ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 18

На 18.02.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 18

На 18.02.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред да бъде от една-единствена точка:
1. Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с единодушие.
1. Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.

Преминаваме към обсъждане на проекта за решение.
Преди да дам думата на вносителя доктор Нигяр Сахлим, ми позволете, уважаеми колеги, от името на цялата Комисия по здравеопазване и от името на присъстващите гости да поздравим заместник-министър Валерий Митрев с днешния му празник. Той има рожден ден. Да го аплодираме! (Ръкопляскания)
Давам думата на вносителя за представяне на проекта. Заповядайте, госпожо Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че трябва да поздравим заместник-министър Митрев с неговия рожден ден. Въпреки всичко няма да му спестим нашето проекторешение (Смее се).
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е факт и е нашият дневен ред. Така че, имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Група народни представители внесохме този проект за решение, като пряката причина беше напрежението, създадено в страната след действия, свързани с преструктуриране на болничната сфера.
Действително прави чест на ГЕРБ, че в началото на своя мандат предприе стъпки в посока на реформа и беше заявено, че ще се проведе такава реформа в сектора „здравеопазване” и обществените очаквания бяха свързани с реализиране на една цялостна стройна концепция за преструктуриране. Вместо това според нас стихийно и без превенция на риск от лишаване от достъп на голяма част от населението в България бяха предприети действия в посока – според нас – на закриване на болници. Вие го наричате преструктуриране или рационализация, или оптимизация на болничната мрежа. Стана ясно, че под „реформа” се разбира ликвидацията на лечебни заведения.
Ние искаме да ни убедите в противното. Изключително високата социална цена, която предстои според нас да се плати, не може да бъде оправдана със загрижеността за фискалната стабилност и за спестяване на някакви средства.
Всичко това прави уязвими наложените административно мерки в тази насока въпреки становището, което току-що получих, на Министерството на здравеопазването и изразеното там мнение, че общинският съвет е органът, който е компетентен да вземе решение. В случая това твърдим и ние, а не чрез административни мерки и изисквания, наложени за кратки срокове, които трябва да спазят лечебните заведения.
За нас остава необяснимо защо, след като част от тези лечебни заведения отговориха на условията за двама специалисти и другите критерии, които им бяха предявени, отново получиха орязани бюджети.
Просто искаме да се получи дебат, да се коментира темата и да ни бъде представена една цялостна визия за преструктуриране на болничната сфера.
Това са нашите аргументи. Има и други вносители тук, може би ще вземат думата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, доктор Сахлим.
Давам думата на доктор Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин заместник-министър, поздравления за рождения Ви ден!
Колеги, какво ни накара да внесем този проект за решение, каза преди малко колежката Нигяр Сахлим. Сега аз искам да кажа нещо друго. Ние прекрасно разбираме, че политическа партия ГЕРБ като спечелила парламентарните избори е в правото си да проведе реформата в сектор „здравеопазване”. Нямаме никакви претенции, още повече че ние не се справихме с това и сме го казвали многократно.
Искаме обаче да ви предпазим от – не се смейте, колеги, защото и ние се смеехме като вас, трябва да ви предупредя, доктор Иванов е свидетел – нашите грешки.
Оттук нататък аз искам да започна с това, че никога, никога – повярвайте ми – не е имало по-добра, по-благоприятна среда за реализиране на реформата. Защо казвам това? Казвам го, защото всички са съгласни, че трябва да ограничим неефективните разходи. Няма нито политическа партия, нито неправителствена организация, която да не се обяви против това парите да се харчат, както са се харчели досега.
На второ място, няма нито една политическа партия, включително и БСП, която да се обяви против преструктурирането на болничната помощ и по-специално на неефективните звена.
Казвам това, защото много рядко се случва да има такъв консенсус по базови, основополагащи принципи на реформа. Затова ние просто поставяме въпроса по този начин, за да предизвикаме дискусия и, ако можем, да ви предпазим от грешките, които сме допускали ние. Защото и ние сме искали да направим това, което вие правите, но по една или друга причина не сме успели да го направим. Още повече, че премиерът на Републиката господин Борисов заяви категоричното си намерение да се съобразява с аргументирани предложения на опозицията. Ако смятате, че има някакви рационални зърна в това, което предлагаме, още по-добре. Ако не, нека да има дискусия по тези въпроси, да има повече прозрачност, защото ние сме притеснени, както преди малко каза доктор Сахлим, от социалната цена, която трябва да платят хората в регионите, в които се закриват общински болници.
Ние смятаме, че мерките трябва да бъдат не само към общинските болници, тъй като финансовият ефект от тези мерки – това го заяви финансовият министър и председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса – ще бъде някъде към 130 млн. лв. Тези 130 млн. лв. на фона на общия бюджет за сектор „Здравеопазване” знайте, че по никакъв начин не оправдават тези – аз бих ги нарекъл – революционни мерки за преструктуриране на системата.
Следващото нещо, което искам да кажа, е, че в началото идеята беше лечебните заведения за болнична помощ, които са неефективни, да бъдат преструктурирани в лечебни заведения за долекуване и продължително лечение. Още, когато приемахме бюджета, ние ви казахме, че парите за тази дейност ги няма. Не бяха готови и клиничните пътеки. Сега се оказва, че такава възможност няма. Сега се върви в посока на това лечебните заведения, които по една или друга причина няма да могат да се справят със завишените според нас критерии за качество, са изправени пред една друга ситуация. Общинските съвети – добре е, че ни го припомняте това и какво пише в закона – са принципал на тези болници и като такива, когато бюджетът е ограничен в размерите, които вече всички знаем, такава болница трябва да мине през етап на ликвидация. Трябва кредиторите на болницата, ако има такива, да бъдат удовлетворени и след ликвидацията общинският съвет трябва да вземе решение на мястото на тази болница да има медицински център, ДКЦ ли, каквото и да е друго. Без да се мине през този етап, знаете, че това няма как да стане. Няма как в спешните центрове да има спешни кабинети и те да се възползват от лаборатории, апаратура и каквото и да е друго от болницата, защото там има ликвидатори. Това не е собственост на новото лечебно заведение.
Аз знам, че това са подробности и не искам да навлизам в детайлите, но това ни дава основания и поражда съмнения, че нещата не са достатъчно добре обмислени. Затова правим това предложение. Ние смятаме, че Народното събрание, народните представители са в правото си да получат информация, защото, пак повтарям, противоречивите сигнали „делегирани бюджети”, „няма да има делегирани бюджети”, ще има преструктуриране, няма да има преструктуриране – ни карат да се притесняваме.
Всички тези неща са ни накарали да се опитаме да предложим едно решение. Не казваме, че това е най-доброто. Искам дебело да подчертая, че никога не сме казвали и нито един от нас не е заявявал, че сме против реформата. Няма такова нещо. Ние сме за това реформата да бъде изпипана по начин, по който социалните ефекти, социалните последици за всички граждани да бъдат поносими и най-бедните хора в България да не са хората, които ще понесат най-тежко реформата и ще платят най-висока цена за нея. Защото, знайте, проблеми има не само в малките болници. Проблеми има и най-големи харчове – за да не кажа и нещо друго – има и в по-големите болници.
Така че, ако искаме да реформираме системата, мерките трябва да бъдат реципрочни, а не да започваме от най-уязвимата част, както това направихме, да кажем, с осигурителните вноски на земеделски производители и на самоосигуряващи се лица, ефектът от който е 400 000 души нови здравно неосигурени още в началото на първия месец.
Така че моята молба е да ни разберете правилно. Не искаме да ви даваме съвети. Далеч сме от мисълта да коригираме поведението ви. Ако можем по някакъв начин да помогнем, ако можем по някакъв начин не да налагаме нашето мнение, а да изискваме от вас да бъдете достатъчно коректни от гледна точка на алтернативата, която се предлага на мястото на закритите болници, ще бъдем удовлетворени. Ако не, вие сте хората, които казвате как да станат нещата.
Благодаря.


ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
След като чухме мнението на вносителите, откривам дискусията.
Тъй като имаше заявено участие тук от народен представител за изказване, давам му думата. Имате думата, госпожо Георгиева. Заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, уважаема опозиция! Никога досега не съм се сещала колко доволна трябва да съм от вашето управление и от кризата, защото тя дава такива прекрасни условия за реформа. Това, разбира се, дава на ГЕРБ и на подкрепящите я партии възможността да се развихрят, както се казва.
Аз се надявам, твърдо съм уверена, че този вихър няма да отнесе, както има се ще на определени кръгове около нас, хората, които всъщност трябва да пожънат усилията на тази реформа.
Аз знам със сигурност, че тук много хора ще си кажат, че не е моя тази битка. Защото всички знаят, че Атака не е в реалната власт, а е подкрепяща партия.
Никога досега не съм се и замисляла, че ще се зарадвам на това. Винаги съм смятала, че, когато един човек е във властта, ще се радва да е там. За първи път си давам сметка колко е удобна позицията на Атака като подкрепяща партия, защото не можем да бъдем обвинени, че теглим чергата към себе си.
Най-странното е, че без да съм реален професионален участник в здравната реформа – разбирайте лекар - а по-скоро пациент, както неведнъж съм заявявала, смятам, че по-хубаво нещо в България не се е случвало досега. Аз съм апологет на здравната реформа такава, каквато тя се прави в момента с всичките последствия, които знам, че могат да последват от това за мен като пациент, а не като професионален участник в здравната реформа.
Но повярвайте ми, че съм сигурна, че пациентите са тези, които трябва да имат крайната дума, защото те са потребителите.
Нека да не слагаме колата пред коня и да не обясняваме какво ще правят общините. Уверявам ви, че всички общини като принципали на собственици на общинските болници са достатъчно професионални и като кметове, и като общински съвети бързо да се справят. Дори, ако справянето с този проблем при тях може да отразява определени лични интереси. Ние не сме далеч от тази мисъл, че това може да съществува. Детските болести очевидно се преминават от всяко едно ново правителство.
Но, така или иначе, нито един общински съвет няма да си зареже болницата и да не се справи с нея, както трябва, просто защото, видите ли, те искат да опонират на реформата. На това отгоре голяма част от кметовете на общини са напълно съгласни с реформата, защото част от тези общински болници са в реална тежест на общинските съвети, на общините, на кметовете във вида, в който те съществуват.
Разбира се, че ще има известна полемика – дали да бъде делегиран бюджетът, дали няма. Вместо да се радваме, че това става на общия пазар, както се казва, и всички можем да участваме в този спор, ние сега стоим тук и някои хора ми казват: „веднъж така, веднъж иначе”.
Спорът трябва да е публичен. Дискусията трябва да е изложена на масата пред всички, за да може да се случи. Ако тя не се сложи там, тя няма да е дискусия.
В този смисъл дори това е положителна стъпка в реформата.
Твърде съм уверена, че така, както е разписана вече към последните си стъпки, особено с намесата на премиера, нещата застават на правилния си курс. Не е случайно становището на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, които казват, че оттеглят мнението, което са дали в становището си преди предвид постигнатите в последните дни договорености.
Винаги е възможно да дадем някаква друга версия. Въпросът е дали версията, която предлагаме, подпомага реформата. И тъй като Вие, господин Адемов, заявихте, че опозицията в момента иска най-вече да помогне на управляващите и на подкрепящите ги, на мнозинството да се създаде най-успешния модел на реформата, аз Ви предлагам да оттеглите законопроекта. Това би било най-доброто решение в този контекст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Георгиева.
За реплика има думата доктор Адемов. Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колежке, с Вас не искам да разговарям на тази тема, защото Вие не правите разлика между проект за решение и законопроект. Това, първо.
Второ, ще Ви помоля да отидете в една община, в която има закрита болница, и да поискате подкрепа на общинския съвет и на кметовете и да ми кажете коя е тази община, за да мога да отида и аз да проверя.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Ако следяхте добре развитието на дебатите в това отношение, Вие без съмнение знаете коя е. Аз говоря за болницата в гр. Априлци, примерно. Вероятно не знаете, че там има болница. Има и други.


(Реплика от доктор Нигяр Сахлим, която не се чува)
Не е невъзможно да греша, признавам, че е възможно. Но, така или иначе, такива места съществуват. И дали дадена грешка в географското местоположение, географска грешка променя картината, вие разбирате, че тя не се променя. Има болници, които не са се издължили, те са в тежест на своите общини. Редки са случаите като например в момента каквото се случва в община Варна благодарение на усилията на общинските съветници на формация Атака да трансформират диспансера по психиатрия в нов вид болнично заведение – специализирана болница. Твърдя, че ние там като общински съвет по времето, когато аз бях общински съветник също, успяхме да помогнем много този диспансер да излезе от зависимостта си и да има реално основание да се превърне в специализирана болница така, както ще бъде разписано в новия закон.
Но има места, където това е неизбежно решение. И това, че аз, да кажем, съм сбъркала за Априлци, не означава, че не съм права в този смисъл. Вие много добре знаете това. А да започне сега Касата да плаща едни грешни пари отново и отново, и отново за нещо, което не се случва, за една здравна грижа, която реално не се дава, аз смятам, че няма как това да продължава повече.
Затова Ви казвам, че в момента това е по-доброто решение, отколкото всички други. Ако Вие наистина сте толкова добронамерени!
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Давам думата на заместник-министър Митрев за становище на Министерството на здравеопазването.

Заместник-министър Митрев, имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Първоначално мислех да прочета становището на Министерството на здравеопазването, но, слушайки дебатите, реших, че ще е по-разумно да допълня някои щрихи от разговори, водени вече три последователни дни, в които много от тук присъстващите участват.
Всъщност отново таргетът ни е изместен. Отново се съсредоточаваме върху болниците. А те са инструмент. Когато трябва да видим какви промени трябва да направим, нуждаем ли се и кога, нека да видим общественото мнение – пациенти, медии, чужди консултанти и ние – всички сме уверени, имаме консенсус, че статуквото е лошо. Статуквото е лошо по ред причини и те – позволете ми дръзката мисъл – но не са свързани с липсата на идея за реформи, а с неспазване на законността.
Осем години не бе спазван един основен принцип. Не се спазваха стандартите по основни медицински специалности. Акредитационната комисия не верифицира никъде съответствието със стандарти и не се случи отпадане на болници поради несъответствието им с медицински стандарти отново поради необходимостта да се взимат непопулярни решения.
За около осемгодишен период се приеха 31 медицински стандарти по основни медицински специалности. За съжаление те не се прилагат във всички болници. За пет месеца приехме около 30 медицински стандарта и в момента поставяме едно условие – трябва да има съответствие с медицинските стандарти. Тоест, това не е условие, дошло изведнъж като гръм от ясно небе. Те се правят от доста голям период от време, някои се актуализират. Но въпреки това всячески бягаме от това законово изискване.
Говорим за дисциплиниране на системата. Едновременно с това казваме, че трябва да има богопомазани болници, защото те са в особен статут. Държавните са имали държавно финансиране, а общинските – не. И тази теза рухва, защото се оказва, че има силни общински болници. Поставям риторичния въпрос защо болницата в Разлог, която обслужва 25 хиляди души население, няма нито един лев неразплатени задължения, а защо болницата в Гоце Делчев, която обслужва 85 хиляди души население, има над 1,5 млн. лв. неразплатени задължения? Втората би трябвало да носи златни яйца на общинския съвет, тъй като обслужва население повече от градовете Кюстендил и Ловеч, взети заедно.
Тоест, явно на много места проблемът с мениджмънта, проблемът с общинските здравни приоритети си и казал думата и са ликвидирали болниците много преди да говорим за старт на реформите. Подобни случаи са болницата в Радомир, която не е видяла нито лев общинско финансиране при 2,5 млн. лв. за смет всяка година в десетгодишен период.
Има доста въпроси, които бихме могли да поставим, но, за да не ви обременявам с повече фактология, нека да кажем: тайните на реформата са пациентите. Ако говорим, че трябва да защитим болници, това значи, че те не трябва да се съобразяват с изискването за стандарти, за собствени кадри – поне двама, защото, ако единият някъде отиде или се разболее, договорът е кух, пациентите пак нямат услугата.
Що се отнася до налична апаратура и за 24-часов прием, човек, като влезе в една болница в 10 сутринта и 2 през нощта, да му се случи едно и също нещо, а не да го завият с одеало и да изчака до сутринта. Ако искаме да защитим болници, които не отговарят на тези изисквания, ние защитаваме кухи структури и дискриминираме населението в тези общини.
Ето защо с тези първоначални стъпки говорим за начало на дисциплиниране на системата, за въвеждане на общи правила за всички и основно за хората. Истинската реформа, уважаеми депутати, идва с финансовите механизми, с промяна на метода на финансиране, който допусна да стигнем дотам, че България за пет години повиши хоспитализираната заболеваемост с 600 000 човека и сме на първо място в света по този показател.
Ето затова тази стъпка, която вие, уважаеми депутати, не се съмнявам във вашата мъдрост, ще преоцените решението си. Партийната дисциплина е едно, но вътрешното усещане е нещо друго. Вие разбирате, че ако искате да спрем в момента реформата, истинската реформа започва с промяна на метода на финансиране. На практика се иска да се спре спазването на законността в България – съответствието със стандарти, наличието на кадри, налична апаратура. Това не са драконовските изисквания, които въвеждаме към болниците и те ли са по-важни от хората в общините? Не!
Съжалявам, ако вложих емоция, но човек, като остарява с всяка година, става като децата – по-емоционален. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Митрев.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин заместник-министър, аз ще се възползвам от възможността да кажа с кое никога няма да се съглася, защото тези, които ме познават, знаят, че защитавам през всичките тези години позиции, които са свързани с пазар, които са свързани с конкуренция и то с честна, лоялна конкуренция.
Това, което искам да кажа, е, че аз никога няма да приема някой вместо мен да избира къде да се лекувам. Тоест, правото на свободен избор не може да бъде администрирано дори и с най-добрите намерения. Не може някой да ми казва: това бяха други години, когато някой ми казваше в коя болница да се лекувам. Аз съм последният човек, който ще се опита да настрои големи срещу малки болници, тъй като през 20-годишния ми стаж, който имам като специалист по медицина – анестезиология и реанимация – съм работил в различни видове болници. Претендирам да познавам болниците в България, претендирам да познавам дейността в лечебните заведения.
Затова казвам, че няма как с парите на всички данъкоплатци през всичките тези 20 години да се наливат пари само в така наречения гръбнак на здравеопазването в България – областни и университетски болници – и след това в един хубав, слънчев ден да казваме: ама вие защо не сте оборудвани, уважаеми колеги от общинските болници?! Нали се сещате, че в болницата в Ловеч – съжалявам, че го казвам, доктор Йорданов е срещу мен – но да кажа и Разград, та защо в Ловешката болница са налети пари, включително и от данъкоплатците от Априлци?
Ако искаме да бъдем достатъчно равнопоставени, нека да си зададем тези въпроси. Нямам нищо против, така трябва да бъде. В ИСУЛ трябва да има апаратура за образна диагностика за 5 млн. лв. и каквото и да е. Но в следващия момент да кажеш, че в Бусманци например или в N-ското населено място не отговарят на условията, след като държавата не е направила нищо, а чака от общините, след като държавата има възможности през общинските бюджети да финансира общинските болници, но не го е направила, а чака само общините с оскъдните си бюджети да го направят – за каква равнопоставеност става въпрос? Нали всички сме равни? Нали имаме равен достъп, така наречен по законите.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Моето име се спомена. Аз имам реплика срещу господин Адемов. Вие, господин Адемов, се бяхте издигнали в моите очи, но сега тръгнахте и паднахте към демагогията на БСП. Много съжалявам, че така го направихте. Това, което казахте за болниците, това го каза и господин Борисов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви моля, не искам да се влиза в пререкания. Тук е парламент, има установени правила.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Ние тръгваме към нещо разумно, което да се прави. Ще го харесате и Вие, ще видите какво представлява и ще го харесате и Вие. Не може да влезете в една болница след една катастрофа, да ви държат до сутринта, защото там няма, да кажем, травматолог, там няма хирург, няма нищо. Има двама лекари и единият е еди къде си, другият е на друга страна. Е, това нормално ли е? Това, което става досега, е опасно според мен.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз благодаря, но мисля, че тук все пак имаме конкретна задача, за която днес сме се събрали и никой не повдигна въпрос относно втората част на проекта за решение. Ще го прочета: “В срок от два месеца да се представи пред Народното събрание програма за преструктуриране”.
Аз нарочно не взех думата до момента. Но, ако вие си бяхте направили усилието, щяхте да видите на сайта, че има концепция за преструктуриране на болничната помощ на Република България. Ще ви я покажа, аз съм я преснел. Освен че има концепция за развитието, има и решение на Министерския съвет, което също не сте си направили усилието да го прочетете, което е прието на 16 декември 2009 г. Това го казвам за ваша информация.
Това е ваш проект за решение и затова исках да кажа, че когато правите тези предложения, беше редно да прегледате какво е приел Министерският съвет и какво не е приел.
И, за да се убедите пък в нашата искреност, защото аз знам, че тук колкото и да говорим днес –аз затова смятах да не взимам никакво отношение – вие ще излезете от спора по-убедени във вашата правота, отколкото доводите, които ние тук ще се опитваме да ви изложим. Тъй като знам вашата голяма мъка, вашите идеи в предишния парламент не можаха да се осъществят поради причината, че от БСП не бяха готови. Това е вашият голям проблем, който проблем не можете да го решите и няма как да го решите.
В случая аз мисля, че и двамата като лекари дълбоко в себе си – не е нужно човек да признава едно или друго нещо на глас – но мисля, че времето ще покаже правотата. Ако ние в случая бъркаме, ние ще понесем своята отговорност. Но тъй като вие понесохте вашата отговорност с правенето на нищо в тези четири години, с трупането на дългове, защото общинските болници имат 59 млн. лв. дългове – да говорим за тези неща, мога да приведа още ред примери за това, доктор Адемов, за кадровата политика, за която кадрова политика не искам да се връщам назад в двадесетте години и зад двадесетте години, за кадровата политика в райони, от който примерно и Вие, доктор Адемов, сте народен представител. Мога да говоря много за апаратура, за това как вместо за апаратура парите отиват за други неща и т.н., и т.н. Изобщо 20 години се намирахме в едно безхаберие.
Аз искам да кажа, че когато тук говорите за болници, искам да попитам: дали във всяко градче и всяка могила ще сложим болница? Може би това искате, за да може пациентът да има право да избира!?! Доктор Адемов, тези демагогия не върви и ще Ви кажа къде е демагогията. Правото на избор на пациента! Демократичното право – ето, това е демагогията, доктор Адемов, защото, когато става въпрос за здравеопазване, един човек не знае какво да избере. Когато един човек отива с болка в корема, той не знае дали трябва да отиде примерно на коремен хирург или трябва да отиде на гинеколог, ако това е жена. Той отива и се поверява на хората, които знаят и умеят. Това е право на избор.
Вие да ми казвате, че искате да изберете една общинска болница, в която няма квалифицирани лекари, няма нужната апаратура, няма нужните медикаменти, няма нужната топлина, че пациентите си носят и чаршафи – може би поне това го знаете и сте го виждали – и печки, носят си и лекарствата?!?
Ще Ви кажа една информация. По брой на население на 100 000 души колко лекари има в България, доктор Адемов? Нека да кажем и това, че броят на болниците е голям, а броят на лекарите като съотношение с броя на болниците не е какъвто трябва. Ако вчера Вие присъствахте на част от лекциите, които се състояха, видяхте, че по процентно съотношение на лекарите се покриваме никакви европейски критерии.
Тук можем да говорим много, много много, но това просто ще бъде една говорилня.
Затова, ако имате реплика, заповядайте, доктор Сахлим.
Ще направите изказване? Заповядайте, имате думата за изказване.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Чели сме концепцията за преструктуриране. Проблемът е в това, че вие прекалено често и в различни посоки променяте своите концепции и разбирания. Ние бяхме свидетели – имаме претенции, че следим долу – горе нещата, които касаят желанието за преструктуриране и концепциите ви – през последните месец, месец и половина вие наистина променихте коренно част от своите представи за това, което ще се случва.
Това, което предлагаме, е наистина да представите пред народното представителство, в Народното събрание това, което смятате да правите, защото имате идеи в областта на преструктуриране на диспансерите, на университетските болници, както и на общинските. Вече има предприети стъпки в тази посока.
Не виждам какво лошо има в това народното представителство да се запознае с вашето виждане за това, което ще се случва, още повече, че след последната среща с премиера, с представителите на големите болници, беше заявено, че ще се дадат още средства – 350 млн. лв. – това, което липсваше и в бюджета, приет от Народното събрание. Ние казахме, че тези средства няма да стигнат, това ще бъде годината на фалиралите болници.
Добре, о, кей, приветстваме. Много добро решение.
Втората новина, която произлезе от срещата, беше, че вие давате дори един преходен период от една година за част от тези болници, а не както предлагаме, два месеца. Това го заяви господин Борисов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бях там. Думите, извадени от контекста, могат да прозвучат по този начин.
НИГЯР САХЛИМ: Това е, което излезе в медиите. Аз не съм присъствала на срещата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз бях там, присъствах. Затова Ви казвам, че думите са извадени от контекста.
НИГЯР САХЛИМ: Явно, че делегираните бюджети вече не са актуални и това е добра стъпка. Ние просто заявяваме, че вие променяте ад хок своите предложения и бихме искали да знаем какво точно смятате да правите. Не сме казали, че е лошо. Напротив, достигна се до едни идеи, които опозицията в един момент е предложила.
Що се отнася до дълговете и дисциплинирането на системата, заместник-министър Митрев, моля Ви се, 50 – 60 млн. лв. са дълговете на тези общински болници. Всички знаем обаче колко са дълговете на големите болници и на университетските болници. Те са винаги в рамките на 250 – 300 млн. лв. в края на всяка година. Двадесет болници консумират 80 процента и са с неразплатени дългове от тази сума.
Проблемът не е само в общинските болници и колко пари ще спестим от тяхното закриване. Какво става с големите длъжници и тези, които консумират 90 процента от ресурса? Сто и тридесет милиона лева ще бъдат спестени от закриването на тези болници. Обаче бюджетът за болнична помощ е 1 млрд. 100 млн. лв. за миналата година.
Това са фундаментални въпроси. Много важни въпроси са. Моля ви, убедете ни, че не правите реформа в стил “проба - грешка”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, доктор Сахлим. Разбрах Ви.
Заповядайте, господин заместник-министър Митрев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Всъщност искам да цитирам точно внесеното предложение: “Решение относно спиране на процеса на закриване на общински болници и представяне на Национална програма за преструктуриране на болнична помощ”.

Даже ми е неудобно да произнеса следващите думи, но кое има по-голяма тежест? Национална програма като един такъв документ, който не носи някаква тежест на норматив, или факт – Концепция за болнично преструктуриране, приета от Министерския съвет, въз основа на която Европейската комисия преодоля изискването си за здравна карта, заложено в предишното проектно финансиране и прие тази концепция и отвори парите по МРРБ.
Второ, Закон за здравното осигуряване. Трето, законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който колаборира с Концепцията за болнично преструктуриране едно към едно. И двата документа колаборират с така наречения болничен мастерплан, за който Световната банка даде своите адмирации и за който в началото на мандата постави едва ли не като условие за продължаване на отношенията си с България, ако тръгнем по принципа на мастерплана, защото там тя вижда всъщност една програма за преструктуриране, която подкрепя. Ще спомена и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Тоест, какво търсим? Десет страници, които хората да разберат, тоест, популизма, или търсим явни нормативни документи - два приети закона, концепция като решение на Министерския съвет, въз основа на която Европейският съюз пусна спрени пари?
Мисля, че коментарът е излишен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Богданова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Поздравления за рождения ден, господин заместник-министър.
Аз се опасявам за начина, по който се води дискусията, защото не разбирам – вярвайте ми – драматизма, с който отхвърляме или приемаме едно предложение, направено от колегите от ДПС. Даже няма никаква пречка да се упражнявате върху гърба на БСП и на нейния популизъм. Аз съм човек непопулист. Поради това аз наистина не разбирам начина, по който стартира и по който ще завършим дискусията.
Даже у мен по никакъв начин и политическа радост не буди факта, че ГЕРБ иска със съуправляващите партии от сърце и сами да свършат една много трудна, понякога болезнена реформа, каквато е здравната реформа.
Какво предлагат колегите от ДПС? Те ви казват: спрете и дайте до два месеца да видим всичко, което парламентът, който представлява гражданите, има интерес да види като ход на здравната реформа. България е парламентарна република, не е правителствена република.
Да, документите съм ги видяла и коректно съм ги прочела. Вие не смятате ли, че в една такава реформа, каквато е здравната, и е свързана с проблеми, които спокойно можете да прехвърлите на предишните управляващи като факт – това е добре, но има нужда от сериозна обществена поддръжка. Казвам го като човек, който е в добрата роля да бъде депутат от София, където такъв проблем няма да се случи, и който – така или иначе – представлява пациентите, поради което му е лесно да говори.
Защо внасяме толкова емоция в този разговор, не разбирам. Приемате помощ, не приемате – добре. Ако това е залогът, с който водим дискусията по т. 1, да приключваме, да гласуваме и да знаем, че не я щете и ние ще я търсим по начин, по който вие не щете да ни предложите. Но, така или иначе, да получим някаква нормална яснота за това как в отделните общини по някакъв начин вие гарантирате нормална здравна помощ на хората.
Ние разбираме, че тази реформа е нужна. Разбираме, че общинските съвети знаят правомощията си. Но те нямат ресурси да решат проблемите си.
Това е разговорът. Той не е нито толкова сложен, нито толкова драматичен.
Така че аз съвсем коректно, добронамерено ще подкрепя предложението на колегите от ДПС, което вие очевидно не искате да подкрепите. Да свършим този разговор тук и да го водим в пленарна зала.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Заповядайте, господин заместник-министър Митрев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда съвсем кратък. Ще направя кратко допълнение към Вашите думи.
По време на предишния мандат бе закрита болницата в Априлци. В Априлци не бе осигурен спешен медицински център. Сега ще го направим. Не искам да коментирам повече. Без обществен дебат в Априлци, без осигурен медицински център, без проведени анкети за отложено след две години какво се е отразило, как се е случило.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Мога ли да отговоря?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, нямате право да правите реплики на министъра. Вие го знаете много добре.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нали мога да го попитам, че това според него не е добър стил.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Примери могат да бъдат дадени още много. Аз смятам, че това, което казах, че тук, в тази зала няма да стигнем до консенсус. Така че смятам, че тезите бяха изказани, съответно беше изказано и мнението на вносителите. Съответно и ние дадохме своите мнения.
За изказване давам думата на госпожа Дукова. Заповядайте, имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председател! В контекста на това говорене, което направиха колегите, при цялото си уважение, господин председателю, към колегите-професионалисти, при цялото си уважение към доктор Адемов и към госпожа Богданова, не мога обаче да приема анонса на това, че има политическо говорене от наша страна и това, че се влагат по някакъв начин определени емоции.
Това няма нищо общо с концепцията и с това, че заместник-министър Митрев ясно и категорично показа симптоматиката на реформата и че тя е премислена, обмислена и за това, че всички ние сме прочели за какво иде реч.
Тук обаче не мога да се съглася с това, че вие сте искали да направите реформата, толкова много адмирирате и ме връщате на изречението на Петко Бочаров: “Да, ама не!” Това на всяка цена да опонираш управляващите, защото виждаш, че те имат волята, че те имат куража, не само това – те имат и потенциала.
Доктор Адемов, Вие говорехте, че сте радетел на пазара и на конкуренцията. Но здравето най-малкото е пазар и конкуренция. Не вкарвайте енигматично несъизмерими понятия в това отношение, защото здравето преди всичко е качество и здравето преди всичко е пациент – това, което казаха и колегите.
Тази революция, ако така я определихте Вие, не може да бъде демагогия, по никакъв начин. За тази реформа трябва добронамерено да подадем ръка, защото тя касае пациентите, които, както каза госпожа Богданова, нямат политически цвят по никакъв начин.
Последно, ще завърша с едно изречение. В цялата тази терминология, която влагате във Вашето становище, не искам реформата да звучи като сграден фон. Общо взето, след всичките стандарти, които изброи и заместник-министър Митрев, не може да ни звучи като сграден фон.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Дукова.
Има ли желаещи за още изказвания? Няма.
Обявявам дебатът за приключен.
Поставям на гласуване проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.
Моля, гласувайте.
“За” – 4, “против” – 11, “въздържали се” – няма.
Проектът за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г., не се приема.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.
(Закрито в 15,55 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)





Стенограф:
(Божидарка Бойчева)