законопроект за енергийната ефективност № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 19 февруари 2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
_________________________________________________


Д О К Л А Д

Относно: законопроект за енергийната ефективност № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 19 февруари 2015 г.

Проект!
Второ гласуване
ЗАКОН
за енергийната ефективност

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност.
(2) Законът се прилага за крайното потребление на енергия от въоръжените сили, доколкото не противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на друг специален закон в областта на националната сигурност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност.
(2) Законът се прилага за крайното потребление на енергия от въоръжените сили, доколкото не противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на друг закон в областта на националната сигурност.

Чл. 2. Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната, чрез:
1. използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преобразуването, преноса, разпределението и доставката на енергия, както и при крайното потребление на енергия;
2. въвеждане на схеми за задължения за енергийни спестявания;
3. развитие на пазара на енергийноефективни услуги и насърчаване предоставянето на енергийноефективни услуги;
4. въвеждане на финансови механизми и инструменти, подпомагащи изпълнението на националната цел за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната чрез:
1. използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението, както и при крайното потребление на енергия;
2. въвеждане на схеми за задължения за енергийни спестявания;
3. развитие на пазара на енергийноефективни услуги и насърчаване предоставянето на енергийноефективни услуги;
4. въвеждане на финансови механизми и схеми, подпомагащи изпълнението на националната цел за енергийна ефективност.


Глава втора
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Раздел I
Органи за управление
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 3. Държавата упражнява функциите си в областта на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

Чл. 4. Народното събрание приема национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя етапите, средствата и мерките за постигане на националната цел за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. Народното събрание приема национална стратегия за енергийна ефективност на Република България, която определя етапите, средствата и мерките за постигане на националната цел за енергийна ефективност. Приетата стратегия се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Министерският съвет внася за приемане от Народното събрание националната стратегия по чл. 4 по предложение на министъра на енергетиката.
(3) Министерският съвет приема:
1. национални планове за действие по енергийна ефективност;
2. национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;
3. национален план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт;
4. национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;
5. ежегодни отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност по т. 1;
6. подзаконови нормативни актове, както и други актове в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в този закон.
(4) За целите на определяне на държавната политика в областта на енергийната ефективност органите на държавна власт и органите на местното самоуправление осигуряват предоставяне на информацията, необходима за изготвяне на актовете по ал. 2 и ал. 3, т. 1-5.
(5) Информацията по ал. 4 се предоставя на органите по чл. 6 и 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката внася за приемане от Народното събрание националната стратегия за енергийна ефективност на Република България.
(3) Министерският съвет приема:
1. национални планове за действие по енергийна ефективност;
2. национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;
3. национален план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация;
4. национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;
5. ежегодни отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;
6. подзаконови нормативни актове, както и други актове в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в този закон.
(4) За целите на определяне на държавната политика в областта на енергийната ефективност държавните органи и кметовете на общини осигуряват предоставяне на информацията, необходима за изготвяне на актовете по ал. 2 и ал. 3, т. 1-5.
(5) Информацията по ал. 4 се предоставя на органите по чл. 6 и 11.

Чл. 6. Държавната политика по енергийната ефективност се провежда от:
1. министъра на енергетиката – в областта на енергийната ефективност при производството, преобразуването, преноса, разпределението и доставките на енергия, както и при крайното потребление на енергия;
2. министъра на икономиката - в областта на повишаване на енергийната ефективност в малки и средни предприятия, както и при потреблението на енергия от промишлени системи;
3. министъра на регионалното развитие и благоустройството – в областта на разработването и въвеждането на технически правила и норми в областта на енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, реализирането на проекти, свързани с обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България;
4. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в областта на енергийната ефективност в транспортния сектор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Чл. 6. Държавната политика по енергийната ефективност се провежда от:
1. министъра на енергетиката – в областта на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия;
2. министъра на икономиката – в областта на повишаване на енергийната ефективност в малки и средни предприятия, както и при потреблението на енергия от промишлени системи;
3. министъра на регионалното развитие и благоустройството – в областта на разработването и въвеждането на технически правила и норми в областта на енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, реализирането на проекти, свързани с обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България;
4. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в областта на енергийната ефективност в транспортния сектор.

Чл. 7. (1) Министърът на енергетиката:
1. разработва съвместно с министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и предлага на Министерския съвет проект на националната стратегия по чл. 4;
2. разработва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, внася за приемане от Министерския съвет и представя пред Европейската комисия националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1;
3. участва при разработването и актуализирането съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и представя пред Европейската комисия националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия по чл. 5, ал. 3, т. 2;
4. участва при разработването и актуализирането на националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт, по чл. 5, ал. 3, т. 3;
5. участва при разработването и актуализирането на националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд по чл. 5, ал. 3, т. 4;
6. внася за приемане от Министерския съвет и предоставя на Европейската комисия ежегодни отчети по чл. 5, ал. 3, т. 5;
7. осъществява взаимодействие с другите органи на държавна власт и органите на местното самоуправление, както и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
8. организира подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
10. издава, самостоятелно или съвместно със съответните министри, подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своите правомощия по този закон;
11. утвърждава Методика за оценка на размера на вноските от задължените лица по чл. 14, ал. 4 във Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници и в други финансови посредници, необходими за постигане на индивидуалните им цели по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие;
12. утвърждава методики за оценяване на енергийните спестявания, изготвени съгласно изискванията на наредбата по чл. 18, ал. 2;
13. предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;
14. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейския съюз искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;
15. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;
16. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове.
(2) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 13 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. (1) Министърът на енергетиката:
1. разработва съвместно с министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и внася за одобрение от Министерския съвет националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. разработва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията националните планове за действие по енергийна ефективност, които предоставя на Европейската комисия;
3. участва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството при разработването и актуализирането на националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия и предоставя плана на Европейската комисия;
4. участва при разработването и актуализирането на националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация;
5. участва при разработването и актуализирането на националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;
6. внася за приемане от Министерския съвет ежегодните отчети по чл. 5, ал. 3, т. 5 и ги предоставя на Европейската комисия;
7. осъществява взаимодействие с другите държавни и местни органи, както и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
8. разработва нормативни актове за привеждане в съответствие на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
10. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност, в рамките на своите правомощия по този закон;
11. утвърждава методика за оценка на размера на вноските от задължените лица по чл. 14, ал. 4 във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и в други финансови посредници, необходими за постигане на индивидуалните им цели по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие;
12. утвърждава методики за оценяване на енергийните спестявания, изготвени съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2;
13. предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;
14. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейския съюз искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби на правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;
15. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;
16. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с нормативен акт.
(2) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 13 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Чл. 8. Министърът на икономиката в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия по чл. 4;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1 и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 януари на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. предлага схеми за насърчаване извършването на енергийни обследвания на малките и средни предприятия по чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, както и прилагането на препоръчаните с обследванията мерки;
4. предлага схеми за насърчаване извършването на мерки по енергийна ефективност в промишлени системи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. Министърът на икономиката в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. предлага схеми за насърчаване извършването на енергийни обследвания на малките и средни предприятия по чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, както и прилагането на препоръчаните с обследванията мерки;
4. предлага схеми за насърчаване извършването на мерки по енергийна ефективност в промишлени системи.

Чл. 9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия по чл. 4;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1 и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 януари на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет Националния план за сградите с близко до нулево потребление на енергия по чл. 5, ал. 3, т. 2;
4. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет Национален план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт по чл. 5, ал. 3, т. 3;
5. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет дългосрочната програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд по чл. 5, ал. 3, т. 4;
6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;
4. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация;
5. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;
6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност.

Чл. 10. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия по чл. 4;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1 и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 януари на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;
3. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своята компетентност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на своята компетентност:
1. участва при разработването на националната стратегия за енергийна ефективност на Република България;
2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение.

Чл. 11. (1) Дейностите по провеждане на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък „агенцията”.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката.
(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.
(5) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на енергетиката съгласувано с министър-председателя.
(6) Изпълнителният директор на агенцията:
1. ръководи и представлява агенцията;
2. осъществява контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност;
3. взаимодейства с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, както и с юридически лица по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
4. организира изготвянето и представянето ежегодно на министъра на енергетиката за одобрение отчетите по чл. 5, ал. 3, т. 5;
5. публикува ежегодно в срок до 31 март списък на сградите по
чл. 27, ал. 1, т. 4, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4;
6. разработва Методика за оценка на размера на вноските от задължените лица по чл. 14, ал. 4 във Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници и други финансови посредници, необходими за постигане на индивидуалните им цели;
7. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийноефективни услуги и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания;
8. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност;
9. оказва съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийноефективни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;
10. организира популяризиране на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;
11. съдейства за развитие на обучението в областта на енергийната ефективност и публикува на интернет страницата на агенцията съществуващите схеми за квалификация;
12. организира създаването и поддържането на списък на сградите, предприятията, промишлените системи, системите за улично осветление, отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност по реда на този закон;
13. изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира ежегодно;
14. участва в подготовката на нормативни актове, включително на методики за оценка на енергийните спестявания, за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
15. изисква информация от управляващите органи по оперативни програми на Европейския съюз, свързани с осигуряването на финансиране за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, относно размера на извършените инвестиции за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, както и достигнатите в резултат на тези инвестиции нива на енергийни спестявания и на децентрализирано потребление на енергия от възобновяеми източници в съответствие с правомощията си;
16. организира изготвяне на примерни договори с гарантиран резултат (ЕСКО) за предоставяне на енергийноефективни услуги за изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;
17. осъществява мониторинг при изпълнение на ЕСКО договорите в сгради държавна и общинска собственост;
18. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове.
(7) Агенцията е администратор на постъпленията от:
1. средства от държавния бюджет;
2. собствена дейност;
3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на този закон;
4. международни програми и споразумения;
5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
Чл. 11. (1) Дейностите по провеждане на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък „агенцията”.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката.
(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.
(5) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на енергетиката съгласувано с министър-председателя.
(6) Изпълнителният директор на агенцията:
1. ръководи и представлява агенцията;
2. осъществява контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност;
3. взаимодейства с държавните и местните органи, както и с юридически лица по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
4. организира изготвянето и представянето ежегодно на министъра на енергетиката за одобрение отчетите по чл. 5, ал. 3, т. 5;
5. публикува ежегодно в срок до 31 март списък на сградите по чл. 27, ал. 1, т. 4, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4;
6. разработва методика за оценка на размера на вноските от задължените лица по чл. 14, ал. 4 във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и в други финансови посредници, необходими за постигане на индивидуалните им цели;
7. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийноефективни услуги и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания;
8. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност;
9. оказва съдействие на държавните и местните органи, както и на участниците на пазара на енергийноефективни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;
10. организира популяризирането на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;
11. съдейства за развитие на обучението в областта на енергийната ефективност и публикува на интернет страницата на агенцията съществуващите схеми за квалификация;
12. организира създаването и поддържането на списък на сградите, предприятията, промишлените системи, системите за външно изкуствено осветление, отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации, за които е задължително привеждането им в съответствие с изискванията на този закон;
13. изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира ежегодно;
14. участва в разработването на нормативни актове, включително на методики за оценка на енергийните спестявания, за привеждане в съответствие на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
15. изисква в съответствие с правомощията си информация от управляващите органи по оперативни програми на Европейския съюз, свързани с осигуряването на финансиране за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, относно размера на извършените инвестиции за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, както и достигнатите в резултат на тези инвестиции нива на енергийни спестявания и на децентрализирано потребление на енергия от възобновяеми източници;
16. организира изготвяне на примерни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) за предоставяне на енергийноефективни услуги за изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;
17. осъществява мониторинг при изпълнение на ЕСКО договорите в сгради държавна и общинска собственост;
18. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с нормативен акт.
(7) Агенцията е администратор на постъпленията от:
1. средства от държавния бюджет;
2. собствена дейност;
3. глоби и имуществени санкции, наложени по реда на този закон;
4. международни програми и споразумения;
5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на енергийната ефективност се изпълнява от всички органи на държавната власт и от органите на местното самоуправление.
(2) За целите по ал. 1 органите на държавната власт и органите на местното самоуправление изготвят програми по енергийна ефективност, съответстващи на целите, заложени в актовете по чл. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-4.
(3) Програмите по ал. 2 се разработват при отчитане на стратегическите цели и приоритети на регионалните планове за развитие на съответните райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.
(4) Средствата за изпълнение на програмите по ал. 2 се осигуряват в рамките на бюджетите на органите на държавната власт и на общините.
(5) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на програмите по ал. 2.
(6) Отчетите по ал. 5 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.
(7) Отчетите се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и са съставна част от отчета за изпълнението на съответния национален план за действие.
(8) Отчетът за изпълнението на съответния национален план за действие включва информация за:
1. изпълнението на националната цел по енергийна ефективност;
2. първичното и крайното енергийно потребление;
3. крайното енергийно потребление и брутната добавена стойност по сектори;
4. разполагаем доход на домакинствата;
5. брутен вътрешен продукт;
6. производството на електрическа енергия от топлоелектрически централи;
7. производството на електрическа енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
8. производството на топлинна енергия от топлоелектрически централи;
9. производство на топлинна енергия от комбинирани топлоелектрически централи, включително промишлена отпадна топлина;
10. разход на гориво за производство на топлинна енергия;
11. пътникокилометри (pkm), в случай че информацията е налична;
12. тонкилометри (tkm), в случай че информацията е налична;
13. комбинирани транспортни километри (pkm+ tkm), в случай че информацията по т. 11 и 12 не е налична;
14. информация за населението на страната;
15. информация за мерките, изпълнени през предходната година, които допринасят за постигане на общата национална цел, както и за измерения/очаквания ефект от тези мерки;
16. пълната разгъната площ на сградите по чл. 23, ал. 1 и 2;
17. постигнати енергийни спестявания чрез схемата за задължения за енергийна ефективност;
18. размера на публичните разходи за енергийна ефективност, включително по сектори.
(9) Отчетите по ал. 5 се публикуват на интернет страниците на лицата по ал. 1.
(10) Отчетите по ал. 8 се публикуват на интернет страницата на агенцията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на енергийната ефективност се изпълнява от всички държавни и местни органи.
(2) За целите по ал. 1 държавните и местните органи разработват и приемат програми по енергийна ефективност, съответстващи на целите, заложени в актовете по чл. 4 и чл. 5, ал. 3, т. 1-4.
(3) Програмите по ал. 2 се разработват при отчитане на стратегическите цели и приоритети на регионалните планове за развитие на съответните райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.
(4) Средствата за изпълнение на програмите по ал. 2 се осигуряват в рамките на бюджетите на държавните органи и на общините.
(5) Държавните и местните органи представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на програмите по ал. 2.
(6) Отчетите по ал. 5 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.
(7) Отчетите по ал. 5 се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(8) Отчетът за изпълнението на националния план за действие по енергийна ефективност включва информация за:
1. изпълнението на националната цел за енергийна ефективност;
2. първичното и крайното енергийно потребление;
3. крайното енергийно потребление и брутната добавена стойност по сектори;
4. разполагаемия доход на домакинствата;
5. брутния вътрешен продукт;
6. производството на електрическа енергия от топлоелектрически централи;
7. производството на електрическа енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
8. производството на топлинна енергия от топлоелектрически централи;
9. производството на топлинна енергия от комбинирани топлоелектрически централи, включително промишлена отпадна топлина;
10. разхода на гориво за производството на топлинна енергия;
11. пътникокилометрите (pkm), в случай че информацията е налична;
12. тонкилометрите (tkm), в случай че информацията е налична;
13. комбинираните транспортни километри (pkm+ tkm), в случай че информацията по т. 11 и 12 не е налична;
14. населението на страната;
15. мерките, изпълнени през предходната година, които допринасят за постигане на националната цел за енергийна ефективност, както и за отчетения и/или очаквания ефект от тези мерки;
16. пълната разгъната площ на сградите по чл. 23, ал. 1 и 2;
17. постигнатите енергийни спестявания чрез схемата за задължения за енергийна ефективност;
18. размера на публичните разходи за енергийна ефективност, включително по сектори.
(9) Отчетите по ал. 5 се публикуват на интернет страниците на органите по ал. 1.
(10) Отчетите по ал. 8 се публикуват на интернет страницата на агенцията.

Раздел II
Цели за енергийна ефективност
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІI.

Чл. 13. (1) Националната цел за енергийна ефективност се определя като количество спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление до 31 декември 2020 г.
(2) Националната цел по ал. 1 се определя в Националния план за енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1.
(3) При определянето на целта по ал. 1 се отчита прогнозното първично енергийно потребление до 31 декември 2020 г., определено въз основа на:
1. потенциала за спестяване на енергия по икономически ефективен начин;
2. развитието на брутния вътрешен продукт и прогнозите за него;
3. промените в количествата внесена и изнесена енергия;
4. оползотворяването на енергията от възобновяеми източници, използването на ядрена енергия, изграждането на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;
5. действащите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изпълнени в изминал период.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
Чл. 13. (1) Националната цел за енергийна ефективност се определя като количество спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление до 31 декември 2020 г.
(2) Националната цел по ал. 1 се определя в националния план за действие по енергийна ефективност.
(3) При определянето на целта по ал. 1 се отчита прогнозното първично енергийно потребление до 31 декември 2020 г., определено въз основа на:
1. потенциала за спестяване на енергия по икономически ефективен начин;
2. развитието на брутния вътрешен продукт и прогнозите за него;
3. промените в количествата внесена и изнесена енергия;
4. оползотворяването на енергията от възобновяеми източници, използването на ядрена енергия, изграждането на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;
5. действащите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изпълнени в изминал период.

Чл. 14. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел по чл. 13, ал. 1 се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, която да осигури постигането на обща кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г.
(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода 2014-2020 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 1,5 на сто годишно от средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г., намалена с до 25 на сто чрез прилагане на чл. 14, ал. 3, т. 2, чл. 15, ал. 4, т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1 и 2.
(3) От количеството на продажбите по ал. 2 се изключват количествата на продажбите на енергия, използвани в:
1. транспортния сектор, въведен под код „B_101900” по класификацията на Евростат;
2. промишлени дейности по чл. 31 от Закона за ограничаване изменението на климата.
(4) Общата кумулативна цел по ал. 1 се разпределя като индивидуални цели между следните задължени лица:
1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия”, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно;
2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно;
3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 млн. кубически метра годишно;
4. търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно – с изключение на горивата за транспортни цели;
5. търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 текстът след думите „2011 и 2012 г.,“ се заличава и се заменя с думите „с изключение на количеството на продажбите на енергия, използвани в транспортния сектор, въведен под код „B_101900” по класификацията на Евростат.“
2. Текстът на ал. 3 се изменя така:
“(3) Целта по ал. 2 се намалява с до 25 на сто чрез изключване на количествата на продажбите на енергия, използвани в промишлени дейности по чл. 31 от Закона за ограничаване изменението на климата и чрез прилагане на ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1 и 2.“
3. Създава се ал. 5:
„(5) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 1 могат да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания, равняващи се на:
1. по 1,00 на сто годишно за 2014 и 2015 г.;
2. по 1,25 на сто годишно за 2016 и 2017 г.;
3. по 1,50 на сто годишно за 2018, 2019 и 2020 г.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
Чл. 14. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, която да осигури постигането на обща кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г.
(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода 2014-2020 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 1,5 на сто годишно от средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г., с изключение на количеството на продажбите на енергия, използвани в транспортния сектор, под код „B_101900” по статистиката на Евростат.
(3) Целта по ал. 2 се намалява с до 25 на сто чрез изключване на количествата на продажбите на енергия, използвани в промишлени дейности по приложение № 1 от Закона за ограничаване изменението на климата и чрез прилагане на ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1 и 2.
(4) Общата кумулативна цел по ал. 1 се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:
1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия”, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;
4. търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно , с изключение на горивата за транспортни цели;
5. търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
(5) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 1 могат да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания в размер:
1. по 1 на сто годишно за 2014 и 2015 г.;
2. по 1,25 на сто годишно за 2016 и 2017 г.;
3. по 1,50 на сто годишно за 2018, 2019 и 2020 г.

Чл. 15. (1) Индивидуалните цели по чл. 14, ал. 4 представляват ежегодни енергийни спестявания при крайните клиенти за периода от
1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.
(2) Индивидуалните годишни цели по ал. 1 се определят, като средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г. се разпределя пропорционално на продадените от съответното задължено лице по чл. 14, ал. 4 количества енергия на крайните клиенти през предходната година.
(3) Списъкът на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални цели по ал. 1 се актуализират ежегодно съобразно промяната в количествата на продажбите на съответното задължено лице спрямо общото количество на продажбите на всички задължени лица за предходната календарна година.
(4) За изпълнение на индивидуалните си цели по ал. 1 задължените лица трябва да реализират ежегодно нови спестявания на енергия от количествата, определени по ал. 2:
1. по 1,00 на сто годишно за 2014 и 2015 г.;
2. по 1,25 на сто годишно за 2016 и 2017 г.;
3. по 1,50 на сто годишно за 2018, 2019 и 2020 г.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 15 ал. 4 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
Чл. 15. (1) Индивидуалните цели за енергийни спестявания представляват ежегодни енергийни спестявания при крайните клиенти за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.
(2) Индивидуалните годишни цели по ал. 1 се определят, като средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г. се разпределя пропорционално на продадените от съответното задължено лице по чл. 14, ал. 4 количества енергия на крайните клиенти през предходната година.
(3) Списъкът на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални годишни цели се актуализират ежегодно съобразно промяната в количествата на продажбите на съответното задължено лице спрямо общото количество на продажбите на всички задължени лица за предходната година.

Чл. 16. При отчитане на изпълнението на индивидуалните си цели по чл. 15, ал. 1 задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да включват, освен спестени количества енергия при крайните клиенти и спестени количества енергия от:
1. мерки, изпълнени след 31 декември 2008 г., които продължават да действат до 31 декември 2020 г.;
2. мерки за повишаване на енергийната ефективност при преобразуването, преноса и/или разпределението на енергия;
3. спестени количества енергия, постигнати в предходните 4 или следващите 3 години.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
Чл. 16. При отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да включват, освен спестени количества енергия при крайните клиенти и спестени количества енергия:
1. от мерки, изпълнени след 31 декември 2008 г., които продължават да действат до 31 декември 2020 г.;
2. от мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и/или разпределението на енергия;
3. постигнати в предходните 4 или следващите три години.

Чл. 17. За изпълнение на индивидуалните си цели задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да предоставят информацията по чл. 63, ал. 6 в замяна на намаляване на ежегодната им индивидуална цел с 1 на сто годишно.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
Чл. 17. За изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да ползват намаляване на определената им индивидуална годишна цел с едно на сто при предоставяне на информацията по чл. 63, ал. 6.

Чл. 18. (1) Методиките за определянето на националната цел за енергийни спестявания, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица по чл. 14, ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им се определят с наредба на министъра на енергетиката.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите „националната цел за“ думите „енергийни спестявания“ се заменят с „енергийна ефективност“.
2. създава се ал. 3:
„(3) Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност при преобразуването, преноса и/или разпределението на енергия, редът и условията за оценка на състоянието, както и редът и условията за извършването на оценка на енергийните спестявания, реализирани в резултат на тези мерки, се определят с наредба на Министерски съвет.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Чл. 18. (1) Методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица по чл. 14, ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им се определят с наредба на министъра на енергетиката.
(3) Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и/или разпределението на енергия, редът и условията за оценка на състоянието, както и редът и условията за извършването на оценка на енергийните спестявания, реализирани в резултат на тези мерки, се определят с наредба на Министерски съвет.

Чл. 19. (1) Списъкът със задължените лица по чл. 14, ал. 4 и определените им индивидуални цели за енергийни спестявания по чл. 15, ал. 1 се приема от Министерския съвет заедно с плановете за действие по чл. 5, ал. 3, т. 1.
(2) Актуализацията на списъка на задължените лица чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални цели се извършва с ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност.
(3) Агенцията поддържа на електронната си страница информация за текущото изпълнение на индивидуалните цели по чл. 14, ал. 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
Чл. 19. (1) Списъкът със задължените лица по чл. 14, ал. 4 и определените им индивидуални цели за енергийни спестявания се приема от Министерския съвет заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.
(2) Актуализацията на списъка на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания се извършва с ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност.
(3) Агенцията поддържа на електронната си страница информация за текущото изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания.

Чл. 20. При изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица чл. 14, ал. 4 са длъжни:
1. да изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки;
2. да се въздържат от всякакви действия, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийноефективни услуги и на изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, включително да не препятстват конкуренти на пазара или злоупотреба с господстващо положение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
Чл. 20. При изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица по чл. 14, ал. 4 са длъжни да:
1. изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки;
2. се въздържат от всякакви действия, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийноефективни услуги и на изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, включително да не препятстват конкуренти на пазара или допускат злоупотреба с господстващо положение.

Чл. 21. При изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица чл. 14, ал. 4 могат:
1. да предлагат енергийноефективни услуги на конкурентни цени чрез дружества за предоставяне на енергийноефективни услуги, и/или
2. да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други финансови посредници по смисъла на чл. 2, т. 34 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност (ОВ, L 187 от 26.6.2014 г.), в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели, определени съгласно методиката по чл. 7, ал. 1, т. 11, и/или
3. да сключват споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги или други незадължени страни за прехвърляне на енергийни спестявания чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания по чл. 75, ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
Чл. 21. При изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да:
1. предлагат енергийноефективни услуги на конкурентни цени чрез доставчик на енергийноефективни услуги, и/или
2. правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други финансови посредници за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели, определени съгласно методиката по чл. 7, ал. 1, т. 11, и/или
3. сключват споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги или други незадължени страни за прехвърляне на енергийни спестявания чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания по чл. 75, ал. 3.

Чл. 22. Изготвянето на оценка на енергоспестяващия ефект от изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност с цел доказване на изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица по чл. 14, ал. 4 се извършва по реда на чл. 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.

Чл. 23. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел по чл. 13, ал. 1 във всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3 на сто от общата разгъната застроена площ.
(2) Целта по ал. 1 се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от
9 юли 2015 г. - над 250 кв. м, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за:
1. сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство и на Закона за защитените територии, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;
2. сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната.
(4) За сградите по ал. 1 по реда на приоритетното им подреждане в списъка по чл. 27, ал. 1, т. 4 се прилагат мерки за подобряване на техните енергийни характеристики.
(5) При постигане подобряване на енергийните характеристики на повече от 3 на сто от общата разгъната застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт, през дадена година излишъкът може да се прехвърли към всяка от предходните 3 или към всяка от следващите 3 години.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 23 се извършват следните промени:
1. В ал. 1 числото „3“ се заменя с числото „5“.
2. В ал. 5 числото „3“ след думите „повече от“ се заменя с числото „5“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Чл. 23. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност във всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 на сто от общата разгъната застроена площ.
(2) Целта по ал. 1 се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. - над 250 кв. м, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за:
1. сгради културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;
2. сгради, притежавани от въоръжените сили или от администрацията, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната.
(4) За сградите по ал. 1 по реда на приоритетното им подреждане в списъка по чл. 27, ал. 1, т. 4 се прилагат мерки за подобряване на техните енергийни характеристики.
(5) При постигане подобряване на енергийните характеристики на повече от 5 на сто от общата разгъната застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация, през дадена година излишъкът може да се прехвърли към всяка от предходните три или към всяка от следващите три години.

Раздел III
Национална стратегия, национални планове и програми

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІII.

Чл. 24. Националната стратегия за енергийна ефективност по чл. 4 определя:
1. приоритетите на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
2. инструментите за изпълнението на националната цел по чл. 13, ал. 2, в т.ч.: механизмите, стимулите и институционалната, финансовата и правната рамка за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективността в процесите на преобразуване, пренос, разпределение, доставка и потребление на енергия;
3. механизмите за стимулиране на развитието и насърчаването на пазара на енергийноефективни услуги;
4. инструменти за насърчаване на промени в поведението на потребителите на енергия чрез информиране относно ползите от обследването за енергийна ефективност, прилагането на мерки за енергийна ефективност и въвеждането на интелигентни измервателни уреди.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
Чл. 24. Националната стратегия за енергийна ефективност на Република България определя:
1. приоритетите на държавната политика в областта на енергийната ефективност;
2. инструментите за изпълнението на националната цел по чл. 13, ал. 2, в т.ч. механизмите, стимулите и институционалната, финансовата и правната рамка за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективността в производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия;
3. механизмите за стимулиране на развитието и насърчаването на пазара на енергийноефективни услуги;
4. инструментите за насърчаване на промени в поведението на потребителите на енергия чрез информиране за ползите от обследването за енергийна ефективност, прилагането на мерки за енергийна ефективност и въвеждането на интелигентни измервателни системи.

Чл. 25. (1) Националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. чл. 5, ал. 3, т. 1 се разработват по образец, приет от Европейската комисия.
(2) Плановете по ал. 1 съдържат мерки за подобряване на енергийната ефективност и очакваните или постигнатите икономии на енергия, включително мерките при доставката, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия, с оглед на постигането на националната цел за енергийна ефективност, определена с националната стратегия по чл. 4.
(3) В плановете по ал. 1 може да се включат мерки за приоритетна реализация в енергийнобедни домакинства или в сгради за социално жилищно настаняване.
(4) Плановете по ал. 1 се разработват за срок 3 години.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Чл. 25. (1) Националните планове за действие по енергийна ефективност се разработват по образец, приет от Европейската комисия.
(2) Плановете съдържат мерки за подобряване на енергийната ефективност и очакваните или постигнатите енергийни спестявания, включително мерките при преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия, с оглед на постигането на националната цел за енергийна ефективност, определена с националната стратегия за енергийна ефективност на Република България.
(3) В плановете може да се включат мерки за приоритетна реализация в енергийнобедни домакинства или в сгради за социално жилищно настаняване.
(4) Плановете се разработват за срок от три години.

Чл. 26. Националният план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия по чл. 5, ал. 3, т. 2 съдържа:
1. националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, което отразява националните условия;
2. национални цели за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от класификацията на видовете сгради съгласно наредбата по чл. 31, ал. 4;
3. политиките и механизмите, в т.ч. финансови, за насърчаване изграждането на сградите по т. 2;
4. периода на действие на плана.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
Чл. 26. Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия съдържа:
1. националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, което отразява националните условия;
2. националните цели за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от класификацията на видовете сгради съгласно наредбата по чл. 31, ал. 4;
3. политиките и механизмите, в т.ч. финансови за насърчаване изграждането на сгради с близко до нулево потребление на енергия;
4. периода на действие на плана.

Чл. 27. (1) Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт по чл. 5, ал. 3, т. 3 съдържа:
1. преглед на националния сграден фонд;
2. определяне на икономически ефективни подходи за подобряване на енергийните характеристики на сгради, съобразени с вида сгради и климатичната зона;
3. политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сгради, включително и поетапно;
4. списък на сградите, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4, подредени приоритетно, като с
най-висок приоритет са тези с най-лоши енергийни характеристики спрямо минималните изисквания за енергийните характеристики;
5. периода на действие на плана.
(2) Планът по ал. 1 се представя на Европейската комисия заедно
с националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5,
ал. 3, т. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
Чл. 27. (1) Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация, съдържа:
1. преглед на националния сграден фонд;
2. определяне на икономически ефективни подходи за подобряване на енергийните характеристики на сгради, съобразени с вида сгради и климатичната зона;
3.политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сгради, включително и поетапно изпълнявани;
4. списък на сградите, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4, подредени приоритетно, като с най-висок приоритет са сградите с най-лоши енергийни характеристики спрямо минималните изисквания за енергийните характеристики;
5. периода на действие на плана.
(2) Планът по ал. 1 се предоставя на Европейската комисия заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.

Чл. 28. (1) Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд по чл. 5, ал. 3, т. 4 съдържа:
1. преглед на националния сграден фонд, въз основа на статистически извадки;
2. определяне на икономически ефективни подходи за подобряване на енергийните характеристики на сградите, съобразени с вида сгради и климатичната зона;
3. политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сгради, включително и поетапно изпълнени;
4. създаване на финансова рамка за насочване на инвестиционните решения на инвеститори, строителната промишленост и финансовите институции;
5. прогноза за очакваното спестяване на енергия.
(2) Програмата по ал. 1 се представя на Европейската комисия заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност по
чл. 5, ал. 3, т. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
Чл. 28. (1) Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд съдържа:
1. преглед на националния сграден фонд, въз основа на статистически извадки;
2. определяне на икономически ефективни подходи за подобряване на енергийните характеристики на сградите, съобразени с вида сгради и климатичната зона;
3. политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сгради, включително и поетапно изпълнени;
4. създаване на финансова рамка за насочване на инвестиционните решения на инвеститори, строителната промишленост и финансовите посредници;
5. прогноза за очакваното енергийно спестяване.
(2) Програмата по ал. 1 се представя на Европейската комисия заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.

Глава трета
ДЕЙНОСТИ И МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНОЕФЕКТИВНИ УСЛУГИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Раздел I
Дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 29. Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са:
1. намаляване на загубите на енергия при производството, преобразуването, преноса, разпределението и доставките на енергия, както и при крайното потребление на енергия;
2. образование и обучение в областта на енергийната ефективност на лицата, предоставящи енергийноефективни услуги;
3. оценка за съответствие на инвестиционните проекти на сгради по отношение на изискванията за енергийна ефективност;
4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради;
5. проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и на климатични инсталации в сгради;
6. обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;
7. управление на енергийната ефективност;
8. енергийноефективни услуги;
9. повишаване на осведомеността на домакинствата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
Чл. 29. Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са:
1. намаляване на разходите на енергия при производството, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия;
2. обучение и придобиване на квалификация в областта на енергийната ефективност на лицата, предоставящи енергийноефективни услуги;
3. оценка за съответствие на инвестиционните проекти на сгради по отношение на изискванията за енергийна ефективност;
4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради;
5. проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и на климатични инсталации в сгради;
6. обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;
7. управление на енергийната ефективност;
8. предоставяне на енергийноефективни услуги;
9. повишаване на осведомеността на домакинствата.

Чл. 30. (1) Мерките за повишаване на енергийната ефективност са действията, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.
(2) Допустимите мерки по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 18, ал. 2.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в края се добавят думите „при крайното потребление на енергия, както и при преобразуването, преноса и разпределението на енергия.“
2. В ал. 2 в края се добавят думите „и ал. 3.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
Чл. 30. (1) Мерките за повишаване на енергийната ефективност са действията, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност, при крайното потребление на енергия, както и при производството, преноса и разпределението на енергия.
(2) Допустимите мерки по ал. 1 се определят с наредбите по чл. 18, ал. 2 и 3.

Раздел II
Обследване и сертифициране на сгради
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІI.

Чл. 31. (1) Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата или преустройство на съществуваща сграда, при които се променят енергийните характеристики на сградата, трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон и в Закона за устройство на територията.
(2) Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи за използване на:
1. децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;
2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
3. инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, както и на такива, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;
4. термопомпи.
(3) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите и параметрите на скалата на класовете на енергопотребление за различни по предназначение категории сгради се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите или на части от тях с оглед постигане на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания и показатели за енергийна ефективност, както и методът/стандартите за определяне на годишен разход на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Изискванията за енергийните характеристики подлежат на задължителна периодична проверка веднъж на всеки 5 години и при необходимост се актуализират с цел отразяване на технологичното развитие в сградния сектор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
Чл. 31. (1) Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата или преустройство на съществуваща сграда, при които се променят енергийните характеристики на сградата, трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон и в Закона за устройство на територията.
(2) Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи за използване на:
1. децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;
2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
3. инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, както и на такива, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;
4. термопомпи.
(3) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите и параметрите на скалата на класовете на енергопотребление за различни по предназначение категории сгради се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите или на части от тях с оглед постигане на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания и показатели за енергийна ефективност, както и методът/стандартите за определяне на годишен разход на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Изискванията за енергийните характеристики подлежат на задължителна периодична проверка веднъж на всеки 5 години и при необходимост се актуализират с цел отразяване на технологичното развитие в сградния сектор.

Чл. 32. (1) Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.
(2) Когато отделни части в нова сграда имат различно предназначение и са обособени като топлинни зони и всяка от зоните има климатизиран обем, по-малък от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификат по ал. 1 се издава отделно за всяка зона по скала, съответстваща на предназначението на съответната зона.
(3) При наличие на топлинна зона с климатизиран обем, равен или по-голям от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификатът по ал. 1 се издава за цялата сграда в съответствие със скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи.
(4) Сертификатът по ал. 1 се издава въз основа на енергийните характеристики на сградата от инвестиционния проект на сградата (екзекутивната документация) от лицата по:
1. член 43, ал. 1;
2. член 43, ал. 2 – само за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено обслужване от тази категория.
(5) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:
1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
2. временните сгради с планирано време за използване до
2 години;
3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
4. производствените сгради;
5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до
4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;
6. сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
1. В чл. 32, ал. 2 след думите „климатизиран обем“ се добавя „по-голям от 20 на сто и“.
2. В чл. 32, ал. 5 се създава нова т. 7: „Сгради със смесено предназначение, в които площите с производствено предназначение сумарно надвишават 50 на сто от разгърнатата застроена площ.“
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
Чл. 32. (1) Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.
(2) Когато отделни части в нова сграда имат различно предназначение и са обособени като топлинни зони и всяка от зоните има климатизиран обем, по-малък от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификат по ал. 1 се издава отделно за всяка зона по скала, съответстваща на предназначението на съответната зона.
(3) При наличие на топлинна зона с климатизиран обем, равен или по-голям от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификатът по ал. 1 се издава за цялата сграда в съответствие със скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи.
(4) Сертификатът по ал. 1 се издава въз основа на енергийните характеристики на сградата от инвестиционния проект на сградата (екзекутивната документация) от лицата по:
1. член 43, ал. 1;
2. член 43, ал. 2 – само за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено обслужване от тази категория.
(5) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:
1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
2. временните сгради с планирано време за използване до две години;
3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
4. производствените сгради и части от сгради с производствено предназначение;
5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;
6. сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Чл. 33. (1) Възложителят/собственикът на нова сграда е длъжен да придобие сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането й в експлоатация.
(2) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
Чл. 33. (1) Възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията на нова сграда е длъжен да придобие сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането й в експлоатация.
(2) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице.

Чл. 34. (1) При продажба на нова сграда в нейната цялост продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики.
(2) При продажба на самостоятелни обекти в нова сграда продавачът предоставя на купувача копие на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
(3) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
(4) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за проектни енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 34, ал. 4 след думите „kWh/m2“ се добавят думите „или друг показател за енергийните характеристики на сградата“.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
Чл. 34. (1) При продажба на нова сграда в нейната цялост продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики.
(2) При продажба на самостоятелни обекти в нова сграда продавачът предоставя на купувача копие на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
(3) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
(4) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за проектни енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2 или друг показател за енергийните характеристики на сградата, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.


Чл. 35. Условията и редът за издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики се определят с наредбата по чл. 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Чл. 36. (1) Енергийните характеристики на сгради в експлоатация се установяват с обследване за енергийна ефективност.
(2) Обследването за енергийна ефективност на сгради в експлоатация има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.
(3) Обследването завършва с доклад и с издаване на сертификат за енергийни характеристики на сградата. Докладът и сертификатът се изготвят при условията и по реда на наредбата по чл. 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Чл. 37. (1) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация и на части от сгради в експлоатация има за цел да удостовери актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 31, ал. 3.
(2) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация и на части от сгради в експлоатация се извършва въз основа на обследване за енергийна ефективност на сградата.
(3) Когато отделни части от сграда в експлоатация имат различно предназначение и са обособени като топлинни зони и всяка от зоните има климатизиран обем, по-малък от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификат по ал. 1 се издава отделно за всяка зона по скала, съответстваща на предназначението на съответната зона.
(4) При наличие на топлинна зона с климатизиран обем, равен или по-голям от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификатът по ал. 1 се издава за цялата сграда в съответствие със скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
В чл. 37, ал. 3 след думите „климатизиран обем“ да се добави „по-голям от 20 на сто и“.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
Чл. 37. (1) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация и на части от сгради в експлоатация има за цел да удостовери актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление, определени с наредбата по чл. 31, ал. 3.
(2) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация и на части от сгради в експлоатация се извършва въз основа на обследване за енергийна ефективност.
(3) Когато отделни части от сграда в експлоатация имат различно предназначение и са обособени като топлинни зони и всяка от зоните има климатизиран обем, по-малък от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификат по чл. 36, ал. 3 се издава отделно за всяка зона по скала, съответстваща на предназначението на съответната зона.
(4) При наличие на топлинна зона с климатизиран обем, равен или по-голям от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификатът по чл. 36, ал. 3 се издава за цялата сграда в съответствие със скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи.

Чл. 38. (1) Всяка сграда в експлоатация може да бъде обследвана и сертифицирана с изключение на:
1. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
2. временни сгради с планирано време за използване до 2 години;
3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
4. производствени сгради;
5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;
6. сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.
(2) Сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство и на Закона за защитените територии, могат да бъдат обследвани за енергийна ефективност и да бъдат сертифицирани, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики не би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата.
(3) Всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м, подлежат на задължително обследване и сертифициране с изключение на сградите по ал. 2.
(4) Собствениците на сгради по ал. 3 са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност, предписани от обследването за енергийна ефективност, в 3-годишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.
(5) Собствениците на сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м, за които има издаден сертификат за енергийни характеристики, са длъжни да поставят сертификата на видно място в сградата.
Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 38, в ал. 4 след думите „предписани от“ се добавят думите „първото“ .
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
В чл. 38, ал. 1 се създава нова точка 7: „Сгради със смесено предназначение, в които площите с производствено предложение сумарно надвишават 50 на сто от разгърнатата застроена площ“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
Чл. 38. (1) Всяка сграда в експлоатация може да бъде обследвана и сертифицирана, с изключение на:
1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
2. временните сгради с планирано време за използване до две години;
3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
4. производствените сгради и части от сгради с производствено предназначение;
5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;
6. сградите с разгъната застроена площ до 50 кв. м.
(2) Сгради културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, могат да бъдат обследвани за енергийна ефективност и да бъдат сертифицирани, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата.
(3) Всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м, подлежат на задължително обследване и сертифициране с изключение на сградите по ал. 2.
(4) Собствениците на сгради по ал. 3 са длъжни да изпълнят мерките за достигане на минимално изискващия се клас на енергийно потребление, предписани от първото обследване, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.
(5) Собствениците на сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м, за които има издаден сертификат за енергийни характеристики, са длъжни да поставят сертификата на видно място в сградата.

Чл. 39. (1) До издаването на сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, енергийните характеристики се удостоверяват със сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
(2) Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.
(3) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се актуализира във всички случаи при извършване на дейности, водещи до промяна на енергийните характеристики на сградата: реконструкции, основно обновяване, основен ремонт, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, и преустройства на съществуващи сгради.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 39 в ал. 2 думите „Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията“ се заменят с думите „Възложителите/собствениците на сгради за обществено обслужване“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
Чл. 39. (1) До издаването на сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, енергийните характеристики се удостоверяват със сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
(2) Собствениците на сгради за обществено обслужване на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.
(3) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се актуализира при извършването на дейности, водещи до промяна на енергийните характеристики на сградата: реконструкции, основно обновяване, основен ремонт, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, и преустройства на съществуващи сгради.

Чл. 40. (1) Мерките за повишаване на енергийна ефективност, които се препоръчват при всяка реконструкция, основно обновяване, основен ремонт на сграда или на части от сграда в експлоатация, се оценяват по отношение на техническата и икономическата целесъобразност за използване на алтернативни инсталации и системи по чл. 31, ал. 2.
(2) Енергийните характеристики трябва да съответстват на минималните нормативни изисквания, определени в наредбата по чл. 31, ал. 4, след изпълнение на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, които водят до промяна на енергийните характеристики на сградата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.

Чл. 41. (1) При продажба на сграда по чл. 38 продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда – заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.
(2) При отдаване под наем на сграда по чл. 38 или на самостоятелен обект в сграда наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.
(3) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия - kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 41, ал. 3 след думите „kWh/m2“ се добавят думите „или друг показател за енергийните характеристики на сградата“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
Чл. 41. (1) При продажба на сграда по чл. 38, ал. 3 продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда – заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.
(2) При отдаване под наем на сграда по чл. 38, ал. 3 или на самостоятелен обект в сграда наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.
(3) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея e обявeна за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия - kWh/m2 или друг показател за енергийните характеристики на сградата, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Чл. 42. Лицата, които извършват обследване и сертифициране на сгради, издават сертификат за енергийни характеристики на сградата, който се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 43, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.

Чл. 43. (1) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършват от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. притежават необходимите технически средства, определени по реда на чл. 44, ал. 9;
3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, в съответствие с наредбата по чл. 44, ал. 9, които:
а) имат завършено висше техническо образование, признато в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;
б) имат придобит стаж по специалността – не по-малко от 2 години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър” и не по-малко от 3 години за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”;
в) притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 във висши технически училища, специализирани в професионалните направления „Енергетика” и „Електротехника”, акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сгради, предназначени за обществено обслужване от тази категория, може да се извършват и от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1, които:
1. са физически лица – консултанти по енергийна ефективност, в съответствие с наредбата по чл. 44, ал. 9;
2. разполагат с необходимите технически средства, определени по реда на чл. 44, ал. 9;
3. имат завършено висше техническо образование, признато в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;
4. имат придобит стаж по специалността – не по-малко от 2 години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър” и не по-малко от 3 години за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”;
5. притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 2 във висши технически училища, специализирани в професионалните направления „Енергетика” и „Електротехника”, акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(3) Квалификацията на консултантите по енергийна ефективност се придобива на две нива:
1. ниво 1 – имат компетентност за извършване на дейностите по
ал. 1 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията;
2. ниво 2 – имат компетентност за извършване на дейностите по
ал. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията, без сградите за обществено обслужване от същата категория.
(4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствие за енергийна ефективност на проектите на сградата, когато са:
1. проектанти на сградата;
2. строители и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване на сградата;
3. участници в експлоатацията на сградата;
4. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата.
(5) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 59, ал. 1, т. 1.
(6) Консултантите по енергийна ефективност не могат да изготвят оценки за енергийни спестявания на сгради, на които са извършили обследване за енергийна ефективност и на които са издали сертификати.

Предложение от н.п. Петя Аврамова:
В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал.1, т.3, буква „в“, думата „валидно“ се заличава.
2. В ал.2, т.5, думата „валидно“ се заличава.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „притежават” да се замени с „разполагат”;
б) в т. 3:
аа) в буква „а” след думите „висше техническо образование” да се добави „по специалности от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия”;
бб) в буква „б“ думите „не по-малко от 2 години” да се заменят с „не по-малко от 3 години”, а думите „не по-малко от 3 години” да се заменят с „не по-малко от 5 години”;
вв) в буква ,,в” думите ,,притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 във висши технически училища специализирани в професионалните направления ,,Енергетика” и ,,Електротехника” да се заменят с,,притежават пълна проектантска правоспособност по специалностите от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия“.
2. В ал. 2, т. 5 думите „притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 2 във висши технически училища специализирани в професионалните направления ,,Енергетика” и ,,Електротехника” да се заменят с „притежават пълна проектантска правоспособност по специалностите от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия”.
3. Алинеи 3 и 6 да отпаднат.

Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ и не го подкрепя в останалата част.

Предложение от н.п. Мая Манолова:
В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „притежават” да се замени с „разполагат”;
б) в т. 3:
аа) в буква „а” след думите „висше техническо образование” да се добави „по специалности от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия”;
бб) в буква „б“ думите „не по-малко от 2 години” да се заменят с „не по-малко от 3 години”, а думите „не по-малко от 3 години” да се заменят с „не по-малко от 5 години”;
вв) в буква ,,в” думите ,,притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 във висши технически училища специализирани в професионалните направления ,,Енергетика” и ,,Електротехника” да се заменят с,,притежават пълна проектантска правоспособност по специалностите от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия“.
2. В ал. 2, т. 5 думите „притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 2 във висши технически училища специализирани в професионалните направления ,,Енергетика” и ,,Електротехника” да се заменят с „притежават пълна проектантска правоспособност по специалностите от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия”.
3. Алинеи 3 и 6 да отпаднат.

Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ и не го подкрепя в останалата част.


Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 43, ал. 6 се изменя така:
(6) Консултантите по енергийна ефективност, извършили обследване за енергийна ефективност на сграда, преди изпълнение на предписаните в обследването енергоспестяващи мерки, не могат да извършват обследване за енергийна ефективност за доказване изпълнението на предписаните мерки, както и оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат от изпълнението на тези мерки.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Мартин Димитров:
В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
В ал.1, т.3, буква „а“, в края на изречението се добавят думите: „ или завършено средно техническо образование“.
В ал.1, т.3, буква „б“, съюза „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите: „ и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно-техническо образование“.
В ал.2, т.3, в края на изречението се добавят думите: „или завършено средно техническо образование“.
В ал.2, т.4, съюза „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите: „и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно техническо образование“.

Комисията подкрепя предложението.


Предложение от н.п. Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Драгомир Стойнев:
В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
• В ал.1, т.3, буква „а“, в края на изречението се добавят думите: „или завършено средно техническо образование“.
• В ал.1, т.3, буква „б“, съюза „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите: „и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно техническо образование“.
• В ал.2, т.3, в края на изречението се добавят думите: „или завършено средно техническо образование“.
• В ал.2, т.4, съюза „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите: „и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно техническо образование“.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
1. В чл. 43, ал. 1, т.3 буква в, думата „валидно“ да отпадне.
2. В чл. 43, ал. 2, т. 5 думата „валидно“ да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
Чл. 43. (1) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършват от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 44, ал. 9;
3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 и:
а) имат завършено висше образование в областта на техническите науки по професионално направление и специалности съгласно изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9, признато в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария или завършено средно техническо образование;
б) имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, не по-малко от три години за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър” и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно-техническо образование;
в) притежават удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по тази алинея във висши технически училища, специализирани в професионалните направления „Енергетика” и „Електротехника”, акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сгради, предназначени за обществено обслужване от тази категория, може да се извършват и от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1, които:
1. са физически лица – консултанти по енергийна ефективност, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9;
2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 44, ал. 9;
3. имат завършено висше образование в областта на техническите науки по професионално направление и специалности съгласно изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9, признато в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария или завършено средно техническо образование;
4. имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, не по-малко от три години за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър” и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно-техническо образование;
5. притежават удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по тази алинея във висши технически училища, специализирани в професионалните направления „Енергетика” и „Електротехника”, акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(3) Квалификацията на консултантите по енергийна ефективност се придобива на две нива:
1. ниво 1 – имат компетентност за извършване на дейностите по
ал. 1 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията;
2. ниво 2 – имат компетентност за извършване на дейностите по
ал. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията, без сградите за обществено обслужване от същата категория.
(4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствие за енергийна ефективност на проектите на сградата, когато са:
1. проектанти на сградата;
2. строители и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване на сградата;
3. участници в експлоатацията на сградата;
4. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата.
(5) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 59, ал. 1, т. 1.
(6) Консултантите по енергийна ефективност, извършили обследване за енергийна ефективност на сграда, преди изпълнение на предписаните в обследването енергоспестяващи мерки, не могат да извършват обследване за енергийна ефективност за доказване изпълнението на предписаните мерки, както и оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат от изпълнението на тези мерки.
(7) Към доклада от обследването се прилага декларация за липса на обстоятелствата по ал. 4 и 6.

Чл. 44. (1) Агенцията вписва в публичен регистър лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане.
(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:
1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, т. 1, т. 3-5;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2
и ал. 4;
3. декларация на консултанта по енергийна ефективност – участник в персонала на търговеца, за обстоятелствата по чл. 43, ал. 5.
(3) Агенцията издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1.
(4) Агенцията отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 43, ал. 1 или 2.
(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра и срокът на валидност на удостоверението за успешно положен изпит по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5 е 5 години.
(7) След изтичане на срока на валидност на удостоверението за вписване в регистъра се издава ново удостоверение за вписване след представяне на документите по ал. 2.
(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 43, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2,
т. 5 се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Предложение от н.п. Петя Аврамова:
В чл. 44, ал.6, думите „и срокът на валидност на удостоверението за успешно положен изпит по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
Текстът на вносителя за чл. 44, ал. 6 да придобие следната редакция:
,,(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е пет години.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Мая Манолова:
Чл. 44, ал. 6 да придобие следната редакция:
,,(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е пет години.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 44, ал. 2 се изменя така:
(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:
1. за лицата по чл. 43, ал. 1 - документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1 – т. 3;
2.за лицата по чл. 43, ал. 2 - документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 43, ал. 2, т. 3 - т. 5, както и декларация по чл. 43, ал. 2, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
В чл. 44, а.7 текстът „след представяне на документите по ал. 2“ да се замени с текста „след отчитане на настъпилите изменения в обстоятелствата по ал.2“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
Чл. 44. (1) Агенцията вписва в публичен регистър лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане.
(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:
1. за лицата по член 43, ал. 1 - документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1 – 3;
2. за лицата по член 43, ал. 2:
а) документи, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 43, ал. 2, т. 3 - 5;
б) декларация по чл. 43, ал. 2, т. 2.
(3) Агенцията издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1.
(4) Агенцията отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 43, ал. 1 или 2.
(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е 5 години.
(7) След изтичане на срока на валидност на удостоверението за вписване в регистъра се издава ново удостоверение за вписване след представяне на декларация, че няма промяна в обстоятелствата по ал. 2 или на съответните документи при промяна в обстоятелствата по ал. 2.
(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Обстоятелствата по чл. 43, подлежащи на вписване, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5 се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 45. Агенцията заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:
1. отпадане на някое от условията по чл. 43, ал. 1 и 2;
2. представяне на неверни декларации по чл. 43, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4 и 5;
3. системни нарушения по този закон, установени с влезли в сила наказателни постановления;
4. обявяване в несъстоятелност или откриване на производство по ликвидация на търговеца.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
Чл. 45. Агенцията заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, когато:
1. престанат да отговарят на някое от условията по чл. 43, ал. 1 или 2;
2. са представили невярна декларация по чл. 44, ал. 2, т. 2, буква „б“;
3. са нарушили изискванията на чл. 43, ал. 4, 5 или 6;
4. са извършили системни нарушения по този закон, установени с влезли в сила наказателни постановления;
5. са обявени в несъстоятелност или в ликвидация.

Чл. 46. (1) Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на сградите, за които са извършили дейности по чл. 43, ал. 1 и/или 2 през предходната година.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.

Чл. 47. (1) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация е със срок на валидност до 10 години.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 собственикът на сградата е длъжен да придобие по реда на този закон актуален сертификат за енергийни характеристики на сградата.
(3) Срокът на валидност по ал. 1 започва да тече от датата на издаване на сертификата, а в случаите по чл. 24, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси – от началото на годината, следваща годината на издаване на сертификата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.

Чл. 48. Условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, на части от сгради, както и условията и редът за изготвяне на оценка на енергийните спестявания се определят с наредба, издадена от на министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.

Раздел IІІ
Проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации в сгради

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІII.

Чл. 49. Проверката за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации в сгради има за цел установяване нивото на ефективност при тяхната експлоатация и идентифициране на мерки за нейното повишаване.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.

Чл. 50. (1) На проверка по реда на този закон подлежат отоплителни инсталации с водогрейни котли в сгради с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW.
(2) В зависимост от инсталираната мощност и вида на използваната енергия отоплителните инсталации с водогрейни котли подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на:
1. всеки 4 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 20 до 50 kW включително и на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW включително;
2. всеки 3 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 50 до 100 kW включително;
3. всеки 2 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност над 100 kW включително.
(3) Проверката по ал. 2 включва:
1. оценка на състоянието и функционирането на достъпните части от отоплителни инсталации на сградите, включително водогрейните котли, системата за управление на топлоподаването и циркулационна/и помпа/и;
2. оценка на коефициента на полезно действие на водогрейните котли;
3. оценка на оразмеряването на водогрейните котли в съответствие с нуждите от отопление на сградата.
(4) Оценката по ал. 3, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в отоплителната система или в изискванията относно отоплението на сградата.
(5) Проверката на отоплителните инсталации с водогрейни котли се извършва през отоплителния период при работещи отоплителни инсталации с водогрейни котли.
(6) Първата проверка на инсталирани водогрейни котли в нови сгради се извършва в обхвата на обследването за енергийна ефективност на сградата след въвеждането й в експлоатация.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
В чл. 50, ал. 1 след думите ,,водогрейни котли” да се добави ,,на течно или твърдо гориво”, а след думите ,,над 20kW” да се добави „и на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW за отопление на помещения“.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Мая Манолова:
В чл. 50, ал. 1 след думите ,,водогрейни котли” да се добави ,,на течно или твърдо гориво”, а след думите ,,над 20kW” да се добави „и на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW за отопление на помещения“.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 50, ал. 3, т. 2 се добавят думите „– само за водогрейни котли с единична номинална мощност над 50 kW“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
Чл. 50. (1) На проверка по реда на този закон подлежат отоплителни инсталации с водогрейни котли в сгради с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW.
(2) В зависимост от инсталираната мощност и вида на използваната енергия отоплителните инсталации с водогрейни котли подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на:
1. всеки 8 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 20 до 50 kW включително и на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW включително;
2. всеки 4 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 50 до 100 kW включително;
3. всеки три години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност над 100 kW включително.
(3) Проверката по ал. 2 включва оценка на:
1. състоянието и функционирането на достъпните части от отоплителни инсталации на сградите, включително водогрейните котли, системите за управление на топлоподаването и циркулационните помпи;
2. коефициента на полезно действие на водогрейните котли - само за водогрейни котли с единична номинална мощност над 50 kW;
3. оразмеряването на водогрейните котли в съответствие с нуждите от отопление на сградата.
(4) Оценката по ал. 3, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в отоплителната система или в изискванията относно отоплението на сградата.
(5) Проверката на отоплителните инсталации с водогрейни котли се извършва през отоплителния период при работещи отоплителни инсталации с водогрейни котли.
(6) Първата проверка на инсталирани водогрейни котли в нови сгради се извършва в обхвата на обследването за енергийна ефективност на сградата след въвеждането й в експлоатация.

Чл. 51. (1) На проверка по реда на този закон подлежат климатичните инсталации в сгради с номинална електрическа мощност
над 12 kW.
(2) Климатичните инсталации подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на всеки 4 години, която включва оценка на:
1. състоянието и функционирането на достъпните части от климатичната инсталация;
2. коефициента на полезно действие на климатичната инсталация;
3. оразмеряване на климатичната инсталация в съответствие с нуждите от охлаждане на сградата.
(3) Оценката по ал. 2, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в инсталацията или не са променени изискванията към охлаждането на сградата, когато инсталацията работи в режим охлаждане.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.

Чл. 52. (1) Агенцията създава и поддържа база данни за състоянието на:
1. отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 50, ал. 1;
2. климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1.
(2) В срок 6 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията по ал. 1 техните собственици подават в агенцията декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(3) Информацията по ал. 2 служи за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.

Чл. 53. (1) За отоплителни инсталации с водогрейни котли със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва препоръки към собственика за подобряване на ефективността, подмяна на котлите, промени в отоплителната инсталация, други модификации по отоплителната инсталация и/или други алтернативни решения.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва еднократно.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
В чл. 53 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.

Чл. 54. (1) Проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1 се извършва от лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и/или чл. 59, ал. 1.
(2) Проверката по ал. 1 завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 56.
(3) Докладът по ал. 2 се предоставя на собственика или на наемателя на сградата или на упълномощено от собствениците на сградата лице.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.

Чл. 55. (1) Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на отоплителните инсталации с водогрейни котли и на климатичните инсталации, на които са извършили проверки през предходната година.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.

Чл. 56. Условията и редът за извършване на проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и редът за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и редът за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.

Раздел IV
Обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.

Чл. 57. (1) Обследването за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.
(2) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички:
1. предприятия за производство, които не попадат в обхвата на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
2. предприятия за предоставяне на услуги, които не попадат в обхвата на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
3. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh;
4. системи за външно изкуствено осветление, разположени в населено място с население над 20 000 жители.
(3) Обследването по ал. 1 се извършва най-малко веднъж на всеки
4 години.
(4) Ново обследване по ал. 1 се извършва задължително на:
1. промишлени системи – една година след извършени основни промени в технологичното оборудване и/или производствените системи, промяна на горивната база и начина на преобразуване на енергия;
2. системи за външно изкуствено осветление – една година след извършени промени в инсталацията (подмяна на осветителни тела, промяна на схемите за осветление и/или енергозахранване) или когато са променени изискванията към осветеността на осветявания обект.
(5) Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които подлежат на задължително обследване по ал. 2, подават в агенцията ежегодно до 31 януари декларация по образец по наредбата по ал. 6.
(6) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка за енергийни спестявания се определят с наредба на министъра на енергетиката.

Предложение от н.п. Исрен Веселинов, Валери Симеонов, Валентин Касабов, Атанас Стоянов, Славчо Атанасов:
В чл. 57, ал. 2 се създава т. 5:
„5. енергийните предприятия, извършващи дейности по производство, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия, както и такива за транзит, разпределение и потребление на природен газ, съгласно лицензи по чл.39 и от закона за енергетиката, по методика, която се разработва и утвърждава от министъра на енергетиката в срок от 3 месеца от обнародване на Закон в ДВ.“

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 18, ал. 3.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 57 се създава нова ал. 7:
(7) Предприятията по ал. 2, т. 1 и т. 2, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност, при условие че приложената от тях система за управление включва енергийно обследване.
В ал. 6 в края се добавят думите „и министъра на икономиката“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
Чл. 57. (1) Обследването за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.
(2) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички:
1. предприятия за производство, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
2. предприятия за предоставяне на услуги, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
3. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh;
4. системи за външно изкуствено осветление, разположени в населено място с население над 20 000 жители.
(3) Обследването по ал. 1 се извършва най-малко веднъж на всеки 4 години.
(4) Ново обследване по ал. 1 се извършва задължително на:
1. промишлени системи – една година след извършени основни промени в технологичното оборудване и/или производствените системи, промяна на горивната база и начина на преобразуване на енергия;
2. системи за външно изкуствено осветление – една година след извършени промени в инсталацията (подмяна на осветителни тела, промяна на схемите за осветление и/или енергозахранване) или когато са променени изискванията към осветеността на осветявания обект.
(5) Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които подлежат на задължително обследване по ал. 2, подават в агенцията ежегодно до 31 януари декларация по образец, определен в наредбата по ал. 6.
(6) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка за енергийни спестявания се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на икономиката.
(7) Предприятията по ал. 2, т. 1 и 2 и собствениците на промишлени системи по ал. 2, т. 3, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност, при условие че приложената от тях система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система.
Чл. 58. (1) Лицата по чл. 59, ал. 1 представят в агенцията ежегодно в срок до 31 януари на текущата календарна година списък на предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление, на които са извършили обследване през предходната година.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.

Чл. 59. (1) Обследването по чл. 57, ал. 1 и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 60, ал. 1, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. притежават необходимите технически средства, определени по реда на чл. 44, ал. 2;
3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, в съответствие с наредбата по чл. 44, ал. 9, които:
а) имат завършено висше техническо образование, признато в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;
б) имат придобит стаж по специалността – не по-малко от 2 години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър” и не
по-малко от 3 години за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”;
в) притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи във висши технически училища, специализирани в професионалните направления „Енергетика” и „Електротехника”, акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, нямат право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлената система, когато са:
1. проектанти на промишлената система;
2. участници в изграждането и/или експлоатацията на промишлената система;
3. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в промишлената система.
(3) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 43, ал. 1, т. 1.
(4) Лицата по ал. 1 не могат да изготвят оценки за енергийни спестявания на промишлени системи, на които са извършили обследване за енергийна ефективност.

Предложение от н.п. Петя Аврамова:
В чл. 59, ал.1, т.3, буква „в“, думата „валидно“ се заличава.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3:
а) в буква „а“ след думите „висше техническо образование” да се добави „по специалности от професионални направления „Енергетика”, “Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия””;
б) в буква „б“ думите „не по-малко от 2 години“ да се заменят с „не по-малко от 3 години“, а думите „не по-малко от 3 години“ да се заменят с „не по-малко от 5 години”;
в) в буква „в“ думите “притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи във висши технически училища специализирани в професионалните направления ,,Енергетика” и ,,Електротехника”” да се заменят с ,,притежават пълна проектантска правоспособност по специалностите от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника’ , „Архитектура, строителство и геодезия””.
4. Алинея 4 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а“ и не го подкрепя в останалата му част.


Предложение от н.п. Мая Манолова
В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3:
а) в буква „а“ след думите „висше техническо образование” да се добави „по специалности от професионални направления „Енергетика”, “Електротехника”, „Архитектура, строителство и геодезия””;
б) в буква „б“ думите „не по-малко от 2 години“ да се заменят с „не по-малко от 3 години“, а думите „не по-малко от 3 години“ да се заменят с „не по-малко от 5 години”;
в) в буква „в“ думите “притежават валидно удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи във висши технически училища специализирани в професионалните направления ,,Енергетика” и ,,Електротехника”” да се заменят с ,,притежават пълна проектантска правоспособност по специалностите от професионални направления „Енергетика”, ,,Електротехника’ , „Архитектура, строителство и геодезия””.
4. Алинея 4 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а“ и не го подкрепя в останалата му част.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 59 ал. 4 се изменя така:
(4) Лицата по ал. 1, извършили обследване за енергийна ефективност на промишлена система, преди изпълнение на предписаните в обследването енергоспестяващи мерки, не могат да извършват обследване за енергийна ефективност за доказване изпълнението на предписаните мерки, както и оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат от изпълнението на тези мерки.“
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Мартин Димитров:
В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1, т.3, буква „а“, в края на изречението се добавят думите: „ или завършено средно техническо образование“.
2. В ал.1,т.3, буква „б“, съюза „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите: „ и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно техническо образование“.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Драгомир Стойнев:
В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
• В ал.1, т.3, буква „а“, в края на изречението се добавят думите: „или завършено средно техническо образование“.
• В ал.1, т.3, буква „б“, съюза „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите: „и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно техническо образование“.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
В чл. 59, ал.1, т.3, буква в, думата „валидно“ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
Чл. 59. (1) Обследването по чл. 57, ал. 1 и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 60, ал. 1, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 44, ал. 9;
3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 и:
а) имат завършено висше образование в областта на техническите науки по професионално направление и специалности съгласно изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9, признато в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или завършено средно техническо образование;
б) имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, не по-малко от три години за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър” и не по-малко от 6 години за лицата със завършено средно-техническо образование;
в) притежават удостоверение за успешно положен изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи във висши технически училища, специализирани в професионалните направления „Енергетика” и „Електротехника”, акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, нямат право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлената система, когато са:
1. проектанти на промишлената система;
2. участници в изграждането и/или експлоатацията на промишлената система;
3. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в промишлената система.
(3) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 43, ал. 1, т. 1.
(4) Лицата по ал. 1, извършили обследване за енергийна ефективност на промишлена система, преди изпълнение на предписаните в обследването енергоспестяващи мерки, не могат да извършват обследване за енергийна ефективност за доказване изпълнението на предписаните мерки, както и оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат от изпълнението на тези мерки.

Чл. 60. (1) Агенцията вписва в публичен регистър лицата по чл. 59, ал. 1 по тяхно писмено искане.
(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:
1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 59, ал. 1,
т. 1 и 3;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 59, ал. 1, т. 2 и ал. 2;
3. декларация на консултанта по енергийна ефективност - участник в персонала на търговеца, за обстоятелствата по чл. 59, ал. 3.
(3) Агенцията издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1.
(4) Агенцията отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 59, ал. 1.
(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издава от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра и срокът на валидност на удостоверението за успешно положен изпит по чл. 59, ал. 1, т. 3, буква „в” е 5 години.
(7) След изтичане на срока на валидност на удостоверението за вписване в регистъра се издава ново удостоверение за вписване след представяне на документите по ал. 2.
(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложение от н.п. Петя Аврамова:
В чл. 60, ал.6, думите „и срокът на валидност на удостоверението за успешно положен изпит по чл. 59, ал. 1, т. 3, буква „в”“ се заличават.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
Текстът на Чл. 60 ал. 6, да се измени, като разпоредбата придобие следната редакция: ,,(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е пет години.“
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Мая Манолова:
Ал. 6 на чл. 60 придобива следната редакция:
,,(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е пет години.“
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 60, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 след думите „се прилагат“ се добавят думите „документи удостоверяващи обстоятелствата по чл. 59, ал. 1, т. 1 - т. 3“.
2. Точки 1-3 се заличават.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
В чл. 60, ал. 7 текстът „след представяне на документите по ал. 2“ да се замени с текста „след отчитане на настъпилите изменения в обстоятелствата по ал. 2“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
Чл. 60. (1) Агенцията вписва в публичен регистър лицата по чл. 59, ал. 1 по тяхно писмено искане.
(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат документи, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 3.
(3) Агенцията издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1.
(4) Агенцията отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 59, ал. 1.
(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издава от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е 5 години.
(7) След изтичане на срока на валидност на удостоверението за вписване в регистъра се издава ново удостоверение за вписване след представяне на декларация, че няма промяна в обстоятелствата по ал. 2 или на съответните документи при промяна в обстоятелствата по ал. 2.
(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 61. Агенцията заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:
1. отпадане на някое от условията по чл. 59, ал. 1;
2. представяне на неверни декларации по чл. 59, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3;
3. системни нарушения по този закон, установени с влезли в сила наказателни постановления;
4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
Чл. 61. Агенцията заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, когато:
1. престанат да отговарят на някое от условията по чл. 59, ал. 1;
2. са нарушили изискванията на чл. 59, ал. 2, 3 или 4;
3. са извършили системни нарушения по този закон, установени с влезли в сила наказателни постановления;
4. са обявени в несъстоятелност или в ликвидация.

Чл. 62. Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 57, ал. 6 и се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 59, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.

Раздел V
Управление потреблението на енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V.

Чл. 63. (1) Задължените лица по чл. 14, ал. 4, собствениците на сгради по чл. 38, ал. 1, собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност.
(2) Управлението на енергийната ефективност се извършва чрез:
1. организиране на изпълнението на програмите по чл. 12, ал. 2, както и на други мерки, които водят до изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания;
2. поддържане на бази данни за месечното производство/потребление по видове енергии и потребители, включително дати, цени, количество и качество на доставените/продадените енергии и горива;
3. ежегодно изготвяне на анализи на енергийното потребление;
4. оценка на изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания.
(3) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 изготвят месечни и годишни енергийни баланси, включващи закупуваната и продаваната енергия.
(4) Лицата по ал. 1 представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност.
(5) Отчетите по ал. 4 съдържат информация за изпълнението на изискванията на ал. 2 и се представят в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане.
(6) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 ежегодно в срок до 31 януари предоставят при условията на чл. 16, ал. 2 на кметовете на съответната община информация за количествата на продаваната на крайните клиенти енергия на територията на общината за предходната година.
(7) Отчетите по ал. 4 на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление се представят в агенцията заедно с отчетите по чл. 12, ал. 5.
(8) Отчетите по ал. 4 се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и са съставна част от отчета за изпълнението на съответния национален план за действие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
Чл. 63. (1) Задължените лица по чл. 14, ал. 4, собствениците на сгради по чл. 38, ал. 1, собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност.
(2) Управлението на енергийната ефективност се извършва чрез:
1. организиране на изпълнението на програмите по чл. 12, ал. 2, както и на други мерки, които водят до изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания;
2. поддържане на бази данни за месечното производство/потребление по видове енергии и потребители, включително дати, цени, количество и качество на доставените/продадените енергии и горива;
3. ежегодно изготвяне на анализи на енергийното потребление;
4. оценка на изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания.
(3) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 изготвят месечни и годишни енергийни баланси, включващи закупуваната и продаваната енергия.
(4) Лицата по ал. 1 представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност.
(5) Отчетите по ал. 4 съдържат информация за изпълнението на изискванията на ал. 2 и се представят в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане.
(6) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 ежегодно в срок до 1 март предоставят на кмета на съответната община информация за количествата на продадената на крайните клиенти енергия на територията на общината за предходната година.
(7) Отчетите по ал. 4 на държавните органи и на кметовете на общините се представят в агенцията заедно с отчетите по чл. 12, ал. 5.
(8) Отчетите по ал. 4 се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 64. За подпомагане дейността на областните управители и кметовете по чл. 63 към областните и общинските администрации могат да се създават експертни съвети по управление на енергийната ефективност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:
Чл. 64. За управление на енергийната ефективност в сгради държавна или общинска собственост към областните и общинските администрации могат да се създават експертни съвети за подпомагане дейността на областните управители и кметовете на общини.

Раздел VI
Предоставяне на енергийноефективни услуги

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІ.

Чл. 65. Енергийноефективните услуги имат за цел комбиниране доставката на енергия с енергоефективна технология и/или с действие, което обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, и водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.

Чл. 66. (1) Енергийноефективните услуги се извършват въз основа на писмени договори, сключени с крайни клиенти.
(2) Енергийноефективните услуги включват изпълнението на една или повече дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, посочени в наредбата по чл. 18, ал. 2.
(3) За осигуряване на проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийноефективни услуги лицата по чл. 67, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните клиенти и информация за:
1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;
2. енергийната консумация по месеци за изминалия едногодишен период, сравнена с енергийната консумация по месеци за предходния едногодишен период;
3. координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
Чл. 66. (1) Енергийноефективните услуги се извършват въз основа на писмени договори, сключени с крайни клиенти.
(2) Енергийноефективните услуги включват изпълнението на една или повече дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, опредлени в наредбата по чл. 18, ал. 2.
(3) За осигуряване на проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийноефективни услуги лицата по чл. 14, ал. 4 предоставят с фактурите на крайните клиенти и информация за:
1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;
2. енергийната консумация по месеци за изминалия едногодишен период, сравнена с енергийната консумация по месеци за предходния едногодишен период;
3. координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.


Чл. 67. (1) Енергийноефективните услуги могат да се извършват от физически или юридически лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 предоставят енергийноефективни услуги или правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други финансови посредници.
(3) Когато в обхвата на енергийноефективните услуги по чл. 66, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 36, ал. 2 и чл. 57, ал. 1, лицата по
ал. 1 и 2:
1. изпълняват сами дейностите, в случай че отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 или чл. 59, ал. 1;
2. възлагат изпълнението на дейностите на лица, които отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 или чл. 59, ал. 1.
(4) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните клиенти енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкурентни цени с цел осигуряване проследимост на разходите за енергия от крайните клиенти подмяната на съществуващите уреди (средства за търговско измерване) с интелигентни системи за измерване и контрол или предоставянето на други технически решения, които дават визуална информация за:
1. текущото енергопотребление;
2. преходна текуща сметка;
3. моментен енергиен товар;
4. друга необходима информация.
(5) При определяне стойността на предоставените енергийноефективни услуги се взема предвид постигнатото повишение на енергийната ефективност и степента на удовлетворяване на други предвидени в договора за предоставяне на енергийната услуга изисквания.
(6) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните потребители енергия са длъжни:
1. по време на инсталирането на интелигентни измервателни уреди на потребителите да дават подходящи съвети и информация за пълния потенциал на тези уреди по отношение на управлението на отчитането на показанията и наблюдението на енергопотреблението;
2. да гарантират сигурността на интелигентните измервателни уреди и предаването на данни;
3. в процеса на предаване на данни да гарантират неприкосновеността на личния живот на крайните клиенти при спазване на съответното законодателство относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
Чл. 67. (1) Енергийноефективните услуги могат да се извършват от физически или юридически лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 предоставят енергийноефективни услуги или правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други финансови посредници.
(3) Когато в обхвата на енергийноефективните услуги по чл. 66, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 36, ал. 2 и чл. 57, ал. 1, лицата по ал. 1 и 2:
1. изпълняват сами дейностите, в случай че отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 или чл. 59, ал. 1;
2. възлагат изпълнението на дейностите на лица, които отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 или чл. 59, ал. 1.
(4) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните клиенти енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкурентни цени с цел осигуряване проследимост на разходите за енергия от крайните клиенти подмяна на съществуващите средства за търговско измерване с интелигентни системи за измерване и контрол или други технически решения, които дават визуална информация за:
1. текущото енергопотребление;
2. преходната текуща сметка;
3. моментния енергиен товар;
4. друга необходима информация.
(5) При определяне стойността на предоставените енергийноефективни услуги се взема предвид постигнатото повишение на енергийната ефективност и степента на удовлетворяване на други предвидени в договора за предоставяне на енергийната услуга изисквания.
(6) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните потребители енергия са длъжни:
1. по време на инсталирането на интелигентни измервателни системи на потребителите да дават подходящи съвети и информация за пълния потенциал на тези системи по отношение на управлението на отчитането на показанията и наблюдението на енергопотреблението;
2. да гарантират сигурността на интелигентните измервателни системи и предаването на данни;
3. в процеса на предаване на данни да гарантират неприкосновеността на личния живот на крайните клиенти при спазване на законодателството относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.


Раздел VII
Разполагаемост и достъпност на информацията
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VIІ.

Чл. 68. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и се поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.
(2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:
1. националната цел по чл. 13, ал. 1;
2. изпълнението на дейности и мерки, предвидени в националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1;
3. постигнатите годишни енергийни спестявания;
4. състоянието на енергийната ефективност – на национално ниво и по сектори;
5. актовете по чл. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5;
6. програмите по чл. 12, ал. 2 и предвидените по чл. 12, ал. 4 средства за изпълнението им;
7. отчетите по чл. 63, ал. 4;
8. добрите практики в областта на енергийната ефективност;
9. лицата, вписани в регистрите по чл. 44, ал. 1 и чл. 60, ал. 1;
10. финансовите инструменти и механизми за стимулиране на проекти за предоставяне на енергийноефективни услуги;
11. възможностите за участие на финансови институции във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност.
(3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за:
1. изпълнението на индивидуалните цели по чл. 14, ал. 4;
2. реализираните от задължените лица по чл. 14, ал. 4 продажби на енергия към крайните клиенти през предходната календарна година;
3. количествата произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през предходната календарна година и използваната за това енергия;
4. реализираните дейности и мерки за енергийна ефективност;
5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 38, ал. 1;
6. отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1;
7. предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление, подлежащи на задължително обследване по чл. 57,
ал. 2;
8. изпълнени проекти за постигане на индивидуалните цели по
чл. 14, ал. 4, финансирани от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”;
9. други дейности, свързани с изпълнението на този закон.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 68, ал. 1 думите „се създава и“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
Чл. 68. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и се поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.
(2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:
1. националната цел за енергийна ефективност;
2. изпълнението на дейности и мерки, предвидени в националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1;
3. постигнатите годишни енергийни спестявания;
4. състоянието на енергийната ефективност – на национално ниво и по сектори;
5. актовете по чл. 4 и чл. 5, ал. 3, т. 1-5;
6. програмите по чл. 12, ал. 2 и предвидените по чл. 12, ал. 4 средства за изпълнението им;
7. отчетите по чл. 63, ал. 4;
8. добрите практики в областта на енергийната ефективност;
9. лицата, вписани в регистрите по чл. 44, ал. 1 и чл. 60, ал. 1;
10. финансовите инструменти и механизми за стимулиране на проекти за предоставяне на енергийноефективни услуги;
11. възможностите за участие на финансови посредници във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност.
(3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за:
1. изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания;
2. реализираните от задължените лица по чл. 14, ал. 4 продажби на енергия към крайните клиенти през предходната година;
3. количествата произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през предходната година и използваната за това енергия;
4. реализираните дейности и мерки за енергийна ефективност;
5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 38, ал. 1;
6. отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1;
7. предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление, подлежащи на задължително обследване по чл. 57, ал. 2;
8. изпълнени проекти за постигане на индивидуалните цели за енергийни спестявания, финансирани от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или от други финансови посредници;
9. други дейности, свързани с изпълнението на този закон.


Чл. 69. (1) Информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се предоставя от:
1. задължените лица по чл. 14, ал. 4;
2. собствениците на сгради по чл. 38, ал. 1;
3. собствениците на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации съответно по чл. 50, ал. 1 и по чл. 51, ал. 1;
4. собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2;
5. изпълнителния директор на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, както и от финансовите посредници;
6. други лица, които предоставят енергийноефективни услуги.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.
(3) Агенцията гарантира неприкосновеността и поверителността на предоставената частна и/или чувствителната в търговско отношение информация в съответствие с приложимото право на Европейския Съюз.
(4) Когато предоставената информация е категоризирана като класифицирана, всички действия, свързани с нейното обработване и съхраняване, както и предоставянето на достъп до нея, се извършват съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
Чл. 69. (1) Информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се предоставя от:
1. задължените лица по чл. 14, ал. 4;
2. собствениците на сгради по чл. 38, ал. 1;
3. собствениците на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации съответно по чл. 50, ал. 1 и по чл. 51, ал. 1;
4. собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2;
5. изпълнителния директор на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, както и от финансовите посредници;
6. други лица, които предоставят енергийноефективни услуги.
(2) Информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се предоставя на агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.
(3) Агенцията гарантира неприкосновеността и поверителността на предоставената частна и/или чувствителната в търговско отношение информация в съответствие с правото на Европейския съюз.
(4) Когато предоставената информация е категоризирана като класифицирана, всички действия, свързани с нейното обработване и съхраняване, както и предоставянето на достъп до нея, се извършват съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 70. Съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.

Глава четвърта
МЕХАНИЗМИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието: „Глава четвърта. Схеми за насърчаване на енергийната ефективност“.

Раздел I
Видове механизми

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието: „Раздел І. Видове схеми.“

Чл. 71. (1) За повишаване на енергийната ефективност могат да се прилагат схеми и механизми, като:
1. договори с гарантиран резултат;
2. удостоверения за енергийни спестявания;
3. финансиране от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или от други финансови посредници;
4. други национални или европейски схеми и механизми за подпомагане.
(2) Схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, въведени по реда на този закон, се разработват и прилагат при съобразяване със законодателството в областта на държавните помощи.
(3) При разработване на схеми за насърчаване на комбинирано производство на енергия се подкрепя производството на електрическа енергия чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, ефективното използване на отпадна топлина за постигане на икономии на първична енергия и възможността за намаляване на технологичните разходи при производството и преноса на топлинна енергия и при отчитане на особеностите на високоефективното комбинирано производство на енергия.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
Чл. 71. (1) За насърчаване на енергийната ефективност могат да се прилагат схеми и механизми, като:
1. договори с гарантиран резултат;
2. удостоверения за енергийни спестявания;
3. финансиране от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или от други финансови посредници;
4. други национални или европейски схеми и механизми за подпомагане.
(2) Схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, въведени по реда на този закон, се разработват и прилагат при спазване изискванията за държавните помощи.
(3) При разработване на схеми за насърчаване на комбинирано производство на енергия се подкрепя производството на електрическа енергия чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, ефективното използване на отпадна топлина за постигане на икономии на първична енергия и възможността за намаляване на технологичните разходи при производството и преноса на топлинна енергия и при отчитане на особеностите на високоефективното комбинирано производство на енергия.
Раздел II
Договори с гарантиран резултат
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IІ.

Чл. 72. (1) Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.
(2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат
крайните клиенти, а изпълнители – дружествата за предоставяне на енергийноефективни услуги. Изпълнителите са лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат – ЕСКО услуги.
(3) Изпълнителите по договори по ал. 1 не могат да изпълняват дейности по чл. 36, 37 и чл. 57, ал. 1 за сградата или предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „промишлени системи“ се добавят думите „и системи за външно изкуствено осветление,“.
2. В ал. 2 думите „дружествата“ се заменят с „доставчици“.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
Чл. 72. (1) Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.
(2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните клиенти, а изпълнители – доставчиците на енергийноефективни услуги. Изпълнителите са лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат.
(3) Изпълнителите по договори по ал. 1 не могат да изпълняват дейности по чл. 36 и 37 за сградата или по чл. 57, ал. 1 за предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора.

Чл. 73. (1) Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора.
(2) Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата, предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление.
(3) Договорите с гарантиран резултат се сключват в писмена форма и съдържат най-малко:
1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност;
2. списък на мерките за ефективност, които ще бъдат изпълнени, включително стъпките, които следва да се предприемат за изпълнение на мерките, и където е уместно - свързаните с тях разходи;
3. гарантираните икономии на енергия, реда и сроковете за тяхното установяване след изпълнението на мерките по договора, както и разпоредби за измерване и потвърждаване на постигнатите енергийни спестявания, на постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции;
4. задължение за пълно изпълнение на мерките в договора и документиране на всички направени промени по време на проекта;
5. описание на финансовите последици от проекта и разпределението на дяловете на двете страни в постигнатите финансови икономии;
6. начини на финансиране;
7. начини на изплащане на възнаграждението;
8. други клаузи, в т.ч. разпоредби по отношение на промени в рамковите условия, засягащи съдържанието и резултата от договора, включване на равностойни изисквания към всеки договор за подизпълнение с трети страни, както и подробна информация относно задълженията на всяка от договарящите се страни и санкциите за тяхното нарушаване.
(4) Изпълнителите по чл. 72, ал. 2 осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.
(5) Изпълнителите по чл. 72, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.
(6) Услугите по ЕСКО договори осигуряват достигането на нормативно изискващия се клас на енергопотребление за сградата – предмет на договора.
(7) За сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 72, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираното енергопротребление на тези сгради.
(8) Условията и редът за определяне размера на планираните
по ал. 7 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на финансите.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 73, се създава нова ал. 9:
„(9) Задълженията на възложителите по ЕСКО договор не са дълг по смисъла на Закона за държавния дълг и Закона за общинския дълг, а текущи задължения за потребена енергия.“

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73:
Чл. 73. (1) Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора.
(2) Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата, предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление.
(3) Договорите с гарантиран резултат се сключват в писмена форма и съдържат най-малко:
1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност;
2. списък на мерките за ефективност, които ще бъдат изпълнени, включително стъпките, които трябва да се предприемат за изпълнение на мерките, и когато е уместно - свързаните с тях разходи;
3. гарантираните икономии на енергия, реда и сроковете за тяхното установяване след изпълнението на мерките по договора, както и разпоредби за измерване и потвърждаване на постигнатите енергийни спестявания, на постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции;
4. задължение за пълно изпълнение на мерките в договора и документиране на всички направени промени по време на проекта; 5. описание на финансовите последици от проекта и разпределението на дяловете на двете страни в постигнатите финансови икономии;
6. начин на финансиране;
7. начин на изплащане на възнаграждението;
8. други клаузи, в т.ч. разпоредби, свързани с промени в рамковите условия относно съдържанието и резултата от договора, включване на равностойни изисквания към всеки договор за подизпълнение с трети страни, както и подробна информация за задълженията на всяка от договарящите се страни и санкциите за тяхното нарушаване.
(4) Изпълнителите по чл. 72, ал. 2 осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.
(5) Изпълнителите по чл. 72, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.
(6) Услугите по ЕСКО договори осигуряват достигането на нормативно изискващия се клас на енергопотребление за сградата – предмет на договора.
(7) За сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 72, ал. 1, в бюджетите на държавните органи и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираното енергопротребление на тези сгради.
(8) Условията и редът за определяне размера на планираните
по ал. 7 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на финансите.
(9) Задълженията на възложителите по ЕСКО договор не са дълг по смисъла на Закона за държавния дълг и Закона за общинския дълг, а текущи задължения за потребена енергия.


Раздел III
Удостоверения за енергийни спестявания
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІII.

Чл. 74. Удостоверенията за енергийни спестявания имат за цел да докажат приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.

Чл. 75. (1) Удостоверенията за постигнати енергийни спестявания по чл. 74 се издават от изпълнителния директор на агенцията срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.
(2) Удостоверенията, издадени на задължените лица по чл. 14, ал. 4, се използват за потвърждаване изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания.
(3) Удостоверенията по чл. 74 могат да се прехвърлят от техния притежател към задължените лица по чл. 14, ал. 4 за изпълнение на индивидуалните им цели за енергийни спестявания.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 75, ал. 3 се изменя така:
„(3) За целите на изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, удостоверенията по чл. 74 могат да се прехвърлят:
1. от задължено към друго задължено лице по чл. 14, ал. 4, когато първото задължено лице е в преизпълнение на определената му индивидуална цел за енергийни спестявания;
2. от незадължено лице към задължено по чл. 14, ал. 4 лице.“

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75:
Чл. 75. (1) Удостоверенията за енергийни спестявания се издават от изпълнителния директор на агенцията срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.
(2) Удостоверенията за енергийни спестявания, издадени на задължените лица по чл. 14, ал. 4, се използват за потвърждаване изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания.
(3) За целите на изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, удостоверенията за енергийни спестявания могат да се прехвърлят от:
1. задължено към друго задължено лице по чл. 14, ал. 4, когато първото задължено лице е в преизпълнение на определената му индивидуална цел за енергийни спестявания;
2. незадължено лице към задължено лице по чл. 14, ал. 4.

Чл. 76. (1) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява не по-рано от една година след въвеждането на мерките за повишаване на енергийната ефективност при крайните клиенти чрез:
1. обследване за енергийна ефективност на сгради, предприятия, промишлени системи или системи за външно изкуствено осветление, проверка на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации, или
2. прилагане на методиките, разработени съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 18, ал. 2.
(2) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1.
(3) Проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията.
(4) Условията, редът и формата за издаване, прехвърляне и отмяна на удостоверенията за енергийни спестявания се определят с наредбата по чл. 18, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.

Чл. 77. Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.

Раздел IV
Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.

Чл. 78. (1) Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” финансира изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на дейностите по производство и потребление на енергия от възобновяеми източници с изключение на финансираните от държавния бюджет.
(2) Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, наричан по-нататък „фонда”, е юридическо лице със седалище София.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.

Чл. 79. (1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия и в националните планове за действие, приети от Министерския съвет.
(2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79:
Чл. 79. (1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия по енергийна ефективност на Република България и в националните планове за действие по енергийна ефективност.
(2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите.

Чл. 80. В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:
1. прозрачност при управлението на средствата;
2. равнопоставеност на всички кандидати за финансиране от фонда;
3. партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и с юридически лица с нестопанска цел за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност и на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.

Чл. 81. (1) Средствата на фонда се набират от:
1. дарения от международни финансови институции, международни фондове и български и чуждестранни физически или юридически лица при спазване разпоредбите на чл. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при удостоверяване липсата на данъчни задължения в страна – членка на Европейския съюз, по място на установяване;
2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;
3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;
4. вноски от задължените лица съгласно чл. 21, т. 2;
5. други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.
(2) Средствата на фонда се съхраняват в банка депозитар с лиценз за дейност на територията на страната, определена чрез конкурс.

Предложение на н.п. Станислав Георгиев Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 81, ал. 2 думите „в банка депозитар“ се заменят с „най-малко в три банки депозитари“, а накрая се добавя „и/или от Българската народна банка“.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81:
Чл. 81. (1) Средствата на фонда се набират от:
1. дарения от международни финансови институции, международни фондове и български и чуждестранни физически или юридически лица при спазване разпоредбите на чл. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при удостоверяване по място на установяване на липса на данъчни задължения в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;
2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;
3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;
4. вноски по чл. 21, т. 2;
5. други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.
(2) Средствата на фонда се съхраняват най-малко в три банки депозитари с лиценз за дейност на територията на страната, определени чрез конкурс и/или от Българската народна банка.

Чл. 82. (1) Средствата на фонда се разходват за:
1. възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност;
2. възмездно финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници;
3. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти по т. 1 и 2;
4. приоритетно финансиране на проекти за:
а) реализиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия;
б) използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия;
5. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от Управителния съвет и от Общото събрание на донорите.
(2) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица – сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност и на проекти за изграждане на инсталации, използващи възобновяеми източници, от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82:
Чл. 82. (1) Средствата на фонда се разходват за:
1. възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност;
2. възмездно финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници;
3. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти по т. 1 и 2;
4. приоритетно финансиране на проекти за:
а) реализиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия;
б) използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия;
5. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от управителния съвет и от общото събрание на донорите.
(2) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица – сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране от фонда на проекти за повишаване на енергийната ефективност и на проекти за изграждане на инсталации, използващи възобновяеми източници.

Чл. 83. Органи на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” са:
1. общото събрание на донорите;
2. управителният съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83:
Чл. 83. Органи на фонда са:
1. общото събрание на донорите;
2. управителният съвет.

Чл. 84. (1) Общото събрание на донорите се състои от лицата – донори във фонда.
(2) Събранието на донорите:
1. приема правила за организацията на работа и дейността на фонда;
2. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 85, ал. 1, т. 5;
3. взема решение за прекратяване на дейността на фонда;
4. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на Фонда и приема годишния бюджет за следващата календарна година;
5. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84:
Чл. 84. (1) Общото събрание на донорите се състои от лицата – донори във фонда.
(2) Събранието на донорите:
1. приема правила за организацията на работа и дейността на фонда;
2. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 85, ал. 1, т. 6;
3. взема решение за прекратяване дейността на фонда;
4. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда и приема годишния бюджет за следващата календарна година;
5. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.

Чл. 85. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, състоящ се от 11 членове, както следва:
1. представител на Министерството на енергетиката, определен от министъра на енергетиката;
2. представител на Министерството на икономиката, определен от министъра на икономиката;
3. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;
4. представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
5. изпълнителния директор на агенцията;
6. шестима представители, избрани от общото събрание на донорите на фонда, както следва:
а) представител на неправителствени организации, чиято дейност е насочена към намаляване на риска от глобални изменения на климата;
б) трима експерти с висше икономическо образование с опит във финансирането на проекти в областта на енергетиката;
в) експерт в областта на енергийната ефективност с висше техническо образование;
г) експерт в областта на възобновяемите източници с висше техническо образование.
(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.
(3) Председателят на управителния съвет се избира измежду членовете на управителния съвет за срок една година.
(4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.
(5) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;
3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията с изключение на лицата по ал. 1, т. 1-5.
(6) Когато за член на управителния съвет възникне някое от обстоятелствата по ал. 5, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството да уведоми председателя на управителния съвет.
(7) Общото събрание на донорите взема решение за освобождаването на член на управителния съвет при възникване на обстоятелствата по ал. 5.

Предложение на н.п. Станислав Георгиев Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 85, ал. 3 да се измени така:
„(3) Управителният съвет избира председател измежду членовете си за срок една година.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85:
Чл. 85. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от 11 членове, както следва:
1. представител на Министерството на енергетиката, определен от министъра на енергетиката;
2. представител на Министерството на икономиката, определен от министъра на икономиката;
3. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;
4. представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
5. изпълнителния директор на агенцията;
6. шестима представители, избрани от общото събрание на донорите на фонда, както следва:
а) представител на неправителствени организации, чиято дейност е насочена към намаляване на риска от глобални изменения на климата;
б) трима експерти с висше икономическо образование с опит във финансирането на проекти в областта на енергетиката;
в) експерт в областта на енергийната ефективност с висше техническо образование;
г) експерт в областта на възобновяемите източници с висше техническо образование.
(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.
(3) Управителният съвет избира председател измежду членовете си за срок една година.
(4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.
(5) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;
3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията с изключение на лицата по ал. 1, т. 1-5.
(6) Когато за член на управителния съвет възникне някое от обстоятелствата по ал. 5, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството да уведоми председателя на управителния съвет.
(7) Общото събрание на донорите взема решение за освобождаването на член на управителния съвет при възникване на обстоятелство по ал. 5.

Чл. 86. (1) Управителният съвет управлява цялостната дейност на фонда.
(2) Управителният съвет:
1. изготвя и предлага за приемане от общото събрание правила за организацията на работа и дейността на фонда;
2. одобрява политиката за финансиране и гарантиране на фонда;
3. приема стратегия за дейността на фонда;
4. приема критериите за оценка и подбор на проекти за финансиране от фонда;
5. одобрява финансирането на проекти;
6. одобрява договорите, свързани с гаранционната дейност на фонда;
7. приема годишния отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални цели на задължените лица по чл. 14, ал. 4, финансирани чрез фонда;
8. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда;
9. избира след проведен конкурс управител на фонда, който да подпомага дейността на управителния съвет и да осъществява управлението на фонда.
10. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;
11. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;
12. приема и други мерки, които са необходими за постигане целите на фонда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86.

Чл. 87. (1) Управителят на фонда подпомага дейността на управителния съвет и осъществява оперативното управление на фонда.
(2) Управител на фонда може да бъде физическо лице, юридическо лице или тяхно обединение.
(3) Управителят на фонда:
1. представлява фонда;
2. подпомага дейността на управителния съвет при упражняване на правомощията му по чл. 86, ал. 2, т. 1-6;
3. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;
4. изготвя бизнес план и проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;
5. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;
6. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални цели за енергийни спестявания на задължените лица по чл. 14, ал. 4, финансирани чрез фонда, и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 януари на годината, следваща годината на отчитане;
7. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;
8. публикува на интернет страницата на фонда информацията по
чл. 86, ал. 2, т. 7 и 8;
9. подготвя заседанията на управителния съвет;
10. подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;
11. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;
12. назначава и освобождава персонала в съответствие с действащото законодателство;
13. отговаря за опазване имуществото на фонда;
14. извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.

Предложение на н.п. Станислав Георгиев Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 87 ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87:
Чл. 87. (1) Управителят на фонда подпомага дейността на управителния съвет и осъществява оперативното управление на фонда.
(2) Управителят на фонда:
1. представлява фонда;
2. подпомага дейността на управителния съвет при упражняване на правомощията му по чл. 86, ал. 2, т. 1-6;
3. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;
4. изготвя бизнес план и проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;
5. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;
6. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални цели за енергийни спестявания на задължените лица по чл. 14, ал. 4, финансирани чрез фонда, и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 януари на годината, следваща годината на отчитане;
7. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;
8. публикува на интернет страницата на фонда информацията по чл. 86, ал. 2, т. 7 и 8;
9. подготвя заседанията на управителния съвет;
10. подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;
11. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;
12. назначава и освобождава служителите във фонда;
13. отговаря за опазване имуществото на фонда;
14. извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.

Чл. 88. Отношенията с управителя на фонда се уреждат с договор за управление за срок 5 години съгласно правилата по чл. 84, ал. 2, т. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88.
Предложение от н.п. Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Драгомир Стойнев:
1. Създава се нова глава пета:
„Глава пета
КАМАРА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ОДИТОРИ
Чл. 89 (1) Камарата на енергийните одитори е професионална браншова организация на лицата, извършващи дейности за повишаване на енергийната ефективност по смисъла на чл. 29, т. 3 – т. 8, както и на наетия от тях персонал.
(2) Чрез дейността си Камарата на енергийните одитори създава условия за:
1. идентифициране и прозрачност на лицата, извършващи дейности за повишаване на енергийната ефективност;
2. еднакво прилагане на законовите и подзаконовите нормативни актове, съдържащи уредба в областта на енергийната ефективност;
3. подобряване управлението на енергийната ефективност в сгради и промишлени системи;
4. създаване на условия за независимост и надеждност на системата за енергийното сертифициране на сгради;
5. защита на интересите на потребителите на услуги, свързани с изпълнението на дейности за повишаване на енергийната ефективност;
6. повишаване на отговорността на обществото към изискванията за енергоспестяване.
(3) Редът и условията за създаване и функциониране на Камарата на енергийните одитори, както и нейните правомощия се определят със специален закон.”
2. Досегашните глави пета и шеста стават съответно глава шеста и глава седма.“

Комисията не подкрепя предложението.

Глава пета
КОНТРОЛ ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.

Чл. 89. Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:
1. крайните клиенти в случаите, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или други нормативни актове е задължително за тях;
2. задължените лица по чл. 14, ал. 4 - при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;
3. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 39, ал. 2;
4. органите по чл. 12 – за представянето на отчети за изпълнението на програмите по чл. 12.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Текстът на чл. 89 става ал. 1 и се добавя нова т. 5:
„5. лицата по чл.43, ал.1 и 2 и чл. 59, ал. 1.“
2. Създават се ал. 2 и ал. 3:
(2) Контролът върху дейността на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 се извършва чрез:
1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;
2. проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда;
4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 9.
(3) Контролът върху дейността на лицата по чл. 59, ал. 1 се извършва чрез:
1. проверка за валидността на входящите данни на промишлената система, използвани за извършване на обследването, и на посочените в доклада резултати;
2. проверка за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в документите от обследването/проверката резултати и състоянието на промишлената система/инсталация;
4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 9.“

Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 2 е отразена в чл. 90.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89:
Чл. 89. (1) Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:
1. крайните клиенти, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или друг нормативен акт е задължително за тях;
2. задължените лица по чл. 14, ал. 4 - при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;
3. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 39, ал. 2;
4. органите по чл. 12 – за представянето на отчети за изпълнението на програмите по чл. 12;
5. лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1.
(2) В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:
1. извършва проверки на лицата по ал. 1 чрез оправомощени от него служители;
2. извършва проверки на обследванията по системен или случаен подбор на проверяваните сгради, предприятия, промишлени системи и/или системи за външно изкуствено осветление чрез оправомощени от него служители;
3. налага административните наказания, предвидени с този закон.

Чл. 90. В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:
1. извършва проверки на лицата по чл. 89 чрез оправомощени от него служители;
2. извършва проверки на обследванията по системен или случаен подбор на проверяваните сгради чрез оправомощени от него служители:
а) за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;
б) на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
в) пълна проверка на данните, резултатите и предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда;
3. извършва проверки на обследванията по системен или случаен подбор на проверяваните промишлени системи чрез оправомощени от него служители:
а) за валидността на входящите данни на промишлената система, използвани за извършване на обследването, и на посочените в доклада резултати;
б) за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
в) пълна проверка на данните, резултатите и предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в документите от обследването/проверката резултати и състоянието на промишлената система/инсталация;
4. налага административните наказания, предвидени с този закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90:
Чл. 90. (1) Контролът върху дейността на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 се извършва чрез:
1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;
2. проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда;
4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9.
(2) Контролът върху дейността на лицата по чл. 59, ал. 1 се извършва чрез:
1. проверка за валидността на входящите данни на предприятията, промишлените системи и/или системите за външно изкуствено осветление, използвани за извършване на обследването, и на посочените в доклада резултати;
2. проверка за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;
3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в документите от обследването/проверката резултати и състоянието на промишлената система/инсталация;
4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9.

Чл. 91. (1) Лицата, които извършват проверки и съставят актове за установяване на административни нарушения, се определят със заповед на изпълнителния директор на агенцията.
(2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91:
Чл. 91. (1) Лицата, които извършват проверки, се определят със заповед на изпълнителния директор на агенцията.
(2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.

Чл. 92. (1) Лицата по чл. 91 имат право:
1. на свободен достъп до обектите на проверка;
2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на контрола;
3. на проверки на обследванията, определени с наредбите по чл. 48 и чл. 57, ал. 6.
(2) За сградите, предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление – собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните специални закони.
(3) Лицата по чл. 91 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
Чл. 92. (1) Лицата по чл. 91 имат право:
1. на свободен достъп до обектите на проверка;
2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на проверката;
3. на проверки на обследванията, определени с наредбите по чл. 48 и чл. 57, ал. 6;
4. да съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) За сградите, предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление – собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните закони.
(3) Лицата по чл. 91 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

Чл. 93. Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия
за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на лицата
по чл. 91, като:
1. предоставя място за извършване на проверката;
2. определя свой представител за контакти и оказва съдействие на проверяващите служители;
3. предоставя достъп до служебните помещения;
4. предоставя всички документи, необходими за осъществяването на проверката.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.

Чл. 94. (1) За резултатите от проверките лицата по чл. 91 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.
(2) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94:
Чл. 94. (1) За резултатите от проверките лицата по чл. 91 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.
(2) Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа.
(3) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и направи възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.

Чл. 95. (1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по
чл. 91 могат да:
1. дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;
2. съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) Предписанията на лицата по чл. 91, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.
(3) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват за тяхното изпълнение в определения им срок лицата по чл. 91.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95:
Чл. 95. (1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по чл. 91 могат да:
1. дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;
2. съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват лицата по чл. 91 за тяхното изпълнение в определения срок.

Чл. 96. Държавните органи, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 91 при осъществяване на техните функции.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.


Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.


Чл. 97. Задължено лице по чл. 14, ал. 4, което не изпълни определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания в размера по чл. 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 500 000 лв.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 97 след думите „по чл. 15, ал. 4“ се добавят думите „или не направи вноска съгласно чл. 21, т. 2“.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97:
Чл. 97. На задължено лице по чл. 14, ал. 4, което не изпълни определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания в размера по чл. 14, ал. 5 или не направи вноска съгласно чл. 21, т. 2, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 500 000 лв.

Чл. 98. Възложител/собственик на нова сграда, който не изпълни задължението си по чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
Чл. 98. На възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, който не изпълни задължението си по чл. 33, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

Чл. 99. (1) На собственик на сграда, който не изпълни задължението си по чл. 38, ал. 3, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.
(2) На собственик на сграда, който не изпълни мерките, предписани в доклада от обследването за енергийна ефективност, в срока по чл. 38, ал. 4, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.

Чл. 100. На възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, който не изпълни задължението за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики на сграда в случаите по чл. 39, ал. 3, се налага глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.

Чл. 101. На лице по чл. 43, ал. 1 или 2, което е издало сертификат за енергийни характеристики на сграда, без да е извършило обследване за енергийна ефективност, се налага глоба от 50 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 200 000 до 300 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101.

Чл. 102. На лице по чл. 43, ал. 1 или 2, което не представи в срок списъка по чл. 46, ал. 1, се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.

Чл. 103. На лице, което извършва сертифициране на сгради или обследване за енергийна ефективност в нарушение на разпоредбата на
чл. 43, ал. 4 и 6 или чл. 59, ал. 2 и 4, се налага глоба от 50 000 до
100 000 лв. или имуществена санкция от 100 000 до 200 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.

Чл. 104. (1) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 20 до 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 2, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.
(2) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел на течно гориво, твърдо гориво или на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 2, се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв.
(3) На собственик на климатична инсталация с номинална електрическа мощност над 12 kW, който не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 2, се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв.
(4) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел по чл. 50, ал. 1 или на климатична инсталация по чл. 51, ал. 1, който не изпълни задължението си по чл. 52, ал. 2, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104.

Чл. 105. На лице по чл. 43, ал. 1 или 2 или по чл. 59, ал. 1, което не представи в срок списъка по чл. 55, ал. 1, се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.

Чл. 106. На собственик на предприятие, промишлена система и система за външно изкуствено осветление, който не изпълни задължението си по чл. 57, ал. 2, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106.

Чл. 107. На лице по чл. 63, ал. 1, което не изпълни задължението за представяне в агенцията на отчетите по чл. 63, ал. 4 в срока по чл. 63, ал. 5, се налага глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.

Чл. 108. На лице по чл. 69, ал. 1, което не предостави информация в срока по чл. 69, ал. 2, се налага глоба от 20 000 до 50 000 лв. или имуществена санкция от 150 000 до 200 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108.

Чл. 109. На лице, което възпрепятства или допусне да бъде възпрепятствано извършването на проверка от лицата по чл. 91, се налага глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 3000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109.

Чл. 110. На лице по чл. 91, което наруши разпоредбата на чл. 92, ал. 3, се налага глоба 10 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.

Чл. 111. На лице, което не изпълни задължителното предписание по чл. 95, ал. 1, т. 1, се налага глоба от 2000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111.

Чл. 112. На лице, което не изпълни други задължения, предвидени в този закон, се налага глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.

Чл. 113. Актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.

Чл. 114. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114.

Чл. 115. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Външно изкуствено осветление” е осветлението в съответствие с чл. 92, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
2. „Донор“ е физическо или юридическо лице, както и българската или друга държава, които са участвали с дарения в първоначалното набиране на средства за Фонда или правят дарения, в т.ч. вноски от задължените лица по чл. 14, ал. 4.
3. „Дружество за предоставяне на енергийноефективни услуги“ е физическо или юридическо лице, което осъществява енергийноефективни услуги и/или други мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради или промишлени системи, като поема изцяло или частично финансовия риск. Заплащането на предоставяните услуги се основава на постигнатото ниво на повишаване на енергийната ефективност и на съответствието с другите договорени критерии за изпълнение.
4. „Енергия” са енергийни продукти, горива, топлинна енергия, енергия от възобновяеми източници, електрическа енергия или всяка друга форма на енергия съгласно определението в чл. 2, буква „г” от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври
2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304, 14.11.2008 г.).
5. „Енергийна ефективност в сгради” е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.
6. „Енергийно спестяване” е получената икономия на енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление.
7. „Енергийноефективна услуга” е всяка услуга, която включва изпълнението на дейности и мерки, водещи до спестяване на енергия, материална изгода, полза или благо, получени от комбинация на доставката на енергия с енергийноефективна технология и/или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата и води до подлежащо на проверка и измерване подобряване на енергийната ефективност и/или до спестяване на първична енергия. Услугата се предоставя въз основа на договор.
8. „Енергийна характеристика” е показател, който обозначава измереното количество реално потребена или изчислена като необходима за потребление енергия, използвана за задоволяване на различни енергийни нужди, свързани с нормативно изискуемите параметри на сграда, включващи отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.
9. „Енергийна ефективност” е съотношението между изходното количество произведена стока, услуга или енергия и вложеното количество енергия.
10. „Индикатори за отчитане на постигнатите резултати” са показатели, посочващи конкретните данни, свързани с постигнатите резултати.
11. „Интелигентна измервателна система“ е електронна система, която може да измерва потреблението на енергия, като предоставя повече информация от традиционен измервателен уред и може да предава и да получава данни посредством форма на електронна комуникация.
12. „Климатична инсталация” е комбинация от всички компоненти, необходими за осигуряване третирането на въздуха при контролиране на температурата му с възможна комбинация от контрол на вентилацията, влажността и чистота на въздуха.
13. „Котел” е съоръжение, което представлява комбинация от котелно тяло и горивна част, проектирано да подгрява вода чрез освободената при горенето топлина.
14. „Крайно потребление на енергия” е потреблението на енергийни продукти, доставяни за енергийни цели на преработващата промишленост, рудодобива, строителството, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство. То изключва доставките за сектора за преобразуване на енергия и самите отрасли на енергетиката.
15. „Краен клиент” е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия за собствено ползване.
16. „Нова сграда” е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.
17. „Номинална мощност” е максималната топлинна мощност, посочена и гарантирана от производителя като възможна за подаване по време на непрекъсната работа.
18. „Нормализирано енергопотребление” е разход на енергия, който е необходим за осигуряване на нормативноизискуемите параметри на микроклимата в сграда при съществуващото й състояние.
19. „Обособена част от сграда“ е обособена част, етаж или апартамент в сграда, проектирани или изменени с цел да се използват самостоятелно.
20. „Общо потребление на енергия” е общото количество енергия, закупено от крайния клиент за период една година.
21. „Обследване за енергийна ефективност” е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради и/или промишлени системи, определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
22. „Основен ремонт” е ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на сградата.
23. „Отпадна топлина“ е остатъчната топлина от даден процес, която при техническа възможност и икономическа целесъобразност може да бъде оползотворена.
24. „Повишаване на енергийната ефективност” е резултат от изпълнението на мярка или дейност, който води до намаляване на съотношението между вложеното количество енергия и изходното количество произведена стока, услуга или енергия без влошаване на качеството или други характеристики.
25. „Полезна номинална мощност” е максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя.
26. „Програми за повишаване на енергийната ефективност” са дейности и мерки, насочени към групите крайни клиенти, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.
27. „Промишлени системи” е съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки и услуги.
28. „Равнища на оптималните разходи” са енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като:
а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия и спестената енергия, категорията на съответната сграда, приходите от произведена енергия, и разходите за обезвреждане, когато е приложимо;
б) прогнозираният икономически жизнен цикъл представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда - когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент - когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти.
Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат.
29. „Сграда” е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.
30. „Сграда с близко до нулево потребление на енергия” е сграда, която отговаря едновременно на следните условия:
а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради;
б) не по-малко от 55 на сто от потребната (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.“
31. „Сертификат за енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 30, ал. 3.
32. „Сертификат за проектни енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва оценка на проектните енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 30, ал. 3.
33. „Специфично потребление на енергия” е общото количество енергия, отнесено към изходното количество произведена стока или услуга за период една година.
34. „Схеми за насърчаване на енергийната ефективност” е всеки инструмент, схема или механизъм, който насърчава повишаването на енергийната ефективност.
35. „Термопомпа” е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената обкръжаваща среда, като въздух, вода или почва, към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. За термопомпи с обръщаемо действие топлината може да се движи и от сградите към естествената обкръжаваща среда.
36. „Техническа сградна инсталация” е техническо оборудване за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление или на комбинация от тях на сграда или обособена част от сграда.
37. „Топлинна зона“ е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата със: еднакво функционално предназначение,
топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.
38. „Финансови инструменти за повишаване на енергийната ефективност” са всички финансови инструменти, като: фондове, субсидии, данъчни облекчения, заеми, финансиране от трети страни, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност.
39. „Хоризонтални мерки” са разпоредби, данъчни облекчения и други, чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия, както и информационни кампании, които насърчават повишаването на енергийната ефективност.
40. „Централно отопление” или „централно охлаждане” е подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. „Доставчик на енергийноефективни услуги“ е физическо или юридическо лице, което осъществява услуги, включващи изпълнението на дейности и/ или мерки за повишаване на енергийната ефективност.“
2. Точка 7 се изменя така:
„7. „Енергийноефективна услуга” означава материалната изгода, полза или стока, получени при съчетаване на енергията с технология за енергийна ефективност или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осигуряване на услугата, която се предоставя въз основа на договор и е доказано, че при нормални обстоятелства води до подлежащо на проверка и измерване или на преценка подобряване на енергийната ефективност и/или до икономии на първична енергия.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Росен Петров, Мартин Иванов, Георги Недев, Красимира Ковачка:
1. В т. 13 на допълнителните разпоредби думите „подгрява вода“ да се замени с „произвежда гореща вода или пара“.
2.Текстът в т. 14 на допълнителните разпоредби да отпадне и да се замени с текста: „Крайно потребление на енергия е потреблението на енергийни продукти, доставяни за енергийните нужди на крайния клиент.“
3. В т. 17 на допълнителните разпоредби думата „топлинна“ да отпадне.
4. В т. 25 на допълнителните разпоредби думата „топлинна“ да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Донор“ е физическо или юридическо лице, както и държава, които са участвали с дарения в първоначалното набиране на средства за фонда или правят дарения, в т.ч. вноски от задължените лица по чл. 14, ал. 4.
2. „Доставчик на енергийноефективни услуги“ е физическо или юридическо лице, което осъществява услуги, включващи изпълнението на дейности и/ или мерки за повишаване на енергийната ефективност.
3. „Енергия” са енергийни продукти, горива, топлинна енергия, енергия от възобновяеми източници, електрическа енергия или всяка друга форма на енергия съгласно определението в чл. 2, буква „г” от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1, 14 ноември 2008 г.).
4. „Енергийна ефективност в сгради” е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.
5. „Енергийно спестяване” е количеството спестена енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление.
6. „Енергийноефективна услуга” е материалната изгода, полза или стока, получена при съчетаване на енергията с технология за енергийна ефективност или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осигуряване на услугата, която се предоставя въз основа на договор и е доказано, че при нормални обстоятелства води до подлежащо на проверка и измерване или на преценка подобряване на енергийната ефективност и/или до икономии на първична енергия.
7. „Енергийна характеристика” е показател, който обозначава измереното количество реално потребена или изчислена като необходима за потребление енергия, използвана за задоволяване на различни енергийни нужди, свързани с нормативно изискуемите параметри на сграда, включващи отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.
8. „Енергийна ефективност” е съотношението между изходното количество произведена стока, услуга или енергия и вложеното количество енергия.
9. „Интелигентна измервателна система“ е електронна система, която може да измерва потреблението на енергия, като предоставя повече информация от традиционен измервателен уред и може да предава и да получава данни посредством форма на електронна комуникация.
10. „Климатична инсталация” е комбинация от всички компоненти, необходими за осигуряване третирането на въздуха при контролиране на температурата му с възможна комбинация от контрол на вентилацията, влажността и чистота на въздуха.
11. „Котел” е съоръжение, което представлява комбинация от котелно тяло и горивна част, проектирано да подгрява флуид чрез освободената при горенето топлина.
12. „Крайно потребление на енергия” е потреблението на енергия, доставяна за енергийни цели на преработващата промишленост, рудодобива, строителството, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство. То изключва доставките за сектора за производство на енергия и самите отрасли на енергетиката.
13. „Краен клиент” е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия за собствено ползване.
14. „Нова сграда” е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.
15. „Номинална мощност” е максималната топлинна мощност, посочена и гарантирана от производителя като възможна за подаване по време на непрекъсната работа.
16. „Нормализирано енергопотребление” е разход на енергия, който е необходим за осигуряване на нормативноизискуемите параметри на микроклимата в сграда при съществуващото й състояние.
17. „Обособена част от сграда“ е обособена част, етаж или апартамент в сграда, проектирани или изменени с цел да се използват самостоятелно.
18. „Общо потребление на енергия” е общото количество енергия, закупено от крайния клиент за период една година.
19. „Обследване за енергийна ефективност” е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
20. „Основен ремонт” е ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на сградата.
21. „Отпадна топлина“ е остатъчната топлина от даден процес, която при техническа възможност и икономическа целесъобразност може да бъде оползотворена.
22. „Повишаване на енергийната ефективност” е резултат от изпълнението на мярка или дейност, който води до намаляване на съотношението между вложеното количество енергия и изходното количество произведена стока, услуга или енергия без влошаване на качеството или други характеристики.
23. „Полезна номинална мощност” е максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя.
24. „Програми по енергийната ефективност” са дейности и мерки, насочени към групите крайни клиенти, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.
25. „Промишлени системи” е съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки и услуги.
26. „Равнища на оптималните разходи” са енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като:
а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия и спестената енергия, категорията на съответната сграда, приходите от произведена енергия, и разходите за обезвреждане, когато е приложимо;
б) прогнозираният икономически жизнен цикъл представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда - когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент - когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти.
Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат.
27. „Сграда” е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.
28. „Сграда с близко до нулево потребление на енергия” е сграда, която отговаря едновременно на следните условия:
а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради;
б) не по-малко от 55 на сто от потребената (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.
29. „Сертификат за енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност във форма и по ред, който включва енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 31, ал. 4.
30. „Сертификат за проектни енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва оценка на проектните енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 31, ал. 4.
31. „Схеми за насърчаване на енергийната ефективност” е всеки инструмент, схема или механизъм, който насърчава повишаването на енергийната ефективност.
32. „Термопомпа” е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената обкръжаваща среда, като въздух, вода или почва, към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. За термопомпи с обръщаемо действие топлината може да се движи и от сградите към естествената обкръжаваща среда.
33. „Топлинна зона“ е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение,
топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4 К.
34. „Финансови инструменти“ са инструментите като фондове, субсидии, данъчни облекчения, заеми, финансиране от трети страни, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност.
35. „Финансови посредници“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 34 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.).
36. „Централно отопление” или „централно охлаждане” е подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.) и на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 3. Този закон отменя Закона за енергийната ефективност
(обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

§ 4. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г. и бр. 33 и 65 от 2014 г.), в чл. 34, ал. 5 думите „чл. 51, ал. 1“ се заменят с „чл. 75, ал. 1“.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
„§ 4. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г. и бр. 33 и 65 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 34, ал. 5 думите „чл. 51, ал. 1“ се заменят с „чл. 75, ал. 1“.
2. В 47, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в т. 9 думите „2015“ се заменят с думите „2018“;
б) в т. 10 думите „2016“ се заменят с думите „2019.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, чието систематично място е като § 22:
§ 22. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 65 от 2014 г., изм., бр. 14 и 17 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 34, ал. 5 думите „чл. 51, ал. 1“ се заменят с „чл. 75, ал. 1“.
2. В чл. 47, ал. 1:
а) в т. 9 думите „2015 г.“ се заменят с „2018 г.“;
б) в т. 10 думите „2016 г.“ се заменят с „2019 г.“.


§ 5. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2 т. 11 се изменя така:
„11. Изготвя и внася за одобряване от Министерския съвет:
а) всеобхватна оценка на потенциала за прилагане на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи;
б) анализ на разходите и ползите като част от всеобхватната оценка по буква „а“, който обхваща оценка на програми по чл. 6, ал. 2 и проект/проекти за установяване на икономически най-ефективната и изгодна възможност за отопление или охлаждане, като анализът може да е част от екологичната оценка на програмата и на проекти, ако такива се предвиждат;
в) анализ на националния потенциал като част от всеобхватната оценка по буква „а“ и оценка на постигнатия напредък от увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство в брутното потребление на електрическа енергия;
г) мерки за развитие на ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура и/или за подпомагане на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна и охладителна енергия, генерирани на базата на отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с оценката и анализа по букви „а“-„в“.”
2. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се т. 19а и 19б:
„19а. във връзка с правомощието по т. 19 комисията изисква от операторите на електрическите и газовите мрежи да извършат оценка на потенциала за енергийна ефективност на съответните мрежи чрез намаляване на технологичните разходи; оценката включва анализ на преноса, разпределението, управлението на товарите, ефективното функциониране на системите и възможности за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на енергия;
19б. въз основа на оценката по т. 19а комисията изисква в плановете за развитие на мрежите да са включени конкретни мерки и инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в газовите и електроенергийните мрежи и график за тяхното изпълнение.“
б) точка 33 се изменя така:
„33. контролира изпълнението на задължението за предоставяне на потребителите на енергийни услуги на достъп до данни за потреблението им;“
3. В чл. 23 се създават т. 14 и 15:
„14. насърчаване повишаването на енергийната ефективност при преобразуването, преноса, разпределението, доставките и крайното потребление на енергия и природен газ;
15. създаване на стимули на операторите на преносни и разпределителни мрежи за осигуряване на системни услуги на крайните клиенти, даващи им възможност да реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност с въвеждане на интелигентни мрежи, като се вземат предвид разходите и ползите, свързани с всяка мярка, и при гарантиране сигурността на системата.“
4. В чл. 31 се създават т. 9-12:
„9. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да не ограничават повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението, доставките на енергия и включването на оптимизацията на потреблението в балансирането на пазарите и предоставянето на допълнителни услуги, както и отразяване в мрежовите тарифи на намаляването на разходи в мрежите, постигнато от потребителите, оптимизирането на енергопотреблението, децентрализацията на производството, понижаване на разходите за доставка или за инвестиции в мрежите и от оптимизация на работата на мрежите;
10. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да позволяват повишаване участието на крайните клиенти в подобряване ефективността на електроенергийната система чрез оптимизиране на потреблението;
11. насърчаване на операторите на преносни и разпределителни мрежи да предлагат системни услуги за оптимизация на потреблението на електрическа енергия, за управление на енергопотреблението и на децентрализирано производство в рамките на организирани електроенергийни пазари и да подобряват ефективността при проектирането и функционирането на мрежите, и по-специално:
а) прехвърляне на натоварването от върхови часове към ненатоварени часове от страна на крайните клиенти, като се взема предвид наличността на енергия от възобновяеми източници, от комбинирано производство на енергия и от децентрализирано производство;
б) спестяване на енергия чрез оптимизация на потреблението от децентрализирани източници на производство посредством съчетаване на предоставяне на енергийноефективни услуги и участие на балансиращия пазар на електрическа енергия;
в) намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, реализирани от доставчици на енергийноефективни услуги;
г) присъединяване и диспечерско управление на енергийни обекти за производство на електрическа енергия на средно и ниско напрежение;
д) присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия, разположени по-близко до точките на потребление;
е) предоставяне на достъп до мрежите на съоръжения за акумулиране на енергия;
12. въвеждане на динамично ценообразуване за мерки за оптимизация на потреблението на електрическа енергия от страна на крайните клиенти чрез:
а) цени, отчитащи периода на потребление;
б) цени за критичните периоди на върхово натоварване;
в) ценообразуване в реално време;
г) отстъпки при намалено потребление през върхови периоди.“
5. В чл. 35, ал. 2, т. 5 думите „чл. 10, ал. 1“ се заменят с „чл. 14, ал. 4 и чл. 15“.
6. В глава трета заглавието на раздел VI се изменя така:
„Раздел VI
Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги“
7. В чл. 38а се правят следните изменения и допълнения:
а) основният текст на ал. 1 се изменя така:
„(1) Договорите с потребители на енергийни услуги задължително съдържат:“
б) в т. 5 след думата „услуги“ се поставя запетая и се добавя „включително при промяна на договорните условия и цени“;
в) в т. 7 накрая се добавя „в срок до три месеца от постъпването им.“
8. В чл. 38б се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
аа) в основния текст след думите „Енергийните предприятия“ се поставя тире и се добавя „страни по договорите“;
бб) точка 3 се изменя така:
„3. реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;“
вв) създава се т. 8:
„8. условия за предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури.“;
б) създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Доставчикът на енергия или природен газ осигурява на клиентите широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление.
(3) Доставчикът на енергия или природен газ предоставя на друг доставчик на енергия или природен газ данни за потреблението на битов клиент, когато това е предвидено в изрично споразумение между клиента и доставчика на енергия или природен газ.“
в) досегашната ал. 2 става ал. 4;
г) създават се ал. 5 и 6:
„(5) Информация за фактурирането се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки – два пъти в годината.
(6) Енергийните предприятия по ал. 1 предоставят на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставки на електрическа енергия или природен газ, допълнителна информация за:
1. кумулативни данни за срок поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък; данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от фактурирането;
2. подробни данни за потреблението за който и да е ден, седмица, месец и година при използване на интелигентни системи за измерване чрез предоставяне на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред на данни за период, не по-малък от 24 предходни месеца, или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е
по-кратък.”
9. В чл. 38в се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „по чл. 38а, ал. 1“ се заменят с „по чл. 38б, ал. 1“;
б) създават се ал. 5-8:
„(5) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 уведомяват своите потребители на енергийни услуги – битови клиенти, за всяка предложена промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, както и за правото на потребителите едностранно да прекратят договора от датата на уведомяването, ако не приемат новите условия и/или цени;
(6) Уведомяването за повишаването на цените се извършва в срока на фактуриране след влизане в сила на повишението на цените.
(7) В случаите на общи условия, одобрявани от комисията, уведомяването по ал. 1 за промяната на договорните условия се счита за направено от датата на публикуване на одобрените общи условия.
(8) Алинеи 5-7 не се прилагат за договори за доставка на топлинна енергия.”;
в) в чл. 38г след думите „чл. 38а“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думите „чл. 38б“ се добавя „и 38в”.
10. В чл. 83, ал. 1 се правят следните допълнения:
а) в т. 4 след думите „за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа” се добавя „включително приоритетите за достъп и диспечерско управление”;
б) в т. 5 след думите „за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи” се добавя „включително приоритетите за достъп и диспечерско управление”.
11. В чл. 105 се създава ал. 8:
„(8) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на оператора на преносна мрежа в случаите по ал. 7, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.“
12. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „т. 4“ се заменят
с „т. 5“.
б) създава се ал. 2:
„(2) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на операторите на разпределителни мрежи в случаите по ал. 1, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.“
13. Член 135 се изменя така:
„Чл. 135. (1) Сградните инсталации на клиентите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
(2) Когато се присъединява нова сграда, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.
(3) Когато се присъединява съществуваща сграда след основен ремонт и преработка на сградните отоплителни инсталации от вертикално в хоризонтално разпределение, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.“
14. В чл. 140 се създава ал. 7:
„(7) Когато се подменят съществуващи средства за дялово разпределение за отопление, се монтират индивидуални топломери на конкурентна цена, доколкото това е технически възможно или разходноефективно по отношение на потенциалните икономии на енергия.“
15. Член 143 се изменя така:
„Чл. 143. (1) Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.
(2) Когато потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3.
(3) Изборът по ал. 1 се извършва с решение на общото събрание на етажната собственост по реда на Закона за управление на етажната собственост.
(4) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители се определя въз основа на:
1. мощността на отоплителните тела, или
2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.
(5) В случаите по ал. 1, 2 и 4 топлинната енергия се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.“
16. В чл. 144, ал. 3 думите „чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1“ се заменят с „чл. 143, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, т. 1“.
17. Член 155 се изменя така:
„Чл. 155. (1) Клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:
1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;
3. по реална месечна консумация.
(2) Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурират консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.
(3) Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по
чл. 125, ал. 3.“
18. В чл. 162 се създава ал. 5:
”(5) За всеки отказ за признаване на сертификат за произход се уведомява Европейската комисия.“
19. В чл. 162а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 накрая се добавя „при облекчени процедури, съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7“;
б) създава се ал. 5:
„(5) Операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 18, ал. 1 т. 1, 2 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, са длъжни да:
1. предоставят гарантиран достъп до съответната мрежа на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;
2. гарантират преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;
3. предоставят приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство.“
20. Член 163 се изменя така:
„Чл. 163. Критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство по чл. 4, ал. 2,
т. 11, се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката.“
21. Създава се чл. 163а:
„Чл. 163а. (1) При разработване на инвестиционни проекти се извършва анализ на разходите и ползите в съответствие с наредбата по
чл. 163 за инсталации с обща входяща топлинна мощност над 20 мW в случаите на:
1. планиране на нова топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
2. значително преоборудване на топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от преоборудване на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
3. значително преоборудване на промишлена инсталация, генерираща отпадна топлина на полезно температурно ниво, с цел използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, в т.ч. чрез комбинирано производство на енергия, както и от свързването на тази инсталация с районна отоплителна или охладителна мрежа;
4. планиране на нова районна отоплителна и охладителна мрежа или при съществуваща районна отоплителна или охладителна мрежа се планира нова инсталация за производство на енергия или значително преоборудване на съществуваща инсталация с цел оползотворяване на отпадната топлина от съседни промишлени инсталации.
(2) Дружествата, отговарящи за експлоатацията на районни отоплителни и охладителни мрежи, оказват съдействие и предоставят необходимата информация в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 при поискване от лицата по ал. 1.
(3) Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации, не се счита за преоборудване за целите по ал. 1, т. 2,
3 и 4.”
22. В чл. 207б думите „или чл. 38г“ се заменят с „чл. 38г, ал. 1 и 38д“.
23. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се т. 24в и 24г:
„24в. „Ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ са районни отоплителни или охладителни системи, използващи поне 50 на сто възобновяема енергия, 50 на сто отпадна топлина, 75 на сто топлинна енергия от комбинирано производство на енергия или 50 на сто от съчетание на такава енергия и топлина.
24г. „Значително преоборудване“ е преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 на сто от инвестиционните разходи за съпоставима нова инсталация.“
б) в т. 41б, буква „а“ думите „от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес“ се заличават.

24. В Преходните и заключителните разпоредби се създават
§ 6а и 6б:
„§ 6а. (1) Оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква „а“ от Закона за енергетиката се изготвя и се изпраща на Европейската комисия в срок до
31 декември 2015 г.
(2) При поискване от Европейската комисия оценката по ал. 1 се актуализира за всеки 5-годишен период и се изпраща.
§ 6б. В сгради, които са с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016 г. се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и икономически обосновано, когато такива измервателни уреди не са монтирани към датата на влизането в сила на този закон.”

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
В чл. 80а се правят следните изменения и допълнения:
1. Отменя се ал.2.
2. Алинея 3 и 4 стават съответно ал.2 и ал.3.
3. Създава се нова ал.4 със следното съдържание:
(4) Не подлежат на ежегоден контрол по ал.3, производители на електрическа енергия, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 1 MW. Същите подлежат на проверка от органите на АДФИ по утвърден годишен план, на база оценка на риска, по следните критерии:
1. дата на въвеждане в експлоатация;
2. размер на преференциалната цена за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия;
3. дата на сключване на договора за изкупуване с крайния снабдител;
4. вид на енергийния източник и технология на производството.
4. В ал.7 думите „ал.4“ се заменят с „ал.3“.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Кънчо Филипов, Петър Петров, Георги Недев :
В § 5 се правят следните изменения:
1. Създава се нова точка 12а:
„12а. Член 119, ал. 2 се изменя така:
„чл.119. (2) Обект на клиент може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от производител на електрическа енергия, като в този случай средствата за търговско измерване се изграждат и монтират за сметка на производителя и са негова собственост.“
2. В чл. 137 се създава ал. 6:
„(6) „Индивидуалните топломери в сгради етажна собственост се монтират в общодостъпните части на сградите.”
3. В чл. 139в:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) При прекратяването на договора по ал. 1 клиентите в сградата - етажна собственост, или сдружението по чл. 151, ал. 1 в едномесечен срок са длъжни да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия да сключат договор.“;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) В случай, че клиентите в сграда – етажна собственост, или сдружението по чл. 151, ал. 1 не изберат друго лице в едномесечен срок от прекратяването на договора по ал. 1, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия започва да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, самостоятелно или чрез възлагане на лице, регистрирано по реда на чл. 139а.“
4. В чл. 140, ал. 5:
а) в т. 2 думите „собствеността на уредите” се заменят с „условията и начинът на закупуване на уредите”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. методиката за разпределение на енергията, предварително одобрена от топлопреносното предприятие”.
5. В чл. 141 ал. 1 се изменя така: „(1) Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост, се определя чрез:
1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер, монтиран пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване в абонатната станция и количеството топлинна енергия, необходимо за загряване на 1 куб. м вода, определено при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3 или по методиката чл.140 ал.5 т.3;
2. контролен топломер пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване, монтиран по искане и за сметка на потребителите.”
6. В чл. 141, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и 3, чл. 144, ал. 6, чл.145, ал.3 и чл.155, ал.2 в края на изреченията, както и в чл.144, ал.5 след думите „наредбата по чл. 125, ал. 3” да се добави „или съгласно методиката по чл.140, ал.5, т.3”.
7. В т. 24:
ВАРИАНТ 1
Създава се нов параграф: „Оперативният контрол по чл. 84, ал. 6, т. 2 се осъществява от страна на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителната мрежа след влизане в сила на наредбата по чл. 84, ал. 7.“

ВАРИАНТ 2
Създава се нов параграф: „До влизане в сила на наредбата по чл. 84, ал. 7, редът и условията за осъществяване на оперативния контрол по чл. 84, ал. 6, т. 2 от страна на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителната мрежа се уговарят в отделен договор между оператора и производителя.“
Създава се нов параграф: „В едномесечен срок от влизане в сила на този закон, Комисията приема методика за компенсиране на невъзстановяемите разходи на централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.“
Създава се нов параграф: „Изкупуването на количествата електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, по чл. 162, ал.1 до размера на количествата, определени с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите, влиза в сила след приемане на решението на комисията за ценовия период от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г.“

Предложението по т. 1 е оттеглено, а в останалата му част комисията не го подкрепя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, чието систематично място е като § 23:
§ 23. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 17 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2 т. 11 се изменя така:
„11. изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет:
а) всеобхватна оценка на потенциала за прилагане на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи;
б) анализ на разходите и ползите като част от всеобхватната оценка по буква „а“, който обхваща оценка на програми по чл. 6, ал. 1 и проекти за установяване на икономически най-ефективната и изгодна възможност за отопление или охлаждане; анализът може да е част от екологичната оценка на програмата и на проектите, ако такива се предвиждат;
в) анализ на националния потенциал като част от всеобхватната оценка по буква „а“ и оценка на постигнатия напредък от увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство в брутното потребление на електрическа енергия;
г) мерки за развитие на ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура и/или за подпомагане на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна и охладителна енергия, генерирани на базата на отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с оценката и анализа по букви „а“, „б“ и „в“.”
2. В чл. 21, ал. 1:
а) създават се т. 19а и 19б:
„19а. изисква от операторите на електрическите и газовите мрежи да извършат оценка на потенциала за енергийна ефективност на съответните мрежи чрез намаляване на технологичните разходи; оценката включва анализ на преноса, разпределението, управлението на товарите, ефективното функциониране на мрежите и възможностите за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на енергия;
19б. въз основа на оценката по т. 19а изисква в плановете за развитие на мрежите да са включени конкретни мерки и инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в газовите и електроенергийните мрежи и график за тяхното изпълнение;“
б) точка 33 се изменя така:
„33. контролира изпълнението на задължението за предоставяне на потребителите на енергийни услуги на достъп до данни за потреблението им;“.
3. В чл. 23 се създават т. 14 и 15:
„14. насърчаване повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ;
15. създаване на стимули на операторите на преносни и разпределителни мрежи за осигуряване на системни услуги на крайните клиенти, които дават възможност да се реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност с въвеждане на интелигентни мрежи, като се вземат предвид разходите и ползите, свързани с всяка мярка, при гарантиране сигурността на системата.“
4. В чл. 31 се създават т. 9, 10, 11 и 12:
„9. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да не ограничават повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия и включването на оптимизацията на потреблението в балансирането на пазарите и предоставянето на допълнителни услуги, както и отразяване в мрежовите тарифи на намаляването на разходи в мрежите, постигнато от потребителите, оптимизирането на енергопотреблението, децентрализацията на производството, понижаване на разходите за доставка или за инвестиции в мрежите и от оптимизация на работата на мрежите;
10. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да позволяват повишаване участието на крайните клиенти в подобряване ефективността на електроенергийната система чрез оптимизиране на потреблението;
11. насърчаване на операторите на преносни и разпределителни мрежи да предлагат системни услуги за оптимизация на потреблението на електрическа енергия, за управление на енергопотреблението и на децентрализирано производство в рамките на организирани електроенергийни пазари и да подобряват ефективността при проектирането и функционирането на мрежите, и по-специално:
а) прехвърляне на натоварването от върхови часове към ненатоварени часове от страна на крайните клиенти, като се взема предвид наличността на енергия от възобновяеми източници, от комбинирано производство на енергия и от децентрализирано производство;
б) спестяване на енергия чрез оптимизация на потреблението от децентрализирани източници на производство посредством съчетаване на предоставяне на енергийноефективни услуги и участие на балансиращия пазар на електрическа енергия;
в) намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, реализирани от доставчици на енергийноефективни услуги;
г) присъединяване и диспечерско управление на енергийни обекти за производство на електрическа енергия на средно и ниско напрежение;
д) присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия, разположени по-близко до точките на потребление;
е) предоставяне на достъп до мрежите на съоръжения за акумулиране на енергия;
12. въвеждане на динамично ценообразуване за мерки за оптимизация на потреблението на електрическа енергия от страна на крайните клиенти чрез:
а) цени, отчитащи периода на потребление;
б) цени за критичните периоди на върхово натоварване;
в) ценообразуване в реално време;
г) отстъпки при намалено потребление през върхови периоди.“
5. В чл. 35, ал. 2, т. 5 думите „чл. 10, ал. 1“ се заменят с „чл. 14, ал. 4 и чл. 15“.
6. В глава трета наименованието на раздел VI се изменя така: “Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги“.
7. В чл. 38а, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Договорите с потребители на енергийни услуги задължително съдържат:“;
б) в т. 5 след думата „услуги“ се добавя „включително при промяна на договорните условия и цени“;
в) в т. 7 накрая се добавя „в срок до три месеца от постъпването им“ .
8. В чл. 38б:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думата „предприятия“ се заменя с „предприятия-страни по договорите“;
бб) точка 3 се изменя така:
„3. реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;“
вв) създава се т. 8:
„8. условията за предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури.“;
б) създават се нова ал. 2 и ал. 3:
„(2) Доставчикът на енергия или природен газ осигурява на клиентите широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление.
(3) Доставчикът на енергия или природен газ предоставя на друг доставчик на енергия или природен газ данни за потреблението на битов клиент, когато това е предвидено в изрично споразумение между клиента и доставчика на енергия или природен газ.“
в) досегашната ал. 2 става ал. 4;
г) създават се ал. 5 и 6:
„(5) Информация за фактурирането се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки – два пъти в годината.
(6) Енергийните предприятия по ал. 1 предоставят на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставки на електрическа енергия или природен газ, допълнителна информация за:
1. кумулативни данни за период поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък; данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от фактурирането;
2. подробни данни за потреблението, за който и да е ден, седмица, месец и година при използване на интелигентни системи за измерване чрез предоставяне на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред на данни за период, не по-кратък от 24 предходни месеца, или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък.”
9. В чл. 38в:
а) в ал. 1 думите „чл. 38а, ал. 1“ се заменят с „чл. 38б, ал. 1“;
б) създават се ал. 5, 6, 7 и 8:
„(5) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 уведомяват своите потребители на енергийни услуги – битови клиенти, за всяка предложена промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, както и за правото на потребителите едностранно да прекратят договора в срок от 30 дни от датата на уведомяването, ако не приемат новите условия и/или цени.
(6) Уведомяването за повишаването на цените се извършва в срока на фактуриране след влизането в сила на повишението на цените.
(7) Когато комисията одобрява общи условия, уведомяването за промяна на договорните условия се смята за направено от датата на публикуване на одобрените общи условия.
(8) Алинеи 5-7 не се прилагат за договори за доставка на топлинна енергия.”
10. В чл. 38г думите „чл. 38а и 38б“ се заменят с „чл. 38а, 38б и 38в”.
11. В чл. 80а:
а) алинея 2 се отменя;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) Производителите на електрическа енергия, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 1 MW, не подлежат на ежегоден контрол по ал. 4. Тези производители подлежат на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция по утвърден годишен план, на база оценка на риска, по следните критерии:
1. дата на въвеждане в експлоатация;
2. размер на преференциалната цена за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия;
3. дата на сключване на договора за изкупуване с крайния снабдител;
4. вид на енергийния източник и технология на производството.“;
в) досегашните ал. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11;
г) досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „ал. 10“ се заменят с „ал. 11“;
д) досегашната ал. 12 става ал. 13;
е) досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите „ал. 10“ се заменят с „ал. 11“, а думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 12“;
ж) досегашната ал. 14 става ал. 15 и в нея думите „ал. 10“ се заменят с „ал. 11“.
12. В чл. 83, ал. 1:
а) в т. 4 след думите „за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа” се добавя „включително приоритетите за достъп и диспечерско управление”;
б) в т. 5 след думите „за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи” се добавя „включително приоритетите за достъп и диспечерско управление”.
13. В чл. 105 се създава ал. 8:
„(8) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на оператора на преносната мрежа в случаите по ал. 7, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.“
14. В чл. 106:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „т. 4“ се заменят
с „т. 5“;
б) създава се ал. 2:
„(2) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на операторите на разпределителните мрежи в случаите по ал. 1, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.“
15. Член 135 се изменя така:
„Чл. 135. (1) Сградните инсталации на клиентите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
(2) Когато се присъединява нова сграда, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.
(3) Когато се присъединява съществуваща сграда след основен ремонт и преработка на сградните отоплителни инсталации от вертикално в хоризонтално разпределение, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.“
16. В чл. 140 се създава нова ал. 6:
„(6) Когато се подменят съществуващи средства за дялово разпределение за отопление, се монтират индивидуални топломери на конкурентна цена, доколкото това е технически възможно или разходноефективно по отношение на потенциалните икономии на енергия.“
17. Член 143 се изменя така:
„Чл. 143. (1) Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.
(2) Когато потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3.
(3) Изборът по ал. 1 се извършва с решение на общото събрание на собствениците или на сдружението на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост.
(4) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа на:
1. мощността на отоплителните тела, или
2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.
(5) В случаите по ал. 1, 2 и 4 топлинната енергия се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.“
18. В чл. 144, ал. 3 думите „чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1“ се заменят с „чл. 143, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, т. 1“.
19. В чл. 155:
а) в ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;“
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
20. В чл. 162 се създава ал. 5:
”(5) За всеки отказ за признаване на сертификат за произход се уведомява Европейската комисия.“
21. В чл. 162а:
а) в ал. 1 накрая се добавя „при облекчени процедури съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7“;
б) създава се нова ал. 4:
„(4) Операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон и чл. 18, ал. 1 т. 1, 2 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, са длъжни да:
1. предоставят гарантиран достъп до съответната мрежа на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;
2. гарантират преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;
3. предоставят приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство.“
22. Член 163 се изменя така:
„Чл. 163. Критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство по чл. 4, ал. 2, т. 11, се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката.“
23. В глава единадесета, раздел II се създава чл. 163а:
„Чл. 163а. (1) При разработване на инвестиционни проекти се извършва анализ на разходите и ползите в съответствие с наредбата по чл. 163 за инсталации с обща входяща топлинна мощност над 20 MW в случаите на:
1. планиране на нова топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
2. значително преоборудване на топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от преоборудване на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
3. значително преоборудване на промишлена инсталация, генерираща отпадна топлина на полезно температурно ниво, с цел използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, в т.ч. чрез комбинирано производство на енергия, както и от свързването на тази инсталация с районна отоплителна или охладителна мрежа;
4. планиране на нова районна отоплителна и охладителна мрежа; при съществуваща районна отоплителна или охладителна мрежа се планира нова инсталация за производство на енергия или значително преоборудване на съществуваща инсталация с цел оползотворяване на отпадната топлина от съседни промишлени инсталации.
(2) Дружествата, отговарящи за експлоатацията на районни отоплителни и охладителни мрежи, по искане на лицата, които извършват анализ на разходите и ползите по ал. 1, оказват съдействие и предоставят необходимата информация в случаите по ал. 1, т. 3 и 4.
(3) Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации, не се смята за преоборудване в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4.”
24. В чл. 207б, ал. 1 думите „чл. 38г“ се заменят с „чл. 38г, ал. 1, 38д“.
25. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) създава се т. 24в:
„24в. „Ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ са районни отоплителни или охладителни системи, използващи поне 50 на сто възобновяема енергия, 50 на сто отпадна топлина, 75 на сто топлинна енергия от комбинирано производство на енергия или 50 на сто от съчетание на такава енергия и топлина.“;
б) създава се нова т. 25:
„25. „Значително преоборудване“ е преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 на сто от инвестиционните разходи за съпоставима нова инсталация.“;
в) в т. 41б, буква „а“ думите „от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес“ се заличават.

Комисията предлага да се създадат нови § 24 и 25:
§ 24. Оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква „а“ от Закона за енергетиката се изготвя и предоставя на Европейската комисия в срок до 31 декември 2015 г. По искане на Европейската комисия оценката се актуализира на всеки 5-годишен период.
§ 25. До 31 декември 2016 г. в сгради с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно, икономически обосновано и такива измервателни уреди не са монтирани към датата на влизането в сила на този закон.

§ 6. Задължените лица по чл. 10, т. 2 и 3 от отменения Закон за енергийната ефективност изпълняват индивидуалните цели за енергийни спестявания до 2016 г., определени в съответствие с отменения Закон за енергийната ефективност.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4.

§ 7. Възложителите/собствениците на нови сгради, подлежащи на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон не са въведени в експлоатация, са длъжни да придобият сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
§ 5. Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията на нови сгради, които подлежат на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон не са въведени в експлоатация, са длъжни да придобият сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.

§ 8. Проверката на отоплителни инсталации с водогрейни котли по чл. 53 се извършва в срок до една година от влизането в сила на този закон, освен ако до тази дата е извършена проверка съгласно чл. 30 от отменения Закон за енергийната ефективност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 6 .

§ 9. (1) Собствениците на сгради, подлежащи на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да изпълнят предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Собствениците на промишлени системи, подлежащи на задължително обследване по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да изпълнят предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в двугодишен срок от влизането в сила на този закон.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7.

§ 10. (1) Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки издават указания за прилагане на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства, закупуване и/или наемане на сгради с високи показатели за енергийна ефективност.
(2) Указанията по ал. 1 се издават в срок една година от влизането в сила на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 8.
§ 11. Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които подлежат на задължително обследване по чл. 57, ал. 2, са длъжни да извършат енергийно обследване в срок една година от влизането в сила на този закон, освен ако до тази дата е извършено задължително обследване съгласно чл. 33 от отменения Закон за енергийната ефективност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9.

§ 12. Сертификатите за енергийна ефективност, издадени по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 10.

§ 13. (1) Сертификати за енергийни характеристики на сгради, за които има извършено обследване за енергийна ефективност преди влизането в сила на този закон, се издават от лицата, извършили обследването на съответната сграда, в срок до една година от влизането му в сила.
(2) В случаите по ал. 1, когато лицето, извършило обследването, е заличено от регистъра по чл. 23а, ал. 1 от отменения Закон за енергийната ефективност, сертификатът за енергийни характеристики се издава от агенцията въз основа на резултатите от извършеното от лицето обследване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.

§ 14. Лицата, завършили курс на обучение и придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, запазват правата си за извършване на дейности по обследване за енергийна ефективност на сгради и промишлени системи и по сертифициране на сгради, като лицата, които са придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, се ползват с правата на консултанти по енергийна ефективност с квалификационно ниво 1.


Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
В § 14 думите „с квалификационно ниво 1” да отпаднат.

Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от н.п. Мая Манолова:
В § 14 думите „с квалификационно ниво 1” да отпаднат.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12 .
§ 15. (1) Издадените удостоверения за вписване в регистрите по чл. 23а, ал. 1 и 34а, ал. 1 от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност до изтичане на срока, за който са издадени.
(2) Издадените удостоверения за успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в“ и ал. 2, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „в“ от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност за срок 5 години считано от датата, на която са издадени.
(3) Удостоверенията по ал. 2, които до влизането в сила на този закон са с изтекъл срок на валидност, в срок 6 месеца от датата на влизането в сила на този закон, се подновяват по реда на този закон.

Предложение от н.п. Петя Аврамова:
В § 15 от Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал.2, думите „за срок 5 години считано от датата, на която са издадени“ се заменят с думата „безсрочно“.
2. Ал. 3 се отменя.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
В края на § 15, ал. 1, изразът ,,до изтичане на срока, за който са издадени” да се замени с думата ,,безсрочно” .
Текстът на § 15, ал. 2 да отпадне изцяло.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Мая Манолова:

В § 15, ал. 1 изразът ,,до изтичане на срока, за който са издадени” да се замени с,,безсрочно”, а ал. 2 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13:
§ 13. (1) Издадените удостоверения за вписване в регистрите по чл. 23а, ал. 1 и 34а, ал. 1 от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.
(2) Издадените удостоверения за успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в“ и ал. 2, т. 5 и чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „в“ от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност и стават безсрочни.

§ 16. (1) Лицата по § 10 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за енергийната ефективност запазват правата си за извършване на дейностите по обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, като лицата, които са придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, се ползват с правата на консултанти по енергийна ефективност с квалификационно ниво 1.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да се пререгистрират по реда на този закон в срок до 5 години от влизането му в сила.
(3) Лицата по ал. 1, които не се пререгистрират в срока по ал. 2, се заличават служебно от публичните регистри на агенцията.

Предложение от н.п. Методи Андреев, Станислав Иванов, Костадин Марков:
В § 16, ал. 1 думите „с квалификационно ниво 1” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Мая Манолова:
В § 16, ал. 1 думите „с квалификационно ниво 1” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14.

§ 17. Доброволните споразумения, сключени по реда на глава пета, раздел II от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са сключени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15 .

§ 18. В срок до 5 години от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката приема пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.

§ 19. (1) Националните планове за действие по енергийната ефективност, разработени в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 2, се представят в Европейската комисия на всеки три години след 30 април 2014 г.
(2) Националната цел за енергийни спестявания по чл. 13, ал. 1 се докладва на Европейската комисия с първия национален план.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17:
§ 17. (1) Националните планове за действие по енергийна ефективност се предоставят в Европейската комисия на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.
(2) Националната цел за енергийна ефективност се докладва на Европейската комисия с първия национален план.

§ 20. Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия по чл. 7, ал. 1, т. 3 се приема от Министерския съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

Предложение от н.п. Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Драгомир Стойнев:
В преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 20:
„§ 20. Министерският съвет предлага на Народното събрание законопроектът по чл. 89, ал. 3 в срок до 6 месеца от датата на влизане на този закон в сила.“
Досегашните § 20 - § 27 се преномерират съответно на § 21 - § 28
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 18:
§ 18. Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия се приема от Министерския съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 21. Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлажданите сгради - държавна собственост, използвани за административно обслужване на централната администрация на изпълнителната власт, по чл. 9, т. 4 се представя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години след 30 април 2014 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
§ 19. Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация, се предоставя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.

§ 22. Националната дългосрочна програма по чл. 9, т. 5 се представя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години след
30 април 2014 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20 :
§ 20. Национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд се представя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.

§ 23. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно се издават и се привеждат в съответствие, в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) До приемането, съответно до издаването, на подзаконовите нормативни актове и указания, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове и указания, издадени по прилагането на отменения Закон за енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
§ 21. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.

§ 24. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се приемат, съответно се издават и се привеждат в съответствие, в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) До приемането, съответно до издаването, на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
§ 26. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на Закона за енергетиката.

Предложение от н.п. Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов, Димитър Желев:
Създава се нов § 6 в Преходните и заключителните разпоредби:
„§ 6. В чл. 5, ал. 4 от Закона за обществените поръчки, след думите „…до 10 години,“ се добавя изразът: „както и за услугите по ЕСКО договори по смисъла на Закона за енергийната ефективност – до 10 години“.
Останалите параграфи се преномерират.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създадат § 27, 28, 29 и 30:
§ 27. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 94, 98 и 102 от 2008 г., бр. 24 и 82 от 2009 г., бр. 52, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 19, 43, 73 и 93 от 2011 г., бр. 33, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 35 и 40 от 2014 г., бр. 8, 12, 14 и 17 от 2015 г.) в чл. 5, ал. 4 след думата „съюз“ се добавя „както и за услугите по ЕСКО договори по смисъла на Закона за енергийната ефективност“.

§ 28. Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. бр. 52, 108 и 110 от 2007 г.; бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г.; бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г.; бр. 40 и 94 от 2012 г.; бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г.;
бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 22 от 2015 г.) в чл. 55, ал. 6 думите „Закона за енергийната ефективност“ се заменят с „отменения Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.).“

§ 29. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр.117 от 1997г.; изм., бр.71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр.30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр.70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 думите „чл. 25“ се заменят с „чл. 48“.

§ 30. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 142, ал. 11 думите „чл. 23а“ се заменят с „чл. 44“.
2. В чл. 167, ал. 2, т. 7 думите „чл. 23“ се заменят с „чл. 43“.

Предложение от н.п. Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Драгомир Стойнев:
Създава се нов § 6:
§ 6. В чл. 2, ал. 1 от Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от. 19.04.2005 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) след думите „при спазване на изискванията на този закон” се добавя „с изключение на финансовите задължения, поети от общината по линия на осигурено съфинансиране от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за стимулиране на инвестициите в мерки за подобряване на енергийната ефективност, както и от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или други съществуващи или новосъздадени целеви фондове за енергийна ефективност.“
Досегашните § 7 - § 26 се преномерират съответно на § 8 - § 27.
Комисията не подкрепя предложението.

§ 25. Изпълнението на закона се възлага на министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 31.

§ 26. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 32.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКА:

ДЕЛЯН ДОБРЕВ