1. Отговори на актуални въпроси отправени от членове от Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 г.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






ПРОТОКОЛ
№ 11

На 28 май 2015 г. от 14.30 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Отговори на актуални въпроси отправени от членове от Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 г.
3. Разни

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден. Госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, поради удължаване на времето на пленарното заседание започваме по-късно. Имаме кворум. Обявявам днешния дневен ред на Комисията по енергетика.
Първият въпрос са отговори на актуални въпроси отправени от членове от Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание; втора точка – разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 г.; Разни.
Има ли други предложения, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване настоящия дневен ред. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 13 гласа, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема. Благодаря.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Отговори на актуални въпроси отправени от членове от Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По точка първа искам да припомня и за гостите, и за всички нас, които сме позабравили по какъв начин се провежда блиц контролът, първо по два актуални устни въпроса има право член на Комисията от всяка парламентарна група. Народни представители, нечленуващи в парламентарната група, имат право общо на два въпроса. Аз предлагам по един въпрос от група и да завъртим, за да може всяка група да е по-активна. По големина на групите.
Започваме с парламентарната група на ГЕРБ. Господин Ненков вдига ръка. Заповядайте, господин Ненков, за актуален въпрос.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги от министерството, моят въпрос ще бъде насочен към т.нар. газов хъб. Знаем, че въпреки че формално не е прекратен проектът „Южен поток“, България лансира една нова идея за създаване на газов хъб, именно на територията, където трябва да излязат тръбите на „Южен поток“ и да стане именно един разпределителен център за целия регион. Знаем, че има информация, че този проект е залегнал в 10-годишния план на ENTSOG, на мрежата на транспортьорите в Европа и предстои да се види начинът, по който той ще се финансира. Моят въпрос е на какъв етап е това развитие, кога се очаква да се даде официален отговор на това, по какъв начин и кога ще бъде финансиран този проект и дали ще успее да влезе за финансиране в т.нар. план Юнкер? Това е моят въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Добър ден на всички! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми господин Ненков, по повод на Вашия въпрос, свързан с изграждането на газов хъб на територията на България мога да дам следния отговор. Наистина преди може би десет дни на официалната страница на ENTSOG – това е организацията на газовите оператори в Европа, излезе списъкът на обектите, които са включени в 10-годишния план на този оператор. За наша голяма радост, в този план на практика са включени и три наши проекти, които на практика могат да реализират и осъществяват концепцията за газов хъб на територията на страната.
Проектите са: проектът Изграждане на нов газопровод от варна до Оряхово, Реконструкция на Северния пръстен на Националната газопреносна мрежа и Рехабилитация на газопреносната мрежа, която е предназначена съответно за транзитиране на газ. Така че тези три проекти на практика са включени в този 10-годишен план.
Ако тези три проекти успеят да се реализират и всъщност използвайки нашата добра газопреносна инфраструктура, това означава, че нашата идея и предложението, което ние официално сме внесли в Европейската комисия за реализацията на този проект действително може да се случи. Но за да стане това наше предложение факт и да можем да кандидатстваме за европейско финансиране по този проект е необходимо тези три наши проекти да бъдат оценени от страна на Комисията като проекти от общ интерес. За да стане това оценяване на практика, в момента се извършва така да се каже, вторият етап от оценката на тези проекти. Този втори етап включва всеки един от проектите, които ние сме предложили. Той ще бъде наложен спрямо модела, който съществува в рамките на Общността и съответно как този наш проект ще се отрази съответно на европейския пазар, как ще се отрази на нашите съседи – на Румъния, на Сърбия и едва тогава този проект може да бъде определен като проект от общ интерес и съответно ние да кандидатстваме за финансиране, каквато е и нашата идея.
От разговорите, които сме водили с нашите европейски партньори, имаме тяхната увереност, че реализацията и финансирането на един такъв проект е много реалистично.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Следващата парламентарна група е на БСП. Виждам, че господин Ерменков ще задава въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан със ситуацията около Националната енергийна компания и т.нар. американски централи. Тук всички си спомняме, че преди около два-три месеца в Министерски съвет бяха подписани предварителни споразумения с американските централи за това, че ще имаме намаление на цената, която обществото плаща за тази електроенергия. Доколкото си спомням, крайният срок, в който трябваше да бъдат решени нещата, които са свързани с изплащания на дълга, който има НЕК към американските централи, който е в размер някъде на малко под милиард лева, изтича на 1 юли. Днес сме 28 май, тоест имаме малко повече от месец за тази дейност. Освен всичко друго, тук в доста публични изяви на политическия кабинет бяха изказани становища и мнения, че ще се тегли заем, с който ще бъдат покрити тези задължения на НЕК, като не стана ясно дали държавата ще тегли заем, кой ще го тегли, дали държавата ще дава гаранция.
Въпросът, който искам да Ви задам, е следният. Дали при така създалата се обстановка има опасност да не спазим срока 1 юли и ако все пак успеем да се вместим в този период, дали начинът, по който се обсъжда публично вземането на кредит от около допълнително още 1 милиард от държавата, няма да бъде разглеждан като държавна помощ към Националната енергийна компания, което да доведе до проваляне на тези споразумения и ние да продължаваме да си плащаме високата цена на електроенергията. В крайна сметка, усилията за подписване на предварително споразумение за похвални, но те ще останат само една обикновена пиар акция, ако не бъдат завършени на 1 юли по успешния начин, който да защити и интереса на държавата, освен всичко друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господи Ерменков.
Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ерменков, уважаеми дами и господа народни представители, наистина тази тема, свързана с Националната електрическа компания, с нейното финансово състояние е една от основните и водещи за нас, тъй като, както за всички е известно, моделът, който съществува в българската енергетика, на практика така е ситуиран, че Националната електрическа компания е буферът, който обира всички негативи по системата и акумулира всички възможни загуби. На това всъщност се дължи и състоянието, в което е към настоящия момент Националната електрическа компания.
Осъзнавайки всички тези проблеми, една от първите задачи, с които на практика ние се заехме и донякъде продължихме това, което бяха започнали колегите от предишното правителство, за съжаление начинът, по който бяха ситуирани нещата там, тръгваха от едно решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което цената беше намалена служебно. В същото време се оказваше, че докато се предоговорят условията на договорите, Националната електрическа компания трябва да продължи да изкупува по високите цени. Това от своя страна е довело до акумулиране на допълнителен дефицит, който е близо 250 милиона за един кратък период от време. Така че ние веднага се заехме с това, да продължим таи линия и на практика да довършим това, което е започнато, защото ситуацита в Националната електрическа компания наистина излиза извън контрол в резултат на това решение за служебно намаление на цената, а пък фактически плащане по високите цени.
Това, което успяхме да договорим с двете американски централи след дълги, признавам си, нелеки преговори, за всички е известно: успяхме да договорим намаление на цената за разполагаемост. Това е цената, която Националната електрическа компания плаща за това, тези централи да не работят. Плащаме им по-малко, когато те работят. Това просто някак си е, така да кажем, абсурд, който трябва да бъде преодолян по някакъв начин. Ето защо ние концентрирахме нашите усилия натам. Успяхме да подпишем тези споразумения, в които договорихме основните параметри, които трябва да влязат в PPA, в двата дългосрочни договора.
Това, което договорихме в споразуменията, предвижда до 30 юни 2015 г. всичките тези договорености, които ние сме постигнали, да бъдат транспонирани в двата дългосрочни договори и те вече да преминат съответно етапите на одобрение. От една страна тези договори трябва да бъдат одобрени от банките кредиторки на AES и съответно от банките кредиторки на Контур Глобал. От страна на НЕК тези нови договори трябва да бъдат одобрени веднъж от Енергийния холдинг в качеството му на едноличен собственик на капитала на НЕК, от друга страна – от министъра на енергетиката като принципал на българския енергиен холдинг, и една много важна друга част от процедурата, свързана с одобрението на тези договори от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Първо, по отношение на това, ние да изпълним своите ангажименти и да успеем да подпишем договорите, финала на договорите, 30 юни, мисля, че няма да има никакъв проблем и там ще се поберем в този срок.
С AES ние сме финализирали договора. Той в момента е на одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране. С нашите партньори от Контур Глобал имаме още детайли, които трябва да уточним с тях и след това предстои да се извърви същата процедура и по отношение на тях. Но се надявам до 30 юни тези договори да бъдат факт.
По отношение на ангажимента, който Националната електрическа компания пое, и ангажимент, който беше поставен и като условие от страна на двете американски централи е, че намалението влиза в сила, когато Националната електрическа компания плати своите просрочени задължения. За всички е известно, че Националната електрическа компания не разполага с такъв финансов ресурс, който да й позволи да плати близо 750 милиона, поради което, както обявихме и за всички е известно, ние ще търсим кредитен ресурс. Кредитът ще се тегли от „Българския енергиен холдинг“.
Както може би за всички е ясно, „Български енергиен холдинг” точно преди една година е изтеглил един облигационен заем, който е в размер на 1 милиард. По отношение на облигационерите има поставени определени условия към „Български енергиен холдинг”, така че ние трябва да се съобразим и с тази облигация от миналата година, която е използвана, за да бъде погасен кредитът към Банка ПАРИБА от половин милиард лева, който е взет за АЕЦ „Белене“ и всъщност вече този дълг е трансформиран към облигационерите на практика. Така че „Български енергиен холдинг” и там има такъв кредит и ние трябва да съобрази финансовите показатели, за да не нарушим по някакъв начин облигацията. Така че, работим в тази посока. Водим разговори с финансовия министър за осигуряването и предоставянето съответно на държавна гаранция, която да даде възможност „Български енергиен холдинг” да вземе кредит при възможно най-благоприятни условия.
Провели сме и разговори с банки кредиторки. Смятам, че нещата ще се случат максимално бързо. Но намалението ще влезе в сила – договорите си остават в сила, но самото намаление ще влезе в сила в момента, в който Националната електрическа компания се разплати с двете американски централи. Така че ние правим всичко възможно това да се случи максимално бързо, защото ако има някой, който е заинтересован, то това при всички случаи е Националната електрическа компания и българската енергетика. Това, разбира се, с взимането на този кредитен ресурс е изключително важно за нас. Той е важен за нас затова, защото освен че ние ще погасим своите задължения към двете американски централи, така сме подписали споразуменията, че всъщност от тези задължения, които НЕК има към двете американски централи, ние ще приспаднем една сума от около близо 250 милиона, която ще отиде директно в мините. Така че там ще се налее един свеж ресурс в мините. Те пък ще се разплатят с фирмите доставчици и така се надявам по този начин да се отпуши и системата. Но без такъв кредит, който ще изтегли „Български енергиен холдинг” Националната електрическа компания няма да може да се справи с тази ситуация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Виждам, че господин Ерменков иска да отправи уточняващ въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо министър, благодаря за отговора. Не ми стана на мене ясно все пак дали Вашите юристи разглеждат опасността тегленето на кредит с държавна гаранция дали няма да бъде разглеждано като държавна помощ към едно стопанско предприятие, защото това е доста голям риск. Понеже споменахте за тегленето на кредит, както и министърът на финансите, знаете, че всеки кредит е по-скъп от това, което теглите, защото имате лихви и т.н. Аз бих Ви посъветвал и предполагам, че всички колеги тук биха се присъединили към това, имайки предвид и добрите резултати от събираемост, които се декларират в момента и на бюджета, бих Ви посъветвал да се обърнете към министър Горанов да Ви плати на Националната електрическа компания 900 милиона лева, които са с новите преизчисления и новата преоценка, която е направена, даже са 935, но аз говоря така, за около 900 милиона, които Националната електрическа компания е платила за строителството на Цанков камък плюс пътя, плюс тунела, които са изключителна държавна собственост и няма никакво основание тези пари да бъдат платени от НЕК в момента, в който Министерството на финансите Ви плати и държавата се издължи към НЕК, мисля, че проблемът с кредита ще бъде решен много бързо. Ако искате подкрепа от парламентарни групи, парламентарната група на БСП ще Ви подкрепи в това Ваше начинание.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, това е тема, която, повярвайте ми, ние много често дискутираме и това е и мечтата на всички хора, които са в енергетиката. Това наистина ще ни реши до голяма част финансовите проблеми в Националната електрическа компания, не всички, разбира се, защото те са много и, както добре Ви е известно, те са трупани с години. Но това наистина би дало една глътка въздух на Националната електрическа компания.
Аз Ви благодаря за готовността за подкрепа. Наистина оценявам това, но, за съжаление, през годините и може би в последните година и половина – две е водена подобна кореспонденция, защото ние анализирахме всичко, свързано с Цанков камък, с финансирането, със статута му. Това, което казвате Вие, наистина е така. През 2003 г., когато всъщност започва строителството на този проект Цанков камък, Националната електрическа компания е определена като инвеститор по този проект. За да се случи Цанков камък, Националната електрическа компания е изтеглила няколко кредита – четири търговски и един експортен, мисля, който и към момента Националната електрическа компания погасява. Четирите търговски кредити са погасени и към настоящия момент има един кредит от 100 млн. евро, който Националната електрическа компания ще погасява до 31 декември 2019 г., ако не ме лъже паметта.
Всъщност статутът на тези обекти наистина е публична държавна собственост. С въвеждането им в експлоатация те са определени като такива и те няма как да бъдат други, защото по Закона за водите когато става въпрос за язовир, той не може да бъде друга собственост, освен публична държавна и когато става въпрос за път, какъвто е пътят, който е изграден към язовирната стена, той също не може да бъде друг, съгласно Закона за пътищата, освен да бъде част от Републиканската пътна инфраструктура.
Така че, Националната електрическа компания наистина е поставена отново в един затворен кръг.
От друга страна, през месец май 2014 г. е водена много активна кореспонденция от колегите от НЕК. Има писма до министър-председателя господин Орешарски, до г-н Чобанов, до министъра на регионалното развитие, в които са изложени всички тези проблеми. Получен е отговор от Министерството на финансите, тогава от министър Чобанов, в което обаче той отговаря, че, за съжаление, да, така е, но няма механизъм, по който тези средства да бъдат възстановени на Националната електрическа компания.
Сега ние отново сме подели тази инициатива и отново сме подготвили и сме изпратили писма съответно и до Министерски съвет, до министъра на финансите, до министъра на регионалното развитие, до министъра на околната среда и водите и очакваме съответно отговор.
Водили сме разговори, разбира се, и с министър Горанов по тази тема. Той също направи своето проучване и видя каква е позицията и на колегите в Министерството на финансите. Очевидно търсене подобно развитие на неща, но за съжаление колегите от Министерството на финансите /сега все още нямаме окончателен отговор/ и тогава са изразили мнение, че не е налице такава правна възможност.
Но ние ще продължим да ги искаме тези пари, защото така или иначе ситуацията е леко един правен вакуум се създава. Това са активи, те са в капитала на едно търговско дружество, пък всъщност е публична държавна собственост и на практика Националната електрическа компания извършва разходи за поддръжка на пътища, нещо, което не й влиза в предмета на дейност и на практика това са неприсъщи за нейната дейност разходи. Но така или иначе, така стоят нещата. Но ще продължим да търсим решение на този въпрос в тази посока.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Ако само това е проблемът и има съгласие между институциите, ние може да създадем правна рамка, знаете.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин председател, ще бъдем много благодарни, ако се намери наистина решение на този въпрос.
Заместник-министър Николов ме подсеща тук за едно важно уточнение по отношение на кредита.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, само едно важно уточнение, че предвид факта, който каза и господин Ерменков, че към момента и с цел за да си спазим поетите ангажименти и да влезе възможно по-бързо намалението – договореност с американските централи в сила, нашата идея към момента и предвид факта, че една такава процедура би изисквала, за която говори господин Ерменков и за която, както виждам, имаме подкрепа и по която ние работим, именно, изплащането на инвестицията в „Цанков камък“, ще отнеме повече време. И с оглед за да си спазим ангажиментите, ние към момента визираме тегленето на мостови кредит, с който да спазим тези ангажименти с държавна гаранция, тоест той да бъде ограничен във времето. Само това исках да добавя. С цел да влязат възможно по-бързо в сила споразуменията за намаление.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Николов.
Следващата парламентарна група по големина, поради пристигането на господин Аталай, е ДПС. Господин Аталай? Пропускам ли? Добре. Следващата парламентарна група е от Реформаторския блок. Виждам, че господин Димитров посяга към микрофона. Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, всички колеги и Вие, госпожо министър, си спомняте, че преди няколко месеца Комисията за енергетика – Вие отново бяхте гост – обсъдихме положението със заведените дела относно ОВОС на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Тогава стана ясно, че защитата е възложена единствено на юристите на Министерство на околната среда и водите, а вследствие на Вашата и наша намеса този юридически екип беше засилен и, вярваме, е в по-добро състояние в момента. Но за тези няколко месеца нямаме нова информация как се развиват делата. Те вероятно не са приключили. Това бихме го разбрали, но бих Ви попитал, тъй като основен приоритет, вярвам, на всички членове на Комисията, е подновяването на лицензите на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, удължаването на ресурса - това е инвестиция, която вече е изплатена, която произвежда в момента най-евтиния ток в България и е много по-целесъобразна в сравнение с всичко останало – било то „Белене“, седми блок на Козлодуй, каквото и да било. Така че, националният интерес е безпроблемното удължаване на ресурса. Искам да Ви попитам какви са последните развития по тези дела, има ли нови проблеми въобще по отношение удължаването на ресурса, които да са се появили междувременно и по които Вие бихте поискали и нашата подкрепа?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, наистина темата, свързана с удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ е изключително важна за всички нас, за цялото ни общество, тъй като, както Вие споменахте, това е вече една изплатена инвестиция. Това са блокове, които работят изключително и само на печалба. Просто ние имаме интерес те да работят колкото е възможност повече, по-дълго време, да е максимално гарантирана тяхната безопасност. Така че това е един от нашите основни приоритети в сектор енергетика.
Действително по отношение на удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъдат изпълнени определени условия, съответно трябва да бъде дадено разрешение от Министерство на околната среда и водите по отношение на това, необходимо ли е да бъде извършван ОВОС.
От страна на Министерство на околната среда и водите е изразено становище, че такъв ОВОС не е необходимо да бъде извършен отново, тъй като това са два съществуващи блока, а напротив, даже с тяхната рехабилитация на практика и тяхната модернизация се увеличава и тяхната безопасност на практика и становището е, че не е налице такава необходимост. Това, разбира се, е абсолютно достатъчно основание на АЕЦ „Козлодуй“ и съответно на „Български енергиен холдинг” да се стартира процедурата и тя към настоящия момент се развива с темповете и в сроковете, в които трябва да се развие.
Така или иначе обаче има едно дело, което се води във връзка с искането за ОВОС. Това е едно дело по повод на обжалване от така наречени няколко зелени организации. Сега даже са станали три след това. има такива две зелени организации, които обжалват решението на Министерство на околната среда и водите за това, че не е необходим ОВОС. От страна на АЕЦ „Козлодуй“ няколко пъти бяха направени опити да бъдем конституирани като страна по това дело. Имаше отказ за това, АЕЦ „Козлодуй“ да бъде допуснат като страна, но в последствие успяхме да убедим съда и съдът ни присъедини като страна по това дело и вече сме конституирани като такива. Това, разбира се, ни даде възможност съответно да предприемем необходимите действия и да укрепим, така да се каже, правната защита във връзка с това дело, защото всички ние осъзнаваме колко е важно то.
Към настоящия момент това, което мога да докладвам пред Вас, е следното. На 18 март беше първото дело. Тогава съответно бяха подадени още три искания – две от една екологична организация и едно от физическо лице, което искаше да бъде присъединено като страна по това дело, отново жалбоподатели, които не са съгласни с решението на Министерство на околната среда и водите. Съдът прецени, че тяхното искане е неоснователно и не ги допусна и не ги конституира като страна по това дело. Но те пък от своя страна обжалваха, съответно на петчленен състав. Има образувано административно дело и съдът на второто дело, което беше на 8 април, спря на този етап производството, докато се произнесе петчленният състав по административното дело, което заведоха тези лица.
Така че към настоящия момент така стоят нещата. Това, което е необходимо от наша страна, е предприето като действие. Правната защита е адекватна. Смятам, че от правна гледна точка няма да има проблем, но оттук нататък чакаме произнасянето на съда във връзка с административното дело по повод жалбата на тези лица, че не са допуснати и не са конституирани като страна по това дело.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Надявам се това допълнително обжалване, госпожо министър, да не е опит на определени среди за протакане и забавяне на решението на съда, защото особено по отношение на пети блок знаете, че сроковете са скъсени. За шести блок имаме повече време, има възможност за реакция, но за пети блок сме притиснати от сроковете. Въпросът ми, на който Вие сама няма да може да отговорите на този етап, е: с това забавяне, тъй като това административно обжалване в момента, опитът да се присъединяват нови лица ще забави окончателното решение на съда, да не би да увеличава рисковете за пети блок. Това ме притеснява в момента.
Въпросът е: трябва да си дадем сметка кой има интерес в момента да пречи на подновяване на лиценза най-вече на пети блок на Козлодуй“ или да предизвика проблеми в тази връзка?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров. Госпожо министър, имате ли коментар? Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, аз също като всички вас, вярвам, и моят екип, разбира се, сме обезпокоени от това, което се случва. Направихме своето проучване. Разполагаме съответно и с имената на лицата, съответно и с тези т.нар. зелени организации, известно ни е кои са те. Направихме преглед, за да видим всъщност как би се отразило евентуално едно такова забавяне във времето на целия процес по удължаване на живота най-вече на пети блок, тъй като там знаете, че ние до октомври 2016 година трябва на практика да сме предали документите в Агенцията по ядрено регулиране, за да можем да се поберем в срока съответно до 2017 г., когато изтича ресурсът на пети блок.
На правихме своята консултация съответно с правните консултанти. Беше ни обяснено, че от правна гледна точка според тях е много малка вероятността българският съд да се произнесе с някакво решение, което да е различно от това, което всички ние смятаме, че трябва да бъде, тоест че след като компетентният орган Министерство на околната среда и водите е изразило становище, че не следва да се издава ОВОС, мнението е, че съдът всъщност няма основание да отсъди нещо по-различно. Но така или иначе, както Вие споменахте, съществуват чисто процесуални пречки и възможности за забавяне на този процес.
От страна на адвокатите беше пояснено, че ако се стигне евентуално до едно такова забавяне или до някакво решение на съда, което да е в друга посока, то тогава може да се иска предварително изпълнение, така че на практика ние да не нарушаваме ритъма, с който вървим към тези срокове, които следваме за удължаването на живота на АЕЦ „Козлодуй“ на първо време. Така че, следим и контролираме нещата в тази посока.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Следващият по големина парламентарна група е Патриотичният фронт. Виждам господин Симеонов. Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин председател. Всички тези въпроси, които бяха зададени до момента, в общи линии навяват едни тъжни асоциации. Аз искам да Ви запитам има ли светлина в тунела поне по отношение на проучванията за добив на нефт и газ на територията основно на Черно море във връзка с посещението в САЩ и въобще как вървят нещата и като срокове, ако може да дадете някакви срокове по отношение на началото на разработката и евентуално приключване и първи добив.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Симеонов. Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, много актуален въпрос. Тъй като, както всички знаем, за нас секторът енергетика е изключително важна диверсификацията на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ, а каква по-голяма диверсификация от това, да разчитаме на местния добив? Ето защо едно от първите решенията на правителството в тази посока беше свързано именно с това, да бъде взето решение още на 4 декември 2014 година за стартирането на процедура за проучване и разработване на дълбоко Черно море на двата блока Силистар и Терес.
Стартирахме тази процедура максимално бързо затова, защото първоначалните геоложки проучвания, с които разполага Министерството на енергетиката, са доста оптимистични. Стартирайки процедурата, беше необходимо да измине определено технологично време, съгласно Закона за подземните богатства, да се подготви съответно тръжна документация с всички тези елементи ние сме готови. На 18 април беше публикувана в „Официален вестник на Европейския съюз“ информация във връзка със стартиралата процедура.
Към настоящия момент има - може би колегата Станков е тук, той е ресорен заместник-министър по отношение на концесиите – той ще представи информация в детайли, но има вече компании, които са закупили документация за участие в тази процедура. Съгласно законно установения ред и сроковете, които са предвидени в Закона за подземните богатства, 21 септември е крайната дата, до която могат да бъдат давани предложения съответно за участие в тази процедура. След това тези предложения трябва да бъдат разгледани и оценени от Комисията и да бъдат определени съответно групата от компании, които ще осъществяват проучването в дълбоко Черно море. Така че давам думата, ако не възразявате, на заместник-министър Станков с ресор концесии, който би могъл да отговори максимално изчерпателно. Господин Станков съвместно с господин Добрев имаха възможност да презентират тези два блока и във Великобритания, Съединените американски щати, така че наистина е информация от извора може да Ви бъде предоставена.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Станков.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, ще започна оттам, че август месец изтича първо срокът за закупуване на документация. Както спомена и министър Петкова, вече имаме компании, които закупиха документация. Очакваме те във времето да нараснат още. До 4 септември те трябва да подадат съответно своите документи и да заявят желанието си за участие. Последните оферти приемаме до 21 септември. Това е във връзка с двата блока Терес и Силистар и стартиралите процедури. Относно блок Хан Аспарух, в който вече имаме избрани концесионери, а именно, сдружението на Тотал ОМV Репсоу очакваме 106 г. февруари месец да стартира и първият сондаж в блока. Така разговаряхме с компанията Тотал, която в случая ще изпълнява сондажа. Избрано е вече мястото за сондиране на база 2D и 3D сеизмиките, които са предприети през годините, като това ще бъде първият от двата сондажа, които ще бъдат направени в блока, които са заложени в работната програма на компаниите.
Какви точно са перспективите, за да се върнем към въпроса на господин Симеонов?
Очакваните перспективи във връзка със срещите ни с международни геолози и експерти са значително добри в няколко аспекта. От една страна, в територията на Черно море в румънска територия вече са регистрирани доста големи залежи на природен газ, като в блок „Нептун“, където най-голяма световна компания Ексун Мобайл търси и проучва, са установени количества на природен газ между 42 и 82 млрд. кубични метра. Реално количествата ще бъдат установени след началото на добива. Те зависят съответно от налягането, което ще бъде получено в сондажа.
По време на посещението ни с делегацията и с господин Добрев в Лондон по време на „Интернешънъл петрол уик“ получихме информация също, че ШЕЛ са започнали първия си сондаж в територията на блоковете на Черно море на турска територия, граничещи с българския Терес и Силистар и до броени месеци очакваме информация от този сондаж какви ще бъдат резултатите. Но самият факт, че компанията е предприела процедура по стартиране на сондаж означава, че са очаквани залежи на неформалният и газ в района.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков. Следващата по големина парламентарна група е „Атака“. Заповядайте, госпожа Ташева, ако имате въпрос.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това е едно от малкото предимства да си последен, след като си чул всички останали въпроси, които би задал, или предпоследен. Не разбрах все пак представен ли е някакъв проект или намерение за хъб – този хъб, който министър-председателят обещаваше на българското общество. Както съм си записала тук във Вашия отговор, ние всъщност сме получили одобрение от ENTSOG за рехабилитация на съществуващата мрежа и нищо повече. Нали? Да.
Моите два въпроса са следните.
Първо, ние днес по гласувания дневен ред трябва да разглеждаме внесен експресно нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Той е внесен от Министерския съвет на 19 май. Така като го чета, тук се влагат регулация за процедури, които почти напълно съвпадат с процедурите при фракинга. Ако искате, мога да зачета. Например, в чл. 22а Планът за управление на минните отпадъци, който ще се изработва и одобрява от Вас, от министъра на енергетиката, трябва да има за цел да предотврати…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Ташева, само да напомня, че ще гледаме закона като точка втора и там може би по-подробно да говороим.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нека аз да си задам въпроса.
Ще предотвратява промените, които минните отпадъци могат да претърпят при увеличаване на тяхната повърхнина и излагането им на условията на земята, връщане на минни отпадъци обратно в отработени пространства, връщане обратно на горния почвен слой и т.н. Общо взето, съвпада с технологичната последователност при фракинга.
Аз бих искала вие да се ангажирате с мнение, тъй като Вие представлявате авторите на този законопроект, дали с него не се търсят някакви заобиколни пътища за преодоляване на мораториума върху този тип технологии. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос вече касае един договор за консултантски услуги със Световната банка, сключен между Комисията за енергийно и водно регулиране и Световната банка. Моят въпрос е ако може да ни осветлите на каква стойност е този договор? Примерно, по колко стотин евро на час вземат консултантите и за какво точно съветват доцент д-р Иван Иванов, госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова. Какво на тях не им е ясно в регулацията, че трябва Световната банка да ги съветва?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само искам да напомня, първо, че правилата, които приехме в началото по един въпрос и после пак завъртаме, но от друга страна Министерството на енергетиката не е принципал на Комисията за енергийно и водно регулиране, но ако може да отговорите, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Ташева, на първия въпрос, свързан с хъба, дали сме представили такъв проект, просто може би само да отговоря на коментара тогава. Да, имаме изготвен такъв проект. Той е със съответните технически параметри, включително и с финансови параметри. Предоставили сме го на 9 февруари 2015 година, когато в София, в Бояна беше проведена срещата на групата на високо равнище на заместник-председателя на Комисията господин Шевчович. След това официално сме депозирали този проект и в съответно в ENTSOG – това е сдружението на газопреносните оператори. Така че това, което всъщност ние предлагам, не е само рехабилитация на националната газопреносна мрежа и съответно рехабилитация на транзитната газопреносна мрежа. Ние предлагаме изграждането на един изцяло нов газопровод, който ще бъде Варна – Оряхово и рехабилитация на Северния пръстен на Националната газопреносна мрежа и модернизация на газопреносната мрежа, която е предназначена за транзит на природен газ. Така че ние имаме реален проект, който сме предоставили с всички технически параметри, трасета, приблизителна стойност, защото всъщност това е все пак един проект. Направили сме съответните изчисления, така че такъв проект наистина има. Това – по отношение на коментара.
По отношение на Закона за подземните богатства, да, този законопроект е внесен в Министерски съвет на 19 май. Тук може би е важно да поясня това, че този законопроект трябваше да го внесем максимално бързо, тъй като този законопроект транспонира единствено и само изцяло директивата, която е свързана с минния сектор, европейска директива, която ние за съжаление е трябвало да транспонираме може би преди две години, но това, така или иначе, не се е случило. Нали така? Още 2008 г., ме поправят колегите, но така или иначе, не сме я транспонирали. Има стартирала наказателна процедура, която вече е на втора фаза, втори етап на наказателната процедура, което означава, че се стартира процес по налагане на съответните парични санкции, които са доста сериозни. Така че това, което ние направихме, е да преработим този проект, да го анализираме и да транспонираме и той изцяло транспонира директивата. Нищо не е добавяно. Искам да Ви уверя, че не бива да се притеснявате, че става въпрос за фракинг или за някакви дейности, които целят да заобиколят по някакъв начин мораториума за шистовия газ. Вие знаете какво е становището на българското правителство. Има мораториум върху шистовия газ и ние продължаваме да го поддържаме. Така че бих искала да ви успокоя и да ви гарантирам, че наистина няма подобни индикации.
По отношение на втория въпрос, свързан с договоря, който има Комисията за енергийно и водно регулиране със Световната банка, министърът на енергетиката наистина не е принципал, но това, което знам е, че този договор е по един проект, който може би се изпълнява от година и половина – две в КЕВР. Трудно ми е да Ви кажа някакви по-конкретни параметри. Наистина не разполагам с такава информация, тъй като Комисията е независим орган и нямаме такава информация в Министерството на енергетиката.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Господин Цочев от „АБВ“, ще зададете ли въпрос?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаемо ръководство на Министерството на енергетиката, уважаеми гости, уважаеми колеги, през септември 2013 г. 42-ото народно събрание разгледа доклад за състоянието на енергетиката и прие решение, с което задължи Министерството на енергетиката да разработи подробен анализ на енергийния сектор и да подготви проекти на нова енергийна стратегия и на национална стратегия за енергийна ефективност. В изпълнение на първата част от това решение Министерството на енергетиката представи на 8 януари миналата година доклад за състоянието на енергетиката на Република България до този момент. В края на 2013 г. като елемент от бъдещата национална стратегия бяха подготвени мерки за оздравяване на сектора, озаглавени План за действие за стабилизиране на енергетиката – 16 мерки до 2016 година“.
Впоследствие беше разработена и Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. с поглед до 2050 г., която е внесена в Министерството на енергетиката в началото на месец април 2014 г., документ, който да отговаря на новите приоритети на европейската енергийна политика и на националния интерес и отразява виждането за устойчиво развитие на сектора. Проектът беше основа за провеждане на широка обществена и политическа дискусия за дългосрочно развитие на енергетиката на България.
В отчета на по следното редовно правителство с министър-председател Пламен Орешарски за първата година на управление преди шест месеца е записано: „Разработена е енергийна стратегия на Република България до 2030 г. и предстои общественото й обсъждане. Целта на документа е създаване на трайна рамка за провеждане на политика за енергийна сигурност, създаване на условия за конкурентоспособност на българската икономика. Независимо от това и до момента енергийна стратегия не е представена за обществено обсъждане. Такава стратегия не е дискутирана и с основните политически сили въпреки че утвърждаването на дългосрочни политики в областта на енергетиката изисква консенсус. Моето питане към Вас, госпожо министър, е има ли подготвено, съгласно решението на 42-о народно събрание, национална стратегия за енергийна ефективност, има ли и какви са причините енергийната стратегия, която в момента се намира в Министерството на енергетиката като проект и евентуално тази за енергийна ефективност да не бъдат публикувани за обществено обсъждане?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Цочев.
Госпожо министър?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цочев, по отношение на поставения от Вас въпрос мога да кажа следното. Действително има разработен такъв проект на енергийна стратегия. За съжаление, от 42-ото народно събрание е взето такова решение, има разработена такава стратегия, но тя не е подложена на обществено обсъждане. Това, което в момента ние правим – разбира се, че сме я анализирали, тя съдържа много важна, много ценна информация – и както и друг път съм имала възможност да ви уверя, ние ще се използваме абсолютно всичко онова, което съдържа тази стратегия, така че да можем ако се добави нещо, то да бъде само като надграждане към тази енергийна стратегия.
Това, което в момента изчакваме като крачки, е свързано с това, че от страна на Европейската комисия – дирекция „Климат и енергетика“ все още не е разработен окончателно пакетът „Климат/Енергетика“ и очакваме там да има известни промени, които бихме желани да намерят отражение и в новата енергийна стратегия. Но искам да ви уверя, че при разработването на тази стратегия ще бъде взето предвид всичко онова, което се съдържа в този вариант на енергийна стратегия, който е разработен. Ще направим едно широко обсъждане на тази стратегия, ще включим всички заинтересовани страни, така че наистина да направим една енергийна стратегия, която да бъде енергийната стратегия на България, независимо от това кой управлява и коя политическа сила е на власт. Така че уверявам ви, че при разработването на енергийната стратегия основата ще бъде тази, която е разработена. Ще надградим това, което очакваме да излезе като решение от пакета „Климат/Енергетика“ и ще направим един широк формат за обсъждане на но вата енергийна стратегия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Господин Цочев?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Една малка реплика. Аз този въпрос Ви го зададох на 27 ноември миналата година и отговорът Ви беше същият. Аз лично считам, че не трябва да чакаме доклада на дирекцията „Климат и енергетика“ на Европейската комисия, няма нищо ново да ни кажат. Не казвам, че този проект, който се намира в Министерството на енергетиката, е най-красивият документ, обаче е база да бъде до работен и да бъде внесен за обществено обсъждане, както Вие казахте, съгласувано с политическите сили и приет в Народното събрание, което е изключително важно. Той съдържа всички компоненти на състоянието на енергетиката, енергийния баланс на страната до 2030 г., излизащи генериращи мощности, необходимост от използване на местни първични ресурси, развитие на ядрена индустрия, развитие на газови сектори, топлофикация – национална стратегия и т.н. Но просто моят апел към Вас е: Не чакайте дирекция „Климат и енергетика“ да ни помогнат в създаването на наша национална стратегия, защитавайки нашите национални интереси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Цочев. Госпожо министър, имате ли коментар?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, само бих искала да се присъединя към това, което казва господин Цочев. Това наистина е така. Ние с него го водим този разговор отдавна. Аз наистина съм го уверявала и продължавам да твърдя, че така ще се случи, това ще бъде основата на енергийната стратегия, но тя, разбира се, ще има нужда от актуализация. Разбирам, че не бива да чакаме. Нямаме кой знае колко време да чакаме, за да разработим изцяло нова стратегия. Затова поемам ангажимента може би до края на месец юни да инициираме едно обсъждане с политическите сили, парламентарно представените политически партии на енергийната стратегия, като ние ще добавим определени неща, които смятаме, че са актуални към момента. Ще я подложим на обсъждане първо между парламентарно представените партии и след това при постигане на консенсус ще я предоставим, разбира се, и за обществено обсъждане. Така че, господин Цочев, поемам ангажимента до края на месец юни да инициираме такова едно широко обсъждане на енергийната стратегия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Следва пак парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с посещението на наша правителствена делегация в Катар и по-специално темата, която е поставена на това посещение със строителството на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Малко повече подробности да ни кажете от тези разговори, които са водени, евентуално има ли някакви поети по-сериозни ангажименти. Ще ни бъде интересно да научим евентуално ако има развитие с други потенциални партньори по този проект да ги чуем. Чл.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Бойчев. Госпожо министър?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Бойчев, наистина при посещението на правителствената делегация в Катар една от основните теми, която беше подложена на обсъждане, беше именно в сферата на енергетиката. На срещата ни с премиера на Катар и съответно с енергийния министър, която аз имах възможност да проведа, на Катар бяха поставени като основни теми и акценти именно развитието на проекта за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ние представихме съвсем накратко, разбира се, проектът за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Обяснихме всъщност, че има взето такова решение от страна на нашите колеги от предишното правителство, че това решение е взето под условие, разбира се, че е избрана технологията IP 1000, избрана е съответно, че това ще бъде “Уестингхаус”, но условието е, че това решение ще бъде прието от следващо правителство и потвърдено единствено и само след неговото преразглеждане и съответно това споразумение ще влезе в сила, след като бъде потвърдено от следващо правителство.
Обяснихме, че всъщност в хода на разговорите, които ние сме имали с нашите партньори от “Уестингхаус” и анализирайки клаузите от сключеното преди това акционерно споразумение, сме поставили някои въпроси и условия, по които не сме успели да постигнем съответни договорености. Едно от условията е свързано именно с осигуряването на стратегически инвеститор по този проект и съответно невъзможността българската държава да предостави държавна гаранция във връзка с този проект.
Изложихме тази информация съответно аз пред моя катарски колега, а премиерът Борисов – пред министър-председателя на Катар. В интерес на истината, те проявиха много сериозен интерес по отношение на този проект. Поискаха от нас подробна информация за параметрите на проекта, за да могат съответно те да я подложат на обсъждане в тяхната Агенция за инвестиции и съответно след анализ от тяхна страна да могат да ни върнат евентуално отговор какво е тяхното виждане по отношение на този проект. Но интересът, който проявиха, беше наистина сериозен. Така че ние ще се радваме, ако може да се случи подобен проект с наистина един такъв стратегически инвеститор. Разбира се, за България и друг път сме имали възможност и премиерът, и правителството като цяло, и аз - политиката ни в сектор енергетика е в тази посока – ние сме за седми блок, но подобни проекти трябва да се случват единствено и само ако те имат своята икономическа обоснованост и ако не водят до това, българската страна да поема ангажименти, които биха се отразили изключително неблагоприятно на нейния финансов ресурс. Така че смятам, че оттук нататък ще има развитие по този проект. Ние в момента готвим информацията, която ще предоставим на нашите катарски колеги и ще очакваме техния отговор.
Предстои, между другото да бъде подписан меморандум в областта на енергетиката за сътрудничество с Катар, който ще бъде подписан по всяка вероятност в София. Подготвен е такъв проект, съгласуван е и от двете страни и очакваме съвсем скоро и неговото подписване по всяка вероятност в София.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. За доуточняващ въпрос – господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Само да ни кажете дали има някакво развитие в преговорите с “Уестингхаус”.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Бойчев, с нашите партньори от “Уестингхаус” не сме имали някакви официални срещи и разговори, тъй като, както на всички вече е известно, на 31 март на практика изтече срокът, в който “Уестингхаус” – акционерното споразумение, подписано от август 2014 г. беше поставил, че всъщност ако до 31 март не са изпълнени т.нар. клаузи за ефективност, които “Уестингхаус” поставят, те се ще оттеглят от преговорите по този проект. И тъй като до 31 март 2015 г. ние не успяхме да постигнем договореност по отношение на тези основни, много важни за нас аспекти от това споразумение, именно това, кой ще бъде стратегически инвеститор, как ще си позволим ние да платим подобен проект, поради изтичане на срока, определен в акционерното споразумение “Уестингхаус” се оттегля от преговорите. Но това, разбира се, не означава, че ние сме прекратили и сме финализирали този проект. Имали сме възможност и премиерът, и аз да заявим, че всъщност ние сме готови и отворени за преговори с нашите колеги от “Уестингхаус” в момента, в който или те – ето, и ние самите търсим някакви варианти за стратегически инвеститор – в момента, в който имаме конкретна визия за това кой ще бъде стратегически инвеститор, какви ще бъдат параметрите на този проект, ние сме готови да седнем отново на масата на преговорите с “Уестингхаус”.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. От БСП – въпрос? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът е свързан със ситуацията в "НЕК" пак, този път обвързано и с цените на електроенергията. Тук на една енергийна конференция преди два дена, ако не се лъжа, беше, се изказаха няколко идеи във връзка с това, как пак да бъде намален дефицитът на "НЕК", като една от идеите, която е изказаха, е да се създаде фонд, в който да влиза т.нар. такса задължение към обществото плюс допълнителни идеи – да влизат вътре съответно постъпления от емисии, които държавата получава и разни други такива идеи. Но това, което мен силно ме притеснява е, че всичко, което говорим в аспекта на задължение на "НЕК", е в областта само на идеите, за съжаление. Докато ние си имаме идеи, там дефицитът продължава да расте. Така че все в тази връзка искам да попитам Министерството на енергетиката има ли готовност да се ангажира с някакви срокове, в които тези техни идеи да бъдат облечени с практически политики, в това число и законодателни промени задължително, за щото иначе няма как това да се случи и ако има такава готовност, нека да чуем все пак горе-долу когато го виждате това като срок да стане. Пак казвам: всеки ден ние трупаме, да не кажем стотици милиони, но стотици хиляди лева влизат, задълженията на "НЕК" продължават да растат и ние нищо не правим.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков. Госпожо министър?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, темата с "НЕК" е наша обща болна тема на всички. Не спираме в Министерството на енергетиката да мислим за варианти и възможности за това как да бъде преодолян дефицитът в „Национална електрическа компания” . Тук може би само да отворя една скоба и да ви кажа някаква поне добра новина по отношение на „Национална електрическа компания”. За първи път от доста време „Национална електрическа компания” за първото тримесечие на 2015 г. реализира печалба в размер на 25 милиона. Това е за първото тримесечие на 2015 година и само за сравнение ще кажа, че за първото тримесечие на 2015 г. "НЕК" отчита загуба, която е в размер на 119 милиона. Така че много се надявам да има някаква светлина в тунела и в резултат на законодателните промени, които бяха направени и в резултат на мениджмънта на „Национална електрическа компания” мнение се надявам нещата да се случат. Но един от основните лостове за преодоляване на дефицита в „Национална електрическа компания” и изобщо на дефицита в цялата енергийна система е именно либерализацията на пазара. Това, за което предполагам, че ме питате, е темата, която е обсъждана в понеделник на тази конференция, свързана с модела по отношение на либерализацията на пазара на електрическата енергия. На тази конференция заместник-министър Николов презентираше по тази тема, господин Добрев, заместник-изпълнителният директор на „Български енергиен холдинг” господин Въртигов също присъства на тази конференция и предполагам, че правим коментар по отношение на това, което те са казали.
Това, което ние в момента правим като Министерството на енергетиката, свързано с либерализацията на пазара е да намерим заедно с колегите от енергийния холдинг, разбира се, с колегите от "НЕК", и всички ние, разбира се, защото това касае всички нас, да намерим най-добрия модел за либерализация, да намерим най-добрия модел, който включва задължително и т.нар. компенсаторен механизъм, който механизъм ще трябва да компенсира тези разлики в „Национална електрическа компания” в цените, които ще останат в "НЕК" след либерализацията, защото на "НЕК" ще останат тези дългосрочни договори с американските централи, в "НЕК" ще останат договорите, сключени с ВЕИ-тата. В "НЕК" пазарът ще се свие, регулираният пазар ще намалее значително и това ще увеличи тежестта върху „Национална електрическа компания”. Затова навсякъде, където има тарифен дефицит, а такъв тарифен дефицит има навсякъде, но за да бъде преодолян той, трябва да бъде намерен и съответният компенсаторен механизъм. Колегите онзи ден са говорили точно за този механизъм – компенсаторния механизъм, който ще покрие тези разлики, които "НЕК" трябва да поеме, така да се каже, до настоящия модел, с този модел на единствен купувач и съответно обществен доставчик. Така че ние работим в тази посока.
Това, което възнамеряваме да направим, е: в момента подготвяме сключването на договор със Световната банка за избор на модел и нашата идея и нашата цел да изберем наистина най-добрия модел, който по максимално добър и адекватен начин да защити всички в този процес. Така че ние ще подпишем такъв договор със Световната банка, консултантски договор, който договор след изтичането му и съответно след изработването на модела това ще доведе неминуемо до промяна в Закона за енергетиката тъй като това ще наложи да се промени цялата система, цялата схема. Така че това е, което предстои оттук нататък.
Някъде през месец септември може би ще имаме готовност със законодателни промени във връзка с либерализацията на пазара.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо министър, извинявайте, но този път някак си даже и аз се учудих, който съм виждал толкова много неща в енергетиката. Ние тепърва ли ще избираме модела за либерализация? Питам, защото ние от толкова време говорим за тая либерализация, толкова консултанти вече минаха, толкова процеси, толкова платформи разглеждаме и ако все още сме на етапа тепърва да сключваме договор за консултантски услуги, който договор за да ни окажат услугите, за да подберем модела, извинявайте, но това означава, че ние до септември месец ми се струва доста оптимистично като срок и знаейки процедурите, по които и по начина и времето, което е необходимо да се сключи консултантски договор със Световна банка, и парламентарното необходимо след това като разходи за ратификация на такъв договор.
Пак се връщаме изобщо в началото на либерализацията. Учудихте ме, честно Ви казвам, учудихте ме. Имам чувството, че ние се въртим в някакъв кръг в продължение на много години. Думата либерализация я използваме като нещо, което е свързано – религиозен култ едва ли не изпитваме към нея и именно поради това се плашим да я въведем в живота. Извинявайте, не съм доволен от този отговор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо министър, ако имате коментар?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Ерменков, аз, честно да си призная, учудена съм, ако Вие знаете, че има такъв модел, разработен за либерализацията и не сте ни го споделили .Кажете ако някой е възложил подобен договор и има такъв, кажете къде е. Ние с либерализацията доста сме поизостанали, в интерес на истината и ако трябва да бъдем откровени, трябва да кажем, че българската независима енергийна борса получи своя лиценз, което е първата крачка за либерализацията, от Комисията за енергийно и водно регулиране едва през декември 2014 година. А ако има наистина разработен такъв модел и има някакви договори, които са сключени във връзка с модела за либерализация, аз наистина ще Ви бъда много признателна, ако ми кажете къде е, кой го е разработил и какъв е моделът. Наистина, не знам да има такъв.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Надявам се, това е риторичен въпрос, защото по правилника не трябва да влизаме в диалог. Благодаря, госпожо министър.
От ДПС има ли въпроси? Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Даже мислехме днес да не задаваме въпроси, госпожо министър, но тези бодряшки, дано да не Ви обидя, хвалби, които ударихте поне през последните няколко минути с печалбата на "НЕК" ме накараха да се събудя и да се опитам да Ви задам поне един въпрос. Ние по времето на управлението на Орешарски приехме енергетиката със загуба около 2, 9 милиарда, а успяхме да Ви я предадем с 3,4 милиарда, като смятаме, че съкратихме годишна загуба от 1,1 милиарда – поне 500-600 успяхме да намали. Останалите 500-600 - Вие направихте първите крачки в това управление със законите, които внесохте и онова, което приехме във връзка със съкращаване на изтичане на загубите към заводските централи, кафявата енергия, включително онова, което ние не можахме да направим. И ви приветствам за толкова кратко време, че имате 25 милиона печалба Нека да бъде записано в протоколите, да се знае, че 25 милиона Вие имате печалба днес, което е учудващо. А всъщност не е така. Загубата на "НЕК" е много сериозна и оттук нататък ако не вземете мерки и не обърнете внимание на това, първо, на стратегията за развитието на енергетиката на България, защото всъщност от 1990 година досега всяко управление приема определена стратегия, но тя не води до крайната цел. Затова идеята, която беше поставена в предишното управление да направим стратегия до 2030, до 2050 година, така че всяко управление, което дойде след това на власт, да има наистина стратегия за развитие на енергетиката на България, а не стратегия на съответното правителство.
Единственото което ме удовлетвори , че казахте че юни месец най-после ще направим едно обсъждане, да се види България дали ще има стратегия за развитие на енергетиката си, или все още се борим между ГЕРБ и БСП и някои други, които се опитват да бъдат експерти в енергетиката.
Моят въпрос е следният. Приветствам Ви, че вече сте овладели терминологията на енергетиката и преди няколко седмици ви поздравих и в парламента, че засега вървите добре, в правилна посока, но сега молбата ми е да намалите хвалбите малко, за да изглеждате реални. Убеден съм, че знаете енергийния баланс на страната. Убеден съм, че знаете и баланса на местните енергийни суровини и допускам, че знаете Вие и Вашето управление икономическия растеж, което поставя всяка година като цел за постигане и би трябвало да сметнете необходимата енергия за този икономически растеж. И като знаете вече и стратегията до 2030 година, тогава ще прецените все пак енергийните мощности, които остават, които няма да бъдат закрити. И като имате предвид и удължаването на срока на 5 и 6 блок, като имате предвид, че идеята, която аз и ДПС подкрепяме, особено от гледна точка на енергийната ефективност със санирането и включително енергийната ефективност в новите мощности промишлени предприятия, като сте направили енергийния баланс, бихте ли ни обосновали необходимостта от седми блок?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай. Госпожо министър, заповядайте за отговор.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Аталай, аз искам първо да Ви благодаря за добрите думи, за поощрителната оценка. По отношение на хвалбите, аз не съм човек, който обича да се хвали много, но като човек, който се занимава с числа, със закони, с цифри само ще Ви кажа, че когато цифрите говорят, и боговете мълчат, така да се каже. Не е необходимо да се записва това, че "НЕК" е на печалба за първо тримесечие на 2015 г. с 25 милиона лева, защото тази информация е публична и тя е на сайта на Министерството на финансите. „Национална електрическа компания” е длъжна да предоставя своите отчети и тази информация я има. Аз много бих се радвала, ако тази тенденция продължи. Но това не са някакви числа, които са измислени. Аз също, повярвайте ми, доста време ми трябваше, докато се уверя дали стоят реални числа и реална печалба зад това, което „Национална електрическа компания” показва. Но ако анализирате данните в отчета на "НЕК" за първото тримесечие на 2015 г. ще видите, че два пъти са се увеличили продажбите на "НЕК" на свободен пазар. Иначе по отношение на регулирания пазар, в дейността си на регулиран пазар „Национална електрическа компания” отчита загуба и тя ще продължава да отчита загуба, докато не се промени моделът и докато „Национална електрическа компания” не престане да бъде буфер, който да генерира и да обира всички загуби в системата.
По отношение на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ необходимостта от нова мощност, аз и одеве имах възможност да отговоря по повод въпроса на господин Бойчев във връзка с това, какво ние сме дебатирали в Катар с нашите катарски колеги и ще кажа следното. Има сключено акционерно споразумение от предишното правителство на България. Това акционерно споразумение се позовава на Закона за енергетиката, където министърът на енергетиката – тогава Министерство на икономиката и енергетиката – има ангажимента съгласно Закона за енергетиката да обоснове необходимостта да представи доклад, с който да бъде обоснована необходимостта от тази нова мощност. Тъй като това нещо е направено, има такъв доклад с обосновката съответно на необходимостта от тази нова мощност, подписало е българското правителство такова акционерно споразумение, на нашето правителство не ни оставаше нищо друго, освен да спазим нормативно установения ред – в случая, това Решение на Министерски съвет, което казва че акционерното споразумение ще влезе в сила след като бъде потвърдено от следващо правителство - ние всъщност спазихме закона, спазихме реда и преразгледахме това акционерно споразумение. Така че, преценката я е направил предишният министър на икономиката и енергетиката, позовавайки се на своето законово задължение когато внася подобно предложение в Министерски съвет да бъде обосновано.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър.
Процедура.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин председателстваш, едно процедурно предложение имам. За днес освен това заседание, е насрочено от 15.30 часа и заседание на Комисията за наблюдение на дейността КЕВР, където също се разглеждат много интересни проблеми. Например, пътна карта за либерализация на българския енергиен пазар. Аз предлагам да координираме работата си така, че комисии от един и същи ресор да не заседават в един и същи ден. Все пак трябва да имаме някакво снизхождение към депутатите. Те не могат да хвърчат като финикийци. Първо, пленарният ден завършва в 14 часа, и заседанието беше насрочено в 14 часа. Как да стане това? След това другата комисия в същия ресор започва от 15.30 часа. Съжалявам, но някои от нас ще трябва да напуснат тази толкова интересна среща с министъра на енергетиката, за да можем да хванем и това, което се обсъжда в другата комисия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Ташева. Абсолютно съм съгласен с Вас. Единственият проблем е, че тази комисия е фиксирана още от началото като ден от седмицата и като час. Другата комисия по принцип уж се съобразява. Знаете, че имаше удължаване на деня. Тази комисия по принцип е в другата сграда. За съжаление, ще говоря с другия председател, където аз също съм член на тази комисия, знаете, да търсим вариант и да намерим решение.
Благодаря много. Остана господин Димитров. Аз малко се притеснявам, че губим кворум.
МАРТИН ИВАНОВ: Въпросът ще бъде кратък. Уважаеми колеги, госпожо министър, аз лично съм скептичен, гледайки енергийния баланс, че имаме нужда от нови, големи мощности, включително като седми блок на „Козлодуй“. И остава вариантът, в който ако има частен инвеститор, който е готов да поеме целия риск да строи такава мощност и да не очаква участие на държавата. Но конкретният ми въпрос е следният.
Много повече вярвам, госпожо министър, в необходимостта от енергийна ефективност. Исках да Ви питам тази програма, която сега стартира - тя смятам, че е важна и ще бъде показателна за потенциала в енергийната ефективност – какъв е интересът към нея? Има ли подадени заявления за участие? Ясно е, че конкретна бройка няма да имате в момента, но има ли сериозен интерес към нея, как този интерес е разпределен в страната? Според очакванията ли се развива програмата за енергийна ефективност?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров. Само ще напомня, че тя е към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но, госпожо министър, ако имате някаква представа, с интерес ще я изслушаме.
Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, наистина темата, свързана с енергийната ефективност по отношение на жилищните сгради, тази прекрасна инициатива, която наистина е изключително добра и полезна за всички нас, ще доведе, безспорно, до това, на първо място обликът на нашите градове да се промени и на второ място, всички битови потребители да могат да извършат по-малко разходи за енергия, да пестим енергия, да осигуряваме и работни места, не на последно място с ангажиране на фирмите, които ще извършат този процес. Но цялата информация, свързана с енергийната ефективност, се намира в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тъй като става въпрос за жилищни сгради и съгласно Закона за устройство на територията, компетентността там е на министъра на регионалното развитие.
Аз мога да Ви кажа за програмата за енергийна ефективност, за която се надявам съвсем скоро да имаме информация. В Министерството на енергетиката осъществяваме програма за енергийна ефективност на сградите, които са държавна и общинска собственост. Този проект се финансира от норвежкото правителство по норвежката програма. В момента текат оценителните комисии извършват своята работа и текат оценките на проектите. Много се надявам до две седмици да имаме резултат. Тази програма е не по-малко интересна и не по-малко важна, защото тя включва в себе си санирането на сгради, които са общинска собственост. Голяма част от тях се болници, здравни заведения, училища. Така че, и тази програма е наистина много интересна и ако проявявате интерес, бих могла да докладвам на комисията в следващи заседания за нейното развитие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо министър. Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, какво Ви е виждането за развитието на фотосоларните паркове в България? Искам да уточня, и Вие сте наясно, че не става въпрос за фотоволтаици. Разликата между двата парка е огромна.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Атанасов, тук говорим пак за енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. По отношение на този вид енергия определено българската страна е постигнала своя ангажимент по директива, а именно, 16% от дела на произведената електрическа енергия да бъде именно от такива възобновяеми енергийни източници, към които спадат, разбира се, и тези фотосолари, които Вие споменавате. Така че българската страна е постигнала своята национална цел и, както Ви е известно, това беше една от причините, един от мотивите с промените в Закона за енергетиката ние на практика да спрем насърченията, които българската страна дава във връзка с изграждането на такъв вид възобновяеми енергийни източници.
Иначе ако е налице инвеститорски интерес, всеки един инвеститор би могъл да вложи своите активи, своите ресурси в един такъв проект и съответно да продава произведената от него електрическа енергия, но на свободен пазар и не на преференциални цени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: По-скоро уточняващ въпрос е. Питам Ви, защото това в момента е пикът, както се казва, модата на световния пазар на тази електроенергия и тук Ви питам не за преференция, а просто какво Ви беше виждането. Чух го.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Атанасов. Господин Цочев има въпрос.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Предимството на по-малко представените парламентарни партии, от която съм и аз, има, че може да се избират много въпроси от безкрайните въпроси, свързани с енергетиката. Бях подготвил въпрос, свързан с либерализацията, но тъй като той беше вече поставен от г-н Ерменков, се позовавам на нещо друго, свързано пак с ядрената енергетика. В края на месец март Ви зададох въпрос с писмен отговор, който получих на 23 април. Аз го зададох преди “Уестингхаус” да вземат решение на този етап да се откажат.
Вашият отговор ме задоволи само в една част. Там Вие развивате тезата за пети и шести блок правилно, за седми блок това, което и Вие казахте днес – предишният кабинет е подписал споразумение под условие, че новият кабинет трябва да го приеме – и Вие пишете:
Работна група преразгледа акционерното споразумение (няма да цитирам работната група – „Козлодуй“ и „Нови мощности“, “Уестингхаус” и т.н.“), като от българска страна е поставено искане “Уестингхаус” да участва в проекта като стратегически инвеститор. Това и днес го потвърдихте. Това означава той да увеличи дела си в проектната компания поне до 49% с реални парични средства, както и да остане в проекта максимално дълъг период от време, периода на действие и т.н.
Спирам с Вашия писмен отговор. Провокиран съм от тези 49%. Сигурен съм, че от тук присъстващите никой, освен мен и Вас може би, не сме чели това споразумение, подписано с "Уестингхаус". Тогава прочитайки го, аз посъветвах вицепремиера, отговарящ за енергетиката, да не го подписва и, за щастие, тя ме послуша. Коментар по-нататък политически не правя за параметрите на това споразумение. Предлагаше ни се 30% наше участие, участие на американците – 70%. Не беше ясна финансовата схема. Първоначалната оферта е 5,3 милиарда евра и т.н. Знае се, а това го потвърди и президентът на "Уестингхаус" при неговото посещение в България, че не се строи един реактор обикновено, а двойка реактори и т.н. Спирам дотук.
Не е най-удачният и не го цитирайте IP 1000, тъй като имате прекрасни специалисти в Министерството на енергетиката. Накарайте ги да направят един анализ. IP 1000 имат опит за летене в Китай с една ядрена програма. Стартират 2011 г. в 2012 г. започва първото забавяне. В момента им тече дело за 1 милиард. Тоест те се опитват и в Америка два реактора да построят. Тоест, до този момент те нямат ефективно пуснат в експлоатация реактор. Имат страхотен проблем, свързан с хидравличната помпа за охлаждане. Това е помпа, която се вгражда и 60 години не се демонтира. Тоест, те нямат още реализация на реактор, а ние говорим и вече търсим инвеститор дори и в Катар.
Въпросът ми е много прост. Ако някой се съгласи и се върне "Уестингхаус" на масата и нашето условие бъде прието – поне 49% те да участват с парични средства, откъде ние взимаме тези 51%, които за един реактор много простичко се смятат. Това са някъде от порядъка на 3 млрд. евра, тоест 6 млрд. лв.; за два – това са 12милиарда. Аз разбирам стратегически инвеститор, който покрива цялата финансова схема и участва до експлоатацията, годините на експлоатация - не, в деня на пускане в експлоатация да се дръпне и да ни остави сам да оперираме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Цочев. Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цочев, от това, което вече имах възможност да споделя и това, което Вие сега казвате, не виждам разлика в нашите позиции. Както и в отговора става ясно, и пак ще повторя, че настоящото българско правителство за да може да потвърди това акционерно споразумение, трябваше да направи преглед на това, какво всъщност е договорило предишното правителство. Само да припомня, че изборът на технология е направен от предишното правителство. Там е избрана технологията IP 1000. Съответно колегите са посочили своите изисквания да има стратегически инвеститор. Като такъв още в решения от ноември 2013 година е била компанията „Тушиба“. Впоследствие „Тушиба“ излиза от този проект и на нейно място, отново с решение на Министерски съвет като стратегически инвеститор в проекта се появява "Уестингхаус". И ние анализирайки точно това понятие „стратегически инвеститор, искахме да си изясним с нашите партньори от "Уестингхаус" какво разбират те под стратегически инвеститор и какво разбираме ние. Защото това, което се съдържаше в акционерното споразумение, буквално гласи следното: че участието в бъдеща проектна компания ще бъде 30%, като реално "Уестингхаус" няма да участва с реални парични средства, а ще участва с апортни вноски или с разработване на документация, дейности, които ще бъдат оценени на около 300 милиона.
За нас това, разбира се, беше неясен модел. Нямаше разработен и финансов модел. Както и Вие, така и аз не сме виждали този финансов модел. Това беше и причината да кажем, че българската страна не можем да си позволим да ангажираме публичните си финанси с такава държавна гаранция и с такива средства. Затова казахме на "Уестингхаус", че чие ще търсим стратегически. Те също, ако се съгласят да се явят като стратегически инвеститор в този проект, са добре дошли. Така че, това е. Ако ние успеем да намерим такъв стратегически инвеститор и да не е налице необходимост българската държава да се ангажира с държавни гаранции, с предоставяне на един много сериозен финансов ресурс, защо не? След като има подготвен такъв доклад от колегата, предишния министър на икономиката и енергетиката обоснован, има решение на правителството. Но ние не сме съгласни с това и нямаме ресурс, който да ни даде възможност да реализираме такъв проект. Това е.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо министър. Кратък коментар, господин председателстващ?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз нямам никакво намерение да влизам в спор с Вас. Моят въпрос пак не получи отговор. 51% даже казах за какви пари става дума, откъде ги взима България. Защото Вие казахте „ако дойде стратегически инвеститор“. Тук сте ми написали, че сте поставили условие да бъдат поне до 49%. Предполагам, че те се връщат утре и казват: Ние сме съгласни на Вашето предложение за 49%. Какво правим с тези 51%? Вие на този въпрос не ми отговорихте. Това е първо.
Второ. Аз политически не се връщам и не защитавам никаква политическа теза; винаги съм защитавал технократска теза и в момента и колегите знаят, че не защитавам политически идеи. Казвам Ви, защото натискът ми за приемане на стратегията не е случаен. Там всичко пише. Не казвам точно тази стратегия, но поне се знае на база на баланс излизащи мощности, необходимост от нови генериращи мощности, в кои сектори, местни, първични източници и т.н. Аз не съм убеден, че АЕЦ „Козлодуй на нас ни трябва. Аз не съм убеден, че ни трябва седми блок. Защо? Всяко мегаломанско правителство идва, обявява един проект и започва да го развива. Дали е АЕЦ „Белене“, дали е „Южен поток“ след „Набуко“ и т.н. – стигаме до АЕЦ „Козлодуй“. Някой решава, хвърля във въздуха един крупен мегаломански проект и после не знае как да го реши. Затова аз лично Ви предлагам: дали има необходимост от ядрена мощност ще стане ясно, когато приемете стратегията. Специалистите ще кажат дали трябва, а не да се говори по конкретен проект.
АЕЦ „Козлодуй“ и „АЕЦ „Белене“ са инструменти на една бъдеща ядрена индустрия и аз в момента Ви уверявам, че съм подготвил и ще влезе в Съвета за развитие, където и Вие участвате, предложение лично от мен подготвено от името на парламентарната група на „АБВ“ за визия за развитие на ядрената стратегия. Там никъде не се казва нито „Козлодуй“ы нито „белене“. Там се стъпва на опита 49 години, които има България, произведени 500 млрд. мегаватчаса, произведена електроенергия за 40 млрд. лв., възвърнати 8 до 10 пъти инвестициите и се говори на база на опита за 10 политически действия, с които държавата трябва да изрази своята готовност да развива ядрената енергия и при какви условия, със законова рамка, определено каква да бъде ролята на държавата, на частния интерес, каква да бъде на неправителствените организации. Развивам идеята за „строиш, притежаваш и експлоатираш“ или „строиш, експлоатираш, прехвърляш“ и т.н. И Ви го казвам просто: недейте повече да говорите за IP 1000, да говорите за седми блок. Говорете за развитие на ядрената енергия на база на опита, който имаме. А дали е седми блок, дали е „Белене“ или – сега на 3-ти ще бъдем с Вас в БУЛАТОМ, надявам се – проведете едни разговори с „Мицубиши Хер Индъстри“ и „Серера“, които са тук. Простият въпрос, който им се задава (извинявам се, че го превърнах по този начин) - аз се срещам с тях, но аз съм представител на парламента - защо, аджеба, Вие отивате в Република Турция и строите четири блока? Какви по-добри гаранции Ви дава на Вас Турция, отколкото бихте дошли да инвестирате в България? Четири блока строят в Турция, като България е член на Европейския съюз. „Серера“ е най-големият гигант във Франция. „Мицубиши“ е крупен строител. Те строят четири блока там и не търсим начин да ги привлечем да дойдат в България! Затова казвам: На лицензираните площадки на „Козлодуй“ и „Белене“ строителство на блокове. Да спрем да говорим точно какви да бъдат точно „Белене“ – старата конструкция ли ще бъдат, или АЕЦ „Козлодуй“ IP 1000.
Благодаря. Извинявам се.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Цочев. Госпожо министър, имате ли някакъв коментар? Ще мога да си позвля само два коментара. Господин Цочев, по принцип проектното финансиране не изисква 51% от цялата сума да се направи, така че се търси привлечен капитал. Не е необходимо това.
Второ, мога да Ви кажа, че в Турция дори в Куйо, дори – говорите за Рева и за „Мицубиши“ – там е фиксирана цената. Има страйк прайз цена, която не може да бъде намалена. Така че там имат гарантирани приходи и гарантиран паричен поток. Но това е друг въпрос.
Мисля, че с това приключи точка първа.
Благодаря, госпожо министър. Всичко хубаво Ви желая! Успех!


ПО ТОЧКА ВПОРА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 г.

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Станков, заповядайте да ни представите закона.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, ще започна първоначално с кратка хронология относно транспонирането на директивата, което започва още през 2008 година Август месец 2008 г. е транспонирана директивата чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, като през 2009 г. в началото е приета и наредбата. С това към тогавашния момент трябва да са приключили и задълженията на нашата страна. За съжаление, през 2013 г. получаваме първите бележки о т. Европейската комисия, свързани с транспонирането на директивата а именно, те са в три насоки: грешен превод на част от понятията, насочване към сходни закони, съответно и грешен подход при правно-техническото транспониране.
В тази връзка през 2013 г. седми месец е започнато с общественото обсъждане и внасяне в съответните комисии. Към десети месец 2013 г. е внесен в Министерски съвет, съответно минава на първо четене в 42-ото народно събрание. Поради краткия живот на събранието не успява да мине на второ четене. Поради българското законодателство се сформира на 43-ото народно събрание. Стартираме всички съгласувателни процедури от начало. В момента сме стигнали на етап, че към 13 май е минало през Министерски съвет. В момента е в комисии за внасяне на първо четене и очакваме вашата подкрепа, за да може да мине по-бързо на първо четене. Знаете, че сме в процес на наказателна процедура на втори етап, което означава, че до 26.06. ние трябва да напишем на Европейската комисия какви стъпки сме предприели. Спрямо целта, която сме си поставили с подкрепата на комисиите се надяваме дотогава да може да мине и на второ четене в Народното събрание. Важно е също да отбележа, че на другите две комисии, пред които вече сме докладвали, с пълно мнозинство беше подкрепен ЗИД-ът. Това е от наша страна.
Може би също да добавя, понеже в първата част на заседанието на комисията беше споменато дали това няма да спомогне заобикаляне на процедурите за фракинг и мораториума, който е въведен в България. Не, няма нищо общо с фракинг. Всеки, който познава добре технологията фракинг знае, че транспонирането на тази директива няма нищо общо с този вид технология.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков. Колеги, въпроси имате ли? Не виждам. Тогава минаваме към гласуване на закона. Който е за закона, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се 2.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Законът е приет. Желая успех, господин Станков, и на цялото министерство!
Благодаря, колеги.
/Заседанието беше закрито в 16.10 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Д.Добрев/