ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 35

На 15.07.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 35

На 15.07.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър Борисова, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам заседанието да протече по следния предварително раздаден ви дневен ред:
1. Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, вх. № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
Точката ще бъде представена от господин Найденов, министър на земеделието и горите.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г.

Давам думата на министър Найденов да представи стратегията.
Заповядайте, министър Найденов. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаема колежке Борисова, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, първо, да поздравя новото ръководство на вашата комисия и да му пожелая успешна и ползотворна работа.
По отношение на Стратегията за създаване на българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска аз имах възможности и в медиите, и в други изяви да я представя.
След малко ще помоля да дадете думата на доктор Венцислава Тасева, която е директор на Дирекция “Безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните, да ви запознае в подробности със стратегията.
Това, което аз искам да кажа, е, че агенцията всъщност като стратегия беше приета на заседание на Министерския съвет с решението, което ви беше цитирано. Това е един ангажимент, който бяхме поели към потребителите, съответно към преработвателите, към цялото общество. Идеята, разбира се, е да достигнем най-високите европейски критерии по отношение на безопасността на храните и да гарантираме проследимостта и съответно тази безопасност от полето или от обора до масата.
До момента на всички е ясно, че този контрол се осъществява от няколко институции. Три от тях са в състава на Министерството на земеделието и храните, а една е в състава на Министерството на здравеопазването. Във формата Агенция по безопасност на храните те се обединяват в тази агенция, като, разбира се, ръководството и структурата се утвърждават с решение на Министерския съвет.
Искам за ваше сведение да кажа, че със структурата на агенцията и въобще с идеята в понеделник запознах и европейския комисар по здравеопазване и представителния генерален директор на DJ “SANCO” Референциите от тяхна страна са изключително положителни. Ние имахме възможност за момента да представим стратегията в Комисията по земеделие и гори и в Комисията по бюджет и финанси. И в двете комисии тя беше приета единодушно, което, общо взето, показва, че в създаването на тази агенция няма политика. Наистина ние се обединяваме около идеята, че това го правим в интерес най-вече на потребителите, защото до храната, както много добре знаете, се докосваме всички ние поне веднъж дневно, някои и повече.
Няма да скрия, разбира се, че идея за такава агенция се е обсъждала и при предишни правителства, но поради съществуващи политически противоречия по-скоро, това не се реализира нито в мандата на предходното, нито в мандата на по-предходното правителство. Ние успяхме да намерим съответния консенсус и тази стратегия да стане факт.
Освен Агенцията по безопасност на храните се създава и Център за оценка на риска. Аз често го оприличавам на така наречения мозъчен тръст, мозъчен център на тази агенция, който всъщност ще прави оценка на риска и ще подава съответните линии на действие към самата агенция.
Какъв ще бъде чисто икономическият ефект? С обединяването на тези четири служби, а те са Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Националната служба по зърно и фуражи в състава на Министерството на земеделието и горите и Отдел “Безопасност на храните” в РИОКОЗ към Министерството на здравеопазването, се създава новата агенция.
Предвиждаме от чисто механичното обединение да се получи една редукция от около 400 човека. Това ще се постигне с отпадането на чисто дублиращи се звена. Давам пример. В момента във всички тези служби има звена като “Счетоводство”, Правен отдел”, логистики и какво ли не. Разбира се, вече ще има само по едно такова звено.
Само да уточня, че това намаляване на числеността няма да е за сметка на инспекторския състав и контролния капацитет. Тоест, наистина става въпрос за отпадане само на дублиращи звена и разбира се, дублиращи функции.
Предвидено е тази агенция да стартира като самостоятелен бюджет от 1 януари 2011 г. и съответно да има заложен собствен бюджет в републиканския бюджет за следващата година. Докато това се случи, разбира се, ние вече имаме - с моя заповед и съответно на колежката Борисова -изградени работни групи, които са и на регионално ниво. Те работят по оценка на всичко – на сграден фонд, на контролни обекти, на необходимата екипировка. Така че групите работят. На национално ниво също се работи. Работи се по отношение и на законодателството, по отношение на администриране и, разбира се, по отношение на финансиране на тази агенция.
Казано по-кратко, не чакаме 1 януари 2011 г., структурите се създават.
Последното, с което ще завърша наистина, за да не ви отегчавам повече, преди да помоля да дадете думата на доктор Тасева за допълнителни подробности, ще кажа, че според направено социологическо изследване 93 процента от българите подкрепят създаването на тази агенция. Инициативата, която стартирахме от месеци, включително съвместно с колегите от РИОКОЗ, е за връщане по някакъв начин – не като задължителни, а като препоръчителни – на българските стандарти за храните. По този начин ние ще имаме един инструмент, който наистина да може да контролира не само безопасността, но и качеството на храните.
С това искам да завърша и наистина да ви помоля за вашето одобрение на така предложената от Министерския съвет стратегия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, министър Найденов.
Тъй като Вие бяхте доста изчерпателен, ще помоля доктор Тасева в рамките на около три минути да се ограничи и да каже само това, което е нещо допълнително и което ще внесе допълнителна яснота сред народните представители по обсъжданата тема.
Заповядайте, доктор Тасева. Имате думата.
ВЕНЦИСЛАВА ТАСЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър Борисова, господин министър Найденов!
Ще се опитам да кажа съвсем малко допълнителни неща. Важно е да се знае, че стартирахме работата още през миналата година. Направихме много подробен анализ на ситуацията в абсолютно всички останали бази в шест страни-членки на Европейски съюз. В три от страните-членки – с практическо приложение – установихме точно по какъв начин са си създали агенциите. Това са Германия, Холандия и Литва. Почерпихме много опит от колегите, извършихме анализ на предимствата и недостатъците и в крайна сметка се роди този документ, който беше одобрен от правителството на Република България на 14 юни 2010 г.
Важно е да се знае, че структурите, органиграмата, която е приложена към стратегията, напълно съответстват на дирекции EFSA на Генерална дирекция “SANCO”.
Също смятам, че е важно, че структурата на Центъра за оценка на риска – втората структура, която създаваме и каквато е нямало в България до този момент – напълно съответства на структурата на европейския орган по безопасност на храните на Европейски съюз.
Какви са причините за създаване на агенцията? Мисля, че всички присъстващи знаете, че срокът за това изтече на 30 юли 2007 г. и за нас е много важно доброто отношение и оценката – това, което каза и министър Найденов – на комисаря по здравеопазването в Европейски съюз Дали, на госпожа Коджи – генерален директор на Генерална дирекция “SANCO” и на потребителите в България.
В момента 100 колеги в работни групи работят из цялата страна по изясняване на всички подробности, които са необходими за сливането на структурите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Проф. Борисова, желаете ли да вземете становище по този законопроект?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Принципно тази стратегия я споделям, така че в момента мога само да я подкрепя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, доктор Джафер. Имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин и госпожо министър, уважаеми колеги! Принципно идеята да се създаде Агенция по безопасност на храните действително е много добра. Ние я подкрепяме.
Това е една дискусия, продължила много години, за необходимостта от съществуването на такава агенция. Спорът винаги е бил на чие подчинение да бъде тази агенция. В този смисъл аз съжалявам, че проф. Борисова вече излиза, но моят първи въпрос щеше да бъде какво е участието в изработването на стратегията на Министерството на здравеопазването.
Защото моят поглед върху стратегията – опитах се подробно да се запозная с нея – остави у мен впечатлението, че ролята и въобще дейността, която досега РИОКОЗ изпълнява за контрола на определен вид храни, или въобще не съществува в стратегията, или става дума за онази роля и дейност, която досега изпълняваше Министерството на здравеопазването, въобще липсва в стратегията, което е притеснително. Има неща, които не могат да бъдат контролирани само от структурите на Министерството на земеделието и горите и това е ясно. Още повече, доколкото на нас ни е известно, има идея да се слеят РЦЗ и РИОКОЗ-ове на областно ниво. Как това се връзва въобще с по-нататъшните функции? Кой ще изпълнява функциите, които сега изпълнява РИОКОЗ, за следене на определен тип храни, за контрола върху обществените заведения и въобще един куп обязаности, които те имат.
Тук ми се струва, че опасността да настъпи огромен вакуум и проблеми в тази връзка е реална. Изключително притеснително е това, което се предлага като численост на тази агенция. Уважаеми колеги, голяма част от европейските страни имат такава агенция. Ще ви кажа каква численост имат те. Направих си труда да проверя това и се оказа, че например Малта има такава агенция с 9 души. Най-голяма численост има холандската агенция, ако не се лъжа, с около 1 500 души. В България се предлага в тази агенция да работят около 3 000 души – малко по-малко от 3 000.
Това, че все пак ще се съкрати част от административния персонал в рамките на 100 – 200 – 300 души, няма да промени числата такива, каквито са, и хората, които ще работят. Три хиляди души са прекалено много за малка България.
Тук между първо и второ четене мисля, че има въпроси, които трябва да се уточнят. Имаше проблем с наличието на сертифицирани лаборатории, въобще с методите, които да доказват качеството на храните. Как стои реално този въпрос към момента?
Може би имаме нужда от малко повече информация за Центъра за оценка на риска. Дали лабораторната техника е достатъчна, под каква форма – дирекция или нещо друго – и каква структурна единица ще съществува и дали е в рамките на този Център за оценка на риска?
Много важен е въпросът за подчинението, защото има различни практики в европейските страни. Не всички са подчинени на Министерството на земеделието и храните. Много голяма част не са подчинени всъщност.
Спорът между впрочем, колеги, в предишния мандат винаги е бил дали това да бъде държавна агенция, подчинена пряко на министър-председателя, дали да бъде на подчинение на министъра на земеделието и храните или на министъра на здравеопазването. Тук се предлага ръководителят на агенцията да се назначава от министър-председателя, а всички останали работещи – от министъра на земеделието и храните. Въобще подчинението на министъра на земеделието е пряко.
Това са важни въпроси. Моля за отговор на част от тях, за да имаме яснота при вземането на решение. Но принципно казах, че ние ще подкрепим създаването на такава агенция, защото наистина има голяма нужда от нея.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Министър Найденов, имате думата. А по въпросите, които бяха поставени към проф. Борисова, предполагам, че доктор Тенев ще вземе отношение.
Заповядайте, министър Найденов. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодаря ви за въпросите.
Аз наистина ще отговоря на въпросите, които са в моята компетенция.
Първо, ако позволите, да не се съглася с данните, които цитирахте. В Малта няма агенция, има комисия. Затова там са 9 души.
НИГЯР ДЖАФЕР: Може да е комисия, няма значение как се нарича.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наистина в Холандия са толкова и ние сме взели от тях примера. В България са повече, първо, защото тук влиза и граничният ветеринарен контрол. Той можеше да бъде отделен. Но решихме и по настояване и на DJ “SANCО”, тъй като контролът в момента е един от големите проблеми и грижа от страна на DJ “SANCO”. Остър е проблемът с граничния контрол на храните от неживотински произход, тъй като ние имаме осем гранични пункта, направени със средства от ФАР, където обаче се контролират само тези от животински произход. Това беше и една от темите на срещата ни. Така че тук влиза и ветеринарно-медицинският контрол на границата.
Разбира се, че ние имаме по-голяма агенция и тук резонен е въпросът за лабораториите. Немалък процент всъщност от тези 3 000 човека са лекари и специалисти, които работят в лабораториите. Над 100 лаборатории има в системата в момента, а тези, които са в състава на Министерството на земеделието и горите, бяха ограничени до осем. Така че предполагам, че допълнително ще отпаднат хора и ние наистина имаме идея да създадем един лабораторен контрол, който да бъде като брой лаборатории по-малко, но като качество на контрола да бъде на възможно най-високи нива.
Аз знам, че е щекотлив въпросът за това на чие подчинение трябва да бъде тази агенция и точно поради тази причина в предишните правителства създаването й не се случи. Ако имахме коалиционно правителство и ние с госпожа Борисова бяхме от различни политически партии, сигурно нямаше да се случи и в този момент. Но за добро или за лошо управлението е еднопартийно и този спор е решен.
Предполагам вие много добре знаете, че отговорник по безопасността на храните пред комисаря по здравеопазването е министърът на земеделието. Точно затова аз бях в понеделник при него и час и половина разговаряхме двамата. Аз участвам и в съветите по безопасност на храните, които се председателстват от комисаря по здравеопазването. В случая аз съм министърът на земеделието, но отговорникът за безопасността на храните наистина е ресорният министър – министърът на земеделието.
Точно в този смисъл ние приехме и моделът и предложихме създаването не на изпълнителна агенция в истинския смисъл, защото, ако тя беше изпълнителна, трябваше ръководството и структурата да се утвърждават от съответния министър, а не от Министерския съвет. Така че тази агенция е със статут по-скоро на държавна агенция. Тя, разбира се, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните и в случая беше преценено, че чисто икономически – това показват икономическите анализи, разбира се, и на колегите от Министерството на финансите – това е по-удачно.
Ако трябва да бъда максимално откровен, моето лично мнение е, че по-добрият формат е държавната агенция. Но в момента ние, правителството имаме политика с цел икономии. Стремим се голяма част от държавните агенции – тези, които могат – да станат изпълнителни агенции, за да може това да доведе до съответната икономия. Ще дам пример с Агенцията по горите, която беше Държавна агенция по горите. В момента е Изпълнителна агенция по горите. Така че аз имам на плещите си още една немалка грижа.
Това е по отношение на принципала. Отново казвам и наистина ви призовавам и то по-специално вас, хората в тази комисия – нека да дадем шанс на тази агенция да тръгне. Ако има проблеми с това принципалът да бъде Министерството на земеделието и горите, знаете, че това може да бъде променено. Ако нещата се развиват добре и тогава, когато се структурира агенцията, тя може да прерасне в държавна и да повиши статута си – още по-добре. Но, когато започвахме чисто практически работа с тези 100 човека, за които спомена и д-р Тасева, по създаването наистина на структурите, се оказа, че по-ресурсното министерство е Министерството на земеделието и храните и като сграден фонд, и като автомобили, и като оборудване, и като техника. В случая наистина е по-добре то да поеме финансовата тежест поне в началото, когато тази агенция трябва да проходи.
Аз наистина съжалявам, че колежката Борисова си тръгна, но ние с нея нямаме спор за този формат. Давал съм и друг пример. Идеята е да поставим контрола на определен сектор на едно министерство. В момента ще дам пример: правим стратегия за управление на водния сектор в България. Знаете, че аз управлявам и немалка част от водите. Ще кажа, че, ако водещи са Министерството на екологията и, ако така трябва да бъде, ние го приемаме. Наистина във формата на Министерския съвет няма егоизъм по отношение на секторите на управление. Важното е наистина да бъде по-удобно за потребителя и гаранциите, които даваме, да бъдат по-големи.
Благодаря ми. Това е в моята компетенция. Предполагам, че доктор Тенев ще отговори на останалите въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, министър Найденов.
Заповядайте, господин Тенев. Имате думата.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители,уважаеми министър Найденов! Аз ще отговоря на въпросите, които бяха зададени към Министерството на здравеопазването.
В Стратегията на Министерството на земеделието и храните за създаване на Българска агенция по безопасност на храните са записани и дейностите, които към момента извършват инспекторите на РИОКОЗ. Това са 491 души, за които е предвидено в по-голямата си част да влязат и в новата Агенция по безопасност на храните, изпълнявайки същите функции, които и до момента изпълняват.
Това, което остава за контрол в РИОКОЗ, ще бъдат водите – трапезни и минерални – включително и предприятията за бутилиране на води. Ще остане като ангажимент на Министерството на здравеопазването и спазването на физиологичните норми за хранене на определени групи от населението – на подрастващи, на малки деца, на възрастни хора. Това ще остане като ангажимент на РИОКОЗ.
Относно лабораториите. В системата на РИОКОЗ имаме шест акредитирани лаборатории по ISO 17-025. Това е задължително изискване за извършване на лабораторен контрол на храни от началото на 2010 г. Нашите лаборатории основно са акредитирани за изследване на храни от неживотински произход. Предвидено е лабораториите да си останат в структурата на РИОКОЗ, тъй като в тях, в тези шест лаборатории, има по един газов хроматограф. Те са в София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Плевен. На този газов хроматограф освен храни изследваме и козметика, изследваме и води, изследваме и химикали. Просто не е възможно тази апаратура да я предадем към агенцията.
Такова е споразумението, което имаме на експертно ниво. Предполагаме, че и министър Найденов ще се съгласи, че тези лаборатории трябва да бъдат използвани за изследване на храни, тъй като част от това оборудване е по Програма ФАР и точно е предназначено за изследване на храни. Така че в тези лаборатории ще се извършва и анализ и през 2011 г. и за нуждите на Агенцията по безопасност на храните.
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Тенев.
Доц. Алексиева, заповядайте. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Явно, че ние сме в началото на създаването на една институция, която съществува в другите държави от Европейския съюз. Създаването на тази институция естествено започва с определяне на нейната стратегия. В различните глави подробно е описано как ще се развиват нещата.
Аз искам да отправя към вас следното питане. В Седма Глава пише: “Етапи за създаване на българската агенция”. Как виждате вие във времето реализирането на различните етапи? Първият етап е да се приеме законопроектът. Предполагам, че ще бъде направен от Министерството на земеделието и горите, а не от Министерството на здравеопазването. Следва правилникът. Също работна група от Вашето министерство ще направи всички тези етапи. В какъв срок от време Вие допускате, че това нещо може да се реализира?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц Алексиева.
Заповядайте, доктор Тасева. Имате думата.
ВЕНЦИСЛАВА ТАСЕВА: Аз ще Ви отговоря. На практика, да, етапите са дадени в стратегията, както и какво сме свършили досега. В работните групи влизат специалисти не само от нашето министерство. Работните групи са изградени съвместно с колегите от Министерството на здравеопазването и от Министерството на икономиката и туризма. Това са десет работни групи: финансова група, правна, група по информационни системи, група “Граничен контрол”, група “Здравеопазване на животните и фуража”, група “Растително здраве”, група “Храни”.
В заповедта, с която са сформирани групите, са заложени срокове. Сроковете са свързани с етапите, които са дадени в стратегията и на практика как ние виждаме нещата. Това също е оформено съответно в заповедта, за която спомена доктор Найденов.
В момента се изготвя законопроектът за създаване на агенцията заедно с 23-те закона, които ще са в един пакет към Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект. Срокът за представянето на пакета документи за общо 24 закона на брой, е 15 септември, който е указан със заповед.
Освен това е даден срок 30 юли 2010 г., в който всички тези работни групи, за които споменах, трябва да опишат сегашното състояние в четирите контролни органа. До края на тази седмица регионалните структури на четирите служби провеждат регионални срещи, в които подробно оп исват какво е сегашното състояние, както и материално-техническо, какви предложения има къде и в какви сгради да се помещават колегите. На много места те вече са приключили.
Много е важно на колегите от РИОКОЗ да им се намерят подходящи места, да бъдат оборудвани с бюра, с компютри и всички тези неща по преминаване на материално-техническото снабдяване. Освен това е важно точно какъв ще бъде съставът. Тези 491 души, за които доктор Тенев спомена, трябва да ги настаним по най-добрия начин, за да могат да извършват дейността си.
Срокът за всичко това е 30 юли 2010 г. Защо е този срок? Това е, за да може от тези специализирани групи информацията да се предаде на бюджетната група. В бюджетната група освен представители на двете министерства има и представители на Министерството на финансите, както е записано и в стратегията. Това се налага, за да може колегите да изготвят тригодишната бюджетна прогноза. Знаете, че срокът на правителството за всичко това е 3 септември, когато трябва да бъде предаден проектобюджетът на всяко едно министерство в Министерския съвет.
Така че срокът за изготвяне на тригодишния бюджет, който ще придружава законопроекта за създаване на агенцията, е 16 август. След това продължаваме в следващите етапи.
След като тръгне законопроектът с 23-те закона за междуведомствено съгласуване, ще бъде представен за разглеждане в парламента. Тогава работната група, за която казах, че е съставена от различните министерства, ще започне работа по устройствения правилник. Срокът за устройствения правилник е 30 октомври 2010 г.
Много важен е предпоследният етап от упоменатите в стратегията. Тогава всички процедури, указания, инструкции, образци на документи, тъй като говорим за един много строг контрол от обора до масата, много обширен, става въпрос за 647 000 обекта по хранителната верига, всичко това трябва да е готово предварително – сертификации и други, тъй като това касае освен търговия и внос – износ. Срокът, който е заложен за това, е 30 ноември. Реалният срок за всичко това е 1 януари следващата година.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Тасева.
Заповядайте, министър Найденов. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Само няколко думи ще добавя. За да придобиете наистина представа за мащаба на реформата, ще кажа, че това е най-голямата реформа в прехода, правена въобще. Тези хора, които в момента я подготвят, те не са на светло, те са на сянка, но в момента извършват огромен организационен труд и страшна логистика, за да може на 1 януари догодина тази машина да функционира и наистина да даде тази гаранция, от която всички ние имаме нужда.
Казах в началото в изказването си, че наистина сме ползвали най-добрия европейски опит. Но все пак имаме национални особености. Това в момента ние се опитваме да напаснем. Наели сме и консултанти отвън. В момента има консултант, който е представител на немското правителство и е бивш ръководител на DG SANCO.
Така че, трудно е, признаваме го, но, ако това трябва да се случи на 1 януари, ще бъде доказателство, че когато има желание, когато има единомислие от всички страни, когато няма ревност, нещата ще се случват. Повярвайте ми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, министър Найденов.
Давам думата на доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първото, което искам да кажа, е поздравление за първите 11 страници от стратегията, защото това е тази част, в която се прави един задълбочен анализ на съществуващото положение със всичките му кусури, с всичките му недостатъци, включително и с това, че последното заседание на Националния съвет по безопасност на храните е проведено през 2007 г.
Тоест, ако в сферата на регламентацията относно производството на храни и т.н. сме наблизо или сме напълно адаптирани към европейското законодателство, в сферата на контрола може би сме светлинни години назад.
Един от съществените въпроси обаче за мен е следният. Най-напред, аз съм убеден, че ако бяхте внесли два месеца по-късно стратегията, тя щеше да бъде много по-добра. Много по-добра, защото в нея щяхте да включите всичко онова, по което работят тези работни групи, за които министър Найденов каза, че не работят на светло, а работят на тъмно. Това едва ли е най-важното в случая.
Ако беше внесена малко по-късно тази стратегия, към нея сигурно щеше да има и план за действие, защото много добре знаете, че всички онези стратегии, които се приемат в парламента, обсъждат, дискутират и т.н., към тях обикновено има и план за действие, има отговорности, има срокове – всичко онова, което ни разказахте преди малко. Това е хубаво, но го няма в стратегията. Или може би не го виждаме, затова задаваме тези въпроси.
Всъщност единият от въпросите ми е следният. Кой модел точно е използван? Прав е министър Найденов, че ние си имаме наши си, местни особености, но в крайна сметка би трябвало да вземем един сериозен модел, около който да надграждаме. Доколкото знам, в България имало екипи от холандски и датски учени, които работят около година и половина по проект на ФАР за създаването на такава агенция. Какво стана с този проект? Той адаптиран ли е в тази стратегия?
Другото, което е малко притеснително – това, което Вие казвате – аз не съм толкова убеден в изключително доброто сътрудничество между двете министерство – Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. Може би знак за липсата на такова добро сътрудничество или може би за наличието на някакви малки камъчета е това, че министър Борисова си тръгна. Въпросът е, че всичките служители на Националната ветеринарно-медицинска служба, Националната служба за растителна защита – всички те влизат в новата агенция, а от РИОКОЗ само част влизат.
В същото време трябва да имаме предвид какво се случва с функциите примерно на Националната ветеринарно-медицинска служба и Националната служба за растителна защита, които не са контролни, защото те имат и неконтролни функции като например Националната ветеринарно-медицинска служба отговаря и за здравеопазването при отглеждането на животни. Тя няма как да бъде към Националната агенция за безопасност на храните. Сами разбирате, че по презумпция е така.
Другият ми въпрос е следният. Ясно е къде отива водата. Ясно е, че остава в РИОКОЗ. Но това го няма казано ясно в стратегията. Въпросът е къде отиват виното и спиртните напитки, защото знам колко отравяния има точно от тях. В крайна сметка контролът върху тях къде отива?
Другото, което искам да попитам, в крайна сметка трябва да сме наясно, че сроковете всъщност не са до края на годината, а те са до внасянето на проекта на закона за бюджета за следващата година. Така че може би месец и половина по-рано трябва да приключи всичко. Още повече, доколкото виждам, заради стратегията трябва да бъдат променени 23 закона. Предстои не само изработването на нов закон за създаването на агенцията, а трябва да бъдат променени 23 закона, което според мен представлява изключителна трудност.
Има и редица други въпроси като лабораторното обезпечаване, като брой хора, които ще работят по места, като мястото, което ще заемат структурите, които са съществували до момента.
Има и един – според мен – сериозен въпрос. Този Център за оценка на риска, който на практика има директор, който е подчинен на изпълнителния директор на Агенцията по безопасност на храните и нейните подразделения. А оценката на риска според мен е работа на Министерството на здравеопазването.
Въпросът ми е дали тук няма да се получат проблеми.
Ние ви пожелаваме успех и ще подкрепим стратегията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Ясно е, че трябва да има такава агенция. Ясно е, че този избран от вас подход – първо да се създаде стратегия, а след това да се подготви законодателството или успоредно с това – ще свърши работа.
Само че това, което каза доктор Ваньо Шарков аз не можах да разбера. Той един пък казва по-късно, ако се приеме стратегията, ще бъде по-добре. След това каза, че законът трябва да се приеме по-рано.
Но, както и да е, това е по-малкият проблем.
Въпросите, които искам да задам на господин министъра, са следните.
След като се структурира тази агенция, ще продължи ли да съществува примерно Националната ветеринарно-медицинска служба? Ще остане ли тя като такава или всички функции на тази агенция – да не изброявам и другите структури – ще преминат към агенцията. Това, първо.
Второ, казахте, че в тези служби сега работят 3 200 човека или около 3 200 човека. Тоест, всички тези хора ли се продължат да работят или ще има нови конкурси, нови назначения, нови хора, защото става въпрос за нови структури.
Последният ми въпрос е следният. В сегашната ситуация примерно в едно заведение за обществено хранене по един и същи проблем – качество и произход на храните примерно от животински произход – влизат всички тези структури, които са изброени или по-голямата част от тях. Те проверяват едно и също нещо. Сега този въпрос ще бъде ли изчистен като такъв, защото в крайна сметка, преведено на нашенски език, е това, което искате да кажете със самата агенция – поне според мен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, министър Найденов. Имате думата да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако позволи господин Шарков, ще отговоря първо на доктор Адемов. Ще започна отзад напред с въпросите.
Това, което казахте, то онагледява всъщност ситуацията в момента. Да, в момента в ресторанта влизат няколко служби, за да хапнат всички. Това онагледява необходимостта от създаването на единен компетентен орган. В момента влизат много органи. На някои им казват „чантаджии”, защото излизат с чантите със саламите. На другите няма да ви казвам как им казват.
За да се спре с това нарицателно отношение към контролните органи, да престанат да са торбаланчовци, чантаджии и не знам какви, наистина трябва да направим усилия да създадем този орган. Хората също ще знаят кой влиза в заведението или магазина и към кого да се обърнат, когато имат проблеми, защото има много случаи тогава, когато този двуяк в някои случаи контрол не е ефективен. Преди месеци или повече от година в Разград имаше случай с кисело мляко, за което имаше съмнение за остатъци от сода каустик. Тогава, докато двете служби се разберат кой ще го изследва, хората изядоха партидата. Имаше и морени със съмнение за диоксини. ДВСК казваше, че трябва да ги изследва РИОКОЗ, защото не са от животински произход. Да, обаче оттам отговориха, че има масло, което е от животински произход и трябва да ги изследват другите. Децата изядоха вафлите.
На това трябва да сложим край. Всъщност това е замисълът и мисля, че тук сме обединени около тази теза.
По отношение на въпроса за Националната ветеринарно-медицинска служба и другите институции. Те престават да съществуват. Няма да има Национална ветеринарно-медицинска служба, няма да има Национална служба за растителна защита, Национална служба за зърно и фуражи. Ще има една агенция, но част от функциите – и тук отговарям на въпроса на доктор Шарков – в самите министерствата ще има дирекции, които ще се занимават с методологията и със законодателството. Това ще бъде и в Министерството на здравеопазването, и в Министерството на земеделието и храните.
Защо има етапи и защо всъщност първо трябва да се приеме стратегията, а след това примерно да се приеме устройственият правилник? Защото тези работни групи, за които споменах, че това са над 100 човека, които работят сега, и самата стратегия, приета като закон, ще им даде на тях основание да изготвят тези структури и те ще бъдат всъщност узаконени с устройствени правилници. Това е вторият етап.
Наистина е наложително и първата стъпка беше да има приета стратегия в Министерския съвет. Тази стратегия да бъде приета със съответния закон в Народното събрание, след което да се премине към самата структура, към утвърждаване на устройствени правилници – вече отново казвам, че това ще става на ниво Министерски съвет – и промяна на съответното законодателство. Това е последователността.
Ние знаем, и затова не искахме да губим време, че трябва до началото на септември във връзка със законопроекта за бюджета за следващата година трябва да сме готови и повярвайте, тези хора ще работят включително и през отпускарските месеци, за да може наистина да имаме един добре обезпечен финансово инструмент, който да може да залегне в закона.
По отношение на лабораториите. Оказва се, че в момента ние имаме – и всъщност това е една от констатациите, отново казвам, на Главна дирекция „SANCO”- много лаборатории, но тези лаборатории нямат капацитета да изследват този минимум, който се изисква от Европейската комисия. Затова ги преструктурираме.
Няма да скрия, че в момента, когато издадох заповед да бъдат затворени тези институции, а Националната ветеринарно-медицинска служба има 28 окръжни или областни лаборатории, като издадох заповед да останат само шест, 22 депутати най-малко дойдоха при мен да питат защо примерно в Кърджали няма лаборатория, защо е оставена в Хасково. Знаете на колко километра са те едно от друго.
Трябва да направим това. Без лабораторния контрол, ние, каквото и да направим, ще бъде обречено. Включително в момента и налагането на стандартите или връщането към стандартите е свързано наистина с контрол, който да може да отговори на тези изисквания. Така че правим това.
Въпросът за модела е много важен. Гръбнакът или основата е холандският модел. Ние в този формат, в който ни виждате на масата, преди години, когато аз не бях министър, бях главен секретар на ветеринарната служба и с д-р Тенев бяхме в Холандия на обучение. Мисля, че стояхме десет дни, а после бяхме и в Дания. Обучавахме се за този модел и мислихме, че ще го приложим в предишното правителство. Не се случи. Сега донякъде и двамата изпитваме удовлетворение, че днес поне ще може да се случи това.
Въпросите ви бяха доста. Ако нещо изпуснах, съм готов да отговоря.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Шарков има допълнителен въпрос. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Допълнителният ми въпрос е свързан с две неща. Първо, защо не приложихме изцяло холандския модел, където този контрол съществува и по отношение на козметичните препарати, на детските играчки и на всичко онова, което касае безопасността на хората? Такъв е холандският модел. Те го правят с 900 души, а ние с 2 800 души.
Другото, което искам да ви кажа, е по отношение на стратегията. Ще ви прочета един пасаж, намиращ се на стр. 7 – пример за недостатъците, които изглеждат по следния начин:
„Една от препоръките, отбелязана в доклад от проведена мисия по безопасност на храните в България е недостатъчна координация и сътрудничество между Националната ветеринарно-медицинска служба и РИОКОЗ при осъществяване на ефективен контрол при възможни хранителни салмонелозни огнища и при извършване на съответните епидемиологични разследвания.”
За незнаещите ще кажа, че салмонелата е нещо, което „ходи” по яйцата. В случая РИОКОЗ няма да има нищо общо. В този смисъл ще стане ли по-добре, след като в РИОКОЗ остава само водата?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, господин министър, имам още един уточняващ въпрос. Мисля, че е важен. Пропуснах го преди малко, за което се извинявам.
В тази дискусия за структурирането на въпросната агенция обсъждали ли сте включването например и на Агенцията по лекарствата? Защото освен европейски модел има и американски модел, в който модел влиза точно и Изпълнителната агенция по лекарствата. Затова задавам този въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, господин министър Найденов. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз бях един месец в Америка през м. Ноември по-миналата година. Американците в момента преструктурират същото това, което Вие цитирахте, доктор Адемов, защото този модел се оказа, че не е добър.
Не искаме да създаваме мегаагенция. Смятаме, че мястото на Агенцията по лекарствата не е в Агенцията по безопасност на храните. Наистина ще стане нещо мега и не знам до каква степен ще бъде целесъобразно. Имаше и такива идеи, но всъщност това не е толкова добро.
Защо козметиката също не се контролира – въпросът е на доктор Шарков. В Холандия козметиката не се контролира от агенцията. Ние познаваме техния модел. Имаме го и като линограма. Там контролът е отделен.
Преди малко пропуснах да ви отговоря на въпроса защо не попадат в този контрол и виното и спиртните напитки. Днес имах среща с Асоциацията на лозаровинарите в България. Те зададоха същия въпрос. Там контролът се осъществява от няколко министерства. Виното донякъде е под контрола на Министерството на земеделието и храните, където има Агенция по лозята и виното. Министерството на икономиката и туризма контролира, Министерството на финансите чрез митниците контролират, други министерства предполагам, че също осъществяват контрол. Има логика контролът – поне на виното и на спиртните напитки – да бъде под контрол. Но нека да тръгнем. Иначе имаше много съмнения и особено Министерството на икономиката и туризма са много ревниви. Нека наистина да й дадем шанс да тръгне. Винаги може нещо да се апликира, винаги може да се повиши статута, винаги можем нещо да променим.
Но, ако се случи да тръгне работата на тази агенция, тъй като доктор Адемов каза нещо, а преди малко коментирахме какво ми каза господин Тасим в другата комисия. Той каза, че не вярва –той беше в тази комисия и в двата парламента, в двете правителства – каза, че пръв ще гласува „за”, защото знам защо не стана при предишните мандати. Предполагам, че някои от вас, които са участвали и в други парламенти, знаете защо не е станало по-рано.
Виждате, че днес това не се политизира и дано този път наистина да се реализира.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, министър Найденов.
Доктор Джафер поиска думата. Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един въпрос. Колко ще струва годишно съществуването на тази агенция? Имате ли някакви ориентировъчни данни? Пише частично, че три милиона лева ще бъдат необходими за преструктуриране на това, 20 млн. лв. за това и т.н. Колко ще струва функционирането на агенцията годишно? Колко ще искате от републиканския бюджет, колко очаквате от глоби и други подобни санкции да получите? Може и като процент.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Заповядайте, министър Найденов, да отговорите на въпроса на доктор Джафер.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да Ви отговоря: колкото ми даде Дянков (Смее се.) А той каза да не искаме.
Вече сериозно на въпроса. Както ви каза и доктор Тасева преди малко, екипите работят. Има екип, който се занимава конкретно със сметките. След като регионалните звена направят, общо взето, заявката за своите офиси, тогава ще се направи калкулацията. Едно е сигурно: Дянков няма да даде повече, отколкото дава сега. Даже аз съм му обещал освен, че с 400 човека ще бъде по-малка числеността, ще има и икономии.
Със сигурност мога да ви кажа едно – няма да е по-скъпо отколкото е издръжката сега на тези звена, но няма да е и много по-евтино, защото контрол и то контрол, когато става въпрос за безопасност на храни, естествено е свързано с човешкото здраве, изисква ресурс. Дано успеем всички да убедим министър Дянкова. И вие можете да помогнете.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще кажа само няколко думи. Новият етап в управлението на България се изразява като акцент върху контрола. Така го разбираме ние. България според нас няма особена нужда от кой знае какви реформи, има нужда от преструктуриране на някои дейности, превенция, атестация и най-важното – контрол. Досега в България за 20 години почти нищо не се контролираше. Издаваха се закони, излизаха всякакви разпоредби и подзаконови актове, но не се проверява дали работят или не работят.
Тази инициатива на министъра ние одобряваме изцяло, имаме доверие в този министър и парламентарната ни група в пленарна зала ще гласува „за” този закон единодушно.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Доктор Цеков, имате думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще повторя думите на проф. Станилов. За мен е много приятна изненада, че за пръв път в България, доколкото аз съм запознат с материята, ще се обособи специална агенция, която ще се занимава с храненето на българския народ, нещо, което развитите държави са го направили много, много преди нас и са дали възможност на тяхното население да се чувства сигурно в това, което консумира. Технологиите в хранителната промишленост, в биохимията през последните години претъпяха значителен бум и дадоха възможност в хранителните продукти да се влагат синтетични материали, ако мога така да се изразя най-общо, или хранителни вещества, които противоречат на физиологията на човешкия организъм. Ако те не са вредни, с нищо не са доказали, че са полезни поне за здравето на организма.
Със създаването на тази агенция аз се надявам, че контролът върху производството на храни ще достигне средноевропейско равнище, ще ни гарантира по-добър жизнен стандарт и освен че ще направим икономия на бюджетни средства, ще дадем едно качествено ново измерение на стандарта на живот на българина и с това ще подпомогнем и здравеопазването, защото прекомерната употреба на някои хранителни съставки, най-вече животински мазнини, водят до увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания и ние сме на първо място в Европа по смъртност от тази нозология и хвърляме значителен ресурс за борба с последствията.
Аз смятам, че Агенцията за безопасност на храните ще бъде едно от ключовите звена в превантивната борба със сърдечно-съдовите заболявания и не само с тях, разбира се.
Затова адмирирам постигнатото дотук. Надявам се, че всички ние ще го подкрепим. Поне аз лично ще го подкрепя, а се надявам, че това ще направят и колегите от ГЕРБ. А и не чувам другите колеги да изразяват някакво отрицателно становище.
Сигурно ще има някои неща, които по отношение на детайлите ще трябва да се дискутират продължително. В кръга на шегата, понеже се задава въпроса защо не са и тази, и тази агенция агенция,а защо не е Агенцията по аквакултури и рибовъдство, като и там имаме храна.
Наистина тук акцентът, както аз го схващам, преди всичко е върху контрола, а не толкова върху това кой ще участва в него.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, доктор Джафер. Имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя реплика към колегата Цеков.
Доктор Цеков, преди малко обсъждахме и споменахме, че контрол върху храненето – колко мазнини, колко натриев хлорид приемат хората – е задължение на Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите и това си остава там. Агенцията по безопасност на храните ще контролира качеството, съдържанието, безопасността на храните, а не кой колко изяжда и какво изяжда. Тоест, не храненето.
Това е много важен нюанс в дискусията.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Джафер.
Заповядайте, господин министър Найденов. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина, за да потвърдя думите на колежката Джафер, така е. Агенцията няма да се занимава с начина на храненето на населението. Но прав е доктор Цеков в това, което каза, че един от мотивите за създаването на агенцията е, че българите и България е на първо място по сърдечно-съдови заболявания и причината наистина може би се дължи на другата инициатива, която сме подели по отношение на качеството. Ние, всички ние сме длъжници на хората. Трябва да направим нещо за тях. А когато имаме такъв силен контролен орган, той ще може да помогне хората да се хранят по-качествено.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, вх. № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
Моля, гласувайте стратегията.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Стратегията за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, вх. № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14.06.2010 г., се приема.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодарим ви и ние.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г.

Законопроектът ще ни бъде представен от доктор Върлева.
Имате думата, доктор Върлева. Заповядайте.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя проект на закон за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
На практика това споразумение беше подписано на 23 април тази година в изпълнение на Решение № 212 на Министерския съвет. Всъщност Министерският съвет одобри проекта на споразумение като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на здравеопазването да проведе прегорите и да подпише споразумението при условие за последваща ратификация, като съответно, за да няма прекъсване на дейностите по това споразумение, тъй като се касае за Фаза 2, даде съгласие за временно прилагане на Споразумението от датата на подписването му до изпълнението на вътрешноправните процедури по влизането му в сила.
Министерството на здравеопазването подписа Фаза 1 на Споразумението за две години – 2007 – 2009 г., като Глобалният фонд се ангажира и предостави средства на стойност 7 048 837 евро от общо петгодишния период за изпълнението на Програмата.
Съгласно процедурите на Глобалния фонд през м. Септември 2009 г Българският национален координационен комитет кандидатства с искане за продължаване на финансирането по програмата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Върлева, извинявайте, че ще Ви прекъсна. Всички са запознати доста професионално с мотивите към този законопроект. Ако имате с няколко думи да кажете нещо допълнително, заповядайте, след което да преминем към въпросите на народните представители и към обсъждане, ако има такива. Както разбрах, и в Комисията по бюджет и финанси Ви очакват, за да представите същия законопроект.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: На практика Глобалният фонд направи оценка и пое ангажимент за финансиране до 2012 г.
Може би тук е важно да представя накратко изпълнението на първите две години. Искам да кажа, че за 2009 г. бяха усвоени 94 процента от средствата, които са предоставени, като основните средства се изразходваха за диагностика и лечение – 58 процента, 22 процента за изграждане на информационни системи между Центъра по заразни и паразитни болести и 28 лечебни заведения, които са отговорни за превенцията и контрола над туберкулозата. Съответно останалите средства бяха локирани за дейности и за превенция и контрол сред най-уязвимите групи.
Това, което е важно да се подчертае, е, че на практика в следващите две години ние ще продължим да изпълняваме дейности във всичките 28 региона в страната, като имаме определен ангажимент да се повиши вниманието най-вече към пациентите с мултирезистентни форми съответно на туберкулоза.
Глобалният фонд ще поеме ангажимент за приемственост и непрекъснатост на обслужването на пациентите с туберкулоза във всичките 28 региона на страната.
Благодаря ви.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Доктор Цеков, Вие поискахте думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Очевидно ние сме запознати с данните.
Искам да попитам доктор Върлева по-скоро какво предстои да се направи. Вие казахте за мултирезистентните форми на туберкулозата. Какъв е процентът на мултирезистентните болни от туберкулоза спрямо общия брой болни от туберкулоза? Нараства ли броят на новооткритите туберкулозно болни или носителите на туберкулоза?
Какво е вашето виждане след двегодишния период на действие на Глобалния фонд в България и вие как отчитате дейността, в смисъл спомага ли това да ограничим туберкулозата на територията на България и кои групи все още са потенциално рискови? През тези следващи две години има ли идея точно върху тези групи да бъде съсредоточено действието на вашите програми?
Благодаря ви.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, доктор Върлева, да отговорите на въпросите на доктор Цеков. Имате думата.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, доктор Цеков, за този въпрос. На практика за първи път имаме видимо понижаване на заболеваемостта от туберкулоза и то беше сведено до 33,6 на сто хиляди жители, като знаете, че през 2005 г. то беше 40 на 100 000 жители.
Така или иначе, анализът на ситуацията показва, че в следващите три години трябва да се работи по-активно сред основните уязвими групи. На първо място това са лицата от ромска общност, като сме поели ангажимент да работим във всичките 28 региона в страната. Бюджетът на компонента за работа в ромската общност е увеличен двойно – от 6 процента от общия бюджет за 2009 г. на 12 процента. Другите уязвими групи са бежанци, търсещи убежище и съответно лицата, които употребяват алкохол и са интравенозни наркомани. Там бюджетът по този компонент се увеличава съответно двойно.
Увеличават се и средствата, които ще бъдат предоставени за лечебни заведения за работа с тези уязвими групи, а така също и средства за увеличаване броя на патронажните сестри, които в момента са наети по тази програма.
По отношение на мултирезистентната туберкулоза. Ние в момента лекуваме 50 пациента с мултирезистентна туберкулоза, като сме поели ангажимент това да става в две лечебни заведения – в болница „Св. София” в София, за което имаме средства за разкриване на такъв сектор, а вече е стартирал и първият сектор, който вече работи и обслужва тези 50 пациента. Второто лечебно заведение е болницата в гр. Габрово. Поели сме ангажимент за лечение на пациенти, което е 35 пъти по-скъпо от чувствителните форми на туберкулоза. В момента ние ги облъчваме по така наречения .... и до края на програмата на практика с тези средства трябва да направим законодателни промени, за да може да се усвоява бюджета на Министерството на здравеопазването. В момента до 2014 г. е гарантирано, че това ще стане със средства от Глобалния фонд.
Тази година стартира първото национално проучване за мултирезистентните туберкулозно болни.
Преди една седмица Глобалният фонд на практика одобри втората кохорта от 50 пациента. Това става, като на всеки шест месеца има международна мисия от Световната здравна организация.
Благодаря за вниманието.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Върлева.
Доктор Джафер има въпрос. Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Върлева, аз искам да Ви попитам следното. Предстои преструктуриране на диспансерите и в частност на пневмо-фтизиатричните диспансери. Искам да Ви попитам дали това ще има отражение върху наблюдението, върху проследяването на тези болни, върху диспансеризацията им. Ако има, в каква посока очаквате да бъде това?
Иначе ние винаги сме подкрепяли и ще подкрепим подобно споразумение. Мисля, че това е пример за една програма, която наистина е много устойчива през годините, защото парламентът през определени периоди, почти еднакви, одобрява получаването на тези средства от Глобалния фонд и е безспорно, че трябва да се подкрепи отново това, което е предложено на нашето внимание.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Заповядайте, доктор Върлева, да отговорите на въпросите на доктор Джафер.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако имах повече време, щях да представя всички дейности по отношение най-вече на лечебните заведения.
В момента със средства на Глобалния фонд се финансират дейности за превенция, диагностика, лечение и съответно наблюдение в продължителната фаза на лечебни заведения. Ще ги изброя като структури. Това са шест специализирани болници за белодробни болести, 13 диспансера и 9 отделения към многопрофилни болници.
Тоест, в момента ние кофинансираме дейността по отношение на туберкулоза на три типа съответно лечебни заведения. Глобалният фонд е поел ангажимент, че в процеса на преструктуриране ще продължим на практика да финансираме всички тези дейности, независимо съответно от тяхната структура.
В момента ние имаме сключени договори с 28 лечебни заведения, Глобалният фонд след оценка ни одобри още три лечебни заведения. Това е специализираната болница по белодробни болести „Св. София” в София, Болницата в Карвуна поради особеностите й, тъй като там се лекуват психичноболни с туберкулоза, и съответно още едно лечебно заведение, а това е болницата в Ловеч, тъй като болницата в Ловеч пък обслужва съответно пациенти с туберкулоза в затворите. Там е лабораторията.
На практика със средства от Глобалния фонд се кофинансира на практика и дейността на 35 лаборатории, които правят диагностика на туберкулозата. Тоест, направихме един анализ на ситуацията преди изобщо да се започнат всички тези дейности. Но се финансират дейности. Това е много важно. Тъй като Глобалният фонд участва в наблюдението на дейността на всички лечебни заведения, искаме наистина средствата на този Глобален фонд да бъдат оползотворени, за да има непрекъснатост в наблюдението на тези пациенти и в следващите години.
Само като допълнение искам да кажа, че в момента Министерството на здравеопазването има договор с 28 лечебни заведения и са заделени 1 млн. лв. за финансиране на дейности по тази програма.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Върлева.
Аз също имам допълнителен въпрос. Ако лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите се споразумеят относно тази нова възможност, която сме предоставили със Закона за лечебните заведения, и те станат част от съществуващи или новоизградени структури – клиники или отделения – ще могат ли да работят с парите от Глобалния фонд?
Заповядайте, доктор Върлева, да отговорите на въпроса.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Да, защото Глобалният фонд финансира дейности по превенция, контрол, диагностика, лечение и най-вече в момента има работна група, която прави алгоритъм и съответно движението на пациента.
Анализът показва, че имаме доста здравно неосигурени пациенти, а ние точно трябва да осигурим средства за тези лица от уязвимите групи, за които споменах преди малко. Ние имаме много прецизна информация и данни от „Отворените врати”. Там на практика попадат най-вече хора, които са здравно неосигурени. И това е ролята на Глобалния фонд.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Върлева.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам два кратки и конкретни въпроса към доктор Върлева. И двата се отнасят към основната цел на програмата. Те са следните.
Вие сте записали, че в края на 2012 г. заболеваемостта от туберкулоза трябва да стигне 36 на 100 000 жители. Каква е точно тя към момента, тоест, с колко процентни пункта за този сравнително кратък период трябва да се намали тя?
Вторият ми въпрос е следният. Има ли възможност след 2012 г. програмата отново да бъде продължена. Да речем, България може ли да си постави по-амбициозни цели, примерно някъде около 2015 г. или 2020 г. да стигне нивото на заболеваемост от 1990 г., когато мисля, че беше около 25 на 100 000 души.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Върлева, да отговорите на въпросите на господин Стоилов. Имате думата.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Знаете, че преди няколко месеца беше ратифицирано едно второ споразумение, което беше по Кръг 8. На практика в момента ние предлагаме за ратификация Фаза 2 на Кръг 6. Тогава, 2004 г., когато кандидатствахме, си поставихме за цел да намалим заболеваемостта до 2012 г. до 36 на 100 000 жители. По Рамка 8 беше поет ангажимента до 2014 г. да бъде намалена заболеваемостта до 27 на 100 000 жители. И това е крайната цел на практика на програмата – до 2014 г. с допълнителното финансиране да достигнем тази цел.
Знаете, че тогава обсъждахме, че заболеваемостта в страните от Европейския съюз на практика е между 17 и 18 на 100 000. Така че с това споразумение ние сме поели съответно и ангажимент към Декларацията на хилядолетието, която е поета от България още през 2005 г. Надяваме се наистина да достигнем тази цел. За 2009 г. заболеваемостта от туберкулоза е 33,6 на 100 000. За пръв път имаме видимо намаляване на броя на заболелите от туберкулоза.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли едно пояснение? Казвате, че за 2009 г. нивото на заболеваемостта е 33 на 100 000. А за 2012 г. казваме, че трябва да бъде 36 на 100 000. Не трябва ли тогава да си поставим някаква по-висока цел, а не да увеличим заболеваемостта до това ниво?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Не, ние не я увеличаваме. Тази цел е поета като ангажимент преди години.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест, Вие говорите за една цел, която е предварително поставена?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Да, тя е поставена през 2004 г.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи би трябвало да очакваме, че в резултат от прилагането на програмата ще стигнем около 30 процента на 100 000?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: През 2014 г. трябва да достигнем 27 на 100 000.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Върлева.
Има ли други становища? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 05.07.2010 г., се приема.
Уважаеми колеги, искам да ви информирам, че през следващата седмица този законопроект ще бъде внесен в пленарна зала. Затова ще предложа в пленарна зала да се гласува и на второ четене.
Има ли други предложения? Няма.
Закривам редовното заседание на комисията.
Благодаря ви за активното участие.
(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)