Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 22.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване;
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване.

---

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 22.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване;
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър Митрев, уважаеми колеги! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване;
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате така предложения дневен ред.
„За” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване;
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Казвам добър ден и на заместник-министър Власковска.
Колеги, на основание чл. 27, ал. 2 предлагам продължителността на днешното заседание да бъде до 17 ч.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
“За”- 13, “против” – 0, “въздържали се” – 2.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 02 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).

Давам думата на представителите на Министерството на здравеопазването за представяне на становище и справка, изискани по решение на комисията на предходното заседание.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Добър ден на всички. Аз мисля, че вече е получено едно официално становище на Министерството на здравеопазването. Ако не държите да го изчета цялото, мога да ви кажа основното в него. Става дума за пререгистрация на аптеки. Това са аптеки, които са единствени в населено място, които са единствени в общината и които не са единствени в населеното място.
Трябва да ви кажа, че Министерството на здравеопазването е изпратило своевременно съобщения за пререгистрация, направило е неколкократни проверки и напомняния за пререгистрация, в резултат на което мога да ви кажа, без да чета всичко, че от общ брой аптеки, подлежащи на пререгистрация 582, до към крайния срок 12.08.2009 г. са се пререгистрирали 524, тоест, голям процент, като след срока, изтичащ на 12.08.2009, са подали молба само 14 аптеки и не са подали въобще молба за пререгистрация 43 аптеки.
Какво може да се каже за тези, които не са подали молба за пререгистрация – може би е важно. От общия брой 43 само 3 са единствени в населено място, има една единствена в община и неединствени в населено място са около 40. Общият брой на аптеките, които имат разрешение, са 2 119, поради което Министерството на здравеопазването към настоящия момент счита, че няма основание за напрежение в обслужването на гражданите с лекарствени продукти в аптеките.
Това е общото ни становище.
До влизането в сила на закона за изменение и допълнение на закона заявления за издаването на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеките и промените в тях се подават в РИОКОЗ, а тези за пререгистрация – по реда на § 66, 67 и 68 - директно в Министерството на здравеопазването. В повечето случаи заедно с пререгистрацията се налага и процедура по промяна на издаденото разрешение. Заявителите подават необходимите документи с оглед едновременното им придвижване в РИОКОЗ. Така постъпилите документи в Министерството на здравеопазването са заявени като промяна, тъй като са постъпили чрез съответния РИОКОЗ, но не се отбелязва, че е налице и процедура по пререгистрация.
Често при оценка по време на заседанията на Висшия съвет по фармация се установява, че са подадени документи за една процедура, а е налице и друга, включително и пререгистрация, за което заявителите се уведомяват с писма за допълване на документите.
Поради тази причина ви е предоставена информацията, за която казах и че към 18 октомври 766 заявления, като само 49 са само за пререгистрация.
Това е по тази точка.
Между другото, има още два материала, които може би са важни, защото се отнасят до този въпрос. Единият е по чл. 225, който е друго изключение. По него право на сключване на трудов договор за управление на аптека има фармацевт, но имаме и възможности за разширяване на снабдяването. Това е, за да може в по-отдалечени райони, когато в населеното място няма аптеки - и това е уредено - лекарите и лекарите по дентална медицина да могат да съхраняват и да продават лекарствени продукти, за което следва да са получили разрешение по съответния ред от Министерството на здравеопазването. По този начин смятаме, че за много места, където фактически няма аптеки, това може да се поеме от джипито в съответното място или от лекар по дентална медицина.
Непосредствено преди заседанието постъпи едно предложение, което се свежда до това – и то е много добро като замисъл според мен, защото дава възможност в такива малки, гранични райони, в които няма достатъчно аптечна мрежа – предлага се да се въведат облекчения за разкриване на аптеки в тези места.
Това, което ние смятаме към момента, е да остане за обсъждане, защото би трябвало да се дефинира много точно….
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз се извинявам, че ще Ви прекъсна, Но Вие трябваше да прочетете становището на Министерството на здравеопазването, което обхваща тази част, която обсъждаме. Това, което сега коментирате, е съвършено друго, което след малко аз ще разясня, тъй като едва ли тук уважаемите народни представители и присъстващите знаят точно какво им говорите.
Благодаря Ви.
Давам думата на д- р Ваньо Шарков. Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, колеги, господа заместник-министри! Всъщност единственият проблем, който съществува към момента, е, че на мен нещо не ми излиза цифрата. В страната имаме действащи повече от 4 000 аптеки. Казахме, че около 2 200 са с издадени разрешения. Има 766 подадени заявления за пререгистрация. Общо стават 3 000. Около 40 са аптеките, които не са си подали документите. Къде изчезнаха хиляда аптеки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Тук става дума фактически за разрешенията.
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре, да не навлизаме в подробности.
Господин председател, предлагам да отложим вземането на решение по тази точка за следващия път, тъй като преди малко с Вас обсъждахме друг вариант.
Предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред. Надявам се до следващото заседание да намерим по-добро решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
И тъй като Министерството на здравеопазването днес не предлага решение на това, което бяхме им поставили, заедно с д-р Шарков ще разработим проект, който да удовлетворява обществения интерес и гражданите.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на д-р Шарков дебатът по тази точка да бъде отложен за следващото заседание, където ние ще излезем с едно решение, удовлетворяващо най-вече гражданите, които са потърпевши именно от изтичането на този срок.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
„За”- 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване.
По тази точка давам думата на вносителя народния представител д-р Ваньо Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Една-единствена е промяната, която ние предлагаме в Закона за здравното осигуряване. Тази промяна се състои в това държавата да стане изряден платец, какъвто се изисква да бъде всеки един български гражданин по отношение на плащането на осигурителните си вноски.
Това, което предлагаме, е децата, след като твърдим, че детското здравеопазване е наш приоритет на фона на един от най-лошите показатели за Европа – детската смъртност – да бъдат осигурявани от държавата върху минималната осигурителна вноска, а не върху половината от минималната осигурителна вноска. Един вид държавата в момента плаща 4 процента за разлика от всички български граждани, които плащат 8 процента.
Искам само да ви дам една кратка информация, която получих в отговор на въпрос, който зададох към министър Дянков за ролята на държавата и участието й в здравното осигуряване. Както знаете, през държавния бюджет се плащат здравноосигурителните вноски в размер на 8 процента върху реалната пенсия – това, което някои не знаеха, че е така – за 2 208 418 български граждани. Годишният разход от държавния бюджет е в размер малко над 500 млн. лв. Лицата, ветерани от войните, които са пострадали през войната или които са пострадали при мерки, осъществявани от МВР, са 4 290, като годишният разход от бюджета е 535 хил. лв. Децата и студентите до 26-годишна възраст, които са на редовно обучение, се осигуряват за сметка на бюджета, но пак на половината от минималния осигурителен доход. Това са 1 712 170 души, като годишният разход от държавния бюджет е 413 889 735 лв. Това са прогнозни данни на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Като съберем всички тези числа, излиза, че задължението на държавата към момента общо за всички тези категории лица възлиза на 918 млн. лв. Всъщност обаче в бюджета за 2009 г. – не знам защо – е предвиден трансфер в размер на 738 млн. лв. или със 180 млн. лв. по-малко от сумата, която са ни дали от Министерство на финансите. При положение, че всъщност от този бюджет се плащат 90 процента, а не 100 процента, излиза, че заложеното в бюджета за 2009 г. от предишното управление е 664 343 хил. лв. или общо 250 млн. лв. по-малко са истинските пари в бюджета, за които се казва от финансовия министър Дянков. Това показва финансовата обосновка по законопроекта. Аз не я бях направил, тъй като нямах тези данни при внасянето на законопроекта, работих с по-стари данни, а тези са съвсем нови.
Затова, когато казваме, че българските граждани трябва да са изрядни платци на осигурителните вноски, нека да направим така, че и държавата да бъде изряден платец и да плаща реалната вноска за българските деца, за да може да се получат едни по-добри приходи и по-спокойно да се работи в Националната здравноосигурителната каса.
Казвам го това с идеята това нещо да влезе в сила с бюджета от 1 януари 2010 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Давам думата на представителя на Министерството на финансите за становище по законопроекта на господин Шарков.
Заповядайте, госпожо Паракозова. Имате думата.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Нашето становище е изпратено до Комисията по здравеопазване и до Комисията по бюджет и финанси, които са ни изпратили този законопроект за становище.
Нашето становище е следното. Във връзка с направеното в законопроекта предложение за изменение на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, което означава промяна на базата, върху която се внасят здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 40, ал. 3, следва да се има предвид, че в т. 12 от основните допускания по средносрочната фискална рамка за периода 2010 – 2013 г., одобрени с решение на Министерския съвет № 705/31.08.2009 г., размерът на осигурителната вноска за здравно осигуряване на лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средното образование, е определен на 4 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Минималният месечен размер на осигурителният доход за самоосигуряващите се лица за 2010 г. е увеличен от 260 на 420 лв., което означава, че средствата, предвидени за трансфер за здравно осигуряване за децата и за останалите категории лица, които се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, са увеличени. Проектобюджетът за 2010 г. е разработен при тези допускания и при спазване на изискването за постигане на балансиран бюджет на консолидирана основа.
Поради гореизложеното на този етап, подчертавам, на този етап не бихме могли да подкрепим предлаганата със законопроекта промяна, тъй като това би означавало промяна на допусканото по средносрочната фискална рамка и поемане на допълнителни финансови ангажименти.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Паракозова.
Давам думата за становище по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Митрева. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, народни представители! Становището на Министерството на труда и социалната политика във връзка с внесения законопроект е следното.
Видно от законопроекта, а и от мотивите към него целта на предлаганото изменение на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване е изравняване на участието на държавата в здравното осигуряване с участието на гражданите. Горната разпоредба на Закона за здравното осигуряване урежда случаите, при които за определен кръг лица здравното осигуряване е за сметка на републиканския бюджет. Осигурителните вноски при тези случаи са в размер, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Предложеният законопроект предвижда размерът на осигурителните вноски да се определя в процент от минималния осигурителен доход, който за следващата година е 420 лв., а не от половината от него. Поради факта, че тези осигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет смятаме, че при обсъждането на законопроекта е необходимо да се отчете изцяло становището на Министерството на финансите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Аз бих искал да заостря вниманието ви на това, че фискалната рамка е за периода 2010 – 2013 г., която е одобрена с решение на 31.08.2009 г. Размерът на осигурителната вноска за здравното осигуряване на лица до 18-годишна възраст, а и след навършване на тази до 26 годишна възраст, ако учат редовно, се определя на 4 на сто от минималния осигурителен доход, като тук искам да кажа, че сега 4 процента от 420 лв. прави 16,80 лв., което е значителен напредък. Само, за да разберат тук присъстващите, ще попитам къде са 4,80 лв., къде са 16,80 лв.
Нарочно акцентирам за всички присъстващи в залата за какво става въпрос – 16,80 лв., което се предвижда в приетата рамка, и 4,80 лв.
Аз бих искал да помоля Министерството на финансите да подготви за следващия път свое решение за това, тъй като тук говорим за периода 2010-2013 г., дали направеното от д-р Шарков предложение би могло да започне да функционира от 2011 г.
Сега ще дам думата на представителите на Министерството на здравеопазването. Заповядайте, д-р Митрев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип внесения законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров. В случай, че предложението на народните представители бъде подкрепено от Комисията по здравеопазване, Министерството на здравеопазването предлага да се посочи съобразно становището на Министерството на финансите, че изменението в чл. 40, ал. 4 от закона влиза в сила от 1 януари 2011 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Митрев.
След като чухме изказванията на вносителя, съответно на министерствата, които са ангажирани със свои решения, откривам дебата за народните представители.
Най-напред думата поиска д-р Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! В крайна сметка, уважаеми колеги, аз бих се съгласил дори с това да запишем 1 януари 2011 г., за да създадем едно чувство на предвидимост, надявам се, и на сигурност относно това, което ще се случва през следващата година в българското здравеопазване. Това, от една страна.
От друга страна, искам да кажа, че в Комисията по здравеопазване не може да се говори по този начин. Няма 4 процента върху минималния осигурителен доход. Категорично е записано на едно-единствено място и това е Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Вноската не може да бъде различна за различни хора. Вноската е 8 процента, а вече в Закона за здравното осигуряване е казано, че тези 8 процента са върху половината от минималния осигурителен доход, което прави 4 процента.
Но нека да се придържаме към текстовете, които са записани в закона.
Пак казвам, а съм съгласен включително и на това, казвам го преди започване на дебата, да се запише, да има предвидимост и поне в тази сфера да знаем, че от 2011 г. държавата ще плаща наравно с всички български граждани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Шарков.
Заповядайте, д-р Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа заместник-министри! Предложението на д-р Шарков е интересно с това, че той е последователен през годините – и когато е в опозиция, и когато поддържа управляващите, за да бъда точен. Тоест, той държи осигурителната вноска за здраве за лицата до 18-годишна възраст и след навършване, ако учат редовно, въобще всички, които са изредени в ал. 3 на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, да бъде върху минималния осигурителен доход.
Само че той миналата година нямаше как да предвиди, че тази година минималният осигурителен доход ще се увеличи. Аз категорично твърдя, че това, което се лансира и се говори от управляващите, че се намалява осигурителната тежест, не е вярно. Не е вярно, защото се повишава минималният осигурителен доход от 260 на 420 лв. Не е вярно, защото се увеличава делът на осигурените лица от 60:40 за работодател-осигурено лице на 50:50. Тоест, с още десет процента се увеличава делът на личната осигурителна вноска за здраве. Ако досега, до 2009 г. тя беше споделена в съотношение 60:40 работодател – осигурено лице, сега, през 2010 г. тя ще бъде 50:50, което означава, че осигурителната тежест за здраве се увеличава.
Оттам нататък чухме в дискусиите, предшестващи тази дискусия, че управляващите имат намерение – справка всички вестници и всички електронни издания, които се занимават с тази тема – да увеличат парите за здраве за ученици, за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средното образование, тоест, че процентът се увеличава от 4 на 6 процента. Това го каза господин председателят, това го каза министърът на финансите, вицепремиерът Симеон Дянков.
Уважаеми колеги, преди малко д-р Шарков ни каза, че единственото място, където е отбелязана вноската за здраве, това е чл. 2, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Там е казано с едно изречение: Здравноосигурителната вноска за 2009 г. е 8 процента. Оттам нататък, понеже д-р Шарков си спомня онази дискусия, в която спорихме дълго време дали да бъде 4 процента, каквото тогава беше предложението на Министерството на здравеопазването, той си спомня дискусията, в която аз предложих здравноосигурителната вноска да бъде една и съща. Тя няма и как да бъде различна, но да играем с базата, тоест, с минималния осигурителен доход. Да решим дали да бъде половината, дали да бъде една четвърт за земеделските производители и тютюнопроизводителите, които упражняват само земеделска дейност.
Аз разбирам притеснението на управляващите, че става дума за финансов ресурс. Уважаеми колеги, д-р Иванов, Вие винаги, както и д-р Шарков сте поддържали мнението, че вноската за децата, за учениците също трябва да бъде 8 процента не върху половината от минималния осигурителен доход, а върху минималния осигурителен доход. Сега развивате друга теза, понеже сте в управлението и казвате, че парите за здравеопазване са много.
За да бъда съвсем коректен, отварям една скоба, и ние твърдяхме същото. И ние казвахме, че парите за здравеопазване са с 200 млн. лв. повече, с 400 млн. повече в сравнение с предидущата година. За съжаление вие няма как да кажете това за 2010 г. – поне от информацията, с която разполагаме, не виждаме такова нещо.
Най-лесно е ние като опозиция да подкрепим предложението на д-р Ваньо Шарков и ще го направим, въпреки че сме убедени, че вие няма да го приемете. Но, когато говорим по всички тези въпроси, трябва да сме наясно, че трябва да бъдем принципни. Ако решим всички тези лица, които са в ал. 3, да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, нека да го направим. Ако имаме други намерения, нека да кажем. Тук се говори за 2011, за 2010 г. Не знам как ще се случат тези неща.
Последното, с което завършвам изказването си, тук я няма д-р Първанова. Тя благодарение на подготовката, която получи в Комисията по здравеопазване, стана евродепутат. Ние в продължение на четири години й обяснявахме, че пенсионерите се осигуряват върху – забележете – чл. 40 за пенсионерите: „4. пенсионерите - размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, вноските са за сметка на републиканския бюджет...” Тоест, пенсионерите се осигуряват не върху половината от пенсията си или минималния осигурителен доход, а върху реалния размер на пенсията.
Така че, колеги, преди да правите изказване, четете. Проблемът винаги е при по-малкото четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Имам една реплика към Вас, д-р Адемов. Вие винаги сте бил изключително прецизен в обработката на текстове. Аз ще си позволя да Ви обърна внимание на становището на Министерството на финансите във връзка с § 27. Там пише следното: „...за промени в чл. 40 – предлагаме в ал. 1, т. „а” думите 50:50 се заменят с 60:40.”
Тази промяна вече е предложена и в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. На този етап не бихме могли да подкрепим и предлаганата промяна в чл. 40. Това, първо.
Второ, по законопроекта, който аз съм внесъл, в § 27, т. 2, ал. 4: думата „половината” се заличава.”
Тоест, разлика между предложението на д-р Шарков и предложението на Лъчезар Иванов няма.
Д-р Адемов, имате право на дуплика. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Д-р Иванов, аз не знам дали не четем различни законопроекти. Ето законопроектът, който Вие сте внесъл. „В § 27 се правят следните изменения и допълнения: 2010 и следващите години - 50:50... По-нататък няма да чета. За какво говорим?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Погледнете т. 2. Явно четем различни неща.
Има думата д-р Желев. Заповядайте, господин Желев.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа – заместник-министри, колеги! Аз ще подкрепя това предложение, не само защото принцип на колегата Шарков и го е предлагал толкова години, а защото и аз съм се опитвал да прокарам едно такова становище в предишна моя функция, но не съм успял. Това е единственият сигурен начин действително да увеличим ресурса за здравеопазването. Друг е въпросът дали държавата има възможност за това или не.
Така че с уговорката това да влезе в сила от 2011 г. като перспектива, като тенденция, мисля, че би било едно добро решение. Поддържам предложението на д-р Шарков.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Желев.
От Националната здравноосигурителна каса искат ли да вземат отношение по законопроекта?
ГЛИНКА КОМИТОВ: Поддържаме това предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по законопроекта?
Заповядайте, д-р Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Аз искам, първо, да благодаря на д-р Шарков, че повдигна отново въпроса за българските деца и за здравното им осигуряване, което трябва да бъде адекватно, както и на Министерството на финансите за приетата наредба за изпълнение на бюджетната рамка през 2010 – 2013 г. Категорично е показало, че мисли за българските деца. Има рязък скок във вноските за здравното осигуряване за деца.
Но когато говорим за проценти, трябва да знаем, че възрастните и децата имат различни разходи. При децата разходите са приблизително 60 процента от разходите за лечение за възрастните пациенти. Затова най-вероятно и законодателят преди години е въвел тази диференциация във вноските. Тази година виждаме, че вече има категорична воля да се увеличи номиналът. Виждам, че всички сме на едно и също мнение и само ГЕРБ засега е представила решение, адекватно на този проблем, който стои от години.
Аз като действащ лекар ще кажа, че от много години Българският лекарски съюз заедно с Националната здравноосигурителна каса се опитвахме да достигнем до споразумение и тази вноска да бъде променена и въпреки това, това не се случи. При предходното правителство знаете, че тя беше определена върху половината от минималния осигурителен доход. Сега отиваме на минималния осигурителен доход, който се качва от 260 лв. на 420 лв. Тези цифри говорят достатъчно, за да можем ние да обсъждаме повече проблема. Смятам, че проблемът вече е решен и няма какво повече да коментираме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Шарков, за реплика. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че ще се възползвам от процедурата на реплика, макар че това, което ще кажа не е точно реплика.
Трябва да се помни какво е било в миналото, за да знаем как да го променяме занапред.
В началото тези вноски се плащаха от родителите и бяха в размер на 0,5 процента. Когато НДСВ беше на власт, взе решение тези вноски да се плащат от държавата и си останаха 0,5 процента. От предишното правителство се взе решение и се отиде към половината от минималния осигурителен доход.
Но не мисля, че това е причината, че децата имали разход за здравеопазване около 60 процента от този за възрастните. Не е в това логиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата д-р Хасан Адемов. Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ако от здравната каса ползваме финансов ресурс за медицински услуги съобразно размера на внесената осигурителна вноска, това означава, че изобщо не разбираме за какво става въпрос. Националната здравноосигурителна каса или изобщо моделът на здравеопазването стъпва върху принципа на солидарността. Не може така. Тогава ще се осигуряваме в доброволни фондове и ще ни обслужват според това, което плащаме или ще подберем застрахователни схеми, няма да изберем солидарния модел на осигуряване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате право на дуплика. Заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Разбира се, че фондът е солидарен и всички ползват този фонд. Но, когато се прави разчетът колко ще струва здравеопазването, това става на базата на потребности. А при децата потребностите са при едни стойности, за възрастните са други стойности. Пак казвам, може би поради тази причина законодателят е предвидил такъв размер на вноската. Иначе много популистки ще бъде, ако кажем: да, нека за децата да е 25 процента. Можем ли да направим това нещо и на базата на какво ще стъпим?
Така че ние виждаме реално желание за промяна в посока увеличаване на финансирането въпреки финансовата криза в България. Въпреки неблагоприятните икономически условия Министерството на финансите прави решителна крачка, още повече, че министър Дянков преди няколко дни заяви на официален форум, че неговата цел през следващите четири години е делът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в България да бъде с един значителен ръст и да догони средните нива на европейското здравеопазване, което е между 7 и 9 процента. Пожелавам му успех и нашите усилия също да се увенчаят с успех.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Караиванова. Имате думата.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители, гости! По принцип Националният осигурителен институт подкрепя направените предложения. Те са в контекста на реформата в здравното осигуряване, която предприе правителството.
Имаме своите бележки по отношение на лицата, които внасят здравна вноска за своя сметка, когато са в неплатен отпуск. Ние сме дали нашите бележки. Аз предполагам, че Комисията по здравеопазване и Правният отдел ще ги вземат предвид.
Искам обаче да обърна внимание върху § 27, т. 2 от законопроекта.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прощавайте, но това е другият законопроект. Него след това ще коментираме.
Има ли други желаещи за изказвания.
Искам да предложа процедура. Тъй като виждам, че вече няма желание за изказване, беше поставен въпросът към Министерството на финансите дали то има възможност да направи за следващото заседание един анализ и да даде отговор дали това предложение може да влезе в действие от 2011 г. Тоест, да се направи един разчет при тези 8 процента, за които говорихме, за да могат народните представители да имат пълна яснота преди законопроектът да се подложи на гласуване.
Обобщавам процедурата: да не гласуваме днес законопроекта преди Министерството на финансите да даде ясно становище на народните представители.
Има ли желаещи за обратната процедура?
Заповядайте, д-р Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Обратната ми процедура е свързана с това, че в моя законопроект никъде не пише дата. Предложението е принципно, а вече за второ четене, ако искаме, ще напишем и 2012 г., както кажат от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Когато в един законопроект не е записана датата, се разбира, че след гласуването и приемането влиза в сила. Така че обратна процедура нямаше.
Моля, гласувайте процедурата, която предложих преди малко.
„За” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 3.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, д-р Шарков, за нова процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, ние отложихме гласуването и по следващия законопроект, защото там го има същият текст.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков, за подсещането. Да, с това гласуване ние всъщност отлагаме гласуването и по следващия законопроект, но това не пречи законопроектът да бъде подложен на дискусия. Затова искам да сме наясно с процедурите и ясни, когато гласуваме.
Благодаря.

Колеги, преминаваме към втория законопроект:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Като вносител ще си позволя да изложа мотивите по законопроекта.
С този законопроект се предвижда да се променят и насочват усилията към по-добро управление на Националната здравноосигурителна каса, постигане на стабилност в отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, засилване на финансовата дисциплина и контрола върху медицинската помощ, повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените лица.

Промени, свързани с органите на управление на Националната здравноосигурителна каса
От приемането на Закона за здравното осигуряване до настоящия момент органи на управление на Националната здравноосигурителна каса са събранието на представителите, управителният съвет, контролният съвет и директора на Националната здравноосигурителна каса. Десетгодишната практика по прилагането на закона показва, че така учредените органи на управление на Националната здравноосигурителна каса са многочислени, не функционират добре и е налице невъзможност да бъдат вземани бързи и оперативни решения в полза на гражданите.
Законопроектът предлага органи на управление на Националната здравноосигурителна каса да бъдат Надзорен съвет и директор при запазване принципа на участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на касата. Само лицата, които заплащат реално здравноосигурителни вноски, а именно държавата, осигурените пациенти и работодателите, ще имат свои представители в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът предвижда директорът на Националната здравноосигурителна каса да се избира от Народното събрание – модел, аналогичен на управлението на Националния осигурителен институт. Въвеждат се и по-високи изисквания за професионален опит към лицата, които заемат длъжностите директор на Националната здравноосигурителна каса и РЗОК.

Промени, свързани с Националния рамков договор и договорите между изпълнителите на медицинска помощ и РЗОК.
Законопроектът по нов начин регламентира отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ. Липсата на сключен Национален рамков договор през последните години и възприетият подход Управителният съвет еднолично да определя значими въпроси, които са предмет на рамково договаряне, водят до редица затруднения в дейностите по задължителното здравно осигуряване.
Правната същност на Националния рамков договор, неговият предмет и обхват, страните и процедурата по сключване пораждат множество съдебни спорове и тълкувания, които изискват съдебни решения. Именно това обосновава предложението за премахване на института на Националния рамков договор и законово регламентиране на нормативния му правен характер, в унисон с установената практика на Върховния административен съд и тълкуванията на действията му.
Законопроектът предвижда Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина да изготвят и приемат национални рамкови условия. По своята същност националните рамкови условия ще бъдат нормативен акт, който има действие на територията на цялата страна и който е задължителен за Националната здравноосигурителна каса, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.
Законопроектът предвижда националните рамкови условия да се приемат отделно за медицинските дейности и отделно за денталните дейности. С цел постигане на стабилност в отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ законопроектът предвижда националните рамкови условия да действат за срок от пет години с възможност за актуализация.
Приетите национални рамкови условия от Националната здравноосигурителна каса и съответната съсловна организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина следва да бъдат приподписани от министъра на здравеопазването. Проектът регламентира процедурата по приподписването на рамковите условия, като се предвижда възможност министърът да откаже тяхното приподписване само в случай на съществено нарушение на обществения интерес или незаконосъобразност.
Множеството спорове по изпълнението на индивидуалните договори между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ и противоречивата съдебна практика налагат необходимостта от промяна на раздел VІІІ на Глава втора от Закона за здравното осигуряване. Предвижда се промяна в използваните термини като думата „договор” се заменя със „споразумение”.
Законопроектът изрично регламентира хипотезите, в които директорът на РЗОК има право да откаже сключване на споразумение с изпълнител на медицинска помощ. Директорът на РЗОК в условията на оперативна самостоятелност ще взема решения за сключване на споразумения с лечебните заведения, които в най-голяма степен осигуряват на гражданите достъпност и качество на медицинската помощ.
С цел гарантиране на бързина и защита на правата и законните интереси на лечебните заведения законопроектът въвежда специални процесуални правила за оспорване отказа на директора на РЗОК да сключи споразумение с изпълнител на медицинска помощ. Срочният характер на националните рамкови условия и на споразуменията между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ обосновават въвеждане на по-кратки срокове за насрочване на съдебните заседания, призоваване на страните, произнасяне по спора и едноинстанционност на оспорването.

Промени, свързани с контрола на санкциите, налагани от изпълнителите на медицинска помощ.
Законопроектът предвижда промени в правната уредба на контрола и санкциите, които се налагат от Националната здравноосигурителна каса на изпълнителите на медицинска помощ. Към настоящия момент контролът и санкциите са предмет на договаряне с Националния рамков договор и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ.
Правният статут, производствата по издаване и оспорване на актовете, с които Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол и санкционира лицата, сключили с нея договор, са дискусионни от подписването на първия Национален рамков договор. Въпросът дали актовете, с които Националната здравноосигурителна каса налага санкции, имат административноправен или гражданскоправен характер поради изключително разнообразната и противоречива съдебна практика. Липсата на законодателна яснота и практическите затруднения при прилагането на НРД налагат промени в законовите разпоредби относно контрола и санкциите, налагани на изпълнителите на медицинската помощ.
Финансовите неустойки, които се налагат по сега действащия Закон за здравното осигуряване, се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс, който не отчита тяхната правна природа. Поради това законопроектът регламентира ясни административно-наказателни състави – детайлно са посочени административните нарушения и наказанията, които се налага при тяхното установяване.
Промяната в правния характер на досега налаганите санкции на изпълнителите на медицинска помощ е съществена – нарушителите ще носят административно-наказателна отговорност за допуснати от тях административни нарушения. Налагането на наказания и съдебните производства по обжалване ще стъпят на утвърдените институти и процедури по Закона за административните нарушения и наказания.
Законопроектът предвижда контролът върху дейността на изпълнителите на медицинската помощ да се възложи като правомощие на държавен орган – Изпълнителна агенция „Медицински одит” към министъра на здравеопазването, която ще поеме и правомощията на създадената със Закона за здравето Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат”. Новата агенция „Медицински одит” ще осъществява цялостен контрол върху дейността на лечебните заведения, включително и контрол по изпълнението на договорите им по задължителното здравно осигуряване. Освен това се премахва сега съществуващият институт на арбитража поради неустановените правомощия на този орган и доказаната му в практиката неефективност.
Законопроектът предвижда запазване възможностите на РЗОК да осъществява предварителен и последващ финансов контрол на отчетената, съответно вече заплатената медицинска помощ. Правомощията на РЗОК са ясно регламентирани, а самите процедури са опростени, което е насочено към по-голяма ефективност и засилване на финансовата дисциплина.

Промени, свързани с повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените лица
Законопроектът прецизира кръга на задължително осигурените лица, за които следва да се подават данни в Националната агенция по приходите, като изрично се включват лицата, които са осигурени за сметка на републиканския бюджет с оглед коректното формиране на здравноосигурителния им статус.
Предвиждат се промени в разпоредбите, които определят редът за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица в съответствие с Кодекса за социално осигуряване.
За лицата, които не са осигурени на друго основание, се въвежда задължение да подават декларация за това. Към момента не е налице друг способ, освен извършването на ревизия, за установяване задълженията им за здравноосигурителни вноски. С подаването на декларации от този кръг задължително здравноосигурените лица се създава възможност за идентифициране на тези лица и установяването и събирането на здравноосигурителните им вноски от Националната агенция за приходите, без извършване на ревизии.
Предвиждат се промени по отношение прекъсването и възстановяването на правата на задължително здравноосигурените лица, които пребивават извън страната повече от 183 дни в рамките на една календарна година, като се увеличават сумите, които лицата следва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права. Увеличава се и броят на вноските, които неосигурените лица, живеещи в страната, трябва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права.
Предвижда се също така и по-голям размер на глобите и имуществените санкции, които се налагат на работодателите и лицата, които не изпълняват задълженията си за заплащане на здравноосигурителните вноски или за предоставяне на информация, необходима за целите на задължителното здравно осигуряване.
Законопроектът предвижда въвеждане на допълнителни ограничения в правата на лицата, които не изпълняват законоустановеното си задължение за внасяне на здравноосигурителните вноски.
Имате думата, уважаеми народни представители, за изказвания, мнения и становища. Ако искате, да започнем с институциите. Виждам, че има подкрепа.
Заповядайте, господин заместник-министър на здравеопазването. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
Законопроектът предвижда комплекс от мерки, насочени към усъвършенстване на съществуващата здравноосигурителна система. Напълно подкрепяме разпоредбите от законопроекта, свързани с повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски и осигуряване на повече приходи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В унисон с установената практика на Върховния административен съд и неговата тълкувателна дейност разпоредбите от законопроекта, свързани с промяна на наименованието на „Националния рамков договор” и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ, с въвеждането на националните рамкови условия, които имат характер и сила на нормативен акт, ще се постигне по-голяма стабилност в отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ.
Подкрепяме предложението за регламентиране със законови разпоредби на контрола и санкциите, които се налагат на изпълнителите на медицинска помощ. Напълно обоснована е и предвидената промяна в правния характер на досега налаганите санкции. Налагането на наказания от страна на Изпълнителна агенция „Медицински одит” на лечебните заведения и съдебните производства по обжалване на наложените наказания следва да се основава на Закона за административните нарушения и наказания.
Министерството на здравеопазването смята, че следва да се прецизират част от предвидените административно-наказателни разпоредби от законопроекта както по отношение на кръга лица, които могат да бъдат санкционирани, така и по отношение на размера и диференцирането по вида на санкциите.
Предвид условията на финансова криза и ограничения публичен ресурс за сектор здравеопазване през следващите години предлагаме да се обсъди възможността за редуциране размерът на предвидените в закона глоби, както и да се премахне възможността за налагане на имуществени санкции на лечебните заведения.
Дисциплиниращият ефект на системата би могъл да се постигне чрез налагане само на индивидуални глоби на длъжностните лица, които са виновни за извършване на нарушенията и които работят в съответното лечебно заведение.
С оглед утвърдената към момента практика предлагаме да бъде въведен диференциран подход при налагането на глоби, като се отчита видът на лечебното заведение, дали осъществява първична, специализирана извънболнична или болнична помощ, както и дали се оказва медицинска или дентална помощ.
Министерството на здравеопазването предлага да се преразгледат и прецизират отделни законови разпоредби относно ценообразуването на медицинската помощ, влизането в сила на националните рамкови условия, сключването на споразумения с изпълнителите на медицинска помощ, както и необходимостта от акредитационна оценка за сключването им, арбитража и санкциите при разглеждане на законопроекта за второ гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря.
Сега давам думата на представителя на Министерството на финансите за становище по законопроекта. Заповядайте, госпожо Паракозова.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз бих искала да попитам, тъй като мисля, че всички сте получили нашето становище, което е доста пространно с единствената цел да подпомогнем експертите и да прецизираме някои постановки в законопроекта, дали е необходимо да го чета цялото?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, не е необходимо да четете цялото становище, а просто акцентирайте на най-важните моменти от него.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Благодаря Ви, д-р Иванов.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето становище се базира на разбирането, че законопроектът се нуждае от някои добавки, за да може действително да бъде по-ефективен и да може да изпълни целта, която си е поставил – наистина да допринесе за една съществена реформа на нормативната уредба на здравното осигуряване.
Това, на което бих искала да обърна вашето внимание, са няколко бележки, които са по отношение на доброволното здравно осигуряване. Смятаме, че тези неща ще бъдат изчистени от работната група, която сега предстои да работи точно по тази тематика, тъй че аз няма да ги чета. Мисля, че тези въпроси ще бъдат изчистени.
Подкрепяме напълно предложенията за промяна в управлението на Националната здравноосигурителна каса, както сме го правили и в предишни законопроекти, като добавяме, че би могла да се ползва донякъде по-добрата постановка в Кодекса за социално осигуряване по отношение на възнаграждения и други, където нещата са по-точни, което само би допринесло за по-добрата уредба на управлението, на функциите на Надзорния съвет, на заплащане на директори и т.н.
Другите въпроси, на които искам да обърна внимание, са по § 21, т. 3. Там намираме, че нещата са съществени, тъй като от този запис, който е в законопроекта, се разбира, че инфлационният индекс, който ще се прилага, ще се отнася само към издръжката на касата. Смятаме, че можем и ние да предложим текст по този въпрос.
Обръщаме внимание по въпрос, който вече възникна. Предвид на изготвения вече законопроект за бюджета на Република България за 2010 г., който предстои вие в най-скоро време да разглеждате, че промените в § 31, който визира промени в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, надали ще бъдат възможни. Позволяваме си да изкажем нашите съображения по този въпрос.
Разширяването обхвата на финансираните от Националната здравноосигурителна каса дейности в рамките на бюджетните средства за 2010 г., разбира се, всичко е въпрос на законодателната ви воля.
По § 27 – това е бележката, за която председателят на комисията вече говори – тъй като проектобюджетът за 2010 г. е направен при допускане за съотношение 60:40, предлагаме и тази промяна. Там, където е записано 2010 г. съотношението на осигурителните вноски от работодател - работник да бъде 50:50, да стане 60:40. Тази промяна вече е предложена в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и ние я предложихме и в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на съществения въпрос за цените, методиките за определяне, обема и остойностяването и заплащането на медицинската помощ по чл. 55, подкрепяме създадените нови членове – чл. 55а, чл. 55б и чл. 55в – с една скоба, че, за да се осъществи всичко това, е необходимо да се предвиди един преходен период за обособяване на тази специализирана административна структура, която самата да бъде специализирана по остойностяване, определяне на обемите на здравните услуги, както и всички други действия, свързани с максимално ефективното изпълнение на тези допълнителни действия.
Тук има текстове по отношение на правомощията на изпълнителния директор, като колегите от НАП са предложили това да бъде записано в Закона за Националната агенция за приходите.
Имаме още няколко предложения, които целят по-добри редакции.
По § 81 бих искала да обърна внимание, тъй като това кореспондира с това, което казах по предходния законопроект. Следва да се има предвид, че законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. вече е изготвен, приет е от Събранието на представителите, внесен в Министерския съвет и вече предстои внасянето му в Народното събрание и обсъждането му. Поради това този параграф - проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса да бъде изготвен в съответствие с § 81 - предлагаме да отпадне, защото на този етап не виждаме такава възможност.
Накрая на нашето становище сме предложили и наши предложения, които вие ще прецените след вашето разглеждане и обсъждане. Ние предлагаме да бъде допълнен сега съществуващият Закон за здравното осигуряване с оглед прецизиране на съществуващи разпоредби по отношение на резерва – това са чл. 25 и чл. 26 от Закона за здравното осигуряване. Смятаме, че нещата така биха били по-ясни и по-категорично изразени.
Има един текст, който предлагаме в Закона за здравното осигуряване, ако този вариант бъде приет, който да прави корелация със сега действащия закон. Става въпрос за връзката на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., а именно намалението на положителното салдо да бъде за сметка на операции в частта за финансирането, включително и чрез изменения на средствата по сметки.
Това е нашето последно предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Сега давам думата на представителите на Националната агенция за приходите. Заповядайте, господин Бойчев. Имате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, народни представители! Националната агенция за приходите представи своето писмено становище по законопроекта, като изрази подкрепа на направените предложения за изменение и допълнение в Закона за здравното осигуряване.
Ние сме направили някои допълнителни бележки, като, ако ми позволите, аз ще се спра на основните акценти и основните моменти в становището на Националната агенция за приходите.
Първо, по отношение подаването на данни в Националната агенция за приходите, което е в чл. 39 от Закона за здравно осигуряване. НАП подкрепя направените предложения за изменение в чл. 39, което е § 26 от проекта на закона, тъй като се прецизира кръгът на лицата, за които се подават данни в НАП за приходите, с оглед на което се формира здравноосигурителния им статус.
Освен това за пръв път в Закона за здравното осигуряване се въвежда задължение да се декларират дължимите здравноосигурителни вноски. Понастоящем това е закрепено и определено с Кодекса за социално осигуряване.
Въпреки това имаме една последна забележка и тя касае § 26, т. 1, а именно новата ал. 1 от чл. 39, в която за лицата, за които не се подават данни в НАП, са включени всички лица по чл. 40, ал. 3, т. 1. Въпреки това данни не се подават само за тези лица по чл. 40, ал.3, т. 1, които са до 18-годишна възраст. Само за тях не се подават данни в Националната агенция за приходите. За останалите лица по чл. 40, ал. 3, т. 1 се подават данни в НАП и не следва да бъдат изключени от кръга на лицата, за които се подават данни. Това са декларациите за заетост.
Следващият момент, на който искам да се спра, е § 93, с който се изменя и допълва чл. 69 от закона. Според сегашната редакция на чл. 69 Националната агенция за приходите представя на Националната здравноосигурителна каса данни за здравноосигурените лица и внесените за тях здравноосигурителни вноски.
Бих желал да напомня, че понастоящем направените предложения за изменение и допълнение предвиждат изпълнителният директор на Националната агенция за приходите да представя ежемесечно доклад до Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, в който доклад да се представя същата информация, която в момента те подават по чл. 69.
Смятаме, че тъй като понастоящем е налице действаща инструкция за обмен на данни между НАП и НЗОК, с която ние, така или иначе, предоставяме тази информация на касата, представянето на този доклад ще дублира информацията, която понастоящем предоставяме на касата.
В тази връзка правим предложение да се разшири инструкцията за взаимодействие между Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса и към нея да се добави Министерството на здравеопазването, на което да предоставяме предвидените в закона данни, но на по-дълъг период. Този период според нас трябва да бъде шест месеца. Мисля, че е удачно да бъде шест месеца.
Не на последно място искам да се спра на предложеното изменение и допълнение в чл. 40, ал. 3 от закона. Както всички знаем, броят на лицата по чл. 40, ал. 1, които дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка, е изключително голям поради невнасяне на тези вноски. Агенцията трудно идентифицира тези лица. Освен това образуването на ревизионно производство за установяване суми в такъв размер не винаги е целесъобразно. Именно поради това подкрепяме направеното предложение, тъй като то ще помогне на НАП по-лесно да идентифицира тези лица, да установява задълженията, без да образува ревизионно производство. Освен това смятаме, че мярката ще има и дисциплиниращ ефект.
По отношение на § 28, с който се изменя чл. 40а от закона. Смятаме, че с този текст понастоящем е въведен един облекчен режим за лицата, които напускат страната за повече от 183 дни през календарната година. Предложените изменения и допълнения обаче предвиждат една изключително утежняваща за лицата финансова процедура за влизането обратно в системата. Ние смятаме, че те просто няма да се възползват от предвидената с чл. 40а процедура и няма да подават заявление за напускане и връщане в страната. По този начин след предложеното изменение и допълнение и влизането му в сила действието на чл. 40а и наличието на такава правна норма просто се обезсмисля.
Ще приключа с § 76, с който се допълва чл. 109 от закона. По принцип НАП съзнава необходимостта от мерки, с които лицата да се поддържат в Централната осигурителна система, тоест, да се позволява колкото се може по-трудно излизане от здравноосигурителната система. Въпреки това смятаме, че периодът на здравна осигуреност, който сега е 15 месеца, ако се промени на 36 месеца, това ще доведе до излизане от здравноосигурителната система на много лица, които понастоящем са с непрекъснат здравноосигурителен статус, а това ще доведе до нежелан социален ефект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Само искам да обърна внимание, че се намираме на първо четене и че такова подробно разглеждане на параграфите по принцип е практика в Народното събрание да се извършва между първо и второ четене. Тоест, аз благодаря за задълбочения анализ, но мисля, че този доклад, който сте изготвили, не е за първо четене.
Благодаря.
Давам думата на представителя на Националната здравноосигурителна каса господин Глинка Комитов. Заповядайте, господин Комитов.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Взимам повод от последните Ви думи, господин председател. Тъй като ние сме изпратили до Вас официално писмено становище, по отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване ,ще се спра само на някои основни моменти от него.
Относно понятията, които се предлага да заменят съществуващите понятия в закона, а именно “осигурителен орган” в § 1, т. 14, трябва да се има предвид, че в Допълнителната разпоредба се съдържа определение на понятието “осигурител”. Понятието “осигурителен орган”, което се въвежда с новата ал. 2, по смисъл съвпада със съществуващото легално понятие за “осигурител”.
На второ място, не приемаме предложението понятието “Националният рамков договор” да се заменя с “Национални рамкови условия”. По своята правна същност националният рамков договор и националните рамкови условия не се различават като вид нормативен акт. Няма спор в теорията и практиката, че националният рамков договор, респективно националните рамкови условия, е нормативен административен акт по смисъла на Административно процесуалния кодекс. Смятаме, че е излишно да се прави тази квалификация в разпоредбите на Закона за здравното осигуряване.
Не приемаме предложението за договорите с изпълнителите на медицинска и дентална помощ да се заменят със “споразумения”. В законопроекта липсват мотиви към това предложение. Ние смятаме, че нито съдебната практика, нито правната доктрина налагат подобна промяна.
По въпроса за националния рамков договор смятаме, че предвид направеното предложение в раздел “Контрол”, където са уредени контролните функции на Националната здравноосигурителна каса, Националният рамков договор следва да съдържа и контрол по изпълнение на договорите. Това се налага от предвидените в законопроекта правомощия на инспекторите на районните здравноосигурителни каси, осъществяващи контрол, и липсващата регламентация относно начина на извършването и последиците от тази дейност.
Националната здравноосигурителна каса като финансова институция трябва да разполага със собствени правомощия, за да контролира изразходването на средствата по бюджета. Този контрол трябва ясно да бъде разграничен от контрола, осъществяван от Изпълнителната агенция “Медицински одит”.
Необходимо е уточняване на текстовете, тъй като не се различава предварителния контрол от последващия такъв, осъществяван непосредствено в лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса.
Накрая следва да се има предвид, че контролът и санкциите не могат да отпаднат от съдържанието на Национален рамков договор 2010 г. преди Изпълнителната агенция “Медицински одит” да започне да осъществява контрол по новия ред.
В този смисъл следва да се редактират текстовете на § 83 и да се съобрази моментът, от който разпоредбите за контрола и санкциите влизат в сила.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Комитов.
Давам думата на заместник-министъра на Министерството на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева. Заповядайте, госпожо Митрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще бъда много кратка.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта особено в частта му за повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски, в частта на по-строги санкции и контрол по отношение на изпълнителите на медицинска помощ, както и създаването на Изпълнителна агенция “Медицински одит”.
Тъй като вече разбрахме, че по отношение на § 27 съотношението 50 : 50 е променено на 60 : 40, нямаме други бележки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Давам думата на подуправителя на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз казах, че по принцип подкрепяме направените предложения. Ние сме дали в становище своите бележки, една част от които са препоръчителни. Предполагам, че експертите в работната група в комисията между първо и второ четене ще ги изчистят.
Аз обаче смятам и искам да обърна вниманието ви върху една бележка за допълнение, която е наложителна. Това е § 27, чрез който се изменя чл. 40. В ал. 1, т. 4 след думите “за пенсионерите” се добавя изразът “получаващи пенсия от държавното обществено осигуряване”, предлагам да се добави “и от професионалните пенсионни фондове” след “…от държавното обществено осигуряване” Защото знаете, че за работещите в първа и втора категория труд чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване дава право на ранно пенсиониране и тези пенсии се получават от професионалните пенсионни фондове до навършване на възрастта за осигурителен стаж и възраст. Ако не ги добавим, тези лица за този период от ранното пенсиониране до навършване на годините за осигурителен стаж и възраст ще излязат от системата и ще трябва за своя сметка да внасят вноски. Аз мисля, че това ще се вземе предвид между първо и второ четене.
Благодаря за вниманието. Това е от нас.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
А сега да дадем думата на представителите на Българския лекарски съюз.
Преди да вземете думата бих искал да се обърна към Вас, да ви честитя избора като председател на Българския лекарски съюз. Бих искал от името на Комисията по здравеопазването да Ви пожелая да работим ползотворно, да имаме едно разбирателство, сътрудничество, което да ражда по-добри закони, които закони да са в служба на обществото и съответно на лекарите.
Имате думата, господин Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодаря на Вас, господин председател и на цялата комисия. Аз се надявам на същото.
Становището на БЛС мисля, че всички народни представители го имат. Затова ще бъда съвсем кратък. Ние подкрепяме промените в чл. 40, касаещи по-добрата събираемост. Нямаме възражения.
Към законопроекта имаме и сериозни възражения, които бяха обсъдени на проведения преди няколко дни 47-ми събор на БЛС, на който присъства и финансовият министър, както и министърът на здравеопазването.
В целия законопроект думите “национален рамков договор” се заменят с “национални рамкови условия”, а “договорите” – със “споразумения”. Това според нас е неоправдано, ненужно и дори донякъде конфронтационно, още повече, че лечебните заведения са регистрирани като търговски дружества и като такива би трябвало да работят по договори.
Промяната в структурата на Националната здравноосигурителна каса е приемлива. Нямаме възражения там. Но би трябвало да се помисли доколко все пак изпълнителната власт пряко трябва да влияе върху сключването на националния рамков договор. Имам предвид правото на министъра да подписва или не НРД и да го обнародва, защото е възможно да се протака подписването и обнародването, докато се хареса на министъра.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Харесва или не харесва, три години нямаше договор. Така че тук всички присъстващи разбират за какво става въпрос.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Текстовете за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не гарантират, че всички средства от приходната част ще се използват и в разходната. Тоест, че ще спре трупането на никъде нерегламентирания така наречен “голям резерв” или “преходен остатък”.
Не се променя съществено и начинът за определяне на основния пакет. Предвидено е основният пакет не да се съгласува с Националната здравноосигурителна каса от министъра на здравеопазването, а последният да го предлага и да се приема от Министерския съвет, нещо, което едва ли е работа на Министерския съвет да се занимава с основния пакет здравеопазване.
Не е предвиден механизъм за покриване на дефицита в стойността на основния пакет, съответно цените на отделните дейности. Мисля, че това беше и основна тема в изказванията на министър Дянков, че проблемът с нереалните цени ще се задълбочи особено с приготвения и вече гласуван рестриктивен бюджет за 2010 г.
Предложените текстове за договаряне като елементи на НРД, сроковете, преговарящите, решенията за одобряване, подписващи, процедури за обнародване и подписване, процедури при неподписване вместо да изменят и подобряват сегашните текстове ги усложняват и объркват.
Лекарствата се връщат в Националната здравноосигурителна каса, което е добре, но процедурите и позитивният списък се диктуват от Министерството на здравеопазването, което заплашва да повтори сегашния проблем – един прави реинбурсния списък с всички атрибути, друг – бюджета, а Националната здравноосигурителна каса няма лостове да вмести едното в другото.
Премахва се свободният избор от пациента на лечебно заведение на територията на цялата страна, работещ от началото на 2004 г., което е едно от постиженията на реформата и не е създавало съществени проблеми досега.
Новите членове, предвиждащи шефовете на Районните здравноосигурителни каси да преценяват с кого всички отговарящи на изискванията лечебни заведения да сключват договори, са силно прокорупционни.
Прехвърлянето на методиката, цените и обемите от договаряне с НРД към Агенцията за икономически анализи и прогнози и приемането им с постановление на Министерския съвет практически премахва най-важната част от договорното начало и връща административното ценообразуване.
Текстовете не изясняват и за какви цени става въпрос – минимални, крайни или цени, по които касата плаща и дали разликата се доплаща. Няма ясна представа и по какъв начин ще се определят тези цени, още повече, че паралелно се говори за ДСГ, постоянно се твърди, че няма остойностяване, а такова е правено от Националната здравноосигурителна каса и лесно може да бъде актуализирано.
Остава определено съмнението, че отново цените ще се нагаждат към проектобюджета, още повече че същият за 2010 г. е намален.
Променен е изцяло и контролът. И, ако за медицинския контрол за качество е логично да бъде изведен, то оставането на останалия контрол по договорите, извън преки правомощия от Националната здравноосигурителна каса и прехвърлянето на налагането на санкции на Изпълнителна агенция „Медицински одит” е нелогично и по наше мнение ще съсипе системата. Освен това се премахва арбитражът, който в другите сфери става все по-широко използвана предсъдебна институция за спорове по договорите. Това ще залее системата със съдебни дела.
Същевременно Националната здравноосигурителна каса е лишена от последващ контрол и практически не може да си върши нормално дейността.
Санкциите по НРД са прехвърлени в закона и ще се налагат от Изпълнителната агенция „Медицински одит” и са неимоверно завишени спрямо тежестта на нарушенията, вредите и доходите на изпълнителите на медицинска помощ, както и са спорно и неясно описани.
Въпреки определени позитивни елементи в законопроекта, в него се съдържат много неприемливи и недостатъчно обмислени предложения. Цялостната промяна в Закона за здравното осигуряване предполага и промяна в други членове на закона предвид натрупани наболели проблеми и неясноти по прилагането му.
Всичко това по наше мнение не е възможно да се разреши на второ четене, включително и поради процедурни пречки. Наясно сме, че предлагането му в този вид не е проблем на конкретния вносител, а на късите срокове, недобро съгласуване и противоречията между отговорните и заинтересованите институции.
Поради това нашето становище е, че в този вид законопроектът е по-добре да бъде изтеглен, преработен и внесен отново.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Райчинов.
Давам думата на представителите на Съюза на стоматолозите в България. Заповядайте, д-р Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз съм от Българския зъболекарски съюз, така се наричаме от 1905 г., през 2007 г. върнахме нашето родоначално име.
Господин председател на Комисията по здравеопазване, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Становището на Българския зъболекарски съюз навреме е подадено в 41 – то Народно събрание, в Комисията по здравеопазване, размножено е за всеки от вас и съдържа 28 страници, защото освен по принцип за първо четене, то е готово по същество и за второто четене.
Това, което подкрепяме, първо, е разделянето на Националния рамков договор на две за всяка една от съсловните организации - на лекарите и на лекарите по дентална медицина - да договарят свой национален рамков договор поотделно.
Приветстваме и одобряваме запазването на текстовата част за по-дълъг период от време – във Вашия законопроект е пет години. Този срок може да се дискутира, защото Българският зъболекарски съюз го прави това от 2005 г. – справка в сайта на Националната здравноосигурителна каса. От 2005 г. текстът за дентална помощ е непроменен.
Оттам нататък искам да кажа, че това е една нова философия или по-скоро философията е доста по-висша категория – един нов подход, една нова концепция за решаване на проблемите в задължителното здравно осигуряване засега, защото здравното осигуряване не е само задължително.
Този нов подход изцяло променя досега съществуващия начин за нашето здравеопазване и за решаване на проблемите му. И тук в случая се получава на практика – извинявайте за този увод – да решим проблемите на болната страна, но в болната страна попада и здравата страна, доколкото мога да кажа, че денталната помощ в задължителното здравно осигуряване е един от елементите, който не внасяше шум и смут в системата, а работеше спокойно до този момент.
Относно предлаганите проблеми, свързани с органите за управление на Националната здравноосигурителна каса.
Да, сигурно Националната здравноосигурителна каса се нуждае от един по-конструктивен подход, с по-малко бюрокрация, отколкото е била до момента. Цитирам, д-р Иванов, това, което казахте във Вашите мотиви – модел, аналогичен на управлението на НОИ. Щом този модел е аналогичен на управлението на НОИ, аз питам защо в този Надзорен съвет от осем човека се добави и гласът на избрания директор на Националната здравноосигурителна каса и гласовете на държавата стават пет срещу четири гласа автоматично на неправителствените организации? Тогава винаги държавата държи мнозинството. Моделът на НОИ за Надзорния съвет има представители на четири неправителствени организации, четири представители на държавата и директорът на НОИ е единствено и само със съвещателен глас – справка Закона за Националния осигурителен институт.
Следващото, което искам да кажа, че директорът единствено и само трябва да има съвещателен глас.
Относно предложенията, свързани с националния рамков договор, който се заменя с национални рамкови условия. Тук се присъединявам към становището на Българския лекарски съюз. Не мога да не се присъединя и към становището на Националната здравноосигурителна каса, че от юридическа гледна точка все още ние изясняваме и не можем да открием разликите. Обикновено разликите между условия и договор са доста по-различни. Не искам да навлизам в дълбочината на тази материя. Тя е спорна. Може би между първо и второ четене ще се изясни.
Относно повишаване ролята на директора на Националната здравноосигурителна каса бе казано, че се създават условия за корупционни практики, защото изключително неясно е формулирано как той по свое усмотрение ще сключва договорите. На подобни дерибеи сме били свидетели през последните десет години. Доста от тях напуснаха местата си поради корупцията и поради това, че даваха превес при сключване на договори на едни изпълнители спрямо други и т.н.
Не е ясен и терминът „достатъчен брой лечебни заведения”, защото този термин е много обтекаем. Той е свързан с други законодателни промени, с други неща, които в случая, ако се направи този закон и влезе в сила, ще създаде доста пречки и проблеми.
Относно контрола и санкциите. Контролът и санкциите на първо място зависи от арбитражните комисии. Не за първи път и вие сте свидетел, но при нас специално в денталната медицина ефективността на арбитражните комисии стига до 80 процента. И поради факта, че достига до 80 процента и поради факта, че не трябва да се „троши” народна пара, като се задръстват административните съдилища със санкции, наложени от Изпълнителната агенция „Медицински одит”, която харчи народна пара, пари на изпълнителите на медицинска и дентална медицинска помощ. Ние предлагаме арбитражът поне в частта доболнична помощ да се запази, като предлагаме и оптимизирането му с добавка на още един член към арбитражните комисии и този член, колкото и странно да звучи на всички, да бъде Министерството на здравеопазването. Това го предлага съсловна организация.
Оттам нататък по въпроса за новите санкции. Новите санкции, образно казано, бялата престилка досега беше нестинар, само че го гореше много, като тичаше по въглените, а сега с новите санкции той е разпънат на кръст, а пък и някой му връзка една добре сапунисана примка на врата. Тези санкции по принцип, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги-лекари и лекари по дентална медицина, превишават десетократно размера на средствата за денталната помощ и най-вече специфичния, различен от медицината резултативен начин на тяхното формиране. Ние не сме на принципа такса за услуга.
Относно предложенията, свързани с повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените лица. Имате категоричната подкрепа на Вашия законопроект! Категорична подкрепа! Това е един от проблемите, с които ежедневно се сблъскват нашите колеги и лекари по дентална медицина. Имаше договор с Националната здравноосигурителна каса.
Всички тези мнения, които изразих в момента, са приети с решение на Управителния съвет, който е най-големият Управителен съвет в света. Състои се от 37 човека. Този Управителен съвет се проведе на 09.10.2009 г.
Накрая искам да завърша, че тази нова концепция, този нов подход към решаване на проблемите на практика не ни оставя нищо за договаряне в съсловието. Защото, от една страна, се премахват цени, обеми, методика и отиват в Министерството на финансите, изваждат се от Националния рамков договор, от друга страна, контролът и санкциите се изваждат и отиват в Министерството на здравеопазването. Тогава за какво да договаряме, защото ви казах, че текстовете за денталната медицина и сега работят и не са променяни от 2005 г. Какво ще правим ние на масата на преговорите?
Това означава на практика одържавяване. Изцяло държавен контрол на обществената банка – Националната здравноосигурителна каса. Като гледам, нейната функция е сведена до банкомат, от който всеки изпълнител ще се отчита всеки месец и ще си тегли парите. С този законопроект няма нужда и от физическо присъствие на 2 000 служители в Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, д-р Шарков.
Давам думата на представителите на Фармацевтичния съюз. Заповядайте, господин Ненчев. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, заместник-министри! В становището, което изпратихме до председателя на Комисията по здравеопазване и до народните представители, ние не цитираме това, което казаха колегите преди малко. Ние изцяло го подкрепяме. Ние бяхме сигурни, че те ще го кажат и затова не го засегнахме.
Нас основно ни притеснява това, че никъде в законопроекта не прочетохме, че отпускането на лекарствени продукти, които частично или напълно се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или дотирано от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, това съвсем до скоро беше така, както знаете.
Другото, което според нас изобщо не е маловажно, е, че никъде в законопроекта не присъстват магистър-фармацевтите и фармацевтичната дейност. По този повод ние сме дали около пет страници предложения за промяна в закона, както и пет страници мотиви към тези предложения. Смятаме, че, ако се съобразите до голяма степен с така направените предложения, законът би станал доста по-смислен и ние ще го подкрепим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря.
Давам думата на проф. Станка Маркова. Заповядайте, проф. Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа, народни представители, уважаеми заместник-министри! Ние в събота ще имаме Национален съвет и за второ четене ще представим съвсем конкретно предложенията ни. Сега мога да кажа, че подкрепям това, което изтъкнаха преди мен съсловните организации на лекарите и на стоматолозите и фармацевтите.
На този етап ще кажа само, че към чл. 36 и чл. 53 ние смятаме и подкрепяме онова, което и Българският фармацевтичен съюз изтъкна, че трябва за осъществяване на дейностите, предвидени в този законопроект, Българският лекарски съюз да приема и подписва Национални рамкови условия за медицинските дейности, Българският зъболекарски съюз да подписва Национални рамкови условия за стоматологичните дейности, Българският фармацевтичен съюз да приема чрез подписване Национални рамкови условия за фармацевтичните дейности и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи да подписва рамкови условия за здравни грижи.
Казвам още две изречения. Тъй като в реформата ще има заведения, тип хосписи, които ще оказват предимно здравни грижи, това е едно. Значи ще има такава дейност. Второ, нашето съсловие има всички образователни степени – бакалаври, магистри, доктори и хабилитирани лица и – забележете –по управление на здравните грижи и по здравен мениджмънт. Така че то ще ръководи такива заведения и естествено е редно да подписва условията, по които ще работи и по които ще се грижи за пациентите.
Знаете, че реформата предвижда голяма част от помощните заведения да се реформират в заведения, предимно за грижи, за болни, за които диагнозата е ясна, лечението е ясно и са необходими грижи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря.
Давам думата на представителя на омбудсмана на България госпожа Росица Тоткова – заместник омбудсман на България.
РОСИЦА ТОТКОВА: Много благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато става дума за омбудсмана, мисля, че всички разбираме гражданите. И това, което ще предложим на уважаемата комисия и на всички присъстващи тук, е позиции, въпроси и мнения, които са изразени на дискусия, проведена по инициатива на омбудсмана, с посредничеството на омбудсмана, в която участваха много неправителствени пациентски организации, голяма част от която виждаме и тук и които са чести посетители на нашата институция, както и всички представители на съсловните организации, които също изразиха такива становища.
Бих искала съвсем накратко, защото няма нужда да се повтарят казани неща, а и всички ще получите становището ни.
Искам да кажа и да започна с това, че в дискусията прозвучаха думи на удовлетворение от редица положения, които се съдържат в предложения законопроект. Защото е много важно да се кажат положителните неща, за да могат да се подкрепят и то именно като звучене на представителите на неправителствения сектор като например заявеното намерение за намаляване на размера и промяна на механизма на санкциите, заявеното намерение за запазване на арбитражните функции, които бяха поставени като важен въпрос, изразената готовност за подобряване на договорния процес, предвидените мерки за повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски и специално трябва да подчертая създадената възможност за пръв път един представител на пациентските организации да участва във вземането на решения в управлението на Националната здравноосигурителна каса, нещо, което дълго време беше поставяно като въпрос. Но сега се намери волята това да се реализира.
Разбира се, както се казва, апетитът идва с яденето и някои от пациентските организации заявиха претенциите си, че това не е достатъчно. Но смятам, че трябва да се поздрави вносителят и волята, която той изразява именно за това, което е направено сега.
Освен това обаче бяха обсъдени проблеми, някои от които ще спомена. До този момент не са изразени по достатъчно ясен начин общото виждане и посоката на готвените промени изобщо в здравния сектор, защото Законът за здравното осигуряване е само един от многото закони, които уреждат тази материя, което според организациите, участвали в това обсъждане, поражда естествена реакция на съпротива у гражданите. А трябва да се търси спечелване на тяхното доверие.
Остава неясна и неизказана, в това число и каква е крайната цел на предлаганите конкретни промени в Закона за здравното осигуряване. Тук това е може би резултат – поне така се отчита и съм сигурна, че това е така, че липсваше достатъчно време за провеждане на едно наистина широко обществено обсъждане, за което омбудсманът винаги е пледирал много широко и което е много съществен елемент от принципите на добро управление.
Хипотезата, че ще се приемат предложение между първо и второ четене на законопроекта, не срещна одобрението на неправителствените организации, защото всички те, а и всички ние си даваме сметка, че промените между първо и второ четене могат да бъдат само в обхвата на внесения законопроект на първо четене.
Ще повторя още веднъж, че представителите на организациите на пациентите отчитат наистина като положително даденото им право, защото те много настояваха това да бъде изрично записано в това становище, което ви изпратихме.
Всички участници в дискусията обаче изразиха остро възражение срещу предлаганите в законопроекта санкции за лекарите и лечебните заведения не само относно техния размер. Изцяло неприемлива е въведената презумпция за виновност, според която санкционираният трябва след това да доказва по съдебен ред своята невинност, което всъщност е подход, който се ползва в някои държави, но специално в случая у нас той е в нарушение на основополагащи правни принципи.
Изразиха убеждение още, че въпреки, че размерът на санкциите се очаква да бъде намален, няма да се постигне търсеният ефект. Ще трябва да се търсят освен санкции, за които тук много често се чу, че имат дисциплиниращ и друг ефект, но трябва да се търсят и мотивиращи мерки, за да може да се подобри работата на тази система, към която ние всички имаме пряко отношение.
Ще се спра и на последното – няма да ви отегчавам – мисля, че ще направя грешка, но въпреки всичко ще поема този риск. Отново на тази среща се постави въпросът за изпълнение на препоръките на омбудсмана, изразени в неговото становище по отношение на акредитацията и на лимитите. Чухме от Министерството на здравеопазването, че има известен напредък в тази посока. Поставям този въпрос, защото се отчита, че всички тези въпроси са пряко свързани с качеството и достъпа до медицинската помощ.
Това, с което искам да завърша, е, че на тази дискусия, която също беше доста разгорещена, дори на места и по-ярка, се постигна единство, което е изключително важно и което може да бъде само полезно за това вие, които носите отговорността за управлението на държавата, да получите доверието и на тези участници в дискусията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря на всички, които взеха участие в дискусията.
Позволете от мое име и от името на Комисията по здравеопазване да Ви честитя рождения ден. Госпожо Тоткова, Вие днес имате рожден ден. Искам да ви пожелая много здраве, успехи, лично щастие. Благодаря Ви, че избрахте днес да бъдете тук, сред нас на рождения си ден. Благодаря Ви.
Сега бих искал да благодаря на всички, които изказаха становища и мнения. Бих искал да заостря вниманието ви по следната тема.
На 6.10.2009 г. Министерството на здравеопазването организира кръгла маса за обсъждане на законопроекта, който в момента ние гледахме. Искам всички представители тук на различните организации и на медиите да чуят следното.
На 6 октомври ние се обърнахме с министър д-р Нанев към всички онези, които имат желание да депозират своите предложения за промени в Закона за здравното осигуряване. Искам тук добре да прочета и добре да ме чуете. Това беше на 06.10.2009 г.
Всички вие, които изразихте вашите становища, ще кажа, че апропо, Българската асоциация за професионални и здравни грижи, представена от д-р Маркова, не си направи усилието да даде каквото и да е писмено становище, а тук в момента импровизираха. Благодаря.
Продължавам по-нататък. Българският фармацевтичен съюз си е дал предложенията на 21 октомври, Българският зъболекарски съюз – на 21-ви, Българският лекарски съюз – на 22 октомври, Националната здравноосигурителна каса – на 22, Министерството на финансите – на 22 октомври.
Съответно искам да кажа следното. Всички са изключително загрижени за този законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване. Но, когато трябва да се направят конкретни предложения по законопроекта, обикновено се чака последната минута.
Аз искам да се обърна към вас, към всички онези, които сте загрижени. Нека, когато сме загрижени, да бъдем честни и откровени към пациентите и да изказваме своята загриженост, да я показваме на дело с нужните предложения в срок. Защото много е лесно в последния момент да бъдат дадени. Мога да кажа, че някои от предложенията, които прочетох, не са и копирани в официален документ и затова голяма част от народните представители тук не разполагат с тях. Абсолютно основателна беше забележката на д-р Адемов, че не са раздадени на народните представители становищата на различните съсловни организации.
Когато бъдем критични и самокритични, мисля, че рамката и мерилото трябва да бъдат еднакви.
Тъй като времето на заседанието ни изтича, мисля, че истинският дебат по законопроекта тепърва предстои.
Преди да закрия заседанието бих искал да отправя към вас благодарност за това, което аз чух, за забележките, които бяха направени. Аз поемам ангажимента всички онези, които действително са в полза на пациентите и гражданите и в полза на по-доброто здравеопазване, а не за дадена съсловна организация, съм готов, открит за диалог и винаги ще ги приемам.
Затова ви благодаря.
Давам думата на д-р Ваньо Шарков за процедура. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, преди да закрием заседанието имам следното предложение. Тъй като Министерството на финансите – радвам се, че тук има представител на това министерство – каза, че може да ни даде списък на работодателите-най-големи длъжници, затова ви предлагам, тъй като министърът на финансите каза, че подобно искане за предоставяне на такъв списък може да бъде направено единствено от Комисията по здравеопазване или от председателя на Народното събрание, по-лесно е да го вземем като решение, защото аз мисля, че българските граждани трябва да знаят кои са онези, които са най-големите длъжници и от колко време са такива длъжници като работодатели, въпреки че това, че те не са изрядни, не прекратява здравноосигурителните права на гражданите.
Затова ви моля да вземем това решение.
Господин председател, моля Ви да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, длъжен съм да подложа на гласуване процедурата на д-р Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте предложението на д-р Ваньо Шарков.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение на д-р Ваньо Шарков се приема.
За следваща процедура давам думата на д-р Хасан Адемов. Заповядайте д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Само бих искал да попитам какво става със законопроекта по-нататък. Ние гласувахме да работим до 17,00 ч., но изобщо не е ясно какво ще стане по-нататък, защото има една процедура, по която Вие можете да си оттеглите законопроекта – чл. 73.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за направената процедура, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Второ, Вие преди малко казахте, че на 06.10.2009 г. е имало публична дискусия, на която Министерството на здравеопазването са поканили всички. Това не е вярно. Бяха поканени само управляващите. Моля да уточните това, защото опозицията представлява 1 600 000 български граждани. Вие не поканихте опозицията. Така че сега нямате основание да твърдите тук, че нямаме предложения.
Второ, по Закона за нормативните актове срокът за внасяне на такъв тип предложения е 14 дни и той е изтекъл преди два дни, тоест, Вие трябваше да ни представите предложенията, които са внесени в комисията в определения срок. Той е 24 часа преди началото на заседанието. Ние получихме седем становища в 15,00 ч.
Тоест, моето предложение е поне становищата, предложенията на отделните институции да ни ги предоставите преди началото на следващото заседание.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Аз искам да се обърна към Вас. Мисля, че днес явно всички сме доста изморени. Вие много добре познавате закона. Още не сме минали първото гласуване, за да има срок между първо и второ гласуване. Това, първо.
Второ, ще Ви отговоря, че Вие не можете да говорите и да политизирате на финала на заседанието на нашата комисия това, че Вие не сте бил поканен и че 1 600 000 хиляди не са били поканени.
Аз искам да кажа, че на тази кръгла маса, която беше организирана от Министерството на здравеопазването, бяха поканени абсолютно всички съсловни организации, които представляват не себе си, а представляват гражданите на България и всички пациентски организации, които представляват гражданите на България. А може би, защото Вие персонално не сте разбрал и не сте получил покана, не означава, че опозицията не е присъствала. Мисля, че това е некоректно в края на нашето заседание да правите такива реплики за събития, които са минали още на 6 октомври, както преди малко споменах.
С това закривам днешното заседание. Дебатът по законопроекта ще бъде на следващото заседание на комисията.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)