1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на вицепремиера Томислав Дончев и министър Теменужка Петкова.
3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 25

На 21 юли 2016 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016г. - за първо гласуване.
2. Изслушване на вицепремиера Томислав Дончев и министър Теменужка Петкова -Закрито за външни гости
3. Разни.

* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум и предлагам да започваме.
Днешният дневен ред е: точка първа – Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016г. - за първо гласуване; втора точка – Разни.
Преди да подложа дневния ред на гласуване, искам да предложа редакция в него: точка втора да стане точка трета, а като точка втора да включим извънредна точка за изслушване на вицепремиера Томислав Дончев и министър Теменужка Петкова. Тъй като темата включва чисто служебна комуникация, предлагам тази втора точка да е закрита, на закрито заседание, на което да останат само народните представители, съответно министрите.
Който е съгласен с процедурното ми предложение за извънредна точка, моля да гласува.
Против? Не виждам. Въздържали се? Няма.
Гласуване: 10 гласа „за“, 0 гласа „против“, 0 гласа „въздържали се“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С 10 гласа „за“ е приета извънредната точка.
Колеги, за протокола да гласуваме дневния ред с така направената от мене промяна. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласуване: 10 гласа „за“, 0 гласа „против“, 0 гласа „въздържали се“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
По точка първа наши гости са: от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – господин Валери Борисов, заместник-министър, госпожа Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“, госпожа Жанета Рогова – началник-отдел в дирекция „правна“.
По точка втора - извънредната точка, която гласувахме току що, очакваме господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката, госпожа Гергана Младенова – експерт в кабинета на господин Дончев; от „Булгартрансгаз“ – господин Георги Гегов, изпълнителен директор и Владимир Велинов – началник-отдел „Правен“; от „Булгаргаз“ – Анжела Славова, главен юрисконсулт.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2016г. - за първо гласуване

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка първа от дневния ред давам думата на заместник-министър Валери Борисов. Ще Ви моля да бъдете стегнати във Вашето изложение, надявам се за около 5-10 минути да успеете да ни го представите.
Благодаря
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът, който сме се събрали да разгледаме днес, въвежда изискванията на Директива 2014 на Европейския парламент и на Съвета, приета на 15 май 2014 година относно мерките за намаляване разходите при разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Предлагат се законодателни мерки, с които се намаляват разходите, с които се предвижда събиране на актуална и адекватна информация в специална база данни за съществуващата и планираната инфраструктура, също така и за улесняване на процедурите за разполагане на мрежите и за по-добра координация при строителни и ремонтни дейности.
В законопроекта са предвидени редица мерки с цел организиране и насърчаване на съвместното използване на инфраструктурата на различните мрежови оператори. Това е изключително важно. Формулирането на тези мерки беше резултат от дълготрайни и задълбочени разисквания между мрежови оператори от различни сектори, като например електроенергийните разпределителни дружества, операторите от ТЕЛЕКОМ сектора. Може би в продължение на около шест месеца много активна работа – всички детайли, засягащи основно тези два сектора бяха изчистени и компромисният вариант яе намерил отражение в законопроекта, който е на вашето внимание.
Очаква се междусекторната координация, предвидена с мерките, залегнали в този законопроект, да доведе до по-ефикасно използване на съществуващата физическа инфраструктура на различни мрежови оператори при разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Първото условие за успешна координация е наличието на актуална информация. Предвидено е създаването на единна информационна точка в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която ще представлява своего рода платформа, в която ще бъде събирана минимална, но актуална информация от различните мрежови оператори относно мрежите, които оперират в момента, относно техните намерения за разширяване на тези мрежи, за ремонтни дейности, свързани с тези мрежи, местоположението на трасетата, вида на инфраструктурата и начина на ползване, както и данни за контакт за съответния мрежови оператор.
Законопроектът предвижда предоставянето на достъп до физическата инфраструктура и съвместното й ползване между различни мрежови оператори. В съответствие с изискванията на директивата при обосновано искане мрежовите оператори предоставят достъп на операторите на високоскоростни електронни съобщителни мрежи до тяхната физическа инфраструктура при предварително определени, ясни, прозрачни, недискриминационни условия. Конкретните ангажименти на двете страни – имам предвид на мрежовия оператор и оператора на високоскоростна електронни съобщителна мрежа се регламентират в търговски договор помежду им.
Както казах, координацията между различните оператори е изключително важна. За целите на координиране на дейностите по разполагане и поддържане на мрежите в една физическа инфраструктура собственикът на инфраструктурата по своя инициатива или при подадено писмено искане от друг оператор, подава в електронната платформа информация за планираните строителни дейности, които обхващат началната дата, за коя физическа инфраструктура са планирани, нова информация за контакт и т.н.
Подобрени са и са уточнени съществуващите облекчения, свързани с разполагането на линейни електронни съобщителни мрежи, като това става по реда на законопроекта, който обсъждаме в момента. Предвидени са правила, които създават и рамка за отношенията между мрежовите оператори при разполагане на мрежи в инфраструктурата на друг оператор.
Електронните съобщителни мрежи в сградите също така са предмет на този законопроект. В нови сгради, в сгради, в които предстои извършването на основен ремонт, ще бъде задължително изграждането на физическа инфраструктура, подготвена за разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Разбира се, че в бизнес отношенията може да се очакват и спорове.
В законопроекта, който обсъждаме, е предвидено тези спорове да се решават от органа за решаването на спорове. В случая това е Комисията за регулиране на съобщенията. Тя е компетентна да се произнася по спорове относно предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура, относно условията и цените за достъп, относно разполагането на мрежите, координирането на дейностите и т.н. Ако спорът е свързан с физическа инфраструктура, изградена за нуждата на други мрежи, Комисията за регулиране на съобщенията приема решения в съответствие със становището на компетентните органи, които регулират и контролират основната дейност на мрежовите оператори. Например, това са някои от операторите на комунални услуги. При решаването на тези спорове Комисията за регулиране на съобщенията има право и се очаква да привлича в работата си експерти от съответните сектори.
Процедурата по спора приключва с мотивирано решение на КРС в сроковете, установени в директивата, които за координиране на дейности, предоставяне на информация и огледи са двумесечни, а в останалите случаи са четиримесечни.
Контролът по този законопроект се осъществява респективно от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията и в някои случаи от кметовете. В допълнителните Преходни и заключителни разпоредби са включени легалните определения на понятията, които се използват в. В Преходните и заключителни разпоредби са уредени заварените положения, свързани със съвместното разполагане на мрежи, като са дадени съответните срокове за уреждане на отношенията на засегнатите мрежови оператори. Предвидени са и промени, свързани с уредбата на електронните съобщителни мрежи, включително терминологични в редица закони като Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за управление на етажната собственост. Искам специално да подчертая, че в Закона за електронните съобщения е отменена цяла глава Седемнадесета, която понастоящем съдържа уредба на значителна част от отношенията, включени в този законопроект.
Накрая искам да ви информирам, че е предвидено актовете по прилагането на този законопроект да бъдат приети в шестмесечен срок след неговото приемане.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, въпроси?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По чл. 75, раздел Втори – това е „Предоставяне на достъп до изградена физическа инфраструктура в сграда“, имате един текст на чл. 75, ал. 1: „Мрежовият оператор на съществуваща физическа инфраструктура в сградата и/или друго лице, собственик на точката за достъп за разполагане на високоскоростна електронна съобщителна мрежа сградата удовлетворява всички разумни искания за достъп, подаден от доставчици на обществени съобщителни грижи при справедливи недискриминационни условия, включително цена.“ По-долу обръщам внимание върху понятието „всички разумни изисквания за достъп“, което какво точно означава един Господ знае. „Всички разумни изисквания за достъп“.
Чл. 76. Има пак една такава обща фраза, която не подлежи на някакво точно тълкуване. „Всеки оператор на електронна съобщителна мрежа има право на достъп до съществуваща физическа инфраструктура в сграда, подходяща за разполагане на високоскоростна мрежа в случаите, когато изграждането на отделна физическа инфраструктура е технически невъзможно или икономически неефективно“. Понятието „икономически неефективно“ ще бъде едно за една фирма, за друга фирма ще бъде друго. Какво означава „икономически неефективно“?
Това са детайли, естествено, в сферата на общите дребни заяждания. Като цяло е добре това, че законът прави доста сравнително успешен опит да регламентира предоставянето на достъп наличие на изградени мрежи да се опита да регламентира взаимоотношенията между собственика на съизградена мрежа и новият, който тепърва предстои и има желание да я ползва. Там трябва много внимателно – виждам, че препращате към комисия, към КРС и т.н. Това по принцип с добри решения. Може би самата практика ще покаже в бъдеще как ще се уталожат и наместят нещата. Има доста разминавания и такива не добре уточнени взаимоотношения и съответно начини на действие, но на мен ми е ясно, че практиката е тази, която ще доуточни. Обаче имам сериозно предложение във връзка с изграждането на въздушни мрежи. Това е глава Шеста „Разполагане на електронни съобщителни мрежи за изграждане на прилежащата физическа инфраструктура“. Става въпрос за чл. 63 за подземното разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи.
В ал. 2 вие регламентирате кога една кабелна съобщителна мрежа може да бъде разполагана въздушно.
Имате три хипотези. Първата е извън границите на урбанизираните територии. Това – добре. Второ, в урбанизирани територии с население до 10 000 жители. Това е досега действащата разпоредба на закона.
Третата точка е „в квартали на урбанизирани територии с население над 10 000 жители, за които е предвидено ниско жилищно застрояване, в които не е налице или не е достъпна подземна физическа инфраструктура на мрежов оператор и е налична стълбовна физическа инфраструктура на мрежов оператор“. Тук този текст също го имаше, но той не можеше да бъде прилаган, тъй като много често има жилищни райони като образувания в градовете, които не са квартали или големи части от квартали, които представляват сами по себе си обособени жилищни райони. Конкретен пример. Село е станало част от един нов, голям квартал в града. Това село си е село. Там къща по-висока от два етажа няма. То си е абсолютно обособено, в него няма нови строежи, няма как да има. В този район е регламентирано двуетажното строителство – 7 метра или колко беше. Само че по силата на закона и там трябва да се копае. При положение, че си има стълбовна мрежа, там със стълбове се доставя електрическото захранване, със стълбове се доставят телекомуникационните услуги – досега на БТК, а сега на ВИВАКОМ – говоря за обикновените телефони. Пак през стълбове става и доставянето на сигнал от радиоточките, които работят още. Обаче по силата на досега действащия закон и сега с този нов закон кабелният оператор единствен е на казан с това, че той трябва да тръгне да копае, което много често даже не е възможно да стане. Да не говоря за икономическа ефективност, израза, който употребихме преди малко.
Тъй като в тези населени места домовете обикновено са еднофамилни. Двуетажни къщи, в които живеят двама до четирима човека, копане по улицата, през двора влизаш, изграждаш съоръжения, усилватели и т.н. Пропуснах съвсем несъзнателно да обявя, че имам конфликт на интереси. По стечение на житейските обстоятелства имам нещо общо с кабелните телевизии. Но ви давам примери, при които законът става неприложим. Той реално не се прилага. Всички си затварят очите. И в момента е така.
Това е масово явление. Нямам предвид само големи градове като Бургас, Варна, Пловдив, София, но имам предвид и градове, които примерно с 1000 човека надвишават 10-те хиляди. Няма да се хващам за тези 10 000. Наложено е вече, съобразили са се всички оператори на далекосъобщителни услуги, направили са го или не са го направили – да не влизаме в спор дали 10 000 трябва да бъде границата, дали да бъде 15 000. По принцип е редно когато се правят такива законови текстове да се направи статистика. Колко от градовете са реално над
10 000, колко са над 15 000. С промяната буквално на тая цифра могат да се облекчат условията за работа на много фирми, да се спестят много пари, което е абсолютно излишно. Пак давам примера – населено място с 11 000 жители, с 1000 повече или даже с 500 даже /10 500/ - и ти трябва да правиш огромни инвестиции, за да стигнеш до всеки абонат, както трябва да предоставиш услугата.
Мисля, че тук в тази точка 3 може спокойно може да се добави поне: „в квартали и жилищни райони“. Ако трябва, направете допълнителна консултация с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Мисля, че са жилищни райони тези образувания. Но има много такива случаи, в които е безсмислено да се отива до такава, бих казал буквално, финансова репресия. Това е моето предложение. Бих се радвал да чуя Вашето мнение по въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Борисов, имате думата.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Симеонов, благодаря Ви за конструктивните думи. относно чл. 43, ал. 2, т. 3 искам да Ви информирам, че тя е с тази редакция благодарение на съвместните усилия, които положихме с колегите от МРРБ и ДНСК. Това е текст, който е съобразен изцяло с изискванията на Закона за устройство на територията и това е техен текст.
Относно това, дали числото да е 10 000, прав сте, от една страна, че 500 души, които ще доведат до значително по-големи инвестиции от страна на оператора, чисто житейски би трябвало да има начин нещата да стават по-лесно, но да ги направим и 20 000, утре ще водим разговор защо не е 21 000 числото. Разбирате ли? Така че, връщам се отново на това, се което започнах. Това е текст, предложен от колегите от МРРБ.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да Ви репликирам. Повтарям: не настоявам да бъдат 20 000, не настоявам да бъдат 12 000, 15 000. Просто да се види статистиката. Градовете на България намаляват и трябва да се види примерно по-голямата част – над 50%, над 60% къде се движат. Според мен те се движат някъде около 15 000 и даже по-малко. Да бъде поставена там границата, съвсем чисто статистически, като се направи справка, защото за тези 500 или 1000… няма мотивация да бъдат 10 000. Аз много добре си спомням как беше приет предишният закон. Ей така беше приет – някой си предложи, мина това предложение. Но на базата на статистиката ние ще видим какъв е по-големият брой градове, долу-горе до колко жители са и да поставим границата малко над това число, защото няма никакви други изисквания. Даже няма и някакво особено облекчаване, даже и на самата услуга или на контрола или каквото и да било. Това ми е предложението по отношение на точка 2.
По отношение на точка 3, аз Ви предлагам да направим тази добавка за жилищни райони. Оставете ги колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тях въобще не ги интересува тази работа, ама въобще! Текстът е от Закона за далекосъобщенията, от там е. Въобще не ги вълнува това. Даже не знам дали си спомняте, имаше и за курорти и курортни места – пълна дивотия, лудница! Добре, че сте го махнали това, макар че то вече свърши. Всички курортни места, всички колеги, които са имали мрежи там, са копали като луди, изградили са си подземни мрежи, набутали са се, нямат връщане тези инвестиции. мога да ви дам моята тъжна история. Трябваше да правя подземна мрежа в националния курорт Варвара с 60 къщи, с 60 постоянни жители. За да имаш трима-четирима абонати, трябва да изградиш подземна мрежа в цялото село. Е, направих го, имал съм възможност, направил съм го. Но това беше просто безумие. В тая връзка с една малка корекция ще се даде възможност на тези села, които са станали вече част от градовете. Мога да ви дам конкретни примери. На 15 километра от Бургас се намират две села Ветрен и Банево. Наскоро настояваха и станаха квартали на Бургас. южно на още 15 км има едно село Извор. Правиха дописки и референдуми, станаха квартал на Бургас. Даже не са квартал на Бургас, това е проблемът, не ги знам как се водят, мисля, че са селищно образувание. Каква кабелна подземна мрежа да му правиш? То е обградено от огромни масиви жита, бостани за дини и т.н. Не знам какъв град е това нещо. По силата на този текст вие задължавате всеки, който работи в този град, а, между другото, има задължения той да осигури на всеки жител на този град трябва да предоставиш услугата от гледна точка на равнопоставеността. Един човек сега да се появи да иска да има кабелна телевизия в Извор, аз съм длъжен един път – да тегля оптика до там, 15 километра и втори път – да копая подземно. Просто никога няма да го направи човек. Тоест, по-добре да затваряме кепенците, както се казва, и да приключваме. Само с вкарването на тези две думички „жилищни райони“ въпросът се решава, защото не е само в Бургас, и във Варна е така, и в София е същата работа, още по-зле е в София. Сигурен съм, че сума ти села са в границите на голяма София.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, първо, този закон наистина не казвам, че е закъснял, но доста навреме идва, съвсем навреме идва, болезнено навреме идва. Наистина, в него повечето неща решават голяма част от съществуващите проблеми. Няма да ги изброявам, те бяха казани в изложението, тук си бях подготвил доста материал да чета. Съвсем накратко обаче, ние всички знаем, че по отношение на мобилния интернет България е на последно място по покритие с 4G достъпа в Европа. Едновременно с това проектозаконът някак си се явява длъжник относно въвеждането на облекчения във връзка с високоскоростните мобилни мрежи. Имам предвид и чл. 47 ал. 3, където вече строежите са категория, съгласно ЗУТ, във връзка с чл. 51, ал. 3 ,които изброяват какво трябва да бъде написано. Една от думите е „поставяне на нови“, „на други елементи от електронни съобщителни мрежи“. Ако някой тръгне да сменя елементи от 3G с елементи от 4G мрежата, какво правим? Ще искаме проект ДНСК и всякакви други такива проблеми ли? Затова ние като група ще подкрепим закона на първо четене, но между първо и второ четене именно в това направление ще направим съответните предложения, за да може наистина когато ще облекчаваме проблема за достъпа, когато говорим за електронно правителство, когато говорим за това, че все повече ще има електронни услуги в държавата, това да бъде все пак и инфраструктурно, и логистично подкрепено.
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Ерменков. Господин Борисов, ще отговорите ли на поставените въпроси? Заповядайте.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Това бяха по-скоро констатации. Тук най-чистосърдечно признавам пред вас, че направихме един пропуск, когато заедно с Телеком операторите и ЕРП-тата пет-шест месеца работихме много усилено по законопроекта. Може би трябваше да ви поканим тогава да присъствате или като активен участник, или като зрител само, за да видите какви тежки дебати се водеха. Една част от тях покриваха и темата, за която Вие говорихте. Само припомням, че директивата разделя нещата на две – физическа инфраструктура и електронни съобщителни мрежи. Изграждането на физическа инфраструктура, ремонт на физическа инфраструктура е предмет на действащия закон за устройство на територията. Тук сме се събрали да говорим основно за изграждането на електронните съобщителни мрежи. Това е категорична позиция на моите колеги от МРРБ и от ДНСК по време на цялата подготовка на законопроекта. Разбира се, вие като народни представители сте свободни между първо и второ четене да предавате всякакви подобрения на текстовете и ние с удоволствие критично ще четем и взимаме отношение, ако, разбира се, вие решите да се допитате до експертното ни мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще се въздържа от гласуване, тъй като имам конфликт на интереси.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласуване: 11 гласа „за“, 0 гласа „против“, 0 гласа „въздържали се“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законопроектът е приет единодушно; господин Симеонов не гласува.
Благодаря, господин Борисов.
Благодаря Ви, колеги.
ПО ТОЧКА ВТОРА - Изслушване на вицепремиера Томислав Дончев и министър Теменужка Петкова - закрита за външни гости.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нямаме нищо по точка „Разни“.
Закривам заседанието.
/Заседанието на комисията беше закрито в 15.30 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/