ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


П Р О Т О К О Л
№ 8


На 05.11.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 07 октомври 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 05 ноември 2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО



П Р О Т О К О Л
№ 8


На 05.11.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 07 октомври 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 05 ноември 2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Днес ни очаква много сериозна работа.
За днес предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 07 октомври 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Уважаеми народни представители, има ли предложения за изменение и допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
В такъв случай аз правя процедурно предложение към така предложения дневен ред да бъде включена като нова точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 05.11.2009 г. за първо гласуване.
Бързам да поясня, че този законопроект днес беше представен на народното представителство в пленарна зала и, също бързам да поясня, че срокът от 24 часа няма да може да бъде спазен, но предвид важността на темата за грип Н1N1, която занимава цялата общественост, мисля, че с едно известно снизхождение се обръщам с една огромна молба към народните представители да разберем нуждата от това, че този законопроект трябва бързо да мине на първо и второ четене. Затова ви моля да включим тази точка в дневния ред.
Моля, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за дневен ред заедно с предложената от мен нова точка.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” – няма, „въздържали се” – 3
Дневният ред се приема:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 07 октомври 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 05 ноември 2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 07 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Давам думата на вносителя да представи законопроекта и мотивите към него.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще бъда много кратък, тъй като оставащите точки от дневния ред също са изключително сериозни.
Законопроектът, който ние заедно с моите колеги сме внесли, на практика създава норми, с които се осигурява трудово-правна защита за жените, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро, тъй като на кръгла маса на фонда “Ин витро” беше изказано становище, че съществуват доста случаи в страната, при които работнички и служителки, които са в напреднала процедура на лечение ин витро, са били притеснявани с това, че могат да бъдат уволнени и т.н. Затова те потърсиха своята правна защита.
Направихме проучване, което показа, че няма специална директива на Европейски съюз, но пък от друга страна, има съдебна практика на Съда на европейските общности в Люксембург в тази област, която е по заведено дело от госпожа Сабине Майер срещу нейния работодател и което е решено в полза на госпожа Майер, което означава, че решението на Европейския съд е решение по дела от подобен род за всяко едно дело, което може да бъде заведено в България.
Препоръката на нашите консултанти от Правния отдел, от Дирекция “Европейско право” беше да бъде променено българското законодателство. Ние сме последната комисия, която разглежда законопроекта. Той вече беше приет от Комисията по правни въпроси, от Комисията по труда и социалната политика, която е водеща, и от Комисията по европейски въпроси.
Затова няма да се впускам в повече подробности. Законопроектът беше подложен на обсъждане и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което също получи одобрение и няма нито едно отрицателно становище по законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря на д-р Шарков.
Ще се стремим към максимална оперативност.
Затова давам думата на представителя на Министерството на труда и социалната политика за кратко заключение по законопроекта, тъй като според мен законопроектът е безапелационен.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика е изразило и писмено своето становище. Ние подкрепяме законопроекта и смятаме, че обществено необходим и осигурява необходимата закрила на тези работнички и служителки.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря.
Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването. Заповядайте, госпожо Андреева.
ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип законопроекта, като има една редакционна, уточняваща бележка. Тя се касае до терминологичното съответствие на текстовете на Кодекса на труда с останалите нормативни актове, регламентиращи асистираната репродукция.
Бележката е навсякъде в текста думите “работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин витро” да се заменят с “работнички и служителки в напреднал етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз. Това съображение ще бъде взето предвид.
От народните представители има ли някой, който би искал да вземе отношение по така предложения законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 7.10.2009 г.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 7.10.2009 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2009 г.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Адемов, имате думата за процедура.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми г-н министър, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим гледането на този законопроект с един мотив.
Може би ви направи впечатление, че се въздържах при гласуването. Причината за това въздържание е следната. Чл. 29, ал.2 от Закона за здравното осигуряване казва, че приемането на Закон за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса се разглежда в Народното събрание едновременно с проекти на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прощавайте, господин Адемов, ще си позволя да Ви прекъсна, тъй като точка втора от дневния ред е за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това, за което Вие говорите, е точка трета от дневния ред.
ХАСАН АДЕМОВ: Извинявам се.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз обясних и тъй като има някаква последователност на проектите, затова променихме реда на точките. Ще Ви дам думата, когато дойдем до т. трета от дневния ред.
Давам думата на министъра на здравеопазването да представи законопроекта. Заповядайте, министър Нанев.
БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Предложеният проект за закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина има за цел да облекчи режима за закупуване на лекарствени продукти със средства от републиканския бюджет извън задължителното здравно осигуряване, когато в страната има епидемични взривове, епидемии, пандемии или при наличието на предполагаемо или потвърдено разпространение на химически или биологични агенти или ядрена радиация. Въвежда се изключение за лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, необходими за профилактика или лечение при епидемични взривове, епидемии, пандемии или при наличието на предполагаемо или потвърдено разпространение на химически или биологични агенти или ядрена радиация, да не са включени в Позитивния лекарствен списък.
В чл. 262 предлагаме създаване на нова ал. 8:
“(8) Със средства от републиканския бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, могат да се заплащат лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, които не са включени в списъка по ал. 1, необходими за профилактика или лечение при епидемични взривове, епидемии, пандемии, както и при наличието на предполагаемо или потвърдено разпространение на химически или биологични агенти или ядрена радиация.”
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по тази изключително важна тема. Има ли желаещи народни представител да се изкажат?
Тъй като не виждам, аз ще взема отношение по темата.
Мисля, че нашето общество изключително много се вълнува от мерките, които са необходими да бъдат взети и се взимат предвид ситуацията от грипа в страната. Затова се наложи толкова спешно и експедитивно да отговорим на нуждите и интереса на населението от заплахата от грип.
Предвид тази – бих казал – екстремална ситуация днес нашата комисия трябва да покаже именно своята воля да допринесе, за да може по най-бързия начин да бъде променен законът и да бъдат закупени ваксини за грип H1N1.
Така че, уважаеми народни представители, аз апелирам към вас, към вашата отговорност, за да можем днес да вземем това решение и още утре в пленарна зала да можем да гласуваме това решение и още в понеделник, както се казва, допълнителното количество ваксини да бъдат в нашата страна.
Желание за изказване заяви д-р Адемов. Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, колеги! Очевидно е, че не сме подготвени да дискутираме този казус, защото трябва да се запознаем със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Но след като обстоятелствата налагат този законопроект да бъде разгледан бързо, аз искам да се спра на няколко момента. Очевидно е, че никой не може да има нещо против да се реши този въпрос. Но аз мисля, поне от предишния преглед на закона, понеже сега го разглеждам пред мен, аз мисля, че има законово основание министърът на здравеопазването по мотивирано предложение на главния държавен здравен инспектор, съгласувано с директора на ИАЛ, със заповед да разреши лечението за определен срок с лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба по Глава трета, когато в страната има обявена епидемия, причинена от патогенни микроорганизми или субсидии или има предполагаемо или потвърдено разпространение на химични агенти и т.н.
Има едни друг член – чл. 12, който дава възможност на министъра на здравеопазването по причини, свързани със защита здравето на населението със заповед да разпореди на изпълнителния директор на ИАЛ да разреши за употреба лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба, какъвто е сегашният случай, на територията на Република България, и за който няма подадено заявление за издаване на разрешение, но е разрешен в друга държава-членка на Европейски съюз.
Според мен това са членовете от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които дават възможност на министъра по реда, по който бяха прочетени членовете – 9, 10 11 – да се разпореди и да се внесе този лекарствен продукт.
Аз не смятам, че този лекарствен продукт трябва да мине по сложната процедура на ценообразуване, позитивния списък и т.н. Трябва да мине извън този ред, защото, ако се тръгне по тази процедура, трябва да минат пет или шест месеца, както за другите лекарствени продукти.
Затова аз смятам, че тези членове – 9, 10 и 11 – дават възможност на министъра на здравеопазването моментално да се разпореди и да се внесат тези лекарствени продукти. Друг е въпросът дали Министерството на здравеопазването трябва да внася лекарството. Това е друга тема. Но при положение, че има епидемия, може и Министерството на здравеопазването може да се занимава с обичайната си дейност на търговско дружество и да се занимава с тръжни процедури за лекарствени продукти.
Моето мнение, че действащите членове на закона позволяват на министъра на здравеопазването да разпореди внасянето на този лекарствен продукт.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Заповядайте, д-р Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Аз ще се съглася с това законово положение, което казва д-р Адемов. Но то касае само едната част – разрешаването на ползването. А тук колегите имат предвид цялата сложна процедура, а не толкова Позитивния списък. Оттук нататък, ако трябва да действаме по Закона за обществените поръчки, ще минат минимум два месеца. Трябва да се подават заявки, едни ще обжалват и т.н. и ето, минала половин години.
Да, можем да се позовем на тези членове, за които спомена колегата Адемов, но целта на законопроекта е скъсяване на цялата тази процедура и бюрокрация. Процедурата за обществените поръчки аз така я разбирам.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Желев.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Тук изобщо не става въпрос за облекчаване на процедурата по обществените поръчки. Аз затова казвам, че не сме подготвени. Ако погледнем Закона за обществените поръчки, в условия на епидемии, в условия на чрезвичайни и спешни ситуации има възможност за заобикаляне на тази процедура.
Колеги, нека да наречем нещата с истинските им имена. Министърът на здравеопазването дава възможност да се внасят тези лекарствени продукти, а не е задължително Министерството на здравеопазването да ги внесе. Има търговци на едро, които могат да се справят с този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Думата поиска министърът на здравеопазването. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да уточня, че става въпрос, както казахме, д-р Адемов, за лекарствени продукти. Но ваксините не спадат към лекарствените продукти, а към средства за профилактика. Затова искаме да излязат от Позитивния лекарствен списък
(Реплика на д-р Адемов, която не се чува)
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Адемов, не съм Ви дал думата. Моля Ви се, спазвайте дисциплината. Освен това законопроектът днес беше раздаден в пленарна зала. Лично аз се разпоредих и в 9,30 ч. се раздаваше в пленарна зала.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Това, с което исках да продължа, е следното. Изключения се правят за лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, необходими за профилактика, лечение при епидемични взривове, епидемии, пандемии и т.н., да не бъдат включени в Позитивния лекарствен списък. Тоест, да освободим процедурата не точно от обществените поръчки в случая, а от Позитивния лекарствен списък, тъй като чрез Позитивния лекарствен списък, чрез обществените поръчки има условия да бъде мотивирано наличието на непреодолима сила, при което, както споменахте, можем да минем по съкратена процедура.
Целта е да излезем от допълнителната бюрократична система на Позитивния лекарствен списък, защото законът ни задължава да преминем през него.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Думата има д-р Ваньо Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин министър, тестът, който е внесен, решава ли проблема, който съществува и ще има ли по най-бързия начин доставка на ваксина в България? Решава, нали така?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: По принцип решава проблема, стига да намерим откъде да вземем ваксината в момента.
ВАНЬО ШАРКОВ: Въпросът ми беше дали решаваме законодателния проблем.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, погледнете в Допълнителната разпоредба какво пише в чл. 17 – какво е лекарствен продукт . „лекарствен продукт” е, който съдържа ваксини, токсини, серуми или арелгени”. За какво става въпрос? Прочетете Допълнителната разпоредба § 1, т. 17. "Имунологичен лекарствен продукт" е лекарствен продукт, който съдържа ваксини, токсини, серуми или алергени.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Адемов, това са лекарствени продукти, никой не може да го отрече. Но те са за друг тип употреба. Преди малко беше прочетено.
Има ли други изказвания?
ХАСАН АДЕМОВ: Аз чета закона, не чета нищо друго. Аз законът е съгласуван с европейските директиви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Адемов, ако обичате, спазвайте правилата, които сме гласували сами.
Д-р Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз предлагам да спрем с четенето на всякакви други текстове. Имаме текст, който ни е даден и с който се казва, че с него ще се помогне за това да има по-бърза доставка на ваксини.
Затова предлагам да гласуваме този текст, за да можем да вървим по-нататък. Правя процедурно предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Шарков да прекратим дискусията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на д-р Шарков.
Д-р Адемов не участва в гласуването.
„За” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 05 ноември 2009 г. за първо гласуване.
„За” – 15, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 05 ноември 2009 г., се приема за първо гласуване.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване поради значимостта и спешността на предлаганите промени.
Има ли предложения по текстовете на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега не може да се знае дали ще има предложения или няма да има.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако има предложения, всеки може да изрази това с вдигане на ръка и да изложи съображенията и предложенията.
Заповядайте, д-р Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако трябва да улесним процедурата, процедурно предложение за гласуване в рамките на едно заседание се прави, след като законопроектът е приет на първо четене в пленарна зала, а не на заседание на комисията. От сега никой не може да знае ще има ли предложения или няма да има. Сега в становището, което комисията ще изработи, може да предложи, че с консенсус предлага законопроектът да бъде гласуван в рамките на едно пленарно заседание и на второ четене. Комисията може да предложи това на Народното събрание.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на юриста от Правния отдел. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Чл. 70, ал. 2 действително касае разпоредба, която се отнася до пленарно заседание и в която пише следното:
„Чл. 70. (2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само, ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.”
Тази разпоредба по аналогия, тъй като няма уредба за заседанията на постоянните комисии, се прилага и за тях. Старата практика в Народното събрание показва, че ако по време на обсъждане на законопроекта на първо гласуване в постоянната комисия не са направени предложения или някакви възражения, има единодушно гласуване – а в случая един от членовете на комисията се е въздържал – комисията може да вземе решение да предложи на Народното събрание да се гласува в едно и също заседание и на двете четения.
Затова господин председателят попита дали членът на комисията, който е гласувал „въздържал се”, има възражения.
МИТХАТ ТАБАКОВ: Моето въздържане беше именно затова, защото в комисията не можем да гласуваме два пъти този законопроект.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие се въздържахте за първото гласуване. Ако искате, ще прегласуваме законопроекта.
МИТХАТ ТАБАКОВ: Аз нямам други предложения по законопроекта.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Табаков, аз поставих на първо гласуване законопроекта. Всички народни представители, с изключение на Вас, го подкрепиха. Вие се въздържахте.
Затова аз се обръщам към Вас. Имате ли предложения? Нямате!
Обявявам процедура за прегласуване на законопроекта.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2009 г.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2009 г., се приема на първо гласуване с пълно единодушие.
Уважаеми народни представители, искам да представя на вашето внимание следното предложение. Тъй като към момента няма постъпили предложения за изменение и допълнение на законопроекта, може ли в пленарна зала от името на комисията да го предложим и за второ гласуване в рамките на едно заседание?
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема с единодушие.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Давам думата на председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Евгени Душков за представяне на законопроекта и мотивите към него.
Преди това желание за процедурно предложение заяви д-р Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, в чл. 29, ал. 2, от Закона за здравното осигуряване е казано, че проектът за закон за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване е внесен, разглежда се в комисиите. Моят въпрос е защо не е спазена тази ал. 2 на чл. 29 при изготвянето на дневния ред. Ако забелязахте, когато гласувахме дневния ред, аз се въздържах точно по тази причина. Ако си спомняте практиката на предишните Народни събрания, заради този проблем ние сме отлагали заседания на комисии.
Политическа партия ГЕРБ дойде в името на спазването на закона и моята молба е да спазите закона такъв, какъвто е записан в ч0л. 29, ал. 2.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Адемов, аз разбирам Вашето политическо желание всичко да бъде облечено и да се стопира днес работата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Напротив, изобщо не искам да преча и да се спира законопроектът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Сега не съм Ви дал думата. Правя Ви официална забележка, д-р Адемов. Правя Ви забележка.
В законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г. за първо гласуване – не виждам проблем, и двата законопроекта са на масата.
Д-р Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз продължавам да чета чл. 29. Това е закон, който е действащ в Република България. Има го в правния мир.
„Проектът на закон за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса – точката, която е в дневния ред на нашето заседание – се разглежда от Народното заседание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Адемов, на нас не са разпределени към момента да разглеждаме тези бюджети, за които Вие говорите. Това не може да бъде пречка да бъде обсъждан на това заседание законопроектът.
Аз разбирам Вашето желание за това да покажете знания за чл. 29. Предишния път по същия начин се опитахте да манипулирате поведението и мнението на народните представители.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз чета закона, а Вие говорите за манипулация!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, точно за това говоря, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Законът е манипулация? Така ли?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не казвам, че законът е манипулация.
Давам думата на юристите. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разпореждането на председателя на Народното събрание № 950-01-132 от 29 октомври разпорежда законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване да се гледа от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, и Комисията по труда и социалната политика.
Те се гледат заедно, но по комисии и се разпределят от председателя на Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Има думата д-р Евгени Душков за мнение и становище. Заповядайте, д-р Душков.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Въпреки че законопроектът за бюджета, който се гледа тук, е внесен чрез Министерския съвет и би било редно министърът на здравеопазването да го представи, тъй като той в някои елементи се различава от бюджета, приет на Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. Това, разбира се, не е проблем. Аз ще го представя.
В законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. са предвидени следните промени в параметрите на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Предвидени са 2 519.2 млн. лв. приходи и трансфери. Приходите са в размер на 2 514.7 млн. лв., от които 1 560 млн. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски, 941.1 млн. лв. са трансфери за здравното осигуряване и 13.6 млн. лв. са неданъчни приходи.
Прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е 6.6 млн. души. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2010 г. е 60:40. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната 2010 г. е 420 лв.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 1 689.4 млн. лв. Общият размер на разходите за функция здравеопазване през 2010 г. възлиза на 2 647.1 млн. лв., от които 63.7 на сто са разходите за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса или това прави 1 686.3 млн. лв. Предвидени са 1 511.9 млн. лв. разходи за здравноосигурителни плащания, разпределени, както следва:
- първична извънболнична медицинска помощ – 157 млн. лв.;
- специализирана извънболнична мед. помощ - 154 млн. лв.;
- дентална помощ - 91 млн. лв.;
- медико-диагностични дейности - 61 млн. лв.;
- лекарства - 320 млн. лв.;
- болнична помощ - 708.9 млн. лв., включително 4.5 млн. лв. за акушерска помощ за всички здравноосигурени жени;
- други - 20 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличавани със средства от резерва на Националната здравноосигурителна каса в размер на 125.1 млн. лв., които приоритетно ще бъда използвани за здравноосигурителни плащания за болнична помощ. Резервът за непредвидени неотложни разходи е в размер на 125.1 млн. лв., като се предлага промяна в чл. 26 от Закона за здравното осигуряване и той е 5 на сто от здравноосигурителните приходи. Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличавани със средствата от резерва на Националната здравноосигурителна каса, като приоритетно те ще бъдат използвани за болнична помощ.
В текстовете на законопроекта е предвидена възможност Народното събрание по предложение на Министерския съвет да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да увеличи цените на дейностите за здравноосигурителни плащания, считано от 1 юли 2010 г. за сметка на намаление на положителното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване, които следва да гарантират изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и се отнасят до размера на оперативния размер в структурата на разходите от 10 на 5 на сто от здравноосигурителните приходи.
Въвеждат се нови изисквания за сключване на договор с изпълнителите на болнична медицинска помощ. Всяко лечебно заведение за болнична помощ може да сключи договор по ал. 1 само за тази дейност за оказване на болнична медицинска дейност по чл. 45, за която има специалист или специалисти, работещи на основен трудов договор.
Мога само да допълня, че този проектобюджет се различава в частта „резерв” на Националната здравноосигурителна каса с тези 5 и 10 процента – това, което беше прието на Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса, както и с новите елементи за сключване само на един договор за болнична помощ. Вероятно това са промени, настъпили по пътя на обсъждане до Министерски съвет.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са добавени думите „делегирани бюджети в тримесечните лимити”, нещо, което също го нямаше в проекта на Общото събрание.
Просто информативно заявявам тези факти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря и аз.
И тъй като тук бяха отправени упреци към политическа партия ГЕРБ за това, че не спазваме законите, се обръщам към д-р Адемов. Направих бърза справка и веднага ще Ви отговоря, д-р Адемов, че в чл. 67, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише: „Възражения по разпределение на законопроектите могат да бъдат направени от вносителя на законопроекта и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в седемдневен срок за уведомяване по ал. 3, които се произнасят по тях в двудневен срок”.
Така че, ако Вие сте имал възражения по законопроекта, е трябвало да го направите в законния срок, който е описан в чл. 67.
Господин Адемов, направих Ви забележка. Знаете, че след забележката ще има друга санкция.
Искам да продължа и да ви кажа, че в 2007 г., д-р Адемов, а искам да чуят и всички присъстващи, в 2007, 2008, 2009 г. по същия начин са били разпределяни законопроектите и правя справка специално за Вас, че законопроектите за бюджетите на държавното обществено осигуряване не са гледани тук и разпределението по комисии е било такова, каквото е към днешна дата. Повтарям: 2007, 2008, 2009 г., д-р Адемов. Така че примерът, който дадохте, е абсолютно несъстоятелен.
Дискусията продължава. Който иска да вземе отношение, да заповяда. Имате думата.
Имате думата, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, със същите аргументи, които аз представям, Вие, д-р Ваньо Шарков протестирахте тук точно за този текст. Ако искате, да Ви припомня дискусията, ако искате, да извадим всички аргументи, които тогава Ви представих.
Аз исках да помогна на дискусията. Аз не съм против това да върви дискусията. Аз ще се изкажа и то по начин, по който не Вие очаквате по този бюджет. Ще видите как ще говоря по този бюджет. Но аз исках просто да се спази законния ред. Защо се дразните, не мога да разбера.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Цитирах Ви закона, д-р Адемов. Ако сте имали възражения, трябваше да ги направите в регламентирания срок. Цитирах Ви чл. 67.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е Ваше право. Вие сте председател, Вие предлагате дневния ред. Когато видите, че председателят на Народното събрание не е разпределил даден законопроект, Вие сте човекът, който трябва да изискате да бъде разпределен на Вашата комисия. Не на мен тези аргументи! Моля Ви!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Продължаваме дискусията. Има ли други мнения по разглеждания законопроект?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по една не важна за повечето колеги точка. Искам за протокола да се запише, че за дентални дейности са отпуснати 91 млн. лв., в това число 9,1 млн. лв. за лабораторна зъботехническа дейност.
Първото, което е неприятно, е, че тези 9,1 млн. лв. се взимат от детския пакет, за да се извърши някакъв тип зъботехническа дейност. Този тип зъботехническа дейност покрива с тези пари – около 9 млн. лв. – около 10 процента от нуждите на хората. Ние няма да можем да разпределим парите по никакъв начин.
Второ, за да има зъботехническа дейност, трябва да има протетична дейност в пакета на Националната здравноосигурителна каса за дентални дейности, което изисква много повече пари от 9 млн. лв.
Това, което искам да помоля, е между първо и второ четене колегите просто да разберат, че ние не решаваме проблема, а създаваме друг проблем и тези пари трябва да се върнат към детския пакет.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, колеги! Като стоматолог искам да подкрепя д-р Джема Грозданова по простата причина, че аз си направих труда да разпределя тези проценти и се установява, че при минимум 5 хиляди регистрирани стоматолози, а те са повече, се пада някъде около 3 протези, които да направи един стоматолог. Не знам по какъв ред ще става. Не зная какъв е критерият за протезиране. А при тази криза, когато трябва да запазим детското здравеопазване, при липса на средства и при този бюджет би трябвало да обърнем внимание на нашите деца, които са подрастващото поколение и да се изработят критерии, по които ще се протезира възрастното население. Не бива популистки да работим, като тези хора, както Българският стоматологичен съюз е изразил становище, двама – трима души изпратихме на море, а всички останали не можаха да получат тази привилегия. Не зная по какъв критерии можем да разпределим протезирането.
Аз също искам между първо и второ четене тези средства да отидат към децата, а пред следващата година при по-голям бюджет да помислим и за протезирането.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Аз предлагам да дадем думата на госпожо Жени Начева да вземе отношение именно по това съображение, което беше изразено от двете народни представителки.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз подкрепям казаното от народните представителки, тъй като, за да има дейности, които трябва да заплатим през 2010 г. за дентална помощ в рамките на средствата, които са предвидени, не може да бъде запазено положението, ако трябва да отделим 9,1 млн. лв. за зъботехническа помощ.
Освен това пред нас е открит въпросът на базата на какви критерии и по какви стандарти ще могат да бъдат разпределени тези средства. Както знаем, касата заплаща за задължително здравноосигурени лица за дейности, които имат обществена значимост. Тези 9 млн. лв. предполагат лимитиране на броя болни, които биха могли да се лекуват, да потребяват средства за зъботехническа помощ, тъй като потребностите многократно надвишават параметрите на тези 9 млн. лв. Наши разчети, тъй като тази дискусия е водена и друг път, показват, че минимум 200 млн. лв. ще са необходими, ако трябва цялото население, което потенциално подлежи на зъбопротезиране – моля да ме извините за термина – трябва да получи такъв тип помощ.
Беше коректно това, което се отбеляза, че това би дало отражение върху обема дейности и пакета, който предоставяме за лечение на деца, което смятаме, че не е подходящ подход през следващата година, когато трябва да се справим в рамките на същите параметри, каквито съществуват и през тази година.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, госпожо Начева.
Министър Нанев заяви желание за отношение по въпроса.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Бих искал също да подкрепя народните представители, които се изказаха в посока тези средства да се върнат в направлението дентална помощ, тъй като мотивите, които бяха изказани досега, са абсолютно основателни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стоилов искаше думата. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Аз съжалявам, че няма да мога да остана до края на заседанието поради друго заседание на комисия, но съвсем накратко се чувствам ангажиран да изразя своето мнение по този важен законопроект, разбирайки, че общият размер на постъпленията в бюджета за следващата година е един от тежките проблеми. Но смятам, че при това положение е необходимо ясно приоретизиране, за да се види в които сектори все пак не трябва да се допусне намаление на разходите. Говоря като цяло за този вид дейност – здравеопазване – било то бюджетни или от Националната здравноосигурителна каса.
Аз затова се противопоставям на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тъй като не е спазен този принцип – ако има две или три области, в които ние не трябва да допуснем намаление на разходите, едно от тях за мен е секторът здравеопазване. А в случая виждаме намаление в редица направления, някъде номинално по-малко, въпреки че като ефект не е незначително, с 800 хил. лв. за специализираната извънболнична помощ, с 10 млн. лв. за лекарства и, забележете, най-драстично за болничната помощ.
Както и да сравним с планирания бюджет – говоря за плана за 2009 г. – това са над 200 млн. лв. с реалното изпълнение на бюджета за тази година около 360 млн.
Няма да продължавам с другите, по-незначителните отклонения.
Ето това според мен ще постави здравеопазването в критично състояние и трябва да си даваме сметка, че приемането на тези числа означава открито обричане на повече хора от това, което става в момента, на риск за тяхното здраве и на опасност за техния живот. Това е оценката на предлагания бюджет.
И тъй като той не трябва да бъде гледан сам по себе си, а в контекста на следващите стъпки, които ще бъдат предприемани и които бяха заявени от Министерството на финансите за значително намаляване броя на болниците, няма да се стигне според мен до пряко административно закриване на тези лечебни заведения. Просто, ако се осъществят идеите за делегирани бюджети, за завишаване на допълнителните критерии, които касата ще въвежда – на кои болници и за какво ще дават или няма да дават средства – част от тези болници ще започнат да фалират още в рамките на 2010 г., а след това някои от тях може и сами да пожелаят да се закрият.
Мисля, че ние трябва да бъдем много внимателни в тази област. Няма да говоря за другите действия, които трябва да насочат здравната реформа по отношение на въвеждане на критерии и стандарти, защото предприемането на хаотични действия не е добра стъпка. Само един пример да посоча, той може да изглежда незначителен. Приема се в момента промяна в Закона за здравното осигуряване, където се затяга режимът за събиране на здравните осигуровки, вероятно основателно, но всъщност това не се отразява в бюджета на касата. Ако твърдим, че настъпва положителен ефект от промени, които законодателят приема, то поне частично, колкото и трудно да бъде измерен, трябва да има положителен финансов резултат.
Аз апелирам тук и към Министерството на финансите Министерството на здравеопазването да не се превръща просто във филиал. Знам и за минали грешки, които продължават много да харесват на всички финансисти, които съставят бюджета, една лоша практика от миналия парламент, когато значителна част, почти изцяло средствата от завишението на здравните осигуровки от 6 на 8 процента бяха насочени към така наречения голям резерв. И ако има стремеж за търсене на някакъв компромис, въпреки че той принципно е много спорен, поне част от тези средства трябва да отидат реално в сектора здравеопазване, защото – забележете – ние отиваме към приемане на противоконституционни решения. Държавата е един от основните осигурители. Няма да правя разбивка на това какво тя дава, как го дава, но, забележете, колко пари внасят гражданите, колко дава държавата и като сметнете общото салдо, какво тя си прибира като резерв, излиза, че държавата участва в сектор здравеопазване само с около 150 млн. лв.
Ето това е недопустимо – работещите в България да поемат здравното осигуряване на два пъти повече хора, за които държавата плаща. Няма да ги изброявам като групи.
В предишния парламент все пак имаше воля у част от народните представители от мнозинството това да не се допусне поне в пълна степен.
Затова моят апел, особено към членовете на Комисията по здравеопазване, е наистина да приемат това само като една начална и недобра рамка, която трябва съществено да бъде коригирана, ако искаме да не слезем много по-ниско от вече съществуващото ниво на здравната помощ и здравеопазването в България.
Затова няма как да се подкрепи този проектобюджет, но аз разчитам все още, че тук ще се намерят сили от хората, които са в по-тежка ситуация от мен, защото аз сега мога да говоря по-свободно. Знам, че по-трудно се говори, когато върху теб лежи отговорността за вземането на решенията. Но, ако вие искате да се справите с тази отговорност, не приемайте тази даденост като окончателна.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Стоилов.
Има думата д-р Адемов. Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър! Аз първо искам да се извиня за емоцията от преди малко. Но аз просто прочетох закона. Но това е друга тема.
Колеги, когато през предишните години сме приемали Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по традиция всички управляващи и опозиция са били недоволни от този бюджет, тоест, не само този, който се предлага сега.
За съжаление управляващите свенливо, страхливо и малко от гледна точка на партийна принадлежност и партийна дисциплина са го подкрепили с ясното съзнание, че не това е реалният бюджет, който трябва да бъде в системата на здравеопазването.
Аз тогава съм казвал на колегите – д-р Иванов може да потвърди – че и те да са на власт, както сега се случи, и те не могат да приемат по-добър бюджет. За съжаление моята мрачна прогноза от тогава се случи днес и с тези аргументи – няма да влизам в подробности – ще се опитам да задам няколко въпроса.
Нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект.
Моите въпроси са свързани със следното. Тук се каза, че 6,6 млн. са здравноосигурените. На тази база вие изготвяте макрорамката на бюджета. Това означава, че идеите, които са заложени в Закона за здравното осигуряване, които, повтарям, са добри идеи – за подобряване на събираемостта – по никакъв начин не ги виждаме в приходната част на бюджета.
От друга страна, това е една добра мярка за Управителния, респективно за Надзорния съвет, който се очертава с новия закон, защото тук има един член, който казва, че Управителният съвет е този, който преразпределя след това всички преизпълнения на приходната част. Тоест, Управителният съвет или Надзорният съвет ще бъде този, който ще разпределя преизпълнението, защото аз съм сигурен, че ще има преизпълнение. Защо съм сигурен? Ако приемем, че този бюджет е изработен на базата на песимистични прогнози за още по-голямо свиване на икономиката, тогава донякъде съм съгласен. Но световната и европейската икономика, респективно малко по-късно – и българската икономика, вероятно ще навлязат в друг ритъм и ще се опитаме да навлезем в ритъм на растеж и тогава тази прогноза при всички положения ще бъде песимистична, поне според мен.
Вижте здравноосигурителните вноски. При очаквано изпълнение в края на 2009 г. 1,5 млрд. лв. вие сега предлагате отново 1,560 млн. лв. от здравноосигурителни вноски. Тоест, завишавате сумата само с 15 млн. лв. А забележете, има 200 000 лица, които се самоосигуряват в България, има още 28 000 земеделски производители, които се осигуряват, акредитираните са много повече. За тях осигурителния доход се увеличава повече от двойно – от 260 лв. се увеличава на 420 лв., което означава, че приходите при всички положения трябва да ги виждаме в приходната част, за да можем да разчитаме на определени разходи. За съжаление, не ги виждаме. Затова аз смятам, че тази прогноза по отношение на приходите, респективно на разходите, е занижена.
Но за мен един от най-добрите текстове в този законопроект са текстовете, които колежките оспорваха вероятно от гледна точка на професионалната им принадлежност – те имат право – но, господин председател, за първи път – това е похвално, поздравявам тези, които са вкарали този текст – ние настоявахме дълго, но не можахме да го направим, а вие го правите – това са текстовете за така наречената зъботехническа помощ. Вие отделяте 9,1 млн. лв. Тази цифра се появява за първи път. Друг е въпросът, че ги вземате от единия джоб и ги слагате в другия. Но аз мисля, че ще се намерят възможности да решим този въпрос.
На следващо място, господин председател, добрият текст е §2, ал. 4, който дава възможност на Народното събрание по предложение на Министерския съвет да утвърди допълнително бюджетни кредити, с които Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса, респективно Надзорният съвет, да увеличи цените. И това е най-доброто в бюджета. Всичко останало е Соpy – Paste от бюджета на предишното Народно събрание и то в размазан и по-лош вариант.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам реплика към Вас.
Първо, искам да Ви кажа, че като стар парламентарист Вие добре знаете, че когато се изготвя един бюджет, се изготвя по законодателството към днешна дата.
Второ, Закона за здравното осигуряване не е факт, за да намери реализация на това, за което Вие говорите и това много добре го знаете. Не може да намери израз вътре в Закона за бюджета преди да е приет Законът за здравното осигуряване.
Следващата реплика към Вас е относно чл. 1, ал. 5: „При неизпълнение на приходите по чл. 2, ал. 1 плащанията от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. се извършват за сметка на изменение на средствата по сметки.”
Последно искам да Ви попитам. Като председател на комисия, какъвто Вие бяхте в предишното Народно събрание, кога Вие гледахте едновременно Закона за държавното обществено осигуряване и Закона за Националната здравноосигурителна каса и сте внасяли доклад в пленарна зала?
Това са моите две реплики и въпроси и държа да ми отговорите.
ХАСАН АДЕМОВ: Веднага Ви отговарям, господин председател. Прав сте в частта, в която твърдите, че приходната част на бюджета се изготвя на базата на прогнози. Но това означава една ваша неувереност, че може да бъде приет Законът за здравното осигуряване. Ако с цялата тази бюджетна, законодателна политика е интегрирана, при всички положения тези мерки трябва да намерят място в приходната част на бюджета.
А що се отнася до това дали като председател на Комисията по труда и социалната политика съм разглеждал заедно всички тези закони, в специалния закон в социалната комисия, какъвто е Кодексът за социално осигуряване, няма такъв текст, какъвто текст има в Закона за здравното осигуряване, за съжаление. Това са текстове, които са гласувани от Народното събрание. Те са действащи в момента. В Кодекса за социално осигуряване няма такъв текст - когато се гледа бюджета на държавното обществено осигуряване, да се гледа заедно с бюджета на касата, докато в специалния закон – Закона за здравното осигуряване – има такъв текст. Това е моят скромен отговор. Ако Вие искате да сте прав в тази дискусия, аз нямам нищо против, господин председател. Вие сте председател, имате право, решавате и този проблем.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата госпожо Джема Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Тъй като д-р Адемов отново спомена зъботехническата дейност, ще кажа, че проблемът не е, че парите се взимат от детския пакет, Проблемът е, че парите не стигат до никъде. Ние с 9 млн. лв. за лабораторна дейност ще направим по една кука на всички хора, които имат нужда от протезиране. Не може каквато и да е дейност да се извърши за всички нуждаещи се. Това е проблемът. Не 9 млн., а трябват минимум 100 млн. лв.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Заповядайте, господин Гачев.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Съвсем малко ще ви отнема от времето и ще се конкретизирам не върху целия закон, а пак в частта дентална помощ. Извинявайте за това повторение.
Официалното становище на Българския зъболекарски съюз е пред вас. Аз бих се опитал само да го коментирам.
Съвсем експертно мога да ви кажа, че е невъзможно това, което е предложено с този бюджет. Тези 91 млн. лв. запазен бюджет спрямо миналата година е приемливо за БЗС в този икономически момент, момент на криза, както световна, така и в България. Още един път казвам: приемлив бюджет, запазен спрямо миналата година. Имаме пълно разбиране като макрорамка и конкретно за дентална помощ.
Но това, което се случва в него, в това число 9 млн. – и това вече е намаление – това е безпрецедентен факт. На мен ми е трудно да разбера как е могло да се случи това, да се въведе такъв механизъм, макар че бях осведомен. Но това се нарича корпоративно-лобистко решение и това буди много сериозни опасения и притеснения в нашия съюз, че на ниво Общо събрание на касата е възможно да премине такова предложение при положение, че чухте финансиста на касата, председателят на Управителния съвет, министъра на здравеопазването. Техните изказвания са в абсолютен синхрон с нашето становище. Това нещо минава, а на всичко отгоре минава и през Министерски съвет.
Затова нашият апел е на ниво Народно събрание, разчитаме на вас, това да не се случи. Това са истински лобистки корпоративни интереси.
Съвсем експертно подкрепено ще кажа, че 2,5 млн. близо са пенсионерите в България. Почти 90 процента от тях имат нужда от протезиране, имат нужда от една социална протеза. С 9 млн. лв. могат да бъдат направени 45. Искам да поправя колежката и да уточня, че това са 1 или 2 процента от нуждаещите се.
По този начин случилото се – извинявам се за силните думи – е провокация срещу правителството, провокация и скъп популизъм. Не би трябвало на такива високи нива – пак казвам, Общо събрание на касата, Министерски съвет – това нещо въобще да може да премине по този начин, защото то не е мотивирано, не е аргументирано и няма нищо общо с денталното здраве на нашето население.
Това е становището на нашия съюз и ние се надяваме с предприетите от вас мерки между двете четения това да бъде оправено.
Благодаря за вниманието. Мисля, че бях изчерпателен и не исках да ви отнемам повече от времето.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Ние сме подготвили доста продължително становище, но виждам, че повечето от народните представители подробно са се запознали с него. Затова няма да навлизам в подробности. Ще кажа няколко думи.
Приемането на този проектобюджет за 2010 г. представлява огромен и необоснован риск за живота и здравето на нацията. Виждате нашите заключение в становището: намаляване хоспитализацията, делегирани бюджети, брой изследвания. Всичко това може да се обобщи с една дума – гарантирани лимити и връщане на правото на касата сама да определя дейностите и средствата за изпълнителите за лечебна дейност. Това е истината и това е заложено както в закона, така и в неговата текстова част.
Това ние няма как да приемем, поради което не приемаме и този проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Наясно сме с кризата, с това, което се случва в държавата. Но поне средствата от тази година да бъдат запазени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., тоест, 2,070 млрд. лв., които да бъдат в разходната част на бюджета, а не 830 млн. резерв плюс 600 и колко са от преди – около 1,5 млрд. лв. средства да отлежават и шест месеца, защото от 1 юли евентуално ще има някакво увеличение, да не знаем какво се случва със системата на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Имате думата, д-р Ненчев.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще се изкажа само относно фармацевтичната дейност и то точно за средствата за домашно лечение, за лекарствени продукти и частично или напълно заплащани медицински изделия и храни за специални медицински цели и заплащане от Националната здравноосигурителна каса.
Виждаме, че има намаление с 10 млн. лв. – от 330 млн. през тази година на 320 млн. лв. Ние смятаме, че тук не е отчетено въвеждането на Позитивния лекарствен списък от средата на тази година, защото знаем, че с въвеждането му тази година към 330 млн. лв. ще трябва да бъдат добавени поне още 30 млн., за да бъдат заплатени лекарствените средства. Ако това го сложим на база не половин година, а за цяла година – 2 по 30 – ще станат 60 млн. лв. Като отчетем 10 млн. лв. намаление, станаха 70 млн. лв.
Затова ние съвсем обосновано твърдим, че при този бюджет няма да достигнат минимум 70 млн. лв. и тук гледаме на база тази година, като не отчитаме нарастване на заболеваемостта и т.н., което констатира Българският лекарски съюз. В тяхното становище се говори за недостиг от 100 млн. лв.
Затова ние твърдим, че минимум 70 млн. лв. няма да достигнат. Другият вариант е с 1/3 или ¼ да бъде отрязан Позитивният лекарствен списък. В единия вариант населението ще заплати минимум 70 млн. лв. за лекарствени средства за домашно лечение, а в другия вариант, ако бъдат отрязани средствата, ще ги плати напълно, на 100 процента и ще бъдат над 100 млн. лв.
Това, разбира се, е политическо решение. Ние само можем да кажем какви ще бъдат последствията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз. Оставям без коментар тези изчисления, които не почиват на никаква основа.
Д-р Желев. Имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа, народни представители, уважаеми колеги!
Аз само един път ще взема думата по двете точки, защото те вървят заедно – проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса и проектобюджета на Републиката, което ще рече на Министерството на здравеопазването .
Положителното в цялата тази процедура за мен е запазване нивото на бюджета на Министерството на здравеопазването. Поздравления за това. Това означава, че всички второстепенни разпоредители на бюджетни кредити ще запазят нивото на 2009 г., което не е зле. Бюджетът на Министерството на здравеопазването предполага точно такъв начин на опериране на средствата. Той е добър за тази ситуация. Това е добрата част.
Що се касае до законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса обаче нещата са плачевни. Там намалението е огромно. Предвижда се постъпления от 2,5 млрд. лв., а разходът е само 1,6 млрд., тоест има един голям резерв от 800 млн. лв. Аз като министър настоявах всички пари, събирани от здравни осигуровки реално да влязат в действие. Не се получи. Парламентът тогава реши, че е по-добре да отидат в големия резерв. И създадохме напрежение в системата.
Сега това напрежение ще се увеличи. Няма да изпадам в подробности, но ви предлагам да се обединим, ако можем, около идеята да върнем на старото ниво болничната помощ с осигуряването през касата с тези 220 млн. лв., които сега ще намалеят. Не виждам защо трябва да намаляваме и оперативният резерв на касата със 120, тоест, наполовина.
За денталната помощ – да, съгласен съм, няма нужда да правим експерименти. Като не можем да решим проблема на всички, защо трябва да скандализираме обществото? За лекарствата също има някакъв резон.
Всъщност някъде с около 300 350 млн. лв. се намали този предлаган оперативен резерв от 829 хил. лв. и се върнат реално в бюджета за доболнична помощ, смятам, че това ще бъде един добър ход.
Иначе не бих си позволил да подкрепя и двата законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Желев.
Има думата д-р Сахлим. Заповядайте, госпожо Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Няма да навлизам в подробности, свързани с двата представени документи, които касаят основни въпроси от финансирането на здравеопазването.
Не мога да не споделя обаче, че за първи път от 10 години насам се нарушава тенденцията средствата за здравеопазване плавно да се повишават. От 900 млн. лв. през 2001 г. за здравеопазване средствата достигнаха до 2,500 млрд., към 2,6 млрд. само за здравна каса. Общо със средствата и към Министерството на здравеопазването миналата година те бяха в рамките на около 3млрд. лв. и повече.
Какво ще се случи с предложените бюджети? Реално ще имаме спад в абсолютните стойности за финансиране на здравеопазването в рамките на 450 млн., тоест ,близо половин милиард. В Комисията по здравеопазване която е ресорната комисия да говорим,, че няма проблем, мисля, че просто е бягане от проблема.
За мен най-малкият проблем е този, че се дават 9 млн. лв. за зъботехническа помощ, мисля, че тук трябва да се чуе гласът на колегите стоматолози и между първо и второ четене да се направят предложение тези средства да се върнат за лечение на стоматологичните проблеми на децата.
Но 200 и над 200 млн. по-малко са за болниците, 10 млн. лв. по-малко са средствата за лекарства, финансирани от касата. Намаление на оперативният резерв, който е най-лесен за използване, когато има проблем в рамките на 125 млн. лв. при 240 млн. лв. за миналата година и всъщност финансиране на фискалния резерв на държавата, защото това означават тези пари от 1 млрд. и 300 млн. лв., които очакваме да се съберат в БНБ.
Това са фактите и мисля, че, затваряйки си очите пред тях, ние просто не помагаме на системата и не търсим разумните решения. Но тревожна е тенденцията за прекъсване до този възходящ номинал на финансовите средства през последните години. Аз мисля, че има начини да се потърсят разумни решения и препоръчвам да потърсим тях, а не да се чудим как да се противопоставим, да се опитваме да правим еквилибристика с фактите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Аз имам реплика към Вас. От 1996 г. насам България не е изпадала в кризи. България за първи път след 1996 г. изпада в криза. Когато тук говорим за бюджет, ние всички тук трябва да погледнем обективно какво и колко национален брутен вътрешен продукт се произвежда. Когато страната е в криза, то почтено и откровено би могло да се каже как и по какъв начин да намерим повече пари за здравеопазване. И тук мисля, че бяха дадени разумни предложения. Но в момента да се излезе и да се каже, че ето, видите ли, винаги са растели средствата за здравеопазване, винаги е имало средства за това. В бюджета, който обаче унаследяваме – за съжаление няма как да го кажем по друг начин – има свиване на националния брутен вътрешен продукт. Когато имаме свиване на националния вътрешен продукт, трябва по най-разумен начин да разпределиш бюджета.
Също не съм съгласен и няма тук нито един от присъстващите в тази зала, който милее за здравеопазването, да бъде доволен от бюджета. Но сме длъжни да кажем, че възможностите на този етап – много добре и ясно го каза и нашият вицепремиер господин Симеон Дянков – че през юни 2010 г., ако имаме действително икономически ръст, тогава бихме могли да актуализираме или да подобрим системата с допълнителни средства.
Така че аз също добре разбирам вашите притеснения, но, когато човек казва „а”, трябва да каже и „я”. Това е брутният вътрешен продукт на нацията, това е нещото, което не зависи от желанието ни. Имаш толкова пари, можеш да се разполагаш именно върху тези пари, с които разполагаш към днешна дата.
Има ли други реплики?
Има думата д-р Желев за втора реплика. Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз нямам точно реплика, но искам да подкрепя госпожо Нигяр Джафер. И Вие сте прав, господин председател, но тук предвиждате 2,5 млрд. лв. приходи, а само 1,6 млрд. лв. разходи. Ако се извадят 320 млн. лв. от резерва, който е огромен, няма да нарушим баланса и ще поддържаме едно ниво. Никой не говори за увеличение на средствата в здравеопазването. Ние и аз лично, и госпожа Джафер апелираме да запазим нивото на сегашното финансиране, което е възможно да стане. Защо ни е този огромен резерв?
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Желев.
Заповядайте, д-р Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР: Уважаеми господин председател! Господин Иванов, обръщам се с една приятелска – не реплика – но пожелание. Дали не може да не правите след всяко изказване, което не Ви харесва, реплика или да го коментирате. Все пак Вие сте само пръв сред равни и всички ние тук сме народни представители и всички имаме право да изразяваме своето мнение.
Въпреки всичко не може да не се съгласите, че лошото наследство, за което толкова много говорите, за касата специално се изразява в един излишък от 700 млн. лв., който Вие предвиждате да стане 1,3 млрд. лв., още повече, че правителството в момента е провъзгласило за приоритет точно здравеопазването. Разбирам необходимостта средствата за Министерството на спорта и децата да се увеличат със 137 процента, но мисля, че е реалистично да се намерят 200 млн. лв. за болниците поне за запазване на нивото от 2009 г., защото останалото означава така, както го предлагате чрез делегираните бюджети на тримесечие, получаване на листи на чакащите, по-малко направления, по-малко лекарства със средства от публичните ресурси и то при огромен резерв.
Да, резервът и миналата година беше атакуван. Но той все пак беше заложен като един буфер, като начало на кризата, за да видим наистина доколко ще се съберат тези средства. Е, да, има ги, това са над 700 млн. лв. в БНБ. Защо е необходимо да станат 1,3 млрд. лв., при положение, че дори не запазваме нивото от миналата година, а го намаляваме с близо 1 млрд. лв. Това не е приоритет! Явно!
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Горанов, заместник-министър на финансите заяви желание за изказване.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа, народни представители, колеги! Взимам думата, не защото съм специалист по здравно осигуряване, а защото си позволяваме да коментираме факти и обстоятелства, които са не точно истината, която трябва съществува на един такъв отговорен форум.
Твърди се, че в 2009 г. имало бюджет за здравеопазване и за здравна каса в размер, който се цитира от народните представители. Но никой не каза състоя ли се бюджетът за 2009 г. Никой не казва дали липсата на криза, прокламирана до средата на 2009 г. изведнъж не се състоя в месеца, в който правителството на ГЕРБ дойде на власт.
Аз ще споделя някои разсъждения при съставянето на бюджета за 2009 г., които само хора, тясно специализирани в определена тематика и неучаствали в дебата по гласуването на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. и в частност на държавния бюджет, не знаят.
Още от края на миналата година, и то не края м. декември, а началото на есента на 2008 г. имаше много сериозни индикации, че проблемите, които са в големите западни икономики, неминуемо ще стигнат и до България. Още тогава имаше основание да се смята, че очакваният растеж, генериран от неразумно инвестиране в негенерични за икономиката процеси като примерно огромен ръст на жилищното строителство и не само жилищното, ще продължат и този балон ще се раздува до безкрайност. Фактът, че още тогава някои благоразумни икономисти отчитаха, че е възможно 2009 г. да няма планираният ръст от 4,7 на сто, с който предизборно се направи един доста оптимистичен бюджет, а може да се очаква спад от над 5 на сто за 2009 г.
Вярно е, че е много трудно преди избори да не се съобразиш с политическия цикъл и да направиш един голям бюджет, по който първото полугодие да покажеш едно изпълнение, което, да кажем, би могло да те устройва и да показва на всички, на цялото общество, че ти не си изхарчил предизборно бюджета.
Факт обаче е и това, че да очакваш ръст, когато в целия свят се отчитат спадове – примерно навлата в корабния транспорт с над 90 на сто още през м. октомври – да очакваш ръст от 5 на сто на икономиката в 2009 г. е, меко казано, наивно.
Спомена се и това, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса бил с излишък, който подкрепя фискалния резерв. Фискалният резерв по дефиниция от Закона за устройството на държавния бюджет се състои от наличностите и депозитите на всички сметки, управлявани от публични организации, безспорно каквато е и Националната здравноосигурителна каса.
Но тук дебатът трябва да се сведе не до това колко е фискалният резерв, а какви са приходоизточниците в касата, които от началото на реформата до сега формират разходите в здравеопазването. Спомняте ли си, че когато стартира здравноосигурителната каса, тя стартира с размер около 6 на сто и тогава за децата нямаше вноска. Тогава за самоосигуряващите се членовете на семейството бяха длъжни да внасят за тези, които не могат да се осигурят сами.
С течение на годината и с желание да се увеличи публичният ресурс в здравеопазването, но това няма как да стане, без да се трансформират други сектори, финансирани от публичните финанси, се правиха различни опити общите постъпления в бюджета на здравноосигурителната каса да бъдат повишавани. Безспорно обаче, дами и господа народни представители, през цялото време това беше правено за сметка на данъците. Защото осигурителните вноски и за пенсионерите, и за социално слабите, и за безработните, и за децата източникът на финансиране за здравното осигуряване за тях е от данъци.
Тук трябва да си поставим въпроса дали солидарността у обществото се свежда до това ние с едни данъци да си мислим, че финансираме нереформирана здравна система и в същия момент да твърдим, че превишението на постъпленията над разходите е фискален резерв, или да си дадем ясна сметка, че изземването от обществото, което държавата прави – било то чрез осигурителни вноски или чрез данъци – се харчи именно в полза на същото това общество и то е това, което трябва да търси сметка и отговорност за какво точно харчи парите си.
Несъстоятелно е твърдението и още миналата година трябваше категорично да се твърди едно: приходите от здравноосигурителни вноски, тоест това, което осигурените лица и техните осигурители плащат, е в размер на 8 на сто и то постъпва и оценката за него за 2009 г. е този 1,5 млрд. лв., за които уважаваният от мен д-р Адемов говори.
Нямаме причина обаче да сме толкова оптимисти, колкото той предлага, за да мислим, че приходите от здравноосигурителни вноски, тоест, това, което действително изземваме от обществото – тези 1,560 млрд. лв., които ние предвиждаме за следващата година – могат да бъдат много по-големи така, щото да се очаква, че Управителният съвет, респективно в бъдеще – живот и здраве – Надзорният съвет ще има възможност да променя категорично параметрите.
Не се състоя встъпителната част по законопроекта за държавния бюджет, за да мога да ви очертая общата картина, затова си позволих да взема думата в средата на дебата по отношение на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Но, така или иначе, трябва да се има предвид, че в момент, в който приходите в консолидираната фискална програма за 2009 г. са с 6,5 млрд. лв. по-малко от това, което беше предложено на народното представителство в края на миналата година, единственият извод, който може да си направи непристрастния финансист е, че финансовият план за 2009 г. никога не се е състоял.
Не случайно от средата на годината се налагат драстични мерки за значително ограничаване на разходите и недопускане изхарчването на фискалния резерв на държавата, който без значение каква панделка му е вързана и в коя банкова сметка се намира, е гаранция за тази устойчивост на публичните финанси, която предполага стабилността не само на паричния съвет, а и на цялата финансова система.
Много хора са изкушени да връзват панделки на събираните от обществото средства и да ги пренасочват в определени сектори, но не винаги докрай се държи сметка дали действително разходите, които държавата прави, са докрай ефективни. И тук за пръв път е време да направим един сериозен дебат по темата „здравеопазване”, защото тук говорим за еди колко си пари за болници. Никой обаче не казва за кои точно болници и какво се случва в тези болници. Със сигурност обаче този дебат в тази комисия ще продължи не само с приемането на второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, а ще продължи на второ гласуване със законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който предвижда подобни изменения.
Категорично обаче не мога да се съглася с едно. Ако някой народен представител от здравна, социална или която и да е комисия, иска да промени параметрите в бюджета, той трябва да каже от кой друг сектор иска да ги вземе, защото пред вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, е цялата финансова рамка на държавата. В противен случай дебатът трябва да водим по следния начин. Искате ли да тласкаме държавата усилено и уверено към финансов колапс, увеличавайки дефицита, или искаме да увеличим данъчното бреме. Защото и миналата година, когато се взе едно решение, при което отново не стигна политическа воля за преразпределение на секторите и се увеличи здравноосигурителната вноска от 6 на 8 на сто или с 33 процента, не случайно ви беше предложен законопроект, който предвижда допълнителните постъпления – това не са приходи, повтарям, постъпления от преразпределени данъци – да попаднат във фискалния резерв. Не за друго, а защото и тогавашното правителство не можа да преразпредели секторите и да намали отнякъде тези близо 2-процентни пункта, които искахте, за да отидат повече средства за здравеопазване. Казвам „искахте” за тези уважавани от мен народни представители, които гледаха закона за касата за 2009 г. като проектобюджет.
Тази година за съжаление, освен че нямаме възможност за допълнително преразпределение, сме поставени пред много сериозното предизвикателство достигнати вече социални ангажименти, най-вече в частта на пенсиите, да бъдат финансирани през следващата година. Ако нямаме дебат дали да изхарчим фискалния резерв и да сринем валутния борд и, ако нямаме дебат да увеличаваме данъчната тежест, за да гарантираме допълнително със сигурност, че ще засилим безработицата, то тогава дебатът би трябвало да бъде в тази комисия, не толкова тесен, колкото специалисти по дентална медицина или ортодонти могат да го проведат, а по отношение на това дали наистина, когато разходите за социални плащания растат с над 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт, дали запазването в относителен размер на разходите за здравеопазване не е действително показване на един приоритет.
В противен случай този разговор ще остане само предмет на коментарии от журналисти и няма да даде отговор на въпроса как в условията на криза една здравно система би могла да функционира, защото тя е част от всичко в държавата.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Много е трудно след икономисти неикономисти да правят изказване. Но аз ще се спра само на няколко момента.
Със сигурност винаги ще има желание и във времето винаги е имало дебати винаги да има повече пари за здравеопазване. Желанието на всички е било да харчат колкото се може повече. Но през годините никой не каза тези пари наистина се изразходват ефективно в различните направления и според мен не са правени реални усилия да се ограничи изразходването на средства не по целесъобразност.
Но какво виждаме в законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса през тази година? Виждаме 2 519 211 000 лв. са заложени като приходна част въпреки срива на икономиката, въпреки срива на приходите. Правителството не бяга от отговорността си и показа, че има желание да запази поне нивото на тазгодишното бюджетиране в здравеопазването. Наистина разликата в разходната част е значително занижена, но пък в законопроекта е заложен един буферен механизъм, който вече беше прочетен и правителството категорично дава възможност при добра събираемост на приходната част парите, които влизат, не да отидат отново в резерва, а да отидат за здравеопазване.
Наистина и аз се притеснявам по отношение на болничното здравеопазване – различни интерпретации се дават, но около 200 млн. лв. е реалното намаление за болнична помощ – но аз мисля, че между първо и второ четене с една по-добра воля ние можем да променим тази цифра. Но това вече трябва да стане със сериозен дебат с Министерството на финансите. Но аз също съм убеден, че за следващата година ние не може да очакваме цветущо здравеопазване предвид икономическата ситуация, в която се намира България.
Затова ние на година трябва да предприемем решителни мерки за стабилизиране на системата, да я прочистим от неефективните структури. Не говоря дали са общински, дали са държавни болници, по мое мнение навсякъде трябва да се работи с еднакви аршини и стандарти, така че в края на 2010 г., когато ние ще имаме един нов набор от закони, които ще отпушат, така да се каже, реформата в здравеопазването или по-скоро ще я завършат, ще дадат едно ново качествено начало на здравеопазването ни през 2011 г. и тогава наистина да увеличим реално парите за здравеопазване. Надявам се, че прогнозите на икономистите ще се сбъднат и ще имаме растеж, който ще започне в края на 2010 и началото на 2011 г. и, ако влеем повече свежи пари и като номинал повече, съзнаваме, че тези пари отиват по предназначение и се изразходват директно за здравето на българина, аз смятам, че бюджетът с някои малки уговорки трябва да бъде подкрепен.
Ние нямаме друг избор в крайна сметка. Това са реалностите. Те диктуват това поведение в момента. Само с обединените усилия, с прецизни действия от страна на Министерството на финансите, от страна на Министерството на здравеопазването, от страна на Националната здравноосигурителна каса ние можем до голяма степен да смекчим тези неблагоприятни условия, които са последица от икономическата ситуация в България. Не визирам предишното управление, защото то се е намирало в коренно различна ситуация от тази, в която се намираме ние. Но аз съм убеден, че можем да се справим и с този бюджет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Министър Нанев, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Чувствам се длъжен да взема и аз думата, защото наистина това, което се случва с бюджета, е от голямо значение и може да има съдбоносни последици. Да не би някой от вас да си помисли, че аз лично съм доволен от този бюджет и затова, че се случва и се разпределя по този начин, имаме голям избор.
Както виждате, при заложена здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, разчетите за приходите не са по-големи при условие, че миналата година са събирани 6 на сто, от които 2 процента така и не влязоха в системата. Какво означава това? Означава, че сме изправени пред една икономическа не само криза, но на ръба на катастрофата, в която трябва да решим какво да правим.
Трябва да решим, на първо място, дали можем да си позволим някакъв баланс вътре във функция „здравеопазване” и този баланс да закрепи все пак системата на здравеопазване, или искаме да направим така, че да изгубим валутния борд, да нямаме балансиран бюджет, да забравим за идеята за въвеждане на евро в България. Тоест, да се изправим пред един огромен дефицит, който да заложим, и оттам нататък се връщаме и започваме по стария път.
За пръв път чрез балансиран бюджет ще се опитаме да направим нещо различно, да се стъпи на някаква нова основа.
Не си мислете, че аз не съм искал повече пари. Напротив, през цялото време съм настоявал. Казвал съм го преди и сега продължавам да казвам: парите и като здравноосигурителна вноска за България са малко. Малко са и 8 процента. Малко са абсолютните стойности, които се отделят като размер на човек, като стойност на човек от населението, сравнено със Западна Европа, сравнено с Централна Европа, сравнено с всеки.
Малко са парите от републиканския бюджет, които се отделят централно и за трансфери към здравноосигурителната система. Най-малко са в Европа, така е и винаги съм казвал, че трябва да бъдат повече.
Какво се опитахме да направим, тъй като този законопроект премина през Министерски съвет и защо трябва да бъдем принудени да го направим по този начин?
Ще кажа, че 157 млн. лв. от бюджета на Националната здравноосигурителна каса бяха за 2009 г., запазваме за 2010 г. 157 млн. за първична извънболнична медицинска помощ при несъстоялия се бюджет за 2009 г., както ви каза и господин заместник-финансовият министър. Той много добре обясни защо той не се е състоял. За миналата година сто петдесет и четири милиона и 800 хиляди лева са за специализираната извънболнична дейност, сега са 154 млн. лв.. Вярно, тук има малко отстъпване назад, признавам си го. Деветдесет и един милиона и 300 хиляди лева са за дентална помощ – 91 млн. лв. са заложени сега, наистина с 363 хиляди лева отстъпваме. За медикодиагностична дейност при 61,800 млн. лв. за 2009 г. сега остават 61 млн. лв.
Тоест, това, което се случва дотук, не е особено отстъпление в размерите, в цените и в направления. С 10 млн. по-малко са предвидени за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и храни. Да, вярно е, отстъпваме с 10 млн. лв. Аз смятам, че това може да бъде компенсирано. Имаме няколко предложения как това да се случи.
Резервът за непредвидени и неотложни плащания е 125 млн. лв. Това е един допълнителен коментар, който бих могъл да направя и да ви кажа защо трябва и защо би могло да се разглежда дали със здравноосигурителни вноски да стане или да се трансферира от републиканския бюджет.
Какво още във функция „здравеопазване” се опитваме да запазим? Национални програми: 19 млн. лв. си остават 19 млн. лв. Знаете какво представляват националните програми, знаете каква необходимост от тях има. Второстепенни разпоредители с бюджетни кредити – това са спешна помощ, това са психиатрични болници, това са програми.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинете, господин министър, но трябва да ви подсетя, че Вие говорите по следващата точка. Още не сме минали към следващата точка от дневния ред.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Искам да кажа къде е проблемът. Проблемът е в болничната помощ, където намаляваме общия размер. Всичко друго сме опитали да преразпределим и сме опитали да запазим като обеми, като дейности, като цени. Болнична помощ – защо се случва точно там? Защото там са проблемите. Ние сме принудени без пари да извършим в момента реформа. Защо има повече от 420, може би 430 изпълнители на болнична медицинска помощ, които сключват договори? Защо има такава диспропорция при цените на клиничните пътеки? Защо има такава неефективност по отношение на хоспитализацията? Защо има такъв брой рехоспитализация с една и съща диагноза? Защо имаме такъв ръст на хоспитализациите по принцип? Защо е поставена така системата? Защо от 900 хиляди или от 1 млн. сме стигнали до близо 2 млн. хоспитализации?
Ето там е проблемът на системата. Тя е неефективна в болничната помощ. Затова с по-малкото пари сега ще бъдем принудени да направим реформа, тоест, да прецизираме с кого да сключим договори, да поставим ясни критерии. Дали да има договор и вече той да отговаря на медицински стандарти, за да сключи медицински договор, за да има и качество и за да не се стига дотам болният да влезе някъде, да излезе изписан здрав, да се направи разход, да отиде след това на друго място, пак да постъпи. Къде са тези болници, където имат двама – трима лекари в цяла болница и продължават да сключват договори? Да не говорим какво представляват цените на клиничните пътеки.
Ето, това е проблемът. Това е истинският проблем. Принудени сме без пари да извършим реформата в болничната помощ. Всичко друго по функция „здравеопазване” сравнително е балансирано и запазено.
Така че ние имаме два пътя: или да запазим финансовата стабилност на държавата в условията на тази икономическа криза и да направим реформа, макар и тежка, или да вървим по стария път и никога да не стъпим върху някаква основа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Нанев.
Уважаеми народни представители, мисля, че чухме достатъчно мнения, становища от всички съсловни организации. Дадох думата на всички, които пожелаха, имахте възможност да се изкажете. Имаме още една точка, която също е изключително важна.
Така че уважаеми народни представители, подлагам на гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 октомври 2009 г. за първо четене.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” – 5, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 октомври 2009 г., се приема за първо четене.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. – първо гласуване.

Давам думата на вносителя – Министерството на здравеопазването – да представи законопроекта и мотивите към него.
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Бих искал да взема думата по отношение на разходите за функция „здравеопазване” в проекта за държавен бюджет за 2010 г.
Разходите за здравеопазване в бюджет 2010 г. са в размер на 2 647 100 000 лв. В условията на настояща икономическа криза и финансово ограничение е налице абсолютно намаление на разходите с 470 млн. лв. при запазване равнището на разходите в здравеопазването като относителен дял спрямо брутния вътрешен продукт 4,2 на сто.
Целта е с тази финансова рамка да се осигури нормално функциониране на системата, ефективно използване на ресурсите и да се реализира здравна реформа. Забележете какви амбициозни задачи!
В проекта за републикански бюджет са предвидени общо 729,9 млн. лева. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират дейности в лечебни заведения за болнична помощ, които са определени като държавно отговорни – психиатрична помощ, хемодиализа, интензивно лечение, трансплантация на тъкани и органи, клетки, лечение на болни от ХИВ-спин, финансиране на високотехнологични дейности с национално значение, спешна помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират над 20 приоритетни национални програми, приети с решение на Министерски съвет, скъпоструващи лекарства и консумативи за лечение на заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Ето по тези направление, когато говорих преди малко, сме се стремели да не постигнем редукция на бюджета, тъй като смятаме, че сме на ниво на санитарен минимум.
Предвидените разходи общо по бюджета на Министерството на здравеопазването за финансово осигуряване на изброените по-горе държавни отговорности са в размер общо на 626 900 000 лв. Предвидени са общо 927 800 000 лв. разходи за здравеопазване в общините, от които 20,6 млн. лв. са за капиталови разходи.
За делегираните от държавата дейности средствата са в размер на 190,5 млн. лв., а за местни дейности – 37,3 млн. лв. Субсидиите за болнична помощ за диспансерите на общинското население, областни диспансери за онкоболни, психични и нервнопсихиатрични и кожни венерически болести са в размер на 94,8 млн. лв.
Средствата по бюджета за здравеопазване, извън тези в Националната здравноосигурителна каса, ще подпомогнат допълнително дейността на лечебните заведения за болнична помощ с цел осигуряване на една реформа в сектора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Горанов. Заповядайте, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз направих едно встъпително изказване, което би могло да се смята и като изказване към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Не искам да разширявам дискусията. Тя по естествен път преминава, обсъждайки една и съща тематика.
Това, което бих могъл да добавя към изказването си от преди малко, е, че безспорно бюджета за 2010 г. се разработи в доста трудни за страната икономически условия и необичайна за световната икономика несигурност.
Кризата изправи правителствата по целия свят пред сериозни предизвикателства, принуждавайки ги да преориентират публичните си финанси за осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, като съществено ги позиционират в готовност да извлекат максимални ползи от възстановяването на икономиките в световен мащаб.
В законопроекта бюджетните параметри са съобразени с целите на фискалната политика и приоритетите, както и с наскоро одобрените антикризисни мерки на правителството за европейско развитие за България.
Като основна мярка за постигане на устойчивост на макроикономическата система правителството се ангажира с поддържането на балансиран национален бюджет, в който не са включени средствата от европейските фондове и програми. Балансираният бюджет е в подкрепа на усилията за възстановяване на икономиката като доказателство, че държавните разходи са под контрол и е ясен сигнал за стабилността на публичните финанси.
Свидетели сме, че в редица икономики в страни-членки на Европейския съюз, шансът да запазят балансирани публичните си финанси отдавна беше изпуснат. В момента при тях се налага да се вземат доста по-нестандартни решения от решенията, които българското правителство предлага за 2010 г. Като пример само ще ви кажа, че в Хърватия, Германия, Литва, Гърция се предлага намаление на пенсиите. Българското правителство предвижда не само запазване на достигнатите нива на пенсиите от 2009 г., но и предлага някои мерки за увеличаването им през следващата година.
Българското правителство не предлага намаляване на заплати – това, което доста държави-членки правят. Същевременно ние не се изкушаваме да изхарчим фискалния резерв и след година – две да поставим на колене цялото общество и достиженията от последните десет години на преход и състояние във валутен борд.
Всички тези усилия трябва да бъдат направени в момент, в който всяко разпускане на фискалната позиция, освен че ще ни приравни към държави-членки, заради които в момента развитите западни икономики си преразглеждат политиката по отношение на разаширяването както на Европейския съюз, така и на въвеждането на еврото – тук говоря най-вече за Прибалтийските републики – но поставя под въпрос всички критерии за балансирано развитие на европейската икономика въобще.
Многото атаки срещу валутните бордове – ще го нарека така почти профански – в света, примерно не знам дали знаете, че Китай има фиксиран валутен курс – но тези атаки са насочени не толкова срещу българската икономика, но същевременно рисковете, които крие това за нас, са съпоставими с последствията върху обществото от срива на финансите в края на 1996 – 1997 г. Именно от тези рискове ние трябва целенасочено да се предпазим и в края на краищата, ако развиващите се западни икономики, въз основа на чието потребление България обикновено гарантира растеж, тръгват нагоре, каквито индикации има за следващата година, но то отново нашето общество, нашето правителство и българският парламент ще са тези, които ще взимат решения в посока как да бъдат изразходвани публичните средства.
В този смисъл ние предлагаме един възможен сценарий, който съхранява и гарантира изпълнението на всички публични функции на държавата, без да прави компромис, да създава дългове за бъдещи поколения и без да подлага под съмнение финансовата устойчивост на държавата.
Един различен бюджет трябва да отговори на въпроса: трябва ли да се изхарчи фискалният резерв, трябва ли да се увеличи данъчната тежест или точно сега да използваме шанса, който кризата дава, за да погледнем във възможността за повишаване ефективността на публичните разходи.
Благодаря Ви, господин председател. Няма повече да разводнявам дискусията.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Горанов. И в подкрепа на Вашите думи тук с екипа направихме един анализ. Бих искал да кажа, че бюджетът, който има Министерството на здравеопазването за 2010 г. е изключително добре и балансирано направен и, за да не бъда голословен, ще кажа, че за разлика от бюджета, който е бил през миналата година, има само два параграфа, които са по-слаби.
Но аз искам да акцентирам и да ме чуете кои са те. За администрация – единият от моментите, за който казах, че има намаление – това са 5 млн. лв., които са по-малко и които се дават за администрация. Другият момент, при който сме с по-малко от бюджета за 2009 г., това е за профилактика на незаразните болести. Всички останали параграфи като здравен контрол, профилактика на заразните болести, историческа профилактика, намаляване търсенето на наркотици, извънболнична, болнична дейност, диспансери, спешна помощ, трансплантации, осигуряване на кръв, медико-социални грижи, неработоспособност, хемодиализа, други медицински дейности, достъп до качествени лекарства – по всички тези точки имаме по-добри бюджети при положение, че – мисля, че всички разбрахте – за неосъществения бюджет за 2009 г.
Така че смятам, че този бюджет за 2010 г., който държим в ръцете си, е един добър, балансиран бюджет.
Благодаря ви.
Има ли желаещи от народните представители за изказване?
Заповядайте, д-р Давидкова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАВИДКОВА: Естествено като представител на медицинското съсловие ми се иска парите за здравеопазване да са малко повече. Но в условията на финансова криза трябва да бъдем реалисти и като българи да имаме глобални приоритети, а това именно са безспорно финансовата стабилност и валутният борд.
Този бюджет на здравеопазването именно влиза в рамките на този глобален приоритет и аз смятам, че ние трябва да го подкрепим, защото се забелязва, че ние запазваме относителния дял за здравеопазване като разход на човек от населението, който е бил и през 2009 г – около 350 лв.
В този бюджет са гарантирани основните звена на системата, които гарантират плащането на лекарствата от наредбите за онкоболните, на ваксините и т.н., гарантират функционирането на диспансерите. В същото време особено положително е, че се увеличават значително средствата за спешна помощ – около 36 млн. лв. – което смятам, че до известна степен ще намали безпокойството ни от това, че парите за болнична помощ са намалени, защото е ясно, че системата е неефективна, че се нуждае от реорганизация и не бива да създаваме излишна психоза сред населението, че видите ли, ако загубят болниците си по места, това ще застраши тяхното здраве.
Аз, разбира се, не мога да не изразя известно безпокойство и питане към министъра, защото съм педиатър и знам, че през 2010 г. трябваше да се реализира една нова система на имунопрофилактика при децата, която изискваше малко по-високо финансиране. Искам да разбера дали ще има някаква възможност новите ваксини, които трябваше да влязат в календара през 2010 г., да бъдат наистина реализирани.
Това е моето питане. Разбира се, ще се съобразя с реалните условия и още веднъж заявявам намерението си да подкрепя този законопроекта за държавния бюджет за 2010 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Давидкова.
Заповядайте, господин министър Нанев, имате думата да отговорите на въпроса на народния представител госпожа Давидкова.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Уважаема д-р Давидкова, влизането на пентаваксината наистина беше предвидено да се случи през 2010 г. Имаше програма за това, само че не бяха предвидени бюджетни средства, а разликата, ако бъде въведена пентаваксината в сравнение със сегашните ваксини е 40 млн. лв. В момента бюджета не може да си го позволи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Нанев.
Заповядайте, д-р Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Аз вече се изказах, няма да се повтарям.
Имам само един въпрос към заместник-министъра на финансите господин Горанов. Смятате ли, господин Горанов, че бюджет 2010 г. ще се състои?
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата, господин заместник-министър Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Нашето разбиране за разликата между бюджет 2010 и бюджет 2009 е, че бюджетът за 2010 г. почива на реални анализи и реални очаквания за 2010 г. Не искам да правя политически оценки и категории, но по наше мнение бюджетът за 2010 г. е реалистичен. Ако очакванията за растеж се състоят, то неслучайно в законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса има текстове, които предвиждат, ако сме подготвени за щастие, какво да правим с него.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Заповядайте, госпожо Дукова. Имате думата.
ЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Уважаеми д-р Иванов, уважаеми колеги, аз се чувствам доста притеснена в този момент, защото изказванията вървят в изключително професионална посока. Като член на комисията, застанах от страна на пациентите и ще ми позволите да кажа, че не бих си представила в този момент да бъда на мястото на господин Владислав Горанов, нито на министерството с неговите приоритети, от това, че то има програма, която да изпълнява и политики, които да прави в условията на тази икономическа криза и в условията на тази рецесия, в която е страната.
Аз искам обаче да кажа защо аз ще подкрепя този бюджет, защото мисля, че трябва да отправим погледа си към няколко корелативни процеси. Крайно време е да се получи оптимизация на самата система, медицинското обслужване да добие онова качество, което би трябвало да имаме, преструктуриране и оптимизиране на мрежата. Разбира се, в тези тежки условия смятам, че и моралът на българският лекар в този момент ще получи друго измерение. Няма да се връщам към скорошни процеси и към това, което се случи много скоро в здравната система.
Точно заради това смятам, че този балансиран бюджет заслужава да бъде подкрепен и с всички усилия на медицинското съсловие и на това правителство смятам, че така, както е очертано в бюджета, към 1 юни следващата година ние ще имаме определени резултати.
Аз ще подкрепя този бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, госпожо Дукова.
Не виждам желаещи за изказвания.
Уважаеми народни представители, ще поставя на вашето внимание и последната точка от дневния ред за гласуване – законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. със становището на Министерски съвет, № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
„За” – 13, „против” – 3, „въздържали се” – 2.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2010 г. със становището на Министерски съвет, № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., се приема за първо гласуване.
С това поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)