Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
14/12/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 14 декември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително, заедно с материалите.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г. -- за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г. -- за първо гласуване. По този законопроект не сме водеща комисия.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Колеги, имате ли други предложения по така предложения Ви дневен ред? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г., за първо гласуване.
По тази точка наш гост и докладчик е Николина Ангелкова, министър на туризма.
Госпожо Ангелкова, чели сме мотивите, запознали сме се с материала, имате ли да добавите нещо към мотивите и към материала?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да добавя единствено, че Международният конгрес за древните цивилизации и модерния туризъм приключи изключително успешно. Повече от 20 министри, заместник-министри и ръководили на делегации от 40 страни бяха тук. Пряко се излъчваше по CNN. Изключителна възможност затова България още веднъж да затвърди позициите си като водеща туристическа дестинация. Очакваме този конгрес да залегне трайно в календара на събитията на Световната организация по туризъм. Надявам се и следващата година отново да бъдем домакини.
Благодаря ви за подкрепата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Това ли е практиката на Световната организация на туризма - да ратифицираме? За 38 000 евро се занимава Министерският съвет, ние се занимаваме. Практика ли е това?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да. Има изискване заради арбитражната клауза, която те задължително включват от своя страна.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Не виждам. Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ първа точка от дневния ред да бъде приета във вида в който е предложена, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, за въпрос.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Председател!
Използвам, че госпожа Ангелкова е тук днес, и тъй като имаше ситуация свързана с един туроператор – Алфатур, бих искала да ни дадете малко информация. Наистина накратко. Вие имахте вече участие в медиите. Но най-важното предполагам, че тук и за всички колеги е, как ще се гарантират правата на хората, които имат предплатени пакети или които се възползват от услугите на тази фирма?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
По отношение на казуса Алфатур, това, което е важно, е, че нито един от потребителите, от туристите, които са закупили туристически пакети през Алфатур няма да остане без платено обезщетение, защото застраховката на Алфатур е валидна. Тя е на стойност 1 400 хил. лева, а претенциите общо на всички 581 туристи със закупени предварително туристически пакети е 716 хил. лева. Това, което успяхме да договорим със застрахователя вчера, е, да се действа максимално бързо. Всъщност в момента, в който бъдат представени документи, а именно валиден договор между туриста и туроператора, и документи за удостоверяване на плащанията, те да платят в максимално кратки срокове. Срокът, съобразно Кодекса за застраховането и общите условия, които те имат, е до 15 дни. Те имат готовност да изплащат обезщетения изключително кратко в рамките от 3 до 5 дни. Все пак зависи от документите, които им бъдат предоставени.
Другата опция, която обсъждахме е за тези туристи, които все пак искат да реализират своите пътувания. Тъй като в голяма част от случаите Алфатур е действала и като туристически агент на други туроператори. В момента разговаряме с тези туроператори, чиито туристически пакети са продадени, дали биха реализирани при същите условия, в същото качество, на същата цена тези туристически пътувания и съответно клиента ако прецени да може да ги осъществи. На този етап няма абсолютно никакъв риск за потребителите, за туристите, за тези които са предплатили.
Очакваме и подробна информация от туроператора за тези туристи, които в момента се намират в чужбина с техни пакети. Имаме уверението, че те ще се върнат безпрепятствено. Но очакваме повече детайли за да може и ние да се уверим на 100 процента, че няма да са необходими други действия.
Предвид процедурата по обявяване на несъстоятелност е рисково, свързано с контрагентите, хилядите левове, които се дължат на хотелиерите. Но това все пак са частно-правни търговски отношения и съответно се следва процедурата по несъстоятелност.
Благодаря.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси по темата Алфатур има ли? Няма.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г., за първо гласуване.
По тази точка гости са:
от Министерство на външните работи: Ганчо Ганев – директор на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ и Калина Чолакова – специалист към Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“.
По този законопроект не сме водеща комисия.
Имате думата, господин Ганев, за много кратко представяне на законопроекта, може би извън мотивите.
ГАНЧО ГАНЕВ (директор на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ към МВнР): Благодаря ви, господин Председател.
Уважаеми членове на комисията! Тъй като разбирам от господин Кънев, че комисията се е запознала с мотивите, аз няма да ги повтарям. Но бих искал да кажа, че споразумението с Казахстан за засилено партньорство и сътрудничество, от една страна, и Европейския съюз, от друга, е споразумение от нов тип. То трябва да замени споразумението за сътрудничество, което е подписано още през 1999 година, тъй като самите отношения между Казахстан и Европейския съюз излизат на друго ниво. Важността на Казахстан нарасна в регионален и в международен план.
Споразумението беше договорено и парафирано първоначално като споразумение от изключителната компетентност на съюза, но след това вече беше постигнато съгласие то да бъде от смесена компетентност. Поради това се налага и отделните страни-членки да го подложат на ратификация или на одобрение съгласно националните си процедури.
Няма да влизам в същността на споразумението. Там има много глави, раздели, посветени една част, от върховенството на демокрация, в одобряване на условията на труд и т.н. Голяма част посветена на регламентиране на търговия, икономически отношения, които са важни.
Но нещо, което е много важно и бих искал да кажа, е, че това споразумение е различно от споразуменията за асоцииране, които съществуват, които бяха подписани през 2014 година между Европейския съюз, от една страна, и Украйна, Грузия и Молдова, от друга. Тоест, споразумението с Казахстан няма тези амбиции, не става дума за политическо асоцииране, не става дума за икономическа интеграция. В най-общ план търговско-икономическите отношения ще се регламентират на основата на правилата на Световната търговска организация и на ГАТТ. От тази гледна точка нищо ново няма, няма преференции, няма промяна в мита, в митническа система и т.н. Ползите за България и за другите страни от Европейския съюз в най-общ план ще бъдат в това, че трябва да се създаде много по-благоприятен климат за бизнес, за сътрудничество с Казахстан и с техните компании.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Споразумението е над 400 страници. Най-вероятно господин Цочев е подписал предишното Споразумение.
Колеги, имате ли въпроси? Ние не сме водеща комисия, ако има нещо - към водещата. Доколкото разбрахме Казахстан нямат намерение да стават членове на евросъюза.
Колеги, предлагам да гласуваме. Моля който е „за“ точка втора от дневния ред да бъде приета във вида, в който е предложена, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Преминаваме на точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г., за първо гласуване. По този законопроект не сме водеща комисия. Водеща комисия е комисията на господин Румен Христов, Комисията по земеделието и храните, но така или иначе ние сме длъжни да разгледаме този закон.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на земеделието и храните: Лора Джупарова – директор на Дирекция „Политики в агро-хранителната верига“ и Тодор Тодоров – началник на отдел в Дирекция „Европейски координация и международни отношения“;
от Българска стопанска камара: Добри Митрев – директор Браншови организации и Гергана Прокопова – експерт;
от Съюз Произведено в България: Пламен Грозданов – изпълнителен директор;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Тодор Бозвелиев – представител на Национална асоциация на млекопреработвателите;
от Асоциация на месопреработвателите в България: Атанас Урджанов – председател, доктор Светла Чамова – изпълнителен директор и доктор Диляна Попова – главен експерт.
Днес проверихме, че има над 90 НПО на сайта на Министерството на земеделието, само в хранителния сектор. Така че предстоят интересни обсъждания.
Предлагам първо да дадем думата на вносителите да ни представят законопроекта.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости, внасяме предложение по Закона за храните, което цели да подпомогнем българското производство, родното производство и да му гарантираме равни възможности с другите пазарни представители в този бранш.
Съдържанието на закона е следното или на предложенията, които правим: да обхваща обекти за търговия с храни с годишен оборот над 2 мил. лева; да им се вмени в задължения да излагат и представят български продукти – пресни плодове и зеленчуци минимум 51% в сезона на тяхното производство, а извън него минимум 30% произведени в България; мляко и млечни продукти минимум 70 на сто български; месо и месни продукти (без пилешкото) минимум 25 на сто; месо и месни продукти (пилешко) 50 на сто; вино и спиртни напитки минимум 75 на сто от асортимента произведен в България.
Въвеждаме санкция за неизпълнение на тези задължения в размер на 10% от годишния оборот от продуктите от групата, за които не са изпълнени тези условия.
Предлагаме събраните суми да бъдат използвани в бюджета на Фонд „Земеделие“ за подпомагане на производството на местни земеделски продукти.
Подобни законопроекти има приети в Австрия и в Румъния. В България тези наши предложения са обсъдени с български браншови организации, както и с големи търговски вериги. Срещат подкрепата на Съюз „Произведено в България“, в който членуват около 1500 български фирми и производители. Имаме предварителни разговори и мнението на част от веригите. Мога да цитирам тук Била, Метро, че са готови да приложат такъв текст. Някои от които даже вече са пристъпили към частично прилагане на такива мерки и разбират необходимостта от това. Те нямат сериозни и особени забележки по текстовете на закона. Разбира се, аз ще предложа на един следващ етап и тях да ги поканим на разговори.
Надявам се водени от интереса за защита на българското производство, на родната икономика, да подкрепите тези текстове.
Благодаря ви. Както казах не са прецедент в Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имаме писмено становище от Министерство на икономиката. То е раздадено на всички народни представители. Днес ще чуем и становището на Министерството на земеделието.
Заповядайте, госпожо Джупарова.
ЛОРА ДЖУПАРОВА (директор на Дирекция „Политики в агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието и храните):. Благодаря ви господин Председател.
Добър ден на всички. За протокола казвам се доктор Лора Джупарова, директор на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ и накратко ще ви запозная със становището на Министерство на земеделието по внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните.
Министерството на земеделието и храните не подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните със следните мотиви: в Народното събрание на 9 септември 2016 г. е внесен нов проект на Закон за храните, който урежда актуалните и обществени отношения в тази област. Същият е в процедура по нотификация със срок 30 декември 2016 г. съгласно Директива 2015/1539 уреждаща процедурата за предоставяне информация в сферата на техническите регламенти и правилата в услугите на информационното общество. Доколкото имаме данни проектът за изменение и допълнение на Закона за храните не е нотифициран, който в момента се представя и има възможност да предизвика неблагоприятни последици за страната, като стартиране на наказателна процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия за неизпълнение на европейското законодателство.
Конкретните бележки по същество: по § 1, който създава чл. 7а. Съгласно чл. 39 на Регламент 1169 относно предоставянето на информация на храните на потребителите, държавите членки могат да въведат мерки относно задължителното посочване страна на произход, или място на произход на храните, само когато има доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход. Материята относно етикетирането и представянето е уредена на национално ниво с Наредбата за изискване на етикетирането и представянето на храните, чиито проект за изменение и допълнение предвижда аналогични промени и същият е в процедура също на нотификация със срок, който изтича на 27 декември 2016 г.
По § 3, който създава чл. 23а. С предложения текст се въвеждат пазарни мерки по отношение на прилагането на продукти. Считаме, че систематичното място на подобни разпоредби е в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Обръщаме внимание също, че спиртните напитки не са храни.
По § 5, който създава чл. 44б. Определянето на целеви характер на бюджетни приходи с предложената алинея 2 противоречи на Закона за публичните финанси. Постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията. Съгласно чл. 2 от Закона за публичните финанси с друг закон не може да се създава уредба на материята предмет на Закона за публичните финанси, която се отклонява от принципите и правилата определени в него.
Официалното становище на Министерство на земеделието ще го получите по официален път.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Очаквахме да получим становището по-рано от Вас, другите министерства успяха.
Колеги, имате думата.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова! Искам да кажа за постигнатото принципно съгласие в Комисията по земеделието и храните, а именно, че до края на мандата няма да разглеждаме закони, за които нямаме постигнат консенсус. Това беше желанието на всички членове на Комисията по земеделие, включително и на представителите на опозицията. Защо казвам всичко това? Защото Законът за храните, както беше съобщено, е внесен от Министерски съвет на 9 септември 2016 г. Имаме внесен и Закон за хранителната верига. Там имаше голяма дискусия и несъгласие с това, че трябва да бъдат приети точно в този вид и точно тези два закона. Независимо от настояването от страна на Министерството на земеделието и лично на министър Танева, аз не съм ги разгледал тези законопроекти.
Давам още един пример, който няма нищо общо със Закона за храните, принципно говорим, например Закона за лова, който беше изработен много трудно, имаше многобройни работни срещи, дискусии, кръгли маси, мина на първо гласуване. Вчера съм разговарял с представителите в комисията от страна на БСП. Те имат своите възражения и забележки между първо и второ гласуване. Няма да го гледаме този законопроект и не съм го внесъл в Парламента.
Затова моля, нека да не го разглеждаме сега, нека да бъдат разгледани трите законопроекти заедно, включително и законопроекта на госпожа Нинова. Не искам да го коментирам. Аз като човек с дясно виждане и пазарна ориентация имам леки резерви, но не казвам, че в него няма положителни качества. Просто принципно моля да се съобразите с желанието на комисията и с нежеланието пък на голяма част от комисията да се гледат спорни закони в момента. Не казвам, че точно този закон е спорен, но предвид че към другите два има възражения от страна на колегите ми се струва, че трябва да ги разгледаме заедно в пакет и най-вероятно това трябва да стане в новото Народно събрание. Много кратко време остана.
Ние това което подаваме като законопроекти до края на годината сме се стремели първо да сме постигнали консенсус вътре в комисията. Това са законопроекти със срокове, наложени от Европейския съюз. Тоест, свързани с регламентации, с евентуални срокове за помощи, които касаят българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Мисля, че не е хубаво да бързаме, а най-добре е да ги разгледаме в пакет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз доколкото разбирам и от цялото Ви изказване стигнах до един извод, че Вие не вярвате, че ще съставите кабинет и отиваме веднага на избори. Така излиза от всичко.
РУМЕН ХРИСТОВ: Многоуважаеми господин председател, ако съставим кабинет с удоволствие ще гледаме и трите закона заедно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги имате думата.
Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Една реплика към точно в този дух, многоуважаеми господин председател. В какъв срок? Ще го гледаме след 26 март ли, новия кабинет или до мандата на новото правителство, което вие лично ще го съставите? Вие бяхте толкова убедителен, което дава контекстно, че няма да има кабинет. Това е важно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата колеги. Само нещо да добавя. В момента има един ЗИД по Закона за храните, който отлежава в комисията, а това е втори ЗИД по който вносител е Корнелия Нинова. Там отлежават два закона за храните и един за хранителните вериги.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз Ви поздравявам господин Председател затова, че започвате тази дискусия, тъй като виждам, че водещата комисия се е въздържала. Съжалявам, тук сме запазвали някакъв приличен тон на изказвания, но съм крайно неудовлетворен от становището на двете министерства, а специално на Министерството на земеделието и храните не му отива. Разбирам, че чисто политически няма как да подкрепите тази инициатива на левицата. Но не може поне да няма нещо, което да бъде изразено като политика от страна на министерството на земеделието, че би подкрепило такъв тип решение. Нещо повече, виждаме в дейността на министърката, че без регламентиране законодателно и нормативно се опитва да прави такъв тип кампании.
Разбирам, че сме страна-членка на Европейския съюз и съгласно Договора за присъединяване ние сме поели определени ангажименти и никой не иска тези ангажименти да бъдат заобикаляни, но не е нормално министерството, което трябва да провежда тази политика, в становището си да не изразява абсолютно никаква подкрепа и въобще намек за каквато и да е политика в този сектор. И тъй като тук много дълго се спекулира с понятието „свободен пазар на стоки“ и това как не може да има количествени ограничения и качествени ограничения налагани на база на поети международни ангажименти с присъединяването ни към Европейския съюз и се цитират незнам колко на брой регламента.
Аз, господин председател, приключвайки ще дам само един пример и това е за законодателството на Франция. Предполагам, че никой няма съмнение, че тя е в основата на Европейския съюз и от 2014 година въвежда. Това е едно законодателство, с което французите търсят решение на това как и по какъв начин да помагат на своите производители. Между другото, там решението е още по-глобално, тъй като не говорим само за земеделски, а говорим и за индустриални производители. Законът се казва Закон за защита на земеделските и индустриалните продукти чрез система на географски стандарти. Наясно са с европейските регламенти, там са намерили това решение, в което възлагат на отделните региони и общини и имат такъв тип географски понятия, при които вече се въвеждат тези изисквания в съответните търговски вериги да се продават изключително тези продукти. Вярно, че дискусията във Франция е също много голяма по тази тема, но казвам че това е дискусия по законодателство, което вече е започнало. Никой не упреква Франция, че държавата заобикаля регламентите или пък създава пречки в свободната търговия и движение на стоки и услуги.
Чест прави на комисията, че отваря тази тема. Аз считам това, като отваряне на тази тема. Твърдя, че оттук нататък няма да има правителство и парламент, който да мине без отговор на тези въпроси, без да подкрепим нашите производители. Това е наше задължение. Още повече, госпожа Нинова каза, че те са в доста неравнопоставено условие и положение спрямо такъв тип европейски или друг тип чуждестранни производители. Аз твърдя, че ние сме длъжни да го направим по много причини, не само за това че сме българи, ако искате и по чисто здравословни причини, мога да изтъквам като качество на храната и на продуктите които се произвеждат.
Разбира се, ние сме водени в голяма степен и от икономическите причини и създаването на заетост и поминък за България. Аз очаквам, знам че темата е трудна за регламентиране и нормативни решения, но очаквам изказванията на всички да бъдат в посоката на намиране на такъв тип решения, а не на четене на регламенти, които не позволяват. Напротив. Различни европейски страни намират пътя по който да го направят. За мен е важно тук да се изрази волята и да стигнем до общо съгласие как да го направим, защото сме длъжни на нашите български предприемачи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Аз съм съгласен с господин Бойчев, че е време да се отвори тази тема. Никой не коментира, че ние няма да обсъждаме всичко това, което беше дискутирано до този момент. Правили сме опити, но очевидно не стигна времето, господин Бойчев, да се търси регламентация за това кой продукт е фреш, прясно охладено месо, от колко километра може да се достави, географските понятия, както казахте вие. Трябва ни още време. Аз говоря, че на държавата ни трябва още време да помислим в тази посока.
Друго, за което така сме коментирали, че българските земеделски производители получават помощ, но често пъти ние сме свидетели на това, че имаме свръх производство и може би държавата трябва да помисли, за насърчаване на експорта. Защото България е малък пазар и няма какво да крием. Така че ние не говорим на много различни езици. Ние говорим за степента на готовност и е хубаво, че се отваря тази дискусия. Господин Бойчев е прав.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Искам само да Ви напомня, че подобна дискусия, почнахме преди три парламента, беше преди четири години, темата ЗИД на КЗК. Помните темата, всъщност известна като „закона за веригите“. Много трудно, в три парламента преговори, прие се един доста окастрен вариант, но крайният резултат който го имаме, е добър. Даже ако започнете само от това, че имаме вече реално от НАП информация, има ускоряване на разплащанията на веригите с малките и средните производители, с доставчиците.
Второ, всички това го виждаме, няма вечер и няма реклама на търговски вериги, която да не започва с това, какво българско предлагат. Виждате, че започне ли се отнякъде бавно, бавно нещата потръгват.
Господин Грозданов, имате думата. Вие бяхте инициатор по работата по Закона за защита на конкуренцията преди години.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (изпълнителен директор на Съюз Произведено в България): Благодаря, господин Председател.
Искам да продължа с това, с което Вие започнахте. Да, наистина преди повече от четири години ние инициирахме промените в Закона за защита на конкуренцията и три парламента трябваше да го обсъждат за най-накрая да стигнем до някакво решение. Но според мен най-важният резултат от обсъжданията бе, че въпросът стана обществено значим. И сега наистина няма верига, която да не използва произведено в България, изберете българско, избирам българското. Няма международна верига, която да не го използва и която по всякакъв начин иска да убеди българските покупатели, че българското е добро и че българското трябва да се купува. То е естествено, те са в бизнес и е нормално да бъде така, тъй като при всички наши проучвания, които сме правили, и то поръчани на международни големи социологически компании, над 90 процента от българите предпочитат да купуват българското.
Връщайки се към този проект, първо искам да благодаря на вносителите за този проект, но и ме радва това, че виждам консенсус по въпроса, че темата е много важна и темата заслужава внимание. Ние като сдружение винаги сме подкрепяли и ще подкрепяме българското производство и подкрепяме и тези предложения. Ние сме изпратили писмено становище по въпроса.
На пръв поглед като че ли изглежда, че така предложените изменения не отчитат пазарните принципи и търсене, и предлагане, и т.н. По-дълбокият анализ обаче ще покаже, че в Единния европейски пазар, в който България е част от този Единен европейски пазар, българските производители не са равнопоставени на своите конкуренти от страни от Западна Европа или от Централна и Източна Европа по много причини, като започнем от по-добрите условия за субсидиране, по-добрите финансови условия за кредитиране, по-ниските лихви, по-добрата организация на реализация на продукцията, липсата на нелоялни търговски практики и т.н. Когато тези производители се срещат на нашия пазар се създава проблем. Точно заради това на нас ни е необходим един времеви период, през който докато се изравнят условията българските производители да имат равни с тези на своите конкуренти от други страни условия за производство. Иначе те няма как да бъдат конкурентоспособни. Няма как да се възпроизвеждат. Няма как да отделят инвестиции за подобряване на технологии, за купуване на машини, обучаване на персонал, по-добра опаковка и т.н. Така че нещо трябва да се направи в тази посока и дали ще бъде в поправки към този закон, който сега действа, дали ще бъде в новия закон, това е въпрос на народните представители да решат. Но българските производители се нуждаят от подкрепа, от истинска подкрепа от страна на Парламент, законодателна власт, изпълнителна власт.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Гостите, накратко Ви моля да вземете думата.
Заповядайте, госпожо Чамова.
Д-Р СВЕТЛА ЧАМОВА (изпълнителен директор на Асоциация на месопреработвателите в България): Благодаря.
Приветствам идеята да защитаваме българското, определено. Но тази идея трябва да мисли не само за производителите, тя трябва да мисли и за преработвателите. Преработвателите това са нашите фирми. Фирмите са 440. В тези 440 фирми работят 16 000 души. В момента в който се сложи определение, че може да се обозначи дадена храна с българско, тя може да е произведена и мястото на произход на суровината трябва да е от България.
Аз не искам да заставам срещу никой, но питам, как в рамките на пет-шест години българските месопреработватели ще са в състояние да произведат български продукт при положение, че нуждите от червено месо, това което се консумира, са 240 хил. тона. Българското производство е 99 хил. Тоест, 140 хил. тона се внасят, то просто се внася, тъй като няма откъде да се вземе.
Самите производители години наред получават субсидии и всички се опитваме да им помогнем. Парите не са малко, но до момента, в който не се иска на всеки лев вкаран като субсидия на даден частен производител, докато не се поиска да се види ефекта от този вложен лев какъв е, няма да има развитие на земеделието. Нито на животновъдството, нито …, за другите не говоря. Примерно, казват, няма да ползваме телешко месо. В България няма телешко месо. Ние имаме крави, които в момента в който спрат да дават мляко биват заклани и се ползват за месо. Тогава български продукт „телешко месо“ не може да има. Положението със свинското месо е по-добро, определено. Това е един от продуктите който повече се използва, разбира се, в България. Но и там положението е, че около 44 процента от свинското месо, това което се произвежда в България. Това е месото, което ние ядем като свежо месо. В магазините свежото месо, това което е като месо се продава, непакетираното, това е българско месо на 100 процента. Почти няма внос на месо, защото срокът на трайност при внос от някъде се удължава.
Хубава е идеята. Аз приемам абсолютно например идеята за регионализация. Да, там има такава възможност географски продукти. Но има един друг момент, ние вече имаме защитени четири продукта, традиционни български продукти – филе Елена, врат Тракия, Панагюрска луканка и кайзерован врат. Питам, като няма българско месо и ние ги произвеждаме, и те са традиционни български продукти, ние какво ще напишем върху тях. Самата Европа, самите фирми, не говоря за производители, а преработватели, всеки прескача преработвателите като че ли те не съществуват, а това е добавената стойност на продуктите.
Аз не съм икономист, обаче знам, че много трудно без тази стойност ще вървим напред. Нека да помислим още малко, нека да го дискутираме или да дадем някакъв шанс и на самите преработватели.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Както разбирате, ние днес започваме темата, откриваме темата. Водеща комисия е Комисията по земеделието и храните. Ние нямаме право да вкарваме в дневния ред на парламента закон, който не е минал през водещата комисия, но тази тема ние откриваме, защото в един момент трябва да започне дебата, повече така не може. Спирам до тук, нямам намерение да правя коментар на всяко изказване.
Колеги, гости, имате думата.
Заповядайте, господин Бозвелиев.
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ (Национална асоциация на млекопреработвателите, член на АИКБ): Нашето становище е, че наистина е възникнала трайна необходимост да се реши този проблем. Радвам се да чуя от различни народни представители, че мнението е едно и също. Но мисля също така, господин председател, че може би започването на дебатите трябва и да завърши по някакъв начин, най-малкото с една декларация. Аз съм некомпетентен, не познавам правилника на Народното събрание, може това мое предложение да не е в съответствие с него, но в крайна сметка това изразено тук съгласие би следвало да се документира и да получи някаква гласност в общественото пространство, за да бъде ясно, че проблемът трябва да бъде решен и че представителите на различните политически сили се обединяват около това. Това което се спомена в началото за различни регламенти, за различни мотиви, изключвам изказването на господин Христов, но останах изненадан примерно от становището на Министерството на земеделието. Съобщават тук, че не е нотифициран този закон за изменение и допълнение. Нотифицират се само документи, които вече е предвидено да бъдат обсъждани в Народното събрание, тоест има намерение правителството да ги въвежда в действие. Няма как да бъде нотифициран след като не е минал през Парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, професор Хаджиев.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“): Изказването ще бъде глобално.
Представяте ли си аз съм на конгрес в Ню Йорк по здравословното хранене и там водещият, който открива конгреса съобщава следния факт, който и аз незнаех. Навсякъде в света храните имат една функция да хранят организма. Само тези, които растат на българската земя имат две функции – да хранят и да бранят, тоест да защитават здравето на хората. Ако бяхме свястна държава и имахме адекватно ръководство, това щеше да стане огромен световен бизнес. Не само че трябва да се подкрепи предложението на определени проценти да бъдат български храни, но трябва да се засили това нещо и тези, които от чуждите вериги продават чужди продукти, да бъдат задължени също в техните продукти да влагат български продукти.
Това е моето кратко, но глобално предложение, господин председател, за което Ви изказвам благодарност, че ми дадохте думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз винаги Ви давам думата, господин Професоре. Този път ме изумихте с изключително краткото си изказване.
Колеги, имате думата. Гостите? Народните представители?
Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви многоуважаеми господин Председател.
И аз като останалите колеги и гости ще се изкажа с липсата на ясна картина върху материята, защото тук обсъждаме един жизнено важен въпрос за българската икономика и за българското производство. Мисля, че ние нямаме детайлен анализ за състоянието на пазара в момента.
В личната си кариера съм се занимавал с преработка, с животновъдство, а сега и с публична дейност и мога да Ви кажа моето впечатление какво е и по някакъв начин да посъветвам колегите от БСП. Ако държавната администрация и изпълнителната власт в България има реално намерение и желание да въведе ред, без никаква законодателна промяна, могат над 50 процента от българските стоки, които се продават в България да са произведени в България. Проблемът до голяма степен е чисто управленски. Не мисля, че има някакви законови пречки, директиви от Европейския съюз, да има по-високо субсидиране, национално субсидиране на българското производство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други? Вносителите искат ли думата? Не виждам желаещи.
Предлагам, ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
По трета точка от дневния ред, представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г., за първо гласуване моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ - 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, не се приема за първо гласуване.
Законопроектът не се приема от комисията, но така или иначе е поставено началото на този дебат.
Благодаря Ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 14 декември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително, заедно с материалите.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г. -- за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г. -- за първо гласуване. По този законопроект не сме водеща комисия.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Колеги, имате ли други предложения по така предложения Ви дневен ред? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г., за първо гласуване.
По тази точка наш гост и докладчик е Николина Ангелкова, министър на туризма.
Госпожо Ангелкова, чели сме мотивите, запознали сме се с материала, имате ли да добавите нещо към мотивите и към материала?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да добавя единствено, че Международният конгрес за древните цивилизации и модерния туризъм приключи изключително успешно. Повече от 20 министри, заместник-министри и ръководили на делегации от 40 страни бяха тук. Пряко се излъчваше по CNN. Изключителна възможност затова България още веднъж да затвърди позициите си като водеща туристическа дестинация. Очакваме този конгрес да залегне трайно в календара на събитията на Световната организация по туризъм. Надявам се и следващата година отново да бъдем домакини.
Благодаря ви за подкрепата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Това ли е практиката на Световната организация на туризма - да ратифицираме? За 38 000 евро се занимава Министерският съвет, ние се занимаваме. Практика ли е това?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да. Има изискване заради арбитражната клауза, която те задължително включват от своя страна.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Не виждам. Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ първа точка от дневния ред да бъде приета във вида в който е предложена, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, за въпрос.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Председател!
Използвам, че госпожа Ангелкова е тук днес, и тъй като имаше ситуация свързана с един туроператор – Алфатур, бих искала да ни дадете малко информация. Наистина накратко. Вие имахте вече участие в медиите. Но най-важното предполагам, че тук и за всички колеги е, как ще се гарантират правата на хората, които имат предплатени пакети или които се възползват от услугите на тази фирма?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
По отношение на казуса Алфатур, това, което е важно, е, че нито един от потребителите, от туристите, които са закупили туристически пакети през Алфатур няма да остане без платено обезщетение, защото застраховката на Алфатур е валидна. Тя е на стойност 1 400 хил. лева, а претенциите общо на всички 581 туристи със закупени предварително туристически пакети е 716 хил. лева. Това, което успяхме да договорим със застрахователя вчера, е, да се действа максимално бързо. Всъщност в момента, в който бъдат представени документи, а именно валиден договор между туриста и туроператора, и документи за удостоверяване на плащанията, те да платят в максимално кратки срокове. Срокът, съобразно Кодекса за застраховането и общите условия, които те имат, е до 15 дни. Те имат готовност да изплащат обезщетения изключително кратко в рамките от 3 до 5 дни. Все пак зависи от документите, които им бъдат предоставени.
Другата опция, която обсъждахме е за тези туристи, които все пак искат да реализират своите пътувания. Тъй като в голяма част от случаите Алфатур е действала и като туристически агент на други туроператори. В момента разговаряме с тези туроператори, чиито туристически пакети са продадени, дали биха реализирани при същите условия, в същото качество, на същата цена тези туристически пътувания и съответно клиента ако прецени да може да ги осъществи. На този етап няма абсолютно никакъв риск за потребителите, за туристите, за тези които са предплатили.
Очакваме и подробна информация от туроператора за тези туристи, които в момента се намират в чужбина с техни пакети. Имаме уверението, че те ще се върнат безпрепятствено. Но очакваме повече детайли за да може и ние да се уверим на 100 процента, че няма да са необходими други действия.
Предвид процедурата по обявяване на несъстоятелност е рисково, свързано с контрагентите, хилядите левове, които се дължат на хотелиерите. Но това все пак са частно-правни търговски отношения и съответно се следва процедурата по несъстоятелност.
Благодаря.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси по темата Алфатур има ли? Няма.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г., за първо гласуване.
По тази точка гости са:
от Министерство на външните работи: Ганчо Ганев – директор на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ и Калина Чолакова – специалист към Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“.
По този законопроект не сме водеща комисия.
Имате думата, господин Ганев, за много кратко представяне на законопроекта, може би извън мотивите.
ГАНЧО ГАНЕВ (директор на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ към МВнР): Благодаря ви, господин Председател.
Уважаеми членове на комисията! Тъй като разбирам от господин Кънев, че комисията се е запознала с мотивите, аз няма да ги повтарям. Но бих искал да кажа, че споразумението с Казахстан за засилено партньорство и сътрудничество, от една страна, и Европейския съюз, от друга, е споразумение от нов тип. То трябва да замени споразумението за сътрудничество, което е подписано още през 1999 година, тъй като самите отношения между Казахстан и Европейския съюз излизат на друго ниво. Важността на Казахстан нарасна в регионален и в международен план.
Споразумението беше договорено и парафирано първоначално като споразумение от изключителната компетентност на съюза, но след това вече беше постигнато съгласие то да бъде от смесена компетентност. Поради това се налага и отделните страни-членки да го подложат на ратификация или на одобрение съгласно националните си процедури.
Няма да влизам в същността на споразумението. Там има много глави, раздели, посветени една част, от върховенството на демокрация, в одобряване на условията на труд и т.н. Голяма част посветена на регламентиране на търговия, икономически отношения, които са важни.
Но нещо, което е много важно и бих искал да кажа, е, че това споразумение е различно от споразуменията за асоцииране, които съществуват, които бяха подписани през 2014 година между Европейския съюз, от една страна, и Украйна, Грузия и Молдова, от друга. Тоест, споразумението с Казахстан няма тези амбиции, не става дума за политическо асоцииране, не става дума за икономическа интеграция. В най-общ план търговско-икономическите отношения ще се регламентират на основата на правилата на Световната търговска организация и на ГАТТ. От тази гледна точка нищо ново няма, няма преференции, няма промяна в мита, в митническа система и т.н. Ползите за България и за другите страни от Европейския съюз в най-общ план ще бъдат в това, че трябва да се създаде много по-благоприятен климат за бизнес, за сътрудничество с Казахстан и с техните компании.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Споразумението е над 400 страници. Най-вероятно господин Цочев е подписал предишното Споразумение.
Колеги, имате ли въпроси? Ние не сме водеща комисия, ако има нещо - към водещата. Доколкото разбрахме Казахстан нямат намерение да стават членове на евросъюза.
Колеги, предлагам да гласуваме. Моля който е „за“ точка втора от дневния ред да бъде приета във вида, в който е предложена, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Преминаваме на точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г., за първо гласуване. По този законопроект не сме водеща комисия. Водеща комисия е комисията на господин Румен Христов, Комисията по земеделието и храните, но така или иначе ние сме длъжни да разгледаме този закон.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на земеделието и храните: Лора Джупарова – директор на Дирекция „Политики в агро-хранителната верига“ и Тодор Тодоров – началник на отдел в Дирекция „Европейски координация и международни отношения“;
от Българска стопанска камара: Добри Митрев – директор Браншови организации и Гергана Прокопова – експерт;
от Съюз Произведено в България: Пламен Грозданов – изпълнителен директор;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Тодор Бозвелиев – представител на Национална асоциация на млекопреработвателите;
от Асоциация на месопреработвателите в България: Атанас Урджанов – председател, доктор Светла Чамова – изпълнителен директор и доктор Диляна Попова – главен експерт.
Днес проверихме, че има над 90 НПО на сайта на Министерството на земеделието, само в хранителния сектор. Така че предстоят интересни обсъждания.
Предлагам първо да дадем думата на вносителите да ни представят законопроекта.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости, внасяме предложение по Закона за храните, което цели да подпомогнем българското производство, родното производство и да му гарантираме равни възможности с другите пазарни представители в този бранш.
Съдържанието на закона е следното или на предложенията, които правим: да обхваща обекти за търговия с храни с годишен оборот над 2 мил. лева; да им се вмени в задължения да излагат и представят български продукти – пресни плодове и зеленчуци минимум 51% в сезона на тяхното производство, а извън него минимум 30% произведени в България; мляко и млечни продукти минимум 70 на сто български; месо и месни продукти (без пилешкото) минимум 25 на сто; месо и месни продукти (пилешко) 50 на сто; вино и спиртни напитки минимум 75 на сто от асортимента произведен в България.
Въвеждаме санкция за неизпълнение на тези задължения в размер на 10% от годишния оборот от продуктите от групата, за които не са изпълнени тези условия.
Предлагаме събраните суми да бъдат използвани в бюджета на Фонд „Земеделие“ за подпомагане на производството на местни земеделски продукти.
Подобни законопроекти има приети в Австрия и в Румъния. В България тези наши предложения са обсъдени с български браншови организации, както и с големи търговски вериги. Срещат подкрепата на Съюз „Произведено в България“, в който членуват около 1500 български фирми и производители. Имаме предварителни разговори и мнението на част от веригите. Мога да цитирам тук Била, Метро, че са готови да приложат такъв текст. Някои от които даже вече са пристъпили към частично прилагане на такива мерки и разбират необходимостта от това. Те нямат сериозни и особени забележки по текстовете на закона. Разбира се, аз ще предложа на един следващ етап и тях да ги поканим на разговори.
Надявам се водени от интереса за защита на българското производство, на родната икономика, да подкрепите тези текстове.
Благодаря ви. Както казах не са прецедент в Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имаме писмено становище от Министерство на икономиката. То е раздадено на всички народни представители. Днес ще чуем и становището на Министерството на земеделието.
Заповядайте, госпожо Джупарова.
ЛОРА ДЖУПАРОВА (директор на Дирекция „Политики в агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието и храните):. Благодаря ви господин Председател.
Добър ден на всички. За протокола казвам се доктор Лора Джупарова, директор на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ и накратко ще ви запозная със становището на Министерство на земеделието по внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните.
Министерството на земеделието и храните не подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните със следните мотиви: в Народното събрание на 9 септември 2016 г. е внесен нов проект на Закон за храните, който урежда актуалните и обществени отношения в тази област. Същият е в процедура по нотификация със срок 30 декември 2016 г. съгласно Директива 2015/1539 уреждаща процедурата за предоставяне информация в сферата на техническите регламенти и правилата в услугите на информационното общество. Доколкото имаме данни проектът за изменение и допълнение на Закона за храните не е нотифициран, който в момента се представя и има възможност да предизвика неблагоприятни последици за страната, като стартиране на наказателна процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия за неизпълнение на европейското законодателство.
Конкретните бележки по същество: по § 1, който създава чл. 7а. Съгласно чл. 39 на Регламент 1169 относно предоставянето на информация на храните на потребителите, държавите членки могат да въведат мерки относно задължителното посочване страна на произход, или място на произход на храните, само когато има доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход. Материята относно етикетирането и представянето е уредена на национално ниво с Наредбата за изискване на етикетирането и представянето на храните, чиито проект за изменение и допълнение предвижда аналогични промени и същият е в процедура също на нотификация със срок, който изтича на 27 декември 2016 г.
По § 3, който създава чл. 23а. С предложения текст се въвеждат пазарни мерки по отношение на прилагането на продукти. Считаме, че систематичното място на подобни разпоредби е в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Обръщаме внимание също, че спиртните напитки не са храни.
По § 5, който създава чл. 44б. Определянето на целеви характер на бюджетни приходи с предложената алинея 2 противоречи на Закона за публичните финанси. Постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията. Съгласно чл. 2 от Закона за публичните финанси с друг закон не може да се създава уредба на материята предмет на Закона за публичните финанси, която се отклонява от принципите и правилата определени в него.
Официалното становище на Министерство на земеделието ще го получите по официален път.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Очаквахме да получим становището по-рано от Вас, другите министерства успяха.
Колеги, имате думата.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова! Искам да кажа за постигнатото принципно съгласие в Комисията по земеделието и храните, а именно, че до края на мандата няма да разглеждаме закони, за които нямаме постигнат консенсус. Това беше желанието на всички членове на Комисията по земеделие, включително и на представителите на опозицията. Защо казвам всичко това? Защото Законът за храните, както беше съобщено, е внесен от Министерски съвет на 9 септември 2016 г. Имаме внесен и Закон за хранителната верига. Там имаше голяма дискусия и несъгласие с това, че трябва да бъдат приети точно в този вид и точно тези два закона. Независимо от настояването от страна на Министерството на земеделието и лично на министър Танева, аз не съм ги разгледал тези законопроекти.
Давам още един пример, който няма нищо общо със Закона за храните, принципно говорим, например Закона за лова, който беше изработен много трудно, имаше многобройни работни срещи, дискусии, кръгли маси, мина на първо гласуване. Вчера съм разговарял с представителите в комисията от страна на БСП. Те имат своите възражения и забележки между първо и второ гласуване. Няма да го гледаме този законопроект и не съм го внесъл в Парламента.
Затова моля, нека да не го разглеждаме сега, нека да бъдат разгледани трите законопроекти заедно, включително и законопроекта на госпожа Нинова. Не искам да го коментирам. Аз като човек с дясно виждане и пазарна ориентация имам леки резерви, но не казвам, че в него няма положителни качества. Просто принципно моля да се съобразите с желанието на комисията и с нежеланието пък на голяма част от комисията да се гледат спорни закони в момента. Не казвам, че точно този закон е спорен, но предвид че към другите два има възражения от страна на колегите ми се струва, че трябва да ги разгледаме заедно в пакет и най-вероятно това трябва да стане в новото Народно събрание. Много кратко време остана.
Ние това което подаваме като законопроекти до края на годината сме се стремели първо да сме постигнали консенсус вътре в комисията. Това са законопроекти със срокове, наложени от Европейския съюз. Тоест, свързани с регламентации, с евентуални срокове за помощи, които касаят българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Мисля, че не е хубаво да бързаме, а най-добре е да ги разгледаме в пакет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз доколкото разбирам и от цялото Ви изказване стигнах до един извод, че Вие не вярвате, че ще съставите кабинет и отиваме веднага на избори. Така излиза от всичко.
РУМЕН ХРИСТОВ: Многоуважаеми господин председател, ако съставим кабинет с удоволствие ще гледаме и трите закона заедно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги имате думата.
Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Една реплика към точно в този дух, многоуважаеми господин председател. В какъв срок? Ще го гледаме след 26 март ли, новия кабинет или до мандата на новото правителство, което вие лично ще го съставите? Вие бяхте толкова убедителен, което дава контекстно, че няма да има кабинет. Това е важно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата колеги. Само нещо да добавя. В момента има един ЗИД по Закона за храните, който отлежава в комисията, а това е втори ЗИД по който вносител е Корнелия Нинова. Там отлежават два закона за храните и един за хранителните вериги.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз Ви поздравявам господин Председател затова, че започвате тази дискусия, тъй като виждам, че водещата комисия се е въздържала. Съжалявам, тук сме запазвали някакъв приличен тон на изказвания, но съм крайно неудовлетворен от становището на двете министерства, а специално на Министерството на земеделието и храните не му отива. Разбирам, че чисто политически няма как да подкрепите тази инициатива на левицата. Но не може поне да няма нещо, което да бъде изразено като политика от страна на министерството на земеделието, че би подкрепило такъв тип решение. Нещо повече, виждаме в дейността на министърката, че без регламентиране законодателно и нормативно се опитва да прави такъв тип кампании.
Разбирам, че сме страна-членка на Европейския съюз и съгласно Договора за присъединяване ние сме поели определени ангажименти и никой не иска тези ангажименти да бъдат заобикаляни, но не е нормално министерството, което трябва да провежда тази политика, в становището си да не изразява абсолютно никаква подкрепа и въобще намек за каквато и да е политика в този сектор. И тъй като тук много дълго се спекулира с понятието „свободен пазар на стоки“ и това как не може да има количествени ограничения и качествени ограничения налагани на база на поети международни ангажименти с присъединяването ни към Европейския съюз и се цитират незнам колко на брой регламента.
Аз, господин председател, приключвайки ще дам само един пример и това е за законодателството на Франция. Предполагам, че никой няма съмнение, че тя е в основата на Европейския съюз и от 2014 година въвежда. Това е едно законодателство, с което французите търсят решение на това как и по какъв начин да помагат на своите производители. Между другото, там решението е още по-глобално, тъй като не говорим само за земеделски, а говорим и за индустриални производители. Законът се казва Закон за защита на земеделските и индустриалните продукти чрез система на географски стандарти. Наясно са с европейските регламенти, там са намерили това решение, в което възлагат на отделните региони и общини и имат такъв тип географски понятия, при които вече се въвеждат тези изисквания в съответните търговски вериги да се продават изключително тези продукти. Вярно, че дискусията във Франция е също много голяма по тази тема, но казвам че това е дискусия по законодателство, което вече е започнало. Никой не упреква Франция, че държавата заобикаля регламентите или пък създава пречки в свободната търговия и движение на стоки и услуги.
Чест прави на комисията, че отваря тази тема. Аз считам това, като отваряне на тази тема. Твърдя, че оттук нататък няма да има правителство и парламент, който да мине без отговор на тези въпроси, без да подкрепим нашите производители. Това е наше задължение. Още повече, госпожа Нинова каза, че те са в доста неравнопоставено условие и положение спрямо такъв тип европейски или друг тип чуждестранни производители. Аз твърдя, че ние сме длъжни да го направим по много причини, не само за това че сме българи, ако искате и по чисто здравословни причини, мога да изтъквам като качество на храната и на продуктите които се произвеждат.
Разбира се, ние сме водени в голяма степен и от икономическите причини и създаването на заетост и поминък за България. Аз очаквам, знам че темата е трудна за регламентиране и нормативни решения, но очаквам изказванията на всички да бъдат в посоката на намиране на такъв тип решения, а не на четене на регламенти, които не позволяват. Напротив. Различни европейски страни намират пътя по който да го направят. За мен е важно тук да се изрази волята и да стигнем до общо съгласие как да го направим, защото сме длъжни на нашите български предприемачи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Аз съм съгласен с господин Бойчев, че е време да се отвори тази тема. Никой не коментира, че ние няма да обсъждаме всичко това, което беше дискутирано до този момент. Правили сме опити, но очевидно не стигна времето, господин Бойчев, да се търси регламентация за това кой продукт е фреш, прясно охладено месо, от колко километра може да се достави, географските понятия, както казахте вие. Трябва ни още време. Аз говоря, че на държавата ни трябва още време да помислим в тази посока.
Друго, за което така сме коментирали, че българските земеделски производители получават помощ, но често пъти ние сме свидетели на това, че имаме свръх производство и може би държавата трябва да помисли, за насърчаване на експорта. Защото България е малък пазар и няма какво да крием. Така че ние не говорим на много различни езици. Ние говорим за степента на готовност и е хубаво, че се отваря тази дискусия. Господин Бойчев е прав.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Искам само да Ви напомня, че подобна дискусия, почнахме преди три парламента, беше преди четири години, темата ЗИД на КЗК. Помните темата, всъщност известна като „закона за веригите“. Много трудно, в три парламента преговори, прие се един доста окастрен вариант, но крайният резултат който го имаме, е добър. Даже ако започнете само от това, че имаме вече реално от НАП информация, има ускоряване на разплащанията на веригите с малките и средните производители, с доставчиците.
Второ, всички това го виждаме, няма вечер и няма реклама на търговски вериги, която да не започва с това, какво българско предлагат. Виждате, че започне ли се отнякъде бавно, бавно нещата потръгват.
Господин Грозданов, имате думата. Вие бяхте инициатор по работата по Закона за защита на конкуренцията преди години.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (изпълнителен директор на Съюз Произведено в България): Благодаря, господин Председател.
Искам да продължа с това, с което Вие започнахте. Да, наистина преди повече от четири години ние инициирахме промените в Закона за защита на конкуренцията и три парламента трябваше да го обсъждат за най-накрая да стигнем до някакво решение. Но според мен най-важният резултат от обсъжданията бе, че въпросът стана обществено значим. И сега наистина няма верига, която да не използва произведено в България, изберете българско, избирам българското. Няма международна верига, която да не го използва и която по всякакъв начин иска да убеди българските покупатели, че българското е добро и че българското трябва да се купува. То е естествено, те са в бизнес и е нормално да бъде така, тъй като при всички наши проучвания, които сме правили, и то поръчани на международни големи социологически компании, над 90 процента от българите предпочитат да купуват българското.
Връщайки се към този проект, първо искам да благодаря на вносителите за този проект, но и ме радва това, че виждам консенсус по въпроса, че темата е много важна и темата заслужава внимание. Ние като сдружение винаги сме подкрепяли и ще подкрепяме българското производство и подкрепяме и тези предложения. Ние сме изпратили писмено становище по въпроса.
На пръв поглед като че ли изглежда, че така предложените изменения не отчитат пазарните принципи и търсене, и предлагане, и т.н. По-дълбокият анализ обаче ще покаже, че в Единния европейски пазар, в който България е част от този Единен европейски пазар, българските производители не са равнопоставени на своите конкуренти от страни от Западна Европа или от Централна и Източна Европа по много причини, като започнем от по-добрите условия за субсидиране, по-добрите финансови условия за кредитиране, по-ниските лихви, по-добрата организация на реализация на продукцията, липсата на нелоялни търговски практики и т.н. Когато тези производители се срещат на нашия пазар се създава проблем. Точно заради това на нас ни е необходим един времеви период, през който докато се изравнят условията българските производители да имат равни с тези на своите конкуренти от други страни условия за производство. Иначе те няма как да бъдат конкурентоспособни. Няма как да се възпроизвеждат. Няма как да отделят инвестиции за подобряване на технологии, за купуване на машини, обучаване на персонал, по-добра опаковка и т.н. Така че нещо трябва да се направи в тази посока и дали ще бъде в поправки към този закон, който сега действа, дали ще бъде в новия закон, това е въпрос на народните представители да решат. Но българските производители се нуждаят от подкрепа, от истинска подкрепа от страна на Парламент, законодателна власт, изпълнителна власт.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Гостите, накратко Ви моля да вземете думата.
Заповядайте, госпожо Чамова.
Д-Р СВЕТЛА ЧАМОВА (изпълнителен директор на Асоциация на месопреработвателите в България): Благодаря.
Приветствам идеята да защитаваме българското, определено. Но тази идея трябва да мисли не само за производителите, тя трябва да мисли и за преработвателите. Преработвателите това са нашите фирми. Фирмите са 440. В тези 440 фирми работят 16 000 души. В момента в който се сложи определение, че може да се обозначи дадена храна с българско, тя може да е произведена и мястото на произход на суровината трябва да е от България.
Аз не искам да заставам срещу никой, но питам, как в рамките на пет-шест години българските месопреработватели ще са в състояние да произведат български продукт при положение, че нуждите от червено месо, това което се консумира, са 240 хил. тона. Българското производство е 99 хил. Тоест, 140 хил. тона се внасят, то просто се внася, тъй като няма откъде да се вземе.
Самите производители години наред получават субсидии и всички се опитваме да им помогнем. Парите не са малко, но до момента, в който не се иска на всеки лев вкаран като субсидия на даден частен производител, докато не се поиска да се види ефекта от този вложен лев какъв е, няма да има развитие на земеделието. Нито на животновъдството, нито …, за другите не говоря. Примерно, казват, няма да ползваме телешко месо. В България няма телешко месо. Ние имаме крави, които в момента в който спрат да дават мляко биват заклани и се ползват за месо. Тогава български продукт „телешко месо“ не може да има. Положението със свинското месо е по-добро, определено. Това е един от продуктите който повече се използва, разбира се, в България. Но и там положението е, че около 44 процента от свинското месо, това което се произвежда в България. Това е месото, което ние ядем като свежо месо. В магазините свежото месо, това което е като месо се продава, непакетираното, това е българско месо на 100 процента. Почти няма внос на месо, защото срокът на трайност при внос от някъде се удължава.
Хубава е идеята. Аз приемам абсолютно например идеята за регионализация. Да, там има такава възможност географски продукти. Но има един друг момент, ние вече имаме защитени четири продукта, традиционни български продукти – филе Елена, врат Тракия, Панагюрска луканка и кайзерован врат. Питам, като няма българско месо и ние ги произвеждаме, и те са традиционни български продукти, ние какво ще напишем върху тях. Самата Европа, самите фирми, не говоря за производители, а преработватели, всеки прескача преработвателите като че ли те не съществуват, а това е добавената стойност на продуктите.
Аз не съм икономист, обаче знам, че много трудно без тази стойност ще вървим напред. Нека да помислим още малко, нека да го дискутираме или да дадем някакъв шанс и на самите преработватели.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Както разбирате, ние днес започваме темата, откриваме темата. Водеща комисия е Комисията по земеделието и храните. Ние нямаме право да вкарваме в дневния ред на парламента закон, който не е минал през водещата комисия, но тази тема ние откриваме, защото в един момент трябва да започне дебата, повече така не може. Спирам до тук, нямам намерение да правя коментар на всяко изказване.
Колеги, гости, имате думата.
Заповядайте, господин Бозвелиев.
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ (Национална асоциация на млекопреработвателите, член на АИКБ): Нашето становище е, че наистина е възникнала трайна необходимост да се реши този проблем. Радвам се да чуя от различни народни представители, че мнението е едно и също. Но мисля също така, господин председател, че може би започването на дебатите трябва и да завърши по някакъв начин, най-малкото с една декларация. Аз съм некомпетентен, не познавам правилника на Народното събрание, може това мое предложение да не е в съответствие с него, но в крайна сметка това изразено тук съгласие би следвало да се документира и да получи някаква гласност в общественото пространство, за да бъде ясно, че проблемът трябва да бъде решен и че представителите на различните политически сили се обединяват около това. Това което се спомена в началото за различни регламенти, за различни мотиви, изключвам изказването на господин Христов, но останах изненадан примерно от становището на Министерството на земеделието. Съобщават тук, че не е нотифициран този закон за изменение и допълнение. Нотифицират се само документи, които вече е предвидено да бъдат обсъждани в Народното събрание, тоест има намерение правителството да ги въвежда в действие. Няма как да бъде нотифициран след като не е минал през Парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, професор Хаджиев.
ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“): Изказването ще бъде глобално.
Представяте ли си аз съм на конгрес в Ню Йорк по здравословното хранене и там водещият, който открива конгреса съобщава следния факт, който и аз незнаех. Навсякъде в света храните имат една функция да хранят организма. Само тези, които растат на българската земя имат две функции – да хранят и да бранят, тоест да защитават здравето на хората. Ако бяхме свястна държава и имахме адекватно ръководство, това щеше да стане огромен световен бизнес. Не само че трябва да се подкрепи предложението на определени проценти да бъдат български храни, но трябва да се засили това нещо и тези, които от чуждите вериги продават чужди продукти, да бъдат задължени също в техните продукти да влагат български продукти.
Това е моето кратко, но глобално предложение, господин председател, за което Ви изказвам благодарност, че ми дадохте думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз винаги Ви давам думата, господин Професоре. Този път ме изумихте с изключително краткото си изказване.
Колеги, имате думата. Гостите? Народните представители?
Заповядайте, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви многоуважаеми господин Председател.
И аз като останалите колеги и гости ще се изкажа с липсата на ясна картина върху материята, защото тук обсъждаме един жизнено важен въпрос за българската икономика и за българското производство. Мисля, че ние нямаме детайлен анализ за състоянието на пазара в момента.
В личната си кариера съм се занимавал с преработка, с животновъдство, а сега и с публична дейност и мога да Ви кажа моето впечатление какво е и по някакъв начин да посъветвам колегите от БСП. Ако държавната администрация и изпълнителната власт в България има реално намерение и желание да въведе ред, без никаква законодателна промяна, могат над 50 процента от българските стоки, които се продават в България да са произведени в България. Проблемът до голяма степен е чисто управленски. Не мисля, че има някакви законови пречки, директиви от Европейския съюз, да има по-високо субсидиране, национално субсидиране на българското производство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други? Вносителите искат ли думата? Не виждам желаещи.
Предлагам, ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
По трета точка от дневния ред, представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 654-01-126, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 октомври 2016 г., за първо гласуване моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ - 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, не се приема за първо гласуване.
Законопроектът не се приема от комисията, но така или иначе е поставено началото на този дебат.
Благодаря Ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
