Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 15.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване.

---

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 15.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Откривам поредното редовно заседание на Комисията по здравеопазване.
Проектът за дневен ред е следният:
1. Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате така предложения дневен ред.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема:
1. Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г. – първо гласуване.
По първа точка от дневния ред давам думата на вносителя д-р Ваньо Шарков да представи своя законопроект.
Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги!
Най-напред, преди да представя мотивите си, искам да кажа няколко думи относно историята на тези законопроекти. В предишния парламент имаше внесени пет законопроекта за правата и задълженията на пациентите. Три от тях бяха приети на първо четене в пленарна зала още първата година на предишното Народно събрание. В крайна сметка обаче така и не се стигна до обединяване на трите законопроекта и разглеждането на един общ законопроект, който да запълни нормативната празнота, която съществува по отношение правата и задълженията на пациентите в Република България.
В крайна сметка към края на мандата на предишния кабинет Министерството на здравеопазването направи някои промени в Закона за здравето, с които бяха разписани част от правата на пациентите. Ние като вносители на законопроекта за правата и задълженията на пациентите не претендираме за авторство върху всички тези текстове. Всъщност всичко онова, което е разписано като текстове в законопроекта, вече е гласувано на първо четене в Народното събрание. Ние се постарахме да обединим онези текстове, които най-добре решават проблемите и да ги внесем като един нов обединен законопроект.
Казвам това и благодаря на всички колеги, които и преди са работили по тези законопроекти.
Правната уредба на правата на пациентите се създава и основава на универсалното право на гражданите за възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве, прогласен в чл. 12, ал. 1 на Международния пакт за икономически, социални и културни права и правото на най-добро здраве, което може да се постигне.
В този законопроект нашата цел беше да уредим в един нормативен акт правата и задълженията на пациентите, защото към момента те са разписани в пет или шест различни закони и в някои наредби, от които всеки един пациент, за да се ориентира за своите права и задължения, би трябвало да разполага с “НОРМА”, “СИЕЛА” или други такива системи.
Детайлно са разписани някои от правата на българските граждани – на първо място, правото на сигурност и безопасност на диагностичните лечебни процедури, провеждани по време на лечението на пациента. Правото на сигурност и безопасност представлява правото на всяко лице на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешка, както и право на достъп до здравни услуги и лечение, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.
На второ място е правото на уважение на времето на пациента, а това е правото на всяко лице да получи необходимото му лечение своевременно в рамките на предварително установения срок. То се реализира главно чрез така наречените “списъци с чакащи”, които включват списък на хората, чакащи за дадено лечение в зависимост от нуждата от лечение, степента на опасност при евентуално изчакване на лечението.
Другата реализация на правото е в случай, че необходимата медицинска грижа не може да бъде предоставена в необходимото за това време. Пациентът би трябвало да бъде насочен към друго лечебно заведение.
На трето място е правото на иновации или това е правото на всяко лице на достъп до иновационни процедури, включително диагностични, в съответствие с международните стандарти, независимо от икономически или финансови съображения. Това е правото на всеки пациент да получава възможно най-доброто медицинско обслужване според развитието на медицината и техническия прогрес.
На четвърто място е правото на избягване на ненужни страдания и болка. Това е правото на всяко лице да избягва горепосочените, доколкото е възможно във всяка една от фазите на своето заболяване.
На пето място е правото на индивидуално лечение, което е правото на всяко лице на диагностични терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности. Това право намираме например нормативно уредено във Великобритания, Норвегия, Финландия.
На следващо място е правото на тайна и конфиденциалност. Това е правото на всяко лице на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация за здравословното му състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения при специалисти, общо медицинско лечение. Уредено е в Белгия, Германия, Франция, Румъния, Израел, Дания, Чехия и Австрия.
На седмо място се допълва нормативната уредба относно осигуряването на равен достъп до получаване на медицинска помощ, като изрично се определя, че не се допуска дискриминация на основата на финансово положение, местоживеене, вид на заболяването или момента на получаването на медицинската грижа.
Накрая искам да кажа, че освен, че не претендираме за авторско право като вносители на законопроекта, но и не претендираме и за това текстовете да са изцяло изрядни и нормативно издържани. В този смисъл затова е и гласуването на всички законопроекти на две четения, за да може между двете четения да бъдат изцяло изчистени и поправени онези текстове, които се нуждаят от поправка.
Запознавайки се с предоставените становища на различните институции, на първо място искам да кажа, че най-голямо впечатление ми направи това, което е дадено от Министерството на здравеопазването. Те и преди даваха такива становища, но някои от тях вече 30 години ги пишат по този начин.
Искам да спомена, че в текста на становището на Министерството на здравеопазването има следното изречение – че по принцип този правен подход за обединяването на всички тези права и задължения в един закон е по-удобен за потребителите на медицински услуги, защото техните права се изброяват и въвеждат изцяло чрез разпоредбите на един нормативен акт. Тоест, един такъв закон и такова нормативно уреждане на тези права е от полза на пациентите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Шарков! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Чухме становището на вносителя д-р Ваньо Шарков.
Обявявам дискусията за открита. Има ли изказвания по законопроекта на д-р Ваньо Шарков?
Предлагам най-напред институциите да изкажат своето мнение по законопроекта на д-р Ваньо Шарков.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Митрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството на труда и социалната политика подкрепя по принцип инициативата за приемане на закон, определящ правата и задълженията на пациентите в Република България.
Смятаме за целесъобразно предложеният законопроект да бъде детайлно обсъден и прецизиран с оглед наличието на някои несъответствия на разпоредбите му с действащите в българското законодателство материално-правни норми, регламентиращи общественото здравеопазване и здравното осигуряване.
В тази връзка ние ще направим бележки между първо и второ четене, които са просто за подобряване на уредбата към този законопроект.
Това, което е същественото, е, че предлагаме текстовете, отнасящи се до правата и задълженията на пациентите, ненавършили пълнолетие, да се приведат в съответствие с разпоредбите на Семейния кодекс и по-конкретно с нормите за заместваща грижа, където на лицата, на които са възложени грижи за детето, се вменява задължението без съгласие на родителите да вземат решение и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи по чл. 137 от Семейния кодекс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Ненчев, имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Българският фармацевтичен съюз смята за навременен и подкрепя внесения законопроект. Имаме съвсем малки забележки. Извинявам се, че малко късно ви ги предоставяме - в момента, но те са на една страница и предполагам, че ще им обърнете внимание и ще ги вземете предвид между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Заповядайте, д-р Николай Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Становището на Българския зъболекарски съюз е следното. Надявам се, че две страници и половина няма да ви отегчат.
От мотивите на вносителите на законопроекта е видно, че те са си поставили амбициозната цел да запълнят съществуващата правна празнота относно регламентирането на правата и задълженията на българските граждани, нуждаещи се от навременна и качествена медицинска помощ.
Българският зъболекарски съюз подкрепя тази цел. Искам да припомня на уважаемите членове на Комисията по здравеопазването, че БЗС бе един от авторите на подобен законопроект, внесен в края на 40 Народно събрание. Спорен е въпросът обаче дали реализирането на тази цел трябва да бъде осъществено с отделен закон или с усъвършенстване на съществуващата в Закона за здравето и други закони правна регламентация на правата и задълженията на пациентите и съответната правна регламентация на изпълнителите на медицинска помощ.
В европейските страни задълженията на изпълнителите на медицинска помощ се третират основно по три начина: първо, въобще не са уредени, второ, уредени са само във връзка със съответните права на пациентите и, трето, уредени са във връзка със съответните права на пациентите и едновременно с това са уредени и някои самостоятелни задължения.
В поставения за обсъждане законопроект за правата и задълженията на пациентите – по-нататък ще го превърна в абревиатура ЗПЗП – използва втория подход, като задълженията на изпълнителите на медицинска помощ са уредени едновременно със съответните права на пациентите. Поради това за изпълнителите на медицинска помощ е предвидена и специална Глава Пета “Административно-наказателни разпоредби”.
Именно тази част на закона показва, че вносителите не са се справили с прокламираното от тях заключение в мотивите им, че законопроектът не противоречи на други действащи в страната законопроекти, на Конституцията, както и на актове на Европейски съюз.
Едновременно със ЗПЗП ни бе представен за обсъждане и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен в Народното събрание на 08.10.2009 г. от народния представител д-р Лъчезар Иванов, сигнатура 954-01-29. Липсва синхронизация между двата законопроекта. За едни и същи или сходни нарушения са предвидени различни наказания за изпълнителите на медицинска помощ. Имуществени санкции и наказания са предвидени и в Националния рамков договор, и в Закона за съсловните организациите на лекарите и лекарите по дентална медицина, и в Закона за здравето, и в Закона за лечебните заведения, и в други закони и подзаконови нормативни актове.
В допълнение, редица разпоредби в тази глава съдържат неточности и неясноти, които дават възможност за различни тълкувания. За пример може да бъде посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 2, която предвижда глоба от 500 до 1000 лв. за медицински специалист, оказал медицинска помощ, без да получи информирано съгласие на пациента. Искам да обърна вниманието ви, че в Раздел VІІІ “Право на информирано съгласие” е предвидена хипотеза в определени от закона случаи (извън тези по чл. 24, ал. 1) информирано съгласие да бъде изразено в устна форма, което води до неяснота относно начина на установяване на нарушението. Също така от текстовете на законопроекта не става ясно кой орган ще бъде натоварен с компетентности за установяване на нарушенията и за налагане на санкции – глоби и лишаване от правото за упражняване на медицинска професия по реда на тази глава.
Недоумение и сериозно притеснение буди факта, че в текстовете на Глава трета “Задължения на пациентите”, Раздел І “Задължения на пациентите при оказване на медицинска помощ” в нито една разпоредба не се говори за задълженията на пациента към лекаря по дентална медицина, а са определени само задълженията към лекаря. По пътя на тълкуване излиза, че пациентът няма задължение да изпълнява предписанията на лекаря по дентална медицина, или пък да не влиза в кабинета на лекаря по дентална медицина в нетрезво състояние или с оръжие. Още по-притеснително е, че според предложенията за чл. 37, ал. 2 и 3 законопроектът предвижда хипотеза за освобождаване от отговорност по реда на този закон единствено за лекари, но не и за лекари по дентална медицина. Искрено вярвам, че в случая се касае за досаден технически пропуск, който вносителите ще се ангажират да отстранят веднага.
Българският зъболекарски съюз категорично възразява и срещу предложение за легална дефиниция на качествена медицинска помощ – т. 3 от Допълнителните разпоредби – в които към критериите за качество е включена “достатъчност”, а ние всички знаем, че “достатъчност” е отделна дефиниция. Смятам, че “качество” и “достатъчност” са съвсем различни понятия и тяхното смесване е недопустимо и опасно.
Вярно е, че в ЗПЗП има предложен текст – чл. 39, ал. 6 – със следната редакция” “За едно и също нарушение, извършено от лекар, не може да му бъдат налагани едновременно различни санкции от различни органи, имащи право да налагат такива в системата на здравеопазването: НЗОК, Изпълнителната агенция “Медицински инспекторат”, Комисии по етика към съсловните организации и др. Не може да се очаква обаче от БЗС да подкрепи ЗПЗП само заради подобен текст.
Необходима е значително по-добра синхронизация на разпоредбите на различните закони, регламентиращи нарушенията, за които са предвидени наказания на изпълнителите на медицинска помощ, и правата на различните органи да им налагат санкции. В самия ЗПЗП също има пропуски в тази част – например в чл. 43 от законопроекта е възпроизведен чл. 224 от Закона за здравето, но в § 3 от Заключителните разпоредби на ЗПЗП не е посочено, че чл. 224 от Закона за здравето се отменя.
Текстовете на някои разпоредби показват недостатъчно добро познаване на действащата нормативна база, например чл. 10 от законопроекта определя правото на пациента на първичен преглед за здравословното му състояние при първоначална регистрация при общопрактикуващ лекар или лекар по дентална медицина.
Искам да ви припомня и да наблегна на този факт, защото и при другия законопроект ще стане дума, че при осъществяването на първична или специализирана дентална помощ такава регистрация не се изисква, а пакетът от дентална помощ, която има право да получи всяко здравноосигурено лице, е нормативно определен и не е редно да бъде променян чрез този закон.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че в ЗПЗП са налице и много технически грешки, особено в препращащите норми. На няколко места се говори за Наредба по чл. 10, ал. 3, а такава е предвидена в чл. 6, ал. 3 и други.
Вярно е, че в процеса на обсъждането техническите грешки могат да бъдат поправени. Но липсата на синхрон с разпоредбите на други закони не може да бъде преодоляна. Налага се изводът, че ЗПЗП е преждевременно предложен.
Поради това смятаме, че е по-подходящо да се усъвършенстват разпоредбите относно правата и задълженията на пациентите в Закона за здравето, отколкото да бъде приет отделен закон. При това преди цялостната синхронизация на законите в системата на здравеопазването в Закона за здравето трябва да бъдат регламентирани само основните права и задължения на пациентите и съответно основните задължения на изпълнителите на медицинска помощ, като останалата материя се урежда в подзаконови нормативни актове.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Николай Шарков.
Аз мисля, че тук бяха направени доста точни изводи като това, че няма синхрон между законопроекта, който се предлага, между Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване и други закони, което беше доста добре отчетено от д-р Николай Шарков.
Заповядайте, господин Ставракев. Имате думата.
ГЕОРГИ СТАВРАКЕВ: Аз съм д-р Ставракев и съм натоварен със задачата да представя официалното становище на Българския лекарски съюз като член на Управителния му съвет. От името на д-р Райчинов ще ви прочета становището на БЛС относно законопроекта за правата и задълженията на пациентите.
“До д-р Лъчезар Иванов
заместник-председател на
41-то Народно събрание

Уважаеми д-р Иванов,
Българският лекарски съюз подкрепя инициативата за разработването на законопроект за правата и задълженията на пациентите, с който се допълва нормативната уредба относно обществените отношения, свързани с правата и задълженията на пациентите. Един от основните приоритети на съсловната организация е постигане на високо качество, своевременност и достатъчност на оказваната медицинска помощ.
Законопроектът ще гарантира защитата здравето на пациента, високото качество на медицинските услуги, равния и своевременен достъп на пациента до медицинска помощ. Той отчита международната практика, критерии и изисквания и същевременно е съобразен с проблемите, със статута и правата на пациентите у нас.
В европейското законодателство са регламентирани задължения и отговорности, както на лекарите, така и на пациентите по отношение спазване на принципите на профилактика и лечение, назначено от лекуващия лекар. В законопроекта за първи път са включени и задължения на пациента за опазване на собственото му здраве, което същевременно е сериозна гаранция за защита на неговите права.
Лекарите при изпълнение на професионалните си задължения носят отговорност за спазването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, както и на регламентираните в Националния рамков договор условия и ред за оказване на медицинска помощ. Но при липсата на реципрочни задължения за пациента за спазване на предписанията на лекуващия лекар въпросът за профилактиката и лечението на заболяването, както и на предписаната терапия, не е налице правен механизъм пациентът да бъде задължен да се грижи за опазването на собственото му здраве. В резултат от това лекарите носят отговорност и им се налагат санкции.
Обвързването на правата на пациента със съответни задължения и отговорности е абсолютно необходима предпоставка и гарантира висока степен на защита на човешкото здраве. Към настоящия момент правната уредба предвижда възможност за едно и също нарушение на лекаря да бъдат наложени няколко санкции от различни контролиращи органи в системата на здравеопазването. Със законопроекта тази възможност е ограничена. С ясното и точно разписване на правата на пациента и задълженията на изпълнителите на медицинска помощ се постига високо качество на здравната система, без да е необходимо администриране с приоритет към мултиплициране на санкциите на изпълнителите на медицинска помощ в момент на интегриране на национална и европейска политика за защита правата на пациентите.
Приложено ви представяме предложенията на Управителния съвет на Българския лекарски съюз за изменение и допълнение на законопроекта за правата и задълженията на пациентите с цел постигане на високо качество, своевременност и достатъчност на оказваната медицинска помощ.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ставракев.
Сега ще чуем становището на Министерството на здравеопазването. Има думата юристът от Министерството на здравеопазването госпожа Людмила Василева.
Заповядайте, госпожо Василева.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването е представило подробно писмено становище по този законопроект. Накратко ще кажа следното.
Ние смятаме, че в законопроекта се възпроизвежда голяма част от действащата нормативна уредба, която е залегнала в Закона за здравето. Предложената законодателна инициатива, в случай, че бъде приета, ще създаде разпокъсаност в нормативната уредба дотолкова, доколкото обществените отношения, които са свързани с опазване здравето на гражданите в неговата цялост, остават все още в Закона за здравето като например оказване на спешна помощ, психиатрична помощ и редица други подобни отношения.
С оглед на това ние смятаме, че правата и задълженията на пациента следва да бъдат доразвити в самия Закон за здравето, а не да се приема отделен закон.
В нашето становище сме изложили и конкретни бележки по самите текстове, които смятам, че сега не е необходимо в подробности да излагам тук, пред вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря, госпожо Василева.
Сега предлагам да дам думата на пациентските организации. Това е един законопроект, който касае изцяло пациентските организации. Утре комисията, респективно аз ще бъда обвинен, че не съм им дал думата по един от най-важните законопроекти, който касае пациентските организации.
Заповядайте,
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Аз съм от национално представителната Пациентска организация “Конфедерация за защита на здравето”. Ние писмено сме изложили нашите мотиви и становището по законопроекта.
Като цяло ще направя само едно обобщение. От анализа, който направихме на европейското законодателство, отнасящо се до правата на пациентите, установихме, че в повечето европейски държави, разбира се, има различни практики, но няма нито една държава, в която Законът за правата на пациентите да се нарича Закон за правата и задълженията на пациентите. Поради тези причина ние смятаме, че има принципно различие с европейското законодателство и макар да има и някои изключително полезни текстове смятаме, че този законопроект не би следвало да бъде приет в този вид, но би могъл да стане добра основа за бъдещи разработки с участието на нашите организации.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз много Ви благодаря за становището.
Тук има още един представител на пациентската организация.
Заповядайте, госпожо Захариева. Имате думата.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Аз съм председател на Федерация “Български пациентски форум”.В общи линии сме съгласни с колегите от Конфедерация “Защита на здравето”. Никой досега не ни е потърсил и не ни е поискал мнението, макар и лаическо, какво мислим за нашите права и той да го обоснове юридически. Мисля, че по този начин ще имаме доста по-добро разбирателство.
Нямаме претенции относно това дали това ще бъде отделен закон или материята ще бъде разписана по-разширено в Закона за здравето. Ние също смятаме, че това е доста недобре – не искам да използвам други думи – написан законопроект и според нас също не бива да бъде приет от членовете на Комисията по здравеопазването към Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз много Ви благодаря за ясната позиция.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Петров. Имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Мисля, че абсолютно всички около тази маса ще се обединим около становището, че такъв закон безспорно е необходим. В момента според мен въпросът е по-скоро дали законопроектът в този си вид трябва да бъде приет.
Вече бяха споменати известни резерви за начина, по който са формулирани текстовете в него. Аз бих искал да обърна внимание на няколко чисто практически ситуации, които биха могли да възникнат, ако този законопроект бъде приет.
Нека да обърнем внимание на чл. 3, ал. 2.
“Всеки пациент има право да получава възможно най-доброто медицинско обслужване в съответствие с нивото на развитие на медицината и научните постижения.”
Тази формулировка безспорно е великолепна, стига да разполагате с достатъчно средства. Мисля, че абсолютно всички около масата – поне тези, които са работили в областта на медицината – са наясно, че подобна формулировка ни задължава и създава измамното усещане на хората, че могат да получат действително всичко – най-доброто обслужване, при това, без да е указано по какъв начин това е осигурено. Имаме осигуряване на основния пакет. Пациентът влиза – най-елементарния пример – трябва да му бъде направена операция, при която обаче консумативът не влиза в основния пакет. По какъв начин ще бъде уреден този проблем? Тук смятам, че подвеждаме пациентите.
Втора подобна ситуация е в § 6 на същия член: “Свободен избор и смяна на изпълнителите на медицинска помощ.” Тук виждам проф. Дамянов. Но като човек, който е работил дълги години в спешна хирургия, мисля, че много добре разбираме по какъв начин в момента влизаме в един капан. По какъв начин ще стане този свободен избор, по какъв начин ще става смяната на изпълнител на медицинска помощ? Аз практически не мога да си го представя. Не знам, но, ако някой от колегите може да ми го обясни, съм готов да го чуя с удоволствие.
Третият въпрос, който искам да поставя, това е относно § 11 – “търсене или получаване на второ мнение относно диагнозата”. Но второто мнение ще се получава в рамките на съответното здравно заведение, пациентът ще има право да иска мнение от специалист от друго здравно заведение? От кого ще бъде заплатено това второ мнение? Чисто практически също ми се струва, че ще бъде доста трудно.
Следващият ми въпрос е относно чл. 6, § 3, ако не се лъжа: “Пациентът има право да изисква писмено потвърждаване на поставената диагноза от лекаря. Той може да привлече трето лице като свидетел. В този случай при поискване от страна на пациента, лекарят отбелязва в здравния му картон и епикризата третото лице, което е било свидетел при поставянето на диагнозата.”
Непосредствено след това следва още един текст: “Третото лице – свидетел, има правото да изисква от лекаря информация за здравословното състояние на пациента и професионално мнение за него, да копира здравното досие на пациента и да подава жалби от името на пациента, ако изрично е упълномощен за това от лицето, на което се предоставя медицинска помощ.”.
Също чисто практически смятам, че е трудно осъществимо. Аз, разбира се, не съм юрист, има колеги, които са юристи и те би трябвало да кажат доколко това е издържано. Но като човек, който е работил и продължава да работи, мога да ви кажа, че това изключително много ще усложни процеса на лечение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Петров.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз всъщност ще се присъединя към мнението на останалите колеги, че наистина има необходимост от закон, който да урежда правата и задълженията на пациентите.
Аз по-скоро имам някои чисто правни забележки. Бих казала, че много текстове от този законопроект повтарят изцяло Закона за здравето. Има текстове, които, така описани, са гарантирани от Конституцията и няма необходимост да бъдат записани в отделен закон.
Съгласно Закона за нормативните актове – предполагам, че тук и колегите – юристи, тук ще ме подкрепят – обществени отношения от една и съща материя не могат да се уреждат с два еднакви по ранг нормативни актове, а те трябва да бъдат приети с акт, който е за допълнение или изменение или с подзаконов нормативен акт.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Темата, представена в законопроекта, безспорно е важна и ние можем да открием и двата подхода към нейното решаване както в закон, който в известна степен кодифицира проблемите на здравната система, включвайки правата и задълженията на пациентите, така и в самостоятелни актове – това, което сега се предлага като подход.
Аз лично бих възприел и втория начин, който вносителят на законопроекта предлага. Но това изисква доста по-сложна работа, за да се съчетаят Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване и Законът за лечебните заведения. Защото, така представен законопроектът, в някаква степен дублира други нормативни актове и въпреки това оставя и някои въпроси, които са или противоречиво решени, или не са поставени.
Според мен е по-важно да се усъвършенства системата на лечебните заведения и на здравното осигуряване, защото това са главните инструменти за защита правата на пациентите. Вярно е, че тук се съдържат и допълнителни права, каквито са ваксиниране, правото на палеативни грижи, на задължение на пациента да се обръща към своя лекар за съдействие за спешна и неотложна помощ. Това разширява спектъра на реално ползваните медицински грижи, но главните проблеми – пак казвам – остават в структурата и начина на организация на самите лечебни заведения.
За мен например много по-силен ефект би имало, да речем, отпадане на задължението на пациентите да заплащат такса за престой в болница, отколкото много други декларации, в които се съдържа на какво той по принцип има право.
Аз дори имах колебания, за да оформя своето отношение, но виждам, че поне една от пациентските организации казва, че не подкрепя законопроекта. Ако приемем, че те са достатъчно представителни, тогава, ако основният адресат на такъв законопроект изпитва резерви, то какво бихме допринесли ние с неговото приемане?
Това за мен са откритите въпроси. И пак казвам: обикновено, когато има затруднения да се направят по-съществени промени в областта на здравното осигуряване и на лечебните заведения, ние започваме да разискваме темата за правата на пациентите, което – пак казвам – няма свое напълно изолирано решение извън фундаменталните въпроси, от които се формира здравната система. А тя наистина се нуждае от доста промени, за да можем да достигнем до по-доброто задоволяване правата на тази категория, всъщност на всички хора в качеството им на пациенти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за реплика към изказването на господин Стоилов? Няма.
Заповядайте, госпожо Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз няма да се спирам върху юридическите постановки на законопроекта, нито на недоизпипаните термини.
Аз искам да говоря малко за философията за създаване или не на този закон. Какво е пациентът? Пациентът е човек, гражданин на съответната държава. Във всички европейски държави съществуват нормативни документи, които защитават човека, защитават гражданина, защитават пациента. В част от държавите като Великобритания, Франция, Ирландия няма отделни закони, които да са концентрирани и извадени от другите закони и да са концентрирани само върху правата и задълженията на пациента. В други държави има такова нещо. България е от първата група държави, където защитата на пациентите фигурира в Конституцията, в Закона за здравето, в Закона за общественото осигуряване, в Закона за здравните заведения, в Закона за трансплантациите, за кръвните продукти – в много закони. Има цели глави “Защита правата и задълженията на пациента”.
Но сигурно ще е по-хубаво материята да се концентрира в един закон. Но ние, правейки законопроектът за правата и задълженията на пациента, не трябва да забравяме, че това са доста сложни взаимоотношения. Правата на пациента са задължения на лекарите и обратното. Така че ние трябва да мислим за тази сложност на взаимоотношенията и не трябва да акцентираме само върху едната страна на нещата и на живота. Наистина пациентите са много повече от доставчиците на здравни грижи. Те са потребителите на здравните услуги. Те са много повече. Пациентите не са само обект на лекарите. Те са хора, върху които не само се провежда лечение, а се провежда и профилактика, обгрижват се, там участват много социални групи хора и професии.
Така че в този законопроект ние, опитвайки се да концентрираме на едно място правата на пациента, трябва да мислим и не е лошо да доживеем един ден и до правата на лекарите и на лекарското съсловие. Да имаме събрани на едно място техните права.
Какви са правата на един пациент? Правата му са общи, международни, които са общи постулати навсякъде. А какво е те да са информирани, да са съгласни да бъдат информирани, да имат право да избират лекари, да избират заведенията, където да се лекуват – това са едни общочовешки и международни правила.
Освен тези правила има и специфични за съответната държава като правото на аборт, правото на стерилизация, правото да си с някого в болница. Но това зависи от организацията на здравеопазването в съответната страна.
Аз смятам, че нашите пациенти са доста защитени хора. Във всички болнични заведения на най-видни места има много дълъг списък от права на пациентите и малко по-къс списък от задължения. Пациентите са различни групи. Едни от тях много държат да си знаят правата и ги получават. Други - умерено, трети пък въобще нито се интересуват от правата си, нито от задълженията си. Но ние – доставчиците на тези здравни услуги – сме задължени да информираме пациентите си много обстойно за състоянието им. В нашите истории на заболяването има десетки листове, в които много обстойно се информира пациента. В никакъв случай ние не нарушаваме неговото право на информираност. Освен това там има и текст, че той има достатъчно време да се занимае с това, което му се представя, да го обмисли да се съгласи или не.
В процеса на лекуването на пациента участва вече и пациента, не само лекарят. Пациентът трябва да знае, когато предявява претенции към доставчиците на здравни грижи, че той вече участва в този процес и претенциите му трябва да са дозирани, обмислени.
Така че аз мога дълго да говоря по този въпрос. Това са много сложни и многостранни отношения. Ще завърша с мисълта, че наистина има нужда от защита правата на пациентите, може би има нужда и от защита правата на доставчиците на здравни услуги – на лекарите, на специалистите по здравни грижи, на всички хора, заангажирани в този процес. Но това ще ни предстои. Засега смятам, че може би аз ще се въздържа да подкрепя този така представен ни законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много благодаря на госпожа Алексиева.
Има думата доктор Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз се надявам в нашата комисия да няма законопроекти, за които да казваме, че е хубаво да има такъв законопроект, но не му е сега времето. Защото нещо подобно се случва за втори път.
По отношение на текста, който е разписан в чл. 5, ал. 2, че “всеки пациент има право да получава възможно най-доброто медицинско обслужване в съответствие с нивото на развитие на медицината и научните постижения”, което означава всеки пациент да търси най-добрата медицинска помощ. Няма нужда от притеснение, защото видяхме, че пациентските организации не искат такова нещо. Така че страхът от подобно нещо отпада.
А по отношение на второто мнение, трябва да стигнете по-нататък до чл. 21, където е описан въпросът за търсенето на второ мнение.
Аз съм удовлетворен дотук от дискусията, защото това, което аз смятах, че трябва да се направи, след като имаме три законопроекта, приети на първо четене в Народното събрание, някой трябваше да си направи труда тези законопроекти да тръгнат, за да минат и на второ четене.
Съгласен съм с много от забележките по отношение на разминавания в текстовете, несъвършени текстове. Съгласен съм, убеден съм, че това са неща, които могат да бъдат поправени между първо и второ четене. Но, колеги, без да навлизаме в дискусия по отделни членове, параграфи и алинеи, по Преходни и заключителни разпоредби, искам да кажа на всички, че първото четене на законопроекта е политиката. Следващото четене на законопроекта е решаването на нещата в детайли. Първата част е философията. Ако на първо четене ние кажем, че България няма нужда от закон за правата и задълженията на пациентите, о, кей, това се чу. Ако искаме да кажем, че има нужда, но трябва да се нанесат необходимите поправки, имаме възможност да го направим и включително с удължаване на срока за предложенията между първо. Можем да стигнем до срок от един месец. Този срок е абсолютно достатъчен да бъдат изчистени всички онези недоразумения, всички онези неща, които не са добре разписани в текста. Даже, ако толкова настояват някои колеги в закона да няма задължения, да останат само правата, можем и дотам да стигнем.
На първо четене въпросът е до философията на закона. Въпросът е дали смятаме, че проблемите на пациентите от гледна точка на техните права биха могли да бъдат по-лесно решени и самите пациенти по-лесно да се възползват от тези права, ако те са в един закон, или по-лесно ще се решават, ако са в десет закона. А това, че някои от текстовете повтарят неща, записани в Закона за здравното осигуряване, няма проблем с тези текстове, господин Стоилов, защото в Заключителните разпоредби е казано, че онези норми, които повтарят онзи закон, отпадат. Така че няма да има дублиране на текстове, няма да има едни и същи текстове на две места.
От това съм се ръководел тогава, когато работехме по този законопроект. Ако сега кажем, че няма нужда от такъв закон, о, кей, но нека да се знае, за да се прекрати темата, че по най-различни пациентски форуми, включително и международни, които бяха проведени преди около месец, се каза, че в България няма закон за защита правата на пациентите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Думата поиска и представителят на пациентските организации. Моля да се представите.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Аз съм председател на Управителния съвет на Българска асоциация за закрила на пациентите. В нашата асоциация се запознахме със законопроекта на д-р Ваньо Шарков. Ние сме изложили становището си в писмен вид. По принцип подкрепяме да бъде приет за обсъждане закон за правата на пациентите. Има някои неща, които обаче липсват в този законопроект, които биха могли да бъдат прибавени или с някакъв друг законопроект допълнени и общо да се обсъждат.
Основните въпроси, които не са решени – тъй като тук стана въпрос за второто мнение – по това второ мнение, което не е осигурено от НЗОК, тоест, не е платено, България се нарежда обикновено с нейните три години винаги на последно място. По спазване правата на пациента, ако се обследват 29 държави, сме на 29-то място, ако са 32 държави - сме на 32-ро място.
Това – за второто мнение - е много важен въпрос. Това е по чл. 21 и трябва да е дефинирано кой, кога и как го осигурява, защото само “има право на второ мнение, което не е платено”, не се счита в Европейския съюз, че това е осигурено.
Що се касае до важните въпроси, които вече доста време пречат, да не кажа седем – осем години, ще започна с това, че са залегнали, да кажем, около десетина права, които са от Хартата за правата на пациентите. Макар че те са определени и е дефинирано какво означава, не е развит механизъм за това как ще бъдат реализирани. Друг естествен въпрос е липсата на място на организацията на пациентите в здравната система. Никъде този въпрос не е развит, както би трябвало да бъде развит и както вече от последните четири – пет години говорим.
Тук липсва и това, за което се говори в публичното пространство и което реално се реализира – изясняване на понятие като “лекарска грешка”, “увреждания на пациенти”, “обезщетение на пациенти” и т.н. Това, че пациентът има право на жалби, той е сега го има това право и какво от това? Районният център по здравеопазване извършва една проверка. Обикновено в 90 и “n” процента никой няма никаква вина и много често – не, а почти рядко Министерството на здравеопазването предава резултатите от проверката на прокуратурата или на други органи.
По този начин реално, когато и в този законопроект липсва някаква по-сериозна административно-наказателна отговорност за спазването или неспазването на тези права, те отново са чисто декларативни.
Завършвам с това, че единственото основно развито право – “информираното съгласие” – в Закона за здравето не намира доразвитие – това, за което говориха тук някои народни представители. Не намират развитието, което отдавна се очакваше – въпросите, свързани с електронното здравеопазване, за което днес се провеждаше пак поредната Пета конференция, където нещата боксуват.
Тоест, с този законопроект може би, в края на краищата да се развият тези истински права на пациентите и същевременно да се ангажира държавата да ги осигури с всичките си органи и механизми, където тя участва.
Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Аз мисля, че дадох думата на всички присъстващи пациентски организации, за да няма упреци и критика.
Има ли още народни представители, желаещи да вземат думата за изказване? Не виждам.
Закривам дебата по първото четене на законопроекта за правата и задълженията на пациентите. Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от народния представител д-р Ваньо Шарков на 16 септември 2009 г.
“За” – 4, “против” – няма, “въздържали се” – 14.
Законопроектът за правата и задълженията на пациентите, внесен от народния представител д-р Ваньо Шарков, не се приема за първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Евгениев Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителя на законопроекта д-р Ваньо Евгениев Шарков.
Заповядайте, д-р Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Преди да ви запозная с мотивите на законопроекта искам да декларирам пред вас, че нямам, никога не съм имал и нямам и роднини, които да притежават аптеки. Нямам и намерение да притежавам аптека.
Проблемът, който се опитвам да реша с този законопроект, възникна спонтанно по време на моя приемна. Затова искам да ви запозная с мотивите. Проблемът е с онези аптеки, които са с изтекъл срок за превеждане на дейността си в съответствие със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по смисъла на § 66, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби.
Според легалната дефиниция е записано, че магистър-фармацевти, помощник-фармацевти, които в качеството на еднолични търговци са получили разрешение за откриване на аптека, лечебни заведения, както и общините, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения вече Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения.
Извън посочените случаи по ал. 3 на същия § 66 заварените към влизането на закона в сила лица, които вече са получили разрешение за откриване на аптека, е следвало да приведат дейността си в съответствие с изискванията му и да направят пререгистрация в срок до 12 август 2009 г.
Основния разграничителен белег на категорията лица по смисъла на ал. 1 е търговското право на магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения вече Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
В ал. 3 този основен белег липсва и това създава основание за нееднозначно тълкуване дали магистър-фармацевти, които към момента на подаване на заявлението за откриване на аптека по реда на отменения закон не са заявили търговското си качество като еднолични търговци, а са го направили в един последващ момент. Въпросът е дали те попадат под режима на пререгистрация.
Тук следва да се посочи безспорността на обстоятелството, че след като едно лице – било то магистър-фармацевт или помощник-фармацевт – получи разрешение за откриване на аптека и започва да извършва някои от дейностите, изчерпателно изброени в чл. 219, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, то по необходимост образува предприятие, което по обем и предмет изисква делата му да се водят по търговски начин, което по аргумента на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон поражда задължение за вписване на търговец в Търговския регистър.
Мога да ви кажа, че част от аптеките не успяха да изпълнят в определения срок посочените изисквания и са подали документи за пререгистрация след 12 август 2009 г. Проблемът възниква оттам, че една голяма част от тези аптеки са единствени в населеното място. Проблемът възниква за хората, които са пациенти и които в това населено място не могат да си закупят необходимите им медикаменти. Пример за това е аптеката в с. Балван, Великотърновско, която е пропуснала да направи тази пререгистрация, в резултат на което жителите там не могат да си закупят лекарства. Има и други подобни случаи.
В тази връзка, за да не ви губя повече времето, искам да кажа, че предложението, което съм направил, е за тези хора, които са пропуснали този срок за пререгистрация, да им се даде възможност до края на м. ноември да извършат такава пререгистрация, като в същото време те да понесат и санкция за това, че не са го направили в срок, а именно при тях таксата за пререгистрация да бъде не 100 лв., а 1000 лв.
Смятам, че по този начин решаваме няколко проблема. Първо, това е проблемът на хората, собственици на тези аптеки, второ, проблема на пациентите, за които тези аптеки са единствените в това населено място.
Освен това искам да ви кажа, че към средата на м. септември, мисля, че на 17 септември, тези аптеки, които не са извършили пререгистрацията си до 12 август, получават известие от НЗОК, че договорът им с касата се прекратява, считано от 12 август 2009 г. Тоест, от 12 август до 17 септември тези аптеки са извършвали търговска дейност по силата на договора с Националната здравноосигурителна каса, отпускани са лекарства и сега им се казва, че няма да си получат парите за периода от 12 август до 17 септември, включително и на някои от тези аптеки, както на едната от аптеките във Велико Търново, е извършена проверка от Районната здравноосигурителна каса на 27 август и в констативният протокол от тази проверка се казва, че няма забележки по дейността на аптеката, която е била вече с изтекъл срок за пререгистрация.
Това е моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Аз мисля, че тук бяха поставени доста проблеми от законопроекта на д-р Шарков. Но смятам, че законите в България са създадени за това да бъдат спазвани от всички и че не би могло с еднолични актове ние да стимулираме и да дисциплинираме недисциплинираните. А в същото време да налагаме финансови санкции, които не са разписани никъде, в никакъв закон.
Но аз бих искал да прочета само едно заключение. Това е становище на Асоциацията на собствениците на аптеки, че между 90 и 95 процента от всички аптеки са привели дейността си в срок. Това е отразено писмено.
Затова следващият ми въпрос и той ще бъде към господин Ненчев, е колко аптеки не са се регистрирали преди изтичането на законоустановения срок. Ако можете да ни предоставите тази информация, за да знаем в случая, а и народните представители да бъдат запознати, когато ние поставяме този законопроект за обсъждане и приемане, за колко души се касае и дали в Българи ще правим и ще създаваме закони за тези, които не спазват установените правила, тъй като това ще бъде и една форма на дисциплиниране на обстоятелството, че законите в България се създават, за да бъдат изпълнявани, а не да се създават след това нови регулаторни документи, които да правим със стара дата. Но тук после ще попитам юристите дали това е възможно – със стара дата ние да даваме възможност за аптеките, които не са спазили срока поради незнание или поради друга причина, да правим специален законопроект.
Господин Ненчев, имате думата. Заповядайте.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! На въпроса, който Вие зададохте, се съмнявам, че Министерството на здравеопазването може да ви отговори в момента. Едва ли някой в тази държава може да Ви отговори, още по-малко цитираната от Вас асоциация.
Ние във Висшия съвет по фармация също мислим, че това ще касае не повече от 50 аптеки.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да уточните – 50 аптеки за страната?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Така мислехме. Според мен се оказва, че цифрата е няколко пъти по-голяма.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Колко? Може да е три пъти по-голяма, може да е десет пъти, може да е петдесет пъти!?!
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Според мен са над 100 – 150 аптеки. Не мога да кажа точно и никой не може да каже точно в момента.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Колко са аптеките в страната? Това би трябвало да го знаете.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: И това никой не може да го потвърди, защото регистърът на Министерството на здравеопазването в момента не е прецизиран. Към 4 000 аптеки са теоретично.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аптекарите в България са 4 хиляди и…
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Те са 5 650 аптекари по регистър. Това мога да го кажа точно.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Значи от общо 4 500 аптеки говорим за 150 аптеки, които не са се пререгистрирали?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Не, говорим за около 4 000 аптеки.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нека да бъде ясно за всички тук присъстващи, че от 4 000 аптеки говорим за 150, които не са успели да се вместят в законния срок.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ще ми позволите ли да довърша.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За колко души правим закон, казано по друг начин?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Става въпрос за неголям процент. Но, ако гледаме през очите на хората в съответната община, това е единствена аптека.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Ненчев, преди малко казахте 50 аптеки, сега казвате 150 аптеки.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Не, аз казах, че сме мислили, че са 50 във Висшия съвет по фармация. Но те са се оказали няколко пъти повече. Точно това казах преди малко.
Но тук има един друг проблем, който никой не засегна – за безсрочното разрешително за аптека. С получаването на разрешителното за аптека много от колегите са го получили като еднолични търговци. По различно време в разрешителното е пишело, че са еднолични търговци или не е пишело, че са еднолични търговци в зависимост от изискванията на Министерството на здравеопазването. В един момент ти получаваш нещо, което е безсрочно, а със смяната на всеки закон могат да те принуждаваш да събираш една камара документи, да плащаш такси и, ако пропуснеш срока – забележете, това е единствената такса, която е вдигната пет пъти, от 1000 на 5000 лв. – какво става? Доскоро ни критикуваха от Европейски съюз, защото няма такава такса, която да е вдигната пет пъти.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Ненчев, в момента ние не коментираме таксите. Аз Ви зададох конкретни въпроси и ще Ви моля, когато Ви задавам конкретни въпроси, ако можете, да ми отговорите. Първо Ви попитах за колко аптеки, които не са се регистрирали, става въпрос. Отговорът е, че не знаете точно колко са. Казахте, че са между 50 и 150 аптеки. Това беше Вашият отговор. Второто, което Ви попитах, беше какво е становището Ви по въпроса дали според Вас при 4000 аптеки ние трябва да правим закон за 150 аптеки и ние какъв пример ще дадем на всички онези от Вашата съсловна организация на фармацевтите, които са спазили закона, били са изрядни, били са добри да спазят закона, а за тези 150 човека ние в момента да правим поправка в закона. Ето това е дебатът! Ако можете да ни дадете ясен отговор, а не да ни казвате за таксите. Всички, които са се регистрирали, са платили тези такси, господин Ненчев. Така че нека да не правим тук някакви спекулации.
Искам точно, конкретно всички в тази зала, когато гласуваме законите, да е ясно какво гласуваме, за кого гласуваме, защото мисля, че мина времето, когато ще правим закони за един или друг.
Имате думата, господин Ненчев.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Първо, всички са платили 5 000 лв. при получаване на разрешението. При пререгистрацията таксата е 100 лв. А тези, които са изпуснали срока съобразно изискванията на Министерството на здравеопазването трябва отново да получат разрешение за разкриване на аптека. Все едно, че изобщо не е имало аптека на същото място. Значи трябва да платят отново 5 000 лв. Това в много от случаите няма да се случи и определени общини ще останат без предоставяне на фармацевтична услуга и лекарствени продукти, включително и по здравната каса. Оттук нататък аз твърдя, че никой в тази зала, нито в България, може да каже колко са аптеките в момента, които не са се регистрирали в срока. Но според мен са над 150 аптеки, като в доста общини това са единствени аптеки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря. Предполагам, че ще си направите един национален регистър, от който да се знае в България колко аптеки съществуват. Мисля, че ако съществува такъв национален регистър, той би трябвало да може да каже колко са. Вие сте председател на Висшия фармацевтичен съюз и би трябвало да поддържате такъв регистър именно затова. А по темата защо тези 150 аптеки – приемаме, че е по-голямото число - не са се регистрирали, а всички останали 4 000 аптеки и аптекари успяха да влязат в законовия срок. Мисля, че за тези 150 аптеки няма оправдание за неспазване на закона и няма как тук да бъде дадено.
Имате думата, колега.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Моята логика е следната. Не трябва да търсим броя на аптеките, които не са се регистрирали, а да търсим в едно населено място, където няма аптека, която да работи с касата или въобще няма аптека, дали да приемаме това, което Вие предлагате. Говорим не за броя на аптеките и за небрежните, които не са регистрирали навреме, а за пациентите, които няма откъде да си купят лекарства.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Има думата д-р Николай Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз щях да кажа същото, което каза и колежката. Така че няма да го повтарям.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Проф. Станилов, имате думата. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ние двамата представители на “Атака” ще гласуваме за този законопроект. Искам да кажа защо. Винаги в парламентарните среди сме изтъквали, че в България трябва да се спазват законите. Колко пъти съм излизал на трибуната, това постоянно ми е било в устата. Само че тук се касае за група хора, които – едни от немарливост, други от невъзможност, трети по други причини, неинформираност и прочее – са направили нарушение на закона. Те просто не са се регистрирали. Само че, както казаха досега изказалите се, ние сме тук, за да защитаваме правата на българските граждани, тоест, на тези хора, които в случая са пациенти. Не можем да си позволим заради други, които са се отнесли немарливо към закона, да лишим тези хора от лекарства.
Пак ще повторя. Здравеопазването не може да бъде предмет на търговия. То не може да бъде услуга. Това е грижа и човекът трябва да бъде поставен пред доктрината, пред закона, а законът и доктрината са длъжни да му служат.
Затова, уважаеми господин председател, искам да Ви кажа следното. Ако Вие смятате това за компромис, предлагам да гласуваме законопроекта, да направим този компромис, за да не ни гледат хората на криво, защото те са ни изпратили тук, за да се грижим за тях. А иначе ние, наказвайки други, всъщност наказваме тях.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, проф. Станилов.
Имам реплика към Вас. Възползвам се от правото на реплика.
Първо, искам да Ви обясня, че собствениците на тези аптеки, когато говорим за една хуманна услуга, говорим за една хуманна професия и за един етичен модел на обслужване на българските граждани от аптеките, аптеките, като участват в лечебния процес, господин Станилов, показват, че тяхното отношение към етичния модел и към част от лечебния процес, каквато е аптеката като една неразривна част, тяхната незаинтересованост към обществото. Показват тяхната неангажираност към обществото.
Искам да Ви кажа и нещо, което според мен не сте доловили. Тези аптеки отново могат да продължат да работят, проф. Станилов, след като си платят отново. И това е тяхната санкция за неспазване на закона. Те могат да продължат да функционират. Аз Ви уверявам, че нито един от тези, които не са се регистрирали в законовия срок, няма да останат така, а ще отидат и ще се пререгистрират. Но тази пререгистрация вече ще им струва малко по-скъпо.
Смятам, че тези, които нарушават законите, трябва да бъдат санкционирани. В случая гражданите няма да бъдат ощетени, защото никой няма да си затвори аптеката – в това Ви уверявам – но това ще му даде основание той да си направи регистрация и, ако иска да продължи, ще продължи да упражнява своята функция.
Това е моята реплика.
За втора реплика давам думата на госпожа Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Станилов, аз мисля, че сме тук да защитаваме правата на гражданите. Ние сме точно законодателният орган на държава. Законодателният! След като има един приет закон, има един преклузивен срок, в който 150 търговеца не са се пререгистрирали, не можем да направим компромис. Наистина, достъпът на обикновения гражданин ще е затруднен. Но смятам, че наистина не можем заради 50 или 150 търговеца да правим компромис и да се променя закона в тази му част.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има един друг принцип, който е и юридически, и хуманен, който казва, че не може заедно с виновния да се накаже и невинният. Точно този принцип ние ще нарушим, ако не приемем законопроекта.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Има думата госпожа Аделина Любенова. Заповядайте, госпожо Любенова.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Изказвам се в качеството си на член на Висшия съвет по фармация, защото беше цитирано и това, което четете пред себе си като орган, който е консултативен към Министерството на здравеопазването.
Уважаеми народни представители, искам да ви запозная с една конкретика. Тук се говори за 4 000 или за 4 300 аптеки. Да, може би са толкова, няма яснота по това. Мисля, че председателят на Българският фармацевтичен съюз ясно и категорично го каза. Само че, знаете ли, че при пререгистрацията не са 4 000 или 4 300 аптеки, а в момента са около 1 700 аптеки. Така че, първо, цифрата не е 4 000.
Освен това не може да се каже дали тези аптеки са 50, 150 или 250, но ви гарантирам, че аптеките, които не са се пререгистрирали, са основно от слабо населени региони. В тези слабо населени региони не живеят 100, 2000 или 300 човека, а има населени места с над 3 000 човека. Защо тази хора трябва да останат без лекарства. Да, действително, защо трябва да променяме закона заради 200 или 300 търговеца? Искам да кажа, че една голяма част от тези търговци не са магистър-фармацевти.
Така че, много ви моля, обърнете внимание на този факт, че тук става въпрос за едно население, което в момента остава без реално обслужване от магистър-фармацевти, въобще от аптеки. Обърнете внимание на този факт, той не е за подценяване. Да, тези колеги ще си платят 5 000 лв. Тук не става въпрос за тези пари. Става въпрос за това, че в момента Министерството на здравеопазването е изпратило писма до тези колеги. Те трябва да затворят аптеките си, разбирате ли?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Любенова.
Има думата госпожа Богданова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че госпожа Любенова ми помогна малко, за да дооформя тезата си. Няма да бъда аз човекът, който ще поиска да бъде приет нарочен закон, който би решил проблемите на 50 или 100 човека. Мисля си, че в края на краищата има нещо, което е най-важното и то трябва да определи поведението ни, а то е фактът, че наистина става дума за аптеки. Вярно, те са невместили се в указания от закона срок от една година. Каквито и да са обясненията, там става дума за живи хора. Това, че те могат отново да вървят към нова регистрация, едва ли е доброто решение, най-малкото защото е очевидно, че това са аптеки, които не печелят добре и как ще ги накараме да плащат отново и отново? Едва ли това ще реши проблема на съществуването им.
В този смисъл по никакъв начин нямам повод да не вярвам нито на колегата Шарков, нито на колегите от фармацевтичния съюз. Надявам се, че все пак тази статистика някога ще стане ясна. Но заради 50 или 100 човека, 50 или 100 населени места да останат без аптека – е нещо, което дълбоко не ми звучи убедително.
Аз съм готова да подкрепя този законопроект, защото става дума за живи хора и няма значение от бройката им и от начина, по който те могат и трябва да бъдат обслужвани.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Богданова.
Заповядайте, д-р Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Първото нещо, с което искам да започна, е, че в никакъв случай не можем да обвиним вносителя на законопроекта в какъвто и да е лобизъм, каквито опити като че ли прозвучаха още в началото. Защо? Защото действително това е една много деликатна тема. Ако ние приемем удължаването на срока, ние по един своеобразен начин наказваме тези, които са се включили в рамките на срока. Ако не удължим срока обаче, ние наказваме субектите на фармацевтичното обслужване, хората, които имат потребност от тези лекарствени продукти.
Аз, както и колежката, която се изказа преди малко, също не смятам, че е важен броят на аптеките, за които става въпрос. Защо? Този брой при всички положения е известен, тъй като при пререгистрацията се подават документи, срещу които се получава номер. Тоест, в Министерството на здравеопазването има регистър и представителите на министерството, когато правят становище по този законопроект, задължително според мен би трябвало да споменат и тази цифри, тоест, за колко аптеки става въпрос. Но пак повтарям, не е важно за колко аптеки става въпрос, а е важно, за да не се налага след това пощите да се включат в лекарстворазпределението, да направим така – не ме разбирайте погрешно – да решим този въпрос. Аз в този парламент в това упражнение – удължаване на срокове – съм участвам многократно. Никога не съм смятал, че удължаването на срока е правилно решение. Но в случая темата е изключително деликатна, защото, ако не направим това, което предлага д-р Шарков и ако не го направим по малко по-добър начин, по който той го предлага, рискуваме една голяма част от българските граждани в отдалечените планински и полупланински региони да останат без лекарствоснабдяване по няколко причини. Първо, защото те няма да могат да продължат да работят. Второ, на базата на сключените договори с регионалните здравноосигурителни каси те са продали лекарства, срещу които те не получават заплащане. Тоест, ако не променим закона, те ще фалират на практика. Това е нещото, което ме кара да се замисля и да подкрепя законопроекта с всичките резерви, които имам към едно такова упражнение.
Пак повтарям, удължаването на срока за каквото и да било не е най-правилното решение. Всички те са знаели, че има такъв срок. Тук аргументи, че не са разбрали закона, не могат да са най-точните, но, пак повтарям, ако ние тръгнем да защитим българските граждани, а не единствено и само съсловието, защото съсловието няма как да го защитим, та, ако защитим тезата за удължаване на срока, наказваме онези, които са се включили в срока и обратното.
Затова аз смятам, че с всички резерви трябва да подкрепим този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли реплика към д-р Адемов? Няма.
Има думата господин Красимир Петров. Заповядайте, господин Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Аз имам една предложение, тъй като в крайна сметка основният мотив за пренебрегване на закона, защото, ако ние в момента приемем този законопроект, това ще означава на практика да пренебрегнем закона, е, че ще бъдат затворени аптеките в малки населени места, където тези аптеки са единствени.
В такъв случай моето предложение е следното. Ще бъде ли някакъв проблем да бъде изготвена една справка, от която ние да видим действително за какви аптеки става въпрос. Аз смятам, че това няма да отнеме кой знае колко време. Предлагам, да речем, на следващото заседание на комисията тази справка да е на масата. Това да се види от комисията, да се прецени действително на колко места тези аптеки са жизнено необходими и спрямо това вече ние да вземем нашето решение. Само да не се окаже, че те ще бъдат по-малко от половината.
Нищо лично. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Вие правите процедурно предложение? Така ли да го разбирам, тъй като не го формулирахте като такова. Правите процедурно предложение за отлагане решението по законопроекта и да ни бъде предоставен от Министерството на здравеопазването списък на аптеките, които не са се пререгистрирали, и тогава ние отново да разгледаме законопроекта и да вземем решение.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще подложа на гласуване процедурното предложение на колегата, тъй като трябва да спазваме нашите закони.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за отлагане вземането на решение по разглеждания законопроект.
“За”- 13, “против” – 1, “въздържали се “- 2.
Процедурното предложение за отлагане вземането на решение по законопроекта се приема.
Има думата за процедура д-р Шарков. Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Искам да кажа, че срокът, който аз съм записал в законопроекта, е 30 ноември. Ако го поотложим още малко, ще трябва след това да пишем друг срок.
Затова аз исках да допълня процедурното предложение на колегата Петров, за което аз съм “за”. Нека да се видят фактите, да се преценят. Но исках освен това, ако Министерството на здравеопазването има идея как по друг начин да бъде решен този проблем, тоест, ако на тези аптеки, които не са успели да се пререгистрират, им се даде възможност бързо да извършат нова регистрация, да не плащат пак 5 000 лв., колкото е била таксата за първата регистрация, ако имат друга идея, с която въпросът може да се реши бързо и тези хора там да си получават лекарствата, о, кей, аз съм готов да си оттегля законопроекта.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Аз веднага мога да направя едно предложение към всички тук в нашата комисия. Министерството на здравеопазването да направи един отделен законопроект за изменение и допълнение, с който да реши проблема на тези аптеки и те да могат да се пререгистрират. По този начин хем ще запазим честта на закона, хем няма да нарушаваме принципите си.
Това е моето предложение. Формулирам го отново. Предлагам Министерството на здравеопазването да направи отделен ЗИП, който да реши проблема, като те междувременно ще уточнят броя на аптеките, като тези аптеки да имат възможност да се регистрират и да не заплащат таксата от 5 000 лв. – така поне чух, тъй като аз не съм специалист по таксите, които се заплащат. По този начин да запазим Народното събрание, законодателството и в същия момент гражданите, които са ощетени, да имат своите аптеки в населените места.
Ще го допълня още малко. Да се осигурят аптеки в планински селища или места, които са труднодостъпни, където няма други аптеки.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е съвсем друго. Сега ние ги задължаваме те да разкрият аптеки във високопланински и труднодостъпни места.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Никой не ги задължава да разкриват нови. Говоря за аптеки, които не са се регистрирали.
ВАНЬО ШАРКОВ: Извинявайте, господин председател, аз направих процедурно предложение, но Вие не го подложихте на гласуване. Затова искам да го повторя.
Процедурното ми предложение е за следващото заседание през другата седмица Министерството на здравеопазването, ако имат решение на проблема, нека да ни го представят и тогава аз съм готов да си оттегля законопроекта, ако бързо решаваме проблема.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Подлагам го на гласуване. На базата на справката Министерството на здравеопазването да предложи решение и на следващото заседание на комисията, което ще бъде през другата седмица, да ни го предоставят.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.
С това закривам днешното заседание на комисията.
(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)