когато е достатъчно да установи, че е налице значително засягане на конкуренцията на пазара. Подобно значително засягане може да настъпи вследствие промяна на условията на конкуренция след осъществяване на концентрацията. Тази промяна би могла не само да наруши конкуренцията на пазара, но и да засегне интересите на потребителите.
Комисията съдейства за развитието на конкурентната среда и чрез прилагане разпоредбите на Закон за защита на конкуренцията, касаещи нелоялната конкуренция. В това отношение ми се струва, че Комисията следва да продължи практиката си по установяване на нарушения, но и да повиши превантивната си функция посредством информационните кампании. Стопанските субекти обаче не са единствените, които могат да доведат до нарушаване и ограничаване на конкуренцията. Актовете и решенията на държавните органи, органите на местно самоуправление и сдруженията на предприятия също могат да изкривят конкурентната среда. Затова друга основна функция на КЗК е така нереченото „застъпничество за конкуренция“. За да се избегне ефектът от разпоредби, които неоправдано ограничават пазарната дейност, Комисията има правомощието да извършва оценка за съответствието им със Закона за защита на конкуренцията и да направи предложение за изменението или отменянето им. Понастоящем държавните органи не са правно задължени да извършват оценка за съответствие с правилата на конкуренцията на своите актове.
Затова целесъобразно би било да се регламентира общо задължение за всички държавни органи в процеса на изготвяне на нормативни и административни актове да извършват оценка за съответствието им с правилата на конкуренцията и да сезират КЗК, ако установят, че изготвеният акт би могъл до доведе до ограничение на конкуренцията.
Не на последно място считам, че Комисията трябва да запази своята роля на партньор в сътрудничество с органите на конкуренцията от страните на Европейския съюз, на Европейската комисия и на региона на Западните балкани в рамките на Софийския форум по конкуренцията, учреден по инициатива на КЗК и УНКТАД.
Комисията следва да продължи активното си участие в работата на Комитета по конкуренция и работните групи към него на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където КЗК има статут на наблюдател през 2009 г. Участието на експерти на КЗК в различни европейски и международни форуми означава постоянен обмен на добри практики във връзка с достиженията на правото и правоприлагането в тази толкова специфична сфера, което несъмнено повишава не само административния капацитет на Комисията, но и способства за постигането на ефективна защита на конкуренцията на национално и глобално ниво.
От всичко казано дотук, може да се направи извода, че защитата на конкуренция не е едностранен процес, а освен постоянен мониторинг, изисква и активен диалог и непрекъснато взаимодействие сред икономическите оператори, държавни органи, в това число и Народното събрание, съдилищата, Върховния административен съд и гражданските съдилища, браншови и бизнесасоциации, органи за саморегулация, потребителски организации.
Без да омаловажавам ролята на Комисията и да подценявам отговорностите, които са й възложени по закона, а именно да дисциплинира участниците на пазара и да съдейства за разширяване на свободната стопанска инициатива, считам, че са необходими съвместни усилия от всички заинтересовани страни, за да се защитят ефективно интересите на обществото като цяло.
Убедена съм, че един добре функциониращ и ефективен орган по конкуренцията се отличава с:
- ясна стратегия за конкретни индикатори за изпълнение, възможност за приоретизиране на казуси, което да позволи акцентът на работата да се съсредоточи върху най-чувствителната за икономическите оператори и потребители сектори и върху най-тежките нарушения на конкуренцията;
- използване на цялата гама от законови средства, с което органът е управомощен, за да се преследва разкриване и наказване в цялата тежест на закона, във всички форми на забранено антиконкурентно поведение;
- прилагане на европейските и международни достижения на правото в тази област и добрите практики по отношение на правоприлагането, стремеж към усъвършенстване не само на приложимата нормативна уредба, но и на практиката на Комисията за защита на конкуренцията;
- осигуряване на баланс между независимостта на органа и неговата отчетност пред Народното събрание и цялата българска общественост, поддържане на високо експертно ниво на администрацията;
- осигуряване на максимално висока степен на информираност за своята ежедневна дейност и дългосрочните си проекти;
- активно взаимодействие със заинтересованите страни, в това число държавни органи, неправителствени организации, потребители и академична общност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ненкова.
Между другото, Вие отговорихте на доста от въпросите на неправителствените организации и медиите, за което Ви благодаря.
Димитър Иванов Кюмюрджиев, Вие сте следващият. Десет минути. Моля Ви да се спазва времето.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно чл. 3 от Закон за защита на конкуренцията Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, който има две основни задачи.
Първата задача е да осигури на икономическите оператори защита срещу действията и бездействията, насочена срещу свободната инициатива в стопанската дейност, извършена от предприятия или сдружения на предприятия. В този смисъл Комисията за защита на конкуренцията е националният орган по конкуренция, който съгласно така наречените процедурни регламенти – Регламент № 1 от 2003 г., касаещ практиката, свързана с противодействието на картелите, и Регламент № 139 от 2004 г., регламентиращ сливането, вливането и икономическата концентрация. Държавата е възложила именно на този орган правото и задължението да прилага както националните правила в областта на конкуренцията, така и общностното право на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Именно КЗК директно прилага разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Втората задача, която КЗК трябва да осъществява, е законосъобразното протичане на процедурите по възлагане на обществени поръчки на частни партньори, предоставени на концесия.
По същество фактически КЗК изпълнява две функции. Първата функция вече я посочих – специализиран висш държавен орган, който постановява индивидуални административни актове, чрез които се регулират обществени отношения. Така е записано в Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г. Тези решения подлежат на съдебен контрол.
Втората функция, де факто функция, която КЗК осъществява, е на особена юрисдикция, въпреки че Конституцията от 1991 г. забрани особените юрисдикции. Тоест, тя се явява първа инстанция по контрола върху законосъобразността на актовете на възложителите по обществени поръчки.
Трябва да отговорим на въпроса като антитръстов регулатор КЗК изпълнява ли тези функции. Аз считам, че КЗК в настоящата си дейност няма за приоритет контрола и противодействието срещу картелните споразумения, злоупотребата с водещо положение по чл. 15 и чл. 21, както и не влияе активно върху пазара и оценката на концентрацията на стопанска дейност по чл. 22 от закона.
Защо правя този извод? Нека да посоча някои числа, които са показателни в тази посока. Въз основа на годишните доклади, които, забележете, 2013 г. не е приет от Комисията по икономическа политика и енергетика, а през 2014 г. не е обсъждан, а очевидно 2015 г. месец май Комисията по икономическа политика не го е разгледала, през 2015 г. КЗК е образувала 159 преписки. Фактически обаче за 2015 г. имаме едва четири броя производство за наличие на забранени споразумения по чл. 15. КЗК е определила само едно твърдение за нарушение – така нареченото statement of objections (предполагаемо нарушение на правилата за конкуренция), като няма данни за извършени проверки по чл. 50, тоест, така наречените проверки на място, и тези четири решения, дами и господа, всички са завършили, че няма нарушаване на закона.
Очевидно в КЗК за цялата 2015 г. не е постановила нито една имуществена санкция срещу нарушител, участник в картелно споразумение. През 2015 г., ако задълбочим по отношение на втората главна функция на КЗК – противодействието срещу предприятия, които имат господстващо положение на съответния продуктов и географски пазар, са постановени 20 нарушения, от които само 7 осъдителни.
Действително санкциите са в размер на 24 млн. лв. Но те са наложени: 2 санкции на Енерго-про за 14 млн. лв., 2 санкции срещу ЧЕЗ-разпределение и 1 санкция срещу другото ЕРП, както и 1 санкция срещу БТК. Ако обаче погледнем практиката на КЗК за 2014 г., ще видим, че повечето от санкциите – повтарям – санкциите по отношение на същинската работа на регулатора, забранени споразумения и злоупотреба с господстващо положение – се отменят от съда. Пример. Наложената санкция на Булгаргаз в размер на 23 371 800 лв. е отменена изцяло и окончателно от ВАС през 2015 г. Санкцията на „Софийска вода“ от 4,5 млн. лв. е намалена на 2,4 млн. лв. и т.н., и т.н.
Ако разгледаме и другата функция на КЗК – функция, която беше пришита на КЗК със закона от 1998 г., а именно производството при нелоялна конкуренция, така нареченото производство прогласено. Имаме постановление за 74 решения, от които едва по 31 от тях имаме имуществена санкция.
От изнесените числа може да се направи изводът, че е налице ниска ефективност и липса на желание за противодействие на картелите. Защо ниска ефективност? Ако погледнем устройствения правилник, ще видим, че КЗК има 117 души служители, от които 7 комисари, 59 души специализирана администрация, които са разгледали 159 преписки, включвам антитръст и нелоялна конкуренция или по-малко от 3 преписки на служител.
Техните колеги по линия на ЗОП – 29 служители – са разгледали 667 преписки по ЗОП и Закона за концесиите или само 23 преписки на година.
Следователно, е необходима коренна промяна в организацията и в специализираната администрация на регулатора, за да може да бъдат адресирани действително проблемите, свързани с разкриването на най-злостните нарушения на конкуренцията, каквито са картелните нарушения и злоупотребата с господстващо положение.
В тази връзка бих искал и ще настоявам за засилване функцията на члена на КЗК, респективно заместник-председателя и председателя, които, забележете, след извършената промяна през 2008 г. от член на КЗК докладчик, този член на КЗК – докладчик се превърна в наблюдаващ член, което омаловажава дейността на члена на КЗК, който извършва разследването и всякакви опити да се принизи ролята на докладчика, който отговаря и който трябва да дава напътствия на работния екип, не трябва да бъдат пренебрегвани.
На второ място, считам, че комисията е изключително пасивна по отношение на своите широки правомощия за извършване на проверки на място в поделения, в помещения, където оперират евентуалните икономически оператори – нарушители. Така наречените претърсвания и изземвания по чл. 50, или така наречените донвейц претърсвания.
От доклада, с който се запознах, са извършени само две проверки за 2014 г. Изведнъж тази година КЗК се активизира, извършили са седем проверки, но, забележете, когато всички икономически оператори бяха уведомени, че спрямо тях е образувано производство по чл. 38, ал. 1, т. 1. Тоест, нямаше абсолютно никаква изненада при извършване на тези проверки. Мениджърите си взеха лаптопите и си изнесоха информацията от офисите и КЗК през месец април започва да осъществява тези проверки. Тоест, ефективността от подобни проверки е никаква.
В тази връзка и във връзка със становището на госпожа Ненкова, аз мисля, че не трябва да се извършват законодателни проверки, защото чл. 51 от закона предвижда даването на разрешение от Административния съд да бъде дадено в същия ден. Нищо не пречи на КЗК да поиска разрешение, да го получи и на следващия ден да извърши тази проверка. Това е практиката, която е регламентирана в Регламент № 1.
По-нататък. Считам, че трябва да се засили – това, което беше посочено от колегата – засилване на възможността за извършването на така наречените секторни анализи, но – забележете – на чувствителните сектори. Кои са чувствителните сектори? Безспорно това е продажбата на горива на едро и на дребно. Но други чувствителни сектори са фармацевтичната промишленост, банковите услуги, така наречените бързи кредити. Има богата практика на европейските регулатори, която внимателно трябва да бъде оценена и приложена в конкретния случай.
На четвърто място, така наречена „Leniency“ програма като програма за сътрудничество. Тя беше въведена през 2003 г. За съжаление преписването от европейската програма не доведе до резултат. Забележете, от 2003 г. няма нито един случай на предприятие в България, което да е поискало закрила от регулатора при условие, че предоставя информация за картелно споразумение. Нито по отношение на пълното освобождаване от имуществена санкция, нито по отношение на така нареченото частично освобождаване.
Какъв е дефектът? Тази програма не е съобразена с българските условия. Когато КЗК изпраща едни писма на предприятията – нарушители, тя формално посочва на тези нарушители какво може да постигнат, но не обяснява начина, по който те могат да съдействат на Комисията. Няма случай, господин председател, в европейската практика за разкритие на голям картел. Вземете витамините, вземете СОТБИ-ЧИЗМИ, вземете всички, без някой от предприятието да не е съобщило на регулатора за наличие на това картелно споразумение. Няма регулатор, който да не използва тази техника.
За съжаление тази методика трябва да бъде отново преоценена и отново трябва да има широка разяснителна кампания до операторите, за да могат те да ползват това предимство.
По-нататък – това, което …..
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Кюмюрджиев, времето!
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Добре, за икономическа-та концентрация
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: След това ще имате още до десет минути, когато има време и за отговори. Чакат още десет човека!
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: …, господин председател, за икономическата концентрация е необходимо да се промени методиката, доминантният тест – Регламент № 4064 от 1998 г., трябва да бъде сменен.
Само да кажа за временните мерки и най-накрая по отношение на това, което КЗК използва, когато освобождава от имуществена санкция. Така наречените remedies, това са ангажиментите, които приемат предприятията, когато искат да бъдат освободени от наказание за поправяне на пазара.
Мисля, че тук трябва да се вземат много сериозно мерки да се премахнат поведенческите задължения и да се премине към структурни задължения. Тоест, да се накарат предприятията да продават активи, да продават фирми, за да може да се поправи пазарът.
Най-накрая, господин председател, с две думи за така наречената тема за наказателна отговорност – криминална отговорност. Много е модерно, обаче това е приложимо за юрисдикции, където, примерно в Щатите, имаме наказателно преследване на картелистите. Тук Комисията играе ролята на следовател, прокурор и съдия. В САЩ, когато имаме подобно пушванак, Министерството на правосъдието повдига обвинение или се отива в съда. Изключително е опасно при този Закон за съдебната власт и при правомощията на прокуратурата да се даде възможност на прокуратурата да преценява кой участва в картелно споразумение. Имаме секторен регулатор – КЗК, който има тези правомощия. Много внимателно трябва да се прегледа дали е наложително. Дванадесет юрисдикции го прилагат, но всички са свързани с англо-саксонската система.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Кюмюрджиев. Ще имате възможност и допълнително.
Госпожо Янева, имате думата.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости и кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията!
Моето виждане за работата на Комисията е свързано с повишаване на нейната ефективност, качество и прозрачност в работата й и на първо място смятам за необходимо създаването на звено за икономически анализи.
Моят професионален опит показва еднозначно реалната нужда от функционирането на нормална пазарна среда, среда, в която има място за всеки участник, независимо от неговата пазарна мощ и националност, стига той да предлага конкурентни продукти, с което да развива успешна пазарна инициатива.
В тази връзка смятам, че е крайно време Комисията за защита на конкуренцията да се развива в крак с постоянно променящите се пазари както на национално, така и на европейско ниво. Моето мнение е, че в последните години КЗК има по-скоро формален поглед върху функционирането на пазарите, отколкото внимателно да следи за тяхното развитие.
Отправна точка в тази посока е разширяване и подобряване на икономическата експертиза. Между другото, българското конкурентно ведомство е едно от малкото в страните-членки на Европейския съюз, в което няма изградена специализирана структура за качествени икономически анализи. Именно такова звено, което постоянно да наблюдава пазарите, да събира и анализира информация би довело до предотвратяване на антиконкурентни практики.
Нуждата от икономическа насоченост при проучванията отдавна, от години е въведена в рамките на Европейската комисия, а впоследствие и в много от страните-членки. Именно създаването на такова звено би подпомогнало и насочило екипите при разследванията, с което ще доведе до по-добри резултати, особено по доказателствената част.
Трябва да имаме предвид, че съдът също приема тази функция и все повече при своите решения взима предвид изготвените икономически експертизи. И още нещо, считам, че Комисията за защита на конкуренцията, звената в тази комисия трябва да следват секторите на икономиката, а не както е досега – следват главите от закона. Така, както е организирана, Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия и някои от другите органи и давам пример с Франция и Германия.
На второ място, постоянен мониторинг върху чувствителните за потребителите и бизнеса сектори и подсектори, каквито са за всички известните – енергетика, лекарства, храни, търговски вериги и други – и то постоянен мониторинг при ясни правила и прозрачност, при установяване на проблем и при евентуално нарушение, образуване и иницииране на производство.
На трето място, считам, че Комисията трябва да се освободи от несвойствената си дейност. Какво имам предвид? Тук моят анализ показва, че 80 процента от жалбите по антитръста са по отношение на други регулаторни органи. И ще ви дам пример. Във връзка с господстващо положение Комисията е образувала производство за доказване на евентуално нарушение срещу ЧЕЗ-Разпределение – България АД, за несключване на договор за покупко-продажба за доставка на съоръжения за присъединяване, чието решение е регулативно уредено от Комисията за енергийно и водно регулиране.
На четвърто място, непротиворечиво произнасяне по еднакви казуси или близки. Тук ще си послужа пак с два примера. Две решения на Комисията за нелоялна конкуренция, които са различни. Едното е срещу БТК, където Комисията приема, че няма нарушение, въпреки прокламираното от БТК послание, че предлагат най-добрата 3G мрежа. Другото решение е срещу „Кауфланд“, където приемат, че има нарушение във връзка с обявеното от „Кауфланд“, че предлагат определени стоки на най-добра цена.
Освен това тук според мен е необходимо да се разработят ясни правила за нелоялна конкуренция, тъй като от липсата на такива правила страда бизнесът, защото не знае какво да прави. Например каква реклама да пусне, за да не обиди него.
На следващо място, аз съм за въвеждане на принципа за случайно разпределение на производствата между членовете на Комисията за защита на конкуренцията.
По отношение на обществените поръчки няколко думи. С приетия нов Закон за обществените поръчки се регламентира редът и компетентните органи по обжалването – КЗК и Висшия административен съд. По същество в закона се запазва досегашният ред за обжалването дотолкова, доколкото няма промяна и в европейското законодателство.
Статистиката показва, че в България средногодишно се обявяват между 11 и 12 хиляди обществени поръчки. От тях 11 процента средногодишно се обжалват през КЗК и от тях между 80 и 90 процента – пред Висшия административен съд.
Според мен, това което е необходимо да се направи тук, е да се направи анализ на решенията както на комисията, така и на съда, с цел подобряване на практиките и недопускане на противоречиви решения по еднакви казуси.
По отношение на концесиите. Обжалването на концесиите е регламентирано в Глава единадесета на Закона за концесиите, където е определен редът за обжалване на концесиите, решенията на концедентите и комисиите за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии като първа инстанция пред КЗК. Само че по този ред се обжалват само концесиите по Закона за концесиите. В България обаче съществува една друга голяма група концесии, а именно тези за добив на подземни богатства, където редът за обжалването е друг. Там първата инстанция е Висшият административен съд.
Според мен това различно третиране на концесиите по техния предмет – от една страна, строителство и услуги, от друга страна, добив – не е обосновано. В тази връзка знам, че Комисията за защита на конкуренцията няма законодателна инициатива, но мисля, че тя може да бъде инициатор на един анализ и предложение за преодоляване на това различно законодателно решение, което да бъде представено както на Комисията по икономическа политика и туризъм в парламента, така и на изпълнителната власт.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янева.
Георгица Петрова Стоянова – заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИЦА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията по икономическа политика и туризъм! Конкуренцията е в основата на разнообразието и повишаването на благосъстоянието на обществото. Всички ние като част от това общество имаме интерес да има силна Комисия за защита на конкуренцията, която да гарантира защитата и да осигурява условия за развитие на ефективна и честна конкуренция между стопанските субекти, като основа на модерен и устойчив пазар. Удовлетворяването на този обществен интерес, според мен, изисква извеждане на основните приоритети и реализирането им в работата на комисията.
В следващите няколко минути ще ви запозная с моето виждане за основните приоритети в работата на КЗК като независим специализиран орган.
На първо място извеждам осъществяването на ефективно противодействие на забранените споразумения и злоупотребите с монополно или господстващо положение. Защо? В момента КЗК разследва преимуществено нелоялни търговски практики, които представляват леки нарушения и засягат отделни предприятия. Считам обаче, че усилията на Комисията трябва да бъдат насочени към разследването на тежките нарушения – картелите, злоупотребите с монополно или господстващо положение, които значително и трайно във времето засягат конкурентната среда на съществена част от националния пазар и се отразяват на икономическия растеж. Преследването и разкриването на тежките нарушения ще доведе до осезаемо подобряване на конкурентната среда в полза на потребителите. Реализирането на този приоритет предполага непрекъснато наблюдение на значителни и чувствителни за потребителите сектори - например енергетика, горива, телекомуникации, пазара на лекарствените продукти и освен това на провеждащи се процедури за възлагане на обществени поръчки, търгове, конкурси с оглед образуване на производства за евентуално извършени нарушения по чл. 15 или чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията, респективно чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Активното участие на Комисията за защита на конкуренцията в процеса на изготвяне и съгласуване на нормативни актове - така нареченото застъпничество за конкуренция - е основен инструмент за предотвратяване на антипазарни регулации, поради което го извеждам и като основен приоритет в работата на Комисията.
Друг основен приоритет, върху който трябва да се наблегне, според мен е осъществяването на ефективен контрол върху концентрациите между предприятия. Разрешаването на определена концентрация трябва да се предхожда от обстоен анализ, за да не се допускат разрешения за придобиване на стратегически предприятия в кратки срокове от неясни субекти.
Изключително важно за развитието на икономиката е постигането на бързина и ефективност на проучванията по жалби срещу решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки.
Безспорна е ролята на КЗК за развитието на свободен и добре функциониращ пазар. Тази роля изисква законност и предвидимост по отношение на нейните актове. Считам, че противното би я превърнало в рисков фактор на пазара.
Именно това ме мотивира да изведа като следващ приоритет в работата на КЗК изграждането на непротиворечива и константна практика на Комисията с оглед постановяване на еднакъв резултат по идентични казуси. Това ще доведе освен до предвидимост в работата и до повишаване на доверието и освен това до създаване на сигурност сред бизнеса.
Активното международно сътрудничество в рамките на Европейската и Международната мрежа по конкуренцията, включително чрез взаимодействие с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията, например при разследването на тежки нарушения с международен елемент, ще доведе според мен до повишаване на ефективността и ефикасността на преследването.
Развитието на административен капацитет чрез привличане и задържане на висококвалифицирани експерти в администрацията на КЗК и непрекъснатото повишаване на квалификацията им, е от изключително важно значение, за да могат да бъдат постигнати останалите приоритети в работата на Комисията. Положителен е фактът, че в момента в администрацията на КЗК работят висококвалифицирани експерти. И с оглед спецификата на конкурентното право, чието прилагане изисква както юридически, така и икономически познания и предвид констатирани слабости в някои от актовете на КЗК, считам, че в Комисията следва да бъдат привлечени висококвалифицирани икономисти, които да участват в извършването на проверките и да подпомагат изготвянето на решения.
Като следващ приоритет, но не на последно място, поставям популяризиране дейността на КЗК сред браншови организации, възложители, бизнеса, други заинтересовани лица с цел да се представят и обсъдят достиженията на Комисията и предизвикателства в работата, да се обсъдят добри практики в правоприлагането, а също така да се провеждат и различни разяснителни кампании. Този приоритет, разбира се, би могъл да бъде реализиран ефективно с помощта на медиите.
Тук е моментът да благодаря на медиите за високия интерес, който проявиха към днешното изслушване като част от процедура по избор на председател, заместник-председател и членове на КЗК. Те биха могли да бъдат партньор на Комисията за защита на конкуренцията в борбата за честна и ефективна конкуренция.
В заключение бих искала да кажа личните си мотиви да участвам в настоящата процедура.
Осъществяването на контрол върху обществените отношения в областта на конкуренцията, обществените поръчки и концесиите изисква от комисарите да притежават високи морални качества и компетентност, воля и кураж. Професионалното ми изграждане като юрист от младши юрисконсулт в областна администрация до директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на отбраната, натрупаният професионален опит в областта на обществените поръчки и нормотворчеството, организационните и комуникативните умения, способността да отстоявам позиция и да нося отговорност са в основата на личната ми мотивация да участвам в днешната процедура.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Ганев, Ваш ред e. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГАНЕВ: Добър ден! Благодаря за думата.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, уважаеми представители на медиите!
За мен е удоволствие да представя част от своите мисли – за десет минути няма да имам време за повече – по отношение на това какво според мен би трябвало да прави Комисията за защита на конкуренцията и как би могла да се организира по-добре. За мое удоволствие не малка част от моите мисли всъщност бяха изказани от преждеговорившите. Неслучайно може би голямо съвпадение имаме с госпожа Янева, защото двамата сме икономисти в групата.
На първо място ще започна с това, което досега беше оформено като основно – общественият интерес за съществуването на подобен орган като Комисията за защита на конкуренцията, разбира се, от малко по-различна гледна точка – гледната точка на това кого ползва цялата рамка за защита на конкуренцията в едно общество.
Основно в икономическата теория това са две групи хора, които са ползвателите, които печелят нещо от това да има конкуренция и тя да бъде защитавана. Това са крайните потребители и това са участниците фактически и особено важно, които често биват забравяни – потенциални участници в конкуренцията в дадена пазарна ниша. Съответно защитата на конкуренцията трябва да има предвид именно ползата за тези две групи. Потребителите – да не бъде злоупотребявано с тяхното положение и с тяхното желание да ползват съответни икономически блага и фактическите потенциалните конкуренти във всяка пазарна ниша – да не им бъде пречено да участват пълноценно в състезанието в тази пазарна ниша.
Това ще бъде, разбира се, евентуално, ако аз бъда одобрен за член на Комисията, ще бъде и основната гледна точка, от която аз ще подхождам, когато конкретни казуси постъпят пред Комисията.
Напълно съм съгласен с госпожа Янева, че специално икономическият анализ, капацитетът за икономическия анализ на комисията може да бъде подобрен, ако се създаде съответно специализирано звено, защото икономическият анализ е важен на много нива. Както госпожа Ненкова каза, прословуто трудно е да се доказва наличие на картел, наличие на господстващо положение, особено тогава, когато то е по-прикрито чрез подставени лица. Всички знаем как става това. Още по-трудно ще се докаже злоупотребата с тези неща, която да вреди на съответните две групи хора – потребители и потенциални фактически конкуренти. Икономическият анализ може да даде много в тази посока, защото икономистите се занимаваме с реалности. В крайна сметка това поведение на недобросъвестно възползване за сметка на други в съответното общество се вижда в икономическите данни. Може да бъде видяно тогава, когато те бъдат изследвани по един достатъчно аналитичен начин чрез съответните модели, чрез съответните иконометрични техники и, разбира се, не на последно място чрез сравнение с подобни нам стопански действителности, каквито в Европейския съюз има немалко. Така че ще има голям обмен с колегите от чужбина.
Най-малко три нива на този анализ виждам. Първо, това е установяването на факта на злоупотреба, което може да стане особено в това любимо за нас – икономистите, място - пазарните цени, където в крайна сметка се отразяват решенията и поведенията на всички. Когато някой има недобросъвестно, злоумишлено поведение, това в крайна сметка се вижда в цените. Само за пример – госпожа Ненкова съвсем добре го спомена – ситуацията с пазара на горива в България. Съвсем ясно се вижда, че там цените не са, където им е мястото. Значи някой нещо прави. Пушекът е там. Работата на Комисията е да открие огъня и откъде идва пожарът.
На второ място, много важно е по отношение на картелите, на картелните споразумения и особено на техния вреден ефект, много е важен контекста в съответното картелно споразумение. Защото има места в икономиката, където те могат да си се споразумяват колкото си искат, но в крайна сметка вътрешната логика на картела, защото картелът е тип сложна стратегическа игра между участниците в нещо и в определени контексти няма как тази игра да доведе до истински сериозно поведение във вреда на останалите. Просто самите участници действат във вреда един на друг, опитват се да се надлъжат. Тогава за обществото вредният ефект не е чак толкова голям.
В други контексти обаче картелното споразумение може да окаже много сериозен ефект и съответно икономическият анализ може да си подскаже – особено от гледна точка на теория на игрите – кои контексти са достойни за сериозна тревога и разследване и кои контексти, естествено, би трябвало да бъде наказано, когато се открие подобно споразумение, защото това е поведение – недобросъвестно и нарушаващо закона, но вредните последици за обществото няма да са чак толкова големи.
На трето място, нещо, което отдавна смятам, че е важно за работата на Комисията, и то беше споменато от господин Кюмюрджиев, за географската дефиниция на пазара, за който гледаме дали има нарушения на конкуренцията.
Цяла България за някои неща е добра дефиниция като география, за други не е добра. За други неща, примерно дефиницията къде има злоупотреба със съответно положение може да е доста по-малка – област, община, дори отделно населено място.
Знам, че по закон е много по-трудно Комисията да се намеси в такива неща, но може да ги анализира. Може най-малкото да покаже места в България, където в някои пазарни ниши примерно дори неща като мебели, дори неща като домакинска техника, храни се забелязва достатъчно съмнение, в данните се вижда, че някой може би нещо злоупотребява, докато на други места, естествено, може да се види, че няма такива неща.
Тоест, хората живеят по места и в крайна сметка дори в цяла България да имаме такъв коефициентът, че да няма никакви съмнения за здравето на конкуренцията, за някакъв 50-хиляден град да се окаже, че хората, които живеят там, всъщност са подложени на злоупотреба с господстващо положение. И дори Комисията да няма някакви сериозни правомощия в подобен контекст, самото разкриване на тази информация все пак би трябвало да доведе до обществена реакция.
Накрая две думи за – това беше споменато от госпожа Стоянова – аз искам да го подчертая особено от гледна точка на моя профил на кандидат, излъчен от неправителствения сектор, връзката с обществото от страна на Комисията е ключово важна в няколко неща, в няколко аспекта.
Първо, обществото трябва да е наясно – като под „общество“ имам предвид и бизнеса и неговите организации, имам предвид медиите, имам предвид и структурите на гражданското общество, които се вълнуват от тази тематика, разбира се – да е наясно Комисията какво и защо прави, какви са нейните приоритети. Според мен вече започва да се оформя съвсем ясно послание тук от всички нас, че очевидно приоритет ще бъдат картелните споразумения и злоупотребата с тях, господстващото положение и злоупотребата с него. Може би по-малко ще се набляга на ефектни, но от гледна точка на обществения интерес не толкова ефективни неща като нелоялната конкуренция – кой в рекламата си бил използвал най-, пък друг не бил използвал „най-„ и, разбира се, неща като обществените поръчки, където Комисията, разбира се, е само една първа инстанция.
Така че тези приоритети трябва да бъдат обяснявани – какво прави Комисията и защо го прави, в конкретния момент как се организира по въпроса, защо е повдигнато нейното внимание. И, разбира се, въпросът с правилата за лоялна конкуренция, който вече беше споменат, но Комисията според мен е логичният център на изработването на едни такива правила, които нямат силата на закон, но имат значение и очакванията на пазарните субекти и съответно оттам нататък и за решенията на Комисията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ганев.
Господин Дойчинов, имате думата.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Комисията по икономическа дейност и туризъм, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на средствата за масова информация и представители на неправителствени организации, уважаеми кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Следващите няколко минути ще се опитам да представя пред вас своето виждане за правилното и независимо функциониране на КЗК, като ще посоча проблемите, които считам, че съществуват към настоящия момент в работата на този регулаторен орган, както и действията, които считам, че следва и е крайно необходимо да бъдат предприети с оглед осигуряването на реална конкурентна среда и развитие на успешен бизнес, както и защита на интересите на потребителите.
При изготвяне на концепцията си се опитах да представя нещата на не толкова специфичен и терминологичен език с оглед възможността и хората, които наблюдават това изслушване, да разберат огромното значение и огромните последствия от действията и бездействията на Комисията за защита на конкуренцията като регулаторен орган.
През последните няколко месеца крайно беше коментирана и обсъждана темата с така наречената борба с картелните споразумения. Считам, че основни два приоритета на Комисията за защита на конкуренцията в следващия мандат следва да бъдат именно противодействията на тези недобросъвестни практики, но също така и с оглед предстоящия програмен период по усвояване на европейски средства и контрола по законосъобразност на действията и бездействията и актовете на възложителите в рамките на процедурите за обществени поръчки.
Подготвяйки концепцията си, се натъкнах на едно крайно любопитно решение, а именно № 98 от 2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Чрез този акт Комисията е приела приоритетите си, които следва да изпълнява през тази година, като в т. 5 изрично е записано, че Комисията за защита на конкуренцията ще се стреми да прилага най-добрите практики от достиженията на правота на Европейския съюз в областта на конкуренцията, свързани със стандарта на доказване на антитръстови нарушения, включително чрез използване на добри практики при доказано споразумение и съгласувани практики, при липсата на преки доказателства за тяхното съществуване и частност – случаите на наличие на икономически доказателства, като например паралелно движение на цените на конкурентите на даден пазар.
Тъй като е на дневен ред именно това производство, което беше образувано наскоро за установяване на картелно споразумение в сектор „горива“, аз считам, че основно тази цел не бе изпълнена от Комисията за защита на конкуренцията и следва да бъде извършено именно такова наблюдение на особено чувствително важни пазари, какъвто е пазарът в сектор „горива“.
На този пазар, поне по мое наблюдение от години назад, над десет години, съществува не паралелно движение на цени, а пълно уеднаквяване на тези компоненти.
В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията извърши секторен анализ, в който посочи като основен проблем съществуването на монопол при услугата „осигуряване на склад на горивата“, който според КЗК рефлектира и върху съответните цени, като бяха предложени законодателни промени и, общо взето, на по-жаргонен език беше казано, че КЗК не може да направи нищо повече и прехвърли нещата към законодателната власт.
Считам, че следващите членове на Комисията за защита на конкуренцията, които и да са те, независимо дали се налагат или не законодателни промени, стриктно да изпълняват своите задължения по Закона за защита на конкуренцията. Към момента считам, че реално липсва ефективен контрол, ефективен и непрекъснат контрол на жизнено важни сектори, тъй като например сектор „горива“ рефлектира върху – да не кажа – но почти върху всички други сектори в икономиката.
Липсата на контрол реално води и до извършването на не толкова добри проучвания по преписките и наличието на доста решения, които впоследствие биват отменяни – частично или изцяло – от Върховния административен съд. Тук е мястото да обърна внимание и на факта, че следващите членове на Комисията за защита на конкуренцията ще имат една особено важна роля в един – така да кажа – освобождаващ се пазар, а именно пазарът на електроенергия. Тук е изключително важно този пазар да бъде овладян навреме, тъй като реално обществените очаквания, че след освобождаването на този пазар цените на електроенергията ще тръгнат надолу, не може категорично да бъде подкрепен, ако КЗК не си свърши работата, защото - има такива практики преди години – в редица европейски държави при освобождаването на този пазар и при неправилна координация от подобни регулаторни органи нещата се изпускат от контрол и ефектът е точно обратният.
Друг основен елемент, който считам, че изключително трябва да бъде застъпен от новите членове на Комисията за защита на конкуренцията, е липсата на доверие към КЗК и по-конкретно липсата на активно работеща процедура по освобождаване от санкции. Като юрист съм напълно наясно, че картелните и забранени споразумения, особено картелните споразумения, са много трудно доказуеми. Именно поради тази причина считам, че следващият състав на Комисията следва да направи така, че тази процедура да започне да функционира, тъй като тя е основен елемент и в европейската практика на издаване от вътре на картелни споразумения и на предоставяне на информация, която реално може да бъде използвана за доказване на тези споразумения и за налагане на съответните санкции.
На следващо място като основен приоритет мога да определя реално извършване на проверки – на което ще се спра при отговора на въпросите на Българския институт по правни инициативи поради изключително краткото време – но считам, че трябва да бъдат извършени сериозни проверки на браншовите организации, тъй като европейската практика показва, че много често те биват използвани като инструменти за реализацията и осъществяването на картелна дейност и на забранени споразумения. Считам, че изключително бавно се стига до влезли в сила санкционни решения, което според мен донякъде обезсмисля и тяхното налагане.
Съгласно информация, публикувана в Годишния доклад до Народното събрание на Комисията за защита на конкуренцията за 2014 г. като процент от обжалваните решения се установява, че над 43 процента от тези решения са отменени напълно, частично или върнати за ново разглеждане. Ситуацията през 2015 г. е абсолютно аналогична. В тази връзка считам, че следващия състав на КЗК следва да работи изключително в насока процентът на отменени решения да бъде не повече от 5 до 8 процента, най-много до 10, тъй като това е една нормална и обичайна практика във всички европейски държави. Процент от 43 и 44 отменени решения е наистина много висок, което не може да гарантира ефективност от страна на КЗК при прилагане на антитръстовото законодателство и това във връзка със Закона за обществени поръчки.
Друг съществен елемент според мен, по който трябва да бъде работено, е липсата на установени картели при провеждането на обществени поръчки. Това е изключително важен въпрос, независимо че повече от две години в Закона за обществените поръчки е предоставена възможност на възложителите при съмнение за такива споразумения да уведомяват Комисията за защита на конкуренцията. Поне, доколкото аз знам, такива случаи почти няма, а е изключително важно и предвид, както казах, в предстоящия нов програмен период да бъде работено от новия състав и в тази насока.
Наличието на противоречива практика също определям като основен проблем, който трябва много бързо да бъде решен. Специално в сферата на обществените поръчки са налице изключително много противоречиви решения, които противоречат както на практиката на самата КЗК, така и на практиката на Агенцията за обществени поръчки и Сметната палата, което води до изключително негативни ефекти както при възложителите, така и при всички участници и заинтересовани лица от тези процеси.
Като основен проблем, който стои пред Комисията за защита на конкуренцията и във връзка с казаното дотук, считам, че е фактът по изключително рядко допускане на експертизи както в производството по Закона за защита на конкуренцията, така и в производствата по Закона за обществените поръчки.
Комисията за защита на конкуренцията според мен към този момент избягва да назначава експертизи, което допринася за липсата на реален анализ и обективна преценка при вземането на нейните решения, като считам, че в тази насока също трябва да се помисли и то доста добре, тъй като много често споровете пред КЗК зависят от наличие на техническа експертиза на лица, които са извън обхвата на компетенцията на членовете на КЗК и поради тази причина такава процедура е предвидена в закона.
Като следващ елемент от моята концепция бих искал да обърна внимание на един жизнено важен за мен въпрос, а именно липсата на персонална отговорност у членовете на Комисията за защита на конкуренцията – така наречените членове, наблюдаващи проучването или докладчици. Считам, че подобно на процедурите в съдебната система всеки един член трябва да бъде обект на контрол не относно обективната му преценка на неговата работа, а относно неговото справяне с ангажиментите, които има като член на Комисията за защита на конкуренцията. За справка мога да дам един пример. Един магистрат, който е допуснал около 20 процента от неговите активи да бъдат отменени, той подлежи на съответната ниска атестация от страна на Висшия съдебен съвет.
Считам, че подобна процедура трябва да се въведе и тук, при членовете на Комисията за защита на конкуренцията, защото в противен случай – на мен поне – малко нещата ми изглеждат като колективна безотговорност в някои случаи, а не персонална такава, каквато би трябвало да бъде и каквато е във всички европейски държави.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Дойчинов, за времето искам да Ви напомня.
КИРИР ДОЙЧИНОВ: Приключи ли времето?
Само с една дума бих искал да кажа за предложението на настоящия председател на КЗК относно наказателната отговорност при картели. Аз също подобно на господин Кюмюрджиев считам, че за нашите географски ширини и за нашите възприятия това е един доста рисков елемент, като считам, че ако КЗК функционира нормално и съгласно закона, такава необходимост не е наложителна.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин Витанов, заповядайте.
КРАСИМИР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Като кандидат за член на Комисията за защита на конкуренцията представям своята концепция за дейността й. Тя е изготвена при спазване принципите на законосъобразност, публичност и равно-поставеност на страните в производството, на базата на анализ на дейността на комисията, отчитане на установените добри практики и постигнатите резултати и е насочена към усъвършенстване и подобряване на работата й, към повишаване ефективността на КЗК в обществен интерес, както и към отстраняване на съществуващите към настоящия момент порочни практики в нейната работа.
Концепцията е изградена върху професионалния ми опит и съдържа вижданията ми за отговорно участие в дейността на КЗК.
Една от основните дейности на Комисията като специализиран орган е свързана с изпълнение на правомощията, регламентирани в Закона за защита на конкуренцията. В съответствие с разпоредбите на този закон Комисията постановява решения, с които установява наличието или липсата на нарушения, представляващи злоупотреба с монополно или господстващо положение, забранени споразумения или съгласувани практики и нелоялна конкуренция. Тя осъществява и контрол върху концентрациите между предприятията, като може да разреши, включително и под условие, или да забрани осъществяването им. Част от правомощията на този орган са и изготвянето на секторни анализи и осъществяването на застъпничество за конкуренцията, като предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят или изменят нормативни актове, издадени в нарушение на правилата на конкуренцията.
Основна задача на КЗК е да осигури и да следи за спазването на националното и европейското антитръстово право, което от своя страна е свързано със стимулиране на свободната инициатива в стопанската дейност и разширяване на условията на конкуренцията. В изпълнение на тази задача КЗК следва да осъществява активно наблюдение и да извършва анализ на значими и значителни за потребителите и бизнеса сектори на икономиката с цел иницииране на производства за установяване на евентуални извършени нарушения по чл. 15 конкуренцията и чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията и/или чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В изпълнение на тази функция КЗК трябва да има по-голяма инициатива в образуването на производства и резултатност, като последното би могло да бъде постигнато с по-задълбочено проучване на определени сектори на икономиката, за които има съмнения за наличието на забранени споразумения. Усилията следва да бъдат насочени към възстановяване на нормалната конкурентна среда, което от своя страна би довело и до повишаване на икономическия ръст. Това би могло да бъде постигнато, от една страна, с увеличаване на образуваните и инициирани от страна на КЗК производства за разследване на забранени споразумения и злоупотреби с господстващо положение при наличието на съмнения за такива, а от друга страна, с регулярното извършване на секторни анализи, като последните ще разкрият редица предимства или проблеми при проучването на определен икономически сектор. С цел нормализиране на конкурентната среда КЗК следва по-ефективно да изпълнява ролята си, като постановява решения, които да съдържат препоръки за преодоляване на съществуващите конкурентни проблеми в определен сектор.
В съответствие с регламентираните й в ЗЗК правомощия, КЗК следва активно да проучва и да прави анализ на всяко съмнение за злоупотреба с картелно споразумение между конкурентни предприятия, господстващо положение, споразумения за фиксиране на цени, привързване на търговци, разпределение на пазари, асиметрични промени на цените, както и да изследва наличието на практики за определяне на по-ниски цени в дни, когато има по-ниско търсене, за сметка на по-високи цени в дните с по-високо търсене на определени стоки и/или услуги. При наличието на индикации за антиконкурентно поведение Комисията следва незабавно да предприема мерки за самосезиране и извършване на задълбочен секторен анализ на съответния сектор, с който да се направи обстоен преглед на структурата и характеристиките на определения пазар, като открои и евентуалните проблеми на конкуренцията.
Трябва да се подчертае също така, че съмненията за картел не означават задължително наличието на такъв. Доколкото българското и европейското антитръстово право и законодателство приемат, че чрез картелните споразумения се осъществяват едни от най-тежките нарушения на правилата на конкуренцията, като предприятията-участници нанасят сериозни преки вреди на икономиката, заетостта и на потребителите в частност и предвид факта, че чрез картела те могат да повишат цените на стоките и услугите, да ограничават доставките и възможността за избор, то усилията на КЗК е необходимо да бъдат насочени към разследване на всяка индикация за участие на търговски субекти в картел и съответно извеждане на заключение дали е осъществен фактическия състав на чл. 15 от ЗЗК.
В този смисъл, имайки предвид фактическата и правна сложност на производствата за разкриване на евентуални забранени споразумения и злоупотреба с господстващо положение, е необходимо КЗК ефективно да използва всички разрешени в закона способи, включително и упражняване на правомощията си по чл. 50 от ЗЗК, като извършва проверки на място, чрез използване на форенсик IT лабораторията си за изземване на документи на хартиен носител и записи на компютърни информационни данни (форенсик имиджи). Проверките на място биха могли да дадат възможност за събиране на т.нар. paper trail - имейли, протоколи от срещи, меморандуми и пр. вътрешни документи, презентации за мениджмънта и други, в които се съдържат данни по какви критерии се ценообразува и защо. С оглед ефективността на този метод за събиране на доказателства, е необходимо да бъдат предприемани мерки, с които да не се допуска изтичане на информация от КЗК за евентуалните действия във връзка с проверките на място. Това е необходимо, тъй като подобни проверки биха имали резултат единствено при положение, че предприятията, които са разследвани за картелно споразумение или господстващо положение, не са предварително предупредени за извършването на действията по чл. 50 от ЗЗК. В тази връзка считам, че проверките на място, извършени след разрешение на съдия трябва да бъдат внезапни, а да не бъдат предварително оповестявани в публичното пространство с цел да не бъде компрометирано събирането на доказателства, които евентуално биха могли да бъдат скрити и заличени от разследваните и проверявани предприятия.
Необходимо е да се популяризира и регламентираната в чл. 101 от ЗЗК специална процедура за освобождаване от санкция или намаляване на санкции. Целта й е да стимулира участниците в картел сами да разкрият участието си в нарушението, срещу което да бъдат освободени от санкция или намаляването на санкции. Доколкото в Европейския съюз 90% от разкритите от Европейската комисия картели са станали именно благодарение на прилагане на Програмата за освобождаване от санкция и намаляване на санкции, то е необходимо предприятията – евентуални участници в такова споразумение, да бъдат запознати с Правилата за прилагане на програмата за освобождаване от санкция или намаляване на такива с възможността да установят неформален контакт с Комисията - първоначално анонимен контакт с КЗК - и впоследствие да получат конкретни указания за прилагане на Програмата за освобождаване/намаляване на санкции по отношение на техния случай.
На сайта на КЗК са качени тези правила, има ги там. Посочени са лица за контакт, с които би могъл да бъде осъществен първоначалния неформален контакт. За да бъдат реално приведени в действия, Правилата за освобождаване е необходимо да бъдат по-широко популяризирани и да получат гласност. За тази цел е необходимо КЗК по-активно да предлага и организира провеждането на инициативи, свързани с популяризирането правилата на конкуренцията, което би могло да бъде постигнато при сътрудничеството с браншови организации и организирани евентуални обучения с бизнеса. Факт е, че към днешна дата няма данни някое предприятие да се е възползвало от предвидената в чл. 101 от ЗЗК възможност, което би могло да се обясни или с липсата на увереност в безпристрастността на Комисията, или липсата на запознатост с тази възможност.
На следващо място КЗК трябва по-ефективно да съдейства за развитие на конкурентната среда чрез упражняване на правомощията си по застъпничество за конкуренция, включително да засили упражняването на това правомощие чрез самосезирането си. В изпълнение на тази роля, КЗК трябва да следи проектите на общите административни актове и/или действащите нормативни актове и при необходимост да прави предложения за изменение и допълване на същите в случай че в тях са налице норми, които създават условия за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.
Във връзка с правомощията на комисията в областта на концентрациите е необходимо КЗК да извършва задълбочен анализ на пазара в съответния сектор и отражението на сливането върху него. Към настоящия момент решенията на КЗК в повечето случаи преповтарят становището на заинтересованите страни, като аналитичната му част е повърхностна. Необходимо е да бъдат насочени усилия за засилване капацитета на КЗК към задълбочено проучване влиянието на концентрацията, свързаните предприятия на пазара и прочее фактори оказващи влияние в съответния сектор.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Витанов, искам да Ви напомня, времето Ви изтича. Ако остава нещо съществено – накратко, или го оставете за втория тур, когато ще има възможност за въпроси.
КРАСИМИР ВИТАНОВ: С две – три изречения!
В областта на нелоялната конкуренция, КЗК следва да използва правомощията си да се самосизира и по-този начин със санкционната си възпираща политика да нормализира конкурентната среда и да има превантивна роля срещу антиконкурентното поведение на предприятията.
Задължение на КЗК е осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения на възложители на обществени поръчки и срещу незаконосъобразни решения на концедентите.
Имайки предвид факта, че възлагането на обществените поръчки и концесии е свързано с разходването на европейски и/или бюджетни средства, е необходимо бързото произнасяне на Комисията при наличието на образувано производство по Закона за обществени поръчки и Закона за концесиите.
Считам, че усилията следва да бъдат насочени към постигане на бързина и ефективност при проучвания по жалби срещу решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки и решенията на органите по чл. 83 от Закона за концесиите.
В областта на обществените поръчки усилията трябва да бъдат насочени и към създаване на константна и непротиворечива практика по прилагането на ЗОП с оглед създаване на предвидимост при разрешаване на сходни казуси и повишаване на правната култура на възложителите.
При разглеждане и произнасяне по искания за налагане на временни мерки и за допускане на предварително изпълнение на обжалваните решения на възложители и концеденти, трябва да бъдат следвани единни критерии и оценка на обстоятелствата, което ще доведе до минимизиране на различния подход при допускане на временните мерки и предварителни изпълнения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Господин Зафиров, имате думата. Моля Ви – времето!
КРАСИМИР ЗАФИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам да бъда кратък, тъй като до момента голяма част от колегите долу-горе преповтарят едни и същи проблеми.
Аз забелязах, че също при мен има припокриване на информацията, което може да означава много неща. Но най-важното е, че всички виждаме общо проблематиката.
Моята концепция е такава – да не се нахвърляме чак толкова на КЗК като орган, който действа и към момента, защото в крайна сметка те действат в една законова рамка и не те са измислили как да бъде регулирана тяхната работа. Вярно е, че създава правилник, но, така или иначе, те имат ограничения.
Другото, което не трябва да се забравя, е, че КЗК действа в една много странна ситуация. Вярно е, че е забранена особената юрисдикция като институт, но тя реално не работи точно като такава. От друга страна, тя трябва да бъде регулатор с основни функции – професионална експертиза, както са други комисии, които съществуват в България.
Моето мнение е, че КЗК към настоящия момент няма капацитета да извършва пазарни анализи, защото може би съвместява именно всичките тези функции и това отнема от административния капацитет.
Другото, което ми прави впечатление, е, че няма диалог със заинтересованите страни, поне няма видим диалог.
Считам, че причините за това са няколко. Първо, аз като външен за администрацията като цяло човек, сега при представянето ми видяхте, че аз съм адвокат на свободна практика и през живота си не съм заемал и една минута обществена длъжност, което считам за голямо мое преимущество, между другото, нямам впечатление като обикновен гражданин, простосмъртен, КЗК да е прокламирала, по някакъв начин да се е представила в някаква добра светлина. Казвам го в прав текст. КЗК изглежда като една група буквално съзаклятници, които действат по неведоми правила и по неведоми пътища вземат решенията си.
Има и нещо друго. КЗК сама е предприела политиката си на реагираща страна, а не на активна такава. Вероятно това е чисто обективно обусловено, тъй като последните години всички сме свидетели, че най-голям акцент има върху Закона за обществените поръчки. Вярно е, че КЗК следи за изпълнението на четири други закона, но ЗОП си е доминиращ и това не зависи от нея. Има толкова много обществени поръчки, постоянна смяна в Закона за обществените поръчки, нов ЗОП, стар ЗОП, редакции. Ако видите главата на стария ЗОП, сигурно има една педя публикувани промени. Всичкото това нещо води до създаване на нова практика. Самите участници в поръчките са доста объркани и затруднени много често и това води съответно до жалби.
КЗК не само, че не си избира, но тя е длъжна да гледа тези жалби и това е повече от ясно. В тази връзка би трябвало да търсим приоритетите за подобрение. Едното, както вече казах, това е преминаване от по-пасивна функция на орган, който трябва да бъде сезиран, към орган, който трябва да се самосезира. И в отчетите на КЗК, ако се погледне, същото това нещо, общо взето, се признава от тях.
Считам също така, че КЗК няма достатъчна база данни, която да ползва при работата си. От една страна, тя има огромни правомощия, но, от друга страна, факти, които са ноторно известни и могат да се вземат от един куп регистри и бази данни, в решенията, които аз съм гледал и по които съм бил страна като жалбоподател и адвокат, необяснимо за мен известни факти не се споменават в тези решения.
Също така считам, че има много закони, които са приети, но не виждам участието на КЗК при тяхното обсъждане. Поне не се усеща участието на КЗК в тяхното обсъждане. Самите закони понякога създават невъзможност за изпълнение на работата на КЗК и считам, че ако КЗК би взел отношение при обсъждането им, това нямаше да изглежда по същия начин.
Също така трябва – това е в пряка връзка с правомощието на КЗК - да предлага на компетентните органи да отменят или изменят издадени от тях административни актове, които могат да доведат до увреждане на конкуренцията.
Много важно е – голяма част от колегите го споменаха – но много е важно КЗК да има еднаква практика. Искам да ви кажа като адвокат, че това е един от основните ми проблеми – по един и същи казус чета толкова разнообразни решения, че не мога да разбера как да напиша жалбата си. Тоест, в какъв дух да тръгна, за да водя процедурата. Има голяма част от казусите, по които няма достатъчно прецеденти, няма достатъчно практика. Аз бих работил за това КЗК дори понякога да води неуспешни процедури, само и само да може вече следващите – Върховния административен съд и другите съдилища – да излизат с решения и определения, които да създават в крайна сметка правните прецеденти, защото всеки гражданин трябва да знае кое как се тълкува. Законите са толкова много. Да не се лъжем, няма гражданин, който да е изчел всички закони и да ги знае с подробности. Дори и адвокатите не ги знаят, камо ли пък неюристите.
Ето ще ви дам конкретен пример с това колко е важно едно определение. За мен като адвокат е било изключително сложно да си събера разноските по едно дело, което съм спечелил. Нито адвокатските хонорари, нито таксите, това е било кошмарна история. Кой да ми даде изпълнителни листове? С това сме се блъскали с месеци наред и с години, докато най-накрая ВАС излезе с едно определение № 2484 от 2013 г. по административно дело № 1902 на VІ Отделение и край! Въпросът приключи. Уеднакви се практиката и оттам нататък нямаме никакви проблеми. Ето, колко е важно да има прецедент, който да служи на всички на практика.
Също така единни критерии трябва да има примерно за такива временни мерки от типа на спиране на процедурата и за допускане на предварително изпълнение на обжалваните решения. Практиката, когато се пише една такава жалба, е винаги да се иска спиране на една процедура по ЗОП или пък съответно този, който е спечелил, да иска предварително изпълнение. Никога не се знае дали това ще бъде спазено. Аз не мога да преценя от спецификата на самото производство дали ще ми бъде уважено или не. По усмотрение на комисията – точка! Всичките! Това е.
При установяване на някои практики, за което между другото колегата спомена, е практиката да не се допускат вещи лица в процесите. Тълкувайте го както искате, аз съм водил процеси, които аз самият – признавам си – са толкова сложни от технологична гледна точка, че не адвокат, не икономист, не знам каква квалификация трябва да има. Това са толкова специфични неща, че само инженер, примерно, по хидротехника или инженер-химик или не знам какъв трябва да е, който да може да даде добро становище. Но КЗК казва: не допускаме вещо лице. Вярно, те гледат за процесуална икономия за да не се разтлачва процесът, както ние, адвокатите сме свикнали – петорна експертиза, тройна експертиза, обжалвам я, не я приемам. Да, това са наши трикове, но КЗК в крайна сметка ощетява по този начин жалбоподателите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Зафиров, да Ви напомня за времето.
КРАСИМИР ЗАФИРОВ: Аз се увлякох малко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще имате възможност при втория тур да доразвиете.
КРАСИМИР ЗАФИРОВ: В такъв случай приключих, да не отнемам от времето на колегите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Илчев, Ваш ред е. Вие също сте адвокат. Предупреждавам Ви за времето.
НИКОЛАЙ ИЛЧЕВ: Аз щях да започна точно с това, че също ще говоря като адвокат. Наистина ще се постарая да бъда по-кратък, тъй като голяма част от проблемите бяха обобщени от колегите, които говориха.
Така че в своето изложение ще се опитам да засегна някои други проблеми, които считам за важни и които ще бъдат предизвикателство пред новия състав на Комисията и които не са споменати в досегашните изложения.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми участници в настоящата процедура! Основната задача на КЗК е да осигури условия за ефективна конкуренция във всеки един сектор на пазара, от която да се възползва както бизнеса, така и потребителите.
КЗК разполага с множество правомощия, като ефективно трябва да упражнява всяко едно от тях – застъпничество за конкуренцията и правомощията по извършване на секторни анализи – ни дават възможност КЗК изпреварващо да установява къде са проблемите в конкурентната среда и на ранен етап да ги тушира, а не да реагира едва след като за обществото стане ясно, че в даден сектор има проблеми, каквито примери, между другото, бяха дадени, както днес, така и от преди няколко месеца.
По същия начин чрез предварителен контрол върху големите сливания и придобивания Комисията не трябва да допуска създаване на опасни за пазара и конкуренцията и потребителите концентрирания на пазарна сила. КЗК не трябва толкова да забранява сделки, а да използва възможността ефективно да налага структурни и поведенчески условия, за да ги разрешава.
Най-типичната дейност на Комисията е свързана с установяването на нарушения и налагане на санкции за тях, особено за картели и злоупотреби с господстващо и монополно положение. КЗК в тази връзка разполага с широки правомощия, например, с възможността, за която вече стана въпрос – за изненадващи проверки на място след разрешение на съда.
Всъщност считам, че това е едно от най-важните правомощия и най-силните инструменти, с които Комисията разполага, които могат да се използват приоритетно в нейната работа. В този смисъл считам, че може да се ползва богат чуждестранен опит на общността. Така например бих посочил едно решение на Испанската комисия, която е регулаторният орган – Националната комисия за пазар и конкуренция, която със свое решение от 1 юни тази година, от преди няколко дни прие правила за работата на Комисията именно при извършването на тези така наречени проверки, внезапни проверки, в които точно и ясно са описани както правилата и функционалните задължения на Комисията, така и задълженията на проверяваните компании и не само задължения, разбира се, и санкциите, които ще им бъдат налагани. Тези изненадващи проверки са един от начините ефективно да се разкриват картели. От друга страна, Комисията има възможност да прилага спомената вече програма за освобождаване от отговорност, при която несъгласните членове на картела могат да бъдат стимулирани да съдействат за разкриването на самия картел.
Важен инструмент, който Комисията може ефективно и внимателно да използва, е да освобождава определени споразумения от забраните, за да докаже, че за конкуренцията и за пазара ползите от тези споразумения са по-големи, отколкото вредите.
КЗК трябва да защитава конкуренцията в полза както на предприятията, така и на потребителите. Трябва да отговаря и на променящите се обществени очаквания. Обществените потребности наложиха миналата година да се измени законът и да се въведе новата забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. С приемането на тази забрана българското конкурентно право стана по-строго от стандартите за Европейския съюз, нещо, което европейските регламенти допускат. Новата забрана постави редица въпроси пред практиката на КЗК, които тепърва трябва да се решават. А следва да се има предвид, че включително и пред съда няма такава практика, а доскоро нямаше и практика на Европейската комисия. КЗК вече има едно такова решение и то е също от преди няколко дни, по което, доколкото си спомням, е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв. Но преди да е влязло в сила това решение ще е доста трудно да се коментира доколко тези правила и тази норма ще се окаже ефективна.
Друг пример за българското законодателство, че е по-строго от европейското, е забраната за нелоялна конкуренция, която КЗК следва задължително да продължи да прилага.
КЗК е част и от мрежата на европейските регулатори за защита на конкуренцията. Тя прилага не само българския закон, но и европейското право, когато случаят засяга търговията между държави-членки, но и е най-подходящият орган по смисъла на закона и европейските регламенти. Трябва да е запозната и с практиката за прилагане на тези регламенти, както практиката на Европейската комисия, така и на Съда на Европейския съюз.
КЗК трябва да се бори със злоупотребите на пазара, но не трябва да бъде насочена срещу бизнеса. Основното правило е, че само по себе си господстващото положение не е нещо лошо, а трябва да се наказват предприятията с господстващо положение, само и единствено, ако злоупотребяват с него. Големите предприятия трябва да попадат под ударите на КЗК само, когато са установени като нарушители.
Важно е КЗК да си съдейства – според мен – и с другите регулатори. Както с общи регулатори като Комисията за защита на потребителите, така и секторни регулатори като Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за енергийно и водно регулиране и други. Към други съвсем не изключвам възможността Комисията да съдейства с предстоящите за формиране антикорупционни структури. И тъй като споменах вече, че много от темите, по които колегите говориха, са общи и засягат проблемите и препятствията, пред които ще се изправи новата комисия, считам, че това е един от най-важните въпроси. Именно средата на обществените поръчки е тази, която е посочвана като една от най-благоприятните за корупционни практики и в този ред КЗК следва чрез стриктното прилагане на закона да бъде важен инструмент в антикорупционната политика на държавата.
КЗК трябва да стане важен антикорупционен фактор. Моето виждане е, че към момента тази възможност не се използва ефективно и Комисията не работи ефективно в борбата с корупционните практики в областите, които тя регулира. Една от най-тежките форми на корупция и на нарушение на правото на конкуренция се наблюдава именно при възлагането – ще използвам и термина – раздаването на обществените поръчки. Провеждането на процедурите по възлагането на обществените поръчки и ефективния контрол от страна на Комисията по Закона за обществените поръчки би направило безпредметно корумпирането при обществени поръчки, защото, ако Комисията връща или отменя всяка поръчка, при която има съмнение и доказване на корупционни практики, това всъщност би обезсмислило корупцията в тези процедури. Например, ако предприятия „играят заедно“ и си разделят предмета на обществената поръчка, това КЗК може спокойно да го установи и да го санкционира. На пазарите, на които действа определен секторен регулатор и са необходими разрешения да бъдат издадени, свързани с определена административна бариера, например, би могло да съществува благоприятна корупционна среда съответната администрация да издаде или да не издаде това разрешение и по линия на застъпничество и конкуренцията, както и по конкретни поводи КЗК може да се намеси и да повлияе на такива практики. В този смисъл – подчертавам го като основна моя теза – че КЗК може да се превърне във важен антикорупционен фактор в изграждащата се към момента антикорупционна система в България.
Основният проблем, който се забелязва в работата на Комисията за защита на конкуренцията, е свързан със сроковете, които по някои от преписките, въпреки че законът предвижда – става въпрос за преписките по нелоялна конкуренция – въпреки че законът предвижда от дву- до тримесечен срок, по някои от тези преписки, има практика достатъчно богата, се бавят до повече от половин година. Работата на администрацията на Комисията, така и на наблюдаващия член на Комисията е да следи тези срокове да се спазват. Всъщност това да бъдат крайните срокове и при възможност да бъдат съкращавани и да се търси всяка възможност всички държавни органи, институции и администрации да съдействат на комисията при разглеждането на преписките преди постановяването на решението, за да може да се отстраняват всякакви такива грешки и в срок да се решават преписките.
Последно, уважаеми господин председател, последно изречение. Считам, че е добре да се изгради постоянен механизъм за цялостно ефективно наблюдение на продуктовите пазари в България, който механизъм спокойно може да бъде изграден с капацитета на Комисията, който да бъде по-опростен от секторните анализи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Киров, заповядайте.
ПЛАМЕН КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в днешната процедура!
Ще се постарая да бъда изключително концентриран, тъй като стигнахме до положението, при което всичко вече е казано май от всеки. Затова ще се постарая да спестя време.
Добре известно е, че държавните органи се създават не да функционират заради самите себе си, а за да обслужват определени обществени цели, кореспондиращи на консенсусни цели, принципи и ценности. В този смисъл и Комисията за защита на конкуренцията е създадена с оглед на целите, които са заложени в българския основен закон от 1991 г., а именно да се гарантира свободната стопанска инициатива, да се създадат еднакви условия за стопанска дейност, да се предотвратява злоупотребата с монополно положение и нелоялната конкуренция, както и да се защитават правата на потребителите.
В същото време Конституцията в чл. 18, ал. 4 дава възможност със закон, приет от парламента, да се установява държавен монопол върху определен вид стопанска дейност, като сферите, в които такъв монопол е възможен, са лимитивно изброени. Споменавам това, за да подчертая връзката между правната уредба, съдържаща се в Закона за защита на конкуренцията и конституционните текстове, от която следва, че защитата и осигуряването на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната стопанска инициатива винаги трябва да гарантира постигането на заложените в основния закон цели, принципи и ценности. Нещо повече, всяко тълкуване на нормите на Закон за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите трябва да бъде насочено към постигане на целите на тези закони.
Добре известно е, че правилата и на най-съвършения нормативен акт не действат автоматично. Техният регулаторен ефект се проявява посредством съзнателната човешка дейност. В този смисъл законите следва да се прилагат такива, каквито са до момента, до който бъдат изменени, допълнени и отменени. При това правоприлагането следва да се абстрахира от политическата воля заложена в законите при тяхното гласуване от националната представителна институция. Ето защо не бих се изкушил да критикувам съществуващата законова рамка за конкуренцията или да правя предложение за нейната промяна на основата единствено на своите виждания. Заявявам, че българското законодателство в сферата на конкуренцията, както и в областите на обществените поръчки и концесиите е добро. Това законодателство се развива и усъвършенства в един продължителен период още от 90-те години и то кореспондира на разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, както и на Регламент № 1 от 2003 г., Регламент № 139 от 2004 г. на Съвета относно контрола за концентрацията и т.н. Поради това нашето законодателство просто трябва да бъде прилагано. Така че това зависи от знанията, желанието, волята и опита и от убежденията на хората, които участват в съответния орган – в случая Комисията за защита на конкуренцията.
Държа да отбележа, че Договорът за създаване на Европейската общност, ратифициран по конституционен ред и влязъл в сила за Република България по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред вътрешното законодателство, което му противоречи и това винаги трябва да бъде на вниманието на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като тя е националният орган, който прилага общото право в сферата на конкуренцията. От друга страна, регламентите, които са част от европейското право, са пряко, непосредствено приложимо право с незабавно действие в страните – членки на Европейския съюз. В тази връзка моето мнение е, че трябва много внимателно да бъде проучен опитът на други национални институции, както по прилагането на общностното право, така и на националното законодателство на тези страни с оглед на създаването на български национални стандарти, свързани със защита на конкуренцията.
Бих искал да отбележа, че Комисията за защита на конкуренцията е колективен орган. В този смисъл нашите концепции имат значение дотолкова, доколкото те ще бъдат възприети от останалите членове на Комисията и те като единомишленици ще бъдат прилагани в дейността на новия състав на Комисията.
Добре известно е също така, че Комисията взима решения като колективен орган с мнозинство от 4 гласа. Струва ми се, че добре би било да се постига по-високо мнозинство. Участвал съм в колективен орган и тогава, когато се постигне едно разделение – в случая 4 : 3 гласа и то се възпроизвежда във времето, това издава едно дълбоко разделение в състава на Комисията и то по въпроси, по които Комисията не би следвало да бъде разделена, а именно по отношение на правната квалификация на определени факти и доказателства или по прилагането на нормите на закона.
Подобно на изказалите се преди мен ще обърна внимание на най-силното средство за въздействие на Комисията, което тя притежава в своя арсенал върху конкурентната среда и стопанския живот, това са секторните анализи. Считам, че това е едно изключително мощно средство да се направи една моментна снимка, но и да се направи един анализ за тенденциите в развитието на конкурентна среда в определени сектори. Извършването на такива секторни анализи ще даде възможност на Комисията да действа проактивно, а не да чака да бъде сезирана с конкретен правен казус или спор.
Смятам, че секторните анализи трябва да намерят подобаващо място в бъдещата дейност на Комисията и то особено в сфери, които са особено чувствителни както за бизнеса, така и за потребители, тоест, за обществото като цяло.
На следващо място бих искал да подчертая факта, че конкуренцията сама по себе си е в интерес на стопанските субекти, които, разбира се, конкурират, но тя е и в интерес на потребителите. Не бива да се пренебрегва и този сегмент от работата на Комисията и в частност – защита правата на потребителите, тъй като дейността на Комисията пряко рефлектира върху техните интереси.
Би могло да се постигне един синхрон в действията и в инициативите с Комисията за защита на конкуренцията, особено в сферата на нелоялната конференция. Общата оценка за администрацията на Комисията е, че тя е структурирана добре, макар че тя е структурирана по функции, а не по отрасли. Възможно е и друго решение, но това вече зависи от състава на Комисията и най-вече от визията на новия председател на Комисията, който ще има инициативата в това отношение.
Струва ми се обаче, че този потенциал, който е изграден, трябва да се използва на първо място, да систематизира и да се анализира досегашната практика на Комисията. Това е изключително важно, за да не се допускат грешки и най-вече, противоречивата практика на Комисията, за която примери има към момента.
Също така от значение е да се анализира и практиката на Върховния административен съд по обжалвани актове на комисията. Особено място трябва да се отдели и на годишните доклади за дейността на комисията пред Народното събрание. За всички е ясно, че досегашните доклади, по-точно възпроизвеждат статистическа информация вместо да предлагат анализи и изводи.
Струва ми се, че акцентът в изготвянето на тези доклади трябва да бъде в друга посока. Дългогодишните доклади не са отчет на комисията пред Народното събрание, а по-скоро те целят да подпомогнат Народното събрание в законодателни инициативи с оглед на това да се гарантира конкурентната среда.
Да се спра също така и на проверките на място ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Времето Ви приключи, господин Киров.
ПЛАМЕН КИРОВ: …..и приключвам. Изключително силно средство за въздействие, което не се използва ефективно по простата причина, че трудно е да търсиш черна котка в тъмна стая, особено, когато тя е напуснала стаята преди ти да си започнал да я търсиш.
С това приключвам. Струва ми се, че по отношение на проверките на място трябва да се разработи една детайлна методика, по която съответните служители в Комисията да работят, за да има резултат от такива проверки.
Благодаря Ви,.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И последно, господин Гърбелов. Заповядайте.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще изложа накратко и моята концепция.
Изграждането и развитието на функционираща пазарна икономика е немислимо без гарантиране на условия за ефективна конкуренция. Именно ефективната конкуренция е двигателят за развитие на българската икономика като част от единния европейски пазар. Поради това предотвратяването, разкриването и санкционирането на картелите и злоупотребите с господстващо положение посредством силен орган по конкуренция следва да бъде основен приоритет за държавата. В тази връзка считам, че капацитетът и ефективността на КЗК следва да продължат да се развиват и подобряват.
Основно внимание, както всички останали колеги обърнаха, това са чувствителните за потребителите и бизнеса сектори на икономиката. Да, те трябва да бъдат регулярно следени от Комисията и за това има утвърдени показатели като цени, участници на пазара, концентрации и следва да следи и сравнява тенденциите в тяхното развитие в съседни, сходни пазари и Европейския съюз като цяло.
Наред с това по линията на застъпничество на конкуренцията КЗК трябва да продължи да бъде гарант за осигуряването на благоприятна нормативно-регулаторна среда с цел развитието на стабилни конкурентни процеси в българската икономика. Имам предвид намаляване на регулациите в полза на свободната конкуренция.
От практиката на Комисията до момента е видно, че доста по-често и значително по-лесно се установяват нарушенията на забраната за злоупотреба с господстващо положение. Но картелите са едни от най–тежките нарушения за конкуренцията. Тяхното разкриване обаче е особено трудоемко и затова проучванията са продължителни. Поради това тук особено важно значение имат проверките на място и програмата за освобождаване от санкции както изтъкнаха и другите кандидати. Те са ключови инструменти при разкриването и доказването на картели. Програмата „Leniency“ – програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, е едно от най-успешните средства в световен мащаб в тази посока. Но за съжаление тя не е популярна в България.
Ето защо е необходимо в бъдеще да се работи в посока на нейното популяризиране, създаване на едно доверие сред бизнеса пред Комисията, защото става въпрос за изключително чувствителна информация тук, и стимулирането на предоставяне на информация за съществуването на картел от неговите участници. Това би активизирало програмата и оттам, по-ефективно могат да се доказват и разкриват тези нарушения.
Едно от най-важните средства, с които би се постигнал изключителен силен ефект върху конкурентната среда в България, това е разкриването на тръжни манипулации между участници в процедури по възлагане на обществени поръчки, така наречения bid rigging (тръжна манипулация) между участниците в процедури по възлагане на обществени поръчки. Това е особено тежка форма на забранени споразумения, тъй като се засяга разходването на значителен обществен финансов ресурс. Поради това капацитетът на КЗК трябва да бъде развит и подпомогнат. Необходимо е провеждане на целенасочени информационни кампании сред възложителите и обществеността, както и обучение в администрацията на самата КЗК.
Добър пример в страните, които имат опит в тази област, е използването на специализиран софтуер, който бързо обработва базите данни в деловодни системи и регистри с обществени поръчки и по предварително заложени показатели (възложители, участници, предмет на поръчката, оферти, условия и др.) автоматично отбелязва къде може да възникнат съмнения за нередности, свързани с тръжни манипулации. Това значително улеснява работата и подобрява ефективността при разкриването на този вид забранени споразумения.
Комисията следва да насочи усилията си и към интензивно паралелно прилагане на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС – това са случаите, в които последиците от нарушенията на конкуренцията са по-големи, тъй като се засяга търговията между държавите - членки. В тази насока КЗК трябва активно да участва, за да се утвърди ролята й на национален орган по конкуренция в рамките на ЕС, като по този начин способства за ефективното функциониране на единния европейски пазар. Ключово в това отношение е активното сътрудничество на Комисията с другите органи по конкуренция и Европейската комисия в рамките на Европейската мрежа по конкуренцията.
Практиката на Комисията по прилагането на Закона за защита на конкуренцията е най-богата в областта на нелоялната конкуренция (средно 70–80 решения на година за последните 4 години). От опита ми като служител и директор на тази Дирекция мога да посоча, че за последните 4 години са обжалвани над 250 решения на Комисията в областта на нелоялната конкуренция. Върховният административен съд е потвърдил окончателно 150 от тях, а около 70 решения са в процес на обжалване към настоящия момент. По-малко от тези решения са отменени. Надявам се тази тенденция да продължи и да се подобри. Общият размер на наложените санкции и глоби е около 20 млн. за тези четири години. Най-често срещаните нарушения тук са имитацията, заблуждаващата реклама, както и нарушения на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, която има множество и различни проявления.
С промените в ЗЗК от м. юли 2015 г. е създадена нова глава – VІІа, с нов състав на нарушение – „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“. Тази злоупотреба е различна от антитръстовата. С новата забрана се разширява контролът на КЗК върху предприятията със значителни позиции на съответния пазар, като тяхното поведение може да съставлява нарушение, ако противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна в договарянето и на потребителите. Комисията тепърва предстои да прилага тази забрана и с това възникват различни въпроси – на първо място относно дефиницията на понятието „по-силна позиция при договаряне“. За правилното прилагане на новата забрана Комисията трябва да изследва опита на други страни, които имат сходна нормативна уредба, както и да вземе предвид и практиката си във връзка с прилагането на забраната за злоупотреба с господстващо положение.
Относно концентрациите! При осъществяването на контрола върху концентрациите между предприятия следва да бъдат насърчавани преднотификационните контакти с Комисията с цел осигуряване на достатъчен обем информация, за да се гарантира прецизна оценка на ефектите на концентрациите. Особен акцент тук трябва да се постави на необходимостта от законодателна промяна по отношение на теста на оценка на концентрацията (чл. 26 от Закон за защита на конкуренцията), както беше повдигнат този въпрос, с цел хармонизирането му с този, заложен в Регламент 139/2004 на Съвета на ЕС и прилаган от останалите органи по конкуренция на държавите – членки, както и от Европейската комисия.
В бъдещата дейност на Комисията би било от полза обсъждането на някои промени (материалноправни и процесулноправни) както в Закона за защита на конкуренцията, така и в другите актове, свързани с неговото приложение. Може да се прецизират някои от забраните за нелоялна конкуренция като имитация, нелоялно привличане на клиенти, да се засили контролът върху незабавното изпълнение на решения на Комисията; да се прецизират правилата за достъп до материалите, които представляват търговска тайна, относно възлагането и приемането на експертизи, както и основанията за прекратяване на производство.
В дейността си Комисията за в бъдеще следва да продължи и подобри сътрудничеството с други държавни институции като Комисия за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор, Национална агенция за приходи, Митници, Патентно ведомство, както и с неправителствените организации - браншови и потребителски. Това допринася за защитата на конкуренцията чрез обмяна на информация, споделяне на опит и добри практики.
По отношение на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство.
С практиката си по прилагане на тези закони Комисията трябва да съдейства за законосъобразното разпределение на публичните финанси и ресурси. За целта усилията трябва да бъдат насочени към бързина и ефективност при проучванията, следването на непротиворечива практика с оглед създаване на предвидимост при разрешаване на сходни казуси, хармонизиране на правоприлагането с актуалните европейски тенденции в тези области.
От полза ще бъде обобщаване на практиката на КЗК и ВАС в областта на обществените поръчки и нейното популяризиране.
В международно-правен аспект Комисията трябва да продължава активно да участва в дейностите на международните и европейски органи по конкуренция. Имам предвид Международната мрежа по конкуренция, в която Комисията е член от 2003 г. Тук участват повече от 110 други ведомства от над 100 юрисдикции и се разглеждат въпроси от сферата на антитръстовото законодателство и политиката на конкуренция КЗК е свързващо ведомство в създадената през август 2008 г. Система за подкрепа.
По отношение на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – въпреки че България не е член на ОИСР, Комисията за защита на конкуренцията, в качеството си на наблюдател, участва в различни форуми, най-важният от които е ежегодният Глобален форум по конкуренция (Global Forum on Competition). Като Комисията трябва да засили и продължи своето участие в тези форуми, тъй като представените анализи, проучвания, становища имат съществено значение за провеждането на политиката на конкуренция.
Добър пример в областта на международното сътрудничество е Софийският форум по конкуренция, който от 2012 г. се утвърди като ползотворна неформална платформа за техническа помощ, консултации, обмяна на информация и опит. Тази съвместна инициатива на КЗК и УНКТАД – това е Конференцията на ООН за търговия и развитие, трябва да продължи да допринася за сътрудничеството и регионалните отношения на страните от Балканския регион.
Друг въпрос, от съществено значение за дейността на Комисията, е развиването на знанията и опита на служителите от нейната администрация. Комисията трябва да привлича и задържа висококвалифицирани и мотивирани експерти, като насърчава повишаването на квалификацията им.
Структурирането на общата и специализираната администрация в КЗК трябва да отговаря на съответните области по правоприлагане, като се отчита обемът и сложността на работата, както и натовареността на служителите.
Много важен е въпросът за вътрешното сътрудничество между административните звена в Комисията и особено комуникацията…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гърбелов, да Ви напомня само за времето.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Една минута!
….и особено комуникацията между работните екипи и директора, от една страна, и комисаря, от друга страна, който е наблюдаващ член по проучването. Трябва да се наблегне на регулярните срещи между тях и разискванията от началото до края на проучването, тъй като докладчикът трябва да представи на останалите членове на Комисията максимално ясно предмета на производството и резултатите от проучването с цел приемане на мотивирано и законосъобразно решение на Комисията.
В заключение мога да обобщя, че най-важните дейности, които трябва да се доразвият от следващия председател и членове на Комисията, са приложението на Leniency, разкриването на тръжни манипулации, прилагането на добрите европейски и международни практики, привличането на квалифицирани служители и подобряване на успеваемостта на постановените от Комисията решения пред Върховния административен съд.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Гърбелов.
Колеги, пристъпваме към последната част – отговори на въпроси и разисквания. Първо, от неправителствени организации ние сме получили две групи въпроси – от Медия капитал и от Българския институт за правни инициативи. Всички тези въпроси са раздадени предварително на кандидатите, публикувани са на нашия сайт, запознати сте с тях.
Между другото, по голяма част от тези въпроси почти всички вие вече отговорихте – и за разпределението на делата между комисарите на случаен принцип. Но, така или иначе, искам да напомня на народните представители, че имат право на всеки един от кандидатите – поотделно един по един, продължаваме по същия ред – да зададат въпрос. Обобщаваме въпросите и всеки един кандидат в рамките на до десет минути може да отговори.
Започваме, както е нормално, с госпожа Юлия Ненкова.
Въпроси от народните представители към госпожа Ненкова, ако има такива? Ако няма, госпожа Ненкова ако има да добави нещо друго, може сега да се възползва. Давам двата варианта.
Имате думата.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, колеги, имам въпрос към всички кандидати, той е един и същ и касае пазара на горива, който за мен в последно време представлява особен интерес.
Знаете, че има започнало разследване за съмнение за картелно споразумение. Искам да питам всички кандидати – независимо за председател, за заместник-председател, за членове на КЗК – какво е вашето лично становище?
Аз знам, че това е тема, по която ще има разследване и ще се търсят доказателства, но какво мислите вие. И, за да конкретизирам въпроса си, той е следният. Сещате ли се за друга борсова стока извън горивата, на която за повече от година цените в България да са били по-високи над средно-европейските? Защото за горивата се получаваше точно така. Повече от година цената без данъците – акциз и ДДС – в България беше над средноевропейските. Това за мен е някаква аномалия.
Интересува ме вашето лично мнение – какви могат да бъдат и какви според вас са причините за една такава аномалия и може ли това да има връзка с концентрация на собствеността на акцизните складове в България.
Въпросът ми е към всички кандидати.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Все пак първият въпрос е към госпожа Юлия Ненкова. Имаме ли други въпроси към нашия кандидат?
Госпожо Ненкова, имате думата по въпроса на господин Мартин Димитров.
ЮЛИЯ НЕНКОВА: Аз не мога да отговоря на този въпрос веднага, защото не съм се запознала с конкретните факти, обстоятелства и доказателства по случая. Каквото и да кажа в момента, просто няма да е достоверно, тъй като ми липсва информация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ненкова.
Други въпроси към госпожа Ненкова не виждам и не чувам.
Въпроси към господин Кюмюрджиев от народните представители? Ако няма, моля да отговорите на въпроса на господин Димитров.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Димитров, това е един изключително актуален въпрос. Аз бих отговорил така на базата на съществуващата практика на Комисията за защита на конкуренцията, решенията от 2009, 2012 г. и сега само-сезирането по Решение № 143 от месец юни миналата година. Има три елемента, които трябва да изследва КЗК: ценовата еластичност, ценовия паралелизъм и ценовата прозрачност. А по отношение на еластичността всички знаем, че количеството горива, което се продава в България, е около 1 млн. дизел и половин милион бензин. Независимо от цената на петрола, горе – долу тези количества се продават.
По отношение на ценовата прозрачност – изключително важно е да се анализира решението на КЗК от 2012 г. по отношение на практиката на Лукойл Нефтохим – Бургас, да публикува на фирмения сайт в 7 без 15 цената на горивата за следващия ден. КЗК взе мерки и това нещо беше премахнато.
Най-интересното е ценовият паралелизъм, защото при наличие на олигополен пазар, какъвто е констатиран в продуктово и географско отношение, напълно подкрепям колегите, че КЗК трябва да прецизира своята методика за определяне на предприятията на съответния пазар с оглед и на регионалните пазари, се оказва, че наличието на сходства в цените при наличие на олигополен пазар не означава картелно споразумение, когато липсват данни за съгласуване на пазарното поведение на икономическите оператори.
Тоест, не трябва да се изхожда от факта, че еднаквите цени водят до картел. За да има картел, трябва да има фитбег, трябва да има нещо, което КЗК трябва да се постарае да намери. Това са неформални контакти, джентълменски споразумения, съглашения, които водят до структуриране на пазари и отказ за съдоставка. Чувам, че някои от големите доставчици на горива отказват да доставят суровина на един от участниците в пазарите. Това също трябва да се разследва.
И от тази гледна точка естествено аз се съгласявам с госпожа Ненкова, тъй като ние не сме запознати с делото, ние познаваме само секторния анализ, което е Решение № 143. Необходимо е да се извърши тази проверка. Но се опасявам, господин Димитров, че ние, ако естествено бъдем избрани, ще отидем да решаваме един спор, за който доказателствата ще бъдат събрани от друг. Това е изключително сложно.
Както казах, комисията постановява актове на базата на вътрешното убеждение, на базата на доказателствата, които са събрани. Производството беше образувано през месец февруари на базата на секторния анализ. В момента са извършени, както казах, седем проверки на място. Всичките икономически оператори, които са изброени и именно дистрибутори на дребно с горива, включително и производителят, бяха посетени от КЗК, включително Българската газова и петролна асоциация.
Надявам се, че професионалистите в КЗК са събрали годни доказателства, които ще дадат възможност на новия състав на комисията да вземе информирано решение. Но се опасявам, че в този случай разследването може да бъде продължено, защото може би новият състав на комисията ще има различни виждания от указанията, които е дал старият състав, старият докладчик на комисията.
В този смисъл това дело ще бъде едно от най-важните дела – бенчмарка, който трябва да бъде приложен по отношение на другите разследвания. Аз казах, за мен е изключително важно да се разследват банковите услуги, еднаквите комисионни, които се прилагат от българските банки. Също така изключително важно е да се разследва и предоставянето на кредити, така наречените бързи кредити. Нека да видим какво става в циментовата индустрия, какви са цените. И не само за борсовите стоки!
Господин Ганев е написал една много хубава статия за пазарите, които биват борсови пазари и регулирани пазари. КЗК налага имуществени санкции по чл. 21 на ЕРП-тата, където пазарът е регулиран. Там секторният регулатор определя цената. Е, къде е злоупотребата, когато цената вече е определена от секторния регулатор!?!
Следователно, КЗК трябва на базата на секторните анализи да започне една проверка на чувствителните сектори и както по подобие на секторния анализ за дистрибуцията на горива на дребно и на едро, да се извършат тези анализи с цел идентифициране на потенциалните нарушители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Кюмюрджиев.
Моля, въпроси към госпожа Анна Янева.
Ако няма, ще Ви моля да отговорите на същия въпрос.
Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Аз също нямам информация, но не съм оптимист за това, че ще бъде доказан картел. Какво имам предвид? Имам предвид това, че краткото време, през което беше направен секторният анализ, а ние, господин Димитров, знаем, че в 2011 г. именно Комисията по икономическа политика възложи, ако помните, тогава на Комисията за защита на конкуренцията секторен анализ по отношение точно пак цените на горивата. Сега този секторен анализ беше възложен от изпълнителната власт.
Не съм оптимист, както казах и преди, заради липсата на икономическа експертиза, което за мен е много важно при изготвянето на секторния анализ. И още нещо, което би допринесло до по-качествени секторни анализи не само при горивата, а и другите секторни анализи, това е регламентирането на осъществяване проверка на място и при производства на секторни анализи. Това ще даде много по-добро качество на секторния анализ и до по-голяма мотивация за образуване на секционно производство.
По отношение на концентрацията на данъчни складове, да, аз смятам, че трябва да се улесни достъпът до данъчни складове, което ще доведе до повече участници на пазара с горива в България.
Да попитам: на другите въпроси, които са зададени, сега ли отговаряме или…?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващ вариант няма да имате. Или сега отговаряйте, или в пленарна зала.
АННА ЯНЕВА: Да кажа набързичко по въпросите, зададени от Българския институт по правни инициативи.
Първият въпрос е свързан с проверките на място. Без да повтарям това, което беше казано, смятам, че е необходимо да се регламентира правна норма в Закон за защита на конкуренцията, която недвусмислено да регламентира, че предприятията се считат за уведомени за издадените съдебни решения в момента на извършване на проверката на място. По този начин ще се гарантира изненадващият ефект от тази проверка.
Както вече казах, считам, че трябва да се регламентира и извършване на проверки на място при производства по секторни анализи.
Възможно ли е откритите по време на проверката документи да послужат за образуване на ново производство? Да, нашето законодателство е решило този въпрос. При откриване на такива документи може да се разшири текущото производство или да се открие ново производство.
По отношение на програмата за освобождаване и намаляване на санкции. Аз виждам това, което може да се направи, в две посоки. Първото е една проактивна политика от страна на КЗК за популяризирането на тази програма сред бизнеса, по отрасли. И тук много важно е това да става на разбираем за фирмите език и, разбира се, да се посочат и ползите, които биха имали предприятията от участие в едно такова сътрудничество.
На второ място, тясно взаимодействие с другите национални органи, които имат положителен опит с цел прилагане на най-добри практики. Аз бих посочила в тази връзка практиката, положителния опит, които имат Италия, Франция, Германия и Испания.
По отношение на възможността лицата да заведат искове за обезщетение за претърпени вреди, това, което знам, е, че в момента има изготвен проект от междуведомствена комисия. Той предстои да бъде обявен за обществено обсъждане. Но за мен един от важните въпроси тук е свързан с начина, по който ще се изчислява размерът на това обезщетение. Защото на практика всеки потребител на доставчик, който участва в картела, е понесъл някаква щета.
Именно оценяването, количественото измерение на тази щета е много важно за ефекта на цялата процедура. И в този смисъл считам, че изработването на ясна формула за обезщетенията на предприятията, които са понесли вреди, трябва да бъде приоритет в краткосрочната програма на Комисията за защита на конкуренцията.
По отношение въпросите на „Капитал“ – „Каква оценка ще дадете на досегашната работа“ – аз не бих се ангажирала с каквато и да била оценка, тъй като нямам достатъчно обективна информация и не би било редно според мен, но мога да кажа три неща.
Първо, в качеството ми на заместник-министър в годините, в които съм била, сме имали добро сътрудничество с Комисията по отношение на съвместните работни групи по определени въпроси.
На второ място. Наясно съм за негативното обществено мнение за работата на КЗК и за това, че очакванията от нейната работа са много по-големи.
На трето място, считам, че има какво да се направи в контекста на това, което говорих в изложението си и в това, което казаха и колегите-кандидати да се направи за подобряване работата на Комисията.
„Смятате ли да промените нещо“ – вече говорих по този въпрос. „Кои сектори според Вас са…“ – също ги казах в изложението: енергетика, храни, лекарства, горива, търговски вериги и други.
„Как може да се засили капацитетът и волята на КЗК, за да се преодолеят повърхностите проверки за свързани лица?“ – Тук според мен проблемът може да се реши чрез промяна в Закон за защита на конкуренцията, където да се дадат повече правомощия…..
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това го имаше между другото в отговорите на почти всички колеги.
АННА ЯНЕВА: Да се разширят правомощията на КЗК за проучване на свързаните лица, като моето предложение е тези свързани лица да бъдат по § 1, т. 3 от ДОПК.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към госпожа Георгица Стоянова.
Въпрос към нея от колегите.
За процедура ли искате думата? Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, аз целенасочено не искам да задавам поотделно въпрос на всеки един от кандидатите, за да не им създам конкурентно предимство. Но имам процедурно предложение. Нека кандидатите, когато отговарят на зададените въпроси от неправителствените организации и по тези въпроси са говорили в изложението си, в концепцията, просто да ги прехвърлят, за да не се повтаря едно и също. Това ми е процедурното предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз между другото приемам процедурата на колежката Ахмедова. Но искам да задам един въпрос, който не е точно конкретно към госпожа Стоянова. Той ще бъде към всички. Въпросът е простичък и елементарен.
В изложението на всички вас чух да се повтаря една фраза и тя беше „трябва да“. Тоест, трябва да се направи еди какво си. Но не чух как да се направи това „еди какво си“. Тоест, може би сега ще направя едно предложение към колегите в комисията. Новоизбраните членове – председател, заместник-председател, след три месеца ще ви поканим тук, в тази комисия, за да имате един период от време, в който да анализирате на първо място какво ние като законодатели трябва да променим, за да подобрим ефективността и качеството на работата на Комисията за защита на конкуренцията. Чух общи фрази за закони, но не чух кои текстове, как и защо. Съвсем наскоро беше приет Законът за обществените поръчки. Тъй като имаше много сериозни дебати по този закон, включително и призив за налагане на вето, не чух една дума. А това е един от основните закони, по който бъдещите членове ще работят.
Така че, ако можете, с няколко думи, кратко да отговорите, ако имате някаква предварителна подготовка – какво трябва да се промени и как да го променим, тъй като вие отбелязахте различни посоки – по-важното е как да го променим.
Ако нямате в момента възможност, ще проявя разбиране, но новоизбраната комисия след три месеца ще я очакваме тук, за да ни посочи как да станат нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Байрактаров.
Искам само да ви напомня, че действително това е добра идея и ние имаме такава практика. С новото ръководство на потребителите направихме такава среща. С вас също ще направим в рамките на следващите три месеца.
Тъй като колегата Байрактаров говори за конкретни неща, искам конкретно – мисля, че госпожа Георгица Стоянова го каза, а и Юлия Ненкова също го потвърди, че е добре да се въведе нещо, което отдавна го коментираме – случайният принцип на разпределение на преписките. За това поне не се иска никаква законодателна промяна.
Ще ви помоля, имате ли нагласа това да го направите, защото е едно от тези неща, за които Димитър Байрактаров говори.
Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ГЕОРГИЦА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, първо, по въпроса на господин Мартин Димитров. Пред КЗК – всички знаем – е налице производство за установяване на нарушение по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка със споразумение или съгласувана практика между седем дружества относно цените на бензин и дизелово гориво и нарушение на чл. 21 от Закон за защита на конкуренцията и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на Лукойл Нефтохим – Бургас.
В резултат на извършения анализ Комисията е установила, че е налице продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липса на навременна, адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара. Оттук е извела извод, че това би могло да е в резултат на анти-конкурентни практики на пазара на дребно.
Освен това е установено, че в периода 2012 – 2015 г. цените, на които Лукойл Нефтохим – Бургас, продава гориво в страната, са по-високи в сравнение с тези, на които изнася горива за реализация в други държави, независимо че обемите бензин А95 и дизелово гориво са значително по-големи от доставките на останалите му контрагенти.
Комисията е приела, че това не кореспондира с обективни икономически критерии и поставя съмнение, че българските клиенти на рафинерията са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които реализират продуктите извън граница. Важни обаче за правните изводи са фактите, които са събрани при проучването в производството по извършване на секторен анализ и които ще бъдат събрани при изследване по надлежен ред дали е нарушен Закона за защита на конкуренцията. Едва след изясняване на всички факти и обстоятелства, би могло да се прецени налице ли са горепосочените нарушения на закона и в този смисъл считам, че всяко предварително изказване относно това, без да се познават детайлно фактите и обстоятелствата, би било – меко казано – непрофесионално.
Относно въпроса, който засегна председателят на Комисията за случайното разпределение на делата, аз внимателно съм следила този дебат и моето лично мнение е следното: принципът за случайно разпределение на делата е ключова антикорупционна мярка в съдебната система. Целта е чрез система от компютърни, административно-технически методи да се ограничи възможността по лично усмотрение и преценка да се определя кой състав, най-общо казано, кое дело да разглежда и да решава.
Комисията за защита на конкуренцията за разлика от съдебните състави и за разлика от съдебната система, където всеки състав гледа различно дело, е колегиален орган и взема своите решения колективно, при определен кворум и с мнозинство от четири гласа. Всички решения се гласуват на закрито заседание, след което всеки от членовете, който е присъствал на закритото заседание, подписва съответния акт, който е приет. Следователно, в Комисията за защита на конкуренцията всички актове на комисията се подписват от всички членове на Комисията, които са присъстващи и налични към момента и които са участвали във вземането на решенията на закритото заседание. Подписът на докладвалия, така нареченият наблюдаващ член, не се ползва с по-голяма тежест, нито пък той носи по-голяма отговорност. Напротив, всички подписват съответния акт, което предполага, че всеки комисар е изградил собственото си виждане въз основа на фактите и обстоятелствата по делото.
Това между впрочем, е въпрос и на професионализъм и морал. Затова е важно членовете на Комисията за защита на конкуренцията, председателят и заместник-председателят да имат високи професионални и нравствени качества.
И предвид всичките мотиви, които изложих до момента, считам, че да се търси аналогия с този принцип, въведен в съдебната система, в случая е неуместно, защото, ако в съдебната система антикорупционният момент е случайното разпределение на делата, считам, че тук въпросът е решен с антикорупционния момент по друг начин. Именно приемането на решения с мнозинство от четири гласа и именно колективното приемане на решение тук е антикорупционният модел. Противното би подменило волята на законодателя.
Благодаря. Това е личното ми мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Въпроси към господин Георги Ганев. Ако няма, моля да отговорите на въпросите на господин Мартин Димитров.
ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще тръгна по реда на постъпване при мен на въпросите. Тоест, въпросът на господин Димитров ще бъде последният.
Първо, от Института за правни инициативи има въпрос за чл. 50, правомощието за извършване на проверки на място – какво е мнението ми за това. Смятам, че това е един от най-важните инструменти на Комисията и той трябва да бъде използван, но трябва да бъде използван внимателно. Тоест, когато наистина се налага подобно нещо. Тук ключовият въпрос е за това, че това трябва да се извършва във взаимодействие с други държавни органи – съд, най-вероятно и МВР, което може да е нужно, за да се осигури този достъп.
Тук възниква въпросът с теча на информация, който знаем, че за България е сериозен въпрос, защото, ако проверяваният знае, че ще го проверяват, се случва историята с тъмната стая и котката, която се търси, обаче не е вътре вече.
По отношение на втория въпрос – дали може открити доказателства, които насочват към други нарушения по Закона за защита на конкуренцията, да се използват, според мен това има смисъл, защото пести време.
Третият въпрос се отнася до чл. 101 – специалната процедура за освобождаване от санкция. Въпросът е какво ми е мнението и дали имам визия за това как програмата да се приведе в реално действие, защото очевидно в България не действа особено реално. Мнението ми е положително. Това е ключов момент и пак от теория на игрите. Превръща играта вътре в картела в класически казус на дилема на затворника и съответно доминиращата стратегия между картелистите става несътрудничество. Така че това ми се струва едно удобно решение и въпросът вече е какво може да се направи, за да стане действаща в България, опира до въпроса „а защо досега не действа в България“, отговор на който нямам. Това е едно от нещата, които ще трябва да се проучи и да се разбере защо това не действа в България, за да може да се промени рамката така, щото картелистите да имат интерес да се издават един друг.
Четвъртият въпрос е от Института за правни инициативи и за чл. 104 – за искове въз основа на решение на Комисията за защита на конкуренцията и потвърдени от ВАС. Тук според мен ключовият въпрос е защо подобни искове досега не са имали успех пред гражданските съдилища, защото очевидно по закон решението на Комисията, когато не е обжалвано и когато е потвърдено от ВАС, става част от фактическия състав, който гражданският съд трябва да вземе предвид. Той не може да го избегне. Тоест, установяването на нарушението е факт. Най-вероятно ищците имат проблем с това да докажат настъпването на вреди за тях пред гражданския съд от конкретното нарушение. Най-вероятно това може да се подобри като ефективност, ако се разглеждат някакви методики, по които ищците по-ефективно да доказват своите твърдения пред съда. Но ми се струва, че това започва да излиза извън сферата на действие на Комисията.
Въпросите на „Капитал“ за оценката на досегашната работа на Комисията. Аз лично не бих се ангажирал да давам оценка. Според мен би трябвало да има обективни критерии за такава оценка и всеки български гражданин да оценява според начина, по който вижда изпълнението на тези критерии. Основният критерий, разбира се, е какво е състоянието на конкурентната среда в страната на различните пазари, за което има редица индикатори. Това е нещо, което бива оценявано в редица наблюдения и вътре в България, които се извършват и от вън. Разбира се, успеваемостта на решенията на Комисията пред съдилищата също е важен индикатор за нейната работа. Така че всеки може да намери тези данни и да преценява за себе си.
Дали смятам да променям нещо в начина на управление и работата – споменахме много неща. Така че просто ще прескоча този въпрос.
Със сигурност икономическият анализ трябва да бъде засилен.
Рисковите сектори – за мен са три: енергетика, лекарства и държава. Последният е най-рисков. Очевидно е защо. Държавата е най-големият нарушител на всякакви разумни правила за конкуренция в нашето общество.
Как да се засили капацитетът и волята на Комисията за преодоляване на повърхностните проверки. Според мен извън всичко казано дотук, аз бих наблегнал на ползването на добрите практики и опит на нашите колеги, особено от Европа, но и от други места, където установяването на свързани лица е по-напреднало от нас. Държа да подчертая, че тук ключово важно е установяване не само на свързани лица, а и на подставени лица, което ни насочва към казуса на господстващо, на прикрито господстващо положение. Тоест, някой господства на пазара чрез подставени лица, които не са свързани по смисъла на закона, но им се нарежда какво да правят. Това също би трябвало да може да се установява и затова също има практика, от която можем да се поучим.
Дали мисля, че правомощията на Комисията в областта на нелоялната конкуренция и обществените поръчки отнемат от ресурса на Комисията – те очевидно заемат немалка част от нейния ресурс. Какво това означава и дали трябва да се намали или не, е отделен въпрос. Аз мисля, че по отношение на обществените поръчки стои този въпрос с особената юрисдикция. Той е повече юридически, отколкото икономически. Но го има. Въпросът е дали Комисията може да се разтовари по плодотворен начин от участие в тези ангажименти, примерно, в посока защита на потребителите, примерно в посока – нещо, което споменахме – саморегулация по отношение на нелоялната конкуренция със съответни кодекси на поведение, които имат съответните стъпала на разглеждане в случай преди те да достигнат до държавните органи.
За въвеждането на случайния принцип. Доколкото зависи от мен, аз съм „за“.
Накрая въпроса на господин Димитров. Както казах, пушек очевидно има. Ясно е, че с тези цени се случват неща, които при нормална конкуренция не биха се случвали. За мен огънят е някъде в подредбата, в структурата на този пазар в България и специално в акцизните складове. Но повече от това нищо не мога да кажа, докато не се знаят всички факти по случая.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Към колегата Дойчинов има ли въпроси или ще отговорите на въпроса на господин Мартин Димитров?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Уважаеми господин председател, понеже останаха няколко въпроса – специално на в. „Капитал“ – на които не успях да отговоря, ще отговоря на тези от тях, които не застъпих в концепцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви, накратко, без да се повтаряте с колегите.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Да, накратко, разбира се.
Относно въпроса каква оценка бих дал на настоящата работа на КЗК. Аз считам, а и колегата Зафиров може би остана с грешно впечатление, аз в концепцията си не се нахвърлям върху никого, още повече, че с пет от членовете на Комисията аз съм работил продължителен период от време и считам, че всеки един от тях е изключително способен професионалист.
Тук идва въпроса за колективната работа, когато господин Киров пък засегна в своята концепция, че КЗК трябва да съумее да работи единно и като колективен орган, защото разделянето на лагери води освен до неефективност, но тя води до много лоши резултати – липсата на комуникация е нещото, което трябва да се подобри в работата на КЗК.
А каква оценка ще се даде на този състав, на който мандатът му изтича, за мен не е толкова важно. По–важният въпрос е, каква оценка би дала ….. на тези членове, които ще встъпят до няколко седмици в нов мандат.
„Смятате ли да промените нещо в начина на управление на КЗК“ – аз считам, че този разговор е доста всеобхватен и е крайно недостатъчно времето, за да се очертаят основните параметри дори в тази насока, но смятам, че КЗК няма публично лице.
Комисията за защита на конкуренцията освен едни публикации в сайта си и изпращането на говорители тук – там, които четат заучени, написани предварително от някого изречения, нямат друга публична визуализация към бизнеса и най-вече към потребителите, което води и до липсата на успех в исковите производства, защото Законът за защита на конкуренцията е много специфичен закон, който не се познава дори от юристите, от голяма част от юристите, смея да твърдя.
Поради тази причина е изключително важно новият състав на КЗК да информира обществото, дори неправителствените организации трябва да се занимават с този въпрос, защото, повярвайте ми, много от потребителите не знаят какви са им правата, за да водят искови производства.
Относно секторите – това считам, че го застъпих в концепцията.
Относно случайното разпределение на, така да кажем, преписките, не делата. Аз като цяло го подкрепям с няколко не точно забележки, а по-скоро искам ясно да изкажа становище, че случайното разпределение на преписката е нещо хубаво. Да, действително, докладчикът е този, който води проучването. Той преценява какви доказателства да бъдат събрани заедно с работния екип. Действително другите членове на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат запознати с всяко едно решение, но докладчикът е основополагащият елемент, който движи самото производство заедно с работната група в дадени производства. И, за да бъдат избегнати публични спекулации, които преди месеци се появиха в медиите – кой комисар на кой човек взима преписки и ги гледа, за мен е много добре да има такова случайно разпределение на преписките. Добре е за самата Комисия и за да се избягват каквито и да било съмнения.
Относно въпроса на господин Димитров. Аз също смятам, че не мога, няма и как да взема отношение по конкретиката на преписката, която върви относно картелите. Но, доколкото разбрах, въпросът беше за моето лично мнение и аз ще го изразя като гражданин, не като кандидат за член на Комисията за защита на конкуренцията.
Смятам, че това производство беше образувано след един силен – в добрия случай – натиск от Народното събрание, стигна се дотам, ако помните, и господин Борисов като премиер на държавата изпрати едно писмо до КЗК в края на миналата година, в което да ги помоли да си свършат правомощията по Закона за защита на конкуренцията. Тоест, това производство беше образувано месеци, след като всичко беше медийно разпространено, което за мен губи ефекта от мярката „претърсване и изземване“, защото особено една асоциация на търговците на горива, която има изключително добре подготвени юристи, ми е трудно да повярвам, че ще допуснат и да е имало котка в стаята, тя да е там.
Така че моето лично очакване като гражданин, без да коментирам въобще самата преписка, е, че тя няма да постигне целения си резултат.
Относно въпроса на господин Байрактаров, бих искал да кажа, че наистина десет минути са изключително много малко време. Аз вчера, като си засичах концепцията, в цялост излезе около час някъде и то пак сбита, но наистина подкрепям не само след три месеца, а всеки член на Комисията – така да го кажем в кавички – има законодателна инициатива, стига да има желание. Не вярвам член на Комисията за защита на конкуренцията да бъде изгонен от заседание на която и да е парламентарна комисия, която обсъжда и да бъде спрян да дава своите предложения, което аз считам, че е крайно необходимо. Всеки член като член, като самостоятелен член, има правото да прави предложения и за мен е задължително, когато не е съгласен със законодателство в определени сфери и когато счита, че нещо трябва да се промени, това е неговото задължение да прави тези стъпки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, и аз, господин Дойчинов.
Въпрос към господин Витанов от народните представители? Ако няма, имате зададен въпрос. Само не тръгвайте отново по въпросите на неправителствените организации, ако вече сте отговорил във вашето резюме на част от тях.
Заповядайте, господин Витанов.
КРАСИМИР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тогава ще започна с въпроса на господин Димитров относно пазара на горивата.
Случаят с горивата следва да бъде изследван задълбочено – този пазар, производство, внос на горивата, търговия на едро, търговия на дребно за определен период и т.н. КЗК вече извърши секторен анализ на пазара на горивата и съобщи публично, че има индикации, съмнения за картел като нарушение. Към настоящия момент все още не са установени, те са в период на разследване в момента. В конкретния случай образуваните производства за разследване на картел между доставчиците на горива срещу рафинерията в Бургас, производството й за злоупотреба с господстващо положение – това всички го знаем от решението на КЗК.
Предполагам, че КЗК в момента събира още доказателства, за да се произнесе, тъй като още няма окончателно решение. Те вече обявиха, че влизат за претърсване и т.н. Но, общо взето, за пазара на горива трябва да се изчака според мен решението на Комисията, за да може да се отговори конкретно на този въпрос.
За другия въпрос – относно борсовите стоки, които повече от година – господин Димитров зададе този въпрос – са над европейските и какви са причините – аз считам, че това е въпрос на по-задълбочен анализ, на който досега мисля, че никой от кандидатите не отговори. Когато бъде направен този анализ, тогава вече в конкретника може да се каже защо и как, и коя точно борсова стока е с такава цена.
Относно данъчните складове. Господин Димитров попита и за тях. Аз считам, че до данъчните складове е ограничен достъпът и това е една от основните причини цените на горивата да са по-високи. Това е личното ми мнение, не обвързвам никого с тях. Какви мерки могат да се предприемат в тази връзка? Създаване на възможност да се продават горивата директно в складовете. Това вече е въпрос на по-обстоен икономически анализ.
Относно въпроса на господин Байрактаров, какво трябва да се промени и как в Комисията за защита на конкуренцията. Аз мисля, че този въпрос го засегнах в своята концепция и след три месеца, ако съм отново на тази маса, ще отговоря в по-голяма конкретика.
Относно въпроса за служебно разпределение на делата – подкрепям напълно тази инициатива. Тук няма какво да коментирам.
На въпросите от Българския институт за пазарни инициативи – първият въпрос го засегнах в концепцията, така че преминаваме по процедурата.
На втория въпрос – документи не могат да бъдат изземвани и в бъдеще да послужат за образуване на друго производство – считам, че съгласно чл. 50, ал. 4 от Закон за защита на конкуренцията, открити по време на претърсвания доказателства могат да бъдат иззети, ако съдържат данни, пораждащи основателни съмнения за други нарушения по чл. 15, чл. 21 и чл. 24 от същия закон. След приключване на проверката те незабавно се предоставят на Комисията за приемане на решения по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на конкуренцията, това е така нареченото самосезиране.
Тук законодателят е дал една допълнителна възможност на Комисията за защита на конкуренцията да се самосезира в случаите, при които открити по време на претърсването документи се съдържат данни, създаващи съмнение за друго нарушение, извън това, за което се извършва претърсването и същите е добре да бъдат използвани за приемане на решение за самосезиране, евентуално за установяване на съответното нарушение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли още нещо допълнително?
КРАСИМИР ВИТАНОВ: На третия въпрос мисля, че отговорих. Четвъртият въпрос е доста обстоен, мога да спестя времето.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Витанов!
Въпроси към господин Зафиров?
Заповядайте, господин Зафиров.
КРАСИМИР ЗАФИРОВ: Първо на въпроса на господин Димитров. Считам, както и колегите казаха, че не би било много професионално да се изказвам без наличие на доказателства.
Но това, което бих могъл да кажа без да имам тези доказателства, е, че специално пазарът на горива е малко – ако видяхте в моята биография, имам доста дълги години работа за петролна компания специално – искам да ви кажа, че на пръв поглед монополни цени в никакъв случай не са монополни. Това зависи от толкова фактори, че дори не зависи толкова от волята на търговците и производителите. България все пак не е производител на петрол. Тя е само преработвател на петрол. Изключително малък, стеснен пазар. Изобщо няма да се изненадам, ако тук става въпрос за чисто обективни причини. Но пак казвам, без да имам някакви документи, които са достатъчно достоверни, нищо не мога да кажа.
По отношение на предложенията ми за подобряване работата на КЗК. В общото изказване на всички колеги, включително и в моето, беше, че колкото и да е добра КЗК, с каквото и да се справя, каквито и постижения да има, никой не научава за това нещо. Възможно е да има прекрасни професионалисти, да си вършат работата – никой не е запознат с това нещо. Затова един много по-добър пиар-отдел мисля, че ще се отрази благотворно в комисията.
Също така евентуално някакъв персонален стимул за хората, които работят вътре. Защото тук ние говорим за колективна отговорност, но пък, от друга страна, какво като си спазваш. Аз знам, че по-добре от един стимул в чисто личен аспект няма нищо по-добро. Така че бих въвел нещо подобно в тази насока.
По въпросите, които са зададени от Института за правни изследвания. Само с по една дума ще ги маркирам, защото всички отговаряме горе-долу едно и също.
По първия въпрос – какво е отношението към възможността откритите по време на проверка документи да се използват за други преписки – то това е идеята всъщност. В крайна сметка ние няма кой знае какво толкова да одобряваме или не. Това е целта на законодателя и те трябва да се използват, защото и без това е трудно да се набавят доказателства. Всяко доказателство е добре дошло.
По следващия въпрос – специалната процедура за освобождаване от санкция – честно да ви кажа, имам чувството, че тази клауза в нашия закон е правена от хора, които никога не са виждали реална икономика. Това е моето лично мнение. Проблемът на КЗК в случая не е, че не може да разкрива картелите, а че е малко бавна, защото, докато се създаде един картел, докато се види един рисков сектор, където може да се случи този картел, той отдавна е организиран, хората са го изпипали прекрасно. Както колегата каза, за такива големи търговци работят – бих казал – най-добрите колеги.
Така че, докато КЗК се усети, картелът вече отдавна е приключил и добре маскиран. Според мен е хубаво тя да бъде малко по- в синхрон с времето. Примерно има нови сектори. Скоро четох, че единственият развиващ се отрасъл в нашата икономика за последните години е аутсорсингът. Никой не чух да спомене, че в аутсорсинга може да има нелоялна конкуренция. А може! Това мога да ви го гарантирам, защото аз самият съм бил адвокат на аутсорсингови компании и мога да ви кажа, че там конкуренцията е жестока и се използва наистина. Само че, тъй като той не е чак толкова видим сектор, той е леко виртуален, всичко се случва онлайн, не е много атрактивен и затова КЗК сигурно ще се сезира тогава, когато вече всички медии гръмнат…..
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да не тръгваме в посока аутсорсинг. Само това Ви моля. Обещахте да отговорите с няколко думи накратко на въпросите, които са поставени. Аутсорсингът го оставете за друго заседание.
КРАСИМИР ЗАФИРОВ: Да, извинявайте.
По отношение на чл. 101 от Закон за защита на конкуренцията искам да ви кажа, че определено една от причините е, че самите жалбоподатели нямат доверие в институциите, включително в КЗК, включително във всички институции, обвързани в целия този процес. Това е Административният съд, както и впоследствие дори и полицията, която трябва да съдейства при тези изземвания и претърсвания. Това си е общ проблем, не прави изключение и тази ситуация.
По чл. 104 – тук причината е много по-проста. Аз например като юрист мога да ви кажа, че тази възможност е абсолютно непозната. Да, тя съществува като правен институт. Ние всички знаем, че може да се търсят граждански вреди, но специално по отношение на законите, по които работи КЗК, тази възможност е непознато и това изобщо е неизненадващо. Съдилищата в България по принцип имат много неприязнени отношения към актовете на КЗК във всеки един аспект. Само, като чуят КЗК и казват: о, да, да. Много интересна реакция има обикновено.
Това са чисто проблемите.


ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Зафиров.
За процедурен въпрос има думата господин Кирил Цочев. Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми кандидати, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители не са изпитна комисия и уверявам ви, ние не точкуваме в момента и не следим кой какво говори. И понеже всички се повтаряте в един и същи план, единствена госпожа Ненкова, която не отговори на въпросите…. Не се чувствайте просто задължени да отговорите на въпросите на неправителствените организации, защото няма кой да ви точкува и ние не го правим в момента това.
Така че ще направите даже по-добро впечатление, ако не се упражнявате на тема. Ако има разноговорие, го кажете. Следващите трима кандидати са юристи, моите уважения към тях. Говорете, обаче не по адвокатски. Моля ви. Не забравяйте, че ние сме тук от 8,30 ч. днес и сме цял ден на работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Ненкова, заповядайте.
ЮЛИЯ НЕНКОВА: Понеже аз не отговорих на въпроса на господин Димитров, но не отговорих и на другите, тъй като сега, в момента ги прочитам. На всички тях аз съм отговорила в моето изказване. Мисля, че ще обременя комисията отново да изслуша едно и също, което съм говорила и съм казала какво ми е мнението.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз няколко пъти повтарях. Тези от вас, които са отговорили на част от въпросите в своите експозета, няма смисъл след това да го повтарят.
Господин Илчев, заповядайте, накратко. Надявам се, че няма да повторите всичко онова, което мина преди това.
НИКОЛАЙ ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Не, няма да повторя, тъй като аз в своето изложение отговорих мисля на доста от въпросите. Ще се опитам да отговоря съвсем накратко – и аз като адвокат, разбира се – на тук присъстващите народните представители, които поставиха въпроси.
По отношение на пазара на горива. Тъй като по реда на процедурата аз говоря седми, осми или девети – и аз не броя вече кой – но голяма част от нещата, които мисля, бяха казани от другите колеги. Ще си позволя наистина само с две – три думи.
Какво имаме към днешна дата? Един секторен анализ, който е доста обширен, обстоятелствен, детайлен. Бих го нарекъл добър анализ. Но който едва ли ще послужи като основа на новия състав на Комисията да постанови и излезе с решение по този изключително сложен въпрос. Сложен в смисъл, че той е от изключителна обществена важност и обществените очаквания тук са много големи.
В този смисъл напълно съм съгласен с това, че може би ще се наложи събиране на допълнителни доказателства по отношение на този проблем, свързан с идентичността в ценовата политика на пазара на горива.
Какво имаме в този секторен анализ? Както казах, идентичност в ценовата политика. На следващо място, една административно-правна бариера, която напълно споделям като действащ юрист, практикуващ, свързана с регистрацията на данъчните складове. Изключително високите прагове за висок уставен капитал и за гаранции до 30 млн. лв. от банки, възпрепятстват регистрацията на тези данъчни складове.
И тук ще се спра, защото считам, че каквото и да кажа оттук нататък, нямам възможност да изградя становище, преди да съм прочел и да съм се запознал с детайлите по преписката и съответно с решението на Комисията. А и считам от всичко казано до тук, че всеки от нас, каквото и да каже, в качеството си на кандидат за член на Комисията за защита на конкуренцията може да се тълкува като предубеденост преди окончателното произнасяне на Комисията.
По отношение на въпроса на господин Байрактаров. Какво би се променило, ако аз имам тази възможност да инициирам определени промени. Ще кажа няколко конкретни неща.
На първо място – в изложението си го казах, но сега ще го повторя, защото го считам за важно – ще инициирам съкращаване на сроковете и тяхното спазване.
Второ, друго, което е възможно да се създаде и да се инициира възможността, за което може да се наложи дори законодателна промяна, е част от жалбите да се подават по електронен път. Ето една възможност, която считам към този момент, че не е използвана добре.
На трето място, да се увеличи възможността и да се гарантира възможността Комисията да се самосезира при важни обществени проблеми, както дадохме конкретния пример с горивата.
Тези три неща бих направил, разбира се, за краткото време, за което имам възможност да отговоря.
По отношение на въпросите, поставени от неправителствените организации, на голяма част от тях аз отговорих в изложението си.
Ще си позволя само на последния въпрос – на Българския институт за правни инициативи – за тази възможност, която законът допуска в чл. 104 – за използване на решенията на КЗК по дела за вреди. Разковничето в тези дела е доказването на причинната връзка между установеното нарушение и претърпените вреди. Това е, което следва да се използва в тези процедури.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Въпроси към господин Киров? Няма.
Заповядайте, господин Киров, Вие сте предпоследен.
ПЛАМЕН КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще започна с последния въпрос, защото смятам, че той е много важен – на господин Димитров.

Има един принцип в правото, той е известен още от римските юристи - дайте ми фактите и ще ви дам правото. Доколкото не сме запознати с фактите, не можем да въздадем правото.
Освен това, ако в момента се ангажирам със становище, аз имам становище, но лошото е, че се води протокол. Утре добрите адвокати на тези, които може би ще бъдат наказани, ще ми искат отвод, ако стана член на Комисията, разбира се. Така че ще се въздържа да бъда откровен.
Що се отнася до акцизните складове, струва ми се, че е налице един ограничен достъп и той влияе сериозно върху пазара. Смятам, че това е ясно за всички.
Вярно е, че там, където има дим, има и огън. Въпросът е обаче да открием къде е този огън и да видим какви са средствата, с които можем да докажем кой е запалил огъня. За съжаление обаче тези възможности в момента са в ръцете на настоящия състав на Комисията. При такъв тип разследвания, защото то се води разследване в момента с така наречените проверки на място, е много важна бързината, с която се събират доказателства. Вече ми се струва, че тази бързина не е налице. Бъдещият състав на Комисията, дори и да инициира нови проверки, просто нищо няма да открие. За съжаление!
Що се отнася до конкретни мерки как да се подобри дейността на Комисията, във връзка и с въпроса за случайния принцип на разпределение на преписките. Работил съм в колективен орган, и то редакционен орган. Когато този орган действа само в колективен състав, няма значение случайното разпределение на делата или на преписките. Защо? Защото докладчикът може да остане в крайна сметка на особено мнение, защото не може да убеди колегите си, че те трябва да го подкрепят.

Но предлагам друга мярка. Тъй като става въпрос за срокове, в които трябва да бъдат разглеждани съответните процедури, по-скоро да се използва възможността да има повече от един наблюдаващ член по особено значими, важни дела, които са на вниманието на Комисията. По този начин, първо, ще се гарантира бързина, акуратност, кумулиране на усилията и в крайна сметка – и доверие между членовете на Комисията, че няма да бъде предубеден този наблюдаващ член, който ръководи екипа, извършващ съответната проверка.
На следващо място, каква е оценката за досегашната работа на Комисията. Критериите за оценка са много различни. Дали оценяваме целия 25-годишен период, в който Комисията работи, или оценяваме последните 13 години? Дали оценяваме дейността на Комисията, в частност що се отнася до атакуване и обжалване на процедурите по обществени поръчки, които представляват 80 процента от решенията и преписките в Комисията за защита на конкуренцията, бихме могли да дадем положителна оценка, защото Върховният административен съд потвърждава голяма част от решенията. Но що се отнася до други сфери, мисля, че не се реализират видими успехи в борбата с картелите и злоупотребата с господстващо положение и това е очевидно. Вижте колко са броят на делата и вижте какви са решенията по тях.
На следващо място – кои са рисковите области. Мисля, че тук всички взеха отношение по тях, нямам друго виждане. Това са не само горива, но това са сфери като търговия с лекарства, телекомуникации, производство и търговия, транспорт, хранителни вериги, тоест, търговски вериги и т.н.
По въпроса за повърхностните проверки. Въпросът за повърхностните проверки се решава със задълбочени проверки. Разбира се, Комисията не е разследващ орган, който да разполага с възможността да прилага СРС-та, така че прави, каквото може в рамките на информацията, която е достъпна в различните регистри, в частност – търговския регистър и други регистри, които се водят.
По въпроса за нелоялната конкуренция и обществените поръчки – дали отнемат значителна част от ресурса на Комисията. Може да се мисли по този въпрос. Смятам, че е установена традиция Комисията в България да се занимава с нелоялна конкуренция и с въпросите за обществените поръчки. Ако се извадят тези въпроси от компетентността на Комисията, трябва да се вкарат в съда. И тогава ще видим 28 административни съдилища с различна практика по процедурите за обществени поръчки. Едното има предимства и недостатъци, и другото. Въпрос на преценка на законодателя е да се търси някакъв баланс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Киров.
И последно – въпроси към господин Гърбелов.
Заповядайте, господин Гърбелов.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Първо, по въпроса на господин Димитров. Трябва да имаме предвид, че в момента тече такова проучване. Това, което мога да споделя, е информацията от секторния анализ. Там се виждат няколко проблема, които са послужили за основание. Едните са от нормативно-правен характер във връзка с изискванията на законите за акцизните и данъчните складове, другият е със закона за запаси на нефт и продукти. Това са високите финансови и организационни ресурси, които са необходими за предприятията, които се занимават с горива – да заделят, дали и до колко, се отразява това на цената.
От друга страна, конкурентно-правни проблеми се виждат при ценообразуването на пазара на дребно. Там Комисията е посочила този ефект на ракета и перце при вдигане на цените на едро. Как веднага скачат на дребно, а когато падат, те падат като перце по-малко. Това е обект, който се изследва в момента и такива фактори и обстоятелства и Комисията ще прецени дали и до колко това е минало границата на нормалното. Това мога да кажа за сектора по горивата и преписката, която има там.
Във връзка с въпросите – ще се опитам да бъда максимално кратък, разбирам ви – на неправителствените организации. По отношение на в. „Капитал“ – за оценката на досегашната работа на Комисията. Не бих си дал самооценка, тъй като аз и към момента съм част от администрацията на Комисията и ще пропусна този въпрос.
Относно начина на управление на работата. Това зависи единствено и само от председателя, който може да бъде съветван и подкрепян или не от останалите членове, тъй като председателят оглавява Комисията. Добре е да се помисли за подобряване на вътрешната отчетност, което би могло да доведе до съкращаване на сроковете по проучванията, като се установи един резултат – ориентиран модел на работа, предварително планиране на проучванията с цел ясно дефиниране на конкретно необходими дейности и срокове за изпълнението им, засилване на комуникацията между звената – това го споменах в моето представяне.
Относно рисковите сектори. Също мисля да го пропусна, тъй като доста се говори за тях.
Относно повърхностните проверки за свързани лица. При този въпрос явно се има предвид проследяване на реалната собственост на капитала при концентрациите. Трябва да се има предвид, че Комисията изследва действителното упражняване на контрол на дружества и то на основата на документи. Тя няма правомощия да изследва неформални отношения и, доколкото тази неяснота относно действителната собственост на капитала е сериозен проблем, трябва да се търси комплексно решение със законодателни решения по линията на различни нормативни актове.

Относно правомощията на Комисията в областта на нелоялната конкуренция и обществените поръчки – дали отнемат от ресурса на Комисията. Те са разпределени като административни звена и дирекции с различни компетентности. Повече от 10 години нелоялна конкуренция, както и горе-долу толкова е и Законът за обществените поръчки, са предмет на прилагане от страна на Комисията и към настоящия момент смея да твърдя, че Комисията е натрупала солидна практика и административен капацитет и при едно умело управление може да си помогне правоприлагането и в сферата на антитръст. Споменах в моето представяне за комуникацията по отношение на тръжните манипулации.
Трябва да се има предвид за новата разпоредба за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, която е в ресора на Дирекция „Нелоялна конкуренция“ с новото име.
В заключение считам, че дейностите по ЗОП и нелоялна конкуренция биха могли съществено да подпомогнат действията на КЗК срещу злоупотребите и картелите.
Относно случайния принцип на разпределение на преписките на комисарите, това по-скоро би се отразило на тяхната натовареност, когато следят проучванията по преписките. Имайте предвид, че в едно заседание на Комисията се гледат страшно много преписки, повече от които по Закона за обществените поръчки и зависи лично от волята на всеки един член на Комисията дали и доколко ще бъде запознат с предмета на всяко едно от проучванията.
Но би било справедливо във всяка една област от прилагането на Закона за обществените поръчки, антитръст, нелоялна конкуренция, злоупотреба с по-силна позиция, политика на конкуренция, Закон за концесиите да има пропорционално разпределение между членовете на Комисията.
За проверките на място споменах.

Искам да обърна внимание за обезщетенията. Към настоящия момент е в процедура – както са запознати и другите кандидати – приемането на проект за имплементиране на Директивата „Национално законодателство“ – тази директива, която засяга исковете на лица, които са понесли вреди. Имайте предвид, че тази директива се отнася за нарушенията на конкурентното право, които са по чл. 101 и чл. 102, не и за нарушенията на националното конкурентно право. Следва да се помисли по този въпрос. Не знам доколко сте запознати с текста на Директивата, но е въпрос също на законодателна инициатива да се разшири, защото трябва да се има предвид, на първо място, че Комисията е орган на публично правоприлагане по отношение на разписаните в Закон за защита на конкуренцията забрани в сферата на антитръста. Тя няма отношение към частното правоприлагане. Но косвено би го подпомогнал, когато постановява едни стабилни, ясни актове, от които може после ищецът да черпи права.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние вече Ви предложихме в рамките на три месеца ще се срещнем още един път и всичко онова, което прецените, че може да бъде полезно като законотворчество, сме готови да го обсъдим.
Аз ви предлагам да приключваме.
Длъжен съм да съобщя накрая, че Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Към доклада се прилага проект за решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в Комисията за защита на конкуренцията.
Искам да съобщя също, че отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
Благодаря ви за този почти четиричасов дълъг маратон.

Желая на всички успех, както сами разбирате, че по процедура няма как да стане. Седем от вас ще продължат да се срещат с нас.
Желая ви успех и до скоро.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 17.45)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

Стенограф:
Божидарка Бойчева