1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 654-01-51, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 7 април 2016г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-52, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 7 април 2016г. - за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





ПРОТОКОЛ
№ 21

На 19 май 2016 г. от 14.15 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 654-01-51, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 7 април 2016г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-52, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 7 април 2016г. - за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за първо гласуване.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаме кворум. Можем да започваме.
Присъстващи на днешното заседание са: от Министерството на енергетиката господин Жечо Станков – заместник-министър, госпожа Вили Русева – главен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“, госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт, Лучия Бакалчева; от Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, госпожа Искра Гърбелова, госпожа Татяна Накова; от Министерството на правосъдието госпожа Елена Арабакюлиева; от Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов – председател на комисията, госпожа Евгения Харитонова, която не виждам, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – господин Красимир Кръстанов – заместник-председател, господин Румен Миланов – директор на дирекция „Правна“; от Агенция „Митници“ госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизи“ и госпожа Цецка Дочева – началник на отдел „Митническо разследване и разузнаване“. Добри дошли на всички гости!
Дневният ред за днес е: първа точка - представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 654-01-51, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 7 април 2016г. - за първо гласуване; втора точка - представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-52, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 7 април 2016г. - за първо гласуване; трета точка - представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за първо гласуване. Коментари по дневния ред? Господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Добрев, виждам някаква пристрастност във Вашето поведение към групата на „АБВ“ и лично към господин Цочев. Това мен ме обижда. Имаме законопроект, който е по същата материя, входиран е на 16 януари, а сега ни предстои да гледаме законопроект, внесен на 7 април. Нашият законопроект би трябвало също да бъде присъединен, по силата на чл. 78 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание когато законопроектите са свързани с една обща материя, би трябвало да бъдат разглеждани съвместно. Какво правим?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм с Вас, господин Симеонов. Колегите ми казват, че за Вашия законопроект е за сградната инсталация и аз си спомних, че не е за нефта и нефтопродуктите, а касае съвсем друга тема – топлофикациите. В Закона за енергетиката го сравнявате със законопроекта, който аз и господин Николов сме внесли. Чакаме становища все още. От кои министерства? От Министерството на енергетиката и от Комисията за енергийно и водно регулиране. Не сме ги получили от януари. Да се запише за протокола, тук присъстват и КЕВР, и Министерството на енергетиката – ще ви помоля в най-кратки срокове да изпратите вашето становище в Комисията по енергетика, защото без становища ние не можем да включим законопроекта на господин Симеонов в дневния ред.
Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. За да не дразня господин Валери Симеонов с това, че имам приоритет към мене и към групата на „АБВ“, за днешния дневен ред оттеглям този законопроект. Когато влезе на „Патриотичния фронт“, тогава ще го гледаме заедно, независимо че са различна материя.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев, Вие може да предложите промяна в дневния ред и отлагане на точката за някои от следващите заседания.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не държа да се пречи на работата на другите парламентарни групи. Но от друга страна искам да се обърна към господин Иванов и Министерството на енергетиката. Просто внимавайте, добре е своевременно да давате своите становища, защото в момента поставяте на изпитание едно крехко политическо статукво. Да не станете вие причината после за нещо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз също отправям своите критики към Министерството на енергетиката, че са минали четири месеца и ние все още не сме получили становище по законопроекта.
Господин Цочев, последно, давате процедура за оттегляне на законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти, или за промените в Наказателния кодекс?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: За първия законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За точка първа. Добре. Гласуваме. Първо процедурно предложение – оттегляне на точка първа. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
Отлагаме точка първа за следващото заседание.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Виждам уважавания от мене господин Данаил Кирилов. Не си спомням дали има становище по втория законопроект от Правната комисия. Ако няма, ще предложа и него да го изтеглим, за да чуем становището на Правна комисия, защото той касае член от Наказателния кодекс и Комисия та по енергетика не е водеща. Ако има становище, тогава да го докладвам. В противен случай ще предложа и него да го оттеглим след гледането на Правна комисия.
КИРИЛ ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега Цочев, становището на Правната комисия следва да бъде като на водеща комисия. При това този законопроект като дойде при нас, влиза в пакета за всички законопроекти, които са за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които сега са над седем, тоест това ще бъде осмият законопроект. Отделно становище ние няма да дадем. Гледам разпореждането на председателя. Тя е определила за водеща комисия Комисията по правни въпроси и участващи комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетиката. В Правната комисия при всички положения ще ни е полезно, тук виждам, че има становище на финансовия министър, има и становище на министъра на правосъдието – тези становища ще бъдат важни за Правната комисия, така че при всички положения ние ще се ползваме от това.
По поредността на гледане няма процедурна пречка, не е водеща комисия да гледа преди водещата комисия, както и обратното.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев, ако разбирам Вашето процедурно предложение, то ако не е гледан законопроектът от водещата комисия, да го отложим и него до момента, в който го гледа водещата комисия. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
Точка втора се отлага също за следващото заседание.
Благодаря на гостите, които бяха дошли за участие по точки първа и втора. Не можахме да ви чуем, но в някои от следващите заседания ще го направим. Благодаря ви.
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Понеже една от основните причини да не гледаме законопроекта на господин Стойнев е липсата на становище, доколкото разбрах и Вие помолихте Министерството на енергетиката да предостави такова становище, ние ще гледаме един Ваш законопроект, по който не само че няма становище на Министерството на енергетиката, а няма становище и на КЕВР, няма също така становище и на ЕСО, няма становище и на „Булгартрансгаз“. Така че предлагам – може би и този законопроект да видим какво е становището. Наистина, колеги, този законопроект е много сериозен и бих предложил даже на Министерството на енергетиката ако може да направите оценка на въздействието на този законопроект, защото в крайна сметка той цели да отнеме един финансов ресурс на две държавни предприятия и може би да ни кажат докога ние ще подпомагаме именно този фонд. Ние сега може да го подпомогнем с 5% от приходите на „Булгартрансгаз“ и на ЕСО, но това докога ще важи, това вечно ли ще бъде, или нещата в един момент може да станат така, че може би КЕВР да предложат да започнем да отнемаме пари и на ВиК дружествата, за да подпомогнем този фонд? Така че, предлагам наистина и тази точка да я отложим, да има една оценка на въздействието, компетентно становище от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране и на Министерството на енергетиката, разбира се. Ще се радвам да имаме и становището на ЕСО и на „Булгартрансгаз“.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, разбирам Вашите аргументи. В случая обаче се касае за законопроект, който има пряко отношение към дейността на регулатора и е свързан с крайни срокове, които регулаторът има. Знаете, че от 1 юли регулаторът трябва да определи цени за новия регулаторен период. В този смисъл дали го има този законопроект или го няма е от значение, в смисъл, ние не можем да го отложим за след няколко заседания, защото ако го приемем или го отхвърлим юли месец, това ще означава, че сме закъснели. Говорили сме с Министерството на енергетиката и с Комисията по енергийно и водно регулиране още преди да бъде внесен законопроектът. Те са тук с писмени становища - забележете, с писмени становища, за да ги представят пред нас и аз не виждам пречка законопроектът да бъде разгледан днес и ако искате, ако имате процедурно предложение, понеже не чухме такова процедурно предложение да се отложи, можем да го подложим и това на гласуване.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Още по-лошо, това означава, че вие си водите някаква кореспонденция с министерствата и с комисията, без другите членове на Комисията по енергетика да знаят за какво иде реч, а се предлага и законопроект, за който считам, че ако се отложи с една седмица, това по никакъв начин няма да попречи на Комисията за енергийно и водно регулиране за вземане на крайното решение, но когато тук ще създадем един прецедент, затова считам, че е необходимо наистина да имаме една оценка на въздействието и всички народни представители да бъдат запознати именно какво точно се цели, защо е необходимо и какви ще бъдат ефектите. С една седмица, уважаеми дами и господа, не смятам, че ще нарушим работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, а напротив, всички народни представители, не само представителите на политическа партия ГЕРБ ще могат да бъдат запознати със становището, а също така и опозицията да знае наистина какво точно ще се случи, когато се предприемат тези действия, които вие имате желанието да гласуваме днес.
Благодаря Ви.
Предлагам да бъде оттеглена точката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Стойнев. Ще подложа Вашето предложение на гласуване. Преди това ще дам думата на господин Мартин Димитров.
Искам само да вметна, че не става въпрос за никаква конкуренция. Вие сте бил министър и можете да ми отговорите на въпроса. Господин Рамадан Аталай като председател на комисия и наш колега и в сегашния парламента комуникирал ли е с Вас, докато беше председател на комисия? Нека не влизаме в подробности, защото няма да са във Ваша полза.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, когато създадохме въпросния фонд и въведохме 5-процентната вноска, предложих тя да бъде заплащана и от ЕСО, и от „Булгартрансгаз“. Тогава по време на дебата това решение не беше взето. Мисля, че само колегата Валери Симеонов ме подкрепи. Колегата Добрев не беше категоричен тогава по тази тема. Но от този дебат досега мина страшно много време и ние пропуснахме една година, в която това да бъде направено. Ако сега се вслушаме в предложението на колегите от БСП “Лява България”, ще пропуснем още един ценови период, в който тези две дружества – няма да е една седмица, знаете много добре, опитът е да се забавят нещата и да не се случат – това показва опитът. Затова правя обратна процедура да не бъде подкрепяно предложението на БСП “Лява България”, тъй като то цел,и според мене, забавяне, което да доведе до неприемането на това решение. Моля колегите от БСП “Лява България” да запазят повече присъствие на духа в дебата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, имаме и обратно процедурно предложение. По реда на постъпването: ще гласуваме процедурното предложение на господин Стойнев и БСП “Лява България”. Ако то бъде отхвърлено, ще отпадне необходимостта да гласуваме обратното предложение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Конкретизирам: С една седмица, следващия четвъртък отново да се съберем и да гледаме това предложение с необходимите становища и всички народни представители да бъдат запознати.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Който е за отлагането на последната точка от днешния дневен ред – точка 3 с една седмица, моля да гласува.
Гласуване: 4 гласа „за“, 10 гласа „против“, „въздържали“ се няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението не се приема.
Гласуваме единствената останала точка по дневния ред, тъй като формално трябва да гласуваме дневния ред. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за“, 3 гласа „против“, „въздържали се“ – няма.

ПО ТОЧКА ТРЕТА - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за първо гласуване.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще си позволя аз да взема думата по точка трета. Един от вносителите, господин Николов, е до мен, ако иска, и той може да добави неща. Както господин Мартин Димитров каза, с изменение в Закона за енергетиката през 2015 г. създадохме Фонд за енергийна сигурност. Към този фонд ние въведохме 5-процентна такса на всички производители на електрическа в страната плюс приходи от квоти за въглероден диоксид. Този фонд в последната една година се оказа един от основните фактори, една от основните причини за стабилизирането на Националната електрическа компания.
Това, което наблюдавахме в изминалите десет-единадесет месеца беше, че приходите във фонда от квоти и от 5-процентна такса от приходите на производителите генерираха повече от 100 милиона приходи в Националната електрическа компания и спомогнаха за нейното оздравяване. Неведнъж сме казвали, че от минус 800 млн. лв. в Националната електрическа компания от регулирана дейност за последното тримесечие на миналата година, както и за първото тримесечие на тази година Националната електрическа компания има печалба не без помощта на приходите от фонда, които са коректно отчетени от регулатора и регламентирани по отношение на тяхното прехвърляне в Националната електрическа компания.
В последните десет-единадесет месеца обаче се забеляза намаляване на цената на електроенергията на свободния пазар. В момента, сравнявайки пазара в България и пазара в съседните държави се вижда, че цената на електроенергията е намаляла с около 3 лв. на мегаватчас от равнищата, които тя имаше в периода преди това. Разбирате, че тези 3 лева оказват натиск за по-големи разходи от Фонда за енергийна сигурност, тъй като ние имаме по-голяма разлика между пазарната цена и преференциалните цени на производителите, които трябва да бъдат компенсирани от Националната електрическа компания. С оглед на това търсихме възможности, с които да се гарантират по-високи приходи във Фонда за енергийна сигурност.
Темата за въвеждане на 5-процентна такса върху системните оператори бе коментирана още миналата година, както господин Мартин Димитров спомена. Дори имаше предложение от него, което бе отхвърлено от пленарна зала, тъй като към онзи момент не се виждаше необходимост от въвеждането на тази такса и за системните оператори. В момента обаче считаме, че тя е необходима. Направили сме необходимите разчети, господин Стойнев, които Вие искате. Те дори са посочени в мотивите. Ако сте ги прочели, ще видите, че изчисленията показват, че очакваните допълнителни приходи във фонда са в размер на 17 млн. лв. от Електроенергийния системен оператор и 13 млн. лв. от „Булгартрансгаз“. Знаете, че и двете дружества имат печалби за миналата година, а и за предходните години в размер на близо 100 млн. лв., които печалби са след отчитане на техните нужди за инвестиции в развитие на мрежата. Тоест, инвестициите в развитие на мрежата, или въведената вноска, няма да окаже влияние върху инвестициите на операторите в модернизиране и развитие на мрежата. Те ще бъдат за сметка на високите печалби, които тези две дружества имат през последните години. В този смисъл сме направили нашето предложение.
Не приехме вашето предложение за отлагане с една седмица. Защото знаете, че в парламента освен на първо четене в комисия, законопроектът трябва да мине и през пленарна зала, което може да се случи най-рано следващата седмица. След това има срок за предложение между първо и второ четене, който обикновено е седем дни. След срока между първо и второ четене има второ четене в Комисията по енергетика и една седмица по-късно, което обикновено е една седмица след предложенията и една седмица по –късно се гледа от пленарна зала. След това има около една седмица комуникация между Президентството и парламента и публикуване в „Държавен вестник“. Тоест, ако прибавите седмиците, ще се окаже, че ако отложим с една седмица днес гледането на този законопроект, най-рано ще бъде публикуван в „Държавен вестник“ вероятно в началото на юли. Това е причината да не подкрепим Вашето предложение.
Давам думата първо на Комисията за енергийно и водно регулиране, след това на Министерството на енергетиката, а впоследствие на народните представители.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Вие всъщност изложихте, първо, каква е целта на законопроекта, а тя е разширяване на базата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Коя е причината? Причината е, че трайно в последните четири месеца – това са първите четири месеца на 2016 година, цената на електроенергията на свободния пазар, както на българския, така и на регионалния пазар в Унгария, в Румъния, трайно е под стойността, осреднена, с която прогнозно работеше преди години Комисията за енергийно и водно регулиране от 73 лева. След изследване на сключените в съседните страни на борсите двустранни договори за дълъг период /шест месеца или една година/, комисията стигна до разумното заключение, че намалението на тази цена в рамките на едногодишен прогнозен период е 70 лева. Но веднага намаляването на цената на електроенергията означава намаляване на приходите във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“, които именно са 5-процентно и върху тази реализиране електроенергия, която реализирана по-ниска цена веднага води до по-ниски приходи.
Още при първото изменение на закона в тази част на чл. 36е, както каза господин Мартин Димитров, е разисквано дали сред дружествата, които правят вноска от 5%, не би трябвало да бъдат и двата национални сертифицирани оператори на електропреносната мрежа и на газопреносната мрежа.
Веднага искам да отбележа, че с цел да бъдат изчистени текстовете, единствено ще бъде събирана вноска от 5%“ върху приходите от достъп и пренос за електропреносната мрежа, за газопреносната и заедно с това приходите от съхранение на природния газ в хранилището в Чирен. Необходимостта от тези средства именно в този момент е свързана със срока, в който комисията трябва да излезе със своето ценово решение. Вие знаете, че ценовият период започна от 1 юли, което означава, че Комисията за енергийно и водно регулиране излиза с решение не по-късно от 30 юни, но самата процедура, по която се движи ценовото решение, е твърде сложна, защото се провежда първо закрито заседание, след това открито заседание с изслушване на всички заявители, след това закрито заседание с проект на решение и след това обществено обсъждане. След общественото обсъждане следва двуседмичен период, в който могат да бъдат подавани предложения за изменение на ценовото решение.
Свързано с всичко това, действително това, което каза председателят на комисията господин Добрев, отлагане на разглеждането на този законопроект би поставило под съмнение възможността комисията да отчете този допълнителен приход от 30 милиона в своето ценово решение. Искам да отбележа, че неотчитането на този допълнителен преход във фонда от тази промяна в закона ще доведе до увеличаване на добавката „задължения към обществото“, което пряко засяга както българския бизнес, така и българските битови потребители, защото знаете, че всички потребители на електроенергия в страната от 1 август миналата година заплащат една и съща добавка „задължения към обществото“ и увеличението ще засегне всеки един от потребителите.
Всъщност това, което се прави, наистина е в обществен интерес и аз апелирам енергично към вас, уважаеми народни представители от Комисията по енергетика, да подкрепите предложения законопроект.
Благодаря ви.
Готов съм, разбира се, да отговоря на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Господин Станков.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Във връзка с изменението на Закона за енергетиката бих желал да изкажа становището на Министерството на енергетиката.
Подкрепяме предложението за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, като го намираме за необходимо и за да спестя аргументите, които току що бяха изказани от уважаемия господин Иванов, и навременно във връзка с предстоящото решение на КЕВР.
Считаме, че с приемане на предложението ще се постигне акумулиране на допълнителните средства, както споменахте, господин Добрев, в рамките на 30 милиона – 17 от Електроенергийния системен оператор и 13 от „Булгартрансгаз“, като това е необходимо условие за прилагането на компенсаторния механизъм при въвеждането на пазарен модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
На следващо място, искам да кажа, че предложената промяна, свързана със срока на подаване на информацията също би довела до по–точни данни и до коректност и административно облекчаване, която също подкрепяме. За нас също е достатъчен и предвиденият тримесечен срок за превеждане на наредбата по чл. 36ж в съответствие със закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Станков.
Думата имат народните представители. Първо – господин Николов заяви желание за изказване. След това виждам господин Ерменков, господин Цочев, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз само искам да обърна внимание, че предстоят доста тежки дни пред българската енергетиката, защото предвид ниската цена на газа, ниската цена на петрола започнаха да работят съответно газови централи, както в Италия, така и в Турция, влажната година, свиването на икономиката в съседна Гърция, която е един от основните потребители на електрическа енергия неминуемо доведоха до спад на цените на регионалния пазар, както и на европейския пазар - визирам най-вече борсата в Унгария, защото тя най-много се следи от нашите производители на електрическа енергия. Това неминуемо може да доведе до един дълъг период на ниски цени на електрическата енергия.
За да продават на печалба „ТЕЦ Марица изток 2“ или да не продават на загуба, доскоро беше до 65 лева цена на електрическата енергия, а мисля, че вече е към 70 лева себестойността. „АЕЦ Козлодуй“ съответно е някъде около 54 лв., но заради регулаторната рамка, където трябва да продават на 30 лева във връзка с компенсиране на загубите на електроразпределителните дружества, то в този случай АЕЦ също отива някъде над 64 лева, за да продава така, че да не е на загуба. Както виждаме, цените в момента в месечен план са под 60 лева, а в годишен план варират малко над 60 лева, тоест, при всички случаи тези две държавни дружества има голяма опасност да влязат в продължителен период на дефицит и натрупване на дългове и на загуби. Това при всички случаи рефлектира и върху техните програми за инвестиции. Това ще доведе и до намаляване на количествата изнесена електроенергия както към Гърция, така и към Турция и съседните държави и намаляване съответно и на производството на електрическа енергия. Веднага фондът ще пострада, разбира се, както заради ниските цени, така и заради непроизведените количества електрическа енергия. Доколкото знам, сега Националната електрическа компания вече не натоварва „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“. Даже мисля, че не изкупува електрическа енергия от тях.
Какво очакваме? Има два варианта. Или съответно се повишава цената на потребителите и на бизнеса, което съответно ще рефлектира и върху производството и себестойността на продукцията, която България изнася, така че ние сме длъжни бързо и своевременно да предприемем мерки. Това са едни от мерките, които може да предприемем. Именно с този законопроект тези две дружества, които имат добро финансово състояние (което виждаме както от техните баланси, и от последните отчети,в които са направили за тримесечието), така че ние при всички случаи няма нито да ги дестабилизираме, нито ще се отрази финансово върху тяхната дейност. Така че това са едни о т. мерките, които наистина са спешни, в спешен порядък, които ще помогнат както на КЕВР да вземе такова решение, че да не ощетява потребителите и бизнеса най-вече и мисля, че това е една своевременна мярка, заявление което благодаря, ако я подкрепите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, господин председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, господин заместник-министър, колеги, аз не знам как да характеризирам нещо, което ми се струва поредното парадоксално решение в една държава, в която десните политики трябва да либерализират даден пазар, а не да налагат допълнителни данъци върху него и ми е наистина чудно как могат да се предлагат неща в последния момент, при това неща, които бяха ясни от доста дълго време. Нещо повече, как могат да се предлагат неща, които са в разрез с постановките на Конституцията за равнопоставеност между частната и държавната собственост? Ще се опитам да се аргументирам. Тук говорим само за оператора на електропреносната мрежа, което означава, че говорим само за ЕСО, а мисля, че вие тук, колеги, сте наясно, че разликата между пренос и разпределение не е в нищо друго, освен в това, какво напрежение се транспортира, грубо казано – дали е високо, дали е средно и ниско. И когато ние ще говорим за налагане на 5-процентова такса върху преноса, задавам въпроса Какво става с разпределението. Защо него го забравяме? Той е същият процес, същата услуга, която се осъществява. Само че в единия случай се осъществява пренос на електроенергия и високо напрежение, а в другия случай се нарича разпределение, защото е същото това транспортиране на електроенергия, само че на средно и ниско напрежение. Няма разлика между двете. Същото нещо се отнася за газа. Въпрос на налягане е там вече.
Тук искам да задам и въпроса защо и поради каква причина пак налагаме допълнителни плащания върху държавните дружества и забравяме, че имаме и електроразпределителни дружества, които по същия начин трябва да бъдат обложени, ако ще облагаме държавните. Тоест, ако ще слагаме 5% върху преноса, трябва да сложим 5% 5и върху разпределението. Друга логика не виждам. Ако логиката е наистина да съберем малко повече пари от държавата, за да се разплатим с частниците, нямам нищо против, кажете го, че е така, не пишете, че тук става въпрос за ЕСО и „Булгартрансгаз“. В закона го запишете, не в мотивите. В закона го запишете, за да знаем, че сме тръгнали срещу тези дружества. Говорим за това, че „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“ не се натоварват. На тях им е все едно дали се натоварват или не се натоварват, защото получават пари за студен резерв в пълния си обем и в цени, които не искам да казвам какви са по договорите, за да не влезем в едни други хипотези на търговска тайна, а в същото време „ТЕЦ Марица изток 2“ го товарим да работи, но знаем, че колкото повече работи, толкова повече е на загуба.
Обложихме с 5% генерирането на енергия, от които, строго погледнато, ако погледнете като числа какво изглежда това - това са пак някъде около между 60 и 65 % от постъпленията в този фонд, за който говорим, - са от държавните предприятия – от АЕЦ, от „ТЕЦ Марица изток 2“ и от ВЕЦ-овете. И, извинете, и 5-те процента, които плащат „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“, ги плаща НЕК след това, възстановява ги. Тоест, те въобще пък са освободени.
Сега имаме и едно освобождаване: държавните ТЕЦ-ове плащат, частните ТЕЦ-ове не плащат по договори, които някога са били сключени. Сега се опитваме да направим така, че държавните предприятия, които се занимават с транспортиране - да не използваме тук думата пренос и разпределение, защото става въпрос за транспортиране в различните му качества: транспортиране на електроенергия и на газ ги облагаме с 5% тази услуга и достъп, а в същото време за електроразпределителните предприятия, които извършват също така транспортна дейност, не ги облагаме. Питам ви защо го правим това нещо.
Ако трябва поименно да ги споменаваме, тук става въпрос от гледна точка на електроенергетиката за държавната ЕСО за пренос и за ЕРП-тата ЧРЕЗ, EVN и „ЕнергоПро“, за разпределението; за газопреносните мрежи става въпрос за „Булгартрансгаз“ и за онези всички допълнителни газови дружества, които са полуобщински, получастни – „Овъргаз“ и т.н., които се занимават с разпределение на газ.
Питам къде е конституционността на това решение при разделянето на собствеността? Тоест, тук нямаме никаква друга разлика в това, което ви казвам, освен собствеността. Облагаме държавната, пропускаме частната собственост. Докога така ще продължава? Докога енергетиката ще се превръща в дойна крава? Колеги, аз разбирам, че цената е нещо, което притеснява всички. Разбирам, че във всичките тези провали, които в момента има в икономиката, в здравеопазването, образованието и т.н. и едно повишаване на електроенергията ще ви дойде малко много, може би да се обърне и в онова перце, което чупи гърба на камилата и онова, за което ви призовавахме вчера цял ден, да вземе да се случи. Но недейте да се упражнявате на гърба на държавната енергетиката. Тя не може да издържа всичко. В крайна сметка, последиците, които ще се получат, няма да бъдат точно толкова розови, колкото на нас ни ги говорите в момента. И нямало да има никакви проблеми, защото тук в мотивите даже не пише, че няма да окаже негативно влияние. Да ви прочета какво пише. Пише: „Няма да окаже „съществено“ негативно“ – тоест, ще окаже негативно, но няма да е „съществено“. И питам аз къде е критерият между същественото и несъщественото негативно влияние.
Колеги, много ви моля, аз смятам, че ако ние тръгнем да приемаме тази промяна на Закона за енергетиката, бихме могли компромисно да го направим, защото също и ние на времето, когато обсъждахме 5-те процента, ви бяхме предложили още по-широка скала на облагане, за да има наистина средства в този фонд, а не всеки път да го докърпваме и закърпваме, което правим в момента (защото ние точно това правим в момента – ние кърпим фонда), бихме били склонни да направим един компромис и да подкрепим на второ четене този законопроект при следното условие. Ние ще направим писмено предложение, но само искам да ви информирам точно как ще изглеждат нещата, които ще предложим. Примерно, в ал. 1 се създава точка 3, 4 и 5. Точка 3 е „Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи…“ и нататък по текста. И в точка 4 „Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи“ и нататък по текста. Това е единственият ни компромис, който можем да направим. В противен случай не виждаме основание да се разделя държавна от частна собственост, освен това, че ще се опитаме пак да се качим на гърба на държавата, а държавата – това, в крайна сметка, сме всички ние.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, имате възможност да направите предложение между първо и второ четене. Каквото счетете за необходимо Само една забележка: ние не товарим текст „2“, както вие се изразихте, за сметка на „Единицата“ и „Тройката“, въпреки че той губи от всеки мегават, защото „ТЕЦ Марица изток 2“ не участва в регулирания пазар. Тоест, когато „ТЕЦ Марица изток 2“ има договори, той работи; когато няма договори, не работи. Държавата няма отношение към това колко работи или не работи „ТЕЦ Марица изток 2“ точно заради това, че пазарът е дотам либерализиран.
Видях, че господин Цочев искаше да вземе отношение.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Отстъпвам реда си на господин Валери Симеонов, да не се дразни, че говори „АБВ“ преди „Патриотичния фронт“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Много сме колегиални в нашата комисия, въпреки споровете, които имаме от време на време. Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за благородния жест. Това, което искам да кажа е, че в случая, най-общо погледнато, това, което трябва да направим, естествено че ще го гласуваме това решение, защото в краткия срок до определянето на цените за следващия ценови период просто няма как да очаквам да се случи нещо хубаво. Нали така, господин Иванов? Няма как да станат чудеса и алтернативата на нашето решение, в смисъл, ако не приемем това решение, алтернативата, за съжаление, е повишаване на цената на електроенергията за потребителите – нещо, което не би трябвало да се допуска. Това трябва да бъде евентуално крайна мярка. Ние, „Патриотичният фронт“ сме категорично против тази мярка. Ние сме го поставили като приоритет, така че не желая даже да го коментирам. Но това, което в момента се извършва, ако мога да си послужа с една ВиК аналогия, е: на една пробита каца включваме допълнителен източник да я пълним с вода от друг кран. Това правим в момента.
Според мене, крайно време е да се предприемат мерки по запушване на пробойните. На първо място, не зная защо още не са поставени, нямаме становище на Министерството на енергетиката за законопроекта за прекратяване на дългосрочните договори с „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“. Ние не споделяме разбирането на Министерския съвет, респ. Министерството на енергетиката, че трябва да изчакаме решението на Европейската комисия. смятаме, че държавната помощ може да бъде установена, постановена и прогласена и обявена за такава и от Министерския съвет, от правителството на Република България, защото всъщност основните средства, които изтичат, са в тая посока.
Не виждаме също и сериозни действия от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на увеличаване на проверки, установяване на нарушения и несъответствия с изплащането и несъответствие с изплащаната стойност на електроенергията по посока на част от ВЕИ-тата и по посока на по-голямата част от така наречената високоефективна енергия, защото по същността си тя не е такава. Би трябвало с оглед на приетите промени в Закона за енергетиката там да се въведе един по-сериозен и по-строг ред, защото това ще доведе до много сериозна икономия. За съжаление, аз лично не го виждам това. Мисля, че това е посоката, в която трябва да се движат институциите в България – ограничаването на разходите основно в тези две, три посоки: ВЕИ-та, високоефективна енергия и ТЕЦ-овете. В противен случай общата тенденция, която беше описана, е точно такава: тенденцията за понижаване цената на електроенергията, намаляване на потреблението, за съжаление, в региона. От друга страна, разходите, които е поела държавата и съответно НЕК за заплащането на електроенергия в трите посоки, за които говорих, остава. Това е тенденция, всъщност това са договори, по които трябва да се извършат заплащания. Не се предприемат някакви по-решителни мерки, не виждаме да се предприемат на база и на констатациите, които сме направили във Временната комисия за контрол и оценка на състоянието на електроенергетиката. Докладът е публикуван. Така че там сме дали много сериозни предложения както законодателни, така и по отношение на работата на институциите за ограничаването на това източване на енергетиката. В момента просто закърпваме и даже не закърпваме пробойна, а всъщност наливаме допълнително вода в пробита каца. Това правим в момента и го правим, както правилно беше отбелязано, с цената на ощетяване на печелившите държавни дружества. Може би това са двете единствени печеливши, които останаха: „Булгартрансгаз“ и ЕСО.
Смятаме, че стратегията е сбъркана. Пак повтарям, на това гласуване ние от Патриотичния фронт ще подкрепим този законопроект, но го подкрепяме с пълното съзнание, че това не е действие в правилната посока, а е просто мярка за запушване на пробойна, временна мярка. Това е, което искам да кажа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз. Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на председателя и благодаря на господин Цочев, че ми даде възможността да се изкажа. Ще бъда много кратък. Тъй като с колежката Аврамова имаме и друга комисия, ще моля да бъдем извинени. Иначе искаме да кажем по законопроекта, че ще го подкрепим. Аз наистина апелирам, колеги, за това, защото мисля, че на всички е ясно в каква ситуация сме изправени и наистина малко е ад хок това нещо, въпреки че сме го коментирали още преди една година, но тогава не се налагаше тази мярка. Но в ситуацията, в която се намираме в момента, натискът е все по-голям поради спада на цената на електроенергията и реално не виждам друга алтернатива в момента, каквото и да говорим и както и да го приемаме. Друг е въпросът дали можем да включим и други електроразпределителни или газоразпределителни дружества. Това е въпрос на дискусия, разбира се, но на този етап така предложеният законопроект от господин Добрев и господин Николов е абсолютно резонен и отговаря на реалната ситуация в този момент и наистина ние с колежката Аврамова ще го подкрепим. И ви моля да бъдем извинени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще отчетем вашия глас.
Заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председателю, колеги народни представители, аз също съм в тази комисия и ми се налага също да отида при нея, тъй като имам въпроси към министър Павлова. Трябва да защитавам там един законопроект. Така че, нека моят глас да се счита „за“ предложението.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Атанасов. Ще броим Вашия глас „за“.
Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа представители на Министерството на енергетиката, аз участвах в гласуването на дневния ред с предложението на БСП „Лява България“ за отлагане с една седмица главно за да чуя мотивите на принципала, защото нямаме писмени становища, тъй като, както е известно, приходите на двете предприятия, които са посочени в мотивите, но ги няма в законопроекта, се формират от такса достъп и такса пренос. Такса достъп покрива разходите на двете предприятия за управление, а приходите от такса от пренос – за поддръжка и развитие на мрежата. Исках да видя и да чуя за паричните потоци в двете предприятия, да не се случи така, че да ограничим изпълнението на основни дейности в тези предприятия. Но при поетия ангажимент от председателя на комисията, който обясни, че те са в цветущо финансово състояние, а и от становището, което беше прочетено от принципа Министерство на енергетиката, аз по принцип подкрепям и ще подкрепя законопроекта на първо четене, но ми се струва – да не вкарваме политически елемент, но бихме могли да помислим. Подкрепям го главно за да дадем право на КЕВР, който да си свърши работата за ценообразуването за новия ценови период и най-вече от страха да не би случайно да се посегне на цената на тока за бита и за бизнеса най-вече. Виждам господин Велев тук. Поради тая причина, за да можем да удовлетворим тези страни, ще посегнем на държавните но да помислим и за предложението на господин Ерменков при второ четене. В законопроекта така, както е посочено, пише „оператора“. Да напишем „операторите“ и вече е ясно за какво става дума. Това трябва да го преценим. Но сега говорим за първо четене и затова принципно подкрепям на първо четене, а за второ четене ще преценя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев. Господин Велев, Вие като представител на работодателска организация искате ли да вземете отношение? Заповядайте. Или господин Стойнев преди това? Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Добрев, уважаеми дами и господа, мисля, господин Иванов, че всички знаем откога започва регулаторният период. Или смятате да го променяте, та се бърза толкова? Надали смятате да го променяте, така че този законопроект можеше да влезе март месец и с необходимите становища, с необходимата експертиза, защото ако наистина се съгласува това, и, както каза господин Добрев, да погледна мотивите, аз си ги погледнах. Очаквах да видя и разчетите и на Комисията за енергийно и водно регулиране, и на министерството, но ако разчетите са точно едно изречение – 17 млн. от ЕСО и 13 милиона от „Булгартрансгаз“, мисля ,че това не е професионално, но явно такъв е стилът.
Колеги, тук големият въпрос е – и на журналистите да е ясно – готови ли са политическа партия ГЕРБ да обложат електроразпределителните дружества допълнително с 5%, готови ли са от политическа партия ГЕРБ и от управляващото мнозинство да обложат с 5%, господин Сашо Дончев, примерно, като „Овъргаз“, или не? Или ние ще се съсредоточим единствено и само върху двете държавни предприятия, които имат едва ли не голяма печалба и ние сега в момента се вглеждаме в тяхната печалба? Спомням си, че две зими имахме доста тежки метеорологични условия всички се нахвърлих ме върху ЕСО. ЕСО ни обясняваха как са необходими капиталови инвестиции. Именно сега и моментът те да извършат тези капиталови разходи. Само че тук е написано, че няма да окаже влияние върху инвестициите на операторите за модернизацията и развитието на мрежата. Това го разбирам, добре. Значи те имат свръх печалба.
Но това означава ли, господин Иванов, че Вие не си вършите работата? Това означава ли, че тези предприятия, тъй като това са естествени монополи и те де факто не могат да имат такава свръх печалба, която ние да им я вземем, защото, господин Иванов, Вие определяте цената за пренос и достъп и за съхранение. В момента, уважаеми дами и господа, „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“ не работят от понеделник. Не е въпрос за ниското потребление, а въпросът е, че нашата електроенергия не е конкурентна. Тогава защо КЕВР не се намеси и да намали именно тези цени така, че ние наистина да можем да изнасяме? Като че ли ситуацията се повтаря от един период, който наследихме през 2013 година.
Другият съществен въпрос е, че ако това предложение се гласува и приеме, няма ли потребителят да плаща два пъти за едно и също нещо? Ние веднъж плащаме задължение към обществото. Това отива във Фонда за покриване на дефицитите в НЕК, и втори път се плаща цена пренос. Нали така? Само че част от тази цена пренос отива във фонда. Какво е това, уважаеми дами и господа? Значи потребителите ще трябва да плащат два пъти за едно и също нещо.
Другото, което може би ще има като последици, тук може ми министерството ще трябва да ни обяснят. Неи де факто с този начин налагаме допълнителни такси, което не е характерно за едно дясно управление, но виждам, че Мартин Димитров с радост го подкрепя – да има повече данъци и такси. Ние налагаме допълнителни такси на едни изцяло независими оператори и пред Европейската комисия казваме: Да, ние пред тези оператори налагаме допълнителни такси, имат много пари и ще им ги вземем! Къде е тяхната независимост?
Същите тези оператори, доколкото знам, ползват европейски средства, грантове, а те се дават от Европа по една единствена причина: защото има недостиг на средства. И сега ние с този законопроект казваме на Европа: „Виждате ли, там има много пари. Ние ги облагаме, взимаме ги тези пари, а вие продължавате да ни давате грантове“! Да не стане така, че Европейската комисия да поиска изведнъж тези грантове, които вече са предоставени за определени проекти? Значи наистина ние трябва да бъдем много внимателни в това, което се предлага и пак казвам: тук този законопроект трябва да се отнася за абсолютно всички електроразпределителни дружества ( тук не може да се отнася само за ЕСО, откъде накъде ще се отнася само за ЕСО?) и също така и за абсолютно всички газоразпределителни оператори. Но това вече е предложение, което зависи от управляващото мнозинство – дали ще има куража да предприеме тази стъпка. Спомням си, че един предишен състав, господин Иванов, на Комисията за енергийно и водно регулиране определи нормата на възвръщаемост на газоразпределителните оператори, като я смъкна от 14 на 8 %. Дойде служебното правителство, смени състава на ДКЕВР и какво се случи изведнъж? От 8% отново скочихме на 12%. Как става това?
Сега големият въпрос е следният. Затова исках и становища, защото когато се предприемат такива действия, ние не можем да гледаме така тавана и да определяме „12“, „17 милиона“, „13 милиона“. Трябва наистина да има и трябваше всяко едно от тези предприятия да дадат своето становище. Разбира се, ние от БСП „Лява България“ няма да подкрепим действия, които да водят до увеличаване на цената както на домакинствата, така и на българския бизнес и сме го доказвали и през годините и винаги се е случвало и не сме го и допускали това, но в крайна сметка, не може да се мери с двоен аршин.
Понеже тези приказки как всичко е оправено и как всичко е наред и как големите мерки, които ние също така подкрепихме, които бяха продължение на една водна политика, показват, както каза господин Валери Симеонов, как наистина не сме си свършили изцяло работата и трябва да продължим. Но няма да подкрепим този законопроект, ако се отнася единствено и само за ЕСО и „Булгартрансгаз“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, аз уважавам ентусиазма и енергията, с която задавате своите въпроси и изказвате своето от Не ми се иска обаче да влизаме в политически дебат тук, защото в последната година и половина съумявахме да пазим един професионален тон в комисията и да казваме фактите такива, как вето са. Аз съм против вие да получавате каквито и да било разчети от страна на регулатора или който и да е друг в тази зала. Регулаторът е независим и сам трябва да прави разчетите и да определя цената. В миналото имаше моменти, когато тези разчети обикаляха по кабинетите на министри и за да не Ви обиждам, няма да кажа кога, и това ни доведе до 800 милиона дефицити. Така че, и аз мога да говоря политически като вас, само че не е сега моментът. Не съм Ви дал думата, аз Ви чаках десет минути да ни обяснявате тук как вие сте правили най-великите неща, а виждате ли, сега са ощетявани енергийните предприятия. Тези енергийни предприятия в какво състояние бяха специално ЕСО, по Ваше време? Един директор напусна, защото вкарвах те предприятието във фалит, така че нека да ограничим малко политическите разговори и да говорим по същество. Разбрах ви процедурата по същество. Изчакайте ме да завърша своето изказване. Чаках Ви десет минути и Ви слушах, без да реагирам по никакъв начин, въпреки че бих могъл да Ви отнема думата като председател.
Защо питате има ли воля ГЕРБ да въведе 5% на ЕРП-тата и на газоразпределителните дружества? Защо вие не ги въведохте тези такси? Защо питате регулатора как да намали цените на американските централи при положение, че вие пробвахте. Само че какво направихте? Взехте едно решение на онзи, стария състав на регулатора, което казва „ще плащате на половина на НЕК, ще плащате наполовина на американските централи“. Само че те няма как да плащат наполовина. Те си плащаха на 100%. И до какво доведе това? До 800 лева млн. дефицит. Така че най-малкото вие имате основание да критикувате тук политиката на правителството. Аз съжалявам, наистина, че се налага да водим такъв политически дебат в тази комисия, където съумявахме в последната година и половина да пазим професионален тон. Мартин Димитров се заяви преди Вас.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз имам нужда от реплика. Уважаеми господин председател, в крайна сметка, ние тук сме в българския парламент и ако ние тук не говорим за политика, аз не знам къде тогава може да се говори за политика, или може би са ни различни представите какво трябва да се говори в българския парламент. Нека да не забравяме един период, когато ние не изнасяхме електроенергия и когато миньорите бяха в София. Мисля, че тогава ситуацията беше много, много тежка. Нека да не забравяме, че именно този президент, който вие избрахте, наложи вето за един фонд, който да бъде създаден по подобие на този, сезира Конституционния съд по подобие на този, на който имаше много по-голяма справедливост, защото тогава основните платци щяха да бъдат единствено и само ВЕИ-тата, които вие въведохте по време на вашия мандат. Но нека да запазим добрия тон, защото първите ограничения във високоефективното комбинирано производство бяха именно по време на нашия мандат. Това много добре го знаете.
Второ, тези Ваши приказки едва ли не за доброто състояние на НЕК не искам да задълбаваме на какво се дължи, защото се признаха едни разходи на „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“, които не трябваше да бъдат признавани и тогава се увеличи големият дефицит, но тук всички сме наясно, че за да се предприеме тази мярка означава, че нещо не работи. Затова ние казваме следното. Това „защо вие не го направихте във вашия мандат“ е доста изтъркано, доста елементарно. Ние никога нямаше да предприемем подобни действия. Но тук въпросът е защо вие налагате тези такси само върху държавните предприятия. Това е.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: По начина на водене само. Ние сме в процедури по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по начина на водене. Уважаеми господин председател, молба: не допускайте да се водят политически разговори в една комисия, която е експертна комисия – Комисията по енергетика. Както вие почнахте, така и уважаемият от мен господин Стойнев продължи този диалог. Ако Вие продължите, аз съм си дал гласа, ставам и напускам. Защото не участвам в политически дебат. Аз вчера заявих от трибуната, че ние сме една разумна опозиция и участвам само с експертни мнения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев. Имате право. Аз също се опитах да призова към това. Продължавам да го призовавам. Аз самият няма да си позволявам в комисия повече да влизам в политически разправии.
Господин Димитров имаше желание да се изкаже.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в момента имаме два избора, нямаме трети. Единият избор е да приемем този законопроект, който беше обсъждан и при предишните промени на Закона за енергетиката - спомняте си, и аз ви напомних. Другият вариант е да се върви към повишаване цената на тока. Тоест, който не подкрепи едното, очевидно иска другото. Няма трета опция в сегашната ситуация. по тази причина ще подкрепя мярката, още повече че тя е справедлива, тъй като води до еднакво третиране на субектите в сектор енергетика.
Колкото до ЕРП-тата, въпросът е доколко международното право и европейските директиви позволяват да бъде наложен подобен подход. Ако биха позволили, аз, между другото, също сериозно бих подкрепил и бих помислил, за да има еднакво третиране. Но на друго искам да ви обърна внимание. Заедно взехме мерки за намаляване на разходите в енергетиката и се учудвам защо не се намира повече подкрепа сред всички нас за това, да речем, измервателните уреди на ТЕЦ-овете и заводските централи да бъдат монтирани. Ето, сега колеги са предложили санкции в свързан закон, а другото място беше тук да бъдат гласувани, защото ние това трябва да правим – да намаляваме разходи и да увеличаваме приходи. Това са ни двете опции, за да стабилизираме българската енергетика.
На последно място, за последните години би ми се искало да може да отчетем повече свършени реформи. Но май се очертава една от най-успешните да е тази в енергетиката до момента. Не че не може да бъде опорочено оттук нататък. Всичко може да бъде провалено на този свят, но като една от най-успешните се очертава тази в енергетиката. Така че ви предлагам да я продължим. Днес аз виждам форма на продължение на тази реформа, специално по отношение на ЕРП-тата, бих поискал от колегите от БСП едно писмено становище, че те не виждат нарушение на европейското право и на европейските директиви и да предложат такъв законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Реплика на господин Ерменков, след него господин Бойчев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Димитров, аз все пак се занимавам с транспониране на директиви от много време, над 12 години и досега не съм видял в нито една директива да правят разлика между това, дали предприятието е държавно или частно. Говоря за търговско предприятие. Ако се отнася до това, че има забрана и не може да се възлагат и да се налагат такси върху услугата разпределение, със същия успех те важат и за услугата пренос. И ако ще го говорим по този начин, да си кажем истината. Правим го върху държавните предприятия със съзнанието, че това едва ли е допу3стимо, но понеже те са държавни, няма да пискат, за разлика от частните, които знаейки, че нарушаваме техните права, няма да го оставят това така. Понеже говорим професионално, това искате – не искате да правим политика – аз съвсем професионално ви го обяснявам. И в единия, и в другия случай имам притесненията, че е недопустимо, но понеже държавните ще си премълчат, а частните няма, затова частните няма да ги закачаме, за да може да влязат тези пари оттам тук, да не би да рискуваме изцяло целия доход. Колкото и да ви е неприятно, това е истината.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Слушах внимателно тази дискусия. Имам няколко коментара и един-два въпроса. Първо, ще помоля наистина да несе отчитат такива грандиозни резултати и постижения в енергетиката, тъй като създаването на Фонда за енергийна сигурност и наливането на тези пари в НЕК аз не считам, че е някакво огромно постижение от управленска гледна точка. По-скоро се солидаризирам с това което Валери Симеонов каза, че ситуацията в енергетиката прилича на една пробита каца, откъдето от едно място изтича, а ние наливаме от едно друго място.
Колегите са прави, че липсват становища и достатъчно аргументи. Не мога да приема изразеното от двете държавни дружества, че това по никакъв начин няма да наруши тяхната дейност и не било за сметка на предвидените от тях инвестиции. В крайна сметка, колеги, това за чия сметка е? Това е за сметка на дивидента, който е дължим на държавата. Няма как да очакваме при положение, че принципалът, Министерството на енергетиката да даде друго становище, което да се различава от вашето.
Искам за трети път да изтъкна, че и двамата ми колеги не се изказаха против законопроекта, а казаха, че нашето предложение е да третираме по равнопоставен начин всичките видове собственост и ние бихме подкрепили един такъв тип законодателно решение, ако неговият обхват е върху всички оператори, върху разпределението и в преноса. Мисля, че това е най-коректното решение.
В тази връзка имам и един конкретен въпрос. Когато създавахме Фонда за енергийна сигурност, трябваше да нотифицираме пред Европейската комисия дали може да ползваме тези средства за НЕК? Бих искал да получа отговор тази процедура приключи ли и как е приключила, тъй като ми се струва, че е важно. Вече близо една година работи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев. Господин Кирилов има думата и после госпожа Ташева.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, аз си позволих стихийна реплика извън правилника, за което се извинявам на всички колеги. Но тъй като тази тема и тая теза се развива и ескалира, аз искам да разсъждаваме принципно, основно и базово.
Първо, според мен по отношение на равенството на субектите тук нямаме никакъв проблем и по отношение на собствеността. Бихме имали, ако има конкуренция между преносното и разпределителното предприятие, да кажем, че едното го натоварваме повече за сметка на другото.
Второ, още господин Таско Ерменков за първи път като спомена, аз се чудех накъде ще се развие по-нататък тезата (имам предвид за конституционно неравнопоставено третиране на видовете собствености) – дали към тотално премахване, тоест да са равни в нулата, или да са еднакво натоварени. По-късно стана ясно, че идеята всъщност – така, както я вижда левицата, е да се натоварят и разпределителните дружества. Преносното е натоварено. Те казват: „Включете и разпределителя“.
Тук се питам следното, защото имаше и друго споменаване. Вие сигурни ли сте какви договори сте сключили за приватизация с разпределителните дружества? Вие, другите, тройна и т.н., някъде назад във времето? Искам да ви кажа, че има международен режим за защита на международните инвестиции. Тоест, дори тук да подхванем с общото и да кажем, че абсолютно всички ще плащат това задължение, специално трябва да се провери и по клаузите на приватизационните договори, и по конвенцията за защита на международните инвестиции дали това би било допустимо, защото там ще платим като обезщетение повече, отколкото ще вземем. Не мога да разбера и в тая логика какъв е проблемът – в това, че вносителят е предложил пестелив подход на натоварване? Той казва: дори да можем всичко да натоварим, нека това да бъде в голяма степен поетапно, съобразно необходимостта, за да се обезпечат средства в този фонд.
Последният ми аргумент, който намекна и колегата Бойчев, е следният. Дори да има прекомерна намеса към нещо си и в законопроект да правим правно решение по целесъобразност, на тези дружества държавата е принцип. Пряко или косвено тя е принципал или притежава по-голяма част от участието в тях. Тоест, това решение, което се предлага със законопроекта, е инвариант на разпределение на дивидента, което го каза и господин Бойчев. Но от какво трябва да се пазим? Тук на мен ми липсва експертиза и не искам да звуча и неубедително, и грешно? Трябва да се пазим от това, да не товарим цената евентуално с двойно облагане. От това трябва да се пазим. Но съм сигурен, че в този случай нямаме тая опасност. Ако сложим обаче разпределителя, тогава ще имаме такава опасност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря на господин Кирилов за съдържателното и компетентно изказване. Господин Стойнев, слушахме Ви пет пъти. Сега искам да дам думата на работодателите. Не сте прав, реплика ще имате в пленарна зала. На всяко изказване ще имате възможност за реплика. Чухме всички ваши аргументи.
Господин Кирилов, прав сте, че не може да се облага ток върху ток, така да се каже. В случая не е такъв, не се облага или не се таксува ток върху ток.
Госпожа Ташева има думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Партията, която представлявам, няма да подкрепи този законопроект. Колегите отляво доста убедително, според мен, обосноваха защо подобен законопроект не трябва да бъде подкрепян. Не смята, че той може да бъде кърпен или поправян между първо и второ четене, за щото тогава се допускат само редакционни промени. Господин Кирил Цочев предлага една огромна, съществена промяна по същество. Така че, аргументът дайте сега да го пуснем, пък между първо и второ четене да го оправяме, е невалиден. Той просто хвърля малко прах в очите.
За нас този законопроект е лобистки и е насочен срещу интересите на държава а в лицето на двете държавни предприятия.
Не знам какво пише в тази Международната конвенция за защита на чуждите инвестиции, но едва ли в нея пише, че под защита на чужди инвестиции се разбира източване на собствените инвестиции, на собствените предприятия. Искам да кажа, господин Кирилов, че ЦИП още не действа в България, слава Богу. Законопроектът е лобистки и е изключително опасен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, използвам случая да ви благодаря за направеното до момента за саниране на енергетиката и удържане на цените в нея за практически въведения мораториум върху присъединяване на нови енергийни източници с преференциални цени и за заздравяване на контрола и санкциите и за повече публичност на тези получатели на държавна помощ. Разбира се, не бих злоупотребявал с времето ви да обяснявам ясни неща, как проблемът ще се реши цялостно или в по-голяма пълнота с прекратяване на договорите с американските централи, каквато европейска политика няма и които ние като работодатели нарекохме узаконен грабеж и като че ли няма различие по това, че те трябва да се прекратят и това е, което ще реши в по-пълна степен проблем. Но съответно и останалите два източника на скъпо струваща енергия – ВЕИ-тата и когенерациите, всички възможности, които европейското законодателство дава, тъй като по тях има европейски директиви, трябва да се използват за ограничаване на покупките от тях.
Искам все пак да ви информирам за нещо, за което ние предупредихме близо една година, което вече се случва – тренда в износа. Вече той е на отрицателна територия към трети страни. Много базови структуроопределящи предприятия са в тежко състояние, което по веригата безспорно ще се отрази и на следващите ешелони. Господин Стаменов ще каже сигурно и по-подробно като представител на крупните енергийни консуматори. В същото време ние нямаме нотифицирана наредба за облекчаване на електроинтензивните индустрии – така, както в Европейския съюз имат такава политика и насоки. Въпреки че тя е готова и е съгласувана с целия бизнес и с Европейската комисия, не е нотифицирана, понеже не са нотифицирани държавните помощи за ВЕИ-тата още от 2007 година. това допълнително утежнява ситуацията в индустрията. Очакванията на бизнеса бяха и предвид на цената на природния газ за едно облекчаване на ценовата добавка „задължения към обществото“, за нейно намаляване. Припомням, че тя е най-висока у нас, в целия Европейски съюз след Дания. Цената на активната енергия е пазарна величина. Пазарът е освободен и при нас, но тази ценова добавка се определя административно, за да компенсира скъпата енергия, която по дългосрочни договори се изкупува. Очевидно никой не е щастлив от този законопроект, но за нас поне е очевидно, че той трябва да бъде подкрепен. Изказвам подкрепата на всички национално представени организации на работодателите. Ние имахме по този въпрос допълнително обсъждане. Наистина, каква е алтернативата? Вместо намаляване на ценовата добавка „задължения към обществото“, каквито са очакванията, нейното увеличаване, което води и до увеличаване на цената и на бита, не само на индустрията, припомням, затова нашият апел към вас е за подкрепа на този законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Велев.
Господин Стаменов, желаете ли да вземете отношение?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ /председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори/: Аз мисля, че в тази ситуация не знам доколко тук в парламента са усетили какво се случва в икономиката, но така или иначе виждате, че трендът при износа намалява, а ние ставаме все по-неконкурентоспособни и се затрудняваме да изнасяме и да оцеляваме. Аз тук не искам да чертая драматични картини, но трябва просто да се опитам да пресъздам това, което ни се случва на нас в реалния живот. Ние сме на пазара и подаваме нашите стоки, изнасяме основно нашите стоки по международни цени и никой не го интересува нашата цена има ли „задължения към обществото“ и какъв е размерът. Истината е, че в региона и в Европа цените на електроенергията падат поради намаляване на консумацията.
При нас няма спад заради два пъти увеличения размер на цената за „задължения към обществото“. Тоест, спадът в момента в цената на електроенергията не компенсира увеличената цена на „задължения към обществото“. Едно допълнение. Ако сега се прибегне до ново увеличение „задължения към обществото“, от това най-вече ще пострадат битовите потребители и онези фирми, които няма да попаднат в обхвата на наредбата. В обхвата на наредбата, която ще даде облекчение на индустрията, попадат около 200 фирми, а има доста повече фирми в България, така че не може да се разчита. Такива са и насоките на Европейската комисия, обхватът на наредбата да не се разпростира върху целия бизнес, а само върху енергоинтензивните индустрии. Има си там дефиниции и т.н. Така че, категорично смятаме, че трябва да се подкрепи тази мярка. И категорично (да не влизам в детайли, мисля, че доста сте обсъждали за електро разпределителните и газоразпределителните), защото ако се включат те, те пък ще искат да се прехвърли в цената на електроенергията за бита. Няма да има основание да не го претендират. Те и без това постоянно се оплакват, че няма достатъчно средства да инвестират в обновяване на мрежите и т.н.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Стаменов, не разбрах - подкрепяте ли или не подкрепяте законопроекта?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иван Иванов, последно и после ще преминем към гласуване. Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Взимам думата, защото заседанието е открито. Бяха казани неща извън политическото говорене, но други, които определено не отговарят на истината и не бих желал те да бъдат по този начин тиражирани, защото виждам немалко журналисти в залата. Беше казано, че този законопроект с тази промяна е доказателство за провал в тази политика. Аз съвсем ясно заявих, че тази промяна, която се иска, за да се разшири базата на фонд сигурност на електроенергийната система, се дължи на намалялата цена на тока. Тази цена не виждам по какъв начин се свързва с провал на енергийната политика. тя се дължи на четири фактора. Вие ще ми кажете кой от тях яе свързан с българската енергийна политика. Единият фактор е глобалното затопляне в рамките на първите месеци на тази година. Вторият фактор е кризата в Гърция поради което намаля износът на електроенергия за Гърция. Третият фактор е ниската цена на природния газ, който активира газовите централи в Гърция, Турция и Италия. Четвъртият фактор е ниската цена на електроенергията от Украйна, която по споразумението с Европейския съюз диктува ниски цени на борсите в централна и Източна Европа. При такива обективни обстоятелства и съвсем ясно заявено защо се иска допълнително разширяване на базата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, аз наистина считам, че друго говорене, включително за някакъв провал не е вярно.
Второ, беше заявено, че енергийната ни система е пробита бъчва с непрекъснати пробойни. Може би е било така. Може би и сега има някои пробойни, но, господин Симеонов, голяма част от пробойните са запушени и аз мога и да направя списък на пробойните, които бяха запушени в рамките на една година, малко повече от една година, но няма смисъл да се впускам в дълго изложение.
Относно вашите забележки по отношение на проверките. Бяха извършени съвместни проверки с АДФИ на големите лицензирани производители на възобновяема енергия. За тези, за които бяха констатирани нередности, ние сме сезирали органа в държавата, който трябва да предприеме съответните действия. Това е българската прокуратура. Оттам нямаме все още отговор. що се касае до изкупуване на високоефективната електроенергия, днес сутринта сме имали работно заседание с представителите на НЕК и функционират много добре въведените с промяна в закона ежемесечни сертификати за високоефективна електроенергия. Само едно дружество в рамките на първите месеци на годината е имало различие по отношение на заявените с график количества. С други думи, дружествата са дисциплинирани вече в резултат на тези промени и всичките устройства за измерване и предаване са налице.
Още една дума, ако ми позволите. Беше заявено като алтернатива на тази добавка – вноска от 5%, да се намалят цените за достъп и пренос. Когато намаляваме цените за достъп и пренос, това ще важи и в еднаква степен и за пренасяната през България електроенергия, с други думи, ние ще обслужим чужди енергийни дружества. Може да видите веднага как ние трябва да осигурим внос на електроенергия от Сърбия, от Македония и от Румъния. Единствено нямаме внос от Гърция и Турция. Докато когато се въвежда тази вноска от 5%, това, което няма да бъде събирано и от българския независим оператор, както вие знаете, това е капацитетът за трансгранична свързаност. Там по европейските директиви не се облага по никакъв начин и ЕСО, както няма да бъде облагано и „Булгартрансгаз“. Що се касае до европейските проекти, те са свързани именно с нашия трансграничен пренос. Става въпрос за електропровода до Неа Санта в Гърция. Тоест, няма да бъде засегнат от тази мярка, която днес трябва да бъде гласувана с промяната в закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Моля да ни отговорят на поставените въпроси.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев имаше въпрос.Министерството на енергетиката може ли да отговори на въпросите?
ЖЕЧО СТАНКОВ: Във връзка с конкретния въпрос на господин Бойчев мисля, че от гледна точка на използване на терминологията може би има назоваване на погрешен начин на фонда, аз се обърнах и към колегите експерти, които са в залата, не успяхме да го разберем. Става въпрос за фонд „СЕС“? Понеже споменахте Фонд за енергийна ефективност.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз съм наясно, че другата наредба, която обещахте на бизнеса, който ви подкрепяше тогава толкова много, също не е нотифицирана. За нея сме наясно. Тогава знам какви драми бяха. Питам сега за този фонд, за който в момента говорим.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Тя е изпратена за нотификация.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Знам, че е изпратена, от една година.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Нямаме все още отговор, колегите си правят все още редовни експертни заседания със съответните генерални дирекции в Европейската комисия, така че очакваме.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Фондът за енергийна сигурност има ли нотификации от Европейската комисия?
ЖЕЧО СТАНКОВ: Водим диалог с тях необходима ли е такава, за да бъдат правени такива постъпления.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, прекратявам дебатите. Подлагам на гласуване точка 3 - представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за първо гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 11 гласа, „против“ – 1 глас, „въздържали се“ – 3 гласа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на всички участници.
Комисията е закрита, нямаме точка „Разни“ днес.
/Заседанието беше закрито – в 15.45 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/
Стенограф:
Файлът съдържа 70 245 знаци.