1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2016 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017–2019 г., представляваща мотиви към законопроекта и становището на Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт за 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 25

На 15 ноември 2016 г., (вторник) от 10.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2016 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017–2019 г., представляваща мотиви към законопроекта и становището на Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт за 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 10.08 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме работа. Имаме необходимия кворум.
Моля, гостите да заемат местата си.
За първи път Комисията по икономическа политика провежда отделно заседание винаги досега бюджетът сме го обсъждали заедно с Комисията по бюджет и финанси. По определени ситуации от миналата седмица днес, преди извънредното заседание, имаме да изслушаме три доклада.
Първо, искам да гласуваме дневния ред за протокола.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2016 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017–2019 г., представляваща мотиви към законопроекта и становището на Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт за 2017 г., за първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува:
Гласували: „за“ - 11, „против“ и „въздържали се“ - няма.
Дневният ред е приет.

За протокола, гостите.
По първа точка наши гости са:
от Министерството на финансите: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет“, Антон Гладнишки – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“, Петя Кузева – директор на Дирекция „Държавен дълг“, Вергиния Йончева – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ и Нина Черничевска – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика“;
от Министерство на икономиката: Божидар Лукарски – министър на икономиката, Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката, Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и Елена Карапанова – началник на Отдел „Финанси и бюджет“;
от Министерство на туризма: Николина Ангелкова – министър на туризма, Силвия Бъчева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и Станка Илиева – главен експерт в Дирекция „Финанси и управление на собствеността“;
и гости имаме от: Асоциацията на индустриалния капитал – Добрин Иванов, Българска стопанска камара – Димитър Бранков, Асоциация „Тютюнева индустрия“, Съюза на стопанска инициатива – д-р Георги Георгиев и други. Имаме гости и от граждански организации.
Ще помоля, който взима думата да се представи от тях. Ще помоля, все пак, в рамките на около час и половина, максимум два, трябва да приключим, тъй като има и други комисии, които ползват тази зала, а и ползват и представителите на Министерството на финансите.
По точка първа от дневния ред давам думата на Кирил Ананиев за кратко експозе по точката от дневния ред.
КИРИЛ АНАНИЕВ (заместник-министър на финансите): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя проекта на бюджета в частта му за Министерството на икономиката и Министерството на туризма, ще Ви представя макроикономическите показатели и допусканията, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
На първо място, бих желал да Ви представя основните приоритети, които заложи правителството в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
На първо място, това е подобряване на качеството на образованието, на второ място – подобряване функционирането на системата на здравеопазването, на трето място – поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили, на следващо място – изпълнението на „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, и на пето място – това е ускорено усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз, разбира се, и съответното национално съфинансиране.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване стабилността на публичните финанси. Очакванията за реален растеж на брутния вътрешен продукт за 2017 г. е да достигне 2,5% и да се запази на относително стабилно ниво до 2,7% за периода до 2019 г. Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе през 2017 г. на 92 млрд. 395 млн. лв., като за сравнение през 2016 г. той е 88 млрд. 874 млн. лв.
Очаква се средногодишната инфлация за 2017 г. да бъде един процент и половина, а в периода 2018 – 2019 г. инфлацията да се ускори до нивата на 1,6 до 1,8%.
Продължава низходящият тренд в нивото на безработицата и понижение до 7,3% през 2017 г. при очаквано ниво за 2016 г. – 8,1%. Ускоряването на икономическата активност през 2018 г. и 2019 г. би имало положителен ефект върху заетостта и очакваното ниво на безработица, съответно безработицата да стигне до 6,8% през 2018 г. и 6,5% през 2019 г. Предвидено е и увеличение на минималната работна заплата от 420 на 460 лв. през 2017 г.
Целта на дефицита по консолидираната фискална програма за 2017 г. е в размер на 1,4 десети от брутния вътрешен продукт. Планираният дефицит по КФП за 2018 г. и 2019 г. е съответно на ниво от 1% и 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Продължението на подобно финансиране за периода 2017 – 2019 г. се очаква да възлезе на около 25% от брутния вътрешен продукт към края на периода, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на външен дълг.
Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма за 2017 г. възлизат на 35 млрд. 439 млн. 600 хил. лв., а разходите на 36 млрд. 769 млн. 600 хил. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз, като дял от брутния вътрешен продукт за 2017 г. са 39,8%, като се предвижда свиване и през 2019 г. да достигнат до 38,2% от брутния вътрешен продукт.
Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе, както казах преди малко, на 92 млрд. 395 млн. лв.
Разходите по основните функции на Консолидираната фискална програма за 2017 г. като процент от брутния вътрешен продукт се разпределят както следва:
социално осигуряване подпомагане и грижи – 35,3 на сто от брутния вътрешен продукт;
икономически дейности и услуги – 16,5% от брутния вътрешен продукт;
здравеопазване – 12% от брутния вътрешен продукт;
отбрана и сигурност – 11,9 на сто от брутния вътрешен продукт;
образование – 9,6 на сто от брутния вътрешен продукт;
жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 6,8% от брутния вътрешен продукт;
общи държавни служби – 6,2% от брутния вътрешен продукт;
почивно дело, курорт, култура и религиозни дейности – 1,8% от брутния вътрешен продукт.
Нека да видим на този фон как стоят бюджетите на двете основни министерства – Министерството на икономиката и Министерството на туризма през следващата година.
По проектобюджета на Министерството на икономиката за 2017 г. са заложени приходи в размер на 25 млн. лв. или имаме увеличение с 5,7%, което се дължи на по-високия размер на приходите, реализирани от Държавната агенция за метеорология и технически надзор, Патентното ведомство и други приходи, които са показали през последните няколко години тенденция за нарастване.
За 2017 г. са предвидени разходи в размер на 76 млн. 431 хил. и 800 лв. С тях се осигуряват условия за повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни, провеждането на ефективно външноикономическо сътрудничество.
През 2017 г. Министерството на икономиката ще изпълнява следните области на политики:
първо, политика на Устойчиво икономическо развитие;
второ, политика на Ефективно външноикономическо сътрудничество, като с горепосочените области на политики се цели постигане на отчетност и систематизираност на разнообразните дейности, изпълнявани с оглед формиране и получаване на крайния ефект и резултат от осъществяване на икономическата политика.
Политика за устойчиво икономическо развитие включва общо разходи в размер на 55 млн. 914 хил. и 800 лв. и се реализира с девет програми, а именно:
първа програма – Облекчаване на регулации и опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги с разходи в размер на 1 млн. 594 хил. 300 лв.
Втора политика – насърчаване на предприемачеството и иновациите с разходи в размер на 9 млн. 363 хил. 300 лв., от които за Национален иновационен фонд – 5 млн. 630 хил. лв.
Трета политика – закриване на обектите на индустриалната собственост с разходи в размер на 2 млн. 455 хил. 600 лв.
На четвърто място – инфраструктура по качеството в подкрепа на развитието на икономиката с разходи в размер на 15 млн. 588 хил. 700 лв.
На следващо място – подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар с разходи в размер на 639 хил. 200 лв.
На шесто място – управление на програми и проекти, съфинансирани от Европейския съюз с разходи в размер на 642 хил. 200 лв.
На седмо място – насърчаване на инвестициите за повишаване в конкурентоспособността на икономиката с разходи в размер на 8 млн. 20 хил. и 300 лв., от които за финансови мерки по Закона за насърчаване на инвестициите – 7 млн. лв.
Осмата политика – преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост с разходи в размер на 13 млн. 873 хил. и 600 лв., от които за финансиране на мероприятия по Проекта за отстраняване на щети, нанесени на околната среда от добив и преработка на природни ресурси – 10 млн. лв.
На девето място – защита на потребителите с разходи в размер на 3 млн. 737 хил. и 300 лв., от които за субсидии на организации с нестопанска цел – 70 хил. лв.
Политиката Ефективно външноикономическо сътрудничество включва общо разходи в размер на 13 млн. 517 хил. лв. и се реализира с една програма – Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз.
По Програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 7 млн. лв.
Министерство на туризма. По проектобюджета на Министерството на туризма за 2017 г. са заложени приходи в размер на 8 млн. 607 хил. лв. или увеличение с 209, 1%, което се дължи на по-високия размер на реализирани приходи от концесии и държавни такси.
С предвидените разходи за 2017 г. в размер на 16 млн. 783 хил. и 700 лв. се осигурява облекчен достъп и оптимизирана система за превличане на чуждестранни туристи на територията на България и превръщане на културно- историческото наследство в част от инфраструктурата на туризма.
През 2017 г. Министерството на туризма ще изпълнява политика в областта на устойчивото развитие на туризма, която възлиза в общ размер на 14 млн. 473 хил. и 500 лв. и се реализира с две програми, а именно: първата програма – Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма с разходи в размер на 1 млн. 846 хил. и 500 лв. И втората програма – Развитие на Националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма с разходи в размер на 12 млн. 627 хил. лв., от които за национална туристическа реклама - 10 млн. 763 хил. и 500 лв.
По Програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 2 млн. 310 хил. и 200 лв.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Сега предлагам да дадем думата на ръководителите на двете министерства – министър Лукарски и министър Ангелкова. Ще Ви помоля накратко, основно и само по бюджетите и по проектобюджета на двете министерства, тъй като все пак изслушахме тържественото слово за големите пари, които отпускат от Министерството на финансите, на двете министерства.
Имате думата, първо, господин Лукарски, може би?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, изложението на господин заместник-министър Ананиев беше общо взето ясно по политиките. Това, което аз мога да кажа, е, че имахме желание, обсъждахме отпускането на повече средства в частта за административните разходи, насочена към определени дейности – на първо място, по Закона за насърчаване на инвестициите и мерките, които прилагаме във връзка със сертифицирането на съответните инвеститори в различни класове; също така по финансирането на проекти от обявените конкурси по Националния иновационен фонд, където имахме желание за повече средства и не на последно място, запази се абсолютно същата рамка на бюджета от миналата година, която е свързана с дейностите по рекултивация, свързани с ликвидация и консервация на обектите от миннодобивния отрасъл и санирането на околната среда, които са същите 10 млн. лв.
По отношение новите дейности във връзка с нормативните изменения, свързани с дейността на Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор по издаване на оценките и във връзка с дейността на Българската служба по акредитация, но в крайна сметка това са обективните реалности от приходната част на бюджета. Както каза и господин Ананиев: „С пари всеки може.“, така че ще караме в тази рамка, която е предвидена и която е гласувана от Министерския съвет, и която предлагаме на Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, в допълнение на това, което заместник-министър Ананиев изложи като рамка на проектобюджета на Министерство на туризма за 2017 г. само бих искала да добавя, че на база на много успешните резултати, които Министерството има тази година – ръст от 15% на чуждестранните туристи – седем милиона за първите девет месеца и ръст от 15% на приходите от туризъм за първите осем месеца – 4 млрд. 700 млн. лв., и ръст на приходите от концесии на управление на морските плажове само за рамките, в които Министерството на туризма отговаря за концесиите от март месец, тази година, до септември имаме три милиона увеличение на приходите по тази дейност и на това основание успяхме да постигнем за следващата година 30% увеличение на бюджета за национална туристическа реклама. Разбира се, той никога не е достатъчен и от това смятам, че е изключително положително в посока да направим България устойчива туристическа дестинация и резултатите, които имаме тази година, да успеем да затвърдим и в следващата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, започваме дискусията. Имате думата.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Министър, господин Заместник-министър! Ще започна първо от държавния бюджет, за да премина към бюджетите на двете министерства. За съжаление, ако през предходните години е имало основание да предлагате бюджет с подобни параметри, то за 2017 г. това основание липсва. Предлагате ни бюджет който спокойно мога да нарека „бюджет на застоя“ и „бюджет на бедността“. Бюджет, който е в противоречие на първа и трета препоръка на Европейската комисия – на първо място, по отношение на огромния макроикономически дисбаланс, и на второ място – по отношение на държавната политика по справяне с бедността. Има някои неща, които днес ще желая да ги обясните както на мен, така и колегите, а така и на всички останали присъстващи.
На първо място, наблюдаваме увеличение на перо „персонал“ с 302 милиона, като изключим увеличението на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, което е ясно от какво е продиктувано – от недалновидна политика и дължащи се десетки милиони обезщетения, би следвало да получим обяснение от какво е продиктувано увеличението в перо „персонал“ на всички останали министерства, тук ще изключа единствено и само Министерството на туризма. Единствено и само! Тоест, ние се стремим към електронно управление и намаляване състава на държавната администрация или точно обратното – драстично увеличаване на състава на администрацията. Тук веднага искам да отбележа, че за пореден път се потвърждава дългогодишната порочна практика за тези, които не разбират от бюджетиране, бюджетът да се представи единствено и само в стойностно изражение, но не и придружен с приложение в натурални показатели, което е изключително порочна практика. Тоест, всички останали в момента, които са тук, ще гласуват един бюджет на тъмно по стойностни показатели, без да знаят срещу тях какво стои. Без да знаят! Каква администрация например ще стои срещу тези 3,2 млн. лв. увеличение на Министерството на икономиката, при положение че имаме заложена политика за намаляване на регулативните режими, тоест респективно и по аналогия трябва да бъдат намалени и хората, които се занимават с прилагането на тези регулации, а в същото време 3,2 милиона увеличаване на това перо.
Не мога да подкрепя в консолидирания, в големия бюджет предлагания бюджет и за съдебната власт. Всъщност той противоречи изцяло на основните цели, които през тази година бяха приемани в Народното събрание и високите очаквания, които всички ние сме заложили в поредица от промени в Закона, на първо място, промяна на Конституцията, промяна на Закона за съдебната власт, тук виждаме пълно противоречие. Пълно противоречие, което само в Закона за съдебната власт с наложените промени трябваше да бъдат увеличени разходите на съдебната власт, за да може тя да изпълнява ефективно своите задължения поне с 50%. Това нещо просто не се вижда. Няма да говоря, че бюджетът е изключително лесно изпълним, като заложени цели, тоест, който и да бъде негов администратор от позицията на финансов министър, няма да има никакъв проблем. Дори един не толкова опитен финансов министър може без никакъв проблем да изпълни заложените цели в този бюджет. Няма да говоря, че тук има пълно противоречие с поетия ангажимент от министъра на финансите и това е поетият ангажимент по отношение на полученото разрешение от Народното събрание за емисия на 16 милиарден дълг с категоричното обещание, че при добри показатели този дълг няма да бъде консумиран.
Две поредни години добра работа на изпълнителната власт и на Народното събрание по отношение борба с контрабанда, борба с лошата събираемост от предходни години, близо 4 милиарда подобрен показател „излишък“. В същото време ние виждаме, че в този бюджет на базата на този огромен излишък се залага 1 млрд. 900 милиона нова емисия на дълг. Какво е това противоречие, с какво може да бъде аргументирано това нещо?
Саниране. Прощавайте, но, когато близо милион и 200 хиляди души пенсионери живеят със 160 лв., вярвате ли ми, че на тях изобщо не им пука дали къщата им или блокът им ще изглежда много добре, при положение че трябва да влезнат сега зимата да живеят на студено, че няма да могат да си закупят лекарствата, че няма да могат да се нахранят и всъщност, изобщо няма и не знаят дали ще доживеят следващия ден. Всичко това като политика за справяне с бедността и в изпълнение на препоръките на Европейската комисия, е оспорена противоположност с бюджета.
Тъй като съм доста наясно по отношение на бюджета на ДОО само искам да кажа: престанете с лъжите, че няма пари в държавата за увеличаване на пенсии, но това ще го коментираме, когато разглеждаме бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тоест, вече Ви е ясно, уважаеми господин Заместник-министър, че аз този бюджет, в този вариант, не мога да го подкрепя.
Сега, отиваме на бюджетите на двете министерства.
Госпожо Министър, моите поздравления за добрата работа, за високия ръст в туризма и само пропуснахте да кажете, че всъщност 15% от брутния вътрешен продукт приблизително, ако бъркам ме поправете, се дължи именно на туризма.
Кажете ми, уважаеми колеги, за първи път този парламент имаше волята най-после да създаде Министерство на туризма за този наш сектор, който имаше нужда от такова министерство.
Госпожо Министър, 485 хил. лв. се увеличава перо „персонал“ на Министерство на туризма. Едва ли е нужно да подсещам тук колегите, че още при бюджет 2016 г. Министерството на туризма беше драстично орязано, и то практически нямаше никаква възможност да провежда политики в областта на туризма. И тук, на мен ми е неудобно защото знам, че Вие го знаете, с този смешен ресурс да провеждаме някаква не национална рекламна дейност, а международна рекламна дейност. Международна! Да стъпим на пазари, където нямаме създадена традиция, хората дори не знаят какво предлага България като туристически продукт.
Поглеждайки числата в бюджета на Министерството на туризма на мен ми е много интересно, ако не Вие, следващият министър на туризма, каква диверсификация на туристическия продукт ще извършва през Министерството на туризма като политика. Май никаква. И съм сигурен, че сте съгласни с мен. Тоест, този бюджет е недостатъчен на фона на успехите, които постигна Министерството на туризма, за което още веднъж моите поздравления.
Тук искам да благодаря на всички колеги, които приеха поредица от законодателни промени, за да бъде този успех днес налице, но не мога да се съглася, че Министерството на туризма трябва да бъде считано през числата на бюджета като треторазрядна административна единица при положение, че той всъщност е големият отличник. Толкова.
Аз затова няма да подкрепя този бюджет, защото той обича добрите успехи на последващ провал, поради липса на ресурс. Липса на ресурс!
Сега отиваме на Министерство на икономиката. С удоволствие съм изчел всички писма, които са ми изпращани на имейла от колегите на Комисията.
Защита на потребителите. Мимоходом господин заместник министъра спомена едно число, което меко казано е смешно, само че тук стои един човек, който много подробно се е запознал през цялата тази година.
Благодаря госпожо Заместник-министър за предоставената справка, която днес аз ще се опитам да защитя тук.
Господин Министър, Комисия за защита на потребителите. Единствената комисия, която не е независим орган в тази държава, а колегиален орган, второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Същата тази Комисия се грижи за правата на седем милиона и 200 хиляди български потребители, съгласно директивата. Същата тази комисия през миналата година получи зелен картбланш с нотификацията на Европейската комисия за създаване на секторни комисии за защита на потребителите. Секторни комисии, които и до ден-днешен не са заработили. Бихте ли ми обяснили при дадена справка, която аз приемам, че наистина е точна, колко пари ще получат днес тези наши защитници, като не ги виждам никъде в доклада на Министерството на финансите, пък най-малко във Вашия доклад. За да стане ясно на хората тук само искам да обърна внимание, че секторните комисии са комисии за защита правата на потребителите в областта на монополите. Това са мобилни оператори, топлофикация, забележете – за първи път тази секторна комисия ще защитава правата в областта на топлофикационните услуги. Тоест, една шепа хора с ограничен ресурс ще трябва да се борят срещу монополи с неограничен на първо място финансов ресурс, с 50 – 60 хил. лв. Според Вас, дали Ви звучи това сериозно, като само една от мобилните компании има оборот от порядъка на около 4 млрд. лв.? Защото на мен никак не ми звучи сериозно. И в същото време искаме потребителят да бъде защитен. Нищо, нищо в тази посока!
Третата препоръка на Европейската комисия беше в областта на ограничаване на регулациите. Изключително срамежлив подход през този бюджет. Изключително срамежлив подход! Аз, даже, като икономист ми е неудобно, когато съм чел тези числа и го казвам откровено.
Между другото, господин Министър, 3 млн. 200 хил. лв. увеличение на перо „персонал“ спрямо бюджет 2016 г. От какво е продиктувано това? Сега ще Ви задам на двамата министри и на заместник-министъра на финансите един въпрос, на който държа да получа непременно отговор, като тук веднага ще отворя скоба, че на този въпрос в държавата не се намери експерт, който да отговори, включително в Министерство на финансите, включително в Бюджетна комисия и където си пожелаете. Какъв е въпросът? И в бюджета на Министерство на икономиката, и в бюджета на Министерство на туризма, и с това ще приключа, стои така нареченото перо „Бюджетна програма „Администрация“, повтарям „Бюджетна програма „Администрация“. Бихте ли ми обяснили какво означава „Бюджетна програма „Администрация“? Драстично нарастване на средствата в тази „Бюджетна програма „Администрация“, за какво са тези пари, по какви направления ще се харчат тези пари? За мен това са безцелно заложени и изхарчени средства в рамките на стотици милиони към всичките министерства, и държа да получа отговор, без да се влиза в разтягане на празни приказки, а точно и конкретно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, как ще процедираме? Още изказвания или да престъпим към отговор?
По-кратко. Ще помоля, все пак, народните представители, не мога да ги ограничавам, но гостите основно ще бъдат ограничени.
Заповядайте господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! В голяма степен изводите, които направи господин Байрактаров, аз се присъединявам към тях.
Ще си позволя да кажа няколко думи от гледна точка на това, че бюджетът се обсъжда в Икономическа комисия и няма да се разпростирам върху цялостния му характер и изводите, които ще направим за него, но в крайна сметка и до колко бюджетът е отражение на правителствената политика и е предпоставка за бъдещи икономически резултати, съм длъжен да кажа две думи, които изразяват нашето несъгласие с така предложеният бюджет 2017 г. и то в няколко направления.
С този бюджет по никакъв начин не преодоляваме големите социални неравенства и бедността в България. С този бюджет по никакъв начин не се полага началото, и то се вижда и от тригодишната бюджетна прогноза, включително и за следващи години, на такава политика, която да преодолява големите и регионални различия.
Нашата страна е изправена пред обезлюдяване на цели територии в страната. Когато ние сме имали възможност, сме се опитвали да предлагаме такъв тип политики. В момента не виждам нищо, което в този бюджет, в тази посока да бъде предлагано. Не виждам нищо, което този бюджет да предлага и по отношение на преодоляване на демографската криза. Нещо повече. И в цялата тригодишна прогноза всички социални плащания, всички политики в посока на децата и на семействата, са без промяна. Говорим за една голяма цел – растеж, гонене и стимулиране на растежа. Няма как това да се случи с такъв тип демографска характеристика. България ще загуби конкуренти и предимства. Това ще се отрази пряко и в привличането включително и на чуждестранните инвестиции в нашата страна. Жалкото е, че няма и никаква заченка на преодоляване на такъв тип големи проблеми. Това са големите предизвикателства, които според нас, стоят пред България и ми се искаше чрез бюджета като инструмент, да видим поне началото или по-активна политика, която да стимулира тези различия.
Сега няколко думи за бюджетите на двете министерства, които са ни представени, за да не отегчаваме цялата Комисия. В бюджета на Министерството на икономиката и в експозето на министъра ми се искаше да видя една по активна роля на българската държава. Това, което имаме като материал, което ни е поставено като цели, общо взето се пренася от година на година, но ми се искаше Министерството на икономиката много ясно да излезе и покаже примерите от настоящата година и своето желание в стимулирането на едно развитие на една конкурентноспособна икономика в България – стимулиране на експорт, подкрепа на малките и средни предприятия и привличането на чуждестранни инвестиции с всичките възможности и инструменти, които имате, тъй като виждаме, че там картината не е тази, която бихме искали и от която се нуждае страната ни. Без експорт, без износ, без чуждестранни инвестиции, без стимулиране на вътрешното потребление много трудно можем да постигнем икономическо растеж, от който се нуждаем и на последно място, аз поне си представям българското правителство и в частност министъра на икономиката и Министерство на икономиката да бъдат този най голям радетел който да подкрепя българския бизнес. Това, което липсва въобще в правителствените политики именно една такъв тип активна политика, която не се вижда с това, което има и в бюджета, тя се вижда из цялостната дейност, включително и законодателна, която е правило Министерския съвет досега в подкрепа на българските предприемачи и българския бизнес.
Относно Министерството на туризма. Знаете, че то няколко пъти, целият отрасъл, беше обект на внимание на Комисията и председателят направи няколко съвместни заседания. До каква степен това се дължи и на конюнктурата, която беше благоприятна за нашата страна и на усилията на министъра, и на нейния екип, но наистина резултатите в туризма са впечатляващи. Виждам, че това, което сте си поставили като цели е да ги затвърждавате през следващата година и да продължи такъв тип растеж и ми се струваше, че има логика, там където се постига резултат и въобще отражението на този сектор върху българската икономика наистина е значимо, да се заделя и повече ресурс.
Вие казахте, че са увеличени средствата за реклама, но от това което виждам те са 12 млн. 670 хил. лв. Нали е така? Колеги, това са шест-седем милиона евро. Общо взето аз мисля, че и бюджетът на един, да не казвам коя компания в България, мобилен оператор, ако вземем е по-голям, относно бюджета, който ще има българската държава за рекламиране на свой туристически продукт. Считам това за крайно недостатъчно от гледна точка на целите, които сме си поставили и от гледна точка на възможностите, които има нашата страна да привлича туристи от нови пазари и да се позиционира в един по-висок клас на туристическия продукт който, аз твърдя, че нашата страна може да предлага. Казвам го това, тъй като струва ми се, че един лев в тази дейност би възвърнал, би бил доста ефективен, би донесъл доста приходи, а виждам и за следващите години няма увеличение на средствата, които са предвидени за това. България показва, че може да предложи един добър продукт и той да бъде оценен от тези граждани.
Относно новите ангажименти, които има Министерството на туризма и дали стигат средствата, на мен ми се иска предстоящата промяна в правителството да не попречи на, бих казал, добрите стъпки, които бяха направени в този сектор и не знам, господин Председател, под Ваше ръководство дали Законът за туризма, който дълго време настоявахме и предварително обсъждахме, да не бъде поставен на дневен ред, тъй като, което и българско правителство да управлява, едва ли ще пренебрегне и ще отрече възможностите на страната ни в туристическия бранш. Не би трябвало по никакъв начин да има отстъпление от усилията в това България да бъде позиционирана все по-добре на туристическата карта в света.
Приключвам с това, че в крайна сметка този бюджет няма да доведе до преодоляване на нито един от големите проблеми на страната. Ние не го подкрепяме и заради крайно различната философия, която имаме като разбиране и като политика, която трябва да бъде предмет в него, но ще запазя по-големите си изказвания в зала.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги народни представители?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа, ще бъда съвсем кратък предвид на това, че и останалите колеги и представителите на бизнеса вероятно ще искат да кажат по няколко думи. Ние ще подкрепим и аз, лично ще подкрепя бюджета в този му вид, в който е внесен в парламента и много се надявам между първо и второ гласуване да няма, във връзка с предстоящите избори, много популистки искания, защото, ако се наруши балансът, който е предложен в момента в бюджета, моят глас, предполагам, че гласът на Парламентарната група на Реформаторски блок ще отсъства за такива допълнителни харчове, които не бяха предвидени в този бюджет.
Няколко думи за бизнеса, предвид на това, че сме в Икономическа комисия. Какво получава бизнесът в следващата година. Увеличение на минималната работна заплата, увеличение с 1% на осигурителните вноски, които стават 18%, като съотношението отново се запазва 60 на 40, като от години наред се обещава, че това ще бъде изравнено, а първите три дни от болничните пак остават за сметка на работодателя или в общи линии, ако така обобщим нещата, сме на почти 40% преразпределяне или изземване от страна на бизнеса и на тези, които имат приходи. От години наред говорим този процент да падне, да стане някъде в рамките на 35 – 36%. Ние знаем, че България е на последно място по отношение на доходите, но не забравяме, че ръстът на заплатите на българските работници изпреварва значително производителността, която формират те в България. И друг път съм го казвал, няма работодател, който да не иска да даде висока заплата на своите работници, въпрос на възможности. И ако възможностите за попълване с работници в някои сектори, както виждаме, че това се случва в IT сектора с чуждестранни работници главно от бившите съветски републики е възможно, уверявам Ви, казвал съм го и друг път, България не може да си внася предприемачи. Никога не говорим за нуждите и за проблемите, които имат предприемачите, винаги се опитваме да решим въпроса на работещите и на хората, които са в затруднено материално положение. Да, това е голяма грижа на държавата, но всичко това се получава когато имаш един работещ бизнес. Няма социална държава, която е бедна държава – първо трябва да се натрупа, после да може да се разпределя. И в този смисъл аз не виждам добри политики по отношение на бизнеса за следващата година. Те са в досегашната рамка, досегашната практика и това лично мен ме притеснява. Много ми се искаше да има поне в някои от тези направления жест към българския бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги народни представители? Една реплика – да.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Колега Христов, аз умишлено пропуснах в изказването си бизнеса и не защото не подкрепям бизнеса, но крайно време е, пък и бизнесът да се научи да плаща нормални възнаграждения и бизнесът да се научи да не въвежда феномен с който станахме прочути в цяла Европа, като понятието „недекларирана заетост“, тоест пари има, само че се плащат под масата. Така че, при положение че производителността, с която се криеха, че нямаме тази производителност, вече е почти догонваща в България тази за средната производителност за Европейския съюз, само че заплатите и доходите някак си не догонват, тоест, печалбите и всичко останало е абсолютно еднакво с това в Европейския съюз, някак си само доходите и възнагражденията са в пъти по-ниски. (Реплика.) Вярно е и може да седнем и да поспорим с Вас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, аз предлагам да седнете и да поспорите, но не тук.
Работодателските организации – някой от Вас ще иска ли думата? Имаме Вашите писмени становища, но все пак, ако искате да вземете думата, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българска стопанска камара): Ако позволите, господин Председател, накратко. Ние сме представили нашето становище и аз не бих повтарял. Само няколко коментара по макрорамката и подхода на разработване на бюджета, което така или иначе е дефинирано в Закона за публичните финанси.
Първо по подхода. Считаме, че вече е време да се промени Законът за публичните финанси и министърът на финансите да внася заедно с бюджета писмен доклад, а не просто едно устно заслушване на акцентите на бюджета, така както това е предвидено в Закона за публичните финанси. По същия начин разчитаме, че проектите на програми бюджети, ориентирани към резултати на първостепенните разпоредители следва да бъдат достъпни за общество и за Вас, като народни представители, значително повече време преди дебата, в случая преди първо гласуване в парламента.
Ние, като социални партньори, синдикати, работодатели, когато обсъждахме бюджета, той ни беше даден ден преди това, и в Комисията, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, не сме разполагали с проектите на програмни бюджети, а именно там следва да видим, както и в доклада, за който споменах, който следва да бъде писмен, да видим прегледа по достигането на управленската програма, резултатите, целите дотолкова, доколкото така или иначе ние имаме в повечето случаи едно класическо бюджетиране по функции, а не по цели и по резултати.
По отношение на макрорамката, един много кратък коментар. Аз мисля, че за всички икономисти е очевидно, че растежът на брутния вътрешен продукт през последните години не е продукт, не е резултат от реформи. Той е резултат от действието на външни фактори основно, по отношение на износа, по отношение на дефлацията, която генерира известно разширяване на потреблението. Това са фактори, на които в дългосрочна и средносрочна перспектива, по-скоро, не може да се разчита, тоест нямаме основание да заявим удовлетворение от хода на реформите и резултатите от тези реформи.
На следващо място, заявихме го многократно, ние имаме една позиция от началото на годината, време е вече всички български институции и това е свързано и с макрорамката, и допусканията за следващите три години, ясна и категорична позиция за бързо присъединяване към еврозоната, включително има такава възможност поне, според нашите правни експерти, за договаряне на един по-кратък период, дори байпасиране на периода в така наречената „чакалня“. Защо това е важен въпрос? За нас това е въпрос, освен на бизнес-средата, на по-ниски лихви по кредитите, но и въпрос на повече заетост, на по-високи доходи от труд и останалите доходи. Има такива проучвания, може да ги видите на Международната организация на труда и на УНКТАД пребиването във валутен борд повече от 20 години при така високо покритие на паричната база, практически генерира тази стагнация в икономиката, тя дефинира и резултатите в демографската ситуация и в имиграцията. Време е вече да имаме категорична позиция и консенсус при възможност политически, партиен, парламентарен, ясни позиции, в това число на парламент и на БНБ по този въпрос.
Само още един момент по отношение на разходите. Аз все пак не считам, че бюджетът е скучен, с 10,8% ръст на общите разходи. Начинът по който те са разпределени – ние сме ги коментирали, но вероятно, и Вие като народни представители със сигурност ще вземете отношение, но вероятно в частта „отбрана“ може да се преосмислят тези големи харчове, които имаме.
По санирането сме изразили позиции. Ние не виждаме никакви индикатори, които да дадат резултатността на тази Програма – с колко са спестени енергийните разходи, с колко са спестени наистина парникови газове, не е ли дискриминационен подходът по отношение на останалите български домакинства. Там виждаме огромни резерви за съкращаване и предоставяне на част от тези преференции през линията на ниско лихвено кредитиране от Българската банка за развитие.
Спестеното би следвало, според нас, заявили сме го и тук, за сетен път изразяваме не само позицията на Камарата по този въпрос, а на всички социални партньори, обявили сме се за възстановяване финансирането на БАН и на Селскостопанска академия – за БАН специално със 100 млн. лв. от годините 2010, тоест от преди 2009 г. Това ниво е достигнато, разбира се, при поставяне на условия по отношение на резултати, на цели, на резултатност на тази институция.
Последен коментар по параграф 10 на проекта на Закон за държавен бюджет. По отношение на въведеното лятото според нас абсурдно, това стана изключително бързо и в парламентарна зала, считаме, че не е грешка, а един абсурд, въведената задължителна акредитация на лица, издаващи сертификати за стоки с непреференциален произход. Засяга се един износ в порядъка на милиарди към трети страни, към трети пазари. Българската държава е може би уникален феномен в това отношение с въвеждане нетарифни ограничения към собствения си износ. Обикновено страните това го правят спрямо партньори, с които имат проблеми в двустранния обмен.
В нашето становище има подробности по този текст, така че с това бих приключил.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте. Само се представяйте.
ДОБРИН ИВАНОВ (изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри и заместник-министри! Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепи предложението за държавен бюджет за 2017 г. Днес ние също поддържаме това наше становище на подкрепа. Намираме макрорамката на бюджета като изпълнима и добра, действително реалистична прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт, относително реалистична прогноза по отношение ръста на нивото на безработицата, подкрепяме запазването на данъчната стабилност и липсата на увеличаване на данъчни ставки, подкрепяме ниската преразпределителна роля, функция на бюджета под 40%, политиката по управляване на държавен дълг също трябва да бъде подкрепена, само да отбележа, че нетният държавен дълг в края на 2017 г. ще бъде по-нисък отколкото в края на 2016 г.
През средата на 2017 г. ще бъдат платени около 950 млн. евро падежиращ държавен дълг с пари от Фискалния резерв. Подкрепяме увеличението на приходите. В бюджета се предвиждат 2 млрд. 420 милиона повече приходи да бъдат събрани, съответно има и доста неща, които бихме искали да видим в държавния бюджет, но не ги виждаме. Липсата на реформи прозира в разходната част, увеличен бюджет в Сектор „Сигурност и отбрана“, без да е реформиран той е с увеличен бюджет в сектор „образование“, което подкрепяме, но голямата част от този бюджет отива в увеличение на заплатите на учителите, което не би дало особено голямо подобрение на качеството на образователния процес.
Както казахте, не можем да подкрепим увеличението на минималната работна заплата и повишените запазени ангажименти на работодателите по отношение на социалните плащания – трите дни болничен, класовете за частния сектор се запазват, липсата на реформа в такса „битови отпадъци“, напомням, че тази промяна вече пета година се отлага.
Като цяло, както казах, поддържаме подкрепата на проектобюджета. По отношение на проектите за бюджети на двете министерства, също така подкрепяме тези бюджети. Само да отбележа, разходната част на двете министерства се увелича с около 6%, с толкова се увеличава средно и издръжката на Народното събрание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българска търговско-промишлена палата): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа! Ние сме представили нашето становище по отношение на Проектобюджет за 2017 г. и виждам, че народните представители добре са запознати с нашите предложения, така че няма да ги повтарям. И в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Бюджетна комисия изразихме подкрепа към проекта на бюджет. Тук обаче, няма как да подминем факта, че политическата ситуация в България доста се промени след изборите. Правителството вече е в оставка, което намалява възможността му да защити Проекта на бюджет в тези му параметри. Нашата подкрепа, като бизнес организация е по отношение на бюджета в тези параметри, разбира се, изразили сме резерви по отношение на минималната работна заплата, осигурителни прагове, бюджетен дефицит, това е ясно.
Ако се тръгне към приемането на този бюджет и, ако тази вече започваща предизборна ситуация, в рамките на тази ситуация започнат да се дават предложения за драстични промени, било то в данъчно законодателство – въвеждане на прогресивни данъци или пък рязко завишаване на осигурителни плащания, в този случай ние считаме, че не е редно да се приема бюджет с едни драстично променени параметри. Редно е тези политически партии, които искат да правят драстични промени, да си ги опишат в политически платформи, да се явят на избори и да спечелят изборите, да формират Министерски съвет, и след това да си прокарат в Народното събрание, което не е в изтичащ мандат, като нали синдикатите са за това, да прокарат тези по-сериозни промени в един бюджет. Така че това е нашата категорична позиция и се надяваме да бъде взета предвид при дебатите.
Само един момент, който беше споменат от колегата от Стопанска камара, тъй като имаме различно виждане по отношение на режима за организациите, които издават сертификати за произход. Считаме, че не е грешка решението на Народното събрание, напротив, много често в тези системи, където има абсолютно либерален режим и всеки може да издава документи, много често се получава това, че и бизнесът, и качеството на съответните услуги доста намалява. Така че считаме, че когато се издават външнотърговски документи, които се оценяват от органи на чужди държави, трябва да има едни по-високи международни стандарти. Вярно е, че такава акредитация все пак изисква покриването на тези стандарти. Изисква националните организации, които да издават такива сертификати, да покрият тези стандарти, да направят съответните инвестиции, но има такива системи за акредитация, които работят в цял свят. Много национални организации в момента са започнали да се акредитират, и то в най-големите държави. Системата на тази акредитация в момента тече в световен план, няма нужда България да излиза от това, което в момента се случва в световен план. Говоря за Международната търговска камара.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само една реплика.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българска стопанска камара): Точно една реплика. Нито една държава–членка на Световната търговска организация не е въвела задължителни и национални законови изисквания за акредитация! Нито една държава-членка, още повече пък на Европейския съюз. Такава организация, колегите твърдят че е Международната търговска камара в Париж, която има верига за доброволна акредитация на своите членове и 12 от търговските камари в света са членове на тази доброволна верига за акредитация. Акредитацията като цяло е доброволен процес, това биха го потвърдили, смятам, колегите от Министерството на икономиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Професор Хаджиев, с огромно нетърпение да разгромите бюджета, надявам се.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“ на новоучредената Гражданска контролно антикорупционна власт): Швейцария има около 10 милиона население, България има около 7 милиона и половина население. Швейцария има 30 хилядна администрация, която спомага за генерирането на 365 милиарда брутен вътрешен продукт. България има 400 хилядна администрация, която, ще кажа по-късно за какво спомага, въвежда договорирането на 45 милиарда брутен вътрешен продукт. Издръжката на тази администрация е 8 млрд. евро. От доклада на Малстрьом за размерите на корупцията в Европейския съюз, от който се докладва, че тя е около 120 милиарда за Европейския съюз, което е върхът на айсберга, от които 12 милиарда са за България, което прави 1 млрд. и 200 милиона корупционно изтичане на обществения продукт на тъмно. Друг е въпросът защо се поддържа тази голяма администрация. Корупцията има три измерения: финансова, институционална и политическа. Тази 400-хилядна администрация има семейства и прави общо взето милион и 200 хиляди, които са зависими, които се държат на подчинение с ниските заплати. Останалото се дава под масата и е в размер някъде на около, казах вече, около 10 млрд. евро. Общо разходите за поддържането на инструментариума, с който се генерира корупцията в България е около 20 милиарда, което прави 40% от брутния вътрешен национален продукт.
Брекзит, изборите в Съединените щати и изборите в България, показаха, че обществата вече са узрели и не желаят управляващите елити, когато получат по някакъв легитимен начин властта, да остават без контролни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Професор Хаджиев, да оставим геостратегията настрани. Имате ли да кажете нещо по двата бюджета. Ние сме се събрали тук за да обсъдим бюджета.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“ на учредената Гражданска контролно антикорупционна власт): Естествено е неуправляемостта на харченето на бюджетните пари предоставени на властовите институции да свърши в края на краищата и това може да стане като, правя предложение, дано да бъде чуто от всички политически партии, давам предложение: 0,5% от бюджета на всяко министерство да бъдат отделени за финансиране на контролната антикорупционна власт. По този начин липсата в Конституцията и в нашето законодателство за обратна връзка и контрол на начина на функциониране на властта и начина на харчене на парите да бъде частично заменено до тогава, докато нашето общество узрее и си избере нова Конституция, която да гарантира управляемо, проспериращо и процъфтяващо общество.
Благодаря за вниманието. Надявам се апелът ми да бъде чут от всички политически сили.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Сега предлагам, ако няма други въпроси и изказвания от страна на народните представители, да дадем думата на гостите ни – Министерството на финансите, министър Лукарски и министър Ангелкова, най-вероятно ще се появи всеки момент.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Съвсем конкретно ще отговоря на зададените въпроси, без да се разпростирам в политически изказвания и други подобни.
На въпросите на господин Байрактаров относно тези 3,2 милиона, които се появяват повече в бюджет „Персонал“ – става дума за точно 120 човека. В новата дирекция, която е към Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, която е свързана с новите промени в законодателството в областта на контрол на язовири. Това са екип от 120 човека със специализирано образование „хидроинженери“, които не са толкова лесни за намиране, предвид високия ценз на заплащане в тази област. От тези 3,2 милиона: два милиона – 2,160 са заплати. Останалите са осигуровки и разходи за нещатния персонал по ПМС 66.
По втория въпрос, който е свързан с Комисията за защита на потребителите. С доста от нещата, които казахте, съм съгласен с Вас, но трябва да Ви обърна внимание, че секторните комисии са нещатен персонал и не би следвало да търсите тяхното заплащане, там където го търсите, то минава през издръжката на Министерството на икономиката. Тези 70 хил. лв., които за заделени за Сдружение защита на потребителите, през които минава оформянето на тези комисии, всъщност не са пари за заплащането на тези секторни комисии, а са пари, които са свързани с функционирането на тези НПО-та, на тези сдружения. Отделно ще Ви обърна внимание, че Комисията за защита на потребителите е спечелила проект през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, който е свързан единствено и именно точно с заплащането на секторните комисии.
По третия въпрос – за увеличението на общите административни разходи, при нас няма такива и ще Ви обърна внимание, че намаляването по принцип на административната тежест, една от целите му е свързана с намаляването на средствата в бюджета за заплащане на такива административни разходи, а не с увеличаването.
По въпроса на господин Бойчев, мисля, че миналата година, пак по същото време разисквахме този въпрос, господин Бойчев, не съм сигурен, но развитието на конкурентоспособността и насърчаването на малките и средни предприятия и износът им, не може да бъде субсидиран през държавния бюджет, при положение че за това е отделена специална европрограма – Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която неслучайно е към Министерството на икономиката.
Това са съвсем накратко отговорите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерството на финансите.
КИРИЛ АНАНИЕВ (заместник-министър на финансите): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров, аз не бих искал да споря с Вас дали това е най-добрият бюджет, дали има други инструменти и лостове, които да подобрят неговото изграждане и функциониране, но мога категорично да заявя, че с този бюджет правителството за първи път поставя ясно и точно определени приоритети за следващата година и то не както беше казано от някои преждеизказващи се, че без да има наченки на реформи в съответните сектори.
Ако започнем от образованието, Вие знаете, че не осигуряваме само заплати в образованието, а осигуряваме всички мерки, които са свързани с повишаване ефективността на предучилищното и училищно образование. Също реформа тече и във висшите учебни заведения, където стимулираме специалностите и професионалните направления, за които имат вид на висока рейтингова оценка, висока степен на реализация със съответните финансови инструменти и механизми. Такива процеси текат и в системата на здравеопазването с оглед оптимизиране съотношението на ефектите между доболничната и болничната помощ. Нещата, които се случват в отбраната са доста стар проблем. Стигнахме до една ситуация, в която трябваше едва ли не да започнем отново. Мисля, че това е правилно решение и това ще доведе до увеличаване сигурността както на нашите граници, така и сигурността на българското население. Няма никакви самоцелни предвидени политики, които да са заложени в бюджета за следващата година. Освен това, на базата на това, не мога да кажа, че това е бюджет на застоя. Бюджет на застоя значи, че не се случва абсолютно нищо, а както виждате във всичките тези шест, не говоря даже за шестия приоритет, който е ускорен от усвояване на европейските средства, там стои големият залог не само за приобщаване на държавата към средноевропейското равнище на останалите страни членки, но тук е свързана и работата на бизнеса, неговото функциониране и така нататък. Тоест, зад това ускоряване на средства от Европейския съюз стои една много по-сериозна цел, която ние ще гоним много усърдно през 2017 г., тъй като има определено забавяне на усвояването на средствата през настоящата година.
Във Вашето изказване забелязах някакво определено противоречие, може би да не съм Ви разбрал. Казвате, че това е бюджет на бедността, а в същото време, следващото изречение започвате да атакувате разходите за персонал, които са предвидени в бюджета за 2017 г. Съвсем откровено мога да Ви кажа, че завишаване на разходите за персонал са предвидени в сфери, които са критични в публичния сектор. На първо място, това е увеличението на заплатите на учителите. Вие знаете, че качеството на образователния процес с хора обезверени и хора, които имат ниски доходи не се получава.
На второ място, това са трите социални агенции, които са към Министерството на труда и социалната политика, които всеки час се сблъскват с гражданите, които ползват техните услуги, а работят за по 600 – 700 лв. и малко повече от това. Това е увеличение на двете събирателни агенции – на НАП и на Митниците, които също заплатите им са далече под 1000 лв., а искаме да реализират тези високи приходи, които искаме да бъдат реализирани през тази и следващата година. Има стимулиране и на двете системи на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт, които де факто осигуряват изпълнението на функциите на тези два самостоятелни бюджета на сравнително ниско равнище на доходите. Така че там, където ние сме преценили, че има проблем, че той трябва да бъде решен за да може тези структури на публичния сектор да изпълняват своите функции, хората да са ангажирани, съвестно да изпълняват тези задачи, ние сме предвидили, макар че всичко това, за което говорим става в рамките на 40% от брутния вътрешен продукт – 39,8, Вие казвате има пари. Има пари, но има и фискални правила. Законът за публичните финанси не позволява да надхвърляме разпределение на брутния вътрешен продукт повече от 40%. Е, ако тръгнем с Вас сега, тъй като аз ще обикалям и по другите комисии, този разговор ще бъде във всяка една комисия, във всяка една комисия ще се искат милиарди или стотици милиони. Няма как да се получи. Разбирате ли? Не може да продължим фискална стабилност, да спазваме фискални правила, да гоним маастрихтски критерии и да говорим такива приказки, които биха надхвърляли значително тези правила и да влезем в някакви процедури, от които едва излязохме сега, за да направим същата грешка, която беше дотук.
Един конкретен въпрос, който зададохте Вие, за дълга. Дългът не е 1 млрд. 900 предвиден, а е 1 млрд. 200. Той е само вътрешен дълг. От тези милиард и 200, 800 милиона са за излизане на падежиращ дълг и 400 евентуално, ако ни потрябва да съфинансиране на европейските програми.
Казвам Ви откровено, може да не се стигне до ползване на нито една стотинка от тези пари, но ние сме длъжни да гарантираме, че, ако се случи нещо, те ще бъдат налице. Ние имаме достатъчно стабилен финансов фискален ресурс, но Проектът на бюджет, като всеки един бюджет, той е проекция на това, което ние считаме, че ще се случи през следващата година. Нека да го има, това е резерв, който ще ни даде спокойствие при нарушаване на пазарите и влошаване на икономическата ситуация в Европа и света, ние да сме си гарантирали възможност за погасяване на падежиращите дългове, а също така и да осигурим усвояването на европейските средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ (заместник-министър на финансите): Извинете, само за съдебната власт, господин Председател.
Понеже стана въпрос за съдебната власт, а това е важна тема, сигурно ще стане, извинявайте госпожо Министър, сигурно това ще стане тема и в пленарна зала.
За първи път от толкова години предложението на Висшия съдебен съвет е толкова близко с предложението на Министерството на финансите, респективно на правителството. Ние нямаме абсолютно никакви различия в областта на разходите за персонал и хората, които всъщност дават живот на тази съдебна система, тоест те могат спокойно да изпълняват всичките функции, които са им дадени и с Конституцията и със Закона за съдебната власт. В същото време сме осигурили необходимия ресурс за прехвърляне на имуществото - сградния фонд, хората, които го поддържат и така нататък от Министерството на правосъдието към съдебната власт. Имаме малки различия по отношение на издръжката, но водим разговори с тях, при едно оптимизиране на разходите на системата, аз мисля, че такъв проблем няма да има.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на туризма. Много накратко.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, по отношение на различните коментари, които имаше в частта за бюджета на Министерството на туризма. Първо, благодаря за Вашата оценка за положителните резултати. Наистина те са вследствие на съвместните усилия, както на парламента и работата на Комисията по икономика и туризъм, на Министерството, на бранша, да не забравяме, защото е изключително важно страната да бъде на едно от челните места като предпочитана туристическа дестинация.
Съгласна съм, разбира се, че средствата за национална туристическа реклама не са достатъчни, но смятам, че това 30-процентно увеличение, което успяхме да постигнем, е заложено в Проектобюджета за 2017 г., както казах, е стъпка в правилната посока и би подпомогнало усилията на министерството в посока за утвърждаване позициите, които успяхме да извоюваме тази година и особено през лятото, като летния туристически продукт е основният, който формира основната част от приходите от туризъм.
По отношение на въпроса на господин Байрактаров за бюджетна Програма „Администрация“. Бюджетната програма обхваща дирекциите от общата администрация, административните структури и служителите, които са на пряко подчинение на министъра на туризма, в случая, тоест политически кабинет, инспекторат, вътрешен одит, извън, разбира се, Дирекцията „Обща администрация“, които при нас са дирекциите за „Финанси и управление на собствеността“ и Правна дирекция и „Човешки ресурси“. Тук изключително важно за министерството е това увеличение, което имахме по отношение на персонала, тъй като поради разделянето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2014 г. ние не успяхме да запълним целия необходим щат заложен в щатното разписание на Министерството на туризма. На практика, извън това увеличение, в тази Програма „Бюджетна администрация“ ние нямаме никаква друга, освен увеличението, съответно, което е на осигурителните вноски, съобразно, разбира се, закона.
Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За кратка реплика давам думата на господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, само ще припомня, че преди година и половина в тази зала Вие поехте публично ангажимент да ми представите натуралните показатели на разходите на НЗОК, нещо, което не изпълнихте.
Що се касае кой е в противоречие и кой не е, не аз съм приел с постановление прагът на бедността да е 300 лв., не аз, както Ви каза и бизнесът, тактично премълчах тези неща, не съм дал анализ на ефективността от милиардите, които ще се вложат за саниране, само че и не аз дадох отчет, в който санирането на един апартамент струва скромните 100 хил. лв. Справка отчетът на от Лиляна Павлова.
Що се касае до застоя. Както и бизнесът Ви го каза, аз умишлено не исках да Ви го казвам, всъщност този ръст не е плод на държавна политика. Той е плод на стечение на обстоятелствата. Поздравих министър Ангелкова за това, защото тя успя като министър да извлече максимума от това стечение на обстоятелствата. Само че това стечение на обстоятелствата никой не може да каже дали ще го има и 2017, по-вероятно няма да го има, а да не говорим за 2018 г.
Дотук предполагам, че съм бил пределно ясен и приключвам защото е некоректно, когато говорите за бюджет, пак повтарям, да не сте приложили показателите в натурално измерение. Така се прави бюджет. Така са ме учили мен. Така съм преподавал като преподавател на всички тези, които съм учил, да изготвят бюджет. Защото за 100 лв., ще Ви го обясня простичко за да го разберат и другите, ако днес тук има 100 стола, на стойност 100 лв., но утре те са пак 100 стола, но на стойност 150 лв., това не означава, че имаме някакъв прираст и някакво движение. А Вие точно това предлагате, точно това ни предлагате в този бюджет. Ето, това е простата и елементарна логика на бюджетирането. Дотук ще спра, за да не влезем в по-сериозни дебати.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, последно изказване?
Заместник-председателят на Комисията.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри и заместник-министри! ГЕРБ ще подкрепи бюджета. Той е консервативен и изпълним, при намаляващ дефицит и запазване на данъчната система. Държа все пак да отбележа, че има преизпълнение на приходите през 2016 г., увеличаването на събираемостта се превърна в една постоянна тенденция, изсветляването на сивия сектор, намаляването на контрабандата и благодарение на преизпълнението на приходите, тази година бяха подпомогнати много общини, именно в тази връзка за уеднаквяване на развитието на различните региони в страната. Бюджетът осигурява продължаване на реформите в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера, да, има увеличение и на бюджета, свързан с отбраната и сигурността и предвид обстановката в която се намираме, това е абсолютно необходимо.
Искам да призова и за нещо друго. Бюджетът в този му вид е максимално балансиран и е недопустимо да се правят големи промени в него сега, между първо и второ четене, предвид и това, че най-вероятно ни очакват избори, не би трябвало да го използваме предизборно, тъй като това просто ще бъде чист популизъм.
Ние от ГЕРБ ще подкрепим бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, няколко думи ще кажа и аз по бюджета и приключваме защото доста от колегите участват в други комисии. Знаете, че днес почти всички комисии и утре преди обяд имат заседания.
Да, мога две неща да подкрепя категорично – консервативен и изпълним бюджет. Само че ние забравяме, че той е правен от хора, които само след няколко месеца, а може би и след няколко дни, ще има друг състав на кабинета и други хора ще се занимават с този бюджет.
Защо считам, че липсват приоритети? Не мисля, че големият приоритет на този бюджет с огромна сума са трето поколение изтребители и две фрегати. Не мисля, че залагаме ръст, който ще ни разреши да догоним, най-малкото съседите ни. Вие знаете резултатите, които за тази година се очакват – Румъния очаква 6%, Чехия очаква почти 5%, Полша над 5%. Със заложения ръст ние продължаваме да изоставаме.
Няма да говоря за бизнес климата, казаха се доста неща.
По дълга няма да взема отношение, аз мисля, че това което чухме звучи логично, но най-вероятно дебатите ще бъдат в зала.
По туризма – предложението на господин Бойчев беше да седнем, то така или иначе, парламентът най-вероятно ще работи до 22 януари или някъде в този порядък. Трябва до тогава да видим най малко няколко закона, които не са политически ангажирани и които задължително трябва да влязат. Аз лично считам, господин Бойчев, а и колегата знае, че този закон, ако успеем да го прокараме, би било добре защото не виждам никакви политики в него, а следващата година е много важна и за нашия туризъм – и за зимния, и за летния.
Нещо, което не успяхме да постигнем тези две години, включително и нашата Комисията, минаваха закони, по които ние сме водещи и така и един път не чухме така наречената „оценка за въздействие“, тоест, приемайки всяко едно нещо какво струва и какво води след себе си.
И последно, за което ще дебатираме и в зала, какъвто и бюджет да приемем, каквито и ръстове да си поставим, каквито и приоритети като демографска раждаемост, образование е поставено, аз определено считам, че големият проблем, все пак, са доходите. Със средни доходи от 450 евро няма как да задържим българските граждани да работят тук. И това е големият проблем на икономиката ни.
Според статистиката на Националния статистически институт след 27 та година е най-големият отлив на българи в Англия. С много сериозни темпове стои проблемът, миграцията продължава. Липсва не само квалифицирана работна ръка, а липсва всякаква работна ръка. Това е една от темите, която също бих желал да коментираме по новия бюджет. Приключвам засега. Оставяме сериозните политически дебати за зала. Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, имате пред себе си два варианта, както винаги. Знаете, че винаги гласуваме два варианта за решение.
Първо, гласуваме законопроекта за държавния бюджет на Република България 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 и, след което ще гласуваме Законопроекта на държавния бюджет със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Моля, който е за приемането на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет, да гласува.
Гласували: „за“ - няма, „против“ - 5 и „въздържали се“ - 8.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ - 8, „против“ - 4 и „въздържали се“ - 1.
Приема се.
Законопроектът на държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, е приет с 8 на 5 гласа.

Следваща точка: РАЗНИ.
Имам добра новина – утре няма да имаме заседание.
Благодаря на гостите вносители, на министри.
Дай Боже да продължим заедно!
Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 11.40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Галина Мартинова