Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
08/10/2009
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 08.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 08.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Уважаеми колеги, преди да открия днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазване бих искал да поздравим една рожденичка, член на комисията. С ваше позволение бих искал да й пожелая здраве и успехи (Ръкопляскания.)
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазване.
Проектът за дневен ред ви е раздаден. Предлага се:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате така предложения дневен ред.
„За” – 19, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, преди да започнем и преди да дам думата на вносителя бих искал да направя едно изказване, за да няма по време на обсъждането на законопроекта някакви неясноти.
На 20.09.2007 г. под № 754-01-26 народният представител Лъчезар Иванов е внесъл законопроект, който напълно съвпада със законопроекта, който народният представител Ваньо Шарков е внесъл. Става въпрос за намаляване на ДДС на лекарствата.
Но бих искал да кажа следното. Предвид това, че политическа партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика ние не се отказваме от това, което аз съм бил предложил тогава. Но икономическата ситуация, която ние заварихме след управлението на тройната коалиция, огромният финансов дефицит, който унаследихме и сега търсим средства, за да можем да завършим годината, не дават възможност за изпълнение на тези желания и за тези идеи, които ние сме заложили в политическата програма на ГЕРБ, да бъдат реализирани.
Сега давам думата на д-р Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще започна с малко история при представянето на законопроекта.
Всъщност почти до края на 2001 г. в България нямаше данък добавена стойност върху лекарствата. Ставката беше нулева. Към края на 2001 г. правителството - на НДСВ и ДПС тогава - беше внесло законопроект и беше заложена ставка от 20 процента на данък добавена стойност върху лекарствата, без да има никакво подобно изискване от страна на Европейския съюз това да бъде направено през 2001 г.
Продължавам с това, което се случи в предишния парламент. Както каза д-р Иванов - председателят на Комисията по здравеопазване - и той, и аз поотделно и понякога заедно сме отстоявали това в България да има диференцирана ставка на данък добавена стойност върху лекарствата с ясното съзнание, че това е безкрайно необходимо, тъй като на българските граждани се налага да пътуват в Гърция и в Румъния, за да си купуват лекарства, а не могат да си купят същите медикаменти в България.
Това е бил винаги основният и водещият мотив в моите действия. В същото време трябва да си даваме ясната сметка, че най-големият платец на данък добавена стойност върху лекарствата в България не са обикновените български граждани, а на практика е Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
По този повод мога да ви представя отговори, които съм получавал от предишните министри на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса и от предишния министър на финансите, в които се казва, че годишният приход от данък добавена стойност върху лекарствата в България се движи в рамките на 150 – 170 млн. лв. всяка година, като Националната здравноосигурителна каса плаща между 50 и 60 млн. лв. данък добавена стойност – само данък добавена стойност – а Министерството на здравеопазването – между 80 и 90 млн. лв. данък добавена стойност.
Тоест, при приход от 170 млн. лв. на практика около 75 – 80 процента от този приход всъщност от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса се плаща данък добавена стойност. Тоест, вместо тези средства да отиват за ранно лечение на българските граждани, вместо тези средства да бъдат използвани по-добре и по-ефективно както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от Националната здравноосигурителна каса, те се връщат обратно в бюджета под формата на данък добавена стойност.
Не без значение е и фактът, че след като беше въведен данък добавена стойност върху лекарствата, в рамките на около девет месеца в страната се роди крилатата фраза, която казваше, че като се взима предвид върнатия данък добавена стойност на границата от износ на медикаменти, излиза така, че България произвежда повече лекарства от Канада.
Тоест, говорим за фиктивния износ, при който се прибира данък добавена стойност върху лекарствата.
Не без значение е и фактът, макар и за тази информация да не мога да намеря източник, който да я потвърди официално, тъй като от „Митници” и преди отказваха. Сега въобще не си направих труда да поискам тази информация, но преди отказваха да дадат подобна информация.
Възстановеното ДДС от лекарствата през 2007 г. е в рамките на около 50 млн. лв.
Не без значение е и последният факт, а именно ситуацията, в която се намират останалите европейски страни. Въпреки че всички вие притежавате справката, която ви е дадена заедно с всички останали документи, искам да я прочета, за да остане в стенограмата на Народното събрание. В Австрия ставката за лекарствата е 10 процента, в Белгия – 6 процента, в Кипър – 0 процента, в Чехия – 9 процента, в Естония – 9 процента, във Финландия – 8 процента, във Франция между 2 и 5 процента в зависимост от това дали са реинбурсирани или не лекарствените продукти, в съседна Гърция – 9 процента, в Унгария – 5 процента, в Ирландия – 0 процента, в Италия – между 0 и 10 процента в зависимост от продуктите, като за определени продукти е 0 процента, в Латвия – 10 процента, в Литва – 5 процента, в Люксембург – 3 процента, в Малта – 0 процента, в Холандия – 6 процента, в Полша – 7 процента, в Португалия – 5 процента, в Румъния от преди две години е въведена ставка 9 процента, в Словакия – 10 процента, в Словения – 8,5 процента, в Испания – 4 процента, в Швеция – 0 процента, във Великобритания – между 0 и 5 процента в зависимост от продуктите.
Освен това искам да добавя, че в страни-нечленки на Европейския съюз като Македония ставката е 9 процента, в Сърбия е 7 процента.
Тоест, ние сме като някакъв остров и се сравняваме единствено с Дания и с Германия. За съжаление това е единственото, което ни прави равни на тях, а именно, че имаме единна ставка на данък добавена стойност както за лекарствата, така и за всички останали продукти.
Европейските директиви позволяват да имаме диференцирана ставка по данък добавена стойност на лекарствените продукти, така че няма сблъсък с европейската политика в тази област.
Всъщност, след като се запознах със становищата – те вероятно ще бъдат представени – на Министерството на икономиката и на Министерството на финансите, съм по-удовлетворен от становището на Министерството на икономиката, откъдето поне признават, че има диференцирани ставки и в България. Казват, че в България има диференцирана ставка върху данък добавена стойност за туроператорите. Знаем кой я въведе дирефенцираната ставка и знаем какви бяха причините да бъде въведена, а именно собствеността върху няколко хотели и туроператорски вериги.
Не на последно място обаче ще кажа, че отново Министерството на финансите твърди, че в България имаме единна ставка по данък добавена стойност. Аз не мога да разбера, нека да се разберат двете министерства.
Накрая това, което искам да кажа, е следното. Нека все пак да останем Комисия по здравеопазване и да мислим за здравето на българските граждани, за техния достъп до медикаментите. Нека да оставим финансовата страна да я мисли Комисията по бюджет и финанси.
Искам да кажа, че в последните години политиката ни по отношение предлагането е била последователна. Както казах вече, с д-р Иванов не една и две битки сме водили, за съжаление – неуспешни, но мога да кажа, че в предишния парламент „Атака” ни подкрепяше в това отношение и винаги беше с нас „за” и отстояваше диференцираната ставка върху данък добавена стойност за лекарствата. Искам да кажа, че дори БСП си бяха записали в предизборната програма през 2005 г., но не го направиха, което не бих искал да се повтори отново – нещо, записано в предизборна програма, да не бъде направено.
Последното, уважаеми колеги, което искам да спомена, е да припомня, че икономическата криза в страната не е от преди два месеца. Когато всички бяхме в кампания и по време на предизборните срещи говорехме някои неща, страната пак беше в криза. Тогава пак обещавахме диференцирана ставка върху данък добавена стойност. Нека най-после поне в Комисията по здравеопазване да покажем, че имаме положително отношение към решението на този проблем. Ако искат финансистите, да ни режат, но ние да покажем, че сме загрижени за здравето на българските граждани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказване.
Проф. Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всички предизборни програми и платформи на „Атака” са за диференцирана ставка на данък добавена стойност върху лекарствата и по принцип за прогресивна подоходна данъчна система, тъй като „Атака” поставя нацията и хората преди доктрините, каквито и да са били те – неолиберални, тясноконсервативни или не. Преди всичко трябва да стоят хората.
Затова аргументите на всички управляващи – от Сакскобургготски до ден днешен и на финансовите министри – тъй като в Европейския съюз тенденцията била да бъде изравнена ставката за всичко, като тенденцията може и да я има, но изравняването изобщо го няма и кажи-речи никой не го прави. Това също е факт.
„Атака” ще гласува именно това, което предлагат вносителите на законопроекта, както е гласувала винаги.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, господин министър, уважаеми колеги и гости! Темата е чувствителна, решението е сложно.
Аз не искам да влагам някакъв опозиционен патос в тази тема. Смятам, че поставянето на въпроса е основателно. Но неговото решаване е свързано с други два въпроса, търсейки това решение.
Първият от тях е следният. Когато ние поставяме в един или друг сектор въпроса за диференцирани ставки по данък добавена стойност, трябва отсега да знаем отговора дали, започвайки с лекарствата, ние ще продължим тази политика и в други толкова или почти толкова значими социални сектори.
Следователно, няма как дори и като здравна комисия напълно да затворим дебата само в темата за лекарствата – не говоря за обсъждането, говоря за нашето собствено разбиране и убеждение.
Така че аз споделям, че, ако България тръгва да диференцира данък добавена стойност, трябва да се знае, че този законопроект сега или в някакъв друг момент се превръща в пилотен и ние няма как да спрем на точката на лекарствата, защото в Комисията по образованието и науката ще се поставят също толкова настойчиво искания по отношение на учебници или на българска литература и ред други стоки, които са с широк кръг потребители, част от които са с по-ниски доходи.
Така че господин Шарков – той или може би партията, която представлява – като вносител на законопроекта трябва да има за себе си отговор това ли е посоката, в която предлага ние да се движим. Аз смятам, че това е посока, която заслужава значително внимание и дори бих казал – подкрепа.
Следователно този въпрос е много важен за лекарствата, но не може да бъде изваден от общия контекст, както той правилно даде примера с отклонението от принципа за единната ставка и то по отношение на организираната хотелиерска дейност.
Вторият въпрос, който също е толкова важен, е кой ще се възползва в най-голяма степен от евентуалното намаляване на ставката по данък добавена стойност за лекарствата. Аз имам опасения, че дори и да приемем законопроекта, тези процентни пунктове няма да са толкова в цената за крайния потребител. Казвам го напълно открито, защото фармацевтичният бизнес е бил добре поставен и даже толериран в тази комисия – говоря в нейните различни предишни издания – и да не се окаже, че тази отстъпка, която в крайна сметка по определение отива в полза изключително или главно на потребителя, ще се окаже преди всичко отново завоалирана форма на финансова подкрепа за тези, които работят в различните сектори на фармацевтичния бизнес и търговията с лекарства.
Ето това е въпрос, който трябва да бъде проучен и на който ние също трябва да знаем отговора.
Най-накрая единият път, ако смятаме, че това наистина ще има своето съответстващо социално изражение, е този, който се предлага. В същото време виждаме страни – аз бих добавил като цяло скандинавските страни, които са с едни от най-високите ставки по данък добавена стойност и при това единни ставки – че те в същото време са едни от най-социалните държави.
Беше заявено от Партия „ГЕРБ” – нещо, което аз напълно подкрепям, защото е било част от моето разбиране – че ние трябва да облекчим, да речем, положението на възрастните хора, които в много случаи са и с хронични заболявания, на други хора – с ниски доходи. Същият социален ефект може да бъде постигнат, ако те получат значителни добавки към своите възнаграждения, които се явяват някаква форма на социално подпомагане и по този начин се облекчи, да речем, закупуването от тях на лекарства, които се предписват.
Така че тези въпроси според мен са доста по-сложни, но все пак аз подкрепям законопроекта, който е предложен. Също бих разбрал за момента управляващите, позовавайки се на тежкото наследство на тройната коалиция, ако сега не го подкрепят. Но, ако не подкрепите подобна стъпка и през следващата година, извиненията с тройната коалиция ще бъдат далеч недостатъчни и ще поставят основателно въпроса дали политиците и партиите в България са в състояние да се придържат към обявената политика или всеки има една политика в опозиция и друга – в управлението.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря на господин Стоилов.
За първа реплика има думата д-р Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това не е реплика, а по-скоро отговор на зададения въпрос, защото имаше въпрос към мен.
Аз искам да кажа, че това едва ли отключва някакъв порой от следващи диференцирани ставки, защото няма как да бъде отключен пороят, защото в чл. 98 от Директива 2006/112 на Европейската общност е казано ясно: всяка страна да прилага обща ставка данък добавена стойност, не по-ниска от 15 процента и в същото време се позволява не повече от две диференцирани ставки, които не могат да са по-ниски от 5 процента. Те касаят доставката на стоки и услуги с културна или социална цел.
А колкото до скандинавските страни, мисля, че казахте достатъчно ясно и точно. Във Финландия ставката е 8 процента, в Швеция ставката е 0 процента. Така че социалните страни имат социални данъчни ставки по данък добавена стойност за лекарствата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Бих искал да дам думата за дуплика на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Явно някои от справките сигурно показват различни данни. Но не е толкова важно, че аз имам друга информация за Швеция от вашата. Казах, че един и същи социален резултат може да се постигне с различни методи. Това, което Вие цитирахме като директива, именно показва, че по отношение на определени социалнозначими стоки и услуги дори и на две нива могат да се включат други стоки.
А колкото се отнася до ширината на обхвата, това е въпрос на национална преценка. Но, така или иначе, започвайки с лекарствата, ние не можем и няма как да спрем само до темата с лекарствата. Това е моето виждане.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За да няма спекулации, сега бих искал да дам думата на представителя на Комисията по европейски въпроси да уточни и да прочете точно директивата.
Заповядайте, госпожо Ценова. Имате думата
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Само малко уточнение.
Аз съм началник отдел „Европейско право” към Народното събрание. Ние сме звено, което е от 2000 г. към Народното събрание. Даваме такива справки и това е нашата справка.
Само да поясня. Директива 2006/112 за намалените ставки върху данък добавена стойност предвижда една или две намалени ставки. Такива могат да се въведат от държавите-членки, като не могат да бъдат по-ниски от 5 процента.
Тук мога само още да кажа, че има списък със стоки, които могат да ползват намалена ставка. Това, което е вярно в твърдението на господин Стоилов, е, че държавите – членки могат да предвидят една ставка, но вътре да включат всички възможни ставки. Пред мен имам официално издание на Европейската комисия, където различните държави са си предвидили различен брой намалени ставки – за вода, за детски дрехи, за книги – в зависимост от техните лични предпочитания. Много са малко държавите, които нямат намалени ставки. Дания е една от тях, Словения е другата.
Така че въпрос на ваша преценка е, уважаеми народни представители, какво да приемете. Наистина е възможно и няма да противоречи на директивата, ако се предвиди още една намалена ставка заедно със седемте процента, които са за туроператорите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ценова.
Заповядайте, господин Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът за диференцираната ставка по данък добавена стойност според мен не може да бъде разглеждан сам за себе си. По принцип, когато говорим за данък добавена стойност и когато говорим за диференцирани ставки, трябва да сме наясно с цялата данъчна политика, тъй като данък добавена стойност е данъкът, който носи най-големи приходи в бюджета. Тук не говоря само за лекарствата, говоря въобще за фискалната, за приходната част на бюджета.
Доколкото си спомням, делът на данък добавена стойност в приходната част на бюджета за тази година е 8 млрд лв., от които 8 млрд. на практика тези 150 – 160 млн. лв. са делът на лекарствените продукти.
През годините винаги съм поддържал тезата, че трябва да има единна ставка. Затова и този път по същия начин няма да се ръководя от международното положение, защото тук виждам различни ставки. Д-р Шарков, нулевата ставка също е ставка, защото производителят може да тегли данъчен кредит при нулева ставка, а при липсата на ставка не може. Това е много съществена разлика.
От друга страна, когато говорим за диференцирана ставка, ние трябва да сме наясно, че изобретателният българин винаги може да направи така, че в тази група, която Вие сте предложили – например в групата на медицинските изделия, една много интересна група – да се създадат условия за злоупотреби. Но не това трябва да бъде водещо в тази дискусия.
Според мен най-важното нещо, което трябва да изтъкнем за този законопроект, е, че вносителят, д-р Ваньо Шарков е последователен през всичките тези години и поддържа тази теза, което за мен е малко странно, тъй като един автентичен десен политически субект не би трябвало да диференцира ставката. Но това е друга тема, която е различна от дискусията, която водим днес. Левите партии са тези, които внасят тези законопроекти.
Ако искате, мога и други аргументи да изтъкна в тази посока, д-р Шарков, но не са Ви необходими.
Колеги, най-трудното нещо, когато искаме да диференцираме ставка, е да се включи в изискванията на тази директива. Защо? Защото само в две сфери можем да диференцираме ставките и то при определени условия – да не са под 5 процента.
Как например ще изберем между лекарствените продукти и хляба? Как например ще изберем между лекарствените продукти и печатните издания? Как ще изберем между лекарствените продукти и сиренето например? По кои учебници са включени?
Така че аз отново повтарям, че аз ще се въздържа при гласуването по този законопроект. А, когато дойде време – не през следващата година, а по-нататък, защото е очевидно, че през 2010 г. няма да има такава фискална възможност – тогава всички ще мислим, първо, да се опитаме да намалим данък добавена стойност така, както вие предлагате във Вашата платформа, д-р Шарков, например единната ставка от 20 да я намалим на 18, на 16 и оттам нататък да мислим за това коя е приоритетната област в България, за да можем да се включим в рамките на директивата – тези двете дейности, където можем да диференцираме ставката.
На този етап това е моята позиция.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
За реплика има думата д-р Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми д-р Адемов, аз знам, че и Вие сте последователен в действията си. Винаги при този законопроект сте се въздържали. Но в крайна сметка ние в медицината знаем, че от много въздържане накрая стават големи глупости.
Това, което искам да ви кажа, е, че всички тези държави, които са въвели диференцираната ставка на данък добавена стойност върху лекарствата, са го направили с ясната цел, че това е в полза на българските граждани и това е записано в директивата – „културни или социални цели”.
Когато казвам, че трябва да има диференцирана ставка и Вие осъзнавате дали трябва да има диференцирана ставка върху хляба и сиренето, българските граждани, особено от Благоевградския регион и не само там, хората си купуват лекарства от Гърция. Хлябът си го купуват от България, но лекарствата си ги купуват от Гърция. В Русенско ходят да си ги купуват от Румъния, защото там ставката е 9 процента. Знаете скандала, който стана преди няколко месеца. Няма да се връщам към това.
Така че едва ли двете неща са сравними.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Д-р Адемов има правото на дуплика. Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще бъда съвсем кратък, господин председател! Уважаеми д-р Шарков, Вие много добре знаете, че в Конституцията е записано, че лекарствоснабдяването, производството и търговията на едро и на дребно в България е регулирана професия. В крайната цена на лекарствените продукти не само данък добавена стойност играе важна роля. Сега говорим за данък добавена стойност, но Вие знаете, че има наредба за пределните цени. Има наредба, която регламентира „цена на производител”, „цена на търговец на едро”, „цена на потребител”. Всички тези компоненти заедно с данък добавена стойност дават крайната цена.
Така че сега да изваждаме данък добавена стойност от контекста на крайната потребителска цена и да кажем, че това е най-важният елемент при ценообразуването, мисля, че не е най-добрият подход и той се разминава с Вашето разбиране за търговския туризъм в лекарствата в съседните страни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Сега искам да дам думата на Министерството на здравеопазването. Искате ли да вземете отношение по законопроекта? Заповядайте.
Имате думата, уважаеми господин министър!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Министерството на здравеопазването изрази писмено становище по отношение на законопроекта, предполагам, че е пред вас. Мога да повторя заключението от становището ни, като се придържам към него без повече коментар, че докато бюджетът поема финансовата тежест на данъка в лечебните заведения и централните доставки, то при свободните продажби тежестта изцяло се понася от крайния потребител. Въвеждането на диференцирана ставка ще доведе до подобряване на достъпа на населението до качествени, безопасни, ефикасни и ефективни лекарствени продукти, каквато е основната цел на лекарствената политика в Република България.
Тук обаче е много важно да отбележим, че във връзка и въпреки посочените съображения прилагането на диференцирана ставка на данък добавена стойност е част от обобщената финансова политика на държавата – данъчна и бюджетна – и е в пряка зависимост от поетите европейски ангажименти на България.
Така че аз като част от екипа на Министерския съвет до голяма степен ще съм длъжен да се съобразя със становището и на другите министерства и по-специално на Министерството на финансите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на представителите на Министерството на финансите, ако желаят да вземат отношение.
Заповядайте.
ДИЯНА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Дияна Терзиева, експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
Мога дотолкова да кажа как би се отразило на бюджета приемането в момента на една намалена ставка на лекарствата. Така, както е цитирано в мотива на законопроекта, дори и да приемем, че това са 100 млн. лв., тези 100 млн. лв. на практика обезсмислят прихода от мита, заложен за догодина, който е предложен на 132 млн. лв. за цялата година. Тоест, едно перо, предвидено като приходи в този бюджет, ще бъде погълнато при една намалена ставка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
От Министерството на труда и социалната политика някой иска ли да вземе думата?
Има думата заместник-министър госпожа Митрева. Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложението на вносителите за намаляване данък добавена стойност върху лекарствените средства и нямаме други предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други желания за изказвания? Националната здравноосигурителна каса ще вземе ли отношение?
Заповядайте.
АЛБЕНА ЗЛАТАРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Националната здравноосигурителна каса има своето становище. Той ще бъде поднесено от госпожа Жени Начева.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Националната здравноосигурителна каса също подкрепя текста на законопроекта, като, разбира се, той трябва да бъде съобразен с общата финансова и данъчна политика. Ние сме направили съответните разчети и смятаме, че това би подобрило достъпа до лекарствените средства, тъй като близо 70 млн. лв. допълнително бихме имали като положителен финансов ефект от въвеждането на тази мярка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Начева.
Заповядайте. Имате думата.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Аз съм магистър-фармацевт, Национална браншова камара на търговците на едро на лекарствени средства.
През 2001 г. министър Велчев каза, че въвеждането на данък добавена стойност на лекарствата е директива на Европейския съюз. Оказа се, че това не е вярно. Тогава имаше една международна икономическа конференция, на която другите страни предоставиха своето становище, че при тях здравеопазването е приоритетно и затова те поддържат една диференцирана ставка за лекарствените средства.
Преди години един от министрите на здравеопазването намали надценките на търговците на едро и на дребно с цел да се намалят цените на лекарствата. Намаляването стана диференцирано и се предвиждаше, че ще се намалят цените на лекарствата с 13 до 15 процента, което се оказа една химера. Напротив, лекарствата се увеличиха с 30 процента от производителите.
Аз вече мога да кажа, че съм 30 години в лекарствената политика и лекарстворазпространението. Искам да ви кажа, че данък добавена стойност е един решаващ данък в определяне крайната цена на лекарствения продукт. От това, което направи като рекапитулация д-р Шарков, се вижда, че най-големите консуматори на данък добавена стойност са Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Това са две трети от сумата, която тези две организации вместо да вложат в здравеопазването на нашето население, държавата си го прибира обратно, а фактически се разнасят цифри, че не знам си колко милиона лева отиват за лекарствени средства в Националната здравноосигурителна каса и отделните заболявания – онкоболни и т.н. – а в крайна сметка тези пари се връщат обратно в държавата.
Така че, ако това се направи от сегашното правителство и от нашите народни представители, трябва да се има предвид, че голямата част от потреблението на тези цени и на тези лекарства е от нашите родители и нашите деца. Ако направите статистика, ще видите, че потреблението на лекарствени средства в 60 процента е от възрастното население – над 45 години – и децата до 10 – 12-годишна възраст.
В тази връзка мисля, че, ако искаме да увеличим раждаемостта в нашата страна и да запазим нашите родители до по-пределна възраст, трябва да го направим час по-скоро.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, господин Найденов.
Думата за изказване поиска председателят на Българския лекарски съюз.
Заповядайте, имате думата, господин Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Ще кажа едно изречение. Българският лекарски съюз напълно и изцяло подкрепя направеното от д-р Шарков предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата, госпожо Любенова.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Казвам се Аделина Любенова и съм представител на Българския фармацевтичен съюз.
Българският фармацевтичен съюз, уважаеми народни представители, също подкрепя тази идея и в годините – може би вече станаха седем – много активно участва в тези диспути и е доказвал защо в България данък добавена стойност на лекарствата трябва да бъде разглеждан отделно.
Искам да кажа нещо по-различно и няма да повтарям това, което се каза дотук за сравнение с това какво се е случило в Европа и какви са например ставките на данък добавена стойност в страните ни съседки като Гърция, като Румъния и т.н.
Искам само да ви обърна внимание, че лекарството е особен вид стока. Всъщност пациентите не купуват субстанцията, не купуват цвят, мирис, а купуват ефекта от това лекарство. Затова лекарството трябва да се разглежда като един особен вид стока.
Много ви моля, нека да помогнем и да накараме българският гражданин да се почувства по-достоен. Защо трябва да ходи в съседни страни заради ниски цени на лекарствата? Мисля, че им го дължим. Аз съм убедена, че когато ставката на данък добавена стойност стане 7 процента, ще бъде съвсем различно.
И още едно предложение, ако ми позволите. Като погледнете това, което сме ви представили като статистика и като таблица, едни силно развити страни и не чак толкова силно развити страни, забележете, са предложили различни ставки на лекарствените продукти и на тези, които са отпускат без рецепта.
Така че това също е един изход. Не е необходимо да се приложи за всички лекарства и на всички стоки, които се отпускат в аптеката, да падне данък добавена стойност. Помислете върху това, защото аз мисля, че достъпът до лекарства в България е най-важното. А той в момента е ограничен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Любенова.
Заповядайте, имате думата.
ДОНКА СТАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Казвам се Донка Станчева и съм главен секретар на Българския зъболекарски съюз.
Ние сме представили писмено нашето становище в Комисията по здравеопазване. Ние подкрепяме законопроекта, като смятаме, че намалението на крайните цени на лекарствата, на медицинските изделия ще се отрази благоприятно за по-достъпната и качествена дентална помощ, като в същото време смятаме, че финансовите разходи на лечебните заведения, както и на Националната здравноосигурителна каса, ще бъдат оптимизирани по този начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Господин председател, имам два въпроса, на които искам да получа ясен отговор. Ако може наистина, някой да ми отговори.
Ако приемем предложената диференцирана ставка на лекарствата, с колко процента ще падне цената за крайния потребите на лекарството? Може ли някой наистина аргументирано да го каже, да го заяви?
Имам още една молба. Искам да получим ясен отговор на следния въпрос: какво всъщност е становищата на министерствата. Тук бяха смутолевени някакви отговори и на част от колегите не им стана ясно кой всъщност еднозначно подкрепя предложението и кой не го подкрепя? Да разбираме ли, че Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса подкрепят предложението, докато Министерството на финансите категорично не го подкрепя? Тоест, министрите от ресорните министерства искат съответно спадане на ставката за данък добавена стойност за лекарствата, но министър Дянков не дава?!?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за въпросите, само че не знам до кого бяха адресирани.
Аз ще Ви кажа, че Вие имате раздадени писмените становища на министерствата. Така че, ако нещо не сте чули, понеже казахте, че така не било ясно, имате възможност да ги прочетете в домашни условия на спокойствие.
НИГЯР САХЛИМ: Господин председател, правя възражение, защото съм ги прочела, както и колегите. Те започват наистина мъгляво и завършват още по-мъгляво. Казва се: Министерството на здравеопазването съгласува законопроекта, но в края на становището се казва, че министерството всъщност може и да се съгласи да не се променя данък добавена стойност, защото има бюджетни правила. Да или не е това?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Сахлим, не съм Ви дал думата и нямате право на такова поведение.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте. Моля да се представите.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Казвам се Красимир Вълчев и съм главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката.
Уважаеми дами и господа, народни представители! Накратко ще ви представя нашето становище.
Аз първо искам да попитам следното. Признавам си, че ние не бяхме запознати с това, че има ограничения за две диференцирани ставки. Не стават ли всъщност сега три ставките, след учебници и помагала и т.н.? Стават три ставките. Нашето притеснение е коя всъщност от двете ще остане в случая.
ВАНЬО ШАРКОВ: Вие сте против това да има диференцирани ставки за учебниците!
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, в нашето становище ние сме изразили принципната си подкрепа за предложения законопроект, но сме казали, че според нас то не трябва да се разглежда изолирано, а трябва да се разгледа заедно с останалите социалнозначими стоки и блага. В този смисъл, в който беше казано, че тук могат да се включат и книгите, може да се включи и учебно-техническо оборудване в училищата и също така на фона на разходната част на бюджета – в смисъл дали купуваме безплатни учебници или намалени учебници дотолкова, доколкото може това да стане с разходни инструменти.
Това е нашето становище.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Д-р Желев, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз, първо, искам да се извиня за закъснението. Съжалявам, но се наложи.
Виждам, че дебатът е изключително активен и това е нормално, когато става въпрос за лекарствата в Република България. На мен като министър много пъти ми се е налагало да отговарям защо цените на нашите лекарства са по-високи от тези в Румъния и Гърция. Историята е проста. Защото, с които и страни и както и да ги сравняваме, да съпоставяме начина на ценообразуване, данък добавена стойност дава разлика от 11 процента, като 9 процента е в Брюксел, 9 процента е в Румъния.
Аз бих подкрепил това предложение на господин Шарков, ако действително предприемем такава ставка – 9 процента – за да се изравним в този балканския регион.
От друга страна, чухме мнението на Министерството на финансите. Ако си даваме сметка за приходната част на бюджета, ще трябва да се замислим какво да правим в състояние на криза. Ситуацията никак не е проста и, ако действително искаме да бъдем обективни и да гледаме държавнически, трябва много добре да преценим какво да направим този месец – да си позволим намаляване на ставката до този процент, което би дало възможност българските граждани да получават и да купуват лекарства на такива цени, каквито са в съседните страни, или – можем да вземем друго решение – средствата, събрани от данък добавена стойност за лекарствата, да минават директно в Националната здравноосигурителна каса и в Министерството на здравеопазването, ако има такъв вариант. Защото, в крайна сметка, ние какво целим: повече услуги, по-ниски цени на медикаментите, адекватна реакция към гражданите на Републиката.
Така че аз бих подкрепил този законопроект, ако направим съответна промяна – не 7, а 9 процента – или, ако това не минава и виждаме, че няма как да се приеме, да вземем решение да внесем такъв законопроект, да го помислим малко. Средствата от данък добавена стойност да отиват директно за здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Желев.
Заповядайте, господин министър. Вие заявихте желание да вземете думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Изявих желание за изказване, тъй като д-р Сахлим зададе въпрос.
На първия въпрос няма как да й отговоря. Не съм правил опити да изчислявам с колко процента ще паднат цените на лекарствата.
На втория въпрос мисля, че ясно заявих позицията, че въвеждането на диференцирана ставка ще доведе до подобряване на достъпа на населението до лекарствата и лекарствените продукти. Също така добавих, че въпреки посочените съображения тази предлагана диференцирана ставка е част от общата финансова политика и това трябва да бъде съобразено при управлението на финансите на държавата.
Ако по този начин не мога да ви помогна да вземете решение в комисията, съжалявам. Може би ще трябва да се опитам по друг начин да го направя.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Не виждам други желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от д-р Ваньо Шарков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
„За” – 6, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, № 954-01-6, внесен от д-р Ваньо Шарков и група народни представители, не се приема на първо гласуване.
Д-р Ваньо Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Колеги, за да бъде съвсем ясен резултатът от гласуването, искам само да ви припомня следното нещо. Националната здравноосигурителна каса ежегодно плаща около 50 - 60 – 70 млн. лв. за данък добавена стойност. А тези пари на Националната здравноосигурителна каса са изключително и единствено от здравноосигурителните вноски на българските граждани. Тоест, вие им слагате още един данък.
Господин председател, моля да се прегласува законопроектът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги-народни представители, моля, гласувайте отново законопроекта.
„За” – 5, „против” – 2, „въздържали се” – 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от д-р Ваньо Шарков и група народни представители, не се приема на първо гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
Комисията по здравеопазване: /Д-р Лъчезар Иванов/
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 08.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 08.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Уважаеми колеги, преди да открия днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазване бих искал да поздравим една рожденичка, член на комисията. С ваше позволение бих искал да й пожелая здраве и успехи (Ръкопляскания.)
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазване.
Проектът за дневен ред ви е раздаден. Предлага се:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате така предложения дневен ред.
„За” – 19, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Колеги, преди да започнем и преди да дам думата на вносителя бих искал да направя едно изказване, за да няма по време на обсъждането на законопроекта някакви неясноти.
На 20.09.2007 г. под № 754-01-26 народният представител Лъчезар Иванов е внесъл законопроект, който напълно съвпада със законопроекта, който народният представител Ваньо Шарков е внесъл. Става въпрос за намаляване на ДДС на лекарствата.
Но бих искал да кажа следното. Предвид това, че политическа партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика ние не се отказваме от това, което аз съм бил предложил тогава. Но икономическата ситуация, която ние заварихме след управлението на тройната коалиция, огромният финансов дефицит, който унаследихме и сега търсим средства, за да можем да завършим годината, не дават възможност за изпълнение на тези желания и за тези идеи, които ние сме заложили в политическата програма на ГЕРБ, да бъдат реализирани.
Сега давам думата на д-р Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще започна с малко история при представянето на законопроекта.
Всъщност почти до края на 2001 г. в България нямаше данък добавена стойност върху лекарствата. Ставката беше нулева. Към края на 2001 г. правителството - на НДСВ и ДПС тогава - беше внесло законопроект и беше заложена ставка от 20 процента на данък добавена стойност върху лекарствата, без да има никакво подобно изискване от страна на Европейския съюз това да бъде направено през 2001 г.
Продължавам с това, което се случи в предишния парламент. Както каза д-р Иванов - председателят на Комисията по здравеопазване - и той, и аз поотделно и понякога заедно сме отстоявали това в България да има диференцирана ставка на данък добавена стойност върху лекарствата с ясното съзнание, че това е безкрайно необходимо, тъй като на българските граждани се налага да пътуват в Гърция и в Румъния, за да си купуват лекарства, а не могат да си купят същите медикаменти в България.
Това е бил винаги основният и водещият мотив в моите действия. В същото време трябва да си даваме ясната сметка, че най-големият платец на данък добавена стойност върху лекарствата в България не са обикновените български граждани, а на практика е Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
По този повод мога да ви представя отговори, които съм получавал от предишните министри на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса и от предишния министър на финансите, в които се казва, че годишният приход от данък добавена стойност върху лекарствата в България се движи в рамките на 150 – 170 млн. лв. всяка година, като Националната здравноосигурителна каса плаща между 50 и 60 млн. лв. данък добавена стойност – само данък добавена стойност – а Министерството на здравеопазването – между 80 и 90 млн. лв. данък добавена стойност.
Тоест, при приход от 170 млн. лв. на практика около 75 – 80 процента от този приход всъщност от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса се плаща данък добавена стойност. Тоест, вместо тези средства да отиват за ранно лечение на българските граждани, вместо тези средства да бъдат използвани по-добре и по-ефективно както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от Националната здравноосигурителна каса, те се връщат обратно в бюджета под формата на данък добавена стойност.
Не без значение е и фактът, че след като беше въведен данък добавена стойност върху лекарствата, в рамките на около девет месеца в страната се роди крилатата фраза, която казваше, че като се взима предвид върнатия данък добавена стойност на границата от износ на медикаменти, излиза така, че България произвежда повече лекарства от Канада.
Тоест, говорим за фиктивния износ, при който се прибира данък добавена стойност върху лекарствата.
Не без значение е и фактът, макар и за тази информация да не мога да намеря източник, който да я потвърди официално, тъй като от „Митници” и преди отказваха. Сега въобще не си направих труда да поискам тази информация, но преди отказваха да дадат подобна информация.
Възстановеното ДДС от лекарствата през 2007 г. е в рамките на около 50 млн. лв.
Не без значение е и последният факт, а именно ситуацията, в която се намират останалите европейски страни. Въпреки че всички вие притежавате справката, която ви е дадена заедно с всички останали документи, искам да я прочета, за да остане в стенограмата на Народното събрание. В Австрия ставката за лекарствата е 10 процента, в Белгия – 6 процента, в Кипър – 0 процента, в Чехия – 9 процента, в Естония – 9 процента, във Финландия – 8 процента, във Франция между 2 и 5 процента в зависимост от това дали са реинбурсирани или не лекарствените продукти, в съседна Гърция – 9 процента, в Унгария – 5 процента, в Ирландия – 0 процента, в Италия – между 0 и 10 процента в зависимост от продуктите, като за определени продукти е 0 процента, в Латвия – 10 процента, в Литва – 5 процента, в Люксембург – 3 процента, в Малта – 0 процента, в Холандия – 6 процента, в Полша – 7 процента, в Португалия – 5 процента, в Румъния от преди две години е въведена ставка 9 процента, в Словакия – 10 процента, в Словения – 8,5 процента, в Испания – 4 процента, в Швеция – 0 процента, във Великобритания – между 0 и 5 процента в зависимост от продуктите.
Освен това искам да добавя, че в страни-нечленки на Европейския съюз като Македония ставката е 9 процента, в Сърбия е 7 процента.
Тоест, ние сме като някакъв остров и се сравняваме единствено с Дания и с Германия. За съжаление това е единственото, което ни прави равни на тях, а именно, че имаме единна ставка на данък добавена стойност както за лекарствата, така и за всички останали продукти.
Европейските директиви позволяват да имаме диференцирана ставка по данък добавена стойност на лекарствените продукти, така че няма сблъсък с европейската политика в тази област.
Всъщност, след като се запознах със становищата – те вероятно ще бъдат представени – на Министерството на икономиката и на Министерството на финансите, съм по-удовлетворен от становището на Министерството на икономиката, откъдето поне признават, че има диференцирани ставки и в България. Казват, че в България има диференцирана ставка върху данък добавена стойност за туроператорите. Знаем кой я въведе дирефенцираната ставка и знаем какви бяха причините да бъде въведена, а именно собствеността върху няколко хотели и туроператорски вериги.
Не на последно място обаче ще кажа, че отново Министерството на финансите твърди, че в България имаме единна ставка по данък добавена стойност. Аз не мога да разбера, нека да се разберат двете министерства.
Накрая това, което искам да кажа, е следното. Нека все пак да останем Комисия по здравеопазване и да мислим за здравето на българските граждани, за техния достъп до медикаментите. Нека да оставим финансовата страна да я мисли Комисията по бюджет и финанси.
Искам да кажа, че в последните години политиката ни по отношение предлагането е била последователна. Както казах вече, с д-р Иванов не една и две битки сме водили, за съжаление – неуспешни, но мога да кажа, че в предишния парламент „Атака” ни подкрепяше в това отношение и винаги беше с нас „за” и отстояваше диференцираната ставка върху данък добавена стойност за лекарствата. Искам да кажа, че дори БСП си бяха записали в предизборната програма през 2005 г., но не го направиха, което не бих искал да се повтори отново – нещо, записано в предизборна програма, да не бъде направено.
Последното, уважаеми колеги, което искам да спомена, е да припомня, че икономическата криза в страната не е от преди два месеца. Когато всички бяхме в кампания и по време на предизборните срещи говорехме някои неща, страната пак беше в криза. Тогава пак обещавахме диференцирана ставка върху данък добавена стойност. Нека най-после поне в Комисията по здравеопазване да покажем, че имаме положително отношение към решението на този проблем. Ако искат финансистите, да ни режат, но ние да покажем, че сме загрижени за здравето на българските граждани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказване.
Проф. Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всички предизборни програми и платформи на „Атака” са за диференцирана ставка на данък добавена стойност върху лекарствата и по принцип за прогресивна подоходна данъчна система, тъй като „Атака” поставя нацията и хората преди доктрините, каквито и да са били те – неолиберални, тясноконсервативни или не. Преди всичко трябва да стоят хората.
Затова аргументите на всички управляващи – от Сакскобургготски до ден днешен и на финансовите министри – тъй като в Европейския съюз тенденцията била да бъде изравнена ставката за всичко, като тенденцията може и да я има, но изравняването изобщо го няма и кажи-речи никой не го прави. Това също е факт.
„Атака” ще гласува именно това, което предлагат вносителите на законопроекта, както е гласувала винаги.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, господин министър, уважаеми колеги и гости! Темата е чувствителна, решението е сложно.
Аз не искам да влагам някакъв опозиционен патос в тази тема. Смятам, че поставянето на въпроса е основателно. Но неговото решаване е свързано с други два въпроса, търсейки това решение.
Първият от тях е следният. Когато ние поставяме в един или друг сектор въпроса за диференцирани ставки по данък добавена стойност, трябва отсега да знаем отговора дали, започвайки с лекарствата, ние ще продължим тази политика и в други толкова или почти толкова значими социални сектори.
Следователно, няма как дори и като здравна комисия напълно да затворим дебата само в темата за лекарствата – не говоря за обсъждането, говоря за нашето собствено разбиране и убеждение.
Така че аз споделям, че, ако България тръгва да диференцира данък добавена стойност, трябва да се знае, че този законопроект сега или в някакъв друг момент се превръща в пилотен и ние няма как да спрем на точката на лекарствата, защото в Комисията по образованието и науката ще се поставят също толкова настойчиво искания по отношение на учебници или на българска литература и ред други стоки, които са с широк кръг потребители, част от които са с по-ниски доходи.
Така че господин Шарков – той или може би партията, която представлява – като вносител на законопроекта трябва да има за себе си отговор това ли е посоката, в която предлага ние да се движим. Аз смятам, че това е посока, която заслужава значително внимание и дори бих казал – подкрепа.
Следователно този въпрос е много важен за лекарствата, но не може да бъде изваден от общия контекст, както той правилно даде примера с отклонението от принципа за единната ставка и то по отношение на организираната хотелиерска дейност.
Вторият въпрос, който също е толкова важен, е кой ще се възползва в най-голяма степен от евентуалното намаляване на ставката по данък добавена стойност за лекарствата. Аз имам опасения, че дори и да приемем законопроекта, тези процентни пунктове няма да са толкова в цената за крайния потребител. Казвам го напълно открито, защото фармацевтичният бизнес е бил добре поставен и даже толериран в тази комисия – говоря в нейните различни предишни издания – и да не се окаже, че тази отстъпка, която в крайна сметка по определение отива в полза изключително или главно на потребителя, ще се окаже преди всичко отново завоалирана форма на финансова подкрепа за тези, които работят в различните сектори на фармацевтичния бизнес и търговията с лекарства.
Ето това е въпрос, който трябва да бъде проучен и на който ние също трябва да знаем отговора.
Най-накрая единият път, ако смятаме, че това наистина ще има своето съответстващо социално изражение, е този, който се предлага. В същото време виждаме страни – аз бих добавил като цяло скандинавските страни, които са с едни от най-високите ставки по данък добавена стойност и при това единни ставки – че те в същото време са едни от най-социалните държави.
Беше заявено от Партия „ГЕРБ” – нещо, което аз напълно подкрепям, защото е било част от моето разбиране – че ние трябва да облекчим, да речем, положението на възрастните хора, които в много случаи са и с хронични заболявания, на други хора – с ниски доходи. Същият социален ефект може да бъде постигнат, ако те получат значителни добавки към своите възнаграждения, които се явяват някаква форма на социално подпомагане и по този начин се облекчи, да речем, закупуването от тях на лекарства, които се предписват.
Така че тези въпроси според мен са доста по-сложни, но все пак аз подкрепям законопроекта, който е предложен. Също бих разбрал за момента управляващите, позовавайки се на тежкото наследство на тройната коалиция, ако сега не го подкрепят. Но, ако не подкрепите подобна стъпка и през следващата година, извиненията с тройната коалиция ще бъдат далеч недостатъчни и ще поставят основателно въпроса дали политиците и партиите в България са в състояние да се придържат към обявената политика или всеки има една политика в опозиция и друга – в управлението.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря на господин Стоилов.
За първа реплика има думата д-р Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това не е реплика, а по-скоро отговор на зададения въпрос, защото имаше въпрос към мен.
Аз искам да кажа, че това едва ли отключва някакъв порой от следващи диференцирани ставки, защото няма как да бъде отключен пороят, защото в чл. 98 от Директива 2006/112 на Европейската общност е казано ясно: всяка страна да прилага обща ставка данък добавена стойност, не по-ниска от 15 процента и в същото време се позволява не повече от две диференцирани ставки, които не могат да са по-ниски от 5 процента. Те касаят доставката на стоки и услуги с културна или социална цел.
А колкото до скандинавските страни, мисля, че казахте достатъчно ясно и точно. Във Финландия ставката е 8 процента, в Швеция ставката е 0 процента. Така че социалните страни имат социални данъчни ставки по данък добавена стойност за лекарствата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Бих искал да дам думата за дуплика на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Явно някои от справките сигурно показват различни данни. Но не е толкова важно, че аз имам друга информация за Швеция от вашата. Казах, че един и същи социален резултат може да се постигне с различни методи. Това, което Вие цитирахме като директива, именно показва, че по отношение на определени социалнозначими стоки и услуги дори и на две нива могат да се включат други стоки.
А колкото се отнася до ширината на обхвата, това е въпрос на национална преценка. Но, така или иначе, започвайки с лекарствата, ние не можем и няма как да спрем само до темата с лекарствата. Това е моето виждане.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За да няма спекулации, сега бих искал да дам думата на представителя на Комисията по европейски въпроси да уточни и да прочете точно директивата.
Заповядайте, госпожо Ценова. Имате думата
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Само малко уточнение.
Аз съм началник отдел „Европейско право” към Народното събрание. Ние сме звено, което е от 2000 г. към Народното събрание. Даваме такива справки и това е нашата справка.
Само да поясня. Директива 2006/112 за намалените ставки върху данък добавена стойност предвижда една или две намалени ставки. Такива могат да се въведат от държавите-членки, като не могат да бъдат по-ниски от 5 процента.
Тук мога само още да кажа, че има списък със стоки, които могат да ползват намалена ставка. Това, което е вярно в твърдението на господин Стоилов, е, че държавите – членки могат да предвидят една ставка, но вътре да включат всички възможни ставки. Пред мен имам официално издание на Европейската комисия, където различните държави са си предвидили различен брой намалени ставки – за вода, за детски дрехи, за книги – в зависимост от техните лични предпочитания. Много са малко държавите, които нямат намалени ставки. Дания е една от тях, Словения е другата.
Така че въпрос на ваша преценка е, уважаеми народни представители, какво да приемете. Наистина е възможно и няма да противоречи на директивата, ако се предвиди още една намалена ставка заедно със седемте процента, които са за туроператорите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ценова.
Заповядайте, господин Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът за диференцираната ставка по данък добавена стойност според мен не може да бъде разглеждан сам за себе си. По принцип, когато говорим за данък добавена стойност и когато говорим за диференцирани ставки, трябва да сме наясно с цялата данъчна политика, тъй като данък добавена стойност е данъкът, който носи най-големи приходи в бюджета. Тук не говоря само за лекарствата, говоря въобще за фискалната, за приходната част на бюджета.
Доколкото си спомням, делът на данък добавена стойност в приходната част на бюджета за тази година е 8 млрд лв., от които 8 млрд. на практика тези 150 – 160 млн. лв. са делът на лекарствените продукти.
През годините винаги съм поддържал тезата, че трябва да има единна ставка. Затова и този път по същия начин няма да се ръководя от международното положение, защото тук виждам различни ставки. Д-р Шарков, нулевата ставка също е ставка, защото производителят може да тегли данъчен кредит при нулева ставка, а при липсата на ставка не може. Това е много съществена разлика.
От друга страна, когато говорим за диференцирана ставка, ние трябва да сме наясно, че изобретателният българин винаги може да направи така, че в тази група, която Вие сте предложили – например в групата на медицинските изделия, една много интересна група – да се създадат условия за злоупотреби. Но не това трябва да бъде водещо в тази дискусия.
Според мен най-важното нещо, което трябва да изтъкнем за този законопроект, е, че вносителят, д-р Ваньо Шарков е последователен през всичките тези години и поддържа тази теза, което за мен е малко странно, тъй като един автентичен десен политически субект не би трябвало да диференцира ставката. Но това е друга тема, която е различна от дискусията, която водим днес. Левите партии са тези, които внасят тези законопроекти.
Ако искате, мога и други аргументи да изтъкна в тази посока, д-р Шарков, но не са Ви необходими.
Колеги, най-трудното нещо, когато искаме да диференцираме ставка, е да се включи в изискванията на тази директива. Защо? Защото само в две сфери можем да диференцираме ставките и то при определени условия – да не са под 5 процента.
Как например ще изберем между лекарствените продукти и хляба? Как например ще изберем между лекарствените продукти и печатните издания? Как ще изберем между лекарствените продукти и сиренето например? По кои учебници са включени?
Така че аз отново повтарям, че аз ще се въздържа при гласуването по този законопроект. А, когато дойде време – не през следващата година, а по-нататък, защото е очевидно, че през 2010 г. няма да има такава фискална възможност – тогава всички ще мислим, първо, да се опитаме да намалим данък добавена стойност така, както вие предлагате във Вашата платформа, д-р Шарков, например единната ставка от 20 да я намалим на 18, на 16 и оттам нататък да мислим за това коя е приоритетната област в България, за да можем да се включим в рамките на директивата – тези двете дейности, където можем да диференцираме ставката.
На този етап това е моята позиция.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
За реплика има думата д-р Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми д-р Адемов, аз знам, че и Вие сте последователен в действията си. Винаги при този законопроект сте се въздържали. Но в крайна сметка ние в медицината знаем, че от много въздържане накрая стават големи глупости.
Това, което искам да ви кажа, е, че всички тези държави, които са въвели диференцираната ставка на данък добавена стойност върху лекарствата, са го направили с ясната цел, че това е в полза на българските граждани и това е записано в директивата – „културни или социални цели”.
Когато казвам, че трябва да има диференцирана ставка и Вие осъзнавате дали трябва да има диференцирана ставка върху хляба и сиренето, българските граждани, особено от Благоевградския регион и не само там, хората си купуват лекарства от Гърция. Хлябът си го купуват от България, но лекарствата си ги купуват от Гърция. В Русенско ходят да си ги купуват от Румъния, защото там ставката е 9 процента. Знаете скандала, който стана преди няколко месеца. Няма да се връщам към това.
Така че едва ли двете неща са сравними.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Д-р Адемов има правото на дуплика. Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще бъда съвсем кратък, господин председател! Уважаеми д-р Шарков, Вие много добре знаете, че в Конституцията е записано, че лекарствоснабдяването, производството и търговията на едро и на дребно в България е регулирана професия. В крайната цена на лекарствените продукти не само данък добавена стойност играе важна роля. Сега говорим за данък добавена стойност, но Вие знаете, че има наредба за пределните цени. Има наредба, която регламентира „цена на производител”, „цена на търговец на едро”, „цена на потребител”. Всички тези компоненти заедно с данък добавена стойност дават крайната цена.
Така че сега да изваждаме данък добавена стойност от контекста на крайната потребителска цена и да кажем, че това е най-важният елемент при ценообразуването, мисля, че не е най-добрият подход и той се разминава с Вашето разбиране за търговския туризъм в лекарствата в съседните страни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Сега искам да дам думата на Министерството на здравеопазването. Искате ли да вземете отношение по законопроекта? Заповядайте.
Имате думата, уважаеми господин министър!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Министерството на здравеопазването изрази писмено становище по отношение на законопроекта, предполагам, че е пред вас. Мога да повторя заключението от становището ни, като се придържам към него без повече коментар, че докато бюджетът поема финансовата тежест на данъка в лечебните заведения и централните доставки, то при свободните продажби тежестта изцяло се понася от крайния потребител. Въвеждането на диференцирана ставка ще доведе до подобряване на достъпа на населението до качествени, безопасни, ефикасни и ефективни лекарствени продукти, каквато е основната цел на лекарствената политика в Република България.
Тук обаче е много важно да отбележим, че във връзка и въпреки посочените съображения прилагането на диференцирана ставка на данък добавена стойност е част от обобщената финансова политика на държавата – данъчна и бюджетна – и е в пряка зависимост от поетите европейски ангажименти на България.
Така че аз като част от екипа на Министерския съвет до голяма степен ще съм длъжен да се съобразя със становището и на другите министерства и по-специално на Министерството на финансите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на представителите на Министерството на финансите, ако желаят да вземат отношение.
Заповядайте.
ДИЯНА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Дияна Терзиева, експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
Мога дотолкова да кажа как би се отразило на бюджета приемането в момента на една намалена ставка на лекарствата. Така, както е цитирано в мотива на законопроекта, дори и да приемем, че това са 100 млн. лв., тези 100 млн. лв. на практика обезсмислят прихода от мита, заложен за догодина, който е предложен на 132 млн. лв. за цялата година. Тоест, едно перо, предвидено като приходи в този бюджет, ще бъде погълнато при една намалена ставка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
От Министерството на труда и социалната политика някой иска ли да вземе думата?
Има думата заместник-министър госпожа Митрева. Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложението на вносителите за намаляване данък добавена стойност върху лекарствените средства и нямаме други предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други желания за изказвания? Националната здравноосигурителна каса ще вземе ли отношение?
Заповядайте.
АЛБЕНА ЗЛАТАРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Националната здравноосигурителна каса има своето становище. Той ще бъде поднесено от госпожа Жени Начева.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Националната здравноосигурителна каса също подкрепя текста на законопроекта, като, разбира се, той трябва да бъде съобразен с общата финансова и данъчна политика. Ние сме направили съответните разчети и смятаме, че това би подобрило достъпа до лекарствените средства, тъй като близо 70 млн. лв. допълнително бихме имали като положителен финансов ефект от въвеждането на тази мярка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Начева.
Заповядайте. Имате думата.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Аз съм магистър-фармацевт, Национална браншова камара на търговците на едро на лекарствени средства.
През 2001 г. министър Велчев каза, че въвеждането на данък добавена стойност на лекарствата е директива на Европейския съюз. Оказа се, че това не е вярно. Тогава имаше една международна икономическа конференция, на която другите страни предоставиха своето становище, че при тях здравеопазването е приоритетно и затова те поддържат една диференцирана ставка за лекарствените средства.
Преди години един от министрите на здравеопазването намали надценките на търговците на едро и на дребно с цел да се намалят цените на лекарствата. Намаляването стана диференцирано и се предвиждаше, че ще се намалят цените на лекарствата с 13 до 15 процента, което се оказа една химера. Напротив, лекарствата се увеличиха с 30 процента от производителите.
Аз вече мога да кажа, че съм 30 години в лекарствената политика и лекарстворазпространението. Искам да ви кажа, че данък добавена стойност е един решаващ данък в определяне крайната цена на лекарствения продукт. От това, което направи като рекапитулация д-р Шарков, се вижда, че най-големите консуматори на данък добавена стойност са Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Това са две трети от сумата, която тези две организации вместо да вложат в здравеопазването на нашето население, държавата си го прибира обратно, а фактически се разнасят цифри, че не знам си колко милиона лева отиват за лекарствени средства в Националната здравноосигурителна каса и отделните заболявания – онкоболни и т.н. – а в крайна сметка тези пари се връщат обратно в държавата.
Така че, ако това се направи от сегашното правителство и от нашите народни представители, трябва да се има предвид, че голямата част от потреблението на тези цени и на тези лекарства е от нашите родители и нашите деца. Ако направите статистика, ще видите, че потреблението на лекарствени средства в 60 процента е от възрастното население – над 45 години – и децата до 10 – 12-годишна възраст.
В тази връзка мисля, че, ако искаме да увеличим раждаемостта в нашата страна и да запазим нашите родители до по-пределна възраст, трябва да го направим час по-скоро.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, господин Найденов.
Думата за изказване поиска председателят на Българския лекарски съюз.
Заповядайте, имате думата, господин Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Ще кажа едно изречение. Българският лекарски съюз напълно и изцяло подкрепя направеното от д-р Шарков предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата, госпожо Любенова.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Казвам се Аделина Любенова и съм представител на Българския фармацевтичен съюз.
Българският фармацевтичен съюз, уважаеми народни представители, също подкрепя тази идея и в годините – може би вече станаха седем – много активно участва в тези диспути и е доказвал защо в България данък добавена стойност на лекарствата трябва да бъде разглеждан отделно.
Искам да кажа нещо по-различно и няма да повтарям това, което се каза дотук за сравнение с това какво се е случило в Европа и какви са например ставките на данък добавена стойност в страните ни съседки като Гърция, като Румъния и т.н.
Искам само да ви обърна внимание, че лекарството е особен вид стока. Всъщност пациентите не купуват субстанцията, не купуват цвят, мирис, а купуват ефекта от това лекарство. Затова лекарството трябва да се разглежда като един особен вид стока.
Много ви моля, нека да помогнем и да накараме българският гражданин да се почувства по-достоен. Защо трябва да ходи в съседни страни заради ниски цени на лекарствата? Мисля, че им го дължим. Аз съм убедена, че когато ставката на данък добавена стойност стане 7 процента, ще бъде съвсем различно.
И още едно предложение, ако ми позволите. Като погледнете това, което сме ви представили като статистика и като таблица, едни силно развити страни и не чак толкова силно развити страни, забележете, са предложили различни ставки на лекарствените продукти и на тези, които са отпускат без рецепта.
Така че това също е един изход. Не е необходимо да се приложи за всички лекарства и на всички стоки, които се отпускат в аптеката, да падне данък добавена стойност. Помислете върху това, защото аз мисля, че достъпът до лекарства в България е най-важното. А той в момента е ограничен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Любенова.
Заповядайте, имате думата.
ДОНКА СТАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Казвам се Донка Станчева и съм главен секретар на Българския зъболекарски съюз.
Ние сме представили писмено нашето становище в Комисията по здравеопазване. Ние подкрепяме законопроекта, като смятаме, че намалението на крайните цени на лекарствата, на медицинските изделия ще се отрази благоприятно за по-достъпната и качествена дентална помощ, като в същото време смятаме, че финансовите разходи на лечебните заведения, както и на Националната здравноосигурителна каса, ще бъдат оптимизирани по този начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Господин председател, имам два въпроса, на които искам да получа ясен отговор. Ако може наистина, някой да ми отговори.
Ако приемем предложената диференцирана ставка на лекарствата, с колко процента ще падне цената за крайния потребите на лекарството? Може ли някой наистина аргументирано да го каже, да го заяви?
Имам още една молба. Искам да получим ясен отговор на следния въпрос: какво всъщност е становищата на министерствата. Тук бяха смутолевени някакви отговори и на част от колегите не им стана ясно кой всъщност еднозначно подкрепя предложението и кой не го подкрепя? Да разбираме ли, че Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса подкрепят предложението, докато Министерството на финансите категорично не го подкрепя? Тоест, министрите от ресорните министерства искат съответно спадане на ставката за данък добавена стойност за лекарствата, но министър Дянков не дава?!?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за въпросите, само че не знам до кого бяха адресирани.
Аз ще Ви кажа, че Вие имате раздадени писмените становища на министерствата. Така че, ако нещо не сте чули, понеже казахте, че така не било ясно, имате възможност да ги прочетете в домашни условия на спокойствие.
НИГЯР САХЛИМ: Господин председател, правя възражение, защото съм ги прочела, както и колегите. Те започват наистина мъгляво и завършват още по-мъгляво. Казва се: Министерството на здравеопазването съгласува законопроекта, но в края на становището се казва, че министерството всъщност може и да се съгласи да не се променя данък добавена стойност, защото има бюджетни правила. Да или не е това?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Сахлим, не съм Ви дал думата и нямате право на такова поведение.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте. Моля да се представите.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Казвам се Красимир Вълчев и съм главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката.
Уважаеми дами и господа, народни представители! Накратко ще ви представя нашето становище.
Аз първо искам да попитам следното. Признавам си, че ние не бяхме запознати с това, че има ограничения за две диференцирани ставки. Не стават ли всъщност сега три ставките, след учебници и помагала и т.н.? Стават три ставките. Нашето притеснение е коя всъщност от двете ще остане в случая.
ВАНЬО ШАРКОВ: Вие сте против това да има диференцирани ставки за учебниците!
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, в нашето становище ние сме изразили принципната си подкрепа за предложения законопроект, но сме казали, че според нас то не трябва да се разглежда изолирано, а трябва да се разгледа заедно с останалите социалнозначими стоки и блага. В този смисъл, в който беше казано, че тук могат да се включат и книгите, може да се включи и учебно-техническо оборудване в училищата и също така на фона на разходната част на бюджета – в смисъл дали купуваме безплатни учебници или намалени учебници дотолкова, доколкото може това да стане с разходни инструменти.
Това е нашето становище.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Д-р Желев, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз, първо, искам да се извиня за закъснението. Съжалявам, но се наложи.
Виждам, че дебатът е изключително активен и това е нормално, когато става въпрос за лекарствата в Република България. На мен като министър много пъти ми се е налагало да отговарям защо цените на нашите лекарства са по-високи от тези в Румъния и Гърция. Историята е проста. Защото, с които и страни и както и да ги сравняваме, да съпоставяме начина на ценообразуване, данък добавена стойност дава разлика от 11 процента, като 9 процента е в Брюксел, 9 процента е в Румъния.
Аз бих подкрепил това предложение на господин Шарков, ако действително предприемем такава ставка – 9 процента – за да се изравним в този балканския регион.
От друга страна, чухме мнението на Министерството на финансите. Ако си даваме сметка за приходната част на бюджета, ще трябва да се замислим какво да правим в състояние на криза. Ситуацията никак не е проста и, ако действително искаме да бъдем обективни и да гледаме държавнически, трябва много добре да преценим какво да направим този месец – да си позволим намаляване на ставката до този процент, което би дало възможност българските граждани да получават и да купуват лекарства на такива цени, каквито са в съседните страни, или – можем да вземем друго решение – средствата, събрани от данък добавена стойност за лекарствата, да минават директно в Националната здравноосигурителна каса и в Министерството на здравеопазването, ако има такъв вариант. Защото, в крайна сметка, ние какво целим: повече услуги, по-ниски цени на медикаментите, адекватна реакция към гражданите на Републиката.
Така че аз бих подкрепил този законопроект, ако направим съответна промяна – не 7, а 9 процента – или, ако това не минава и виждаме, че няма как да се приеме, да вземем решение да внесем такъв законопроект, да го помислим малко. Средствата от данък добавена стойност да отиват директно за здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Желев.
Заповядайте, господин министър. Вие заявихте желание да вземете думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Изявих желание за изказване, тъй като д-р Сахлим зададе въпрос.
На първия въпрос няма как да й отговоря. Не съм правил опити да изчислявам с колко процента ще паднат цените на лекарствата.
На втория въпрос мисля, че ясно заявих позицията, че въвеждането на диференцирана ставка ще доведе до подобряване на достъпа на населението до лекарствата и лекарствените продукти. Също така добавих, че въпреки посочените съображения тази предлагана диференцирана ставка е част от общата финансова политика и това трябва да бъде съобразено при управлението на финансите на държавата.
Ако по този начин не мога да ви помогна да вземете решение в комисията, съжалявам. Може би ще трябва да се опитам по друг начин да го направя.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Не виждам други желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от д-р Ваньо Шарков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
„За” – 6, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, № 954-01-6, внесен от д-р Ваньо Шарков и група народни представители, не се приема на първо гласуване.
Д-р Ваньо Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Колеги, за да бъде съвсем ясен резултатът от гласуването, искам само да ви припомня следното нещо. Националната здравноосигурителна каса ежегодно плаща около 50 - 60 – 70 млн. лв. за данък добавена стойност. А тези пари на Националната здравноосигурителна каса са изключително и единствено от здравноосигурителните вноски на българските граждани. Тоест, вие им слагате още един данък.
Господин председател, моля да се прегласува законопроектът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги-народни представители, моля, гласувайте отново законопроекта.
„За” – 5, „против” – 2, „въздържали се” – 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от д-р Ваньо Шарков и група народни представители, не се приема на първо гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
Комисията по здравеопазване: /Д-р Лъчезар Иванов/
