1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, №502-01-54, внесен от Министерски съвет на 03.07.2015г
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






ПРОТОКОЛ
№ 14


На 16 юли 2015 г. от 14.15 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, №502-01-54, внесен от Министерски съвет на 03.07.2015г
2. Разни.


ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги предлагам да започваме днешното заседание. Имаме кворум.
Дневният ред е от две точки:
Първа точка е: „Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерски съвет на 03.07.2015 г.“; Втора точка „Разни“. Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 9, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
Наши гости днес са:
- от Министерството на енергетиката: Станислав Станков – началник-отдел на дирекция „Природни ресурси и концесии“, Цвета Милева – старши експерт, Анелия Терзиева – главен юрисконсулт;
- от Министерството на земеделието и храните: Стилиян Митев – директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, Магдалена Дакова – директор на дирекция „Административно и правно обслужване“, Валентина Шишкова – държавен експерт в дирекция „Поземлени отношения и комасация“;
- от Комисията за енергийно и водно регулиране: Стоил Манчев.
Давам думата на Министерството на земеделието и храните като вносител да ни представят законопроекта.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, идеята на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи е да намали административната тежест от някои процедури при изграждане на инфраструктурни обекти – надземни и подземни, по Закона за опазване на земеделските земи. Ако ми позволите, господин председателю, да дадем думата на колежката – държавен експерт, която да разясни измененията в закона по същество и самата философия на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбира се, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ШИШКОВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа, накратко ще искам да ви запозная с предложенията, направени в Закона за опазване на земеделските земи и да насоча вашето внимание върху основните изменения. Това са измененията, които са направени във връзка с отпадане утвърждаването на трасетата по реда на Закона за опазване на земеделските земи тогава, когато трасетата са надземни и подземни.
Също така предлагаме отпадане утвърждаването на площадки тогава, когато има влезли в сила общи устройствени планове и това е свързано с измененията в закона, които ще влязат в сила от 1 януари 2016 година относно приемането на общи устройствени планове на общините за територията на България.
Предлагаме също така етапът на утвърждаването на площадки да не се извършва на концесии, предоставени с решения на Министерския съвет, тъй като със самата концесия тази площадка е определена.
Предлагаме също в закона – направили сме една редакция кой точно съгласува видовете проекти, когато се рекултивират определени обекти, които подлежат на рекултивация.
Другото предложение, което е, е: тъй като процедурата по промяна предназначението на земеделската земя е поетапна, обжалването да става както при промяна предназначение решенията, също и решенията за утвърждаване на площадки да се обжалват пред върховен административен съд, тоест, уеднаквяваме начина и институцията, пред която се обжалват решенията на Комисията за земята.
Общо взето, това са основните неща, върху които сме наблегнали в това изменение в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Въвели сме една редакция в чл. 23 на Закона за опазване на земеделските земи, в която сме казали, че тъй като при промяна на предназначението се доказва нуждата от изграждането на дадени обекти, сме възприели и почина на Закона за електроенергия от възобновяеми източници, че следва да се представи едно становище от Комисията за енергийно и водно регулиране относно нуждата от изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Общо взето, това са основните точки, които сме направили в това изменение. Само искам да подчертая, че това изменение стигна на второ четене в пленарна зала, но не се състоя гласуването му на второ четене, така че сега повтаряме един вид, тази процедура. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз ви благодаря. Някой друг желае ли да вземе думата от представителите на изпълнителната власт? Не виждам. Колегите народни представители имат ли въпроси по законопроекта? Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, имам един такъв въпрос. Понеже вие предвиждате облекчаване във връзка с инженерните съоръжения – става дума за тези, които поддържат електропроводите – на 15 кв. м. облекчен режим, моят въпрос е следният. Понеже, общо взето, тези, които са инженерни съоръжения за средно напрежение, които са на електропреносните дружества, влизат в тези 15 кв. м., но Електросистемният оператор има проблем с тези 15 кв.м. Защо? Защото тези, които са носителните стълбове, са от 9 до 16 кв.м., а тези, които са опъвателни стълбове, са от 15 до 42 кв.м. Тоест, ние почваме да спъваме Електросистемния оператор дали по някакъв начин сте комукирали с тях? Имате ли становище и ако не, можем ли да увеличим поне на 25 кв.м., където ще решим поне 60% от случаите, тоест при съгласувателен режим да може да се иска тяхното мнение?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ШИШКОВА: Благодаря Ви. Правили сме много срещи с електроенергийните оператори, както с тези, които проектират водопроводи, хидроинженерни съоръжения и т.н., но дори представителите на проектантите, които проектират съоръжения от електропреносната мрежа, искаха много повече квадратни метри. Но по този начин ние облекчаваме една малка степен на процедурата по промяна предназначението. Не трябва да забравяме, че земеделската земя е национално богатство и тя е за производство на растителна продукция и паша и когато се изграждат такива стълбове с площи над 25 кв.м., вече засягаме значително земеделска земя, да кажем, в един имот с много по-малка площ. Това е свързано със съобразяване с прилагането на Закона за устройство на територията и Наредба № 7 за обема и съдържанието на устройствените планове. Така че при всяко проектиране на даден вид обекти от инженерната мрежа изисква различни квадратури, но сме се спрели и сме дали един малък компромис от 15-те квадратни метри.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На мен ми се струва, че Комисията по енергетика тук няма да се съгласи с Вас, защото тези 15 кв.м. стигат за един трафопост в града, но ние извън града, в земеделските земи не правим такива малки инфраструктури с размери 5 на 3 метра, защото това е 15 кв.м., а стъпките на един стълб – тук колегата Ви цитира – могат да стигнат до 40 метра. Но, колеги, ние ще имаме възможност между първо и второ четене да дадем предложения в тази посока. Кой друг искаше думата?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз съм в категорично несъгласие с тези ограничения. Според мен, текстът даже трябва да не е свързан с определена квадратура, защото един трафопост е по-голям от 15 кв.м. Какво означава, че ако трябва да се захрани примерно едно новопостроено вилно селище край морето и трябва да се сложи трафопост край района, където има земеделска земя и не може да се сложи, какво ще стане? Ще чакат промяна на предназначението ли? Освен това какво означават 15 кв.м. Аз искам да попитам какво означава „на терена“? Означава ли шахти? Да, нали? Значи има някъде съсредоточаване на подземни комуникации, на ВиК, примерно, главни водопроводи, които обикновено са свързани с помпени станции, по-малки, по-големи и т.н. Аз просто знам конкретни случаи в нашия район. По този начин излиза, че трябва да се прави смяна на предназначението, което е просто един убийствен процес. Трябва да си вземеш пенсията, за да си промениш предназначението.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Трябва да изчакаш пенсията си, защото тя вероятно няма да стигне да платим таксата. И моята реплика беше в тази посока. Аз също имам един въпрос. Ние поискахме становище от Министерството на енергетиката и от КЕВР. Министерството на енергетиката ни предлагат редакция. Въпросът е вие съгласувахте ли го по чл. 34, 32, доколкото си спомням законопроекта и защо не бяха отразени тези бележки тогава, а се чака законопроектът да стигне в Народното събрание и едва ли не народни представители да правят редакция на текстове, които е трябвало да изчистите предварително?
ВАЛЕНТИНА ШИШКОВА: Съгласували сме законопроекта с Министерството на енергетиката и имаме получено становище, че нямат бележки. Сега сме запознати с тяхното предложение и доколкото виждам, то е резонно и бихме могли да го приемем и предложим на второ четене.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам въпрос към Министерството на енергетиката. Като Ви питаха Министерството на земеделието и храните имате ли бележки, защо не им дадохте на тях тази редакционна поправка, а я внасяте в последния момент в Народното събрание?
ЦВЕТА МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, тази поправка я правим сега, тъй като съгласуването по чл. 32 беше извършено през 2013 или 2014 г. преди разделянето на Министерството на енергетиката и туризма и предвид функциите, които сега са вменени на министъра на енергетиката и тези, вменени на министъра на икономиката, се налага тази редакционна поправка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Според колегите излязох аз виновен, защото съм настоявал за разделяне на министерството. В такъв случай ще си понесем отговорността и ще внесем Вашата редакционна поправка.
Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Според мен просто трябва да се отиде към освобождаване на режима за изграждане на инфраструктурни съоръжения. Може да се упоменат, примерно, типът, видът. Инфраструктурно съоръжение не е строеж. То не е къща, то не е сграда. За мене това е много сериозно ограничаване на без друго едва дишащия дребен и среден бизнес. Просто се връзват ръцете. Естествено, знаем какво ще стане. Никой няма да тръгне с рулетката да мери 15-те квадратни метра. Друг е въпросът защо трябва да са 15, а не 14, не 17 кв.м. Не почива на никаква логика и няма никаква аргументация по този въпрос, но ако се наложи да се прави такова съоръжение, естествено, че никой няма да мине с рулетката, естествено, че този, който трябва да си изгради съоръжението, за да може да осигури пускането и въвеждането в експлоатация на определен обект – електро, ВиК или какъвто и да било друг, той ще трябва да бъде принуден да плати съответна такса спокойствие, или както щете да я наречем, на съответния чиновник, за да си затвори очите. Защото какво ще стане, ако е 16 кв. м. примерно трафопостът?
Да не говорим, че въобще по отношение на земеделската земя – всичките пътуваме, всичките или по не повечето сме от село и знаем много добре колко добре се използва земеделската земя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този текст няма ретроактивно действие, нали? Вероятно комисията на господин Симеонов има случаи, в които не е сменено предназначението на вятърни генератори. Това няма да ги узакони, нали? Добре.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Сещам се, че получихме европейско финансиране за свързване на Маришкия басейн към Бургас и евентуално към Гърция. В този момент, когато получаваме това европейско финансиране, вкарвайки този текст, ние ще затрудним особено много изграждането на тези съоръжения, защото те са съоръжения на електросистемния оператор и всъщност ако това ги забави с две-три години, за да сменят предназначението, не се знае дали ще могат да получат и парите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук се получава някакво объркване. Досега задължението беше и 1 кв. м. да промениш нещо, да промениш предназначението с процедури по ПУП и всичко останало. Така че ние в момента облекчаваме режима, като даваме възможност до 15 кв. м. да не променяме предназначението, да правим ПУП-ове, да минаваме през експертни съвети, комисии и т.н. Въпросът единствено е точно колко кв. м. да бъдат – дали да са 15 или да са повече от 15 кв.м. И аз не разбирам как сте определили точно 15 кв.м. Ако говорим за загуба на приходи или опазване на земеделската земя, в крайна сметка един декар е десетки, стотици пъти повече от тези 15 кв. м., които ние сме определили.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По отношение на това, което Вие казахте, искам да разбера защо са 15 кв. м. Сигурно за да се напише „15 кв.м.“ е имало някакво основание, но освен всичко друго, не може да го поставим без ограничение под никаква форма. Когато става въпрос за такива национални обекти, които са далекопроводи с национално значение, има съвсем други законови мерки, които според мен регламентират обектите с национално значение, така че този закон няма нищо към тях. Но нека да се поставим на мястото на тези, които имат нивите. Нали си представяте без разрешени и без нищо така, изведнъж във вашата нива да пръкнат три стълба и да прекарат, или точно там да бъде газоразпределителната станция на някой? Тук се казва: без проектиране и без утвърждаване на трасета и т.н. Аз ще подкрепя това, което е написано и предложено от вносителите като разрешаване, облекчаване и намаляване на административната тежест за малки и средни предприятия и фирми, защото в крайна сметка големите далекопроводи, големите линейни обекти не се строят от малки и средни фирми и не са от полза на малки и средни фирми, но все пак искам някой да ми каже защо са 15, а не са 13 или не са 18, ако има някакъв стандарт за това нещо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, по отношение на Вашето притеснение за частната собственост аз мисля, че въпросът тук не касае частната собственост въобще, защото правата по отношение на собственост – било то сервитутни или някакви други, се уреждат между собственика и между изпълнителя. Тук става въпрос само за проблема с промяна на предназначението.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тук е ясно, че става с промяна на предназначението и знам как се уреждат сервитутите, но все пак този стълб прониква там. Не че безвъзмездно ти вземат 15 кв. м.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Със съгласие на собственика, освен ако не е отчуждителна процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак основният въпрос беше защо са 15 кв. м. и какви са критериите, какви са мерките, които да вземем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството на земеделието и храните. Надявам се да не ни отговорите „това е хубав въпрос“.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Една реплика към господин Ерменков. В духа на това, което Вие казвате, малко го разширявам. Господин Ерменков, няма как да забиете два стълба в някаква чужда, държавна или каквато ще да е нива. Това няма как да стане, защото много добре знаете, че какъвто и да било линеен обект на техническа инфраструктура – не магистрали – това става само след утвърждаване на проект, издаване на строително разрешение, където абсолютно всяка стъпка, всичко се съгласува и ти трябва да представиш съгласие на собственика, че на това място ще имаш стълб или ще имаш трафопост. Ти няма как да минеш без това. Не може, това си е предмет на проектирането, на строително разрешение и въвеждане в експлоатация. Просто няма как да стане, така че нещата не са чак така изоставени на произвола кой където си иска да си прави стълбове или да си забива мачти. Не е просто така.
Аз искам да задам друг въпрос към всички колеги, както и към представителите на министерствата. Може ли някой тук в тая зала да ми даде един пример, когато заради стълб средно напрежение или някакъв обект, понеже, примерно, дейността ми е кабелна телевизия, заради шахта, която трябва да бъде в земеделска земя между две населени места, каквито имам много аз, е сменено предназначение. Кажете ми има ли един такъв случай. Аз не съм чул. От това следва едно – че е имало закон, който просто не се е спазвал. В края на краищата ние се опитваме да приспособим, да адаптираме закона към обстоятелствата, към необходимостта, нуждите да решим проблемите и на едните, и на другите, и на третите. Ако един закон е направен така, че не действа, в никакъв случай не трябва с облекчение да въздишаме и да казваме: „Да, но досега пък беше 0 метра, трябва да сменяш предназначение.“ Просто никой не го е правил досега. Господин Желев има друго мнение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Той даде пример за AES, които са спазили процедурата. Интересна дискусия се заформи. Колеги, струва ми се, че и по Закона за енергетиката не дебатираме толкова много. Господин Каймаканов поиска думата.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря, господин председател. Ние от движението за права и свободи ще подкрепим влизането на закона в зала, като, разбира се, също сме на мнение, че предвидените в този законопроект квадратни метри търпят промяна, и то нагоре. Причината е да не застрашаваме и да не затрудняваме бизнес, който така или иначе има доста сериозни проблеми по отношение на организацията и промяната на статути. Според мен, основното, върху което трябва да се съсредоточим, това е да не допуснем, разбира се, земеделската земя да бъде унищожена. Но в случая, говорейки за такива проекти, според мен повече вреда нанасяме на икономиката, като притесняваме бизнеса. Затова, според нас – подкрепа на закона. Предлагам даже да минем към гласуване на предложението на колегите, но с това уточнение, че трябва да променим точно в тази точка – ал. 2 на § 3, 15 кв.м.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Каймаканов.
Ще ни кажете ли нещо за 15-те квадратни метра?
ВАЛЕНТИНА ШИШКОВА: Това освобождаване от процедурата за промяна на предназначение на тези шахти, стълбове и т.н. не означава всеки един инвеститор да мине процедурата по Закона за устройство на територията, въз основа на който се изработват тези парцеларни планове, определят се тези стъпки на стълбове или тези пети на шахти. Само исках да ви прочета следното. Тези квадратни метри сме ги уточнили в сравнение с много постъпили искания в Комисията за земята. Извадила съм си един протокол – площадки за проектиране на 10 броя щахти, с които се засяга около 30 кв. м. земеделска земя в село Спанчевци, община Вършец, Монтана, във връзка с водния цикъл. Тоест, за 1 кв.м. караме инвеститорите да правят едни дълги процедури, за което ние от дългата ни практика стигнахме до извода, че тези 15 кв. м. облекчават много инвеститорите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Философията на закона е правилна, въпросът е в детайлите защо 15, а не повече. Като гледам, ще има предложения от всички парламентарни групи за най-различни квадратни метри, така че в един определен момент ще стигнем до решение.
Има и предложение за без ограничение на квадратните метри, стига да е техническа подземна инфраструктура.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Да си запазим все пак част от аргументите и за зала. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
Единодушно е приет законопроектът.
Благодаря на гостите.
Закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 14.45 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Делян Добрев/