I. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
II. Разглеждане и обсъждане на :
1. Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-0, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, № 454-02-16, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
3. Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-27, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
4. Проект за решение за въвеждане в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, №454-02-11, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
5. Проект за решение за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“, №454-02-8, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
6. Проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи всички необходими действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества - ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО , прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, №454-02-24, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




ПРОТОКОЛ
№3

На 15 януари 2015 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
I. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
II. Разглеждане и обсъждане на :
1. Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-0, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, № 454-02-16, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
3. Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-27, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
4. Проект за решение за въвеждане в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, №454-02-11, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
5. Проект за решение за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“, №454-02-8, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
6. Проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи всички необходими действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества - ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО , прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, №454-02-24, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги. Гости на днешното заседание са господин Антон Павлов – заместник-министър, господин Димитър Куюмджиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабляването“, Светлана Маринова – началник на отдел „Правен“, Жаклин Коен – изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг, от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране: госпожа Светла Тодорова – председател, Евгения Харитонова, Костадинка Тодорова, Милена Миланова, Илиян Хр. Илиев, Илиян Б. Илиев и Димитър Димитров – всички членове; от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци: Дилян Петров – изпълнителен директор, Маргарита Коркинова – заместник-изпълнителен директор.

ПО ТОЧКА „І“ – Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожа Теменужка Петкова я няма. Тя ми се обади, има срещи с делегацията от САЩ, които продължават и няма да успее днес за блиц контрола, така че, колеги, ще се наложиш да отложим точка „І“ от програмата от дневния ред за днес за следващия път. Ще го подложа формално на гласуване, въпреки че дори и да гласуваме, че остава същият дневен ред, като го няма министъра, няма как да проведем блиц контрола, но подлагам на гласуване отлагането на точка І „Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за следващата комисия. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 12 гласа, „против” 1, „въздържали се” 1.
Точката се отлага за следващия път.

ПО ТОЧКА „ІІ“ - Разглеждане и обсъждане на (шест проекта за решения):

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: 1. Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-0, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.; 2. Проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие, № 454-02-16, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.; 3. Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-27, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.; 4. Проект за решение за въвеждане в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, №454-02-11, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.; 5. Проект за решение за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“, №454-02-8, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.; 6. Проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи всички необходими действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества - ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО , прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата, №454-02-24, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
Предлагам да гласуваме дневния ред. Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред от шест точки, моля да гласува. Който е за?
„За“ - 14 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
Дневният ред е приет.

ПО ТОЧКА 1 - Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-0, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка първа давам думата на вносителите, ако има представител на вносителя, който да представи решението. Молбата ми е да приемем регламент за 3 и 5 минути изказвания, защото имаме много точки в дневния ред. Благодаря предварително.
Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Онзи ден на комисията за контрол на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обсъдихме този въпрос. Подчертавам това, защото една голяма част от членовете на Комисията по енергетика са членове и на другата комисия и това ме улеснява. Ние смятаме, че е абсолютно необходимо налагането на мораториум върху цените, още повече че международната конюнктура е благоприятна. Искам само да напомня, че на международните борси цените на енергоносителите паднаха с повече от 50%. Например, цените на петрола от над 120 долара – на 46 долара за барел. В целия свят падат цените и на природния газ. Това означава, че българските ТЕЦ-ове би трябвало да отчитат намаляване на себестойността на своята продукция. Защо това не е отразено в цените на електро- и топлоенергията, българското общество все още не знае.
Освен това, както неведнъж сме подчертавали, ние смятаме, че повишаването на цената на тока с 10% при новото правителство е спекулативно и почива на фалшиви, умишлено раздули разходи на трите ЕРП-та, което се доказва и от поредния независим одит, който беше публикуван на 19 май миналата година. Затова аз призовавам да осигурим необходимата социална сигурност на българските домакинства, да наложим мораториум, който би дал и сигурност, и възможност на българските бизнеси да планират разходите си до 30 юни тази година, като възложим на Министерския съвет на Република България да проведе тази политика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Предлагам Министерство на енергетиката да вземе отношение, ако желае, по проекта за решение, след което – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - по точка първа.
АНТОН ПАВЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, относно предложението за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията считам, че на този етап обсъждането на подобно решение относно функционирането на енергийната система на да доведе до необходимия ефект и желание, което изразяват групата народни представители, от една страна. От друга страна, знаете, че компетенциите по въпросите за определяне на цените на електро- и топлоенергията и природния газ са компетенции на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за краткия отговор. Има думата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Ние също считаме, че целевото регулиране в енергетиката, така, както е аргументирано в Закона за енергетиката, е правомощие на комисията. Не ми е известно да има процедура, механизъм, закон или някаква друга база, която да даде възможност на правителството или на парламента да взима такова решение. Мисля, че парламентът би нарушил закона в България, ако приеме такова решение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Имат думата колегите народни представители. Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние в момента разглеждаме втори път тези точки, тези предложения на „Атака“ – говоря за част от хората тук, - тъй като сме членове на Комисията за контрол върху дейността на ДКЕВР. Онзи ден тези въпроси бяха разгледани и ясно беше обяснено както в становището на Министерски съвет, така и на живо на всички присъстващи журналисти, граждани и на госпожица Ташева, че няма как това да стане, тъй като тяхното искане противоречи на българския закон. Българският законът определя, че въпросите, свързани с ценообразуване и т.н., са единствено в правомощията на независимия орган ДКЕВР. В момента се чувствам като идиот, защото още веднъж същите тези аргументи трябва да си ги повтаряме. Аз се обръщам и апелирам към колегите от „Атака“: защо не ги изтеглите тези въпроси, въобще да не ги дъвчем? Вече веднъж ги коментирахме. Няма как въобще да минат нито на комисия, нито в Народното събрание, защото противоречат на българските закони. Какво искате от нас? Да гласуваме против закона ли? Или да ви го повтаряме 25 пъти или колкото пъти сте го написали това? Да, красиво е, ясно е, че имат ясна, категорична, популистка насока тези предложения, които правите, само че няма как да стане, ако искаме да спазваме закона. Извинявайте, господин Добрев, но позволете ми леко процедурно отклонение да направя. Не виждам защо ще поставяте тези въпроси на представителите на Министерството на енергетиката, на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като те ви отговарят едно и също. Същата тази идиотска процедура сега трябва да я изговорим още шест-седем пъти ли? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Симеонов. Думата има Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Освен по мотивите, които господин Симеонов изтъкна, исках да взема отношение по въпроса относно падането на цената на горивата и себестойността на електрическия ток, който произвеждат централите в България. за съжаление, в България нямаме газова централа, разбира се, освен когенерациите, като „Топлофикация София“ примерно, тоест те не влияят съществено върху цената на тока. Другите са въглищни централи. „АЕЦ Козлодуй“ има протокол за намаляване на цената с повече от 2%, само че той е от 2015 г. Проблемът е, че там дори и с това 2-процентово намаляване на цената на ядрено гориво няма да въздейства върху цената на регулиране на пазара, защото регулаторът е приел такава цена, че той е доста под себестойността на продукцията. Така че цената на горивата в световен мащаб, разбира се, влияе върху цената на газа, защото там, мисля, два вида газьол влизаха във формулата, но тя ще повлияе на топлинната енергия и съответно на тези дружества, които са газифицирани и произвеждат на база газ – говоря за химическата индустрия, така че няма да повлияе върху цената на тока, за съжаление. Това е само моят коментар.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, кратките становища на министерството и на ДКЕВР аз ще се опитам да бъда кратък. Налагането на мораториум върху цените на електро- и топлоенергията неминуемо веднага ще доведе до фалит на държавните енергийни предприятия „Национална електрическа компания” ЕАД, „ЕСО“ и „ЕРП“, които в момента регистрират и без това значителни загуби.
Аз мога да обоснова всички неща по веригата производство – генерация – доставка на електроенергия и консумация, обаче мисля, че това не е необходимо и се обръщам към представителите на Министерството на енергетиката, с което им пожелавам успешна работа през настоящата година с молба да видят в техните архиви на 30 декември 2013 г. има внесен тригодишен план за финансова стабилизация на сектор „Енергетика“, предложение за създаване на Министерство на енергетиката – нещо, което беше категорично отхвърлено тогава, но, както виждам, има Министерство на енергетиката. Нарича се План „16 мерки до 2016“. Сега мога да му добавя още една - аз бях председател на тази комисия, да стане „17 мерки до 2017“. Можем за три години да оправим финансовото състояние и да сложим енергетиката на релси.
В края на месец март има внесен проект за енергийна стратегия, която предишното правителство реши, че не бива да я постави на обществено обсъждане. Има триста работни страници, работни доклади (това не е стратегията, тя е от 53 страници), от които една работна група при вас може за много кратък срок да я актуализира, да се види за какво става дума и тогава да бъде обсъдена, естествено, на обществено обсъждане и да бъде внесена в парламента за приемане. Там се третира въпросът за цени, за енергийна борса, за либерализация на пазара и всички неща ги има като компоненти. Просто не искам да губя времето на уважаемата комисия и на вас като наши гости. Това искам да предложа на Министерство на енергетиката, да ви припомня. Ако не ги намерите, се обърнете към мене. Аз ще ви ги дам всичките материали. Тук в момента в тази зала има четирима човека от 16-членната комисия, 8 от които бяха държавни служители. Четири бяха от вашето Министерство на икономиката и енергетиката, предишното. Но ако някой се е опитал да ги скрие, аз ще ви ги дам надлежно, за да може да работите по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Цочев. Други колеги народни представители? Не виждам. Ако може гостите, в две-три минути, защото са много и точките са много.
Господин Митовски.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: От гражданските организации съм. Сега изпадаме в едно такова положение, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е нещо като съдебната система, напълно независима, никой не може да му влияе, той може да прави каквото си иска. Ако погледнем Закона за енергетиката, който действа в момента, той говори нещо друго – че те са колегиален орган, а по Закона за администрацията всички комисии са колегиален орган на Министерския съвет. Те се назначават от министъра и се отчитат всяка година пред него. Така че Министерският съвет носи отговорност за цялата му дейност и просто той има всички права да каже: „Настояваме, изпълнете закона“, защото има явни нарушения; Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не иска да изпълни закона. С това завършвам.
Малко за цената, понеже всички казвате „няма резерви“. Аз не за първи път го казвам: има един договор за функциониране на Европейския съюз, в глава „Конкуренция“ ясно е записано, че договори, които ограничават конкуренцията, които поставят едни предприятия в по-благоприятно положение, когато има подялба на пазари, че тези договори са нищожни от възникването си и че са държавна помощ. Има един друг член, който казва, че ние не можем нито да приемем, нито да запазим такива договори. С една дума, тези всички дългосрочни договори са нищожни и са държавна помощ.
Най-хубавото е, че в Закона за енергетиката има един текст, който казва, че правомощията на ДКЕВР е да предоговори цените на всички дългосрочни договори, които противоречат на европейското право. Говорим само за цените. Така че, има достатъчно резерви. Предишният ДКЕВР тръгна по този път. Той затова беше сменен, затова, че не прави одит. И точно тук са резервите. Народното събрание е висшият орган. Той може да вземе решение да се разгледа възможно ли е това да стане, за да не се вдигат цените. Ето го резерва. Има неизпълнение на договора за функциониране на Европейския съюз. Нали всички казваме, че спазваме стриктно закона и дори европейското право.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Има думата колегата народен представител.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз, макар и да не съм член на тази комисия, ще взема отношение относно следното. Господин Симеонов е прав, ние не искаме да нарушаваме закона, но за да не го превръщаме в идиот, само за да поясня, че Министерски съвет, доколкото съм запознат в момента, назначава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, докато не я направите съответно да бъде избирана от Народното събрание. Дотогава – има един доклад от октомври месец 2014 година на Световната банка в сектор „Енергетика“, където е записано, че ДКЕВР не е достатъчно самостоятелен орган, ако не греша.
Колкото за цената, в момента даже това правителство ни улеснява изключително много, тъй като аз попитах заместник министър-председателя Томислав Дончев относно това дали ще предоговори условията с ТЕЦ „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“, където са големите суми и големите покупки от страна на „Национална електрическа компания” ЕАД на електроенергията. Аз имам положителен такъв отговор и именно това, според мен, може да доведе до замразяване на цената на тока към момента.
Другото, ако не се лъжа, 16% е квотата на зелена енергия, която ние трябва да изпълним към 2020 г. от Европейската комисия и Европейския съюз. Ако не се лъжа, ние вече сме я изпълнили. Преспокойно това нещо може да бъде преструктурирано и вътре в микса и тази излишна зелена енергия, която в момента се потребява, тя е на преференциални цени, - което знаете много по-добре от мен – да излезе на свободния пазар за се търгува. Това са неща, които могат да бъдат направени. Може да се вземе едно решение и тук и председателката на ДКЕВР може да каже това – дали те имат желанието и волята да го постигнат. Според нас, това са част от мерките.
Да, когенерациите са малка част, действително, които работят с газ и газта в момента също е поевтиняла. Разбирате сами, както и ние всички много до бре разбираме, че не можем да оставим "НЕК" да фалира като цяло - все пак е обект на национална сигурност, но не може да оставим и българското общество да фалира - и то е обект на национална сигурност. Те там са цяла хазна.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Симеонов, ще Ви дам думата за реплика. Това, което казахте, е тема за предложение между първо и второ четене в Закона за енергетиката, така че можете спокойно да ги направите. Четиринадесетдневен срок е, днес започна да тече. Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Призовавам всички да се придържат към дневния ред и да говорят по същество по предложените проекторешения, които обсъждаме. Чета: „Решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията. Аз ви обръщам внимание върху това – Народното събрание не може да налага на ДКЕВР взимането на решение за ограничаване за мораториум върху цените на тока. Това ви го казах в първото изказване. Вие го знаете много добре и го потвърдихте. Самият факт, че Вашият подпис в списъка на вносителите свенливо е положен на последно място означава, че Вие сте наясно с безумието на това предложение. А тези обяснения, които ги правите, би било добре да ги обясните на основния вносител господин Волен Сидеров, че вкарването на такова предложение за такъв законопроект всъщност не е нищо друго, освен най-обикновен популизъм и е в противоречие на действащия в момента закон. Съжалявам, че се повтарям.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте. Господин Винаров и преминаваме към гласуване.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема комисия, уважаеми представители на министерството и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, от името на Българския енергиен форум, Движение за енергийна зависимост и Граждански контрол внесохме на 3 декември предложение до министър-председателя и до Вас, господин председател за това, че трябва да се предоговорят цените на природния газ. В този смисъл те ще бъдат предоговорени, но се отлага и ние не действаме по това, което трябва да свършим, тъй като - трябва да коригирам тук това изказване – когенерацията 31 централи работят на природен газ. Това е суровината на тези централи.
В този смисъл предложението за замразяване или мораториум върху цените е нецелесъобразно, защото има резерви, които и председателят на ДКЕВР ги е заявил, а и министерството също ги публикува че са изработили цяла програма за намаляване, камо ли за увеличаване на цените. Това са последните информации и публикации. Резервите са налице и следва да се предприемат съответните мерки. Също така Европейската комисия даде доклад, повечето от депутатите и от министерството го знаете, за състоянието на българската енергетика и на Световната банка. Там има мероприятия, които трябва да се последва. Затова, като последно, ви предлагам, тъй като там също се говори за енергийна мафия, има тежки думи по отношение на контрола и състоянието на българската енергетика, ви предлагам на комисията от името на Гражданското общество да поканите главния прокурор, тъй като има пет досъдебни производства за корупцията и престъпленията в енергетиката. Да го поканите, да го изслушат тук депутатите, да чуе гражданското общество какви мерки се взимат затова, защото там цифрите са много големи. Знаете, че в доклада на Световната банка се казва, че 25 милиарда е тегобата в енергетиката. Това нещо трябва да се спре, да се оздрави държавната структура и да не се увеличават цените и да се даде глътка въздух и на бизнеса, защото с природен газ работят всичките торови заводи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Винаров. Последно отношение беше заявено тук.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ („ВАН МАЙКЪЛС НЮ ТЕХНОЛОДЖИ КЪМПАНИ“, САЩ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми присъстващи, бих желал да обърна внимание, че специално по отношение на коментара за националните закони, че европейското законодателство е над националното законодателство и с директно приложение, съгласно отдела „Ван Генд ен Лос“ и „КОСТА СРЕЩУ ЕNEL“, така че националните закони, които сме „изобретили“ нямат никаква правна стойност и е материално отговорен дори парламентът, съгласно европейското право, включително ДКЕВР, включително всеки държавен и общински орган, който му нарушава европейското законодателство.
По отношение на цените бих искал да ви обърна внимание, че в момента цените са точно колкото във Франция: 0, 092 евро на киловатчас, тоест, 18 стотинки във Франция. В Полша са също толкова. Така че цените по абсолютна стойност не е вярно, не отговаря на обективната истина, че цените са най-ниските в Европа.
Цените са определени като горна граница от Европейската комисия и Европейския съюз, тогава Европейската общност, съгласно Енергийната стратегия от 2002 г.
През 2005 г. трябваше да бъде отворен пазарът, съгласно Втория енергиен пакет и съгласно тази конкуренция на енергийния пазар, съгласно приложение А на директива 2003/54 ЕО за електроенергиен пазар и 2003/55 ЕО за газов пазар, който сте подписали с Международната банка за възстановяване и развитие, част от Световната банка, щеше да стабилизира цената около 4,1 щатски цента, прието от Народното събрание, което до момента не се изпълнява. Затова има стартирана наказателна процедура.
Стартирана е наказателна процедура по Третия енергиен пакет, която България заобиколи, като призна по две дела С 203, С 253 от 2013 г., че ще изпълнява Третия енергиен пакет. Имаме писмо от Министерски съвет и, за съжаление, до момента не се изпълнява. Нарушени са правните норми на Европейския съюз, които са императивни, в областта на защита на потребителите с индивидуални договори от 2004 г., Втория енергиен пакет и правните норми по отношение на конкуренцията – регламент 1 от 2003 г., което е вторична европейско законодателство и дори първичното по чл. 101, чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз господин Винаров обърна внимание, че чл. 106, чл. 107 за непозволена държавна помощ, която подлежи на връщане. Така че енергийните дружества имат да връщат пари на потребителите и на държавата.
Отделно съм внесъл документ за нищожност на иска на „EVN“ от 1,2 млрд. лева в Ню Йорк Каунки Корт. Така че същото важи за "ЧЕЗ". Две решения на съда в Люксембург, две решения на световните арбитражни съдилища.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за становището. Заповядайте.
МАКАРИЙ НОВЕВ: Както каза господин Аталай, той ме нарече доайенът на българската енергетика. Предполагам, че не се отмятате, господин Аталай. Господин Добрев, накратко, имам толкова отговори, колкото никой от присъстващите въпроси не може да ми зададе.
Второ, ако реша, аз мога да ви върна цените на електрическата енергия с 3-4 ценови решения назад.
Трето, всички цени на производителите на електрическа енергия са фалшиви. Откъде идва фалшът? Фалшът идва, като се започне, господин Николов, от атомната енергетика започва фалша и свършва до „Мариците“.
Следващото, всички видове шахматни трикове в цените, са таблирани, уточнени и, както се казва, са в състояние да бъдат поднесени в подходяща форма и при първа възможност – дайте ми възможност, сега работя със седем таблици – да докладвам на комисията, за да вземете решение, което решение рано или късно някой ще го вземе, но не може да минете през специфичния разход на гориво за един киловатчас, респективно за топлинна енергия. Не искам да ви притеснявам повече. Контролният пакет по всички тези въпроси е при мен. Сигурно е и при някой друг, но той няма възможност да седне на тази маса и благодарение на моя колега, адвокат Данчо Стоянов, който ми подсказва, че съм доайенът, тоест, от 1955 г. в енергетиката, аз си предлагам услугите да направите, както се казва, да върнете нещата реално там, където са. Иначе за елементарните трикове за ЕРП-тата всеки ги знае. Най-големият елементарен трик, това са технологическите разходи на електрическа енергия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за становището. Нашите експерти в комисията са тук – Деян Иванов, Емил Горанов. Предлагам след комисията да се свържете с тях, да дадете своите идеи и да внесете становище, ако желаете, и писмено. Предлагам да преминем към гласуване. Който е за приемането на проекта за решение, моля да гласува.
„За“ - 1 глас, „против” 11, „въздържали се” 2.
Точка първа не се приема.

ПО ТОЧКА ВТОРА – Проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на Министерство на енергетиката и след това на БЕХ.
АНТОН ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, становището на Министерство на енергетиката по това предложение е следното. Предложеният проект за решение на Народното събрание предвижда задължения на Министерския съвет да набележи, предприема и осъществи система от мерки, които съобразно Конституцията на Република България, законодателството и правовия ред, трите електроразпределителни дружества да бъдат преобразувани в дружества с преобладаващо държавно участие в собствеността им. евентуалното преобразуване на трите електроразпределителни дружества не може да се извърши с принуда и зависи единствено от свободната воля на управителните им органи по реда на Търговския закон.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Искате ли да вземете отношение от „Български енергиен холдинг”?
ЖАКЛИН КОЕН: Уважаеми дами и господа, както се спомена тук, ние живеем в законова държава и единственият път за уреждане на търговски взаимоотношения това са договорните, тоест ако някое от дружествата реши да си продава техния дял, ние бихме могли да започнем разговори, нищо повече. Няма как да ги принудим да си продадат техния дял.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на народните представители. Започваме с господин Александров. Той първи пожела да вземе думата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: благодаря, господин председател. Аз искам да взема думата повече за едно уточнение, тъй като, доколкото ми е известно, всяко едно от електроразпределителните дружества притежава по три дружества. Едното от тях е ЕАД, или еднолично акционерно дружество, според законодателството, а другото е АД, което значи, че то оперира на фондовата борса с акции, ако не се лъжа. По същия начин мисля, че 33-те процента, които бяха миноритарният дял на държавата преди години, беше продаден по този начин. Преобразуването на дружествата с преобладаващо държавно участие също може да бъде извършвано и на пазарен принцип на базата на изкупуване на такива акции, включително има такива примери в Европейския съюз и даже с договаряне или с чисто пазарни методи. Това ми е повече като въпрос към министерството, те по този начин дали са мислили в тази ниша.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Желев, заповядайте.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Това не е така. „EVN“ e разделено на: „EVN България Електроснабдяване“ ЕООД и „EVN България Електро-разпределение“ ЕАД.
"ЧЕЗ" е разпределено на: "ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД.
Съответно, „ЕНЕРГО-ПРО“ е разпределено на: „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. Смятам, че „Златни пясъци“ не ви интересува, но не са по три и не са ЕАД-та или АД-та. По две са. В едното са само ЕАД-та, а другите са АД-та.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Други народни представители? Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Мога само да добавя, че философията на това предложение почива върху двата одита от 2010 г. и 2013 г., които констатираха груби нарушения на лицензионните договори на тези дружества. По-нататък в подточка 6 ще стане дума за това, но те са преплетени, както виждате, взаимообвързани са нашите проекторешения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: (За протокола: ВАН МАЙКЪЛС НЮ ТЕХНОЛОДЖИ КЪМПАНИ“, САЩ): В САЩ е регистрирана кампанията. Уважаеми господин председател, бих искал да обърна внимание, че дружествата, ЕРП-тата са закупили под пазарната цена активите на предприятията. Две трети са ги закупили на приблизително една трета, по-точно им е подарена, което е недопустима държавна помощ и понеже в съобщенията на Съвета на Европейския съюз пише за капацитета на държавната администрация, бих препоръчан и на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката да си прочетат член 351, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, където пише, че всички договори, включително преди влизането в Европейския съюз, които осъщетвяват непозволена държавна помощ, следва да се ревизират и да се върнат назад, включително и за ГАЗ ПРОМ. Така че, договорите трябва да са beck назад, както се казва на английски, и фактически държавата е мажоритарен собственик в тези дружества. Така се оказва.
Ще допълня госпожа Ташева. Просто в България хората са много прибързани, припрени и правят много грешки. За да бъдем по-прецизни, да ви обясня, че в доклада на ДАНС от 2009 година енергийни акули крият данъци“ е публикувано във вестник „СТАНДАРТ“ на 6.11.2009 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще Ви прекъсна, трите минути минаха, за втори път Ви давам думата, не спазвате регламента, говорите не по темата. Отнемам Ви думата и преминаваме към гласуване.
Който е за точка втора, моля да гласува.
Мисля, че чухме едно становище от гражданските организации, и то дори не беше по темата. Така че, ще вземете думата по някоя от следващите точки.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Моята мисъл е такава: много хора не знаят историята на тази приватизация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Темата тук не е историята на приватизацията. Темата е законно ли е това решение или не е законно.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Това е темата, защото те са подарени и са извършвани в нарушение на Конституцията без пазарна оценка. Имаме тук документ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Какво е Вашето становище. Кажете си становището.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Моето становище е, че след като им се отнеме лиценза, държавата да закупи минимум 51%.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за становището.
Преминаваме към гласуване.
Който е за точка 2, моля да гласува.
„За“ - 1 глас, „против” 10, „въздържали се” 3.
Не е прието решението.

ПО ТОЧКА ТРЕТА – Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на енергетиката има думата.
АНТОН ПАВЛОВ: Нямаме отношение към тази точка. Предлагам Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ако иска да вземе отношение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране имате да добавите нещо, по-различно от това, което чухме в точка 1, защото точка 1 и точка 3 до голяма степен си приличат. Нямате какво да добавите. Давам думата на народните представители. Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз само да поясня защо не са еднакви, защото преди малко имаше и такова мнение, че точки 1 и 3 били едни и същи. Едното е за замразяване на цените, тоест, мораториумът представлява замразяване към днешна дата, или, както беше описано в точка 1, към датата на приемането на решението. Точка 3 е за регулация, тоест, това, което ние искаме, е връщането на ДКЕВР да възприема решение, с което да върне цените към дата 30.06.2014 г., именно преди прочутото увеличение от 10%. Това е съществената разлика между двете неща. Действително по същество те се различават.
Предполагам, че тук аргументацията ще бъде като в първото, че с нарочно решение на Народното събрание не може да се вменява функция на независим регулаторен орган. Но пак ще ви подчертая, че този независим регулаторен орган се назначава от Министерски съвет. Това е едно от нещата. Другото вече смятам, че ги изговорихме повечето от нещата, които са свързани с цените и това до каква степен би повлияло и как би повлияло.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други народни представители? Не виждам да желаят да се включат в дебата. Заявихте желание за коментар. Заповядайте. Представете се за протокола.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Адвокат съм, от Гражданската квота съм. Относно исканото от „Атака“ смятам, че е основателно и ще ви кажа само накратко основанието ми за това нещо.
Съгласно Третия енергиен пакет, който ние сме изостанали, от 3 март 2011 г., България трябва да има либерализация на енергийния пазар. Ако имаше такава либерализация на пазара, ако си погледнете хубаво цените, ще видите, че мощностите, които са под 80 лв. на мегаватчаса, са достатъчни да покрият вътрешното потребление на страната, а в същото време с тази регулация, която вие правите, давате възможност цените да бъдат от три до седем пъти по-големи. В Чий интерес работите, господа? Във всеки случай не в интереса на българския народ, а в интереса на тези, които стоят зад тези нискоефективни, повтарям, нискоефективни мощности, с които вие товарите българските граждани. Във всеки случай, ако си погледнете изборите, ще видите, че вие не сте извадка от национално представените български граждани, тъй като над 70 % казаха „не“ на всички партии. Така че ако искате малко да поработите за България, вземете и се стегнете и поработете, защото малко ви о стана.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за становището. Заповядайте.
МАДЛЕН КИРЧЕВА („Гражданско сдружение за защита правата на гражданите и държавата“): Аз не по точка 3, а по точка 2 бих искала да кажа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съжалявам, но по точка 2 разискванията минаха.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Само като аргумент. Преди два дни тук заседава Комисията в същата зала за надзора над Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тук по доклада на ДКЕВР стана известно на нас, гражданите, че 800 милиона е над лимитираната печалба, осъществена от електроразпределителните дружества. Ако ние не си възстановим тези надвзети средства, това означава, че правим непозволена държавна помощ. Това означава, че се позволява да се ограбва българското гражданство. Именно с тези средства, които държавата е длъжна да си възстанови в бюджета, може да се отиде на закупуване на акции, а да не говорим за това, че никой не се допита до суверена, а си присвои в нарушение на ал. 3 от чл. 1 на Конституцията. Присвоен е народният суверенитет от Ваши предшественици, господин Добрев. Вашите предшественици, които без да ни попитат нас, приватизираха електроразпределителните дружества.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за становището. Преминаваме към гласуване. Който е за точка 3, моля да гласува. /Към Георги Найденов/ Дадох Ви възможност и на първа, и на втора точка; Вие се представихте като представител на фирма, а ние не изслушваме фирми в Народното събрание, изслушваме представители на граждански организации, представители на браншови организации. Частната фирма е заинтересована може би от определен частен интерес. Така че преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 2 гласа, „против” 10, „въздържали се” 2.
Предложението по точка 3 не се прие.
Преминаваме към

ТОЧКА ЧЕТВЪРТА – Проект за Решение в въвеждане в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй“

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на Министерство на енергетиката.
АНТОН ПАВЛОВ: Благодаря, господин председател. В отговор на внесения проект за решение за въвеждане в експлоатация на 3 и 4 блок на „АЕЦ Козлодуй“ становището на Министерството на енергетиката е следното. Съгласно чл. 30, т. 1 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, се определя, че България има свои ангажименти, които са следните: Преди 2003 г. окончателно да спре от експлоатация блок 1 и 2 на „АЕЦ Козлодуй“ и се обвързва за последващо окончателно спиране и извеждане от експлоатация на блок 3 и 4 през 2006 г. Договорът е ратифициран със закон, приет от 39-ото Народно събрание на 11 май 2005 година.
Неспазването на задълженията на страната ни по договори попада в обхвата на чл. 260 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Според него Европейската комисия може да сезира Съвета на Европейския съюз, като се посочи размер на фиксирана парична сума или принудителна парична мярка, която държавата членка трябва да заплати.
За България освен налагането на периодична имуществена санкция, която обикновено е в размер на хиляди евро на ден, до възстановяване на изпълнението на задълженията по Договора за присъединяване, такава стъпка може да доведе до изискване за възстановяване обратно на средствата, предоставени от Европейския съюз във връзка с ранното извеждане от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ Козлодуй“ по програма ФАР от Договора за присъединяване и по Регламент 647 от 2010 г. на Съвета на Европейския съюз, която е на обща стойност не по-малко от 810 милиона евро. Конкретна информация относно тези суми, след като свърша с изказването, господин Дилян Петров ще добави като информация.
Едно решение за повторно пускане в експлоатация на блокове 3 и 4 незабавно ще доведе до горепосочените санкции от страна на Европейската комисия, която страната ни не може да си позволи в следващия момент да поеме.
В допълнение бих искал да припомня, че проектният срок на експлоатация на блок 3 изтече през 2010 г., а на блок 4 – през 2012 година. Една процедура по издаване на нови лицензи за експлоатация ще е свързана с ново обследване на блоковете и изпълнение на програми за модернизация, които биха отнели минимум шест години.
Бих искал също така да отбележа, че не е правена икономическа и финансова оценка на евентуално изпълнение на тези програми, а те изискват сериозно финансиране, което също няма да бъде осигурено от държавата или то „АЕЦ Козлодуй“.
На основание на гореизложеното считаме, че приемането на предложението на господин Волен Сидеров и група народни представители е неприемливо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Български енергиен холдинг” нямат отношение към тази тема и затова няма да ги питам. Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ – вашето становище? Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Съжалявам, господин Петров. Искам само да напомня, че още в миналото Народно събрание Комисията по енергетика взе решение по наше предложение, Вие, господин Петров, да предоставите доклад за това, как сте усвоили първи и втори реактор и как смятате да установите трети и четвърти реактор. Всеки един ядрен реактор си има свое стопанство. Там имаше, ако щете, резервни системи за сигурност, които не са пипнати, на кого ги продадохте, на кои фирми? Кое нарязахте на скрап и т.н.? Такъв доклад не беше представен. Аз съм против това, ДП „РАО“ да дава аргументи срещу нашето законово предложение, тъй като ДП „РАО“ не е изпълнило решение на Комисията по енергетика на миналия парламент. Ние не знаем какво става с тези изключително скъпи и чувствителни технологии. На Близкия Изток ли ги продадохте, на някоя руска частна фирма ли? И сега ние ще стоим тук и ще слушаме как Вие ни учите.
Искам да напомня също така, че има становище в отговор на писмо, подадено от евродепутати на „Атака“, в което се казва, че Европейската комисия никога не е поставяла условие за присъединяването на България към Европейския съюз България сама да ликвидира четирите си малки реактори. Защото има маса други примери в Европа. Например, в АЕЦ „ПАКШ“ в Унгария същите малки реактори по 440 мегавата работят и до ден днешен!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Ташева. Давам думата на господин Дилян Петров да отговори на въпросите на госпожа Ташева и да даде своето становище по точка 4.
ДИЛЯН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ подаде такъв доклад и ние ще го покажем, през принципала на Министерство на енергетиката и дава такива до клади ежемесечно на самото министерство. Като предприятие функциите му са извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци на територията на цялата държава и в частност на площадката на „АЕЦ Козлодуй“. Защо не могат? Аз не искам да съм дългословен. Нашето становище е, че тези блокове не могат да се пуснат по една проста причина, вече не могат да се пуснат: изтекъл е техният технически ресурс. Ако оттук нататък тръгнем да връщаме нещата назад, към момента, в който трябва да ги пускаме, им изтича и удълженият срок на ресурс 2020 г. Така че, както каза и заместник-министърът, въпрос е на технико-икономически параметри и ДП „РАО“ няма никаква вина, че са му възложени тези функции. То си изпълнява функциите по предназначение, по специални програми и по договор с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Народните представители – госпожа Ташева, след това господин Таско Ерменков. Всички народни представители искат да се изкажат. Един по един ще ви давам думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Петров, правилно ли разбрах, че Вие все пак сте изготвили такъв доклад. Вие трябваше да го представите в комисията, ако паметта не ми изменя, трябва да проверя в стенограмата, с която в момента не разполагам, но вие трябваше да го представите в края на месец април миналата година. правилно ли разбирам, че сте го представили през Министерството на енергетиката и какво точно означава това? Аз да ходя да го търся из министерството ли?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, предполагам, може да попитаме с парламентарен въпрос към министъра и да поискате този доклад, но все пак да потвърди още веднъж Дилян Петров дали го е представил.
ДИЛЯН ПЕТРОВ: Да, направихме такъв доклад и го внесохме. В края на краищата, ние си имаме принципал, ние не можем да раздаваме доклади.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да внасяте доклади в Народното събрание, така е.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам един уточняващ въпрос, защото тук прозвуча интересно, искам да имаме пълна яснота по нещата. Един ядрен реактор не е един автомобил, който като му свърши бензина, да го сложил на трупчета и го заредиш, може да тръгне, да започне да работи веднага, пък и автомобилът не може да тръгне така, знаете много добре. Пак да повторим, ако сега изведнъж вземем решение, че ще ги въвеждаме в експлоатация 3 и 4 реактор, колко време практически е необходимо за работата им да влязат в експлоатация? Знам какъв е отговорът, но искам на всички да им стане ясно защо това не може да се случи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Петров, доколкото чух, шест години, сега е 2015 година, стават в 2021 г.?
ДИЛЯН ПЕТРОВ: Знаете, че към момента е приет ОВОС за извеждане от експлоатация. Минималният срок за нов ОВОС са три години. Минималният срок за разглеждане на документи за лицензия са девет месеца, а минималният срок за ремонт на тези блокове по статистика е минимум осем месеца, и със зареждане с гориво, доставка на гориво, договор за гориво – още две години. Даже може би и шест години ще са малко. А техният удължен ресурс свършва 2020 година. Удължен ресурс!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Мисля, че стана съвсем ясно. Господин Цочев?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тази тема за мен е много чувствителна. Някои хора знаят, че 1995 г. аз водих неистови битки с Г-7 след политически демарш, връчен ми без да имам мандат от правителството. В 18-та горивна кампания на първи и на втори реактор на АЕЦ „Козлодуй“ не бяха спрени, не бяха изведени от експлоатация. Така че, към коректния доклад на „РАО“ искам да коригирате последното изречение: не е от 1995 г. политиците, а от 1997 година, тъй като аз тогава, без да имам мандат на правителството и на Народното събрание, което имаше комфорта след 1997 г. – правителствата на Иван Костов и на цар Симеон – се преборих и не затворих, въпреки политическия демарш на групата на седемте големи държави след технически анализ, който извършихме. Това можеше да бъде извършено по същия начин и за 3 и 4 реактор на „АЕЦ Козлодуй“. Жалко, че тези реактори бяха затворени под политически натиск с цел едно условие – влизане в Европейския съюз, а не бяха направени условия, с които бихме могли да влезем без да ни налагат този политически натиск.
След това емоционално изказване казвам: за съжаление, съм съгласен напълно с колегите от Министерството на енергетиката и „РАО“, тъй като и моите разчети сочат, че лиценз и всичките останали технически параметри са необходими пет години – не шест, а пет могат да станат, за да влязат. Ресурсът действително изтича 2020 г., така че, за съжаление, въпросът беше актуален 2003 г.; вече не е актуален.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Валентин Николов. След това – господин Мартин Димитров.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, гости, аз за първи път може би ще имам съгласие заедно с колегите от „Атака“ във връзка с това, че извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок беше направено в ущърб на българските граждани и въобще не по налагащи причини от Европейския съюз, както се потвърди от Европейския парламент, мисля, че тогава беше господин Стоянов. През 2012 г., говорейки с главния инженер на 3 и 4 блок господин Рашо Първанов го питах чисто технически и технологично можем ли да пуснем 3 и 4 блок. Той ми каза, че трябват 1 милион евро и една година, разбира се, нарушавайки всички закони на Република България – Закона за безопасно използване на ядрената енергия и т.н. Това беше 2012 г., преди още да прехвърлим 3 и 4 блок с постановление на Министерски съвет към ДП „РАО“.
Аз също съм на мнение, че, за съжаление на база на обстоятелствата, които имаме, това вече е невъзможно да се случи. Ще струва страшно много пари, повече, отколкото те ще могат да възстановят, да не казвам за политическите последици. Така че, за съжаление, ще трябва да гласувам против.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Николов. Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, както е казал мъдрият български народ, да не се окаже така, че изпускайки питомното, да гоним после дивото, защото днес гоним дивото, а питомното е удължаване на живота на 5 и 6 блок на „Козлодуй“. Аз разполагам с един анализ, по който смятам да задам блиц въпрос следващата седмица към Министерството на енергетиката и отсега искам да ги подготвя, за да могат да отговорят много конкретно – дали план-графикът за удължаване на ресурса на 5 и 6 блок на „Козлодуй“ дали се изпълнява както трябва, дали има пропуски, защото в анализите, с които аз разполагам, са посочени такива. Посочени са съществени пропуски.
Това, което мен ме е страх, е да не би утре да се окаже, че занимавайки се с подобни въпроси, които са нерешими, всъщност не е свършена важната работа или дали някой иска отклонявайки вниманието от основните въпроси, да не бъде свършена актуалната за днес работа за тази комисия и за това правителство, която е безалтернативна. Ако някой допусне грешка и това попречи за удължаване на ресурса на 5 и 6 блок на „Козлодуй“, това наистина ще бъде национално предателство и в това сме сигурни, че това правителство, а и предишното правителство поради някакви причини не е допуснало пропуски в тази насока. Уважаеми колеги, за съжаление има фактори, които не желаят удължаването на тези блокове по простата причина, че предпочитат да бъдат заменени с други мощности и имат интерес от построяването на други проекти. Затова те не желаят ресурсът на 5 и 6 блок да бъде удължен, което е най-разумното и би трябвало да бъде консенсусна теза на тази комисия и на това правителство, би трябвало да бъде и на всички народни представители. Така че, за другата седмица аз ще имам много конкретни въпроси, тъй като знаете още, министър Трайков, тогава по мое настояване – мое и на колеги, изработи график, план за удължаване на ресурса на 5 и 6 блок на „Козлодуй“ и аз ще имам нужда от уверението на Министерството на енергетиката, че няма закъснение, че всичко се движи по този план и че рисковете са овладени.
Благодаря за вашето внимание.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам да отговоря на алюзиите, които бяха направени от представителя на Реформаторския блок, да напомня и за медиите, и за гражданското общество, че ако днес се оплакваме за ненавременната смърт на 3 и 4 реактор, то е защото именно политическата сила, на която Мартин Димитров е представител, ги реформира така.
Миналата година в 42 Народно събрание в тази комисия искахме веднага да бъде спряна лицензията за „усвояване“, тоест унищожаване на 3 и 4 блок на „АЕЦ Козлодуй“, заради което и във връзка с което ние поискахме и въпросния доклад, който е бил предаден на друга институция. Във връзка с това мога да Ви уверя, господин Димитров, че на наше запитване до АЯР получихме отговор, че „АЕЦ Козлодуй“ е предала в пълен комплект (не знам за какви пропуски говорите) своята кандидатура за лицензия, за да започне модернизацията на 5 и 6 блок. Това е нашата информация към февруари – март миналата година. Би било интересно и даже необходимо тъкмо сега ви да кажете какви пропуски сте констатирали.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Ташева. Господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, представители на обществени организации, в никакъв случай няма да политизирам проблема. Много е ясен на всички вас откъде тръгна тази сага – още преди повече от 15 години. Ще си изкажа мнението по това предложение. След консултация със специалисти, с които съм се консултирал, и то доста добри енергийни специалисти, някои от тях национални светила в тази област, 3 и 4 блок задължително и категорично могат да бъдат възстановени. Това категорично го твърдя. Ще направя питане до Народното събрание, до министъра на енергетиката и в това питане ще посоча алгоритъма, по който могат да бъдат възстановени тези два блока на „АЕЦ Козлодуй“.
Що се отнася до 5 и 6 блок, не мисля, че изобщо темата е за тези два блока. Така че, в това отношение аз ще подкрепя предложението на господин Сидеров, защото е важно тези блокове да бъдат възстановени за нашата страна. Искам само да ви напомня, че няма прецедент в момента в света за загробване на атомна централа. Няма такъв опит. Самият факт, че във Великобритания работи атомна централа, забележете: от 1957 г. показва, че ако имаме нужната воля, нужния стремеж и нужното желание, много от нещата могат да се предоговорят с Европейския съюз, още повече че ние сме вече членка на този Европейски съюз. Чувам много тежки въздишки, но пък въздишките на българските хора и на българския народ, когато плаща сметките за ток, са още по-големи. Така че, аз ще подкрепя предложението на „Атака“, защото тези блокове могат да бъдат спасени. Имам забележки, разбира се, по начина на вкарването и мотивацията, но както ви казах, в питане до министъра на енергетиката ще посоча и алгоритъм, по който може тези блокове да бъдат възстановени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Лицензията, издадена на ДП „РАО“ за „усвояване“ на тези блокове действително е един експеримент без аналог в света. Тук господин Атанасов е прав, ние в миналото Народно събрание напомнихме, че такъв експеримент в света не е провеждан, защото при изваждането от експлоатация на един ядрен реактор той остава саркофаг сам на себе си. Никъде не е правено разглобяване и нарязване на реактори на части и на скрап дори. Това е експеримент, който се върши върху българския народ и върху българското общество.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин председател, искам да Ви съобщя, че на 5 май при встъпването в длъжност на този, който постъпи след Вас, министър Драгомир Стойнев, бе представен, и аз също ще ви го представя, решение на Съда в Страсбург за осъждане на Европейския съюз, че ни е наложил затварянето на 3 и 4 блок; решението ще ви го представя, но да не се разпадне коалицията – в което се казва, че няма документ на Европейския съюз, с който той е поставил условие за влизането на България в Европейския съюз. Това е вътрешно наше решение. Драгомир Стойнев го обяви пред всички, някои оттук са присъствали – че това е национално предателство. Толкоз по този въпрос.
Едно изречение по отношение на свободата на протеста и свободата на словото. Няма да има свобода в България. Ние сме на стотно място по протеста и по словото, след като, колкото и комисии да избираме, по какъвто и начин да ги избираме – чрез конкурси ли, национални или какви, на ДКЕВР, или в министерството да заемат различни министри и настоящата комисия – чуйте само тези три цифри. Аз даже друг път няма да взимам думата: 3% при 40 лева цена на мегаватчас на „АЕЦ Козлодуй“, 3% участват в микса, а при 500 лева на ВЕИ-та – 30 % в микса! Големите водноелектрически централи участват с 10% при ниска цена, с 8% участие в цената на микса участва ТЕЦ „Марица-изток 2“, а тези американските, така наречените, по 120, 130 на мегаватчас участват с 15%. Раздадох тази таблица на всички членове на ДКЕВР и те пак определиха такива цени, увеличиха тогава цената с 10%, като претекстът беше, че спасяват "НЕК" от фалит и впоследствие се оказа, че подкрепиха ЕРП-тата, увеличиха и цената на ЕРП-тата. Защо говоря за свободата на протеста и на микса? Последва от Дончо Дудев замеряне на цялата комисия заедно с представител на министерството с яйца. Неприлична постъпка, но считате ли, че това недоверие е по-лошо, отколкото онези, които се изгориха за това увеличение на цената на електрическия ток? Моля ви, уважаема комисия, да анализирате това последното, което казах и какви указания? Той хем трябва да е независим, хем да си върши каквото си иска. Немо га да го разбера това.
Български, господин Винаров. Господин Митовски.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Според нашите експерти, Красимир Николов, бивш управител на „АЕЦ Козлодуй“, Симеон Симов, тези, които пратиха писмото в Люксембург, са категорични, че след една година могат да бъдат пуснати 3 и 4 блок срещу 50 милиона евро и тези пари ще се върнат многократно, ще дойдат милиарди. Сега тук възниква въпросът, че това е част от присъединителния договор и ако го нарушим, ще плащаме нестойки. Ако работят 3 и 4 блок, изобщо не е проблем тези неустойки да бъдат платени, но възниква един много сериозен проблем. Защо ще спазваме ние този договор, когато тук в договора за функциониране на Европейския съюз пише, че дългосрочните договори са нищожни? Кой договор да спазваме, или – пак двойни стандарти? Ако спазваме за „АЕЦ Козлодуй“, спазваме и това, договорите са нищожни и излизат на пазара. Регулираме им цените, правим микс и приключваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз. Само уточнете коя гражданска или професионална организация представлявате.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Добрев, искам да Ви обърна внимание, че на 12 март в Комисията по енергетика съм уведомил господин Рамадан Аталай по отношение на спазването от страна на Република България на Международното право в областта на търговията и енергетиката и отделно явно нямате координати с Вашите колеги, като господин Владимир Уручев, с който сме провели среща на 29 май 2011 година от 13 часа пред Народния театър с наследниците на господин Михов.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Докато не се представите коя професионална организация представлявате, няма да ви давам думата. Кажете кой представлявате, за да продължите с Вашите становища.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Представлявам човек, който е създал три високи ключови световни технологии, една от тях в България, за което сме уведомили господин Владимир Уручев и се явява кредитор на България.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това не е експертен съвет. Отнемам Ви думата. Преминаваме към гласуване. Госпожа Ташева – за процедурно предложение.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колеги, тъй като дискусията оголи доста неясноти и бяха изнесени също така аргументи и факти, които в по-голяма или в по-малка степен влизат в разрез със становището на Министерския съвет, ние предлагаме: нека да отложим това гласуване по тази точка, да назначим експертизи, които да обяснят за колко време и на каква цена лицензията, дадена на ДП „РАО“ може да бъде прекратена, 3 и 4 блок отново да станат собственост на „АЕЦ Козлодуй“ и оттам нататък колко и какво ще струва въвеждането им в експлоатация. Тези експертизи могат да бъдат направени за не повече от месец, примерно, 4 или 5 седмици и тогава наистина да вземем информирано решение. Мисля, че това е най-доброто. Така най-добре ще отговорим и на големия обществен интерес към този проблем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване процедурата, която госпожа Ташева предложи. Все пак обръщам внимание, че това е гласуване на комисия. Тази информация може да се събере преди гласуването в зала, за да бъдат запознати народните представители. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 4 гласа, „против” 9, „въздържали се” 1.
Не се приема предложението.
По същество гласуваме точка 4. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 2 гласа, „против” 10, „въздържали се” 3.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председателю, надявам се да влезете в положение, тъй като имам друга комисия, която вече започва. Може ли по тази точка да се изкажа преди специалистите от ДКЕВР и от Министерството на енергетиката? Повярвайте ми, там има няколко много важни въпроси в другата Комисия по регионално развитие. Четирима ли сме? Там наистина е важно да присъстваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Атанасов, разбирам Ви, дори предлагам като си кажете мнението, да кажете как ще гласувате по точки 5 и 6, както и господин Рамадан Аталай. Ние ще отчетем Вашите гласове. Господин Ненков не го освобождавам.
Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: По точка 5 – АЕЦ „Белене“ беше изключително важен проект за България, но, за жалост, без да политизирам пак нещата, тотално се дискредитира този проект. Само ще кажа за сведение на присъстващите тук, че двата произведени реактори от руснаците вече единият е продаден от българското правителство. Това много малко хора го знаят. За 365 млн. долара ние го купихме от руснаците, а го продадохме за 265 – стотина милиона долара загуба. Този първи реактор в момента работи в Новгородската атомна централа. Повтарям, първи реактор, в момента Беленският, работи в Новгородската централа на Русия. За втория реактор в момента руснаците ни съдят и най-вероятно ще ни осъдят. Така че, аз ще гласувам „въздържал се“ за проекта „Белене“, защото истината е, че този проект на практика вече реално не може да бъде осъществен.
По точка 6 също ще гласувам „въздържал се“, поради чисто правни проблеми там. Ние все пак сме правова държава и ще плащаме много сериозни неустойки, ако бъдем осъдени от тези дружества. Казвам: договорите са изключително не в полза на българския народ, но в края на краищата там нашите неустойки ще бъдат изключително жестоки.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, господин Атанасов.

ТОЧКА ПЕТА – Проект за решение за продължаване на строителството на „АЕЦ Белене“

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата по точка пета на Министерството на енергетиката.
АНТОН ПАВЛОВ: С Решение № 260 от 8 април 2005 г. Министерски съвет на Република България взима решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата. След проведена процедура по Закона за обществените поръчки на 29 ноември 2006 г. е подписано Споразумение за изграждане между Националната електрическа компания и „АТОМСТРОЙЕКСПОРТ“, чиято цел е да определи общото разбиране относно процеса за достигане на споразумението, доставката и строителството и да възложи на „АТОМСТРОЙЕКСПОРТ“ изпълнението на определени части от работата по договора.
С Решение 250 от 29 март 2012 г. на Министерски съвет на Република България, е отменено решение 259/2005 за определяне на енергиен обект ядрена централна площадка „Белене“ като обект с национално значение и Решение 260, което цитирах преди малко от 2005 за изграждане на ядрена централна площадка „Белене“.
На 27 януари 2013 г. е проведен национален референдум с въпрос да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В Националния референдум с отговор „да“ са гласували 857 757 български граждани, което е повече от половината от броя на участвалите в референдума, което е в хипотезата на Закона за местно самоуправление, а именно, предложението, предмет на референдума, е внесено в Народното събрание за обявяване на решение.
С Решение от 27 февруари 2013 г. относно проведения референдум Народното събрание подкрепя Решение на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрална площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.
Към настоящия момент „Национална електрическа компания” ЕАД стриктно изпълнява действащите понастоящем решения 250/2012 на Министерския съвет и Решение от 29 март 2012 г. на Народното събрание за прекратяване на изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“. Важното е да отчетем, че в момента има две висящи международни арбитражни производства със съществен материален интерес, образувано по повод строителството на АЕЦ „Белене“ и възможното отражение върху тях при изразяване на позиция „за“ и ли „против“ продължаване на изграждането на АЕЦ „Белене“. Това е първото арбитражно производство № 18086 пред Арбитражния съд при Международна търговска камара в Париж, Франция.
Към настоящия момент делото е в много напреднала фаза. Второто арбитражно производство 20357 пред Арбитражния съд при Международната търговска камара, образувана по иск на „Уорли Парсънс“, претендира за сума в размер на 54 млн. евро. Нееднократно процесуалните представители на „Национална електрическа компания” в Арбитражното дело, адвокатска кантора „Уайт енд кейс“ се излагали и поддържали позицията, че изразяване на становище в хода на делото може да повлияе и да се отрази негативно за „Национална електрическа компания”. В същата степен това важи и по отношение на делото с „Уорли Парсънс“ Сървисис“.
С оглед на гореизложеното, взимането на решение за изграждане на АЕЦ „Белене“ е в правомощията на Министерски съвет на Република България при спазване на установените законови процедури. Това е нашето становище, на база на това, което ви изнесох като информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Давам думата на народните представители. Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Въпросът е изключително важен и едва ли в рамките на пет минути сме в състояние да вземем подобно решение, но предварително казвам, че аз ще гласувам „за“ предложението на „Атака“, обосновавайки се по следния начин. В точка 11.4 на новата управленска програма на правителството е записано, чета дословно: Приоритет запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетика при гарантиране на безопасността на населението и опазване на околната среда, продължаване на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“, развитие на нови икономически ефективни проекти“ и т.н. Ще бъда конкретен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля заместник-министърът да повтори още веднъж това, което с колегата чухме или ни се струва, че чухме – има ли наистина становище от адвокатите по арбитражите, които казват, че едно такова открито разискване в пленарна зала може да навреди на българския интерес. Моля да ни го прочетете точно. Ако има такова разискване, предлагам да отложим тази точка за следващия път или да направим закрито заседание специално по този въпрос.
Господин Павлов.
АНТОН ПАВЛОВ: Господин Жаклин Коен ще вземе отношение.
ЖАКЛИН КОЕН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, включително и вчера имах среща с процесуалните представители от „Уайт енд кейс“, бяха на посещение в София. В разговора, който имахме вчера, изрично ни помолиха да се въздържаме от всякакви коментари. Делото е в много напреднал етап. На 27 или на 25 февруари, ако не се лъжа, ще бъдат внесени първите писмени защити. Това е първата размяна на писмени защити по арбитража. Втората размяна на писмени защити ще бъде на 22 май. Така че, наистина по ваша преценка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Коен. Разбрахме сложността на казуса. Предлагам процедура за отлагане на тази точка и за евентуалното й разглеждане на закрито заседание на комисията. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 14 гласа, „против” няма „въздържали се” няма.
Приема се това предложение.
Точка 5 се отлага.

ПО ТОЧКА ШЕСТА – Проект на Решение за възлагане в едномесечен срок правителството на Република България да осъществи всички необходими действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на енергетиката имат думата.
АНТОН ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с проекта за решение, становището на Министерството на енергетиката е следното. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е органът, в чиито правомощия е издаването, изменението, допълването, спирането, прекратяването и отнемането на лицензи на електроразпределителните дружества в случаите, предвидени в Закона за енергетиката. Комисията с решение стартира процедура за отнемане на издаване на лицензия в случаите, предвидени в чл. 59 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 226, ал. 4, т. 6 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е органът, който може да предприеме действия за разваляне на приватизационни договори, когато са налице основанията за това. Преценката за наличието на основание за предприемане на действия за разваляне на приватизационни договори е от компетенцията на тази агенция.
Във връзка с изложеното считаме, че при приемането на каквито и да било действия по отношение на електроразпределителните дружества може да бъде осъществено единствено при спазване на процедурите, предвидени в действащата нормативна уредба.
Представеният проект за решение на Народното събрание не е съобразен с действащата нормативна уредба, включително с принципите на правовата държава и на разпределение на властите, поради което нашето становище е, че не е приемлив като предложение за проект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Давам думата на народните представители. Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Дами и господа народни представители, налице са всички основания, и те са налице от 2010 г., след първия независим одит, всички основания за започване на процедура за отнемане на лиценза на търговските предприятия, от една страна, и на разпределителните предприятия на "ЧЕЗ", „EVN“ и сега „ЕНЕРГОПРО“. Във всички случаи, дори тук подреждането на думите да не е било съвсем точно и според изискванията на изпълнителната власт, ние имаме основание да започнем процедура по отнемането на лицензите, тъй като системно са вършени груби закононарушения, нарушения на българското законодателство, нарушения на лицензионните договори на тези ЕРП-та. Нарушенията на лицензионните им договори са отразени в два поредни одитни доклада, проведени през три години.
Дали ще прехвърляме топката от Агенцията за приватизация към ДКЕВР и обратно и ще се чудим как всъщност ние да създадем условия за продължаващите престъпления на тези предприятия, е въпрос, който аз не смятам, че трябва да се обсъжда в българския парламент. Албанците отнеха за 24 часа лиценза на "ЧЕЗ", отидоха пред международен съд, защитиха своя интерес, платиха 100 милиона на "ЧЕЗ", което е, общо взето, печалбата за една година на „Електроразпределението“ и си решиха въпроса, а ние тук пета година вече се чудим как да направим така, че да не им отнемем лиценза, въпреки че те правят каквото си искат! Тук се чуват приказки, като например, депутат казва: „Аз не искам да политизирам“ еди какво си. Че има ли по-политически орган от един парламент? Като не искаш да политизираш, не ставай депутат! Нежеланието, неохотата на лобисти в парламента и изпълнителната власт на тези три чужди монополи, нежеланието им да отнемат лицензите на тези три чужди предприятия всъщност какво им казва на тях? Че те могат да си продължават да вършат системно, рецидивиращо тези престъпления, тези закононарушения, и имат прекрасен чадър във ваше лице, господа! Веднага трябва да започне, аз искам да върна отново лентата на онзиденшното заседание. Вие разбрахте ли какво е направила новата председателка на ДКЕВР, която тук присъства, по изброените в одита груби нарушения на българските закони? Тя не може да ви каже две думи като обяснение на народното представителство.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нека не изпадаме в такива нападки. Имаме възможност да задаваме въпроси към министъра.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз го казвам в нейно присъствие, господин председателю. Тя има възможността да се защити тук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Можете да получите тази информация. Знаете какъв е редът. Благодаря Ви.
Други народни представители? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз и завчера на Комисията за наблюдение и контрол на дейността на ДКЕВР взех отношение по въпроса. Да, наистина има установени нарушения в дейността на трите енергоразпределителни и енергоснабдителни предприятия. Предполагам, че става въпрос само за енергоразпределителните предприятия в това решение, за енергоснабдителните сме пропуснали. Има становище на предишния състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, макар и неофициално, че има основание да се търсят начини за започване на процедура за отнемане на лицензите. Даже имаше предложение към депутати да си подобри малко правната материя така, че тази процедура по отнемане на лицензи да бъде по-добре описана, за да нямаме противоречия.
Проблемът обаче, който съществува с дадения проект за решение е, че той не отговаря на закона в момента, какъвто съществува като процедура, като отговорности, които да бъдат взети. Министерски съвет няма никакви правомощия по отношение на лицензите, за съжаление. Ние можем да му вменяване много работи, които са му в правомощията, но това не му е в правомощията и няма как да го изпълни и това ще бъде отговорът, който ще получим от Министерски съвет. Ако позовавайки се на наше решение, Народното събрание реши, че трябва да започне да отнема лицензиите на трите дружества, това означава да им дадем повод на дружествата след това да ни осъдят затова, че неправомерно сме ги лишили от лиценз. Затова аз предлагам когато започваме да работим в една теза, която е национално отговорна и която има последствия ако не бъде направена като хората не положителни, а отрицателни, или, както се казва, пътят към ада винаги е постлан с добри намерения, нека да не тръгваме по този път! Нека ако имаме желание, да възложим, да поискаме или да изясним ситуацията, да извикаме съответните компетентни органи, както се разбра, и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да ни каже какво е състоянието в нарушенията, и Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, за да ни каже какво е тяхното становище и ако не ни хареса, тогава да търсим други начини, но да възлагаме на органа на държавната власт неща, които не са му от компетентността е безсмислено, защото той това ще бъде по-скоро вредно. Затова имайки предвид, че ние също считаме, че ЕРП-тата не си вършат работата като хората и трябва да бъдат дисциплинирани най-накрая – дали нарушават закона, само съд може да го каже, няма как ние да го кажем тук в парламента, - но има данни за нарушения. Затова ние няма да гласуваме против вашето решение, но имайки предвид, че не по компетентност се отправя решението, ще се въздържим при гласуването двамата с колегата Бойчев.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Госпожа Ташева за реплика, предполагам?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Ерменков, защо бързате да обявите как ще гласувате? Предложете нова редакция и ще я гласуваме. Направете корекции в нашата редакция. Нашата цел е следната: да започне процедура по отнемане на лиценза на електроразпределителните дружества въз основа на констатациите на независимия одит, чиито резултати бяха публикувани на 19 май. Това е целта. Предложете ваша редакция, така щото да стигнем до крайната цел. Вие как бихте го предложили? Или смятате, че не трябва да имаме мнение?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков има думата за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако аз трябва да предлагам нещо, по-скоро бих се консултирал и с юристите но то би било в направлението: възлагаме на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да ни запознае с констатациите от одита, за който вие говорите. Вчера не ни запознаха с никакви констатации, вчера ни запознаваха с числа, колко били и какво били. Искам да ни запознае с констатацията по одита относно това, има ли и какви са онези нарушения в електроразпределителните предприятия, които дават основание да се счита, че би могла да започне процедура за отнемане на техния лиценз от гледна точка на това, което беше излязло и публикувано, от гледна точка и на разговорите, които сме имали с тях в миналия им състав и от гледна точка на предложението им за това, че трябва да се разшири правната материя по начина и процедурата за отнемане на лиценз. След като получим тази информация, вече да си направим изводите дали тя ни удовлетворява и дали трябва да търсим по-нататъшно задълбочаване, защото ние в момента имаме нещо, което ни е казано някъде, но го нямаме черно на бяло, уви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Разбрахме темата. Имам следното процедурно предложение. Знаете, че имаше стартирани процедури към някои от ЕРП-тата за отнемане на лицензи. Имаше решение на ДКЕВР в едната или в другата посока. Предлагам да поискаме от ДКЕВР да изпрати до Комисията мотивите, с които са стартирани и с които са прекратени процедурите и евентуално повече информация за наложените санкции представляват ли или не те основание. Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колеги, предлагам да изискаме официално от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предостави трите доклада на независимия одит.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласни ли сте, колеги?
МАКАРИ НОВЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, в момента мога да се изказвам по всички направления, но ще започна от това, че съм бил главен инженер на обект в Либия – 220 киловолта, 200 километра. Там имахме две счетоводства. Едното беше в офиса, а другото беше в куфара на главния счетоводител в жилището му. Перфектно ясно ми е как действа една организация извън пределите на държавата. ЕРП-тата – не ми е удобно да коригирам господин Павлов, но понеже аз съм бил координаторът на изграждането на Министерството на енергетиката и съм определял с подписа си кабинетите им, си позволявам да му кажа на господин Павлов, че Вие, скромно казано, не сте чели приватизационния договор на нито едно ЕРП. Тези неща, които коментирахте Вие, ако донесете договора, който е около 60-70 страници, ще видите, че през цялото време партньор на Агенцията по приватизацията сте били вие, Министерство на енергетиката. Тоест, както се казва, кашата е забъркана двустранно. Ако искате, има текстове в този приватизационен договор, направо ще ни побелее косата.
Второ, по отношение на лиценза. Лицензът има смисъл при това положение, понеже сме си дали задника под наем, 50 + 1 да бъде държавата, а що се отнася за поразиите на „ЕНЕРГОТО“, благодарение на предишната комисия с одита, който беше извършен тотално, научно, ползвали са експерти, колко са платили, си е тяхна работа – искам да ви кажа, че това беше невероятна научна разработка и когато вие дадохте задължение да дадат мотивите, нека да направят една корекция: обобщено анализирано даване на мотивите, защото те са три папки. Само това ви липсва, отново да гледате папките.
По отношение на „АЕЦ Козлодуй“ аз имам едно изказване в енергетиката. Срещу мен стоеше господин Николов. Казвам: „И на „АЕЦ Козлодуй“ цената е висока, и цитирам, че в АЕЦ „Темели“ ми дадоха всички видове цени в Чехословакия, на „Плийн“, на „Угле“, на „Нуклеар“. Тези цени аз ги раздадох на който може. Представете си, че скорпионовият ефект на всички ни е, че завишената цена на „АЕЦ Козлодуй“ създава прецедент по отношение на АЕЦ „Белене“. Ще ви кажа накрая какво ми казаха най-големите хора, които разбират повече от мене. Между другото, хубаво е, че се усмихвате, защото ако разберете къде съм работил, ще потвърдите усмивката си. Където ми казаха и го заявявам: „Сколько ядрено гориво когда подходит к реакторе, дает сколько киловатчаса?“ Отговорът на най-високо ниво от уважение към мен, защото ги питах защо са забатачили ядрената електростанция в Куба. Той ми казва: „Один милиграм – один киловатчас.“ Това го запомнете.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Последно, давам думата на господин Винаров и преминаваме към гласуване.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Отнемането на лицензите може да стане просто за една седмица или десет дена. Как? Абсолютно се доказа, че сменените електронни електромери са манипулируеми и това, което не можете да го четете вие от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, от директора, доцента на Българския институт за метрология е изрично написано, че те не са ги проверявали, защото това не ги задължава по правилник и ако искат депутатите, защото видимо Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е чадър над тези ЕРП-та, защото самият директор на "ЧЕЗ България“ казва, че тези, които им преработват софтуера, губят от това, че крадат, тоест, лишават ги от тяхната кражба с 200 милиона лева. Официален документ има. И прокуратурата иска от компетентните органи, но изглежда в България няма такива, нито от министерството, защото при предшественика ми господин Иван Айолов и в присъствието на Кишкилов и на господин … се нареди да се вземе документацията и установи тази кражба, нищо не се направи. Същото на ДКЕВР – нищо не се направи. Прокуратурата иска компетентни писма. Уредил съм БАН – председателят на академията да извършат изследванията и в Техническия университет. Аз съм разглобявал електромер от старите. Катедрата по електрически измервания ще го направи. Моля Ви, господин председател, дайте две писма и тези ЕРП-та веднага свършват.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Давам думата на госпожа Светла Тодорова – председателя на регулатора.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Само едно изречение искам да кажа, че преди два дни, когато бяхме в другата комисия и бе представена информация за предприетите действия по отношение на одитите, не е вярно, че не съм могла да кажа нито едно изречение. Има протокол, който се интересува, имаше около час въпроси и отговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз имам такава информация от моите колеги. Благодаря Ви, госпожо Тодорова, за обяснението. Преминаваме към гласуване на точка 6.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: ДКЕВР е независим и никой не може да му каже нищо – Народното събрание, Министерски съвет.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това не е по темата.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Говорим за отнемане на лиценз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Митовски, ще Ви изслушаме и Вас, последно.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Министерският съвет управлява по Конституция, съгласно законите. Той спокойно може да каже: Настоявам на ДКЕВР, както пише в закона, изпълни закона и им вземи лицензите. Законът е категоричен. Кой ще нареди на ДКЕВР да спази закона? Като въпрос ви го задавам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имаше две предложения, които практически обезсмислят решението. Затова аз предлагам да не гласуваме предложението като такова. Имаше варианти, които вие предложихте, ваше предложение за изискване на информация, добавено с докладите, които са направени. По-добре така да го направим, а не да гласуваме решението, защото то е безсмислено да се гласува това решение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Докладите ще ги използваме за информация в пленарна зала, няма да ги подлагам на гласуване, тъй като всички решихме да ги изискаме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ерменков, това предложение има своите вносители. Единственият вариант да не бъде гласувано е да бъде оттеглено. Ако те го оттеглят, няма да бъде гласувано. Но ако не бъде оттеглено, ще бъде гласувано. Знаете като стар парламентарист, че има правила и аз предлагам в повечето случаи да ги спазваме, а добре е винаги да ги спазваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, вие сте вносители, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин председател, Вие предложихте, струва ми се, председателката на регулатора да ни запознае с констатациите. Ние от своя страна предложихме Комисията да изиска трите доклада от ДКЕВР, за да могат те да бъдат на разположение на всеки един член на комисията, който реши, че има смисъл да ги изчете и да се запознае с тях.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще ги изискаме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз искам това предложение да се гласува, да има решение на комисията в определен срок ДКЕВР да представи трите доклада за трите разпределителни дружества. Ако обичате, да го подложим на гласуване първо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз ще се обърна към ДКЕВР да ги питам в какъв срок те могат да предоставят трите доклада.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие трябва да им поставите срока.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Докладите са публикувани на сайта на комисията.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: На аргумента на госпожа Тодорова, че те са публикувани на сайта на комисията – да, аз ги бях разпечатала на миналото заседание и тук ги показах. Но ние искаме по официален път Вие да ги предоставите, защото имаме горчив опит. Например, когато взехме доклада от първия одит от 2010 г., който беше публикуван 2011 г., първо, там липсваха всички приложения, които представляват договорите със свързани фирми или т.нар. аутсорсване, което трите ЕРП-та са сключвали със себе си. Липсваха, представете си, и страници, например, 61 страница липсваше. Какво е пишело в тази страница? Затова аз искам Вие да се ангажирате. Не знам какво липсва в това, което сте публикували в PDF файл на сайта, искаме Вие официално да се ангажирате с входящи и изходящи номера да предоставите трите доклада на Комисията по енергетика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, разбрах Вашата процедура. Предлагам да гласуваме в едноседмичен срок ДКЕВР да предостави трите доклада официално в Комисията със съответните входящи и изходящи номера. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 14 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
Подлагам на гласуване точка 6. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 1 гласа, „против” 9, „въздържали се” 3.

ПО ТОЧКА СЕДМА - „РАЗНИ“:

СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз се придържам към становището на господин Ерменков. Той беше изключително коректен и изключително точен. Вие не можете да гласувате точка 6, без да пристъпите към процедурното предложение, което той направи и което беше допълнено от госпожа Ташева.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господине, това не беше процедурно предложение. Някои от тук присъстващите са четвърти, пети мандат народни представители.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз ще го обясня юридически. Становището на Министерския съвет е неправилно, тъй като те, де факто, хвърлят камъни в собствената си градина, като се позовават на нормативната уредба, а те са със законодателна инициатива. Нещо фрапиращо. Именно заради статута на ДКЕВР, който не знам защо още го търпите, не го променяте, именно този статут доведе до този порочен кръг. Има проблем, който не може да се реши именно заради статута на ДКЕВР. Аз смятам, че господин Ерменков е изключително прав.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще помоля господин Ерменков да уточни дали това беше процедурно предложение или не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: С риска да си навлека гнева на гражданското общество искам да ви кажа, че не съм правил процедурно предложение. Госпожа Ташева ме попита аз какво бих направил и аз й казах какво бих бил направил, но не съм го внасял официално като професор, за да бъде гласувано. Моля да бъда извинен, ако сте ме разбрали по друг начин.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков, че бяхте коректен.
Благодаря на всички присъстващи. Благодаря и на гостите. Приключихме с дневния ред. До следващия път!

Закривам заседанието.
/Закрито – в 16.00 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/