Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
23/11/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 23 ноември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум – откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително, заедно с материалите.
Първо, ще трябва да го гласуваме:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г., за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, ако позволите, предлагам да включим още една точка в дневния ред: да разгледаме Закона за енергийната ефективност.
Там сроковете са кратки, тъй като имаме наказателна процедура. Става въпрос за мотивирано становище от Европейската комисия за липси и непълноти в транспонирането на две директиви на Европейския съюз – Директива 27 от 2012 г., и Директива 31 от 2010 г.
Нищо политическо няма в законопроекта. Предложенията са чисто редакционни.
Правя процедурно предложение да включим и тази точка в днешния дневен ред.
Водеща комисия е Комисията по енергетика. Там ще го разгледаме утре и ще се опитаме през следващата седмица да влезе в пленарната зала.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата по предложението на Делян Добрев.
Знаете, че ние никога не гледаме закон, по който не сме водеща комисия преди законът да мине през водещата комисия. Този път по молба на колегата Добрев и на Министерство на енергетиката правим това изключение.
Има ли някакви други предложения, съображения или да гласуваме включването му в дневния ред? Няма.
Моля, който е „за“ да приемем дневния ред с три точки, в това число и допълнената от господин Делян Добрев, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г., моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет с допълнителната т. 3.
Точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г., за първо гласуване.
Гости са:
от Министерството на външните работи: Христо Ангеличин – заместник-министър на външните работи; Мария Стоева – директор на дирекция „Управление на собствеността и материално-техническото осигуряване“; Пламен Георгиев – директор на АДИС (Агенция „Дипломатически имоти в страната“);
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет;
от Българска стопанска камара – Добри Митрев – директор Браншови организации в БСК.
Предлагам да започнем работа по тази точка.
Ще помоля господин Ангеличин много накратко да вземе думата, тъй като темата е ясна, мотивите са известни. Ние редовно четем всичко и сме запознати с тях.
Имате ли да добавите нещо допълнително извън онова, което е описано в мотивите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Господин Председател, дами и господа народни представители! Те са ясно изложени.
Това, което ще кажа с две думи е, че се опитваме да защитим тези имоти, защото противно на схващането, че са с отпаднала необходимост, това са имоти, които носят доход на дружеството. Тези имоти, които се използват целево, те не носят никаква доходност и всъщност от единия джоб минаваме в другия, тоест това дружество ще спре да съществува, ако продължи с това темпо да се изкарват имоти от патримониума.
Имаме международни договори, които също са застрашени, ако, как да кажа, тази изненада, която ни поднесе Агенцията за приватизация продължи в същия дух, по същия начин. И затова сме се принудили да се опитаме да защитим тези имоти.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Караниколов, заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
По принцип Агенцията за приватизация подкрепя предложението, държа обаче да обърна внимание на следното.
Така направеното предложение означава, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не може да извърши приватизация на тези актив, но съм длъжен да посоча, че на по-голямата част от тях, въпреки че ще има забрана за приватизация, самото дружество ще може да извърши разпоредителни сделки.
Видно от това, благодаря на господин Димитров, че беше поискал една справка, от която се видя, че самото дружество е продало много повече активи, отколкото Агенцията за приватизация е продала, след решение на Министерския съвет.
В случая повечето от офисите, гаражите и имотите, които се ползват от дипломати, ще могат да се продадат от самото дружество след решение на Министерския съвет. Там, където се ползват дипломатически представителства, има и такава практика, те ще искат съгласие за продажба, прави се пряко договаряне. Мисля, че съм прав в това.
Законът за приватизация изключва продажбата на жилища. Тук има офиси, но те са в жилищни сгради, лесно може да се преобразуват, както и изключва продажбата на гаражи, тук има такива. Тоест, искам да обърна внимание, че тези активи все пак могат да бъдат продадени не чрез приватизация, а от самото дружество.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Руси Статков съм – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Вземам думата, защото има два принципни въпроса, които са и в законопроекта, който ще се разгледа в следващата точка от дневния ред.
Какво всъщност правим? До толкова доколкото имаме законодателство, имаме Конституция, от една страна, а от друга страна имаме практика. В този смисъл аз считам, че сме стигнали до парадокс, в който, ще ме извини господин заместник-министъра, той каза: били сме изненадани от Агенцията за приватизация.
Изненада няма! Между Изпълнителния съвет, който е внесъл в Надзорния съвет няколко писма, има кореспонденция с Министерство на външните работи, и в тази кореспонденция министерството първо казва, че не е съгласно. Впоследствие, в писмо от месец юни вече каза, че е съгласно.
Вижте, моята позиция беше различна от тази на членовете на Надзорния съвет и на Изпълнителния. Тя беше в тази посока, в която Вие говорите, само че аз твърдя на базата на Вашите писма, на последното писмо, че Вие сте дали съгласие. По същество Вие оспорвате една от обособените части, само една от обособените части, така че нека да бъдем точни във фактите и да не стигаме до абсурди.
И продължавам по-нататък. Очевидно имаме различно тълкуване от закона. Казвам „очевидно“, което заместник-министърът, който е подписал първото писмо го тълкува, примерно, като мен, но министъра не го тълкува по-нататък така.
Така че въпросът стои принципно за законодателството от гледна точка на това – яснота и норми, които допълнително, като изменение и допълнение се включват и позволяват и друго тълкуване, и друго виждане, така че аз не упреквам колегите, защото в медиите се появиха различни тълкувания по повод на моята позиция. Аз считам обаче, че тук, днес, пред народните представители трябва да кажем ясно и категорично, че действително се налага да се направи преглед на законодателството, специално и в нашата материя, и на специалния закон, особено от гледна точка на това – що е структуроопределящо предприятие или фирма, що е съществена част от неговата дейност, без която то не може да продължава, защото по-нататък считам, че трябва да се направи преглед и в Закона за собствеността.
Режимът на продажба на имоти държавна собственост, вън от Агенцията, което се случва по линия на това, че са, примерно, в предприятия, за съжаление, не е онзи публичен и не е онзи прозрачен, който става в Агенцията. В Агенцията не се допускат цени, по-ниски от данъчните. В Агенцията има процедури, в които действително не се нарушава общественият интерес. Казвам го най-отговорно!
Това, за съжаление, го има като пропуски в Закона за собствеността, които позволяват не само в случая с прословутите Конюшни, но и други случаи на цени, които са занижени и се продават имоти държавна собственост, така че това е вторият въпрос.
И третият въпрос, разбира се, съвсем принципно – ние считаме, че всякакви други изменения, които касаят нашата работа трябва действително да бъдат съгласувани във философията на закона и подзаконовите актове, на специалния закон, и се надявам да ни дадете възможност да обясним на народните представители за един сериозен проблем, който пак така – ад хок, е приет в рамките на промени на закон.
Завършвам с това – ако действително Министерският съвет, който е вносител на законопроекта счита, че така се тълкува закона, нашия специален закон, че всички дружества, които са записани, трябва да си изпишат и обособените части, то тогава това трябва да бъде ясно и категорично поставено и тук, в Комисията, а не да се внася само за едно министерство, примерно, както е било за спорт и на основата на Изпълнителния съвет, на решението, се тълкува така, сега Вие го правите. Ами останалите, които не са внесени с обособените части?
Не го упреквам министъра на външните работи и заместник-министъра. Казвам, че се слагат различни практики, което вече позволява съвсем, съвсем различни тълкувания и общественият интерес, който предизвиква дебати в различни посоки, в това число и създаване на настроения, които не са полезни нито за изпълнителната власт, нито за законодателната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Искам само да Ви обърна внимание, че най-вероятно това, което пледирате към народните представители, ще трябва след април месец да го правите на следващото заседание със следваща група народни представители. Късно е вече да коментираме тази тема.
Предстоят ни още само две заседания до приключване работата на парламента. Темата е актуална.
Господин Байрактаров има заседание на друга комисия и помоли да вземе думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председателю!
Не бързайте да закривате Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие работите по темата сериозно! (Оживление. Смях.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Все пак е Коледа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз да не сбърках с това съобщение…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Случват се и Коледни чудеса! Не се натискайте, местата са заети! (Смях. Реплики.)
Това е малко да разпуснем обстановката. Гледам – всички са се стегнали. Животът не приключва! Някои ще сме отново в следващото Народно събрание. Други – няма да са. Това е друга тема. (Реплики.)
Сега – сериозно по въпроса.
С това, което каза господин Статков, в голяма степен абсолютно съм съгласен с него. Ние сме коментирали и при предходни промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, особено когато беше на пожар отменен § 8 от този закон, с което България загуби едни скромни 200 млн. лв., пък сега казваме, че няма пари за пенсии. Това е друга тема.
Всъщност аз ще подкрепя законопроекта, внесен от колегата Мартин Димитров по втора точка, но искам да обърна внимание на няколко важни неща – преглед в тази посока наистина е необходим. Необходим е, защото, уважаеми колеги, дори след няколко дни, като приемете и бюджета на второ четене ще видите, че има един много интересен член в този всяка година приеман закон, в който бюджетни организации, които помещават държавни и общински собствености и сгради, не дължат наем.
Оказва се обаче, че огромна част, като започнем от сградата, в която се помещава Националната здравно-осигурителна каса, години наред плаща безумни наеми, и не само тя, а страшно много държавни и общински организации, а в същото време се разпродава – ей така, държавна собственост под формата на приватизация, без да е отчетена необходимостта от такъв сграден фонд.
Е, питам Ви: нормално ли е ние да продаваме сграден фонд, който е необходим, а в същото време годишно да плащаме около 350 млн. лв. наеми за сгради. Ето това искам да ми отговорите простичко и да ми кажете това нормално ли е според Вас, защото аз считам като икономист, че е изключително ненормално.
Няма да влизам в подробностите как се приватизират сгради, как едни 20-годишни младежи изведнъж се сдобиват с милион. Да, знам, че можете да ми кажете, че те са получили заеми, привлекли са средства. Само че нали Ви е ясно, че поне аз не се считам за наивник и като човек, който се е занимавал с доста сериозен бизнес знам как се привличат средства, какви гаранции трябва да имаш, за да обезпечиш привличането на средства и ми е много интересно едни 20-годишни калпазанчета, без да искам да ги обиждам, казвам го шеговито, как са привлекли такъв ресурс, за да закупят, например, този сграден фонд, който по мое мнение струва поне десет пъти по-скъпо.
Няма да коментирам оценките по какъв начин се правят. Няма да коментирам и за продажбата на царските конюшни. Това са теми, които вече са от една страна изчерпани, но от друга страна са сериозни примери, та въпросът ми е: имате ли намерение да направите такъв преглед и това тълкуване аз бих го насочил точно в тази посока.
В тази посока – целесъобразност на приватизация на сграден фонд, наистина някак си липсва този аспект в законодателството. Защото само след няколко месеца или година мога да Ви кажа кое ще бъде изтропосано на масата за продажба. И това са апетитните имоти на голяма част от лечебните заведения и неизползваните сгради. Тихо, кротко ще бъдат извадени от Забранителния списък и ще бъдат тропосани на масата. Мога от сега да Ви го заявя. Каква ще бъде целесъобразността никой не може да каже.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, но много накратко.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Наистина накратко ще отговоря.
Мисля, че повечето от Вас тук, които са били и в предходни мандати на парламенти знаят, че Агенцията многократно е поставяла въпроса, че липсва регистър на държавните имоти. Имаме го и писмено, официално пускано, както и до Народното събрание, така и до министри, регионално развитие, министър-председател.
Освен това липсва регистър и на имотите, които се управляват от държавните дружества.
Ако се направят тези регистри всички точно и ясно ще знаем какви имоти има и ще решаваме как можем да ги управляваме. Към момента липсата на тази информация пречи.
Примерно, помещението, което Агенцията за приватизация ползва, е предоставено с Решение на Министерския съвет от областния управител. От примерите, които посочихте: да плащат наем, а не ползват такива сгради, не мога да отговоря, но е много важно да се направи регистър за държавните имоти и на имотите на дружествата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Руси Статков каза няколко неща, част от които – неистини. В нито един момент, никой от Външно министерство не се е съгласявал с продажбата на тези имоти. За разлика от Вас, аз държа двете писма, които са до господин Караниколов. Мога да ги цитирам абсолютно дословно.
В първото писмо се казва, че не сме съгласни. Във второто писмо сме поставени пред свършен факт, в което ни се казва: ще стане, поне си искайте парите, щото и тях ще загубите. Ние казваме: моля Ви, дайте си ни парите. Това се казва в тези две писма.
Отказвам по всякакъв начин да слушам, че някой във Външно министерство се е съгласил с продажбата на тези имоти, защото ние ги браним тези имоти от повече от година и половина. И защото имаме списък от оставащи имоти, включително базата и всякакви други неща, и затова правим това, което правим в момента.
Моята информация, господин Статков, е, че Вие дори не сте гласували „против“, били сте „въздържал се“. Човек с „въздържал се“ просто няма мнение, нали? Ако е „за“ е за, ако е „против“ е против. На въпросното заседание Вие сте „въздържал се“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Разследване няма да правим тук.
Един въпрос – накратко, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Председател, аз имам въпрос към господин Караниколов.
Господин Караниколов, не стана ясно защо бързахте с приключването на сделката за Дипломатически клуб „Бояна“.
От наши въпроси към вицепремиера Дончев и към министър Горанов става ясно, че тече данъчна проверка спрямо купувачите. Вие вероятно сте информирани затова. Но у мен остана едно чувство, че се е бързало преди да приключат тези проверки Вие да финализирате сделката. За какво беше това бързане?
И вторият ми подвъпрос е: от миналото заседание мисля, че многоуважаемият председател Кънев Ви попита под кодовото наименование „Дипломатически клуб – Бояна“ какви имоти влизат. И Вие тогава не ни отговорихте на въпроса. Да Ви дадем нова възможност – да ни ги кажете, ама да ни ги изброите така простичко, че да няма като миналия път колебание какво точно е продадено. Не отговорихте на въпроса на председателя Кънев миналия път, когато имахте тази възможност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли желание? По-скоро информация имате ли?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря.
Първо, процедурите в Агенция за приватизация са точни и ясни. Има си срокове, в които Изпълнителният съвет е длъжен да внесе документацията в Надзорния съвет.
Длъжен съм да Ви обърна внимание, че ако Надзорният съвет не се произнесе в 15-дневен срок след срока, когато изтече, на Изпълнителния съвет, договорът влиза с мълчаливо съг-ла-сие! И това е написано в Закона.
Има много случаи, когато точно така са приемани приватизационни сделки – Надзорният съвет не ги разглежда и те влизат… Да, включително и с БТК е така. (Реплики.)
Няма значение. Това е, което искам да Ви кажа.
Сега въпросът за проверките мисля, че е по-важен.
Има две задължителни проверки, които Агенция за приватизация извършва.
Първо, иска декларация за произход на средствата, която се изпраща на данъчните. Мисля, че имате доста повече опит от мен и знаете какво проверяват данъчните. Данъчните не могат да проверят, тоест те проверяват, но те по никакъв начин с тази проверка не могат да развалят сделката. Те проверяват дали конкретното лице си е платило данъците. И ако не е – започват данъчна ревизия.
Въпросът е такъв – другата проверка е по мерките за изпиране на мръсни пари, така наречения Закон. Там го проверява Финансово разузнаване. Ако там има проблем, тогава вече не може да имаме сделка.
Ние имаме информация от компетентните органи, получена официално, че след извършена проверка – банков заем, банков кредит, тоест не виждам какво може да се проверява. Официално имаме документ, с който е запознат и Надзорния съвет и те са си взели решението. А относно данъчните – моля Ви, имайте го предвид, че те могат да направят данъчна ревизия дали са платили. Когато идва по силата на банков заем, какво се проверява от колегите от НАП? Благодаря Ви.
По втората тема, освен дипломатическия имот е продаден един магазин в район „Изгрев“, а също така и към магазина има помещение-ресторант, което се ползва за ресторант, но по документи е прилежаща част към магазина и едно бивше посолство, което нямало наематели и не се ползва, в район „Изгрев“. Това са предмет на обектите на приватизация…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, накратко! Не сме в зала, телевизии няма включени!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съвсем кратък въпрос, понеже това ме заинтригува, което казва господин Караниколов.
По медиите информацията, която беше подадена, е, че всъщност заемът не бил банков, а бил междуфирмен заем и в момента НАП проверявала дружеството, което е предоставило средствата. Вие категорични ли сте, че става дума за банков заем, а не заем от търговско или някакво друго дружество? Тоест, става дума за банков заем?
И един подвъпрос: какво е общото между кв. „Изгрев“ и имоти в него и Дипломатическия клуб в Бояна, за да бъдат заедно в обособена част от дружество? По какъв критерий сте ги групирали в една обособена част като това явно са имоти в различни краища на столицата, вероятно с различно предназначение включително?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Относно обединяването на процедурите – първият проблем беше в това, че в документите за собственост магазина и ресторанта са в едно.
Второто – оценката е направена въз основа на всички активи. Това е темата, която с господин Руси Статков искаме да поставим, тъй като между първо и второ четене Законът за приватизация беше изменен и беше отменен един текст към Закона за приватизация и следприватизационен контрол вследствие на който към момента Държавната агенция и всички общински агенции не могат да възлагат процедури за оценка, правен анализ. От края на месец април дейността на Агенцията е бло-ки-ра-на, поради приемане на един текст не както е подаден от законодателя – Министерския съвет, а поради това, че е внесен между първо и второ четене без да е анализиран проблемът в закона.
Оттам се наложи с оглед на това, че ние изпълняваме план и програма, която е одобрена от Надзорния съвет, ние да възложим в една процедура оценка, правен анализ и информационен меморандум на тези обекти и те вървяха като пакет.
Длъжен съм да Ви обърна внимание, че това е практика, която се случва през годините, примерно, са правени лотове, пулове, не е нещо, което е необичайно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже няма да питам вече господин Караниколов, защото няма да отговори явно на този въпрос, ще взема да питам сега господин Статков.
Господин Статков, как така обединиха в един лот един имот, който се намира в Бояна с друг имот, който се намира в „Изгрев“ и даже, между другото, когато на предишна Комисия, сега разбрахме за тази работа, досега не бяхме наясно като Комисия, на предишното заседание, ще извадите стенограмата, като задавахме тези въпроси, Агенцията за приватизация не намерихте за необходимо да ни уведомите, че под кодовото наименование „Дипломатически клуб – Бояна“ всъщност има имоти, които се намират в „Изгрев“. Тоест, обяснете ни с простички думи как така решихте?
Защото това, което ни каза господин Караниколов, че общо ги оценявали, извинявайте, нали?! Звучи ми крайно несериозно.
Но Вие като човек, който прави впечатление, че търсите истината, поставяте правилните въпроси, оставихте добро впечатление сред нас, затова Ви питам: как така ги събрахте тези имоти в едно и ги оценявате заедно и ги продавате заедно?
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря.
Може ли, господин Председател?
Държа на истината и фактите. И тук действително ние разследване няма да правим, защото целта на Комисията вероятно днес не е такава, но действително фактите трябва да бъдат такива, каквито са.
Четири години АДИС е някъде в пространството – от 2011 до 2015. Беше извадена от Забранителния списък, нали така? И в рамките на това изваждане имаше различни писма на нашата Агенция, на Изпълнителния съвет, за това да се предоставят от обектите на АДИС тези, които не са с предназначение по Виенската конвенция и да се продават. Така ли беше? Така!
Следователно, във времето този процес не беше само в тази година. Когато влезе в Забранителния списък вече дружеството, нещата продължиха отново с писма, за които аз споменах в първото си изказване, между Изпълнителния съвет на Агенцията и ръководството на Министерството.
Аз не искам да обиждам нито министъра, нито заместника, обаче на мен ми звучи абсурдно и странно едно министерство в рамките на състава на правителството да не може да си отстои позицията, че Руси Статков ли ще я отстои, бе, господа?!
Кого упреквате? Да, моето „против“ или „въздържал се“ означава едно – несъгласен, и аз го заявих публично, обаче Вие сте седнали да упреквате мен днес, така че, господин Димитров, проблемът не беше от един ден. Проблемът беше четири години и имаше желание, имаше инвеститор, даже от Азербайджан идваха наши колеги и казаха, че имат интереси техни фирми да участват. Така ли беше? Така!
Да, можем да кажем ясно и категорично пред уважаемите членове на Икономическата комисия: има, ако щете, инвеститорски интерес, ако щете го наречете „апетити“. И комбинацията от имоти се е получила, защото има такъв интерес. Това е за мен обяснение.
Ние не сме искали специално обяснение от Изпълнителния съвет в тази посока. Не, не сме искали специално обяснение и не се налага.
В края на краищата, по отношение на другото – да, ние възложихме до толкова доколкото Надзорният съвет е взел решение да се води процедура, на Изпълнителния съвет се обсъждат тези въпроси, но, пак казвам, това стана със съгласието на правителството по същество.
Да, Министерският съвет, след като Вие сте там заместник-министър и министър, в лицето на заместник министър-председателя отговори на народни представители в контрола, нали така, господин Димитров? Отговори Ви, че той по същество тълкува разпоредбата, че може да се продава – заместник министър-председател! И какво излиза?
Руси Статков – член на Надзорния съвет, ще воюва с правителството?! Защото дадох няколко интервюта и казах, че – да, за мен това е незаконосъобразно! Казвам го и днес! Обаче става заместник министър-председател на парламентарния контрол и казва: господа, за нас тълкуването е такова и такова, и то заместник министър-председателя, който наблюдава Агенцията. Така че, завършвам – няма в България случайни неща! Няма!
За съжаление, въпреки усилията тук и на господин Кънев, и на други народни представители, този процес в предишни събрания да придобие повече прозрачност, да придобие повече обезпеченост, защото законната ипотека, господин Кънев, е един от вносителите на този законопроект, трудно става! Това е големият въпрос.
И действително се налага – ние в момента подаваме на Прокуратурата определени сделки. Налага се действително преглед и на законодателството, и на всичко това, което се е случило, защото в края на краищата въпросът за справедливостта от гледна точка на националното богатство и почти престъпното му, в повечето случаи ограбване, не говоря политически или идеологически, казвам на базата на фактите, защото ние сме ги подавали в старата Агенция за следприватизационен контрол колко сделки са предоговорени, колко сделки са на занижена цена, само че ние нямахме право и до днес нямаме право като Агенция да осъществяваме контрол от гледна точка на законосъобразност на сключената сделка. До толкова доколкото тя е била сключена, ние трябва да изпълняваме задълженията, които са поети с договор, така че празнотите в законодателството, в това число, което казвате за младежите – да, привлекли са пари. И това в случая в обществото е морален въпрос, но от гледна точка на закона, той е допустим и ДАНС ни изпрати, ние имаме писмо и аз го нося, пред мен е, че всичко е наред. Дали са им пари назаем. Това е!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване, защото начинът, по който тръгнахме, първо, ние не сме разследващ орган, такава Комисия не е създадена. И, второ, накрая ще ме оставите по трета точка да гласувам само аз със Савеклиева.
В момента текат и други комисии и се чувствам доста самотен в този състав.
Моля от народните представители, който е „за“ приемането на т. 1 от дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г., се приема за първо гласуване.
Благодаря на вносителите.
Аз искам само една забележка да направя, защото този парламент явно няма да има възможност това, което Руси Статков предлага, да направим преглед и да видим какво правим нататък.
Вие сами разбирате, че това е пълен нон сенс – на три страници описание на апартаменти, мазета и магазинчета, да влизат в парламента в залата при положение, че аз не знам колко са фирмите в Забранителния списък. Те са сигурно 70 или 80. Всички те са при нас. Ние ще трябва да направим подкомисия по магазинчета и всичко останало. Това е пълен абсурд в нашата Комисия, нашият парламент да се занимава с тези списъци!
Утре ще гръмне скандал с обособена част в една болница. Вдруги ден ще гръмне с едно училище и продължаваме по нещо, което е абсурд! Затова действително след началото на следващия парламент дайте някакви законодателни промени, за да спрем с…
По тази точка приключваме дебатите, гласувахме, благодаря на вносителите.
Имам едно предложение – да направим едно леко разместване, защото колеги бързат за друга комисия. Имате ли нещо против да разместим втора и трета точка, за да мине Министерството на енергетиката? Не се приема.
По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., за първо гласуване.
Колеги, давам думата на представител на вносителите, който разчитам в рамките на следващия един час да приключи представянето. (Оживление.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Съвсем накратко.
Какво казахте, господин Председател? Казахте така: не може да се включват в Забранителния списък магазинчета, офисчета, едно по едно. Точно това сме предложили и сме казали, че законодателят от самото начало е казал именно това, че едно предприятие като е в Забранителния списък, не могат да се продават обособени части от него.
Тук за мен има едно неправилно тълкуване на закона, защото ако приемем, че едно предприятие е в Забранителния списък и то бъде разделено на три обособени части и те бъдат продадени, накрая ще остане само табелата. Само табелата ще стои в Забранителния списък и задълженията, а Агенцията всичко ще е продала.
Правилното тълкуване на закона е, че в Забранителния списък може да има или цели предприятия, или обособени части, но не и двете, както си тълкува закона Агенцията за приватизация. Законодателят никога не е имал предвид това, което Вие сам казвате, че в този Забранителен списък ще бъдат написани отделно 170 магазина. Никога такава идея не е съществувала.
Затова аз Ви призовавам, колеги, ще бъда кратък! Да се държим отговорно и сериозно и да кажем, в този тълкувателен законопроект следното нещо: никога Агенцията за приватизация не е имала право да продава обособени части от предприятия от Забранителния списък. Никога! Това, че тя неправилно си е тълкувала закона…
Това е нашето мнение. Ние така разбираме закона, това е нашето мнение и това Ви предлагаме за гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Искам за протокола да прочета и гостите ни по т. 2: Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ от Министерство на икономиката, и Лъчезар Борисов – началник на отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие“.
Колеги, по втора точка от дневния ред имате становища на три институции. Те в различна степен – кой по-рязко, кой по-меко, са дали отрицателно становище на предложението на колегите. Това са Министерство на икономиката, Министерство на финансите и Агенцията.
Имате думата по т. 2 от дневния ред.
Накратко, имате думата, господин Караниколов.
Становището ние сме го гледали, чели сме го, знаем го.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Накратко, но ще е малко по-различно от становището.
Първо, наистина благодаря Ви. Трябва да се разгледа тази тема задължително.
Прав сте, не може всяко едно дружество в Забранителния списък, абсолютно всички имоти да се описват, това е… Нека да не използвам думата.
Трябва да са имоти от национално значение. Мога ли да питам вносителите един въпрос – знаете ли колко имота, не говоря за обособени части, а имоти на търговски дружества, включително от Забранителния списък, се продават годишно и не от Агенцията, забележете?! Не от Агенцията!
С какво обособената част е по-атрактивна или по-ценна от един имот?
Едно друго питане: знаете ли от кога се продават обособени части на дружества в Забранителния списък? От Закона за приватизация и следприватизационен контрол, от неговото приемане, от 2002 г. Знаете ли къде можете да го видите? В отчетите на Агенцията, която на шест месеца и годишно ги внася в Народното събрание – точно и ясно написано: приватизация на ВЕЦ еди кой си, обособена част от НЕК.
Хайде сега да се върнем на Закона за преобразуване, приватизация на държавни и общински предприятия. Тогава същото е правено. Имало е отраслови забрани за приватизация, а какво сме правили? Продавали сме ВЕЦ-ове от НЕК. НЕК е било с отраслова забрана за приватизация на цялото дружество, тоест да казваме, че логиката на закона е била такава каквато Вие казвате, а всички досега да са си мислили, че е друга, ми се струва малко парадоксално, защото текстът, който последно е изменен, който казва, че Народното събрание по предложение на Министерския съвет решава за обособени части, включени в Забранителния списък е от 2008 г., бр. 65 на „Държавен вестник“.
Обръщам внимание, че със същия брой на „Държавен вестник“ от същата година – бр. 65, в Забранителния списък от Национална спортна академия са вкарани и изрично обособени имоти, които обаче са от национално значение. Да, но е в същото тълкуване, когато влиза и тази разпоредба, за която Ви казвам, тоест няма как за едни дружества законодателят изрично да се произнася, а за други дружества, за там да следва екс леге.
Сега накратко, имам още едно питане към Вас: с тази норма Вие възнамерявате да върнете със задно действие на закона, каквато е и хипотезата на тази тълкувателна норма и да задължите Агенцията вероятно, защото тя е продавач, да започне дела за разваляне на тези сделки, защото…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това сме го чели, има го в мотивите, знаем случаят какъв е.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): И последно, което казвам – развалянето на тези сделки, първо, те вече може да са прехвърлени на трети добросъвестни лица. Развалянето на тези сделки означава държавата да връща парите за ВЕЦ-овете, веднага Ви казвам нещо, което го няма в писмото, стойността на закупените ВЕЦ-ове, обособени части от НЕК и от някои ТЕЦ-ове е на стойност 119 млн. лв. и 52 млн. долара. Това означава, че вероятно НЕК ще трябва да ги извади тези пари, за да си върне отново тези ВЕЦ-ове. Говоря само за ВЕЦ-овете.
Вероятно те вече не са толкова атрактивни, а и са доста изчерпани, но какво обаче ще се получи? Срещу НЕК ще завалят едни дела и срещу Агенцията, ако тя ги води, за пропуснати ползи, за вреди, не дай си Боже, тези активи, като си ги придобием обратно, понеже са ипотекирани в някоя банка, някой частен съдебен изпълнител ще си ги пусне да си ги продава наново.
Обръщам внимание на чл. 50 в Закона за нормативните актове – там, където казвате, че може да се придаде задна сила и задно действие на закона, изрично е записано, че обратното действие, ако създаде усложнения, същото не се допуска.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Просто искам да Ви обърна внимание, че тук ние задаваме въпроси, а не Вие.
Поне досега е било така, не знам, че вече като сме в оставка дали няма промяна…
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Извинявам се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко, защото ще изгубим кворума.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Разбира се.
Ние с господин Караниколов обсъждахме и вчера този законопроект. Аз мисля, че той по-скоро въпросите ги зададе риторично, до толкова доколкото съществуват проблеми. По-скоро искаше да изрази и да подчертае проблемите, които се пораждат от такава промяна със задна дата.
И, за съжаление, аз го казах, господин Димитров, и уважаеми вносители, Вие правилно поставяте въпроса от гледна точка на това справедливост и законосъобразност, но той е много по-жесток и много по-голям през всичките години на приватизацията!
Защото аз неслучайно го казах и преди малко – противоконституционни разпоредби по времето на управлението на СДС във връзка с така наречената „РМД приватизация“, противоконституционни!
След това – в продължение на годините, тук се спомена, нарушение на законите и то не от Агенцията, а от министерства и други органи, които са били осъществявали приватизационния процес.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Кое е противоконституционно може да го каже само Конституционният съд.
По темата – една бележка и минаваме към гласуване.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Държа да уточня, че именно Закона за нормативните актове всъщност придава обратно действие на един тълкувателен закон, така че дали ние сме транспонирали тази разпоредба и в нашия законопроект или няма да я напишем изрично, тя, така или иначе, действа по силата на Закона за нормативните актове.
Също искам да обърна внимание, че и по действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол за активи на дружества, е предвиден облекчен ред по начина, по който иска очевидно Агенцията да ги продава, но за активи, когато е ясно какъв е активът, каква му е стойността и така нататък.
С обособените части обаче всички видяхме, че има проблем, даже предишната точка го доказва. По неясни критерии се групират активи в някакви обособени части, в които май единственото обособено е претенцията на потенциалния купувач, така като слушам, който си ги е заявил да му ги групират, така че Ви предлагам наистина, колеги, да не допускаме подобно тълкуване.
За мен е очевидна волята на законодателя, след като едно дружество е в Забранителния списък, основните му активи да си бъдат в това дружество, а не да се продадат по някакви съмнителни начини.
И, за да няма притеснение тук едва ли не за сделки в минало време и така нататък, Агенцията за приватизация да си направи един преглед на сделките, да уведоми Народното събрание, да поиска съгласие от него, за да санира тези сделки, които ги притесняват и които са извършени по този ред, не при спазване на закона, отделно има и давностни срокове в правото, които за определени сделки вероятно ще са изтекли, така че аз проблем не виждам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля народните представители, които са за приемане на законопроекта за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., първо гласуване, моля да гласуват.
Гласували: „за“ – 3, „въздържали се“ - 11 и „против“ – няма.
Законопроектът за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., не се приема за първо гласуване.
По трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г., за първо гласуване.
Колеги, по третата точка от дневния ред, гости от Министерството на енергетиката са: Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, Николай Налбантов – директор в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник отдел в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ и госпожа Валентина Илиева – държавен експерт в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
Имате думата много накратко.
Мотивите са раздадени. За съжаление едва днес успяхме да ги разпратим, тъй като допълнително се оказа, че ще влиза в дневния ред, но да ни обясните защо бързаме и кое налага днес, преди да го е гледала водеща комисия, да го гледаме ние.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Какво налага спешността на приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Както каза и господин Добрев в неговото предложение за промяна на дневния ред, България се намира в процедура. Ние имаме процедура от Европейската комисия във връзка с непълно транспониране на Директиви 27 и 31.
Това е във връзка с предишни изменения на Закона за енергийната ефективност през 2015 г., в които изменения в някои от текстовете, които бяха предложени тогава от Министерството, не бяха приети.
В този смисъл имаме в момента, както спомена и господин Добрев, сме на етап мотивирано становище, след това предстои наказателна процедура.
Това, което ни притеснява най-много във връзка със спешността, за която говорим, е, че ако ние не успеем, а ние сме поели ангажименти пред Европейската комисия като държава, и ако не успеем да приемем този закон в рамките на съществуващото Народно събрание и предвид възможността Народното събрание, все още, разбира се, не е разпуснато, но предвид възможността да бъде разпуснато, това налага и спешността на сегашния законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз чувствах, че ще настане тази самотност накрая.
Сега аз имам един въпрос преди да приключим. Явно ние ще подкрепим закона поне от информацията от всички колеги, които си тръгнаха за заседания на други комисии.
Обикновено министерствата, когато вкарват евродирективи, синхронизации, използват винаги Преходни и заключителни разпоредби, за да вкарат нещо, което ние няма да го забележим, което ще мине между другото и което няма нищо общо с Брюксел. Честно и откровено – има ли нещо, което трябва да коментираме, или няма да си признаете?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не знам дали така ще го наречем, дали е свързано или не, но за нас – да, имаме в Преходни и заключителни разпоредби на същия законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност предлагаме едно изменение в Закона за енергетиката във връзка с така наречено „комбинирано високоефективно производство“ на еленергия и по-специално във връзка със сертификатите, които Комисията за енергийно и водно регулиране издава, но то е свързано с темата.
Ако визираме тази хипотеза, която Вие споменавате – нямаме такова нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нарушава ли някакви интереси, създава ли някакъв конфликт и лобизъм, защото утре нас ще ни подхванат по тази история?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не мисля! Не – и на трите Ви въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дано да сте прав.
На мен ми е трудно вече да кажа „колеги народни представители“, мога да кажа „колега народен представител“ (смях), гласовете са записани.
Има ли някой друг някакъв коментар по предложената точка трета? Няма.
Моля, който е „за“ – да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г., се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието.
Следващата седмица в сряда ще имаме заседание, което Ви информирам в точка „Разни“.
Благодаря Ви за участието!
(Закрито в 14.55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Вася Йорданова
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 23 ноември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум – откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително, заедно с материалите.
Първо, ще трябва да го гласуваме:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г., за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, ако позволите, предлагам да включим още една точка в дневния ред: да разгледаме Закона за енергийната ефективност.
Там сроковете са кратки, тъй като имаме наказателна процедура. Става въпрос за мотивирано становище от Европейската комисия за липси и непълноти в транспонирането на две директиви на Европейския съюз – Директива 27 от 2012 г., и Директива 31 от 2010 г.
Нищо политическо няма в законопроекта. Предложенията са чисто редакционни.
Правя процедурно предложение да включим и тази точка в днешния дневен ред.
Водеща комисия е Комисията по енергетика. Там ще го разгледаме утре и ще се опитаме през следващата седмица да влезе в пленарната зала.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата по предложението на Делян Добрев.
Знаете, че ние никога не гледаме закон, по който не сме водеща комисия преди законът да мине през водещата комисия. Този път по молба на колегата Добрев и на Министерство на енергетиката правим това изключение.
Има ли някакви други предложения, съображения или да гласуваме включването му в дневния ред? Няма.
Моля, който е „за“ да приемем дневния ред с три точки, в това число и допълнената от господин Делян Добрев, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г., моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет с допълнителната т. 3.
Точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г., за първо гласуване.
Гости са:
от Министерството на външните работи: Христо Ангеличин – заместник-министър на външните работи; Мария Стоева – директор на дирекция „Управление на собствеността и материално-техническото осигуряване“; Пламен Георгиев – директор на АДИС (Агенция „Дипломатически имоти в страната“);
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет;
от Българска стопанска камара – Добри Митрев – директор Браншови организации в БСК.
Предлагам да започнем работа по тази точка.
Ще помоля господин Ангеличин много накратко да вземе думата, тъй като темата е ясна, мотивите са известни. Ние редовно четем всичко и сме запознати с тях.
Имате ли да добавите нещо допълнително извън онова, което е описано в мотивите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Господин Председател, дами и господа народни представители! Те са ясно изложени.
Това, което ще кажа с две думи е, че се опитваме да защитим тези имоти, защото противно на схващането, че са с отпаднала необходимост, това са имоти, които носят доход на дружеството. Тези имоти, които се използват целево, те не носят никаква доходност и всъщност от единия джоб минаваме в другия, тоест това дружество ще спре да съществува, ако продължи с това темпо да се изкарват имоти от патримониума.
Имаме международни договори, които също са застрашени, ако, как да кажа, тази изненада, която ни поднесе Агенцията за приватизация продължи в същия дух, по същия начин. И затова сме се принудили да се опитаме да защитим тези имоти.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Караниколов, заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
По принцип Агенцията за приватизация подкрепя предложението, държа обаче да обърна внимание на следното.
Така направеното предложение означава, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не може да извърши приватизация на тези актив, но съм длъжен да посоча, че на по-голямата част от тях, въпреки че ще има забрана за приватизация, самото дружество ще може да извърши разпоредителни сделки.
Видно от това, благодаря на господин Димитров, че беше поискал една справка, от която се видя, че самото дружество е продало много повече активи, отколкото Агенцията за приватизация е продала, след решение на Министерския съвет.
В случая повечето от офисите, гаражите и имотите, които се ползват от дипломати, ще могат да се продадат от самото дружество след решение на Министерския съвет. Там, където се ползват дипломатически представителства, има и такава практика, те ще искат съгласие за продажба, прави се пряко договаряне. Мисля, че съм прав в това.
Законът за приватизация изключва продажбата на жилища. Тук има офиси, но те са в жилищни сгради, лесно може да се преобразуват, както и изключва продажбата на гаражи, тук има такива. Тоест, искам да обърна внимание, че тези активи все пак могат да бъдат продадени не чрез приватизация, а от самото дружество.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Руси Статков съм – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Вземам думата, защото има два принципни въпроса, които са и в законопроекта, който ще се разгледа в следващата точка от дневния ред.
Какво всъщност правим? До толкова доколкото имаме законодателство, имаме Конституция, от една страна, а от друга страна имаме практика. В този смисъл аз считам, че сме стигнали до парадокс, в който, ще ме извини господин заместник-министъра, той каза: били сме изненадани от Агенцията за приватизация.
Изненада няма! Между Изпълнителния съвет, който е внесъл в Надзорния съвет няколко писма, има кореспонденция с Министерство на външните работи, и в тази кореспонденция министерството първо казва, че не е съгласно. Впоследствие, в писмо от месец юни вече каза, че е съгласно.
Вижте, моята позиция беше различна от тази на членовете на Надзорния съвет и на Изпълнителния. Тя беше в тази посока, в която Вие говорите, само че аз твърдя на базата на Вашите писма, на последното писмо, че Вие сте дали съгласие. По същество Вие оспорвате една от обособените части, само една от обособените части, така че нека да бъдем точни във фактите и да не стигаме до абсурди.
И продължавам по-нататък. Очевидно имаме различно тълкуване от закона. Казвам „очевидно“, което заместник-министърът, който е подписал първото писмо го тълкува, примерно, като мен, но министъра не го тълкува по-нататък така.
Така че въпросът стои принципно за законодателството от гледна точка на това – яснота и норми, които допълнително, като изменение и допълнение се включват и позволяват и друго тълкуване, и друго виждане, така че аз не упреквам колегите, защото в медиите се появиха различни тълкувания по повод на моята позиция. Аз считам обаче, че тук, днес, пред народните представители трябва да кажем ясно и категорично, че действително се налага да се направи преглед на законодателството, специално и в нашата материя, и на специалния закон, особено от гледна точка на това – що е структуроопределящо предприятие или фирма, що е съществена част от неговата дейност, без която то не може да продължава, защото по-нататък считам, че трябва да се направи преглед и в Закона за собствеността.
Режимът на продажба на имоти държавна собственост, вън от Агенцията, което се случва по линия на това, че са, примерно, в предприятия, за съжаление, не е онзи публичен и не е онзи прозрачен, който става в Агенцията. В Агенцията не се допускат цени, по-ниски от данъчните. В Агенцията има процедури, в които действително не се нарушава общественият интерес. Казвам го най-отговорно!
Това, за съжаление, го има като пропуски в Закона за собствеността, които позволяват не само в случая с прословутите Конюшни, но и други случаи на цени, които са занижени и се продават имоти държавна собственост, така че това е вторият въпрос.
И третият въпрос, разбира се, съвсем принципно – ние считаме, че всякакви други изменения, които касаят нашата работа трябва действително да бъдат съгласувани във философията на закона и подзаконовите актове, на специалния закон, и се надявам да ни дадете възможност да обясним на народните представители за един сериозен проблем, който пак така – ад хок, е приет в рамките на промени на закон.
Завършвам с това – ако действително Министерският съвет, който е вносител на законопроекта счита, че така се тълкува закона, нашия специален закон, че всички дружества, които са записани, трябва да си изпишат и обособените части, то тогава това трябва да бъде ясно и категорично поставено и тук, в Комисията, а не да се внася само за едно министерство, примерно, както е било за спорт и на основата на Изпълнителния съвет, на решението, се тълкува така, сега Вие го правите. Ами останалите, които не са внесени с обособените части?
Не го упреквам министъра на външните работи и заместник-министъра. Казвам, че се слагат различни практики, което вече позволява съвсем, съвсем различни тълкувания и общественият интерес, който предизвиква дебати в различни посоки, в това число и създаване на настроения, които не са полезни нито за изпълнителната власт, нито за законодателната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Искам само да Ви обърна внимание, че най-вероятно това, което пледирате към народните представители, ще трябва след април месец да го правите на следващото заседание със следваща група народни представители. Късно е вече да коментираме тази тема.
Предстоят ни още само две заседания до приключване работата на парламента. Темата е актуална.
Господин Байрактаров има заседание на друга комисия и помоли да вземе думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председателю!
Не бързайте да закривате Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие работите по темата сериозно! (Оживление. Смях.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Все пак е Коледа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз да не сбърках с това съобщение…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Случват се и Коледни чудеса! Не се натискайте, местата са заети! (Смях. Реплики.)
Това е малко да разпуснем обстановката. Гледам – всички са се стегнали. Животът не приключва! Някои ще сме отново в следващото Народно събрание. Други – няма да са. Това е друга тема. (Реплики.)
Сега – сериозно по въпроса.
С това, което каза господин Статков, в голяма степен абсолютно съм съгласен с него. Ние сме коментирали и при предходни промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, особено когато беше на пожар отменен § 8 от този закон, с което България загуби едни скромни 200 млн. лв., пък сега казваме, че няма пари за пенсии. Това е друга тема.
Всъщност аз ще подкрепя законопроекта, внесен от колегата Мартин Димитров по втора точка, но искам да обърна внимание на няколко важни неща – преглед в тази посока наистина е необходим. Необходим е, защото, уважаеми колеги, дори след няколко дни, като приемете и бюджета на второ четене ще видите, че има един много интересен член в този всяка година приеман закон, в който бюджетни организации, които помещават държавни и общински собствености и сгради, не дължат наем.
Оказва се обаче, че огромна част, като започнем от сградата, в която се помещава Националната здравно-осигурителна каса, години наред плаща безумни наеми, и не само тя, а страшно много държавни и общински организации, а в същото време се разпродава – ей така, държавна собственост под формата на приватизация, без да е отчетена необходимостта от такъв сграден фонд.
Е, питам Ви: нормално ли е ние да продаваме сграден фонд, който е необходим, а в същото време годишно да плащаме около 350 млн. лв. наеми за сгради. Ето това искам да ми отговорите простичко и да ми кажете това нормално ли е според Вас, защото аз считам като икономист, че е изключително ненормално.
Няма да влизам в подробностите как се приватизират сгради, как едни 20-годишни младежи изведнъж се сдобиват с милион. Да, знам, че можете да ми кажете, че те са получили заеми, привлекли са средства. Само че нали Ви е ясно, че поне аз не се считам за наивник и като човек, който се е занимавал с доста сериозен бизнес знам как се привличат средства, какви гаранции трябва да имаш, за да обезпечиш привличането на средства и ми е много интересно едни 20-годишни калпазанчета, без да искам да ги обиждам, казвам го шеговито, как са привлекли такъв ресурс, за да закупят, например, този сграден фонд, който по мое мнение струва поне десет пъти по-скъпо.
Няма да коментирам оценките по какъв начин се правят. Няма да коментирам и за продажбата на царските конюшни. Това са теми, които вече са от една страна изчерпани, но от друга страна са сериозни примери, та въпросът ми е: имате ли намерение да направите такъв преглед и това тълкуване аз бих го насочил точно в тази посока.
В тази посока – целесъобразност на приватизация на сграден фонд, наистина някак си липсва този аспект в законодателството. Защото само след няколко месеца или година мога да Ви кажа кое ще бъде изтропосано на масата за продажба. И това са апетитните имоти на голяма част от лечебните заведения и неизползваните сгради. Тихо, кротко ще бъдат извадени от Забранителния списък и ще бъдат тропосани на масата. Мога от сега да Ви го заявя. Каква ще бъде целесъобразността никой не може да каже.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, но много накратко.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Наистина накратко ще отговоря.
Мисля, че повечето от Вас тук, които са били и в предходни мандати на парламенти знаят, че Агенцията многократно е поставяла въпроса, че липсва регистър на държавните имоти. Имаме го и писмено, официално пускано, както и до Народното събрание, така и до министри, регионално развитие, министър-председател.
Освен това липсва регистър и на имотите, които се управляват от държавните дружества.
Ако се направят тези регистри всички точно и ясно ще знаем какви имоти има и ще решаваме как можем да ги управляваме. Към момента липсата на тази информация пречи.
Примерно, помещението, което Агенцията за приватизация ползва, е предоставено с Решение на Министерския съвет от областния управител. От примерите, които посочихте: да плащат наем, а не ползват такива сгради, не мога да отговоря, но е много важно да се направи регистър за държавните имоти и на имотите на дружествата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Руси Статков каза няколко неща, част от които – неистини. В нито един момент, никой от Външно министерство не се е съгласявал с продажбата на тези имоти. За разлика от Вас, аз държа двете писма, които са до господин Караниколов. Мога да ги цитирам абсолютно дословно.
В първото писмо се казва, че не сме съгласни. Във второто писмо сме поставени пред свършен факт, в което ни се казва: ще стане, поне си искайте парите, щото и тях ще загубите. Ние казваме: моля Ви, дайте си ни парите. Това се казва в тези две писма.
Отказвам по всякакъв начин да слушам, че някой във Външно министерство се е съгласил с продажбата на тези имоти, защото ние ги браним тези имоти от повече от година и половина. И защото имаме списък от оставащи имоти, включително базата и всякакви други неща, и затова правим това, което правим в момента.
Моята информация, господин Статков, е, че Вие дори не сте гласували „против“, били сте „въздържал се“. Човек с „въздържал се“ просто няма мнение, нали? Ако е „за“ е за, ако е „против“ е против. На въпросното заседание Вие сте „въздържал се“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Разследване няма да правим тук.
Един въпрос – накратко, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Председател, аз имам въпрос към господин Караниколов.
Господин Караниколов, не стана ясно защо бързахте с приключването на сделката за Дипломатически клуб „Бояна“.
От наши въпроси към вицепремиера Дончев и към министър Горанов става ясно, че тече данъчна проверка спрямо купувачите. Вие вероятно сте информирани затова. Но у мен остана едно чувство, че се е бързало преди да приключат тези проверки Вие да финализирате сделката. За какво беше това бързане?
И вторият ми подвъпрос е: от миналото заседание мисля, че многоуважаемият председател Кънев Ви попита под кодовото наименование „Дипломатически клуб – Бояна“ какви имоти влизат. И Вие тогава не ни отговорихте на въпроса. Да Ви дадем нова възможност – да ни ги кажете, ама да ни ги изброите така простичко, че да няма като миналия път колебание какво точно е продадено. Не отговорихте на въпроса на председателя Кънев миналия път, когато имахте тази възможност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли желание? По-скоро информация имате ли?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря.
Първо, процедурите в Агенция за приватизация са точни и ясни. Има си срокове, в които Изпълнителният съвет е длъжен да внесе документацията в Надзорния съвет.
Длъжен съм да Ви обърна внимание, че ако Надзорният съвет не се произнесе в 15-дневен срок след срока, когато изтече, на Изпълнителния съвет, договорът влиза с мълчаливо съг-ла-сие! И това е написано в Закона.
Има много случаи, когато точно така са приемани приватизационни сделки – Надзорният съвет не ги разглежда и те влизат… Да, включително и с БТК е така. (Реплики.)
Няма значение. Това е, което искам да Ви кажа.
Сега въпросът за проверките мисля, че е по-важен.
Има две задължителни проверки, които Агенция за приватизация извършва.
Първо, иска декларация за произход на средствата, която се изпраща на данъчните. Мисля, че имате доста повече опит от мен и знаете какво проверяват данъчните. Данъчните не могат да проверят, тоест те проверяват, но те по никакъв начин с тази проверка не могат да развалят сделката. Те проверяват дали конкретното лице си е платило данъците. И ако не е – започват данъчна ревизия.
Въпросът е такъв – другата проверка е по мерките за изпиране на мръсни пари, така наречения Закон. Там го проверява Финансово разузнаване. Ако там има проблем, тогава вече не може да имаме сделка.
Ние имаме информация от компетентните органи, получена официално, че след извършена проверка – банков заем, банков кредит, тоест не виждам какво може да се проверява. Официално имаме документ, с който е запознат и Надзорния съвет и те са си взели решението. А относно данъчните – моля Ви, имайте го предвид, че те могат да направят данъчна ревизия дали са платили. Когато идва по силата на банков заем, какво се проверява от колегите от НАП? Благодаря Ви.
По втората тема, освен дипломатическия имот е продаден един магазин в район „Изгрев“, а също така и към магазина има помещение-ресторант, което се ползва за ресторант, но по документи е прилежаща част към магазина и едно бивше посолство, което нямало наематели и не се ползва, в район „Изгрев“. Това са предмет на обектите на приватизация…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, накратко! Не сме в зала, телевизии няма включени!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съвсем кратък въпрос, понеже това ме заинтригува, което казва господин Караниколов.
По медиите информацията, която беше подадена, е, че всъщност заемът не бил банков, а бил междуфирмен заем и в момента НАП проверявала дружеството, което е предоставило средствата. Вие категорични ли сте, че става дума за банков заем, а не заем от търговско или някакво друго дружество? Тоест, става дума за банков заем?
И един подвъпрос: какво е общото между кв. „Изгрев“ и имоти в него и Дипломатическия клуб в Бояна, за да бъдат заедно в обособена част от дружество? По какъв критерий сте ги групирали в една обособена част като това явно са имоти в различни краища на столицата, вероятно с различно предназначение включително?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Относно обединяването на процедурите – първият проблем беше в това, че в документите за собственост магазина и ресторанта са в едно.
Второто – оценката е направена въз основа на всички активи. Това е темата, която с господин Руси Статков искаме да поставим, тъй като между първо и второ четене Законът за приватизация беше изменен и беше отменен един текст към Закона за приватизация и следприватизационен контрол вследствие на който към момента Държавната агенция и всички общински агенции не могат да възлагат процедури за оценка, правен анализ. От края на месец април дейността на Агенцията е бло-ки-ра-на, поради приемане на един текст не както е подаден от законодателя – Министерския съвет, а поради това, че е внесен между първо и второ четене без да е анализиран проблемът в закона.
Оттам се наложи с оглед на това, че ние изпълняваме план и програма, която е одобрена от Надзорния съвет, ние да възложим в една процедура оценка, правен анализ и информационен меморандум на тези обекти и те вървяха като пакет.
Длъжен съм да Ви обърна внимание, че това е практика, която се случва през годините, примерно, са правени лотове, пулове, не е нещо, което е необичайно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже няма да питам вече господин Караниколов, защото няма да отговори явно на този въпрос, ще взема да питам сега господин Статков.
Господин Статков, как така обединиха в един лот един имот, който се намира в Бояна с друг имот, който се намира в „Изгрев“ и даже, между другото, когато на предишна Комисия, сега разбрахме за тази работа, досега не бяхме наясно като Комисия, на предишното заседание, ще извадите стенограмата, като задавахме тези въпроси, Агенцията за приватизация не намерихте за необходимо да ни уведомите, че под кодовото наименование „Дипломатически клуб – Бояна“ всъщност има имоти, които се намират в „Изгрев“. Тоест, обяснете ни с простички думи как така решихте?
Защото това, което ни каза господин Караниколов, че общо ги оценявали, извинявайте, нали?! Звучи ми крайно несериозно.
Но Вие като човек, който прави впечатление, че търсите истината, поставяте правилните въпроси, оставихте добро впечатление сред нас, затова Ви питам: как така ги събрахте тези имоти в едно и ги оценявате заедно и ги продавате заедно?
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря.
Може ли, господин Председател?
Държа на истината и фактите. И тук действително ние разследване няма да правим, защото целта на Комисията вероятно днес не е такава, но действително фактите трябва да бъдат такива, каквито са.
Четири години АДИС е някъде в пространството – от 2011 до 2015. Беше извадена от Забранителния списък, нали така? И в рамките на това изваждане имаше различни писма на нашата Агенция, на Изпълнителния съвет, за това да се предоставят от обектите на АДИС тези, които не са с предназначение по Виенската конвенция и да се продават. Така ли беше? Така!
Следователно, във времето този процес не беше само в тази година. Когато влезе в Забранителния списък вече дружеството, нещата продължиха отново с писма, за които аз споменах в първото си изказване, между Изпълнителния съвет на Агенцията и ръководството на Министерството.
Аз не искам да обиждам нито министъра, нито заместника, обаче на мен ми звучи абсурдно и странно едно министерство в рамките на състава на правителството да не може да си отстои позицията, че Руси Статков ли ще я отстои, бе, господа?!
Кого упреквате? Да, моето „против“ или „въздържал се“ означава едно – несъгласен, и аз го заявих публично, обаче Вие сте седнали да упреквате мен днес, така че, господин Димитров, проблемът не беше от един ден. Проблемът беше четири години и имаше желание, имаше инвеститор, даже от Азербайджан идваха наши колеги и казаха, че имат интереси техни фирми да участват. Така ли беше? Така!
Да, можем да кажем ясно и категорично пред уважаемите членове на Икономическата комисия: има, ако щете, инвеститорски интерес, ако щете го наречете „апетити“. И комбинацията от имоти се е получила, защото има такъв интерес. Това е за мен обяснение.
Ние не сме искали специално обяснение от Изпълнителния съвет в тази посока. Не, не сме искали специално обяснение и не се налага.
В края на краищата, по отношение на другото – да, ние възложихме до толкова доколкото Надзорният съвет е взел решение да се води процедура, на Изпълнителния съвет се обсъждат тези въпроси, но, пак казвам, това стана със съгласието на правителството по същество.
Да, Министерският съвет, след като Вие сте там заместник-министър и министър, в лицето на заместник министър-председателя отговори на народни представители в контрола, нали така, господин Димитров? Отговори Ви, че той по същество тълкува разпоредбата, че може да се продава – заместник министър-председател! И какво излиза?
Руси Статков – член на Надзорния съвет, ще воюва с правителството?! Защото дадох няколко интервюта и казах, че – да, за мен това е незаконосъобразно! Казвам го и днес! Обаче става заместник министър-председател на парламентарния контрол и казва: господа, за нас тълкуването е такова и такова, и то заместник министър-председателя, който наблюдава Агенцията. Така че, завършвам – няма в България случайни неща! Няма!
За съжаление, въпреки усилията тук и на господин Кънев, и на други народни представители, този процес в предишни събрания да придобие повече прозрачност, да придобие повече обезпеченост, защото законната ипотека, господин Кънев, е един от вносителите на този законопроект, трудно става! Това е големият въпрос.
И действително се налага – ние в момента подаваме на Прокуратурата определени сделки. Налага се действително преглед и на законодателството, и на всичко това, което се е случило, защото в края на краищата въпросът за справедливостта от гледна точка на националното богатство и почти престъпното му, в повечето случаи ограбване, не говоря политически или идеологически, казвам на базата на фактите, защото ние сме ги подавали в старата Агенция за следприватизационен контрол колко сделки са предоговорени, колко сделки са на занижена цена, само че ние нямахме право и до днес нямаме право като Агенция да осъществяваме контрол от гледна точка на законосъобразност на сключената сделка. До толкова доколкото тя е била сключена, ние трябва да изпълняваме задълженията, които са поети с договор, така че празнотите в законодателството, в това число, което казвате за младежите – да, привлекли са пари. И това в случая в обществото е морален въпрос, но от гледна точка на закона, той е допустим и ДАНС ни изпрати, ние имаме писмо и аз го нося, пред мен е, че всичко е наред. Дали са им пари назаем. Това е!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване, защото начинът, по който тръгнахме, първо, ние не сме разследващ орган, такава Комисия не е създадена. И, второ, накрая ще ме оставите по трета точка да гласувам само аз със Савеклиева.
В момента текат и други комисии и се чувствам доста самотен в този състав.
Моля от народните представители, който е „за“ приемането на т. 1 от дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г., се приема за първо гласуване.
Благодаря на вносителите.
Аз искам само една забележка да направя, защото този парламент явно няма да има възможност това, което Руси Статков предлага, да направим преглед и да видим какво правим нататък.
Вие сами разбирате, че това е пълен нон сенс – на три страници описание на апартаменти, мазета и магазинчета, да влизат в парламента в залата при положение, че аз не знам колко са фирмите в Забранителния списък. Те са сигурно 70 или 80. Всички те са при нас. Ние ще трябва да направим подкомисия по магазинчета и всичко останало. Това е пълен абсурд в нашата Комисия, нашият парламент да се занимава с тези списъци!
Утре ще гръмне скандал с обособена част в една болница. Вдруги ден ще гръмне с едно училище и продължаваме по нещо, което е абсурд! Затова действително след началото на следващия парламент дайте някакви законодателни промени, за да спрем с…
По тази точка приключваме дебатите, гласувахме, благодаря на вносителите.
Имам едно предложение – да направим едно леко разместване, защото колеги бързат за друга комисия. Имате ли нещо против да разместим втора и трета точка, за да мине Министерството на енергетиката? Не се приема.
По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., за първо гласуване.
Колеги, давам думата на представител на вносителите, който разчитам в рамките на следващия един час да приключи представянето. (Оживление.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Съвсем накратко.
Какво казахте, господин Председател? Казахте така: не може да се включват в Забранителния списък магазинчета, офисчета, едно по едно. Точно това сме предложили и сме казали, че законодателят от самото начало е казал именно това, че едно предприятие като е в Забранителния списък, не могат да се продават обособени части от него.
Тук за мен има едно неправилно тълкуване на закона, защото ако приемем, че едно предприятие е в Забранителния списък и то бъде разделено на три обособени части и те бъдат продадени, накрая ще остане само табелата. Само табелата ще стои в Забранителния списък и задълженията, а Агенцията всичко ще е продала.
Правилното тълкуване на закона е, че в Забранителния списък може да има или цели предприятия, или обособени части, но не и двете, както си тълкува закона Агенцията за приватизация. Законодателят никога не е имал предвид това, което Вие сам казвате, че в този Забранителен списък ще бъдат написани отделно 170 магазина. Никога такава идея не е съществувала.
Затова аз Ви призовавам, колеги, ще бъда кратък! Да се държим отговорно и сериозно и да кажем, в този тълкувателен законопроект следното нещо: никога Агенцията за приватизация не е имала право да продава обособени части от предприятия от Забранителния списък. Никога! Това, че тя неправилно си е тълкувала закона…
Това е нашето мнение. Ние така разбираме закона, това е нашето мнение и това Ви предлагаме за гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Искам за протокола да прочета и гостите ни по т. 2: Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ от Министерство на икономиката, и Лъчезар Борисов – началник на отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие“.
Колеги, по втора точка от дневния ред имате становища на три институции. Те в различна степен – кой по-рязко, кой по-меко, са дали отрицателно становище на предложението на колегите. Това са Министерство на икономиката, Министерство на финансите и Агенцията.
Имате думата по т. 2 от дневния ред.
Накратко, имате думата, господин Караниколов.
Становището ние сме го гледали, чели сме го, знаем го.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Накратко, но ще е малко по-различно от становището.
Първо, наистина благодаря Ви. Трябва да се разгледа тази тема задължително.
Прав сте, не може всяко едно дружество в Забранителния списък, абсолютно всички имоти да се описват, това е… Нека да не използвам думата.
Трябва да са имоти от национално значение. Мога ли да питам вносителите един въпрос – знаете ли колко имота, не говоря за обособени части, а имоти на търговски дружества, включително от Забранителния списък, се продават годишно и не от Агенцията, забележете?! Не от Агенцията!
С какво обособената част е по-атрактивна или по-ценна от един имот?
Едно друго питане: знаете ли от кога се продават обособени части на дружества в Забранителния списък? От Закона за приватизация и следприватизационен контрол, от неговото приемане, от 2002 г. Знаете ли къде можете да го видите? В отчетите на Агенцията, която на шест месеца и годишно ги внася в Народното събрание – точно и ясно написано: приватизация на ВЕЦ еди кой си, обособена част от НЕК.
Хайде сега да се върнем на Закона за преобразуване, приватизация на държавни и общински предприятия. Тогава същото е правено. Имало е отраслови забрани за приватизация, а какво сме правили? Продавали сме ВЕЦ-ове от НЕК. НЕК е било с отраслова забрана за приватизация на цялото дружество, тоест да казваме, че логиката на закона е била такава каквато Вие казвате, а всички досега да са си мислили, че е друга, ми се струва малко парадоксално, защото текстът, който последно е изменен, който казва, че Народното събрание по предложение на Министерския съвет решава за обособени части, включени в Забранителния списък е от 2008 г., бр. 65 на „Държавен вестник“.
Обръщам внимание, че със същия брой на „Държавен вестник“ от същата година – бр. 65, в Забранителния списък от Национална спортна академия са вкарани и изрично обособени имоти, които обаче са от национално значение. Да, но е в същото тълкуване, когато влиза и тази разпоредба, за която Ви казвам, тоест няма как за едни дружества законодателят изрично да се произнася, а за други дружества, за там да следва екс леге.
Сега накратко, имам още едно питане към Вас: с тази норма Вие възнамерявате да върнете със задно действие на закона, каквато е и хипотезата на тази тълкувателна норма и да задължите Агенцията вероятно, защото тя е продавач, да започне дела за разваляне на тези сделки, защото…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това сме го чели, има го в мотивите, знаем случаят какъв е.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): И последно, което казвам – развалянето на тези сделки, първо, те вече може да са прехвърлени на трети добросъвестни лица. Развалянето на тези сделки означава държавата да връща парите за ВЕЦ-овете, веднага Ви казвам нещо, което го няма в писмото, стойността на закупените ВЕЦ-ове, обособени части от НЕК и от някои ТЕЦ-ове е на стойност 119 млн. лв. и 52 млн. долара. Това означава, че вероятно НЕК ще трябва да ги извади тези пари, за да си върне отново тези ВЕЦ-ове. Говоря само за ВЕЦ-овете.
Вероятно те вече не са толкова атрактивни, а и са доста изчерпани, но какво обаче ще се получи? Срещу НЕК ще завалят едни дела и срещу Агенцията, ако тя ги води, за пропуснати ползи, за вреди, не дай си Боже, тези активи, като си ги придобием обратно, понеже са ипотекирани в някоя банка, някой частен съдебен изпълнител ще си ги пусне да си ги продава наново.
Обръщам внимание на чл. 50 в Закона за нормативните актове – там, където казвате, че може да се придаде задна сила и задно действие на закона, изрично е записано, че обратното действие, ако създаде усложнения, същото не се допуска.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Просто искам да Ви обърна внимание, че тук ние задаваме въпроси, а не Вие.
Поне досега е било така, не знам, че вече като сме в оставка дали няма промяна…
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Извинявам се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко, защото ще изгубим кворума.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Разбира се.
Ние с господин Караниколов обсъждахме и вчера този законопроект. Аз мисля, че той по-скоро въпросите ги зададе риторично, до толкова доколкото съществуват проблеми. По-скоро искаше да изрази и да подчертае проблемите, които се пораждат от такава промяна със задна дата.
И, за съжаление, аз го казах, господин Димитров, и уважаеми вносители, Вие правилно поставяте въпроса от гледна точка на това справедливост и законосъобразност, но той е много по-жесток и много по-голям през всичките години на приватизацията!
Защото аз неслучайно го казах и преди малко – противоконституционни разпоредби по времето на управлението на СДС във връзка с така наречената „РМД приватизация“, противоконституционни!
След това – в продължение на годините, тук се спомена, нарушение на законите и то не от Агенцията, а от министерства и други органи, които са били осъществявали приватизационния процес.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Кое е противоконституционно може да го каже само Конституционният съд.
По темата – една бележка и минаваме към гласуване.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Държа да уточня, че именно Закона за нормативните актове всъщност придава обратно действие на един тълкувателен закон, така че дали ние сме транспонирали тази разпоредба и в нашия законопроект или няма да я напишем изрично, тя, така или иначе, действа по силата на Закона за нормативните актове.
Също искам да обърна внимание, че и по действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол за активи на дружества, е предвиден облекчен ред по начина, по който иска очевидно Агенцията да ги продава, но за активи, когато е ясно какъв е активът, каква му е стойността и така нататък.
С обособените части обаче всички видяхме, че има проблем, даже предишната точка го доказва. По неясни критерии се групират активи в някакви обособени части, в които май единственото обособено е претенцията на потенциалния купувач, така като слушам, който си ги е заявил да му ги групират, така че Ви предлагам наистина, колеги, да не допускаме подобно тълкуване.
За мен е очевидна волята на законодателя, след като едно дружество е в Забранителния списък, основните му активи да си бъдат в това дружество, а не да се продадат по някакви съмнителни начини.
И, за да няма притеснение тук едва ли не за сделки в минало време и така нататък, Агенцията за приватизация да си направи един преглед на сделките, да уведоми Народното събрание, да поиска съгласие от него, за да санира тези сделки, които ги притесняват и които са извършени по този ред, не при спазване на закона, отделно има и давностни срокове в правото, които за определени сделки вероятно ще са изтекли, така че аз проблем не виждам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля народните представители, които са за приемане на законопроекта за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., първо гласуване, моля да гласуват.
Гласували: „за“ – 3, „въздържали се“ - 11 и „против“ – няма.
Законопроектът за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г., не се приема за първо гласуване.
По трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г., за първо гласуване.
Колеги, по третата точка от дневния ред, гости от Министерството на енергетиката са: Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, Николай Налбантов – директор в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник отдел в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ и госпожа Валентина Илиева – държавен експерт в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
Имате думата много накратко.
Мотивите са раздадени. За съжаление едва днес успяхме да ги разпратим, тъй като допълнително се оказа, че ще влиза в дневния ред, но да ни обясните защо бързаме и кое налага днес, преди да го е гледала водеща комисия, да го гледаме ние.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Какво налага спешността на приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Както каза и господин Добрев в неговото предложение за промяна на дневния ред, България се намира в процедура. Ние имаме процедура от Европейската комисия във връзка с непълно транспониране на Директиви 27 и 31.
Това е във връзка с предишни изменения на Закона за енергийната ефективност през 2015 г., в които изменения в някои от текстовете, които бяха предложени тогава от Министерството, не бяха приети.
В този смисъл имаме в момента, както спомена и господин Добрев, сме на етап мотивирано становище, след това предстои наказателна процедура.
Това, което ни притеснява най-много във връзка със спешността, за която говорим, е, че ако ние не успеем, а ние сме поели ангажименти пред Европейската комисия като държава, и ако не успеем да приемем този закон в рамките на съществуващото Народно събрание и предвид възможността Народното събрание, все още, разбира се, не е разпуснато, но предвид възможността да бъде разпуснато, това налага и спешността на сегашния законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз чувствах, че ще настане тази самотност накрая.
Сега аз имам един въпрос преди да приключим. Явно ние ще подкрепим закона поне от информацията от всички колеги, които си тръгнаха за заседания на други комисии.
Обикновено министерствата, когато вкарват евродирективи, синхронизации, използват винаги Преходни и заключителни разпоредби, за да вкарат нещо, което ние няма да го забележим, което ще мине между другото и което няма нищо общо с Брюксел. Честно и откровено – има ли нещо, което трябва да коментираме, или няма да си признаете?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не знам дали така ще го наречем, дали е свързано или не, но за нас – да, имаме в Преходни и заключителни разпоредби на същия законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност предлагаме едно изменение в Закона за енергетиката във връзка с така наречено „комбинирано високоефективно производство“ на еленергия и по-специално във връзка със сертификатите, които Комисията за енергийно и водно регулиране издава, но то е свързано с темата.
Ако визираме тази хипотеза, която Вие споменавате – нямаме такова нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нарушава ли някакви интереси, създава ли някакъв конфликт и лобизъм, защото утре нас ще ни подхванат по тази история?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не мисля! Не – и на трите Ви въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дано да сте прав.
На мен ми е трудно вече да кажа „колеги народни представители“, мога да кажа „колега народен представител“ (смях), гласовете са записани.
Има ли някой друг някакъв коментар по предложената точка трета? Няма.
Моля, който е „за“ – да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 98 ноември 2016 г., се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието.
Следващата седмица в сряда ще имаме заседание, което Ви информирам в точка „Разни“.
Благодаря Ви за участието!
(Закрито в 14.55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Вася Йорданова
