1. Изслушване на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно водно регулиране
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика








ПРОТОКОЛ
№ 8


На 31 март 2015 г. от 11.00 часа в зала 134 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния


ДНЕВЕН РЕД
1. Изслушване на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно водно регулиране
2. Разни.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е следният:
1. Изслушване на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно водно регулиране; 2. Разни.

Имаме кворум. Моля да гласуваме. Който е за, моля да гласува.
/Присъстващите членове на Комисията по енергетика гласуват „за“ направеното предложение./
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Против? Не виждам. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно водно регулиране

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По процедурните правила, които приехме в пленарна зала миналата седмица народните представители имат възможност, първо, да представят кандидатите, които предлагат. След това ще проведем изслушване, което предлагам да го структурираме по следния начин:
Първо, да изслушаме кандидата за председател на комисията, след това – кандидатите за част „Енергетика“ по азбучен ред, след това – кандидатите за част „Водоснабдяване“ по азбучен ред и след това юристите и икономистите по същия принцип.
След като изслушаме кандидатите, от които председателят има възможност в рамките на 15 минути да направи своето изложение за виждането си за работа на комисията, а кандидатите - съответно по пет минути всеки, ще имаме възможност за въпроси към който и да е от кандидатите. Всеки народен представител по правилата има право в рамките на две минути да зададе въпроси към кандидатите, които избере.
След като чуем отговорите на зададените от народните представители въпроси, аз като председател по правилата ще обобщя въпросите, които са постъпили в комисията в писмен вид и ще се надяваме да получим отговор от кандидатите.
Гласуване на кандидатите в Комисията по енергетика няма да има, защото такава е практиката на такъв тип изслушване. Кандидатите ще бъдат гласувани в пленарна зала, надявам се, в четвъртък и в четвъртък в пленарна зала се надявам да изберем състава на регулатора. Така че, давам думата на народните представители да представят кандидатите.
Всички кандидати са 20. Кандидатите се представят от народните представители от всички парламентарни групи. Всички кандидати отговарят на правилата и на изискванията на закона и всички те днес са тук.
Давам думата на народните представители да представят своите кандидати. Думата има господин Мартин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми кандидати, не на последно място, ще представя кандидатурата на ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ. Доколкото ми е известно, това е единствената кандидатура за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Българската електроенергетика е в тежка криза. Изчерпани са всички възможности отрасълът да продължава да плаща с нарастващи дългове и огромен текущ дефицит - непосилната цена за слабото управление на енергетиката, създало сложна и непрозрачна структура на сектора и на регулаторната рамка. Енергетиката е обект на постоянно недоверие сред потребителите и на обвинения за злоупотреби и корупция в управлението. Необходими са спешни решения, които да оздравят финансово отрасъла и да либерализират пазара на електроенергия. За оздравяване на енергетиката освен политическа воля е нужна експертиза, визия за необходимите реформи в сектора; нужен е честен човек. Важна част от тези реформи е повишаването на авторитета, независимостта и капацитета на енергийния регулатор. Водени от тези съображения, предлагаме кандидатурата на Иван Николаев Иванов за поста председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Иван Иванов отговаря напълно на изискванията на Закона за енергетиката за заемане на тази позиция. Освен нужното образователно-квалификационна степен „магистър инженер“, той притежава научното звание доцент и научната степен „доктор“ в областта на техническите науки. Същият има много богата научноизследователска и препорадавателск7а дейност в Техническия университет – София, Нов български университет и Висши инженерни училища в Тунис и Париж.
Иван Иванов е ръководител и участник в множество разработки с научноизследователски характер в областта на управление на енергетиката. ИЗработване и анализ на енергийни стратегии, управление и регулация на енергоносители, пренос и разпределение на различни видове енергия, изследване на надеждност на електроенергийни системи, компютърно проектиране на измервателни уреди в енергетиката и други. Автор е на една монография и над 60 научни статии и доклади, по-голямата част от които са посветени на методите и средствата за измерване в енергетиката. Водил е лекции на български и френски език по редица основни дисциплини в електроенергетиката, основи на електротехниката, електрически измервания, аналогова и цифрова електроника, обща електротехника и други. През годините на своята професионална дейност, както и по време на дейността си в Народното събрание в течение на четири последователни мандата от 1997 до 2013 г. Иван Иванов неизменно е в служба на обществения интерес. Носител е на редица предложения по законите в енергетиката, винаги защитавайки принципни позиции, един от най-активните народни представители в парламентарния контрол, чиито въпроси и питания са със силен акцент върху проблемите на българската енергетика. Заради своята компетентност, принципно и почтеност Иван Николаев Иванов е с утвърден авторитет и се ползва с широко обществено доверие. Считаме неговата кандидатура за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране за безспорна и сме убедени, че тя ще получи подкрепата на народните представители.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители?
Групата на БСП, ако искате, да ви дадем думата, защото имате най-много предложения? Първо да представим предложения, ако желаете и за колкото от кандидатите желаете да ги представите. След това ще преминем към изслушването.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Както вече каза уважаемият председател, ние имаме шест предложения, така че ще се опитаме да си ги разделим, да не ви е скучно само един да ги представя. Започваме по азбучен ред, както сме ги направили, с ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ ТЕРЗИЙСКИ. Няма да се спирам на неговата биография, защото тя ви е раздадена на всички които сте тук. Който се е интересувал от него, знае какво представлява Валентин Терзийски. Искам само да по дчертая, че мотивът да бъде предложен от нас, е неговият изключителен опит в областта на топлоенергетиката, имайки предвид, че това е един от отраслите, който пряко касае и населенеито, и това, което се нарича защитен пазар. Сигурни сме, че господин Терзийски ще се справи с тази отговорна задача, от една страна, да участва и да бъде фактор в либерализацията на енергийния пазар, от друга страна – да успее да защити и интересите на всички, които са свързани в сектор „Топлоенергетика“, като се започне от генерирането и се стигне до потреблението.
Той притежава дългогодишен опит в системата на топлоенергетика, както вече споменах. Бил е изпълнителен директор на „Топлофикация Плевен“ АД, един от учредителите на Асоциацията на топлофикационните дружества и неин ръководител за периода от 2008 до 2011 г., Участвал е в множество работни групи към Министерството на икономиката и енергетиката пир изработването на нормативната уредба в сектор „енергетика“. Считам още един път, че господин Терзийски ще бъде един достоен член на Комисията за енергийно и водно регулиране, ако Народното събрание му гласува това доверие.
ЕЛЕНКО ЛЮБОМИРОВ БОЖКОВ. Мисля, че всички, които се занимават с енергетика, познават Еленко Божков много добре. Той беше член на Комисията за енергийно и водно регулиране до август месец, ако не се лъжа. Неговите професионални качества се познават, смятаме, че той също може да бъде много добър член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката. Работил е от 1977 г. само и изцяло в тази област, като по-специално три години е работил в НЕК, две години е бил в Министерство на енергетиката, две години в ЕНЕРГОРЕМОНТ, има опит и в консултантска дейност, в това число и в Европейската банка за възстановяване и развитие. Познава и генериращите мощности, участвали в инженерно-монтажните дейности по рехабилитацията на „ТЕЦ Марица изток 3“. Както вече споменах, от юни 2013 г. до август 2014 г. е член на Комисията за енергийно и водно регулиране, отговарящ за цените на електро- и топлинната енергия, енергийни мрежи, лицензирането на дружествата за производство на електрическа и топлинна енергия и търговците на енергия.
Считаме, че с натрупания опит господин Божков ще може в пълна степен да се справи със задачите, свързани с доизграждането на либерализиран пазар на енергия и справедливо ценообразуване с отчитане особеностите в България.
Тъй като се опитваме да обхванем различни сектори от енергетиката, следващото наше предложение е за ЛЮБОМИР АНДРЕЕВ ДЕНЧЕВ – също за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката. Притежава дългогодишна професионална автобиография в системата на енергетиката. Заемал е редица висши ръководни длъжности, в това число и изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгаргаз холдинг“ ЕАД, секретар на работната група по разработване на проект за Енергийна стратегия на Република България до 2030 година. Има множество специализации и публикации в сектор „Природен газ“. Имайки предвид чувствителността на този сектор, смятаме, че господин Денчев е подходяща кандидатура за Комисията за енергийно и водно регулиране именно в тази област, където тези отношения трябва да бъдат доста чувствително регулирани.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председателю, аз ще продължа, тъй като ние имаме няколко предложения. Ще продължа с едно от нашите предложения в частта „Енергетика“. Става въпрос за господин ИЛИЯН ХРИСТОВ ИЛИЕВ. Той работи в областта на енергетиката от 2001 г., като характерно за него е, че от този период е минал на почти всички нива – от диспечер, от началник на района и до ръководител на регионално звено в „Електроразпределение Плевен“, „Електроразпределение Столично“ и "ЧЕЗ Разпределение България“. От 2012 г. работи в Комисията за енергийно и водно регулиране като главен експерт и от 2013 г. е член и към момента продължава да бъде член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Магистър е по специалност електроинженер, магистър е и със специалност „Мениждмънт“. Към момента е докторант в Техническия университет в Габрово, и то, бих казал, с една удачна за това качество, за което кандидатства в момента, тема „Изследване, анализи и количествена оценка на реалния принос за влошаване на качеството на електрическата енергия от страна на индустриалните потребители и комунално-битовия сектор.
Предложили сме господин Илиян Илиев, тъй като считаме, че като член в момента вече на Комисията за енергийно и водно регулиране може да бъде изключително полезен в нейните функции по регулиране и контрол на сектор „Енергетика“. Това е накратко, за него. Имате всички други документи и подробната му автобиография.
Направили сме и две предложения за част „ВиК“.
Едното предложение е на господин ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КОЧКОВ, който през 1991 г. завършва „ВИАС“ София със специалност строителен инженер по водоснабдяване и канализация. От 1991 г. той работи в сектор „ВиК“, като за този период е бил на почти всички нива, като се започне от оператор, началник на смяна, главен технолог, главен инженер и от 2006 г. заместник-управител на „ВиК Плевен“. Бил е консултант и проектант, основател, един от активните членове на Българската национална асоциация по качество на водите, Българската асоциация по водите, Камарата на инженерите по инвестиционното проектиране.
Друг характерен щрих от биографията на господин Кочков е, че той е бил и общински съветник в община „Плевен и народен представител в 42-ото Народно събрание и считаме, че този му опит ще допринесе да бъде един активен член на Комисията за енергийно и водно регулиране, за да се реализират предстоящите реформи в сектор „ВиК“.
Направили сме още едно предложение за сектор „ВиК“ – на господин ПЕТЪР ДИМОВ БОЯДЖИЕВ. Той работи от 2005 г. във „ВиК“ сектора, член е на Българската асоциация на водите, участвал е в работната група по изготвяне на Закона за водите – 2009 година, активен участник е в разработването на плана „ВиК Пловдив“ за периода 2008-2013 г., ръководител е бил на отдел „ВиК“ в „Пътища Пловдив“ АД. От 2013 г. във „ВиК“ Пловдив участва в реформата на сектора в областта, зам-управител и ръководител на екипите по внедряване на дистанционното отчитане и обновяването на информационните и ремонтните дейности. Мога да кажа за него, че е специалист по формиране на цената на водата – добивна, преносна, отпадна и е специалист и по Закона за обществените поръчки. Считаме, че със своя натрупан опит и професионална експертиза господин Бояджиев ще може в пълна степен да се справи със задачите в комисията в областта на „Водоснабдяване и канализация“.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря на господин Ерменков и на господин Бойчев.
Сега давам думата на ПГ „Патриотичен фронт“, тъй като те имат пет предложения – втората по големина група. Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми гости и представители на средствата за масова информация, имам удоволствието да ви представя широк спектър, богата листа от професионалисти, истински професионалисти и след запознаването с биографиите вие ще се убедите в това, за да имате възможност да извършите своя правилен, безкомпромисен и точен избор.
На първо място, предлагам АЛЕКСАНДЪР ЯНАКИЕВ ЙОРДАНОВ за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката. Господин Йорданов отговаря на изискванията за стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“, във връзка с § 1, т. 59 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
Александър Йорданов е с дългогодишен стаж в областта на енергетиката, като е заемал следните постове: началник-отдел „Външноведомствен контрол“ в „Електроразпределение Столично“ ЕАД, началник-отдел „Вътрешнофирмен контрол“ в „Електроразпределение Столично“ ЕАД, "ЧЕЗ ГРУП“. От 2007 до 2011 г. е изпълнителен директор на „Бизнес Енерджи България“ АД. До 2013 г. е енергиен експерт.
На следващо място ви предлагам ВЛАДКО ГЕНЧЕВ ВЛАДИМИРОВ за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката. Владко Владимиров има дългогодишен стаж в областта на енергетиката. Работил е като директор „Технико-икономически“ въпроси в „Мини Марица изток“ ЕАД, град Раднево, като директор „Икономика и финанси“ в „Мини Марица изток“ ЕАД в периода 2013-2015 г., като търговски директор в „Мини Бобов дол“ ЕАД, гр. Бобовдол и като ръководител „Изпълнение инфраструктурни проекти“ по ФИДИС в „Кераминженеренг“ АД, клон Багренци, гр. Кюстендил.
Имам удоволствието да ви представя също така и един юрист с богат професионален опит: това е госпожа МИЛЕНА ЖИВКОВА МИЛАНОВА, досегашен юрист на ДКЕВР и КЕВР. Милена Миланова е магистър по право. Кариерата й като юрист започва още през 1991 г. когато е юрисконсулт към „КООПИНЖЕНЕРИНГ“ към ЦКС. През 1992 г. е съветник по правни въпроси към Народното събрание, а през 1996 г. е главен юрисконсулт към Столична община. Подчертавам нещо много важно, което ще бъде необходимо за бъдещия КЕВР: Има стаж и в Държавна агенция „Национална сигурност“, където е началник-отдел „Контрол върху задължените лица“ в дирекция „Финансово разузнаване“. Към момента е член на Комисията за енергийно и водно регулиране, където отговаря за законосъобразността на решенията на комисията, проектите за нови нормативи актове, законосъобразност на решенията по спорове на потребители с ВиК и други оператори.
На следващо място ви предлагам ПЕТКО ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ за член на Комисията за енергийно и водно регулиране. Господин Михайлов е по образование електроинженер. Завършил е Енергетически факултет, град Минск – Беларус. Той е с дългогодишен стаж в областта на енергетиката, като започва професионалната си кариера като оператор главно Ел. табло и постепенно се издига до началник на Ел. цех в „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, доказвайки професионалните си качества и компетентност и спомагайки за добрия процес на работа в посоченото дружество. В момента е управител на „ЕНЕРГО импорт/експорт“ ООД, гр. Стара Загора с обекти в най-големите ТЕЦ-ове в страната, „АЕЦ Козлодуй“, както и в други държави.
На последно място ви предлагам госпожа РУМЯНА КРЪСТЕВА КРЪСТЕВА за член на КЕВР в качеството си на член икономист, но с уговорката, че може да заеме и длъжността енергетика, с оглед на нейния богат професионален опит в областта на енергетиката. Румяна Христова има дългогодишен стаж в областта на енергетиката, работила е като заместник-главен счетоводител в продължение на четири години в „НЕК“ ЕАД, София, като ръководител отдел „Регулация и икономически анализи“ в „ЕСО“ ЕАД, София, в периода 2010-2014 г., като счетоводител в „Булгаргаз“ ЕАД, София и ръководител „Икономическо управление“ в „ВиК“ ЕООД, гр. Монтана. Понастоящем е в „Националната електрическа компания“.
Това са предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Групата на БДЦ – господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Нашето предложение за член на Комисията за енергийно и водно регулиране е за господин ГЕОРГИ ТОНЕВ ЗЛАТЕВ.
Господин Златев има дългогодишен професионален опит в енергийния сектор, който е придобил през цялата си кариера. Работил е като енергетик на цех, заместник-началник на цех, началник, заместник-главен инженер, заместник-изпълнителен директор и изпълнителен директор на две дружества. Едното дружество е „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово, а другото е държавното „Мини Марица изток“.
Господин Златев е участвал в разработването на редица стратегии за развитието на топлофикационните дружества, както и множество проекти в публичния и частния сектор, допринесли за развитието на енергетиката. С професионалното си израстване през годините като енергиен експерт господин Златев се е доказал като отличен професионалист и ръководен кадър. Притежава необходимото образование, професионален опит, публична репутация, морали качества, за да бъде член на Комисията за енергийно и водно регулиране в сектор „Енергетика“, респективно „Топлоенергетика“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми кандидати за заемане на тази наистина много отговорна длъжност – членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, на всички ви желая успех, здраве и кураж! Безспорно, ще се налага да взимате и неособено популярни решения, но, по същество: имам честта и удоволствието да представя на вашето внимание кандидатурата на господин БОЯН БОЕВ.
Господин Боев е пример за експерт в областта на енергетиката и неговата цяла трудова кариера е преминала в тази сфера. Работил е 9 години и 7 месеца в най-голямата топлоелектрическа централа в страната „ТЕЦ Марица изток 2“. Преминал е през йерархията на счетоводител, заместник главен счетоводител, главен счетоводител и финансово-икономически директор. Неговите отговорности и задължения продължават да нарастват и след като е назначен за изпълнителен директор на най-голямата холдингова структура в страната „Български енергиен холдинг“ ЕАД.
В края на 2013 г. в един руден за енергетиката момент господин Боев е назначен и поема отговорността да бъде председател на ДКЕВР тогава. Представеният от мен кандидат се ползва с добро име и репутация в обществото и в сектора. Доказал е с работата си, че не се страхува да поема отговорности и да носи такива вследствие на взетите от него решения. С изпълнението на си на задълженията си на различни длъжности, които е заемал, господин Боев е доказал своята компетентност и мотивация за работа. Успех!
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Хайтов.
ДПС – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидат-членове, от името на Движението за права и свободи на основание чл. 12, ал. 2 и във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, предлагаме за член на Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде избран господин РЕМЗИ ДОРМУШ ОСМАН.
Господин Ремзи Осман притежава опит като юрист. Член е на Софийската адвокатска колегия от 2003 г. и е бил избран за народен представител последователно в 7 народни събрания за периода от 1990 г. до 2013 година. бил е член на Комисията по регионална политика, местно самоуправление и благоустройство през целия този период, в това число е бил председател на същата комисия в два мандата – от 2005 - 2009, 2001 - 2005 година. също така е бил и заместник-председател за периода 1997-2001 година. Паралелно с това е бил член на Комисията по правни въпроси няколко мандата. През всички тези години активно е участвал в подготовката и приемането на нормативните документи в областта на регионалната политика, местното самоуправление, устройството на територията и водния сектор. Завършил е магистър по право през 1997 г.
С оглед на гореизложеното считаме, че господин Ремзи Осман притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заеманата длъжност член в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Останаха кандидатите, които групата на ГЕРБ е предложила. Аз ще ги представя съвсем накратко. Предложили сме двама членове на комисията, с което искаме да покажем, че смятаме, че комисията не трябва да бъде доминирана от която и да е партия. По-скоро за състава на комисията трябва да има консенсус в Народното събрание и тази комисия да е надпартийна, разбира се, с експерти в нея, тъй като секторът е достатъчно тежък. Парламентарната група на ГЕРБ предлага Евгения Харитонова и Светла Тодорова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА е по професия електроинженер с дългогодишен стаж в областта на енергетиката. Работила е 23 години в „ТЕХ ЕНЕРГО“ ЕАД, където започва кариерата й. Там заема различни позиции от експерт до началник-управление. „НЕК“ ЕАД е ръководител на проект „ЕНЕРГИЯ 1, финансиран от Световната банка. От 1990 г. при създаването на Комисията за енергийно и водно регулиране е неин член, като изпълнява всичките си задължения, съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност, кат същия пост заема и в периода 2010-2012 година.
В периода от юни 2000 до 2010 г. Евгения Харитонова работи в „НЕК“ – предприятие „Мрежи високо напрежение“, което впоследствие се транспонира в електроенергиен системен оператор“. От 2012 г. до март 2013 г. е заместник-министър на икономиката и енергетиката. В момента Евгения Харитонова е член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Второто ни предложение за член на комисията е за икономист – госпожа СВЕТЛА ПЕТРОВА ТОДОРОВА.
Светла Тодорова е с 35 години професионален опит в енергийния сектор. Тя познава задълбочено принципите и методите на регулиране и има опит в икономическия анализ, икономическото моделиране и разработване на ценови модели. Притежава задълбочено познаване на изискванията на Европейския съюз в областта на електроенергията, природния газ и възобновяемите източници, както и консултантски опит в проектите на Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и регулаторни органи. Заемала е постове като началник-отдел, директор и председател на Регулаторната комисия, както и ръководител на екипи по проекти на Европейската комисия. Специализирала е в Енергийния регулатор на Великобритания.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че Светла Тодорова е подходяща кандидатура за член икономист в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Делчев иска думата.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Искам да кажа няколко думи за госпожа ЕЛЕНА МАРИНОВА. По образование тя е юрист, магистър по право. Има над 15 години професионален опит, 10 от които в Комисията за енергийно и водно регулиране. Докато е била там, е минала през всички етапи от младши юрист до директор на дирекция „Правна“, каквато позиция заема и в момента. Госпожа Маринова е работила в комисията и по въпросите за лицензиите, и по въпросите за законосъобразността на актовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, изготвяла е законопроекти в областна на енергетиката най-вече, закъдето ние я предлагаме – освен за енергетиката, и за правото. С няколко думи, тя има множество специализации в областта на енергетиката, в областта на правото, но ако имате допълнителни въпроси, може да ги зададете и на нея.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Други народни представители имат ли желание да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към изслушване на концепциите на председателя и на кандидатите. Правя уговорката, че времето за председателя е 15 минути, за кандидатите за членове – по 5 минути. Моля да се съобразявате с това време. Аз ще ви напомням, когато го пресрочите защото има 20 кандидата. Това означава, че само представянето на вашите концепции ще отнеме 110 минути или близо два часа, така че ще ви обръщам внимание, ако някой просрочи времето.
Давам думата първо на господин Иван Иванов, който е кандидат за председател. Господин Иванов, имате 15 минути да направите своето изложение.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, в съответствие с процедурата ще ви представя моята концепция за дейностите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Преди това искам да кажа, че регулаторът е един от най-важните органи за управление и развитие на българската енергетика. Така, както развитието на обществото ни почива върху три стълба, по същия начин развитието на българската енергетика почива върху изпълнителната власт в лицето на министъра на енергетиката и самото министерство, законодателната власт, която се олицетворява от почитаемата Комисия по енергетика и регулатора в лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Моята концепция за дейностите на регулатора е всъщност неразривно свързана с моите виждания за реформа в областта на енергетиката. Основните тези в тази реформа са преди всичко свързани със самия регулатор и със секторите, които подлежат на регулиране.
Започвам с Комисията за енергийно и водно регулиране. Това, което трябва да изпълни в състава на комисията, който ще бъде избран, е да повиши авторитета, независимостта, компетентността на този регулатор.
Започвам с независимостта.
Политическата независимост на регулатора се повишава чрез процедурата, която се провежда в момента, чрез избор от Народното събрание въз основа на прозрачна и открита процедура.
Що се касае до корпоративната независимост, това зависи от самия регулатор и изхождайки от обстоятелството, че той е един колегиален орган, би трябвало да не позволи отделни случаи, когато се правят лобистки предложения за решение и становища.
На второ място, авторитетът на регулатора ще бъде повишен чрез поемане на индивидуалната отговорност на всеки член на регулатора чрез неговия открит вот и чрез мотивите, които той ще защити и ще бъдат представени, за да може всеки гражданин на страната да се запознае с тях и да прецени дали се защитава общественият интерес. Авторитетът ще бъде повишен и чрез пълната прозрачност и публичност на всички документи на регулатора чрез структура, правилник за дейността на регулатора, всички решения, становища, гласувания и мотиви към тях.
Накрая, капацитетът на енергийния регулатор може да бъде изцяло реализиран, ако има финансова независимост на регулатора, осигурена от неговите приходи от такси и от глоби. Това към момента не е реализирано, но аз считам, че регулаторът трябва постепенно да извоюва тази своя финансова независимост. Тя ще му позволи той да реализира и кадрови потенциал, административен капацитет, който ще му позволи да изпълнява всичките си функции, а не както е в момента – да има текущичество в администрацията на регулатора, да има незаети места и да има отсъствие от важни международни форуми.
Заедно с това искам да отбележа, че ще бъде извършена и промяна в структурата на регулатора, защото се налага, предвид обстоятелството, че се създава Европейски енергиен съюз, да се въведе може би дирекция, която да е посветена на интегрирането в Европейския енергиен съюз, преди всичко за пълно съответствие с европейското енергийно право и на второ място, със засилено международно сътрудничество с основните европейски органи в тази посока, а това е: Съветът за сътрудничество към европейските регулатори, на второ място, това е Регионалната асоциация на европейските регулатори от страните на Централна и Източна Европа. Тук трябва да отбележа и енергийната общност в Югоизточна Европа и не на последно място, засиленото сътрудничество с регулаторите на съседни страни, предвид предстоящото отваряне както на пазара на електроенергия, така и на пазара на природен газ в регионален мащаб.
Минавам към дейностите, които подлежат на регулиран, преди всичко в областта на електроенергетиката. Считам, че целите, които трябва да си постави регулаторът и да отстои, това е в електроенергетиката да бъдат постигнати: първо, финансовото спасяване на НЕК чрез преодоляване на текущия му дефицит и на второ място, създаване на финансово устойчив и едновременно с това достатъчно диверсифициран пазар на електроенергия.
По отношение на постигането на първата цел са необходими няколко последователни мерки. Някои от тях заложени в приетите поправки на Закона за енергетиката. Аз изброявам тези мерки, защото регулаторът трябва да ги прилага чрез своите решения.
На първо място, това е изкупуването от заводските и топлофикационните централи само на онази част от произведената електроенергия, която е произведена по високоефективен комбиниран способ. О станалата електроенергия трябва да се реализира на свободния пазар.
На второ място, завършване, да се надяваме още днес, на преговорите с американските централи и постепенно промяна в договорите по начин, че със спазването на правилата в Европейския съюз и за взаимна защита на инвестициите да бъде постепенно намалена цената на тези централи, като се използват, разбира се, и ясни механизми, единият от които е натоварване на централите на 100%, което осигурява най-ниска цена на произведената електроенергия, даване на ефективна възможност за износ на електроенергия от централите към Турция и участието им на пазара на балансиращата енергия.
Третата мярка – ограничаване на изкупуваната електроенергия от възобновяемите източници чрез запазване на наложените годишни часови лимити за изкупуване на енергия по преференциални цени – 1250 часа за възобновяемите източници на основата на фотоволтаици и 2300 часа за вятърните централи, в същото време – недопускане на преференциални цени за електроенергия, която ще се произведе от нови въведени в експлоатация централи на основата на възобновяеми източници, запазване на преференциите преди всичко за покривните конструкции до 200 киловата, защото това е една мярка, която служи преди всичко за задоволяване на нуждите на битовите потребители и заедно с това запазване и преференции за централи, които са на базата на използване на оборски тор, защото се решават и важни въпроси от екологията.
Следващата мярка касае НЕК и е необходимо всичките количества електроенергия, които НЕК продава, да бъдат реализирани при прозрачна търгова процедура. Това, което се случи миналата година чрез пряко договаряне вместо да намали дефицита на НЕК, го увеличи; нещо повече, поради изкупуването на енергията само от няколко търговци, след това някои от тях се оказаха като посредници и препродаваха част от тази електроенергия. Електроенергията от НЕК е изключително важна за балансиращия пазар, защото тя е наистина гъвкава и това се знае от вас.
Следващата мярка касае възможността за частично компенсиране на НЕК от средства, които България ще получи от продажбата на въглеродни емисии. За 2015 г. това би трябвало да бъде около 120 млн. евро, или 240 млн. лв., които могат, съгласно закона и съгласно директивата, да постъпят в НЕК, защото е предвидено да бъдат използвани за компенсиране на дружества, които са поели тежестта за преференциални цени за възобновяемите енергийни източници.
Минавам към втория етап, а именно, създаването на един диверсифициран и финансово стабилен пазар на електроенергия. Там трябва да се проведат две последователни мерки.
Първата мярка, това са правилата за търговия с електроенергия. Правила, които наистина да равнопоставят участниците в пазара на балансиращата енергия и създадените балансиращи групи, защото правилата, които бяха създадени от ДКЕВР в средата на 2014 г., реално поставиха НЕК в една привилегирована позиция като единствен доставчик на енергия за балансиращия пазар и едновременно с това административни функции като администратор на произведените количества и оттам – управление на финансови и физически сетълмент. Това изкриви пазара на балансираща енергия и в резултат на това участниците в балансиращите групи не получиха тези предимства, които би трябвало да им бъдат дадени.
Следващ етап е въвеждането на енергийната борса. Енергийната борса в България трябва да бъде структурирана не по идеите, които бяха лансирани преди две години, които бяха в следния аспект: първо се отделя енергията за регулиран пазар, след това се отделя енергията за търговците, с които се договарят директно производителите на електроенергия и това, което остане, се отделя за борсата. Не, би трябвало цялото количество произведена електроенергия да отива на борсата, а след това към борсовата цена на продаваната електроенергия да се начислява добавката задължение към обществото, която ще покрива наличието на преференциална цена за част от изкупената електроенергия.
Разбира се, има и други мерки които по определен начин засягат и регулатора. Необходимо е нова енергийна стратегия, която да почива на една научнообоснована прогноза за бъдещо потребление и бъдещо производство на електроенергия и Комисията за енергийно и водно регулиране може да участва в това. необходимо е засилване на мерките за енергийна ефективност, защото повече от милион и половина български домакинства живеят в неефективни жилища.
Още една мярка: необходимо е да се предприемат мерки големите индустриални потребители, които едновременно с това са големи консуматори на електроенергия, но създават голям брой работни места и дават принос за националния брутен вътрешен продукт, да бъдат стимулирани, като над определен висок праг да не им се начислява добавката зелена енергия. Това е европейска практика, която досега не е била прилагана в България, но считам за подходящо и уместно нейното въвеждане.
След това ще мина към водния сектор, въпреки че има какво да кажа по отношение на топлофикациите и на природния газ. По природния газ вероятно ще отговоря на въпроси, но по отношение на ВиК сектора, важна част от регулаторните функции на регулатора. В същото време нека отбележа, че за разлика от почти всички страни от водосбора на река Дунав, България е почти, а може би единствената, в която няма лицензионен режим за ВиК операторите. Такъв има в Украйна, Молдова, Румъния, Унгария Косово, Албания, Словакия. Само в България няма такъв и фактически изискванията към качеството на предоставените ВиК услуги се регламентират чрез наредби, които са по-мобилни и които не може да обхванат всичките изисквания за качество, които иначе се разписват в една лицензия.
На второ място, което е тежък проблем, който трябва да бъде решен буквално в рамките на годината, е предаването на активите на ВиК операторите на асоциациите по водоснабдяване и канализация. Това всъщност е съгласно чл. 13 и чл. 19 на Закона за водите и фактически не се изпълнява. Срокът, в който трябваше да се изпълни, беше 3 април миналата година, точно преди една година. Това е необходимо, защото, съгласно закона, тези активи са публична държавна или публична общинска собственост, но за да бъдат такива, те трябва да бъдат предадени.
Това, което е предстоящо буквално в рамките на месеци напред, е двете наредби – едната е за регулираните цени на водата, другата е за качеството на предоставените ВиК услуги – да бъдат утвърдени от Министерски съвет. За съжаление, те все още са в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това са наредби, които бяха направени с прякото участие на Световната банка.
На второ място, трябва да се издадат указания за тяхното приложение и в същото време да се изгради електронният модел за бизнес плановете, които са следващият пробен период до 2020 година. Необходимо е това - което казах - за отдаване на активите към асоциациите по водоснабдяване и канализация също така да бъде изпълнено спешно, да се съберат данни за тези нови показатели за качество, които се въвеждат с новите наредби и да бъдат съответно приети и бизнес плановете на ВиК операторите – нещо, което трудно ще бъде направено в сроковете, които бяха заложени, защото те фактически изтичат.
Не на последно място трябва да бъде променена и пределно допустимата цена за водата, която в България е 4% от месечния доход на член от домакинството, но по настояване на Световната банка и на ДЖАСПЪРС този процент не трябва да бъде повече от 2,5%. Останалото трябва да се компенсира с повишаване на ефективността на ВиК операторите, намаляване на загубите на вода и с други подобни дейности.
Господин председателю, ако има възможност, мога да кажа няколко думи за топлофикациите и за сектор „Природен газ“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Накратко, ако обичате, защото темата е важна.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Съвсем накратко. По отношение на топлофикациите, първото нещо като голям недостатък е тяхната ниска ефективност, която изисква в резултат на това много по-голям първичен енергиен продукт и оттам – висока цена на предлаганата услуга; второ, лошо обслужване на техническите съоръжени както на съответните станции, така и на топлопреносната мрежа, така и на производствените агрегати.
На следващо място – пропуски в управлението, които най-често личат при възлаганите обществени поръчки, които са много често атакувани от потребителите на топлофикационно услуги.
На четвърто място, монополното положение на българските топлофикации ги поставя в едно състояние на превъзходство по отношение на потребителите, което най-често личи в отношенията между потребителите и топлофикациите.
Аз имам сведения, че дори националният омбудсман е протестирал пред топлофикации – конкретно в случая за Софийска топлофикация, че не се спазва Законът за личните данни, нарушава се правото на клиентите да изплащат част от услугите в определен сегмент, защото самите топлофикации прехвърлят това към стари задължения, което е нарушаване на техните права. Това, което трябва да се направи, е наистина преглед и корекция както на общите условия, така и на Наредбата за топлофикации с отчитане на промените в Закона за енергетиката, които бяха приети от Народното събрание, предстоящо приемане на Закона за енергийна ефективност, както и Закона за защита на потребителите.
По отношение на природния газ, тежкият проблем при природния газ е, че няма мотивация за развитие както на преносната, така и на газоразпределителната мрежа. На преносната мрежа няма мотивация по причина, че начинът, по който се изчислява възвръщаемостта на направените инвестиции само локално върху разширената част от мрежата, не носи задоволителен резултат. Би трябвало да се изчислява върху развитието на цялата мрежа.
Относно газоразпределителната мрежа, големият проблем там е прякото присъединяване на индустриални предприятия, което всъщност се върши и в областта на снабдяването с електрическа енергия, но тук проблемът е, че след това допълнително се снабдяват други дружества чрез пряко присъединеното. С други думи, създава се една мини газоразпределителна система, което е в крещящо нарушение на закона.
На трето място, няма мотивация у крайните потребители, каквито са българските домакинства, които само между 2 и 3% са газифицирани. Причината е сравнително високата цена на природния газ, ниската цена на електроенергията по отношение на цената на природния газ и на трето място, големите първоначални разходи, които домакинството трябва да даде за присъединяване. Всъщност трябва да кажем, че газифицирането би трябвало да влезе в националния план за енергоспестяване, защото ползвайки природния газ, ние използваме 90% от първичния енергиен продукт, докато ползвайки електроенергията, използваме само 25% първичния енергиен продукт, това, което касае топлоцентралите. Само 25%, да не говоря, че заедно с това природният газ много повече щади и защитава околната среда, отколкото например въглищата, независимо дори и черните, кафявите, а да не говоря за лигнитните въглища. Това е моментът, който трябва да бъде използван като нов. Комисията за енергийно и водно регулиране има преки отговорности към три наредби: Наредба № 2, Наредба № 3 и Наредба № 4. Те са приети през 2013 г., касаят регулираните цени на природния газ, касаят лицензионния режим и присъединяването на преносната и газоразпределителната мрежа.
Важни отговорности там са евентуални промени в тези наредби, които да придвижат към либерализация пазара на природен газ, но истинската либерализация ще се случи тогава, когато бъде построен поне един от интерконекторите, които са във проектна фаза и все още не се строят. Заедно с това Комисията за енергийно и водно регулиране има преки отговорности към цялата процедура по разпределяне на капацитета на тези интерконектори и в това отношение вече има придвижена процедура, включително покана за заявяване на обвързващи оферти за резервиране на част от капацитета на връзката ни с Гърция – Комотини – Стара Загора. Това ще се случи и с останалите връзки впоследствие.
Господин председателю, спирам дотук. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов, за интересното изложение със стратегическа насоченост.
Започваме с изслушването на кандидатите за сектор „Енергетика“. По азбучен ред, първият е Александър Йорданов. Заповядайте, господин Йорданов.

АЛЕКСАНДЪР ЯНАКИЕВ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, ще се помъча да бъда концептуален и кратък, предвид регламента и да се придържам към това, което съм маркирал, за да мога да обхвана всичко. Целите, които бих следвал като комисар, ако уважаемите народни представители ме изберат за такъв, биха били следните.
Първо, трансформиране на Комисията за енергийно и водно регулиране в независим национален регулатор, който регулира взаимоотношенията по повод на вода, електроенергия и природен газ, независим пазарен регулатор, който регулира пазарите във връзка с тези три продукта, увеличаване на капацитета му като регулатор, визирам административния, защото към настоящия момент комисарите взимат решения въз основа на информация, която им се подготвя от администрацията към комисията. Смятам, че там има резерви за повишаване на ефективността на работата на администрацията, която всъщност би подобрила и работата на самата комисия.
Този регулаторен орган следва да следи пазарите на електроенергия, природен газ и вода в интерес, първо, обществен, смятам, след това - на конкуренцията, потребителите и устойчивостта на сектора като цяло. В него бих включил и търговията с електроенергия, доставките, ценообразуването на енергия, вода и газ и т.н. Той следва да насърчава конкуренцията и да осигурява ефективност и икономически ефективни, печеливши общонационални услуги или услуги от обществен интерес, защото смятам, че доставката на вода, електроенергия и природен газ са услуги от обществен интерес. Следва да определя и поддържа надеждна и прозрачна тарифна система и определяне на тарифите за тези услуги, следва да съчетава целите на икономическите оператори със социалните цели, които има във връзка с доставката на тези три продукта. Не на последно място, следва да прилага европейското законодателство по отношение на регулирането на секторите, тъй като ние сме неделима част от европейския регламент. за целта съм маркирал няколко, според моето мнение, стъпки, които следва да се следват и биха подобрили регулацията в сектора. Ако уважаемите народни представители приемат такава концепция, според мен е възможно да се обособи Закон за Комисията за енергийно и водно регулиране извън Закона за енергетиката, който да регламентира обхвата на дейността и правомощията на тази комисия извън механизмите в предвидения Закон за енергетика и да гарантира всъщност статута, независимостта, отговорността, прозрачността и финансовата независимост на регулатора от правителствата в Република България, да очертава неговите функции, устройство, да определя механизмите, по които се извършват статистически, пазарни изследвания за целите на ценообразуването, на определянето на цени, както сега в момента те се определят при така наречения метод на максимално… – ще изпусна тази част от изложението си/.
Смятам, че в настоящия закон за енергетиката следва да се преработи изцяло главата, която третира регулирането на дейностите в енергетиката, като се премахнат съдържащите се в нея разпоредби, които дават възможност за непазарно поведение на участниците в тези сектори. Имам предвид антиконкурентни практики, злоупотреби с господстващо положение. В тази връзка, тази комисия следва да работи в неразривна връзка с Комисията за защита на конкуренцията и съответно с Министерството на енергетиката, Министерството на труда и социалната политика, доколкото цената на услугите всъщност е значима откъм социална гледна точка.
Последното, което искам да маркирам, е изцяло секторът следва да бъде приведен към третия енергиен либерализационен пакет, който обхваща и мониторинг на пазара и конкуренцията, бързи наказателни процедури пред Европейската комисия и националните органи, в зависимост от случая, при опити за картелиране, злоупотреба с доминираща позиция.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Боян Боев.

БОЯН ИВАНОВ БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията по енергетика, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, журналисти, ще представя на вашето внимание своята концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя е разделена на четири основни направления. Първото направление е Основните приоритети пред Комисията за енергийно и водно регулиране. Втората част съм отделил на либерализацията. Третата е върху контрола и администрацията в комисията. Четвъртата част е отделена на сътрудничеството.
Основните приоритети пред Комисията за енергийно и водно регулиране са, на първо място, спазване на българското и европейското законодателство, развитието на пазара на електрическа енергия и природен газ в съответствие с българското и европейското законодателство. Съгласно изискванията на Третия енергиен пакет, както и на българското законодателство, през 2015 г. ние сме длъжни да освободим пазара на природен газ и на електрическа енергия. Това ще доведе до възможност на всички участници в пазара, включително и битовите, да купуват електрическа енергия и природен газ по свободно договорени цени.
Необходимо е мониторинг на пазара, спазване на пазарните принципи, както и спазване на конкуренцията и следенето й между всички участници в него; сигурност и защита е изключително важно на крайните потребители. Необходимо е също така повишаване на авторитета, независимостта и капацитета на регулатора, решенията, които комисията ще взема както и подзаконовата рамка, която изготвя, да стъпват на ясни изчисления, на база ясни изчисления, прозрачност, пазарни механизми и действащо законодателство. Не на последно място е важно информираността или информираността на обществото за работата на комисията.
Следващата част съм отделил на либерализацията. Тук едно от основните направления е промяната на правилата за търговия с електрическа енергия и правилата за търговия с природен газ в унисон с изискванията на Третия енергиен пакет. Това ще даде възможност на всички участници на пазара, както споменах по-рано, включително и бита, да могат да имат достъп до договаряне с доставчиците на електроенергия и природен газ. Да се подпомага съобразно компетенцията и правомощията на комисията в организирането на борсов пазар на електрическа енергия и природен газ. Необходимо е подпомагането на дейността на Борсовия енергиен оператор за изграждане на интегриран енергиен пазар. На следващо място е балансиращият пазар, непрекъснато и постоянен мониторинг и спазване на изискванията на българското и европейското законодателство, прозрачност и равнопоставеност на всички участници в него.
Относно борсовия пазар на енергия - стартиране на организиран пазар ден напред и в същия ден, в рамките на деня, както обединението му със съседните пазарни зони.
Също така да продължа ся опростени правила за допускане на пазара на нови доставчици след либерализацията, както и конкретни и ясни задължения към тях. Изграждане на доверие между комисията и всички участници по веригата производство – пренос – разпределение – доставка.
Отново тук искам да акцентирам върху осигуряване защитата при тези условия на крайните потребители, засилен контрол и стабилна рамка на т.нар. остатъчна регулация в сектора, естествено, монополи, равнопоставеност между всички и отделни категории енергийни предприятия, а също и създаване на стимули за развитие на конкурентен енергиен пазар. Предстоящото сертифициране е изключително важно на БУЛГАРТРАНСГАЗ като независим газопреносен оператор, както и бъдещо такова на Електроенергийния системен оператор, като електропреносен оператор.
Необходимо е също така, според мен, да се разгледат договорите на ВЕИ производителите, съвместимостта им и бъдеща такава при пълната либерализация на пазара, поддържане на нулева квота за присъединяване на нови мощности, поне може би в порядъка на пет години, пълен анализ и конкретни действия на база същите тези притеснителни резултати, които излязоха от проверките във ВЕИ производителите.
На следващо място, преразглеждане на дългосрочните договори с така наречените американски централи, както и бъдещата им съвместимост при пълната либерализация на пазара.
На следващо място, пълен и обстоен анализ на газоразпределителните дружества и действащите към момента механизми за тяхното ценообразуване преди пълната либерализация на пазара-
Не на последно място, изключване на субсидирането на топлинната енергия, както и кандидатът за председател обяви, да се заплаща енергия само и единствено за енергия такава, която отговаря на показател ВКП – високоефективно комбинирано производство, както и постоянни правила, да се приеме постоянно решение за работата на топлофикационните дружества оттук насетне.
Следващата част от моята презентация/концепция е отделена на контрола на администрацията. Комисията за енергийно и водно регулиране има контролни правомощия. Интензивното използване на тези права и функции спрямо всички в участниците на пазара следва да е съобразено с капацитета, с който в момента разполага комисията. Да се извършва максимален брой одити, планови и непланови проверки, разглеждане на жалби, а и не само, контрол върху приходите и разходите на дружествата, контрол върху качеството на доставената услуга, както и контрол на извършените инвестиции, мониторинг на пазара на електрическа енергия и природен газ, изготвяне на обстойни анализи за работа на пазара и участниците в процесите, заимстване на добрите практики с държавите в Европейския съюз, насърчаване на администрацията на комисията за изпълнение на своите задължения коректно и в срок, определени в законовата рамка, а именно, анализ на пазара, изготвянето на цени, разглеждането на жалби и разрешаването извършването на проверки, както и изключително важно е засилването на капацитета на специализираната администрация в комисията и на последно място, относно сътрудничеството изключително важност е сътрудничеството с европейските енергийни органи, Комисията в борда на регулаторите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря разбрахме концепцията. Последно изречение.
БОЯН ИВАНОВ БОЕВ: Както знаете, бях председател на комисията през 2014 г. Открихме одит към трите енергоразпределителни дружества. Изключително радостно е това, което разбрах, че проверките, които направихме и актовете, които написахме, наказателните процедури и наказателните постановления, които направихме срещу тях, вече имаме полжително и първо в историята уважение от страна на ВАС – последна инстанция, което вече е практика в България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Господин Валентин Терзийски.

ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа, колеги и журналисти, благодаря за вашето внимание. Надявам се, че няма да ви отегча. Експозето ми ще бъде съвсем кратко.
Както преждеговорившите, особено кандидатът за председател господин Иванов изказа в своето представяне, секторът, в който аз съм се занимавал и имам най-богат професионален опит, е доста щекотлив. Аз лично не познавам нито един изпълнителен директор на топлофикационно дружество, което да е „любимец на народа“, ако мога да го кажа в кавички. В тази връзка обаче искам да кажа, че ефективността, която може да бъде постигната от тази секция от енергетиката, е световна практика, има приложение у нас и най-добре могат да говорят цифрите, а цифрите говорят следното. Там, където има постигнати инсталирани инсталации с високоефективно производство, цената на топлинната енергия е от порядъка на 54 до 56 лева за мегаватчас без ДДС към днешна дата. От утре ще бъде малко по-скъпо, но малко. В тази връзка идеята, с която аз подхождам към това място е наистина да разработим такава подзаконова нормативна уредба, която да способства и да гарантира на инвеститорите прилагане на високотехнологични решения и развитие на пазара така, че и потребителите, и производителите да са в една сигурна и предвидима среда, тоест, инвестиционните решения, които ще се взимат на база на решенията на комисията и нормативната база, която тя ще създава, трябва да бъде достатъчно ясна и дългосрочна, за да може инвестиционните решения наистина да бъдат икономически издържани и с положителен знак.
От друга страна, трябва да отбележим, че на първо място в сектор „Енергетика“ е акцентът върху сигурността и непрекъсваемостта на доставките. Сигурността и непрекъсваемостта на доставките се обуславя от всички участници в процеса на енергийната верига от доставчика на енергоносители до крайния потребител, независимо дали говорим за електроенергетика – конвенционална, дали говорим за атомна, топлофикационна част, ВЕЦ, ЕРП, "НЕК" или преносна система. Именно поради общия технологичен характер и взаимовръзките в системата, всяко едно решение на комисията трябва да бъде съобразено именно с тези технологични и икономически взаимовръзки и колективността при вземане на решение трябва да бъде съобразено именно със становището на експерти от различните подобласти, включително, разбира се, икономисти и юристи. В момента България разполага с достатъчно електрогенериращи мощности, които могат да служат за експанзия на външен пазар за продажба на електроенергия. За съжаление, ако мога да кажа, транспортната ни инфраструктура е с ограничен капацитет. Ако искаме наистина да запазим възможността енергетиката да бъде полезна на икономиката на държавата, съответно на потребителите и на живеещите в тази държава, смятам, че решенията, които трябва да се взимат от комисията, трябва да бъдат насочени и към развитие на преносната инфраструктура, която да обезпечи именно възможността за тази експанзия на българската електроенергия в региона, обезпечаваща дали активна или балансираща енергия, или резервираност на съседни държави, защото има такава възможност, която е не по-малко важна от диверсификацията на газовите трасета и възможността за енергийна независимост, избягвайки единствен доставчик.
Всичко това, разбира се, е свързано и със запазване на интересите на потребителя. Потребителят в Република България трябва да може, според европейските документи и нашето законодателство, което в достатъчна степен, според мен, е отразило идеята на европейските директиви, да може да избира свободно своя доставчик на електроенергия и топлинна енергия и на газ, да може да сменя тези доставчици когато той прецени и да може да прави инвестиции, които са разумни, с оглед на енергийния пазар и с оглед на участниците, които са в него. Смятам, че по тази задача има доста какво да се работи. И без това в законовата уредба достатъчно ясно е регламентирано, че Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да работи доста тясно с Комисията за защита на потребителите и с Комисията за защита на конкуренцията, така че смятам, че това е един от акцентите, който трябва да бъде повдигнат при бъдещата работа.
Що се отнася до подзаконовата нормативна уредба, да, през 2013 и 2014 г. бяха актуализирани почти всички наредби, касаещи регулацията на цените на електро газ и топло. Напомням на бъдещия председател господин Иванов, че Наредбата за топлоснабдяване беше актуализирана последно преди няколко месеца през 2014 година. Не казвам, че е съвършена, но казвам, че е актуализирана. В тази връзка смятам, че възможността за популяризиране на дейността на регулатора трябва да бъде насочена и към привличане на т.нар. неправителствени организации от типа на асоциации за защита на потребителите, включително, според мен, и с активното участие на техническата и научна мисъл от нашите университети, защото това е един от начините, който може да способства за повишаване на доверието в решенията на комисията и в експертността.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Владко Владимиров.

ВЛАДКО ГЕНЧОВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на комисията, уважаеми колеги кандидати, уважаеми дами и господа от медиите, това, което в краткост искам да представя от концепцията, която е моя визия и както виждам, добре подготвени всички кандидати изказват в определените насоки, ще гледам да не повтарям тези неща а да мина към конкретика. Ясно е, че не можем да разглеждаме развитието в българския енергиен сектор като изолиран пазар, а е необходимо да се съобразим с международния и регионалния контекст. Така че в тази връзка е необходима и дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде насочена, като основната цел в нейната работа е създаването на свободен енергиен пазар, устойчиво развитие на една модерна енергийна инфраструктура, намаляване на енергоемкостта на икономиката, както и повишаване на енергийна ефективност и конкурентоспособност на българските дружества в икономиката. Особено важна е всъщност и енергийната ефективност на домакинствата. Всичко това може да се получи и да се случи не само с политическа воля, но е необходима и една експертна визия по реформите, които трябва да се случат в сектора.
Тази част е много важно повишаването на авторитета на независимостта и капацитета на комисията, така че с приемане на националната стратегия за енергийна независимост и сигурност да се осъществи един строг обществен контрол върху разходите на енергийните дружества, които формират цените на електричеството на пазара, тоест тази трудна задача, която комисията ще има, има и ще има занапред, да направи баланса между необходимите разходи на производителите на електроенергия и съответно нуждите на потребителите на електроенергия е доста важен момент в дейността им.
С какво мога да бъда полезен аз в тази комисия? – така ще конкретизирам нещата, тъй като другите посоки са ясни.
Моят опит е в областта на енергийни комплекси които са свързани с местна суровина – въглища и в тази връзка е една голяма част от комплексите, които осигуряват сигурността на енергийната система, както и голяма част върху цената на електроенергията за бита и в системата.
В тази връзка въглищата не са регулируема стока и не подлежат на регулиране от комисията, но специално за енергийния комплекс „Марица изток“ иза една разработена методика, която се доближава да методиката на комисията, която оценява регионалните фактори тъй като тази суровина е специфична и оценява инфлационните процеси в страната и в европейски. В тази връзка искам да кажа, че познавам тази методика добре и мога да бъда полезен на комисията в частта, която касае определяне на цените от тези местни енергоизточници, тъй като системата не може да мине без частта електроенергия, добита от такива комплекси и смятам, че бих могъл да дам своя принос в прозрачното определяне на тези цени, обявяване на методиките и начините за постигане на по-добри резултати по снижаване на цената във връзка с намаляване на разходите и насочването им към по-ефективни производства. Наясно сме, че предстои обновяване на конвенционалните енергийни мощности в страната и преобразуването им така, че да отговарят на всички изисквания на европейското законодателство и в тази връзка насърчаването на висока ефективност чрез подходящи регулативни механизми е областта, в която бих могъл да дам своя принос.
В заключение мога да кажа, че освен в тази част, мога да бъда полезен и за честното формиране на цени при внос на електроенергия от енергийни ресурси и мощности, които зависят от енергийни суровини от чужбина.
Ще обобщя само, че за разлика от другите кандидати моето появяване е малко по-специфично. Не съм в детайлите на работата на комисията, но това би ми дало възможност да предложа и по-нестандартни идеи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Господин Георги Златев.

ГЕОРГИ ТОНЕВ ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, драги народни представители уважаеми гости, драги медии, след изчерпателните изявления на преждеговорившите аз сякаш не виждам какво ново бих казал. Бих ви споделил какво в момента ме вълнува най-много.
Нещо, което не е споменато досега – едното от тези неща е, че държа ако бъда избран да работя в екип. Елементът на съмнение между отделните комисари трябва да отпадне. Държа на независимостта на този контролен орган. Това е задължително, защото зная как стоят нещата в публичното пространство.
Основната болна тема, която аз слагам на първо място, за да започнат да се решават големите проблеми в енергетиката, това е спасяването на националната електрическа компания. Новите промени, които бяха заложени в Закона за енергетиката, за мен са добро начало. Това, което е прието, според мен, е работещо. Давам си сметка, че ще има засегнати по веригата, но друг вариант няма.
Знаейки от публичното пространство какви са загубите на Националната електрическа компания, отчитайки значимостта на тази компания и задължителната й връзка в омагьосания кръг заедно с другите енергийни дружества, друг вариант няма. Това е единственият вариант да можем да намалим междуфирмената задлъжнялост и да нормализираме паричните потоци. Може би не говоря по темата, но все пак какво пише в Закона по енергетика за работата на комисията? Как мисля да участвам в тази комисия – това е работа, която самият екип и аз, ако бъда част от него, ще реши.
Основното, което трябва да се цели това е да се гарантира националната сигурност, а енергийната сигурност е част от националната сигурност, и да се осигури възможно най-качествено снабдяване на населението при най-ниски цени на топлото и на електроенергията.
В общи линии, това е. Ако има въпроси съм на разположение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Госпожа Евгения Харитонова.

ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА ХАРИТОНОВА: Благодаря за предоставената ми възможност да кажа моето мнение и моето становище как трябва да се развива Комисията за енергийно и водно регулиране.
Това, което много хора и тук около тази маса знаят е, че аз съм човек, който държи страшно много на енергетиката. Така че, мисля, че първата и основна цел на Комисията за енергийно и водно регулиране е да спомогне, съгласно нейните правомощия, описани много подробно в Закона за енергетиката, а има такива вменени в Закона за енергията от възобновяеми източници, за да стъпи българската енергетика отново да бъде вдигната на това място, на което тя трябва да бъде.
Много хора са чували моята приказка, че като кихне енергетиката, се разболява цялата държава. Така че, това, което считам, че комисията трябва да направи, е наистина да не позволи българската енергетика да киха.
Другата основна задача, която е вменена от Закона за енергетиката на комисията, това е задачата за балансиране на интересите на енергийните дружества и потребителите. Не може да има интереси на едните, които са нарушени, тъй като специално за електроенергията е ясно, че какво се произведе, каквото се пренесе по мрежите, то отива в потребителите. Ако няма потребителите, няма да има производство, няма да ги има и тези мрежи между производството и потребителите.
Това, което много добре е разписано като задължение в Закона за енергетиката, за правомощията на комисията са цели 43 точки, ако не бъркам. Четиридесет и три точки – това са правомощия на комисията. Да, това е много хубаво, но тази комисия трябва да има възможност да изпълнява тези 43 правомощия, които са й вменени от вас, уважаеми дами и господа народни представители, с приемане на този закон. Затова съвсем определено като първа точка, разбира се, не го приемайте, че това е плачене на нечие рамо – като точка първа точка е необходимостта от засилване на административния капацитет на комисията, тъй като повишаването на експертния капацитет на комисията е проблем, без чието решаване всички други мерки за подобряване на дейността й няма да доведат до резултати, които да убедят обществото и да го удовлетворят в правилността на действията на тази комисия.
Ако разделя на точки, съгласно Закона на енергетиката първо, вие сте записали въпросите с лицензионната дейност на комисията. Мога да кажа, че почти всички енергийни предприятия имат лицензи и те са в съответните срокове, така че и в момента излизат лицензи, но това са основно на търговци и на координатори на балансиращи групи, свързани с електроенергийния пазар. Така че, това по тази точка като задължение на комисията вече е да контролира всичките тези дружества, които са носители на съответните лицензии – дали за производство, дали за пренос и разпределение. Така че, това е наистина да се извършва от експертите на комисията. Там трябва да отбележа – може да не звучи много красиво, че за да се извършват въпросите тези проверки, одити или както искате да ги наречем, експертният състав на комисията не е достатъчен и ще трябва да се привличат и други експерти, което съответно се отразява върху финансовото състояние на комисията.
Въпросът за цените на енергийните ресурси и въпросът за пазара на електрическа енергия, пазарът на природен газ, въобще пазарът на топлоенергия – тук колегите подробно се изказаха за техните виждания, може да се говори много, но аз считам, че комисията трябва категорично – приоритет на комисията за мен е да се запазят позициите на България като страна износител на електрическа енергия в регион Югоизточна Европа, като се стимулира и трансграничната търговия.
Една приказка е, че първото нещо което комисията трябва да направи, е да направи една пътна карта за съответните регулаторни мерки, които трябва да се вземат за отпадане регулирането на цените, във ще време ще останат само регулирани цените – поне това е моето виждане – регулирани цените на мрежовите оператори, а всичко останало трябва да отиде на свободния пазар.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Госпожа Елена Маринова.

ЕЛЕНА ДИМИТРОВА МАРИНОВА: Може би като начало всъщност искам да направя едно уточнение, че поради спецификата на кандидатурата ми за две позиции – и като юрист, и като член в областта на енергетиката, с оглед процесуална икономия съм развила единна концепция, която отразява и правния фокус върху регулирането, и енергийния. В тази връзка бих искала да помоля за търпение и предварително да ми бъде простено, ако надвиша минимално процедурното време, за което благодаря.
По същество, разработената от мен концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране е основана на европейските директиви и регламенти относно правилата на енергийните пазари върху действащото законодателство, върху добрата и утвърдена практика на регулаторите на страните членки на Европейския съюз, както и на мои лични наблюдения по специфични регулаторни въпроси. Всяко конкретно решение на регулаторния орган трябва да се стреми да постига в максимално възможна степен посочените в директивите от 2009 година относно общите правила на пазара на енергии общи цели по отношение на развитието на тези пазари, като същевременно държи сметка за конкретните национални условия.
За България ще става все по-актуален проблемът относно интегрирането на електроенергийния и особено на газовия пазар, тъй като страната ни е силно зависима от вноса на енергийни суровини от един източник, което крие рискове за нейната енергийна сигурност. Целта на интегрирането на пазарите е повишаване на сигурността на снабдяването и постигане на възможно най-ниски цени като резултат от ефективна конкуренция. Европейската практика обаче показва, че развитието на конкурентни и добре функциониращи регионални пазари е дълъг и труден процес. Забавянето на процеса на либерализация и проблемите с ликвидността на пазарите в България могат да бъдат преодолени чрез изучаването и прилагането на успешни и добри практики на други европейски регулатори. Полезни в тази връзка са и препоръките на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия.
Един от най-важните настоящи приоритети в дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране е предпоставен от заложената в Закона за енергетиката целева дата 2015 година за изграждане на българския пазар на електрическа енергия като интегрирана част от пазара на Общността. Реална търговия обаче в рамките на регионалния пазар не може да бъде осъществена без ефективно функционираща енергийна борса, тъй като борсовият пазар определя индуктивната цена на електрическата енергия и дава възможност за обективна визия по отношение на това, как и накъде се движат ценовите нива. Енергийната борса трябва да извършва своята дейност въз основа на обективни и прозрачни процедури, гарантиращи доверие в нея, което от своя страна е основната предпоставка за нейната ликвидност. Именно тук виждам и основната роля на регулатора, която е свързана с правомощието му да одобрява ефективни правила за работа на борсовия пазар, както и да контролира тяхното прилагане. Тези правила, основно, трябва да гарантират равен достъп до борсовия пазар.
Друг основен фокус в дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране е да подпомогне ускоряването на процеса на либерализация до достигане на пълно отваряне на пазар, при който и битовите потребители ще имат реална възможност да търгуват. Възможно и бързо решение, решение, което не изисква допълнителни инвестиции, е комисията да ускори и да финализира процеса във връзка с одобряването на единен за страната списък на стандартизираните товарови профили, които, съгласно правилата за търговия с електрическа енергия, електроразпределителните предприятия следва да разработят.
Смятам, че друг основен акцент в дейността на регулатора следва да са действия, насочени към засилване на доверието на потребителите относно прозрачността на процеса на либерализация и интеграция на българския енергиен пазар. Регулаторът следва да направи необходимото, за да бъде гарантирана прозрачността при формирането на цените на енергията както и по отношение на това, тези цени да бъдат пряк резултат от ненарушено конкурентно способно взаимодействие между търсене и предлагане. Поради тези причини смятам, че КЕВР трябва да обезпечи функционирането на звено със съответните ресурси и капацитет, чрез което да бъдат изпълнявани задълженията на регулатора, които пряко произтичат от регламент 12/27 относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едно с енергия, или така нареченият ремит. Съгласно този акт, за да наблюдава търговската дейност с цел откриване и предотвратяване на търговия, основана на вътрешна информация или манипулиране на пазара, ЕИСР събира необходимите документи и информация за участниците на пазара посредством националните регулатори. В тази връзка, от своя страна, КЕВР следва да извършва наблюдение на национално равнище, като в кратки срокове трябва да създаде и впоследствие да актуализира национален регистър на участниците на пазара, както и да приеме правила за реда, формата и обема на предоставената информация.
Смятам също така, че КЕВР трябва активно да участва в дискусии относно развитието на пазара, тъй като регулаторът е важен фактор в процеса на неговото отваряне и интегриране. Например, сериозна такава дискусия би следвало да се проведе по отношение на това, дари регулираният пазар да бъде запазен в досегашния му вид, тоест за битови потребители и за потребители, присъединени на ниско напрежение, или са необходими законодателни промени, които да регламентират, че този пазар е пазар само за битови потребители, или че по принцип в България пазарът на енергия трябва да бъде напълно изцяло отворен.
Във всички случаи обаче, особено важна задача за регулатора е ефективната защита на правата на битовите потребители, които и мандат ограничени възможности в условията на пълна либерализация на пазара. Добрите регулаторни практики показват, че в такива ситуации трябва да се правят и разяснителни кампании за запознаване на потребителите както с правата им, така и рисковете и потенциалните последици от участието им в отворения пазар.
Естествена последица от либерализацията на пазара е намаляването на тежестта на икономическото регулиране, което постепенно ще бъде сведено до регулиране на цените за пренос на мрежовите оператори. Именно в тази връзка е необходимо да се укрепи и правният капацитет на комисията, тъй като същността на регулирането по отношение на ползвателите на мрежата при тези условия ще се изразява в усъвършенстването на правилата, контрола по тяхното прилагане, решаването на споровете, както и съответната защита на актовете на комисията, когато те са обжалвани.
Другият акцент, който искам да отбележа е, че докато обаче този процес се реализира, високата обществена чувствителност ще продължи да бъде насочена към начина, по който КЕВР определя крайните цени на енергията на бита, тъй като регулирането на цените в България като пряко особеност се извършва в условия на енергийна бедност. Това поставя регулатора пред предизвикателството да търси специфични и балансирани решения, които, от една страна, да съответстват на европейското законодателство, но и да не водят до неприемливи за преобладаващата част от населението цени.
Последните ми аргументи са свързани с това, каква трябва да бъде визията на юриста в КЕВР. Тоест, ролята на юриста в КЕВР е особено важна, тъй като обезпечава законосъобразността на всички актове на регулатора в съответствие както с българското, така и с европейското законодателство. Същевременно тази роля е специфична,у защото правилното и точно правоприлагане в областта на енергетиката е подчинено както на общите правила на принципите на общото право, така и спецификите на енергетиката.
Не на последно място искам да отбележа, че за мен работата в регулатора е кауза – кауза, подчинена на ключови думи, като законността, справедливост, отговорност, компетентност, грижа, балансът на интересите, грижа и защита на най-уязвимите, тоест, на потребителите. В тази връзка успехът на тази кауза е свързан и с общата рамка…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожа Маринова, мисля, че получихме много добра представа за Вашата концепция. Давам думата на господин Еленко Божков.

ЕЛЕНКО ЛЮБОМИРОВ БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, с тази концепция ще очертая какви следва да бъдат приоритетите в работата на комисията от моя гледна точка.
Бих искал да започна с факта, че в контекста на пълната либерализация на енергийния пазар ролята на независимия регулатор не само ще се запази, а ще бъде още по-сложна и отговорна. В този ред на мисли, концепцията ми ще акцентира върху правомощията на комисията в сферата на ценовото регулиране, издаването и отнемането на лицензии, дейността по провеждане на конкурси и контрола на задълженията към обществото, както и мерките за защита на крайните клиенти.
Ролята на комисията ще бъде съществена, що се отнася до: защита на потребителите и прекратяване на недостатъците на монополите, осигуряване на виталност на промишлените участници, прозрачност и надзор на пазара, осигуряване на равнопоставеност и недискриминиране на участниците в пазара, подобряване на правилата за конкурентност, премахване или редуциране на непазарните добавки в цената на енергия.
Няколко акцента, най-напред за тези непазарни добавки в цената на енергия. Това са три воденични камъка, първият от които са дългосрочните договори с двете Източномаришки централи. Трябва да се каже, че за намаляване на тежестта на този воденичен камък вече бяха направени съществени крачки с премахването на § 16 от Допълнителните разпоредби в Закона за енергетика. С този параграф се даваше възможност тези договори да бъдат изпълнени до края на срока им.
Втората стъпка при премахването на този воденичен камък е жалбата на Комисията за енергийно и водно регулиране до Европейската комисия за неправомерна държавна помощ, която беше направена, както и едно решение на комисията, с което беше задължена „Национална електрическа компания” ЕАД да започне преговори за преразглеждане на тези договори. Това са съществени крачки за предоговаряне или прекратяване на с компенсиране на договорите, но според мен е задължително да се нотифицират двата договора пред Европейската комисия.
Втората непазарна добавка или воденичен камък, това са дългосрочните договори с централите от възобновяеми енергийни източници. Една добра крачка в това отношение беше жалбата на комисията, отнасяща се до прекомерната държавна помощ в тези дългосрочни договори. Мисля, че ще бъде добре и това е един акцент, да се пренасочи системата за преференциране в цените от преференциални цени и дългосрочни договори към търгуеми зелени сертификати.
Трети воденичен камък в това отношение, това са договорите за изкупуване на високоефективно комбинирано производство. Добра стъпка в това отношение за премахване на тази тежест са промените отново в Закона за енергетиката, свързани с измерването на количеството топлина в реално време от ЕСО, което дава възможност да се контролира производството на електрическа енергия и изкупуването на енергията, която е прогнозирана за следващия период.
Искам да кажа обаче, че освен тези положителни поправки в закона, има две поправки, една от която вече е осъществена, а другата предстои. Това са поправките, свързани с добавяне в признатите разходи на енергийните дружества на суми за инвестиция за намаляване на емисии, както и на суми за енергийни спестявания, които под формата на задължения към обществото ще рефлектират директно върху увеличението на крайните цени.
В контекста на либерализирания пазар също трябва да се види и вторият важен компонент – това е въвеждането на стандартизираните товарови профили, което е съществен елемент за това, битовите потребители да могат да купуват свободна енергия. Абсолютно належащо е администраторът на пазара да изготви методика за работа с почасови данни, които не са измерени, а са изчислени на база на стандартизираните товарови профили, начинът на използването им за почасовото балансиране в потреблението на такива обекти, както и изискването за съдържанието и времевия обмен на такива почасови данни.
Третият елемент от либерализирания пазар, това е независимият борсов оператор, борсата. Борсата е лицензирана, но все още не действа. С последните промени в Закона за енергетиката трябва да се отбележи, че тя беше дефинирана вече като страна в сделките, а не като посредник. Ще видим ефекта от това. Централизираната платформа на борсата за двустранни сделки все още не е внедрена.
Друг елемент, който е важен, е въвеждането на европейския пазар на електроенергия в България. Тоест, сдвояване на локални борси от региона и окрупняването им, което ще подпомогне създаването на конкурентен енергиен пазар в България, напълно интегриран с европейския вътрешен пазар на електрическа енергия, в това число и реален старт на т.нар. борсова търговия ден наред и в деня.
Втори важен елемент, независимо от изискването за бързо либерализиране на енергийния пазар до 2015 година е подготовката за определяне на цени за електрическа енергия за крайни потребители на регулирания пазар. От потреблението на регулирания пазар през новия ценови период, както и от неговата динамика за периода, зависи в голяма степен как ще бъде структуриран енергийният микс. Отново се появяват трите воденични камъка – дългосрочните договори с „Марица изток“, дългосрочните договори с ВЕИ и високоефективното комбинирано производство. Как ще участват те зависи от това, какво е потреблението на регулирания пазар. Ако се запази трендът, който имаме от 22 милиарда на 16 милиарда от 2013 – 2014 г. и сега, не дай си Боже, паднем на 12 или 10 милиарда, какво става? Ние нямаме място за атомната централа, за „Марица изток 2“ и изключително сложен става въпросът за цената на енергия на битовите потребители, тоест за запазването й в тази година.
Искам да добавя, че от изключителна важност е да се завърши започната процедура по отнемане на лицензите на ЕСП. Подчертавам: високата роля, която трябва да се даде и важната роля на особения управител. Завършвам с това, че трябва да се направи детайлна проверка на електроснабдителните предприятия за това, възможна ли е и осъществявани ли са покупки от свободния пазар и след това да бъдат продавани на регулираните потребители, защото със сегашната уредба такива възможности съществуват. Едно е да купиш енергия по 8 стотинки от регулирания пазар и след това да я продаваш по 12 и 6 плюс 2% на потребителите. Ако няма време, ще приключа с това, въпреки че има още какво да кажа по въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може заключителни думи, защото станаха 7 минути.
ЕЛЕНКО ЛЮБОМИРОВ БОЖКОВ: Заключителните думи са, че бих искал да продължи и да се увеличи сътрудничеството на енергийния регулатор с европейските структури, с агенцията АСЕР и с двата съвета, които са неправителствени организации.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрахме. Благодаря.
Господин Илиян Илиев.

ИЛИЯН ХРИСТОВ ИЛИЕВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, в моята концепция за развитието на комисията е разделена на няколко теми. Ще акцентирам на това, което ще е продължение на работата на новата комисия, защото доста неща се свършиха и това, което предстои за в бъдеще.
Втората ми тема е либерализиран пазар и ценово регулиране. Към настоящия момент един от най-важните приоритети на комисията е развитието на пазара на електрическа енергия. Това е съгласно Третия енергиен пакет, който ни задължава през 2015 г. всички клиентите, в това число и битовите, да имат възможност да купуват електрическа енергия по свободно договорени цени. Необходимите стъпки към постигане на пълно либерализиран пазар е ускоряването на процеса на промяна и адаптиране на правилата на търговия с електрическа енергия, така че да се даде възможност на битовите потребители да участват в свободния пазар и да имат възможност да сменят своя доставчик.
Следващите стъпки също са свързани с правилата за търговия на електрическа енергия, чрез които да се създадат условия за стартиране на борсовия пазар на електрическа енергия и ликвидна борсова търговия. Необходимо е и облекчаване на процеса за навлизане на пазара на нови доставчици и производители, както и създаване на предпоставки за интеграция със съседни пазарни зони.
Към настоящия момент в Република България съществуват два пазара: регулиран и свободен. Регулираният пазар е обособен от действаща законова рамка в страната и от така на речените защитени потребители. Съществуването на регулирани цени на електрическа енергия и природен газ е свързано със съществуването на естествените монополи, чиито цени ще продължат да бъдат регулирани.
Принципите, по които следва да се ръководи комисията при прилагането на ценовото регулиране, са прозрачност, ефективност, равнопоставеност, стабилност, обосновани разходи и разумна печалба.
Втората тема, която искам да засегна в моята концепция, е регулаторният контрол. Основните закони по насоки са: засилени действия във връзка с осъществяването на контролните си правомощия по отношение на дружествата, предоставящи услуги от обществен интерес. Моето предложение е засилване на плановите проверки, учебните инвестиции, постигнатите ефекти за развитие и подобряване на мрежата, извънредни такива проверки по жалби и сигнали на потребители, свързани с качество на електрическата енергия, отказ за присъединяване към мрежите и чести прекъсвания на електрическата енергия, засилване и наблюдение в съответствие с приетите норми за сигурност и надеждност на мрежата съвместно с Министерството на енергетиката. Да се изготви и приеме нова методика за изпълнение на целевите показатели за качество на електрическата енергия. Засилено сътрудничество с Комисията за защита на потребителите, както и с неправителствени организации за защита на потребителите. Да бъдат направени и продължени изнесените приемни дни в различните области на страната с цел подобряване на работата са потребителите, даване на консултации и по-голяма информираност.
Третата тема, която искам да засегна, е визиоприоритет пред комисията. Това е утвърждаване на силна, стабилна рамка за регулиране на монополните дейности и начина, по който пазарите функционират. Пълното му либерализиране и интеграция със съседните пазарни зони не изисква тежки регулации и ненужна административна тежест; силен регулатор, на когото да имат доверие всички пазарни участници по веригата, най-вече потребителите; създаване на условия за ефективна конкуренция, която ще доведе до намаляване на разходите и подобряване на качеството на предлаганите услуги; мониторинг на поведението на пазарните участници, с оглед защита на потребителите и предотвратяване на непазарни практики, съвместна работа с дискусии с представителите на парламента, правителството, Министерството на енергетиката и дружествата за създаване на нов пазарен модел; съкращаване на процеса на вземане на решения, подобряване на административната ефективност, активно сътрудничество с други регулатори и участие във формиране на добри регулаторни практики; привличане на и поддържане на високо квалифицирани специалисти; не на последно място – активиране на регулатора на равнище Европейски съюз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Най-точно спазихте времето, господин Илиев.
Любомир Денчев.

ЛЮБОМИР АНДРЕЕВ ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по енергетика, аз искам първо да изразя едно удовлетворение, че комисията в новия си състав ще започне при ясна законова база. Имам предвид законите - Законът за енергетиката и Законът за енергийната ефективност, което дава стабилност на работата на комисията. От друга страна, новата процедура за избор на членове на комисията също вдъхва увереност в обществото, че този път нещата ще изглеждат не както досега, защото тоталната загуба на доверие е налице.
Аз искам да кажа, че независимостта на регулатора от изпълнителната власт е един български феномен. Европейската директива говори за независимост по отношение на регулираните субекти, а не от изпълнителната власт. Но това, че имаме този проблем, съответно доведе и до това решение, което изглежда правилно.
От друга страна, по отношение на независимостта искам да кажа още няколко думи. Независимостта не е само по отношение на регулираните субекти, които, между другото, в годините станаха много, а е независимост и по отношение на интересите на потребителите, изразявани чрез потребителски организации. Това са две страни на един процес. В закона е записано, че комисията трябва да търси баланс и в този смисъл в Закона за енергетиката също така е записано, че комисията трябва да изработи правила за работа с потребителите, каквито до момента няма и именно оттам трябва да се регулират тези неща. Това е във връзка с новата програма, която трябва да направи новата комисия и в нея се надявам да са записани по-амбициозни конкретни неща. Имам предвид следното. Ще говоря на примера на газовия сектор, тъй като това е моята сфера на най-голяма компетентност в енергетиката.
Става дума за това, че Наредба 2, която засяга цените, отново има промяна. Съответно условията, свързани с Наредба 2 – става дума за методиката за определяне на цените, става дума за правилата за търговия, за указанията и даже за нормативите – всичко това тепърва трябва да се променя там. Или, искам да кажа, че комисията трябва да обърне внимание на собствената си база, върху която работи и си мисля, че най-големият проблем в нашата бъдеща работа като колегиален орган ще бъде именно това. Направих си труда да погледна за 2013 г., понеже там има отчет на комисията, за това, каква програма е била приета на комисията и какъв е отчетът. Бих казал, че доста скромни цели са поставяни и доста скромни резултати са по стигнати от гледна точка на вътрешната нормативна база.
Разбира се, няма никакъв смисъл да се спирам на причините защо комисията има проблеми за честите промени и т.н. Това е известно. Надявам се, че с новата процедура за избор тази комисия ще изкара пълен мандат, което ще й позволи да направи и това, което каза госпожа Харитонова за пътната карта. Това е задължително да бъде направено.
Още две думи за газовия сектор. Господин Иванов спомена за един проблем с така наречените гроздове. За съжаление, те са близо 50% от потребителите на пазара на природен газ, а ние от друга страна гоним лицензиантите за неизпълнение на техните програми. Това е един проблем, който трябва да бъде решен категорично.
В тая връзка ми се ще да кажа още нещо. Говори се, че като имаме само един източник на природен газ не може да имаме никаква либерализация на пазара. Това е отчасти вярно. БУЛГАРГАЗ години наред не прави нищо по отношение на разнообразяване на договорите за клиентите си. Говоря за различна неравномерност на потреблението, говоря за условия на потребление и т.н. И тук има големи резерви да се либерализира пазарът дори в тези външни условия. Това не значи, че трябва да забравим въпроса с независимостта. Наскоро написах една статия по отношение на която направих проучване. Германия има 16 входа. Ние си имаме един и говорим за сравнение с развитите европейски страни.
По отношение на БУЛГАРТРАНСГАЗ много изоставаме изобщо с изпълнение на европейското законодателство. По отношение на регламентите ние решаваме в момента въпроси там на ниво 2009 година, а излизат нови неща от 2014 година. Мисля, че трябва да бъде засилен натискът върху това дружество да си изпълнява задълженията по европейското законодателство. В момента се работи по така наречения мрежови код за трансгранично балансиране с Гърция и Румъния. Това е много важно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Господин Петко Михайлов.

ПЕТКО ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги, тъй като досега много се коментира по отношение на устройството на комисията и нейните ангажименти, аз ще обърна внимание на виждането си именно за моето място в нея, ако бъда, естествено, избран.
Кандидатствам за член на новата Комисия за енергийно и водно регулиране, защото, първо, от създаването си досега комисията създаде сериозна база и набра голям опит. Това е вярно. Вярно е също така, че все още комисията се лута в намирането на правилния подход при определянето на правилата на пазара на енергийни и водни ресурси, а тези правила са пряко свързани с националната сигурност, развитието на икономиката и стандарта на живот на българските граждани.
Второ, последните години е мода всички ние да коментираме компетентно за цената на електроенергията и на природния газ. В това отношение водата като че ли е позабравена. В повечето случаи се коментира с колко и кога ще поскъпне електроенергията. Като основен аргумент се излагат директиви на Еврокомисията. Обикновените хора приемат това като факт, а дали е истина или как се тълкуват тези директиви, това е достъпно за малцина. В тази връзка, за много от медийните експерти първото поевтиняване на цената на природния газ беше голяма изненада. След това всички започнаха да приемат промените в цената на природния газ като обичайно явление. Въпросът е какви са механизмите, които определят ценообразуването и дали те се управляват от КЕВР.
Същото се отнася и за цената на електрическата енергия.
Трето, правилният подход при ценообразуването на енергийните ресурси определя сега и при това залага за следващите години структурата на националната енергетика. Дали ще бъде България енергонезависима и дали ще съумеем да станем енергиен център на Балканите? В България все още сме в състояние да произвеждаме конкурентен и качествен продукт и успешно да го продаваме на съседите, което не може да се каже с такава категоричност за нито една друга стока или услуга.
Четвърто, за съжаление, обаче от няколко години се води последователна и систематична борба /война/ срещу енергийния отрасъл. Като консервативна структура енергетиката все още понася ударите, но докога?
Пето. Затова съм тук пред вас, уважаеми госпожи и господа народни представители – готов съм да приложа своите знания и своя опит за изработването и прилагането на успешни правила за структуриране и регулиране на енергийния пазар. В този смисъл виждам тези правила така:
5.1. Изравняване на цената на електрическата енергия и природния газ за всички потребители.
5.2. Намаляване и опростяване на сметките. Считам, че сложните съставни сметки са форма за удовлетворяване на определени корпоративни интереси.
5.3. Правилно определяне на цената на електроенергията в базисен и пиков режим на база на анализирани и доказани разходи по пътя, производството, преноса, дистрибуцията.
5.4. Въвеждане на механизъм за предварително заявена и закупена електрическа енергия от всеки потребител. Така реално всеки ще определя потреблението за денонощие и за месец. Това е реална възможност при правилно планиране да се плащат ниски сметки. За консумация над планираните количества ще се плаща в пъти по-скъпо. Така ще бъдат защитени тези потребители, които планират и правилно разпределят своето енергопотребление, а тези, които не го правят, ще плащат скъпо. Така ще се избегне значително тежестта на студения резерв, който сега се поема от всички солидарно. Така производителите ще могат да планират своето производство.
5.6. По този начин ще се структурира и правилният енергиен пазар на базата на реализиране на реално заявена и закупена електрическа енергия, поносима за производителите. При това, по този начин ще бъдат натоварени производствените мощности на базата на икономическата логика и реални производствени възможности за покриване на базисната част на графика и допълване за пиковите часове. Така ще се ограничи солидарното разпределение на тежестта на цената, при това така ще се определя и по-правилната възможност за износ.
6. Заключение. Мисля че бих могъл да бъда полезен за комисията. За себе си виждам, че работата в тази комисия е и национално отговорна, и предизвикателство и в никакъв случай не е експеримент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно пет минути, и аз благодаря, господин Михайлов.
Господин Славчо Смилков.

СЛАВЧО ГЕОРГИЕВ СМИЛКОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател, понеже не бях представен, с две думи искам да се представя. Славчо Смилков се казвам с 40-годишен стаж в енергетиката, от който като ръководител на енергийни дружества и строителство – последния, в ДКЕВР.
В рамките на регламентираните пет минути ще представя стратегическите си виждания за управление на Комисията за енергийно и водно регулиране конкретно в енергийния сектор.
Концепцията е изградена на база анализ на дългогодишния ми опит като ръководител в сектор „Енергетика“ и ДКЕВР и насоченост към усъвършенстване на работните процеси в нея.
Основната ми цел е като член на комисията да участвам в разработване на политиката, планирането, организирането на дейността на комисията за постигане на устойчиви темпове на развитие, като същевременно ще съблюдавам осъществяването на дейността й да бъде в съответствие с принципите на публичност, прозрачност, предвидимост и отчетност.
Основни приоритети.
За постигане на заложените по-горе цели е необходимо да бъдат предприети в краткосрочен план следните стъпки: разработване на нов устройствен правилник, осигуряващ по-добро ниво на комуникация и взаимодействие както във вертикално, така и в хоризонтално направление; разработване и приемане на становища и указанията към новите наредби; подготовка и приемане на отчетите на дружествата във връзка с годишните регулаторни прегледи; изготвяне на програма за предприемане на реални мерки за подобряване работата на администрацията по отговори на постъпилите жалби; подготовка за приемане на бизнес планове и заявления за утвърждаване на цени на дружествата от сектор „Енергетика“ и ВиК; изготвяне и приемане на план за действие на дирекциите до края на 2015 година; актуализиране на нормативната уредба за работата на регулатора; повишаване на експертния капацитет на служителите в КЕВР, приемане на правила за усъвършенстване на практики за прозрачност, откритост и информираност на обществото и възстановяване на авторитета на независимостта на КЕВР.
Мерки за постигане с цел оптимизация на работния процес. Новото ръководство на КЕВР трябва в най-кратки срокове да изготви и приеме нов устройствен правилник за дейността, си, в който ясно да бъдат формулирани вертикалните и хоризонталните взаимовръзки, а също така и отговорностите на служителите в администрацията. Структура, в чиято администрация да влязат доказали се експерти, строго профилирани. Недопустимо и обидно е енергетици, поддържащи съоръженията за пренос и разпределение на електроенергията в страната да бъдат проверявани от ВиК специалисти, строителни и военни специалисти и въобще от експерти в комисията, които нямат право дори да се доближават до електросъоръженията. Съставът на правната дирекция на комисията трябва да бъде с високи професионални умения, защото успехът на едно решение или административно-наказателно постановление зависи от тяхната компетентност при съставяне защитата им пред административните съдилища.
Предложението ми за структурна промяна е да се обособят четири специализирани дирекции „ВиК“, „Електро“, „Газ“ и „Топло“, като в състава на всяка дирекция да влязат отдел „Жалби“, който съответно да поеме решаването им, за да има синхрон между това, което предлагат от дирекцията като решение и тяхното изпълнение. Към всяка дирекция да има отдел „Одити“ и при постъпване на заявление за изменение на цената да се извършват проверки на представените годишни отчети, изпълнението на инвестиционни и ремонтни програми, въобще от елементи, влизащи в ценообразуването, не всичко да се приема на юнашко доверие.
Към всяка дирекция да има юридически отдел. Това ще допринесе за високото качество на издаваните административни актове и предлаганите решения.. в комисията да се създаде звено към енергийната дирекция или към информационния отдел, което да контролира софтуера на средствата за търговско измерване. Това са електромерите. В момента никой не контролира този софтуер. Разрешава се използването на средствата за измерване на произведени в Европейския съюз без проверка от наши органи по измерване, освен на отделна партида. Да се измени законът за измерванията, като първоначално всички електромери да се проверяват от Държавна лаборатория и след това да се пускат с държавна пломба на пазара, независимо къде са произведени.
По отношение на така наречената формула за изчисляване на цената на електроенергията, тя трябва да бъде обществено известна и максимално прозрачна. При промяна на цената на енергоносителите обществото да знае как това ще се отрази в цената на електроенергията.
По жалбите. В момента повече от половината административен състав на комисията се занимава с жалби на граждани, превърната е в бюро „Жалби“. Получаваните жалби са от различно естество: качество на доставена енергия, правото на всеки да бъде присъединен и сметки за електроенергия. Моето виждане е, че жалбите, свързани със сметки за електроенергия трябва да се пренасочат към Комисията за защита на потребителите, защото това са чисто търговски отношения между два субекта и не е редно комисията да се занимава със сметки за електроенергия. Те не са и елемент от качеството на доставената електроенергия, което се контролира от комисията. Имайки предвид малобройния състав на комисията, с пренасочването на жалбите за сметки за консумирана електроенергия към Комисията за защита на потребителите, ще се освободи експертен ресурс от КЕВР за повече проверки на място по изпълнение на лицензионните задължения на дружествата, за качеството на подаваната електроенергия, техническото състояние на енергийните съоръжения, както и за изпълнение на ремонтните инвестиционни програми.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Времето Ви изтича, ако може да приключите, последно изречение.
СЛАВЧО ГЕОРГИЕВ СМИЛКОВ:: Що се отнася до жалбите за присъединяване, комисията чрез законодателна инициатива в кратки срокове трябва да предложи промяна на някои нормативни документи, така че този процес да бъде максимално ускорен. Има информация, че стотици обекти – било битови или производствени, чакат присъединяване с години. Бъдещият потребител е поставен в такова унизително положение, да се моли, за да бъде присъединен към разпределителната мрежа на съответния мрежови оператор.
По отношение на административно-наказателните мерки, предвидени в Закона за отнемане на лиценза на електроснабдителните дружества, да се конкретизира кога може да се наложи наказание, примерно, за лошо качество на подаване на енергия на един абонат, на абонати от цял квартал или населено място, да се запише при колко такива нарушения се отнема лицензът и най-вече какво става след отнемане на лиценза, кой назначава обособен управител, чия е собствеността и т.н.
Последното изменение в Закона за енергетиката се получиха някои неясноти във ВЕИ сектора. Крайният снабдител и доставчикът до последна инстанция не са длъжни да купуват енергия от производители на зелена енергия, които са получили удостоверения за въвеждане в експлоатация след влизане на закона в сила. Те отказват изкупуване на произведената зелена енергия, освен тези по чл. 24, ал. 2 от ЗЕВИ, фотоволтаици – 30 киловата на покрив. Предлагам модел на схема под контрола на КЕВР за интеграция на производителите от ВЕИ сектора в схемата на търговия на отворен пазар и за плавно преминаване от регулиран и в изцяло свободен пазар чрез запазване на сегашния модел на преференциални цени.
Ако представлява интерес за някои, това ще бъде представено допълнително.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за изложението.
Само един коментар по отношение на последните промени в Закона за енергетиката, касаещи ВЕИ сектора. Не се премахва задължителното изкупуване, а се премахват преференциалните цени, както и задължителното изкупуване, така че там мисля, че няма неясноти.
Колеги, да направим една почивка, защото заседаваме вече два часа и половина, а свършихме кандидатите за сектор „Енергетика“. Предлагам почивка до 13.30 часа.


/След почивката/

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да продължим. Започваме с кандидатите за комисари в сектор „Водоснабдяване“. Господин Валентин Петков.

ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, представям на вашето внимание своята концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране в качеството си на кандидат за член в състав „Водоснабдяване и канализация“.
В дългогодишния ми стаж като държавен служител съм се ръководил от разбирането, че основна функция на държавните институции е да работят в интерес на гражданите, а специално за комисията основната й функция е освен това, да балансира между интересите на енергийните предприятия и ВиК операторите, от една страна, и ,от друга страна, интересите на потребителите, отговаряйки на обществените очаквания за независимост, безпристрастност, професионализъм, публичност и прозрачност.
Трябва да отбележа, че темата за регулиране на цените и качеството на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги от ВиК операторите е с висока икономическа и социална значимост и не по-малко сложна от тази в енергетиката.
Запознат съм с методиките, практиките и инструментите, използвани при организацията и функциониране на комисията. Познавам много добре и проблемите на търговските дружество от ВиК сектора. Така също и характера на проблемите в жалбите на потребителите на ВиК услуги, както познавам и инструментариума, с който те да бъдат разрешавани. През последната година и нещо работата в държавната комисия в сектор „Водоснабдителни и канализационни услуги“ – фокусирам се там, защото това е моята кандидатура, за там – в сектор „Водоснабдителни и канализационни услуги“ е повече от незадоволителна. Това, според мен, се дължи на следните обстоятелства.
На първо място, промените в Закона за водите, свързани с реформата във ВиК сектора и най-вече измененията в Закона за регулиране на ВиК услуги, приети в 42-ото Народно събрание, с които се удължи срокът на регулаторния период до 31.12.2015 година. Това постави „ВиК услуги“ в невъзможност да се справи с допълнителния обем задачи, защото на практика бизнес план за развитие на ВиК операторите за периода 2009-2013 г. се удължи с две години и на практика стана седемгодишен. Това на практика блокира работата на комисията по осъществяването на контрол и утвърждаване на цени на предоставените ВиК услуги, от една страна, а от друга, се наруши нормалната инвестиционна и ремонтна дейност на ВиК операторите.
Нормалният процес по регулиране на ВиК услугите беше влошен, като повечето от ВиК операторите към настоящия момент нямат одобрен бизнес план за удължения период 2014-2015 година. От края на 2014 г. и особено от началото на 2015 г. се наблюдава тенденция за ускорено приемане на вече внесени бизнес планове за удължения период.
На второ място, внесеният от държавната комисия и приет от Министерски съвет Устройствен правилник, в сила от 1 декември 2013 г., създаде допълнителни проблеми при функциониране на специализираната администрация в комисията, който, между другото, сериозно се задълбочава. Голяма част от експертния състав на комисията беше съкратен или напусна. Всичко това увеличи още повече натоварването на служителите, занижи контрола върху дейността на ВиК операторите
Видно от отчета за дейността на комисията за 2014 г , публикуван на официалния сайт, длъжностни лица на комисията са извършили на място само една планова проверка и няколко извънредни, което е крайно недостатъчно и във всички случаи ограничава възможностите за обективизиране на критериите за оценка на постигнатите резултати във ВиК операторите, а разглеждането на жалби на гражданите е почти в застой. При постъпили 578 жалби само по 53 комисията се е произнесла с решения, а 272 не са приключено. Административно-наказателните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите се прилагат епизодично, поради липсата на достатъчен административен капацитет, а това води и до пропускане на сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и съответно издаване на наказателни постановления.
Служителите трудно успяват да подготвят текущи задачи по разглеждане на заявления на ВиК оператори за нови цени на ВиК услуги. Към момента има внесени за разглеждане и одобряване 63 бизнес плана и почти толкова заявления за цени, по които трябва да се изготвят и решения на комисията и впоследствие да се осъществи ефективен контрол.
Едновременно с това предстои приемане от комисията на Указания за образувани цени за присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи на операторите, отново свързано с допълнително натоварване на служителите.
Предвид изложеното по-горе считам, че е дошло време да се постави началото на обективно, безпристрастно и прозрачно регулиране на ВиК услугите. За тази цел следва да се предприемат следните мерки: на първо място, Комисията за енергийно и водно регулиране да приеме Правилник за дейността, съгласно предвиденото в разпоредбите на Закона за енергетиката; на второ място, подготвяне на нова нормативна уредба, уреждаща регулацията във ВиК сектора. Към момента се изпълнява Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет на комисията между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие със срок за приключване 20 май 2015 година.
При така създадената обстановка в Комисията за енергийно и водно регулиране, при която внесените бизнес планове и заявления за утвърждаване на цените по модел горна граница на цени за периода 2014-2105 година от ВиК операторите се разглежда със закъснение повече от една година. Считам за необходимо да се предприемат спешно следните действия, като предлагам и месечно разпределение. Месец април 2015 г. – приемане на Правилник за дейността на комисията, 2) приемане на становище на комисията по изготвените проекти на наредби за качество и цени на ВиК услугите, както и разработване на Указания към тях и приемането им. Месец май и месец юни – приемане на годишните финансови отчети на ВиК операторите, анализ на данните, съдържащи се в тях по предварително утвърдени критерии за утвърждаване на информацията; второ, приемане на годишните отчети за дейността на ВиК операторите, свързани с изпълнението на годишните целеви нива на показатели за качество на услугите и инвестиционни ремонтни програми, на трето място, изготвяне на сравнителни анализи – икономически и технически; /няма да се спирам на други детайли/. Четвърто, предстои извършване на голяма по обем работа по неразгледани преписки по актуализираните и удължени бизнес планове за регулаторния период 2009-2015 година. Месец юли до 31 декември 2015 г. – разглеждане и одобряване на бизнес планове за следващия регулаторен период 2016-2020 година. Второ, утвърждаване на цени на ВиК услуги по внесените заявления от оператори за първата регулаторна година от следващия регулаторен период.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Давам думата на господин Димитър Кочков.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КОЧКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема комисия, уважаеми колеги, искам да благодаря на господин Бойчев за начина, по който ме представи, защото аз действително съм в сектора от 1991 година и съм свидетел на развитието му оттогава досега. Това са вече 20 и няколко години. Също така съм свидетел и на създаване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и съм участвал в някои от нормативите както във формирането им, така и след това в изпълнението им. Например, това са Наредба 4 и това са Общите условия на ВиК операторите, а също така и други. Смятам за изключително добри промените в Закона за енергетиката, които бяха направени по отношение на комисията по две причини – не само по тая, за която Вие, господин председател, казахте, че се дава една независимост на комисията, а също и поради друга причина, че ще има една сравнителна равнопоставеност между съставите ВиК и енергетика, на което ние, за съжаление, до момента не сме свидетели. Винаги се дава тежест по отношение на енергетиката.
Какво предстои да се случва оттук нататък? Това, което каза и кандидатът за председател. Разбира се предстои завършването на водната реформа и най-вече на сключване на договори на формираните асоциации с ВиК дружествата и изработването на новите бизнес планове, в което регулаторът Комисията за енергийно и водно регулиране е активен участник. Едното от важните неща, които трябва да се случат, е лицензирането на ВиК операторите като такива, каквото в България до мо мента няма. Преди две години са завъртя едно предложение за наредба, по която да бъдат лицензирани, като имаше определени някои нормативи, но то така и не влезе в сила, нито пък стигна до някакво по-сериозно обсъждане. Надявам се това нещо да се случи в най-скоро време, защото през последните години имахме ВиК дружества, които работеха без ВиК инженери, и то немалки ВиК дружества, което е срам за сектора и съм сигурен, че подобряването на институционалния капацитет на дружествата ще доведе до подобряване на услугата, разбира се, и до търсене на най-добрия баланс, естествено, между клиентите и операторите.
Какво друго, според мен, трябва да се случи оттук нататък? Трябва да се направи това, което е заложено във Водната стратегия по отношение на хидромелиорациите, тоест те трябва да бъдат вкарани като услуга за регулиране и според мен, също така те би трябвало да бъдат разделени на две услуги. Едната услуга е хидромелиорации, а другата е отводняване на терени, защото знаем какво се случва през последните две години от наводнения и знаем в какво състояние са „Напоителни системи“ към момента. Нещо повече аз бих препоръчал на бъдещите колеги в комисията да поръчат едно проучване по отношение на „Напоителни системи“ АД, в което да бъде разгледана възможността дали е възможно оперирането им като отделни търговски дружества, базирани на регионален принцип и на принцип системи, с които оперират и които управляват. Това, според мене, е изключително важно и трябва да се види резултатът от едно такова проучване, за да се мисли по-нататък за тези системи, които оползотворяват не повече от 8-9% от капацитета си в момента – говоря за дружеството „Напоителни системи“.
Едно нещо също бих казал, което колегата загатна, но не в пълен вид, което изглежда много маловажно, но според мен е изключително важно – това е връщането на териториалните звена на водния регулатор. Тези звена бяха закрити преди известно време, а те са посредникът между регулатора, потребителя и водните дружества, тъй като в момента такива хора няма. Има едно раздалечаване между тези три страни в процеса на регулиране. Тези териториални звена бяха в състояние да проверяват работата на дружествата, както бяха в състояние и да реагират директно на жалби и бяха най-добре запознати с работата както на дружествата, така и с изискванията на гражданите. Това е нещо, което бих препоръчал на бъдещата комисия да бъде инициирано.
Още нещо, с което искам да завърша, за да не ви отегчавам, е: аз бих препоръчал на бъдещия председател да инициира заработването на консултативния съвет по водите във вида, в който беше заложен във Водната стратегия, тоест, главите на всички министерства, които оперират с някакви водни активи и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране да се събират периодично и да взимат първоначални решения по отношение на нормативната база, като така ще се спести едно излишно протакане и ще бъдат ясни идеите, по които трябва да бъдат формирани законите и нормативите. Това ще помогне, разбира се до много голяма степен за развитието на сектора по-нататък. С това смятам да приключа и съм готов да отговоря на въпроси по-нататък, ако вие прецените.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за представянето точно в рамките на петте минути.
Господин Бояджиев.

ПЕТЪР ДИМОВ БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, искам да благодаря и за вниманието, което ще ми бъде отделено, като последен от кандидатите за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (всъщност има четирима кандидати още). Ще бъда кратък и ще използвам това, че съм последен – не си използвам всичките пет минути, ще оставим повече време за въпроси. С две думи, провокиран и от изказванията, внимателно слушах всички колеги, но най-вече господин Иванов. Искам да се спра на един компонент, който той засегна.
Естествено, че основният проблем – отварям една скоба – е собствеността. Там е ключът, както се казва в поговорките, е заровено кучето. Собствеността на ВиК.тата. Ясно и точно е казано: трябва да отиде обществено-държавно, трябва да отиде към министерството, което е свършено в нашия регион, трябва одите в общинската собственост, където е мястото, активите на ВиК трябва да си останат активи на ВиК. Всичко това трябва да бъде прехвърлено в асоциациите и после да се сключи договорът, който закъснява изключително много - колегите казаха. Това са основни и важни проблеми, които господин Иванов, макар и с едно изречение, засегна.
За да вляза в детайли и да спазя това, което обещах в началото, аз искам да кажа за социалната поносимост на цената не само защото съм бил от другата страна, в смисъл, че два пъти съм бил изпитван от тук стоящи хора, когато са ме информирали за цената в Пловдив „ВиК“ имам предвид, областното дружество. По дефиниция всеки гражданин на Република България, съгласно Закона за водите, има право на достъп до питейна вода. Това е в Закона за водите. Водата е природно благо, което трябва да се ползва от хората. Това е в Закона за социалното подпомагане. В Закона за регулиране на водопроводните и канализационните услуги ясно и точно е казано, че Комисията за енергийно и водно регулиране на база на принципите, които няма да ги изреждам, има ги написани, много на брой, но единият от тях – това е социалната поносимост на цената.
В този ред на мисли, в един от основните за контролиране неща – това са бизнес плановете, има програма. Тя е производствена, ремонтна, инвестиционна и социална. Към всичките програми /тук използвам случая, отварям една скоба да благодаря на всички колеги, които са работили – аз също работя във ВиК сектора от създаването на комисията/ материалът като документи е превъзходен и все повече се усъвършенства, но ние, типично българска черта, много-много не си спазваме законите./ Във всичките тези програми има икономическа и техническа част. В икономическата част е третирано и е задължително да се третира ВиК операторите в частта си за поносимост на цената.
Какво е поносимост на цената? Кратка дефиниция, с което завършвам. По дефиниция, социална поносимост на цената на ВиК услугите /нарочно я чета, за да не сбъркам/ се фиксира на база минималното месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 кубика, която не трябва да надхвърля 4% от средния доход на домакинство /семейство:/, обаче в съответния регион. Ако разрешите и ако имам време, давам един кратък и ясен пример.
Приемаме, че едно домакинство е от четири члена. Четири члена по2,8,, три кубика – прави 12 кубика, което е минималното количество вода, което трябва на това семейство. В Пловдив 12 кубика цената с ДДС е от 1.69 лв., знам, защото там съм работил. Или, 1.70 – по това – прави 24 лв. В Монтана обаче цената на водата е 2,40 лв., приблизително говоря, естествено, за един кубик. Смятайте и вие с мен, за да не сбъркам: 12 кубика, които са необходими по 24 – прави 28 и нещо. Само че средният доход на домакинство в Монтана е 500 лв., съгласно проучванията на Световната банка, а средният доход на Пловдив е 800 лева. Тоест, 500 по 4 – стават 20 лева. Нали разбирате, 20 лева е много по-малко от 28 лева или колкото се пада за минималното количество. В Пловдив е 800 лева – 32 лева. Ние влизаме в цената с 24 лева. Тоест, социалната поносимост в Пловдив е нормална, но в Монтана имаме ли право? И веднага тук повечето колеги ще кажат: Добре, той така си приказва, да даде решение. Тук, благодарение на опита където сме ходили във връзка с Мерилин васер и т.н., колеги от Европейския съюз и европейските страни никой не се страхува от много цени. Това е като препоръка, ако можем да направим.
Давам веднага конкретен пример. В Малта има 16 вида цени на водата. Тук ненормално тези 12 кубика, които са минимумът, нормално е да имат една цена, нормално е след това да се прогресира. Как да прогресира? Въпрос на анализи е, въпрос на специалисти, въпрос дали е геометрична прогресия, дали е по 2. Но така ще защитим и хората, които са на социалния минимум.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Свършихме с кандидатите за „Водоснабдяване“. Преминаваме към юристите с уговорката, че Патриотичният фронт за юриста икономист може да е и за енергетика, и за ВиК. Нали така? Госпожа Милена Миленова.

МИЛЕНА ЖИВКОВА МИЛАНОВА: Да, аз съм кандидат за юрист, общо взето, но както и да е, благодаря на народните представители, на колегите, че пред тях ще имам възможността да изложа своята концепция за развитието на комисията в следващите години.
Моето виждане е, че пред комисията към настоящия момент седят четири основни цели. Първата и основна цел на комисията като всеки регулатор е действителен баланс на интересите на участниците в пазара на електрическа енергия, газ и вода.
Втората основна цел е активни действия за постигане на либерализация на пазара на електрическа енергия и природен газ в изпълнение на европейското законодателство.
Третата основна цел е повишаване прозрачността на работата на комисията, търсене на обратна връзка от заинтересованите страни в процеса и на първо място, от потребителите.
Четвъртата основна цел е провеждане на реформата в сектор ВиК.
Постигането на тези цели трябва да се реализира чрез промяна в позицията на комисията, която от орган, който отразява пасивно реакцията на бизнеса и обществото и се опитва да тушира проблемите на регулираните сектори като действа пост фактум, се превърне в проактивен орган, орган, който анализира, определя проблемите, вижда и предлага решения, които са трайни и работещи.
Как да се стигне до тази същинска промяна на позицията на комисията?
Разбира се, в началото е анализ на правната рамка - като юрист, за мен това е естествената първа стъпка – във всички регулирани сектори и преценката им доколко те съответства на европейското законодателство. Имам предвид не само евродирективите, имам предвид и примерно, насоките на Европейската комисия в областта на държавните помощи от 2014 г., където има конкретни разписани срокове, конкретни мерки, които трябва да намерят приложение в нашето вътрешно законодателство като държава членка.
На второ място, анализ и констатиране на дефицитите в различните сектори и рисковете, свързани с тях. На база на анализите следва да разработим план за действие - така ще го кръстя, колегите говореха за пътна карта, - но в действителност трябва да се направи не що в този дух, за да се разпишат стъпките за постигане на целите ни.
Първата стъпка, според мен, трябва да е разработване на текстове за промени в действащите закони – говоря за всички закони, свързани със сектора. Смятам, че новата роля на комисията като орган към Народното събрание, наличието на Постоянна комисия за наблюдение над Комисията за енергийно и водно регулиране са една добра възможност за обсъждане и вкарване в пленарна зала на промени в законодателството, които биха могли по-лесно да намерят своето приложение и реализация.
Разбира се, това което е, в правомощията на комисията изцяло, са промените в подзаконовата нормативна база. Знаете, че в сектор „Енергетика“ комисията сама си приема наредбите, в сектор „Вода“ това става по предложение от Министерски съвет, но така или иначе, в сектор „Вода“ две изцяло нови наредби за цените и за качеството на услугите, в сектор „Енергетика“ при всички случаи промяна в правилата за търговия на електрическата енергия. Методиката за показателите за качество също се нуждае спешно от актуализация. При одитите, които правихме миналата година, констатирахме, че тази методика е доста остаряла, в показателите за качество се гледа на цялата лицензионна територия и примерно когато в определено населено място има проблем с качеството, това няма как да се вмени, че има проблем с показателя качество за цялата лицензионна територия. Тук трябва да се актуализират текстовете и разбира се, са де отрази този констатиран проблем.
Смятана на структурата на комисията, разбира се, е възложена от самия закон и в този смисъл смятам, че безспорно трябва да се предприемат действия за повишаване на административния капацитет на комисията, провеждане на конкурси за ново набиране на истински квалифицирани кадри.
Същественият момент, който отбелязах, е осветляване дейността на комисията, повишаване на прозрачността. Това може да го постигнем по няколко начина. На първо място, обновяване изцяло на интернет портала на комисията. Считам, че там лесно и бързо трябва да може да се намира всякаква информация. Това ще бъде и в изпълнение на новите промени в Закона за енергетиката, така че да не се създава усещането, че нещо остава скрито и неясно как.
Едновременно с това считам, че повишаването на прозрачността ще бъде и при осъществяването на контролните проверки на комисията. Резултатите от тези контрол ни проверки също се оповестяват на сайта на комисията и по този начин потребителите, независимо на какво – бизнес или битови – ще получат информация и обратна връзка. Жалбите на потребителите – битови и бизнес – също трябва да се използват като обратна връзка от страна на комисията по отношение на действията, които тя е предприела, тоест, и да виждаме в тях някакви възможности за корекции в нашите действия.
Много важно е също така използване на опита на другите регулатори и активно участие на работните групи на международните организации АСЕР и Сдружението на водните регулатори в Европа. Не знам дали знаете, но от преди година вече има сдружение на водните регулатори в Европа и ДКЕВР тогава беше държава съосновател, от основателите сме на Сдружението на водните регулатори в Европа, и заключително полезно ново начало, което трябва да използваме.
В заключение бих искала отново да се върна към това, че безспорно, и при двата сектора, които се регулират от комисията – и енергетика, и вода, има сериозни предизвикателства, за решаването на които смятам, че с постигането на четирите основни цели, които поставих пред вас, смятам, че ще можем да постигнем положителни резултати.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Ремзи Осман, заповядайте.

РЕМЗИ ДОРМУШ ОСМАН: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, правомощията на членовете на комисията са изброени изчерпателно в закона, не бих искал да се спра в тази посока, но парламентът законодателно извървя своя път, предлагайки тази форма на конституиране на комисията чрез избор от Народното събрание. Това е за първи път, много сериозна крачка и остава втората крачка. Мисля, че професор Иван Иванов в началото акцентира – утвърждаването включително и на финансовата независимост на комисията. Без финансова независимост на комисията аз не виждам как тази комисия може да бъде независима.
Не като пожелание, уважаеми колеги, но бих искал да спомена и го свързвам с контролните функции, които комисията има – и там виждам и ролята си като юрист, който участва и в енергийния състав, и в състава на „ВиК“ сектора. Разбира се, заедно с другите колеги винаги се нуждаем от различен прочит, без да правим компромис с почтеността, коректността и професионализма, но се забелязва един стремеж да се издават масово актове от комисията, които масово падат в съда. Създава се впечатление в обществото, виждате ли на количеството се създават актове, но качеството на тези актове е много ниско, слаба е аргументацията и доказателствената част и те падат. Тоест, какво се цели с тези актове?
Може би бъдещата комисия трябва – разбира се, желая успех на всеки кандидат – най-подходящите да бъдат одобрени. Трябва да се обърне едно много сериозно внимание, защото в обществото витае един дух – да не би да се използват тези актове за нещо друго. Тоест, ние всички заедно – комисията, парламентаристи, Министерският съвет трябва да пресечем, да не се създават такива впечатления. Този метод на работа в никакъв случай не е добър, тоест количественият метод. Качеството остава на заден план. Може би съвместно с другите колеги, които са юристи в дирекция „Правна“ трябва да се обърне специално внимание на този проблем.
Другият проблем, на който бих искал да акцентирам и да привлека вашето внимание, е, че няма унифицирани правила за взаимоотношенията между ЕРП-тата и битовите потребители – неща, които са разрешени в един район, са забранени в друг район, тест самият контрол се затруднява. Аз мисля, че комисията може да намери начини тези изисквания, тези унифицирани права да бъдат създадени. Те трябва да са едни и същи и за населеното място Х, и за населеното място У, и за различните области. Те трябва да бъдат унифицирани и така качеството ще се повдигне.
Уважаеми колеги, почитаеми народни представители, има един въпрос, който комисията може би досега е потърсила по някакъв начин да го разреши, но мисля, че е достижимо това нещо да стане – трябва да има, ако е възможно, да се определят ясни и регламентирани ценови периоди, за да може гражданинът, потребителите по-добре да променят своите средства за годината. Аз мисля, че това не е непостижимо – нещо, което може да се постигне.
За ВиК сектора – много работа ще има всеки, който бъде одобрен, особено юристите. Разбира се не подценявам експертите, които кандидатстват във ВиК сектора. Там тепърва предстои. Това е единственият отрасъл в нашата икономика, останал нереформиран от 25 години насам. Ние тепърва ще осъзнаем важността на ВиК сектора. Качеството на водата ние тепърва ще го осъзнаем от здравен характер. За първи път, както знаете, уважаеми народни представители, се създадоха асоциация на ВиК-тата. Това е едно изключение в правото, няма аналог в нашата правна система, няма аналог и в европейската правна система. Но аз имах възможност да работя в този период като народен представител с една част от колегите. Много мислихме как да подходим, тъй като има публичнообщинска собственост, публично-държавна собственост и от двете страни един орган трябва да управлява тази система. Това е една от основните причини досега – самата собственост не може да се разпредели.
Аз отделям специално внимание на тези асоциации и ако бъда одобрен ще отделя специално внимание за работа с тях, ние трябва да ги стимулираме. Там участват, представете си, всички общини в съответната област в обособената територия. Държавата въпреки че с едно ВиК може да има 51%, в тази асоциация има 35%, ако не се лъжа. Останалото е във властна на общините и този бизнес план, който трябва да дойде в регулатора, трябва да бъде одобрен, включително съгласуван от Асоциацията по ВиК, където общините ако бойкотират заседанията, държавата сама не може да вземе решение. Аз не очаквах общините да бойкотират, но в законодателството има един пропуск. Какво става, ако общините бойкотират? Един прост пример ще ви дам от близкото минало.
Бяха се изсмели много хора, моля да бъда извинен, но ще го дам този пример. Съветници не можеха да положат клетви в определени общински общини за общински съветници, защото нямаше кворуми в определени общински съвети. Кметове на общини заедно с общински съветници блокираха кворума, за да не се полага клетва от съветника, за да се държат съответното мнозинство в общинския съвет. Имаше го в няколко области и този въпрос беше изчистен от законодателя. Може би господин председателят в близко бъдеще - надявам се, че няма да възникне – но имайте го предвид като законодатели, че законодателят винаги трябва да изпревари обществените отношения.
Що се отнася за бизнес плановете, уважаеми колеги, реално досега в България ние нямаме – те бяха формални, тригодишни, петгодишни и за първи път очакваме да имаме нормални петгодишни бизнес планове. Да, но не са готови двете наредби и тук ролята на комисията, особено на юристите е когато се съгласуват, когато се дават мнения, това са две сериозни наредба и, без да бъдат променени тези наредби, бизнес плановете не могат да бъдат да бъдат стартирани в никакъв случай. Представете си ценообразуването, качеството на водата. Те саз заложили определена цена в бизнес плана, идват, комисията одобрява и след един-два месеца излиза съвсем друга наредба. Всеки от нас има интерес да знае какво е качеството на водата и когато се формира тази цена, тя се формира на база на качеството, на база на направените разходи и на база на инвестиции. Тук ние трябва да стимулираме местните власти. Отговорността не бива да се отхвърля към комисията, която се контролира от Народното събрание. Ние трябва да стимулираме местните власти много активно да участват и местните медии да отразяват дейността на асоциациите. Тоест, прозрачността, това, което е заложено в работата на комисията да бъде прозрачна, което е много добре, в никакъв случай няма да пречи на работата на комисията, трябва да се извърви и да се отива надолу в областта на ВиК сектора, тъй като, за разлика от енергетиката, малко по-трудно ще се регулират, защото има регионални специфики.
Мисля, че в тази област всички ние сме задължени, мисля, че тази реформа може да се направи, ако има воля във всички, а мисля, че има воля във всички кандидати да бъдат одобрени тези които са най-подходящите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: и аз благодаря, господин Осман.
Давам думата сега на двамата кандидати за икономист.
Румяна Кръстева, по азбучен ред.

РУМЯНА КРЪСТЕВА КРЪСТЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз ще представя пред вас моето изложение на представата ми за структурата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ще акцентирам в две основни направления относно същностната структура на комисията и по някои административни въпроси, касаещи комисията
Регулаторът следва да продължи своята дейност, воден от основните принципи, заложени в чл. 31 от Закона за енергетиката. В това отношение особено важни са принципите, отразени в чл. 31, т. 2 и т. 4 от Закона за енергетиката, а именно, че цените възстановяват разходите и осигуряват икономически обоснована норма на капитала. В това отношение практиката трябва ясно да разграничи пазарното развитие на енергийния сектор.
Искам да подчертая, че трябва да бъде променен и моделът на ценообразуване, който в момента действа и който се прилага. Моделът трябва да бъде съобразен с новата структура на пазара, предвид увеличаване дела на свободния пазар и намаляване дела на регулирания пазар.
В случая са нарушени някои от принципите за ценово регулиране и по-специално принципите за ефективност, прозрачност, обосновани разходи и разумна печалба. Не може да се допуска дружества да работят с предварително заложена загуба, което се оказва неефективно за цялата енергийна система и води след себе си поредица от задлъжнялост на цялата верига производители и потребители. Регулаторът следва да отстоява и своята юридически гарантирана независимост, като по този начин възстанови доверието на обществото в неговата работа. В това отношение следва да се спазват точно императивните изисквания както на националното, така и на европейското законодателство и в своята дейност регулаторът трябва да се позовава изключително на закона. Дейността на регулатора трябва да бъде гаранция и това е установеният съдебен контрол върху неговите актове.
Регулаторът следва да се превърне и в независим диригент на енергийния пазар, като отчита равнопоставеността на всички участници на пазара. В това отношение следва да се обърне особено внимание на равнопоставеността на отделните дружества, като не се допуска привилегировано третиране на някои дружества, особено на база собственост на тези дружества. Енергийният регулатор следва да бъде особено активен и на европейската енергийна сцена. В тази връзка той следва да проявява регулярна активност в работата на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори. Пълното му отсъствие от тези дейности в момента трябва да бъде заменено с проактивна политика при формиране на европейска енергийна политика в областта на регулирането.
Не на последно място бих искала да спомена и ефективното постигане на синхрон между отделните членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, имайки предвид тяхната независимост при вземане на решения, свързани с дейността на комисията. Това се налага в предвид на по-големия увеличен брой на членовете и допълнително разделянето на комисията на два състава.
Относно административните въпроси, свързани с Комисията за енергийно и водно регулиране, бих искала да се подложи на оценка сегашният начин на финансиране и заплащане възнагражденията на комисията, като се спре системното напускане на служители и се увеличи съответно систематичният подход при подготовка на членовете и администрацията в комисията.
В заключение бих искала да посоча, че това не са единствените, но най-важни акценти са в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране и регулаторът в бъдеще ще ползва възможностите си да представя пред парламента информация за своята работа, предоставени му в съответствие с утвърдените норми, но ще й представя визията си за промяна в законодателството, където е свързано с промяна не от неговите компетенции, а е свързано с промяна на закон.
За "НЕК" в момента няма да коментирам ситуацията. Доста от колегите представиха някои от проблемите. Ще разчитам на вашите въпроси и ще отговоря конкретно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за спазването на времето.
Последно, госпожа Светла Тодорова, заповядайте.
СВЕТЛА ПЕТРОВА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми гости, имам дългогодишна експертиза в областта на регулирането и затова имам виждания и върху цялостната работа на една регулаторна комисия, но тъй като съм номинирана за член икономист, ще се съсредоточа преди всичко върху икономическите аспекти на работата на комисията, като слабости, които съм идентифицирала и начини за тяхното преодоляване, без да говоря за законовите задължения, които така или иначе комисията трябва да изпълнява или за инициативи, които са свързани със законодателни промени или са в правомощията на други институции в сектора.
Ще започна с нормативната база в областта на икономическото регулиране и по-специално наредбите за цените в четирите сектора.
Иска да отбележа, е нормативната уредба е договорът, който комисията сключва с регулираните предприятия. Нормативните документи трябва да описват правилата и процедурите, които комисията спазва, както и рамката, в която да работят енергийните предприятия, но тя да бъде такава, че да не се ограничава оперативната им самостоятелност, а да се дава възможност те да работят по ефективен начин и най-важното е тези уредби да бъдат приложими.
Настоящата нормативна уредба в областта на ценообразуването е почти същата, каквато е приета преди 15 години. Говоря за сектора „Енергетика“. За „Водата“ е малко по-различно. Тя е приета по-късно, а и сега се очакват сериозни резултати от подкрепата на Световната банка с разработване на тази уредба. Но така или иначе, в сектор „Енергетика“ дори с промените, които се направиха миналата година в тези уредби, на практика бяха компилирани предишните наредби и указанията. Промените, които са направени в тях, са много малко и бих казала, че ние сме изостанали от гледна точка на модерните методи за регулиране.
Като пример мога да дам показателите за качество, които трябва да бъдат неразделна част от необходимите приходи от регулацията на необходимите приходи на предприятията, при регулиране със стимули все още в енергетиката не са намерили своето приложение. Тоест, има предприятия, това е основен проблем при електроразпределителните дружества, където е въведен на теория един модерен метод, но на практика е малко побългарен, тоест недобре изпълняван, което е основен проблем за мен, защото при регулиране със стимули /аз ще се спра малко по-нататък на този въпрос/ основното е контролът върху качеството, тъй като предприятията са стимулирани да правят икономии, да печелят по време на регулаторния период, но това обикновено става със занижаване на разходите и ако няма достатъчно ефективен начин качеството да бъде стимулирано и също да бъде поддържано и повишавано, тогава резултатите са обикновено негативни.
Бих цитирала и топлофикациите, които изразиха своето становище на последното обществено обсъждане, че изчисленията ни по повод промените на цените на топлоенергията са правилни и те нямат забележки към тях, но рамката е грешна.
Вторият важен въпрос, който трябва да засегна, е регулаторното счетоводство. Такова счетоводство в момента не съществува за нито един отрасъл. За електроразпределителните предприятия беше разработено такова, но още когато те бяха интегрирани предприятия и включваха както дейността разпределение, така и снабдяване. С разделянето на предприятията на две части и това счетоводство отпадна, не можеше вече да бъде прилагано. Смятам, че трябва да бъде актуализирано, въведено отново, както и такова за всички останали регулирани предприятия. Няма начин да има увереност комисията в числата, които й се предоставят, без справките, които предоставят, да бъдат обвързани с конкретни сметки от тяхното счетоводство.
За цените мога да говоря дълго, но най-важните три думи за мен са: устойчивост, предвидимост и обоснованост. Енергетиката като инфраструктурен отрасъл е една инерционна система и това, което се прави днес, може да няма отражение утре, но във всички случаи ще има отражение в бъдещ период. Така че устойчивостта е нещо, което е задължително за един такъв отрасъл.
Цените трябва да следват устойчиви политики и да дават правилни сигнали към потребителите, които пък да вземат от своя страна информирани решения, а не днес да си купят климатик, утре да се окаже, че трябва да си купят печка за дърва.
По отношение на методите на регулиране, аз съм привърженик на тези със стимули. Това е модерното регулиране, до това са стигнали страните с опит в тази област и това е нещото, което ние трябва да разберем, че трябва да се прилага обаче, отново систематично и в неговата цялост, а не разписан метод, примерно, горна граница на приходи, а след това промяна на цените на всяко тримесечие. Тези две неща не вървят заедно. Резултатите са ясни какви са.
Неслучайно са измислени тези методи. В началото на миналия век в Америка регулаторът, стремейки се много строго да регулира, е фалирал почти целия газов сектор затова, защото не е имал капацитета. Няма регулатор, който да знае по-добре от самите регулирани предприятия как може дас е работи ефективно; затова се е стигнало до тези методи, които акцентират върху стимулите за ефективност, прилагайки дълги регулаторни периоди, съответните печалби, които ще бъдат реализирани в тези периоди, да не бъдат отнемани, но след това задължително да има механизъм, по който те да бъдат отнесени към крайните потребители. Това е тясно свързано със защитата на интересите на потребителите. Много важно е да се оптимизира работата по жалбите. Това е връзката между комисията и потребителите в най-прекия смисъл на думата. Тук е необходима много работа, включително и организационна, като поддържам изказаното преди мен мнение за изнесените приемни, които действително могат да бъдат от голяма полза.
Изключително важен елемент на регулирането е във връзка с качеството. Мисля, че има нещо, което може да бъде въведено в България много успешно. Това са задължителните показатели за качество. Такива има в Англия, работят от много години, такива има в Унгария. Смисълът на тези задължителни показатели е когато едно дружество не изпълнява определен аспект от лицензионната си дейност, това да бъде свързано с автоматично прехвърляне на парична компенсация, което е санкция за дружествата, към потребителя. Примерно, срокът за отговор на жалби в 30-дневен срок, на 31-ия ден потребителят автоматично получава20 лева, примерно, или сметката му се коригира с 20 лева. Това не отнема задължението на предприятието да отговори на тази жалба, но потребителят ясно разбира, че нещо се прави конкретно за него. В противен случай – да, глоби, големи глоби, но тези глоби отиват в бюджета, те потъват там и в края на краищата крайният потребител почти нищо не разбира.
Още две думи за защита на уязвимите потребители. Вярно е, че друга институция е отговорна за това да бъдат защитавани хората, които не могат да си плащат сметките в зависимост от своите доходи, но аз смятам, че комисията тук трябва да има активна функция в търсенето на други начини, по което да се акумулират средства за подпомагане на тези потребители. В Америка например това е една много малка такса върху цените на всички крайни потребители, но едва ли в България това може да бъде приложено. Може да бъде направено като такова малко плащане към всички производители, това да се акумулира във фонд и след това да се използва за крайните потребители.
В заключение ще кажа, че едно от най-важните неща, което съм разбрала в практиката си като консултант и работа с чуждестранни консултанти е, че регулирането е наука, но тя е и много повече изкуство и това е изкуството на баланса, изкуството да бъдат намерени методи, които са точно за тази страна, точно в този момент и с визия за бъдещето.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, госпожо Тодорова.
С това приключихме изслушването на всички кандидати за председател и съответно комисари в регулатора. Отне ни близо три часа, вместо два, но считам, че бе полезно да чуем всички вас и да ви дадем малко повече време всеки да се доизкаже.
Сега преминаваме към задаване на въпроси от страна на народните представители.

ВЪПРОСИ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По процедура всеки народен представител по правилата, които сме гласували в пленарна зала миналата седмица, има право в рамките на две минути да зададе въпроси към един или няколко кандидати за комисари, към които прецени. След като приключим с процедурата по задаването на въпроси, аз ще задам в резюме въпросите, които са постъпили писмено в Комисията по енергетика. Заповядайте, колеги.

ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати и гости, аз имам един въпрос към господин Иван Иванов като кандидат за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като това, което ми направи приятно впечатление при него беше това, че започна с това, че комисията е колегиален орган – нещо, което в последно време някак си беше позабравено като понятие. Как вижда той – може би е парадоксален въпросът, но той ще ме разбере – как вижда той колегиалността на този орган със собствените си функции на представителност на органа? Все пак той има и такава представителност и как ги осъвместява тази представителност, без да нарушава колегиалността?
Един подвъпрос. Разбрахме и това е праилно, че някак си трябва да спасим "Национална електрическа компания", но в неговото изложение или не съм го дочул, или съм го пропуснал – какво смята и как смята да се процедира така, че докато има защитен пазар, да нямаме този парадокс, цените на защитения пазар да са по-високи, отколкото цените на свободния пазар? Този въпрос го отнасяме към госпожа Тодорова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙКОВ: Благодаря, господин председател. Аз също бих искал да задам няколко въпроса към кандидата за председател на комисията и да споделя мнението си от неговата презентация и концепция.
Първо, да поздравя господин Иванов за смелостта да поеме ангажимента за номинация в такъв сложен момент и за двата сектора, които трябва да се регулират. Това, че е единствен кандидат говори сам по себе си, че няма много желаещи да носят тази отговорност.
Хареса ми това, че Вие говорихте за повишаване на авторитета и това, да се постигне чрез една откритост на вота на всеки един от комисарите и една публичност и прозрачност на работата на комисията. Ако бъдете избран за председател, мога да гарантирам, че от името на нашата парламентарна група ще имате подкрепа за такъв тип действия.
Говорихте и за корпоративна независимост на регулатора – нещо което е изключително важно и искам да Ви кажа, че това ще бъде следено от нас и предполагам, от българското общество доста внимателно. Ще получите подкрепа и за другата Ви идея, комисията да бъде финансово независима, а няма как тя да изпълнява своите регулаторни функции качествено, без наистина нейният бюджет да бъде самостоятелен и да гарантира такъв тип независимост. Тук ако имате инициатива, ще получите нашата подкрепа.
Същевременно се смутих от това, че във Вашето изложение и концепция не бяха споменати трайните битови потребители на електрическа енергия и бих искал, ако може, да чуя няколко думи за Вашето виждане и Вашата концепция относно поносимостта на цената на електрическата енергия за крайните клиенти. В по-краткото си изложение за ВиК сектора Вие дадохте един добър пример и засегнахте тази тема, но сам разбирате, че работата Ви и действията Ви в сектор „Енергетика“ касаят, първо, всеки български гражданин и ще бъдат обект на интерес. Затова просто казвам, че лично мен това ме смути, но Вие казахте, че ще направите и може да се каже, че ще толерирате големите индустриални потребители. Затова би ми се искало да чуя Вашето виждане относно крайните битови потребители.
Господин Иванов, още един въпрос като хипотеза, а тя е на база на практиката и политическия живот в нашата страна. Всичко това, което Вие изложихте като добри намерения, може да стане само ако, дай Боже, изберем един приличен качествен персонален състав на комисията и не повторим някои неудачни решения на Народното събрание с други органи, но то ще може реално да се случи, ако, разбира се, комисията бъде независима. Затова бих искал да чуя Вашия отговор как бихте постъпили в тази хипотеза, примерно, министърът на енергетиката е извикан от премиера на Република България и там се декларира публично намерение за определена ценова политика в сектор „Енергетика“. Общо, или се казва „цената на електрическата енергия няма да се увеличава“ или „не предвиждаме да се увеличава“. Давам го този пример, защото мисля, че всеки може да върне лентата назад. Имаше достатъчно такъв тип примери за такъв тип декларации и това ще бъде предизвикателство пред комисията. Бих искал тази уважавана аудитория да чуе как бихте постъпили в такъв тип ситуации, ако бъдете поставени, тъй като голямата крачка, която правим с избора от парламента, е именно да се гарантира тази независимост на регулатора.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Бойчев. Разбрах, че госпожа Ташева има въпроси. Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще се възползвам от примера, която дадоха колегите, за да отправя не само въпрос, но и да направя коментар.
Въпросът ми към всички кандидати за енергийно регулиране е: ще отнемат ли лицензите на ЕРП-тата по чл. 59, ал. 1 от Закона за енергетиката? Ние смятаме, партията, която представлявам, по-точно сме категорично против номинирането на господин Иван Иванов за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране заради това, че той не може, дори и да иска, да бъде политически, още по-малко корпоративно независим.
Не оспорвам неговите научни постижения, но искам да напомня, че господин Иван Иванов в последните двадесет години е изявен като активен член на ръководството, за да не кажа „ястреб“ на една партия, която продаде на безценица „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ и сключи с тези две американски корпорации дългосрочни договори с гарантирана грамадна печалба, които разориха НЕК. За мен е скандал да слушам, че представител на партията, която разоряваше НЕК, сега декларира добри намерения да спасява НЕК.
Експертизата на господин Иванов е силно дискредитирана от това, че през годините той се постави в позицията на глашатай на крайно ненаучни, но политически угодни някому тези, например, като член на ръководството на партията, управляваща след това елиминирано от избирателя, той подкрепяше тезата, че четирите малки блока на „АЕЦ Козлодуй“ трябва да бъдат закрити или ликвидирани, първо, защото комисарят Ферхойген искал така или защото 1994 г. Европейската банка за възстановяване и развитие сключила някакъв „вълчи“ договор, тя не е орган и институция на Европейския съюз, но както и да е, и дори че реакторите на „АЕЦ Козлодуй“ са чернобилски, тоест, тип RBKM. Подкрепата на подобна политика го дискредитира като експерт, още по-малко, независим експерт.
Аз не се учудвам, че днес той заявява намерения да дава преференции на електроцентрали на оборски тор, но не каза нищо за ядрената енергетика. Господин Иванов, констатирам, че Вие сте на път да изпълните мечтата на Ахмед Доган България да произвежда енергия не от уран, а от кравешки тор.
Освен това, смятам, че високите критерии за професионализъм, ако щете, и моралните критерии, които свързваме с експертизата, още повече независимата експертиза, изискват номинацията за председател на ДКЕВР да не беше политическа. Иван Иванов никога не е бил и няма да бъде независим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Двете минути отдавна изтекоха. Ако може, въпросите?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз зададох въпрос. Искам още един въпрос да задам, вероятно ще бъде интересно за българското общество да разбере , господин Иванов, тази дирекция за интегриране на България към Европейския енергиен съюз попада ли във функциите на един регулатор и с какво ще я занимаете, какви задачи ще й поставите?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Господин Валери Симеонов имаше въпроси. След това – господин Митхат Метин. След него – господин Мартин Димитров.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Конкретно по въпросите. Аз мисля, че тук не е място за политически ечи, не мисля, че беше удачно да се допуска такова дълго политическо изказване. Аз конкретно ще запитам пак господин Иванов, тъй като той е явно на прицела тук на нашето общо внимание като един единствен кандидат за председател.
Първият ми въпрос е неговото виждане за изваждането на НЕК от тежката криза и пропаст, в която е изпаднала. Мерките ги чухме, но като цяло там има едни задължения за над 3,4 милиарда. Вашето виждане по какъв начин могат да бъдат компенсиране - кредит, заем и т.н., съчетано с какво друго? Това беше важното за мене. Аз мисля, че един председател на КЕВР задължително трябва това да говори тук и да представи каква е неговата програма.
Второ, всъщност не чухме нищо за газифицирането, въпросите, свързани с газта, не чухме нищо за вашето мнение по отношение на собствен добив на газ. Това задължително трябва да се залага, тъй като се водят проучвания. Това е нещо изключително важно. Най-важното нещо е за България. И в тази връзка, какво е Вашето виждане по отношение на опита за предоговаряне на руския газ? Един председател на КЕВР задължително трябва да постави, според мене поне, в основните си задачи предоговаряне с цената на всичко. Има такива възможности, ако ще и по начина, по който беше направено по времето на Иван Костов и т.н.
Също така искам да чуя Вашето мнение по създаването и въвеждането на единна система за контрол върху енергетиката на България с пълно обхващане на производството, разпределението и потреблението, каквато в момента няма, всичко, което се произвежда. Между другото, същият въпрос ще задам и към госпожа Тодорова все пак дотолкова, доколкото може да отговори.
Накрая, господин Иванов, искам да Ви попитам следното. В състоянието, в което се намира енергетиката, изключително ниският рейтинг на ДКЕВР, както и на държавната политика по отношение основно на цената на електроенергията, Вие като човек, мисля, честен, имате ли Вие някакво виждане, някаква Ваша лична задача и цел в това отношение, като например, смятате ли, че е възможно и ще се борите ли за понижаване на цената на тока, с оглед на това, че виждам, долу-горе, добре познавате проблемите, които са довели до повишаване цената на годините - Вие ги изброихте много добре, свързано с енергетиката
Последният въпрос – имате ли някаква лична цел, с която да останете в историята на енергетиката на България?
Въпрос към господин Осман. Господин Осман, запознах се с Вашата биография. Тя няма нищо общо нито с енергетиката, нито с ВиК. Трудно можем да излезем оттук, аз лично, от тази зала - не оспорвам вашата компетенция като юрист, но аз лично трудно бих могъл да обясня на когото и да било, че тук не става въпрос за поредното политическо разпределяне на постове. В тази връзка, чухме някои от Вашите виждания, но те основно бяха юридически, за актовете, за това, че местните медии трябва да отразяват дейността на асоциацията. Няма как да стане, господин Осман. За това нещо се плаща. Казва го бивш управител, собственик на местна медия: „Ако не ми платите, нищо няма да ви отразя.“ Това не може да бъде поставяно като цел и на юриста.
Също така не можах да разбера какво означава изразът дали не се използват актовете за нещо друго – актовете, които са налагани. Аз не виждам за какво могат да се използват. Актовете са предизвикани от конкретно нарушение на закона или на наредбите, налагат се и ако намекът е, че се упражнява някакъв политически или административен натиск върху някакво дружество, нелепо е, извинявайте! В заключение, въпросът ми към Вас е следният. Според Вас, съвсем откровено ако може, да ни запознаете всички, колко време ще Ви трябва, за да навлезете в тази област, за да опознаете напълно спецификата на органа на КЕВР и съответно детайлно нормативната база? В общи линии, това са ми въпросите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Митхат Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми колеги, първо, пожелавам успех на всички кандидати на днешното изслушване. Имам конкретен въпрос и няма да превиша лимита от две минути.
Конкретният ми въпрос, разбира се е към господин Иван Иванов, когото познавам като народен представител за периода 2009-2013 година. Работихме заедно. Поздравявам го за смелостта, която има да излезе на този горещ пост. Въпросът ми е отправен и към госпожа Светла Тодорова, която познава от работата й в ДКЕВР, а също и към господин Илиян Илиев, когото също познавам от дейността им в тази комисия Аз съм член на тази комисия. Бих искал да го формулирам така: Имате ли някакво виждане всеки един от вас относно големия брой жалби, които към този момент са постъпили в комисията, за тяхното по-бързо разрешаване? Знам, че уредбата, която е въведена в момента, казва, че е до два месеца. Поправете ме, ако греша. В крайна сметка, това е едно виждане, една концепция, която ще доведе до по-бързото разрешаване на исканията на крайния потребител и това е част от социалната дейност на комисията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Мартин Димитров. След това господин Манол Генов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Моят въпрос също е към господин Иванов, нищо че съм го предложил аз, със следната идея. Господин Иванов, част от проблемите в българската енергетика, се убедих през последните години, се дължат на лошата координация. Временната анкетна комисия, която сега проверява проблеми в енергетиката с председател Валери Симеонов, до момента върши много добра работа и ние се убедихме, че между отделните органи, институции и държавни фирми координацията не е била добра. В тази връзка бих поискал от Вас следния ангажимент: да присъствате лично /даже не с представители, а лично/ на повечето заседания на Комисията по енергетика, дори темата да не Ви касае толкова пряко, защото веднага ще подобрим координацията.
Второ, бих Ви поканил, - ако, разбира се, господин Симеонов не възрази, а той трудно се съгласява на разширяване на списъка на присъстващите, но все пак – да участвате и в тази комисия, в която проверяваме случващото се в енергетиката. Излизат прелюбопитни данни. Разбира се, при това условие, ако бъде избран. Пак Ви казвам:/ част от проблемите са липса на елементарна координация и за Вас ще бъде много полезно да видите отговорите и въпросите, които задаваме, за да може след това ако бъдете избран заедно с новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, да вземете отношение по многото поставени проблеми. Тоест, вече евентуален бъдещ председател на КЕВР много по-пряко да се ангажира и в парламентарния дебат, и в приемането на законодателство. Има право на мнение. Да, тази институция е независима и тя е такава, но сътрудничеството не нарушава независимостта. Необходимо е много по-добро сътрудничество, така че, надявам се да поемете пряк ангажимент – това Ви призовавам, за лично Ваше участие в двете комисии – в постоянната и във временната като човек, който да има мнение по ключовите въпроси и да решава проблемите още при приемането на законодателството или при неговото обсъждане.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Генов. След това господин Божинов.
ГЕНОВ: Господин Иванов, аз слушах много внимателно Вашето изказване в началото и представянето особено за ВиК сектора. Неведнъж съм казвал, защото съм работил в този сектор, че той е доведеното дете на досегашната държавна комисия, вече Комисията за енергийно и водно регулиране. Вие сам казахте, че все още за новите бизнес планове няма методически указания, които трябваше да бъдат една година преди това изпратени на дружествата. Аз също съм привърженик на лицензирането, а както разбрах, и Вие, защото на много места в страната още има малки ВиК дружества, които правят нелоялна конкуренция на съществуващи оператори.
Конкретно, ще използвате ли метода и правата, които имате за лицензиране, за окрупняване на по-малките ВиК дружества, защото ние знаем, че имаме 29 области, обаче през 90-те години имаше една тенденция за раздробяване на сектора на ВиК и има много области. Давам пример с пазарджишка и благоевградска, където има по няколко общински ВиК, а имаме и препоръки от Световната банка, и от Европейската комисия да окрупняваме сектора на база обособени територии. Ще използвате ли още веднъж, питам, механизма на лицензирането, за да се случи това окрупняване?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, експертността на кандидатите е респектираща и аз не мога да си позволя да я коментирам. Искам да поздравя всички, които се осмелиха, явиха се и защитиха своите позиции. Поздравявам и тези народни представители, които направиха предложенията.
В последното изказване беше казано, че регулирането е изкуство. За изклуството е нужен талант, а за регулирането – и характер. Затова аз, без да съм член на тази комисия – работя в Комисията по околната среда и водите, председателствал съм я в предишни състави на Народното събрание, работех, когато се приемаше първият регулаторен механизъм за водите, - но днес исках да видя в кандидатите техния характер, характера на личността, което за мен е условие за независимостта. Затова имам един въпрос към всички, които досега работят или са работили в състава на к та като комисари, като експерти или в други форми. Въпросът ми е такъв, че може да ми о тговорите с „да“ или „не“. Известни ли ви са порочни практики в дейността на електроразпределителните дружества, достойни да бъдат категорично отречени? Мое да ми о тговорите с „не“. Ако „да“, като кандидати в новия състав готови ли сте да ги преодолеете решително? Защото госпожа Маринова много хубаво каза за обратната връзка с оня, който се жалва, но връзката трябва да бъде и с този, който практикува порочната практика. И вие имате от клиентите на ЕРП-тата много сигнали, но имате и един системен сигнал от службата за национална сигурност. Тези констатации готови ли сте да ги обявите пред обществото и да кажете „Това няма да се случва повече, докато сме регулатори.“ Може да ми отговорите, че не са Ви известни. Ако са Ви известни, ще ги прекратите. Това е, господин председател, моят въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Интересен беше въпросът Ви, господин Божинов. Поогледах кандидатите, мисля, че знам кои са били преди членове, така че ще го зададем към всеки един от тях.
Господин Славчо Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председателю, колеги народни представители, кандидати за членове на комисията, моят въпрос ще бъде изключително кратък. Въпросът ми е към господин Осман, тъй като когато му гледах биографията, той по-скоро е специалист в моята област регионално развитие, отколкото в енергетика и във ВиК сектора, но като евентуален член на комисията той трябва добре да познава новия Закон за енергетиката, и то изключително добре. Въпросът ми е конкретен: каква е разликата между краен снабдител и доставчик от последна инстанция? Ако познавате новия закон, който се гласува скоро, би трябвало да отговорите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други въпроси има ли? Педлагам да ги направим всички накуп, господин Янков, за да спестим време. Заповядайте.
ЯНКОВ: Използвам възможността да Ви благодаря и за пресконференцията, която дадохте на 9 юли 2012 година. Благодарение на тази пресконференция чрез Вас и българското общество, и аз лично като гражданин бях запознат с много от фактите, свързани с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от „Марица изток 1“ и Марица изток 3“. Благодарение на Вас стана ясно и официално от министъра на икономиката, енергетикаа и туризма в този период, че имаме договори за дългосрочно изкупуване на електроенергия с „Марица изток 1“ до 2027 г., с „Марица изток 3“ – до 2024 година, на 13 юни 2001 г., четири дни преди изборите, за да няма спекулации, в присъствието на тогавашния премиер Иван Костов дългосрочните договори включват и финансови модели, които на практика се отразяват и към днешния момент, и, както казахме, до 2027 и 2024 г. като цена на изкупуване. Тези договори са много важна част от микса на регулирания пазар, на регулираната цена като първи. Тоест, към господин Иванов:
Ясно е от Вашата биография на един следавщ етап, че Вие сте заместник-председател на ДСБ с председател Иван Костов, тогавашният премиер, с който се подписват тези дългосрочни договори. В изложение си Вие казахте, че ще се ангажирате, ако бъдете избран за председател, активно по отношение на предоговаряне на тези дългосрочни договори. Моят въпрос е в две части.
Първо, какъв ангажимент имахте Вие към този момент – 13 юни 2001 година при подписването на тези дългосрочни договори, запознат ли сте с тези договори, участвали ли сте в преговорите дори и като консултант на тогавашния премиер, защото е видна Вашата близост впоследствие, след като сте заместник-председател на Иван Костов и как точно смятате, защото това ще се отрази на цената, която заплащат битовите потребители, тази регулирана цена, с която всички като полицити имаме ангажимент като избирателите, към хората, които живеят в България? Понеже близо 60% от населенеито са енергийно бедни. И тези поносими цени на тока са наш ангажимент, който ние възлагаме към независимия регулатор с мерките и възможностите, които позволява законът, да бъдем полезни на българските граждани, господин Иванов. И в тази част все пак, ако може да ми обясните Държавната комисия за енергийно и водно регулиране какво касателсво има по отношение на тези договори като възможност за предоговаряне, защото те са подписани от изпълнителната власт на практика, със собствеността на държавата в лицето на "Национална електрическа компания", защото Вие казахте, че ще предоговаряте тези договори.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други въпроси имате ли, колеги? Не виждам. И аз ще изпоплзввам възможността да задама и аз два въпроса.
Първият въпрос е към господин Владко Владимиров. В неговото изложение чухме, че има възможности за оптимизиране на разходитен а дружествата и че той има най-голям опит с работата в „Мини Марица изток“. Моят конкретен въпрос е какво имате предвид, как могат да бъдат намалени разходите в „Мини Марица изток“? Съгласен съм с Вас, че могат да бъдат намалени трябва да бъдат намаление, защото настъпи вече времето в енергетиката, в което дружествата трябва да бъдат направени много по-ефективни.
Вторият ми въпрос е към господин Петър Бояджиев. Хубав беше примерът с Монтана и с Пловдив. Не можах да разбера обаче точно какво предлагате. Разбрахме за различните цени – 16 цени в Малта, но не ми стана ясно дали предлагате в Монтана цената да бъде по-ниска, така че да отговаря на прага от 4% от средния доход за региона и по този начин дружеството да не успее да прави инвестиции и да извършва своята дейност по един нормален начин, или по-скоро предлагате - и тук може би като подсказка/ - предлагате да се мислят варианти, в които в регионите и във ВиК дружествата, където това не е така, да има някакъв вид подпомагане така, както има подпомагане за енергийно бедните? Това е въпросът и мисля, че той е ключов, свързан е с регулирането и с това, дали новият състав на комисията ще позволи със социална цел да бъдат определяни една или друга цена.
Благодаря Ви.
Господин Цочев иска думата.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Извинявам се, но тъй като пристигам от Русе, имахме друг ангажимент „АБВ“, за мене е най-лесно от всички народни представители, тъй като си позволих да направя един експеримент, тоест, да наблюдавам кандидатите, без да имам представители от „АБВ“, тъй като не се изпълни едно от моите предложения – кандидатите да бъдат предлагани на общо основание, а не по партийна линия - и искам да чуя кандидатите като професионалисти, а не като партийни представители тук.
От вашите отговори ще си направя избор, тъй като аз познавам по-голяма част от хората, кандидатите са достойни и съм сигурен, че ще направим най-добрия избор за комисия.
Един въпрос имам, който е към всички, но най-вече към евентуалния бъдещ председател. По Европейската директива до 2020 г. 80% от избирателните системи трябва да бъдат интелигентни. Към момента поне до момента, ДКЕВР не признава инвестициите на ЕРП-та в интелигентни системи като присъщи разходи. Имате ли намерение да се предложи в Комисията за енергийно и водно регулиране стимули за въвеждане на интелигентни системи в електроенергетиката? Чисто конкретен въпрос, който го отправям към Иван Иванов и най-вероятно и към Евгения Харитонова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Цочев. Последен път, въпроси? Не виждам.
Давам думата на кандидата за председател на комисията Иван Иванов. Към него бяха най-многото въпроси. След това ще дам думата на Светла Тодорова и Ремзи Осман по поредност на зададените въпроси и след това си записах всички бивши членове на комисията, за да зададем въпроса на господин Божинов.
Благодаря Ви.


ОТГОВОРИ НА ЗАДАДЕНИТЕ ВЪПРОСИ
ОТ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иван Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Знам, че разполагам с 10 минути, за да отговоря, така е по процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не се притеснявайте, господин Иванов, много бяха въпросите към Вас, така че отговорете спокойно.

ИВАН ИВАНОВ: Независимо от това, започвам веднага с отговорите.
На въпросите на господин Таско Ерменков. Господин Ерменков, действително Комисията за енергийно и водно регулиране е колегиален орган. Функциите на председателя са разписани в закона и аз ще се придържам само към дадените правомощия на председателя. Да, председателят има представителни функции, но аз винаги ще знам, че представлявайки този орган, аз едновременно ще представлявам и цялата колегиална общност, защото Комисията за енергийно и водно регулиране е действително един колегиален орган. Ще се постарая да работя на едни наистина начала на сътрудничество с всеки един от членовете на комисията и ще се старая заедно с тях винаги да защитаваме обществения интерес. За мен това е най-важно за един орган, в който са отправени погледите, бих казал, на българските граждани, че може българската енергетика да тръгне напред и нагоре. Не зависи само от Комисията за енергийно и водно регулиране, зависи от вас като законодателен орган, зависи и особено в голяма степен от министерството, но ние трябва да направим това, което зависи от нас.
Относно цените на електроенергията. Нека обединим въпроса с още няма колко въпроса. Той ще бъде отговор и към Вас, но цените имаше още въпроси. Минавам към въпросите на господин Жельо Бойчев. Благодаря за това, че ще подкрепите финансовата независимост на регулатора. Това е условие, за да има изграден наистина административен капацитет и се надявам, че това ще бъде и подходящ стимул за хора, които действително искат да служат на българската енергетика и да кандидатстват за длъжностите в този орган. Едновременно с това потвърждавам това, което бях заявил още при моята номинация, а именно, че при преструктурирането всички длъжности, които ще бъдат обявявани, ще бъдат обект на публичен и открит конкурс.
Това, което беше и се прави за нас чрез една такава конкурсна процедура и изслушването ни в комисията, а след това евентуално и в Народното събрание, ще го приложа в пълна степен, при това, повярвайте, с риск да си разваля отношенията са мои приятели, съпартцийци и колеги – аз наистина ще се стремя за качеството на този орган да бъдат подрбани най-подходящите кандидати.
Какво ще се случи, ако министърът каже, че министър-председателят, независимо дали е Бойко Борисов или някой друг, изиска да се приеме определено решение? Ще защитя моята позиция, като, разбира се, ще представя ясни мотиви и аргументи за това. Законът вече дава тази възможност и тя трябва в пълна степен да бъде реализирана от регулатора. Досега регулаторът имаше за свой работодател министър-председателят, който се произнася със заповеди за назначение след решение на Министерски съвет. Сега това е Народното събрание и всъщност ние сме подотчетни на Народното събрание с годишните отчети, които трябва да представяме, чрез комуникация с Комисията по енергетика и Комисията за контрол на регулатора.
По отношение на цената, продължавам – това ще го застъпя специално, тъй като тук има подобен въпрос – и след това минавам към въпросите на госпожа Ташева. Аз ще се спра на отговори на тези въпроси, които са свързани с Комисията за енергийно и водно регулиране, а не това, което не засяга нито функциите, които ще поема, нито функциите, които ще изпълнява енергийният регулатор, госпожо Ташева. Но има два Ваши въпроси, които именно са към функциите на комисията и тези на председателя в тази комисия.
Първо, Вашето заявление, че не мога да бъда политически и корпоративно независим – аз съм бил винаги корпоративно независим, госпожо Ташева. Това се знае и това се признава и от моите политически опоненти през дългия период, в който съм бил в българската политика. Ще бъда и политически независим, защото съм доказал, че съм човек, който уважава и спазва законите на Република България, а законът повелява да бъда политически независим и това Вие ще го констатирате в следващите месеци и години, ако бъда избран, разбира се.
Вторият Ви въпрос – каква ще бъде задачата на новата дирекция, свързана с интеграцията към Европейския енергиен съюз? Госпожо Ташева, законът е категоричен – чл. 22 от точка 24 до точка 31 са разписани задължения на комисията, които тя трябва да изпълни, свързани с европейската ни интеграция и ролята на регулатора в тази насока. Аз нямам време да ги цитирам всичките, но законът го казва съвсем ясно това. тази комисия има за задача да съдейства за пълно прилагане на Европейското енергийно законодателство и работа с нашите колеги, както казах, от съседните страни, както и от европейските органи, които включват като член Българския енергиен регулатор.
Към господин Валери Симеонов. Господин Симеонов, Вие сте напълно прав, че, от една страна, задълженията на НЕК може би вече са близси до 4 милиарда лева. По тези задължения регулаторът не може да предприеме адекватни мерки и стъпки. това, което може да направи регулаторът, е да преодолее текущия дефицит на "Национална електрическа компания", защото той е свързан с формирането на енергийния микс с определяне на цената на обществения доставчик и фактически там НЕК за една година е натрупал дефицит от 644 млн. лв. аз мога да изброя по ред как всяка една от мерките, които набелязах, трябва да стопи този дефицит. Дефицитът, който идва от изкупуване на енергиите от топлофикационните и заводски централи, е 231 милиона. Това, което ще се спести при предоговаряне на условията по договорите с двете централи в Маришкия басейн аз не мога да го кажа, защото нито участвам в преговорите, нито Комисията за енергийно и водно регулиране е страна и в бъдеще по тези преговори, но това ще бъде следващото, третото преустановяване на присъединяване на преференциални цени на новите ВиК инсталации които ще бъдат монтирани и въведени.
Тук виждам веднага, че е допусната грешка при отразяване на моите позиции в един сайт, където е казано, че Иван Иванов е заявил, че няма да има повишаване на цената на електроенергия до 200 киловата. Първо, електроенергията е в киловатчаса. Второ, аз 200 киловата го споменах единствено като запазване на преференциите за покривни инсталации, които са главно за собствено потребление на електроенергия. И разбира се, веднага във форумите е казано „защо Иван Иванов отново се плъзга по популизма?“ Аз такова нещо не съм казал и използвам случая да го кажа поне пред хората, които бяха тук в тази зала.
Също парите, които трябва да дойдат – около 240 млн. лв. от търговията с въглеродни емисии, трябва да влязат в НЕК. Това се разрешава от закона.
Не на последно място, НЕК трябва да си организира публични търгове за електроенергията, а не да продава на предпочетени чрез директно договаряне енергийни търговци. Също НЕК трябва да се освободи от някои неоперативни активи. Аз мога да започна да ги изброявам, защото е скандално една компания, която е в такова тежко състояние на фактически фалит, да има различни активи, които не са необходими за нейното оцеляване.
Относно собствения газ, разбира се, господин Симеонов, това е наистина голямата надежда за България. Преди всичко в края на 2017 г. изтича срокът, който беше даден на ТОТАЛ, РАПСОЛ и OMVW за проучване в дълбоките води на Черно море в блока „Хан Аспарух“. Според предвариелни изявления на говорителя на OMVW за този случай, в блок „Хан Аспарух“ има много по-големи възможности за намиране на въглеводороди, тоест природен газ и нефт, отколкото в съседния блок „Нептун“, който е на север в румънска територия, където те са локализирани и оценени между 42 и 84 млрд. куб. метра. Аз съм изключително доволен, че вече стартира процедурата за отдаване и концесия за проучване на природен газ в още два блока „Терес“ и „Силистар“. България има възможности и те трябва да се реализират до края на това десетилетие. Това ще ни даде възможност не само да разполагаме със собствен природен газ, който ще бъде поне с 35% по-евтин, защото няма да се плащат транзитните такси които сега се плащат за внос на руски газ през Украйна, Молдова и Румъния, но заедно с това ще имаме възможност дори и ние да изнасяме природен газ.
Нужно е обаче да се ускори едно дългозатлачено действие, а именно, построяването на интерконекторите. Аз продължавам да мисля, че пасивно е било саботирано реализирането на интерконекторите на България със съседните страни.
Предоговарянето на руския газ.
Вярно е, че част от страните в Европа, между които Франция, Италия, Германия предоговориха с около 10 до 15 % още миналата година по-ниски цени на природния газ. България не стори това, но се надявам тези преговори да се проведат, още повече, че в момента цената на природния газ продължава да пада по причина, че тя зависи от петролните деривати мазут и газьол с различно съдържание на сяра, а цената на петрола твърдо се е заковала под 60 долара и независимо от това, което се случи в Йемен, цената отново падна на 55 долара за барел. Аз говоря за петрол бренд, който е най-близко до внасяния в България суров петрол уралс.
Пълен контрол върху енергетиката. Да, това трябва да се осъществи, но то не може да се осъществи само и единствено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Доволен съм, че чрез промяната в Закона за енергетиката се дава възможност на комисията за държавна финансова инспекция да съдейства за този контрол в енергийните дружества – не само държавни но и дружествата, които са частна собственост. Това наистина отваря вратата.
Моята лична задача, господин Симеонов, аз я очертах. Ако може в рамките на следващите няколко месеца съвместните усилия на регулатора, на министерството и на комисията, защото ще предстоят допълнителни промени в Закона за енергетиката, да се минимизира и изчисти текущият дефицит на НЕК и след това да се гласува в Народното събрание и да се проведат като съпътстващи нормативни актове правилата за енергийна борса, която да стартира в началото на следващата година, ще считам, че е изпълнена една много важна задача, която наистина ще позволи на българската енергетика да излезе от тресавището, в което се намира сега.
Относно жалбите – на въпроса на господин Митхат Метин. Веднага ще кажа, че аз наистина получаам оплаквания от различни институции, освен от физически лица, за абсолютно затлачени жалби в Комисията за енергийно и водно регулиране – неспазване на сроковете и там се надявам, ако бъда избран с новия състав на комисията, да създадем една по-голяма оперативност, разпределение и профилиране допълнително на жалбите към хора и заедно с това повишаване на административния капацитет, тоест увеличаване на броя на хората, които могат да работят и да отговарят на жалбите, защото когато липсва това условие – достатъчен брой административни служители, които да се заемат с този въпрос, дори и по 24 часа да работят, те не са в състояние при този непрекъснато нарастващ брой на жалбите да отговарят в срок.
На господин Мартин Димитров мога само да благодаря. Той не е споделял с мен тази своя идея, но аз я приемам и ако не възразяват председателите на тези комисии, бих присъствал не толкова за да участвам, а за да получа допълнителна информация и заедно с това в определени случаи идеите, които там се дават, да ги използвам за реализация от Комисията за енергийно и водно регулиране.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов, само един момент, ние утре имаме комисия в 16 часа. Ако желаете, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Няма да съм още избран, не е коректно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако желаете, можете да дойдете, но не Ви препоръчвам да дойдете, защото ако дойдете, може да се откажете после.
ИВАН ИВАНОВ: Ако трябва, ще се откажа, … трябваше да го направя вече…
На господин Генов искам да отговоря, че в крайна сметка ако трябва да се въведе лицензионен режим, това става с промяна в закона. С други думи, трябва да се промени Законът за водите. Може да се направи предложение от наша страна, но вносители, знаете, може да бъде само Министерски съвет и народни представители.
Господин Божинов, относно Вашето интересно запитване дали са известни порочни практики в ЕРП-тата, аз бих казал така: Не мога документално да представя такива порочни практики, но ще допълня, че такива порочни практики имам информация, че съществуват в ЕРП-тата, както Вие казвате в някои държавни дружества – ще започна да ги назовавам: топлофикации и други електрогенериращи мощности, в ред други енергийни дружества. С други думи, това, от което Вие се интересувате какво може да се направи в резултат на това там, където нещата са документирани, съответно в правомощията на Комисията, ако е налагане на санкции, да бъдат наложени, а там, където се изисква намесата на прокуратурата – предадени на прокуратурата. Но трябва да бъде направено наистина без никакво ограничение откъде идват тези порочни практики. Не да акцентираме върху едни, които трябва да бъдат едва ли не нарочни, а просто трябва да бъдем като орган, който е равнопоставен по отношение на всички участници в българската енергетика.
Отношение въпроса на господин Янков, вярно, че първият въпрос също не се отнася до Комисията за енергийно и водно регулиране, но тъй като е директно отправен към мен, аз ще Ви отговоря. На 13 юни 2001 г. аз бях действително депутат в Народното събрание от Съюза на демократичните сили, но запомнете, бях представител в Комисията по образованието и науката и в Комисията по външна и интеграционна политика и заедно с това представител в Съвета на Европа. С проблемите на българската енергетика, и това може да го проверите в аналите на Народното събрание, започвам да се занимавам от 2005 г., когато бях избран в комисията, тогава ръководена от господин Аталай и в 2009 г. – в Комисията вече не по енергетика, а в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм с председател Мартин Димитров.
Какво е отражението върху цената? Тук вече общо ще се спра върху цената на електроенергията. Аз не говорех за цената на електроенергията, но мога да Ви кажа моето виждане по този въпрос.
Първо, считам, че повишението на цената на електроенергията не може да бъде разглеждано като част от реформата на българската енергетика. Повишаването на цената, изключвайки последното, което трябваше да компенсира понижаване с повече от 10%, направено година п о-рано, повишаването на цената може да забави натрупването на дефицита на НЕК, може да отложи във времето неговия фалит, но няма да промени нищо съществено. Това не е част от реформата.
Второто, което и Вие казахте – България е на второ място в Европейския съюз не, а в цяла Европа, включително и страните извън Европейския съюз, които по оценка на Световната банка в доклада на банката за българската енергетика от май 2013 г. ни класира на второ място с най-голям брой енергийно слаби домакинства – 61% от населението. Не може България да си позволи такава промяна на цената, че, както се казва, и тук да бъдем шампиони и да отидем едва ли не на първо място. На следващо място, ако трябва да се говори за реформата, аз предпочитам да видя действието на тези първи пет мерки, които казах като реформа с цел да се минимизира и дори изчисти този дефицит в НЕК. Ако те не дадат нужния ефект, тогава може да се мисли за корекция на цената, но запомнете: преди всичко трябва да се актуализират енергийните помощи в много по-голям размер от този, който е сега и това е работа на едно друго министерство. От 2000 г. до 2014 г. размерът на енергийните помощи в България намаля три пъти. Затова всъщност голяма част от домакинствата, които са били в категорията на енергийно бедни и са получавали тези помощи, вече не ги получават.
Понеже имаше въпрос пак свързан с цената, кога ще се изравни цената, която на свободния пазар с цената, която е на регулирания пазар, надявам се, след около 9 до 12 месеца. когато се въведе енергийната борса и либерализираният пазар, тогава всъщност генериращите мощности трябва да предоставят произведената от тях електроенергия на пазара, тя да има тази пазарна цена, а върху нея именно Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да определи и начисли добавката задължение към обществото заради наличието на действащи договори с преференциални цени и преференциално изкупуване, но да бъдат разпределени върху всички тези лица, които са закупили електрическа енергия.
Анализите, макар и предварителни, показват, че не би трябвало да има повишаване на цената, защото около 75 лева е в момента цената на мегаватчас на енергийната борса и мисля, че около 40 лева би била тази добавка задължение към обществото, а иначе 125 лева е цената на обществен доставчик, тоест цената, по която НЕК продава на ЕРП-тата, за да достигне до потребителите. Това са моите виждания.
Аз зная, че цената на електроенергията в България е най-ниската в Европейския съюз, но заедно с това ще ви кажа, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. тези два фактора трябва действително да бъдат разглеждани съвместно.
Понеже се сещам за господин Валери Симеонов – господин Симеонов, аз нямам за задача да намаля цената на електроенергията. Ако обаче успеем да задържим цената на електроенергията до либерализацията на пазара, това би било много голям успех, като имам предвид какво е състоянието на електроенергийния сектор в момента. Разбира се, тепърва предстои да се направят анализи, да се изчисляват всичките варианти, но това ще ми бъде една от целите.
Господин Цочев, на Вашия въпрос. Няма съмнение, че България трябва може би със закъснение, както за много други дейности, които са разписани, за въвеждане в България - във ВиК сектора сме в такива закъснения – да се въведат интелигентните измервателни уреди. По моя информация, единствено в едно от трите електроразпеделителни дружества около 20% са въвели такива уреди. Ако искаме в пълна степен да бъде приложен Законът за енергийната ефективност такъв, какъвто трябва да гласувате вие буквално в следващите може би две седмици, е необходимо такива уреди, за да може да се отчете по часовия график и оттам хората да могат да калкулират и да управляват по-добре потреблението на електроенергия. В много по-голяма степен това важи за бизнеса и за индустриалните предприятия. Ще бъдат въведени. Мисля, че вие ще се съгласите с мен, че по-скоро да се върви в тази посока, а иначе в срока 2020 година вероятно трудно ще се случи. Вярно е, че това е една инвестиция и всяка инвестиция след това трябва да се възвърне, но би трябвало да се търси наистина вариант, както когато се монтираха класическите електромери, дисковите индукционни електромери, да се търси вариант, при който да не бъдат натоварени потребителите. Това е въпрос на обсъждане впоследствие, но Ви благодаря за този въпрос.
Господин председателю, надявам се да не съм прекалил с моите отговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Сега ще дам думата на госпожа Светла Тодорова, към която имаше няколко въпроса, после – на господин Ремзи Осман и после – на бившите членове на регулатора.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: На въпроса на господин Ерменков за цените на регулирания пазар защо са по-високи от тези на свободния пазар – все пак трябва да се каже защо са такива. Защото в момента има известни изкривявания в начина, по който отделни разходи се отнасят към потребителите на регулирания и на нерегулирания пазар. Цената за задължение към обществото, която плащат тези на свободния пазар, е 17 лева и тази цена не покрива всички разходи, които са свързани с дългосрочните договори, ВЕИ-тата и ВКП-тата, тези с високоефективно комбинирано производство. Така че, това е причината, която трябва да бъде преодоляна при следващи ценови решения. Как? Не знам. Първо трябва да се разберем с господин Иванов дали ще се променят цените или не.
ИВАН ИВАНОВ: Защо с мен? Комисията е колегиален орган.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Само защото съм втора по ред, иначе бих се обърнала към всички останали. По-сериозно ако говорим, в цените за крайните клиенти също има известни деформации. Тези за битовите потребители на ниско напрежение са различни от тези за малките стопански потребители на ниско напрежение и там трябва да бъдат направени. Какво ще бъде направено? Аз смятам, че трябва да бъде направен един няколкогодшен план за това, как да се развиват цените, в каква посока, какво да покриват на всеки етап, дори до какви нива могат да стигнат, така че да бъде ясно какво ще се покрива с тези цени в бъдеще, как ще се развиват и потребителите да имат една информираност, която да създаде някаква яснота и за тях какво ще се случва. Трябва да има консенсус всъщност по този въпрос. Аз не бих искала да коментирам да се увеличават, да се намаляват, да се запазват. Нека да видим какво трябва да се направи наистина като действие, за да бъдат елиминирани тези изкривявания, да се види какви са резултатите и тогава да се направи, примерно, един тригодишен план, ако се окаже, че цените трябва да бъдат повишавани поради тези въпроси. Говорим за битови потребители главно. За другите няма проблеми.
Госпожа Ташева си отиде, така че другия път ще й отговоря.
Господин Симеонов, единна система за контрол в енергетиката. Не е една институция и не само комисията има контролни функции в енергетиката. Такива има министерството, има Агенцията за устойчиво развитие. Така че едно от нещата, които трябва да се случват по-нататък е да се координират действията между тези институции. Например, както беше коментирано на последното заседание, което вие водите в тази комисия, одитите, които бяха направени по повод присъединяването на ВЕИ-тата, комисията стигна до извода, че са много малко правомощията й, които й позволяват да предприеме някакви действия. Така че ние стигнахме до определени резултати, но след това зациклихме и сега е необходимо да бъдат обединени усилията на други институции, каквито са МРРБ, Комисия по финансови въпроси някаква може би, но сами не можем да решим. Така че въпросът за контрола е комплексен.
Що се отнася за контрола в самата комисия, в международната практика се използва терминът ценови контрол. Тоест, самата процедура и решението за определяне на цени трябва да включват всички аспекти на контрол на дружеството, тъй като прилагането на дълги регулаторни периоди изисква в началото на тези периоди да бъдат определени точно параметрите, които ще бъдат контролирани и след това това да се извършва, а основният параметър са инвестициите.
Що се отнася до другите аспекти, които са извън ценовия контрол, това са контролът по лицензиите и одитите, които, за съжаление, на мен ми се струва, че по начина, по който сега са заложени, не могат да дадат желаните резултати. Първо, комисията няма ресурс и второ, те трябва да бъдат строго целеви. Последните одити бяха с над 40 точки, ми се струва, които не предполагат действителна възможност за едно задълбочено проучване. Трябва да бъдат малко по-ограничени, по-целеви и насочени.
По отношение на жалбите в комисията, това е едно от нещата, които със съжаление констатирах преди седем месеца и настоящите членове на комисията добре знаят, че бяха предприети много сериозни действия за това, да бъдат ускорени преписките по жалби, за които, за съжаление, трябва да кажа, че има и от 2013, 2014 година. Нещата са наистина много сериозни. Има причини: структурни промени, които са правени в комисията, едни служители отиват да работят към други дирекции, губят се преписки, функциите на хората се променят, те не са в течение. Така че, има обективни причини. На мен ми не струва, че една от мерките, които трябва да бъдат предприети, е свързана с бавния срок, в който комисията получава информация от дружествата. Обикновено всяка проверка е свързана, първо, с изискването на някаква документация, за да се види основателността на жалбата.
Дружествата в това отношение са доста лежерни и не ни обръщат много внимание. Мисля, че трябва да бъдат предприети такива действия, които ясно да им показват, че ако не предоставят информацията, ще има съответни санкции. (Реплика от народен представител Валери Симеонов.) Трябва да стане ясно, че ние закъсняваме в много голяма степен заради това, че не можем да съберем информацията своевременно.
Големият брой жалби е другото нещо, но сега едва ли трябва да се оплакваме от това колко жалби има, а по-скоро да се търсят начини те да бъдат решавани. Те наистина могат да се съберат и около 1000 жалби за едно тримесечие, което е с 10 човека отдел „Жалби“ в електроенергетиката – представяте си, а всяка една жалба понякога изисква задълбочено проучване.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Останаха ли други въпроси?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Всички дружества имат за цел да работят така, че бизнесът им да е печеливш. Когато постигат тези си цели, понякога могат да бъдат с действия, които не са в интерес на обществото. Така че, тук това е постоянна работа, която трябва да върши комисията.
Да, не могат да бъдат установени едни действия, те да бъдат прекратени и да кажем, че всичко е решено. Ще се появят други действия. Затова тук съществува терминът информационна асиметричност, защото дружеството знае много по-добре и много повече в дълбочини какво може да направи и къде може да скрие и къде може да се измъкне.
/Председателят на комисията Делян Добрев излиза от залата и заседанието продължава под председателството на Мартин Димитров./
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Известни ли са Ви договори, които те принуждават своите клиенти да подпишат, в които има следния текст: „Членовете, алинеите и приложенията нямат правна стойност.“?
Второ, известни ли са Ви договори, в които няма дата. Договорът завършва, датата на подписването е датата, посочена по-горе. Вчера на приемна ви донесох.
Трето, известни ли са договори, в които пише, че важат до събитие, което се е случило преди подписването? Има молба за печалба, но има една граница.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божинов, чухме въпросите ви, не влизайте в диалог, нека да отговори госпожа Тодорова, а ни предоставете на двете комисии подобни договори, да ги видим. Аз проявявам голям интерес към тях лично. Заповядайте, госпожо Тодорова.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: На мен не са ми известни, но аз не съм все пак експерт в тази област, който се занимава точно с договорите така е възможно е да има такива, които не са стигнали до мен. Но като цяло това е предмет на нещо, което във всеки конкретен случай може да бъде решено. Сигурно има и такива, щом казвате, но ако има жалба, тя ще бъде разгледана. Досега не сме разглеждали подобни жалби, това мога да отговоря като официална информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше въпроси към господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви. Уважаеми господин Симеонов, от Вас имаше въпрос и от господин Славчо Атанасов. Сигурно имате Вашето основание, за да имате съмнение. В края на краищата, това е право на един народен представител, но ако сте погледнали, то беше кратко… Регионалната политика включва основно „ВиК“ сектора, водите и благоустройството. Имам самочувствие на човек, който е подготвил цялото законодателство от 1990 година до 2010 г. в областта на благоустрояването и ВиК сектора. Имам го това самочувствие, включително и характера, за който говори господин Божинов, аз съм го показал през 2004 г., когато част от мнозинството – царят беше министър-председател, как се усвояват фондовете и установих нарушения в усвояването на фондовете и се наложи с опозицията да гласуваме заедно.
Разбира се, работата ще покаже. Във ВиК сектора аз нямам никакви притеснения за себе си, но за един юрист – аз от 12 години съм член на Софийската адвокатска колегия, то е предизвикателно, както и за председателя преди малко каза. За всеки от нас, които са за първи път кандидати за този пост, е предизвикателно. Правомощията на комисията са изброени в закона. Ние не можем да изпишем закона. За един юрист това не е проблем. Разбира се, че за мене това е предизвикателство, тези правомощия изписани, но енергийният сектор като обособен отрасъл, той е и част от регионалната политика и тук ще о свържа с въпроса на господин Славчо Атанасов за крайния снабдител. Ако доставчикът от последна инстанция, господин Славчо Атанасов, в един район не си свърши своята работа, ние не можем да говорим за никакви инвестиции нито в Странджа Сакар, нито в Трънския край. Тоест, това е един комплексен подход Но право на всеки народен представител е да се съмнява дали моеж да се справя или не. Времето – ако бъде одобрен – ще покаже. Аз имах възможност да работя с една част от колегите – дали ще се справим – за мен е предизвикателство. Нямам съмнение, че ще се справя, тъй като юристът участва и в двата състава, за които казва законът – във ВиК сектора и енергетиката.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За колко време, господин Осман? По Ваша лична преценка, това ми беше въпросът. Колко време?
РЕМЗИ ОСМАН: За мен като юрист няма никакъв проблем. Аз не се нуждая от време, за да вляза с тези правомощия.
Още един път благодаря за възможността, че ми дадохте възможност да отговоря, господин председател. Пак казвам: правилно е всеки народен представител да прецени, но всеки, който бъде одобрен от кандидатите, по делата ще ги съдите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Съвсем кратки отговори от останалите кандидати. Ако искате, първо сегашните комисари, които желаят, но съвсем кратко, да отговорят.
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Дали съм се натъквала като член на комисията на порочни практики в дейността на ЕРП-тата? Да, безспорно. При проведените одити бяха констатирани редица нарушения и аз ще спомена само едно характерно нарушение, за което бяха съставени много актове и издадени наказателни постановления, които противно, между другото, на това, което тук беше споменато, остават в съда на две инстанции. Говорим за смяната на средствата за търговско измерване или, иначе казано, електромерите. Знаете, че процедурата изисква за това да се състави констативен протокол, който да се подпише от потребителя, или ако той е отсъствал, от двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Констатирахме, че в определени райони почти и на трите електроразпределителни дружества има проблем със съставянето на тези констативни протоколи, нещо, което е разписано експлицитно в общите условия и нещо, което не е безобидно, защото на основата на този протокол данните в този протокол влизат във фактурите на потребителя и въз основа на него се формира и сметката му. Както казах, сме съставили множество актове, издадени са наказателни постановления. Голямата част от тях са потвърдени и в съда.
/Председателят на комисията се връща в залата и поема председателството на комисията./
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Други членове? Имах въпрос към Владимиров, обаче искам да чуа и останалите членове на регулатора да отговорят на въпроса на господин Божинов. Може би Еленко Божков.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Благодаря, господин председател. Да, господин Божинов, има укорими действия, забелязал съм укорими действия на електроразпределителните дружества и това, което съм забелязал, е резултирало в одобряването на докладите при проверка на трите разпределителни дружества, при които бяха установени над 2600 нарушения. Бяха съставени над 1000 акта. Друг е въпросът колко наказателни постановления бяха подписани.
С това завърших, благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Боев.
БОЯН БОЕВ: Благодаря, господин председател. На въпроса на господин Божинов – аз също съм се сблъсквал с такива порочни практики спрямо електроразпределителните дружества. Освен това, което колегите казаха и множество нарушения, които открихме, част от проблемите, които се констатираха в самия одит, които не бяха споменати от колегите, са също голямата част от завишените разходи. На дружествата ВЕИ присъединяването 2012 г., ударното, от порядъка на април до юни – тримесечно, където, повярвайте ми, сигурно през месец юни са работили 48 дена по 68 часа и т.н. Това сме го констатирали.
Какво направихме ние, освен цитираните от господин Божков, може би 1000 акта, които успяхме - поне аз успях навремето, докато бях председател на комисията да подпиша и съответните наказателни постановления бяха същите като брой – го сторихме. Цитирах в началото на своята концепция, всъщност, на завършека и казах какви резултати де факто вече имаме от завършени дела на ВАС последна инстанция по големите глоби от 1 милион, с което се постигна една правна практика. Искам също да кажа, че тогава с колегите започнахме активно да работим по преглед и промяна на лицензите на електроразпределителните дружества и на електроснабдителните дружества. Докъде са в момента, това не мога да кажа. Смятам, че бях изчерпателен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз. Господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Моят отговор е пак „да“ на Вашия въпрос, господин Божинов. Да не се повтарям с колегите, да, има такива порочни практики и ги виждам всеки ден, тъй като обемът от информацията по жалбите минава през мен, откакто съм в комисията.
Що се касае конкретно за текстовете, които попитахте – да, има такова нещо и се работи по него.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Мисля, че остана само Евгения Харитонова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: На въпроса на господин Божинов за наблюденията от одитите, които са правени, няма да използвам думата одит, а проверка. Проверката във връзка с присъединяването на ВЕИ-тата има редица факти, които говорят за не съвсем правилни практики, но тези проверки са изпратени освен на министерството на енергетиката, МРРБ, на горите и на финансите, изпратени са към прокуратурата и ги изпратихме и към ДАНС.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожа Тодорова.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Само искам нещо да допълня, че от прокуратурата ни върнаха преписките и ни казаха, че ако смятаме, че някъде има данни за престъпления, да го опишем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Аз зададох два въпроса и мисля, че те бяха последни – към господин Владко Владимиров беше единият и другият беше към господин Бояджиев.
Заповядайте, господин Владимиров.
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ: Аз ще отговоря на въпроса, изхождайки от тезата, че българската енергетика не може да съществува без своя гръбнак за конвенционалните производства на електроенергия и комплекс „Марица изток“, тъй като това е един енергиен ресурс, който дава и енергийната независимост на страната, тъй като се осланяме основно на производство на електроенергия само на местни суровини. В тази връзка аз моля и колегите, и комисиите, които разглеждат състоянието в енергетиката, да имат предвид и да разглеждат цялостно този комплекс, тъй като основната част на цената на електроенергията от комплекса съставлява суровината. От друга страна, тази суровина чисто технологично за да бъде до бита, е необходимо технологично време, тоест необходимо е време да бъдат разкрити, подготвени тези запаси добити, транспортирани и т.н.
Какво би могло да се подобри в разходите, как биха могли да се свалят разходите на такова дружество, като Мини „Марица изток“? Много е важно да подобрим комуникативността между тези звена в енергетиката, тъй като в момента нямаме коректна краткосрочна или дългосрочна прогноза на това, какво количество от тази суровина ще бъде необходимо, за да може да се произведат съответните количества електроенергия по отделните потребители. Потребителите в комплекса са основно четири. Двете така наречени американски централи, за които говорим, държавната ТЕЦ 2.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Гоподин Владимиров, това всичко го знаем, защото ние в крайна сметка сме Комисия по енергетика. Можем да Ви кажем и колко ще е консумацията на въглища в региона. Вероятно около 31 млн. тона. Вие споменахте намаляване на разходите. Въпросът е как могат да бъдат намалени разходите. Ако нямате конкретен отговор - не очаквам и да имате – да дойдете тук и да ни представите някакъв план за преструктуриране и за намаляване на разходите, но ако имате нещо конкретно? Благодаря.
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ: Съвсем кратък ще бъда. Тези 31 милиона тона е много важно откъде ще бъдат добити, в смисъл, от кое поделение на дружеството, тъй като те са свързани с отделните консуматори. Ако се направи коректна прогноза, то инвестицията, която се прави преди това или разходите, които се правят преди добива, ще бъдат добре планувани. По този начин разходът за добив на единица продукция ще бъде снижена. Това – първо.
Второ, ако знаем какво количество електроенергия ще се произведе от отделните консуматори, можем да представим суровина със съответното качество, което би довело до правилно изгаряне в тези централи, но спазване на технологични процеси и намаляване на относителнияя разход на суровината, което ще доведе до намаляване на цената, първо, заради добрата работа технологично на централата, второ, заради по-малкото отпадъци и депониране на тези отпадъци след това и, не на последно място, заради начина, по който се добива тази суровина. Това – в смисъл, че ако е необходимо да се направи инвестиция в една от посоките, то е едно на ръка, а ако е необходимо да бъдат направени подобрения или ремонти, вече стоят по съвсем друг начин нещата. Пояснявам само: възможно е на база на некоректна такава прогноза да се получат разходи в посока, която няма да донесе приходи, тоест в този случай ние имаме едни разходи, които във времето отиват едва ли не като загуба.
Последно, още две изречения. Важността на инвестициите, тоест р разходите, определени за инвестиране в дадено дружество е много голяма, тъй като с това можем да намалим пък разходите за експлоатация. Тоест, по-ефективни инвестиции към по-нови и модерни производства могат да доведат до намаляване на персоналните разходи.
Аз искам да кажа в тая връзка, че до момента мястото на държавните фирми в сектора и прякото им използване за социални цели е една от причините за състоянието в енергетиката, тъй като от другата страна стои необходимостта от прилагане на пазарни отношения. Така че, като самоцел персоналните разходи не бива да бъдат коментирани чак дотам, но инвестицията с цел намаляване на такива разходи е много важно нещо.
Това, което се мъчим да коментираме относно дългосрочните договори, моля не забравяйте, че те са обвързани с договори и към дружествата, които произвеждат суровини, материали и т.н. и там има възможности тези производители на електроенергия да бъдат дисциплинирани и да бъдат накарани да се отнесат с повече уважение към дружествата, които са част от цялата верига. Има възможност за анализ, не е проблем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за изчерпателния отговор.
Господин бояджиев, заповядайте.
ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, аз благодаря за въпроса, за да мога да развия още малко тезата си. По проучване на Световната банка, а е отразено и в стратегията за развитие на ВиК сектора, на нас в следващия програмен период са ни необходими над 12 млрд. лв. Откъде ще дойдат тези пари? Ще бъда много кратък. Около 30-40% ще дойдат от оперативните програми, основно от ОПОС – „Околна среда“. Другите ще дойдат от бюджета, естествено. Третото, което е Вашият въпрос, това са ценовите приходи на ВиК операторите.
Ценовите приходи на ВиК операторите – тук изпадам в детайли – за да се повдигне и за да печелят те повече, трябва да се намали загубите. Загубите са в момента 60%, казва средно за страната. (Не ме питайте за Пловдив, че тук има много колеги от Пловдив.) Това е заложено. Не че колегите досега не са си гледали работата, не че хората, които работят, не са си гледали работата. Това е заложено по 2% на година да падат загубите. Това, господин Добрев, не се случва.
Иначе простият отговор на Вашия въпрос е: да, диференцирани цени, след анализ, както казах и първия път – задълбочен анализ.
Аз приветствам госпожа Тодорова. Лично аз като мениджър на ВиК предприятието, съм също привърженик на стимулите. Не на забраните, на стимулите. Давам конкретен пример. Внедряването на иновации, примерно, водомерите с дистанционно отчитане, елементарно, лесно за отчитане. Вярно, трябва някой да вложи тези пари, но който го ползва и който си ги вложи, защото те са собственост на потребителите, там има едно ключе, както казват, заровено е кучето там, в това, кой е собственикът. Тези, които ползват такива водомери, облекчават и прогнозите, и плануването, и отчитането, и ред други неща, те трябва да получават стимули. (Реплика от залата.) Нека да кажат – нямаме право. Как ще купим на вас? Защо не на мен? Те са ваша собственост, нямам право в частната собственост да влизам.
С това искам да завърша. Краткият отговор е: диференцирани цени, но след анализ.
Имаме и още отговори по този въпрос, в такъв смисъл, че европейските страни се сравняват на стандарта за ползване на 0,3% /във Франция е 0,35, 0,4% е за Германия/ за минималното количество, за което говорихме, вода.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за отговора. Колеги, мисля, че на всички зададени въпроси беше отговорено.
Преминаваме към последната част на заседанието. Съгласно раздел ІІІ „Изслушване на кандидатите4, точка 6, председателят на Комисията по енергетика задава в резюме въпросите, зададени в писмен вид. Имаме две писма с въпроси и една по за от Асоциацията на свободен енергиен пазар.
Първото получено писмо с въпроси е от господин Явор Дачков – собственик на glasove.com. Въпросът е свързан с биографията на госпожа Светла Тодорова и това, дали в нея има спестени обстоятелства, като 1993 година прокурист във фирма „ИГ Принт“ ЕООД, а в последствие и друго участие във фирма и в служебния кабинет на вицепремиера на МРРБ.
Подобен въпрос има и свързан с автобиографията и липсваща информация и от Фондация за околната среда и земеделието, от Никопол.
Във въпросите на Фондацията за околната среда и земеделието има въпроси за това, дали сте участвали в преговорите с ЕРП-тата през 2004 година при тяхната приватизация. Дали разполагате с разрешение за достъп до квалифицирана информация? В резюме това са въпросите.
Заповядайте.
Поне има конкретен въпрос към госпожа Тодорова, го задавам към нея. Ако някой от вас има притеснение, че няма да му бъде издаден такъв, да вдигне ръка? Не виждаме.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Действително в автобиографията ми има един период от 1993, 1995 г., мисля, след като в ЕНЕРГОПРОЕКТ, където работих в научната дирекция, престана да съществува и нямаше работа. Аз в биографията си съм смятала, че след като имам над 30 години, почти 35 години в енергетиката, едва ли е интересно какво съм правила в смутните години 1993-1994 година, но щом трябва, ще отговоря. /Реплика от залата./ Така ги наричам от гледна точка на това, че хората, които са работили в определени, както аз работех в научна дирекция, за тях нямаше работа. Затова бяха смутни за някои хора. Работила съм каквото намеря.
В тази фирма „ИГ ПРИНТ“ – тя е фирма за предпечатна подготовка, отговарях действително за подготовката на един вестник, ежедневник. Работила съм също така в други фирми за предпечатна подготовка. Едната издаваше списание „ЕЛДОРАДО“, другата беше към Медицинска академия, пресцентъра на Медицинска академия.
Освен това, в това време съм работила и други неща, като например, че съм била ски учител, че съм изработвала булчински рокли. Няма го в автобиографията ми, но щом се интересувате, ви казвам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам защо я няма тази информация Тя няма отношение към професионалния Ви опит, така че, благодаря ви за дадения отговор.
Имаше въпроси за допуска за квалифицирана информация.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Искам да кажа и за това, че няма в автобиографията ми участието като съветник в кабинета на госпожа Захариева. Сметнах, че това ще бъде по-скоро хвалба, отколкото нещо, което може да опише действителния ми принос, защото тази ми работа беше точно за 22 дни, по-малко от месец. Ако трябва да кажа какво съм правила – участвах в икономическия екип от българска страна, който работеше със Световната банка по експресния анализ, който направиха за състоянието на енергетиката. Така че, не съм го спестила, просто не съм се похвалила.
Участие в преговорите с ЕРП-тата при приватизацията. Мисля, че изключително важно е да се чуе най-после пред широка аудитория – сигурно това се и слуша, че никога не е имало преговори в процеса на приватизацията. Хронологията е следната: по препоръка на консултантите на Министерството на енергетиката, които всъщност осъществяваха приватизацията, тъй като нямаше приет Закон за енергетиката, той беше в процес на разработване, съответно нямаше и вторично законодателство, по препоръка на министерството комисията изработи т.нар. ценова регулаторна рамка, която описваше по какъв начин ще бъдат регулирани предприятията през следващите десет години. и освен принципите на регулиране, тази рамка включваеш и някои конкретни параметри, като норма на възвръщаемост, ниво на загуби, третиране на инвестициите, регулаторната база на активите и т.н.
След като тя беше изработена, беше дадена на потенциалните инвеститори. Мисля, че след шорт листването бяха пет. Те изразиха желание да има срещи за задаване на уточняващи въпроси. Така че, регулаторът, който прие тази рамка, и тя беше разработена от консултанти на Американската агенция за развитие, имахме постоянен консултант тогава в комисията, и приета от комисията – тази рамка като официален документ беше предоставена на инвеститорите. На тези срещи те задаваха уточняващи въпроси, тъй като рамката беше от около пет страници и, естествено, не описваше в дълбочина нещата. Така че, след тези срещи те бяха последната стъпка преди ценовите им оферти, а ценовите оферти бяха единственият критерий, по който бяха оценявани и класирани инвеститорите.
Така че, да се говори, че е имало преговорите с тях, че е имало обещания, дори в протоколите от тези срещи в края пише, че отговорите на тези въпроси не са обвързващи, те са само с информационен характер и не предоставят никаква допълнителна официална информация, освен това, което е написано в рамката. Така че, аз съм участвала в тези срещи. Участвали са тогавашният председател, заместник-председател, други членове на комисията, в различен състав на различните срещи. Аз съм присъствала на всяка от тях. Но това е отговорът ми, че приватизацията, за разлика от други държави, в България не е направена въз основата на преговори.
Дали имам разрешение за достъп до класифицирана информация? Имах такова, когато излезе Законът за класифицираната информация и аз тогава бях член на комисията. В момента имам нов такъв достъп, който е от януари месец тази година.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз просто искам да продължа този въпрос, който беше зададен писмено към всички кандидати. Ако някой има притеснение, че не може да стигне до достъп за класифицирана информация, да го каже сега, защото да не се налага да се озовават членове пост фактум, след като бъдат гласувани от парламента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е резонно, колеги. Не е като да не сме имали други случаи такива, в които парламентът избира някой, който впоследствие не може да получи допуск до класифицирана информация по една или друга причина. Така че, ако някой от вас има някакви колебания или съмнения в тази посока, ако не иска да ни уведоми сега пред всички, то поне да уведоми групите,в които са го номинирали и да си оттегли кандидатурата, за да не я подлагаме на гласуване в пленарна зала. Съгласни ли сте така, господин Генов? Да.
Благодаря ви. Мисля, че изчерпахме процедурата по изслушване.
Очакваме гласуване в пленарна зала в четвъртък.

ПО ТОЧКА ВТОРА
Разни

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Винаров има въпрос за преговорите за цените на дългосрочните договори, но на този въпрос беше отговорено няколко пъти от господин Иванов и от госпожа Светла Тодорова.
Благодаря ви.

/Заседанието беше закрито – в 15.50 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/