1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45 внесен от ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ и група народни представители на 18.11.2014 г.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






ПРОТОКОЛ
№ 4

На 22 януари 2015 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45 внесен от ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ и група народни представители на 18.11.2014 г.
3. Разни.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги. Добре дошла на министър Петкова.
Днешният дневен ред е в три точки.
Точка първа – Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията към енергетика към министъра на енергетиката по чл. 27 от Правилника на организацията и дейността на Народното събрание; точка втора – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение в Закона за горите, № 454.01-45, внесен от Янаки Боянов Стоилов и група народни представители на 18 ноември 2014 г.; точка трета „Разни“. Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласуване: „За“ - 14 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
Присъстващи на днешното заседание от Министерство на енергетиката са госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. От Министерството на земеделието и храните по точка втора: госпожа Диана Филева, главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване“, госпожа Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите, господин Валентин Чамбов – началник отдел в изпълнителна агенция по горите. Български енергиен холдинг: господин Жаклен Коен – изпълнителен директор, от Агенция за ядрено регулиране – господин Лъчезар Костов – председател на агенцията, от „АЕЦ Козлодуй“: господин Димитър Ангелов – изпълнителен директор.

ПО ТОЧКА ПЪРВА – Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка първа бих искал да започна аз с предварително обявените от колегите въпроси. Предварително заявените желания са да получим отговор на въпроси, свързани с посещението на Джон Кери в България, касаещо енергетиката, въпроси, свързани с удължаване на живота на 5 и 6 реактор на „АЕЦ Козлодуй“ и напредъка по реализацията на проекта за южната газова връзка. Давам възможност по реда на обявяване на въпросите при мен, като разбира се, колегите след това ще имат възможност да зададат други въпроси, които ги интересуват, но по реда на заявените предварително въпроси питащите да развият своите питания. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, на изслушване ли сме, или директно на първа точка, като по правилника за блиц контрола? Ако е по блиц контрола, по три минути ли?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не. Господин заместник-председател, господин Аталай, задайте си въпроса. Няма да следваме ограничение три минути. Министърът също ще може спокойно да отговори на въпросите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Въпросът, госпожо министър, е очакването на обществото да получат информация от срещата, която Вие проведохте с господин Джон Кери, свързани с енергетиката на България. може ли накратко да ни разясните по какъв начин и как Министерството на енергетиката в срещата си с господин Джон Кери защити интересите на енергетиката на България и подвъпросът ми е: Имаше ли натиск от страна на американските представители за разрешаването за проучванията на шистовия газ?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми господин председател, директно - на въпроса на господин Аталай по повод на посещението на господин Джон Кери, държавния секретар на Съединените американски щати, мога да кажа следното.
Срещата, смея да твърдя, беше изключително ползотворна. На тази среща в изключително коректен и честен диалог ние обсъдихме въпроси, свързани не само с енергетиката, а и с други теми, разбира се, но и енергетиката присъства много осезаемо на тези разговори. С нашите американски партньори бяха обсъдени редица въпроси, свързани с енергийната сигурност на страната, свързани с тежкото финансово състояние, в което се намира българският енергиен сектор. Предполагам, че това за никого не е тайна. Както вече споменах, в много откровен диалог ние изложихме какви са нашите проблеми, пояснихме какви действия сме предприели във връзка с постигане на енергийната независимост на страната, като пояснихме нашите действия относно доизграждането на интерконекторната връзка Гърция – България, действията които са предприети от наша страна.
Наред с това обсъдихме и задлъжнялостта в сектор „Енергетика“, която задлъжнялост по един или друг начин се отразява на инвестициите, които Съединените американски щати имат в сектор „Енергетика“. Всички вие знаете, че Съединените американски щати са стратегически инвеститор в българската енергетика. Знаете, че в двете централи ТЕЦ „Марица
изток 1 AES“ и ТЕЦ „Марица изток 3 Контур глобал“ са инвестирани приблизително 3 млрд. лева. Във връзка с тежкото състояние на енергийния сектор задълженията, които Националната електрическа компания има към двете американски централи по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия, са близо 700 милиона, така че тема на нашите обсъждания бяха мерките, които ние възнамеряваме да предприемем, така че българската енергетика да излезе от това тежко състояние.
Това, в общи линии, бяха основните въпроси, които ние обсъдихме. По никакъв повод не е поставяна темата за шистовия газ, по никакъв повод не е оказван натиск за каквото и да било. Напротив, диалогът беше абсолютно равноправен, партньорски, откровен диалог, така както смятам, че трябва да бъде. В този диалог, уверявам Ви, бяха защитени по безспорен начин интересите на българската страна.
По повод на Вашия въпрос как са защитени интересите на българската страна може би имате предвид това, че на тази среща беше поставен въпросът и взехме съвместно с експерти на Министерството на енергетиката да работи американски енергиен експерт. Сигурно това имате предвид. Аз искам да Ви уверя, че в тази посока нещата не стоят по никакъв начин за това, някой да защитава нечии интереси или присъствието на подобен енергиен експерт по никакъв начин не може да се тълкува като начин за споделяне на някакъв вид отговорност. Напротив, както вече ви споменах, ние имаме общи проблеми, чисто финансови и трябва да търсим решение на тези проблеми. Ето защо този американски енергиен експерт ще работи с експерти от Министерството на енергетиката в посока оздравяване на сектор „Енергетика“. Сами разбирате, че задължения, които са от порядъка на 700 милиона, огромна част от тях са просрочени задължения към двете американски централи, са наистина сериозен проблем. Ние сме готови да дискутираме тези теми съответно с енергийния американски експерт, но той по никакъв начин, искам да ви уверя - изобщо не е поставяно като тема – няма да се намесва в политиката на българското правителство в сектор „Енергетика“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър. Давам възможност на господин Мартин Димитров да зададе своя въпрос, свързан с удължаване на живота на 5 и 6 блок. Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаема госпожо министър, моят въпрос е към Вас, но също така към председателя на „АЕЦ Козлодуй“ и на представителя на Агенцията за ядрено регулиране и се надявам да остане от тяхна страна категоричен отговор по въпроса, който ще задам в протокола на това заседание. Въпросът е следният.
По мое искане преди няколко години, както и на колегата Делян Добрев, беше изготвен план-график още 2010 г. за удължаване живота на 5 и 6 блок на „Козлодуй“, като този план-график беше изготвен от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Конкретният ми въпрос към Вас е: точки 1, 2. Точка 1 е „Предварителна технико-икономическа обосновка“, би трябвало вече да е готова по този план-график още средата на 2010 г. Точка 2 е „Комплексно обследване и оценка на остатъчния ресурс на оборудване на съоръженията на блоковете 5 и 6 на „АЕЦ Козлодуй“. Би трябвало в по-голямата степен да е готова.
По точка 2.1. „Подготовка на техническо задание за избор на генерален изпълнител на комплексно обследване и обосновка на остатъчния ресурс за продължаване на срока на експлоатация“. Би трябвало да е готово.
Точка 2.2. „Провеждане на процедура за избор на генерален изпълнител“ – би трябвало да е извършено.
Точка 2.3. „Подготовка на план-теми и методология за провеждане специфични обследвания“ – би трябвало да е готово още 2011 г.
Точка 2.4. „Съгласуване на плана и методологиите с АЯР“. Би трябвало да се е случило още 2011 г.
Точка 2.5. „Подготовка на пакет технически задания за повеждане на специфични обследвания на критични компоненти и режими“ – би трябвало да е готово още 2011 година.
Точка 2.6. „Избор на изпълнители на специфични обследвания, сключване на договори“. Би трябвало да е готово още 2012 година.
Точка 2.7. „Изпълнение на работни програми за комплексно обследване и обосновка на остатъчния ресурс на критични компоненти и режими на блоковете“ – би трябвало да е готово до 2014 година.
Намираме се в критичен период, госпожо министър и аз се притеснявам, че има хора с влияние в България, които заради ядрените проекти, които имат интерес да реализират, удължаването на живота и на ресурса на 5 и 6 блок на „Козлодуй“ е нещо, което те няма да искат да се случи. По тази причина отправям тези конкретни въпроси към Вас. Радвам се, че има представител на „АЕЦ Козлодуй“ и на АЯР и моля за много ясни отговори. Дали този график се изпълнява? Надявам се, че няма никакви пропуски, но за целта искам да получа уверението особено на АЯР, за да знаем ние като Комисия по енергетика, че този ключов и критичен за България въпрос е под контрол и всички дейности са извършени навреме.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, надявам се да вземете отношение. След това бих искал да чуя обаче и изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ и председателя на Агенцията за ядрено регулиране, след като Вие вземете отношение.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, както добре знаете, удължаването на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“ е приоритет на българското правителство в сектор „Енергетика“. Ето защо още в първите дни на мандата на това правителство предприехме действия, за да съберем необходимата информация по отношение на това, на какъв етап се намират дейностите, свързани с удължаването на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“.
Както добре знаете, лицензията за 5 блок на „АЕЦ Козлодуй“ всъщност изтича на 5 ноември 2017 г. и съответно за 6 блок – на 2 октомври 2019 година. Съгласно нормативно установения ред, за да може Агенцията за ядрено регулиране да вземе решение за издаване на нова лицензия, е необходимо технологично време в рамките на 12 календарни месеца. Тоест, на 4 или 5 ноември 2016 г. ние трябва да сме готови с цялата документация, свързана с 5 блок на „АЕЦ Козлодуй“ и съответно до 2 октомври 2018 г. ние трябва да сме готови с цялата документация, свързана с 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“.
Условно, дейностите, свързани с удължаването живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“ са разделени на два етапа. Първият етап, както Вие споменахте, е свързан с комплексното обследване на действителното състояние на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“. Това е един много важен етап, много важен момент, в който трябва да се оцени реалната фактическа обстановка и реалното състояние на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“.
Проверката, която извършихме, показа следното. През месец май 2014 г. е приключило комплексното обследване във връзка с 5 блок на „АЕЦ Козлодуй“, а през месец декември приключи и комплексното обследване във връзка с 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“. Така че по отношение на първия етап на удължаването живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“ мога да кажа, че сме осъществили необходимия контрол и сме се уверили в това, че дейностите се движат по график.
По отношение на втория етап от удължаването живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“, както знаете, той е свързан с изпълнението на Програмата за удължаване живота на двата блока. Тоест, на този етап трябва да се предприемат реалните действия, свързани с ремонти, с рехабилитация, с подмяна на определени устройства. Този етап е по-трудоемък и по-продължителен във времето. Какво се оказа по отношение на този втори етап? На 9 октомври 2014 г. всъщност е стартирало изпълнението на втори етап по отношение на 5 блок на „АЕЦ Козлодуй“. Избран е изпълнител, който ще осъществи тези технически дейности. Ще помоля господин Ангелов да изложи детайли, тъй като разбирам, че темата наистина е важна и тя наистина е важна и значима за всички нас.
Що се отнася до дейностите по отношение на втория етап, свързани с 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“, там имаме по-дълъг период от време и дейностите по отношение на този проект ще се извършват в периода 2016-2019 година.
Забелязва се следното притеснение. Притеснително е това, че сроковете така са планирани, че ние не можем да твърдим, че разполагаме с резерв от време, тоест срокът така е разчетен, че до последния ден на изтичане на лицензията всъщност ние сме планирали по този начин дейностите, които трябва да бъдат извършени. Ако може да се говори за някакво притеснение, то това е темата, която би създала определени притеснения, но съвместно с ръководството на „АЕЦ Козлодуй“, с господин Жаклен Коен държим непрекъснато връзка, следим как върви изпълнението по отношение на договорите. Господин Ангелов е в непрекъсната комуникация с тях. Имаме уверението на изпълнителя, че ще бъдат спазени сроковете така, както са поети като ангажимент.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, госпожо министър. Господин Ангелов, може да вземете отношение и да дадете повече подробности по изпълнението на втората част на удължаването на живота на 5 и 6 блок и на първата част, разбира се, от програмата. Заповядайте.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Уважаеми дами и господа, още в началото искам да декларирам, че ще изпълним програмата така, както е планирана и засега се движи в рамките на плана, даже с известно изпреварване. Всички тези точки, които господин Димитров цитира – първата, технико-икономическата диагностика, сроковете са минали 2010 година, комплексното следване на оценка на остатъчния ресурс на оборудването също са изпълнение, подготовката на техническото задание за избора на генерален изпълнител за комплексното изследване, както чухте. Изследването вече е завършило. Подготовката на план, теми и методология за провеждане на специфичните изследвания също е изпълнено. Съгласуване на плана, методологията с АЯР – това е съгласувано. Подготовка на пакет технически задания и провеждане на специфични изследвания на критичните компоненти и режими – изпълнено, избор на изпълнителя на специфичните обследвания сключване на договори и изпълнение на работни програми за комплексно обследване и обосновка на остатъчния ресурс на критичните компоненти и режими на блоковете – това също е изпълнено.
Съгласно нашия график, както госпожа Петкова каза, първият етап завърши и искам да потвърдя, че специално за 6 блок, откакто започнахме да работим от месец септември, успяхме в много съкратени срокове да изпълним програмата по 6 блок. Проучихме програмата и отчета от Консорциума през октомври и през месец декември до края, на 23-ти беше завършено от нас приемането на анализа на програмата, предадена на нашия регулиращ орган. Беше разгледана, приета и смея да твърдя, че благодарение на качеството, което има в тази програма на изпълнението, успяха много бързо и нашите регулиращи органи да вземат отношение по нея и да я приемат, така че програмата и за 6 блок е приета. Подготвили сме вече задание и се работи по подготовка и в близките дни ще започнем преговори за сключване и на следващия, втория етап за 6 блок.
По 5 блок, където всъщност има липса на резерв от време, на 29 септември сключих веднага, пет дни след назначаването ми, договора за комплексното обследване, обосновката и продължаване на ресурса на 5 блок. Започнахме веднага работа през месец октомври. Имахме вече две събирания на ръководствата, а самите групи – дейността е разделена в пет групи с организация в централата, с организация с изпълнителите. Всички договори и задачи са изпълнени. Програмата се изпълнява малко изпреварващо даже и много изпреварващо от нашия план, а много изпреварващо от плана, който има в договора. Руските организации там си поставиха малко, така да го кажем, буфер или, които е възможно, вече се съкращават. Така че ние вървим изпреварващо по изпълнение на програмата. искам да ви уверя, че при така създадената организация и изпълнение ние считаме, че ще изпълним не само в срока, а малко предсрочно дейността по 5 блок, която е критичната.
Утре има съвещание в Москва, всички изпълнители на Консорциума ще отчетат състоянието на програмата, а в края на месеца се събираме в България, за да прегледаме готовността по изпълнение на програмата, отчитайки, че основният критичен момент е провеждането на обследването, което трябва да се направи на 5 блок по време на годишния капитален ремонт, който е от 10 април до 20 май и който ще послужи за основа за събиране на информация, анализи, последващи изчисления и подготовка на обосновката за продължаване на срока на експлоатация на блока.
Така че ние сме убедени, че към 4 ноември ще имаме необходимата документация, ще можем да кандидатстваме в нашата Агенция за ядрено регулиране, още повече че съвместно работим непрекъснато с тях. Те са в процеса на изпълнение с нас. Имахме даже и тематична проверка в края на месец декември. Постоянно техните представители ни наблюдават и участват в групите по изпълнение на дейностите.
Създадена е много добра организация за изпълнение на дейностите, специална дирекция се занимава в атомната централа с контрола, управлението и организацията на дейностите със съответните ръководител, с групите, които имат отговорници, координатори. Най-добрите експерти специалисти са в групите по съответната задача и от руска и от френска страна участват най-добрите специалисти, така че сме убедени, че документацията, която ще бъде подготвена, ще гарантира нейното качество и неоспоримост при взимане на решения. Трябва да ви кажа, че за нашите програми в първия и втория етап, опитът, който има в света по подобни блокове, е събрано всичко, което е необходимо да се направи.
Така че ние в много по-голям обем правим необходимите изпитания от всички подобни, бих казал, централи. Визирам тук в Украйна, където е много по-малък обемът от дейности, но ние сме се ръководили от европейските изисквания, от най-високите изисквания, на които трябва да отговаряме, за да можем да сме убедени в изпълнението на дейностите. Шести блок ще стартираме програмата с три месеца предсрочно по втория етап. Надявам се в рамките на месец – месец и половина да сключим договора, който е по втория етап. Както чухте, имаме достатъчно време, почти четири години да изпълняваме тези дейности. Ще бъдем убедени, че програмата и по 6 блок по никакъв начин не би трябвало да има закъснение или някакви проблеми.
Бях в Москва преди десет дена. Срещам се с изпълнителния директор на концерн „Росенергоатом“ господин Романов, който потвърди изключителната ангажираност на руската страна и никакви политически или всякакви ангажименти или проблеми той не вижда. Напротив, казва, че тя е една от най-важните им задачи и те с достойнство ще я изпълнят предсрочно. Готов е винаги да дойде и да декларира пред българското ръководство ангажимента, който имат като качество на изпълнение.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, господи Ангелов. Давам думата на господин Костов като председател на ядрения регулатор да ни каже неговото виждане за удължаването на живота. Също така вчера четохме по медиите, че сте казали, господин Костов, че е възможно теоретично удължаването на живота на двата блока с повече от 30 години, което за мен бе изненада. Правилно ли са Ви цитирали, или не съвсем? Заповядайте, господин Костов.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще взема отношение по въпросите, които господин Димитров постави от гледна точка на ядрения регулатор. Ще кажа, че съгласно действащите лицензии за експлоатация на 5 и 6 блок, които изтичат съответно 2017 и 2019 г., както каза и министър Петкова, има серия от условия, които са поставени в лицензиите какво трябва да изпълни експлоатиращата организация, аз да бъдат подновени тези лицензии.
Четири години преди изтичането на срока на лицензията на 5 блок експлоататорът представи пред нас методологията за комплексното обследване, което беше един от въпросите на господин Димитров. Тази методология, както каза и господин Ангелов, беше утвърдена от нашите експерти и съгласно утвърдената методология беше проведено комплексното обследване на оборудването и оценката на остатъчния ресурс. Аз смятам, че никой в тази зала след това, което казаха министър Петкова и господин Ангелов няма съмнение, че първият етап от стратегията, която атомната електроцентрала „Козлодуй“ разработи за продължаване на срока на експлоатацията на 5 и 6 блок, е изпълнен.
Въз основа на резултатите, които Консорциумът „Росенергоатом“ и „Електрисите дьо ФРАНС“ представи на експлоатиращата организация, те разработиха програма от мерки за продължаване на срока на експлоатация на 5 и на 6 блок. Всички документи, които трябваше да се представят при нас във връзка с тази програма, започнаха да идват от атомната електроцентрала в Козлодуй от края на 2013 г. и приключиха някъде есента през 2014 година. Нашите експерти успяха да се запознаят, детайлно анализираха програмата за продължаване срока на експлоатация на 5 блок. Тази програма е утвърдена като отворен документ. Това означава, че „АЕЦ Козлодуй“ може да я реализира, може да започне изпълнението на въпросната програма. Ние сме възложили на външен консултант още един път детайлно да прегледа предложените мерки. Ако възникнат някои допълнителни, които атомната електроцентрала в Козлодуй да реализира до изтичането на срока на действащата лицензия, ние не по-късно от април месец ще им ги представим, така че те да могат да ги отразят своевременно. Още веднъж, понеже апелирахте за яснота за протокола: от гледна точка на нашата Агенция за ядрено регулиране няма закъснения в програмата по продължаване на срока на експлоатация на 5 блок. За 6 блок нещата изглеждат малко по-добре, както каза господин Ангелов, защото има едно изречение, което ще си позволя за яснота. Лицензията на 5 блок изтича през 2019 г., но срокът на експлоатацията на 6 блок изтича 2021 година. Там има малко резерв.
Благодаря за вниманието.
Що се отнася до 30-те години, очевидно става дума за 30-те години, които изтичат сега, така че не е още 30 и след това. Нали не мислите, че ще кажа такова нещо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Исках да го уточним за колегите журналисти, понеже го четох точно в този смисъл, че ще се удължи с още 30 и после ще може о ще.
Тъй като темата е изключително важна, има и колеги, които имат допълнителни въпроси. Предлагам да нарушим малко процедурата и да си зададем допълнителните въпроси. Господин Валентин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Не зная, госпожо министър, дали към Вас да е въпросът или към господин Ангелов. Понеже във връзка с въпроса на господин Мартин Димитров за това, дали има сили, които пречат за удължаване на ресурса на 5 и 6 блок, както виждаме, слава Богу, имаме много добри специалисти, до бра организация и съответно нашият регулатор, а не чужд регулатор ще решава тези въпроси. Така че, от тази гледна точка ме успокоихте.
От гледна точка на сили искам да задам следния въпрос. Има ли неправителствени организации в България, които по някакъв начин, обжалвайки някакви административни актове, или да ги поясните какви, могат да забавят, има ли негативен сценарий за забавянето на удължаването на ресурса на 5 и 6 блок и кои са. Ако може да ги кажете направо поименно.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Аз бих искал да отговоря на този въпрос. Много ми се иска всички в България да разбират важността на мероприятието удължаване на проектния срок на експлоатация на 5 и 6 блок и не да си поставят задачи да пречат, а напротив, да съдействат за изпълнението на тази задача, отчитайки социалния характер на нашето производство и как енергетиката успя благодарение на атомната цетрала да поддържа тези цени.
Има такъв момент, който не е в рамките на вътрешните въпроси, които ние сами решаваме, а е извън нас. Това са зелените организации, екологичните организации, които, естествено, контролират работата и изпълняват техните задължения. Считам, че те в един от случаите декларативно се отнесоха към разрешението за разработения ОВОС по отношение на програмата за продължаване на срока на експлоатация. Вярно е, че и кметът в Козлодуй миналата година е оспорил ОВОС, тоест това е наличие на мероприятия, които не са изпълнени от предишно разработените доклади. Ние изпълнихме тези мероприятия, декларирахме ги, показахме ги на кмета на град Козлодуй и той вече не се изтегли, а прие отказ от това, което е декларирал като възлагане за оспорване. Така че от страна на кмета, където бяха обосновани и написани някои възражения, които ние трябваше да изпълним, това е направено.
Декларациите, които са направили от екологичните организации обаче стоят и те са оспорили съществуването на ОВОС и има едно дело, което би трябвало да прочете през края на март тази година, мисля, за това, доколко има основание законосъобразно решението на Министерство на околната среда и водите с утвърждаването и съществуването в момента на ОВОС по площадката на 5 блок и специално по продължаване срока на експлоатация на 5 и 6 блок.
Ние сме подходили много сериозно. Подготвили сме се, ще участваме, естествено, в това дело и се надяваме и сме убедени, че би трябвало, ако всички гледат реалистично на това какви са споровете и какви са нашите аргументи, ние да отхвърлим тези претенции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да уточним за протокола, защото това, което казахте, ми се струва важно. има обжалване на ОВОС, издаден от Министерство на околната среда и водите по съдебен път и чакате дело март месец. Възможно ли е това да забави програмата за удължаване на живота на 5 и 6 блок по фатален начин и ако наистина няма аргументи в тези жалби, дали търсите причината, поради която тези жалби са внесени в съда? Бих искал да дам думата на министър Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Аз се присъединявам напълно към това, което господин Ангелов сподели. Ние сме коментирали тази тема. Аз също съм изключително обезпокоена от подобни действия и смятам, че няма здравомислещи сили нашето общество и не бива да има такива, които биха желали този процес по удължаване на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“ да бъде забавен, тъй като всички ние, цялата държава ще страда от това, както гражданите, така и икономиката. Така че смятам, че има национални приоритети, около които всички ние трябва да се обединим. Този приоритет, свързан с удължаването на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“ е именно такъв. Затова аз използвам тази трибуна, за да призова всички граждани и екологични организации – те, разбира се, имат своите права, имат своите възможности да изразяват своето виждане по определени теми, но аз бих ги призовала да не се действа просто така, в името на това, да се обжалва нещо, защото последиците наистина могат да бъдат много сериозни. Ние при всичките усилия, които полагаме за това, да спазим графика по отношение както на техническото изпълнение, както и всички други дейности, които трябва да бъдат предприети от страна на държавните институции и Агенцията за ядрено регулиране – имаме пълното й разбиране – едни такива действия, чисто популистки, ако мога така да кажа, могат да спрат този толкова важен процес и да нанесат страхотни вреди на нашето общество.
Призовавам също и съдебните инстанции също да разгледат по-бързо подобни жалби, тъй като тази жалба вече е факт. Ние така или иначе, ще се озовем в един съдебен процес. Може би е добре и ние в хода на съдебното производство да пледираме за това, да пледираме за по-голяма експедитивност по отношение на тези решения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър, за яснотата. Господин Ерменков, след това аз, госпожа Ташева, господин Мартин Димитров.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моят въпрос е свързан пак с 5 и 6 блок и контекста на сигурността на доставките. Тук искам да отворя само една скоба към министър Петкова. Няма енергийна независимост на държавата. Има сигурност на доставките. Няма държава, която да е енергийно независима. Просто професионално да не го използвате. Те зависят от износа. Така че, такава държава в света няма. Това, между другото, не е мое мнение. Това е мнение в това число и на американски научни институти, и то водещи в областта на енергетиката. Хубаво е да се говори за сигурност на доставките все пак.
В тая връзка, имайки предвид, изхождайки от миналото заседание на комисията, че българското общество все още не е претръпнало от затварянето на 3 и 4 блок на „АЕЦ Козлодуй“, едва ли има здравомислещ човек – разбрахме, че има нездравомислещи организации, но едва ли има здравомислещ човек, който да смята, че продължаването на 5 и 6 блок на експлоатационния срок не е изключително важен и за сигурността на доставките, и за икономическото развитие на държавата, изобщо за социалната политика и за всичко, свързано с икономиката.
Затова искам да попитам, може би отговорихте, но аз не го чух това нещо – ако сте го казали, моля да бъда извинен. Осигурен ли е необходимият финансов ресурс за извършване на всички мероприятия, които са свързани с продължаването на експлоатационния срок на 5 и 6 блок?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. Уважаеми господин Еремнков, приемам уточнението, което направихте. Съжалявам, ако е станала някаква техническа грешка. Въпросът, който вие поставяте, е много важен. Не, аз не посочих дали е осигурен такъв финансов ресурс, но сега ще посочим тази информация, защото тя наистина е важна.
В бизнес програмата на „АЕЦ Козлодуй“ за следващите три години е предвидено осигуряване на ресурс, който да осигури нормалното протичане и нормалното изпълнение на дейностите, свързани с удължаването на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“. Както за Вас, така и за всички, които се интересуват от този толкова важен въпрос мога да кажа, че сумата, която се предвижда да бъде предоставена, която ще ни бъде необходима, за да извършим удължаването на живота на 5 и 6 блок, е малко над 270 млн. евро. Това е един сериозен финансов ресурс.
Обсъждаме възможността. Със собствени средства, разбира се, една част от този ресурс ще бъде осигурен. До настоящия момент са платени около 190 млн. лв. във връзка с всички дейности, които са изпълнени до момента. Сумата, която е платена, е 190 млн. лв.
По отношение на останалия ресурс правим съответно проучвания и евентуално може би ще се наложи да търсим външно финансиране, така че да може да се осигури безпрепятствено работата, свързана с удължаването на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“, но работим по тази тема, имаме визия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря за този въпрос. Тъй като моят въпрос е свързан с този на господин Ерменков, мисля, че дойде и моят ред, да попитам. Всички знаем, че с решение на Министерски съвет се определя процентът на дивидента, който държавните дружества трябва да внасят в Министерството на финансите. В случая с „АЕЦ Козлодуй“ ако се окаже, че 80% е изплатен дивидент от страна на дружеството, няма да позволи в него да останат достатъчно средства, за да бъдат изпълнени и разплатени дейностите за удължаване на живота. Може би трябва да се мисли в посока изключване на „АЕЦ Козлодуй“ от правилото за събиране на дивидент всяка година от страна на Министерството на финансите.
Госпожо министър Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Да, това е предложение, върху което си заслужава да се помисли. Ние, разбира се, сами няма как да вземем подобно решение. Това е решение, което трябва да бъде съгласувано с Министерството на финансите, тъй като знаете, че става въпрос пак за едни планирани приходи в бюджета от дивиденти. Но смятам, че това наистина е една възможност за осигуряване на ресурс в „АЕЦ Козлодуй“ във връзка с удължаването на живота на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Само да допълня нещо към Вашия въпрос, който наистина е изключително важен, относно финансовия ресурс. Госпожо министър, хубаво е да видите – виждам, че до Вас е господин Коен – това, което се случи предишната година и се направи една стъпка, която наистина позволи да остане значителен финансов ресурс не само в „АЕЦ Козлодуй“, но и във всички енергийни дружества. Дивидентът се плати на консолидирана основа. И това се прави за първи път.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Жельо Желев.
ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ: Господин Стойнев, обикновено колегите от ГЕРБ декапитализират дружествата и им взимат дивидента, но това наистина е една друга тема. Бих искал да използвам това, че и министърът, и ръководството на централата, и ръководството на регулатора са тук. Това не се случва всеки път. Имам един съвсем кратък въпрос – преди няколко седмици имаше техническо спиране или авария в централата. Бих искал да чуя от Вас какви са причините за това, отстранени ли са, тъй като знаете, че излизането от строя на един от реакторите поставя енергийната система в България в сложна ситуация.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър Петкова, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви. Аз първо може би да взема отношение само по това, което каза господин Стойнев. Да, знам, господин Стойнев, за тази идея и тази инициатива, която е предприета във връзка с дивидента за 2013 г. Той е направен на консолидирана база в БЕХ. Това е едно умно решение и мисля, че е изпълнило своето предназначение. Друг е въпросът какви са били печалбите. Това е голямата тема. Но си заслужава да се помисли отново този начин.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ангелов, заповядайте.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Аз искам първо да кажа, че за 2014 г. атомната централа има една от най-стабилните и най-добри експлоатации като отчет, финансово-икономическо положение и по отношение на аварийността. Има само два инцидента, не бих казал, че са аварии, които са под нулевото ниво и централата работи изключително надеждно и добре. Вярно е, че през тази година имаше едно изключване преди около месец, когато се оказа, че има проблеми в изолацията на един кабел между откритата разпределителна уредба и блок 6, в снопа от жила, които има, което доведе до лъжливо сработване на защитата на генератора. Беше изключен генераторът, направихме необходимите проверки, уточнихме по информационните системи, които са едни от най-добрите в момента, бих казал, в света. Всичко това се регистрира, вижда се и на разпределителната уредба, и на блока, и на общостанционните обекти. Открихме причината, направихме анализи. Това жило и съседните бяха изключени, имаше достатъчно резерви и сме прехвърлили защитата надеждно да работи.
Естествено, в нашите планове влиза в следващия, сега предстоящ годишен ремонт, целият кабел да бъде сменен и да се направи анализ и на други подобни кабели, които са по това трасе. За съжаление, това е една от програмите, които ще бъдат изпълнени – анализ на цялата кабелна система и на етажерките на откритата разпределителна уредба, които работят продължително време и е нормално да се оцени тяхното състояние и при необходимост да се предприемат необходимите действия. Тази задача предстои през летния период да се направи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Ангелов. Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря за задълбочените отговори. Ще ви предложа юни месец да повторим това изслушване и да видим дали планът, който вие сте си задали и който изглежда добър, се изпълнява така, както трябва, включително неговата инвестиционна част. Да се обърна към всички вас – първо, към Вас, министър Петкова, ако срещнете неочаквани трудности, Ви моля да проведем ново заседание и преди това на комисията по тази тема. Аз на Ваше място бих отправил едно запитване до Държавна агенция „Национална сигурност“ относно тези обжалвания. Нищо не пречи да се види за какво става въпрос, да поискате тяхното съдействие. Наистина, ако това са екологични организации е добре, но пак Ви казвам: интересът на определени кръгове да не се удължи ресурсът на 5 и 6 блок на „АЕЦ Козлодуй“ е много сериозен. Убеден съм, че те не присъстват на тази маса или така се надявам, но знае ли човек? Затова един такъв сигнал от Ваша страна ще бъде правилен ход. И да се договорим всички ние юни месец да се видим, да видим как се развиват тези дела, как се развива инвестиционната програма.
Ако има проблем с осигуряване на финансирането, Ви уверявам, че парламентът може много да Ви помогнем, ако всички групи заедно се обединим около това, че специално по отношение на тази инвестиционна програма не трябва да се правят компромиси. Идеята на колегата Добрев е отлична, дивидентът да остане и да не се отнема от Министерството на финансите, но ако това не се реализира, да се помисли за друго подобно предложение. Така че, уверявам Ви, че по тази тема ние сме изключително добре настроени ваши партньори. Искайте нашата помощ!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм с господин Мартин Димитров да правим периодични изслушвания по тази тема, на шест месеца. но ако има нещо спешно, ние заседаваме почти всяка седмица, засега всяка седмица. Госпожа Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз мисля, че юни месец е късно. Вие казвате, че март месец излиза дело. Господин Ангелов, казахте, има неща, които са извън нас. Зелените организации не са вътрешен въпрос, те са извън нас. Ще Ви помоля да обясните точно кое не им е вътрешното. Кои зелени организации, назовете ги, водят дело, първо.
Второ, всички тези възражения срещу ОВОС и на т.нар. зелени организации, и на кмета по някакъв начин свързани ли са с проекта за изграждане на депо за радиоактивни отпадъци в Козлодуй?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ангелов. Само уточнение. Доколкото разбрахме от Вас, проблемът с кмета е разрешен. Там е имало забележки, които са отстранени и е изтеглена жалбата от страна на кмета. Значи има само зелени организации. Заповядайте.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Точно така. Аз се извинявам, ако някак си съм се изразил неточно. Имам предвид това, че ние сме изпълнили нашата дейност, подготвяне на необходимите д9окументи, получили сме разрешение и утвърждаване. В момента действа докладът на ОВОС, така че той не може да прекрати своето действие, докато завърши процесът на обжалване. Естествено, обжалването във Висшия административен съд има продължителен период. Първото заседание в март месец ще доведе, предполагам, само до началото. Очаква се да има още няколко заседания в тази тричленка, след това ако някоя от страните не е доволна от резултата, да има обжалване, да се ходи на следващ етап, също да има насрочване след определено време разглеждане на материалите, така че ние до юни, ако правилно разбирам процеса на изпълнение, няма да имаме резултат.
По втория Ви въпрос, няма нищо общо на практика докладът за ОВОС по площадката за 5 и 6 блокове, за които говорим за продължаване на срока за експлоатация, с националното хранилище за ниско и средно активни отпадъци, което е на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Там също е оспорено и той е в процес на спиране на практика на дейностите, за съжаление. Продължително време там нищо не се изпълнява. Готви се нов доклад, който трябва да бъде готов след доста време и да мине целят процес на съгласуване и на утвърждаване, което е една голяма загуба и дейностите по извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок, безспорно, от това имат загуби и проблеми.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Питах Ви кои организации водят дело.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Аз, за съжаление, в момента не мога да Ви кажа, но след това ще намеря и ще имам удоволствието да Ви предам точно за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Надявам се да изпратите информацията в Комисията по енергетика, за да имат достъп всички народни представители до нея.
Не виждам други въпроси по тази тема. Господин Симеонов?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за изчерпателните отговори. Искам да благодаря за изключително изчерпателния въпрос, който зададе господин Мартин Димитров и в тази връзка задавам въпрос хипотетично възможно ли е при извършването на ремонта на 5 блок между 10 април и 20 май да се натъкнете на обстоятелства, които могат да отложат срока, за удължаването на срока. Има ли такъв някакъв риск, нещо, което може да се открие по корпус или където и да било друго, нещо, което до момента няма как да бъде обследвано? Чисто технически ако може да обясните.
Господин Костов, също така бих искал да знам външният консултант, ако не е търговска тайна? Кой е външният консултант, на който сте възложили да извърши оценката? И сега вече може - ако искате, може да не отговорите, но – приблизително стойността.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ангелов.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: На първия въпрос – хипотетично по принцип тук даже не би трябвало да има такава възможност, тъй като първият етап, който беше комплексно обследване на всички компоненти, конструкции и съоръжения, е направена оценката на състоянието, има и резултати от нея, които са напълно задоволителни и показват едно много добро състояние на компонентите, системите и оборудването на 5 и 6 блок. Искам да Ви уверя, че това действително е така. Навсякъде, където ходим по света и представяме Атомната централа в Козлодуй, всички са с респект и уважение се отнасят като към централа, която е една от най-добрите в света. Модернизациите, които бяха проведени, непрекъснатите инвестиции, които правим за подобряване на безопасността в работата на блоковете, действително гарантират едно много добро, в сравнение с всички останали подобни блокове, състояние на 5 и 6 блок.
Тоест, предварителната оценка в комплексното изследване би трябвало да определя много добре състоянието на блоковете, а във втория етап, който сега провеждаме, се правят допълнителни огледи, анализи, изследвания и калкулации, от които много по-точно ще се определи в перспектива как ще се развиват и как би трябвало да се развива състоянието на блоковете, така че да може точно да се каже, че 30 години, 25 години, 27 години може да се продължи животът на блока. Естествено, през целия този период, за който говорим – 20, 30 години, ще има междинни на всеки десет години много по-малки проверки за анализи на протеклата история на блоковете през този период и ако няма някакви съществени аварии и забележки, не би трябвало да има никакви проблеми.
Така че, считам, че не трябва да има хипотетични очаквания по време на прегледа и анализа, който ще стане, на основния ремонт на блоковете.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Господин Костов.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, не е никаква тайна външният консултант. Обичайна практика в дейността на всеки един регулатор е да ползва експертната помощ на външни експертни организации. Съгласно Закона за обществените поръчки, ние сме задължени да поддържаме профил на купувача на интернет страницата на Агенцията за ядрено регулиране. Там всичко е обявено. Даже всички вестници днес пишат отговора на този въпрос. „Уорли Парсънс“, България е изпълнителят на експертизата, която сме му възложили да оцени достатъчността на мерките, залегнали в програмата за продължаване на срока на експлоатация на 5 и 6 блок. Стойността на поръчките е 150 000 лева.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Костов. Господин Цочев имаше последен въпрос, свързан с тази тема.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря. Уважаеми госпожо министър, уважаеми господин председател на комисията, уважаеми колеги, уважаеми гости, моят въпрос е свързан с досегашните въпроси, но е по-общ. На 4 септември 2013 г. 42-ото Народно събрание взе решение за изготвяне на стратегия в деветмесечен срок. Съвместно тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката с комисия, създадена от министъра на икономиката и енергетиката от 8 октомври 2013 г. изготви, първо, анализа за състоянието на енергетиката, внесен официално в Народното събрание на 4 януари 2014 г. Работната група, която се състоеше и от членове на Министерството на икономиката и енергетиката, от представители на Народното събрание и други държавни институции и независими експерти – общо 16-членна работна група, приключи своята работа на 23 март и предаде официално в Министерството на икономиката и енергетиката на 9 април Проект за Енергийна стратегия на България, който е съпътстван с работещи доклади, тоест, по всички точки в проекта за енергийна стратегия над 300 страници сериозни материали.
Моят въпрос е следният. Работи ли се по стратегията в рамките на новосъздаденото Министерство на енергетиката, какви са приблизителните срокове, в които вие може на експертно ниво да приключите с този проект, да бъде подложен на обществено обсъждане и да бъде внесен в Народното събрание за приемане. Въпросът ми е сериозен, тъй като в частта ядрена енергетика с приоритет е записано „5 и 6 блок“, но не е записана „нова ядрена мощност“. Там е записано „ядрена мощност при определени условия“, а нито „АЕЦ Козлодуй“, нито АЕЦ „Белене“. Тоест, от приемането на тази стратегия на експертно ниво, обсъждането и общественото обсъждане и приемането й в Народното събрание ще стане ясно дали България, на база на горивно-енергийния баланс на страната до 2030 година, излизане на генериращи мощности и влизане на нови такива и използване на местни ресурси, има потребност от нова ядрена мощност и ако има, коя е тя. Аз затова задавам въпроса, тъй като, повтарям, 5 и 6 блок са с приоритет, но други мощности не са записани. Така че, моят въпрос е работи ли се по енергийната стратегия и кога приблизително очаквате, че може да бъде внесена в Народното събрание?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цочев, действително има разработена такава стратегия. Информацията, с която аз разполагам, е следната. Тази стратегия е възложена и разработена от външни експерти. Предадена е след това в Министерството на икономиката и енергетика, но по нея не са провеждани дебати и дискусии със служители в Министерството на икономиката и енергетиката и тя не е била подложена на обществено обсъждане.
Разбира се, и в програмата на правителството в част „Енергетика“ е заложено като приоритет изготвянето на такава национална енергийна стратегия. Нашата идея е да направим една работна група, която да бъде с широк обхват, която да включва всички заинтересувани страни, така че да можем да разработим нова стратегия за енергийно развитие, като, разбира се, ще ползваме всички важни теми и важни анализи, които са направени в разработката, с която ние разполагаме. Така че, ще има работна група. Разбира се, ние поемаме ангажимента в момента, в който тя започне да осъществява своята дейност, да информираме периодично Комисията по енергетика в Народното събрание и да ви държим в течение за това, как всъщност върви изготвянето на стратегията. Надявам се това да стане в кратки срокове.
Благодаря Ви.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Един уточняващ въпрос само. Тъй като аз бях председател на тази работна група, затова си позволявам да задам този въпрос. Тя е във вид, в който много бързо може да бъде подложена на логаритмуване и да бъде приета, подложена на обществено обсъждане и вкарана в парламента. Така че, изработването на нова стратегия ще отнеме много време и недейте да се впускате. Ако случайно Вашите служители я нямат, а Вие имате много добри служители, които са наследство от Министерството на икономиката и енергетиката, - обърнете се към мене, аз ще ви дам всички работни доклади. Тук е и професор Тасев, който участваше. Има и други присъстващи, които са участвали в тази работна група. Ще бъдем от полза. Тоест, да придвижим въпроса възможно най-скоро. Не е само стратегията като факт, но там казвам акцента на използване на местни ресурси и много е важен въпросът с ядрените мощности. Този спор, който се води ще имаме ли, няма ли, кои ще бъдат те, трябва да го изясним чрез енергийната стратегия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Не виждам въпроси повече по тази тема. Нямат право гражданските организации в рамките на блиц контрола да задават въпроси, само народни представители. По тази тема, последно, господин Ерменков, Ви предлагам.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съвсем накратко само ще напомня нещо, което мисля, че е важно, защото освен енергийната стратегия, по съществуващото законодателство на България трябва да има и стратегия за енергийна ефективност. Нека да не го забравяме този факт, защото в момента всички говорим, че енергийната ефективност е приоритет, че това е нещо, което трябва да бъде направено. Смятам, може би е чисто конфликт на интереси или мое пристрастие е, но смятам, че Стратегията за енергийна ефективност трябва да предхожда Енергийната стратегия, защото там ще се определят необходимите количества енергия и потребление, които ще бъдат необходими и след това вече да се търси с какво, как и кога трябва да се развиват мощностите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Сега давам думата на господин Славчо Атанасов за неговия въпрос.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, на 1 януари беше изведена от експлоатация Варненската централа. Около 1 340 мегавата, доколкото ми е известно, излязоха от експлоатация. Въпросите ми са свързани.
Разбира се, че приблизително може да ми отговорите, не абсолютно точно, ясно е, че на такъв въпрос няма как точно да отговорите напълно – Колко ще струва вкарването й отново в експлоатация на Варненската централа, ако изобщо се мисли да се вкарва отново в експлоатация?
Вторият ми въпрос е колко ще струва на държавата въвеждането на нова термична централа с подобна мощност?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Атанасов. Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Атанасов, темата, свързана с ТЕЦ „Варна“, наистина е много важна и много актуална и стои на дневен ред и пред нас. Всички вие знаете, че ТЕЦ „Варна“ е включен в критичната инфраструктура на страната. Ето защо този ТЕЦ е изключително важен за нас. Мощността, с която всъщност се разделяме на този етап, е 1 260 мегавата точно.
Какво направихме ние? Първо да направим уточнението, че тук става въпрос за една изцяло частна централа. Държавата няма никакво участие там и ние всъщност можем само да наблюдаваме отстрани процеса и при определени обстоятелства бихме могли да се позовем на определени законови разпоредби, за да включим тази централа в действие, ако са налице такива обстоятелства, разбира се.
Проблемът с ТЕЦ „Варна“ е следният. Вие знаете, че собственикът на ТЕЦ „Варна“ е "ЧЕЗ". Не са изпълнили част от своя договор, за да извършат съответните инвестиции, свързани със спазване на екологичното законодателство и изграждане на сероочистващи уреди.
В случай, че това изискване не е изпълнено, директивата, която всъщност е свързана с опазване на околната среда, е безкомпромисна и в случай, че тя не е изпълнена, на 1 януари 2015 г. ТЕЦ „Варна“ трябваше да затвори врати, както и се случи.
Какво предприе Министерство на енергетиката?
Проведохме два разговора с представителите на "ЧЕЗ". Нашите разговори се водиха още на етап преди да настъпи краят на 2014 г. – началото на 2015 г. и съответно да бъдем поставени пред свършен факт. В разговорите, които проведохме, изтъкнахме нашите аргументи в подкрепа на това, че за нас е изключително важно ТЕЦ „Варна“ да продължи да работи поне до края на март 2015 г., тъй като, както вече споменах, ТЕЦ-ът е включен в критичната инфраструктура на страната.
За да се случи обаче това нещо, трябваше, и даже от страна на министерството поискахме дерогация от Европейската комисия само за 6 блок на ТЕЦ „Варна“, така че обосновахме, разбира се, възможността да настъпи критична ситуация и тези мощности да ни бъдат жизнено важни.
Получихме отговор от Европейската комисия, в който се казва, че след като не са предприети действия за спазване на екологичното законодателство, към настоящия момент не е налице необходимост и Европейската комисия счита, че не може да се намеси и да даде дерогации за 6 блок на ТЕЦ „Варна“.
Това, което беше споменато като опция, е в случай, че настъпи критична ситуация, ние отново да се обърнем към Европейската комисия и отново да поискаме дерогация. Направихме даже и съвместна работна група, която да види как всъщност биха се развили нещата като срокове, ако настъпи критична ситуация и това доведе до необходимостта да се закупят въглища, тъй като знаете, че за да се доставят въглищата, това изисква време. Поне един месец е необходим чисто технологично, за да се доставят въглищата и централата да може да работи. Положихме всички усилия – това, което зависеше от нас, за да се случи, но така или иначе, на този етап нещата стоят по този начин.
Миналата седмица имах среща отново с ръководството на "ЧЕЗ", с господин Докладал. Отново изложихме нашите притеснения във връзка с ТЕЦ „Варна“ и евентуално да обсъдим възможностите за това, тази централа да работи, тъй като и от чисто социална гледна точка там работят около 400 служители в ТЕЦ „Варна“, в момента са оставени 85. От страна на собствениците "ЧЕЗ" получихме уверение, че всъщност тези 85 служители, които са останали към настоящия момент, биха могли при определени обстоятелства да стартират, да участват в процеса по въвеждането на централата в действие, ако това, разбира се, се наложи. Тъй като, както вече казах, става въпрос за една частна централа, за едно частно дружество, много е трудно държавата, след като веднъж го е дала за приватизация, продала е този актив, сега обратно да говорим за изкупуване. Обсъждахме подобни варианти, или за някакво съвместно дружество, което те предложиха, да бъде между България и между "ЧЕЗ", така че да се работи съвместно в тази посока, но конкретни резултати към този момент няма.
Информацията, с която аз разполагам, която е свързана с привеждането на централата в съответствие с екологичното законодателство, е може би някъде около 100 милиона лева приблизително
СЛАВЧО АТАНАСОВ: А изграждането за нова мощност? Тъй като частна или нечастна, все пак 1260 мегавата излязоха от системата. За нова мощност – по 4 да го умножим, така ли? Значи, около 400 милиона ще са необходими, за да запълним тази празнина.
Благодаря Ви. Бяхте изчерпателна.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Това е много дълга тема. И аз, и господин Стойнев можем да добавим още факти по нея. Всъщност, "ЧЕЗ" е имал достатъчно време, за да направи инвестициите, сероочистките. Не ги е направил, защото в централата, както знаете, цената на електроенергията, произведена от нея, е с 20-30% по-висока от пазарната. През цялото време - и по мое време като министър, и при господин Стойнев, съм сигурен – те искаха държавата да се ангажира с дългосрочен договор или разполагаемост на тази централа, за да гарантира изкупуване на тази висока цена. Държавата няма интерес да направи това и това е причината тази централа да отпадне от енергийната система на България. Между другото, на 1 януари отпаднаха последните три блока, така че цялата мощност не е 1140, както казвате, а около 600 мегавата, които отпаднаха от 1 януари.
Предлагам да преминем към следващи въпроси. Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Наистина ще бъда съвсем кратък, но ми позволете, наистина, една скоба, тъй като това е важно за България. Госпожо министър, един чисто колегиален съвет: Тъй като на мен в качеството ми на министър след европейските избори настъпи политическата криза, но имах желанието на база на изготвената стратегия, която, уверявам Ви, там експертите нямат цвят, да съберете всички политически сили на една маса, преди да я внесете в парламента, за да може наистина да бъде изчистена и да бъде направена една такава стратегия, която наистина да бъде одобрена, и да бъде одобрена от всички политически сили. Считам, че това е нещо, което може да бъде сторено и така ще покажем наистина един консенсус по една тема, която е изключително важна за националната ни сигурност.
Госпожо министър, за съжаление, има една такава тенденция в България, всяка една политическа сила, която спечели изборите, формира правителство и след като се формира правителството, започва смяната на ръководителите на държавните дружества. Уверявам Ви, че това е практика, която аз също съм правил, но не я одобрявам. Защо? Защото все по-малко стават вече специалистите и хората, които наистина разбират от тази материя. Но въпросът ми е директен – относно изпълнителния директор на "НЕК" и члена на Съвета на директорите на "НЕК" ЕАД господин Петър Илиев. Дано да не бъда прав, дано да ме опровергаете, но, госпожо министър, вярно ли е, че господин Петър Илиев няма достъп до класифицирана информация и как работите с този човек, по какъв начин обменяте информацията и изпълнявате своите задължения? Там има специално отговор, има и писма от прокуратурата и всичко е обяснено, така че там не е имало проблем.
Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Добрев. Уважаеми господин Стойнев, първо, по въпроса за това, да обединим усилията си около енергийната стратегия аз смятам, че тук в тази зала няма хора, които да не искат това да се случи. Има приоритети, около които наистина всички трябва да се обединим. Смятам, че енергетиката е наистина такъв приоритет и аз бих била много доволна, ако колкото се може повече политически сили седнат на масата и се обединим около едни безспорни приоритети, които са изключително важни за всички нас. Така че, можете да разчитате изцяло на това, че когато се сформира тази работна група, ще бъдат поканени представители на всички политически сили. Ще използваме, разбира се, и всичко това, което е разработено до момента. Аз също не виждам смисъл защо трябва да бъде зачерквано нещо, което е добро като идея, като визия. Прост трябва да спрем с тази вредна практика в нашата страна.
По отношение на ръководството на "НЕК" и по-специално на изпълнителния директор господин Петър Илиев има изискване той да има достъп до класифицирана информация. Нали така, господин Коен?
ЖАКЛЕН КОЕН: Да.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз не мога веднага да отговоря в момента, но може би тече процедура по проучване. Нека да проуча този въпрос и се ангажирам да Ви отговоря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Господин Винаров, няма възможност. В тази процедура граждански организации не е разрешено.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът ми е преди всичко към госпожа министъра и към ръководството на „Български енергиен холдинг”.
Във връзка с информацията за задълженията на България към AES и към „Глобал Контур“, които са в размер на около 700 млн. лв., във връзка с мнението на госпожа Светла Тодорова, че нивото на цените на електроенергията е абсолютно зависимо от дългосрочните до говори, които в момента съществуват с тези централи и с фотоволтаичните и вятърните централи. Имайки предвид, че именно тези договори формират дисбаланса в паричните потоци към и от "НЕК", разликата на цената, по която „Национална електрическа компания” ЕАД купува електроенергията ти продава тази електроенергия, мисля, че тук няма никакъв спор. Това е всеобщо известен факт. Знаейки, че ако това не бъде променено, ние с господин Валентин Иванов мисля, че стигнахме до единодушие, че ако това не бъде променено, няма как да не се повишат цените на електроенергията. Въпросът ми е следният.
Предприема ли ръководството на министерството и на „Български енергиен холдинг” някакви стъпки в това отношение за предоговаряне на тези договори, колкото и това да е трудно, в това число възползва ли се и от възможността, която беше открита от предишния състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който със съответно становище до Министерството на финансите трябваше да се нотифицира на Европейската комисия по въпроса дали няма неправомерно финансиране и държавна помощ във връзка с тези договори? Силно се притеснявам, че ще дойде юли месец и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране без да има никакъв друг избор, а не защото иска да унищожи българския народ, а защото такова е положението, наистина ще постигне унищожаването му с повишаване на цената. Затова много Ви моля да ми отговорите. Мисля, че въпросът е изключително актуален и трябва да бъдат взети някакви мерки там.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, това е последен въпрос, тъй като блиц контролът предвиждаше по два въпроса от група, а ние зададохме доста повече. Заповядайте да отговорите на въпроса.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, въпросът наистина е много важен. Още първите дни на мандата на това правителство разгледахме всичко, свързано с тези дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от двете централи. Запознахме се и с жалбата, която Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е депозирала в Европейската комисия със съмнение за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ.
Има развитие, разбира се, по този въпрос. Европейската комисия отправи запитване до Министерството на енергетиката, което запитване постави въпроси по 17 теми, за които ние трябваше да дадем пояснение, да приложим доказателства, да приложим документи, които ни бяха изискани, така че комисията да придобие една пълна представа за случая.
Всичко това, разбира се, ние сме го направили. На 10 декември 2014 г. сме изпратили нашия отговор, нашето становище до Европейската комисия с всички налични документи и доказателства, с които разполагаме.
Проблемът с двете американски централи и с дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия при тези цени, които са договорени, наистина е много сериозен. Какво направихме ние?
Стартирахме работа в две работни групи. Едната работна група работи съвместно с експерти на „Български енергиен холдинг”, на „Национална електрическа компания” ЕАД и Министерството на енергетиката, съвместно с експерти на „AES Марица изток 1“ и съответно с експерти на „Контур Глобал“. Преговорите, които водим, вече са доста интензивни. Мисля, че се обединихме около това, че е неизбежно предоговарянето на тези условия, тъй като има и решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което казва, че трябва да се водят преговори с цел постигане на редукция на цените.
В момента правим анализ на всички факти и всички обстоятелства, с които ние разполагаме, които съответно двете централи представят пред нас. Търсим допирни точки, така че да видим докъде могат да се пресекат нашите интереси и да намерим съгласие по тази тема за намаляване на цените. Може би е важно да докладвам това пред комисията, че в момента контролни органи на Държавната финансова инспекция извършват проверки в двете централи. Разбира се, техните правомощия се простират дотам, да ги проверят от гледна точка на това, дали те спазват законодателството в областта на обществените поръчки. Но това е изключително важно, тъй като спазването на този закон е пряко свързано с разходите, които влизат в цената, в отделните компоненти на цената, на която "НЕК" изкупува енергията от тях. Така че, в момента тези проверки се извършват. Надявам се до един месец да имаме резултати от тези проверки, така че да видим дали са налице някакви проблеми, неспазване на нашето национално законодателство, което, разбира се, ще ни даде възможност да водим един диалог с централите във връзка с това, дали това са реалните разходи, които би трябвало да влязат в цената. Така че, полагаме усилия. Много се надявам преговорите да приключат до месец – месец и половина, може би до края на март – началото на април. Това е нашата амбициозна цел, която сме си поставили. Надявам се това да се случи и се надявам преговорите да се увенчаят с успех. Мисля, че вървим в правилната посока.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо министър, за изчерпателните отговори. Благодаря и на господин Ангелов. Аз също имах въпрос, свързан с гръцката връзка, но ще го оставя за следващия път – той не е толкова сложен, не е толкова спешен. Благодаря ви за участието в блиц контрола днес.
Преминаваме към

ТОЧКА ВТОРА - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45 внесен от ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ и група народни представители на 18.11.2014 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Представител на вносителя – господин Ерменков да ни представи законопроекта.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги, предполагам, че не очаквате от мене да чета и да ви запознавам със Закона за горите в цялостния му текст. Господин председател, мисля, че от мене се иска да отправя онези думи, които са необходими във връзка с промените в Закона за енергията от възобновяеми източници.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, надявам се съвсем накратко да ни представите мотивите на вносителя.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Съвсем накратко ще ви ги представя. Имайки предвид, че това, което е написано, е само едно изречение – „Въвеждат се ограничения за използване на необработен дървен материал при производството на електроенергия с преференциална цена.“, бих могъл да прекъсна дотук. Предполагам, че все пак ще кажа още две-три думи.
Става въпрос за това, че при съществуващите преференциални цени за производство на електроенергия от биомаса има голяма опасност да се премине към безконтролна сеч в горите за производство на електроенергия, в това число от дървен материал, който може да бъде използван като суровина и за друго производство, или просто за изсичане. Именно в тази връзка са направени промените, като се предвижда да не се включват преференциални договори с цени за дървен материал, който е необработен дървен материал, по смисъла на § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на Закона за горите. Само ще ви кажа какво гласи тази точка, за да стане ясно точно за какъв дървен материал е ограничението.
По § 1, точка 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите определението за необработен дървен материал е следното. „Необработен дървен материал с повалени и окастрени дървета с отделена връхна част, с или без кора, разкроени или нацепени.“ Тоест, ако трябва съвсем грубо да го кажем, става въпрос за дървесни трупи, които не трябва да бъдат използвани за горене или при производство на електроенергия чрез газифициране. Мотивите са запазване на българските гори и по-отговорно отношение към тях и към дървения материал, който може да бъде използван и като суровина за производство на мебели и каквото и да било друго но не да бъде изгарян.
Молбата ми е наистина да подкрепим тези промени в този закон, тъй като те не водят до забрана на използването на върхари, на клони и на отпадна дървесина, която може да бъде използвана наистина и за горене, и за газифицирано производство на енергия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ерменков. Давам думата първо на господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми вносител, уважаеми колеги, предложените текстове, отнасящи се до предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергия от възобновяеми енергийни източници са приемливи, за мене. Обаче има някои неща, които трябва да се предефинират. Какво имам предвид?
Понастоящем няма преференциални цени за електрическа енергия, произведена чрез термична газификация или директно изгаряне на необработен дървен материал.
По предложението за изменение на чл. 18 имам конкретно становище. Алинея 1, точка 6, буква „а“ (аз ще внеса между първо и второ четене) – „Следва да се замени понятието „биомаса“ с понятието „суровина“. Разпоредбата следва да гласи: „От централи, използващи технологии за термична газификация или пряко изгаряне на суровина, получена от необработен дървесен материал, по смисъла на § 1, точка 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите.“
Съгласно определението, дадено в Допълнителните разпоредби на Закон за енергия от възобновяеми източници, биомаса е биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство, включително растителни и животински вещества, горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биологично разграждащата се част от промишлени и битови отпадъци.
Определение на понятията, дадени в Допълнителните разпоредби на Закона за горите биомаса.
В Допълнителните разпоредби на Закона за горите обхватът на понятието биомаса е по-широк, тъй като освен части от продукти, са включени и цели продукти, какъвто е и необработеният дървен материал.
По смисъла на Допълнителните разпоредби на Закона за енергия от възобновяеми енергийни източници, в понятието биомаса не се включва понятието за необработен дървесен материал, по смисъла на § 1, т. 38, това, което Вие казахте, там е записано какво е необработен дървен материал.
С настоящото предложение за използване на термина суровина се поставя разграничение между общото понятие за биомаса и биомасата като гориво за производство на електрическа и топлинна енергия. Във връзка с това понятието следва да бъде заменено с понятието суровина в чл. 31. (Ще ги дам допълнително).
В чл. 18 текстът трябва да бъде изменен: „С преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите, когато се използват технологии за термична газификация, не може да бъде по-ниска от 30 на сто над преференциална цена, определена за електрическа енергия, произведена от биомаса от отпадна дървесина чрез технологии за пряко изгаряне с комбиниран цикъл.“
Още едно предложение в чл. 32: „Да се укаже, че следва да се вземат предвид определените обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на дървесни отпадъци, а не на необработен дървесен материал. При отсъствие на тази информация тези индекси да не се отразяват в коефициента, отразяващ изменението на ценообразуващите елементи.“
Това се предлага, тъй като сега индексите, обявени от министъра на земеделието и храните, са за дърва за огрев и масивен дървен материал – това, което трябва да бъде избегнато и те не трябва да се използват за производство на ел енергия. Това са бележките ми в отделни членове. Аз и „АБВ“ ще подкрепим този закон, но между първо и второ четене ще внесем корекции по съответните параграфи и членове на закона по този начин.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Цочев. Министерството на икономиката – господин Налбантов виждам, че е тук. Колеги, имате становище на Министерството на земеделието и храните. Тяхното становище е отрицателно.
Господин Налбантов е тук, за да представи становището на министерството.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Становището в частта, която обсъждаме в момента, е написано, че по отношение на направеното в § 15 предложение за изменение в Закона за енергията от възобновяеми източници считаме, че подобно предложение, което касае друг сектор, следва да бъде обсъдено от водещото ведомство, тоест, те тук нямат становище дали са за или против.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Прав сте, господин Ерменков.
Господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да поднеса извинение, че за краткото време не успяхме да внесем официално становището, но то ще бъде внесено, аз съм упълномощен от министър Петкова да го представя. Разбира се, аз ще взема отношение само в частта, касаеща измененията в Закона за енергията от възобновяеми източници. В законопроекта се предвижда отпадане на забраната, предвидена в Закона за горите за използване на необработена дървесина за производство на енергия, като това се заменя с разпоредби в Закона за енергетиката, изключващи производството на такава енергия от методите за стимулиране чрез преференциално изкупуване по преференциални цени.
Както беше изложено и тук, основната цел е да се ограничи използването на необработена дървесина за тази цел и по този начин да се използва тя по други предназначения или, още повече, най-вероятно да се осигури опазване на горите. Ние обаче се съмняваме, че с това ще се постигне тази цел, тъй като в момента има пълна забрана. На база на тази забрана няма преференциална цена за такъв вид енергия. Преференциалната цена е само за отпадна дървесина. Друг е въпросът доколко ефективно се контролира използването. Но обръщам внимание, че ако се ограничи само използването й за преференциална цена, какво ще ограничи използването на тази дървесина за производство на енергия и реализацията й на свободния пазар?
В Закона за енергията от възобновяеми източници е регламентирано, че по преференциална цена може да се продава само част от произведеното количество енергия, а също така може да се продават количества и на свободния пазар или да се използват за собствено потребление. В този случай за тези количества не би трябвало да има никакви ограничения за използване на такъв вид суровина. Още повече, напротив, ако това би стимулирало използването на тази суровина, защото то ще създаде възможност за увеличаване на използваемостта на една централа, което е свързано с осигуряването на ресурси.
Общо взето, нас ни смущава и разпоредбата на алинея 5 в чл. 31, мисля, в което е записано, че при ползването на преференциалната цена производителят декларира, че няма да използва такава дървесина. Тук вече възникна въпросът пред кого декларира, тъй като органът, който определя преференциалната цена и респективно я предоставя, е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, страна по договора за изкупуване и задълженият субект е общественият доставчик или съответният краен снабдител, в зависимост от това, къде е присъединена централата, а контролните функции за изпълнение на това обстоятелство е отново на Изпълнителната агенция по горите. Тоест, агенцията контролира едно и също, сега контролира дали се използва такава дървесина във връзка със забраната в Закона за горите а в предвидената разпоредба тя ще контролира във връзка с предоставяне на преференции във връзка с търговски взаимоотношения. Какво ще се случи, ако производителят заяви, че няма да използва такава дървесина само за количествата по преференциални цени, но в същото време ще произвежда и количества на свободния пазар, за които той на практика ще може да използва такава дървесина. Тоест, ние считаме, че тук вече става една по-сложна регулация. Регулация, свързана с добива на тази дървесина, касаеща дейността в горския сектор се прехвърля в Закона за енергията от възобновяеми източници, който регламентира съвсем други взаимоотношения.
Така че, ние изразяваме становище, че това няма да ограничи, напротив, то ще стимулира допълнителното използване на такава дървесина и също така ще направи неефективен контрола и този контрол ще създаде сложни взаимоотношения между субектите, ангажирани в процесите по производство и преференциално изкупуване на енергия.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Налбантов. Господин Ерменков, имате ли въпрос?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, не можах да разбера с какво разширяваме, след като ограничаваме, в смисъл, че ние в текста на Закона за енергията от възобновяеми източници не разширяваме нищо, а въвеждаме допълнителни ограничения. То така е написано – с изключение на“. Там не пише „включително и“. Така че, когато въвеждаме някакви ограничения, няма как да разширяваме, от една страна.
От друга страна, въпросът за преференциалната енергия за възобновяеми енергийни източници, в това число изредените в чл. 18, ал. 1, т. 6, ако го прочетете целия текст, в Закона за енергията от възобновяеми източници - тук съм напълно солидарен с това, което господин Цочев каза, че трябва да се направят малки доуточнения в двата закона, тъй като има колизия в определенията. Идеята е да се ограничат възможностите за използване на годна дървесина или унищожаване на гори за производство на енергия чрез въвеждането на преференциални цени за производството на тази енергия.
Колкото до това дали и как ще се произвежда енергия на свободния пазар, това в момента не е тема на промените, които ние правим в закона, така че няма смисъл да ги бъркаме двете неща едно с друго, защото ако го няма това ограничение, остава старият режим на използване. Още един път ви моля, нека да подкрепим закона на първо четене поне в тази му част. За другите части не отговарям.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрахме въпроса. Доколкото аз разбрах обясненията на господин Налбантов, ще го помоля да потвърди – той каза, че в момента в Закона за горите съществува забрана за производство на електроенергия от трупи. Ние в момента казваме: може от трупи, обаче ако са изрезките от трупите. В този смисъл този закон не ограничава, а по-скоро увеличава обхвата. Така ли е, господин Налбантово, или не?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. В момента забраната в Закона за горите предвижда да не се използва производство, независимо дали се продава по преференциална цена или на каквато и да било. Сега се предвижда тази забрана да отпадне и да се забрани използването само когато се продава по преференциална цена, тоест, вече за производство на енергия, която ще се продава на свободния пазар, забраня няма. Това се случва в момента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може би има нужда от доуточняване на текстовете. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ (Изпълнителна агенция по горите): Може би е необходимо да внеса малко разяснение. Към момента действащата нормативна уредба позволява да се ползват материали от първи, втори и трети клас – това е т.нар. едра дървесина – за производство на енергия. Предложението, което е направено от група народни представители, предвижда тази забрана да отпадне и да отиде в другата насока, тоест да може да бъде ползвана тази дървесина, всичките видове дървесина да може да бъде ползвана, но да не може да се ползва преференцията за нейното оползотворяване.
Искам една кратка ретроспекция да направя. Това предложение, което сега го правят народните представители, е предложение на Министерството на земеделието и горите преди две години, по което обаче не беше постигнато консенсус и ние тогава преценихме, че е неправилно със Закона за горите да се намесваме в други взаимоотношения в енергетиката, предвид което го оттеглихме от последния вариант, който беше гласуван през 2014 година. Счетохме за по-правилно ако има такива отношения и желание за промяна в тая насока, да бъде предмет на нормата промяна в Закона за енергията за възобновяеми източници и това да бъде разгледано от другото водещо ведомство, от друг колектив, от друга работна група.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за разясненията. Всичко стана ясно. Ако четем мотивите на вносителя – тук изразявам моето становище, - напълно сме съгласни, че ние трябва да ограничим използването на биомаса за производство на електроенергия поради няколко причини. Първо, това в момента е най-скъпият източник на електроенергия. Средната цена след намаленията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от преди няколко седмици е около 300 лева на мегават.
Второ, тези централи работят много пъти повече, отколкото фотоволтаиците, за които всички смятаме, че са най-скъпите. Доскоро, между другото, и цената на централите, на електроенергията от тези централи, бе толкова, колкото на масовото присъединяване на фотоволтаиците. Вместо 1250 часа, те работят 8000 часа в годината, което означава, че е инсталирана мощност от 100 мегавата биомаса се равнява на 700 мегавата фотоволтаици.
На трето място, имаме вече присъединени 46 мегавата централи от биомаса, присъединени и работещи централи.
На четвърто място, имаме десетки мегавати и все още ги уточняваме и събираме информация от ЕРП-тата и от ЕСО за това, кои са договорите, които са сключени, но все още не са изпълнени, десетки мегавати.
В решението на регулатора е предвидена сума от 75 милиона за преференциалната цена само за електроенергия от биомаса. Според нашите калкулации, на базата на количеството произведена електроенергия за миналата година тази сума няма да е 75, а ще е над 100 милиона. Някои колеги твърдят, че е 140 милиона, защото има разминаване в средните цени, към които са се присъединили централите. Така че посоката е правилна. Проблемът за мен е, че точно тези текстове в закона ще бъдат изключително трудни за контрол, защото тук казваме, че преференциална цена продължава да има, тези високи преференциални цени си остават, но само за биомасата, получена от обработен дървесен материал, или ние казваме, че само от отпадъците може да се ползва преференциална цена.
В същото време не е точно така. От капаци на трупи и от всичко останало - това е обработен дървен материал. В същото време кой ще го контролира това нещо? Имаме ли институция, която да обикаля държавата и да контролира, или да сложим нещо като митничар, да контролира какво използват те – дали използват трупи, дали използват целулоза, дали използват такива изрезки.
ВАЛЕНТИН ЧАМОВ: Има норма и в действащата нормативна уредба, което ни вменява на нас на Изпълнителната агенция по горите отговорност да извършваме проверки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тя ви вменява, но ще ви питам за някои централи, да видим какво ще ми отговорите, защото има една централа близо до София, която разбрах, че изобщо не използва дървесина. Така че, това е съвсем отделен въпрос.
Мисълта ми е, че вероятно няма да се осъществява добър контрол. Санкциите между 10 и 50 хиляди лева въобще няма да бъдат възпиращи, защото 1 мегават електроенергия по 400 лева цена са 400 лева на час. Това са 10 000 лв. на ден. Глобата е един ден работа на тая централа, и то ако е 1 мегават. Ако е 5 мегавата, са 50 000 лева на ден. Дори и санкциите са ниски. Ние ще се въздържим, защото законопроектът е в правилната посока, но предлагам да го обмислим – или този законопроект, или още по-драстични мерки в Закона за енергетиката, където да предложим изцяло отпадане на преференциалните цени на този вид електроенергия.
Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване. Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласуване: „За“ - 4 гласа, „против” няма, „въздържали се” 10.
Законопроектът не е подкрепен.
Благодаря Ви, колеги, за днешната работа!
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.38 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/