1. Разглеждане и обсъждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, вх.№ 602-00-20, внесен от Министерски съвет на 01.04.2016 г., както и проекта на акта и приложенията към него.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, вх.№ 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г.
3. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.
4. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 20

На 14 април 2016 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, вх.№ 602-00-20, внесен от Министерски съвет на 01.04.2016 г., както и проекта на акта и приложенията към него.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, вх.№ 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г.
3. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.
4. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Разни.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да започваме. Имаме кворум.
Само двама народни представители липсват.
Дневният ред за днес е: точка 1: Разглеждане и обсъждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, вх.№ 602-00-20, внесен от Министерски съвет на 01.04.2016 г., както и проекта на акта и приложенията към него; точка 2: Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, вх.№ 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г.; точка 3: Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.; точка 4: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание; точка 5: Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам. Подлагам на гласуване така предложения от мен и прочетен дневен ред. който е за, моля да гласува.
Седемнадесет гласа „за“.
Дневният ред е приет.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Рамкова позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, вх.№ 602-00-20, внесен от Министерски съвет на 01.04.2016 г., както и проекта на акта и приложенията към него.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Кой ще ни представи законопроекта? Заместник-министър Жечо Станков.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Позволете ми наистина накратко да ви представя рамковата позиция, с която вие разполагате, разработена от работна група 14 „Енергетика“ и приета от Съвета по европейски въпроси.
Като част от усилията си за постигане на адекватно ниво за готовност за справяне с потенциалното прекъсване в енергийните доставки, в контекста на изграждане на Енергийния съюз на 16 февруари 2016 г. Европейската комисия представи пакет от мерки, така наречения Зимен енергиен пакет. С предложения пакет се формира широк набор от мерки за укрепване способността на Европейския съюз за справяне с прекъсването на доставките на природен газ. В Зимният енергиен пакет попадат две законодателни предложения.
Първото законодателно предложение е: Регламент относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и Решение относно междуправителствените споразумения в областта на енергетиката, като вътре се залага увеличаване на обхвата на информацията по договорите, която следва да се предостави към Европейската комисия автоматично, съгласно съществуващите договорености, компетентните органи ще имат право да изискват от предприятията за природен газ пи опасност от извънредни ситуации допълнителна информация, включително и по договорите им. Съответно предприятията за природен газ ще дължат информация към компетентните органи при Европейската комисия, която трябва да предоставя по компетентност и ако не предоставят такава, има възможност да се третира наказателна процедура.
Нашите две конкретни предложения са свързани с дерогация по чл. 4, § 1: „След влизане в сила на регламента, в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура, която за България е НЕВРОВОДА, капацитетът на останалите инфраструктури трябва да бъде в състояние да обезпечи потреблението на газ в България за един ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващо със статистическа възможност веднъж на двадесет години. Знаете, че България в момента работи изключително усилено за интерконекторната свързаностт със съседни държави, така че молим да има дерогация по този член до изпълняване на интерконекторите.
Другото наше предложение е по чл. 5, § 1 да се добави, че данните са прогнозни, а не отчетни, тъй като досегашните усилия да бъде определен делът на защитените към общото потребление, са неуспешни на общо ниво. Това е, накратко, господин председател.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, много благодаря, господин Станков, че бяхте кратък и изчерпателен. Колеги, въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване точка първа. Който е за, моля да гласува.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, това, което го четем тук като нов регламент, предизвиква сериозни опасения в това, което се приема, поне в нас като Парламентарна група на Българската социалистическа партия. Между другото, за да не кажете, че тези опасения са чисто партийни, искам да ви кажа, че те са споделени от Франция, Германия, Австрия, Великобритания, Унгария тук в това, което четем като материал и много ви моля, преди да преминем към гласуване за тези позиции, да видим дали по принцип този регламент отговаря на интересите на България като цяло и на интересите най-вече на Европейския съюз. В момента имам чувството, че и по становищата, които са дадени от отделните страни по този регламент, които са описани в материалите, които имате пред вас - на страница 5, за да сме по-точни къде да ги гледате, ако мислите, че измислям нещо, да ги видите къде са там – ще видите, че имаме един фактически опит на създаване на два съюза: Европейския съюз на бюрокрацията срещу Европейския съюз на страните членки на тази организация.
Това, което се предлага от бюрокрацията, пардон, от администрацията /да използвам тази дума на Европейския съюз/ от Европейската комисия, не е намерило поддръжка в най-големите страни членки на този съюз и тези опасения, които са написани вътре, са изключително важни и трябва да бъдат взети предвид и ви моля: недейте да правите козметични промени в един регламент, в който има болезнени проблеми. Аз само ще ви прочета какво пише тук, понеже някои от колегите може би не са се запознали, пък и за протокола, какви са притесненията на Франция, Германия, Австрия, Великобритания, Унгария и Белгия: „…изразиха съмнение относно целесъобразността от преминаване от национални към регионални планове“ - това, което е целта на този регламент, тоест те изразяват съмнение към целия регламент като такъв – „заявиха, че оценката на риска си остава в рамката на националната компетентност“ – това, което ние трябва да направим. Това е поправката, която прави министерството, но това е частична поправка. Аз съм съгласен с нея, но тя не решава конкретните и важни въпроси. „Германия и Франция заявиха за езика“ – ние нямаме проблеми с езика, на български няма да искаме да бъде написано, това е ясно – „отправиха критика към механизма за солидарност“, което също, между другото, е част от предложенията, които правим - „липсват каквито и да било количествени данни“ – пишеше Великобритания и поиска повече информация във връзка с това.
Накрая ви предлагам да се присъединим към становището на Германия, което го казах – това е последното нещо: Германия заяви, че преди да бъдат уточнени основните принципни въпроси, които всъщност току що ги поставихме, не следва да се преминава към обсъждане на конкретните членове на предложението, което в момента се опитваме да правим. Затова ви предлагам, наистина, като страна членка на Европейския съюз да заемем позиция, че имаме принципни различия от това, което се предлага, че това, което се предлага, не отговаря нито на съществуващите международни практики за международни договори, нито на търговски взаимоотношения с трети страни, че не може бюрокрацията, пардон, администрацията на Европейския съюз да налага наднационални решения в областта на търговските взаимоотношения и докогато ги решим тези проблеми и получим консенсус по тях, в това число, както виждате, от страна на Германия, Франция, Австрия, Великобритания и Белгия - да не си мислите, че е мое някое екзотично мнение - тогава да преминем към конкретно обсъждане на тези проблеми. Затова моето предложение е да дадем мандат на тези, които водят разговорите по отношение на този регламент именно в тази насока, преди да преминем към уточняване на конкретиката, да си изясним онези принципни различия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, аз не съм сигурен, че разбрах какво предлагате. Предлагате каквото каже Германия, ние да казваме същото, така ли?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, не съм предложил така, аз, в общи линии, не съм Вашия лидер, който казва каквото кажат батковците, това трябва да вземем като решение. Той го казва това. Аз казвам друго. Аз казвам, че трябва да се съобразим с общоевропейските интереси не защото Германия го казва, а защото това е общоевропейски интерес, защото той касае интереса на дадените страни, защото за първи път в приемането на един регламент се вижда това противоречие между администрация на Европейския съюз и страни членки. Нали ме разбирате какво искам да кажа? Тоест, ние трябва да подкрепим европейската позиция, а европейската позиция е в интерес на сигурността на доставките. Те не могат да бъдат регламентирани, регулирани и управлявани от администрацията на Европейския съюз. Това е национално законодателство и то може да бъде съобразено с изискванията, но не трябва да бъде подчинено на тях.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, българското правителство е изготвило рамкова позиция. В тази рамкова позиция ние сме заявили нашия национален интерес. Това, което Вие казвате е, че има пет, шест, осем държави, които Вие изброихте, където в българската позиция е споделено какви са и техните аргументи. Вие какво точно искате да се промени в българската позиция? Коя точно част да се промени и как да се промени?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Повтарям, сега конкретно ще го кажа. Аз го направих като предложение, вие видимо не сте чули. В моето предложение, което е следното: „България ще настоява да бъдат изяснени принципните различия, които имаме с Европейския съюз, преди да преминем към конкретно обсъждане на отделните позиции.“ Това е.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На коя страница е?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Чета текст на Рамкова позиция и Ви казвам: вместо текста по конкретните разпоредби на предложения документ, имаме следните предложения - и ви давам заместващ текст, който предлагам да бъде приет, или да бъде препоръчан – ние не може да го приемаме, ние можем да го препоръчаме на парламента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, Благодаря. Ще подложа на гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Разбрахте какво исках да кажа. Казах, че преди това трябва да бъдат изяснени принципните позиции и едва тогава да се преминава към точките 1.2. 3.1 и 3.2.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще подложа на гласуване Вашето предложение, въпреки че то не е редакционно по текста на рамковата позиция, а е по-скоро изцяло нова рамкова позиция, която Вие в момента представихте с няколко изречения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: А защо трябва да бъде редакционно?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще го подложа на гласуване. Колегите го искат писмено, господин Ерменков.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбира се, как ще гласуваме? Ние тук имаме цяла позиция.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Аталай, в Правилника на Народното събрание работата на парламента не е задължително предложенията да бъдат правени писмено. Могат да бъдат направени и устно. Заседанието се протоколира. Това, което съм го казал, може да бъде извадено от протокола, така че това е формализъм, който в този момент няма да хване декиш, за да ви е по-ясно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев поиска думата. Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Тук имаше изказване, бърза реплика, дуплика, втора реплика, втора дуплика и аз, уважаеми господин председател, искам да дадем думата на уважаемите гости и вносители - по това, което опозицията господин Ерменков, изразиха, нека да вземат отношение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви. Както спомена господин Ерменков, има действително държави, които са посочили своята позиция с контрааргументи, но има и такива, които са подкрепили. За България, предвид това, че сме в уязвима позиция заради междусистемната свързаност, солидарната отговорност на регионално ниво е нещо, което към момента е към полза. Много се радвам, че това, което сме дали като забележка, отговаря на мнението на господин Ерменков, така че това е позицията, която сме дали към момента и министерството се придържа към нея.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам първо на гласуване предложението на господин Ерменков. Господин Ерменков, можете ли пак да го повторите?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Отворете на страница 5, за да може да го гледате спокойно, за да може да се протоколира. Пише: „България принципно подкрепя предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент № 994/2010, но предлага конкретните разпоредби и предложения по този документ да бъдат разгледани едва след изчистване на принципните противоречия и неясноти, които са изложени в предишните заседания. Говоря за тези заседания, които са правени там.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за предложението. Подлагам на гласуване така предложеното и разказано от господин Ерменков предложение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 3 гласа „за“, „против“ – няма, „въздържали се“ – 15.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на рамковата позиция по точка 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 15 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ – 3.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точка първа е приета.


ПО ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, вх.№ 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка втора моля вносителите да ни представят законопроекта.
КАРИНА КАРАИВАНОВА /заместник-министър на финансите/: Благодаря, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, точка втора е Проектът на Закон за ратифициране на Гаранционното споразумение между Българската банка за развитие и Съвета на Европа в качеството на бенефициент. Издаването на държавни гаранции за финансиране изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е в съответствие с чл. 73 от Закона за държавния бюджет за 2016 г. където е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1 милиард лева при спазването на законодателството в областта на държавните помощи. В тази връзка, с писмо от 7 октомври 2015 г. Главна дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия изрази становище, че не е налице предоставяне на държавна помощ в полза на Българска банка за развитие и не се изисква нотификация и решение на Европейската комисия по предоставянето на държавните гаранции по заемните споразумения на Банката.
Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е сключено чрез размяна на писма на 24 февруари 2016 г. в Париж и на 29 февруари 2016 г. в София и е във връзка с Рамковото споразумение за заем между Република България и Банката за развитие и Съвета на Европа в размер на 150 млн. евро.
Икономическият ефект от програмата се изразява в създаването на допълнителни възможности за икономическа активност на бизнеса чрез участие в изпълнението на програмата в цялата страна. Специалният ефект от нея се проявява чрез осигуряване на допълнителна трудова заетост, а оттам – и създаване на повече работни места.
Заемът от Банката за развитие на Съвета за Европа е за десет години, с три години гратисен период. Заемните средства се отпускат на траншове при плаващ или фиксиран лихвен процент, като първият транш не може да надвишава 30% от размера на заема или 45 млн. евро. Периодът на усвояване на средствата по заема е до 30 юни 2017 година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Господин Ерменков, желаете ли да вземете думата? Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми медии, тук става въпрос за прословутата топлоизолация, защото това надали е енергийна ефективност, но е един от основните приоритети на политическа партия „ГЕРБ“, с която се прокламираше как едва ли не ще се намерят едни средства, които са спестени, как ще бъде безплатно за българските граждани, как сега ще се оправят блоковете. Но дали говорим за енергийна ефективност? Тези, които разбират от енергийна ефективност, разбират, че когато се сменя само дограмата и отвън се облицоват сградите, това по-скоро е топлоизолация. Но тука пада един мит, за който бяха лъгани хората, че едва ли не всичко ще бъде безплатно. Сега виждаме, че де факто всяко нещо струва пари и тук вече имаме държавна гаранция за един определен заем, като първият източник на финансиране днес трябва да одобрим – 150 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа, след това, забележете, 250 млн. евро – от Европейската инвестиционна банка и след това допълнителни 100 млн. евро от други международни финансови институции, също така и търговски банки. Сами разбирате, че няма нищо безплатно. Ще имаме и лихвен процент, който е плаващ или фиксиран в зависимост от преговорите. Ние не знаем засега каква ще бъде цената на този заем, но де факто в продължение на десет години този заем трябва да се връща и това ще трябва да се плати от абсолютно всички нас, от българските данъкоплатци. Така че, една прословута инициатива, която се обясняваше как едва ли не трябва само да се измият прозорците даже на българските граждани, де факто сега вече е първата стъпка, която показва, че това съвсем не е безплатна инициатива, това ще струва наистина доста скъпо на българските граждани.
Аз нямам въпроси към Министерството на финансите и към Банката нямам, защото това е политическо решение, което бе взето още по време на предизборната кампания, но просто към медиите и българските граждани - да знаят, че всичко това ще се плати от нас, от българските данъкоплатци, че няма нищо безплатно, че ние де факто натоварваме не само държавния бюджет. Разбира се, аз отдавна съм казал, че държавната гаранция е нещо хубаво и се радвам, че има държавни гаранции, но можеше да има и държавни гаранции към заема на БЕХ . Тогава този ресурс, който се надявам наистина – все още не знаем на каква ще бъде взет, но бе хубаво да има държавна гаранция и за БЕХ. Но сега, когато е предизборно обещание, когато може би трябва да се похарчат едни пари за топлоизолация, пак казвам, може, но когато става въпрос за структуроопределящи държавни предприятия, там не може. Но аз съм сигурен, че БЕХ ще се оправят, защото, доколкото разбирам, има голям интерес. Така че, желая успех и на Банката за развитие. Доколкото разбирам, голяма част от парите и вече ремонтите добре вървят, но това, което ще се плаща, уважаеми дами и господа, ще се плаща от всички нас, и то с определена лихва, която на този етап ние дори не знаем колко е.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, аз ще се въздържа от политически аргументи, въпреки че Вие направихте много такива. Няма да споменавам колко пари бяха изхарчени за „Цанков камък“ и за „Белене“, за да не дъвчем отново тази тема и колко е смисълът на онези инвестиции в размер на над 3 млрд лева или около 3 млрд лева и какъв е смисълът от инвестиции в енергийна ефективност; само искам да Ви препоръчам да разговаряте с господин Таско Ерменков по темата енергийна ефективност, защото по програмата това са мерки за енергийна ефективност, които ще постигнат клас С за енергийна ефективност на сградите. Тоест, енергийната ефективност си е енергийна ефективност, а не е една топлоизолация и една смяна на дограми и освен топлоизолацията и смяната на дограми, това е сложна материя, която включва много други дейности по привеждането на сградата в съответствие с клас С за енергийна ефективност. Така че, не омаловажавайте професионализма на господин Таско Ерменков, да принизявате енергийната ефективност до такова ниско равнище.
Ще дам думата и на вносителите, ако искат, но първо да чуем господин Бойчев. Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Преди да преминете към разговор за енергийната ефективност, Националната програма, която обявихте, претърпя толкова промени и изменения в рамките на нейното прилагане, че едва ли някой в момента може да се наеме да определи точно какъв е нейният обхват. За съжаление, резултатът ще бъде още по-трагичен. Аз знам, че има едно очакване от всички, които разпределят обществените поръчки относно отдаването на тези сгради да бъдат извършени определените СМР-та, но в крайна сметка аз искам продължа това, което каза колегата Стойнев. Виждам, че добре усвоихте дълга, който гласувахте с държавния бюджет.
Трябва да стане ясно, че в момента извън дълга, който беше определен, това е първото споразумение, по стъпките да усвоим и записаното в чл. 73 на Закона за държавния бюджет, да дадем нужните държавни гаранции. Така че, българските граждани добре да знаят, че този 1 млрд, който беше обещан от правителството, в момента започва да бъде набавян, ще бъде връщан от всички и ще натовари още дълговото бреме в това ваше управление. За това става въпрос.
Аз с радост бих чул разговора за това, какъв ще бъде ефектът от това, което започнахте да правите в тази национална програма. Предполагам, че колегата Ерменков само ще каже няколко думи, но по начина, по който го правите, в момента датата е 14 април, аз казвам, че финалът ще бъде много трагичен, защото нито едно от нещата, които обявихте в началото, господин Добрев, не се изпълнява по тая програма. Всичкото се ревизира няколко пъти в момента. Аз не знам колко пъти ще помените и условията, и референтните цени, и колко още ще съкратите във всичките си амбициозни намерения, с които започнахте. Но добре усвоявате пари и добре взимате заеми. В това печелите моята похвала и уважение. Жалкото е, че всичко това трябва да бъде плащано от всички българи следващите години.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, желаете ли да вземете думата? Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вносителите ще прочетат това, което са ни внесли тук като мотиви. Въпросът е политически и е към правителството. Жалко, че го няма ресорния министър, който отговаря за тази програма, но аз ще се опитам да изляза от чисто политическото говорене. Само ще напомня нещо, което сигурно ГЕРБ са го пропуснали поради това, че тогава не са съществували като партия и въобще ги е нямало на политическия хоризонт – че програмите за енергийна ефективност в България са не от 2012 г., а са от 2004 година. Има Национална жилищна стратегия на Република България, приета с Решение № 395/14.05.2004 г. на Министерски съвет. След това на 20 януари 2005 г. все още с Вашия лидер в това правителство - Национална програма за обновяване на жилищните сгради в Република България, приета с Решение на Министерски съвет, пак от тази дата, която ви казах.
Има Стратегия за финансиране на изолацията на сгради за постигане на енергийна ефективност и план-програма за изпълнението й, приета с решение на Министерския съвет от 14 юли 2005 година. Аз разбирам, че някои от колегите поради така наречената детска/младежка неграмотност, нещо, което не са го правили и са смятали ,че го няма, не са го и прочели това, което го има, но тези програми бяха правени с анализи, разчети, какви сгради, кога са построени, какъв оптимален резултат се очаква, какви финансови инструменти са необходими, по какъв механизъм всичко това ще бъде правено, анализ на вложени средства и постигнати резултати и т.н. – всичко това, ако отворите решенията на Министерски съвет, сигурно ще го видите.
За съжаление обаче, това, което в момента се реализира и заради което сега ще харчим пари, в това число и тия 150 милиона, за които искате нашето решение за ратификация, са нещо, което няма нищо общо с тези програми. Вие в момента, ако ви попитам колко сгради има, които трябва да бъдат подложени на мерки по енергийна ефективност, защото думата не е саниране, а е „мерки по енергийна ефективност“, няма да може да ми отговорите. Пък ако ви попитам колко от тях са публични, колко от тях са частни и колко от тях са с жилищни и колко от тях са с търговски цели, съвсем пък няма да може да ми отговорите.
Да не говорим, че когато говорим за това, че ще ги вкараме в клас С, господин Добрев, не ги вкарваме в клас С, а с тези мерки, които вие ще предприемете и които правите и, както господин Стойнев правилно каза: „свързани с изолации“, просто ще ги вдигнете от долната граница на клас С в горната граница на клас С, но ще си останат в клас С. Единственото нещо, което ще постигнете, е понеже е направено с европейски пари, при тяхното следващо обследване няма да бъдат освободени от данък сгради, защото отговарят на изискванията. Тоест, вместо да направите нещо добро за гражданите, вие ще ги лишите и от тази малка възможност да им се намали данък сгради върху сгради, които вече биха могли да имат такова намаление.
Нещо повече, равнопоставеността на гражданите данъкоплатци съвсем сте забравили, защото с тази държавна гаранция, с тези пари, които ще ги теглите като заем, ги плащат всички данъкоплатци. За съжаление обаче, не всички данъкоплатци ще имат достъп до тези сгради по няколко причини. Първа причина: дали са се организирали или не. Втора причина, която е по-важната: че обхватът на вашата програма е много ограничен и не обхваща всички сгради на всички, които биха желали да си направят мерки по енергийна ефективност някъде в „светлото бъдеще“, което бяхме чували 20, 40 години за светлото бъдеще - знаем докъде го докарахме, дано вие ни докарате България пак там. И последното нещо, което искам да ви кажа е, че те са неравнопоставени и по отношение на финансирането, защото имаше сгради, в които бяха извършени мерки по енергийна ефективност със самофинансиране, после имаше сгради, в които бяха извършени мерки за енергийна ефективност със 100% държавно участие, без да има самофинансиране. Сега най-вероятно пак ще въведете някакво самофинансиране по нещата, по които се правят и накрая съвкупният български народ ще трябва да плати - понеже вие не сте си направили тази сметка, аз горе-долу мисля, че мога да ви я кажа: ще трябва да плати мерките /така показва статистиката/ ако ги обхванете всичките – 80 000 многофамилни сгради, което ангажира вниманието на около 2 млн. български граждани. Но ще плащат всички.
Така че, ние няма как да подкрепим нещо, което не е в интерес на развитието на държавата, нещо, което е хаотично, както, между другото, повечето действия, които предприемате, нещо което имаше предизборни популистки цели и накрая ще има нулев резултат за енергийна ефективност и развитието на българската икономика, но ще бъде един добър пример за това как се усвояват пари и как се задължава българският гражданин без да има реални ползи от това.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Взимам си думите назад, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, репликата ми е към господин Ерменков, но тя се отнася към преждеговорившите от неговите колеги от неговата парламентарна група. Тъй като говорят кое било безплатно и кое не е, аз мисля, че не живеем преди 1989 година и хората, или поне голяма част от тях, не вярват в безплатното образование, здравеопазване. В крайна сметка, държавата не е някаква химерна крава да дава пари наляво-надясно. Въпросът е как разпределяш този публичен ресурс. Както каза колегата Добрев, единият вариант е да ги дадеш в изключително неефективни, с неясен реален ефект проекти, като „Белене“, „АЕЦ Белене“, „Цанков камък“ и т.н. Другият вариант е да ги дадеш в една програма, която наистина ще има своя реален ефект, ще постигне освен тази енергийна ефективност, за която говорим, ще разреши и ще даде тласък към един много по-съществен проблем.
Много от сградите вече излизат от експлоатация и колкото и стратегии да казвате, господин Ерменков, че са писани, в крайна сметка, до този момент не е направено почти нищо. И ако ние не бяхме започнали в тази насока – да, в първия момент е изцяло безплатно за хората, за тези, които го правят. То не е безплатно за данъкоплатеца. Ние не взимаме пари от някаква мандра там, която ни дава пари. Естествено, че данъкоплатецът ще го плати. Следващият етап ще бъде с участие, със самоучастие и на тази собственост ще е на по-малките сгради. Така че, ако Вие сте против тази програма, тъй като виждам, че много говорите срещу нея, кажете какво е Вашето решение именно на проблема, освен енергийната ефективност, където има голям потенциал за намаляване на консумацията на електроенергия и вторият съществен проблем е как ще разрешим въпроса за това, че голяма част от тези 80 000 многофамилни жилищни сгради даже ако не са излезли и от експлоатационен срок на годност. Вие много добре знаете какво следва след това. Кажете ми алтернативата; щом сте против, кажете ми каква е алтернативата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, ставаме като пленарна зала – дуплики, господин Ерменков.
Господин Стойнев. След това ще дам думата на вносителя.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, ще бъда съвсем кратък. Когато говорим за енергийна ефективност, аз лично съм го виждал с очите си в Източна Германия, когато правехме енергийна ефективност на така наречените соц-сгради и блокове, там изселваха целия блок, защото не е енергийна ефективност единствено да смениш дограмата и да налепиш стиропора отвън. Когато става въпрос особено пък и за панели, там се сменят самите връзки и това не може да се случи едновременно вътре да живеят и хора. Ние не че сме против това нещо, но просто начинът, по който го правите, наистина злоупотребявате, защото тук се харчат едни пари, които всички ние трябва да платим за нещо, което надали ще има този ефект. Това – първо.
Второ, питахте ме – никой не е против енергийната ефективност, но друг е въпросът дали на България са й нужни нови мощности. Смятам, че тук в Комисията по енергетика малко ще са хората, които могат да заявят, че на България не са й нужни нови мощности - говоря за базовите. Но това вече е друга тема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, това не е по темата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може и да говорим, но това имаме предвид – начина, по който се харчат тези средства.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже Вие сам казахте, господин председател, че това не е тема, не знам защо Вие я отворихте. Вие отворихте темата „Белене“ и т.н.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Казах, че яма да я отварям тази тема, за да не влизам в политически дебати.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма да го кажа това, което сега ще кажа, да. Така че, след като отворихте темата, ще бъдете така добър и да я слушате. Аз няма да говоря по нея, разбира се.
Първото, което искам да кажа на господин Ненков, е – извинявайте, ама Вие току що суспендирахте Конституцията с безплатното здравеопазване, което казахте, че няма как да бъде и такова нямало. Но няма значение, това е Ваше лично мнение, така сте решили, така смятате, така, между другото, провеждате и политиката си, няма да споря с Вас в това отношение, последователни сте. Да, според Вас в Конституцията заложеното безплатно здравеопазване го няма. Това е в реплика.
По-нататък, експлоатационният срок. Искам да ви кажа, че всички мерки, които се вземат по енергийна ефективност, те трябва да са последващи, а не водещи. Първо трябва да се направят конструктивните подобрения на дадена сграда, за да може да се увеличи нейният конструктивен и експлоатационен срок и тогава да се предприемат мерки по енергийна ефективност, което сега не е случаят. В някои от случаите може да се окаже, че така наречената изолация крепи конструкцията, защото тя е нова и сложена отвънка, конструкцията отдолу е стара и изолацията ще крепи конструкцията – разбирате, че това е абсолютен парадокс, няма как да се случи.
Искам и нещо друго да ви кажа, което е малко пак – понеже не сте били видимо в управлението и не сте знаели, че са се случили доста неща. Да, направени са много неща и преди вас. Има направени болници по тези програми, има направени общински сгради.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това въобще не е по темата, извинявайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По темата е, защото бяхме засегнати. Питате какво сме направили.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е по темата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, защо може да е по темата въпросът: какво направихте вие?, а отговорът - какво направихме ние - да не е по темата?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не съм чул такъв въпрос. Ако искате, ви предлагам да погледнем стенограмата и ако има такъв въпрос, да направим специална точка на следващо заседание.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да го погледнем в стенограмата. Аз ще спра темата, но после Вие ще ми обясните следващия път дали е имало такъв въпрос и защо отговорът е такъв.
Алтернативата е записана и в Закона за енергийната ефективност. Алтернативата започва с разработването на цялостна програма, в която трябва да има етапи, последователност, финансиране, цели, резултати, а не с търгове, явяване и кандидатстване за отделни сгради и обекти, които създават хаотичност в системата. Алтернативата е държавата по изискванията на Закона за енергийна ефективност да осигурява средства за своите сгради, за своите институции да предприемат мерки по енергийна ефективност. Опитайте се на господин Горанов да му вкарате някакво предложение за енергийна ефективност на сградата, на която и да е институция в момента, да видите какво ще ви се случи. Но алтернативата в никакъв случай не е задължаване на българските граждани като цяло с 1 милиард и отгоре лева за мерки, които са хаотични, не се знае какъв ще е резултатът и ще бъдат олицетворение на онова, което обикновено казвам по отношение на такива мерки, като „Алиса в страната на чудесата“ – когато не знаеш къде отиваш, винаги стигаш на друго място.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Мисля, че приключихме дебата. Ако вносителите не желаят да добавят нещо, предлагам да гласуваме. Който е за, моля да гласува.
„За“ – 13 гласа.
Против? Три гласа. Въздържали се? Няма.
Точката се приема.


ТОЧКА ТРЕТА - Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, в изпълнение на чл. 20, т. 4 от Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране внесе годишен доклад в Народното събрание в края на месец март в срок, който беше определен в Устройствения правилник на комисията.
Аз няма да се спирам върху всичко, което е описано на 114 страници в доклада, защото това би отнело, първо, много време, но второ, което е по-важно – докладът е предоставен на Народното събрание и се надявам, че всеки един от вас се е запознал с него.
Преди да кажа най-основните неща, искам да отбележа, че днес заедно с мен са по-голямата част от членовете на комисията, както и някои експерти, всичките работили върху доклада. Ще отбележа само основните направления, по които работеше през изминалата година Комисията за енергийно и водно регулиране.
На първо място, тя си постави за задача финансовото стабилизиране на енергийния сектор. Миналата година по това време „Национална електрическа компания”, която е обществен доставчик, беше в критично финансово състояние с огромни натрупани дългове и с тежък тарифен дефицит. Днес може да кажем, че компанията вече е излязла изцяло от състоянието на тарифния дефицит и това се дължи до голяма степен и на решенията, които комисията взимаше през миналата година.
Веднага ще отбележа, че най-важният инструмент, който ни позволи да вземем тези решения и те да бъдат проведени, са двете промени, които вие, народните представители гласувахте като промени в Закона за енергетиката, съответно от 6 март и от 24 юли. Те ни дадоха възможност, първо, да разпределим справедливо тежестите от преференциалните цени на три сегмента от производителите на електрическа енергия, възобновяемата енергия, когенерациите и двете американски централи в Маришкия басейн. На следващо място, бяха въведени определени ограничителни условия върху изкупуването на енергията по преференциални цени, особено от топлофикационните дружество и в това отношение бяхме подпомогнати и от движението на цените на природния газ надолу през изминалата година.
Втората голяма задача, която имахме и върху която работихме, беше да създадем подзаконовата нормативна база за либерализация на пазара на електроенергия у нас. В това отношение още през август месец комисията прие правила за търговия с електрическа енергия, необходим правен документ, благодарение на който беше конституирана и започна да работи Българската независима енергийна борса. В началото на годината комисията представи реда и правилата, по които да бъдат създадени така наречените стандартизирани товарови профили, предназначени преди всичко за битовите потребители, когато излизат на свободния пазар. В края на месец март, така, както беше предвидено, комисията прие Инструкция за смяна на доставчика на електрическа енергия от битовите потребители, нещо, което беше необходимо, за да могат да влязат в действие от 1 април тези стандартизирани товарови профили.
Третото направление, по което работеше комисията, беше да участва с подзаконови нормативни актове в реформата, която се провежда във водния сектор. В това отношение с консултантската помощ на Световната банка комисията разработи две изключително важни основополагащи наредби. Едната наредба е за качеството на питейната вода, а другата – за цените на питейната вода, като тези наредби впоследствие бяха приети на заседание на Министерския съвет. Тези наредби дават хоризонт пред ВиК операторите да изработят своите бизнес планове за следващия регулаторен период, който започна на 1 януари
2017 г. - до края на декември 2021 г. и, от друга страна, да се даде хоризонт за устойчиво развитие на ВиК операторите и на водния сектор в съответствие с европейските изисквания.
Четвъртото, което наша задача, но въпреки че и четвърта представена от мен, може би това беше най-важната задача, това е да се утвърди комисията като един независим орган, независим както политически, така и корпоративно, в съответствие с променената процедура за избор на членовете на комисията. Вие всички знаете, защото бяхте свидетели на този избор, че членовете на комисията бяха избрани по предложение на различни политически партии, но всички те са обединени от един общ знаменател, а това е, че всеки един от тях е специалист в една от областите, която е част от дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Мога да кажа, че през изминалата година комисията наистина не само удържа, но утвърди своята независимост и всеки, който е следил нашата дейност знае, че ние наистина постъпвахме правилно и защитавахме обществения интерес, а не интереси било на отделни политически течения, било на отделни групи производители или потребители и т.н.
Петата важна дейност на комисията, това е контролът и решаването на спорове, така наречените отдели, посветени на жалбите на потребителите, както и жалби между отделните дружества, включително между енергийните дружества. В това отношение ние отчитаме, че имаше и продължава да има определени проблеми в комисията. Бяха извършени структурни промени, персонални промени, подготвят се - и някои от тях вече са въведени – регистри за жалбите, за да може да има ясна отчетност, спазване на сроковете, комуникация с жалбоподателите и изискване за решаването на всички тези жалби в съответствие със закона и с практиката на съдилищата в Република България.
Последното, шесто направление - което е нормално – това е международната дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране. В продължение на няколко години комисията, най-вече поради финансови липси, се беше изолирала от дейността на останалите регулатори в рамките на Европейския съюз и на цяла Европа. Това нещо се променя, като нашата воля е ние да станем активен участник в разработването на документите на Съвета за сътрудничество на енергийните регулатори в Европа, също сериозно сътрудничество с водните регулатори. Макар че е извън отчетния период, искам да отбележа, че само преди няколко дни миналата седмица се проведе голяма международна конференция, чийто домакин беше именно Комисията за енергийно и водно регулиране съвместно с Института за енергиен мениджмънт. На тази конференция присъстваха 14 регулатори преди всичко от Централна и Югоизточна Европа, което е свидетелство за сътрудничество, което ние предлагаме и което беше прието от регулаторите в целия регион. В това отношение имаме и Споразумение за сътрудничество с румънския регулатор. Подготвят се такива споразумения с други регулатори. България чрез Комисията за енергийно и водно регулиране се връща на европейския терен - сцена на регулаторните политики.
Господин председателю, аз мога да говоря с часове върху съдържанието на доклада, но се постарах да очертая основните направления, върху които комисията работеше през този период. Няма никакво съмнение, че в дейността на комисията продължава да има и недостатъци. Има и определени слабости. За мен обаче е важна волята, която има комисията, както и експертният състав на администрацията, за да се преодолеят те и комисията действително да се яви един орган, чиито решения се приемат с уважение от българското общество. Това може да бъде така само ако комисията решава по независим, обективен и принципен начин въпросите, които стоят пред него.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Иванов. Има ли други желаещи? Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми членове на комисията, аз действително се постарах да прочета тези 113 страници /не 114, господин Иванов/ и в тези 113 страници Вие се спряхте на шест области, а Вие описвате десет области от дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Започвам с това, че съм удовлетворен от факта, че миналата година Народното събрание подбра и прие един много професионален състав на Комисията за енергийно и водно регулиране. Предварително искам да кажа, че парламентарната група, към която аз принадлежа, „АБВ“, няма свой представител, но под мой натиск нашата парламентарна група единодушно гласува за тази комисия, знаейки професионалните качества на нейните отделни членове и аз в рамките на годината аз съм много удовлетворен от професионалната работа на комисията.
Спирам се на страница 4 и искам в бъдеще време това, което Вие пишете, последния абзац: „Предоставената независимост, съчетана с отговорност, направи възможно комисията, въпреки натиска и съпротивата на някои среди, да въведе принципа на справедливост по отношение на добавката задължение към обществото“ и т.н. Значи: продължавайте да не се поддавате на натиск, а да работите по същия начин, а в лицето на Комисията по енергетика в парламента да имате свои поддръжници в тази област.
И сме длъжници, въпреки че самата комисия гласува „за“ за бюджета, който, ако не ме лъже паметта, вие имате приходи за 2015 г. 12 милиона, а искахте бюджетът да ви бъде скромните 6 милиона. Тоест, вие не искате от бюджета, искате 50% от приходите, които носите в бюджета, да ви бъдат дадени за разходи.
За съжаление, Комисията по енергетика, в това число и на водещата партия ГЕРБ, гласувахме „за“, но политическото решение беше да се свие бюджетът до предварително дадените 4, за което аз лично се извинявам, но предлагам на нашите членове на комисията отсега да работим бюджетът за следващата година да покрие действително вашите нужди за нова сграда и за нови възможности, да продължите така отговорно да работите. Хвалебствията не ги правя случайно, защото имах възможност тази година многократно да се срещам с членовете на комисията и да видя техния професионализъм и бърза реакция за въпроси, които съм поставил.
Стопроцентово парламентарната група на „АБВ“ ще подкрепи Вашия доклад.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Цочев.
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Аз също като станалите колеги мога да кажа много добри думи за работата на комисията, защото наистина, безспорно професионализмът, с който работите, удовлетворява почти всички политически сили и това е много, много добре.
От друга страна обаче, господин Иванов, тук виждам едни неща отново на страница 4, и Вие така започнахте – за доброто състояние на "НЕК" и виждам как всички вече са в една еуфория. Само че, за съжаление, това май не е така. Нека си каем истината, уважаеми дами и господа. "НЕК" в 2014 г. може би щеше да има същия финансов резултат, който има в момента, ако господин Петър Илиев не беше признал разходите за емисии на „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“, който дефицит изведнъж от 400 милиона скочи на 600 милиона. Ако 2014 г. имаше същия този фонд, който ние искаме да направим 2013 г. и президентът Плевнелиев ни спря, резултатите на "НЕК" щяха да бъдат абсолютно същите.
Вярно е, че всички политически сили се обединихме, което е много хубаво, за да продължим политиката по ограничаване на високоефективното комбинирано производство - стъпка, която беше започната и смятам, че вървим в правилната посока. По-скоро за този доклад виждам едно – че когато се обединим, когато наистина работим професионално и когато наистина цел е националният ни интерес, нещата могат да се случат и съвместно с експертизата на регулатора, за което благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Стойнев. Наистина, с промените в закона миналата година, избора на новия състав на регулатора и последващите промени със създаването на фонда ние успяхме да обединим почти всички парламентарно представени партии, да постигнем единомислие и на това се дължат добрите резултати; разбира се, и на професионализма и независимостта на регулатора, което аз многократно публично съм споделял и адмирирал.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми колеги, господин Иванов, председател на КЕВР, мисля, че дойде моментът за кратка равносметка и тя е положителна за работата на КЕВР. Бяха постигнати резултати съвместно от комисията - имам предвид тази комисия и КЕВР /отделно ги разглеждам/, разбира се, и Министерството на енергетиката, каквито резултати никой не очакваше. Никой не смяташе, че за една година текущият дефицит на "НЕК" може да бъде силно ограничен и дори за някои месеци дружеството да има печалба. Действително това е пример за работа между различни политически сили, които имат и идеологически различия, но по отношение на реформата в енергетиката успяхме да намерим общ език, което е много добро начало, което се надявам да продължим.
Сега обаче, колеги, да ви кажа за рисковете. Нищо не трябва да ни успокоява, защото тези, досега добри резултати, могат много бързо да бъдат компрометирани. Напомням ви миналата година колко битки водих заедно с част от вас да бъдат ограничени ВЕИ-тата които бяха на оборска тор, които функционираха на този принцип и които можеха значително да увеличат дефицита. Там с много труд се преборихме.
Друг пример и въпрос към КЕВР, уважаеми господин Иванов, и към Вашите колеги. Гласували сме в закона да бъдат сложени контролно-измервателни уреди на топлофикациите и на заводските централи. Скоро имах въпрос към министъра на енергетиката. Отговорът, който получих: госпожа Теменужка Петкова казва, че 16 общо топлофикации и заводски централи нямат функциониращи уреди към месец март 2016 година. Моля ви да проверите и вие от ваша гледна точка тази информация, защото това е крайно обезпокоително. Тоест, ако ние сме приели промени в закона, записали сме такова изискване в закона и шест месеца по-късно след срока, който е поставен, някои топлофикации нямат функциониращи уреди. Терминът да нямат функциониращи уреди означава следното нещо: не че не са ги закупили - някои са ги закупили, други не са ги монтирали, трети не са осигурили необходимия софтуер. Но ако 16 топлофикации и заводски централи нямат функциониращи уреди - ето това е един потенциален риск, който може да се развие оттук нататък и тези добри резултати, които виждаме, да бъдат компрометирани. Затова се обръщам към Комисията за енергийно и водно регулиране, ние ви писахме и писмо преди време, с ясния въпрос да направите проверка. Моля да ни върнете писмено резултатите, разбира се и да ни кажете какви мерки са предприети по този въпрос законът да бъде изпълнен.
Много е важно, колеги, и от Министерството на енергетиката, и за колегите от комисията, и за колегите от КЕВР, да няма неща, записани в българските закони, които очевидно не се изпълняват и минават срокове - месеци, години след това, ние сме поискали нещо, записали сме го в закона и то не се случва и не се изпълнява. Трябва да се разбере че когато нещо не се изпълнява в българската енергетика, следват глобите. Тук КЕВР може да бъде наистина по-активна, и страна, която да има пряко отношение към изпълнението на закона. Така че, господин Иванов, наистина по тази тема се обръщам и персонално към Вас като човек, който прави много неща за реформата, тази тема докрай да бъде завършена и наистина в скоро време да може да кажете, че въпросните контролни уреди са монтирани и там, където не са монтирани, са наложени санкции, каквито е преценила комисията и каквито мерки сте преценили, че един независим орган, какъвто е Вашият, е преценил, че трябва да предприеме. Но за мен е ясно, че когато законът не се изпълнява, мерки трябва да бъдат предприети.
Втората тема, по която исках да разговарям с вас и да потърся вашето отношение, продължавайки положителната оценка, но говорейки за рисковете, аз знам, че вие не сте пряко ангажирани там, но удължаването на живота на 5 и 6 блок на „Козлодуй“ също е ключова тема, по която аз няма да спра да питам, до като не видя новите лицензи. Това е много по-важна тема от всяка тема за нови мощности и аз не приемам да говорим въобще за нови базово мощности, като можем да си хванем питомното, а именно, удължаването на живота и прелицензирането на 5 и 6 блок - това е тема, по която всички сме обединени на думи, но на дела - аз знам, вашата воля е косвена там, косвена е. Но това за нас е ключов въпрос.
Тези две теми исках да засегна, господин Иванов.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Една реплика. Да спазваме правилника на работа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Реплика от господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров, но дайте да не влизаме в тема, която не е отчет на доклада. Ядрени мощности, въпроси на енергийна стратегия – дайте да не влизаме там. Отчета на доклада и решение дали го приемаме или не го приемаме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ Аз също ще си позволя да кажа едно изречение. Вижда се, че решението комисията да бъде избрана от парламента, според мене дава добър резултат. Издържаха се няколко важни ключови битки от кратката работа на регулатора досега. Така че аз им пожелавам наистина да продължава този дух. Парламентът не удържа на това, което бяхме обещали и Комисията по енергетика включително, да им дадем един по-голям бюджет, за да могат да си вършат работата. Но конкретният въпрос към господин Иванов е следният. Виждам, че докладът описва детайлно Вашата дейност. Освен всички други функции, вие имате и чисто контролни функции. Виждам, че в плановите проверки, които сте отчели и сте приели, в два сектора – топлоенергетика и ВиК – тъй като съм народен представител от София, моят въпрос е: Не виждам проверка на „Топлофикация София“ и такъв тип проверка на „Софийска вода“. Бих искал да чуя дали в предстоящата година има предвидена такъв тип проверка. Видях, че има по жалби на сигнали влизане на проверка, но аз говоря за един цялостен регулаторен одит. Излишно е да се аргументирам защо е интересна тази тема предвид огромния брой абонати, които ползват тези услуги. Така че, бих искал да чуя по този въпрос малко повече информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Бойчев. Други народни представители?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, докладът подлежи ли на приемане? Как може на независим регулатор – те предоставят доклад, но ние какво ще му правим на този независим регулатор – препоръки ли, какво? По-скоро за сведение го вземаме и го приемаме. Чисто процедурно, питам, защото иначе се получава малко интересно – регулаторът е независим, пък ние му гласуваме доклада или не му го гласуваме?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, благодаря за процедурния въпрос. Докладът, доколкото и аз схващам, е по-скоро за информация, за представяне от страна на регулатора за свършената работа. Досега чухме само положителни оценки от всички изказали се до момента членове на Комисията по енергетика. Зададоха се някои въпроси. Ако няма допълнителни въпроси, ще дам възможност на г-н Иванов да отговори. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз като че ли няма да мога да вляза в тоя тон на колегите – толкова хвалби, господин Иванов и колеги. Единственото ми пожелание към комисията е да устоите на външния натиск. Ако устоите на напъна на политиците, в последно време обаче, господин Иванов, Ви казвам – на напъна на работодателските органи, ако на това устоите, значи ще сте независимият орган и ще си вършите работата за това, за което сте избрани. Убеден съм, че ще има още много тежки дни. Имам чувството, че няма да продължи тенденцията за спадане цената на газа. Невинаги ще сте в тази позиция да може да намалявате цената на суровините. Добре, че така ви се случи сега. Ако бяхте дошли с 30% повишение на цената на енергията, сигурен съм, че господин Мартин Димитров щеше да се откаже от думите си, че всичко това, което той е направил досега, затова сте вие добре. Пожелавам ви успех за по-нататъшната работа.
За процедурата само две изречения. Нека да проследим, да видим този доклад дали трябва да го приемем с гласуване или не, защото те все пак са орган на Народното събрание, избрани са от Народното събрание и този доклад при едно приемане/неприемане какви последствия може да има. Нека юристите да ни кажат точно как да постъпим и тогава да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Наистина, КЕВР направи много добри неща, устойчиви, бих казал. Искам да направя само една приятелска забележка. Имахте голям късмет, защото и цените на енергоносителите започнаха да падат, тоест, даде ви се възможност да се възползвате от този късмет и станахте добри,. Но бих препоръчал това време, докато имате този късмет, да го използвате добре, за да махнете дисбалансите, защото се предполага, че не всяка година ще бъде толкова добра, защото тогава вече ще изплуват вече големите проблеми. Надявам се, че ще вървите по този път.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов, късметът е малка част от причините за балансирането на електроенергийната система. Основната причина, Вие знаете, е премахването на диференциацията, на различното задължение към обществото за битовите абонати и регулирания пазар като цяло и свободния пазар. Коректно оценената цена задължение към обществото плюс създаването на Фонда за енергийна ефективност, плюс всички останали мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в енергетиката доведоха до този положителен резултат. Всъщност положителният резултат е малко по-висок точно заради доброто стечение на обстоятелствата с намаляването на цената на петрола и съответно понижаването на цената на газа.
Господин Иванов, желаете ли да направите коментар?
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъда съвсем кратък. Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, ще започна първо с искрена благодарност за оценката, която давате за работата на Комисията за енергийно и водно регулиране през изминалата година. Искам да ви заявя съвсем откровено, че тези високи оценки са изключително задължаващи ни наистина да отговорим на очакванията, които има и доверието, което явно показвате, че сме заслужили.
Веднага ще отговоря на господин Николов, че наистина не е най-важната причина цената на природния газ. Що се касае до късмета, има една поговорка: Съдбата помага на смелите. Комисията имаше смели решения, особено когато под прозорците на комисията се скандираше „Оставка“. Но ние удържахме точно защото знаехме, че работим в интерес на българското общество.
Относно това, да използваме ниските цени на природния газ - да, ние това го правим, господин Николов. Първата фаза на премахване на дисбалансите е на ниво когенерациите, където се стремим да потиснем цената на високоефективната, на преференциални цени електрическа енергия и да задържаме цената на топлинната енергия. Това означава да премахнем един дисбаланс, който беше натрупан в продължение на пет-шест години, когато цената на природния газ вървеше нагоре и по различни причини се даваше, бих казал, съвет да се задържа цената на топлинната енергия. Мисля, че до голяма степен успяваме в премахването на този дисбаланс.
Вторият дисбаланс е на ниво регулиран пазар между цените за битовите и небитови потребители. Ще се постараем и там да намалим този дисбаланс с нашето ценово решение, което ще бъде оповестено в края на месец юни за новия ценови период.
Искам с две думи само да отговоря на г-н Мартин Димитров. Отговорността по свързването и функционирането на системата за събиране на данни за топлинната електрическа енергия, произведена по полезен начин, използвана полезно от топлофикационните дружества, е на Електроенергийния системен оператор. Преди малко разговаряхме с отговорника господин Филип Марковски от Електроенергийния системен оператор. Той вече каза, че почти всички топлофикации, дори всички са закупили апаратурата, че има изградена цялата инфраструктура на свързване. В някои от случаите обаче софтуерният продукт не работи. Но най-големите топлофикации той ги изброи: София, EVN, Топлофикация Пловдив, Плевен, Русе, Бургас и други са с напълно действаща система за събиране на данните онлайн. Независимо от това, Комисията за енергийно и водно регулиране, която от 1 януари има задължение да издава месечни сертификати за топлинна електрическа енергия, следи в края на всеки месец чрез ЕСО и чрез данните от "НЕК" за състоянието и ние сме тези, които изчисляваме при съответното количество топлинна енергия какъв да бъде лимитът на високоефективната електроенергия, изкупувана на преференциални цени. Ако това нещо е надхвърлено, се приспада в следващия месец на отчетния период. Тоест, системата вече работи.
Има още един въпрос, на който веднага ще отговоря. Господин Жельо Бойчев, спирайки се на нашите контролни функции, зададе въпрос по повод на „Топлофикация София“ и „Софийска вода“. В момента тече нашата планова проверка в „Топлофикация София“. Това е точно съгласно плана, който сме изработили за проверки през годините. Плановата регулаторна проверка на „Софийска вода“ ще бъде осъществена във втората половина на годината, защото тя се прави преди началото на регулаторния период. Той почва от 1 януари 2017 година. Ние сме длъжни да направим такава регулаторна проверка и очевидно ще я направим тогава, когато трябва да се произнесем върху бизнес плана на „Софийска вода“ и евентуалните ценови предложения, които те ще направят за следващия регулаторен период.. така че, в това отношение комисията и при „Софийска вода“, и при „Топлофикация София“ изпълнява задълженията си. Аз мисля дотук да спра.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, само с едно няма да мога да се съглася. Съдбата помага на подготвените и смелите.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Аталай. Благодаря Ви, господин Иванов, за участието в нашата комисия и на цялата комисия.


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА - Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да кажем „Здравейте!“ на министър Петкова. Тъй като времето напредна, давам направо думата на господин Цочев, който се заяви първи. Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, преди известно време правителствена делегация, водена от министър-председателя посети Китай. В този момент аз бях ръководител на парламентарната делегация, представена от всички политически сили в парламента. На връщане получих предварителна информация, че са водени разговори с енергийна компания в Китай за 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Впоследствие, по информация от членове на правителството разбрах, че има и наша делегация, водена, доколкото знам, от господин Николов, заместник-министъра в Китай. Без да споменавате някакви цифри, които могат да ви попречат на евентуалните търговски разговори, ще Ви помоля да ме информирате какъв е ходът на разговорите за АЕЦ „Козлодуй“ и евентуално за това, което ви се предлага. Очевидно знаете, че имам информация за 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, която е друга модификация, различна от „Уестинг Хауз“ затова просто ви моля, голям интерес е за членовете на Комисията по енергетика да чуем тази информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цочев, актуален въпрос поставяте, както обикновено. Наистина, когато става въпрос за изграждане на нова ядрена мощност в България, въпросите са много. Ние в нашата Програма за управление ясно сме записали параметрите, при които българското правителство и българската държава би се ангажирала с подобна стъпка. И в Програмата на правителството ясно е посочено, че ние бихме развивали ядрената енергетика и бихме работили за нова ядрена мощност само в случай, че за изграждането на такава нова ядрена мощност не се изисква предоставянето на държавна гаранция, не се изисква сключването на договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия и не се допуска миксиране на цената за 5 и 6 блок по отношение на цената за 7 блок. Така че, Вие сам споменахте, при посещението на правителствената делегация в Китай наистина този въпрос е поставен на обсъждане. Той е бил предмет на дискусия.
Много скоро след посещението на премиера и правителствената делегация китайска делегация посети България точно с тази цел, да се запознае на място с българската атомна централа и съответно да получат повече информация за нейната работа. Тази делегация беше посрещната от наша страна и заедно с вицепремиера Дончев, аз, заместник-министър Николов посетихме АЕЦ „Козлодуй“ и те на място се запознаха с работата на нашата атомна централа.
Впоследствие на тази среща беше постигнато съгласие по отношение на бъдещата работа на тази комисия и беше отправена покана от страна на китайските партньори за работно посещение на български експерти, съответно на представители на министерството в Китай, така че да може на място да се запознаем с възможността за стратегически инвеститор за такъв един проект, както и да видим каква е работата и изобщо на какъв етап е въвеждането в действие на технологията на реактор IP 1000 на „Уестинг Хауз“.
Впоследствие такова посещение беше организирано. Заместник-министър Николов беше на такова посещение. В рамките на това посещение не са поемани абсолютно никакви ангажименти, не са водени никакви преговори, свързани с някакви конкретни действия оттук нататък. Обсъждани са различни варианти, хипотези. Колегите са посетили една от ядрените централи. Господин Николов също може да даде повече информация, ако това е необходимо. Така че, в рамките на това посещение това беше целта, първо да се види каква е възможността за привличане на стратегически инвеститор от страна на китайската страна, каквото намерение и каквото желание беше изразено от страна на китайските партньори. Така че, това е, което можа да ви кажа във връзка с посещението в Китай.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър. Това, което искам да кажа, е следното. България е една от 30-те страни, която реализира ядрени мощности и вече тази година честваме 50 години от 1966 година досега. Произвели сме 510 тераватчаса и имаме приходи от порядъка на 42 млрд. лв. Многократно са изплатени инвестициите в нашите ядрени мощности.
Това, което искам да отправя като апел към вас като ръководещ отговорното Министерство на енергетиката: поискайте от специалистите в областта на ядрената енергетика да Ви направят един анализ къде по света „Уестинг Хауз“ с АР 1000 имат монтирани реактори. Те се мъчат точно в Китай от 2012 г. да въведат четири реактора по 1000 мегавата. Другата страна, в която искаха да вкарат такъв ядрен реактор, беше България. Проектът беше спрян на 31 март миналата година. там има много сериозни проблеми – няма да влизам в много технически детайли, но в хидравличната помпа за охлаждане, която трябва да бъде вградена и да издържи 60 години. На два пъти бяха неуспешни опитите с тази помпа. Закъсняха с една година строителството на самата централа и има арбитражно дело, съдят се „Уестинг Хауз“ с китайската страна за 980 млн. долара. Така че, преди да пристъпим към конкретни следващи стъпки, поискайте и Вие един подробен анализ от нашите ядрени специалисти – това, което Ви казвам го направете.
Още нещо, финансовият модел какъв ще бъде в евентуална бъдеща сделка с китайската страна, имам предвид, кой поема. Вие казахте три от нещата, с които съм съгласен: без държавна гаранция, без дългосрочно изкупуване, без миксиране на цената, обаче нищо не казахте по отношение на финансирането, тъй като бюджетът на страната няма възможност да финансира два реактора от порядъка на 11-12 милиарда евра.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цочев, аз съм напълно съгласна с изразеното от Ваша страна мнение и позиция и използвам случая, за да Ви уверя, че българското правителство няма да направи нищо, което да е в ущърб на обществото и на българския енергиен сектор. Разбира се, че няма да бъде предприета никаква стъпка, без да бъдат проучени всички възможни опции и цялата информация да бъде събрана по отношение на този реактор IP 1000 на „Уестинг Хауз“ по отношение на неговите параметри, по отношение на това, къде той е внедрен и т.н. Искам да ви уверя, че нищо няма да се направи в тази посока, без, разбира се, да е подложено на широко обществено обсъждане, без, разбира се, да е съгласувано и с българския парламента – така, както предвижда съответно нормативно установеният ред.
По отношение на финансовия модел, може би е важно да уточня това, че една от основните причини, за да се тръгне в тази посока на разговори с китайската страна, беше изразеният от тяхна страна интерес по отношение на това, те да бъдат стратегически инвеститор. Както и Вие споменахте, българската държава не е в състояние да инвестира в такива големи и мащабни проекти, е то защо и основната цел на едно такова посещение и на една такава съвместна работа е именно това, да видим дали бихме могли да осигурим стратегически инвеститор за такъв един проект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Да довършим темата. Благодаря, госпожо Петкова, че ще ни държите в течение за всичко, което се случва. Моля Ви да имате предвид, и че съгласно българското законодателство, Закона за енергетиката, допълнителни ядрени мощности се извършват след редица действия от страна на регулатора, списък с необходимите ядрени мощности, търг за избор на определен инвеститор или технология, както и освен Закона за енергетиката има нарочно решение на Народното събрание, което постановява, че за изграждането на 7 блок трябва да се проведе процедура.
Министър Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Разбира се, ние няма да направим нищо, което да противоречи на българското законодателство. То ще бъде спазено. Поемам личен ангажимент за това. Само искам да добавя нещо, което пропуснах преди малко, когато ви информирах. Може би е добре да информираме първо вас. Съвсем скоро предстои посещение на българска експертна група, която ще бъде на работно посещение в съединените американски щати, като целта е точно тази – да видим на какъв етап е развитието на този реактор IP 1000 на „Уестинг Хауз“, да видим къде той е внедрен, има ли въобще, какви са параметрите, с които той работи, така че, просто използвам случая, за да ви уведомя и вас за това, което предстои.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Аз ще задам въпрос, който не е в сферата на ядрената енергетика, но - понеже бях провокиран от колегата Цочев от „АБВ“, интересувайки се за това намерение за изграждане на нова ядрена мощност. Първо, колеги, ако влизаме в тази тема на разговор, ние в България означава нищо да не построим оттук нататък. Може да си караме с ВЕИ-та, можем да си строим такива – те дори са толкова несигурни - бяхме така залитнали.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, можем да направим дебат. Тук е блиц контрол. Въпроси се задават.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, понеже така го обясняваме. Ако държавата не се намеси в такава инвестиция, разберете: няма как да се случи. В 60-те, 70-те, 80-те години България не е била толкова богата и да е имало едни заделени пари, една торба пари, която ги е извадила, сложила ги е…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, какъв Ви е въпросът? Блиц контрол е все пак.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Интересно ми е как така без да има държавна гаранция, без да има миксиране, изведнъж ние така ще намерим едни пари и ще ги вложим, съответно, на каква цена ще ги намерим тези пари? Но това е политическо решение. Ако държавата не се меси.
За Китай, доколкото разбирам ако това, което ще се случи, без това ние да имаме пари или да нямаме, това означава собственост. Ние готови ли сме Китай да има собственост тук в страната? Този дебат трябва да го проведем.
Що се касае за нови технологии, къде какво е построено, най-модерният реактор на французите вече седма година закъснява – отварям скоба: седма година го правят и закъсняват. Но оставям го да го обсъждаме.
Относно това, да има търг, ние трябва да имаме задължително изкупуване, на което аз съм също категорично против. Иначе технологията може да бъде избрана. Но въпросът ми към Вас, госпожо министър, е следният - той касае „Топлофикация София“.
Аз многократно съм се сблъсквал и сме обсъждали и с кмета на София за един дълг, който е между 500 и 550, тогава милиона лева. Трябваше да се види точната стойност, но така или иначе „Топлофикация София“ има сериозен дълг към „Български енергиен холдинг”. Съответно бяха поети ангажименти едва ли не и за концесиониране на „Топлофикация София“. Така че, този дълг да може да започне от изплащане, защото няма спор, че има такъв дълг. Въпросът ми е: Вие като министър какви стъпки сте предприели така, че да се започне наистина с това изплащане, защото ние имахме една неофициална договорка да се започне, наистина, колкото се може по-скоро „Топлофикация София“ да изплаща дълга си към „Булгаргаз“ и съответно към „Български енергиен холдинг”. Тест, стъпките, които сте предприели, съответно какви са ангажиментите на Столична община, така че наистина Столична община да започне да изплаща този дълг към „Български енергиен холдинг”.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Стойнев, да, важен въпрос за „Български енергиен холдинг”. Действително, „Топлофикация София“ има задължения, които са близо 500 милиона към настоящия момент към „Български енергиен холдинг”. Те са стари задължения в резултат на сключен договор за цесия с „Булгаргаз“. Известни са тези факти, да не повтарям, но така или иначе, към настоящия момент това е задължение към „Български енергиен холдинг”.
Още през миналата година ние инициирахме среща и преговори с „Топлофикация София“. В резултат на преговорите, които проведохме може би в продължение на няколко месеца, подписахме споразумение. Това споразумение беше свързано именно с това, да уредим нашите взаимоотношения, да се направи един погасителен план, по който „Топлофикация София“ ще започне да плаща своите задължения и това вече започва да се случва. Нашето притеснение идваше от няколко основни аргументи и мотиви, а именно, че имаше такива суми, за които съществуваше риск да изтече давностният срок. По отношение на такива суми ние сме предявили съответно вземани и по съдебен път. Така че, това са действията, които ние сме предприели. На този етап имаме много добър диалог с „Топлофикация София“ и смея да твърдя, че нещата тръгват в някаква регулация. Очевидно след като се реши и след като принципалът вземе решение за бъдещето на „Топлофикация София“ по отношение на концесионер, който да управлява дружеството, очевидно тогава ще се пристъпи и към по-решаващи стъпки във връзка с погасяване на този дълг.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Ерменков, по принцип парламентарните групи на блиц контрола по регламент имат право на два въпроса, но аз Ви давам единия от въпросите на ГЕРБ. Заповядайте.
Извинявам се, господин Цочев зададе въпрос. Вземам си въпроса обратно.
Вие сте, господин Ерменков. Давам Ви думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, предварително искам да Ви се извиня, че с въпроса си сигурно ще Ви поставя в едно неудобно положение, но съм длъжен да го задам.
Преди около три седмици на едно мероприятие в Стара Загора, широко отразено в българските медии и станало достояние на голяма част от българското население, министър-председателят на Република България ни информира, че сега на 19 април, тоест другия вторник, започваме добив на газ и нефт от находището „Хан Аспарух“ – цитирам точно какво каза министър-председателят: „Започваме добив и сме решили въпроса с газа и нефта в България.“ Може да го извадите от запис. Ще видите, че не преувеличавам, не изкривявам; цитирам. В тази връзка, въпросът ми е следният. Тъй като вторник ей го къде е, имаме ли изградена инфраструктура за пренос на този добив, който очакваме да рукне във вторник, чия собственост ще бъде тази инфраструктура, която във вторник ще осигури от находището до шелфа преноса на газ, каква е ценовата политика, която България ще преследва по отношение на този добив, какви са концесионните такси, които Консорциумът „Тотал ОМV и РЕПСОЛ“ не като стойност, а като принцип, на каква база са изчислени – дали на процент, или на левова равностойност? За да знаем точно какво ни очаква в нашето светло бъдеще, започващо от 19 април тази година с добива на нефт и газ, собствено, находище „Хан Аспарух“.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, действително на 19 април ще има много важно събитие за българската енергетика и то ще бъде свързано с извършване на първия сондаж на блок „Хан Аспарух“. Както може би е известно, първоначалните геоложки проучвания по отношение на този блок са доста оптимистични. Ето защо всички ние имаме надежда наистина тези проучвания, които ще бъдат извършени, да бъдат успешни, защото то ва ще бъде изключително добра новина, изключително добро развитие за българската енергетика и за цялата българска държава. Така че, ние чакаме 19 април. Това ще бъде датата, на която ще започне първият сондаж във връзка с търсенето и проучването в дълбоко Черно море на блок „Хан Аспарух“. Много се надяваме да има добри новини след време, защото това ще ни даде възможност за реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, само че ако ми позволите и аз да добавя нещо по този въпрос и после ще ви дам един от въпросите на ГЕРБ. Отношение по отговора, без да задавате допълнителен въпрос? Добре, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо министър, благодаря. Да, вие ми казахте това, което всички професионалист, които се занимават в областта на енергетиката, го знаят – че на 19 април пристига платформата за дълбочинен сондаж, за да установи дали сеизмичните изследвания, които са направени в зоната, ще получат своето потвърждение и дали там наистина ще има газ. Вероятността да има наистина не е малка. Като казвам „не е малка“, това в областта на геоложките проучвания означава между 5 и 10 процента, за да сме по-точни какво означава това „немалко“. Това е ясно. Това означава, че вече има търговски интерес да се започне един сондаж. Този сондаж обикновено се прави един или няколко в зависимост от това, по какъв начин се правят проучванията, в резултат на което почти една година ще продължи сондажът, след което, забележете, вие знаете, това за вас не е новост, но ви го казвам, за да може да информирате онези, които говорят публично на темата, за да не се излагат, защото излагате България по този начин. Трябват още десет години минимум, за да бъде изградена необходимата инфраструктура и да може това находище, което е търговски вече установено, че има възможност за търговска експлоатация, да бъде наистина вече експлоатирано. В тази връзка, ако ще говорим за 19 април, то няма да бъде 2016 година, а ще бъде 2027 г. като най-близка дата. Много Ви моля, аз Ви разбирам, че сте в такова състояние, но когато премиерът на Република България дава такива обещания на хора, които не разбират, защото не всички хора са професионалисти по телевизията, се създават излишни очаквания и това може да компрометира цялата политика на правителството. Ние като опозиция сме заангажирани с това, да има поне някаква стабилност в областта на енергетиката, нещо, което е от държавен интерес и не искаме да има профаниране на тази политика. затова най-малкото на съветниците на премиера им разкажете цялата тая работа, за да могат да го доведат до неговото знание и когато в бъдеще говорим на тема газ, да не Ви компрометира и Вас, защото в крайна сметка Вие отговаряте за тази тема.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз ще взема отношение по този въпрос. Господин Ерменков, Вие тълкувате прекалено свободно думите на премиера, не ги цитирате правилно, защото правилният сондаж, правилният цитат е „сондаж за добив на газ“. Той е проучвателен сондаж, но този проучвателен сондаж Вие много добре знаете, че не му пречи да стане производствен сондаж. Ще отнеме години наистина и няма да е само един сондаж, трябва да бъдат два сондажа в рамките на петгодишната работна програма, след което обаче по българското законодателство компаниите, които проучват, имат право на продължаване на този срок за допълнителни проучвателни дейности, допълнителни сондажи за оценка на находището, ако такова находище наистина има. Вероятността, както Вие казахте, е голяма. Но в същото време едва ли ще отнеме десет години до първия добив. Дори може да се обзаложим, че ще е преди 19 април 2027 г., която Вие току що цитирахте.
Други въпроси?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо министър, уважаеми колеги, аз искам да взема отношение, тоест да попитам, но преди това да аргументирам въпроса си относно – да го кажем така: цената на електрическата енергия в международен и регионален план. В момента цената на електрическата енергия спрямо същия период на миналата година е по-ниска с повече от 30%. Тоест, преди ако беше някъде около 32-34 евро цената, тя в момента е 26-27 евро – говорим за месечна база. За годишна база е пак горе-долу в тоя порядък разликата.
В момента ядрената централа в Темелино изпитва огромни затруднения във връзка с приходите. Ние знаем, че както Маришкият басейн, така и съответно АЕЦ „Козлодуй“ във връзка с програмата за ресурса се нуждаят от финансиране на съответните програми, а освен текущите разходи, се нуждаят и от инвестиции както в мините, така съответно и в „ТЕЦ Марица изток 2“.
Ако е влажна годината, да го кажем така, нещата ще придобиват катастрофални размери в края на годината. Има ли идея, работи ли се по въпроса за някакви извънредни вземания на мерки при тези обстоятелства, форсмажорно да се търси вариант да се подпомогнат дружествата, да се финансират или по някакъв начин, въобще някакъв план работи ли се в министерството. Ако не се работи, бих препоръчал да се работи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Николов, поредният важен въпрос.
На първо място, по отношение на цената на електрическата енергия в международен план, действително се забелязва такава тенденция и е налице такова намаление на цената на електрическата енергия. Смея да твърдя, че от 19 януари, откакто българската независима енергийна борса работи, цените, които се постигат на нашата борса, са абсолютно резонни и аналогични на тези, които постигат и регионалните борси в региона, съседните на нас борси. Така че това е една тенденция, от която България не прави изключение и няма как да правим изключение.
По отношение на това, че дружествата, по-конкретно АЕЦ „Козлодуй“ би изпитал ликвиден проблем във връзка с една по-неблагоприятна тенденция във връзка с цената на електрическата енергия мога да кажа следното. Към настоящия момент АЕЦ „Козлодуй“ ще приключи отчетната 2015 г. на печалба и не само АЕЦ „Козлодуй“, а и всички дружества от групата на „Български енергиен холдинг” реализират положителен финансов резултат от своята дейност, и то доста добри финансови резултати. Изключение правят само „ТЕЦ Марица изток 2“, който ще реализира загуба близо 72 милиона и „Национална електрическа компания” ЕАД, но на "НЕК" намалихме загубата с малко над 360 милиона в сравнение с 2014 година. А „БЕХ” група като цяло, за разлика от 2014 година, ще реализира положителен финансов резултат на консолидирана база близо 40 милиона. Така че, смея да твърдя, че към настоящия момент „Български енергиен холдинг” и дъщерните му дружества са в добро финансово състояние. В резултат на мерките, които предприехме заедно с вас, колегите от българския парламент за стабилизиране на българската енергетика, законодателните промени, които вече са факти, работят. В резултат на изключително доброто ни сътрудничество и професионалната работа на Комисията за енергийно и водно регулиране, наистина успяхме да стабилизираме сектор и аз мисля, че дори и да се появят дори подобни проблеми с ликвидността на АЕЦ „Козлодуй“, ние ще можем да се справим с тях в рамките на холдинга.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще дам думата на господин Димитров, но преди да му дам думата, попитахме в Правната комисия на Народното събрание и ни казаха, че все пак трябва да се подложи на гласуване този доклад на регулатора. Има ли против? Не виждам. Въздържали се? Няма.
Докладът е единодушно приет.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Добрев. След като дадохте единия си въпрос на БСП, а на нас ни давате последно думата, аз в това не виждам тенденция и въпреки това Ви благодаря.
Имам само един въпрос към Вас, госпожо министър. Той е по-скоро даже препоръка. Усещам, госпожо министър, раздвижване на хората, които искат да строят нови ядрени мощности. Такива хора винаги е имало в България и, за съжаление, в повечето случаи, когато става въпрос за големи проекти, накрая остават огромните неустойки, които трябва да плащаме. Имам към Вас следната гореща препоръка. Тя е: дори на етап инвестиционно намерение, да дойдете тук в Комисията по енергетиката – аз Ви каня, дори на този етап, без да има подписан никакъв ангажимент. Така постъпихме с едни инвеститори и се оказа да оста полезно, защото се оказа, че инвестиционният интерес не е толкова сериозен, както беше представен. Точно в тази зала бяха канени хора, които пак щяха да строят огромни ядрени мощности и дискусията се оказа изключително полезна. Бяха зададени хубави въпроси, получиха се отговори и това помогна за изясняване на ситуацията.
Опасявам се, госпожо министър, чувайки около себе си, че отново искат да строят 7, 8, до 9 блок съм чувал /леко шеговито го казвам/ на АЕЦ „Козлодуй“. Друго искам да кажа. Когато сме казвали, че подобна мощност не е необходима на България, сме имали предвид, че няма значение дали тя е руска, американска или някаква друга националност. В случая това, което разбирам от вас е, че става въпрос за частна инвестиция и държавата няма да има нито държавни гаранции, нито изкупуване на ток, нито участие във финансирането. Дори при такъв вариант, госпожо министър, много настоявам пред Вас още на най-първия етап – заповядайте тука да проведем такава дискусия, защото ми се иска това, което става в момента с Белене, това, което стана с „Цанков камък“ да са последните подобни случаи и да няма нови такива.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, аз може би ще съм последният човек, който ще си позволи да не спази закона и да не уведоми българския парламента за едно такова изключително важно решение, още повече и в предишното си качество като одитор знам за какво става въпрос. Виждала съм много такива проекти и неща и знам до какво водят обикновено едни необмислени решения. Но използвам случая, за да Ви уверя, че правителството и екипът на Министерството на енергетиката няма да направя нищо преди такава една стъпка или такава една идея да бъде обсъдена с българския парламента. Така че, абсолютно приемам препоръката и обещавам да ви държа в течение за всичко онова, което се случва във връзка с тази идея и във връзка с тази концепция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз се възползвам от добрината на господин председателя - само в продължение на това, което каза господин Димитров. Дали трябва да има нови мощности или не трябва да има нови мощности не е въпрос на политическо желание и на субективни решения и на налични финансови средства, които няма къде да денем, освен да правим нови мощности.
Дали ще има нови мощности или няма да има нови мощности зависи от това, какви са прогнозите за потребление на енергия в държавата и какво е социалното развитие на държавата, за да се види с какви мощности на какви цени могат да бъдат удовлетворени тези потребности. Да не преподавам какво означава „устойчиво развитие“ в енергетиката, ясно ви е на всички.
Проблемът обаче, който съществува и той съществува не само в това правителство, той съществува от доста време, мисля, че още от 2013 г., когато правехме промените в Закона на енергетиката, е, че ние нямаме представа и единственото нещо, което в момента ползваме като какво ще ни бъде потреблението, са изчисленията на Атинския институт за това, какви са прогнозите за развитието на енергийните пазари и потребление в Европа, плюс още два института, като в същото време не вземаме под внимание и какви са мерките, които ние предприемаме – тук педи малко беше темата за енергийна ефективност.
Напомням, госпожо министър, в тази връзка и затова беше целият този увод, че освен енергийна съвет, ние сме задължени, тоест правителството е задължено, а парламентът трябва да приеме стратегия по енергийна ефективност, залегнала в закона. докато тази стратегия не бъде приета и не бъде ясно какви са мерките и какво очакваме и т.н., много трудно можем сега в момента да говорим трябват ли ни нови мощности, не ни ли трябват нови мощности, на каква тема. Затова много ви моля: напомням ви, изпълнете това задължение, за да можем наистина когато говорим тук, да не го пречупваме през политика, а да говорим с числа.
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека и аз да взема отношение, господин председател, без да взимам и въпрос от ГЕРБ, просто отношение по въпроса, който дадох. Госпожо министър, когато се аргументираше строежът на „Белене“, имаше една прогноза, за която говори колегата Ерменков, за бъдещите нужди на България и тя което оказа впоследствие изключително грешна. Очевидно е била направена тогава от предишно правителство /Вие със сигурност сте виждали тази прогноза/ просто за да аргументира необходимостта от нова ядрена централа, но за съжаление животът и фактите показаха, че тази прогноза изключително погрешна. Така че правенето на прогнози е много важно те да бъдат обективни и да включват различни сценарии и да отчита изключително динамичното развитие на света. Динамичното развитие на света предполага малки и гъвкави мощности – натам отива енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Темата е много важна. Много е дискусионна, може много да се говор в тази посока. Разбира се, всеки един от вас е абсолютно прав в това, което казва. От една страна, когато се правят прогнози, те трябва да почиват на базата наистина на обективни, безпристрастни критерии, допускания и сценария. От друга страна обаче, трябва да се направи един преглед не само от гледна точка на потреблението. Трябва да видим с какви мощности разполага България и трябва да ги пречупим през призмата на последните решения, които бяха взети в Париж по отношение развитието на енергийния сектор по отношение на климата и енергетиката. Така че, трябва да се направи много балансиран анализ, който да отчете и последните тенденции, и последната визия за хоризонта на така наречените ТЕЦ-ове и въглищни централи, защото, в крайна сметка, нашите базови мощности са именно такива в Маришкия басейн. Така че, трябва да имаме, от една страна, много премерена, много точна оценка по отношение на потреблението, много точни допускания, които трябва да бъдат направени. От друга страна, тези допускания и тези бъдещи действия на българската страна трябва да бъдат пречупени през тенденциите в световен мащаб по отношение развитието на енергийния сектор.
Съгласно доклада от Париж имаме конкретни ангажименти, които трябва да поемем и ние сме поели като държава членка. Трябва да се подготви национален план, който реално си представлява една нова енергийна стратегия във връзка с развитието на сектора.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря много на министър Петкова за участието й в днешния блиц контрол. Оказа се, че народните представители имат много въпроси, интересуват се живо от работата на Министерството на енергетиката, което е похвално. Благодаря за участието.

ПО ТОЧКА ПЕТА - Разни

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Който има желание да вземе отношение, да заповяда.
В блиц контрола няма възможност по регламент да се задават въпроси, освен от народните представители, от други. Ние не знаем какви въпроси имате. Подали ли сте ги в писмен вид в комисията? Съжалявам, народните представители задават въпроси каквито преценят. Искате ли да зададете въпрос към мен, или не? Господин Винаров, заповядайте
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми депутати, които останахте, както ви е известно и доколкото ви е известно, преди десетина дена започна и беше първият граждански протест, който по смисъл и съдържание кореспондираше с онова, че от 2013 година по отношение на енергетиката има за гражданите много изостанали въпроси.
Първият въпрос е за индивидуалните договори. Господин Иванов го знае. Енергийната комисия категорично е казала, че трябва да има индивидуални договори както за електро-, така и за топлофикация и за всичките останали.
Вторият въпрос е за сградната инсталация. Ние по този въпрос сме разработили – екип от пет души, вие знаете: професор Калоянов, професор Илия Ценев, господата – аз, Георги Христов и Иван Хиновски – сме се подписали за този по проект, по който искаме да срещнем, министър Петкова обеща - следващата седмица да се срещнем, да обсъдим не чрез улицата и не чрез протести да продължават тези неща.
Второ, господин Иванов също във вторник каза, че ще ни приеме.
Трето, искаме вашата комисия, вие имате го доклада и господин Николов също съм му дал, и господин Мартин Иванов ако има – тримата като елит в енергетиката, така да се каже, и вие да ни приемете и много от нещата, които се повтарят по различни канали да ги видите като разработени, готови – те са при вас – и да чуете техническата и научната мисъл по този въпрос и да ни определите кой ден.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Български и аз. Госпожо, заповядайте.
ВАНЯ БОЖИНОВА: Подала съм към Вас официално писмо. Освен това, вчера съм депозирала въпроси, които исках да зададете на министърката, която напусна. Става въпрос за следното нещо: Министерството на енергетиката имат задължение по чл. 75 от Закона за енергетиката да следят техническите съоръжения на „Топлофикация“, както и дяловото разпределение. В този смисъл искам да попитам министърката и съм го задавала този въпрос – те имат ли ангажимент към това, да бъдат настроени абонатните станции, съгласно топлинните товари, като първо. Второ, тези абонатни станции най-сетне ще имат ли разрешение за строеж, или ще се ползват незаконно? Това е първият въпрос.
Ако към настоящия период абонатните станции не са настроени, сметките на гражданите да бъдат намалени, тъй като те са завишени по принцип, след като не са настроени. Това е първото.
Второто, към фирмите за дялово разпределение министърката на енергетиката трябва да разпореди да бъдат изчислявани, съгласно чл. 152 от Закона за енергетиката, по реални стойности, тоест, реален топлоносител. Досега фирмите за дялово разпределение от 2007 насам изчисляват по теоретичен топлоносител – 90 на 70 градуса. А всъщност мощностите в сградите са при топлоносител, който ние имаме официално „топлофикация“ 70 на 50. Значи, министърката трябва да разпореди техническите съоръженията и изчисленията да бъдат реални за хората, тоест сметките да бъдат намалени с процента, тъй като те не са си изпълнили задължението да настроят.
Третото, което беше, въпросът е: предстоящият Закон за енергетиката има ли принципно становище и концепция как ще бъде променян, тоест какво ще бъде по същество в глава 10 за енергетика, или ще работим отново член по член, което е палеативно и не води до никакъв резултат.
Четвърто, самият господин Куюмджиев, който досега е основен радетел и отглеждал Закона за енергетиката, да не участва в работната група, тъй като в срещите, които сме имали с него, той отрича абсолютно всичко, което ние предлагаме. Тоест, той няма да бъде отворен към новости в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви. Ще зададем Вашите въпроси писмено към министерството.
Заповядайте, господине.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Министър Петкова няколко пъти заяви, че спазва всичките закони и има намерение да ги спазва. В случая ще говоря за потребителите. Има европейски регламент 2006/2004. Една от неговите директиви е 2011/83, в която изрично е казано: доставчик, който продава на физически лица топлоенергия /то не е само за топлоенергия, а още за ток, вода и газ/, трябва да сключи писмен договор със съответното физическо лице. В тая връзка аз бях написал въпросите в интернет, каквато оферта имаше, но сега ще ви прочета въпросите. Не зная дали някой от вас може да каже, би трябвало тя да го каже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз Ви предлагам въпросите да ги оставите в писмен вид в комисията, защото има друга комисия, която стартира в 16 часа.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Моля Ви, министър Николов, между другото, каза, че „Топлофикация“ продават на етажната собственост долу и не продават на физически лица и ето какви са въпросите:
Къде в сградата е мястото на продажбата, в която доставчикът е „Топлофикация София“? Тоест, докъде „Топлофикация София“ е собственик на топлинната енергия – абонатната станция, или до имотите на гражданите? Елементарен въпрос. Къде е мястото на сделката?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Следващият въпрос?
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Кой правен субект става новият собственик на топлоенергията на мястото на продажбата от страна на „Топлофикация София“ и с какви документи това е удостоверено – значи: на кого продава?
Третият въпрос – кой е собственик на топлоенергията в сградната инсталация? Той е вързан с първите два въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Ние разчитахме министър Петкова да отговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В блиц контрола процедурата не предполага задаване на въпроси от други граждани, неправителствени организации, освен народните представители.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Ние затова сме два часа тука, защо имаше информация в електронния адрес на комисията, че можем да изпратим въпроси, които тук да задаваме?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Защо има изобщо процедура за задаване на въпроси от граждани за блиц контрол?
Благодаря Ви. Разбрахме въпросите Ви. Ще се опитаме да получите отговори на тях.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Как ще получим отговорите?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние ще ги зададем към министерството и ще Ви отговорим по имейл, ако получим отговори.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Да, ние сме ги задали по имейл.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
/Заседанието беше закрито – в 15.45 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/