Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

П Р О Т О К О Л
№ 14


На 21.01.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. – първо гласуване.

---

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

П Р О Т О К О Л
№ 14

На 21.01.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин д-р Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Преди да започнем с деловата работа искам да се обърна към всички, с които не съм се виждал. Искам да пожелая 2010 г. да ви донесе много здраве, много лично щастие и професионални успехи. Дано през 2010 г. да направим така, щото да се случват по-добри неща за българското здравеопазване.
Откривам днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. – първо гласуване.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г. – първо гласуване.
Към законопроекта са постъпили становища на Българския фармацевтичен съюз, на Българската асоциация за професионалисти по здравни грижи и Конфедерацията за защита на здравето.
Предлагам да започнем със становището на Министерството на здравеопазването.
Давам думата на госпожа Фани Михайлова. Имате думата, госпожо Михайлова.
ФАНИ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! На основание решение на Министерския съвет от 30.12.2009 г. ви представям проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Проектът е изготвен от междуведомствена работна група, определена със заповед на министъра на здравеопазването.
Мотивите, които налагат приемането, измененията и допълненията в Закона за наркотиците и прекурсорите, най-общо могат да бъдат определени в следните насоки.
Промени, наложени от необходимостта за осигуряване на съответствието с разпоредбите на други закони:
На първо място, уеднаквяване на правните субекти, които могат да получават разрешения за производство, търговия на едро и дребно на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и лицензии за дейности с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Второ, във връзка с легално определения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина термин “лекарствен продукт” в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите думата “препарати” се заменя с термина “лекарствени продукти” във всички текстове, които се отнасят за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.
На трето място, измененията и допълненията в раздел І „Лицензия за дейности” от Глава пета се правят с оглед на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и 3 и чл. 11, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Досега редът, по който се извършва лицензионният режим в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и изискванията към заявителите, беше разписан в подзаконов нормативен акт. С настоящото изменение се обособяват трите основни режима при издаване на лицензии за дейности по закон: 1. лицензии за производство и търговия на едро по чл. 32, ал. 1; 2. лицензии за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по чл. 33, ал. 1; 3. лицензии за производство, преработване, съхранение, търговия, внос и износ на наркотични вещества за ветеринарномедицински цели.
На следващо място, в законопроекта са нанесени промени, свързани с органите и структурите, осъществяващи дейност по закона.
Конкретизират се разпоредбите, регламентиращи създаването на общински съвети по наркотичните вещества и превантивните информационни центрове в общините, които са центрове на области. Конкретизира се механизмът на финансиране на общинските съвети по наркотични вещества и превантивните информационни центрове – чрез общинските бюджети като делегирани от държавата дейности. Предвижда се създаването на комисии по наркотичните вещества в общините, които не са административни центрове на области.
Конкретизират се разпоредбите, касаещи контролирането на вноса на коноп и семена от коноп, непредназначени за посев, осъществяван от министъра на земеделието и храните.
Дефинира се кой осъществява контрола на дейностите по превенция на употребата на наркотици и психосоциалната рехабилитация на лица, зависими от наркотични вещества.
Разписва се и в закона функциониращият към Националния център по наркомании Национален фокусен център, който е част от Европейската информационна мрежа за наркотици и наркомании.
Предвижда се създаването на експертен съвет, който да консултира и подпомага министъра на здравеопазването в разработване и прилагане на политики в областта на лечение на зависимости в България. В експертния съвет се включват специалисти от Националния център по наркомании, утвърдени клиницисти и експерти, представители на съсловните професионални организации в областта на лечението на зависимости.
Другите изменения са свързани с оптимизиране на дейностите по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Със законопроекта се предвижда Националният съвет по наркотични вещества да изготвя и предлага на Министерския съвет да приема Националната стратегия за борба с наркотиците и национални програми за борба със злоупотребата с наркотици, както и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори.
С цел по-ефективна работа на полицейските органи в борбата с незаконните насаждения в изменението на чл. 27 се цели да се забрани засяването и отглеждането на всички незаконно засети растения от рода на конопа, без значение от концентрацията на активното вещество тетрахидроканабинол в тях.
Конкретизира се разпоредбата, касаеща забраната за рекламиране пред обществеността на наркотични вещества и растенията от приложенията на закона, както и на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества.
Прави се изменение и допълнение на цялата Глава седма от закона: превенция на употребата, лечение и психосоциалната рехабилитация на лица, зависими или злоупотребяващи с наркотични вещества. Въвежда се понятието „психосоциална рехабилитация” с цел разграничаване на рехабилитацията в медицински смисъл от психосоциалната рехабилитация.
Националният център по наркомании към Министерството на здравеопазването не разполага с териториални поделения по места, за да осъществява специализирания контрол на функциониращите около 32 лечебни субституиращи и поддържащи програми.
В тази връзка се предлага специализираният контрол на лечебната дейност на територията на страната да се извършва съвместно с районните центрове по здравеопазване към Министерството на здравеопазването.
Предвижда се и създаване на подзаконова нормативна уредба, в която да бъдат включени както условията и редът, така и основните принципи и стандарти за работа в областта на превенцията на употребата на наркотични вещества.
Променя се наименованието „субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества”. Тъй като лечението се извършва само в лечебни заведения от висококвалифициран персонал, това изисква конкретно наименование „лечение с агонисти и агонист-антагонисти”.
Предвижда се създаването на служебна база данни на лицата, включени в тези програми за лечение с агонисти и агонист-антагонисти. Базата данни ще съдържа уникален идентификационен код на лицата, което ще гарантира защита на личните данни.
Добавят се нови вещества под контрол в приложенията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите съгласно препоръка на Съвета на Европа, на Международния съвет за контрол на наркотичните вещества съгласно резолюция на Комисията по наркотичните вещества към ООН и решения на Националния съвет по наркотични вещества.
Предлагат се и промени в съответствие с действащото понастоящем митническо законодателство, които са по предложение на Агенция „Митници” и Министерството на финансите.
Текстът на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Уважаеми дами и господа, народни представители, предвид изложеното моля да приемете законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите на първо гласуване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Сега давам думата на представителя на Министерството на земеделието. Има ли представител? Няма.
Има ли представител от Министерството на икономиката и енергетиката? Няма. От Министерството на вътрешните работи има ли представител? Да, госпожа Вучкова.
Заповядайте, госпожо Вучкова. Имате думата.
ЖАНА ВУЧКОВА: Аз съм главен юрисконсулт на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Нашето предложение касае § 76 от ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Свързано е с чл. 93, където сме установили противоречие с разпоредбата на чл. 111 на Наказателно-процесуалния кодекс относно унищожаване на веществени доказателства, събрани в досъдебната фаза на наказателното производство.
Нашето предложение е текстът да добие нова редакция.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз се извинявам. Имам същата забележка и, когато поставя нещата на дискусия, ще обърна внимание и ще кажа точно защо е наложена и как е наложена. А сега, ако имате становище, Ви моля просто да го прочетете. Сега разглеждаме законопроекта на първо четене.
ЖАНА ВУЧКОВА: Нашето становище е точно това, че тези текстове противоречат на разпоредбите на НПК и не могат да останат в този си вид.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще дадете новата редакция, когато стигнем до второто четене.
Благодаря Ви.
От Министерството на труда и социалната политика има ли представител? Да, заместник-министър Валентина Симеонова.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Уважаеми господин председател, ние също имаме забележка по отношение на чл. 89а, ал. 1 и ал. 2 относно програмите на психосоциална рехабилитация за лица, които са били зависими или ....
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз се извинявам, че ще Ви прекъсна. Първо, когато се разглежда законопроект на първо четене, трябва да се започне с това дали вие подкрепяте законопроекта. След като изразите вашето становище, становището на Вашето министерство, ще продължите с аргументите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Да, благодаря.
Аз съм заместник-министър на труда и социалната политика.
Ние по принцип подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с една забележка, която е свързана с чл. 89а, ал. 1 и ал. 2 относно програмите за психосоциална рехабилитация за лица, които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества, с които Министерството на труда и социалната политика е изразило несъгласие.
Да се аргументирам ли защо или това ще направя след това в дискусията?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще Ви помоля да ги представите писмено и ние ще ги вземем в съображение. Когато открия дискусията, тогава ще изкажете тези ваши предложения. Но най-добре е в писмен вид да ги изложите, за да може между първо и второ четене да бъдат отстранени всички онези недоразумения или примерно несъответствия най-вероятно между различните законодателни документи, които има.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Да, благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От Министерството на финансите има ли представител? Няма никой.
Преминаваме към становищата на съсловните организации. Тук виждам представител на Българския фармацевтичен съюз.
Имате думата, господин Ненчев. Заповядайте.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българският фармацевтичен съюз подкрепя така предложения законопроект. Имаме съвсем дребни забележки. Дали сме писмено становище.
На нас ни прави впечатление, че вносителят използва израза „документ за правоспособност на магистър-фармацевта”. Ние предлагаме това да бъде удостоверение за членство в БФС. Също така предлагаме при промяна на магистър-фармацевта по чл. 34 да не се изчакват два месеца, през които аптеката да не работи с наркотични вещества, а в седемдневен срок лицето по чл. 222 да уведомява министъра на здравеопазването и аптеката през този седемдневен срок да не работи с наркотични вещества.
Също така разпоредбата предвижда при отнемане на лицензията по реда на чл. 41, ал. 1, т. 1 – 4, лицето да може да кандидатства отново за получаване на лицензия по реда на чл. 32а и 33а след изтичане на три години.
Ние предлагаме този срок да бъде трикратно намален или да отпадне срока. В § 33 разпоредбата предвижда диференциран правен режим относно аптеки на болнични и лечебни заведения и такива, открити от останалите субекти. Ние предлагаме следния текст:
„Не се отнема лицензията по чл. 33, ал. 1 на титуляра при възникване на основание по ал. 1 на т. 5, ако „лицензиантът в седемдневен срок предприеме действия за смяна на ръководителя на аптеката.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Ще направим работна група, ние имаме вашите писмени предложения за поправки между първо и второ четене. Така че и работната група ще разгледа внимателно вашите предложения.
Има ли други желаещи от професионалните сдружения да изкажат становища по законопроекта?
Има думата госпожа София Колева. Заповядайте, госпожо Колева.
СОФИЯ КОЛЕВА: Добър ден. Казвам се София Колева и съм главен експерт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Бих могла да кажа, че от името на ведомството, което представлявам, подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите без никакви забележки.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, след като изслушахме мнението на съответните ведомства и съсловни организации, откривам дискусията.
Преди да дам думата на народните представители, бих искал да започна именно с това, че законопроектът е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, като в мотивите към него подробно са посочени причините, които налагат неговото приемане.
При разглеждането му трябва да бъдат уточнени следните въпроси. Обръщам се към всички народни представители и присъстващите тук и медии, за да няма спекулации в дискусиите и да няма след това спекулации относно законопроекта.
Между първо и второ четене следва да се прецизират и доразвият следните текстове. Ще поискам съответно становищата от министерствата.
Първо, § 11 относно контролните функции по този закон - на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на труда и социалната политика, и длъжностните лица, които ще ги осъществяват.
Второ, на § 30 относно съдържанието на специалните регистри по чл. 38, водени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и от Министерството на здравеопазването.
Трето, на § 68 относно предмета и обхвата на дейността на експертния съвет по лечението на зависимите - към министъра на здравеопазването.
Четвърто, на § 76 – редукция от Министерството на вътрешните работи.
Пето, текстът от § 90 да отпадне, като могат да бъдат направени предложения между първо и второ гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, които се разглеждат в момента от Комисията по правни въпроси, която е компетентна и е комисия, която ще разглежда промените на НПК.
Сега ще кажа и кои министерства съответно трябва да направят тези изложения. Това е Министерството на образованието, младежта и науката. Думата ще дам на господин Асен Петров, който ще направи пояснения.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
АСЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Министерството на образованието, младежта и науката предлага контролните функции на министъра на образованието, младежта и науката да бъдат разписани в подзаконов нормативен акт, който е предвиден в настоящия законопроект – чл. 84, като в този подзаконов нормативен акт се прецизират както органите, които ще извършват контролната дейност, тоест, дали това ще са нови органи, специално създадени за целта, или някои вече съществуващи, така и техните функции.
Това е предложението на Министерството на образованието, младежта и науката.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Има думата представителят на Министерството на здравеопазването по § 30, § 68.
Заповядайте, госпожо Ставрева. Имате думата.
ВАНЯ СТАВРЕВА: Аз съм от Дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването.
Поемаме ангажимента между първо и второ четене да разпишем подробно съдържанието на регистрите, които води Министерството на здравеопазването и съответно Министерството на икономиката и енергетиката и туризма трябва да вземе отношение към регистрите, които те водят, както и за експертния съвет.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, разбрах за регистрите.
Има думата госпожо София Колева. Заповядайте, госпожо Колева.
СОФИЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! В такъв случай ние поемаме същия ангажимент, тъй като регистрите са аналогични.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трябва да ги подготвите в писмен вид. Вие знаете какъв е редът.
Последно давам думата на представителя на Министерството на вътрешните работи госпожа Жана Вучкова. Заповядайте, госпожо Вучкова.
ЖАНА ВУЧКОВА: Министерството на вътрешните работи поема ангажимента да даде нова редакция на § 76 от ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като и в момента имаме готовност, но сега да не затрудняваме работата на заседанието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имайте предвид и текста към § 90, който отпада. Какво е Вашето мнение? Моля тук също да изразите становище. Промяната се отнася към НПК и трябва да дадете Вашето становище.
ЖАНА ВУЧКОВА: Доколкото той е свързан също с § 76, ще дадем становище.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно за това става въпрос. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи. По принцип това е една материя, която е малко специфична, не е материя от ежедневието, която да е била обект на вашето внимание и затова разбирам отношението.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз искам да помоля, когато друг път разглеждаме подобни законопроекти, цялата тази съгласувателна процедура си я направете преди нас. Защото няма смисъл сега: Министерството на вътрешните работи идва и казва с еди кой си текст не сме съгласни! Направете го преди това, за да се изчистят текстовете и да не ни затруднявате и нас.
Единственото, което искам да добавя, е, че би трябвало да помислим между първо и второ четене за следното. Виждам, че има предложение за промяна – мисля, че беше – в чл. 101, където е глобата или санкцията при неспазване на чл. 27. Санкцията беше от хиляда до 100 хиляди лева. Няма такава санкция! Това означава, че някой взима 20 000 лв., за да сложим 100 000 лв. санкция. Така че, ако ще правим санкция, да бъде сериозна санкцията. Толкова голяма санкция може да има в някои от другите закони.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Ставрева. Имате думата.
ВАНЯ СТАВРЕВА: По отношение на изменението в чл. 101 искам да кажа, че то касае само....
ВАНЬО ШАРКОВ: Тази санкция е такава и в стария закон. Това не е ново предложение. Аз искам да го променим.
ВАНЯ СТАВРЕВА: Точно така. В работната група по законопроекта, която имаше 26 члена, стигнахме до извода, че, ако поправим един член, то трябва да се коригират и всички останали административно-наказателни разпоредби. Това беше не по силите на тази работна група. Тоест, разписването на по-подробни текстове ще отнеме много повече време, поради което се опасявам, че между първо и второ четене няма да можем да го направим.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прощавайте но тук, пред народните представители „не можем да го направим”, „нямаме време”, „голям е” – това не могат да бъдат никакви аргументи. Моля Ви, прецизирайте изказа си. Това не може да се казва пред народните представители. Ще го обсъдите, ще го видите и ще предоставите необходимите редакции между първо и второ четене.
Благодаря Ви за съгласието.
Сега думата поиска госпожа Теменужка Манчева, Областен съвет по наркотичните вещества – Благоевград.
Имате думата, госпожо Манчева. Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА МАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден, господин председател, добър ден на всички народни представители и на всички, които присъстват.
Председател съм на Областния съвет по наркотични вещества в Благоевград. Ние сме първият областен съвет – тогава беше общински – който е създаден по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тази година правим десет години от съществуването ни.
Така че имаме достатъчно богат опит. Искам да ни повярвате на това, което ви казвам и в аргумент на моята молба искам да ви кажа, че имаме сертификат от Европейската комисия за изключително добра дейност в областта на превенцията на наркоманиите. Ние сме единствени в страната, както и сме в регистъра на ООН като добра практика.
Казвам тези неща, за да знаете кой е човекът, който говори срещу вас, защото искам да взема отношение по няколко въпроса.
Първо, това, което касае незаконното засаждане на канабис. Аз съм лекар, не съм компетентна по този въпрос. Но искам да ви кажа, че обаче вие, точно законодателите на България трябва да решите този проблем, защото за поредна година през миналата година за три месеца събраха над 20 тона канабис само в Петрич. Ние наблюдаваме целия процес и искам да ви кажа, че благодарение на това, че законите не са толкова добри, разрастването на тази порочна практика в България започна от Петричкия регион и в момента можем да кажем, че почти в цялата страна не само се засажда канабис, но се правят лаборатории, в които се подобряват сортовете, които се използват в България. Това е основната дрога, която се използва от учениците в нашата страна. Това, първо.
Второто, за което искам да ви приветствам, е конкретизирането от вас на наименованието „реклама на наркотиците” и непозволяването на скрита реклама, защото на базата на тази реклама основно е влиянието върху учениците, особено сред малките подрастващи, а мога да ви заявя – включително и на родителите. Недобросъвестната реклама е изключително вредна за разпространението и употребата на наркотици.
Не на последно място искам да ви кажа, че наистина има място за областните съвети по наркотични вещества, които вие сега ще приемете да се казваме „общински”. Но имам една молба. Тъй като ние, както и всички колеги в страната, работим не само в Благоевград, а работим и в другите населени места, които са си равноправни общини, затова дайте ни по някакъв начин възможност да бъде легитимирана нашата методическа дейност за развитието на превенцията на наркомании в другите общини. Това е молбата на част от кметовете в Благоевградска област. Те да имат възможност, тъй като законодателството не дава такава възможност да ни се даде голяма сума пари, те да могат да ни поемат командировъчните, когато посещаваме тези региони, което наистина е много сериозен момент в нашата дейност.
Искам да ви благодаря за всичко това, което прави комисията и се надявам, че оттук нататък ще ни дадете възможност още повече да се докажем както на европейско ниво, така и на световно чрез ООН, но най-вече да допринесем за ограничаване употребата на наркотици.
Мога да ви заявя от името на всички колеги в страната, че положението наистина е страшно. Долната граница е вече 10 – 12 години. А това, което, господин председател, ни предстои, е да решим наистина какво ще правим с всички онези млади хора, които употребяват синтетична дрога и кокаин, а кокаинът е проблем в целия наш регион, включително и малки населени места като Марикостиново, а ние нямаме реално достатъчно добре подготвени кадри, компетентни за лечение на такива млади хора.
Благодаря ви. Извинявайте за моето дълго изказване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Изказването Ви беше изключително полезно.
Ще се обърна към Правния отдел да видят дали предложенията, които направихте, могат да намерят своята реализация в законопроекта.
Така че благодаря Ви за това.
Има ли желания за други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Моля, гласувайте.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г., се приема на първо гласуване с пълно единодушие.
Благодаря на тези, които взеха участие по първата точка от дневния ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г. – първо гласуване.
Давам думата на госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, за представяне на законопроекта.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Ще представя пред вас накратко основните мотиви за приемане на този законопроект, а те бяха новата философия, която ние влагаме в понятието „интеграция на хора с увреждания”. Ние разделяме това понятие от паричното подпомагане. Според нас досега съществуващият Закон за интеграция на хората с увреждане тълкуваше интеграцията на хората най-много чрез интеграционната добавка, която беше едно парично подпомагане.
Затова нашето предложение е паричното подпомагане да премине към Закона за социалното подпомагане, а интеграцията според нас не е просто даване на пари на хората, а мрежа от услуги, които да са в подкрепа на това те да се чувстват достатъчно добре в нашето общество.
Затова накратко ще представя следните мотиви. Към ключовите области, чрез които се осъществява интеграцията на хората с увреждания, се включва и професионалната реализация. Създават се условия за по-активно участие на гражданското общество в политика за хората с увреждания, като към сегашния кръг от партньори се включват и други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания. На тези организации се предоставя възможност и за участие в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, като критериите за това участие ще бъдат разписани в подзаконова разпоредба.
По предложение на националнопредставителните организации на и за хората с увреждания се предвижда другите организации да не бъдат повече от 15 процента от състава на съвета.
Засилва се значението на социалната оценка. В предмета й се включват потребностите и възможностите за рехабилитация, възможностите за обучение, за трудова заетост и професионална реализация, потребностите от социални услуги и възможностите за социално включване.
По този начин се цели оценката да не се базира само на медицинската експертиза. Предлага се в социалната оценка да се прави мотивирано предложение за отпускане на целева помощ за изработване или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия.
За първи път се предвижда сред членовете на комисията за извършване на социална оценка да участват лекар, психолог, педагог, тоест, тази комисията ще има мултидисциплинарен характер. Целта е експертният характер на комисията да гарантира качеството на оценката.
Прилага се интегриран и универсален подход в областта на социалната защита на хората с увреждания чрез парично подпомагане, като за тази цел се предвиждат две промени, които ще допринесат за синхронизиране на материята по отношение на материалната подкрепа на лицата с увреждания и техните семейства.
Първата промяна е свързана с трансформирането на месечната добавка за интеграцията на хора с увреждания с месечна целева помощ за лица с трайни увреждания по смисъла на Закона за социално подпомагане. Предоставянето на този вид целева социална помощ ще доведе до по-добра целенасоченост на подкрепата за най-уязвимите сред хората с увреждания. Целевата помощ за хората с трайни увреждания ще почива на принципа за прилагане на доходен критерий, но ще се взема предвид и степента на намалената работоспособност и вида и степента на увреждането.
В подзаконовата уредба, регламентираща условията и реда за предоставяне на социални помощи, размерът на целевата помощ за хората с трайни увреждания ще се диференцира така, че да гарантира по-добрата защита на хората, при които рискът от изпадане в бедност е най-голям. Освен това ще се въведе и по-висок праг за достъп до тези помощи. За сравнение с месечните социални помощи за хора с трайни увреждания този праг е 350 лв., какъвто е прагът по Закона за семейните помощи за деца.
Втората промяна е свързана с месечната добавка за деца с трайни увреждания. Тази добавка се предлага да бъде част от семейното подпомагане, тъй като по своята същност тя е материална помощ за семействата с деца с увреждания. По този начин цялата правна материя, която обхваща въпросите на семейното подпомагане, се интегрира в един нормативен акт – в Закона за семейните помощи за деца.
Предлага се запазване на настоящия характер на добавките по отношение на липсата на доходен критерий – размерът, достъпът на семействата, начина на изплащане и т.н.
Предлага се въвеждането от 1 януари 2011 г. на нов вид финансова подкрепа за хора с трайни увреждания. Тя ще е предназначена за ползване на социални услуги – услуги за социална и медицинска рехабилитация, услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация, услуги за достъп до интегрирано образование и обучение, услуги за осигуряване на достъпна среда. Именно това са областите на интеграцията за хората с увреждания, разписани в самия закон.
Чрез тази подкрепа се цели да се осигури реален достъп на хората с увреждания до услугите, които са задължителна предпоставка за тяхната интеграция. Предлага се подкрепата да се предоставя с оглед индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания, които ще бъдат установени със социална оценка.
Освен това социалната оценка ще съдържа и мотивирано предложение за предоставяне на такъв вид подкрепя според потребностите на човека. Размерът, начинът на неговото формиране, редът и условията за предоставяне и ползване на тази финансова подкрепа за всяка една от услугите, за които е предназначена, ще се определят в правилника за прилагане на закона.
Подобрява се и механизмът за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. За първи път се въвежда изискване за регламентиране на контрола по отношение на тези дейности. Самият контрол се предлага да се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.
С цел подобряване на координацията, сътрудничеството и взаимодействието между всички ангажирани институции се предвижда Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно да утвърдят координационен механизъм за взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани с предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, както и във връзка с провеждане на интегрирания контрол, който и сега е стартирал.
Въвежда се глоба, съответно имуществена санкция за нарушение на реда и условията за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, като сумите, събрани от глоби и имуществени санкции, ще се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания и ще се разходват за програмни проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания.
Въвежда се контрол от страна на Агенцията за хора с увреждания по отношение на спазването на изискването възстановените средства за осигуровки на специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперациите на хора с увреждания да се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания. Тези средства се предлага да бъдат увеличени от 1 януари 2011 г. от 30 на 50 процента от внесените от работодателя осигурителни вноски.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, заместник-министър Симеонова.
Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Гавазова. Имате думата.
ХРИСТИНА ГАВАЗОВА: Аз съм от Дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването.
Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Всички бележки, направени от министерството, са отразени в хода на съгласувателната процедура.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Има ли представител на Министерството на финансите? Няма.
Има ли представител от Министерството на образованието, младежта и науката? Няма.
Има ли представител от Министерството на икономиката и енергетиката и туризма? Няма.
Давам думата на представителя на Агенцията за хора с увреждания за становище по законопроекта.
Заповядайте, господин Коралски. Имате думата.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! И аз да пожелая здраве и щастие на членовете на вашата комисия през новата година.
Агенцията за хората с увреждания подкрепя предложения законопроект, като в процеса на обсъждането и в Националния съвет стана ясно, че с оглед на приемането на Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания от ООН, включително и подготвящата се директива в Европейския съюз, която вероятно вече тази година ще стане факт, вероятно ще се наложи още един цялостен преглед на закона. Но мисля, че стъпките, които се залагат в сегашния законопроект, са изключително важни и най-вече това, че ние преминаваме към социални услуги, които да гарантират реално правата на хората с увреждания, тъй като огромният проблем на хората с увреждания често пъти не е това, че нямат пари, а това, че срещу тези пари нямат услуга, която наистина да ги интегрира.
Освен това самият закон издига ролята на Агенцията за хората с увреждания, както се вижда, по отношение на контрола.
Аз смятам, че този законопроект би трябвало да бъде подкрепен на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Коралски.
Давам думата на господин Васил Трифонов Долапчиев, Съюз на слепите.
Заповядайте, господин Долапчиев. Имате думата.
ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам честта да бъда председател на Съюза на слепите в България. Това е организация с деветдесетгодишна история, първата в балканския регион на хора с увреждания, вид увреждания, защото при нас са само военноинвалидите, които са по причина на увреждането. Съюзът ни е от 20 000 български граждани с трайни и тежки увреждания на зрението.
Говоря от името на националнопредставителните организации. Ние по принцип подкрепяме законопроекта. Смятаме, че в него има много добри предложения, които подобряват редакции на действащи текстове, разширяват и дешифрират права на институции, фиксират много по-точно техни задължения, което е правилно и се надявам, че ще допринесе за подобряване дейността на институциите в тази област.
Подкрепяме подобрените текстове, които регламентират ролята на общините в сектора на социалните услуги и възможностите за предоставянето им на неправителствени организации на принципа на конкурс. Разбира се, малкото, което се прави в сектора на специализираните предприятия, много отдавна се борим там за национална визия и политика, но за съжаление на моменти удряме на камък. Това предложение, което влезе в законопроекта по наше настояване – увеличаване от 30 на 50 процента на средствата, които са за социални и здравни осигуровки – да остават в тези предприятия, които, уверявам ви, „берат душа”, все пак е една крачка в положителна посока, макар и че няма да реши проблема със съществуването на подобен тип предприятия, които са основните работодатели на тези хора.
Имаме три проблема, които в процеса на дискусията с експерти от Министерството на труда и социалната политика и до момента не можахме да решим. Бих помолил да ги обсъдите. По принцип ние ще ги внесем писмено, за да може да ги имате предвид между първото и второто четене на законопроекта.
Първият ключов проблем е въпросната интеграционна добавка и въвеждането на подоходен критерий. Ние в момента настояваме категорично тя да си остане в Закона за интеграция на хората с увреждания. Създадохме я след много сериозна работа преди повече от шест години. Във всички европейски страни има предвидени подобни средства. Няма да коментирам размера в България – между 9,75 и тридесетина лева. Само в съседните нам балкански държави, членове на Европейския съюз, например в една Румъния тя варира между 90 и 120 евро, за Гърция – между 600 и 900 евро. Тук дочуваме, няма още ясна визия, за тези елементи на социалните услуги, които са пет, и досега ги има впрочем, има я интеграционната добавка. Но с какви средства ще бъдат подплатени, каква е визията на правителството за начина, по който ще бъдат предоставени – не е ясно. Витаят някакви ваучери. Липсва това, което каза и господин Коралски – категорично изградена структура на социалните услуги.
Регламентиран по този начин механизмът на предоставянето им, ние се опасяваме, че много хора абсолютно реално поради липса на подобни институции, ще бъдат изведени и дискриминирани от социалните услуги. Тепърва очакваме с нетърпение да видим последващите разработки. Но интеграционната добавка в този й вид ние настояваме да остане сега. По принцип имахме известно различие – подкрепям това, което каза господин Коралски – и някак си с кардиналната промяна на закона се промениха някои философии в него, но не му беше времето днес за това.
Предстои наистина едно цялостно разглеждане на националното ни законодателство в тази област във връзка с приемането на тези фундаментални документи на ООН и европейската директива по тези проблеми.
Трябва да направим крачката, за да променим нещата. Но ви моля да се съобразите с това наше настояване.
Категорично сме против с въвеждането на подоходния критерий. Да, вярно е, че се стартира при по-ниска база. Впоследствие в диалога тя стигна до 350 лв. Първоначално от системата трябваше да отпаднат около 160 000 човека, в момента по разчети на Министерството на труда и социалната политика са 90 000 човека, които ще отпаднат при въвеждането на подоходния критерий.
На 15 декември 2009 г. президентът на Република България обяви в публичното пространство, а впоследствие многократно беше препотвърдено при срещи, че е постигната договорка с премиера подоходният критерий да отпадне. Случва се не за първи път български правителства да се стремят да го въвеждат в този сектор. Но мисля, че коректността налага да бъде поет ангажимента наистина този въпрос да бъде решен. Нас силно ни притеснява, че се преповтаря тази теза за подоходния критерий. Да, вярно, законът влезе преди това политическо споразумение, но мисля, че би трябвало поне в подготвените речи да бъде отразено.
Следващият момент, който ние не приемаме, това е преминаването на помощта за деца с увреждания, подчертавам много дебело, в Закона за семейното подпомагане. Въпросът е принципен, тъй като там няма утежняващ режим и няма да има някаква промяна във фактическата ситуация. Но ние и досега нямаме отговор кое го налага. Въпросът според нас, доколкото добиваме впечатление, е преди всичко концептуален. В случая правителството има мотива, че отива в Закона за семейните помощи, третирайки всякакъв вид помощ за семейства на едно място. Негово право е, разбира се, да има такова виждане, докато нашата позиция е, че проблемите на хората с увреждания от едната минута, поели въздух, до смъртта си, да бъдат регламентирани, доколкото е възможно, в по-малко нормативни актове.
Ако вие се поставите на наше място, няма да коментирам възможността за комуникации, нивото на подготовка на тези 600 – 700 хиляди човека, за да могат да се информират, правата им са разпилени между 40 и 50 нормативни документа. Няма да коментирам действащите хиляди писма, разпореждания, заповеди, които спокойно могат да напълнят Черно море. За един български гражданин, който има специфични проблеми, е много трудно да се ориентира наистина в процедурите, които действат в момента, начина, по който може да реализира своите права и въобще какви са му правата.
Поради всичко това настояваме при изработването на закона още през 1995 г., той влезе в сила от 1 януари 1995 г., доколкото това е възможно, разбира се, максимален обем права да бъдат регламентирани в този закон.
Поради тази причина основно настояваме правата на децата с увреждания, защото те, доколкото са права на семействата, родителите ги черпят на база, че имат такова дете. Това не е стандартния вариант да подпомогнем семейството. Ние подпомагаме детето с увреждане. Вярно, поради факта, че то е непълнолетно, има ограничена дееспособност и поради това родителите получават помощта. Но, ако детето го няма, те няма как да черпят това право.
Но това вече е въпрос на окончателно решение.
Има и още един, последен момент, който беше визиран от заместник-министър Валентина Симеонова. Да, вярно е, че постигнахме споразумение 15 процента от състава на Националния съвет да бъде разширен с организации, които работят в областта на интеграцията на хора с увреждания, но нямат статут на националнопредставителни.
Разсъждавайки по тази тема с колегите, от водените дискусии с народни представители, включително и днес, преди да дойдем при вас бяхме на среща с представители на мнозинството от Комисията по труда и социалната политика. Ние настояваме в момента този въпрос да бъде преразгледан, защото това разширяване беше прието под силен натиск.
Аз искам да подчертая, че въпросът е принципен. Въпросът не е емоционален, въпросът не е по наш балкански вариант да си заровим кокала в нашата градина и сами да си го ядем. Въпросът е много сериозен. Това нещо е прието в цяла Европа. Има хиляди, а в големите държави и няколко десетки хиляди организации, които работят в този сектор. Държавата си определя партньорите, обаче в много тесен кръг, на базата на много сериозни, много тежки критерии.
Ние – категорично подчертавам – не сме против разширените форми на диалог. В България има гражданско общество, има демократични форми, които вече функционират – семинари, дискусии, кръгли маси и т.н. – могат да бъдат взети и становищата на много специализирани организации могат да бъдат взети и да бъдат включени в нормативните документи. Но в Националния съвет – подчертавам – Националния съвет за интеграция на хората с увреждания по сегашната регламентация стоят представители на правителството, националнопредставителни организации на и за хора с увреждания, националните организации на работници и служители, националните организации на работодателите и Националното сдружение на общините.
В Националния съвет стоят национално значими организации и разширяването на съвета според нас – а ние сме 19 на брой в момента с такъв статут и всеки има право да го покрие, има възможност да се обединят, има такива действащи механизми, практиката е показала, че това се случва – тези организации се финансират, увеличават се годините и няма никаква забрана за включването им. Но смятаме, че отварянето на вратата в тази посока, разликата в критериите не е в полза на поемането на отговорности пред обществото, на формирането на национална политика.
Затова настояваме да си останат старите действащи текстове.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Долапчиев.
Напомням на народните представители и всички присъстващи, че Комисията по здравеопазване е съпътстваща комисия по този законопроект. Така че много правилно бяха отправени предложенията към заместник-министър Симеонова.
Сега давам думата на госпожа Веска Събева, която представлява Национално сдружение на хората с увреждания.
Заповядайте, госпожо Събева. Имате думата.
ВЕСКА СЪБЕВА: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратка.
Председател съм на Асоциация на родители на деца с епилепсия. Ние сме националнопредставителна организация. В момента съм заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Мисля, че господин Долапчиев много ясно конкретизира нашите притеснения и претенции. Бих искала да ви обърна внимание върху това, че трябва да има върховенство на закона. Не законът да се променя, защото някой иска или на някого не му харесва, а когато този закон работи и показва някои добри практики, просто да бъде надграждан и съхраняван.
Мисля, че има добри идеи във връзка с развитието на тази прословута интеграционна добавка, защото, когато правихме този закон, всички ние имахме нещо друго предвид. За съжаление то не се случи. Но най-лесно е да се развали това, което е постигнато. Мисля, че по-трудното е да се съхрани и да се надгради. Действително много бихме се радвали, ако 2011 г. всяко едно дете и всеки един човек с увреждане може да отиде в рехабилитационен център или дневен център, за да получи услугата, която му е необходима. Тогава и родителят ще бъде защитен, защото ще има възможност да отиде да работи, да произвежда и да възражда икономиката на България. Но силно се съмнявам, че това ще се случи.
Въпросът, който бих искала да поставя, е следният. Какво налага точно сега и в момента да се правят тези промени, когато предстои изцяло промяна на този закон?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Има заявено желание за изказване от господин Камен Петров Канев от Военномедицинска академия. Тук ли е господин Камен Канев? Няма го.
Давам думата на госпожа Капка Панайотова, Център за независим живот. Заповядайте, госпожо Панайотова.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Здравейте и с когото не сме се виждали, за много години!
Уважаеми дами и господа, народни представители! Ще тръгна отзад напред, за да формулирам една теза, много различна от тази, която до момента защитават колегите от националнопредставителните организации.
Искам предварително да се извиня на онези народни представители, които може да се почувстват объркани. Но за съжаление материята за интеграцията, социалното включване и всички други социални проблеми на хората с увреждания носят един изключително висок манипулативен заряд, носят потенциал за страшно много популизъм и крият сериозна опасност да се навреди на хора, които са живи хора и които, за разлика от нас, не могат и да стигнат до тук по ред причини, които мога да нарека дискриминационни и липса на възможност за интеграция.
Какво налага промяната в закона? Аз смятам, че промяната в закона е страшно закъсняла. Този закон трябваше да бъде променен поне преди две – три години, ако изобщо трябваше да бъде приеман в този му вариант.
Този закон се основава на изключително остарелия медицински модел на уврежданията, където диагнозата е всичко, решението на ТЕЛК е документът на живота на един човек, който документ му дава, взима и т.н. всичко на света.
Що се отнася до сега предлаганите промени, аз ги намирам за изключително скромни и много плахи. Би трябвало да се тръгне с много по-активна позиция по отношение на промените, за да могат действително хората с увреждания да се интегрират.
Аз мога да задам само един риторичен въпрос: ако този закон е толкова добър, толкова работещ, толкова прекрасен, защо хората с увреждания не са интегрирали в България, което се вижда с просто око? Няма нужда от никакви доказателства. Щом не са интегрирани, видимо законът в някаква степен не работи.
Що се отнася до добавката за интеграция. Това не е добавка за интеграция. Ако мога да направя една аналогия, ако мога да приближа някак си материята на уврежданията до вашата политическа позиция, тази добавка за така наречена интеграция вреди на хората с увреждания по една проста причина – тя заблуждава, че има ресурс за интеграция, че се дава за интеграция и че има интеграция. А, ако няма, не тя е виновна, а нещо друго е виновно.
Какъв е аналогът? Аналогът е да кажем, че в България има свободни и демократични избори, без да има такива. Някой да ни повярва, че има свободни и демократични избори и да не дойде да наблюдава дали са свободни и демократични изборите. Това означава буквално в друга плоскост наличието на това, което се нарича интеграционна добавка в ЗИД на Закона за интеграция на хората с увреждания. Защото тя не е интеграционна. Тя откровено се нарича в Закона за интеграция на хората с увреждания добавка към доходите и откровено размерите й са определени като процент от гарантирания минимален доход.
По тази логика аз с моя тип увреждане, живееща в София, с много висока активност, бих имала право на 9,75 лв. на месец. Ако някой дойде и ми каже как да се интегрирам с тези 9,75 лв. на месец, аз лично много, много силно ще му благодаря и ще се постарая да стане известна тази методика на по-широк кръг от хора.
За да получат хората всичко, което е предвидено в тази добавка, най-вероятно трябва да са умрели, защото няма друг начин при всичките изисквания – ако е така или онака, или е трето, или е пето.
Така че преместването на тази добавка в Закона за социално подпомагане е изключително адекватна мярка и тя слага на място концептуално, господин Долапчиев, да, точно така, слага на място концептуално и отваря вратата за реални интеграционни мерки, каквито този закон няма. В момента в Закона за интеграция на хората с увреждания няма интеграционни мерки.
РЕПЛИКА: Няма пари.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Има пари. Има страшно много пари, които се пилеят по безобразен начин именно благодарение на некачествения закон, който в момента действа.
Що се отнася до разпилените права, надявам се мнозина от вас да са чували английското понятие „мейн стрининг”, което означава поставяне на хората с увреждания и техните проблеми в общия обществен контекст. Извинявам се за тавтологията. Това означава, че където са регламентирани правата на всички хора, там трябва да бъдат регламентирани и правата на хората с увреждания. Но при едно условие: че те имат достъп до тези права. Проблемът на Закона за интеграция на хората с увреждания е, че не гарантира достъпа до права.
Последно, що се отнася до критериите за национално представителство. Да, господин Долапчиев, изключително сериозни са критериите и изискванията на Запад за национално представителство. В България тези критерии са безобразни. Те са взети от синдикалните отношения, които нямат нищо общо със социалните. Те се базират на членска маса, която – извинете ме – много лесно се произвежда, и на брой общини, в които имат структури, което също много лесно се произвежда.
Да, настояваме, това са критериите за синдикалното представителство и за представителство на организациите на работодателите. Те са заимствани едно към едно. Просто това е дълга история, в която не желая да навлизам. Нещата са съвършено различни. Критериите са изключително високи за национално представителство, когато става въпрос за политики в сферата на уврежданията.
Така че законът е факт. Съгласна съм господин Коралски и приветствам неговото изказване, че е необходима пълна ревизия на закона с оглед социалния модел на уврежданията, който вече в Западна Европа започва да преминава към граждански модел на увреждането. Забележте къде ние сме изостанали в 50-те, 60-те години на миналия веч. И понеже това правителство и това мнозинство дойде с заявката, че идва за промяна, нашата надежда беше тази промяна да се случи. Ние, една доста голяма група организации – аз няма да си позволя арогантността за представителство на 500 хиляди, защото не вярвам някой да може да ги докаже – обаче мнението, което изразявам, е на един изключително широк кръг организации, които нямат „честта” да бъдат националнопредставителни, но имат капацитета, енергията и хъса да работят в областта на интеграцията.
За съжаление законът ни пречи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз мога ли да се обърна към Вас. Тъй като този законопроект е обект на разглеждане на първо четене, да ви попитам дали Вие в крайна сметка го подкрепяте. Това, което чухме, мисля, че за всички от нас е изключително важно. Но тук все пак сме на първо четене и исках да изразите становище за това дали го подкрепяте. Мисля, че думите, които казахте, че политическа партия ГЕРБ идва именно с желанието да направи неща, които досега не са направени.
Дали подкрепяте този законопроект? И, ако имате точни и ясни предложения, да ги дадете в комисията. Ето, тук в момента присъства заместник-министър Симеонова, която е отговорна за тази политика на политическа партия ГЕРБ.
Мисля, че всеки от вас имаше възможност да се изкаже точно за това и ние да бъдем полезни, а не думите да останат някъде в пространството.
Благодаря Ви.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Да, ние категорично го подкрепяме.
Ние сме дали становище и то е изцяло в подкрепа на законопроекта. Даже нашето настояване беше промените да бъдат още по-сериозни, за да се отвори още повече възможността за интеграция, каквато няма от началото, от когато действа този закон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря.
Заявка за изказване е дала госпожа Павлина Радкова, Национален алианс „Усмихни се с мен”.
Заповядайте, госпожо Радкова. Имате думата.
ПАВЛИНА РАДКОВА: Добър ден на всички! Още съвсем в началото бих искала да помоля само за едно нещо – когато говорим за децата с увреждания, нека да оставим компетентното мнение на техните родители.
Зад моето изказване стоят над 15 неправителствени, ненационалнопредставени родителски организации. Между тях са тези на децата с детска церебрална парализа, алтруизъм, хиперактивност, синдром на Даун и много други.
Всички ние подкрепяме законопроекта с една малка забележка: да се върне във вида, в който излезе от работната група. Тоест, всички организации да получават субсидии на проектен принцип. Защо? За да си националнопредставен, един от критериите е в 30 процента от страната да имаш офиси и прочее. Ние като родителски неправителствени организации не поддържаме офиси, не даваме заплати на хора, от които нямаме нужда, защото вършим всичко това самите ние на доброволни начала и не смятаме, че за това трябва да се отделят държавни средства, които се дават, за да се интегрират хората, които се нуждаят от това нещо.
Настояваме също така да отпадне т. 3, която е за 15-те процента относно останалите, които са непредставителни организации.
Също така господин Долапчиев се изказа по отношение на добавката, която е за деца с увреждания, прословутия чл. 43, който се предлага да отиде в Закона за семейни помощи за деца. Като прочетете целия закон, казвайки „хора с увреждания”, всички включват вътре и децата. Какво се случва на практика! Нищо такова не се случва. Децата ги няма никъде. Влизате в раздела за помощни средства, но помощни средства за деца няма. В закона такива няма. Няма абсолютно нищо за деца. На деца на 5 или на 6 години се дават инвалидни колички като на господин Коралски. Той може да Ви каже дали, ако него го сложим в детския размер, ще му бъде удобно. Да не говорим за други жизнено важни неща, които са част от медицинската страна на проблема.
По същия начин ние не желаем тези интеграционни добавки в този им вид да останат в Закона за интеграция на хората с увреждания. Това не са интеграционни добавки, това са социални помощи.
Ние искаме интеграция. Какво означава интеграция? Всеки болен да може да прави дадено нещо, както го прави един здрав човек. Това е интеграция. Моето дете не се интегрира с 9,75 лв., защото няма автобус, на който да го кача сама, да не говорим, че ми трябват двама човека. Тук не говорим само за малки деца, говорим и за младежи над 18 години.
Това са нашите забележки.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Людмил Велчев. Имате думата, господин Велчев.
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Честита Нова година на всички! По Григорианския календар Нова година беше преди два дни.
Аз представлявам една голяма общност от вярващи от Българската православна църква, българите мюсюлмани, гражданите с двойно гражданство от бившия СССР, както и националнопредставителните организации.
За съжаление при разискванията в Европарламента, в разговори с представител на Европейската народна партия и Европейската комисия ги запознахме с този законопроект, с духа на законопроекта. Самите те не одобриха това, което е заложено в законопроекта и неговата философия.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинете, за този законопроект, който в момента разглеждаме ли става въпрос?
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Да, да.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Кога го представихте законопроекта?
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: През м. декември 2009 г. Знаеше се, че законопроектът е налице и т.н., и т.н. Те бяха точно на позицията на господин Коралски, че след като все още не е приета все още европейската директива, не е нужно да се променя самия закон, защото след два месеца това ще бъде наложително.
За мое голямо учудване, за разлика от българските депутати – моето уважение към вас – в Република Турция тече съпоставяне на турското законодателство с европейското такова. Руското законодателство – забележете, че от тези две републики едната е федерация – не са членове на Европейския съюз, но те съчетават своето законодателство с бъдещото европейско законодателство, отнасящо се до хората с увреждания.
За съжаление в духа на този законопроект има абсолютна подмяна на конституционните права. Този законопроект разглежда хората, децата с увреждания, като деца, съществуващи, а не правоимащи.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Правоимащи” – нещо сте се объркали.
Освен това Вие сериозни упреци изказахте. Кои конституционни права са подменени. Аз бих искал да ги цитирате точно. Тук е Народно събрание и когато се отправят такива упреци по отношение на Конституцията, длъжен сте да се конкретизирате.
Освен това аз Ви направих забележка оттук, защото Вие не сте точен дори в момента, когато цитирате. Няма такова нещо в текста, ако сте чели законопроекта.
Аз ще Ви помоля да цитирате точно. Когато се правят упреци за нарушение на Конституцията, сте длъжен да го направите. Това е Народно събрание. Освен това цитирахте неправилно. Затова си позволих да Ви прекъсна.
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Този законопроект дава ли на мен възможност да имам абсолютна интеграция в една сфера на човешкия живот?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Вие зададохте въпрос. Мисля, че тук в момента давам думата за становища, а Вие започнахте да задавате конкретни въпроси. В момента сме на първо четене. Ние не сме водеща комисия и затова Ви помолих, когато говорите за законопроекта и когато имате забележки, да бъдете точен и да цитирате текста от Конституцията. Ако го нямате, ще Ви го предоставим. Но така да се изказвате, че това е противоконституционен текст и противоконституционни решения, просто няма да допускам повече Вашето изказване, ако Вие не се опрете върху конкретни факти и данни.
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Какви факти и данни?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако искате, ще Ви предоставя текста на Конституцията. Но така аз няма да дам възможност Вие да говорите на ангро. Това най-малкото е неуважително към всички тук присъстващи в залата.
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Разбирам разликата в мисленето.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Отнемам Ви думата. Това е обида. „Разлика в мисленето”! Тук всички сме седнали да мислим в името на хората с увреждания, да направим нещо добро, да подобрим стария закон. Такива иронични подхвърляния просто не могат да бъдат приети в тази зала и в Комисията по здравеопазване.
Аз Ви благодаря за Вашето участие. Вие говорите, че има противоконституционни текстове.
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Знаете ли, че в момента аз съм с две декубитални рани, за които българското законодателство не ми дава възможност да закупя качествено лечение. Знаете ли защо? Защото аз не съм болен. Счупеният гръбначен стълб е травма. Една качествена марля струва 26 лв. Имам две рани. Това прави 52 лв. Тридесет дни в месеца?!? Законодателството на Република България дава ли ми право на равен шанс по Конституция да имам добро здравеопазване, да имам добро обгрижване. Къде в този законопроект е записано, че на мен ще ми бъде предоставена или в момента ми се предоставя такава здравословна услуга. А това не е услуга, а нещо, което аз имам право по Конституция. Покажете ми Вие текста. Аз имам 1000 и колко лева на месец за поддържане на здравето. Вие като лекар знаете какво представлява декубитална рана и че цялото ми тяло е пълно с бацили.
Отнемам си думата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Думата има господин Красимир Костов. Заповядайте, господин Костов.
КРАСИМИР КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители, госпожо заместник-министър, колеги! Аз мисля, че позицията на легитимните представители на хората с увреждания в България беше изразена от господин Васил Долапчиев съвсем накратко. И тъй като това е първо четене, господин председател, ние ще дадем писмено становище, за да не утежняваме повече процедурата.
Исках само да кажа нещо, тъй като някои от преждеговорившите дами говореха за манипулативни текстове и цифри. Искам да напомня на дамата следното. Да, разбира се, 9,75 лв. не могат да са интеграция за нейното дете, защото тя е забравила, че детето с увреждане получава не 9,75 лв., а 70 процента от размера на минималната работна заплата, тоест, 168 лв., и получава двоен размер на детските добавки. Нали така, госпожо заместник-министър? Така че нека да не подхвърляме цифри, които просто не са точни.
Вие отлично знаете, че ако един възрастен по една от добавките получава 9,75 лв., то едно дете примерно няма разлика в добавките. Те получават без никакви ограничения 70 процента от минималната работна заплата. Не, че това стига. Това не е достатъчно. Ние също смятаме, че не е достатъчно.
Това, което се предлага в законопроекта – да се прилага евентуално холандския или ирландски опит, е така. Само че нека не забравяме, че в една Холандия и в Обединеното Кралство почти във всяко населено място има изградени центрове, където човекът с увреждания, отивайки, може да получи услугата. Искате ли да ви кажа в една Ирландия какви суми се отделят за тази цел? България е толкова далече от тези суми. Никой няма да извади от държавния бюджет от порядъка на 2 млрд. лв. в 2011 г., за да изгради тези центрове. Тоест, това ще става поетапно. Финансовите възможности на държавата са малки.
Затова ние казваме, че няма да се получи този търсен ефект. Да, това ще стане, но това ще бъде един по-продължителен процес. Ще трябва да се прави стъпка по стъпка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Давам думата на господин Петър Велчев, Съюз на инвалидите.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители, госпожо заместник-министър! Казвам се Петър Велчев и съм председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, една организация с 95-годишна история. Това ще можете да видите в края на м. март.
Тъй като ние също сме националнопредставителна организация, за да не се повтаряме, защото ситуацията малко понажежи, за което наистина съжалявам, наистина трябва да бъдем точни и ясни. Ние сме точни и ясни в трите точки, които господин Долапчиев сподели.
Нека да кажем още нещо. Тъй като явно, че при всяка смяна на правителство отделни организации започват да заиграват – извинявам се, да кажа – партийно, независимо по кое време и кой взима властта. Преди бяха НДСВ, тройната коалиция, преди това бяха други и т.н.
Искам да кажа следното нещо. Всеки атакува и иска да създаде нещо, което абсолютно не е коректно. Съгласен съм, че тук дамите казаха, че имат 15 организации, 20 и т.н. Не е проблемът тези организации, след като са толкова много, да покрият тези критерии, които са дадени, които са точни и ясни, и всичко това да се случи.
Следващото нещо, което искам да кажа. Предполагам, че народните представители знаят, че имаме и Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. Първият закон е от 1915 г. За съжаление през 20-годишната история, след десет години – нали така беше, господин Адемов – през 2005 г. успяхме да вкараме Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Там също има критерии за национална представителност и това, което е удивително, нашата организация е единствена в Европа, която има двойно национално представителство и това не е лошо. Това трябва да се знае от всички.
Нека да си има националнопредставителни организации, нека да има определена сума за програми и т.н. Нека всички тези неща, които ние поставихме пред вас, да се осъществят. Нека да се уважим и да изчакаме момента, в който наистина да направим този нов закон, който наистина да бъде синхронизиран с европейските. Нека да не бързаме в желанието си. Всички искаме да помогнем на страната си, която е в този труден момент, но всички искаме да помогнем и на хората. Всички организации сме тук и в крайна сметка ние представляваме доста голяма част от хората. Тук се говори за бройки хора. Да, наистина може би е така.
Тъй като ние сме военна организация, по всяко време мога да кажа къде са ни хората, колко са ни хората. Няма никакъв проблем в това отношение. Ако има някакви такива съмнения, че има 500 хиляди, 200 хиляди и не могат да се докажат тези неща, при нас нещата са ясни.
Искам да кажа, че по принцип с изключение на тези три точки, за които стана въпрос, подкрепяме законопроекта за първо гласуване.
Няма да коментирам това, което се подмята тук - парите за какво се дават, за офиси, за услуги и т.н. Това е абсолютно некоректно като поведение, като изказ. Не искам да коментирам тези неща. Били сме точни, ясни и конкретни през всичките години, в които ние сме станали националнопредставителни организации от 1995 г., когато беше първата национална представителност. Смея да кажа, че преди пет години, когато направихме втората наша национална представителност, коректността е абсолютно налице. Все пак ние сме национална организация и ние държавнически подхождаме към нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Велчев.
Давам думата на доктор Инджова. Заповядайте, д-р Инджова.
ДИАНА ИНДЖОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Когато се разглежда един закон, се запазва принципът на това да се чуят мненията на стотиците хора, а не на единични представители. Както вашите партии, които са влезли в парламента, те са покрили определени критерии, тоест, вие зад вас имате определена бройка от хора, които подкрепят вашите виждания.
Когато разглеждаме този законопроект, под името на националнопредставителните организации стоят именно тези стотици хиляди хора. Нека само да напомня. Ние сме тези, които сме превили през последните години най-страшните протести, приети от Европа за най-влиятелните. Така че ние сме истинските хора и не се притесняваме пак да застанем, за да защитим своите искания.
В този закон има редица проблеми. Той сега е поставен много странно като промяна, когато ние заедно със Съвета на Европа в партниране на 26 ноември приехме да има ратификация на Конвенцията на ООД, която България ще трябва да ратифицира - иска или не. Тоест, този закон противоречи на исконни правила в тази конвенция и ние със сигурност пак ще се борим за нашите права.
В момента премахването на интеграционната добавка и превръщането й в социална помощ, със сигурност ни връща назад. Явно някой това харесва. Със сигурност това, че някой приема, че 10 лв. е малка сума, явно получава много пари, защото за моите хора, по моите села и градове 10 лв. е огромна сума пари. Някой от вас сигурно наистина има много пари, за да каже, че това е малка сума.
Това, което трябва да добавя, е, че премахването на термина „хора с увреждане” и поставянето на термина „с трайно увреждане” означава, че вие ще лишите всички хора с намалена работоспособност под 50 процента. Това са хората с инсулти, с инфаркти след катастрофи. Много от децата ни ще ги лишите от права, защото вече няма да са в този закон. Те ще ви държат отговорни за това.
Ще завърша, че това, което може би е най-шокиращо, е, че трябва да се приеме, че истината идва от тези, които представляват групите хора. Националнопредставителните организации са като вашите партии. Някой стои зад нас и ни казва какво иска и какво трябва да направим. Има 3 856 малки организации, които защитават собствен, личен интерес. Само големите обаче попадат в парламента и вие не допускате партията на Йоло Денев да дойде тук и тя да дава указания какво да правите. По същата логика вие работите с националнопредставителните синдикати, работодатели и организации. Иначе хората излизат навън и търсят сметка от тези, които са избрали. А ние сме ви избрали и ще бъде много жалко да се окаже, че точно тези, които сме избирали и сме подкрепяли и не знаем как сме подкрепяли... Това ще бъде жалко.
Накрая ще допълня едно изречение. Моята организация, създадена от Американския конгрес и Сенат, преди години беше много малка. Тя стана голяма, обедини се и покри тези критерии. Тоест, партията, която управлява България – ГЕРБ – беше малка. Тя стана голяма, като покри всички критерии. Ако обичате, нека да спазим законите си.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз много Ви благодаря за това изказване на доктор Инджова. Искам да получа писмените ви предложения между първо и второ четене. Аз мисля, че тук съвсем демократично не бива да се създава някакво напрежение, защото няма инвалиди и по-инвалиди. Искам да се обърна към вас, защото, първо, аз поясних няколко пъти – ние се познаваме много добре с Вас, работили сме с Вас – така че мисля, че знаете, че аз съм диалогичен човек и че давам възможност на всеки един, който е тук, да се изкаже. Той може да представя пет човека, може да представя 50 хиляди човека. Аз мисля, че проблемите на инвалидите са едни и същи.
Аз съм подходил демократично и тук съм поканил всички онези, които имат отношение по темата. Пак повтарям, че ние сме съпътстваща комисията. И тук присъстващите, които в по-голямата си част са лекари, сме ваши партньори. Мисля, че този назидателен тон към нас, лекарите, които до вчера сме помагали и сме лекували, знаем какви са проблемите на инвалидите – неправилно се изказах, умишлено го направих – не е коректен.
Затова мисля, че в духа на диалогичността и на това, че ние искаме да направим един закон по-добър от предхождащия, а дали той е съвършен, аз виждам иронията в усмивката Ви, но искам да Ви кажа, че съвършени закони няма, тъй като законодателството на Европа и света се променя непрекъснато. Защото, ако навремето инвалидите са били от войната или са били инвалиди от битови инциденти, сега виждате, че групата на инвалидите в момента се увеличава с развитието на съвременните средства. Виждате, че вече има най-различен тип травматизъм и увреждания.
Преди малко мисля, че господин Найденов говореше за Европейския парламент и за националнопредставителните организации. Пред мен е писмото, което той преди малко цитира. Аз мисля, че емоцията, когато ние правим закони, е последното нещо, което трябва да ни води. Мисля, че именно това, което Вие казахте, че зад вас стои армия от хора, които са ви издигнали и които държат на вас поради това, че вие защитавате техните интереси, ние тук също сме изпратени, за да защитим една голяма част от хората, които са гласували за нас, да направим именно законът по-добър. Съвършени закони няма. Законите се променят спрямо необходимостта на обществото.
Така че мисля, че при едно желание, при едно сътрудничество, винаги може да се намери решение на проблема. А проблемът, що се отнася до инвалидите, е голям, той никога, в никоя държава, колкото и да бъде тя социална, дори и в Скандинавския модел, не е изцяло и завинаги решен.
Аз разбирам желанието ви. Ние всички искаме да получим пари за здравеопазване, за да може всеки един от нас да бъде доволен от здравеопазването, което получава. Но, пак казвам - специално в здравеопазването и социалната сфера - всяка държава има национален брутен продукт. Искам добре да бъда чут: националният брутен вътрешен продукт е огледалото на онова, което дадена държава може да направи за своите граждани. Мисля, че съм безкрайно ясен.
Англичаните казват следното нещо: икономиката на една страна е огледалото на нейното здравеопазване и социална политика.
Благодаря ви.
Давам думата на доктор Даниела Данчева. Заповядайте, госпожо Данчева.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз съм председател на Асоциацията на шофьорите – инвалиди.
През 2005 г. бяхме група представители на различни организации, не само националнопредставителни, които участвахме в изработването на сега действащия закон. Пет години след това се оказа, че този закон не спомогна ни най-малко за интеграцията на хората с увреждания.
Затова, когато един лекар види, че дадено заболяване не може да се лекува по друг начин, се пристъпва към някакво радикално лечение. Радикалното в случая, като се вижда, че тези интеграция по такъв начин не може да се случи, трябва просто да се отреже. Аз самата през 2006 – 2007 г. съм била свидетел, когато всяко поредно правителство правеше опит да въведе подоходен критерий за интеграционната добавка, президентът винаги се намесваше, заплашваше с вето, слагаше вето. Тогава аз даже винаги съм се обявявала за това да няма подоходен критерий за добавката за социална интеграция, което е правилно, ако тя наистина е добавка за социална интеграция.
Но тъй като очевидно това не е добавка за социална интеграция, тя не е изпълнила така благовидно тогава замислените цели, не ги изпълни, очевидно е, че дефинитивно трябва да се отреже, да се премахне, да се прехвърли, както правилно са замислили в другия Закон за социално подпомагане, и вече тук, в новия закон да се мисли какви механизми да се разработят, за да може наистина да се случи тази интеграция най-сетне.
Всяка година от тогава, от 2005 г., сумите от държавния бюджет, които са наливани по този чл. 42, са огромни. Обикновено се залагат в бюджета 80 – 90 млн. лв., до края на съответната бюджетна година винаги нарастват и някъде над 120 – 130 млн. лв. потъват в тези пет-десет-петнадесет левчета, които се дават на инвалидите, без да има абсолютно никакъв ефект. Никакъв ефект!!!
РЕПЛИКА: Може ли по-конкретно? Например за 2010 г. колко са предвидени?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: За целевите помощи са предвидени 146 млн. лв. В тези 146 млн. лв. обаче са включени и така наречените целеви помощи за покупка и ремонт на медицински изделия и технически помощни средства. Само за добавката за социална интеграция всяка година са над 100 млн. лв., които потъват без никакъв ефект. Аз затова предпочитам да се направи диференцирано в предвидените промени на закона, да се каже за какво се дават. Примерно добре е замислило Министерството на здравеопазването и това е казано в мотивите към законопроекта, че ще разшири конкретните услуги за инвалиди. Обаче аз реално не виждам това да стане. Аз наистина подкрепям всичко това да се случи, но не виждам дали ще стане. Наистина призовавам да се замисли Министерството на здравеопазването и с участието и на други експерти и организации какви са тези услуги.
Защото, ако погледнете и сравните двата члена от Закона за интеграция на хората с увреждания, се казва: „инвалидите имат право на добавка за социална интеграция”. А в новия текст какво се казва? Нищо по-различно – имат право на финансова подкрепа за ползване на еди какви си услуги. Аз искам министерството и държавата да гарантират услугите, да гарантират политиката. Защото с „финансова подкрепа” какво по-ново казвате? Ако тези услуги ги няма? Какво правим? Услугите трябва да бъдат гарантирани. Например услуги за мобилност. Аз ще ви кажа, че е абсурдно, че в 21 век в България например няма нито една структура, фирма, която да прави приспособления на коли за инвалиди. Има наистина една-единствена лицензирана от министерството фирма, която внася от Германия готови приспособления, но хората оттам нататък вървят по мъките.
Министерството на труда и социалната политика трябва да гарантира услугите, конкретни услуги – за мобилност, за трудова заетост, за професионална квалификация. Ако вие погледнете доклада на Министерството на труда и социалната политика, може би не сте имали време в началото на вашия мандат да го направите, за да видите какви абсурдни неща има в него. Аз виждам, че всяка година този доклад просто се Copy – Paste и нищо по-различно не се пише.
Например за трудовата заетост. Казано е „ 2008, 2009, 2010, 2011, 2012„ и някакви смехотворни цифри от сорта на 63 лица с увреждания. Ето това е, което министерството трябва да направи.
По тази прословута и прочута, широко рекламирана програма за развитие на човешките ресурси, аз лично не знам как може по тази програма да се осъществи някакъв проект за осигуряване на професионална квалификация на хора с увреждания. Защото няма какво да се заблуждаваме, че безработицата сред хората с увреждания е най-голяма, защото всъщност никой не им предлага услуги за професионална квалификация и преквалификация. В 21 век, когато масово е разпространена практиката за работа от къщи, даже знаете, че здравите хора вече работят дистанционно, от къщи могат да изпълняват служебните си задължения, тук не виждам конкретни мерки в тази насока.
Затова като заключение ще кажа, че подкрепям законопроекта, но бих желала да има в самия закон, а не, както винаги се казва, че правилникът ще определи реда, начина, размерите и т.н. В самия закон специално за тези текстове, които са за услугите за интеграция, да я има и тази финансова подкрепа, разбира се, която казват, че ще влезе в сила от 1 януари 2011 г. Тук да бъдат разработени по-прецизно и подробно тези текстове.
Иначе 2005 г., когато беше приет този закон и всички тези много хубаво написани неща, ако направим една равносметка какво от всичко това се е случило, ще видим, че нищо.
Затова трябва да се предпазим да не стане така, че ще изхвърлим една придобивка, която те са смятали, че имат – добавката за социална интеграция – махаме я от закона, а насреща няма да получат нищо. Това са опасенията на хората. Това биха искали да видят – какво ще се случи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Данчева.
Има ли желание някой, който не е заявил писмено, да се изкаже?
Заповядайте. Представете се.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Казвам се Петко Кенанов и съм представител на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения.
Искам да кажа две думи за организацията. Организацията има 54 юридически лица в цялата страна, ерго, 54 организации към настоящия момент.
Искам да се изкажа в частта за представителността. Каква ще е тази представителност? Нашият арменски театър е най-добрият в света, защото има 3 000 места и всичките са на първия ред. Това нещо няма да работи. Просто няма да работи.
Така че, хора, крив ли съм или прав, обаче моят житейски опит дотам води: не може да съществува такова нещо.
Така че, ако искате да работите с представителни организации, то те наистина трябва да са такива. Иначе за какво приказваме? А ние за какво сме се борили? Петнадесет години ходим като Левски из цяла България. На някои им се вижда нищо, но, както и да е.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Има ли желания от други представителни организации да се изкажат?
Мисля, че аз дадох възможност на всички, които присъстват тук, които представляват една или друга представителна организация, да изкажат своето становище, Мисля, че всички имахте възможност да заявите подкрепа или съответно неподкрепа на законопроекта. Обръщам се към Вас с молба да предоставите Вашите мнения и становища. Пак казвам, че ние не сме водеща комисия. Добре би било да отправите вашите предложения към водещата комисия, за да могат да бъдат взети предвид между първо и второ четене и да бъдат направени корекции, поправки.
Всички тук сме обединени от идеята за това да направим нещо по-добро. Да направим един законопроект, който да бъде работещ законопроект, законопроект, който да бъде в услуга на хората с увреждания.
Тук ще го кажа пак, че типично започнахме да спорим кой е легитимен, кой не легитимен. Да, може би вие сте прави, защото, както чух, някои 15 години, някои и повече, хора с 90-годишна история, като представителната организация на военноинвалидите и военнопострадалите в Българската армия, други с по-кратка история. Но, хора, тук действително сме се събрали да направим законопроект и този законопроект да бъде по-справедлив за максимална част от хората с увреждания.
Сега оттук нататък давам думата на народните представители за мнения и предложения на първо четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Адемов. Виждам, че Вие имате желание. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз се изказвам от името на народните представители, които изобщо не се чувстват объркани. Защото объркването е част от количествените промени на съзнанието и някой да ме обвинява, че съм объркан, съжалявам, госпожо Панайотова, надявам се, че сте го изпуснали извън контекста това, което казахте преди малко.
Аз няма да се спирам на това дали месечната интеграционна добавка трябва да остане или трябва да бъде трансформирана в месечна целева помощ, защото дискусията по този въпрос очевидно и в периода, предшестващ влизането на законопроекта в Народното събрание, беше изключително сериозна, с участието и на президента на Републиката, и на министър-председателя. Може би точно от тази дискусия произтича усещането за обърканост. Но няма никаква обърканост и аз сега си позволявам да поздравя заместник-министър Валентина Симеонова за това, че поддържа законопроекта такъв, какъвто е внесен от Министерския съвет, защото това е нейно задължение.
Друг е въпросът каква ще бъде съдбата на този законопроект оттук нататък, тъй като при обсъждането на Закона за социално подпомагане в пленарна зала и в Комисията по труда и социалната политика представители на политическа партия ГЕРБ заявиха, че подоходният критерий няма да бъде въведен.
Така че на мен ми се ще да не се спираме повече на тази дискусия. Очевидно, че тя ще бъде финализирана по някакъв начин и ще намери своето отражение по време на второто четене на законопроекта.
Аз обаче искам да се върна на другата тема – за националната представителност, защото тя е изключително важна. Уважаеми колеги, аз претендирам да познавам всички тези хора, които са около тази маса. Работили сме много години с тях. Искам да ви кажа, че най-добрият закон за интеграция на хората с увреждания ще се получи, когато намерите възможности за консенсус или максимален консенсус по тези въпроси. За съжаление това не се случва толкова лесно по различни причини и това затруднява както Министерството на труда и социалната политика, така и Агенцията за хората с увреждания, и не на последно място народните представители, защото те са принудени да избират между една или друга позиция, най-често – коренно противоположни.
Господин председател, поставени сме в ситуация, в която каквото и решение да вземем, да сбъркаме, защото мненията са поляризирани. В социалната сфера, за да бъдат трайни, за да бъдат сериозни, сигурни, устойчиви решенията, при всички положения, не е тайна за никого, ще трябва да бъдат консенсусни или с максимален консенсус.
Връщам се на темата за националната представителност. Когато държавата иска да си партнира с неправителствения сектор, и когато държавата делегира права на неправителствения сектор, тя има изисквания към този сектор, към представителите на различните организации. Има изисквания, наречени критерии. Ако, уважаеми колеги, искаме да направим един Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, който да бъде партньор на държавата, да може държавата да делегира права и функции на неправителствения сектор, очевидно е, че той трябва да отговаря на критерии, достатъчно сериозни, за да може да изпълни вменените по съответните закони решения. Такъв пример е Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз – да не изреждам всички останали, които са със специален закон.
Но очевидна е тезата и тя набира скорост, че Националният съвет, националното представителство, партньорството, диалогът трябва да бъдат разширени. И тук започват проблемите между националнопредставителните организации и тези, които не са националнопредставителни, защото една организация може да има 5 члена – извинявайте, че го казвам по този начин – но те са 3 000 и колко, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, може да има пет члена, но да извършва огромна дейност, много по-голяма по обем и по качество от друга, която е, да кажем, с 3 000 члена или с 30 000 члена.
Не го казвам с цел да противопоставя едните на другите. Пак повтарям, намирането на формулата за адекватна и ефективна национална представителност на тези сдружения е много трудно нещо. Неслучайно Министерството на труда и социалната политика си е поставило задача по някакъв начин да потърси баланс, колкото и крехък да е той. Защото аз съм сигурен, че тези 15 процента, за които говорим в предложения законопроект, в никакъв случай няма да удовлетворят нито организациите, които досега не са националнопредставителни, защото 15 процента от 19 човека, прави човек и половина или двама – няма никакво значение. Това няма по никакъв начин да реши въпроса. Затова има други форми на диалог в обществото.
Ако ние като държава изберем да делегираме права, да търсим подкрепа, консултации, съдействие, партньорство от националнопредставителни организации и ако има съмнение в критериите, нека да изработим други критерии и да започнем с това преди да мислим за нов закон след ратифицирането на Конвенцията на ООН. Ако обаче критериите отново не са приети консенсусно, пак ще стигнем до задънената улица.
Затова, съжалявам, някой може да помисли, че се изказвам в момента като пастор, но търсенето на диалог в тази сфера е изключително важно, и не само търсенето, а и намирането. Защото най-лесно е да кажеш:аз искам диалог, а след това да си наложиш мнението в рамките на монолог. Пак повтарям, за да стигнем до добрите решения, е необходим наистина консенсус.
Сега превръщаме интеграционната добавка в месечна целева помощ и, ако ги няма, както каза д-р Данчева преди малко, социалните услуги, а за да ги има социалните услуги, трябва да има разгърната мрежа, но кой трябва да я направи тази мрежа? Държавата ли? Само държавата явно няма да може да се справи. Европейските фондове ли? Само те няма да се справят, като виждам по какъв начин ги усвояваме всички. Как трябва да стане тази работа?
Ясно е, че трябва да има социални услуги и то не каквито и да е социални услуги, а продиктувани от конкретната потребност. Защото, ако в едно населено място има потребност от един вид социална услуга, на другото има съвсем друга. Или може би трябва да направим, както сега е модерно да се казва, карта на потребностите в отделните региони, карта на критичните потребности.
Аз ще спра дотук с надеждата, че в дискусията оттук нататък трябва да надделеят не емоционалните, а рационалните аргументи, защото най-лесно е да обвиниш този или онзи, когато трябва да вземеш решение. И когато това решение трябва да го обвържеш с фискални аргументи, нещата не се получават по начина, по който ги искаме.
Съжалявам за дългото изказване, господин председател, но мисля, че трябва да търсим консенсусните решения. Иначе създаваме условия за противопоставяне и всички ще бъдем грешни.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, доктор Адемов. За нас изказването беше изключително важно. Мисля, че и за всички присъстващи. Благодаря Ви за това изказване.
Има ли желание от други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо заместник-министър, дами и господа! Аз ще се изкажа не толкова в подкрепа на сега действащия закон, колкото ще изразя моите резерви към редица от промените, които се предлагат.
Тук госпожата, която говори от името на шофьорите-инвалиди, каза, че когато едно лечение не върви, то трябва да се смени. Ние това го правим неведнъж в различни области, образно казано, сменяйки лечението. Но аз се опасявам, че на нас ни липсва точната диагноза. Не искам да правя сега паралели с други, така наречени реформи.
Така че, ако няма точна диагноза на състоянието, новото лечение само допълнително ще утежни състоянието на пациента или в съответната област. Защото ние тук добре разбираме проблемите, пред които сме изправени, но се опитваме да заобиколим част от тези проблеми, нерешавайки ги, а стремейки се горе-долу с наличните средства да направим такива изменения. Тоест, в най-добрия случай на мястото на сегашните проблеми ще бъдат създадени други, не по-малки.
Ето ви примерът. Стесняването на обхвата от лицата, които са с увреждания, само към трайни увреждания. Тук грубо може да пресметнете колко хора ще отпаднат от тази система. Ако някой каже, че ще ги поеме здравната система и тя ще им окаже адекватна помощ.
Освен това този закон в твърде голяма степен е рамков, тоест, дори тези неща, които изглеждат добри като възможности за социални и други услуги, почти изцяло са препратени към правилника, което означава, че това са възможности, а не права. Аз се надявам, че част от тези, които взеха участие в дискусията от страна на организациите, не са толкова наивни, за да не обърнат внимание на този факт. Защото една социална възможност, за да се превърне в право, трябва да съдържа редица елементи. Мисля, че това господин Коралски няма как да не го е забелязал, независимо от подкрепата на законопроекта, която изрази.
Аз не оспорвам изцяло въвеждането на подоходен критерий в общество, която вероятно не може да осигури средства за интеграция или за подпомагане на всички хора с увреждания. Но този доходен критерий, който на практика се предлага, означава да извади десетки хиляди поне, ако не и повече, които се нуждаят. Защото тук един от хората, които говори, каза, че той се нуждае от около хиляда лева на месец. Аз не мога да кажа, но да допуснем, че те са и 500 лв. Ако въведем подоходен критерий от 350 лв., които са необходими поне за издръжката на този човек, от къде ще дойдат средствата, от които той има нужда във връзка с този закон?
На този въпрос сигурно няма окуражаващ отговор. Затова казвам, че ако ние въвеждаме доходен критерий, той трябва да отговаря на две неща. Едното да изключи, да кажем, заможните хора, които не се нуждаят от тези все пак сравнително скромни средства. Второто е да отчете степента на увреждане. Това в мотивите на законопроекта е казано, но на практика то няма да стане, защото знаем какъв ще е този праг и че той, пак казвам, ще изключи не само хората, които и без този закон някак могат да се справят, но ще изключи по-голямата част от тези, които не могат без него.
Така че ниският размер на средствата не трябва да е аргумент, защото в много случаи повечето от мерките досега имат характер на социално подпомагане. Но вместо ние да вървим от превръщането на тези средства като някаква скромна или по-голяма социална помощ към интеграционна добавка, ние изцяло всъщност признаваме този й характер и стесняваме неговия досегашен обхват.
Последно, по отношение на представителността на организациите. Аз мисля, че липсата на изискване за представителност вкарва субективизъм, защото, забележете, дори го няма минималното изискване в закона тези организации да бъдат регистрирани в обществен интерес. Може ли да допуснем всяка група от хора, които се грижат за себе си, в което няма нищо лошо, да бъдат поставени на място, където те трябва да решават по-широк кръг обществени проблеми? Това издава наличието на скрити мотиви, че в тези 15 процента трябва да се вместят хора, може би родени или подкрепени от новата конюнктура.
По отношение на финансирането на организациите. Според мен, когато става дума за целево институционално финансиране, мисля, че ние трябва да направим известно отстъпление от проектния принцип, защото, ако тези организации наистина са представителни, ако трябва и с по-високи критерии за представителност от сегашните, те вършат дейност и се състоят от хора, които трябва да получават поне някакво минимално институционално финансиране, освен, разбира се, другата част, която може да е от проектното финансиране, с което те самите допринасят за решаване на социалните проблеми на хората с увреждания.
Така че това са моите мотиви, заради които аз няма да подкрепя законопроекта, но, тъй като, господин председател, имам и друго заседание, ще изляза, ако има специално някакви реплики или възражения, съм готов да отговоря на конкретното изказване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожа Симеонова заяви желание за изказване. Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Конкретно във връзка с изказването на господин Стоилов бих казала, че този закон по никакъв начин не ощетява и не стеснява кръга на хората. Напротив. Аз само мога да ви кажа, че по никакъв начин няма да бъдат ощетени хората, които, така или иначе, получават месечно подпомагане.
За да бъда коректна, ще кажа, че наистина ние внесохме законопроекта преди срещата на президента и премиера и че на първото четене на Закона за социално подпомагане стана ясно и становището на Комисията по труда и социалната политика е такова. Ние бихме подкрепили, разбира се, ако има средства, хората, които и сега получават пари по месечната интеграционна добавка, да продължават да я получават.
Естествено, че винаги сме били за това едно извоювано право да продължава да действа. Но аз ни бих казала и продължавам да поддържам тезата, че това решава проблема на хората с увреждания. Защото това, за което госпожа Панайотова говори, тези 9,75 лв. и 30 или 40 лв., те са си парично подпомагане. Те не са интеграция на хората с увреждания. Но тези 9,75 лв. и 30 или 40 лв., събрани на едно място, умножени по броя на хората, дават ще ви кажа каква сума за 2009 г. За 2009 г. по Закона за интеграция на хората с увреждания като добавка за социална интеграция на хората с увреждания са изразходвани 113 794 490 лв. Виждате, че това е една доста сериозна сума.
По-скоро нашето внимание беше насочени към това наистина по-ефективно да се разходват парите, защото няма какво да крием и да не си казваме основните проблеми, които са свързани с финансовата криза. Не можем да се правим, че няма финансова криза и че тя не ни интересува. За съжаление тя се отразява и на нас.
Не бих казала, че този закон изключва хората с увреждания, като въвежда добавка само за хората с трайни увреждания. За хората с трайни увреждания нещата са свързани по отношение на трудовата заетост. Но там вече лекарската експертиза показва кои хора са с трайни увреждания и кои са само с увреждания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не се променя. То и сега е така.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Стоилов, моля Ви, дадох Ви възможност да се изкажете, не позволих никой да Ви прекъсва. Не прекъсвайте сега заместник-министър Симеонова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Те са били винаги така, господин Стоилов. Това не е промяна. Има го в стария закон. Тук няма никаква промяна. В стария закон нещата стоят по същия начин. Трябва да има експертно решение. А за съжаление експертното решение до сега беше само медицинската експертиза. Това, което ние искаме да преодолеем на този етап и с промените в закона наистина е да се прави една адекватна социална оценка.
По отношение на Вашите притеснения и на притесненията, изразени от повечето хора, за социалните услуги. За съжаление наистина сякаш в България досега отсъстваше една целенасочена политика за развитие на мрежите за социални услуги и бих казала, че за това вина няма партия ГЕРБ.
Това обаче, което ние направихме сега, е да структурираме по някакъв начин този процес и затова в Закона за социалното подпомагане ние вече въвеждаме регионален принцип на планиране на социалните услуги и то на базата на адекватна оценка на потребностите на местната общност, за която говори д-р Адемов и е абсолютно прав. Защото сега – аз вече го казах веднъж, но ще го кажа пак – какво се наблюдава? Наблюдава не това, че в едни общини има струпване на социални услуги, даже и такива, които не са от полза за населението. Тоест, има други общини, в които нищо не се случва. Има много общини с „кухи” услуги, които са създадени само заради самата услуга, за която работят десет човека и клиентите на услугата са двама или трима човека. Това искаме да се преодолее и този финансов ресурс, който сега се източва неправомерно, бихме искали с регионалното планиране на услугите да постигнем този ефект.
Затова за ваша информация само ще го кажа, че за тази година ние сме си поставили за цел да направим финансови стандарти за услуги, да остойностим услугите и да е ясно за всяка услуга какво финансиране се изисква, за да може наистина да въведем от 2011 г. принципа „парите следват човека в социалните услуги”. Тогава вече този принцип ще позволи да се създаде и реален пазар на социалните услуги и предполагам, че по този начин ще провокираме инициативността и на много граждански организации да създават социални услуги.
Това е моят отговор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря, заместник-министър Симеонова.
Доц. Алексиева в качеството си на заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика и член на Комисията по здравеопазване заяви желание за изказване. Заповядайте, госпожо Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Не съм толкова черногледа, колкото господин Стоилов. Аз смятам, че този законопроект има място и Министерството на труда и социалната политика трябваше да предложи да се направят промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Този дебат, който се състоя днес тук, след обяд, на който ние присъстваме и чухме толкова много различни гледни точки, показва, че имаше нужда да се случи това и пред нас да стои това предложение за промяна.
Аз няма да се спирам конкретно точка по точка кое е доброто. Всички видяхме какво е доброто: това, че ще се промени инфраструктурата, че председател ще бъде министърът и ще бъде определен законово, а не в правилник, че Агенцията за хората с увреждания ще увеличи контрола си върху ползването на помощни средства - знаете какво се случи в предишното правителство - че ще има наказания и т.н. Има доста много хубави неща.
Това, което всички разтревожи, цялото общество, това е този подоходен критерий за интеграция на хората с увреждания. Това беше темата, която се разглежда, дискутира и заради която се противопоставят едни групи хора на други. Ние в Комисията по труда и социалната политика по принцип приехме този законопроект, просто, защото той е добър, защото има много положителни неща. Но оставихме да бъдат променени текстовете по § 6, по § 19, по § 21, § 26 и § 28, които са взаимно свързани. Те кой знае колко не се различават текстово един на друг, като между първо и второ четене ще се прецизират текстовете на всички тези параграфи и тогава да настъпи малко успокоение сред обществото във връзка с тези подоходни критерии за подпомагане на хората с увреждания.
А относно 15-те процента за участие на непредставителни организации в Националния съвет, виждате колко противоречиви са позициите.
Аз ще се присъединя към господин Адемов и ще отправя апел към хората с увреждания да помогнат на изпълнителната и законодателната власт, да не ги поставят в трудното положение да избират едното или другото, защото не знаеш кой да избереш. В единия случай ще ощетиш хора с увреждания и в другия случай ще нараниш такива.
Така че това е и моето предложение, ако вие се солидаризирате с Комисията по труда и социалната политика и десетте участника от парламентарната група на ГЕРБ. След като ние обсъждахме нещата сериозно, решихме да приемем по принцип този законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, защото той е добър. Пак казвам, той е добър, но се налагат промени в тези параграфи, които са повод за неприятни дискусии.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз много Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Петя Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Аз съм от парламентарната група на партия „Атака”.
С това изказване искам да заявя подкрепата на нашата парламентарна група за този законопроект. Аз лично смятам, че едно от най-големите му достойнства е именно либерализирането на режима за представянето на организациите, които не са националнопредставителни. Защото смятам, че аргументът на другата група организации, че организациите на хората с увреждания едва ли не се създават на партиен принцип, е цинично изказване, тъй като очевидно е, че хората, които са в нужда, в тази огромна нужда, в която се намират хората с увреждания, те не могат да зависят от партиен принцип.
Няма нищо лошо в това определени групи от хора с увреждания да не желаят да участват в организациите на националнопредставените по различни съображения. Но ние да кажем, че те нямат право на представителност в консултативните съвети или пък в другите привилегии, които обществото е решило да отреди на тези организации, означава ние да ги дискриминираме. Означава дискриминация, ако ни се настоява всички организации да са националнопредставителни.
Не може да се прави паралел между тези организации и примерно съсловните организации или съюзи, или професионални и други организации, нито пък синдикалните, включително могат да членуват и хора с увреждания. Едното и другото са съвършено несъпоставими.
Това е една болка на обществото, с която Народното събрание на всяка една държава, независимо как се казва, трябва да се бори с всички сили да подпомага. Смятам, че новият закон категорично започва да върви в правилната посока в това отношение.
Много добре разписан е текстът за контрола на помощните средства, който ще се води, защото всички видяхме какво се случваше в някакви моменти.
За подоходния критерий. Той е нещо, за което тепърва очевидно ще се спори между първо и второ четене. Смятам, че ние като народни представители със сигурност ще постигнем съгласие.
Само един коментар ще направя. Не мога да разбера защо съществува такава негативна реакция у националнопредставителните организации за прехвърлянето на интеграционната добавка в другия текст. В крайна сметка тази добавка не изчезва.
Аз гледам тук едни цитирани суми и държави – Румъния, Белгия, Гърция. Моите почитания. Кой обаче е казал, че там текстът също съдържа израза „интеграционна добавка”. Какво значение има как ще го наричаме този текст – „интеграционна добавка” или „целева помощи”, или „социално подпомагане”, след като той изпълнява конкретния си ангажимент и е свързан с конкретна нужда? Това е някакъв нелеп абсурд, с който смятам, че определени групи хора се опитват да настроят цели общества и съсловия и в случая организации на увредени хора, към които аз изключително състрадавам, към решенията на Народното събрание при условие, че социалната основа тук трябва да води. Това е социалната политика на всяко едно правителство – със социални стъпки да се подпомагат всички тези групи от нуждаещи се.
В крайна сметка хората с увреждания, инвалидите не са извън обществото, а напротив. Те трябва да бъдат негова сърцевина. В този смисъл аз съм изключително доволна от новите текстове, макар че съм сигурна, че както бяха отправени забележки, има още много да се добавя, в което няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това, че ние приемаме този закон преди Европейската директива. Непрекъснато ще вървим стъпка по стъпка. Сега една стъпка, след това още една – каквото трябва, ще се прави, когато му дойде времето. Да ме прощавате за този цитат, той стана непопулярен по определени причини.
В този смисъл смятам, че законът е изключително демократичен именно с включването на национално непредставителните организации. Освен това тук си позволявам един малко философски казус. Винаги съм си мислила, че демокрация е когато мнозинството се научи да се съобразява с малцинството. Само тогава ще имаме истинска демокрация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Георгиева.
Има ли други желания за изказвания от народни представители? Заповядайте, господин заместник-председател на комисията, господин Пламен Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, гости! Ще бъда максимално кратък, защото времето наистина напредна. Казахме много думи, чухме много становища и мнения. Аз смятам, че законопроектът дава една много сериозна заявка за коренна промяна в отношението на държавата и въобще на обществото към хората с увреждания.
Виждам една сериозна тенденция средствата, които отделя бюджетът, да бъдат насочени точно там, където са най-необходими и тяхната ефективност да бъде максимална. От практиката си като лекар преди няколко месеца видях как изтичат парите на данъкоплатеца, които са отделени с много усилия, да подпомогнат тези членове на нашето общество, които по една или друга причина са пострадали и не могат сами да работят така, както биха искали. Раздаваха се помощни средства на хора, които дори нямаха такава нужда и по този начин бяха ощетявани хора като господина с инвалидната количка, който не го виждам, който сподели, че има декубитални рани. Повярвайте ми, знам как живеят тези хора. Самият аз се грижа за един такъв мой приятел вече 14 години.
Смятам, че сериозната заявка, казано още един път, която дава нашето правителство, е да подадем ръка на тези хора и заедно с тях държавата да се намеси не само в даването на едни пари, а да прекрачи прага и да види какво се случва след това, когато ги даде тези пари, дали можем наистина тези хора да ги интегрираме. Но реално да ги интегрираме, а не само на думи.
Надявам се между първо и второ четене, че ще се изгладят някои от неточностите или неяснотите, които ги има в законопроекта, всъщност за това е и дебатът.
Благодаря на всички, които изказаха становища по законопроекта.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Уважаеми народни представители, има ли желания за други изказвания? Не виждам.
Искам да обявя финала на днешната дискусия. Аз мисля, че се получи действително една добра, доктор Адемов, дискусия. Мисля, че тук успяхме да чуем различни мнения, становища. Аз съм изключително доволен от това, че имаше критичност и затова, че още от сега са набелязани точките и точните параграфи, върху които да се работи, за да стане наистина законопроектът между първо и второ четене и накрая в окончателния му вид възможно най-добър.
Пак ще кажа: няма перфектни закони. Законите се променят поради промяната на обществото и необходимостта на обществото от адекватна законодателна база.
Затова, уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет, на първо четене.
Моля, гласувайте.
„За” – 10, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет, се приема на първо четене от Комисията по здравеопазване.

Господин Коралски, заявихте желание да се изкажете. Заповядайте, имате думата.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Всъщност, господин председател, аз щях да дам за пример Вашата работа. Вие, така да се каже, сте националнопредставителната група, която решава проблемите. Но това не Ви пречи чрез вашия правилник да дадете възможност на всеки, който има мнение по въпроса, който се обсъжда, да вземе участие в неговото обсъждане. Така и Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, който на практика не решава всеки път всички въпроси наведнъж, би трябвало да даде възможност чрез начина, по който той работи, тогава, когато се разглеждат конкретни проблеми – например на майките с деца с увреждания – те да могат да имат едно по-широко представителство, за да могат да представят своя проблем.
Това е, което исках да кажа.
Така че благодаря ви за възможността да вземем участие в заседанието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Закривам заседанието. Приятна вечер.
(Закрито в 17,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)