1.Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01037, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 година – за второ четене.
2.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 13

На 25 юни 2015 г. от 14.15 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01037, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 година – за второ четене.
2. Разни.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Присъстващи на този етап са: от Министерството на енергетиката – господин Жечо Станков – зам-министър - добре дошъл, господин зам-министър, - госпожа Цвета Милева – старши експерт в дирекция „Правни ресурси и концесии“, госпожа Ивелина Михайлова – старши инспектор в дирекция „Природни ресурси и концесии“.
Още в началото искам да ви информирам, че съм поканил работодателските организации и синдикатите, министър Теменужка Петкова и министър Дончев в 15 часа в точка „Разни“ да обсъдим предложенията, които работодателите и синдикатите направиха за законодателни промени на срещата при премиера вчера. Поканил съм и госпожа Цачева като председател на Народното събрание, за да може тя съответно да информира останалите парламентарно представени партии.
Подлагам на гласуване, първо, дневния ред. който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.

ПО ТОЧКА ПЪРВА – Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01037, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 година – за второ четене

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На второ четене, колеги, за да спестим време, нямам много предложения, но за да спестим време, ви предлагам да не изчитам целите текстове така, както правя всеки път. Ще давам време там, където имаме редакции на комисията, да се запознаете с текстовете. Предложения има само от … народни представители за второ четене. При всяко предложение ще ви запознавам с него.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 г., приет на първо гласуване на 11 юни 2015 г.
Законът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е съгласен с наименованието на закона и са § 1 и § 2, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
§ 2. Има редакция на комисията. Всички имате доклади пред себе си. Няма предложения по този параграф. Редакцията е правно-техническа.
Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване § 3. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приема се.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
§ 6. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
§ 8. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
§ 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 0.
По параграфи от 3 до 9 включително – изказвания има ли? Не виждам. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграфът е приет.
§ 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10. Виждате текста пред вас. Измененията са правно-технически. Няма предложения по § 10. Ако искате, да ги чета?
Към вносителите обръщам внимание ако имате какво да споделите с нас по някои от параграфите, моля да дадете знак.
§ 10. Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 11. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11. Текста е пред вас. Отново няма предложение по § 11. Правна дирекция в Народното събрание е направила правно-технически изменения. Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 11 е приет.
§ 12. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване § 12. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 12 е приет.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Създава се нов параграф със следното съдържание:
В чл. 44, ал. 3 след думите „което съдържа изискванията по чл. 43, ал. 3“, се добавя „и минималните изисквания за технически капацитет и финансови възможност на кандидатите“.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 13.
§ 13. Чл. 44, ал. 3. След думите „по член 43, ал. 3 се добавя „и минималните изисквания за технически и финансови възможности на кандидатите“. Колеги, това предложение е с оглед в рестартирането на процедури за търсене и проучване на подземни богатства да се даде възможност да има минимални критерии за техническите и финансови възможности на кандидатите. Това е нещо, което липсваше до момента в закона, изрично не бе уредено и въпреки това не възпрепятстваше министерството да заложи такива критерии. Ние като вносители сме го предложили, за да попълним тази празнота и да е задължително за Министерството на енергетиката да залага такива изиск8вания. Ще ви дам един пример защо това се налага. Спомняте си процедурата за блок „Силистар“, която бе стартирана 2009 г., ако не се лъжа. В нея нямаше разисквания, защото не се изисква по закон и се оказа, че фирмата, която е спечелила да проучва един от най-перспективните блокове, да не кажа най-перспективния блок в Черно море, бе една фирма с 5000 лева капитал, без да развива каквато и да било дейност, известна фирма през медиите. Тази същата фирма, въпреки че са кандидатствали фирми с далеч по-голям опит, бе спечелила с оферта от 200 000 евро бонус, което в сравнение с 40 млн. евро бонус в случая с блок „Хан Аспарух“ и Консорциума Тотал“ - е ниска оферта, но въпреки това правилата тогава и законът позволяваше дори една такава фирма да спечели с една оферта, която според регистрирания капитал и липсата на каквато и да е дейност тя не може да я обезпечи. Да не говорим, че липсата на опит показваше, че тя не може да се справи с проучването. Този конкурс бе оспорван в началото от общините, които граничат с блок „Силистар“. В последствие и от Министерството на икономиката, когато аз станах министър, имаше доклад на АДФИ, който доказваше, че има и редица нарушения в тази процедура, но в крайна сметка съдът се произнесе, че отменя процедурата и този блок в момента също е предмет на тръжна процедура – блок „Силистар“, същия блок, както и блок „Терес“. Това наше предложение попълва една празнота в законодателството.
Господин Ерменков
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, само за едно допълнително разяснение какъв е обхватът на тези концесии, които ще се дават – става въпрос за всички концесии ли става въпрос, или само за тези които са от стратегическо значение, ако мога така да се изразя? Ако става въпрос за кариера, за добив на инертни материали и т.н., нали разбирате… За това питам.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Първо, искам да кажа, че подкрепяме предложението на народните представители. Ние го подразбираме по следния начин: става въпрос за точно за намиращите се в континенталния шелф и икономическата зона територии, за да се избегнат точно такива ситуации, както спомена и господин Добрев, с провалени търгове на блок „Силстар“ през го дините.
В допълнение – отговор може би към господин Ерменков – става въпрос за неформалният и газ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това удовлетворява ли Ви, господин Ерменков? Благодаря Ви. Аз имах намерение да кажа същото. Благодаря на зам-министъра, че се включи. Който е съгласен с но вия § 13, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е прието.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 14.
„§ 14. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения.
1. Създава се нова алинея 4.
(4) При предоставяне на концесии за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3, в континенталния шелф в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море с решението по алинея 3 се определят и минималните изисквания за технически и финансови възможности на кандидатите.
2. Досегашната ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.“
Това, предполагам, отговаря и на въпроса на господин Ерменков и е свързано с мотивите, които изложих до момента. Изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.(
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 14 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 15.
§ 15. В чл. 46, ал. 2 се създава нова точка 8.
„8. Доказателства за удостоверяване наличието на изискваните технически и финансови възможности при предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 в континенталния шелф – изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.“
Мотивите са същите, в същата връзка е предложението.
Правя обаче редакционно предложение да отпадне „удостоверяване“ и да остане „Доказателства за наличието на изискваните технически и финансови възможности. Излишно е да има удостоверяване. „Доказателство за наличие“ – членуването отпада – „на изискваните технически и финансови възможности“.
Подлагам първо на гласуване редакционното предложение, което току що направим. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Редакционното предложение е прието.
Сега подлагам на гласуване § 15 с редакционната поправка. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 15 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 16.
§ 16. В чл. 53, ал. 5 се създава изречение второ: „В случай, че в срока по изречение първо не бъде сключен договор, разрешението губи своето действие, освен ако несключването на договора се дължи на обективни причини.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги, аз прочетох и текста на колегите народни представители, но ми се струва, че той е значително по-конкретен, защото ако вкараме в текста на закона понятието „обективни причини“, после трябва да му даваме и обяснение какво се разбира под обективни причини. Доста разширено, доста неконкретно е и според мен поне вносителите, които са направили това предложение, са значително по-конкретни, когато е по вина на министъра на енергетиката. Ако искате с нещо друго да го разширите, но когато пишем „обективни причини“, тогава в допълнителните разпоредби ще трябва да запишем и какво се разбира под „обективна причина“. Иначе ще стане доста спорно при даден процес, обжалване или не дай си Боже нещо да се случи за прекратяване на договора, да доказваме това обективно ли е, не е ли обективно и какви са последствията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин зам-министър, правя едно процедурно предложение, преди да преминем към разисквания и гласувания на този параграф 16, да гласуваме все пак това изслушване, което казах, ще се проведе в 15 часа, който е с оглед срещата пред премиера, за да видим какво се е разисквало там с работодателите и синдикатите. Като точка „Разни“ ако считаме, че сме го гласували, да считам, че е гласувано и прието вече? В такъв случай ще помоля – аз вече го направих, секретаря на комисията да уведоми всички о станали членове на комисията, които са считали, че дневният ред е така, както първоначално беше обявен, да ги уведоми за тази нова точка в дневния ред.
Господин Станков.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Първо, за „обективна причина“ искаме да кажем нашето тълкуване, че възприемаме нещо, което възпрепятства страната. Другото е ако се вмени директно вина на който и да е министър, знаете, че вина се доказва по съдебен ред, така че смятаме, че е коректно написан текстът от народните представители и го подкрепяме в този му вид.
Благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, извинявайте, но аз пак казвам да бъде написано „по вина на министъра“, но трябва да бъдат описани изчерпателно тогава в Допълнителните разпоредби какво разбираме под обективни причини. Иначе ще влезем, не дай си Боже, казвам, да се стигне до прекратяване на договор и ако това бъде оспорвано по съдебен път, има да си доказваме дали е било обективно или не е било обективно. Поне да не е изчерпателно, но поне да бъде малко по-конкретизирано какво разбираме под тези обективни причини. Защитавам интересите на тези, които ще прекратят тези договори, в това число и администрацията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам Ви, господин Ерменков, аз също съм на Вашето мнение. Виждате, че моето предложение и предложението на колегите ми е доста по-конкретно, защото е посочено по вина на кой. Доколкото разбрах от Правна дирекция, проблемът е това, че вината се доказва в съда и не може да я запишем в закона по вина на този или онзи.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Терминът обективни причини се използва и в други закони – в Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки без да се дава определение за това.
ЖЕЧО СТАНКОВ: За юристите терминът обективна причина е абсолютно ясен. Там няма двусмислие.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин зам-министър, можем ли да чуем Вашия юрист, който да ни обясни професионално какво се разбира под обективна причина. Народните представители явно не сме достатъчно добре запознати. Заповядайте.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Според общата теория на правото, причини, когато говоря за субективни и обективни причини в правото, за юристите субективни са, когато се дължат на поведението на даден правен субект, но - конкретно поведение на даден правен субект тогава причините са субективни. Всички о станали причини, които не могат да се свържат с поведението на правен субект, са обективни причини. Тъй като тук разпоредбата казва „по вина на министъра“, да приемем, че става въпрос за някакво поведение на министъра, тоест някаква субективна причина. Така изключваме всички останали причини, които обаче са съвсем обективни, тоест може несключването на договора да се дължи на непристигане на някаква кореспонденция и на всякакви други варианти и не би трябвало толкова много да ограничава правата на заявителите, първо. Второ, обективни и субективни – разликата се прави по отношение на субекта, тоест едни причини може да са обективни за концесионера, въпреки че се дължат на поведение на министъра, тъй като те за него не се дължат на негово поведение. Тоест, разликата се прави спрямо субекта. Субективни причини – които се дължат, за мен са субективни; на всички останали фактори извън мен са обективни. Мисля, че е ясно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не съм доволен, задавам следващия въпрос. Субективна или обективна ще бъде причината, ако министърът не отиде на подписване на договора?
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: За министъра ще е субективна; за лицето, което не е успяло да подпише договора с министъра, ще е обективна, тоест независеща от неговото собствено поведение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: След като за министъра е субективна, това означава, че трябва да отиде на следващия път, или това не е основание да не се подпише договорът. Така ли?
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Не, за заявителя е обективна, защото не се дължи на него по собствено поведение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз казах за министъра. Той не е заявител.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Да, но тук говорим за причини. Чета текста: „В случай, че срокът по изречение първо не бъде сключен договорът, разрешението губи своето правно действие“. Тоест правният интерес в случая е на този, който трябва да сключи договора, евентуалния бъдещ концесионер. Той ще загуби права. Така че когато не се дължи на негово – на този бъдещ концесионер – поведение, всички причини са обективни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да зададем простичък въпрос, за да стане съвсем ясно. Ако министърът не отиде на подписването, това не означава, че ще се прекрати преписката. Разбрахте ли, господин Ерменков?
ЦВЕТА МИЛЕВА: Точно така. Още повече, че отсъствайки, има ресорен заместник-министър.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Той ще отиде по принцип. Аз се чувствам ограмотен от този отговор, предполагам, че и с колегите е така. Мисля, че стана ясно. Подлагам на гласуване § 16 в редакцията на комисията. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 10 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е прието.
(Колеги, едно уточнение. Кворумът днес е 12 души, защото всички се чудят, предполагам, дали е приет или не е приет този текст. При 12 души кворум трябва да имаме 7 „за“, ние имаме 10 „за“, така че текстът е приет – уточнявам. )
§ 13. Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17.
„§ 17. В чл. 54 се правят следните изменения:
Първо, в ал. 1 т. 6 се отменя.
Второ, в ал. 4 думите „от подаването на заявлението по ал. 1“ се заменят с думите „от откриване на производство“.
Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 17 е приет.
Предложението от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 18.
„§ 18. Създава се нов член 54а.
Чл. 54а . Министърът на енергетиката може със заповед да прекрати производство по предоставяне на концесия по писмено искане на титуляра на удостоверение за търговско откритие. В тези случаи на титуляра на удостоверение за търговско откритие не се дължи обезщетение за направените от него разходи.“
Това вече е ново предложение, както беше и предходното, но никой не зададе въпрос в каква посока е. Идеята е, че няма процедура в Закона за подземните богатства, с която да се прекратяват преписки, когато има отказ от страна на концесионера да продължи с процедурата. Знаете, минава време, процедурите са дълги, съгласуването е с редица министерства – Министерството на културата, Министерство на околната среда и водите, дори Държавна агенция „Национална сигурност”, за да се провери фирмата, която кандидатства за получаване на правата за търсене и проучване или съответно за концесия. В този период има случаи, в които концесионерът или този, който кандидатства за правата, се отказва от своите инвестиционни намерения. Няма текст в закона, който да регламентира, че преписката се прекратява и всички тези преписки в момента се водят в Министерството на енергетиката като открити процедури по предоставяне на концесии за търсене или проучване. С тази промяна всъщност, защото тя е в основния текст на закона, ние казваме, че оттук нататък – не за заварените случаи а след малко ще попитаме Министерството на енергетиката какво правим с, предполагам, стотиците случаи на заварени случаи, в които е отпаднало намерението на инвеститора да развива това свое инвестиционно намерение, но в случая се касае само за новите преписки оттук нататък. Ако имаме такива случаи, за нови преписки оттук нататък и заявителят заяви, че не желае повече да кандидатства за правата, да има възможност тази преписка да бъде закрита.
Има ли въпроси, коментари, становища от народните представители? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Който е за § 18, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 18 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § в19.
§ 19. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения.
Първо, досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„Ал. 1. В срок до 6 месеца от влизането в сила на решението по чл. 54, ал. 6, се провеждат преговори и се сключват договори за концесия.
2. Създава се ал. 2. В случай, че в срока по ал. 1 не бъде сключен договор, решението за предоставяне на концесия губи своето действие, освен ако несключването на договора са дължи на обективни причини.“
Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Обективните причини се изясниха. § 19 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков, Димитър Желев. Работната група подкрепя по принцип предложенията и предлага да се създаде нов § 20.
§ 20. В чл. 56, ал. 1, се създава точка 6.
6. Кандидатът не притежава технически и финансови възможности за извършване на дейността при предявено искане за пава за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 в континенталния шелф в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.“
Този текст е по аналогия. Ако има случаи, в които не отговаря на минималните изисквания, да има възможност да бъде отстранен.
Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване § 20. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Текстът е приет.
§ 14. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Текстът е приет - § 14, който става 21, е приет.
Предложение на народните представители Делян Добрев и група народни представители. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 22.
Създава се чл. 77а.
„Чл. 77а. Изискванията за предотвратяване на аварии при търсене, проучване и добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 – в континенталния шелф в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море се определя с наредба на Министерския съвет.“
Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чл. 77а е приет.
§ 15. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 23. Гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Новият § 23 е приет.
§ 16. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 24.
§ 16. В чл. 94 се правят следните изменения.
Първо, в ал. 1 думата „депониране“ се заменя с действия по управление, включително не само по депониране - преработване, използване и обезвреждане.“ „Думите „чл. 22г, ал. 2“ се заменят с „чл. 22д, ал. 3“ и думите „чл. 22д“ се заменят с „чл. 22г, ал. 5“.
Второ. В ал. 2 думите „чл. 33е и/или утвърден план за управление по чл. 22д“ се заменят с „чл. 22д, ал. 3 и/или одобрен план за управление по чл. 22г, ал. 5“.
Изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: § 16, който става § 24, е приет.
§ 17. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 25.
§ 18. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26.
Изказвания? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак да помислим дали не можем да вкараме тук определението „обективни причини“, защото тук му е мястото. Да конкретизираме все пак онези обективни причини. Продължавам да твърдя, че това е висящо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, ако в правото обективна причина се изучава в някакъв начален курс по право, може би там има определение за това кое е обективна причина и кое не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Добрев, под формата на шега ще Ви отговоря: в правото има много неща, които дават хляб на адвокатите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приемам го под формата на шега и преминаваме към гласуване на § 17 и 18, които стават § 25 и 26. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С 12 гласа § 17 и § 18, които стават съответно § 25 и 26, са приети.
Преходни и заключителни разпоредби. Работната група подкрепя наименованието на подразделението.
§ 19. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 27. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и § 19, който става § 27. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С 12 гласа „за“ параграфът е приет.
§ 20. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 28.
§ 28. (1) Издадените до влизането в сила на този закон разрешителни и одобрените планове за управление на минни отпадъци се прилагат доколкото не противоречат на този закон.
(2) Министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице привежда издадените разрешителни за управление на минни отпадъци в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 22к.
(3) Операторите на минни отпадъци привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон одобрените планове за управление на минните отпадъци в 6-месечен срок от влизането в сила на наредба .та по чл. 22к.“
Изказвания? Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Пак един въпрос. Понеже все пак става въпрос за юридически казус, аз затова питам, за да ми бъде ясно, за да знам как да гласувам. Пишем, че издадените до влизане в сила на този закон разрешителни, одобрени планове за управление, се прилагат, доколкото не противоречат на този закон – добре. Ако влезем в хипотезата, че противоречат, остават 6 – значи те вече не действат, така ли да разбирам? Имаме едни 6 месеца, в които не се знае какво се случва, докато влязат наредбите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласно ал. 3, трябва да се приведат в съответствие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, но трябва да се приведат в съответствие в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата, която влиза в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искате да кажете, че има 6 месеца безвремие. По тази логика ако не приемем текста, безвремието ще продължи неопределено време.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би все пак трябва да се уточни, че издадените до влизането в сила на този законът разрешителни се прилагат, доколкото не противоречат на този закон и тук да се сложи изключението за тези първи 6 месеца, защото наистина се получават едни 6 месеца, в които не се знае те противоречат – и какво правят хората с тези планове – изпълняват ли ги, чакат ли.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В ал. 2 е пояснено това, според мен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, в ал. 2 е пояснено, че имаме една наредба…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството на енергетиката да поясните.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Обръщате внимание на нещо важно, което ние сме пропуснали. Когато е разумно нека да бъде наистина коригирано. Може би редакцията трябва да се преработи. Ето, господин народният представител може да я подкрепи. Така че да стане: „Издадените до влизане в сила на този закон и наредбата по чл. 22к разрешителни и одобрени в плана за управление на минните отпадъци… доколкото не противоречат на закона и наредбата.“ Така ще изтеглим всъщност 6 месеца напред във времето действието на тези разрешителни планове и мисля, че ще решим тази празнота, която сме допуснали..
Благодаря за обърнатото внимание.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Напълно съм съгласен с това. По този начин вие въвеждате и двете изисквания – и закона, и наредбата и тогава вече няма безвремие, тоест, един правен вакуум, който правим, в който не се знае какво се случва. Така че ако вие приемете тази редакционна по правка на министерството, аз с удоволствие ще гласувам за този член.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, благодаря Ви за конструктивното предложение, надявам се, не само за този член, но и за всички о станали членове да гласувате за и да подкрепите законопроекта. Подлагам на гласуване първо редакционното предложение на господин Ерменков, което е в ал. 1: „Издадените до влизането в сила на този закон и наредбата по чл. 22к разрешителни и одобрените планове…“ и т.н. – текстът остава същият. Който е за редакционната поправка, моля да гласува.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, сложихте не там, където трябва – трябва да бъде така: „Издадените до влизането в сила на този закон разрешителни и одобрените планове за управлението на минни отпадъци се прилагат доколкото не противоречат на този закон и на наредбата по чл. 22к.“ Това трябва да бъде.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тогава тази наредба 6 месеца няма да я има.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Шест месеца ще си действат по старите планове, които имат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, не съм сигурен, че това коригира по някакъв начин проблема, ако такъв изобщо съществува, защото шест месеца няма да има наредба. Как да противоречиш на нещо, което го няма? Министерството на енергетиката, заповядайте.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Точно затова когато се формулира по този начин „Издадените до влизането на този закон и наредбата по чл. 22к“- тоест изтегляме, че първо наредбата т. да е влязла, към тази дата ще се прави преценката за противоречие, така че в началото на хипотезата, както господин Добрев го изчете, а не както Вие, господин Ерменков, го предлагате, смятам, че ще постигнем търсения ефект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, Вие направихте предложение, аз го подобри и чуваме от Министерството на енергетиката, че решава въпроса, така че предлагам да го гласуваме така, както го предложих. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С 13 гласа „за“ – добре дошъл на господин Славчо Атанасов – приемаме § 20, който става § 28 - редакционната поправка.
Сега подлагам на гласуване целия § 20, който става § 28 с редакционната поправка. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С 13 гласа за § 28 е приет.
§ 21. Работната група подкрепа текста на вносителя за § 21, която става § 29.
§ 22. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 30.
Господин Станков, виждам, че имате желание да вземете думата, заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ Благодаря, господин председател. Преди да настъпи гласуването по § 22, който да стане § 30, сам поставихте въпроса за това, че законопроектът, който беше предложен от народни представители, визира една от възможностите, а именно, оттук нататък подадените преписки и съответно не е инициатива от страна на концесионерите и на компаниите, търсещи и проучващи. В тази връзка с експертите от министерството седнахме и обсъдихме другите варианти, а именно, вече съществуващите такива преписки, в които в течение на времето се оказва, че има несъществуващи юридически лица или хора, които не са сред нас, които попречват да се доведе процедурата докрай. В тази връзка ще дам думата на колегите експерти от министерството, за да могат да зачетат текстове, с които ще отпадне и възможността за създаване на такива прецеденти и преписки, които в момента са в министерството, а именно, текстовете са 2.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах, господин Станков, но ако може да раздадете този текст, който сте приготвили или двата текста на всеки един от народните представители, защото процедурата по време на комисия е само по изключение и е хубаво да имаме текстовете пред нас, за да може да се запознаем с тях.
ЖЕЧО СТАНКОВ: За съжаление, към момента ги нямаме в напечатан вариант.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще помоля секретаря на комисията да снима 13 пъти въпросните предложения. Докато те се снимат, моля ви да ги изчетете и да проведем дебата.
Добре дошли на госпожа Цачева, вицепремиера Дончев, министър Петкова, работодатели, синдикати. Колеги, предлагам следната процедура Тъй като е необходимо технологично време за да се снимат текстовете и ни остава да гласуваме два параграфа, да отложим приключването на законопроекта за след изслушването по извънредната точка, която гласувахме за днешното пленарно заседание. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С 13 гласа за отлагаме последните два параграфа и гласуването на извънредните текстове. Моля нашите гости да заемат места около масата.


ПО ТОЧКА ВТОРА
„Разни“

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги по извънредната точка гостите вече заеха местата си в залата. Тук са господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката; от КНСБ – господин Пламен Димитров, господин Валентин Вълчев, господин Георги Петров; от КТ „Подкрепа“ – господин Димитър Манолов, господин Владимир Топалов, господин Димитър Чалъков; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: господин Кирил Домусчиев,, Константин Стаменов, Константин Делисивков; от Асоциация на индустриалния капитал в България: господин Васил Велев и Ивелин Желязков; от Българска стопанска камара: Кирил Желязков; от Българска търговско-промишлена палата: г-н Цветан Симеонов и г-н Васил Тодоров. Добре дошли на всички гости!
Причината за тази извънредна точка в днешния дневен ред е срещата вчера при премиера между работодатели, синдикати и кабинета, на която среща възникнаха идеи за законодателни предложения за промени в Закона за енергетиката, за които съм поканил работодатели, синдикати и правителство да обсъдим на днешното заседание в Комисията по енергетика. Няма внесени все още предложения. Преди да се внесат обаче тези предложения, ми се иска да има консенсус между работодатели, синдикати и правителство. Предложенията са най-общо в три посоки: Аз ще ги представя и след това моля всяка от заинтересованите страни, в случая работодатели, синдикати и правителство, да кажат своето становище пред народните представители и пред медиите. По тези три предложения, според мен, се постигна консенсус, но, отново повтарям, искам да е ясно и да се заяви пред обществото, че има консенсус за тези предложения.
Първото предложенията касае сектора на възобновяемите енергийни източници. Знаете, че там с помени в закона през миналата година в Закона за енергетиката преференциалната цена се ограничи до произведената електроенергия, която е база за изчисляване на тази преференциална цена от регулатора. По-просто казано, в масовия случай това за фотоволтаиците означава 1 250 мегаватчаса за един мегават инсталирана мощност; в случаите с вятъра това означава 2 350.
В закона в момента се казва, че допълнителното количество електроенергия, ако има такова, се плаща от „Национална електрическа компания” по цената на микса, тоест по цена за обществен доставчик. Предложението е: която цена в момента е около 125 лева, с новото решение на регулатора ще бъде 119 лева. Това 125 или 119 лева е значително по-високо, отколкото пазарната цена на електроенергията. Предложението, което обсъждахме, е тези допълнителни количества електроенергия да бъдат плащани по пазарната цена на електроенергията, която вероятно ще бъде определена като средно претеглената пазарна цена на електроенергията за предходния месец, за да имаме обективен критерий, който да следваме.
Търговете, които се провеждат и централите в предходния месец, определят една средна цена и в месеца, в който са произведени допълнителните количества електроенергия от тези .централи, ще им бъдат заплатени по тази средна цена за предходния месец.
Второто предложение касае проектите, финансирани с безвъзмездна помощ. В масовия случай това са проекти, финансирани от Програмата за развитие на селските райони. Такива проекти има над 330, финансирани с безвъзмездна помощ. В много малък процент от тези проекти е изпълнен законът, който гласи, че с промени от 2011 година, на които аз и господин Валентин Николов тогава като народни представители внесохме и бяха приети в законодателството, който гласи, че преференциалната цена трябва да бъде изчислена само върху този процент и тази сума на инвестициите, които представляват собствени средства. тоест, да се изключи безвъзмездната помощ, за да не се получава двойно финансиране на тези проекти.
За съжаление обаче, в прегледа на проектите и преференциалните цени, които те получават, установихме, че това не е така. В над 90% от случаите се получава пълната преференциалната цена и от една страна се получава пълната преференциална цена, която изплаща 100% о п инвестицията в тези проекти, от друга страна, 70% от същата тази инвестиция е с безвъзмездни средства от Европейския съюз. това не е позволено както по българското законодателство, така и по правилата на Европейската комисия, защото се получава двойно финансиране за едно и също нещо. В тази връзка ще предложим промяна в Преходни и заключителни разпоредби, която да третира този казус и да не позволява двойно финансиране.
Третата промяна, която дискутирахме на срещата при премиера, е свързана със заплащането на задължения към обществото или някои от компонентите на задължения към обществото за електроенергията, която се изнася. С промените в закона по времето на кабинета Орешарски задължението към обществото се разпредели само върху крайните потребители в страната – бизнес и домакинства. Но от такива задължения бе освободен износът на електроенергия. Той към момента не заплаща задължения към обществото. Предложението при срещата между работодатели, синдикати и правителство бе да се въведе гъвкав механизъм, ако е възможно с който регулаторът да определя задължения към ощестово за електроенергията, която се изнася, включително да се даде гъвкавост. Отново повтарям: ако е възможно, защото има колебание дали това е възможно - юристът в момента уточнява този въпрос – тези задължения да бъдат определяни на различна сума в различните месеци, така че да не се затрудни износът на електроенергия.
Преди да дам думата на синдикатите, работодателите и представителите на правителството, искам да уточня нещо съществено, според мен. Тези три мерки ще имат много скромен ефект върху съкращаване на разходите в държавната енергетика.
Първата мярка, която касае часовете и цената по която се плаща електроенергията, произведена извън тези 1250 или 2300 часа, в зависимост от това, дали говорим за фотоволтаици или за вятър, ще доведе до ефект от няколко милиона.
Втората мярка, касаеща проектите, финансирани по Програмата за развитие на селските райони, в най-добрия случай при тези 300 проекта например, които не отговарят на условията, при положение, че те са малки проекти, тяхната инсталирана мощност – говоря с конкретни числа, понеже направих справка – тяхната инсталирана мощност общо е 27 мегавата. Дори и да допуснем 300 лева разлика в цената, отново става въпрос за 7 милиона.
Третата мярка, касаеща износа на електроенергия, ако се приеме, зависи от това, каква такса ще о предели регулаторът, но вероятно тази такса ще бъде в рамките на няколко лева и ефектът от нея също ще бъде минимален.
Това, което се опитвам да кажа и на работодатели, на синдикати и на представителите на правителството е, че с тези три законодателни промени няма да се реши проблемът, който се опитваме да решим в допълнителния един месец, който ние дадохме, днес с приемането на две четения на пормени в Закона за енергетиката. Основните източници на допълнителни средства и по-скоро на спестяване на разходите трябва да бъдат от реформата в държавната енергетика, където има потенциал за значителни спестявания, далеч надхвърлящи няколкото милиона, за които говорим в момента и проверките на АДФИ, а ко те констатират, че има неизрядни ВЕИ проекти и такива, в които инвестиционните разходи са далеч по-ниски, отколкото прогнозните на регулатора и бъде коригирана съществено тяхната преференциална цена. Правейки тази уговорка, давам думата на синдикатите първо. Господин Пламен Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, господин председател на комисията, дами и господа народни представители, уважаеми колеги от бизнеса и от синдикатите, всъщност това, с което завърши господин Добрев ми се струва, че тепърва предстои да се установи в срещата ни, която беше договорена при премиера с министър Петкова утре – дали и доколко разчетите по отношение на очакваните икономии или по някакъв начин оптимизация на разходи в държавната част на енергийната система ще бъдат в по-големи числа, освен тези, за които говорим тук. Аз казах и при премиера, че съм силно скептичен това да се случи и да намерим чак такива огромни резерви, но нека да мине срещата утре с ръководствата на всички компании при министър Петкова и с представителите на бизнеса и тогава може би в началото на следващата седмица ще има по-голяма яснота по това, което казвам и което казвате Вие, господин Добре, къде е по-вярно. Така че да оставим този въпрос днес, надявам се, няма да го коментираме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам: това бе само коментар от моя страна. Днешната ни задача е да видим по тези три предложения, които аз представих, дали подкрепяте и трите предложения, за да знаем ние, народните представители, дали това се възприема от вас.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Аз започнах само с тази уговорка, че да не остане съмнение, че има съгласие по това, което Вие коментирате, че трябва да бъдат орязани разходите на държавната енергийна система. Няма такова съгласие, бързам веднага да го кажа, поне от наша страна и трябва да го знаят народните представители. Ние смятаме, че държавните предприятия в енергетика са най-ефективната част от енергийната система, понеже произвеждат най-евтиния ток както за бита, така и за индустрията. Така или иначе, ако има друг, който да произвежда по-евтин ток, сигурно може да водим този разговор по-дълбоко, но да не изчерпваме предварително, нека да видим как ще завърши срещата и ако намерим някакви резерви, ще бъдем всички щастливи, естествено, допълнително, без това да влияе върху заетостта в системата и, естествено, върху доходите, които не мисля, че са в тези числа, за които б обявени в медиите. Затова има обективни данни.
По конкретния Ви въпрос и договорката вчера да присъстваме днес на заседанието на комисията – ние подкрепяме съвсем уверено и съвсем твърдо двете мерки, за които говорите и необходимите изменения в Закона за ВЕИ и Закона за енергетиката по ограничаването на изкупуването на енергията от тези източници.
Втората мярка, която касае недопускането на ползване на преференции, когато са ползвани публични средства, в случая – европейски пари, доколкото разбирам, по Програмата за селските райони, очевидно е, че би трябвало да бъде подкрепено и ние сме изцяло за тази втора мярка.
За третата мярка изказваме близко съгласие, но също мислим – направихме консултации с юристите, че може да има правен проблем по отношение на налагането на тая такса и дали ще определим съгласието си зависи от мнението на юристите, които трябва да консултират парламента и всички вас, преди да се вземе това решение и да се даде това право на ДКЕВР да налага такива гъвкави такси върху износа.
Има съответните притеснения от някои предприятия как това ще повлияе върху състоянието на съответните предприятия. Товае вторият въпрос, по-скоро ни притеснява правната рамка. Иначе по принцип изразявам подкрепата си, както беше заявена и вчера на тристранната среща.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Нека да изчакаме все пак да чуем мненията на работодателските организации, тъй като те бяха инициатори на този дебат, така или иначе, да имаме възможността да направим допълнителни коментари върху това, което ще се каже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Запазвате си правото да вземете отношение по-късно. Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря, господин Добрев. Аз ще започна своето изказване с това, че подкрепяме инициативата да се направи обществено достояние отговорите на няколко въпроса. Тази инициатива не е наша, тя е ваша, мисля, точно на депутати от партия ГЕРБ, а именно, кой кой е в българските фотоволтаици. Другият въпрос, който е много важен, всички да знаят кой кой е в акционерите на американските централи. Третият много важен въпрос е кой кой е сред търговците на ел.енергия. Четвъртият въпрос е кой кой е в заводските централи, топлофикационните дружества. За да знаем когато се изказва Конфиндустрията именно че в Управителния съвет има собственици на големи фотоволтаици и също така кредитори на фотоволтаици. За да знаем, примерно, защо така се изказва Комитетът по енергетика към АНЧАН или за да знаем защо определена медия застъпва една или друга теза. Да, такива заинтересовани лица с конфликт на интереси има и сред нашите управителни съвети. Но те са единици и те не говорят от името на нашите организации. Колкото по-бързо стане ясно кой кой е в българската енергетика, толкова по-ясни ще ни бъдат изказванията на някои хора, които на пръв поглед изглеждат много логични и убедителни, но всъщност са манипулативни и е ясно защо са такива, ако е ясно кой кой е.
Сега – по същество. Ние предложихме мерки в резултат на които ще се реализира един положителен ефект от порядъка на между 750 милиона и 1 030 млн. лева и продължаваме да стоим зад тия числа. Представили сме ги в писмен вид – перо по перо. Някои от тях са много консервативни.
Накратко, по-ефективно управление на дружествата с държавна собственост. Многократно беше коментирано, че ако и един лев добавим като такса за износ или участие на износа в задължение към обществото, и с един лев, и износът ще секне; не, няма да секне. Защото печалбата на търговците, по наша информация, е различна през зимата и през лятото, но е от порядъка на 10 лева. Десет лева по 10, или по 10 милиона мегаватчаса са 100 милиона. Защо смятаме, че са 2 милиона? Тази печалба остава някъде. Тя не е в "НЕК". Тя може да подобри сериозно картината. Ние си даваме сметка, че този търговец, който изнася ел. енергия, той не го прави за удоволствие и на загуба. Той печели от това много сериозни пари.
В никакъв случай износът не трябва да намалява, защото губим икономията от мащаб при определяне на други параметри. Това за нас е много ясно като предприемачи и бизнесмени., но много добре знаем, че хората, които се занимават с това, не се определят на база на честен конкурс, на търг. Те са поканени да участват. Ето, искаме да ги видим кои са тези хора. може да се окаже, че някои от тях и сред нас. Нека да се знае. Други може да се окаже, че са и сред вас. Нека и това да се знае.
Другото перо – балансиращата енергия. Тя е разпродадена до края на годината. Защо? Пак така, на поканени специални хора. По това перо нашите разчети са, че ефектът е между 30 и 60 милиона.
Управление на материалните ресурси. Ефективно управление. Вижте колко благозвучно сме го кръстили. Всъщност става дума за намаляване на кражбите и разхищенията. Защото в американските централи се доставя много по-евтино една и съща стока, един и същи продукт, една и съща външна услуга. Защото са частни. И мислите, че доставят толкова изгодно, защото не са ефективни ли? После ще ви кажа няколко думи за печалбите им. По това перо нашите консервативни оценки са за ефект от порядъка между 110 и 160 милиона годишно. Ако някой смята, че това не може да се постигне, ние сме готови да формираме екипи, които да го направят в рамките на една година. това сме го постигнали в компаниите, които ние управляваме. Много от отдавна, преди 15 години. но в държавната енергетика времето е спряло преди 25 години.
Стигаме до чувствителната тема за синдикатите. Но нека синдикатите да имат предвид, че там имат няколко хиляди членове, а имат няколко стотин хиляди в останалата индустрия. Каква е картината с ефективността на човешките ресурси в държавната енергетика? Сравняваме само сравними величини, за да е лесно. В един и същи басейн „Марица 2“, която е държавна, един човек произвежда три пъти по-малко от „Марица 1“ и „Марица 3“. Три пъти по-малко, един човек! Но за сметка на това всички искат да работят в държавната ТЕЦ, защото заплатите са два пъти по-високи. Мислите, че това го правят американците, защото иначе не могат да си продадат енергията ли? Не, разбира се, те я продават по фиксирани цени в пъти по-високи от пазарните. В резултат на това печелят 60% спрямо продажбите. Американските централи – взел съм един отчет на една от тях за 2013 г., не съм намерил за 2014 година – приходи: 582 млн. Оперативна печалба преди данъци, лихви и амортизации – 335 милиона. 57,5% рентабилност. Няма такъв бизнес в света! Нали разбирате, че го плащаме всички ние този много успешен бизнес.
Ето, в тази компания наетите са три пъти по-малко – на инсталирана мощност, на произведена електроенергия, отколкото в държавната компания. Това е абсолютно разхищение и неефективност при управлението на човешките ресурси.
По това перо съвсем консервативните ни оценки са, че може да се постигне положителен ефект от порядъка на между 100 и 190 милиона годишно. Понеже започнахме с американските централи, нека да продължим и с фотоволтаиците. Това, което беше набелязано, беше споменато от господин Добрев, но нека да включим в проверката на АДФИ и това, дали при присъединяването не са нарушили законодателството и дали не са се присъединили преди да са се построили. Защото това е доказуемо.
Нека да видим, след като сме решили на теория проблема със заводските централи, и топлофикационните дружества, решили ли сме го на практика, защото ние твърдим, че не сме. Да засилим контрола.
Ние смятаме, че изпълнявайки тези мерки, не само може да не се увеличава цената как то за индустрията, така и за гражданите, а може да се намали за енергоинтензивните индустрии. Тук отново има спекулации – виждате ли колко е лоша българската индустрия и вместо да става енергоефективна, тя иска да й намалява цената. Българската индустрия е постигнала значителен успех в енергоефективността си. но вижте структурата. Нашите предприятия, които са структуроопределящи по отношение на формиране на брутен вътрешен продукт, са енергоинтензивни. Те са такива и в Германия, и в Америка, и в Япония. Просто там заемат много по-малка част в структурата на брутния вътрешен продукт и затова е тази графика, която някой размахва, изглежда така. Просто не трябва да се спекулира с това и да се манипулира общественото мнение. Затова е добре тези, които размахват тая графика, да знаят защо го правят – от незнание или манипулират. И ако разберем, че те са търговци на енергия или са акционери в такова дружество, ще стане ясно защо го правят.
Благодаря Ви. Ако се наложи, ще взема пак думата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Само че с Вашето общо изложение Ви подкрепихте моята теза, че по-големите резерви са в посока не законодателство, а управление на дружествата. Но само ако може с две думи да кажете подкрепяте ли трите законодателни идеи, които споменахте, тъй като нас това най-вече ни интересува.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Разбира се, че подкрепяме тези законодателни идеи. Всеки лев е важен. Говорим, че 3, 5, 8 милиона не са нищо. Как да не са нищо?! Така че подкрепяме тези предложения. Какво е необходимо, от нас ще бъде направено.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Никой не е казал, че не са нищо, но на фона на 400 милиона, които трябва да спестим в рамките на този един месец, тези предложения просто не решават проблема.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Очевидно не са достатъчни. По-серизоните резерви са в управлението на държавната енергетика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Резервите са другаде, да, благодаря Ви.
Кой друг желае да вземе отношение? Господин Колев, Българска стопанска камара.
КАМЕН КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин Добрев, уважаеми депутати, колеги, от името на Стопанската камара, въпреки че имаме и общо становище, изцяло подкрепям това, което господин Велев изложи, от името на АИКБ, но това е и общо становище на работодателските организации. Само исках да акцентирам, че влизането в действие на този ценови модел, който в момента се предлага, според нас ще доведе до рязко влошаване на бизнес средата, до срив в експорта, до съкращаване на работни места, загуба на работни места и по този начин ще бъдат преустановени положителните тенденции, които са очевидни от началото на годината, като ръст на брутния вътрешен продукт, ръст в износа, спад в безработицата, риск в заетостта. Това е нашето опасение.
Ние подкрепяме предложението за отлагане приемането на новия ценови модел, даже имахме предложение – това е общо предложение на всички работодателски организации – за по-дълъг период, но вие по-добре ще прецените тези неща, които трябва да бъдат направени дали е възможно в рамките на един, два или три месеца нашето първоначално предложение беше от Нова година, тоест до 31 декември. Не е въпросът само в отлагането. През този период ние очакваме да влезе методиката, възможности за нотифициране на тази методика, така че тя да влезе успоредно или даже преди ценовия модел. Законовите възможности, които вие подчертахте за облагане на износа, допускането на това отлагане от Комисията за енергийно и водно регулиране. Между другото, това, което може да се спечели, хич не е за подценяване, примерно, 10 лева върху износа това са 60-70 милиона, които не за без значение.
Резултатът от прегледа на ВЕИ – кои са законни, кои са незаконни, разбира се, това, което двойна преференция, не само да отпадне, но и санкциите да се наложат, да се върнат средствата, които са взети по този нелегитимен, незаконен начин. яснота по създаване на фонда, който трябва да компенсира тези добавки, това е много важно, с оглед устойчивост на целя ценови модел. Промяна в ценовия модел, в смисъл да се откажем от разходопокривния начин, всички дружества доказват своите разходи, обосновават все по-високи разходи и регулаторът трябва да ги приеме тези разходи.
Вчера стана ясно, че административните разходи – тук слагам една въпросителна какво се разбира под административни разходи, не съм специалист, - но в държавната енергетика те са 1 300 милиона. Има по-големи специалисти. Това, което се взе като решение за 10-процентно годишно съкращение следващите три години, това са по 130 милиона близо икономия в държавната енергетика. Тук не става въпрос за кламери, хартии и т.н. Това са сериозни разходи. Нека да не специфицираме точно какви са тези разходи, но това са административни разходи в държавната енергетика – 1300 милиона годишно. Тоест възможността тук е изключително голяма заедно с промяна на този разходоориентиран принцип: правим разходите, покрийте ни разходите и каквото излезе в цената клиентът ще го покрие. Това са нашите очаквания.
Накратко, и ние подкрепяме тази предложения, но очаквам в този период на отлагане да бъдат свършени тези неща. Влязат ли новите цени, според нас, стимулът за всякакви помени в енергетиката рязко ще паднат и не можем да ги очакваме. Сега е моментът. Разбира се, за един месец не може всичко да стане, но за един месец може да станат много неща, които не могат и за една година да станат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да обобщя. Подкрепяте трите законодателни предложения, за които говорихме. Благодаря. Друг? Господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин Добрев. Ако вървим по схемата на разговора, която Вие предложихте, ние сме o'key с първите две предложения, които направихте и няма как нормалният разум да се противи на тях. Що се касае до третото предложение, сме по-скоро скептични дотолкова, доколкото с износ на ток са натоварени предприятията от държавния сектор, тези, които произвеждат най-евтиния ток .тоест тази мярка отново ще се стовари върху тези, които така или иначе влачат на гърба си в момента енергетиката. Няма как да оставя без коментар приказките на господин Велев. За съжаление, ние тук водим разговор за пред медии и т.н. и отсъствието на реакции би могло да бъде разчетено по погрешен начин. В първата му част съм изключително съгласен, що касае това, да се разберем кой кой е – нещо, по което аз съм напълно спокоен, тъй като единственият ми персонален контакт с енергетиката е да си плащам тока всеки месец и да внимавам да не забравя, защото ще ми го спрат. Но е факт, че, за съжаление, в участието на взимането на решения има прекалено много хора, които имат лични интерес и са подчертано в конфликт на интереси в тая ситуация. Аз горещо приветствам началото на един такъв дебат, да се разбере най-накрая кой кой е в цялата история. Защото сме чували какви ли не приказки, чували сме как половината състав на Народното събрание, да не е и повече, е персонално ангажиран с такива въпроси. струва ми се, че за авторитета на Народното събрание би било полезно самото то да хвърли колкото се може повече яснота по този въпрос и наистина най-накрая да се разбере кой с какво се занимава и кой какъв интерес защитава, разбира се.
Стигнахме и до следващата част на неговото изказване, в която се правят едни сравнения, които вероятно се харесват, могат да прозвучат скандално. И аз слушах снощи за …-те хиляди и шестстотин лева заплата в енергетиката, нещо, което е категорично невярно, от една страна. Не знам дали от глупост на тези, които го интерпретират, или така нарочно е поднесено, че да звучи двусмислено, разходите за издръжка на един работник и т.н. – неща, които може да сравняваме надълго и нашироко, но нека да поговорим с числа, понеже тук търсим ефективността на енергетиката.
Въпросният ТЕЦ 2, който е на тази площадка, където са ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3, в своите разходи по производство на електроенергия, която е 70 лева на мегаватчас, има разходи за заплати малко под 10 лева. Ако премахнем всичките заплати, ако хората отидат с благотворителна цел да произвеждат ток за българската индустрия, ние ще намалим цената на тази електроенергия със страхотните 10 лева на мегаватчас и оттам нататък ще живне индустрията и т.н. Тази логика никога не успявам да я разбера докрай След като едни хора са малко по-зле материално, не да потърсим начин как другите да станат по-добре а как тези, които са малко по-добре, да станат по-зле. Защото, видите ли, в американските ТЕЦ-ове не знам какво било.
Понеже дойдохме до американските ТЕЦ-ове, малко да разширим предложенията. Не може ли държавата да помисли обратно да изкупи тези активи, защото по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Изкупуваме ги на един път, приключваме с тази история - логика, апропо, съотносима и по отношение на другите възобновяеми електрически източници. Тогава ще спрем да си приказваме за тези фотоволтаици, които нощно врем произвеждат ток и го продават на НЕК, ще спрем да говорим за тези фотоволтаици, които теглят от НЕК и плащат на фиксирана цена, а продават на преференциална от другата страна един и същи ток – неща, които са много добре известни и които много добре знаете, че ЕСО ги знае поименно. Това са обаче неща, за които си мълчим и се правим, че ги няма, отново връщайки се към първата част на нашия разговор, защото не знаем кой кой е и кое в чия полза се прави. Така че, ако ще правим този разговор всеобхватен и ако ще надничаме в паничката на тези, които получават 10 лева заплати за мегаватчас, нека да продължим разговора нататък. Нека кажем още нещо. Тези 10 лева за мегаватчас, 9,36 представляват под 14% от общата себестойност на произведения ток. Така че ако ще водим разговор, или трябва да го ограничим донякъде, или нека да го водим целия. Нека да го водим целия и да се разберем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Манолов, така дискусията ще стане до 12 часа довечера… Разбрах Ви.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Разговорът стана малко…, как да кажа – аз също бях готов да се ограничим до вашето предложение, но други зададоха тон на друг разговор, който не може да бъде оставен така.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам, че искате да отговорите на моята скоба, на коментарите на колегите от работодателите, но предлагам да се концентрираме върху трите законодателни предложения, които касаят Народното събрание. Останалите мерки, които касая правителството и управлението на държавните дружества, разбрах, че ще има някакъв консултативен съвет към Министерски съвет, на който ще бъдат коментирани. Конкретно по трите предложения, казахте, че подкрепяте първи две мерки а сте скептичен по отношение на третата. Това означава ли, че не подкрепяте въобще или че искате да видите конкретните текстове?
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Хубаво би било да имам конкретните текстове, но така предложена, тя се отнася единствено до ограничение дейността на държавните дружества, които така или иначе произвеждат най-евтината енергия, заради което тя бива изнасяна. Ако фотоволтаиците и американските ТЕЦ-ове могат да продадат навън, сложете им тази такса колкото искате, но няма как да стане.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на издръжката на човек, ще Ви дам и аз таблицата с консолидираните финансови отчети на дружествата за да видите каква е сумата в отчета, да я разделите на броя на хората, които работят в тази централа, съответно на 12 и ще получите, убеден съм, защото и Вашият калкулатор смята като моя вероятно – същите числа, които се коментираха вчера.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Но това не са заплати, дебело да подчертаем, защото тук ни снимат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм, има и транспорт, има и храна.
Господин Домусчиев.
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин Добрев, уважаеми господа депутати, министри, колеги от синдикалните организации, колеги от работодателските организации, първо бих искал да благодаря на господа депутатите, че откликнаха на призива и на бизнеса, и на правителството и удължиха с един месец решението, в смисъл, като орган, който малко или много избира КЕВР , успяха да повлияят и да се отложи това решение, което наистина е една важна и първа стъпка и наистина показва, че има желание от всичките страни да се работи през този един месец и да се търсят решенията.
Второ, бих искал да подчертая съвсем точно и ясно: всички видяхте сравнителния анализ на тарифите на Европа, които са по линия на европейските системни оператори. Ако някой тук може да каже, че аз нещо манипулирам, за разлика от много анализатори и т.н., които се появиха тези дни по медиите на разни форуми и на определени организации – това е черно на бяло! България заедно с Дания става страната с най-висока компонента – при нас е наречено задължение към обществото, където включват всички тези мерки. Всеки един от вас, който малко е учил математика и има елементарна икономическа логика знае, че това нещо означава, че ние ставаме непроизводителни. Най-обезпокояващото нещо е, че ако погледнете през последните няколко години, тази компонента расте. Ние хубаво си говорим тук всички как това сме орязали, такива закони сме приели, та тук КЕВР не е ДКЕВР, а е КЕВР и стана страшна работа… В крайна сметка мога да ви кажа, че три пъти се увеличава компонентата за високоефективното производство. Какво съкратихме, каки топлофикации отрязахме, какви заводски централи отрязахме? И до ден днешен продължават да работят, на всичкото отгоре си съкратиха и работниците - давам примера с „Видахим“, а продължават да получават пари. Даже вече и гуми не правят, а правеха поне за 2 милиона гуми срещу 55 милиона лева за електроенергия. Така че тези хора, които имат интерес да точат чрез държавната система на енергетиката и чрез цялата тази структура, която е създадена през годините и да ограбват и населението, и бизнеса, продължават да го правят и затова е много важно в тоя един месец да се вземат всички необходими мерки и наистина всички да разберат, да направим компромиси, както направихме и с пенсионната реформа, господин Димитров, с цел да подобрим състоянието и да създаваме работни места, да вдигаме заплати.е Виждате, че ние сме една от работодателските организации, които не се противопоставихме срещу увеличаването на минималната работна заплата, но тия пари трябва да дойдат отнякъде.
Ние подкрепяме тези три предложения, но имаме една препоръка. Вчера си го говорихме и пред министър-председателя с Вас, господин Добрев: КЕВР не е ефективен. Каквото и да приемете вие, господа депутати, то или не се изпълнява, или се изпълнява по някакъв си техен начин. Да се направи един преглед на ангажиментите на КЕВР, които са им вменени съгласни законите и да им се слагат срокове, отговорности, време за изпълнение и т.н. Давам пример. Тук имаше дебати, какви ли не лобисти скачаха срещу това, да се уреждат заводските централи. Единствената когенерация, която не работи от години, мога да кажа, че е моята. Всичките останали продължават да работят. И какво стана, като се прие този закон? Нали ужким беше, за да се оптимизира цената? Нищо не стана. Защо КЕВР не си свърши работата? Да им вменим някакви отговорности с поправките в законите – срокове и отговорности. КЕВР е над закона – една организация, в която аз вече не виждам и експертност, защото нито един от хората там не съм го видял да управлява предприятие да се налага да плаща заплати или да си плаща сметката за тока и да се чуди откъде ще вземе парите и как да продаде продукцията си навън при една конкурентна среда. Ако разгледате визитките на много от хората в КЕВР, ще разберете, че това са хора, които аз не бих ги ангажирал в някоя наша компания. Така че там трябва експертност и трябва наистина да им се каже: това в тия срокове трябва да се случва. Така че просто молбата ми е с тези поправки да се вкарат и някакви техни по-сериозни ангажираности.
Последно, аз управлявам доста предприятия не само в България, и в чужбина. В компонентата себестойност освен работните заплати има и куп други неща. Има амортизации, има инвестиции, има какво ли не. Зависи по какъв стандарт ще го гледаме и т.н. Не можем да казваме „Това дружество е много добро, защото то продава най-евтината електроенергия“. И да го сравняваме с един монополист, с едни централи, на които вчера като чух какви договори са им разписани… дайте да не гледаме на каква цена продаваме електроенергията. Дайте да гледаме и да сравняваме себестойностите. Когато имаше една електроцентрала, в която активите отдавна са амортизирани, това е като един наш завод, на който активите са амортизирани и са нула. Естествено, че моята себестойност ще е по-ниска, ако плащам същите заплати и същата електроенергия с някой завод, който току що е построен и трябва да си начислява амортизация на инвестициите. Така ли е, госпожо Петкова? Така че трябва да сравняваме. Не говорим за заплата, може би някой колега не се е изказал правилно – говорим за разходи за един служител, които много лесно може да ги получите. Делите фонда за персонала на едно дружество на съответния брой хора и получавате колко е средното. Проста математика. Извинявайте, но това са хора, дори и чистачката, която получава повече от един IT специалист. Това и при Бил Гетс го няма. Просто нека да говорим с конкретни неща. Но не искам да влизам в тоя дебат. Абсолютно сте прави, колеги, че не трябва да влизаме в този дебат, утре имаме среща при министъра на енергетиката, ще го коментираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Предлагам представителите на Министерски съвет да вземат отношение. Господин Дончев или госпожа Петкова.
Само едно изречение от господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, няма да бъде едно изречение. Аз имах намерени да не влизаме в тая тема, вие позволихте да влезе дебатът в тая тема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако искате да говорите по тая тема, ще Ви отнема думата. Ако искате да отговорите с едно изречение…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ние имахме намерение, така се бяхме разбрали, да говорим утре по тая тема, при министър Петкова. А сега понеже има камери, почнахме да приказваме и да хвърляме в очите на обществото неверни факти, числа и неистини.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нека тази тема да я оставим за утре.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Напротив, ще продължа, за да кажа някои истини, защото в края на краищата когато се позволява да се говорят неистини, трябва да има възможност някой да каже и истините.
Говорихме за големите разходи в енергетиката и аз говорех за заплатите. Делът за заплати в НЕК, който всъщност е на загуба – говорим как да балансираме и как да помогнем на НЕК.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, не е коректен този разговор. Господин Димитров, не е тук мястото. Давам думата на господин Дончев. Заповядайте, господин Дончев.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: 66 милиона са разходите на НЕК за заплати при 3,3 млрд. лв. общи разходи на НЕК, от които близо 3 200 са разходи за електроенергия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, можем да дадем примери…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Аз слушах внимателно, господин Добрев. Позволихте да се говори така, сега ще позволите да Ви кажем истината. Съжалявам много.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще влезем в дебат, който…
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ: Не говориш истината, говориш глупости.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господа, опитвам се да взема думата. Господин Димитров,
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Опитваме се да намерим как ще облекчим системата на държавната енергетика, как ще я хвърлим на кучетата, за да съкратим 2000 човека – просто не сте познали, уважаеми господа!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, ще закрия заседанието, ако не се вслушате…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Мислех, че тук няма да има такъв дебат. Ако искате, да го кажа още веднъж тук ,ще го кажа. Няма как да по стигнете съгласие, ако през цялото време прехвърляте проблема от болната глава на здравата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чухме Ви. Благодаря Ви. Отнемам Ви думата. Ако не се съобразите, ще трябва да прекратя заседанието. Благодаря,
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли с по-спокоен тон да се води този диалог?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ако ми позволите да говоря. Когато искате да ми вземете думата и не ми давате думата да кажа това, което искам да кажа…
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие си говорите сам, след като думата беше дадена на друг участник. Нека малко да се уважаваме, да има някаква последователност.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Госпожо Цачева, аз бях много коректен в началото, дадохте ми първи думата и казах, че в този дебат няма да влизам. Господин Добрев позволихте на три работодателски организации да направят акцента върху този проблем.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това го чух и го запомних, господин Димитров. Дайте възможности и на останалите да изкажат мнение по същество. Нека да чуем и друг и участници в тази среща по същество.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чухме я тезата Ви.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Дайте ми две минути да изкажа тезата си.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Две минути, наистина, заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: В НЕК заплатата, която видях някъде – 1500 лева, не знам за какво говорите, средната работна заплата е такава и ако има 5, 10, 15 или 20 души, които получават по 3500 – 4000 лева заплата, да ги покажем кои са поименно. Тези, които работят в НЕК, не получават такива заплати и не искам това да върви в медиите като манипулация, защото не е вярно. В ЕСО, работейки 4 200 човека, получават 1455 лева месечна работна заплата, а не 3500-3600, както някой твърди. Така че тази заплата е прилична, но там работят инженерите, техническите кадри на България, които изтървахме от всички други сектори и те хванаха гората и заминаха. Да твърдим в момента, че това е била заплатата, която е скандална едва ли не, аз смятам, че всички трябва да получават подобни заплати.
На второ място, делът от разходите – споменах вече, 2%, по никакъв начин не може да ни подпомогне.
За административните разходи, за които говорите трябваше да говорим утре, са скандално ниски и в числа като процентите общи разходи – 0,6 в ЕСО, 5,4 в НЕК, - малко по-високо число, 2,1% в „Марица изток“. Ако от тях ще направим икономията и ще икономисаме стотици милиони левове, както твърдят някои, аз не виждам откъде ще дойдат тези пари по простата причина, че ги няма. Ако искате от тези 700 милиона, които заплати се плащат за цялата енергетика да икономисате някакви пари и да съкращавате хора, това няма да бъда допуснато от нас, да ви го кажем много ясно. Няма да го допусне. Ако искаме да намерим решение, решението минава през създаването на фонда, за което говорих и вчера, което трябва да бъде намерено наистина как да се финансира – дали през данъка, дали по друг ред – и там е заровено кучето. Стига сме гледали в паничката на държавната енергетика, а да видим как наистина да отделим плащанията, които товарят НЕК и му направиха милиарди задължения, и да направим този фонд, за който смятам, че има вече поне яснота как ще се развива.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз първо искам да изкажа поздравления за формата. Вярно е, че в енергетика ключовият фактор КЕВР е независим и той има отговорности, свързани с ценоопределянето, само че има куп други институции, които имат преки и опосредствени правомощия върху това, което се случва в енергетиката. Разбира се, правителството, разбира се, Народното събрание, отговорни съответно за оперативното управление на държавната енергетика и контрола, както и на Народното събрание с всички отговорности, свързани с нормотворчеството, доколкото част от решенията, които коментираме, изобщо не са свързани само и единствено с модела на ценообразуване.
Освен това, въпреки нервния тон, с който текат разговорите, нека да има представители на всички заинтересовани, нека да се чуе позицията на всеки, защото илюзия е, уважаеми колеги, ако мислим, че оттук нататък има лесно решение. Ако представим схематично напрежението на силите, ние или говорим за редуциране на разходите в производството на електроенергия, или говорим за увеличаване на цените. Това са двата варианта. Третият вариант е да натоварим данъкоплатеца с допълнителни плащания, които да компенсират разликите. Друг вариант освен тези трите няма, или, разбира се, ако правим хибриден вариант – нещо средно между трите, по простата икономическа логика, че едно нещо трябва да струва близко до цената, която струва.
Само да напомня, макар че е обидно точно в енергийна комисия да го правя, половината от дефицита в енергетиката, специално в държавната енергетика, се дължи на неособено ефективни проекти, като „Белене“ и „Цанков камък“; останалата половина е натрупана от тарифния дефицит.
Още едно напомняне, ако позволите, разходвайки ценното време което имаме: аз съм против взимането на прибързани решения, против вземането на решения под натиск и нека все пак да кажа, че времето ни е скъпо, в буквалния смисъл на думата. Всеки месец, всяка седмица, с която отлагаме финалното решение, коства пари, и то много, защото дефицитът, който е предположен от сегашния ценови модел, продължава да се трупа и ситуацията по никакъв начин не става по-лека.
Господин Добрев беше много изчерпателен, коментирайки резултатите от срещата вчера, аз не мисля да ги преповтарям. Само искам допълня някои важни нюанси.
Да, напълно сме съгласни с вижданията на голяма част от организациите в режим тристранен съвет, че не бива да се допуска повишаване на цената на тока, и то не само заради напрежение и емоции, а защото правителството трябва да вземе всички мерки да окуражи растежа, а не да го спира, на първо място.
На второ място, от гледна точка на социалната чувствителност, да, всяка от тези мерки или е съкращаване на разходите, или повишаване на цените, или облагане на данъкоплатеца с нови плащания, когато говорим примерно за станалото популярно като данък Робин Худ по италианския модел, или примерно зелен данък, ако го коментираме според българските условия – е свързано с определена доза социална чувствителност.
Един призив към всички, на които предстои да вземат решенията: не трябва да се водим само и единствено от степента на недоволство, когато очакваме от едно или от друго решение, да се водим от принципната справедливост. Защото аз предпочитам да вземаме нелесни решения, а правилното.
Още един нюанс. Коментирани бяха проектите, които са финансирани от Програма за развитие на селските райони. Аз направих усилия вчера да получа списъка. Става дума, колеги, за 355 проекта, щедро финансирани, тоест, по-голямата част, над 75-80% от разходите на тези проекти са покрити със средства от Програмата за развитие на селските райони. Част от тях дори, когато са си оформяли отношенията с – тогава, ДКЕВР, дори не са упоменали, че проектът е изграден с безвъзмездно финансиране и по тази причина са в режим не само на свръх подпомагане, а на двойно свръхподпомагане. Аз вчера изпратих пълния списък на Комисията за енергийно и водно регулиране с настояването той да бъде проучен, да се погледне какви са договорите и по отношение на въпросните производители да бъде въведена по-справедлива ценова политика.
Само едно последно напомняне, доколкото често чуваме различни коментари в сравнителен план каква е цената на електроенергията за България в зависимост от категориите консуматори, малки, големи и средни фирми, и аз се по старах да направя едно проучване. Разбира се, мит е, че цената е най-ниската в Европа, мит е, че е най-високата. В зависимост от категорията консуматори цената се движи между 23, 24, 25 място, като приемаме, че на първо място е този, който е с най-висока цена. Между впрочем, това традиционно са Кипър и Малта по обясними причини. Само че има един много важен детайл – за чувствителността на българската икономика.
Ако средният дял на индустриалното производство средно за Европейския съюз е 16% като дял от БВП, в България е двойно. В този смисъл българската икономика е свръхчувствителна към цената на енергийните ресурси и специално на електроенергията. Това е в потвърждение на това, което казах в началото. Заедно с министър Петкова сме на разположение да отговорим на всички въпроси, които имате.
Благодаря.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Благодаря Ви. Съвсем кратко. Понеже има много митове по тема енергийна ефективност в нашата икономика, много важно е когато се сравнява една икономика, да се гледа какви индустрии има вътре и примерно ако вземете Дания, там няма енергоинтензивна индустрия. Само кратък коментар: по отношение на цените, когато говорим за енергоинтензивна индустрия и цени на едро, ЕВРОСТАТ няма надеждни данни, категорично. Има много отстъпки за енергоинтензивните индустрии в почти всички страни в Европейския съюз и не забравяйте, че енергоинтензивните индустрии освен електроенергия, харчат и много природен газ, а природен газ със сигурност при нас е в едни от най-високите цени в Европейския съюз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Реплика на вицепремиера и след това – думата на министър Петкова. След това – народните представители.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз няма да влизам в дебат, доколкото си мисля, че говорим за едно и също и всъщност по същество нямаме спор. Аз съм абсолютно съгласен с призива на господин Велев за изчистване на въпроса кой кой е в българската енергетика. Това е изключително важен въпрос и моето предложение е оттук нататък следващите четири седмици, които имаме, където има мобилизация, да намерим най-доброто решение. Всеки, който се изказва по темата, предварително да декларира какви са му интересите в сферата на енергетиката. Нека този, който има включително и личен интерес, да има право да говори, но да е ясно от какви позиции говори.
Това включва и народни представители, включва и всички останали, включва и коментатори, анализатори и т.н., един призив към всички. В този смисъл е редно да декларирам, че нето аз, нито членове на семейството, нито приятели имаме ВЕИ, ТЕЦ, ВЕЦ или АЕЦ или какъвто и да е друг енергоизточник.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Добрев, уважаеми господин Дончев, дами и господа народни представители, уважаеми работодатели, синдикати, аз на първо място бих искала да благодаря на всички за загрижеността и за отношението към българската енергетика, защото виждам, че всички сме искрени в това, което казваме и всички имаме някаква визия за това, как можем да излезем от тази ситуация. Смятам, че това е една много важна крачка и за мен лично е някакво успокоение и гаранция, че нещата ще добият своя нормален вид в българската енергетика. Няма да навлизам в подробности и да казвам колко тежки са проблемите и как тези проблеми са генерирани много назад във времето, във време в което всички ни убеждаваха колко добри проекти има в енергетиката, как всичко е прекрасно, какви законодателни инициативи трябва да бъдат предприети. Сега ние с вас и цялото общество имаме честта да сме свидетели на резултатите на тези добри проекти и на тези добри инициативи. Но така или иначе, на нас се е паднала честта, ние трябва да търсим разрешение на този въпрос.
Аз съм радостна, ако може човек изобщо да бъде радостен в този ситуация, затова, защото изкристализира един много важен проблем, на който години наред умишлено не му беше давана гласност. Това е именно въпросът за тарифния дефицит в Националната електрическа компания. Години наред всички обясняваха как трябва да има дългосрочни договори, как трябва да има енергия от възобновяеми източници, как трябва да има много хубави проекти – „Белене“, „Цанков камък“ и т.н., и в същото време никой не казваше кой ще плати сметката. В крайна сметка стана ясно кой ще плати сметката. Сметката я плати Националната електрическа компания, респ. всички останали – битови потребители, бизнес. Така че за мен е много важно това, да стане ясно защо Националната електрическа компания генерира този дефицит. Една част от този дефицит са точно тези проекти, невъзстановени инвестиционни разходи, по които Националната електрическа компания продължава да връща кредити и да плаща лихви. По кредита за „Цанков камък“ – кредитът изтича в края на 2019 година. По кредита за „Белене“ към банка ПАРИБА, който е половин милиард, НЕК продължава да плаща своите задължения. Това са неща, които така или иначе рефлектират върху разходите на Националната електрическа компания и на цялата държавна енергетика като цяло.
Тарифният дефицит, който е 1400 милиона – хубаво, че казахме най-сетне, че има тарифен дефицит в НЕК. Този тарифен дефицит е резултат от регулаторната политика, от това, че години наред някои се опитваха да правят социална политика през цената на тока и няма смисъл да го крием. То е повече от ясно. Но сега нещата стоят по съвсем друг начин. И с промяната в закона за енергетиката с промяната в статута на Комисията за енергийно и водно регулиране, със стремежа и с твърдата ни воля да се случи либерализацията на пазара – нещо, което смятам, че е изключително важно – това е стъпка, която ще сложи някакъв баланс в системата и тогава смятам, че няма да водим подобен дебат, тъй като на практика тази цена ще бъде справедливата цена – това ще бъде пазарната цена. Дали ще бъде по-висока или по-ниска, това ще определи пазарът. Но това ще бъде пазарната цена. И Комисията за енергийно и водно регулиране ще има много по-ограничени функции - тя ще определя такса пренос, такса достъп, - но така или иначе, цената ще бъде определена от пазара.
Така че аз няма да навлизам в детайли по повод мерките, които се предлагат. Министерството, правителството, разбира се, стои зад всички тези законодателни промени, които се инициират. Смятаме, че те са добри, като тук отварям една скоба по отношение на цената на електрическата енергия за износ, като правя уточнението, че въвеждането на подобна такса или цена задължение към обществото за износа ще се отрази негативно върху дружествата от държавната енергетика – върху АЕЦ „Козлодуй“ и върху тези две като цяло. Но по принцип правителството и Министерството на енергетиката стои зад тази законодателна промяна, подкрепяме и трите мерки и се надявам те да дадат резултат. Както и господин Добрев каза, те в никакъв случай няма да решат всичко, но така или иначе, ние сме стигнали дотам, че всяка една мярка, всеки един лев в енергетиката е важен и е ценен. Надявам се утре на срещата в Министерството на енергетиката и със синдикатите, и с работодателските организации, и с дружествата от държавната енергетика наистина да имаме възможност в един конструктивен диалог да кажем позициите си и и аз съм сигурна, че ние ще стигнем до едно консенсусно решение, което ще бъде в интерес на българската енергетика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, министър Петкова. Почти всички депутати заявиха желание да се изкажат.
Първо – господин Ерменков, след това – господин Николов. След това – господин Аталай, след това – господин Ненков, Желев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми госпожо председател на Народното събрание, господин председател на Комисията, колеги, депутати, работодатели, профсъюзни ръководители, аз ще се опитам да поприземя малко нещата, защото, доколкото разбирам, се събрахме да обсъждаме три мерки – дали, как и доколко сме съгласни с тях, а преминахме в едни разговори, които са по-скоро за министър Калфин, а не са за тук, но това е друга тема.
Искам само да спомена, първо, че напълно съм съгласен с това, възобновяемите енергийни източници онова, което произведат над нормативно признатото им в договорите като количество енергия, да се плаща по така наречената пазарна цена. Как ще бъде изчислена е вече въпрос на методология и мисля, че не е въпрос тук ние да го решаваме, КЕВР ще си определи методологията. Не е лошо предложение по среднопретеглена за предходния месец – нормално е това.
По втората мярка във връзка с проектите, финансирани с безвъзмездна помощ, искам само да ви напомня, че освен по мярката и оперативната програма за земеделските райони, имаше изградени доста възобновяеми енергийни източници по линия на кредитната линия на Европейската банка за възстановяване и развитие с едни 20% също грантови пари, които бяха подарени и които съм убеден, че не са били декларирани и които също могат да бъдат подложени на проверка и от тази гледна точка да се намали съответно цената с процента на тази инвестиция, която е направена.
Не виждам и може би трябва да си помислим, понеже говорим за тези мерки, а те са в основата, генезиса на вълненията, които има в обществото, именно таксата задължение към обществото, което всъщност повдигна проблема тук – тя се формира от три, а не от всичките компоненти на енергетиката в България, не виждам .И може би ще бъде хубаво да си помислим дали само в наредба и дали не е необходимо още една допълнителна законодателна промяна в Закона за енергетиката, която имплицитно да дефинира начина, по който ще се обективизира процесът на ефективно производство, тоест как ще се мери, как ще се заявява и т.н., да не е само в наредба, за да бъде по-тежко като решение със законодателна промяна. Защото сега в момента даже се правят опити с наредбата леко да се позаобиколи този закон, който ние сме приели.
Стигам може би до ябълката на раздора, която сигурно ще възникна. Това са заплащанията на таксата задължения към обществото и за износ. Ще започна с лека ретроспекция.
През 2011 г. беше въведена подобна такса върху износа – 34 лева за ценовия период, започващ о 2012 година. В резултат на това, без да се намали трафикът на износ на електроенергия от България за нейните съседи, се увеличи точно с толкова обемът на внос от Румъния, тъй като по транзита тази такса не се налагаше за реекспорт и всъщност ние с тази такса помогнахме на румънците да си продават енергията в България, освен всичко друго. Имайки предвид това, много ви моля, нека да не спекулираме с печалбите, които се реализират от търговците с енергия. В тази връзка искам да декларирам, че нямам нито косвени, нито преки или каквито и да е било с обекти в енергетиката, било производствени, било търговски. Единственото нещо, с което имам връзка, както и господин Манолов каза, е като потребител на енергия, плащайки си сметката и бързайки да я платя, за да не ми изключат електроенергията. Няма такава възможност в момента да се правят такива печалби по простата причина, че това, което се произвежда от централите, които могат да продават даже най-евтините в момента, 52 лева е себестойността на електроенергията, произведена от АЕЦ „Козлодуй“, някъде около 74 лв. е себестойността на електроенергията, произведена от държавната „Марица изток 2“, имайки предвид и въглеродните емисии, които се купуват. Оттук, като сложите още по 9 лева, които се плащат за пренос, и като сложите нормалните разходи за една оперативна програма, ще видите, че печалбите не могат да бъдат 10 лева и няма как да бъдат, защото няма да има къде да се продава тази енергия.
Моята молба е да не прехвърляме всичко наведнъж върху всички и да го размазваме, защото наистина ще убием държавната енергетика окончателно, имайки предвид, че в момента по новия ценови модел, към който ние също като политическа сила си имаме своите задръжки – няма да коментирам за тях – „Марица изток 2“ е извадена от микса на регулирания пазар и е оставена само на свободния пазар, като единственият й шанс да се реализира, това е и износът. „Марица изток 2“ е и централата, която осигурява до голяма степен потреблението на въглища от Маришкия басейн. Само едно вметване. От 247 млн. разходи на едната американска централа, от тях само 70 милиона са за въглища, тоест, вие разбирате, че става въпрос за нещо ,което не трябва да убиваме, поне това, което донякъде крепи и енергетиката в България, държавния сектор. Затова много ви моля, нека да не влизаме в темата такса задължение към обществото върху износа. По-добре нека да мислим в посока как да помогнем на държавата и по какъв начин да се обединим. Аз тук се присъединявам и към колегите от профсъюзите за обратно изкупуване поне на едната централа и на няколко от големите възобновяеми енергийни източници, които са структуроопределящи в отраслите, които ще ни помогнат да балансираме системата нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Само не се отклонявайте от темата, ми е молбата. Господин Николов и ако обичате, в рамките на няколко минути всеки от следващите говорещи. Благодаря.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Първо искам да приветствам госпожата председател на Народното събрание, господин председателя на комисията. Уважаеми работодатели, уважаеми синдикати и гости, искам да декларирам, че нито дъщеря ми, нито жена ми, зет ми и т.н. не са в енергетиката, нито пък имат фирми в енергетиката. Просто искам да го знаете.
По първата мярка, абсолютно съм съгласен. Само искам да питам=: защо изпускате ВЕЦ-овете. Те също имат нормовъзвръщаемост. Там няма ли да им сложим и на тях свободно да си продават енергията, която е извън тая възвръщаемост, въобще на всичките ВЕИ-та.
Втората мярка – абсолютно съм съгласен. Даже бих казал, че е хубаво – сега ги има правомощията, КЕВР наистина да отнемат лиценза на всички, които са неправилно присъединени, а има такива доклади – три доклада. знаем, господин Ерменков, като част от Временната комисия. Мисля, че сега е времето да се спрат всички нередни включвания в енергетиката, абсолютно съм съгласен.
За третата мярка обаче затова ви направих декларацията – да не бъда съответно причислен към някой търговец на ток. Третата мярка ще дам един пример. В момента към Унгария за месец юли енергията е 40.36 евро. Оттам нататък трябва да се изваждат разходите, за да може да се стигне цената, която може да се купи в България. 4.08 евро е износ към Сърбия, 11.50 е към Гърция, 8,97 евро е към Турция. Оттам нататък трябва да се махне и такса пренос. Това е 9 лв. Всъщност какво се получава? 80 лева минус 9 лева, минус 8, за Сърбия говорим, е 63 лева. На 63 лева в момента може да се купи цена на ток в България. В момента АЕЦ „Козлодуй“, мисля, че вчера, днес или не знам кога, пусна 67 лв. ток и почти никой не купи електрическа енергия. Какво правим по-нататък, ако сложим 10 лева такса за износ? Какво правим? Съсипваме АЕЦ. Защото тая цена няма да стане от 80 90 лева. Тя ще си остане 80 лева. А ТЕЦ 2? АЕЦ ще издържи, няма да си направи инвестиционните програми. А ТЕЦ 2 какво правим, особено лятото? Хайде, зимата ще издържи. Тя в момента е в много лошо състояние. Да, имало е 10 лева, съгласен съм, но всички знаете, че имаше 8 търговци на ток и се подписваха договорите без търг и без конкурс 2007, 2008, 2009 година. Да, бяха 10 лева. Къде са отивали не знам. Но в момента това ще съсипе абсолютно държавните дружества, защото те ще понесат тежестта.
Във връзка с разходите, абсолютно съм съгласен – някои от административните разходи са надути във всичките държавни дружества. Но дори да ги намали ми да се спестят, те ще отиват като инвестиционни. Защо? Защото в микса само АЕЦ „Козлодуй“ има 30 лева. Той е много под себестойност, тоест колкото и да се намалят разходите, бъдете сигурни че работни заплати много малка част е на АЕЦ „Козлодуй“ себестойността, тоест няма да падне под 30 лева. Ако е на свободния пазар, знаете, че свободният пазар се определя наистина като свободен пазар, тоест от международния пазар – Унгария, Румъния и т.н., тоест там няма кака да се получи намалението на цената, защото там не зависят от административните разходи. Само и единствено финансовият аспект в края на годината на всяко едно от дружествата. Само това искам да кажа. Така че не там е разковничето, според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Госпожо Цачева, господин вицепремиер, господа министри, колеги, работодатели и синдикати, аз приветствам наистина това извънредно чрезвичайно събиране, защото наистина не знаехме днес, че ще имаме такава среща.
Първото, което констатирам е, че госпожа Петкова, Вие дали си изпълнявате задължението по Закона за енергетиката и провеждате ли обществения съвет всеки месец заедно със синдикатите, с работодателите с Вас, защото ако Вие наистина сте провеждали тези обществени съвети, досега много от проблемите щяха да бъдат поставени на масата, дали щяха да бъдат решени, вече е въпрос, но поне щяхме да знаем от този съвет какво сте обсъждали.
Уважаеми господа синдикати и работодатели, аз мислех, че само в политиката съмнението е реалност, но вече виждам, че и при вас съмнението като че ли надделяват реалностите. Така с яростна атака, както почнахте, че едва ли не всички народни представители са с фотоволтаици и заради това, че НЕК има тарифен дефицит, защото всички народни представители имат водноелектрически централи, затова НЕК има задължения - това не е така. Сигурен съм, че някои колеги имат фотоволтаици, сигурно някои имат и водноелектрически централи. Не знам дали да декларирам, че аз нямам, защото бях попаднал в тефтера на Златанов и четири години ме раздърпаха и накрая аз взех едно удостоверение, че нямам конфликт на интереси, нямам фотоволтаици. Оттук нататък вече, колеги, възниква въпросът вашите съмнения, ако от тук присъстващите смятате, че са основните виновници, да ви кажа, в интерес на истината, преди малко казах на господин Добрев: съжалявам, че нямаме фотоволтаици, поне имаше към кого да си стоварите яда.
По първия въпрос за ВЕИ-тата. Уважаеми колеги, ВЕИ-тата е много сериозен проблем. Когато 2006-2007 г. за пръв път приемахме закона, когато се говореше за фотоволтаици, голяма част от хората отиваха да търсят фотоапарати. Тогава искахме България да има иновации и при приемането на закона се даваха такива преференции с идеята да постигнем онези дългоочаквани 16% енергия от възобновяеми източници в крайните клиенти, ни даваше какво ли не да направим. Отдясно идваха предложения да са 25 години, отляво се чудеха по какъв начин и как да минем на фотоволтаици, и наистина се даваха сериозни преференции. Но имаше и определени планове, които трябваше да се приемат. И този план, който беше приет 2020 г., трябваше да има 330 мегавата фотоволтаици. Спирам дотук.
По първа точка съм напълно съгласен. Онова, което предложихме в предишния мандат – по диференцирания подход всеки производител на електроенергия да си плати дела в един фонд за да може да се облекчат тези задължения към обществото, мога да ви дам таблицата, мисля, че и господин Добрев оттогава знае този диференциран подход. Тогава ГЕРБ бяха против да се приеме това нещо. Може би сега след като правите тези срещи – отделно при министър-председателя, да се съгласят. Така че, по първия въпрос напълно съм съгласен. Даже бих предложил да не се мисли много и допълнително над 1250 часа фотоволтаици директно да излязат на свободния пазар. Това е едно предложение, но трябва да се намери балансираният подход, колеги.
По втория въпрос също мисля, че когато господин Валентин Николов за пръв път предложи това изменение в закона, оттогава не знам аз какво прави изпълнителната власт и защо досега не са установени тези 330 проекти от фонд „Земеделие“ и да се определи цената, инвестицията от собствени средства да се определи само в тази цена. Не знам защо не е направено. Също може да се направи.
От гледна точка обаче за износа, трябва да сме много внимателни, защото ние сварихме с 36 лева такса и рудниците бяха спрели да работят, ТЕЦ 2 не работеше. Ако има балансиран подход и се намери по някакъв начин как и оттам да се съберат определени средства, нямам нищо против, може да се помисли и по този въпрос. Но искам да кажа няколко думи на господин Велев. Господин Велев, имам чувството – дано да греша – днес от трибуната си позволих да кажа: вие в топлоелектрическа централа влизали ли сте? Ако сте топлотехник, топлоинженер, ако сте минен инженер, оттеглям си въпроса.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Инженер по автоматика съм и съм икономист.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, някой от вас правил ли е капитален ремонт на котел и виждал ли е някъде стъклена вата? Готов съм да говоря с Вас, господин Велев, за енергоинтензивността, за енергоемките предприятия, за рентабилността, за конкурентоспособността. Ако искате да имаме ТЕЦ като американската, Вие трябва да знаете, че трябва да отделим още токова средства за нашите ТЕЦ-ове, и те също ще влязат в тарифата. Колеги, аз бих Ви казал, господин Велев, мога да Ви поканя веднага, като господин Бойко Борисов, да станете министър на енергетиката.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви. Много ще ми паднат доходите и ще трябва да крада.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И тук ми е въпросът. Вие преди малко казахте, че някои експерти в енергетиката и други получават сериозни заплати. Ние не сме хората, които да Ви питаме Вие какво получавате.
Приветствам бизнесмените и бизнеса, които реагират остро по този начин и съм убеден, че ще намерим балансирания подход и трябва да го намерим. Синдикатите също така ще трябва да бъдат в полза и в помощ на изпълнителната власт, защото, колеги, ако не направим една нормална стратегия за енергетиката и да излезем от създалата се ситуация заедно с вас, всички, няма да можем да се оправим – нито народните представители, нито изпълнителната власт, нито другите. Затова моля ви да изградим авторитет на Комисията за енергийно и водно регулиране. Дали ще е Иван Иванов там или аз или който и да е, комисия ще има. Комисия има във всяка една държава. От нас зависи дали ще намерим онзи език, да изпратим онези послания към обществото, да й изградим авторитета.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми колеги, уважаеми синдикати, уважаеми работодатели, за съжаление, може би трябва да водим тези дискусии, за да постигнем някакъв конструктивен диалог, извън рамките на камерите и след това вече да излезем, според мен, с някакви конкретни предложения, защото така оставам с впечатлението, което е разбираемо донякъде, всеки гледа от неговата камбанария проблемите. Но нека да погледнем истината в очите. Аз съм абсолютно за тези предложения, които сте коментирали вчера при премиера и ще коментирате най-вероятно в следващите дни с изключение, разбира се на това колко да натоварим износителите на ток, за да не блокираме наистина износа на електроенергия. Но реалностите са такива, че в Националната електрическа компания поради ред грешни управленски решения, грешни регулаторни причини, решения отново, в крайна сметка сме стигнали до този дефицит, който се трупа всяка година.
Аз съм далече от съмнението, че тези мерки ще доведат до намаляването или до балансирането на системата така, че да няма този дефицит. В крайна сметка трябва да знаем, че всички – моята логика е такава, че вие трябва помежду си да намерите този подход, който да гарантира, че всички ще поемат, един вид, тежестта. Има много какво да се желае в управлението както на търговските държавни дружества, въпреки че съм съгласен за това как се мери енергийната интензивност, но в крайна сметка съм сигурен, че и предприятията, и бизнесът трябва да намери и тези резерви, които да позволят неговата продукция да бъде по-евтина, по-чиста, за да може да е по-конкурентоспособна. Така че, според мен, трябва да намерим вариант, в който, да не се заблуждаваме, но цената на електроенергията трябва да бъде увеличена при всички положения. Аз не вярвам, че може да се стигне до някакъв вариант, в който това да не се случи. Въпросът е по какъв справедлив начин тя да бъде разпределена. Говорим конкретно за таксата задължения към обществото и ще завърша с това, че може би не е панацея, но със сигурност в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план либерализираният пазар трябва час по-скоро да влезе в нашето ежедневие и там вие много добре знаете че тази такса задължение към обществото във всички европейски държави се заплаща от всички, а вече има регламент, който Министерството на енергетиката и всяко едно правителство може да направи така че да облекчи именно тези индустрии, които са застрашени от това, да изпаднат в достатъчна конкурентоспособност. С това ще приключа. Наистина се надявам следващите дни, особено следващия месец, да бъдат много конструктивни и наистина да покажем на обществото, че синдикати, работодатели, Народно събрание, правителство могат да работят заедно и да покажат, че в тази трудна ситуация ще излезем с някакво обективно решение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Ненков. Господин Желев. След това госпожа Ташева поиска думата.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще си позволя да цитирам само няколко числа. Закупената от НЕК в качеството на обществен доставчик електроенергия за регулирания пазар за 2014 г. е в размер на 23 млн. мегаватчаса. От тях около 4 милиона са доставени от въпросните ВЕИ-та, като за това нещо те са получили половината от сумата, която НЕК е трябвало да плати за тока. Тоест, около 1 150 милиона. На същия микс в същия регулиран пазар АЕЦ и ТЕЦ 2 са доставили близо два пъти повече – над 7 милиона мегаватчаса и са получили само 140 милиона като сума, заплащана от НЕК. Тоест, веднага ние можем да направим един извод къде е големият резерв. Тоест, той наистина е в тези, които са получили 1 250 милиона очевидно и защо вторият въпрос, който също има много голям резерв, а нес е коментира, а според мен е много важен, това е заемът от 700 милиона, който БЕХ трябва да намери начин да осигури, за да има разплащане от НЕК към американските централи и да влезе договореността с тях за намаляване на техния студен резерв. Тъй като в микса на същата 2014 г. цената на тока на прословутите американски централи на КОНТУР ГЛОБАЛ е 40 лева – 39.96, ако не се лъжа, а на AES е 68 лева, мисля. Тоест проблемът не е в цената на електроенергията, която те произвеждат; проблемът е в огромната цена на тяхната разполагаемост. Ако бъдат разплатени дължимите суми от НЕК, които е натрупал през миналата година, съответно тази разполагаемост ще падне 15% и 17 % което мисля, че прави съответно 70 към 80 милиона или нещо подобно – също тук има огромен резерв.
За износа няма какво да говоря – 20, 30, 50 лева отгоре, всяко едно число, умножено по нула, дава нула, ако няма износ. За сравнението с американските централи и ТЕЦ „Марица изток 2“ наистина човек трябва да е работил там, за да прави такова сравнение, тъй като най-елементарното: Контур Глобал има 4 турбогенератора с четири котела, а в тези две има 8 турбогенератора и 12 котела, които й позволяват да бъде гъвкава централа и да не изреждам по-нататък, да не се задълбочавам. Така че там има 20 оперативни екипи, а в другата централа има 8, а в AES има 4 оперативни екипа. Нещата когато се говорят, трябва да се съпоставят точно и правилно. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря, господин председател. Ние сме категорично против налагането на тази йезуитска и лишена от физически смисъл такса върху износа, защото по този начин, госпожо министър, Вие няма да го признаете, но Вие провеждате политика на фалит на ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“. Първо ги изкарахте от регулирания пазар и казахте – не Вие, а ценовият модел, който защитавате, ги изважда от регулирания пазар, праща ги да се оправят както могат, примерно, да продават студен резерв на свободния пазар и да изнасят ток, след което им налагате такса така, че да не могат да изнасят ток. То е ясно каква политика провеждате. Пак казвам, никой не иска от Вас да си признаете, защото и този кабинет ще падне тогава.
Второ, да кажа на колегата от ГЕРБ: неприлично е да призовавате за консенсус, всички да се убедим, да се прегърнем и да излезем пред медиите. Такова нещо казахте. С вас консенсус не можем да имаме. Отново се повтарят неолибералните мантри, които доведоха българската енергетика до пълна разруха, подчертавам, в интерес на двамата американски енергийни вампири в Източномаришкия басейн и всички хитри хора, които успяха на зелена поляна да излъжат ДНСК, че уж са започнали инвестиции в във ВЕИ и да си сключат тези дългосрочни 25-годишни договори. Господин Аталай, Вие като Ви слушах, си казвах: какви романтици, какви наивници са работили в 40-ото народно събрание ли беше, които мечтаели да има иновации, нови технологии. Настоявам да напомня, че нито фотоволтаиците, нито въртоците са нови технологии. Това са много стари технологии. Друга е стръвта тук. Задължението НЕК да изкупува тока им, и то по декларация, каквото декларират, в продължение на едно поколение. Блага работа! Това е била стръвта, а не някакъв стремеж вие да модернизирате българската икономика. Напротив, връщате я в 17-и век. Оттогава е вятърната мелница.
Смятаме, че с тези три предложения, които сте обсъдили, госпожо министър, Вие не само няма да допринесете за лечението на българската енергетика, няма да намалите кръвопусканията, а напротив, ще ускорите нейната агония. Да не говорим, че този един месец, който издействахте днес в Народното събрание за удължаване на ценовия период, като технологични време е абсолютно недостатъчен да се направи каквото и да било за обезкръвяването на българската енергетика – имам предвид държавните предприятия в енергетиката, дори и човек да има желание да го направи, а както вече обясних, мисля, у вас такова желание не личи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Ташева. Господин Домусчиев само за реплика и предлагам да закрием заседанието.
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ: Понеже доста цифри се изнесоха и се коментираха някои неща, понеже говорим за износ и тук оплакваме горкия износ и какво щяло да стане с две централи, които няма да бъдат на регулирания пазар и т.н. и просто т. р като всички нас да бъдат на свободния пазар, искам да посоча една цифра. За миналата година 775 милиона лв. е износът на електроенергията. За миналата година износът на продукция от промишлеността е 37 милиарда. Тази година се опитваме да надминем 40 милиарда – говоря за българската индустрия. И това е продукт с добавена стойност, не е евтина суровина, която ние изнасяме за съседни държави. Ние изнасяме от най-евтината суровина. Най-евтината ни електроенергия. Скъпата остава в България в тези миксове а евтината я изнасяме, нали така? Основният носите е АЕЦ и донякъде „Марица“. Така че като говорим за износа: дайте да го освободим от това, дайте да го освободим от онова, защото иначе пък няма да има – нали разбирате, че като сложим 40 лева такса задължение към обществото на този износ, който прави тези 37 или респективно тази година 40 милиарда, този износ няма да го има и ще го убием, а той е износът, който създава в пъти повече работни места от тези 770 милиона. Той е износът, който продава продукт с висока добавена стойност, използвайки наша, родна електроенергия. Те са скачени съдове, господа. Ще запазим същия износ, ще натоварим родната индустрия с тези 40 лева, тя ще реагира. Как ще реагира? Някъде няма да е конкурентоспособна, няма да изнесе, някъде ще съкрати работни места ще ги пратим при министър Калфин. Какво правим? Защо тогава не освободим и износителите от България, които изнасят готова продукция? Те би трябвало да ползват даже и преференции за това нещо. Защо не ги освободим тези износители, а казвате, че трябва да не слагаме износа на електроенергия? Ето ги цифрите. Има Национален статистически институт. Идете и си ги вземете, ако не вярвате, ако смятате, че говоря глупости. 775 млн. лв. е износът на електроенергия миналата година, 37,054 милиарда е износът на готова продукция от промишлеността. Не говоря за някакви суровини. Защо не ги освободим тогава тези хора, които хранят хиляди работници, инвестират, търсят варианти, за да намерят пазари навън и т.н.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Домусчиев. Разбрахме Вашата теза. Господин Велев, едно изречение, госпожа Ташева и, предполагам, да благодарим на гостите и да преминем към първа точка отново.
Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Отправям молба и призив към уважаемите народни представители да подкрепят направените предложения, за да дадат възможност на министъра на енергетиката да си свърши работата. Ние виждаме, че министърът на енергетиката разбира проблемите, но той трябва да получи подкрепа и от вас, за да си свърши работата. Ние нямаме никакви възражения срещу него и не искаме да му вземаме местата.
По отношение на това кой какви пари и къде печели, господин Аталай, ние печелим без монополно положение, конкурирайки се на световните пазари, продавайки в 40 страни на пет континента. И нашите работници получават два пъти по-ниско възнаграждение. Вие влизали ли сте в машиностроителен цех, в цех за производство на акумулатори, в тъкачница, в предачница? Знаете ли, че там работят всъщност в порядъци повече работници? И знаете ли, че този списък на протестиращите са заети в пъти повече, отколкото в двата синдиката заедно взети, които ще излязат утре пред порталите? И синдикатите – кои са им по-скъпи? Тези, които в конкурентна борба честно си изкарват заплатите, но получават два пъти по-ниски заплати, или тези, които им плащат висок членски внос и са юмрукът на синдикатите?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата за едно изречение на господин Аталай, и след това госпожа Ташева.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Велев, аз виждам, че по някакъв начин сте се засегнали от моето изказване. Само искам да кажа, че моето уважение към всички работодатели! Аз виждам нотка, че сте се засегнали от моето изказване, господин Велев. Ако нещо съм Ви засегнал, се извинявам, но аз имам особено уважение към всички работодатели, включително и синдикати, защото ние, народните представители, еднакво би трябвало да търсим баланса и при вас, и при синдикатите и трябва да вземем решение. Така, както казахте и чухте че и аз подкрепям и трите то членки – вие които сте предложили на министър Петкова, а по тези точки преди това даже сме внесли и предложения по тях. А ако искате да знаете дали съм влизал в тъкачница или не, имам 19 години, 8 месеца, 6 дни и 4 часа в „Кремиковци“ и може да говорим надълго и нашироко по всички тези въпроси. Но вие да дойдете днес и да кажете, че 1250 милиона има резерв, смятам, че е много несериозно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз съм изумена, както беше казал един поет, трогната, очарована – по друг повод, разбира се, от това, че конкурирайки се на свободния пазар без всякакви преференции и монополно положение, от България са изнесени стоки за 37 милиарда. Тъй като обикалям страната и виждам, че тя е една индустриална икономическа пустиня, в която стърчат само скелите на някогашни заводи съм страшно заинтересована да разбера що за индустрии са предизвикали този бурен разцвет. Имам въпрос към господин Домусчиев. Господин Домусиев, имаше едно предприятие в България „БМФ“ да сте чували нещо за него?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на всички за участието по втора извънредна точка.
Благодаря на всички!


ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01037, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 година – за второ четене

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, Министерството на енергетиката даде текстовете. Прочитам предложенията, които ни представиха в писмен вид на всички присъстващи народни представители от Министерството на енергетиката.
Предложение за нов параграф 22 със следното съдържание:
§ 22. (1) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон министърът на енергетиката уведомява писмено всички кандидати за получаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване и на концесия за добив, по чиито заявления няма влязъл в сила акт на компетентен орган, с искане за потвърждаване на интерес от предоставяне на разрешението или концесията.
(2) В срока по ал. 1 кандидатите за получаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване и на концесия за добив потвърждават интереса си от предоставяне на разрешението или концесията.
(3) Неуведомяването за интерес в срока по ал. 2 е основание за прекратяване на процедурата при условията и по реда на този закон. „
Предложение за нов § 23 със следното съдържание:
§ 23 (1) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон министърът на енергетиката уведомява писмено лицата, на които са предоставени разрешения за търсене и проучване или за проучване на концесия за добив, но не са сключили договор с искане за потвърждаване на интерес от сключване на договора.
(2) В срока по ал. 1 лицата, на които са предоставени разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив, но не са сключили договор, потвърждават интереса си от сключване на договора.
(3) Неуведомяването за интерес в срока по ал. 2 е основание за отмяна на постановените актове.“
За протокола, да се счита, че аз съм направил съответните предложения по реда, по който те се предлагат по време на комисия на второ четене.
Идеята на тези предложения е, че за заварените случаи, по които има (вероятно над 100) преписки, поне стотици преписки имаше по времето, когато аз бях министър – 370 са – които не може да ги приключите, защото заявителят не отговаря, не потвърждава интерес, но в същото време нямате законова процедура, по която да прекратите преписките. В този законов текст ще даде възможност да попитате още веднъж изрично заявителя дали проявява интерес. Ако той не отговори в законоустановения срок, вие ще имате право да прекратите преписката.
Има ли желание за изказване от страна на народните представители? Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз ще кажа това, което вече казах, в една друга комисия, мисля. Ние имаме опасения, че тези доста хлъзгави и обтекаеми текстове имат за цел да облекчат добива на шистов газ в България или каквито и да било други технологии, свързани с хидравлично разбиване и гласуваме против.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, единственото, което ща кажа е, че текстовете касаят прекратяване на процедура и недаване на разрешение; точно обратното – прекратяване на процедури, които са във фаза в която не могат да бъдат довършени, така че нямат общо въобще с разрешение за търсене и проучване или концесии или какъвто и да е договор.
Други народни представители? Не виждам. Предлагам да гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против 1, въздържали се няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Останаха последните два параграфи – § 21 и § 22, които стават съответно § 29 или 30, всъщност ще имат друга номерация, след като приехме вече тези промени. Подкрепени са от работната група. Юристите ще уточнят номерацията. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се 1.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последните два параграфа са приети.
Благодаря ви, колеги, приключваме заседанието.
Има места, на които забелязах, че липсват запетаи, има грешки, и с пълни и с кратки членове, така че предлагам да гласуваме формално-техническо изчистване на тези граматически грешки. Който е за, оля да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приема се.
/Край – 16.50 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:

/Д. Добрев/