1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по икономическа политика и туризъм.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№ 1

На 3 декември 2014 г. от 14.05 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика и Комисията по наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния


ДНЕВЕН РЕД
на Комисията по енергетика:
1. Приемане на проект на вътрешни правила за работа на Комисията по енергетика.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 – за първо гласуване.
3. Разни.

/Заседанието се проведе под съпредседателството на: господин Петър Кънев – председател на КИПТ, господин Делян Добрев – председател на КЕ и господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по наблюдение на дейността на ДКЕВР./

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Три комисии сме днес. С колегите с председателя на Комисията по енергетика Делян Добрев и с колегата на ДКЕВР, председателя на комисията, ще водим заедно заседанието. Предлагам доста стегнато да продължаваме, защото по същото време след около половин час ще започне заседанието на следващите три комисии. Между другото, те са и водещите – Бюджетната комисия, заедно със Социалната и Комисията по здравеопазване. Кворум имаме двете комисии – Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по енергетика.
Имам една молба. Могат ли колегите, които са от Комисията за наблюдение на ДКЕВР, да се обозначат с вдигане на ръка? Четирима. Там ще работим с падащ кворум, най-вероятно ще се оформят нещата в рамките на следващия половин час. Дневният ред е 1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по икономическа политика и туризъм. Абсолютно същото важи и за комисията по енергетика.
Говоря от името и за членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм. Получихте предложенията за Правилника за работа на комисията. Имаме два варианта. Или в момента приемаме, ако нямате никакви възражения – той е старият, почти целят преписан от Правилника на Парламента; или го отлагаме за следващо заседание. Няма да го отлагаме.
Моля който е за приемането на този правилник, да гласува. Гласува само Комисията по икономическа политика.
Гласуване: „за“ - … гласа, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
Сега има думата господин Делян Добрев.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте и от мен. Добре дошли на министрите на икономиката, на енергетиката и на туризма и на зам-министъра на финансите. Благодарим, че сте ни уважили. Надялам се във всички наши заседания да имаме присъствие на министри, понеже темите, които се обсъждат от Народното събрание, са достатъчно важни и касаят вашата работа.
За да минем по-бързо към дневния ред., ние също имаме подобен дневен ред като Комисията по икономическата политика и туризъм 1. Приемане на проект за вътрешни правила за работа на Комисията по енергетика; 2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 година.
Който е съгласен от Комисията по енергетика, моля да гласува.
Гласуване: „за“ - 12 гласа, против няма, въздържали се няма.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
Преминаваме към

ТОЧКА ПЪРВА
Приемане на проект за вътрешни правила за работа на Комисията по енергетика.

СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вътрешните правила са на 99% същите като правилата през 42-ото и 41-ото народно събрания. Получили сте ги по имейла, предполагам, и сте се запознали с тях. Единствената разлика е промяна в членовете, тъй като правилникът на Народното събрание се промени и съответно се промениха някои членове. Така че където се цитират членове, са променени чисто процедурно и цитираните членове във вътрешните правила. Променяна е и датата, разбира се, на която приемаме тези правила. Има ли изказвания по вътрешните правила? Не виждам. Моля да гласуваме. Който е за?
Гласуване: 12 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приема се правилникът.
Преминаваме към

ТОЧКА ВТОРА
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 – за първо гласуване

СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата отново на колегата Петър Кънев.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За протокола искам обаче и Комисията по икономическата политика и туризъм да гласуваме дневния ред. Ние гласувахме преди това само протокола. Моля който е за, да гласува.
Гласуване: „за“ - 12 гласа, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви., приема се.
Искам да ви съобщя гостите:
От Министерството на финансите: Карина Караиванова е заместник-министър, Вергиния Йончева – държавен експерт, дирекция „Държавни разходи“ и Ивелина Йоргова – главен експерт, дирекция „Държавни разходи“.
От Министерството на икономиката: Божидар Лукарски – министър, Владимир Туджаров – главен секретар.
Министерство на туризма: Николина Ангелкова – министър.
Гости: Асоциация на индустриалния капитал – България, Васил Велев и Добрин Иванов, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – Румяна Георгиева, Българска стопанска камара – Ганка Велинова,
Граждански организации: Венцислав Куневски – Движение за пълна заетост и ценова стабилност, Мария Асими – Обществен съвет, Нина Гергова – ГИ За нов обществен договор за гражданска инициатива, Румен Гълъбинов, Светозар Съев – Движение за пълна заетост и ценова стабилност, Стоян Тодоров.
Пристъпваме направо към работа. Давам думата на госпожа Карина Караиванова за встъпление по бюджета.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя рамката на бюджет 2015 година. Първо искам да се извиня, че няма да успея да присъствам на цялото заседание. След по-малко от двадесет минути започва заседанието на Бюджетната комисия, на което ще присъствам.
Разработването на фискалната политика, залегнала в бюджет 2015 г. беше истинско предизвикателство, предвид късната актуализация на бюджет 2014 година и динамиката в очакванията за макроикономическото развитие през следващите години, като се отчетат проблемите и предизвикателствата, които са относими както към текущия бюджет и плана за следващата година, така и към съставянето на публичните финанси и средносрочен план.
Приоритетите в бюджет 2015 са: провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, предприемане на действия за оптимизация на административните структури на бюджетните организации след извършването на функционален анализ и ефективно усвояване на европейските фондове.
Рамката на бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка на приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите.
Фискалните цели на правителството, съответстват на изведената като приоритет политика за гарантиране на финансова стабилност и постепенна финансова консолидация. Разчетите по предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполага да се елиминират факторите, довели до влошаването на бюджетната позиция за 2014 г. и завръщане още с бюджет 2015 на този показател в границата до 3% от БСП.
Само консолидираната фискална програма през периода 2015-2017 г. е в дефицит съответно в размер на 3% от БВП за 2015, 2,5% от БВП за 2016 г. и 2% от брутния вътрешен продукт за 2017 година.
Планираното в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5 на сто ще бъде добър сигнал за намерението на правителството да смекчи негативния ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 г. и да покаже устойчива тенденция към подобряване на бюджетната позиция. За да стане възможно постигането на целта за свиване на дефицита още в бюджета за 2015 г., е следван консервативен подход при прилагане на приходите, с оглед намаляване на рисковете при изпълнението на приходната част на бюджета.
По отношение на разходите е направен анализ на ефекта от допълнително ограничаване на разходите в отделните бюджетни системи.
По отношение на макроикономическата прогноза, тя отразява текущото развитие на националната икономика през 2014 г., както и променените външни допускания за международната среда до края на 2014 и през следващата 2015 година.
Перспективата пред развитието на икономическата активност в световен мащаб остава неблагоприятна. За страните от еврозоната съществува риск за по-продължителен период на ниска инфлация и дори дефлация под въздействието на потенциални външни и вътрешни шокове. Валутният курс на щатския долар се предвижда да поскъпне спрямо еврото, но това няма да предизвика натиск за повишаване на инфлацията в страната по линия на външни фактори.
Фискалните параметри, вече казах, салдото по консолидираната фискална програма за 2015 г. е дефицит в размер на 3%, приходите по КФП за 2015 са планирани в размер на 26,8% от брутния вътрешен продукт. Мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра организация и координация на приходните администрации, администриращи данъчно-осигурителните приходи, разширяване на базата за облагане при запазване на плоското облагане на доходите на физическите лица, създаване на предпоставки за по-висока събираемост на приходите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ви предлагам така да процедираме. Тъй като след известно време госпожата заместник-министър трябва да отиде на другата комисия, ще дадем малко по-късно думата на съответните ни гости, министрите и останалите, за да си представят и те своите бюджети, но сега с колегата Добрев даваме думата на колегите депутати за въпроси към заместник-министъра на финансите, госпожа Караиванова. Колеги, имате думата, като не забравяте, че не сме водеща комисия, да не се увличате.
Колеги, имате ли въпроси към госпожа Караиванова, или да прекратим дебата? Изказвания?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, аз по-скоро някакво мнение ще изразя за предложения ни бюджет, тъй като не съм убеден доколко отсъствието на министъра на финансите ще може да получим отговор за политиките, които са заложени в бюджет 2015 и доколко въобще има такъв тип политики, но аз ще се опитам съобразно компетенцията на комисията, която представляваме, имам предвид Комисията по икономическата политика и туризъм, да направя един поглед на бюджета от тази гледна точка и още по-добре, че присъства и министърът на икономиката тук, в крайна сметка, като човек, също отговарящ за икономическото развитие на България.
Може да се говори много за бюджет 2015, но това, което ни притеснява нас, представителите на БСП е, че по същество това е бюджет без никакви цели, тъй като аз въобще не мога да приема, че това, което вие извеждате на преден план, финансовата консолидация, може да бъде цел и политика в един бюджет, това е една постоянна политика, вследствие трябва да бъде една постоянна политика. Това, което ни притеснява е, че отново се възстановява тази фискална политика, която ограничава икономическото потребление и икономическия растеж. Нещо, с което ние се опитахме да направим промяна в България. Ревизирани са тригодишните прогнози и икономическият растеж се връща на едни изключително ниски нива. Вие предлагате да започнем от 0,8, което е една сериозна ревизия на това, което имахме като намерение малко преди това при положение, че и в мотивите към бюджета, който предлагате, се вижда, че към първото полугодие на 2014 г. реализираме 1,6 икономически растеж на база на едно засилено вътрешно потребление в страната. Считаме, че такъв тип ниски цели не трябва да се представят. Изразяваме несъгласие и с този консервативен подход на формиране на приходната част на бюджета, който съответно се отразява върху едни разходи, които са по-ниски от разходите за 2014 г., което, разбира се, се отразява веднага в липсата въобще на социална ангажираност на този бюджет и прехвърляне на тежестта отново на най-социалноуязвимите групи от българското население. Така че изцяло не подкрепяме философията, върху която е изграден този бюджет. Можем да даваме много примери и дискусията ще продължи в комисията нататък, но аз исках да очертая тази по-голяма макрорамка и нашето притеснение е, че по същество обричаме страната на изключително ниски темпове на икономически растеж и възстановяване.
Исках да попитам министъра - тъй като го няма, ще си позволя да попитам и заместник-министърката - тъй като в мотивите е казано, че отменяме публичната инвестиционна програма, която знаете, че имаше идея да насърчи конкурентното развитие на икономиката в България, да даде възможност всички региони да получат средства и да намалява различията между районите в страната и така – един стремеж към устойчиво развитие на българската икономика, балансирано, в цялата страна. Това, което сте написали с едно изречение в мотивите, е: поради недоказан ефект. Бих искал да задам въпроса към вас на база на какъв факторен анализ измерихте ефекта от публичната инвестиционна програма, която се даваше в рамките на няколкостотин милиона, пак казвам – обекти във всички региони на България. Не казвам, че е била съвършена като първа година, не казвам, че беше идеална, но тя показваше един стремеж в рамките на една цялостна политика да се опитат да се сложат критерии за определяне на тези обекти, тяхната необходимост и се привлекат общините като партньор в определението на тези обекти и приоритети за развитие и в крайна сметка с една специална наредба беше изведена определена стъпка в публично определяне на тези проекти и отчитане на тези проекти. Аз по никакъв начин не считам, че зачертаването на тези усилия благоприятства върху икономическия растеж на страната, и то балансирания икономически растеж, изчистващ различията между регионите в страната и по никакъв начин не мога да приема, че ако върнем досегашното разпределение в Постановление на Министерския съвет, където въобще не е ясно как и по какъв начин на едни или други общини или региони се дават пари, това е по-справедливо и е по-добре. Така че бих искал да чуя, след като отстъпвате от тази политика с изречението, че тя не е дала резултат, да видя вашите аргумент и в крайна сметка с какво ще бъде заменен този сериозен инструмент, който имаше бюджетът досега в рамките на тези няколкостотин милиона да стимулира икономическото развитие и потребление в страната.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, въпросът ви към кого е? Към госпожа Караиванова ли?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, тъй като така е записано в мотивите на бюджета, който ни е представен, че ние тази програма я сваляме оттук нататък, тъй като тя не е дала необходимия резултат.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря. Две думи. Вие във Вашето изложение и по двата въпроса, които зададохте, всъщност наблегнахте на „имахме идеята“. Хубаво нещо са идеите; важни са резултатите, отмяната на тази програма е в резултат наистина на задълбочен анализ. Първо, тя не беше договорена в пълен размер – това, като начало. За краткото време, което беше дадено на общините и на министерствата, те не успяха да се справят да извършат процеса по договаряне. По отношение на тези договори, които вече бяха сключени в рамките на тази програма, извършеният анализ показва, че инвестициите, ако може така да се каже, защото инвестициите, които бяха сключени като договори всъщност, трудно може да се определят като допринасящи за растежа.
По същия начин бих отговорила и по отношение на макроикономическата прогноза за растежа на брутния вътрешен продукт. Както казах, тя е направена на оценка анализ на икономическото развитие в страната за текущата и за следващата година. Считаме, че е реалистична. Разбира се, ако растежът бъде по-висок, в резултат на доводите, които вие изтъкнахте, ние ще бъдем много щастливи, с тези приходи ще се финансира дефицитът, който така или иначе е планиран.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси от народните представители към госпожа Караиванова имате ли? Ако нямате, аз предлагам да благодарим на госпожа Караиванова и да пристъпим към представяне на бюджета на Министерството на икономиката.Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, аз си мисля, че е по-добре, господин председател, ако въпросите и мненията вървят заедно, и то пред трите министерства, защото няма как да отделим въпросите, според мен, от оценките и от становищата на отделните народни представители и на парламентарните групи. В този план аз ще направя изказването си относно целия бюджет.
Бих искал да започна оттам, откъдето свършва актуализацията на предния бюджет, на бюджет 2013 г., защото нашето мнение е, че ако тази актуализация беше направена през лятото, ако беше подкрепена от останалите политически партии – имам предвид това, че някои ни подкрепиха, други не участваха в заседанията, сега правителството щеше да има много по-сериозна база, върху която да прогнозира финансите и икономическата политика за следващата година. Но въпреки всичко трябва да поздравим кабинета.
Аз ще започна с положителните неща, за това, че е успял в малкото време, което има, да състави един прибран, обран бюджет, както аз ще се изразя и според най-голямото достойнство на този бюджет е, че се опитва и вероятно ще постигне финансова консолидация. Но колкото и внимателно да чета всичко в този бюджет, не мога да открия друго сериозно достойнство в този бюджет. Неслучайно започнах с бюджета за тази година и с неговата актуализация. Ако тя се беше случила във вида, а и ако се беше случила във времето, в което трябваше да се случи, параметрите на бюджет 2014 щяха да бъдат други и разходите, които направи служебният кабинет, щяха да бъдат други, и финансовата консолидация нямаше да бъде на 3%, а вероятно на около 2,5%. Това е моята лична оценка като икономист и финансист.
Но да се концентрираме върху макрорамката, допусканията и параметрите на бюджет 2015.
Прави ми впечатление, първо, че той е прогнозиран твърде предпазливо. Вероятно има някакви основания за това, но такава предпазливост чак мисля, че няма основание и ще се аргументирам с редица факти, които са изложени в самия бюджет.
Първо, има доста макроикономически несъответствия. Какво имам предвид под несъответствия? Реално в бюджет 2014 по прогнозите за очакваните изпълнения - те вече са доста близки до това, което ще се случи, тъй като сме в последния месец на годината – ние виждаме, че ръстът ще бъде наистина около 1,2 – 1,5. Няма сериозни основания, поради които да очакваме толкова драстично намаляване на икономическия растеж през следващата година, да се върнем на 0,8, аз поне в бюджета не намирам, защото отделните показатели на растежа на брутния вътрешен продукт, частното потребление, инвестициите в основен капитал, износът на стоки, вносът и т.н. съвсем реално показват, че не може да е толкова драстичен спадът.
Давам ви само един пример, за да не ви губя времето. Мога да направя много подробен анализ. Ще го направя в зала и пред Бюджетна комисия. Всъщност инвестициите в основен капитал през тази година са 2,5%. Няма никакви основания да се смята,чл. е през 2015 г. те ще бъдат 0,1%. Няма такива фактори, които да доведат до такъв драстичен спад. В този смисъл прочитът на макропоказателите с техните компоненти не се връзва. Това е основната ми критика към авторите и на доклада. Няма съответствие между макроикономическите показатели и факторите, които водят до тях.
Същото важи и за износа. Те казват, че износът номинално ще расте, че той ще бъде в основата на въпросните 0,8%, а всъщност цифрите, които дават за износа, пак не съответства.
По същия начин можем да говорим и за допусканията във връзка с макрорамката. Например, цените на петрола няма никакво основание да се смята, че средна цена на петрола ще бъде 91 долара за барел при положение, че всички световни анализаторски и икономически звена, които се занимават с тази материя, изобщо не дават такива цифри. В момента брендът е около 65, а щатският петрол е вече под 50 долара и всички анализатори казват, че тази тенденция следващата година ще се запази, ще доведе до сериозни рискове пред бюджета.
Другата ми критика е относно излизане от макроикономическите показатели, защото мисля, че това е напълно достатъчно – в детайли можем с колегите да спорим много, но да не губим времето на трите комисии. Другата критика е, ако мога така да се изразя – аз не обичам тази дума, защото тя е малко обидна за съставителите на един бюджет, но това е copy/paste на бюджета от 2014 година. Всички приходи са буквално под индиго повторени. Мисля, че има разлика от 0,1% доходите от данъка върху физическите лица и всичко останало е дори точно със същите проценти от брутния вътрешен продукт. Няма как при положение, че в доклада ясно се казва, че основните фактори, които са довели до ниската събираемост, са политическата ни стабилност. Нали не предполагаме политическа нестабилност през 2015 година? Нали затова направихме и предсрочни избори, за да постигнем тая стабилност? Нали затова има четворна коалиция, за да има стабилен кабинет? Това по никакъв начин не е отразено върху приходите. Те са буквално такива, които са през 2014 година.
Въпросните 0,8% ръст също не са по никакъв начин отразени върху приходите, дори и ако са 0,8, а аз твърдя, че не могат да бъдат 0,8 при тази среда ръстът на брутния вътрешен продукт.
Така че, от гледна точка на приходите бюджетът е повече от консервативен. Той просто е направен така, че да няма как да бъде сбъркан. В него няма усилия за подобряване на събираемостта, най-важното, което е – за да не използваме клишета „повишена събираемост“, няма цифрово изражение на намеренията на отделните партии в коалицията – и Реформаторският блок, и ГЕРБ /за другите две партии не говоря/, че тази политика ще доведе до малко по-високи приходи. Няма нито една аргументация за критиките, на които беше подложено предното правителство – кои основателни, кои малко преувеличение, - а тук виждаме абсолютно същата политика, даже бих казал, в някои отношения доста по-консервативна.
Ако желанието е било да не се правят рискове, да се постигне един лесен бюджета, това не отговаря на сериозните амбиции, които има този кабинет. Оттам мога да кажа - само една дума и приключвам с това – за разходната част, че в нея няма заложени никакви реформи, абсолютно никакви, дори административни такива, с изключение на заявеното желание на министъра на финансите, което има някакво отражение в разходните параметри на отделните ведомства за едно 10-процентно съкращение. Но това не може да бъде реформа, защото всеки министър на финансите започва с това и всички завършват тези свои желания за административна реформа само като физическо съкращаване на персонала и на разходи за заплата, завършват, общо взето, неуспешно по много причини. Една от тях, да кажем, е, че самото съкращаване води до повече разходи.
Движението за права и свободи няма да подкрепи този бюджет по тези съображения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Цонев.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, този бюджет беше съставен в много кратки срокове и най-важното нещо, което го характеризира, е връщането на стабилността, която тази година беше загубена и беше загубена не само във вътрешен, но и в международен план. Това е и най-голямото достойнство на този бюджет.
На следващо място, той е изпълним, което е важно предвид ситуацията, в която изпаднахме тази година, да правим актуализация и да започнем наказателна процедура от страна на Европейската комисия за свръхдефицит, което е достатъчно неприятно и достатъчно лош атестат за България пред международните пазари.
Следващият положителен момент, който ние виждаме от Реформаторския блок е запазването в голяма степен на данъчната тежест и неограничението на данъците, което от самото начало поставяхме като условие при формирането на бюджет 2015 година.
Слушайки изказванията, които бяха направени до момента, искам да обърна внимание на колегите да видят страница 19 на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и да видят, че прогнозите, които прави Европейската комисия, не се различават, уважаеми колеги, много от тези, направени от българското правителство. Европейската комисия дори дава по-нисък очакван растеж през 2015 г., отколкото българският кабинет, а именно, 0,6% и дори прогнозират отрицателно изменение на инвестициите в основен капитал, които бяха споменати преди малко от преждеговорившия, което говори за трудностите, в които се намира България и един от основните въпроси, които имаме заедно да решаваме, независимо кой е управление, кой е опозиция, е именно как при намалелите чуждестранни инвестиции, които ще бъдат около 3% от брутния вътрешен продукт, да се стимулира превръщането на растящите спестявания от вътрешния пазар в инвестиции, които да заменят поне частично намалелия прилив на външно финансиране.
Ако сте прочели – със сигурност съм убеден, че сте запознати, уважаеми колеги – последните доклади на Световната банка, на Международната организация за сътрудничество и развитие, там се споменава именно този въпрос, как да се търси растеж в условия на намалели чужди инвестиции и как да се превърнат вътрешните спестявания в инвестиции. Това е въпросът, който ние заедно ще трябва да решаваме през следващата и не само през следващата година, ако искаме високи темпове на растеж. Достатъчно обезпокоителна е тенденцията, която се очертава, България да расте по-бавно от средното за Европейския съюз, тоест това означава, че ние не само не догонваме средноевропейските доходи, а започваме да изоставаме.
Обръщането на тази тенденция минава през реформите. Не бих се съгласил с това, което беше казано, че няма реформи. За бюджет, който е приготвен за 20 дена, уважаеми колеги, не може да бъде направена сериозна реформаторска програма. Тя трябва да бъде представена от всеки един министър оттук нататък достатъчно подробно и аргументирано и да бъде изпълнена под контрола на парламента достатъчно аргументирано. Всеки от вас да беше финансов министър, максимумът, който можеше да направи за двадесет дена, е да поискаш десетпроцентно намаление на административните разходи. Не може да направиш повече.
Друг е въпросът, че министърът на финансите е прекалил и му се е видяло, че от разходите за отбрана може да бъде спестено най-много, което лично аз не подкрепям, защото съкращения на българската армия в условия на започваща нова студена война, за съжаление, е неразумен ход, а от друга страна ние от Реформаторския блок виждаме, че разходите в системата на МВР не са обект на сериозни съкращения, какъвто потенциал има и продължаваме да очакваме плана за реформи на вътрешния министър за оптимизиране на разходната част във вътрешното министерство.
Като цяло, другото, което трябва да имаме предвид е, че това е първият бюджет от 2008 г., в който има намаление на разходната част със 100 милиона лева. Всички правителства след 2008 г. само увеличават разходите. Това е първото, което предлага намаление на разходната част със 100 милиона лева и това е важен знак. Такъв ход не е предприеман досега. Всяка година всяко мнозинство, каквото и да било то, винаги, само единствено увеличава разходите в бюджета.
По отношение на реформите, наистина важното е да видим предложенията на всеки един министър оттук нататък, като чухте публичния ангажимент в системата на здравеопазването. Най-спешно е да видим Министерство на вътрешните работи, разбира се, и ресорните министри, които са тук, също така.
По отношение на затягането на приходната част на бюджета се надявам мерките, които предприемаме, като подобряване на събирането на приходите от акцизи дадат резултат през следващата година, и е важно съкращенията в администрацията да бъдат правени навсякъде по 10% по-малко, а да бъдат функционални – това, което не работи, да бъде съкращавано, а това, което работи добре, напротив, да бъде насърчавано и там да не бъдат намалявани бюджетните разходи.
Откъде може да дойде растежът, това ще кажа накрая; другото ще го запазя за зала, което имам да казвам. За малко отворена икономика, ако гледате практиките в Европейския съюз, растежът идва основно от две направления. Не е потребление. По-късно идва нарастване, винаги нарастването на потреблението – износ и инвестиции. Това е. Това са източниците на растеж, които трябва да бъдат стимулирани, за което трябва да работим всички заедно.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. От колегите депутати има ли други изказвания? Аз предлагам така да действаме, ако не възразявате. Да дадем последователно думата на гостите министри да си представят всеки един от тях своите бюджети, своите програми, след което да продължим?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, виждам, че обсъждането на бюджета като че ли все още върви с този плах тон, с който се опитваме да бъдем толерантни и изведнъж в един момент усетих, че като че ли опозицията на този бюджет се появи в лицето на реформаторите, отколкото в моментите, които ги представи за несъстоятелността на представения бюджет от господин Йордан Цонев, прозвучаха едни цифри, които явно не искате да ги коментираме. След този едночасов близо литературно изразително четене от страна на заместник-министърката, свързано с бюджета, поставиха се няколко въпроса, на които би трябвало да получим отговор.
Първият въпрос беше несъответствието в макроикономическите показатели и зададохме въпроса защо икономическият ръст за 2014 г., когато от този паваж отдясно през цялото време се тръбеше, че има нестабилност и едно управление, което довело България до крах, имаме ръст 1,4%, а сега, когато би трябвало да има пълно спокойствие с четворната коалиция, която имате, вие слагате 0,8% ръст 2015 година. Този въпрос би трябвало да бъде разнищен и разяснен на обществото.
Следващият въпрос. Господин Димитров, казвате, че разчитате на растежа от гледна точка на инвестициите и износа. Това лошото правителство, което си отиде с викове и крясъци, инвестиции 2,5% за 2014 г., вие залагате 0,1% за 2015 година. За износа цифрите също не съответстват за това, за което говорите в момента. И имахме определени аргументи, включително определената цена за петрола, чието вариране се базира в бюджета. Или защо господин Димитров взех думата? Защото ми направи впечатление следното. Може ли един реформатор да каже, че поради късия срок, за който е съставен този бюджет, вие няма да правите реформи, а вие се готвите за това управление като реформатори и вашата програма по време преди изборите ни оглушихте ушите, че ГЕРБ не могат да правят реформи, министър-председателят на ГЕРБ не е в състояние да прави реформи и затова той прие Вас и господин Лукарски включително, и вас, разбира се, като хора, които ще правите съответните реформи. Ако ще вървим в крак с Европейската комисия и разчитате като госпожа Кристалина Георгиева вътрешните влогове, вътрешните пари да са в основата на инвестициите в България, и смятате, че това ще бъде основното перо, с което вие ще направите реформите и нововъведението в България, защо тогава залагате 0,8% икономически ръст?
Този бюджет, колеги, ние от Движението за права и свободи очаквахме наистина да бъде бюджет на реформите, бюджет поне поставено началото на реформите. Колеги, вие дойдохте на власт с определената идея, че ще правите реформи, а сега ви е страх , че ако направите реформите, ще си отидете от властта. Не се страхувайте. Изпълнете си задачата, за която дойдохте на власт.
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже господин Аталай беше така добър много пъти да ме спомене, парламентарната позиция за мен, разбира се, че е чест и не само за мен, вярвам, за всички хора, които са били споменати, в тази връзка няколко неща.
Да, този бюджет дава възможност за всички реформи, защото връща стабилността. Трябва да има стабилност, за да има реформи. И е изпълним. Да, трябва бюджетът да бъде изпълним, за да има реформи. Само че, знаете ли, господин Аталай, чувствам се така, все едно един човек или една коалиция, предизвикала катастрофа, блъснала е колата, после избягала от събитието на катастрофата и казват: „А вие сега защо я оправяте първо колата преди да набере скорост?“ Няма как. След катастрофа трябва да се ремонтира колата, която вие сте катастрофирали и тогава, след като бъде оправена, ще набере скорост, ще бъдат направени необходимите реформи, ще бъдат постигнати необходимите резултати.
Ясно е, че постоянно ще повтаряте, че не бил ясен планът за реформи. Напротив, той започва. Административната реформа е първата. Реформата в здравеопазването е ясен ангажимент не само за оптимизиране на разходите, за пълна електронизация – нещо, което много поредни правителства не направиха. Ами с акцизите? Връщаме контрола такъв, какъвто трябва да бъде. И надявам се да успеем, надявам се и вие да помогнете.
Така че, някак си тези общи изказвания на хора, които, с извинение, се опитваме да решаваме проблемите, които от вас дойдоха, от вас наследихме, не ми се струват честни, но явно такъв ще бъде тонът. Ние ще отговаряме с най-голямо удоволствие на всяко Ваше предизвикателство.
Последно, понеже няколко колеги вече говорите за инвестиции в основен капитал и споменавате проценти, тези проценти тук са промяна – година спрямо година. Тоест, това не е общият и в номинално изражение размер на инвестициите, а промяната към съответната година. И проблемът е следният. Имаме лоша ситуация на финансовите пазари на икономиката на целия Европейски съюз. В тези условия сме допуснали проблеми с българския бюджет, свръхдефицит, тоест ние имаме наследен един тежък свръхдефицит от тази година. Тоест, за да се върнем към висок икономически растеж, трябва първо да бъдат направени реформите и по-късно да се съберат резултатите от тях. Тоест, вие казвате следното нещо: „Защо преди реформите нямате растеж?“ Ако го имахме растежа без реформите, те не ни трябват. Щяхме направи да си имаме растежа и нямаше да правим реформи. Тоест, проблемът е, че 2015 г. трябва да бъдат направени необходимите мерки и реформи, за да може растежът след това да се върне.
И понеже продължавате да твърдите как нямало съвпадение или използвахте подобни думи – между макроикономическите показатели, кажете го и на Европейската комисия, на страница 19, защото те, за съжаление, ако Министерството на финансите казва 0,8% растеж, Европейската комисия, които явно също са сбъркали в своята преценка, казват 0,6. Нали разбирате? Това показва, за съжаление, тенденция, при която ако не бъдат направени реформите, растежът няма да бъде.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това, че Европейската комисия бърка, не е нещо ново. Но аз ви предлагам все пак една реплика. Политическите дебати да ги оставим за зала. Нека по-експертно да говорим.
Второ, има опасност да останем и без кворум, защото е започнала в другата зала Бюджетна комисия, а доста от нашите членове са членове и на другата комисия. Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз в тази връзка, радвам се, че дебатът тръгна там, където трябва да е. Това е истинският дебат в Икономическа комисия по бюджета. Господин Димитров, наистина сме добронамерени. Онова, което направихме в анализа си, повярвайте ми, мисля, че съм човек с опит, мисля, че съм участвал във всички реформи – и добрите, и не толкова успешните – няма, няма да има реформи. Когато реформите се зачеват в един бюджет, дори да имаш само десет дни да го направиш, ти трябва вътре да покажеш насоките, трябва да го покажеш в цифри, в тенденции. Много добронамерено Ви го казвам. Ние искахме – говоря за ДПС – понякога сме успявали, понякога не – например, реформата в здравеопазването в няколко поредни кабинета искахме да я направим. Не можахме. Коалиционни. Тук не гледаме бюджета на Здравната каса. Там няма въобще никакъв бюджет, няма нищо, никакви реформи. Повярвайте ми, четохме го цифра по цифра, и добронамерено го казваме: ще бъде хубаво, ако има, но няма.
Ще ви дам само един пример. Най-големият ни недостатък на здравната ни система е свръхконсумацията на средства за лекарства. Ние сме на първо място в Европа, над 20% от средствата отиват за лекарства при средно 12 – 14 дори в неразвитите държави. В този бюджет, който ни предлага здравният министър, има плюс 60 милиона за лекарства. Тоест, когато ви казваме, че няма в бюджета съответствие и че няма реална база да тръгнат реформите, го казваме добронамерено и с желание те да се случат
А колкото до това, когато правех анализа си, аз бях точно на 19-а страница и цитирах тези данни. Няма как Европейската комисия да дава минус 2,3% спад във вътрешните инвестиции при положение, че те са били 2,5% през тази година. Няма никакво основание, ако ще не Европейската комисия, а да го прави Световната банка. Ще видите, че не е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. Преди да дам думата на министър Лукарски, искам колегата Искрен Веселинов също да си обяви дневния ред.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, вече имаме необходимия кворум, съобразно чл. 31, ал. 2 на Правилника, и Комисията, която наблюдава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, може да открие заседанието си. Дневният ред е с точка единствена, както знаете: „Обсъждане на Закона за държавния бюджет за 2015 година“. Ако няма други предложения, го подлагам на гласуване.
Гласуване: 7 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви. В режим на падащ кворум, прието е предложението за дневния ред на комисията.
Министър Лукарски, имате думата.
БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господа председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители, с настоящото ви представят проектобюджета на Министерството на икономиката за 2015 г., с който в рамките на представянето на бюджет 2015 министерството ще води политика на гарантиране на финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, излизане от състоянието на намаляване на брутния вътрешен продукт и постепенно икономическо възстановяване и растеж.
Политиките на министерството за 2015 г. са две: устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и ефективно външноикономическо сътрудничество.
Политиката в областта на устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност е със заложен ресурс от 42 189 400 лв. и е със стратегическа цел повишаване на потенциала за икономическия растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни. За постигането на тази цел сме си поставили три оперативни цели.
Първата от целите е подобряване на бизнес средата, усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с регулаторни режими и намаляване на административната и регулаторна тежест, създаване на обща система на таксите, събирани от централната и местната власт. Тази цел ще се осъществява чрез следните програми:
Програма „Облекчаване на регулации и опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги. Проектът е в размер на 1 384 400 лв.
Програма „Насърчаване на предприемачеството и иновациите“ – 11 358 900 лв.
Програма „Прозрачна система на обществените поръчки“ –
1 117 500 лв.
Програма „Закрила на обектите на индустриална собственост“ - 2 381 700 лв.
Програма „Инфраструктура на качеството в подкрепа на развитието на икономиката“ – 9 998 600 лв.
Програма „Подобряване на възможности за участие в единния европейски пазар“ – 520 000 лв.
Втората оперативна цел е повишаване на конкуренто-способността чрез осигуряване на бързо внедряване на иновации и привличане на инвестиции в производства и услуги с висока добавена стойност, създаващи заетост за квалифицирани служители. Ще се осъществява чрез следните програми: Програма „Управление на програми и проекти, съфинансирани от Европейския съюз – 578 400 лв., Програма „Привличане и насърчаване на инвестициите“ – 7 911 500 лв., Програма „Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост“ – 3 507 300 лв. Третата оперативна цел е „Ефективна защита на потребителите“, която ще осъществява чрез програмна защита на потребителите в размер на 3 431 000 лв.
Политиката в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество е със заложен ресурс от 10 920 000 лв. и е с една стратегическа цел – подобряване на експортния потенциал. Оперативната цел тук е утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономическия растеж, която ще се осъществява чрез Програма „Реализация на експортния потенциал, участие в търговската политика на Европейския съюз“.
По бюджета за Програма „Администрация“ остават 500 000 лв. Общият размер на разходите, предвидени в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България 2015 за реализиране на горните две политики на Министерството на икономиката е 53 609 000 лв. Те следва да обезпечат дейността както на централното управление на министерството, така и на 11-те разпоредители с бюджет към Министерството на икономиката. Ведомствените разходи са в размер на 24 539 000 лв., а административните разходи са в размер на 18 070 000 лв.
Ведомствените разходи включват разходи за персонала в размер на 23 328 000 лв., разходи за издръжка – в размер на 10 632 300 лв., разходите за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности – в размер на 1 077 300 лв. и разходи за данъци, такси и административни санкции – в размер на 501 000 лв.
Административните разходи включват: средства за изпълнение на финансовите мерки по Закона за насърчаване на инвестициите в размер на 7 млн. лв., за финансиране на проекти по обявени конкурси и сесии са предвидени 10 млн. лв., за финансиране с Програма „Евростар“ са предвидени 1 млн. лв., като България е заявила пред Европейската комисия, че финансирането на проекти по програмата за всяка година ще заделя минимум половин милион евро. Субсидиите за Сдружението на потребителите са в размер на 70 000 лв.
Заложените в проекта на държавния бюджет 2015 г. приходи на министерство то възлизат на 24 129 700 лв. и според вида на техните източници се сменят, както следва: 7 147 000 лв. са приходите от услуги, извършвани от Българския институт по метрология, Българската служба по акредитация, Патентното ведомство и приходи от наеми на имуществото на Центъра на промишлеността на Република България в Москва,
12 834 000 лв. са приходите от държавни такси, събирани от Българския институт по метрология, Държавната агенция по метрологичен и техничен надзор, Патентното ведомство, както и по Закона за държавните такси от централното управление; 4 113 000 лв. са приходите от глоби, санкции и наказателни лихви по Закона за защита на потребителите, Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за измерванията, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и други; 36 000 лв. са други приходи.
Министерството на икономиката ще работи за изпълнението на планираните от проекта на Закона за държавния бюджет 2015 приходи. Министерството на икономиката е едно от малкото, които изпълнява приходната част в бюджета и към днешна дата са изпълнени към дата, всъщност, края на октомври, са изпълнени 94% от приходната част на бюджета на министерството.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, но предлагам госпожа Ангелкова на 42 страница тези цифри ги има, тоест няма никакъв смисъл да ги повтаряме. Кажете по-скоро това, което ви притеснява. Вие сте ново министерство и явно има теми, които трябва да се споделят в този кръг. Същото ще помоля и колежката – министър на енергетиката, ново м. Цифрите няма смисъл да ги четем. Имаме ги всички. Благодаря Ви. В рамките на няколко минути, ще Ви помоля.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри, знаете, че с Решение от 7 ноември 2014 г. Народното събрание прие структура на Министерския съвет, с която се създава Министерството на туризма, чиято основна цел е провеждане на държавна политика в областта на устойчивото развитие на туризма. На , ноември 2014 г. за обществено обсъждане е публикуван проектът за Устройствен правилник на Министерството на туризма със заложена обща численост на администрацията от 120 човека, разделена на обща и специализирана администрация. Структурата предвижда съставяне на четири специализирани дирекции – главна дирекция „Туристическа политика“, дирекция „Международно сътрудничество и инвестиции“, дирекция „Маркетинг, реклама и информации в туризма“ и дирекция „Програми и проекти“.
Разглеждайки настоящото предложение за проект на бюджет за 2015 г., което предвижда 9 264 900 лева за цялата година, следва да се отчита фактът, че Министерството на туризма е новосъздадена структура, която се нуждае от конкретен финансов ресурс за осъществяването на основните си цели за провеждане на държавната политика в областта на устойчивото развитие на туризма, както разходите за администрация и капиталовите разходи за осъществяването на дейността на тази нова структура.
Също така бюджетът следва да покрива провеждането на добре организирани и целенасочени интегрирани маркетингови и комуникационни кампании на международните целеви и перспективни пазари. За сравнение можем да посочим средствата, предвидени за национален туристически маркетинг на други европейски държави, като например Унгария – 13,6 млн. евро, Гърция – 11,5 млн. евро, Турция –
130 милиона, Полша – 17 милиона, Румъния – 13,5 милиона, Чехия –
13 милиона и т.н. Разработена от Министерството на туризма Годишната програма за национална туристическа реклама – вътрешна и външна, предвижда средствата, необходими за различни маркетингови и комуникационни кампании, организиране на участие в страната на големи международни туристически изложения и форуми, насърчаване на продажбите на туристически продукти съвместно с водещи туроператори и интегрирани комуникационни кампании в национални електронни и печатни медии за ключови чуждестранни целеви пазари, организиране на журналистически и експедиентски турове от целеви перспективни пазари, доразвиване и надграждане на официалния туристически портал Bulgaria Travel dot org, организиране на съвместни мероприятия със Световната организация по туризъм и Европейската туристическа комисия в България и в целеви ключови чуждестранни пазари, както и активност с водещи чуждестранни туроператори. Предвидени са интегрирани маркетингови комуникационни кампании за привличане на туристи от нови потенциални пазари като Китай, Япония и Индия.
Министерството на туризма планира да бъдат открити представителни туристически офиси и информационни центрове на ключови пазари в чужбина, а също така организиране на тематични активности и изложби, представящи България като атрактивна туристическа дестинация на ключови целеви пазари за българския туристически продукт.
На базата на Закона за туризма и Концепцията за туристическо райониране предстои същата да се финализира, като се очаква да стартират своята дейност организациите за управление на туристическите райони.
Специфичният статут на организациите, важността им като регионално ниво на планиране и управление в туризма и липсата на практика в България обуславят необходимостта от силна ангажираност на Министерството на туризма към тяхната дейност и е необходимо планиране на конкретен бюджет в тази връзка.
С оглед обмена на туристическа информация в страната, основен приоритет на Министерството на туризма в краткосрочен план ще бъде техническата реализация на Единната система за туристическа информация. В тази връзка е необходимо въвеждане и поддържане на единна информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър лица и заинтересуваните такива от централни териториални органи на изпълнителната власт. В тази връзка от особена важност е да се гарантира финансовата обезпеченост на тези политики. Съвсем накратко и с оглед на гореизложеното, предлагам след приемане на Устройствения правилник на министерството да бъде увеличен бюджетът на Министерството на туризма, определено в чл. 21 от проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря. Има думата господин Добрев.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова, ако може, и Вие кратко да ни представите бюджета. Толкова много комисии наведнъж е доста отегчително. Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, аз наистина съвсем накратко ще ви представя параметрите на бюджета на новосъздаденото Министерство на енергетиката за 2015 година, съгласно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 година.
Както вече колегата Ангелкова спомена, с решение от
7 ноември 2014 г. на Народното събрание, то прие структурата на Министерския съвет на Република България и съгласно точка 3 от това решение, Министерството на икономиката и енергетиката се преобразува чрез разделяне на Министерството на икономиката и Министерство на енергетиката.
Министерството на енергетиката ще ориентира своята дейност към изпълнение на общия програмен приоритет на правителството на България за постигане на енергийна политика, насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване, разбира се, потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефтопродукти и твърди горива.
Министерството на енергетиката ще провежда ясна и прозрачна енергийна политика, която ще цели да защитава държавния и обществения интерес и, разбира се, ще се основава на европейските принципи.
Основно през 2015 г. за провеждане на тази държавна политика в областта на енергетиката, министерството си поставя една основна стратегическа цел, формулирана към политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие. Тази основна стратегическа цел е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. Тя ще бъде постигната чрез реализиране на няколко оперативни програми и цели. Без да посочвам конкретните цифри, тъй като вие разполагате с тях, ще кажа само кои са те.
Оперативна програма цел „Гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари“. Та ще се осъщетвява чрез две програми. Едната програма е „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“. Другата програма е „Сигурност при енергоснабдяването и при управлението на радиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения“.
Втората оперативна цел – „Ефективно и екологосъобразно енергийно развитие“ ще се осъществява чрез програма „Устойчиво енергийно развитие“ и оперативна цел „Ефективно управление на енергийните ресурси ще се осъществява отново чрез една програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания“.
Какво мога да кажа по отношение на разходите, които са предвидени в проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 година? Тези разходи за Министерство на енергетиката възлизат на обща стойност
51 265 000 лв., като те следва да обезпечат дейността както на централното управление, така и на един разпоредител с бюджетен кредит към Министерство на енергетиката. Това е Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Ведомствените разходи са 4 212 000 лв., а административните разходи са 47 052 000 лв.
Към административните разходи може би е важно да спомена това – са включени субсидии за нефинансови предприятия за фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“ в размер на 35 646 000 лв., субсидии за нефинансови предприятия, предвидени за компенсиране на разходите на "НЕК" в качеството й на обществен доставчик на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени в размер на 6 388 000 лв., и средства за изпълнение на финансови мерки по Закона за енергетиката и Закона за енергийната ефективност.
Капиталови трансфери също са предвидени за фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“ в размер на 5 млн. лв.
Приходите, които са предвидени като финансов показател по бюджета на Министерството на енергетиката са в размер на 130 235 000 лв. Какво е важно да знаем по отношение на приходите? Основните източници, от които се очаква да постъпят тези приходи, се предвижда в основната си част от 86 564 000 да постъпят по реда на Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фонд „Извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“. Предвидени са приходи от държавни такси в размер на 2 642 000 лв. Те ще се събират по тарифите за таксите от системата на Министерство на енергетиката. Третият източник на приходи са приходите от концесии, които се събират по Закона за концесиите. Те са предвидени в размер на 41 029 000 лв.
Подобно на колегата Ангелкова, в Министерство на енергетиката също е изготвен Устройствен правилник. Общата численост на персонала на Министерство на енергетиката е 211 щатни бройки. В проекта на Закона за бюджета за 2015 г. с предвидени средства в размер на 500 000 лева, отново по дейност администрация. Но предполагам, че след като стана известна числеността, съответно има поименно щатно разписание на длъжностите със съответния финансов ресурс, който трябва да се осигури. Това неминуемо ще доведе до необходимост от увеличаване на тези средства, предвидени по тази програма, респективно и средствата за издръжка. Но това – на един по-следващ етап.
Благодаря ви за вниманието.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, министър Петкова. Сега давам думата на колегата Веселинов от Комисията по ДКЕВР.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Сред нас са госпожа Светла Тодорова и госпожа Евгения Харитонова. Може би някоя от тях ще представи бюджета на комисията, или поне в няколко минути акцентите в работата.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да обърна внимание на начина, по който се финансира комисията и изпълнението на законовите разпоредби в тази сфера. Законът за енергетиката казва, че комисията е самостоятелен орган, който се финансира от лицензионни такси, в случаите, когато тези лицензионни такси се събират по реда на наредба, която е приета от Министерския съвет и която към момента на приемането е била защитена с разходи, които има комисията, за извършване на своята дейност. В случаите, когато има недостиг или излишък в приходите от тези такси, тогава комисията трябва да направи предложение съответно за промяна на наредбата.
Каква е фактическата обстановка?
Комисията събира над 10 милиона приходи от тези лицензионни такси. Бюджетът на комисията за 2014 г., така както е предвидено и за 2015 г., е под 4 млн. лв. Практически комисията внася в бюджета само по това перо от лицензионни такси повече от половината от приходите си. Освен това комисията събира такси от глоби и от санкции за неизпълнение на лицензионната дейност, които са от порядъка на десетки милиони. Това, върху което искам да ви обърна особено внимание е, че лицензионните такси са признати за разход на регулираните дружества. Тоест, те влизат в цените на енергията на стоките и услугите, които предоставят тези дружества. От тази гледна точка мисля, че ако преценката на държавата в лицето на Министерство на финансите, че комисията се нуждае от максимум четири милиона за своята издръжка, тогава тези такси трябва да бъдат намалени. Но аз смятам, че този бюджет е изключително недостатъчен от гледна точка на все повече увеличаващите се правомощия и задължения на комисията и моля да бъде преразгледан този въпрос и да бъде определен един справедлив бюджет на комисията, който да е поне половината от това, което събираме като приходи от такси и да не се получават тези диспропорции.
По конкретни цифри няма какво да говоря. Вие сами може да прецените 4 милиона за 120 души – това са практически само заплати, режийни, някакви разходи за материали, за консумативи и нищо друго.
Благодаря ви за вниманието.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, въпроси и изказвания от народните представители към темите на тримата министри?
МИТХАД МЕТИН: /Член на Комисията, от Движение за права и свободи“/ Преди да започна и преди да изкажа становище и позиция, в частта по ДКЕВР, отбелязвам, че двамата ми колеги, които са представители в комисията, не са уведомени своевременно, но и двамата ще дойдат на това заседание. За секретариата на комисията, ако е възможно, своевременно да бъдем уведомявани. По съображенията, които са изказани от преждеговорившите колеги от Движение за права и свободи господин Аталай и господин Цонев, ние също и персонално аз, колегите от Движение за права и свободи няма да подкрепят бюджета в тази му част по редица съображения. Това, което чувам и от представителите на ДКЕВР виждаме, че е крайно недостатъчно финансовото обезпечаване на дейността на комисията, още повече че на нея са й вменени щекотливи проблеми за обществото за разрешаване. В този смисъл нямам въпроси, просто изразявам политическа позиция и ще гласуваме против.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря. Полина Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Господа председатели и господа колеги народни представители, господа министри, уважаеми гости, по отношение на представеното от министър Ангелкова предложение за частта туризъм в бюджета, нека да кажем, че ние всички заедно – и народните представители, и Министерство на туризма - влизаме в тази година в дълг на индустрията, защото е редно да кажем, че създаването на Министерство на туризма всъщност не е целта, то е средство за постигане на целта. Целта за туристическата индустрия е много ясна – да постигне по-голям приход в брутния вътрешен продукт на страната, повече приходи от туризъм и съответно ползи за развитието на вътрешността на страната, на алтернативните видове туризъм и т.н.
Това, което всъщност виждаме в този бюджет и което ще бъде особена трудност в работата на Министерство на туризма и за хората, които имаме отношение към туризма е, че всъщност приблизително 10 милиона, ако закръглим общия бюджет, сравнено с приходите от туризъм, които индустрията генерира – 3 милиарда евро, това представлява 0,16%. Дали има финансово-икономическа логика, колеги, ако един собственик притежава индустрия за 3 милиарда евро, да я рекламира с 0,16% от приходите, които тя всъщност постига. И нека да кажем нещо, което е очевидно. Като философия до този момент беше сбъркано, а именно, разбирането, че туризмът е частна индустрия. Това не е вярно. То се отнася само до хотелите и ресторантите.
Големият собственик в туризма е именно държавата. Този собственик притежава културното, историческото, археологическото, природното наследство и следва да го управлява като такъв. Негов партньор е частният бизнес, и то миноритарен в това голямо публично-частно партньорство. Така че ако към този момент ние имаме една рамка, която е коригирала отношението на държавата към туризма и е създала Министерство на туризма, то за 2015 г. ние имаме отсъствие от съдържание, от ресурс, с което всъщност да бъдат постигани целите. Затова между първо и второ четене в процеса докато приемем бюджета ние ще търсим възможности с министър Ангелкова да постигнем една, макар и възможно като стъпка на промяна на тези цифри, защото те всъщност не отразяват нито ролята, нито мястото на туризма в икономиката на страната. Трябва да кажем, че ако днес туризмът генерира близо 15% от брутния вътрешен продукт на страната, големият икономически въпрос за нас следва да бъде колко бихме желали да постигнем след десет години. И един национален мастер план ще даде ясен професионален отговор на този въпрос. Тогава всяка инвестиция в постигането на този резултат ще бъде оправдана и повярвайте ми, тя не може да бъде нито 0,16, нито 0,5% от приходите. Говорим за мащабни инвестиции. Министър Ангелкова спомена някои от цифрите на конкурентните за нас дестинации, които напълно оправдават целта. Ако тук днес имаме една привилегия да говорим с хора икономисти, финансисти, прагматици, аз бих апелирала за вашата подкрепа на всички парламентарни групи за пълен политически и икономически консенсус в подкрепа на туризма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващ от народните представители за изказвания? Господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, изслушах и тримата министри. Първо, да ги поздравя за мъжеството и доблестта, че поеха да управляват едни сектори, които наистина са от важно значение. В реда на тези мисли аз поздравявам и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, че се осмелиха да предоставят накратко една кратка беседа за обучение на част от народните представители, за да може да разберем как и по какъв начин се сформира вашият бюджет, разбира се. Моят първи въпрос към тримата министри, може би най-добре е към госпожа Петкова, е: доволни ли сте, господа министри, от бюджета, който ви е предоставило Министерството на финансите? С тези средства вие ще постигнете ли основните си цели, които сте поставили като министри да постигнете в тези министерства?
Минавам на по-тесния сектор, енергетиката. Госпожа Петкова, разбрах, че основната цел на министерството, където ще управлявате вие, да защитите държавния и частния интерес, как ще го постигнете. Направи ми впечатление, че и тримата министри явно приписвайки целенасочено програми на Европейския съюз, много често използвате това устойчиво развитие на икономиката, устойчиво развитие на туризма и устойчиво развитие на енергетиката. Ние паднахме от власт, защото развивахме устойчиво и енергетиката, и туризма, и икономиката. Вие дойдохте на власт онази устойчивост, която я имаше, да я промените. Какво още търсите устойчиво в онова, от което не сте били доволни преди да дойдете на власт?
Въпросът ми е, госпожа Петкова, следният. На страница 40, чл. 20 ми направи впечатление, че представяте един проект на бюджет пред нас, като точка първа са приходи, помощи и дарения. Кой и какво е дарил досега на енергетиката на България и какви дарения очаквате, и всички министерства, разбира се, явно, по-нататък на това?
Госпожа Петкова, в тази политика в областта на устойчивото /няма да го ползвам повече термина/ и конкурентноспособно енергийно развитие, тези 50 милиона достатъчни ли са за онези реформи, за да ги направите вие в енергетиката, за да може да отбегнем тези милиарди, които се трупат – 2,5 милиарда, които взехме от ГЕРБ на предишното управление, ние направихме някъде около още 900 милиона и с тези 50 милиона, които ги има – дупката само в националната електрическа компания, не отивам към другите сфери, - вие в състояние ли ще бъдете да си по стигнете целта да запазите държавния интерес, частния интерес, включително и да реформирате сектор енергетика?
Няма да задавам въпроси към икономиката и към туризма. Виждам, че ще ги развивате, и то устойчиво, разбира се.
Другият ми въпрос е следният. Не виждам бюджета на Агенцията по ядрено регулиране. Щях да задам и там въпроса какво става там, какво правим с тези лицензии, с тези програми към ядрената централа, защото знаете, че там са необходими сериозни средства. Дори и за предприятието за радиоактивните отпадъци да бъде там, аз виждам, че и там за средствата, които сте отделили, аз съм сигурен, че не сте доволни от тези средства. Или въпросът ми е: ако сте доволни, какво ще направите с този бюджет? Ако не сте доволни, обърнете се към нас, народните представители, за да ви помогнем да искаме повишение на средствата, които са ви необходими, за да направите съответните реформи в секторите си, устойчиви реформи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още един въпрос има. Заповядайте. Да съберем няколко въпроса и след това – отговорите.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: /Патриотичен фронт/ Госпожа Петкова, ще Ви задам своя въпрос. Той не е свързан с материалите в днешното заседание, но все пак министър всеки ден не ти идва на крака и затова ще го задам. Кога ще започнете ревизиите в „АЕЦ Белене“, в „Козлодуй“, в хранилището в Чирен, при Мариците? Много кратък и много ясен въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси? Друг път с енергетиката няма да се събираме, защото и въпросите са само към енергетиката. Други въпроси поне засега не виждам. Имате думата.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Първо, по отношение на въпроса на господин Аталай дали съм доволна от бюджета, аз ще се опитам, господин Аталай да обединя Вашия първи въпрос с последния, който е свързан с 50-те милиона бюджет в разходната му част и дали той ще запълни дупката в енергетиката. Понеже съвсем доскоро бях заместник-министър на финансите в служебното правителство, мога да ви кажа, че от извора знам какво е състоянието на публичните финанси. Смятам, че в тази ситуация да се искат чудеса и да се предявяват излишни претенции за някакви сериозни бюджети е, меко казано, несериозно. Аз съм човек, който е от тази сфера и ми е ясно как се прави бюджет, ясно ми е какво е финансовото състояние на страната и по този повод не бих си позволила да правя коментари, свързани с това, дали тези средства са достатъчни. Няма министър, който да каже, че средствата, които са му предоставени, са достатъчни. Всеки иска да разполага с по-голям бюджет, за да развива по-добре политиките.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И сте доволни от тези средства и ще направите реформи?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз казвам, господин Аталай, че знам какво е състоянието на публичните финанси в страната.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Искам да Ви помогна.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз Ви благодаря за това, че искате да ми помогнете. Знам как можем да си помогнем, и то е наистина да се мобилизираме и да има една сериозна фискална дисциплина. Това е пътят, за да си помогнем и следващият бюджет на министерствата да бъде наистина по-добър.
Що се отнася до тези 51 265 000 лева и дали те ще запълнят дупката в енергетиката, само държа да уточня следното. Това е бюджетът на Министерството на енергетиката. По отношение на така наречената дупка в енергетиката, там функциите основно се упражняват от „Български енергиен холдинг”, който упражнява правата на собственост съответно в „Национална електрическа компания” ЕАД, в мините и във всичките дружества от групата на „Българския енергиен холдинг”. Не казвам, че това не е проблем на министерството, но тези 50 милиона не са предназначени и нямат никаква връзка с дупката в енергетиката. Там, господин Аталай, аз лично смятам, че трябва да говорим за запълване на тази дупка в енергетиката едва когато направим реформите.
По този начин ще се опитам да отговоря и на следващия ви въпрос за устойчивото развитие и ще си позволя да кажа следното. Ако това развитие наистина беше устойчиво, аз смятам, че енергетиката, нямаше да бъде в това състояние днес. Това – по отношение на устойчивото развитие.
По отношение на приходите, помощите и даренията само държа да уточня, че това е термин от бюджетната класификация на приходите. Това не означава, че енергетиката ще разчита на дарения от физически и юридически или прочее лица. Това е термин, от Единния класификатор по бюджета. Такива приходи ще видите не само в енергетиката, ще видите във всички министерства, ще видите в общинските бюджети. Така че тук никой не се надява на някакви дарения. Даренията няма как да се случат в енергетиката. Видяхме, че, за съжаление, енергетиката е правила дарение през тези години. Така че по този повод по Вашия въпрос това е моят отговор.
По отношение на въпроса на господин Атанасов кога ще започнат ревизиите в „АЕЦ Белене“ и мините и ревизиите въобще в енергетиката, по отношение на „АЕЦ Белене“ аз мисля, че ние там сме проверили абсолютно всичко. в по-предишния парламент имаше една анкетна комисия. Ние с господин Аталай се виждахме там. Надълго и нашироко сме дискутирали всичките проблеми и всичките резултати, които са установени във връзка с тези финансови ревизии, така че смятам, че по отношение на „Белене“ всичко е казано, то е ясно и конкретно. Що се отнася до другите дружества от сектор „Енергетика“, използвам случая да ви уведомя, че ревизиите са стартирали. В момента тече финансова инспекция в "НЕК", стартираха финансови инспекции в двете американски централи по отношение на тяхната дейност като възложители на обществени поръчки, и в държавните мини. Поетапно ще възлагаме проверки във всички останали дружества от сектор „Енергетика“, така че да си изпълним ангажиментите и в момента, в който имаме резултат, ще имам ангажимента да ви докладвам.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Петкова, първо да Ви пожелая успех искрено. Исках да Ви попитам. Следили ли сте дебата по „Южен поток“ днес? Повечето парламентарни групи се обявиха и поставиха като изключителен приоритет окончателното завършване на интерконекторите с Гърция и Румъния. Това е свързано с бюджета пряко. Въпросът ми е за догодина предвидено ли е финансиране по тези връзки и какъв напредък очаквате?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Димитров. Темата е наистина много чувствителна. Но какво мога да кажа по отношение на финансирането за интерконекторните връзки. Очевидно в рамките на бюджета на Министерство на енергетиката не са предвидени подобни средства, но по централния бюджет е предвиден определен ресурс, който всъщност да обезпечи действията във връзка с изграждането на гръцката връзка.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, за да не оставате с впечатление, че нямаме въпроси, аз няма да задам въпрос, тъй като напредва много времето, имаме трима министри. Този формат ми се струва – не бих казал, че е грешен, но не бих искал никой да остава с впечатлението, че нямаме въпроси, особено в частта по настоящите реформи, господин Димитров. Тъй като разбрах от председателя на Комисията по икономическата политика и туризъм, че предстои редовно изслушване и виждане с министрите поотделно, искам да кажа, че там ще съсредоточим нашите въпроси. тъй като мисля, че и министър Лукарски ще бъде първи, господин председател, аз отсега бих искал да анонсирам, че нашите въпроси ще бъдат насочени именно в тази част за привличането на инвестициите като средство и стимул за реализиране на по-висок икономически растеж и всички тези политики, които имате за насърчаване на износа, тъй като наистина съм съгласен че ако искаме да видим осезаем икономически растеж в страната, това трябва да бъде в голяма степен и политика на Вашето министерство. Но сега ми се струва, че при трима министри да попадаме конкретно в политики по въпросите, ще отегчим всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Току що се разбрах с колегата Добрев, ние планираме нашата Комисия по икономическа политика и туризъм евентуално другата сряда, господин Лукарски, да бъдете наш гост, а по-следващата сряда – с министъра на туризма.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз ще ви помоля, колеги, конкретните въпроси в сферата на енергетиката да ги оставим за следващо заседание, понеже това заседание така или иначе се проточи, ако имате въпроси към бюджета на Министерство на енергетиката или на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на останалите два бюджета, само по темата.
Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз имам един прост въпрос към тримата министри. Ние гледаме вашия проектобюджет на първо четене за 2015 г., но кога ще видим вашите организационни структури за управление и на трите министерства? Тоест, ние гледаме бюджети, но без да знаем каква е структурата за управление.
Още един въпрос към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Има законопроект, който е внесен от служебното правителство за избиране на членовете на ДКЕВР от Народното събрание и контролът да се осъществи от Народното събрание. Но този законопроект не е гледан. Следователно трябва да се избърза - това е към следващия дневен ред, - за да можем да гледаме всякакви бюджети и наблюдения на ДКЕВР. В момента ДКЕВР не е на подчинение на Народното събрание.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на темата за ДКЕВР знаете, че бюджетът на ДКЕВР е отделен бюджет, не е част от Министерство на икономиката, а член 38, ако не се лъжа, от Закона за държавния бюджет. Така че ДКЕВР са тук, заседава и Комисията по наблюдение на дейността на ДКЕВР точно в тази връзка. Ако мога да продължа и мисълта на господин Цочев, той зададе един много хубав въпрос – кога разделянето на трите министерства ще стане факт, защото на нас като народни представители ни се струва, че има известно забавяне в тази посока. Министерство на регионалното развитие и благоустройството още в първата седмица на работа на Народното събрание успя да обедини Министерство на регионалното развитие и Министерство на инвестиционното проектиране с един законопроект, който ние приехме още в първата седмица. Така че този въпрос наистина е резонен. Хубаво е да се приемат необходимите нормативни помени - става с един законопроект, знаете – за да имате вие самостоятелност на администрациите си.
Благодаря Ви.
БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Аз ще отговоря от името на колегите. Господин Добрев, господин Цочев, устройствените правилници на трите министерства вече са качени за обсъждане в интернет, може да се видят. Съгласен съм с вас, но обединението на МРРБ и при положение, че последното министерство изобщо никога така и не проработи, е доста по-лесна работа. И като се има предвид, че голяма част от специализираната администрация на МИП беше от специализираната администрация на МРРБ, на госпожа Павлова в това отношение й беше много по-лесно. Ние се опитваме да създадем три нови структури с три нови общи администрации и политически кабинети и в същото време да се вместим в бройките, без да раздуваме щата на бюджета и на администрацията, което е изключително по-трудно и буквално режем живо месо. Надяваме се до Нова година наистина да приключим и нашата работа се затруднява от това, че по-голямата част от документите се налага да ги подписваме с два и с три подписа, чисто административно не е добра процедурата и нас ни затруднява. Но в крайна сметка правим нова структурна промяна, която не е лесна и примерът, който дадохте с регионалното развитие и с инвестиционното проектиране, не мисля, че е много резонен към нашето състояние в момента. Правим всичко възможно, наистина, не мислете, че и на нас ни е много приятно с една обща администрация най-малкото да работим трите министерства. Да кажем, с общи политически кабинети, нямаме бройки за назначение и т.н. Да не ви занимавам в подробности с нашия административен проблем, но и ние се мъчим да го разрешим и се надяваме до Нова година това да е факт.
Благодаря Ви.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Със сигурност Народното събрание ще ви съдейства, за да може законопроектът тогава, когато е внесен в Народното събрание, да минем по най-бързия възможен начин. Разбирам, че сливането на споменатите от мен министерства и разделянето на министерството на икономика, енергетика и туризъм не е една и съща тема, но съм удовлетворен от Вашия отговор, че се правят усилия в тая посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме ли други въпроси към гостите министри, или да пристъпим към гласуване? Няма. Аз ви предлагам да пристъпим към гласуване. Гостите, които са днес тук, да се чувстват поканени другата сряда на изслушване на министрите и по-другата. Тук ми подсказват, че имаме две гласувания. Първото е по чл. 1 и 2 – това е Законопроектът на държавния бюджет с включения проект на Висшия съдебен съвет. Моля, който е „за“ приемането на този законопроект включения проект на Висшия съдебен съвет, моля да гласува – първо, от Комисия по икономическата политика и туризъм.
Гласуване: „за“ - 0 гласа, „против“ - 2 , „въздържали се“ - …. гласа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Останалите са „въздържали се“.
По втората точка – по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. със становището на Министерски съвет, тоест с приетите цифри от Министерски съвет по бюджета на висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, моля, който е „за“, да гласува. Ще помоля само Комисията по икономическата политика и туризъм да гласува.
Гласуване: „за“ - ………. гласа, „против“ - 6 , „въздържали се“ - няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Точка първа не е приета. Точка втора по законопроекта е приета. Честито! Благодаря ви.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, от Комисията по енергетика, предлагам и ние да преминем към гласуване. Отново гласуваме две точки. Първата е по Законопроекта за държавния бюджет със сключен проект на Висшия съдебен съвет. Втората точка е със становището на Министерския съвет.
Който е „за“ първата точка по предложението с сключен проект на Висшия съдебен съвет, да гласува.
Гласуване: „за“ няма, „против“ – 4 гласа, „въздържали се“ – 9 гласа.
СЪПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка 2 по Законопроекта за държавния бюджет на Република България със становище на Министерски съвет, който е „за“, моля да гласува.
Гласуване: 9 гласа „за“, въздържали се“ – не виждам, „против“ – 4 гласа.
Благодаря Ви, колеги.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И за Комисията, която наблюдава ДКЕВР, по точка 1 – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет, по чл. 1 и чл. 2 който е за, моля да гласува.
Гласуване: 0 гласа „за“, „против“ – 1, „въздържали се“ – 9 гласа.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По точка 2 – Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. с пълномощие на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2, който е „за“, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 6, „против“ – 4, „въздържали се“ – 0 гласа.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: предложението се приема.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, и аз ви благодаря. Закривам заседанието с колегите.
Точка „Разни“ ще има на заседанието другата сряда.
/Закрито – в 15.45 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА
/Д. ДОБРЕВ/
Стенограф:
Файлът съдържа 77 600 знака.