1. Представяне и обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 14 юли 2015 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г. и законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски и гр.н.пр. на 8 юли 2015 г.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




ПРОТОКОЛ
№15

На 20 юли 2015 г. от 16.10 часа в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне и обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 14 юли 2015 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г. и законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски и гр.н.пр. на 8 юли 2015 г.
2. Разни.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте, колеги. Днес, както знаете, имаме извънредно заседание за промените в Закона за енергетиката с Преходните и заключителните разпоредби, с промените в Закона за ЗЕВИ, който в сряда трябва да влезе на първо гласуване в пленарна зала.
Дневният ред за днес е: 1) Представяне и обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване на 14 юли 2015 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г. и законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г., изготвен на основание на чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за второ четене; 2) Разни.
Гости на днешното заседание са:
- от Министерството на енергетиката: министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правна“, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“;
- от Министерството на земеделието и храните: господин Георги Стоянов – главен секретар;
- от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, госпожа Светла Тодорова – член на комисията, Евгения Харитонова и господин Пламен Младеновски – началник-отдел „Ценово регулиране и лицензии“.
Имаме кворум, така че предлагам да преминем към гласуване на дневния ред. Който е за, моля да гласува.
Дванадесет гласа гласуват за. Против няма, въздържали се няма. Приема се.
Доклад относно общ законопроект на приетите на първо гласуване на 14 юли 2015 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 7 юли 2015 г. и законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски на 8 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение на Закона за енергетиката.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е за, моля да гласува.
За – 12 гласа. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма.
Заглавието е прието.
Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1.
§ 1. В чл. 4, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
3. Създава се нова точка 22.
„22. Издава Наредба за регулиране, публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, извършващи дейности по този закон.
2. Досегашната точка 22 става точка 23.“
Изказвания? Не виждам. Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, като подкрепям по принцип това, което е предложила комисията, все пак предлагам от наредбата да изпадне думата „регулиране“, защото регулирането не е въпрос на наредба. Да остане „Наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите“. Мисля, че това е по-добрият вариант и от гледна точка на законодателство, и на обхват на една наредба.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В същия конструктивен тон, приемам ключовата дума „оптимизиране на разходите“, така че няма проблем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първото прието предложение н БСП. Колеги, който е за редакционната поправка, моля да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? - Няма. С 12 „за“ думата „регулиране“ отпада.
Гласуваме целия § 1, подкрепен от комисията. Който е за, моля да гласува с редакционната поправка. Против? - Няма. Въздържали се? – Не виждам. С 12 гласа „за“ § 1 е приет.
§ 1 по вносител. Предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2.
В § 2, чл. 15 се създава алинея 3.
(3) Приетите от Комисията наредби и правила се обнародват в „Държавен вестник“.
Изказвания?
Който е за, моля да гласува. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. С 13 гласа „за“ параграфът е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2. Виждате го, същия, който аз прочетох.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Комисията подкрепя предложенията по точка 1 и не го подкрепя по точка 2 и 3. Комисията предлага да се създаде нов § 3.
„§ 3. В чл. 21, ал. 1, т. 18 преди думата „сертификат“ се добавя „месечен“.
Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? - Няма.
С 13 гласа за предложението е прието.
§ 2. Предложение от народния представител Валери Симеонов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4. Изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? - Няма.
С 13 гласа за предложението е прието.
Предложение от народните представители Георги Недев, Христо Тодоров, Чавдар Пейчев и Румен Йончев. Комисията се подкрепя предложението. Изказвания? Господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, малко съм изненадан, че така набързо и не се подкрепи това предложение. Какво се има предвид, когато ние сме го направили?
От началото на тази година дружествата, чиито цени подлежат на регулация, претърпяха няколко ретроактивни мерки относно формирането на техните цени. Още със Закона за енергетика от 6 март най-напред със задна дата за минал регулаторен период тези дружества се лишиха от голяма част от продажбите, задължително изкупувани и излязоха неподготвени на свободния пазар. Това от тях се преглътна по някакъв начин. Успяха да се задържат.
Второто, което със задна дата влезе в сила е това, че на същите тези дружества за същия този минал период им се определи размерът на високоефективно произведената електроенергия до размера на определения от КЕВР за този период, тогава ДКЕВР, без това да се очаква, и то малко повече от средата на регулаторния период. Тоест, те се лишиха от съществени приходи и сега с тази мярка по същия начин вече при определени цени при минали регулаторни изчисления на цените за следващия, взети предвид всички приходи, разходи, съгласно новия Закон за енергетика, изведнъж те се облагат с допълнителна тежест от 55 върху приходите, забележете, и то не върху получените средства от реализация на електроенергия, а приходите по документи.
Освен това, тези 5% ще натежат изключително много, ако не бъде взето предвид при следващ регулаторен период или при следващо изменение на цените на електроенергията, и то говорим само за високоефективната електроенергия, ако не бъдат взети предвид тези 5%. Това във всички случаи ще доведе до изключително неблагоприятни последствия върху приходите на тези дружества което от своя страна ще влоши финансовото им състояние до непредвидими размери. Считаме определено, че при формиране на цените Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да вземе предвид тези разходи, а това не означава, както тук някои колеги смятат, че 100% от тези 5% ще бъдат възстановени на дружествата, които произвеждат високоефективна електроенергия. Те просто ще бъдат включени в методиката за изчисляване на цените на Комисията за енергийно и водно регулиране, но в никакъв случай няма да бъдат покрити на 100% тези 5-процентни разходи, както се предлага.
Така че, това е нашето становище. Ние продължаваме да го отстояваме. Може би Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да вземе някакво отношение по въпроса.
В същото време, ако оставим само комисията да решава дали това ще бъде така, според мен, е твърде опасно, тъй като различни състави на комисията, с моите най-големия уважения към сегашния състав, могат да вземат различни по характер решения в това отношение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Други колеги? Не виждам.
На страница 3, за да гласуваме неподкрепената част на предложението на господин Валери Симеонов. Точка 1 е подкрепена, точка 2 и 3 не са подкрепени. Гласуваме точка 2 и 3. Който е за, моля да гласува. Не виждам. Против? - Няма. Въздържали се? – 13. С 1 глас за и 13 гласа въздържали се - предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Валери Симеонов по § 2, който отново не е подкрепен от комисията. Който е за, моля да гласува. за – 1 глас. Против? - Няма. Въздържали се? – 13.
Гласуваме предложението на господин Георги Недев, неподкрепено от комисията. Който е за, моля да гласува. За – 1. Против? - Няма. Въздържали се? – 14.
Предложението на Валери Симеонов е оттеглено
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5. Господин Симеонов, оттегляте ли това предложение?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, оттеглям го, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Гласуваме текста на вносителя за § 3, който става § 5. Който е за, моля да гласува. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. С 15 гласа за предложението се приема.
§ 4. Предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6.
„§ 6. В чл. 35, ал. 5 след думата „система“ се добавя „операторът на електропреносната мрежа или операторите на електро-разпределителните мрежи“. Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува. Против? - Няма. Въздържали се? – 1 – госпожа Ташева. С 14 гласа за и 1 въздържал се – предложението се приема.
§ 5. Предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов. Комисията подкрепа по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Предложението е оттеглено, така ли е, господин Симеонов?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Предложение от народните представители Кирил Цочев, Михо Михов и Лъчезар Никифоров. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Георги Недев, Христо Тодоров, Чавдар Пейчев и Румен Йончев. Комисията не подкрепя предложението. Няма да го изчитам, тъй като е дълго. Виждате го всеки един от вас пред себе си.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай, Мустафа Ахмед, Ахмед Ахмедов и Джейхан Ибрямов. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов, Красимир Каракачанов и доцент Милен Михов. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Чавдар Георгиев и Георги Търновалийски. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1, 3 и 4 и не го подкрепя по точка 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7. Колеги, да го чета ли? Всеки го има пред себе си и може да го прочете. Изказвания? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, в духа на конструктивност, както Вие сте го наложили и с цел да избегнем в бъдеще санкции от Европейската комисия. във връзка с нарушаване на регламента за свободно движение на търговия и стоки и т.н. в държавата, вкарването в чл. 36е ал. 1 по редакция на комисията (стр. 13 на доклада), точка 2: „Търговците които внасят електрическа енергия от приходите от внесената и продадена на пазара в страната електрическа енергия без ДДС“ мисля, че е в нарушение на този регламент. Затова аз още един път, използвайки, че съм взел думата, искам да предложа това, което вие не сте приело, но с малка редакционна поправка, като ще се опитам първо да го аргументирам. Преди да направим това предложение, аз си направих труда да направя няколко консултации във връзка със специалисти в областта на енергийното и водно регулиране, за да видя това предложение, което правим, дали удовлетворява изискванията за напълняемост на фонда, ако мога така да се изразя. Тоест, това, което предлагаме, дали ще осигури необходимите финансови средства във фонда. Получих недвусмисления отговор, че – да, това, което предлагаме, ще осигури необходимите средства във фонда при условие, че се включи, както сте го включили, газопреносният оператор.
Идеята, която възлагаме, за да нямаме ни какви обструкции след това и решения и на Конституционен, и на Върховен съд, че налагаме на едни, а на други не налагаме съответните нови тежести, да разпределим всички тежести равномерно върху всички участници в електроенергийния пазар. Затова нашето предложение беше наистина към производителите да се включат и всички лицензирани лица, които се занимават с електроенергийна дейност, да намалим процента от 5 на 4%. При направените разчети заедно с влизането на газопреносния оператор във фонда по този начин се събират някъде около 250 млн. лв., тоест над това, което в общи линии се цели. един път получаваме справедливост върху т. ова, че всички, които са в електроенергийния сектор, получават еднакви задължения, втори път намаляваме с 1%, който може да ви се струва нищожен, но според мен е достатъчно съществен, тоест, с 20% намаляваме тежестта върху всички и най-вече знаете моята загрижненост върху държавните електроенергийни предприятия, и нямаме основание да бъдем обвинявани след това от който и да било във връзка с това, че ще сме облагодетелствали някой. Понеже има някои предприятия, които са с регулирана дейност и имат норма на възвръщаемост по-ниска от 4%, за да не ги унищожаваме тях с тези 4%, предлагам текстът да бъде така – това, което сме предложили като текст:
„Производителите на електрическа енергия и лицензираните лица, извършващи дейност в електроенергийната сфера плюс“ - това, което Вие казахте – газопреносния оператор – правят вноски във фонда в размер на 4 на сто от ежемесечните си приходи от сделки с електроенергия, а задължените лица по предходното изречение, чиято средногодишна норма на възвръщаемост е по-ниска от 4%, в размер на 1% от ежемесечните си приходи от сделки с електроенергия. Мисля, че по този начин разпределяме равномерно тежестите, нямаме основания след това някой да каже, че някой е облагодетелстван и освен всичко друго мисля, че това е една добра крачка в полза все пак на държавната енергетика, защото знаем, че тя е основният носител на нещата. Затова много ви моля още един път преразгледайте мнението си. финансово нещата изглеждат както ви казах – 250 млн. по този начин ще влязат във фонда, без да има никакво нарушение. Освен ако Комисията за енергийно и водно регулиране няма други мерки. Ако искате, да ги попитаме и тях, не знам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Първо, искам да кажа, че забележката Ви по отношение на точка 2 на чл. 36е, ал. 1 е коректна, но ние проверихме противоречието на тази точка с европейските директиви. Там няма и регламенти. Там няма такова ограничение. Ограничението е за енергията, която минава транзит през страната. На нея не могат да й бъдат налагани допълнителни утежняващи такси. Мотивът да внесем точно това предложение е, че ако то не бъде направено, въпреки че енергията от внос ,която се консумира в страната, е изключително малко на този етап за миналата година е 44 хил. мегаватчаса, а за първите шест месеца на тази година е 37 хил. мегаватчаса, което разбирате, че е нищо – няма и 1% обща консумирана енергия. Но оставайки тази енергия от внос, която се консумира вътре в страната, без да бъде утежнена с 5% вноска, означава, че ще създадем на производителите в страната нелоялна конкуренция. В този смисъл ние сме обложили и тези малки количества не заради финансовия ефект, който ще постигнем, а за това, да не създаваме нелоялна конкуренция на българските производители.
Искам също така да обърна внимание, че в редакцията на работната група има няколко технически грешки в този о кончателен вариант, който ни се представя, защото заключенията от работната група не бяха такива.
Точка 3, която гласи „Операторите на електропреносната и газопреносната мрежа от всички приходи без ДДС“ отпадна на работната група, тъй като тези дружества, първо, не могат да бъдат изключвани, ако се включат те, трябва да се включат и електроразпределителните и газоразпределителните дружества. Второ, и преносните, и разпределителните оператори ще поискат тази допълнителна вноска при определянето на тяхната цена. Тоест, от една страна ще имаме плюс, от друг страна ще имаме същия минус.
Също така в текста навсякъде, където се чете „за компенсиране недостига на средства“, коректното записване е по предложението, което аз и мои колеги сме дали за покриване на разходите, плащане и т.н. съответно в текста, за да нямаме отново противоречия с европейските правила.
Тези редакционни поправки ще направи комисията, тъй като нашето предложение е прието.
Други народни представители? Господин Николов, след това господин Аталай.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа от КЕВР, каква е моята забележка? Ако се вгледаме в предложението, което сте предложили, господин Ерменков: производители на електрическа енергия и лицензираните лица, извършващи дейност в електроенергийната сфера. Тези лица, които - примерно, търговците са лицензирани – те обикновено продават един на друг електрическа енергия или продават в балансиращите групи, или продават електроенергия, която вече е произведена и обложена с 5% и внесени във фонда. Те допълнително влагат още 5%. Тоест, може да стане 1 мегават електроенергия да набъбне с тези 5% при продажба достатъчно много, n на брой пъти. Плюс това, те са лицензирани търговци, които би трябвало да изнасят електрическа енергия. Те също ли се облагат? Износът? Всичко ли се облага?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние в момента приемаме един законопроект, който облага всички, тоест натоварва. Той не облекчава. Затова предложението, което правя, е да се натоварват наистина всички. Това, че на една стока навремето е начислено ДДС и след това се препродава, не й пречи да бъде наново да бъде начислен данък добавена стойност. Казвам го съвсем отговорно това нещо. Тоест, това, че някой е купил нещо, което е обложено с 5%, той си е формирал прихода и ние върху прихода и ние върху прихода ги слагаме тези 5%. Идеята не е някой да се облагодетелства от цялата тази дейност; идеята е да се натрупат пари във фонд, който е необходим, за да се спаси електроенергетиката. Аз затова предлагам, от една страна, да се разшири базата но от друга страна, имайки предвид по-широката стъпка, да се намали тежестта, което няма да се окаже никакво влияние върху финансовото състояние, само ще доведе до по-голяма солидарност в носенето на тази тежест, нищо повече.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Други колеги народни представители?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Аз само искам да Ви попитам какво имате предвид, като сте включили в чл. 36д, ал. 1, т. 4 „дарения“. Откъде ще идват? Само за да уточня – в чл. 36е точка 3 отпада – така ли е, или как е? Казахте, че е грешка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точка 3 отпада. Грешно е преписано от работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е добре, още едно изречение. Господин Ерменков, с тези 4% нали знаете, че ще се включат като разходи и след това ще трябва да се вдига цената на електроенергията? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители? Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз бих добавил същото предложение, което направих на комисията – да разширим състава на Управителния съвет с още двама члена от гледна точка на това, да бъде по-представителен и по-демократичен, като припомним, че той ще взима точно определени решения, от които той няма как да се отклони. В тази връзка предлагам да има един представител на потребителите и един представител от НПО; ако решат, да е на ротационен принцип даже, няма значение. Но да бъдат 7 човека.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да бъдат общо 7, от които по един представител от министерствата, двама представители на производителите, един – на неправителствения сектор и един – на потребителите?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Други колеги? Ще подложа на гласуване предложението.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз искам да се възползвам от това, че тук е и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране и бих искал да чуя неговото мнение относно въвеждането на тази такса 5% и нейното отражение в ценовия модел.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, миналата седмица ние на комисия направихме изслушване. Мисля, че Вас ви нямаше и по всяко едно от предложенията от регулатора ни дадоха точна калкулация за това, какво ще му бъде отражението. Така че, ако искате, впоследствие може…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не съм бил на това заседание. Беше интересно, исках да видя как се отразява в някои от производителите, които генерират електрическа енергия. Но след като я има тази информация, ще я извадя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, правихме такова изслушване. Може после председателят на регулатора да я предостави тази информация. Други колеги? Не виждам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За даренията не разбрах откъде ще дойдат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За даренията желае ли някой да отговори? Моите колеги тук се шегуваха, че може БУЛГАРТРАНСГАЗ да реши да дари 30 милиона в този фонд; не бива да го спираме. Аз мисля, че това е стандартен текст при формирането на такъв тип фондове, господин Аталай. Затова е дадена и тази възможност.
Предлагам да преминем към гласуване. Първо ще подложа на гласуване поправката на господин Валери Симеонов за това, членовете на фонда да останат 7, от които трима представители на трите министерства, двама представители на производителите, един представител на неправителствения сектор и един – на потребителите. Който е за, моля да гласува. За – 1. Против? - Няма. Въздържали се? – 16.
Следващото предложение на господин Валери Симеонов е оттеглено, нали така, господин Симеонов?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Георги Недев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Подлагам на гласуване предложението на Георги Недев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. За – 1. Против? - Няма. Въздържали се? – 16.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група народни представители. Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няколко изречения само. Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, тук в нашето предложение по философия и методика и начин на събиране на средствата е диференцираният подход. Дори за да няма недоразумения, бяхме дали възможност Комисията за енергийно и водно регулиране в зависимост от вида източник, който използват и инсталираната мощност на енергийните им обекти да бъдат определени съответните проценти. Всъщност с едни такива вноски в такъв фонд щеше да се разбере кой каква тежест има в дебалансирането на системата. Това е нашето предложение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Други колеги? Не виждам.
Който е за, моля да гласува. За – 3. Против? - Няма. Въздържали се? – 13.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува. – Няма. Против? - Няма. Въздържали се? – 17.
Предложение от народните представители Таско Ерменков и група народни представители. Предложението е прието по точка 1, 3 и 4 и не е подкрепено по точка 2. Подлагам на гласуване само точка 2 с редакционното предложение на господин Ерменков, която не е подкрепена от комисията. Който е за, моля да гласува. За – 4. Против? - Няма. Въздържали се? – 13.
Подлагам на гласуване текста на комисията с редакция – предложението, което аз и колегите сме направили, което вече представих пред вас. Който е за, моля да гласува. За предложението гласуват 11. Против? - Няма. Въздържали се? – 6.
Параграф 7 е приет.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Оттеглено е, нали, господин Симеонов?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Оттеглено е.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е оттеглено.
§ 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен в нов чл. 98. Който е за предложението на комисията за отхвърляне на параграфа, тъй като е отразен в нов чл. 98, моля да гласува.
За – 16 гласа. Против? - Няма. Въздържали се? – 1.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 94. Подлагам на гласуване предложението, което е отразено в чл. 94 на Искрен Веселинов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. За – 16 гласа. Против? - Няма. Въздържали се? – 1.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение от народния представител Валери Симеонов. Тук работната група не стигна до заключение. Затова сме оставили въпроса отворен. Преди да го обсъдим, предлагам да гласуваме чл. 93а, който не е подкрепен от комисията. Който е за, моля да гласува. За – 1. Против? - 1. Въздържали се? - 15
Второто предложение на господин Валери Симеонов е „В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.
(2) Не се допуска прихващане на вземания по ал. 1 със задължения към обществения доставчик. Изказвания? Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тук става въпрос да дадем възможност средствата, които са дължими към НЕК на ВЕИ-тата, които преминават през ЕРП-тата, директно да бъдат превеждани, а не да бъдат прихващани, тъй като при прихващането в крайна сметка НЕК не разполага с парични суми. Освен това, има и констатирани нарушения при прихващането. Прихващат се суми, които не би трябвало да се прихващат. Всичко това може да се избегне и да помогнем на държавния орган да се разпорежда със средствата, които са му дължими. Това е смисълът. Освен това, по Закона за задълженията и договорите се разрешава прихващане при съгласие на кредитора.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други изказвания? ЕРП-тата желаят ли да вземат отношение? Този текст касае тях? Не виждам. Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА /EVN България/: Само да обърна внимание, че всъщност прихващането е начин на разплащане, абсолютно допустим по Търговския закон и ако това нещо изрично се забрани в момента с този закон, означава, че ние ще имаме една ситуация, при която с нищо няма да се подобри енергийната система. Тези суми ще си бъдат дължими както към производителите на възобновяема енергия, така и за закупена енергия за краен клиент. Единственото, което може да се постигне като ефект е, да има имаме неразплащане върху което се трупат лихви както към ВЕИ-тата, така и към крайния снабдител. Това ще бъде ефектът.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други? Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е хипотеза. Ние, специално от тая страна на масата, сме се събрали да се опитаме да намалим и евентуално нулираме дефицита на НЕК. Няма как да си променим позицията. Оттам нататък това, което говорите, е хипотеза, защото е факт, че има прихващания, които всъщност не трябва да бъдат правени, а са правени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Абаджиев.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ /ЕНЕРГО-ПРО/: Аз искам да кажа, че според мен е неправилно, когато в един специален закон се приемат норми, които на парче се опитват да решават някакви хипотетични проблеми. Самият факт, че се запазва възможността да несе допускат прихващания означава, че вече се предполага, че ще има дефицити в системата и вече предполагаме, че системата ще бъде небалансирана. Вече предполагаме, че могат да се натрупват лихви и според мен самата мисъл, че ние ограничаваме търговския оборот в енергетиката, означава, че се опитваме с нови проблеми да решим старите проблеми.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други желаещи за изказване? Не виждам. Преминаваме към гласуване на предложението на господин Валери Симеонов. Който е за, моля да гласува. За предложението гласуват 2 души. Против? - Няма. Въздържали се? – 15.
Подлагам на гласуване новия параграф 8, като точка 2 я няма, тъй като ние току що я отхвърлихме.
За процедура - господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само за уточняване за протокола. Това, което беше предложил господин Симеонов – не се допуска прихващане на вземане по ал. 1 със задължения към обществения доставчик. Ние това, доколкото разбрах, гласувахме да се отхвърли, а редакцията на комисията въобще не звучи по този начин. Редакцията на комисията звучи: „Прихващане на вземане по ал. 1 със задължения към обществения доставчик се допуска само с негово съгласие“. Така че коректно би трябвало да гласуваме и това, ако смятаме, че трябва да отпадне. Може би не съм прав, но мисля, че така трябва да бъде.(
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Съобразявам се с Вас. Подлагам на второ гласуване редакцията на комисията в точка 2, тоест: „Прихващане на вземане по ал. 1 със задължение към обществения доставчик се допуска само с негово съгласие.“
Който е за, моля да гласува. За – 1 глас. Против? - Няма. Въздържали се? - 16.
Подлагам на гласуване § 8, точка 1 в редакцията на комисията. Който е за, моля да гласува. За предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? – 2.
Параграф 8 е приет.
Предложение от народен представител Валери Симеонов: Създава се нов параграф.
„Чл. 97, ал. 1, т. 1 се изменя така:
1. Производителите и операторът на електропреносната мрежа, съответно между производителите и операторите на електроразпределителните мрежи за електрическата енергия, необходима за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение.“
Изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува. За – 1. Против? - Няма. Въздържали се? – 16.
Комисията предлага да се създаде нов § 9.
§ 9. Създава се нов чл. 98.
Виждате чл. 98 пред себе си. Изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува. За – 15 гласа. Против? - Няма. Въздържали се? – 2.
Предложение от народните представители Кирил Цочев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Недев и група – комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Недев и група – комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група – комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 7, който става параграф 10.
По неподкрепените предложения на господин Георги Недев и група народни представители има ли изказвания? - Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Недев. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. Един. Против? – няма. Въздържали се? – 16 души-. Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на редакцията на комисията за параграф 7, който става параграф 10. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 15души. Против? – Един. Въздържали се? – Един. Параграф 10 се приема.
Предложение от народния представител Георги Божинов. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов параграф 11. По неподкрепеното предложение има ли желаещи да се изкажат?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги, тук става въпрос з т.нар. изградени съоръжения с пари на инвеститорите, които по закон трябваше да бъдат изкупени до края на тази година. Няма да влизам в подробности дали, откъде, ще може ли, имат ли ЕРП-та пари да направят това, но зная, че ако ги приемем сега, няма да възразявате. Убеден съм в това нещо. Тук става въпрос за нещо, което е свързано с приемане и потвърждаване на законови задължения и съответно въвеждане на някакви последствия, ако тези законови задължения не бъдат изпълнени. В крайна сметка тук няма промяна в задълженията, а има просто въвеждане на наказанието лихва, ако не си си изпълнил задължението в срок . Много ви моля да подкрепим това предложение, защото става въпрос наистина за защита на инвеститори, изхарчили пари за съоръжения, които все още не са им изкупени, въпреки че би трябвало отдавна вече да бъдат изкупени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Ерменков. Част от съображенията на комисията и на работната група се състояха в това, че в случаите, когато се дължи обезщетение, то идва като допълнение върху цената, която трябва да се плати, както и лихвата при забава, т.е. това ще увеличи разходите, които трябва да бъдат признати за конкретното съоръжение. Лихвата е разход, както и обезщетението.
Има ли други желаещи да вземат думата?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Подкрепям предложението на народния представител Божинов. Смятам, че няма друг случай в правото или в бизнеса, където ти ще ползваш чужда вещ. В случая не става въпрос за вещ, а за съоръжения, някои от които са доста скъпи, и няма да дължиш нищо заради това, че си ги ползвал. Редно е да има съответното обезщетение.
Ще подкрепя направеното предложение от народния представител Божинов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Разбрах днес, че от работна група от КЕВР разбрах, че има изградена методика за компенсиране на ползването на такива съоръжения. Само да потвърдят дали е така или не е и дали лихвите се включват или не. Става дума за ползването.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Друг желае ли да вземе отношение?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Става въпрос за ползване без предварително съгласие. Това е придобиване на вещ, ползването й и нищо да не платиш след това на собственика. За това става въпрос, а не когато има договор и когато е уредено плащането.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Представител на Комисията по енергийно и водно регулиране може ли да ни отговори дали има или няма обезщетения в тези случаи?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Има методика, която е определена от комисията за енергийно и водно регулиране за достъп до чужди съоръжения. Това са примерите – трафопостове, изградени от някои потребители, които са с по-голяма мощност, а когато съответното разпределително дружество иска да присъедини към същите тези трафопостове, без все още да ги е изплатил – трябва да плати съобразно тази методика съответната сума.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други изказвания има ли? – Няма.
Преминаваме към гласуване на неподкрепеното предложение на господин Георги Божинов. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 5 души. Против? – Няма. Въздържали се? – 11 души. Предложението не се приема.
Предложението на господин Симеонов е подкрепено. Комисията предлага да се създаде нов параграф 11. Подлагам на гласуване параграф 11 в редакцията, предложена от комисията. Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? – Двама. Предложението се приема.
Предложение на народните представители Настимир Ананиев и Антоний Тренчев. Комисията не подкрепя предложението. Има ли изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Настимир Ананиев и на Антоний Тренчев. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. Не гласува никой. Против? – Няма. Въздържали се? – 17 души. Предложението не се приема
Параграф 8 – предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 8, който става параграф 12.
Има ли изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на комисията, моля да гласува. За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. . Въздържали се? . Един. Предложението се приема.
Преходни и заключителни разпоредби. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. . Въздържали се? – Един. Предложението се приема.
Параграф 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 9, който става параграф 13. Текстът на параграф 13 е пред Вас. Има ли изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. . Въздържали се? – Един. Предложението се приема.
Параграф 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф 10, който става параграф 14.
Има ли изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. Въздържали се? – Един. Предложението се приема.
Параграф 11. Предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението по точка 1, б. „а“ и не го подкрепя в останалата му част.
Предложение от народния представител Кирил Цочев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по точка 1 и не го подкрепя в останалата му част.
Предложение от народните представители Настимир Ананиев и Антоний Тренчев. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Настимир Ананиев. Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Таско Ерменков и група. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 11, който става параграф 15.
Колеги, връщаме се на страница 24. Предложение от народния представител Валери Симеонов, което е подкрепено в т. 1, б. „а“. Този текст, както и редица други предложения, касаят възможността на ВЕИ-та да продават електроенергия на свободен пазар, след като натрупат часовете, които регулаторът е определил за преференциална цена. Има различни редакции. Затова предложението по точка 1 е подкрепено по принцип. Впоследствие на страница 30, в редакцията на комисията е коректният текст.
Господин Налбантов, Вие трябваше да изчистите това с работната група.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: На страница 31 е текстът на чл. 31 по предложение на комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В изчистената алинея чл. 31 е коректният текст.
Предложенията на господин Валери Симеонов не са подкрепени от комисията. Предлагам да се направят изказвания, а след това ще гласуваме.
Има ли желаещи да се изкажат по предложението на господин Симеонов, което е на страница 24 и 25. Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепената част. Който е „за“, моля да гласува. За предложението гласува 1. Против? - Няма. . Въздържали се? - 16 души. Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Кирил Цочев и група. Комисията подкрепя по принцип предложението по точка 1 и не го подкрепя в останалата му част.
Който е съгласен за неподкрепената част, моля да гласува.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Оттеглям предложението относно неподкрепената част на предложението.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към следващото предложение на Настимир Ананиев и Антоний Тренчев. Комисията не го подкрепя. Има ли изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението не гласува никой. Против? – Няма. Въздържали се? – 17 души. Предложението не се приема
Предложение от народния представител Настимир Ананиев. Комисията подкрепя предложението и няма да го подлага отделно на гласуване.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и група. Комисията не подкрепя предложението.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на комисията, моля да гласува. За предложението гласуват 2 души. Против? - Няма. Въздържали се? – 15 души. Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Таско Ерменков и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги, в това, което предлагаме, имаме една единствена разлика от това, което предлага комисията. Това е след като вече сте приели, че от нетното специфично производство на електрическа енергия не се приспада т.нар. деградация...
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, съгласен съм с Вас. Предлагам да запишем – вместо „не подкрепя“ - подкрепя по принцип в частите, в които го подкрепяме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Във връзка с това искам да взема отношение по онази част, която не подкрепяте. Ще въвеждаме изкупуване на излишъка по цена на излишък. Т.е. тази енергия, която вече е над произведената, да бъде изкупувана по цена на излишък. Текстът го имате. Ще ви го прочета: По цена на излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по точка 1 – страница 1, чл. 31, ал. 5, т. 2.
Моето предложение е на страница 29 и се различава от това предложение. Затова ви казвам с какво се различава моето предложение. Вие го слагате като излишък, а ние предлагаме посредна цена на свободния пазар за месеца, предхождащ месеца на сделката, предоставена от Комисията за енергийно и водно регулиране, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1 и ще се опитам да го аргументирам.
В момента достатъчно натоварваме сектор „Възобновяеми енергийни източници“ с такса. Предполагам, че никой от присъстващите няма да ме заподозре в големи пристрастия към този сектор. Заявявам, че нямам конфликт на интереси и всички знаете моето отношение за това, че трябва да се спазват законите. Искам да бъдем и законодатели, които не унищожават даден сектор. Без това ги натоварваме с 5 на сто. Без това започваме да ги натискаме и като часове, което е правилно. Да ги заставяме свръхпроизводството да го продават на цена на излишък – според мен, идва малко много. Така или иначе, вървим към либерализиран пазар, зная, че малко по-скъпо ще излезе на НЕК, но нека да изкупува тази енергия на цена на свободен пазар за предходния месец, което ще бъде и справедливото решение. Това е пазарно определената цена. Иначе може да кажем, че ще се изкупува и на цена „нула“.Още един предлагам да преразгледаме по какъв начин се изкупува производството, надхвърлящо това по точка 1, и да приемете предложението това да бъде средна цена на свободния пазар, при което съм проверил в Комисията за енергийно и водно регулиране. Да, те могат да предоставят такава цена за предходния месец, защото я водят.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председателю, моля малко да намалите темпото. Да не се окаже, че накрая сме приели точно това, което не ни е трябвало.
От тази гледна точка нашето предложение, което правим в параграф 11, чл. 26, т. 2 – по цени, реализирани за предходния месец на свободния пазар, съгласно чл. 100 от Закона за енергетиката, за количествата, надхвърлящи производството по точка 1. Идеята беше да сме в крак с европейските изисквания, с директивата. Основната идея е, че сме задължени да закупим тази произведена енергия. Ако производителите на електроенергия от ВЕИ-та излязат на свободния пазар, има голяма вероятност да се дебалансира свободният пазар. Те един път са произвели излишъка, за тях не е необходимо повече дали ще бъдат купени за 3 или 4 лева като излишък от Националната електрическа компания или пък, ако пазарът е 60 лева, да търсят за 60 лева продажба на електроенергия. Така ще дебалансират пазара. Представете си, че ще продадат за 30 лева, за 40 лева. Тогава какво правим? Нашето предложение е по-коректно. Националната електрическа компания да ги изкупи по задължение на директивите на Европейския съюз на цена на свободния пазар от предходния месец. Това е коректното. Не че дали подкрепяме, дали някой има конфликт на интереси или няма. Предлагам да се движим по изискванията. Виждам, че сте дали възможност един път да излязат на свободния пазар, ако искат. Ако дебалансират пазара, тогава какво? Ще върнем закона обратно ли? Да се предпазим от тези неща. Това имах предвид.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, едва ли тези количества ще бъдат някакво огромно количество енергия, която се произвежда. В крайна сметка това са излишъци. Те са в определен период от денонощието, а не е базова енергия, за да се втурне индустрията пример да им предлага по 30 лева цена, за да изкупи енергията.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Индустрията иска да получава електроенергията без пари. Нали затова обсъждаме в момента този законопроекта. Индустрията не иска да плаща на производителите на електроенергия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е включено в редакцията на комисията. В ал. 12 е записано, че „количествата електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 – производителите могат да ползват за снабдяване на своите клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно договорени цени. Тук не се отрича възможността те да ги продават на Националната електрическа компания по свободно договорени цени – такива, каквито се договорят между производителите и НЕК.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да подкрепя това, което господин Аталай каза – да бъдем внимателни. Въпросът не е за това какви са количествата. Въпросът е в принципа. Един път, ако приемем това, че ще се изкупува по цена на излишък, това означава, че априори ги изхвърляме на свободния пазар – в смисъл отиват и продават и там няма да бъде 3 лева, а ще изкарате 20 лева, т.е. със 17 лева отгоре. Това ще икономиса 3 лева на Националната електрическа компания за плащане на това свръхпроизводство, но ще доведе до един допълнителен елемент на стабилност на пазара. Още един предлагам. Тъй като така или иначе по директива сме задължени да се изкупува цялата енергия и за да не въвеждаме изкуствено начин те да бъдат изгонени от това наше задължение, нека да въведем принципа, който донякъде е и по-пазарен, това, което е производството над определеното да бъде изкупувано от Националната електрическа компания, но на цени, които са цените на свободния пазар за предходния месец. Мисля, че това от една страна е справедливо, а от друга страна до някъде ще даде възможност и на ВЕИ-та да съществуват. Идеята не е да ги унищожим и някой да ги вземе, каквито слухове вече има. Идеята е да покажем, че защитаваме и инвеститорите – онези, които са честни инвеститори и които спазват закона.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: От години участваме на свободния пазар. Не съм видял някой производител да дойде и да има желание да продаде количества електроенергия на цена два пъти под пазарната. Т.е. ако един производител има възможност да продаде на пазарна цена, той няма никакво основание да търси 30 или 40 лева, или каквото и да било. Той ще се стреми да вземе най-добрата пазарна цена. Това е в негов интерес.
От 10 години участваме на пазара. Много добре знаем, че досега почти нямаше конкуренция. От миналата година започнаха да се появяват продукти, различни от това, което се предлагаше от АЕЦ – Козлодуй, и ТЕЦ „Марица изток 2“.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Стаменов. Кой вариант подкрепя Министерството на енергетиката – този Националната електрическа компания да изкупува задължително енергията на средно претеглена цена от предходния месец или тази енергия просто да се продава по свободно договорени цени.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Министерството на енергетиката подкрепя предложението на работната група и на комисията. На първо място за нас е важно да не се нарушават европейските директиви и европейското законодателство. Т.е. Националната електрическа компания да бъде коректна страна по тези двустранни взаимоотношения, да изкупува цялата електрическа енергия, която се произвежда от възобновяеми енергийни източници.
В същото време трябва да помислим и за състоянието, в което се намира Националната електрическа компания. Смятам, че тази възможност, която съществува от една страна - ВЕИ-та да имат възможност да продават по свободно договорени цени с НЕК, или да излязат на свободен пазар, също е една възможна опция. Между другото и до настоящия момент съществуваше тази възможност в Закона за енергетиката и в настоящата редакция на тази разпоредба.
Министерството на енергетиката подкрепя предложението на комисията.
МЕГЛЕНА РУСИНОВА /председател на Българската фотоволтаична асоциация/: Уважаеми господин Добрев, госпожо Министър, господин Иванов, позицията ни е, че с така предложените текстове практически България ще влезе в неизпълнение на Директива 28, която императивно постановява задължително изкупуване на енергията от възобновяеми енергийни източници.
Много е важно да отбележим следното. Какво означава цена на излишък на свободния пазар? Цена на излишък на свободния пазар не е цена на енергия, а е цена на услугата „излишък“, която се формира под формула от ЕСО.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Извинявайте, че ви прекъсвам. Вече не говорим за излишък, защото това предложение е отхвърлено. Говорим за казуса дали електроенергията да се изкупува от Националната електрическа компания по някаква цена от предходния месец или тази енергия да се предоставя на свободния пазар.
МЕГЛЕНА РУСИНОВА: Категорично, според нас, би следвало да има задължение на Националната електрическа компания да изкупува произведената енергия от възобновяемите енергийни източници. Правенето на свободен пазар, какъвто де факто в момента в България не съществува реално, прави доста трудна нашата възможност, особено за това, че ще можем да излезем на свободния пазар, достигайки часовете в месеците, когато имаме ниско производство. Още повече, че нашето производство е циклично спрямо метеорологичните условия. Абсолютно коректно е да има една средно определена цена за предходния месец, която реално ще следва пазарната цена. За нас и от договорна гледна точка, и от административна гледна точка е изключително сложно да участваме в един квази пазар. В момента в България няма либерализиран пазар на електроенергия. Нашите договори не позволяват ние да бъдем и на договори за преференциална цена, и на договори на свободен пазар. Нашите договори са сключени така, че или ние се отказваме от преференциалната цена по договора и отиваме на свободен пазар, или оставаме на преференциална цена. Договорите ни са сключени по начин, който не позволява запазване на преференциалната цена и излизане на свободния пазар. Най-важното, според нас, е , че практически ще се наруши изпълнението на директива 28 за задължителното изкупуване, особено при липса на либерализиран енергиен пазар.
Мисля, че едно определяне на средна цена на свободния пазар за предходния месец, която ще бъде обективно определена, ще се получи по същия начин – ще запази възможността за подбиване на пазара или тези рискове, които преди малко бяха изтъкнати.
Г-Н ИВАНОВ: Философията на всички промени, които започнаха да се правят през март и продължават сега, е да се ограничи и да се сведе в крайна сметка до нула дефицитът на Националната електрическа компания и да се прекрати с практиките и политиката на трупане на дефицит, тарифен дефицит. В крайна сметка ни водят до едно единствено решение – да подкрепим това, което предлага работната група и комисия, и Министерството на енергетиката. В крайна сметка преференциите са до едно определено ниво – там, където има договор и е посочено колко. А от там нататък има пазар и той е свободен. Който иска, да заповяда на свободния пазар и да продава така, както продават всички останали.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може от Министерството на енергетиката да потвърдите, че не нарушаваме директива 28. Нарушаваме или не нарушаваме директива 28, ако ги извадим на свободен пазар?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Не я нарушаваме. Директивата не вменява задължения за изкупуване. Директивата казва, че трябва да се стимулира, Като една от възможните мерки за стимулиране е задължителното изкупуване. По директива ние нямаме задължение да осигурим на 100 на сто изкупуване на енергията по преференциални цени.
Идеята тук, както е записано, може би и колегите от комисията ще го потвърдят. Тези количества, до които се ограничава изкупуването на преференциални цени, са онези количества, които са заложени в ценообразуването. Тези количества по определената преференциална цена трябва да гарантират нормата на възвръщаемост. Така че тези количества, за които говорим, са над тези количества. Те спокойно могат да се реализират на пазара, така че не се нарушава принципът на стимулиране.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме за неподкрепената част на колегите Таско Ерменков и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. За предложението гласуват трима души. Против? – Няма. Въздържали се? – 13 души. Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Мартин Димитров – неподкрепено. Господин Димитров ще го оттеглите ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, оттеглям го. Това предложение беше във връзка с възможността за излизане на свободен пазар, която се реализира така или иначе.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване редакцията на параграф 11, който става параграф 15.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моля да ми дадете думата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председателю, засега си защитавахме нашите предложения. Сега имам изказване по отношение на редакцията на комисията. Имам няколко въпроса, на които моля да ми бъде отговорено. Може да ви звучат малко парадоксално. Всеки, който прочете така написания закон, ...
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не сме гласували за всички промени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние стигнахме до редакцията, направена от комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В момента обсъждаме редакцията на комисията.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За какво сте отхвърлили нашето предложение, когато точка 2 е абсолютно идентична с това, което сте написали и Вие? Защо не приемате по принцип нашето предложение, а го отхвърляте? Става въпрос за свободния пазар.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, Вашето предложение по точка 2 е това, което току що дискутирахме – дали да се продава на свободен пазар или да се изкупува задължително от Националната електрическа компания по цени, реализирани от предходния месец. Редакцията на комисията е: на свободен пазар, а не на средните цени за предходния месец. Може и от Националната електрическа компания, може и от други.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Като гледам, от министерството само госпожа Петкова е нова. С Вас колега и в предишното, и в по-предишното Народно събрание, когато обсъждахме директивите, Вие бяхте на това мнение. Директивата днес няма да я четете от гледна точка на ГЕРБ, а ще я четете от гледна точка на Европейския съюз. Изискванията на директива 28 са и задължително това, което накараха народните представители и всички останали да приемем, че преференцията е задължителното изкупуване и сега се чудим как да го направим. Сега Вие излизате и казвате, че директивата не ни казва да има задължително изкупуване. Поне тези, които сте от началото на този процес, бъдете последователни независимо кой е на власт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В по-предходния мандат тезата беше същата за директивата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председателю, още един път започвам от началото. Имам няколко въпроса във връзка със създадената алинея 7, от т. 1 до т. 6. Предполагам, че може да ви прозвучат комично въпросите, но те са естествени за всеки, който прочете така написания, по този начин законопроект.
Първият ми въпрос е следният. Кумулативни ли са изискванията от т. 1 до т. 6 или са алтернативни? Т.е. трябва да имаш всички тези шест вида животни по съответната бройка или са алтернативни – да имаш едно от всичките?
Вторият въпрос е следният. Ако са алтернативни, експлицитни ли са? Трябва да имаш задължително 10 броя овце или 5 броя свине, или 1,5 броя телета, или половината бройка теле може да го замениш със 100 кокошки. Питам, защото така е написано. Понеже този закон ще трябва някой да го трактува, затова поставям тези въпроси.
Третият въпрос е, че нищо не е написано. Става въпрос за това, че естественият тор, който ще бъде онова, което ще се използва като източник на енергия и неговото количество е важно. Нищо не е написано за теглото и възрастта на тези животни, които трябва да имаш, от което зависят броят и теглото на тора, който те ще отделят, за да знаем точно какъв килограм трябва да бъдат, колко са, какъв вид и т.н. /Оживление./
Нали разбирате, че това е написано в закона, което не само, че е смешно. За такъв закон не само, че няма да гласувам въздържал се, но въобще няма да участвам в гласуването на тази част от закона.
Законът за административните актове изисква законите да уреждат трайни, съществени обществени отношения. Питам: 100 кокошки ли е трайното обществено отношение или 500-киловата е трайното обществено отношение? Много ви моля да бъдем сериозни.
Понеже тук има още нещо допълнително. Не е ясно дали може да бъде комбинация между теле и половина и един брой юница, за да си вътре в цялата схема. Вие въвеждате още едно ограничение, което е да бъдат три години регистриран селскостопански обект. Т.е. имайки предвид, че законът ще влезе в сила на 25 юли, това означава, че всички земеделски производители, които ще имат право да участват в производството на такава енергия, ще трябва да са били регистрирани до 25 юли 2012 година. Във връзка с това ви предлагам, така или иначе сме написали какъв е броят на животните, дайте да напишем и списъка на производителите и да си приемем закон. така ще знаем кой ще ги прави, с какви животни. Няма да имаме от тук нататък тези въпроси.
Призовавам ви за следното. Въпросът с броя на животните, ако толкова много държите да го изведете в наредба, защото днес може да имаме подобрение на породите, които да се отглеждат, за да изкарват повече тор, тогава вече половин крава ще стигне и половин бивол също ще е достатъчен, отпада необходимостта да имате цял бивол.
Предлагаме да преразгледаме въпроса с времето на регистрацията. Извинявайте за упражнението в риторика. Струва ми се, че за да ни предложите такъв текст, просто някак си е обидно за всички нас.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, разбирам Вашето чувство за хумор. Мога да го продължа и разкрася по същия начин като Вас.
Например по точка 6 имаме официално предложение от Министерството на земеделието за тези текстове. В сериозната част ще ви кажа какъв е проблемът. В точка 6 не бяха записани птици, а бяха записани кокошки-носачки. Преценихме, че птици ще бъде някак си по-добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За това, господин Председателю, ви помолих госпожа Танева да ни предаде списък на животните.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По въпроса за това дали трябва да са кумулативни тези изисквания – да имаш и от шестте вида животни, не. Но ти можеш да имаш по колкото си искаш и от които искаш, но всяко едно от тези животни прави 1 киловат. 300 броя птици се равняват на 1 киловат.
Разбираме, че не изглежда много законно в Закона за енергетиката, но проблемът, който имаме, е изключително сериозен. Вие много добре знаете, че за разлика от едни фотоволтаици, които произвеждат 1240 часа в годината, тези инсталации произвеждат 7 – 8 хиляди часа. Те са с цена в момента от над 400 лева. Т.е. няколко пъти по-висока от цената на фотоволтаиците. В същото време и седем пъти повече часове работят. Имаме справка от ТVN. Предполагам, че те ще потвърдя пред Вас, че има десетки мегавати проекти след последните промени, които премахнаха преференциалните цени за всички други видове биомаса, освен тези. Проблемът, който трябва да решим, е изключително сложен. Той означава, че тези над 60 мегавата, които са само в района................, означава годишно 189 милиона лева, а вноската от 5 на сто ни гарантира 209. Не е много хубаво да се шегуваме с тези текстове.
Между другото в подкрепа на тези текстове ще предложа в преходните и заключителните разпоредби – имаме текст, но да се направи редакция в текста, която ще гласи, че преференциална цена за този вид подпомагане ще има до 1 януари 2016 година. След това, дори и при тези условия, няма да има преференциална цена.
Защо трябва да си животновъд и т.н. – имаше други идеи да се подписват договори със собствениците на крави. Пак в интерес на шегата в нашата комисия, ще кажа, че в едно село например 30 крави на 20 собственика. В една община има 40 села. Винаги можеш да подпише договор с 1200 крави. Но нали не смятате, че някой ще тръгне с лопатата да събира оборската тор всяка сутрин или всяка вечер, още повече че тези животни ходят на паша, а не са затворени. Дебатът хем е смешен, хем не е. Проблемът, който имаме да решаваме, е изключително сериозен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Позволете ми да направя дуплика.
Господин Председателю, все пак предлагам независимо, че става дума за шест месеца, според това, което Вие предлагате, този текст да получи съответната редакция по начин, по който след израза „определен брой регистрирани животни, както и птици“, да се въведе текстът: съвместно с Наредба на Министерството на енергетиката и на Министерството на земеделието и горите. Да се записват в закона за енергетиката крави, овце и т.н., това не звучи сериозни, нито е нормално. Мисля, че председателят на правната комисия ще ме подкрепи, освен ако не се въздържи от изказване. Наистина не е сериозно да се пишат такива работи в закона.
Напълно се солидаризирам с Вас и съм съгласен, че трябва наистина да се въведе контрол. Макар да говорим за минимални мощности – 1,5 мегавата, като ги умножим по 1000, ето още един бум във ВЕИ-та, още една преференциална цена и една вратичка за далавера.
Нека като пишем законите, да ги пишем сериозни и да не се създават допълнителни комични ситуации. Съгласен съм и за договорите, които спомена председателят. Те бяха нотариално заверени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, Вие ме разбирате.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение за наредбата. Опасявам се, че докато влезе в сила тази наредба, ще дойде 1 януари 2016 година.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Господин Председателю, дами и господа народни представители, госпожо Министър, съгласно Закона за ветеринарно-медицинската дейност животновъдните обекти се регистрират за отглеждане точно на такива видове животни. Всяко животно се регистрира със съответните ушни марки.
Съвсем накратко в духа на диалогичната работа на комисията. Няма да ви отнемам много време.
Искам да ви кажа как се е стигнало до тези изчисления.
Информацията е на база програма от миналата година - от мерките за ограничаване и предотвратяване на замърсяването във връзка с изпълнението на нитратната директива. Във връзка със съвременното отглеждане на животните са направени изчисления. Направени са проучвания от учените в Аграрния университет. Там са дадени като кубични метри, съответно е приравнена в литри и след това в килограми оборската тор. Това са изчисленията. Те са на база работа на съоръжението за един ден. Това са данните. Изчисленията са дадени в програмата по нитратната директива.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря ви, господин Председателю. Тъкмо се бях оттеглил от това изказване, защото и господин Ерменков препрати въпроса към мен.
Ще кажа най-напред за алтернативно или кумулативно. Вижда се, че е алтернативно. Т.е. колегите, които са ви написали въпроса, са го видели още от първия път, но са решили шеговито да го поставят.
По втория въпрос – експлицитно ли е, вече са ви заблудили. Смисълът на понятието е съвсем друг. Абсолютно експлицитно е изложението. Може да успокоите колегите, че винаги, когато имаме прекалена изричност, експлицитно е изрично, и сме в тази хипотеза. Това, което ви дразни, е експлицитността. Дадено е твърде конкретно, твърде ясно. Затова поставяте и следващия въпрос – дали рангът му е за записване в закон. През призмата на понятията в енергетиката, то понятията в животновъдството да водят до някакво притеснение. При положение, че материята е критична, при положение, че е спорна материята, при положение, че очевидно се дискутира и пораждането на дефицит, по-добре е, за да няма съмнение и колкото понятията да са различни по секторно, тук действително, както са казали колегите, да е експлицитна уредбата.
Колегата посочи източника. Мога да посоча още източници и нормативни актове, където имаме колизия на понятията. След като има производство от такава биомаса, след като трябва да има критерий, а тук никой не спори дали трябва или не трябва да има критерий, тук е мястото му. Това са преходни и заключителни разпоредби.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За да избегнем действително тези непривични за енергетиката думи, съществителни да въведем термин „единица животински тор“. В допълнителните разпоредби да обясним как се добива този 1 киловатчас, а да не бъде записано в основния текст.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, виждам, че част от Вас се развеселиха от темата. Въпросът е изключително сериозен.
Започвам с въпрос към Министерството на енергетиката. Колеги, ако дадем срок до 1 януари 2016 година, ако само EVN са заявили, че има над 60 подобни проекта, които се подготвят, които ще водят до 189 милиона лева разход, бих задал въпроси и към другите ЕВП-та, които са тук: има ли подобни проекти въз основа на биомаса, които се подготвят при Вас и на животинска тор? Ако отговорът е „да“, колко са, с каква мощност и т.н.?
Представете си, че оставим тази врата отворена, както е тръгнало, ако се реализират проекти с подобен мащаб, това означава до година отново да правим нов фонд. Ако трябва да бъдат покрити нови 200 милиона лева, това ще бъде дефицитът на НЕК, ще трябва да правим нов фонд, който да покрива този дефицит от тези ВЕИ-та. Това е моят въпрос към Министерството на енергетиката. Въпросът ми е ясен и много фокусиран.
Изпълнихме насоките, изпълнихме целите на Европейската комисия. Защо не затваряме вратата за ВЕИ-та.
Към колегите ми, които се разсейват, задавам същия въпрос. Изпълнихме насоките, изпълнихме целите на Европейската комисия. Защо не затваряме вратата за ВЕИ-та? Защо? Ако има нов дефицит на Националната електрическа компания за 200 милиона лева заради тези мерки, тъй като не виждам контролът да е много стриктен. Не виждам как ще се реализира тук стриктен контрол. Това означава, че всяка година ще трябва да правим по един фонд. Може да си направим среща – всеки януари на всяка година да се събираме, за да правим новия фонд. Резултатът е ясен.
Моля за конкретен отговор и от трите РЕП-та. Знаем от EVN, има писмо до председателя Добрев. Те казват: над 60 мегавата проекти, които ще струват 189 милиона лева на година. Другите две РЕП-та да кажат дали при тях има предварителни договори или въобще данни за подобни проекти. Нека Министерството на енергетиката да ни каже като са изпълнени насоките и целите на Европейската комисия, защо продължаваме с подобен вид проекти. Бих задал дори и подвъпрос: ако за друг вид ВЕИ-та са затворили вратата, тук защо не я затваряме? В смисъл има ли някаква логика, причина, аргументи?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В момента аз председателствам комисията. Има думата господин Каймаканов.
ВАНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Ще започна с последното, което обсъждахме, и с казаното от господин Димитров във връзка с EVN. Пред мен е списъкът. Обещах на група, че ще дойда с анализ на този списък. Тези 60 мегавата, за които се говори в писмото, касаят газификации, когенерации, оранжерии и всичко. Ключово ще цитирам и „Тракия енерджи“, които са 5 мегавата и нямат нищо общо с биомасата.
Списъкът, за който говорите, 60 мегавата, 150 мегавата, не е верен. В друго ви подкрепям. Прав сте, че ако режем, ще трябва да режем много здраво. Наистина, ако трябва, да спрем ВЕИ-та. Стига сме се подигравали с бизнеса в България.
Преди три месеца ние казахме на всички в България: ето вижте - законът е такъв: 50 на сто биомаса, всеки започва да прави. Ето ви цената. Хората започнаха да инвестират. Тези компании ги има в списъка на EVN, а вероятно и в останалите списъци. Тези компании вече са на прага на пускането на тази инсталация съгласно закона, за който преди три месеца гласувахме. А сега отново им казваме: момчета, гледайте си работата, затваряйте, оставете тези паметници, за да се смеем над тях. Няма как да ви пуснем, защото сте похарчили 4 – 6 – 7 милиона лева, за да ги направите в зависимост от съоръжението и количеството електрическа енергия, която те ще произвеждат, и въобще не ни интересува какво правим. Няма прогнози, няма бизнес. Затова не разбирам дебатите, които днес се водят на тази тема.
В EVN е много по-просто да се направи анализ кои са фирмите, които са подали тези искания за присъединяване, и много простичко е, ако има предварителен договор. Не бива да спираме тези, които към момента са готови и вече пускат. Това е несериозно, а според мен, е и ретро активно действие.
Да се върнем на другата тема по отношение на животните, говедата, телетата, пилетата и свинете.
Беше 50 на сто, а сега е 60 на сто. О,кей. Правилно трябва да расте това. Кой ще го следи и как ще го следи, това е въпрос към вносителите.
Вижте какво казваме. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници да докажат, че е регистриран животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринаро-медицинската дейност най-малко три години преди датата на подаване на заявлението. Тогава той може да е имал 200 крави. Ако сега има 2000 крави? Той няма право пак да участва в тази програма. Какво прави с тора си, въпреки че има възможност.
Не на последно място, дами и господа, искам да ви кажа, че тук се касае за производство на енергия само от фирми, които имат животновъдни обекти. Тези фермери, които имат говеда в момента, има представители на асоциациите, също бих предложил да вземат думата и да кажат нещо по въпроса. Цената на млякото падна. Няма финансиране по европейските програми, за да си купят техниката, която вече са заявили. Ние очакваме от тях да направят тази инвестиция и да построят тези съоръжения. Това не може да се случи. Тук вероятно се касае само за две, три или четири фирми, които биха могли да си го позволят. Наистина господин Ерменков е прав. Дайте да изброим кои са тези фирми, да им дадем право и да приключим със закона.
С този вариант ще подкрепя господин Ерменков и господин Димитров.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, стана разгорещен дебат.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съжалявам, че се налага да повторим дискусията, господин Каймаканов, която водихме в работната група тази сутрин. След като държите да има публичност, хайде да погледнем нещата от другата страна. Можем ли да поемем риска да натоварим Националната електрическа компания с още една огромна тежест, която не е ясно в какъв процент и в какъв обем мощност ще се развие.
Справката, която е дадена от EVN, няма защо да се обръщаме към другите ЕРП-а. Явна е тенденцията е за напускане на такива много биоцентрали, което е в ущърб и на без друго тежкото състояние на Националната електрическа компания. Да не се правим защитници на бизнеса, на прогресивния бизнес. По принцип би трябвало бизнесът да е схванал каква е тенденцията още от приемането на закона през март 2015 година. Тенденцията за ограничаване на тези източници, задължителният процент за който към 2020 година в България е постигнат, а дори вече е и подминат.
От друга страна, не се притеснявайте толкова много за тези бизнесмени и за тези подготвени инсталации за пускане. Няма лошо да ги пуснат. Никой не им забранява да си продават електроенергията. Абсолютно никой! Ако желаят, могат да използват и в друга посока газта, която ще произвеждат. Може да си направят газостанции или да развиват някакво енергоемко производство – например може да направят металургичен цех към фермата. Защо не? Това е техен проблем. Това е правото на бизнеса да се бори и да утвърждава конкурентните условия. Защо винаги трябва да бъде с ползване на преференцията на държавата? Няма как това да стане.
В заключение ще кажа следното. Искам да ви посъветвам. Виждам, че активно участвате в дискусията. Ако съвсем случайно имате две или три подготвени централи за пускане, бих ви посъветвал да не гласувате сега, защото ще имате конфликт на интереси.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: За съжаление нямам нито две, нито три, нито пет централи. Смятам, че не е коректно към бизнеса, който Вие толкова време вече оплювате, наистина е добре да се даде гласност на това гласуване, господин Симеонов. Най-малко не е коректно да бъдат спрени подготвените централи. Или ако ще ги спираме, моето предложение е да затворим въобще тази врата. Предлагам господин Димитров да ни подкрепи. Защо трябва да оставим фермерите да го правят? Така или иначе, те нямат тази възможност. Оставяме възможност само на 3 или 4 компании да се справят с това. Предлагам тогава да го затворим, за да видите , че нямам конфликт на интереси и не се занимавам с това. Нямам централи за пускане. Правя предложение и моля да ме подкрепите.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще ви подкрепя.
В правото си на дуплика искам да ви кажа, че няма никакъв проблем те да си подават електроенергията на свободния пазар, никой не ги ограничава.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, смятам, че този дебат, който в момента водим, е дебатът, по който не можахме да дадем отношение и становище на първо четене.
Този текст се появи между първо и второ четене. Затова така изведнъж всички сме в невидение какво става. Колеги, ще ви помоля да подходим по-целенасочено и да видим каква е идеята, каква е целта изобщо за производство на електроенергия от животинска тон.
Според всички изисквания, ние трябва да покриваме азотната директива. Ако не произвеждаме ток от животински отпадъци – дали са от крави, биволи, прасета или птици, имаме съответните санкции във връзка с азотната директива от Европейския съюз. За да произведем електроенергия, нищо друго не ни е необходимо – чисто и просто, да седнем и да направим сметката. Сметката е направена.
В България в момента животинският отпадък според всички изчисления от най-различни организации, а може и Министерството на земеделието да направи тази сметка, е някъде в рамките на 35 мегавата. Ако сме сериозна държава, трябва тези 35 мегавата за покриване на азотната директива, да се построят. В момента в България има някъде около 16,5 мегавата. Може ли някой от тези 16,5 мегавата днес, тук, пред нас да каже колко процента от тях ползват, според закона, тези 50 на сто от животинския отпадък? Въпросът не е да закриваме и да не даваме възможност за по-нататъшно развитие на производството на електроенергия, а чисто и просто липсва контролът.
В тези текстове, ако намерим онова изречение, чрез което да се провери ежемесечно менюто на технологията, където се използват 50 на сто или под 50 на сто от животинския отпадък, да се дават съответните цени. Господин Добрев, онези, които не ползват 50 на сто или тези 60 на сто отпадък, според технологичното меню, което произвежда електроенергията, нямат право на преференциална цена. Това е толкова просто! Ние сме тръгнали тук да смятаме една крава колко ще изходи и дали ще го изходи на едно място или ще отиде на нивата и някой ще ходи ли след нея с лопата да го събира. Ако сме сериозни, прочетете нашето предложение. Нашето предложение е предложение, което създава контрола още в началото. Контролът по технологичния процес, контрол и да се плати на преференциална цена само на онези, които произвеждат електроенергия от животински отпадък – 50 на сто ползване, а всички други – извън системата.
Опасявайки се от онова, което се случи с фотоволтаиците, да не се случи и с производството на електроенергия от животинска тор, го подкрепям. Не са виновни нито инвеститорите, нито животновъдите ние днес да вземем решение да ги закрием или да не им дадем възможност от тук нататък, контролирайки, съобразявайки се с азотната директива, да си водим нормална държава.
Колеги, според мен, нека да намерим точното изречение и точните изрази, за да напишем този текст така, че всеки да е спокоен, като легне да спи, че е създал онзи параграф или онези текстове в закона, с които всичко, което сме приели, ще бъде работещо. Иначе всичко друго е едно надприказване и надскачане.
Моля ви да погледнете нашите текстове. Ако не ви устройват, нека да отложим този текст, да обмислим текст в съответствие с азотната директива, да напишем текста така, както трябва да бъде – при 50 на сто ползване на животинска тор, съответният контрол и да минем към следващата точка .
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на госпожа Аврамова, която последна ще говори по темата. С нейното изказване приключваме дебата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председателю. Преди да преминем към гласуване бих искала, за да взема информирано решение как да гласувам, да задам един въпрос. Според изказването на господин Аталай останах с впечатление, че в тази азотна директива едва ли не е заложено, че трябва да произвеждаме енергия от животинска тор и че това е задължително условие да произвеждаме такава енергия и да я изкупуваме по преференциални цени.Ако има възможност и, ако прецените, можем да дадем думата на Министерството на земеделието и храните, за да опровергае или да потвърди, че това е единственият начин да покрием азотната директива като произвеждаме ел.енергия от този животински отпадък.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Позволете ми да отговоря на въпроса. Колежке, това е най-ефективният начин за използване на животинския отпадък. В България нашият бизнес произвежда в минната промишленост концентрат, не стигаме до производството на метал и изнасяме концентрат. Ако имаме животинска тор и я ползваме, да ползваме от нея електричеството, топлата енергия – ако не извлечем от това всичко, което е необходимо и е ефективно, може да вземете и да натоварите животинските отпадъци и да ги изнесете в Намибия, ако искате.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, достатъчно коментирахме тази тема. Обявих вече, че приключваме дебата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Аталай, предложението на госпожа Аврамова беше да дадем думата на министерството на земеделието. Вашето мнение го знаем от години. Някога Вашият бивш лидер щеше да внася биволи от Индия, за да произвежда кравешки тор. Вместо от уран да добиваме ток от екскременти. На път сте да реализирате мечтата на отшелника в Бояна.
Настоявам председателят да даде думата на експертите от Министерството на земеделието, за да видим дали тази азотна директива действително задължава България да прави това, което Вие казвате. Дали в директивата е записано, че за да си нормална държава, трябва да построиш всички тези инсталации и да измислиш технологии как да събираш кравешки фъшкии, за да изпълниш директивата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще дам думата на представител от Министерството на земеделието, за да приключим дискусията. Явно, че всичко ни е много ясно, но сме любопитни в сферата на селското стопанство.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: По отношение на изпълнението на нитратната директива – Министерството на земеделието и храните е взело съответните мерки. Както преди малко споменах, има разработена програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници. Там са разписани редица мерки по отношение на опазването и как те да бъдат изпълнени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само ток ли се произвежда от оборската тор или може и друго. Това беше въпросът. Моля ви съвсем накратко да отговорите.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Разбира се, че може да се използва и за друго. Точно това казвам, че всички мерки са разписани в програмата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кажете какво друго може да се прави с оборската тор.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Ако Комисията по енергетика има желание, да я запозная, за да не отнемам сега времето на членовете, материалът може да ви бъде предоставен писмено.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председателю, тъй като има доста разнопосочни точки в параграф 15, имайки предвид някои от които бихме подкрепили, а с други – не сме съгласни. Много моля да проведете разделно гласуване по точки на този параграф.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приемам процедурното предложение.
Подлагам на гласуване точка 1, страница 30 от редакцията на комисията. Който е съгласен да се приеме точка 1, моля да гласува. За предложението гласуват 8 души.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля да се прегласува точка 1.
Който е съгласен да се приеме точка 1, моля да гласува. За предложението гласуват седем души. Против? – Шест. Въздържали се? – Един. Предложението по точка 1 не се приема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагам да отпадне срокът – три години назад, и да приемем точката .
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С гласуването си бе приета точка 1.
Преминаваме към гласуване на точка 2: чл. 24, т. 3 се изменя така...
Точка 2 е свързана с точка 1. Предполагам, че резултатът от гласуването й ще бъде същият като при гласуването по точка 1.
Господин Ерменков, настоявате ли да гласуваме за точка 2?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Според мен, точка 2 е свързана с точка 1. При условие, че сме отхвърлили точка 1, безсмислено е да се гласува за точка 2. Тя, дори и да се приеме, ще остане висяща във въздуха. Предлагам двете точки да вървят заедно свързани. Няма нужда да се гласува.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: След като не можахме да свием обхвата на компаниите, които могат да изграждат такива централи, в преходните и заключителните разпоредби би трябвало да запишем дали да премахнем изцяло преференциалните цени или да оставим разширения обхват, който съществува и в момента в закон Тесният обхват го отхвърлихме.
Подлагам на гласуване точка 3 – чл. 31. Който е съгласен да приемем точка 3, моля да гласува. За предложението гласуват осем души. Против? - Няма. Въздържали се? – Четирима души. Точка 3 е приета.
Преминаваме към гласуване на точка 4. Който е съгласен да бъде приета точка 4, моля да гласува. За предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? – Няма. Точка 4 е приета единодушно.
Колеги, за да обобщя ще ви кажа, че от параграф 11, който става параграф 15, т. 1 и 2 са отхвърлени. Точка 3 и 4 са приети.
Преминаваме към предложението на народния представител Валери Симеонов. Комисията не подкрепя предложението.
Господин Симеонов, желаете ли Вашето предложение да го подложа на гласуване.
Който е съгласен с предложението на господин Симеонов, моля да гласува. За предложението гласува 1. Против? - Няма. . Въздържали се? – 14 души. Предложението се приема.
Преминаваме към обсъждане на параграф 12. Това е предложение от народните представители Делян Добрев, Мартин Димитров, Александър Ненков и Валентин Николов. комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Таско Ерменков и група – комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 12, който става параграф 16.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако не се лъжа, чл. 14 е за правото на обжалваемост и т.н. Готов съм да оттегля нашето предложение параграф 12 да отпадне, в случай че комисията приеме или по-точно редактира нашето предложение. Предлагам в параграф 12 последното изречение да отпадне. В този случай чл. 14 не се прилага.
Моите мотиви са следните. Не може да има административен акт, който касае материални отношения и да не може да бъде обжалван от този, който е заинтересуван. Това е единственото нещо, което ме мотивира да направя това предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, разбрах Вашето предложение. Чл. 14 касае общественото обсъждане, т.е. това, което казва текстът, е, че в този случай не се прави обществено обсъждане.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но остава обжалването.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Обжалването няма нищо общо с чл. 14. Да разбирам, че оттегляте Вашето предложение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, оттегля предложението си.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предполагам, че в такъв случай ще подкрепите редакцията на комисията: Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 12, който става параграф 16. Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 14 души. Против? - Няма. . Въздържали се? – Един. Предложението се приема.
Преминаваме към обсъждане на параграф 13 - предложение от народния представител Делян Добрев и група. Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Настимир Ананиев и Антоний Тренчев. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 13, който става параграф 17. По предложението на Настимир Ананиев и Антоний Тренчев има ли изказвания? - Не виждам. Предложението не е подкрепено от комисията. Подлагам го на гласуване.
Който е съгласен да се приеме предложението на Настимир Ананиев и на Анатолий Тренчев, моля да гласува. За предложението гласува един. Против? - Няма. Въздържали се? – 14 души. Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф 13, който става параграф 17.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тук се объркахме между основния доклад и това, което е прието или неприето от комисията.
За цените по чл. 31, ал. 8 бихте ли ни напомнили какво е записано?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това са последните преференциални цени, от които се приспада финансирането с безвъзмездна помощ.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. Въздържали се? – Няма. Предложението се приема.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Приспада се сумата за мегават час, с която е съфинансирано съоръжението по европейски програми? Така ли е?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има методика, по която се изчислява различна значително по-ниска преференциална цена, защото има голям процент от финансиране с европейски средства.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Но пак се получават преференциални цени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преференциалната цена обаче е в пъти по-ниска, отколкото другата преференциална цена.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това означава, че все едно няма преференциална цена.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам още веднъж да гласуваме за същото предложение.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група.
Предложението е в два варианта. При това положение вариант 1 отпада. Точка 1 и точка 2 бяха отхвърлени.
Във вариант 2, параграф 18: насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон с изключение на обектите по чл. 24, т. 1. Точка 1 е за 30 киловата покривни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще помоля още един път да ни го обясните с човешки думи, а не с членове – имам предвид насърченията по т. 6, 7 и 8. За кои насърчения става дума? Обяснете чл. 31 и 32.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Задължителното изкупуване и преференциалните цени. Давам думата на господин Мартин Димитров, защото той е главният радетел на това.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ерменков, тук идеята е следната. понеже са достигнати целите и насоките на Европейската комисия, преференциални цени ще има само за тези до 30 киловата, които са на покривите на сградите. Вие, господин Симеонов и аз преди малко защитихме, но това е текстът.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Уважаеми господин депутати, уважаеми господин Добрев, явно в отхвърлянето на предната точка в параграф 11, който става параграф 15, много хора не разбраха за какво става въпрос. Става въпрос не единствено за производството на ток, а 50 на сто от необходимите приходи на една животновъдна ферма – дали се отглеждат прасета, кокошки или крави, отиват за изпълнението на екологични изисквания. Това означава, че обектите стават нерентабилни. Каква е европейската практика? В Италия – 1500 биогаз инсталации на животновъдни стопанство. В Германия – 2800, и т.н.
Вие като отхвърлите, господин Добрев и господин Димитров, че Вашето предложение е до 30 киловата, това означава, че всички, които са започнали на база закона преди три месеца, а инвестицията за такава централа е минимум една година, това означава, че хората са започнали някаква инвестиция и след три месеца народният избраник е решил да си промени мнението. Според нас, това не е сериозно. Още повече отхвърлянето на предния текст също е несериозно. Тук видяхме политически пристрастия, но не и икономическа логика.
Господин главният секретар на Министерството на земеделието каза следното. Дали животните трябва да се вкарат в наредбата или в закона – това е друг въпрос. Но има приравнителна. Това е приравнителна контролна норма. Така го разбрахме, господин Добрев. Правилно е да има, за да няма злоупотреби. За мен е несериозно отношението към целия сектор. Господин Каймаканов кача, че животновъдството в момента е в колапс. С тези решения се допринася за това нещо, заради някакви политически боричкания. Редно е да вземете мнението. Тук са три животновъдни асоциации – за свине, птици и говеда. Ако смятате, че това е представително за тези, които плащат данъците в държавата, защото ние не само консумираме, но и плащаме. С такава лека ръка, с недоразбиране и т.н. да се зачеркне не бива. Призовавам да премислите текста, който отхвърлихте. Ако трябва, преработете го, както каза и господин Аталай. Не бива да зачеркнете това, то е супер несериозно, господа. Трябва да го знаете!
Да кажете, че с предложението на господин Димитров от утре спира всичко. Има договори и инвестиционни програми, които са направени. Дайте до 1 юли. От 1 юли до 1 юли се определя преференциалната цена. Тук са и представителите на регулатора. 1 юли вече е минал. Дайте до другия 1 юли, няма да направят много централи. Въведете ограничението. Още повече. Трите организации ви предложихме стесняване на спектъра, за да не може да се облагодетелстват неправомерно непроизводители на животинска тор, т.е. да няма злоупотреби. Ние казахме, че повече не от 35 мегавата, както каза господин Аталай, но повече от 18 мегавата няма как да станат нови мощности. няма ги тези животни. Не е рентабилно, господин Добрев, и това е смешно да се говори, че някой ще събира от пет и от 10 животни. То няма метана. При животинската тор веднага с изпражненията се отделят въглеродни емисии, които са метан. Те – искате или не искате, животното ги отделя. С почистването и с вкарването в биогаз ферментацията това е единственият познат начин за улавянето и за въглеродните емисии за излизането им в околната среда. Още повече. Ние трябва да плащаме. В момента нитратната директива е действаща. Това, че Министерството на околната среда с оглед социалното положение не си върши работата, това не означава, че така трябва да бъде. 99 на сто от животновъдните обекти не отговарят на тези изисквания. Държавата ще трябва да плаща вредни емисии както на ТЕЦ-овете. Не да спестим пари, а ние ще похарчим повече пари на данъкоплатеца, както с ТЕЦ-овете. Или в противен случай да кажем: на България не й трябва животновъдство, зануляваме го и приключваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване вариант 2. Който е съгласен да се приеме, моля да гласува.
За предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? – Няма. Единодушно е приет вариант 2.
РОСИМИР МАТЕЕВ: Уважаеми господин Добрев, дами и господа, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Иванов, искам да благодаря от името на Българската соларна асоциация, че продължавате подкрепата за малките покривни централи. На всички благодаря. Какво е моето притеснение?
Ако вземем данни от АУЕР, за миналата година има присъединени 26 покривни централки с обща мощност 170 киловата. Т.е. няма абсолютно никакъв интерес. През тази година КЕВР намали цената за покривните централи с 1,5 – 2 на сто. По наши изчисления за една средна норма на възвръщаемост например на годишна база – около 7 – 8 години, цената трябва да бъде около 24 – 26 стотинки.
Във връзка с това искам да ви помоля за малките централи до 30 киловата, а много от тях са собственост на физически лица, които имат по 2, 3 или 5 панела на покрива, да отпаднат петте на сто, които трябва да внасят в този фонд. Има такса достъп, такса пренос. Въведе се нова такса. От тези 21 стотинки остават в порядъка на 16 стотинки чисто, което е абсолютно нерентабилно. Не можем да развием една програма, за която мечтаем отдавна. Това е програмата 10 000 покрива в България да имат фотоволтаични централи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря ви.
Господин Симеонов каза: един човек да е доволен от нашия закон. Това е добра атестация за нашата работа.
Преминаваме към гласуване на параграф 19. Моля за изказвания. Параграфът касае месечните сертификати и текстовете, за които вече гласувахме. Няма желаещи да се изкажат.
Преминаваме към гласуване на параграф 19. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. . Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
Пристъпваме към обсъждане на параграф 14 по вносител. Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепа по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на параграф 14, който става параграф 19. Има ли желаещи да се изкажат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Каква е сложността на тази наредба, за да се даде такъв голям срок.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Днес , господин Ерменков, бяхме на заседание на работната група в продължение на около пет часа. Министерството на енергетиката, понеже става въпрос за август, ни помолиха за по-дълъг срок. Понеже ни обещаха изключителна изчерпателност и невероятни резултати, затова решихме да подкрепим искането на министерството.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към гласуване. Който е съгласен да се приеме предложение, моля да гласува. За предложението гласуват 16 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Предложението се приема единодушно.
Предложение от народния представител Валери Симеонов. Комисията не подкрепя предложението. Този текст се подкрепи от работната група. Разбрахме се в срок от една година да се приключат проверките, които ще се правят.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В рамките на работната група обсъдихме възможността за това кои точно проверки следва да приключат до една година. Тъй като в предложения текст е записано, че трябва да приключат проверките съвместно с Министерството на финансите във връзка с насоките за държавната помощ. Такива проверки на практика не се извършват. Агенцията за държавна финансова инспекция съгласно Закона за енергетиката може да проверява единствено финансово-стопанската дейност на тези енергийни предприятия, които влизат в микса. Насоките за държавна помощ на този етап излизат извън рамките на компетентността на Агенцията за държавна финансова инспекция. Още по-малко служители от Министерството на финансите, където има дирекция за държавни помощи, могат да участват в такива проверки.
Поради тази причина обсъдихме възможността какво точно се има предвид. Преценихме, че това са проверките, които агенцията стартира съгласно този годишен план за 2015 година. Тези проверки трябва да приключат до една година. Това са най-големите производители във ВЕИ-сектора.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това, което ме притеснява в дадената редакция на комисията, е изразът „започнатите до влизане в сила на този закон проверки“. 90 на сто от проверките сигурно не са започнали. Т.е. това означава, че останалите няма да се проверят въпреки, че има друг текст в закона, който казва, че ще се проверят?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Може да се промени и да се запише „планираните“, т.е. тези, които са заложени в годишния план на агенцията. Те извършват проверки на базата на плана.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Проверките по чл. 80а да се завършат в едногодишен срок. Няма започнати, няма незапочнати.
Искам да направя забележка, но това предложение, според мен, беше прието от комисията. Ако искате нова редакция, ние сме тук. Няма проблем. Ще обсъдим, приемаме и тази редакция, но не трябва да се променя просто протоколът.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Валери Симеонов има редакционна поправка на предложението на комисията, която вероятно звучи по-коректно. Тя е да отпаднат думите „започнатите до влизането в сила на този закон и текстът на параграф 21 да гласи: „Проверките по чл. 80а се завършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да задам един въпрос. Съгласен съм, че проверките, които са заложени в закона, трябва да бъдат всеки път с едногодишен цикъл. Спомням си онзи диалог, който водихме в парламента, когато приемахме границите, от които ще се извършват тези проверки. В момента само в полето на фотоволтаичните централи има някъде около 300 обекта, които са с 1 мегават и нагоре. Знаете, че всички вятърни централи са с над такава мощност. Знаете, че всички ВЕЦ-ове почти са с над такава мощност. Там изключенията са много малко под тази мощност. Силно се притеснявам, че ние ще приемем сега един текст на закона, който звучи красиво и наистина би трябвало да бъде този текст. Нито Министерството на финансите е осигурило финансовите средства на Агенцията за финансова инспекция, нито Държавната агенция за финансова инспекция ще успее. Отварям скоба. Нейните специалисти в момента ходят на обучение в КЕВР, за да знаят какво да проверяват. Мисля, че в момента това се прави. Ще успеят да обучат необходимия брой екипи, за да може да извършат този обем от работа. Нека да си помислим какво приемаме. Много красиво звучи да завършим проверките за една година, но нека да не приемаме закон, който няма да може да бъде изпълнен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Едногодишният срок тече от влизане в сила на този закон, тоест до юли 2016 г. става въпрос да бъдат променени тези над 1 мегават, което изглежда реалистично, тоест, една година – 12 месеца отсега нататък, а не става въпрос до края на годината. Само това уточнение правя, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Освен ако с колегите тук не обещаят, че с бюджета за догодина не увеличим бюджета на КЕВР и на АДФИ, защото иначе само ще си пишем закони, които няма да приемаме, но това е друга тема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На КЕВР обещаваме. Обещали сме го и от трибуната. На АДФИ – не.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Съвсем кратко уточнение по повод на възможността на Агенцията за държавна финансова инспекция да обхване наистина този широк обхват от производители на електроенергия. Агенцията, както всички знаете, разполага с ограничен ресурс от финансови инспектори, но в Закона за енергетиката, който приехте през март 2015 г. ясно е указано, че агенцията упражнява този контрол на базата на годишен план, който няма как да включва всичките енергийни предприятия, тъй като там попадат не само производителите на енергия от възобновяеми източници. Там попадат и ТЕЦ-ове, и държавна енергетика, и обхватът е много широк. Така че, агенцията може да поеме ангажимент и да изпълни това, което се заложила в годишния си план и съответно след това ще влезе там, където рискът е най-висок и най-голям и постепенно ще обхване всичките останали енергийни предприятия. Така че, да не са много големи очакванията за обхвата, който може да бъде обект на контрол от страна на агенцията в рамките на една календарна година.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Предлагам редакционната поправка на господин Симеонов и § 21, който става „Проверките по чл. 80а се завършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“ Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. За предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. С 15 гласа за § 21 е приет.
Предложение от Искрен Веселинов, Красимир Каракачанов и доцент Милен Михов /на страница 37/ и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Изказвания? Не виждам. Който е за, моля да гласува. За? Няма. Против? - Няма. Въздържали се? - 15 души.
Комисията предлага да се създаде § 22.
„§ 22. Разпоредбите на § 3 и § 11 влизат в сила от 1 януари 2016 г.“ Това е за сертификатите – от тримесечен в едномесечен. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, времето напредна, но тъй като тук става въпрос за високоефективното комбинирано производство, става въпрос за въвеждането на реда в този сектор, който произвежда немалко количество енергия. Тук става въпрос за закрепване на контрола върху това, тази енергия дали и как се произвежда, дали и как се развиват нещата. според мене, отваряме вратата за половината отоплителен сезон – ако не въведем тези месечни сертификати, контрола не сме го въвели както трябва. Доколкото го разбирам, така звучи това нещо. Тоест, въвеждането на месечния сертификат, с който да се удостоверява производството на висококомбинирана топлинна енергия, да започне да се издава от 1 януари 2016 г. Може би не съм достатъчно аргументиран с това нещо и дали ще има чисто техническата възможност, но моето предложение е този сертификат да започва да се издава и така да се направят нещата – от началото на отоплителния период тази година, за да можем наистина да започнем с цял отоплителен период. Може би не съм прав - ако може да ме оборите?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, приехме един текст, който казва: тримесечни сертификати – до 1 януари. КЕВР казаха, че нямат капацитет и след 1 януари тъй като ще имат увеличен бюджет в КЕВР, ще могат да наемат колкото си искат експерти. Затова – след 1 януари – едномесечен. Стана ли ясно? Добре.
Гласуваме § 22. Който е за, моля да гласува. за предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма.
КРЕМЕН ГЕОРГИЕВ: /представител на Асоциацията на топлофикационните дружества/: Уважаеми господин председател, уважаема комисия, уважаеми гости, по повод на ежемесечните сертификати аз много се радвам, че Комисията за енергийно и водно регулиране ще има капацитет, но мисля, че това много силно ще затрудни работата на топлофикационните дружества. Понеже докладът, който беше на страницата на парламента няма много общо с този, който гледате в момента, не стана ясно на практика Комисията за енергийно и водно регулиране ще може ли да възстанови разходите за топлофикационните дружества за тези 5% във фонда? Ако това е така, това означава, че на практика след издаването на цените цялата норма на възвръщаемост все едно че не е давана от държавната комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Преминаваме към гласуване на § 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „държавен вестник“. Комисията подкрепя текста на вносителя. Който е за, моля да гласува. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. С 15 гласа за и последният параграф на законопроекта е приет – § 15, който става § 23.
Благодаря на всички за участието в заседанието!

ПО ТОЧКА ВТОРА
„РАЗНИ“:

Заповядайте, господин Винаров, в точка „Разни“.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Иванов, целта на отлагането на цените беше едномесечна, от които само две мероприятия – този закон и това, което промени КЕВР – цената на електрическия ток вследствие на намаление на цената на природния газ, където 150 милиона по неговото изчисление – 130 милиона – се покрива дефицитът в НЕК. Тази наредба, която министерството е изготвило, госпожо министър, много моля да обърнете внимание на своите служители – тази наредба за високоефективната методика за определяне кои са високоефективни и нискоефективни, е едно абсолютно недоносче. В нея няма написано нито едно изречение как се изчислява и как се получава. Следователно, КЕВР на 24 юли ще бъде п оставен в едно тежко и затруднено положение да си изпълни онова, което Вие твърдите, че е независим контролен орган.
/Заседанието беше закрито – в 18.35 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/