1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-03, внесен от Министерски съвет на 7.11.2014 г.
2. Изслушване на министъра на енергетиката и Българския енергиен холдинг относно проекта „Южен поток”.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





ПРОТОКОЛ
№ 2

На 11 декември 2014 г. от 14.10 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-03, внесен от Министерски съвет на 7.11.2014 г.
2. Изслушване на министъра на енергетиката и Българския енергиен холдинг относно проекта „Южен поток”.
3. Разни.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги.
Първа точка в днешния дневен ред е „Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетиката към министъра на енергетиката по чл. 27 от Правилника.; 2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-03, внесен от Министерски съвет на 7.11.2014 г.; 3. Изслушване на министъра на енергетиката и Българския енергиен холдинг относно проекта „Южен поток”. 4. Разни.
Предлагам да гласуваме дневния ред. Който е за, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, предлагам първа точка от дневния ред да отпадне. Виждате, че има и уважителни причини министърът на енергетиката да не присъства днес. Всъщност идеята е да се задават въпроси директно на министъра. Така е процедирано и в предишните народни събрания. Бих предложил на колегите да отложим изслушването за следващо заседание. Смятам, че с една седмица няма да загубим нищо.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Отлагаме точка първа за следващо заседание на Комисията.
Подлагам на гласуване точка 2, 3 и 4, които стават съответно 1, 2 и 3. Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

ПРЕДС ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нашата комисия е водеща комисия. Наши гости са от Министерство на енергетиката: Антон Павлов – зам-министър, госпожа Светлана Маринова – началник отдел „Правно-нормативна дейност – енергетиката”. От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране: госпожа Светла Тодорова – председател, Евгения Харитонова, Костадинка Тодорова, Милена Миланова, Илиян Илиев, Димитър Димитров – членове.
„Български енергиен холдинг“: Жаклен Коен – изпълнителен директор и господин Ангел Янков – старши юрисконсулт.
Давам думата първо на вносителя в лицето на Министерство на енергетиката да представи законопроекта - господин Антон Павлов.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми господа народни представители, членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
Предлаганият законопроект цели подобряване на енергийното регулиране, извършвано понастоящем от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Предложенията са в отговор на активната обществена позиция по отношение на дейността на комисията.
С предвижданите изменения се осигурява по-голяма самостоятелност по отношение на организацията на работа и определяне на необходимите финансови елементи за ефективно осъществяване на регулираните цели. По-конкретно, законопроектът има следните цели:
Първо, създаване на законови предпоставки за оптимизиране работата на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Второ, утвърждаване на авторитета на Комисията като независим регулаторен орган. По тази точка предложената процедура осигурява публичност в процеса на избор на членовете на комисията. Считаме, че избирането на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание ще обезпечи както спазване на изискванията за професионализъм, така и за прозрачност на избора. Такъв подход съответства на общественото очакване за представяне на професионалните възможности на кандидатите.
Третата цел – увеличаване прозрачността в работата на комисията. С цел максимална прозрачност в нейната работа предвиждаме ограничаване на закритите заседания на специализираните състави на комисията единствено до случаите, когато се оповестява защитена по закона информация. Във всички останали случаи заседанията на специализираните състави следва да бъдат открити.
В допълнение се разширява обхватът на публикуваната от комисията информация, включително протоколи от откритите заседания и обществените обсъждания.
Четвърто, засилване на изискванията към членовете на комисията по отношение на професионалния им опит. Действащият Закон за енергетиката изисква най-малко три години стаж по служебно или трудово правоотношение. Считаме, че с оглед придобиване на необходимите знания и опит за заемане на отговорната длъжност, каквато е член на комисията, е подходящо да се завишат изискванията за професионален опит от три на пет години за всички членове на комисията. Запазването на действащото изискване за стаж в комбинация с предвидения нов механизъм за номиниране на кандидатите и формиране на специалните състави необосновано би затруднило в значителна степ енергия процедурата за избор.
Във връзка с изложеното, считаме, че предложените промени, които обхващат промяна на Комисията за енергийно и водно регулиране в комисия с цел избора й от Народното събрание, значително ще подобрят работата и авторитета й като независим регулатор и ще внесат повече прозрачност във вземането на решенията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Да уточним. Тъй като този законопроект е внесен от служебния кабинет, моля да заявите дали подкрепяте този законопроект, понеже чух и предложения. Предложения се правят между първо и второ четене. Така че още не е дошъл ред на промени във вече внесения законопроект. По принцип подкрепяте ли го Министерство на енергетиката към момента, или не? Да. Подкрепяте. От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране желаете ли да вземете отношение по законопроекта?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Принципно подкрепяме законопроекта. Смятаме, че действително трябва да се направят някои промени в работата на комисията така, че да работи по-прозрачно и по-ефективно. Имаме определени опасения. Избирането на членовете от Народното събрание за нас е нещо, което безусловно подкрепяме.
По отношение на организацията на работа имаме опасения, че така, както е формулирано, всички заседания да бъдат открити, ние имаме доста заседания, на които едва ли могат да бъде поканена другата страна. Имам предвид например решаването на жалби. Ние имаме около 8000 жалби годишно, които приемаме на закрити заседания. Ако трябва да спазваме правилата, трябва да каним всички жалбоподатели на тези заседания. Освен това, имаме заседания, които са по вътрешни въпроси на комисията. Те също не са изключени от обхвата на откритите заседания. Вероятно в хода на работата ще се появят и други такива ситуации, в които комисията трябва да заседава открито което може би не е целесъобразно.
По отношение на разделянето на комисията на два състава, идеята е добра. Остава обаче въпросът след като има един председател, тъй като в хода на разработването на този проект беше обмислен вариант да има двама председатели на съответните състави, които да бъдат председатели на комисията на ротационен принцип, когато се вземат решения, касаещи и двата състава, но тъй като това е отпаднало, както е отпаднала и възможността главният секретар да поеме част от функциите на председателя, сега остава въпросът дали комисията ще работи по-ефективно с тези два състава, след като председателят трябва да присъства на всички заседания. От тази гледна точка може би това не е най-доброто решение. Действително членовете на комисията ще бъдат разделени и те ще работят само в сферата, в която имат експертиза, но отново казвам, присъствието на председателя поставя под съмнение времево организационно дали това ще има ефект.
Не виждаме промени по отношение на финансирането на комисията. Това е нещото, което сериозно ни безпокои и може би трябва да се мисли в тази посока, защото независимостта на комисията не зависи само от начина, по който се избира, както и организацията й на работа, ефективността й, но и един от показателите за независимост е действително независимото финансиране.
Това са нашите опасения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Доколкото разбрах, подкрепяте по принцип законопроекта с някои промени евентуално между първо и второ четене.
Давам думата на колегите. Кой желае да зададе въпрос или да се изкаже? Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми ръководители на Министерство на енергетиката, уважаеми колеги,
Има три идеи в предложението за изменение и допълнение на Закона за енергетиката: вдигане на нивото на регулатора, разделяне на дейностите на енергийна и водна и нови изисквания към комисарите.
Законопроектът предвижда нов подход при избора на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, изборът да се осъществява от парламента.
На първо място, искам да се отнеса към § 6, където само народни представители и парламентарни групи могат да правят предложения за членове на комисията, включително от името на неправителствени и конкретно изброени съсловни организации. Това на практика означава, че дори и да има много по-добри експерти, които искат да участват в процеса на избор, професионализмът им няма как дори да бъде забелязан, ако те не намерят начин да бъдат подкрепени от народни представители или парламентарни групи.
Първото обстоятелство не се променя от предвиденото в проектозакона задължение за публикуване на предложенията и професионалните биографии, тъй като такива ще бъдат публикувани последващо само на набелязаните кандидати. За да се избегне това, е много по-целесъобразно заявката за участие в предвидения процес на избор да не зависи въобще от политиците, от процедурна гледна точка. На практика това означава, че всеки, който е заинтересуван от заемане на съответната длъжност и смята, че отговаря на изискванията, трябва да има правото директно да представи своята кандидатура с изпращане на заявление и оказаните подкрепящи обстоятелства. В това не би имало нищо ново; достатъчно е да се погледне начинът на кандидатстване в администрацията както за институциите в Европейския съюз, така и за повечето длъжности във всяка държавна институция в България. Няма никаква пречка Народното събрание да установи процедура на селектиране на онези предложения от всички направени такива, които могат и следва да бъдат обсъждани в пленарна зала. Тази селекция би могла да бъде направена от двете комисии – енергийна и за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Второ, законопроектът премахва изискването поне един член на комисията да е юрист и поне един – икономист. Това е § 5. Отпадането точно на това изискване не е целесъобразно за институция, в която по-голямата част от предвидените функции са пряко свързани с нормотворчество, икономически анализи и юридически анализи, включително и на правото на Европейския съюз, прилагане и контрол на изпълнението на правнообвързващи решения с много силна икономическа компонента в действие като орган за уреждане на спорове и други. От такава гледна точка би било интересно например предвиденото в законопроекта обсъждане на финансови въпроси от комисията, § 7, ако няма нито един неин член, който разбира от тази материя.
Трето, ниски изисквания за професионален стаж. Десет години общ стаж и пет години специализиран енергиен или стаж във ВиК. За сравнение, според Единния класификатор на длъжностите в администрацията, се изисква шест години професионален стаж за длъжност началник сектор в министерство, а за такава отговорна длъжност като член на регулатора се изискват пет.
В законопроекта се съдържа и доста странен опит за дефиниция на това, какво е професионален опит в енергетиката. Анализите в това отношение могат да бъдат дълги, но интересно е например как адвокати ще докажат своята експертиза в тази връзка при специфичните ограничения на разпространение на информация за клиентите им, които Законът за адвокатурата предвижда и т.н.
Четвърто, странно е решен и въпросът с необходимия кворум за взимане на решения. Според законопроекта, параграфи 5 и 7 от предложението относно измененията в чл. 12 и 13 излиза, че заседанията на комисията относно въпроси по ВиК са редовни, ако присъстват двама души, които трябва да вземат решение с мнозинство. Това е така, защото така нареченият състав Водоснабдяване и канализация по принцип би се състоял от трима души, а има изискване за присъствие на две трети за редовност на заседанието. Подходът не звучи твърде сериозно.
Пето, законопроектът предвижда правила за работа на комисията и администрацията /§ 8/, едно от които е задължението членовете да се консултират с обществеността, като преценяват ползите и вредите от своите решения. Би следвало задълженията на самата комисия при вземане на решения да са свързани с изпълнение на закона и с развитие на пазара, като се отчитат интересите на всички участници в него, а не с анализи на ползи и вреди в консултативен режим, при това с обществеността. Да не забравяме, че решенията на комисията в широк смисъл на това понятие подлежат на съдебен контрол.
В заключение, законопроектът определено съдържа добри и необходими идеи за промени, свързани със засилване на независимостта на ДКЕВР и по-голяма прозрачност при работата й, но от юридическа гледна точка някои от тях трябва да се преосмислят, а други да се прецизират.
Същевременно предложеният законопроект въобще не съдържа и намек за усъвършенстване на един много важен елемент, който се явява водещ критерий за независимост - финансирането на комисията ДКЕВР.
ДКЕВР юридически е поставена в положение да не зависи от държавния бюджет, но паралелно с това е силно зависима от други институции относно начина на разпределение на формираните чрез дейността й постъпления. И установеният в това отношение ред явно е далече от съвършенство, след като комисията реално изпада, включително и наскоро, в положение на невъзможност да обезпечава ефективно оперативната си дейност. Важно за регулатора е заплащането на експертите да е конкурентно на това на другите енергийни дейности и не само. Принципите на финансиране и стимулиране трябва ясно да се заложат на ниво закон. Целесъобразна е концепцията на законопроекта да бъде анализирана отново и текстовете му да бъдат съответно преработени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз благодаря на господин Цочев, че той до голяма степен артикулира голяма част и от нашите притеснения относно този законопроект. Аз само ще засиля някои от нещата, които той каза и ще започна по повод на прозрачността, която се дава тук. Още в миналото народно събрание беше внесен вариант за създаване на обществен съвет към ДКЕВР с правото на отлагателно вето еднократно в рамките на една обща процедура. Сега мисля, че това нещо, което би могло да бъде обсъждано доста сериозно по въпроса как общественият съвет би могъл да бъде структуриран, какви са правомощията му, но според мен едно такова нещо е изключително задължително, за да имаме някаква прозрачност и участие на обществото в работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране поне от гледна точка на прозрачност на работата и убеденост, че се вземат правилните решения.
Но дори това да е спорен въпрос и да не подлежи на някакъв консенсус при приемането му, вторият въпрос, който е във връзка с независимостта – аз тук напълно подкрепям и председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, че няма как да се чувстваш независим, когато имаш 4 милиона бюджет, който ти се отпуска от правителствотото, а ти плащаш обратно в правителствотото 10 милиона. Горе-долу мисля, че такива са финансовите показатели, ако добре съм запознат от миналата година, както миналия парламент.
Според мен, една независимост на финансирането, ако мога грубо да се изразя, самофинансиране на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ще допринесе значително повече за нейната независимост, отколкото каквито и да било други мерки, защото тогава няма да има поне онзи финансов натиск, който би могъл да бъде оказан – не казвам, че е оказан, но би могъл да бъде оказан върху нейната дейност.
Другото нещо, което също искам да засиля е, че началник секторът в държавната администрация, господин Цочев, е ниско ниво, за да го сравняваме с това, което е комисията и каквото изпълняват комисарите. Затова нашето предложение даже не е шест, а е седем години, тоест това поне да отговаря на Единния класификатор на длъжността директор дирекция, защото все пак става въпрос за важни решения, които се вземат.
Също много се учудваме какво означава това – опит, придобит при консултантска дейност, както и опит на адвокатска практика и как това се връзва с основното правило на работа на комисията а именно, всеки един от членовете на комисията да взема решение, без да се влияе от лични и корпоративни интереси. Давам един съвсем теоретичен пример. За член на комисията, по някакви съображения, е избран адвокат, който е обслужвал ЧЕЗ. След това имаме дело или разглеждане на казус ЧЕЗ. Какво правим с този комисар? Той излиза от състава на комисията ли? Просто го задавам като въпрос, който според мен не е достатъчно обмислен.
Другото нещо, което е – аз съм напълно съгласен, че комисията трябва да има и професионално ориентирани комисари, но начинът, по който те са разпределени в предложението, не е най-добрият, защото това, което според мен би трябвало да бъде като разпределение по отношение специално в частта електроенергетика, трябва да има един, който да отговаря за регулиране на сектор електроснабдяване, във връзка с топлоенергетиката – някой, който да регулира сектор „Топлоснабдяване”, комисар, който да се занимава с газоснабдяването.
И да не забравяме, че имаме още един елемент, който вече става важен и водещ и в стратегиите, и в политиките, които се извършват и това е т.нар. устойчиво енергийно развитие, комбинирано производство, възобновяеми енергийни източници, защо не и енергийна ефективност? Тоест, трябва да има един комисар, който да отговаря за това нещо. Двама комисари във водния сектор, съвсем условно, водоснабдяване, канализация, ако трябва условно да ги разделим, но не е необходимо да ги разделяме, защото това са обвързани дейности, но все пак трябва да има някаква дискусионност при вземането на решенията.
Тук напълно съм съгласен с господин Цочев – къде е макроикономистът, който ще оценява икономическия ефект от вземаните решения върху развитието на икономиката и къде е юристът, който ще представлява комисията, когато започват дейностите, и то говоря юрист на ниво комисар, защото в крайна сметка тази комисия условно играе ролята на първоинстанционен съд. Тя взема решения, които после се разглеждат на второ ниво, когато се обжалват.
Така че, идеята за пет комисари, седем комисари, според мен, по-малко от девет няма как да бъдат с един председател.
Тук вече опираме до въпроса за разделяне. Аз не мога да си представя как в така предложения законопроект председателят ще играе ролята на Фигаро. Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро участва в състава – водния, Фигаро участва в състава енергийния. Това е просто несериозно. Според мен поне, ние сме изправени пред дилема: или ако ще разделяме регулатора на две, да го разделим изцяло на две, което според мен във връзка и с бюджета, който сега приемаме и намеренията за съкращаване на 10% от администрацията е абсурдно да говорим за него, поне към днешна дата, или да запазим състава какъвто е сега, поне в правилата за работа, за да може все пак да има една по-голяма представителност при вземането на решенията с всички забележки, които направих досега.
Единственото нещо, около което в общи линии мисля, че сме се обединили всички тук, е изборът на членовете, и то той пак трябва да бъде доработен. Затова ние от Българската социалистическа партия предлагаме този законопроект да бъде оттеглен да ни се даде време като комисия по етапния ред, по начина, по който се правят едни закони, с обществено обсъждане, с всички видове дейности, в рамките на два месеца да направим един закон като хората и като приемем този закон, да не се налага после да го променяме всеки път, когато нещо видим, че там е сбъркано.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Други народни представители? Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Второ, по отношение на самата същност на законопроекта, до голяма степен споделям изказаните позиции на господин Цочев и на господин Ерменков, като на първо място почвам с най-важното. Аз не виждам смисъл да се разделя комисията, а председателят да е един и същ. Повече от ясно е, че до момента всички председатели са били неспециалисти – ще ме извинява председателката, присъстваща тук в момента. Тя няма как да е специалист, както нейните предшественици. Аз такъв пенкилер не знам да е голям специалист в енергетиката и във ВиК. Аз съм, примерно, енергетик, но нищо не разбирам от ВиК. Просто винаги в такива случаи се поставя или някой с икономическо, или с юридическо образование. Ясно е какъв специалист е. Така че, поддържам едно предложение да се раздели комисията на две комисии съответно с различни председатели. Няма нищо по-логично и естествено от това, тъй като аз не виждам аргумент в обратна полза на това, да има един човек общ на две различни комисии, защото явно те са различни комисии.
Второ. По-голямата част от съображенията на господин Цочев ги приемам. По отношение на избора добре е демократизирането, но действително е добре да се отвори възможността да се прилагат и не само от депутати, за да не се минава през някакви лобистки пътеки. Естествено, че това вероятно е целта на този, който го е предложил.
По отношение на прозрачността, споделям изказването на сегашния председател на комисията, че може би една такава откритост на всички заседания ще затормози работата на тая комисия. Аз съм за демокрацията, за откритостта, но понеже съм работил в много такива колективни органи, всъщност какво означава откритост? Кой може да присъства? В този състав, както е сега – хиляда камери и още толкова зад тях хора, които могат да се включват и да правят изказвания и т.н. Този вид на откритост някак си на мен поне ми и два в повече от гледна точка на практичността и на деловата работа.
За стажа – може да бъде шест, може да бъде седем – тук е въпрос на допълнително обсъждане.
В заключение, не споделям предложението на господин Ерменков за оттеглянето на този законопроект, тъй като той има много малко същностни промени. Мисля, че те могат да бъдат обсъдени и приети в периода между първо и второ четене. Така че аз съм против отлагането. По-скоро стегнато, делово да се обсъдят тези промени, които не са кой знае колко много, вижда се, че няма кой знае колко варианти. Така че аз поддържам по-скоро да се поработи в периода между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Симеонов. По процедурния въпрос ще помоля секретариата да попита всеки един от народните представители тези, които желаят в писмен вид – в писмен вид предварително един-два дни поне преди комисията, останалите – по имейл, както досега.
Господин Ненков, господин Кирилов.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз мисля, че днес трябва да вземем основно решение за това, как и по какъв начин ще продължи работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Всичките аргументи, които се изказаха против и от господин Ерменков, считам, че са абсолютно детайлни и не отговарят всъщност на гледането на първо гласуване на един законопроект. Ние трябва да вземем по принцип решение искаме ли този законопроект да влезе на първо гласуване, с всичките забележки, които казахте, които може, разбира се, между първо и второ гласуване да бъдат променени. Но аз лично ще подкрепя законопроекта, така внесен от Министерски съвет поради няколко причини. Той има за цел основно три много важни, много съществени промени.
Първата промяна е за това, как да бъдат избирани комисарите. Дали ще бъдат девет, дали ще бъдат седем, е, разбира се, въпрос на различна гледна точка. Естествено, това може да бъде променено. Въпросът е дали комисарите ще се избират по сега надлежния ред, или ще бъдат избирани чрез Народното събрание. Считам, че избирането на комисари от Народното събрание все пак със знанието, че по някой път тези процедури са много трудни, изискват повече време и понякога са много тромави, в крайна сметка считам, че това ще отговори на общественото очакване изборът за комисари да бъде по-прозрачен, наистина пред очите на цялото общество, макара и да има своите трудности, разбира се.
Втората цел, която си поставя този законопроект, е именно подобряване на начина, осветляването на начина на взимане на решения. Да, разбира се, някои комисии, някои заседания може би не трябва да бъдат докрай всички публични, но в крайна сметка смятам, че основната част от тях трябва да бъдат така и считам, че те надлежно са залегнали в този законопроект.
Последното, което считам, че е абсолютно необходимо и час по-скоро трябва да бъде прието не след два или след три месеца, е именно разделението. Дали ще бъде на състави дали ще има отделен председател, е, разбира се, въпрос на коментар, но във всички ситуации ВиК секторът е един от секторите, които изостават и като член и на регионалната комисия мога да кажа, че наистина там държавата е длъжник, защото в 21 век имаме над 70% от водата, която тече, отива брак, което означава, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по-скоро се занимава с другите сфери, които регулират ДКЕВР, отколкото ВиК сектора и считам, че тук по този начин това е едно добро начало именно да се засили политиката в този сектор.
Смятам и апелирам към всички колеги да подкрепим закона, защото наистина той е от огромно обществено значение. Знаете, че имаше големи критики последните години относно работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Смятам, че с тези три свои основни цели законопроектът отговаря на тези обществени очаквания, а, разбира се, всеки народен представител може да направи своите промени. Всичките аргументи против законопроекта бяха на абсолютно детайлни, без по същество да изменят целите на законопроекта.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, за да не повтарям вече казани неща, аз ще се присъединя към апела на колегата Ненков. Това е първо четене. Становището ни следва да е по принцип. По принцип и аз подкрепям предложения законопроект. Притесненията ми са изцяло в посоката, която спомена и господин Цочев, и господин Таско Ерменков също спомена и коментира. Безспорно, трябва да подкрепим принципа за избор от Народното събрание. Вероятно ще се наложи да се прецизират правилата за публичен подбор. Не ща да влизам в описание на детайли. Интерполират се правила от други подобри процедури, които не съм много сигурен как в конкретния случай биха действали. Но идеята е вярна, принципно и концептуално е така.
Имам няколко резерви и един въпрос. Резервата ми е към това: не стреляйте по адвокатите, не си гонете юристите и това, което пишете в мотивите, че комисията до такава степен се е изградила, че вече няма нужда от юрист и икономист в нейния състав, на мен ми се струва малко преждевременно заявено, тоест струва ми се, че има нужда, особено една комисия, в която имаме повишена динамика от към персоналитет, тоест трябва да сме сигурни, че имаме гаранция за правна стабилност.
На господин Ерменков ще кажа: адвокатите сме много по-стриктни при спазване на всички правила за избягване на конфликт на интереси от която ще да е друга професия. Един път ни регулира Законът за адвокатурата, втори път ни регулира Законът за предотвратяване установяване на конфликт на интереси. Тоест, ако колега адвокат акредитира примерно като мен някакъв опит в съответните отрасли, той ще трябва освен опита след това да предприеме действия да се заличи като адвокат и да спазва изискванията вече на Закона за конфликт на интереси и изискванията на специалното законодателство.
Но приемам, че няма ограничения професионално спрямо евентуалните кандидатури, които могат да бъдат номинирани в една публична процедура за избор. Господин Ненков и колегите казаха нещо много важно и моля да ме извинят колегите от администрацията: те заявиха подкрепата за законопроекта, но при всички положения тук са необходими още две изявления: изявление на министъра на регионалното развитие и на министъра на околната среда и водите. Това са двама министри, които управляват и имат сериозни правомощия по управлението на ВиК сектора. Би следвало да не се пренебрегва тяхното отношение по сепарирането евентуално на регулатора на два фрагмента.
Мисля, че чисто технически и организационно няма да е проблем да се ангажират становищата на тези министерства и по този начин да сме сигурни, че има координация министерство всички заинтересувани в този процес. Безспорно е, че ВиК регулирането е не по-лесно от регулирането на цената на енергийните услуги. Никак не е по-лесно и е твърде специфично. Аз също ще си запазя възможността да участвам с колегите евентуално да направим предложение от чисто структурна страна по отношение на състава и структурирането на две камари, две подразделения, два отделни органа, с Фигаро тук и Фигаро там, или без Фигаро, а с двама председатели, защото това наистина е принципен въпрос. Въпросът според мен беше напълно обоснован.
Но мисля, че това е във възможностите на настоящата комисия и на съпътстващата комисия, която е изцяло специализирана по наблюдението на дейността на ДКЕВР. Апелирам за вашата подкрепа и съответно активно да участваме в работата между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Кирилов. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, аз ще взема отношение от по-различен ъгъл. Колеги, ние вече може би повече от две-три години говорим за промяна не само в състава, особено в изпълнението на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Мисля, че всички политици и обществените организации стигнахме до този извод от това, че когато обществото беше неудовлетворено от цените на електроенергията, се случи сваляне на правителства и впоследствие тази неудовлетвореност, която беше стоварена върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, трябваше политиците по един или друг начин да намерим изход, да разсечем този възел, да намерим онези послания чрез промените, които трябва да се правят в дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да намери онези послания, които ще стигнат до обществото, за да успокоим обществото и обществото да приеме с доверие вече тази изградена комисия и да се знае, че цените, определени от тази комисия, наречена независима, са реални, истински и да няма никакви съмнения.
Дълго време и в предишното народно събрание, и в по-предишното дебатите се водеха какво всъщност трябва да се направи с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Стигнахме до извода, че трябва да вдигнем нивото й, тя да не е зависима от министъра на икономиката и енергетиката, да няма зависимост от министър-председателя, а да бъде една независима комисия, да не е държавна. Обаче, колеги, само с това издигане на нивото ние постигаме ли всъщност, обществото вече ще възприеме ли тази комисия като независима само защото вече сме я нарекли комисия, а не „държавна”?
След дълги обсъждани и разсъждения бяхме стигнали и дотам, да направим следващата крачка. Одитът не само от дейността определяне на цената на енергията – дали ще е на водата, на газа или на електроенергията, в последващия контрол и одита, който трябва да направи комисията, трябваше да бъде също така прозрачно и вменено като дейност на тази комисия.
Уважаеми колеги, въпросите, които се задаваха от обществото и даже част от политическите сили, които влязоха в парламента, влязоха с популистичните идеи, че цената на електроенергията, определена от държавната комисия, е нереална и се атакуваха ред предприятия – Националната електрическа компания, атакуваха се съответните електроразпределителни предприятия. Тогава ние, политиците, си задавахме въпроса какво прави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има ли одитите, колко са ни излъгали ЕРП-тата, колко е реалната цена на производството на електроенергията от топлоелектрическите централи, колко е реалната цена от АЕЦ? Колко е цената на преноса, реални ли са? И изведнъж за да удовлетворим обществото, ние нямахме в ръцете си никакви документи, одитиращи и контролиращи дейността на тези предприятия. Ако разделим тази комисия на две съставни части (може би то идва от името „Близнашки”, на два близнака), ще отправим ли ние вече, уважаеми колеги, тези послания към обществото и ще удовлетворим ли очакването на обществеността, че дейността на комисията е прозрачна и цената на електроенергията и на ВиК услугите с точно толкова, колкото са? Съмнявам се. Според мен, с този законопроект не го постигаме това нещо.
Въпреки всичко, аз бих ви предложил: нека да приемем на първо четене, да направим първата стъпка, но впоследствие, колеги, имам убеждението, че по състави и по членове всички тези предложения, които идват от служебния министър и впоследствие неприпознати от министър-председателя, включително виждам от управляващите сега отправят въпроса дали са запознати и министрите на енергетиката и на регионалното развитие с тези предложения, на околната среда, МРРБ дали са запознати? Изведнъж ще се окаже, че днес – добре, че сме се събрали – но какво правим?
Иначе вдигане на нивото, спорът дали да бъдат предложени от неправителствени организации и от други такива синдикални организации, хора, които ще заемат съответните места, за да си получат съответните заплати и определени от Народното събрание, разбира се, не е същественото. Дали ще бъдат със седем години стаж или с петнадесет години стаж, също според мен не е чак толкова съществено, защото наддаването тук почна от пет на шест, на седем години. За три години хората стават експерти хирурзи и оперират сърдечносъдови системи.
Затова, колеги, аз смятам, че ние сме длъжни към обществото да направим онзи състав, който ще направи последващия контрол въз основа на онези определени ценови рамки какво се случва и да анализира и да представи пред Народното събрание съответния анализ от производството до реализация на съответната енергия и, разбира се, и обществото тук трябва да бъде един от основните участници като доверие към всичко това, което правим. Ако ние днес с този закон това нещо не го постигнем, трябва да знаете, че бъдещето на което и да е правителството е поставено в ръцете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Предлагам да подкрепим на първо четене законопроекта, да очакваме вече от новото правителството с подпис може би на министър-председателя становище, реално виждане и развитие в сектор енергетиката и ВиК така, както и за статута на комисията по енергийно и водно регулиране.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Процедура, господин Симеонов. След това – реплика – господин Ненков и госпожа Ташева за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Добрев, много Ви моля, не допускайте словоблудство и празноговорене в една технократска комисия. Бяхме принудени тук в продължение на шест-седем минути да слушаме празни приказки, които нямат никакво отношение към текста, за който сме се събрали да обсъждаме тук. Тук има петнадесет членове, има мотиви към тези членове за промяна на закона. Моля Ви, ограничавайте безсмислените, празни философско-политически изказвания. За тези изказвания има място някъде другаде в някои други комисии ли, извън парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Симеонов, всеки народен представител има право да взема отношение по внесените законопроекти. Единственото, което мога да направя, е да помоля колегите да бъдем малко по-кратки. Господин Ненков – за реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Симеонов, благодаря Ви, но ако сте се занимавали с енергетиката, това не означава, че сте запознат със законите. Аз имам претенцията, че с тези закони, поне последната част от моя живот минава.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, моля Ви прекъсвам ви.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах, че сте много атрактивни в тази комисия с този език няма да минете много напред.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ненков, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, хубаво е да се върнем към това, за което сме се събрали, в крайна сметка. Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя една реплика към господин Аталай или по-скоро коментар на това, което той каза. Да, безспорно, колкото и да укрепим административния капацитет, в крайна сметка от всички може би до голяма степен зависи от политиците, от политическите формации как и по какъв начин ще предоставят тази информация на обществото.
Две са основните причини, два са основните фактора, за да може тази комисия наистина да заработи. Независимо какъв законопроект приемаме, най-хубавия законопроект да приемем, най-хубавия закон да влезе в сила, в крайна сметка две са основните неща: първо, да има наистина много сериозен административен капацитет тази комисия и второто, да има спокойствие тя да работи. Докато някои политически формации, както вие казахте, използват това, че все едно държавната комисия, видите ли, тя определя цената каквато на нас ни се иска, не каквато е, докато някои политически формации го правят това нещо и се изкушават да инспирират различни процеси в обществото, дотогава тази комисия, какъвто и капацитет да има, тя никога няма да заработи по начина, по който ни се иска.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ненков. Още една реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вземам реплика по повод призива на господин Аталай също за да се подкрепи законът. Разберете, ние не сме съгласни с това не защото сме против закона, а защото четирите важни параграфи, които регламентирата работата на комисията, това са 4, 5, 6, 7 и 15 – само четвъртият е този, който няма да бъде променен, че ще се избират от Народното събрание. Всички останали бяха подложени на критика, на основателни съмнения и въпроси. Това беше нашият призив да се оттегли закона. Не че сме против закона, а това, че искаме да го разработим задълбочено и да стане наистина един закон, който да отговаря на изискванията. Да, правилно, че трябва да бъде издигнато нивото, да, правилно, че трябва да бъде избирана от Народното събрание, но дотук се изчерпват хубавите неща. Оттам нататък започват проблемите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ние смятаме, че този законопроект, внесен от служебния премиер Близнашки, трябва да бъде оттеглен, тъй като е твърде непълноценен. Да, комисията – това е стара идея, трябва да се избира от Народното събрание, а не комисарите да се назначават по партиен принцип от изпълнителната власт.
Тук обаче се отваря широко вратата за вече така узаконен лобизъм и аз искам да кажа къде. Предполагам, че другите колеги са го казали. Предлаганите членове 12а и 12б – „български юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза…” и т.н. – аз отсега мога да ви гарантирам, че кандидати, представители на този бранш ще бъдат и лобистки групи, като например Институтът за енергиен мениджмънт, който ЕРП-тата си съставиха.
Не е само този случай, който говори за семплата законотворческа мисъл на вносителя. Недостатъците се прикриват с един член, който съдържа една лирика, едни пожелания, колеги. В този законопроект ни се предлага да вменим на комисията да спазва Конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове. Покажете ми едно юридическо или физическо лице в България, което е освободено от задължението да спазва Конституцията и законите. И всичко останало е една лирика, наистина. Те е трябвало да вземат решения, без да се влияят от лични и корпоративни интереси - ще ни се смеят хората! Същите тези, които февруари 2013 година свалиха правителството на Борисов. Трябвало да се ръководят от това, което би било най-полезно за обществото и т.н. Слаб е законопроектът, трябва да се оттегли. Просто не си струва да занимаваме и да губим времето на пленарната зала с това недоносче.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, след това господин Николов
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Уважаеми колеги, нека да не бързаме с приемането на този законопроект. Наистина, казвам го не защото не трябва да има конкретни промени, а защото наистина между първо и второ четене всичките тези предложения, всичките тези въпроси, които сега ги дебатираме, ние де факто ще променим изцяло концепцията на внесения законопроект. Ние все още не знаем една камара ли ще бъде, две камари ли ще бъдат, един председател или двама председатели. Добре, ако са двама председатели, обща администрация ли ще ползват, или ще се раздели и администрацията. Тук аз съм напълно съгласен с господин Кирилов, че трябва да искаме и становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите. Нека и те да вземат отношение, не да им представяме нещо пред свършен факт или те да предложат нещо, което въобще не кореспондира на това, което е предложено в съществуващия законопроект.
Виждате, че и самите комисари, самата председателка на ДКЕВР има известни опасения. Тогава защо бързаме? Аз разбирам, че голяма част от законопроектите на служебното правителството се припознават от политическа партия ГЕРБ и това потвърждава нашите съмнения, че правителството водеше политиката на служебното правителство на Близнашки и изцяло го подкрепяше ГЕРБ и водеше политиката, вместо да се занимава с това, да могат да се случат едни свободни избори, но в крайна сметка този законопроект в този си вид, и ако ние изцяло го променим, - защото всички сме добронамерени и всички този път виждам, че вървим в една посока, което е добре – това говори зле за самите народни представители. Нека да го огледаме, нека може би и сегашното ръководство на ДКЕВР да вземе активно участие, защото те най-добре знаят от какво точно имат нужда и как трябва нормално да им протича работата. Още повече, това зависи и от самото финансиране, с какъв бюджет ще разполага тази комисия, ако искаме наистина да бъде изцяло независима.
Тук апелът ми е не толкова че искаме да саботираме работата, а напротив, нека да имаме един законопроект веднъж завинаги, зад който всички народни представители да застанем зад този законопроект, защото виждам, че нямаме разминаване, че трябва да се извършат нужните промени. Ето, всички се обединихме, например, че трябва да има и икономист, и юрист, но в крайна сметка не знаем какво е мнението на МОСВ и на МРРБ, ако ще правим наистина двукамарна комисия. Един председател – няма как да бъде един председател. Това означава, че ако ние ще увеличаваме броя на комисарите, между първо и второ четене в пленарна зала наистина трябва да има и допълнителни предложения.
Нека когато се изработи законопроектът, когато се знае дали ще бъдат седем дали ще бъдат девет, дали ще бъдат единадесет комисарите, да бъде внесен и евентуално ако има, да кажем, козметични промени между първо и второ четене но в крайна сметка да имаме закон, в който казваме и пред народа, че парламентът и всички политически сили застават зад този законопроект. Това е единствената причина, поради която ние искаме в момента този законопроект да бъде оттеглен, защото от всички политически сили има съмнение относно този законопроект и всички желаят промени, но те наистина ли ще са концептуални, промените във философията на този законопроект, който ни е внесен от служебното правителството. Силно се надявам, че не във всички действия наистина ГЕРБ са подкрепили служебното правителството.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще бъда максимално кратък, да не губя вашето време. Ще внеса няколко различни отблясъци, които аз виждам във връзка с този законопроект. Първо искам да кажа, че подкрепям духа му. Защо? Защото една демокрация всъщност действа правилно само когато контролните органи работят правилно. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране всъщност е един регулатор, но не само. Той пряко въздейства върху отношенията в субектите, които участват в енергетиката. Той всъщност може да направи така, че една компания да отиде на фалит. Той може да направи така, че един предприемач да почувства облагите от това, че е направил една когенерация примерно. На всички ви е ясно, че себестойността в микса на АЕЦ „Козлодуй“ от порядъка на 30 лева е много занижена. Бих казал, че това удря и именно продължава ресурса на пети и шести блок, защото не могат паричните потоци да покрият именно нуждите за модернизацията на пети и шести блок, примерно, казвам го съвсем като пример, а има такива когенерации, които примерно изкарват много повече пари от тази когенерация, отколкото покриват производствените си нужди или от самото производство. Така че спецификата на тази комисия е много важна.
Но можем да погледнем и друг регулатор, който е абсолютно независим, например българска народна банка. Ето един независим регулатор, под чието наблюдение се случиха именно един от големите трусове в държавата. И когато всички сме единодушни, че там трябва да има оставки, какво се случва като народно събрание? Можем ли ние по някакъв начин да оттеглим кандидатура, която всички мислим, че примерно трябва да си подаде оставката или не? Това също е проблем, който може да възникне, защото аз съм сигурен, че едно неправилно решение на комисията или неправилно регулиране може да доведе такъв трус в държавата, че наистина да избираме, наистина, народно събрание и правителство през година.
Но смятам също, че именно това народно събрание, което има най-много представителство тук, защото всеки един гражданин, успял по някакъв начин чрез своя глас да намери своето отражение в политическата партия, именно сега е моментът да се избере такава комисия, която ще балансира политическите интереси. Но ние съответно, разбира се, трябва да гарантираме и професионалните интереси.
Така че аз мисля, че е необходимо час по-скоро, защото виждаме, че всички дружества са в много лошо състояние, а сигурен съм, че държавната комисия има отношение към тези финансови резултати, духът е правилен, така че между първо и второ четене аз мисля, че може да се отразят съответните забележки или съответните проблеми, които тук възникнаха. Разбира се, финансирането е категорично условие, за да бъде независима една комисия, да има отделен бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги? За реплика госпожа Ташева и след това господин Филипов.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Николов, пак ни разходихте из материала. Бихте ли обяснили, понеже тук не е добре мотивирано, кое от всичко, което казахте, налага тази комисия да бъде разделена на две? Кое, освен желанието да се създаде още една хранилка, за да бъдат удовлетворени исканията на сложната коалиционна преплетка, която управлява България? Защо избухнаха протестите февруари месец? Защото комисията не беше разделена на воден и електрически сектор? Затова ли? Како то ще помогне на нейната независимост, освен че ще продължава да расте бюрокрацията и да се смучат пари от държавната хазна? Аз не можах да разбера.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За дублика – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Първо, искам да разсея съмненията, че когато е било служебното правителство са предвиждали точно какъв парламент ще бъде, за да може да удовлетворят коалиционните искания. Така че бъдете сигурни, не това е било водещото.
От друга страна, и господин Цочев тук до мен подсказва правилно: вода и олио не могат да се смесят, но наистина не е хубаво да се вземат решения от хора, които са избрани именно да поглеждат проблеми в енергетиката от гледна точка на водата.
Друг е въпросът, че за да може да се регулира водата, тя трябва да бъде лицензирана, имам предвид ВиК, но това е друго мое мнение.
Благодаря
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги по същество? Господин Филипов.
КЪНЧО ФИЛИПОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще разгледам въпроса от страна на търговските дружества, които очакват тези промени, защото дейността на тази комисия влияе изключително много върху икономическите резултати на дружествата. Предстои нов регулаторен период и ако ние отложим въпроса и го гледаме много дълго време, това ще се отрази на икономическите резултати на дружеството. Аз подкрепям голяма част от проблемите, които колегите поставят, но наистина трябва много бързо да ги решим и в началото на годината дружествата да разчитат вече на една нова комисия, която да определя основно политиката и икономическите взаимоотношения между отделните субекти.
Благодаря
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги? Не виждам. Колеги ,и аз ще кажа няколко думи по тази тема. Със сигурност има какво да бъде променено между първо и второ четене. Споделям мненията, изказани от почти всички колеги, че от една страна трябва да се прецизират текстовете за отделните състави. От друга страна трябва да се прецизира квалификацията, която е необходима за комисарите. Разбирам и предложението за самостоятелен бюджет на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Няма нищо лошо да предложим и дори да приемем такъв текст. Друг е въпросът доколко той ще работи, защото знаете, че и към момента имаме комисии, които по закон предлагат сами бюджета, например Висшият съдебен съвет, Комисията за финансов надзор, но това не означава, че бюджетът е по-различен от законопроекта на Министерски съвет. Във всеки случай предполагам, че законът ще даде допълнителна гаранция за независимостта на регулатора.
Основното в този законопроект обаче е избор на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от Народното събрание. Знаете, че това е тема, която се дъвче в три поредни народни събрания: 41-ото, 42-ото и сега 43-ото. На 41-ото народно събрание не стигна времето да бъде приета тази промяна. В 42-ото народно събрание бе отхвърлен този законопроект от управляващото мнозинство и отново сме на темата в 43-ото народно събрание. Аз не виждам причини, поради които да отхвърлим законопроекта. Всички коментирани предложения могат да бъдат направени между първо и второ четене и приети на второ четене. Оттеглянето или отхвърлянето на законопроекта означава, че той ще се забави най-малко с няколко месеца, защото предстоят празници, трябва да бъде направено ново съгласуване по чл. 34. Това ще отмести тази независимост на регулатора, за която всички, ,включително и опозицията твърдите, че подкрепяте с месеци.
По отношение на съгласуването с МРРБ и с МОСВ, такова съгласуване със сигурност е направено по чл. 34 в рамките на съгласувателната процедура преди да бъде гласуван законопроектът от Министерски съвет. Това мога да го потвърдят и Министерство на енергетиката, но тъй като имаше такова предложение, ще изпратим писмо до МОСВ и до Министерство на регионалното развитие за становище, да получим становище в комисията. Така че, колеги, предлагам да преминем към гласуване на тази точка.
Господин Винаров, знаете ,че това се прави в началото, преди да се изкажат народните представители, Вие не сте се заявили като гост на комисията. Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви. Като реплика, уважаеми господин Добрев, основното не е, че комисарите се избират от Народното събрание. Основното е как да се подобри ефикасността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За съжаление, това, което се предлага, ние все още не знаем какво ще излезе от този закон на второ четене. Пак казвам, концептуално не е изчистено дали ще бъде две комисии с двама комисари - това е изключително важно, – или с един комисар. Дали ще бъдат седем комисарите, или ще бъдат девет или единадесет. Как ще се ползва администрацията, как ще се вземат решенията? Това е важното за този законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, това го казахте и в първото си изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така или иначе ще се избира от парламента, но все още я няма тази яснота, за която се опасявате, доколкото разбрах, и от самата председателка на самата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Аз не смятам, че между първо и второ четене, за да скъсим периода, да не е един месец или два месеца, ние бързо трябва да го претупаме и да кажем: „Ето, това е, и това е работещият закон“, защото сме избрали комисарите чрез парламента. Не това е целта, според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, не знам Вие какво разбирате от този законопроект, защото в 42-ото народно събрание докато бяхте министър, го отхвърлихте, а сега казвате, че подкрепяте комисарите да се избират от народните представители. Така че нека обаче да водим този политически дебат в пленарна зала. Тук чухме всички аргументи. Предлагам да преминем към гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имаше процедура за оттегляне.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не го направихте като процедурно предложение, казахте го в изказването, а не като процедурно предложение, но подлагам с гласуване процедурата, която господин Таско Ерменков поиска за отлагане на законопроекта. Така ли?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За оттегляне.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За оттегляне не можем да гласуваме тук Министерски съвет да си оттегли законопроекта. Можем да го отхвърлим или да го отложим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да го отложим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Който е за отлагането на гледането на тази точка, моля да гласува.
Гласуване: 4 „за“, „против“ – 12, „въздържали се“ няма.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Добрев, на гражданите няма ли да дадете думата? Тях ги няма никъде в закона.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Винаров, заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря Ви. Уважаема комисия, секретар съм на Обществения съвет по енергетика при министъра по енергетика, заместник-председател на Съвета на браншовите организации в България, които са 85% от бизнеса, производството. Член съм на Управителния съвет на Движение за енергийна независимост и пълномощник на „Граждански контрол“.
Такъв законопроект, в който има разгледан въпроса за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е внесен в предишната комисия и в предишното народно събрание от мен, от Георги Христов – Движение „Днес“, инж. Иван Кировски – председател на Българския енергиен форум, Ангел Славчев – „Граждански контрол“, Минчо Христов, Петко Ганчев и други. В този проект, който и сега ви го представихме, е разгледан въпросът за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като сега в предлагания закон се съобразяваме с онези указания на Европейската комисия, че този орган се нарича Национален регулаторен орган и над него има в точка 5, нова алинея 6, че се създава надзорен обществен съвет, което е съгласувано с предишния министър, съгласувано е с два състава на ДКЕВР – Анжела Тонева и Боян Боев на закрито заседание с всички членове (повечето от тях и сега са тук). С този обществен съвет, в който членуват неправителствени организации, организации за защита на потребителите и синдикатите се контролира дейността с право на еднократен вот. Това нещо го няма и няма и никакво изречение за обществено обсъждане, каквато е една комисия имаше контролируема, в която участваха работодателите, канеха се синдикатите. Не може такива главни въпроси, които касаят енергетиката, водоснабдяването и канализацията да бъде изхвърлен целият обществен сектор. Това не го приемам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Винаров, Предлагам да внесете становище в комисията в писмен вид, за да могат народните представители да се запознаят.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Само още две изречения. Европейската комисия и Световната банка внесоха през май два доклада с анализ за възстановяването на нашата енергетика, като имаше два пасажа много сериозни за коментар на ДКЕВР. Вътре те споменаваха, че ДКЕВР, първо, няма капацитет, и то капацитетът е не от комисарите, а от онова ниво, което създава документите и набира информацията.
Второ, ДКЕВР не е независим, а следва да бъде по този начин избиран, обаче избиран чрез конкурс, а тук нищо не се говори чрез конкурс. Може да се избира от Народното събрание, може да се избира от друг орган, но членовете му се избират с конкурс. Така е показано и в тези документи. Освен това, никъде не е казано каква стратегия ще следва.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Винаров. Преминаваме към гласуване. Дадох Ви достатъчно време. Внесете предложенията писмено в Народното събрание.
Преминаваме към гласуване. Който е за законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 10 гласа, „против“ няма, „въздържали се“ – 4.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законопроектът е приет от Комисията на първо четене.
Преминаваме към точка втора от променения дневен ред.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
Изслушване на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг относно проекта „Южен поток“

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля да поканите гостите от Българския енергиен холдинг Жаклен Коен и господин Ангел Янков да заемат местата си до Министерство на енергетиката.
По предложение основно на колегите от БСП Лява България включихме тази точки в дневния ред за изслушване на Министерство на енергетиката и на Българския енергиен холдинг по проекта „Южен поток“. Ние изслушахме министър-председателя в началото на тази седмица той ни предостави доклад на всяка една от парламентарните групи. Аз съм сигурен, че колегите от Комисията по енергетика, всеки един от нас се е запознал с този доклад. Сега имаме възможност за допълнителни въпроси. надявам се междувременно да ни осветлите и по темите за газовия коридор Север-юг, за който чухме и прочетохме преди дни от Брюксел, както и за идеята за газов хъб, който да бъде изграден на българската територия и всяко друго развитие по проекта. Първо давам думата на Министерство на енергетиката и след това на Българския енергиен холдинг.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, българското правителство не е променяло позицията си по отношение на проекта „Южен поток“. Това го заявихме многократно. Ние подкрепяме неговата реализация, но само при спазване на европейските правила.
Конкретиката по отношение на всички процеси и материали по проекта след малко за Българския енергиен холдинг ще вземе отношение господин Жаклен Коен. Искам само да информирам народните представители по отношение на последните действия, които се осъществиха на 9 декември в Брюксел.
По време на срещата на министрите на енергетиката на Унгария Словения, Австрия, Хърватия, Италия, Гърция, Румъния и България със заместник-председателя на Европейската комисия по Енергийния съюз Марош Шевчович, по настояване на България и с подкрепата на Словения, Австрия, Хърватия, Италия и въздържането на Гърция и Румъния беше даден мандат на господин Шевчович да изясни си туацията около позицията на Русия за спиране на проекта.
Участниците в срещата се обединиха относно необходимостта от целево финансиране от страна на Европейския съюз на интерконекторните връзки в Югоизточна Европа като гаранция за сигурност в региона.
Третият важен въпрос, беше подкрепена идеята за създаване на работна група на високо равнище за координиране усилията на държавите в изграждане и развитие на трансграничните енергийни проекти.
По отношение на въпроса за разгледаната и подписана в Брюксел съвместна декларация между България, Румъния и Гърция по отношение на идеята за вертикален коридор за природен газ, тази идея е обсъдена в Атина в началото на месеца от представители на външните министерства на Унгария, Гърция, България и Румъния. Там е съгласувана обща позиция и идея за подобна декларация, която е обсъдена и е редактирана от Министерство на енергетиката в непрекъснат режим с представителството на посланик Матев, нашия енергиен посланик. Декларацията, ако разрешите, мога да я изчета, ако искате, мога да я внеса в Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако е три-четири страници, по-добре не я четете; ако е една страница, запознайте ни накратко и я внесете.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Да, една страница е, страница и половина. Тя гласи следното: „Енергийните министри на Република Гърция, Република България и Румъния, оттук нататък наричани „страните“, потвърдиха своя ангажимент за насърчаване на сигурни и устойчиви енергийни доставки на достъпни и конкурентни цени в рамките на енергийната стратегия на Европейския съюз за постигане на енергиен пазар на Европейския съюз, слагане на край на изолацията на държавите-членки и насърчаване на диверсификацията на маршрутите, източниците и партньорите, в това число чрез разработването на южния коридор.
Страните потвърждават значението на регионалния по дход по решаване и преодоляване на общи предизвикателства и изразяват своята готовност за укрепване на сътрудничеството и за съвместната работа за увеличаване на енергийната сигурност със своите държави, региони и Европа като цяло. Те ще положат усилия като стратегически приоритет за разширяване на достъпа до диверсифицирани доставки и определяне на предпоставките за постигане на един по-свързан, конкурентен, ликвиден и всеобхватен енергиен пазар със засилена конкуренция между доставчиците на газ. За постигане на тези цели страните подкрепят разработване на нов вертикален газов коридор, свързващ Гърция, България и Румъния, с цел осигуряване на непрекъснато двупосочни доставки и в същото време насърчаване на приоритетния за Европейския съюз коридор „Северен поток“ и южен коридор посредством бързата реализация на проектите от общ интерес и чрез преодоляване на липсващите връзки, необходими за постигане на свързан единен пазар с финансовата подкрепа на европейските институции.
Страните изтъкнаха значението от улесняване на достъпа до диверсифицирани доставки както чрез междусистемни връзки и терминали за втечнен природен газ, така и до хранилища. Те обърнаха внимание на определящото значение на LNG като гъвкав диверсифициран източник и маршрут за енергийна сигурност.
Страните се обръщат към Комисията да подкрепи тяхната инициатива за по-тясно регионално сътрудничество и насърчаване на проектите, необходими за неговото ефективно и ефикасно изпълнение в контекста на политиката за трансевропейска енергийна инфраструктура и чрез финансовите инструменти от европейските институции. Експертите от държавите, представени в тази декларация, ще започнат непосредствено разговори по регулаторните и техническите аспекти, касаещи реализацията на газовия коридор между съответните държави. Към тази декларация в разговорите в Атина е участвал и унгарският представител. На самото подписване Унгария изрази желание да съгласува още веднъж текста и в по-късен етап да се присъедини към тази декларация. Декларацията беше подкрепена и съответно обявена от ръководещия председателството на Съвета на енергийните министри, както и от заместник-председателя на Енергийната комисия като важен момент и важен етап от диверсификация на доставките.“
Ще внеса текста – както оригиналния, така и превода – в комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Запознати ли сте с идеята за газов хъб, или съответно да питаме министър Петкова следващата седмица, когато ще направим блиц контрол?
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Аз предлагам ако е възможно, да имаме възможност да подготвим материал, тъй като на този етап не сме готови. Знаете, че предложението е от вчера., говоря, по-детайлно и мисля, че ще бъде по-полезно министър Петкова да го изнесе пред народните представители.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Ще попитаме следващата седмица министър Петкова. Ако имате междувременно позиция, може да я внесете в Народното събрание. Да дадем думата и на Българския енергиен холдинг господин Коен. Нека да изслушаме вносителите, гостите и след това ще задаваме въпроси. Господин Коен. Господин Стойнев има въпроси.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да попитам господин Павлов за вертикалния коридор в Брюксел дали е обсъждано, откъде точно ще се намери газ за този вертикален коридор, дали вече сме приели, че ще има този газов хъб на границата между Гърция и Турция, защото по така наречения южен газов коридор таб освен за България, за другите държави газ няма. Ние сме от малкото държави които подписахме договор за доставка на 1 млрд. куб. метра природен газ, примерно, за една Угнгария по ТАБ газ няма.
Ако говорим за LNG терминал, това е доста скъпа газ. Откъде точно ще дойде тази газ, за да го напарвим този коридор?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, нека да изслушаме двамата вносители и след това ще задаваме въпроси и към едната, и към другата страна.
Господин Коен, заповядайте по разискваните теми.
ЖАКЛЕН КОЕН: Добър ден на всички! Тук виждам много утвърдени политици, които познават историята на „Южен поток“ от самото начало. Към момента, независимо от всички изявления, в Българския енергиен холдинг като акционер в проекта няма получено официално уведомление за прекратяване на проекта. Индикациите са сериозни в тази тема но пак повтарям, официално партии нас няма нищо. Очакваме това, което четем, както вие, по пресата. Говори се за денонсиране на междуправителственото споразумение, говорят се най-различни неща, но, така или иначе, ние в качеството на акционер в проекта трябва да изчакаме официалната позиция или пътя, по който е редно да бъдем уведомени.
Ако ви интересуват някакви подробности от развитието на проекта, мога да ви запозная.
Основните атаки срещу проекта всъщност идваха от Европейската комисия относно предполагаемото неспазване на третия либерализационен пакет. Междуправителственото споразумение, което е подписано януари 2008 г., е предшествало влизането на Третия либеризационен пакет, но към момента на подписването в сила е бил и Вторият либерализационен пакет, като се е знаело влизането на третия с отлагането от началото на 2009 година. Затова 2008 г. края на април Европейската комисия е уведомила България, че самото Междуправителствено споразумение не отговаря на Втория пакет, съответно същото предупреждение 2013 г., говоря, предупреждение преди да започне процедурата. По мое мнение мисля, че това са били двата момента, в които е можело да се предприемат ефективни, реални стъпки, с които тази процедура да бъде избегната и да бъдат приведени всички документи по проекта в съответствие с европейското законодателство.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам регламент. Ако има обществени организации, да зададат въпрос. Господин Винаров, само по тая тема обаче, защото видях, че веднага сте готов да станете, и отново в рамките на две минути.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми депутати, въпросите ми са два, които витаят не само по това има или няма споразумение, но защо не е подписан договор за приходите. Това е само по отношение на разходите. Този договор за приходите - каква е цената на природния газ, която ще ни се продава преференциално, какви са транзитните такси, как се продават тези 54 хиляди декара земя, които са 540 милиона по суперфиция. Суперфицията - какво знаем? Имате ли юристи там? Суперфицията е – плащат си земята, тя остава държавна. Това е и апортна вноска. За нас няма какво да се оправдаваме, а това си има своите основания за Европейската комисия, спазването на техните изисквания, и да се крием зад това, когато ние не сме направили този договор – договор за приходите. Какъв е интересът на България от тази сделка, след като ние имаме една тръба, по която минават 20 милиарда? Ние ползваме от нея 2 милиарда. Сега – 63 милиарда, но къде са парите от таксите? Къде е интересът на България? Как ще ни въвличате вие в такива огромни разходи? Не 15, а 22 години сме щели да им плащаме такси и накрая пак не можем да ги покрием, а печалба – изобщо, защото приходи и печалба са две различни неща. Моля да се обясни каква е била икономическата изгода не сега от днес, а още от преди, когато е подписано.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Винаров, че се съобразихте с лимита от две минути. Ако няма други обществени организации, предлагам народните представители да зададат своите въпроси. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз имам два въпрос. Единият въпрос е към Министерство на енергетиката, може би и Българският енергиен холдинг ще се включи в отговора на този въпрос. Имам и един въпрос конкретно към БЕХ.
Всъщност въпросът към Министерство на енергетиката е конкретен: имаме ли точно обяснено къде са нарушени европейските правила по отношение на „Южен поток“? В тази връзка има ли отговор на писмото на Министерството на икономиката и туризма от редовното правителство, предишното, с което се дават исканите обяснения от наша страна? Имаме ли отговор от Европейската комисия, какво смятат те по тези наши отговори?
Вторият въпрос: има ли официално становище на Европейската комисия по повод на внесените промени на Закона за енергетиката, които ние с господин Куюмджиев направихме и които ние двамата обсъдихме с експерти на Европейската комисия тук в Народното събрание при тяхно посещение през юни 2014 г., на което трябваше да ни бъде даден отговор все пак това, което внасяме, до каква степен не отговаря на европейските правила, ако не отговаря.
Въпросът към БЕХ е: тъй като тук много говорим за интерконектори, за вертикални връзки и за всякакви други такива варианти на доставка на природен газ, какъв е капацитетът на интерконекторите, които са предвиждани с Гърция и евентуално с Румъния, ако решим проблема с налягането там, разбира се и може ли само чрез тях да се осигурят необходимите количества газ на България?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев – да си довърши въпроса, понеже го прекъснат, и след това думата на господин Бойчев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Добрев, уважаеми дами и господа, никъде в писмото не се говори за нарушаване на Третия енергиен пакет. Там по-скоро се иска информация за конкретни казуси. И не е само междуправителственото споразумение, което е подписано от времето на т.нар. Тройна коалиция с министър-председател Сергей Станишев, но се иска и обяснение за начина, по който е образувана и проектната компания. Също така се иска обяснение и за провеждане на търговете, но забележете, не само последния търг. Иска се обяснение за търга за проектант, търга за компания, която да се занимава с отчуждаването на земи и търга за юридически съветник, както и последния търг. всички търгове са правени по едни и същи правила и това ние се го следвали, когато аз бях министър. Правилата не са променяни.
Искам да попитам има ли отговор – това, което каза господин Ерменков – и въпросът ми е, ако прецените, разбира се, че не е обществено достояние, но каква кореспонденция е имало между българската и руската страна по време на служебното правителство и сега тук - не говоря само на ниво министри, а на ниво Българския енергиен холдинг. Считам че народните представители трябва да бъдат запознати с тази кореспонденция. Ако тази документация не е публична, съм съгласен, господин председател, да направим може би закрито заседание, да видим каква е била кореспонденцията и също така разбира се, вие да ни информирате какви разговори е имало до момента, поставяни ли са условия от страна на руската страна? Имало ли е някакъв лимит или дедлайн, в който е трябвало вече да се вземе конкретно решение, кога е било казано това и, разбира се ,след като бе обявено на 1 декември, има ли общо събрание на акционерите, дали е било свикано? Защото от господин Гогов разбирам, че продължаваме да говорим за договори и за наемане на хора, продължаваме да плащаме по най-различни дейности и ако не е свикано общо събрание на акционерите, защо не е свикано?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Жельо Бойчев. След това господин Мартин Димитров.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Радвам се, че стигнахме до този разговор в комисията, тъй като в зала и последните седмици има доста спекулации относно проекта „Южен поток“ и сме свидетели на това, че всичко, свързано като действия, документи и договори, се коментира кой както си намери за добре. Затова на мен ми се иска в Енергийната комисия в българския парламент да получим много ясни отговори, за да няма спекулации по тази тема.
Чух от представителите на Министерство на енергетиката, че правителството подкрепя проекта. Това беше Вашият коментар. В тази връзка моля съвсем конкретно – това, което колегата Стойнев каза – явсе пак в рамките от 6 август нататък да ми кажете какви документи и действия е предприел екипът на Министерство на енергетиката и дъщерните дружества относно проекта „Южен поток“.
Мисля, че господин министър Трайков беше този, който разписа пътната карта. Господин председател, по Ваше време ми се струва, че беше взето общото инвестиционно решение декември месец 2012 година. Бих искал да получа отговор от сега управляващите българската енергетика кои параметри на инвестиционното решение към декември 2012 г. са променени и по какъв начин, за да няма абсолютно никакви спекулации и твърдения по тази тема.
Бих искал да заявите има ли неустойки, поети като ангажимент от българската страна с поемането на това инвестиционно решение декември 2012 г., какъв е размерът на тези неустойки, ако ние не изпълняваме ангажиментите, които сме поели. Наистина, по този въпрос, който зададоха колегите, ми се струва, че е добре да уточним съвсем конкретно кога и какви действия предприехте след изявлението на руския президент за спирането на „Южен поток“. Кога и какви действия, в смисъл – Съвет на директорите, общо събрание, тъй като наистина сме направили доста разходи по този проект, доста хора работят по него, доста договори се изпълняват, доста процедури, включително и договор за кредит, знаете и според мен отговорността е – има немалка отговорност и затова бих искал да получа отговор и на тези въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев. Аз ще допълня въпроса, ако ми позволите, за да го направя по-конкретен. Има ли подписан търмпшийт от двамата директори на „Южен поток“ - България за фиксиране на вътрешната норма на възвръщаемост на 4,25% за първите 15 години?
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Във връзка с този конкретен въпрос, бих попитал къде е финансовият модел за „Южен поток“? Би трябвало преди да има подобни ангажименти за конкретни параметри, да има одобрен финансов модел. Беше ни представен пред парламента някакъв вид анализ от страна на правителството, който показваше, че при 50% запълняемост, каквато е обичайната ситуация с подобни проекти, той в крайна сметка не излиза на печалба. Няма печалба от този пакт. Тоест, интересно е защо официални лица, които са представлявали България, без одобрен финансов модел са подкрепяли и одобрявали отделни параметри. Българското правителство в даден момент да каже, че докато не са ясни приходите, няма да има ангажименти по разходите. Тоест, да вървят двата въпроса заедно. Това е единият ми въпрос.
Във връзка с този въпрос е въпросът защо постоянно расте цената на строителството на този проект. Ние даже нямаме официални данни за окончателната цена, но защо тя постоянно растеше през годините, няколко пъти, включително в кабинета на един бивш премиер за няколко часа с няколкостотин милиона нарасна цената на „Южен поток“. Какви са причините и защо цената на километъра е два пъти по-висока от тази в Сърбия, например? Би трябвало да има сериозен отговор.
Бих Ви попитал, на трето място, много конкретно, дали Сърбия, Италия или Австрия са получавали официално известие от страна на руската страна и ако не са получавали, би трябвало за тия претърпени вреди, които господин Жельо Бойчев така изчерпателно описа, ние, претърпелите вреди, защото България, както каза господин Бойчев, е направила инвестиции по „Южен поток“, харчила е пари, участвала е в проектна компания. Би трябвало ние да заявим претенции в арбитражно дело за пропуснатите ползи и претърпените вреди от страна на България. в това ме убеди господин Бойчев в своето изказване преди малко. Всички разходи, които са направени в България, би трябвало да поиска компенсация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги? Предлагам да съберем въпроси, или да отговорите на тези – те се събраха доста. Заповядайте, първо министерството, после Българския енергиен холдинг.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Благодаря, господин председател. По отношение на въпроса какво Европейската комисия е отправила към нас като несъответствие. С официално писмо от 3 юни
2014 г. на Генералния секретариат на Европейската комисия България е уведомена за открита процедура за нарушение с № 2176/2014 по неизпълнение от страна на България на задължения, произтичащи от чл. 3, § 1, чл. 56 и чл. 207 от Договор за функциониране на Европейския съюз и директива 2004/17 на Европейската общност.
Всъщност, три основни нарушения са. Първото е компетентност на България да сключи междуправителствено споразумение между България и Русия, свързано с проекта. Второ, създаване на „Южен поток“ България дружество като проектна компания. Трето, възложените от „Южен поток“ България поръчки.
Освен това, с писмото правителството на Република България е призовано да преустанови възлагане на всички тръжни процедури, свързани с „Южен поток“, както и да се въздържа от сключване на договори. Това е по отношение в кой точно документ и какво е нарушението, което е констатирала Европейската комисия.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест, никъде дотук не разбираме къде се нарушава Третият енергиен пакет, както се говори.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: В последващи разговори с комисията на 7 ноември които бяха в режим на предварително обсъждане, вследствие на разговорите, които се проведоха в края на месец септември с молба за точна и ясна позиция от комисията по отношение на проекта, в едно от изявленията на директор в дирекция „Конкуренция“ беше ясно заявено, че проектът има проблеми и нарушения с Третия енергиен пакет. Това е във вид на неофициален документ, говоря, в разговори, които сме провели с тях. Нямаме от тях обща и ясна, говоря като официална, позиция. Само ви информирам за проведени разговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам, госпожо Ташева, да изслушаме и Българския енергиен холдинг и тогава да продължим с въпросите.
Господин Коен, заповядайте.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колеги, аз призовавам да запазим самоуважение и да не измъчваме тук представителите на изпълнителната власт. Сега току що чухме – не знам какво значи режим на предварително обсъждане, но той е бил неофициален и те не са си дали труд да ви обяснят къде точно бъркаме в Третия енергиен пакет. Няма никога да ви обяснят, защото причината за спирането на „Южен поток“ е политическа и това съвсем официално вече, не в режим на предварително обсъждане, а като позиция и на Европарламента, и на Йотингер беше заявено. Отворете, мисля, че 4 април е интервюто му пред „Франкфурт Алгемайне Цайтунг“. Той казва, че няма да тръгне „Южен поток“, докато Москва не признае новата власт в Киев. Това е причината. Ние тук сега въртим, сучем, чудим се откъде от девет кладенеца вода да донесем, за да спасим достойнството на Европейската комисия, която един абсолютно жизнеспособен и изгоден за България проект го съсипа по геополитически причини. Това е причината.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нали сме се събрали на изслушване да задаваме отговори, а не да изразяваме позиции. Да задаваме въпроси и да чуваме отговори.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът не беше къде сме сбъркали точно, да ни го покажат, защото аз сам казах: имаме писмо, което той цитира.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, аз мисля, че това, което има зам-министърът, ни го прочете в три точки, писмото, за което и Вие говорихте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само с „да“ и „не“, съвсем кратко. Ако правилно съм разбрал, няма отговор официален на това писмо, което МИЕТ изпраща на Европейската комисия. така ли е? Значи имаме едно писмо, което Вие току що прочетохте от Европейската комисия. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подготви отговор на това писмо и го изпрати в Европейската комисия. Моят въпрос беше има ли официална реакция на този отговор.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще дам възможност на зам-министъра. Не знам защо при положение, че ние сме задължени да познаваме европейските директиви и регламенти и те са внесени в българското законодателство, трябва да питаме какво пише в това законодателство. Заповядайте, господин зам-министър.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Официална позиция от това писмо, което е получавано и което цитирах преди малко, няма в Министерството на икономиката и енергетиката преди, сега Министерство на енергетиката.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво е становището на Европейския съюз относно „Южен поток“? Имате ли днес ясно отношение, изразено от Европейската комисия?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът е това писмо от три точки, което говори за нарушенията по отношение на междуправителственото споразумение, по отношение на проектната компания, по отношение на всички тръжни процедури. Това писмо има ли последващи действия, защото то се явява първа стъпка от част от наказателна процедура. Нали така? Докъде е стигнало, има ли отговор, министерството изпратило ли е отговор, има ли последващи действия, или в срока за последващите действия, който знаем, че е няколко месеца, се случиха последните събития от „Южен поток“ и няма такъв отговор?
Заповядайте.
ЖАКЛЕН КОЕН: Благодаря, господин председател. Искам първо да внеса една яснота. Не бива да се бърка процедурата с предупредителното писмо, което е изпратено на 14 август 2013 година. Писмото, което е изпратено на 14 август 2013 г. съвсем точно казва какви са нарушенията, още повече, то визира не само Междуправителственото споразумение от 2008 януари, а визира спогодбата за транзитна газ през Република България за Турция и Гърция, която е подписана 1989 година, визира Споразумението за строителството на нефтопровода Бургас – Александруполис и на трето място визира „Южен поток“, където е казано категорично и ясно, че съгласно членове 1, 2 и 8 от Споразумението, междуправителствената компания притежава и експлоатира газопровода, което е несъвместимо с правилата за отделяне на собствеността. Посочени в чл. 9 от директивата. Надолу са изредени чл. 8, чл. 11, чл. 9. Може би наистина, ако прецените, в едно закрито заседание да се запознаете с пълните текстове на кореспонденцията, на писмата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, хубаво би било да ги предоставите, доколкото разбираме от Вас, са цитирани конкретни членове, конкретни документи, които нарушават европейското законодателство. Така ли е това?
ЖАКЛЕН КОЕН: Точно така.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И това писмо е от 2013 г. август месец?
ЖАКЛЕН КОЕН: Изпратено е в Брюксел на 14 август 2013 г. със съответните референти номера и т.н.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за изчерпателния отговор. Ще се надяваме да получим документи.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само да поясня: всички държави-членки - това не се отнася само за България. Европейската комисия изпрати подобни писма на всички държави, през които евентуално трябваше да мине газопроводът „Южен поток“, за несъвместимост и нито една държава не прие това становище на Европейската комисия, защото това беше първият сигнал за отношение към този проект. Тук може да видите и отношението на Словения, на Унгария, на Италия, на Австрия, която също получи подобно писмо.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги? Въпроси? Имаше още въпроси към господин Коен, господин Мартин Димитров.
ЖАКЛЕН КОЕН: По отношение на приходите, действително имаме някаква информация – това, което Вие питахте, господин председател – че има подписан търмшийт по отношение на Договора за транзитна газ. Но пак казвам, неофициална. В БЕХ не фигурира. С моя заповед направихме комисия, която да инспектира всички налични документи, свързани с проекта „Южен поток“. Описът е представен надлежно на министър Петкова. Това, което буквално в последните десетина дена успяхме да добавим: донякъде вече имаме и съдействие. Успяхме, съставихме списък на документите, представили сме ги на министър Петкова, оттам тя е запознала Министерски съвет, доколкото знам. Така че драма няма.
Самият договор за транзитни такси е предоставен от руската страна април месец тази година. по него при прочит от колегите в Български енергиен холдинг” са открити изключително много несъответствия и нарушения, свързани отново с Третия енергиен пакет. Ползвали сме консултанти от Англия, правни консултанти, които също изразиха своето несъгласие с така предложения проект. Уведомихме руската страна, че промените, които се налагат, са толкова много, че е необходимо да се пристъпи към изготвянето на нов проект, на което имахме предложение за среща на 4 септември. На това предложение руската страна ни отговори, че не са готови да се обсъждат тези промени и ги оставя за следващ период.
По отношение на официалното становище на Еврокомисията, министър Павлов ви отговори.
Капацитетът на интерконекторите с Гърция и Румъния. Проектните капацитети на България и Румъния е 1,5 милиарда, но там трябва да се реши проблемът от румънска страна. Знаете ситуацията, която е в момента с преминаването на Дунав. Първата процедура за сондиране под коритото на река Дунав е организирана от румънска страна, от румънския „Трансгаз“. Тя се е провалила. В момента процедурата е разделена на две. Едната тръба ще се сондира от българска страна, а другата – от румънска страна. Има заседнала тръба, която се мъчат… проблемите са технически. Това, което е необходимо да бъде направено, за да може да се ползва двустранно, е компресорната станция на румънска територия, както казва колегата.
По отношение на България – Гърция. На България – Гърция е предвиден капацитет около 5 милиарда. Направен е маркеттестът, знаете. Само че при маркеттеста, за което БЕХ издаде гаранция на „Булгаргаз“ да участва в този маркеттест, за съжаление, заявките бяха единствено за „Булгаргаз“ – 1 милиард кум.м и 200 милиона от ДЕПА. При този маркеттест не излиза икономиката на интерконектора.
Ако интерконекторът бъде свързан с ТАБ и бъдат осигурени допълнителни количества, които да вървят, както се лансира новият проект за вертикален газопровод, който да свърже и Румъния, тогава икономиката на проекта ще бъде логична, ще има икономика, той ще може да се издържа и да работи.
От срещата онзи ден на 9-ти в Брюксел, доколкото разбрах, има идея да бъде подкрепен финансово този проект, тоест да бъде изграден с безвъзмездно финансиране от страна на Европейската комисия. там при изграждането му има няколко хипотези. Едната хипотеза е да се свърже, както споменахте, с ТАП, би трябвало съгласно същия ред, либерализационен пакет, да бъде отворен газопровод, тоест да има достъп и други европейски страни, защо не и Румъния, защо не и Унгария. Турция все още не е член на Европейския съюз. Така че интерконекторът би могъл да се разглежда като интерконектор с регионално значение. Но влизаме в хипотези преди да бъде изграден ТАНАП, преди да бъде изграден ТАП, а също така хипотезата да бъде свързан с бъдещото разширение на Ревитуса. Тогава може да се получава микс в цените на доставяния газ. Наистина, LNG-то е едно скъпо удоволствие за богати държави, но в кризисни ситуации спасява. Не го решава за дълго, аз затова казвам, че спасява ситуацията. Всички помним все още 2009 година.
По отношение на въпроса Ви, който беше за действие след 6 август, както всички добре знаете, на 11 август има подписан протокол от служебния министър Щонов до БЕХ, с който се разпореждат действия от страна на принципала. Протоколът е приведен в действие същия ден.
Знаете съдържанието на протокола. Не знам доколко бих могъл да го разкрия като съдържание. Все пак е служебна кореспонденция.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Останаха ли още въпроси, на които не сте отговорили?
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Да допълня само по отношение на всички материали и документи, които са излезли в изпълнение на препоръките на Европейския съюз, на Европейската комисия за преустановяване възлагането по тръжните процедури, свързани с изграждане на газопровода. Това е първо писмо от 12.06.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката за предприемане от страна на БЕХ на необходими действия за преустановяване на възлагане по тръжни процедури, както сключване по договори, въздържане от вземане на решения, които могат да приведат такива договори в действие или изпълнение. Второ, протокол от 16.06.2014 г. на Съвета на директорите на БЕХ, с който е взето решение, съгласно което БЕХ в качеството на акционер и в рамките на дадени им от Устава на дружествата правомощия да преустанови възлагане на тръжни процедури в изпълнение на горното писмо.
На 8.07.2014 г. министърът на икономиката и енергетиката е прецизирал указанията си към БЕХ за необходимите действия, свързани с преустановяването на тръжните процедури по отношение на изграждането на газопроводи и сключването на договорите, като е конкретизирано, че компетентността на БЕХ в качеството му на акционер, съобразявайки се с официалното уведомително писмо на Европейската комисия, да предприеме на корпоративно ниво необходими действия съвместно с другия акционер в проектната компания, като се вземе предвид задълженията на страната по междуправителственото споразумение.
Следващият протокол е от 8.07.2014 г. на Съвета на директорите на БЕХ, който е във връзка с писмото от 8.07.2014 г. на Министерството на икономиката за прецизиране на обхвата на решението по протокола. За горните решения е уведомена и проектната компания чрез номинирания от БЕХ изпълнителен член на проектната компания. След това вече господин Коен продължи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не чух обаче, господин Павлов, дали има входирано писмо в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от 31 юли, разпореждане от министър-председателя Орешарски към всички министри за прекратяване на дейностите, защото служебният министър Щонов в една негова изява твърдеше, че това писмо липсва в Министерството на икономиката. Това така ли е, или не? И ако писмото е налично, предприети ли са действия? Ако не е налично, има ли го поне в електронната система на деловодството?
Благодаря.
ЗАМ-МИНИСТЪР АНТОН ПАВЛОВ: Писмо от министър-председател не е входирано в Министерството на икономиката и енергетиката, свързано с негово указание. Няма в деловодната система подобен запис.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, виждате, че нашите гости се опитват да отговарят на въпросите, които им задаваме, но същевременно с това да не издават служебна или търговска тайна. Разбрахме поне, че за първи път има опис на всички документи по „Южен поток“ и предлагам да бъдат дадени в секретната секция на парламента, където всеки народен представител при най-високо ниво на достъп можем да се запознаем. Да не си играем повече на сляпа баба, както някои предишни министри подхождаха по този проект и това не беше добър подход. Но можем да сме много добри и детайлно запознати и на не ги принуждаваме да се колебаят дали да ни отговорят или не на въпросите. Да го вземем, ако искате, като решение на комисията. И това ще бъде изцяло нов подход. Крайно време е този проект да стане поне – и от парламента се очакват ключови решения! – поне ние да сме запознати. Как очаквате да гласуваме, да взимаме важни решения, като не знаем някои от детайлите, или не ги знаем по не официално. Знаем ги от странни източници, за съжаление, уважаеми колеги. Така че нека с решение, ако искате, господин Добрев, да поискаме всички тези документи да бъдат в секретна секция. Знаете, там достъпът е срещу подпис. Всеки народен представител носи отговорност за разгласяване на тази информация евентуално, така че това е комисия, но и го препоръчвам като подход.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, ще подложа на гласуване Вашето предложение. Само ако може да прецизирате кои документи точно имате предвид. Тези от Министерството на икономиката, или тези от икономиката плюс докуемнтация в БЕХ и за какъв период. Защото някак си да им кажем „дайте документи в секретна секция“…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме, че има опис на всички документи. Беше ни казано от господин Коен, мисля, ако не ме лъже паметта, че всички документи по „Южен поток“ са систематизирани в опис, който е даден на министър Петкова, ако мога да повторя горе-долу думите, тоест, същия опис заедно с документите може да бъде даден в секретна секция на парламента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Ясно ли е?
ЖАКЛЕН КОЕН: Може би само да внеса яснота. Става въпрос за документи които касаят БЕХ като акционер. Затова се въздържах от коментар. Касае се само за документи, които касаят БЕХ като акционер в проектната компания. Кореспонденциите на междуправителствено ниво не са достояние на БЕХ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз искам да допълня. Присъединявам се към това предложение, като молбата ми е да не се залита към излишна секретност, защото, както знаем, не всички документи са секретни, няма смисъл всичко да бъде там. Да бъде направено едно първично разделяне. Ако след това е необходимо, с представител на комисията да се уточни кое е секретно, кое не е секретно, а не всичко да се обвива в една мъгла, защото колкото повече мъгла, толкова повече злоупотреби.
А по отношение на документацията на БЕХ, държа на всяка цена също да бъде предоставена. Аз не знам какво означава „търговска тайна“ и докъде се разпростира тази търговска тайна. Не във всички документи имаме цени, примерно. Къде е търговската тайна, след като в крайна сметка ще го плащаме аз и вие? Нещо не мога да разбера, колкото и да звучи елементарно моето съждение.
И един допълнителен въпрос към господин Коен. Как така стана, че след разпореждането на министър-председателя Орешарски за спиране, което, доколкото разбирам, даже не е получено – нали последно това казахте Вие, че такова писмо сте нямали. Но как стана, че няколко дена след това беше увеличен капиталът на БЕХ в съвместното дружество? Под чие разпореждане? Ваше решение ли беше това, или по нечие разпореждане?
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Добрев, не получих отговор на въпроса има ли финансов, сключен ли е договор за приходите?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Винаров, те Ви забравиха явно.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Тези 100 милиона, които взе Първа източна банка за тези 74 дка, кой ще ги плаща? Русия ли ще ги плаща? Ние ли ще ги плащаме?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това не е част от газопровода на българската територия. То е част от „Южен поток“ Транспорт“, но – за допълнение – господин Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, отношенията между България и Русия вече са претърпявали един обрат и това веднага е отишло в Женева в Арбитражния съд. Затова абсолютно подкрепям предложението на господин Димитров, но нека да внесем едно правно становище дали това няма да навреди. Бъдете сигурни, че ако влезем в арбитраж, това веднага ще отиде в руската страна като мотив срещу нас.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз само да допълня. Първо, предлагам процедура наистина да прекратим заседанието. Ако трябва, на закрито заседание да обсъдим някои въпроси, които да получат отговор. Аз съм готов да ги дам. Но, уважаеми колеги, така или иначе, оттук нататък ние трябва да гледаме занапред какво правим с този проект, тъй като вече има множество предложения. Идеята беше, особено на министър-председателя, да имаме единна позиция. За съжаление, не можем да извадим единна позиция. Някои хора лобират отново Турция да получи поредния газопровод, но какво да се прави? Такива хора има и в парламента. Но това го казвам в рамките на шегата. Колеги, сериозно: следващия път предлагам господин Добрев и от финансовите консултанти, от Апортмънт Адвайзърс да дойдат, да представят наистина финансовите модели. На много от въпросите, които задавате, те ще дадат конкретен отговор. Тези хора са си получавали заплащане. Има няколко финансови модела, с които наистина е хубаво да бъдем запознати, макар че вече какво ще ни донесе това аз лично не мога да ви кажа. Оттук нататък трябва да гледаме напред.
Второ, аз съм притеснен – вече тук други носят отговорността за тези документи, които наистина искате да бъдат показани. Дано да не се случи арбитраж, но особено тук вече ще зависи каква кореспонденция е имало, какво ние сме отговаряли на руската страна, дали въобще сме отговаряли и как сме отговаряли. Още повече, някои договори защо са търговска тайна? Защото същият този, примерно, клиент или продавач на газ има различен договор със съседна нам държава или друга и ако това се разгласи какво точно е подписал с нас и какви са параметрите, това наистина дава правно основание евентуално, дано не случи, в съответния арбитраж. Тук БЕХ ще бъде потърпевш. В никакъв случай не искам БЕХ да бъде потърпевш от едно такова желание, може би от любопитство, после да го кажем и да го разкажем пред медиите. Нека да бъдем изключително внимателни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах. Реплика от господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изрично казахме, че цените могат да бъдат изтрити и скрити, защото всички ние знаем, че плащаме най-скъпата газ. Пък в чии интереси и в коя държава ще отиде, в кръга на шегата, в кръга на нешегата – аз в кръга на шегата ще продължа: едно закрито заседание, на което вие да кажете какво знаете, а не да въртите, да мотаете тук. Би трябвало като бивш министър да сте много наясно с всички тези кореспонденции и решения, които са взимани.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Жельо Бойчев първо и после господин Мартин Димитров.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тъй като все пак, господин председател, започнахме една процедура на изслушване с идеята да получим конкретни отговори на редица въпроси, ще си позволя да припомня два от моите въпроси. те първо бяха: какви промени има от общото инвестиционно решение, подписано по Ваше време декември 2012 година досега, тъй като се наслушахме, пак казвам, на много спекулации, че има промени, които са в ущърб на българския интерес и затова бих искал да чуя от управляващите българската енергетика това.
Последният ми въпрос беше кога и какви действия са предприети след изявлението от руска страна за спирането на проекта. Това касае тук редица хипотези, които обсъждаме. И този мой въпрос има съвсем конкретни отговори. Информирали сте общо събрание, акционерите, руска страна, друга страна. Просто предприемани ли са някакви действия, тъй като ние коментираме всякакви неща в момента, но нищо конкретно не излиза като информация от това изслушване и аз съм леко разочарован.
Иначе, господин председател, аз съм готов да подкрепя всяко решение на комисията, което ще даде възможност на господин Димитро ви аргументи на него да обясни как така България печели от нереализацията на „Южен поток“, а Турция, видите ли, губи. Така че моята молба е наистина ако намерим такива мотиви, да ги дадем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще дам възможност да отговорят на Вашите въпроси след процедурата на Мартин Димитров или неговата реплика и след като гласуваме процедурното предложение, което аз ще формулирам, слушайки всички ваши предложения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да ви напомня, не знам дали всички си спомняте, че след като Овчаров беше министър и промени параметрите на договорите за доставка на природен газ, аз ги поисках от него публично и заедно с колеги, разбира се. Той ми отказва достъп дълго време с вашите мотиви за търговска тайна и т.н. Но след дълга полемика и убедителни аргументи от наша страна тези договори отидоха в секретната секция на парламента и всеки народен представител можеше да прочете. От тях аз направих обобщени изводи и знам, и вие знаете, че има лична отговорност, ако някой народен представител се запознае с тези документи и изнесе търговска тайна, той носи лична отговорност и лично може да бъде подведен под отговорност. Така че всеки трябва да си прави сметката да се запознае по подобен начин с тази документация, но след това може да говори обобщено по нея, без да изнася данни, които могат да увредят интереса на България под някаква форма.
Обаче „Южен поток“ от самото начало е сгрешен. Такива доводи трябва да са публични, хора! Това е – надделяващ е общественият интерес! От самото начало не трябваше да има никаква търговска тайна. Виждате, че уважаваните от мен колеги от БСП, когато става въпрос дори да прочетем тези договори, които имайте предвид, господин Симеонов и господин Цочев, че нашите колеги от БСП са ги чели. Те не искат ние да ги прочетем. Те са ги чели. Те са чели всички тези договори. Но когато повдигнем темата ние да ги прочетем, вече не може. Вече е опасно за арбитража, опасно е, вече е търговска тайна, вече е служебна тайна. Тоест, когато те са ги чели, не е проблем. Не е застрашена държавната сигурност, но проблемът е ние да ги прочетем, разбирате ли? Така че аз настоявам, господин Добрев, тези договори, както тогава господин Овчаров, давам ви го за пример, такъв демократ, ваш партиен член, дори него го убедих, и то в няколко телевизионни изяви да предостави на секретната секция на парламента тези договори. Този светъл пример да ви послужи и на вас, да подкрепите, и тези договори да бъдат достъпни.
Всеки депутат персонално, казвам ви, носи отговорност да не разкрива търговска или служебна тайна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване предложението за решение, като изслушвайки всички становища, предлагам писмата и комуникацията с Европейската комисия, която със сигурност няма нищо секретно в нея, да бъдат изпратени явно, както и протоколните решения и всякакви останали решения на принципала на „Български енергиен холдинг”, защото и в тези решения няма нищо тайно. Ако вашите юристи преценят нещо различно, напишете едно становище, мотивирайте се и ги внесете в секретна секция.
За документите, които могат, дори и тези, които не сте сигурни, че представляват служебна тайна, тези, които могат да се третират като нарушаващи интересите на България, ако бъдат разгласени, предлагам да гласуваме да бъдат внесени в секретна секция в деловодството и всеки народен представител, носейки личната си отговорност, както господин Димитров каза, да може да се запознае с тях.
Между другото, доколкото знам, има решение на съда по отношение на надделяващия обществен интерес и цял списък с документи – делото, което заведоха Мартин Димитров и Иван Иванов – получиха списък. Това също може да бъде доуточнено. Така че, подлагам на гласуване тази процедура. Който е за, моля да гласува. Казахме, след преглед от страна на министерството за това кое може да е явно и кое не може да е явно, да ни се предоставят по двата възможни начина.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Искам пак да уточня, да не бъркаме арбитража с решение на Върховния административен съд или което и да е решение на съда в България. Господин Добрев знае много добре, ние двамата сме били на арбитраж за Белене“, че всяко едно решение, всяко едно изказване влиза в доказателства в Арбитражния съд. Аз затова искам да има становище от гледна точка за евентуален бъдещ арбитраж за допустимост.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, разбрахме каква е задачата. Министерството и БЕХ нали разбрахте какво гласуваме? Да. Проведохме гласуването по отношение на „за“ – да довършим процедурата, кой е против, има ли против, въздържали се?
Гласуване: „за“ – 12, „против“ няма, „въздържали се“ – 1.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, единственият наш колега, който със сигурност е чел всички договори, гласува въздържал се.
Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Мога да си представя какво може да се случи на Българския енергиен холдинг и на страната, Мартине, затова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господа, останаха няколко неотговорени въпроси. Ще помоля в рамките на десетина минути, понеже има следваща комисия тук в залата в 16.30 часа, така че, на въпроса на господин Валери Симеонов не беше отговорено, примерно. Защо е направено увеличението на капитала и направено ли е, след като има писмо от 31.07. на премиера Орешарски да се преустановят всякакви дейности и протоколно решение със задължителен характер към акционера Българския енергиен холдинг, доколкото и аз съм чувал за тези документи, господин Стойнев, отменящо протоколното решение на министър Стойнев за увеличение на капитала. И въпросите на господин Жельо Бойчев за това, има ли промяна. Аз мисля, че вие частично отговорихте за това, че имате информация за 4,25, но може би още веднъж да отговорите за първите петнадесет години. Чухме го, господин Бойчев. Може да проверите стенограмата. Вторият въпрос беше - господин Бойчев, да го припомним, за да сме конкретни?
Заповядайте.
ЖАКЛЕН КОЕН: По отношение на въпроса на господин Симеонов, първият входиран в БЕХ документ, който касае увеличението на капитала, е входиран в БЕХ на 11 август 2014 г. в 18.44 часа. Следващите подробности, които касаят договори, може би наистина в закритото заседание.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Кога е внесено увеличението на капитала в съда? Разбрахме кога БЕХ е получил разпореждането на министъра. В колко часа и на коя дата е внесено искането в съда?
ЖАКЛЕН КОЕН: Часа не мога да кажа, но на 12-ти е подадено от адвокатите на дружеството.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С какъв документ, при положение, че към този момент протоколното решение за увеличение на капитала е било отменено?
ЖАКЛЕН КОЕН: Позовават се на стари документи, с които им е бил мандатът. Има кореспонденция, която е част от търговските отношения, която ако бъде преценено по съответния ред, ще ви бъде предоставена.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На останалите въпроси?
ЖАКЛЕН КОЕН: По отношение на свикване на общото събрание, въпрос, който зададе господин Бойчев. След изявлението аз започнах с това, ние нямаме официално уведомление от руска страна на спиране на проекта и по съвет на адвокатите ни, на нашите правни консултанти, не предприемаме действия, които могат да бъдат третирани след това като иницииране на спиране на проекта. И ние не сме убедени, наистина, че този проект е спрял. Просто няма официално уведомление.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последен въпрос, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не е въпрос, а уточнение. Кой е взел решение да не се увеличава капиталът на проектната компания? Това не разбрах само. За господин Щонов говорите. А как той взима решение при положение, че Съветът на директорите не се е събирал и въобще няма уточнено…, на какво основание и как може той да го наложи това?
ЖАКЛЕН КОЕН: В качеството си на принципал на дружеството.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има протокол на общо събрание, на което вие знаете и аз знам, че 100% собственик на капитала е министърът. Протокол на общо събрание, с което вие вдигате капитала.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: То е 50%. Няма решение на проектната компания. Съветът на директорите не се е събирал.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, говорим само за частта, в която е българското акционерно участие и решение на принципала в лицето на министъра за увеличаване или не.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах, това го оставям настрана.
Понеже говорим за тези 4,25, много моля медиите да слушат внимателно. Когато е взимано това решение за тези търмшийт, който е, как да кажа, като временно, докато няма истинско газотранспортно споразумение, за което пита Винаров, мога да му отговоря много неща – този търмшийт спира да действа. А защо, уважаеми дами и господа, е взето това временно решение, за което трябва всички финансови консултанти да кажат дали то въобще по някакъв начин влияе върху финансовия модел. Аз казвам „не“. Защото през 2012 година е трябвало да бъде взето такова решение и когато е подписван протоколът от господин Михаил Андонов за финално инвестиционно решение, господин Добрев, е записано, че българската държава трябва да плати, по-скоро БЕХ да плати на „ГАЗПРОМ“ 70 милиона долара – в протокола след Вашето решение, което взима Министерски съвет, ако не е взето решение за този търмшийт, нека да го покажат, защото аз документите ги имам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тези документи аз ги познавам по-добре от вас. Запознайте се вие по-внимателно, защото ще видите, че това, което казвате, не е така, но вие пък самият потвърдихте, че има подписан търмшийт за 4,25%.

ПО ТОЧКА ТРЕТА:
РАЗНИ

ОГНЯН ВИНАРОВ: Енергийната стратегия, господин Стойнев обеща до края на февруари да я даде. Тази енергийна стратегия министър-председателят Орешарски каза, че ще я даде. Да се разгледа енергийната стратегия на България от Комисията по енергетика. Това е много важен документ. работиха го една година. Къде стана, къде се скри? Много ви моля, кажете и го предайте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Няма внесена такава, господин Винаров. Обещаха ни февруари.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Крият я тая стратегия.
Вторият ми въпрос е: за едно заседание имаме предложение, което е внесено, ще го внесем отново – за промени в Закона за енергетиката от 10 неправителствени организации. Бяха при господин Аталай, знаете го, и на вас съм го изпратил. Моля и това да бъде разгледано, да бъде предвидено като бъдещи заседания за обсъждане.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах, господин Винаров. Колеги, благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 16.30 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/