ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 38

На 09.09.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-11, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 38

На 09.09.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-11, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисия по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Даниела Дариткова.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам на вашето внимание дневен ред в следния вид:
1. Обсъждане на проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-11, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
Преди да подложа на гласуване дневния ред искам да чуя има ли други предложения за изменение или допълнение? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-11, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
Ще си позволя с малко забавяне да поздравя проф. Станилов по случай рождения му ден. Искрено му желаем здраве, късмет, всякакви професионални успехи и много щастливи мигове.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
По първа точка от дневния ред давам думата на госпожа Нешева от името на вносителите.
Заповядайте, госпожо Нешева.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Здравейте на всички. Съжалявам за закъснението, но идвам от среща. Вносител на проекта е Министерският съвет чрез Министерство на здравеопазването, чрез тях ние го внасяме.
Тъй като предполагам, че вие разполагате с материалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаме всичко, което сте предоставили в Министерския съвет и той е внесъл в Народното събрание.
НЕЛИ НЕШЕВА: Затова съвсем накратко, в резюме ще прочета мотивите и ще чакам евентуалните въпроси.
Отчетът е съобразен с принципните изисквания на утвърдените в развитите страни правила и стандарти за организиране и представяне на здравноосигурителната дейност. Дейността на Националната здравноосигурителна каса е реализирана в условията на действия на Решение от 20 януари 2009 г. и Националния рамков договор от 2006 г. Съблюдава се стриктно и законосъобразно финансовата дисциплина и целесъобразността при изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., Решение от 20 януари 2009 г. и Националния рамков договор от 2006 г. чрез засилване и усъвършенстване на системата на вътрешен контрол, както и на контрола върху дейността на договорните партньори.
През 2009 г. дейността на Националната здравноосигурителна каса е съсредоточена върху изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. пак с това решение и Националния рамков договор и подготовка и провеждане на преговорите за Национален рамков договор за 2010 г. Работи се в екип от консултанти, представители на различни научни дружества в страната, както при изготвянето и прилагането на текстовете по НРД, така и в процеса на контрол по изпълнението на договора.
Подобри се сътрудничеството с Министерство на здравеопазването, с Министерство на финансите, с НАП, с НОИ, с Министерство на труда и социалната политика, с Българския лекарски съюз, ИАЛ и други държавни институции. Изградиха се механизми за системна и съвместна работа с тях.
Годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса е структуриран по отделните направления здравноосигурителни плащания, като детайлно са отчетени проверките, извършени от експерти на Централно управление на Националната здравноосигурителна каса и контролните органи на РЗОК. Посочени са установените нарушения по изпълнението на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, както и установените проблеми и конкретни предложения по отношение оптимизацията на дейността.
Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е изготвен при отчитане на влиянието на правната и здравна демографска среда. Правната среда, в която Националната здравноосигурителна каса осъществява своята дейност през 2009 г., е съвкупност от всички законови и подзаконови нормативни актове, действащи през посочения период. Действащото законодателство в Република България регламентира дейността на Националната здравноосигурителна каса във връзка с осъществяване на задължителното здравно осигуряване, а също така и дейността на Националната здравноосигурителна каса като административен орган. Демографските показатели, при които се наблюдават устойчиви тенденции – застаряващо население и отрицателен естествен прираст – имат непосредствено влияние върху финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса.
От една страна, неблагоприятното демографско развитие е предпоставка за намаляване на реалните приходи от икономически активното население. Този проблем се задълбочава и от високото ниво на емиграция на икономически активното население. От друга страна, застаряващото население и свързаното с него високо ниво на хронична заболеваемост изискват значителни здравноосигурителни разходи.
Тенденциите на влошаване на демографската ситуация по отношение на раждаемостта през последните години е преодоляна, но достигнатото равнище на естественото възпроизводство на населението е силно ограничено поради застаряване на населението. Това равнище ще влияе негативно върху бъдещото развитие на броя и структурата на населението. Към това влияние следва да се добави и въздействието на външната емиграция, която пряко или косвено също ще промени демографската ситуация у нас.
Това са мотивите към отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса през 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Нешева.
Откривам дебата. Колеги, имате думата за изказвания и мнения по така внесения отчет.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа, уважаеми колеги! Това е един отчет като всички отчети досега. Въпреки че миналата година аз не гласувах отчета на Националната здравноосигурителна каса – не знам защо – тази година ни се представя един подобен отчет, защото няма какво друго да се пише. Отчет като отчет! Работили хората, отчитат си работата.
По-интересен е отчетът на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли реплики? Няма. Други изказвания?
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаема доктор Нешева! Аз искам да формулирам един въпрос, който в нашия материал е на стр. 22, свързан с нарушения на установения ред за работа с документи по клинични пътеки, изобщо за медицинските нарушения. Там е записано, че неспазването на индикациите за хоспитализация е нарушение, което е установено при 73 броя лечебни заведения за болнична помощ. Тоест, установено е в 73 лечебни заведения от проверени колко – не е ясно, не е казано. Предполага се, че всички са проверени. При 42,7 процента от проверените лечебни заведения за болнична помощ е установено това нарушение – неспазване на индикациите за хоспитализация.
Защо обръщам внимание на това нарушение? Защото от информацията, която излезе вчера от Националната здравноосигурителна каса и изобщо от тенденциите през последните години, броят на хоспитализациите всяка година се увеличава. При положение, че само 73 от лечебните заведения за болнична помощ имат такова нарушение, тогава на преден план излиза изводът, че в лечебните заведения за болнична помощ се приемат пациенти по индикации. Или едното не е вярно, или другото не е вярно, или и двете неща заедно не са верни.
Моят въпрос е колко са проверените лечебни заведения, за да сте констатирали 73 броя нарушения през 2009 г.? Освен това, след като контролът вече е в Медицинския одит към Министерство на здравеопазването, с какъв персонал, с какви кадри вие на практика извършвате тези проверки?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Ако няма реплики към доктор Адемов, имате възможност за отговор, госпожо Нешева. Заповядайте.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Това е годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., доктор Адемов. Агенцията по медицински одит към Министерството на здравеопазването беше създадена в началото на 2010 г.
Дори мога да отговоря, тъй като догодина пак ще има такъв въпрос, че различни са хората, които работят по това, нищо че има малка част от здравната каса, които са в тази агенция. Ние си имаме контролни органи, които контролират медицинската дейност, и контролни органи, които контролират икономическата. Така че ние по вътрешните си правила, които сме разписали, си съблюдаваме нашия контрол. Нищо, че отчетът е за 2009 г., през 2010 г. ще продължим да контролираме по този начин с нашите контролни органи.
А медицинският одит отговаря единствено и само за медицинската целесъобразност на извършените медицински услуги. Те не отговарят за икономическата целесъобразност. Ние имаме икономисти, които правят икономически проверки, и лекари, които правят медицинските проверки, още повече Националната здравноосигурителна каса, когато изпраща звена за контрол, от касата участва по един експерт като методист, а другите са от районните каси. Разбира се, отчетът е за цялата дейност на касите, но контролът се осъществява по този начин.
Това е отговорът на втория въпрос.
По първия въпрос малко по-напред, на стр. 20 пише: „През периода януари – декември 2009 г. при извършените общо 385 броя проверки на 177 броя лечебни заведения за болнична помощ са установени общо 1 664 броя нарушения.”
По-нататък, на стр. 22 пише, че само поради неспазване на индикацията за хоспитализация са установени нарушения при 73 броя от тези 177 броя, които са проверени.
ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, искате да кажете, че правилата са спазени?!?
НЕЛИ НЕШЕВА: Тук е казано много добре – от 42,7 процента от проверените лечебни заведения за болнична помощ. Нали на всички ни е ясно, че когато изнасяме определени стойности, били те и в проценти, то се базираме на тази част, която сме проверили. Тоест, проверените заведения са 42,7 процента.
Вие го свързвате с изнесената информация вчера на сайта на Националната здравноосигурителна каса.
ХАСАН АДЕМОВ: Свързвам го с тенденцията за последните години към нарастване на хоспитализациите.
НЕЛИ НЕШЕВА: Това са данни, които са сравними за последните пет години. Вие сте видяли, че става въпрос за периода от 2006 до 2010 г. Там са пациентите, които са постъпили за лечение през цялата година във всичките ни заведения, с които ние имаме договори, и това е по нашата информационна система. Това може да се докаже във всеки един момент.
А тук ние говорим в момента контролната група какво е установила в проверените заведения. Но в информационната система на касата през цялото време тече информация какви са нарушенията. Те са различни от това, което контролът на място установява. Ние установяваме два вида контрол. Единият контрол е през информационната система, а другият контрол е субективен - когато пътуват нашите екипи заедно с РЗОК.
Това, което Вие визирате, е установено от нашите контролни органи субективно, а информацията от вчера в сайта е от информационната система на касата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Нешева.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Ще ми позволите аз да взема отношение във връзка с предишното изказване, както и да задам няколко въпроса.
Ако съм разбрала правилно, в този отчет се отбелязва дейността само на Централното управление на касата, тоест, тези проверки, които се цитират, са съвместните проверки с районните здравноосигурителни каси.
Тук дейността на районните здравноосигурителни каси по контрола не се отразява. В този смисъл мисля, че затова е толкова малък броят на отчетените лечебни заведения – защото това са само съвместните проверки.
Аз мисля, че в този отчет би било добре да намира място и дейността на районните здравноосигурителни каси по контрола, защото съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване касата има Централно управление и 28 районни здравноосигурителни каси, които са относително независими. Отчитайки своята дейност в областта на контрола, те биха могли по този начин да посочат едни добри практики в управлението на ресурсите, които им се полагат като финансови потоци, защото знаем, че всяка каса е относително разделена по отношение на бюджета. По този начин рационалното управление на тези ресурси ще се отрази чрез контрола. Те биха могли да се конкурират по между си и това да повиши ефективността на тяхната работа.
Аз бих казала, че ще подкрепя този отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса, защото неблагоприятните тенденции, които се отчитат през последните години с едно завишаване на плащанията по отношение на болничната помощ, по някакъв начин чрез дейността на касата за 2009 г. е направен опит чрез контролните механизми да се намали броят на свръххоспитализациите.
Тук в една таблица се отчита завишаване на обема на проверките на клиничните пътеки по медицинска целесъобразност в сравнение с 2008 г. и се увеличава броят на проверените клинични пътеки и проверените истории на заболяванията, което дава една по-голяма представителност за характеристиката и модела на нарастване на броя на хоспитализациите. Отделна част в отчета на касата е намерил и проблемът с инвазивната кардиология и значителното завишаване на разходите на касата за заплащането на този вид медицински услуги.
Една позитивна тенденция се намира и в отчитането на резултатите към 31.12.2009 г., когато 44 процента от отпадналите случаи стават възможни още при предварителния контрол. Тоест, спестяват се плащанията още при първоначалната проверка благодарение на усъвършенстването на електронната система на касата.
Тук въпросът, който смятам, че е особено резонен, и който ще помогне за едно рационално разходване и управление на средствата, е състоянието, в което се намира електронната система на касата. Защото и миналата година се отчиташе, че изцяло е завършена интегрираната информационна система на касата и нейното функциониране – това беше към средата на миналата година – а тази година в този отчет също виждаме, че в края на тази година се отчита такова съществуване на информационната система на касата.
Имаме ли вече такава интегрирана информационна система? Може ли да се разчита на нея за наистина едно по-рационално управление на разходите и спиране на течовете?
Заповядайте, доктор Нешева. Имате думата.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Ще започна пак от последния въпрос. Явно ще трябва да отговоря с неприятния за мен отговор – не.
Все още предписанието от миналата година стои по същия начин. Няма такъв завършен вид информационната електронна система, която трябва да ни дава изцяло накрая резултата. Има неща, които са спрели на ниво, когато е приключила тази обществена поръчка и когато донякъде е била завършена. Към края на другата седмица на сайта на Националната здравноосигурителна каса, а по желание, разбира се, ако имате време и възможност, ще запозная и Комисия по здравеопазване с отчета на касата за информационната система и какво още би трябвало да се направи. Това ни беше необходимо да постигнем в тези два – три месеца, в които правихме ревизия. Това ще бъде свързано и с въпроса доколко са необходими тези субективни проверки и дали в следващите години ние ще разчитаме на субективните проверки или ще разчитаме повече на електронното и информационното контролиране.
Мисля, че във века, в който живеем, много по-добре би било да разчитаме на информационното контролиране. Затова си мисля, че ще ви запозная с нашите предложения и това, което мислим да направим, да допълним. Но това е свързано и с финанси. Така че едно е да ви запозная с това, което ние мислим, друга е да ви кажа дали ще го осъществим. Контролът на човек към човека вече се е обезсмислил за мен. Разбира се, зависи от това какво контролираш, защото много по-важно е да контролираме оттук насетне така, както контролират в развитите европейски държави – да контролираме резултатите.
Ние на този етап все още не контролираме резултатите. Това е едно насрещно или последващо контролиране с посещението на наши екипи и на екипите на районните здравноосигурителни каса, но то е много кратко във времето. Едни резултати могат да се отчитат чак след достатъчно време – половин година или година. Казвам: резултати за извършената медицинска дейност, защото за една болница може да проличи как изпълнява дейността си и оттам ние да имаме представа дали заслужава разходите, които прави към касата, само, когато ние знаем за медицинския резултат на постъпилите пациенти. Това на този етап не се извършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Нешева.
Уважаеми колеги, имате ли други изказвания? Ако няма други изказвания, мнения, да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, № 002-03-12, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 16, "против"- няма,"въздържал се" – 1.
Проектът за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г., е приет.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-11, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
Процедурата на внасяне на този проект е същата, тъй като Националната здравноосигурителна каса няма право на законодателна инициатива. Това отново става чрез Министерски съвет, респективно чрез Министерство на здравеопазването. Но тъй като няма представители на Министерство на здравеопазването, които да представят проекта, доктор Нешева, отново се налага Вие да представите отчета.
Заповядайте, госпожо Нешева. Имате думата.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще представя краткия доклад. Разбира се, тук до мен е директорът на Дирекция „Бюджет”. Въпросите след това ще бъдат и към мен, и към директора на Дирекция „Бюджет”. Ние сме готови за отговори.
Общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., е в размер на 2 472 943 000 лв. Към 31.12.2009 г. са събрани 2 208 197 000 лв., което представлява 89,3 на сто изпълнение спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. определя общ размер на разходите и трансферите от 2 071 182 000 лв. За отчетната 2009 г. разходваните средства, в това число трансфери, възлизат на 1 752 776 000 лв. или 84,6 на сто от предвидените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. средства.
Към 31.12.2009 г. е реализиран излишък в размер на 455 421 000 лв.
На основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване годишният отчет по изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2009 г. е одобрен от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса с решение от 09.07.2010 г.
На това основание отчетът е предложен през Министерството на здравеопазването на Министерски съвет, където е изготвено и решение за годишния отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Нешева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, мнения и въпроси.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема доктор Нешева, ще задам само един бърз въпрос.На стр. 2, където е отчетът за разходите, ми прави впечатление, че има „заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения” и следващата точка е „други възнаграждения и плащания за персонала”.
За какво става дума? Защо тези плащания са разделени в две различни точки? Ако може да ни дадете малко повече информация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Нешева, да отговорите на въпросите на доктор Шарков.
НЕЛИ НЕШЕВА: Параграфите са утвърдени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и това е по параграфи. Вие питате за какво са употребени тези други възнаграждения и плащания?
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, именно.
НЕЛИ НЕШЕВА: Госпожо председателстваща, моля да дадете думата на директора на Дирекция „Бюджет” да отговори на този въпрос.
........................ В този параграф са включени допълнителни материални стимулирания, както и възнаграждения за външни изпълнители.
НЕЛИ НЕШЕВА: Знаете, че ние имаме външни експерти, които са в комисиите по скъпоструващите лекарства. По вътрешните правила, тъй като те са външни експерти, не са служители на касата, винаги в една такава комисия освен служители на касата присъства и един външен експерт. По разписаните вътрешни правила те получават възнаграждения, които са извън заплатите. За ваше сведение обаче трябва да ви кажа, че възнагражденията, които получават, са 30 лв. През 2009 г. е имало двустепенно управление на касата и там са и заплатите на Надзорния и Управителния съвет и това са били не малко хора в началото, като ги гледам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Нешева.
Господин Стоилов поиска думата. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз искам да поставя един от основните въпроси и той произтича от самия представен отчет.
На стр. 2 в т. 3 от отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите много ясно прави впечатление сравнението между втората и третата колонка числа, съответно уточненият план на разходите за 2009 г. и реално извършените плащания, които личат от третата колонка. Става дума за едно значително несъответствие, което трябва да бъде обяснено – защо при положение, че тези разходи са планирани, се установява, че дейностите в много случаи са извършени, а срещу тях има средства, които не са използвани. Това е почти по всички показатели, като се започне от доболничната помощ и се стигне до болничната. Има го почти без изключение във всяко едно направление.
Ние вече веднъж водим дискусията за това, че средствата за здравеопазване не достигат, но даже и да приемем, че тази дискусия някои смятат, че не е актуална, то от самия отчет за дейността на касата през 2009 г. и то при положение, че имаше дейностите в болниците, извършени за последните два месеца, чието разплащане беше прехвърлено в бюджета за 2010 г. при наличието на средства, които са планирани за тези разходи за 2009 г. Това е необяснимо. Ако има някакви обяснения от страна на Националната здравноосигурителна каса, нека те да ни бъдат представени, тъй като самият отчет е опровержение на твърдението, че няма средства.
Дори в рамките на планираните, на събраните и на предвидените средства за разходите по основните медицински направления се очертава значителен недостиг и тук става дума за десетки милиони лева, а не просто за някакво приблизително несъответствие. Не употребих думата „стотици”, защото все пак тези средства са в рамките на между 300 и 400 млн. лв.
Този въпрос е въпросът, на който трябва да обърнем внимание. Сигурно има не повече от един – два въпроса със същата тежест, когато ние анализираме състоянието на здравната система и средствата, които се планират в нея.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики към изказването на господин Стоилов? Няма.
Давам думата на доктор Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, доктор Нешева! Аз искам да разширя въпроса, който зададе господин Янаки Стоилов преди малко и да поискам повече разяснения, защото това, което е написано тук, според мен противоречи на Закона за здравното осигуряване.
Там е казано, че този резерв за непредвидени и неотложни разходи е 10 процента от всички приходи и трансфери. Тези 10 процента бяха променени на 5 процента в края на годината с промените в Закона за здравното осигуряване. Тоест, отчитайки един път приходи 2 208 197 000 лв., 10 процента от тези пари далеч не са тези, които са уточнени в плана. Не са 100 млн.лв., а са много повече. Това, първо.
Второ, знам, че тези пари се изразходват с решение тогава на Управителния съвет на касата. Заседание на Управителния съвет на касата е имало – не мога да кажа в момента датата – на което е взето решение част от този резерв – така наречен „малък резерв” – да се използва за заплащане на дейности, извършени от лечебните заведения, тоест, за разплащане с контрагенти. За съжаление това не се е случило.
Първо, уточненият план не е съгласно Закона за здравното осигуряване. Второ, въпросът ми е защо не са изразходвани тези пари за здравноосигурителни плащания, каквото е предназначението на този „малък резерв”. Трето, ако тези пари не са използвани, по какъв начин са заприходени за следващата година, защото те няма как да изчезнат. Това са пари от здравни осигуровки. Същото се отнася, разбира се, за този резерв. Няма да повтарям това, което каза господин Янаки Стоилов за този излишък от 455 млн. лв. Какво стана с тези пари? Защото според това, което прочете сутринта министърът на финансите, тези пари не влизат в тази сметка. Къде са тези пари?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също имам два въпроса. Първият е относно показателите в приходната част – грубо казано, става въпрос за 738 млн.лв. Всъщност изпълнението е с около 70 млн. лв. по-малко. С други думи, държавата не си е изпълнила ангажимента със 70 млн. лв. към касата.
Едва ли доктор Нешева ще може да отговори на този въпрос.
Но, като сложите едни 50 млн. лв. към резерва, бюджетът на касата за 2009 г. е трябвало да завърши с излишък от 401 млн. лв. по закон. Обаче се отчитат 70 млн. лв. повече. Един път държавата не внася пари, втори път наличните пари се вкарват в един резерв, който се надгражда, и два месеца не се плаща за извършената дейност. Действително възниква въпросът къде са парите, какво се случи, къде се случи. Добре, приказваме глупости – без извинение! Тук са разхвърляни едни цифри, които всеки финансов министър може да ги тълкува както си иска, защото ние не знаем какво се случва в това финансово министерство.
Според мен парите са тук, не са изчезнали, само дето не са дадени за здраве, а се поддържа фиска на държавата, което беше признато от самия министър преди три месеца.
Казвам тези по-остри думи, но не съм такъв човек, винаги съм се стремил да бъда коректен, но се подразних от инсинуациите на вицепремиера, който каза, че е нямало здравеопазване през последните десет години. Тези 100 хиляди човека, които са заети в здравеопазването, какво правиха? Какво правихте, колеги от Българския лекарски съюз? Къде бяхте? В чужбина?!? С кого работихте?
Така че, като говорим, ще трябва да си правим добре сметките какво приказваме.
С други думи, сегашното неблагополучие в здравния сектор се получава затова, защото бяха заложени грешни ходове за реформата. Защото парите за здраве бяха използвани за поддържане на фиска. Това е положението според мен и не само според мен – според всички.
Няма как доктор Нешева да отговори на тези въпроси, защото тя е шеф на касата от 2010 г. и с отчета за 2009 г. трябваше да се ангажира Министерството на финансите и хората от Надзорния съвет да си кажат думата – какво направиха и как превъртяха тези пари.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Колеги, има ли реплики към изказването на доктор Желев?
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Желев! Правя тази реплика, тъй като мисля, че се пренесе дебатът днес от парламентарната зала тук, в комисията.
Доктор Желев, ще позволите да не се съглася с Вас, тъй като Вие добре знаете, че порочната практика за поддържане на фиска не беше измислена от политическа партия ГЕРБ, а всъщност за първи път беше сътворена от Вашето правителство и в частност от министър Орешарски.
За да бъдем още по-точни, ще кажа, че започна от НДСВ, а тройната коалиция си е тройна коалиция. Нека да не се репликираме. За да бъдем коректни, тъй като Вие казвате, че тук прехвърляме вината към доктор Нешева, респективно към Националната здравноосигурителна каса, че поддържаме фиска, искам да Ви поясня следното нещо.
За всички беше ясно още в предишния мандат, че когато вие увеличихте вноската за здраве от 6 на 8 процента, идеята беше тези два процента да отидат за здравноосигурителните фондове. Но тъй като не можахте да се разберете в тройната коалиция, не можахте да намерите съгласие, така или иначе, вече бяхте обявили събирането на тези два процента, тези пари, които се събираха, не отидоха за здраве, а бяха директно прехвърлени към БНБ.
Така че, ако аз тук нещо не казвам истината, много държа, тъй като тук има и журналисти, да ме апострофирате, независимо че излизаме от процедурата.
Така че, доктор Желев, що се отнася до поддържане на фиска, мисля, че най-малко е неетично този въпрос да бъде задаван към нас, защото този резерв, който е натрупан – ние ще бъдем напълно откровени, тук можем да си го кажем – става въпрос за това, че този резерв, който оставихте, влиза във фиска и той не може да бъде употребен и изваден, защото ще се увеличи дефицитът.
Тоест, този натрупан с годините излишък в БНБ, по-точно тези 400 млн. лв., които бяха внесени в БНБ, те де факто съществуват, но няма как да бъдат употребени за здраве.
Така че, когато задавате въпроси към управителя на Националната здравноосигурителна каса и що се отнася до финансовата дисциплина и финансовата рамка, мисля, че трябва да се отговори на много други въпроси, защото през 2009 г. най-малкото тук доктор Нешева нови отговорност, както и Вие подчертахте, а мисля, че управлението на здравната каса до преди да бъде поето от новоизбраните шефове на здравната каса, носи отговорност за разходването на тези средства.
А специално за финансовата дисциплина аз мисля, че знаете, че господин Орешарски носеше отговорността. Никъде в публичното пространство нямахте доблестта да излезете и да кажете, че събирате тези пари, а всъщност не ги разходвате за здраве. Ето, това е нещото, което не беше казано на висок глас и сега много ви е приятно да разтягате въпросите и да питате за тези 400 млн. лв. – защо и как се използват. Въпросът се връща точно като бумеранг към вас, защото тези пари не бяха употребени за здраве и Вие добре знаете за натрупаните дългове – в залата това беседвахме с Вас – които трябваше да бъдат платени.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други реплики? Не виждам.
Аз ще си позволя една кратка реплика също, защото в никакъв случай министър Дянков в пленарната зала на парламента не каза, че не е имало здравеопазване. Той каза, че реформата в здравеопазването е спряла на ниво 2001 г. Той изрично подчерта, че изпълнителите на медицинска помощ нямат никаква вина за това, което се случва в системата, защото реформата е ангажимент на тези, които правят политика в здравеопазването.
Доктор Желев, имате думата за дуплика. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин Дянков каза, че нищо не сме направили в здравеопазването, което означава, че няма здравеопазване, ако нищо не сме направили.
Вие добре знаете за какво става въпрос, дами и господа, и аз ще ви обясня, за да прекратим действително с този въпрос за резервите на касата.
Вярно е, че ние увеличихме вноските с 2 процента. Идеята беше – и аз съм защитавал тази позиция – тези средства да влязат директно в касата. Вярно е, че тогава с коалицията подготвяхме структурни промени и реформи за начина на финансиране в здравеопазването. Така или иначе, това не се случи и затова се реши тези два процента да вървят в резерва, за да бъдат пари, които все пак могат в едно време да се използват.
Проблемът от 2009 г. насам е това, че формирахте огромен резерв в бюджета за 2010 г. Този дебат върви от тогава. Защо приехте в бюджета 800 млн. лв. резерв на касата преди актуализацията? След актуализацията той стана 600 милиона лева. С натрупаните 450 млн. лв. сега, на края на годината ще трябва да се отчетат 1млрд. 235 млн. лв.
Проблемът е друг. Когато ние имахме резерв и го формирахме, болниците нямаха проблеми, плащаше се всеки месец за извършените медицински дейности. Всеки месец на 30-то число!!! Така ли беше? Така беше? А сега, когато действително системата трябва да бъде закрепена и има пари, те не се плащат. Това е проблемът? Защо? Защо? Защото крепите фиска, затова!
Това действително е един дебат, на който не му е мястото тук, но трябваше да кажа това.
А доктор Нешева действително няма никаква вина и аз го казах. Тя е шеф на касата от четири – пет месеца. Но, така или иначе, това се случи в края на миналата година и от това теглим, защото онези два месеца сега трябва да се плащат тази година и вместо да плащаме 12 месеца, ще трябва да се плащат 14 месеца. Какво правим тогава? Режем парите на болниците, правим делегирани бюджети, едни измислени работи и утежняваме системата.
Така или иначе, това се е случило. Да си взимаме поука и да знаем какво ще се прави оттук нататък. Парите за здраве са пари за здраве. Вие, колега Шарков, внесохте един законопроект, който точно това казва. Нали? Само че как ще се случи – не знам. Дано да се случи!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други желания за изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Започвам с едно уточнение: нека все пак да се върнем на точката от дневния ред, защото отидохме на съвсем други теми.
Даже и за лаиците е ясно, че парите от преходния остатък в БНБ могат да се използват за здравеопазване. Могат да се използват за всичко, но това трябва да стане с решение на парламента. По никакъв друг начин не може да стане това. Ясно е, че от 2006 г. пари в касата не постъпват от Националната агенция за приходите. Парите отиват в Министерство на финансите, защото тогава министър Орешарски реши да вземе нещата в свои ръце като министър на финансите по простата причина, че изведнъж в края на годината се оказа, че разходите за болниците са 200 млн. лв. над предвидените в бюджета. Те бяха разплатени през 2007 г. с актуализация на бюджета, а 2008 г. даже и без да има актуализация на бюджета. Намери се механизъм, по който да бъдат платени парите, защото имаше голям излишък.
За всички е ясно това, че хората, които правят бюджетите на тази държавата за всичките тези десет години, залагат ниски приходи, преизпълняват приходите и казват: много хубава работа свършихме като преизпълнихме приходите. Само че преизпълнението на приходите не отива за здравето, а отива в БНБ.
Затова има преизпълнение на приходите, защото се вдигна базата за самоосигуряващите се и това преизпълнение и този заложен излишък може да стигне и към 1 млрд. 800 млн. лв., а може и повече да стигнат парите в БНБ, които са пари, събрани от здравноосигурителни вноски, трансфери и субсидии.
Но това са пари, които е трябвало да отидат за здравеопазването.
Така че да се върнем и да отговорим на въпроса защо са били заложени 401 млн. лв. излишък, а в края на годината са били 455 млн. лв. Защото има преизпълнение на приходната част. Парите няма къде да отидат, защото касата няма право да ги харчи.
Тук пак казвам: моля оттук нататък да се придържаме към точката от дневния ред, иначе изпадаме във фантазии.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли реплики към доктор Шарков? Не виждам.
Има ли други изказвания? Няма.
Доктор Нешева, имате думата за отговори на въпросите. Заповядайте.
НЕЛИ НЕШЕВА: Аз, първо, благодаря за снизходителното отношение към мен. Но поемам отговорността, след като съм се съгласила и съм била избрана за шеф на касата. В случая не е необходимо да има такова отношение към мен.
Само че искам да уточня няколко неща, тъй като много се спекулира с резерва. Но аз тук чух и „излишък”, което е съвсем различно. Знаете, че излишъкът се гласува в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този бюджет, за който говорим, и за който се отчитаме сега, е гласуван в края на 2008 г., когато е правен проектобюджетът за 2009 г. Тогава е имало приходи, разходи и излишъкът се получава от разликата между приходите и разходите. Така че това е заложено много отдавна – 2008 г.- при едни други управления, както каза доктор Иванов.
Имаше един въпрос относно резерва, който е оперативен. Процентът на оперативния резерв на касата се гласува също в Закона за бюджета на касата и се определя в началото на годината.
В случая за 2009 г. има разлика. Тъй като „малкия оперативен резерв на касата” може да се управлява от Надзорния съвет в случая, а тогава е имало двустепенно управление, с решение от 05.10.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и на основание чл. 9 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на касата за 2009 г. са освободени 140 млн. лв., които са насочени за покриване на нуждите от задължителни здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ. От тези 240 млн. лв. са използвани освободени 140 млн. лв. и остават 100 млн. лв., които са отчетени по бюджета.
Исках само да ви кажа това, защото това беше първият въпрос на доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Но тук пише „0”.
НЕЛИ НЕШЕВА: Сбъркали са, защото има решение на Управителния съвет, където от 240 млн. лв. се освобождават 100 млн. лв. и остават 140 млн. лв. Тук е сбъркано. Това исках да уточня за „малкия резерв”.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Нешева.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, аз поставих един въпрос, на който не знам дали има обяснение ръководството на касата. Защото по този въпрос може да се каже: „нямаме обяснение или нещо друго”. Но този въпрос стои много открито и с голяма острота. Защо, след като има извършени дейности, отчетени дейности, признати медицински дейности, няма платени предвидените средства за тях според плана?
Тук не става дума за някакви малки суми. Става дума дори и с тези 140 млн. лв., които аз не мога да коментирам сега за резерва, но те не снемат този въпрос, защото тук става дума наистина не за десетки, а за стотици милиони левова разминаване между планираните средства и отчетените средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
НЕЛИ НЕШЕВА: Господин Стоилов, разминаване между планираните и отчетените средства няма. Има разминаване между планираните и употребените.
Мисълта ми е, че те не се губят, те са отчетени и отиват в излишъка. %0 млн. лв. отиват в излишъка. Затова гласуваният излишък е 401 761 000 лв. , а накрая на годината, а когато се гласува отчетът, са 455 млн. лв. Това искам много добре да уточня, тъй като се спекулира много – къде са загубени, кой ги е употребил. Те не са загубени, те са отчетени и влизат в излишъка отново и тази година влизат в употреба. Вие знаете, че по сметки в БНБ съществува една разплащателна сметка, която непрекъснато се пълни от НАП, от трансферите, непрекъснато се използва от НЗКИ и това е сметка, която не може да бъде постоянна величина.
Но след като е отчетено и вие виждате, че официално е отчетено. Друг е въпросът защо е трябвало да останат – Вие точно това питате, защо е трябвало да не бъдат употребени. Това е въпрос, на който на този етап аз не се ангажирам да отговоря, но мога да ви отговоря по-късно. Мисълта ми е, че те не се губят, те не са скрити или пък не са употребени, без да бъдат отчетени. Ето ги , имаме, останали са и ще бъдат употребени по целесъобразност в другите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Извинявайте, госпожо председател, няма да злоупотребявам. Ще кажа само две изречения.
Този отговор, който даде директорът на Касата ,според мен изяснява ситуацията, че отчетите са коректни, но всъщност няма фактически разплащания за извършени дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Говорим за 2009 г. все пак.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, говорим за 2009 г. и разговорът сигурно ще го продължим през 2010 г., но аз говоря само за 2009 г. по данните, които тук са дадени.
По този начин всъщност се признава, че средствата, които са планирани, дейностите, които ще се извършват, не са платени, за да се установи увеличаване на общия фискален резерв за сметка на планираните и предвидени средства.
Това е отговорът. Извинявам се, че го правя съвсем явно.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Стоилов, ще си позволя една реплика към Вас.
Господин Стоилов, отчетната дейност е за предходен месец, като в началото на месеца се плаща по предходния месец, тоест, всички плащания през миналата година са вървели в рамките на отчетеното. За миналата година е заплатена цялата дейност по фактуриране с изключение на последните месеци. Но отчетът е дошъл в края на годината и затова плащането по решение е станало в началото на следващата година. Нали е така, доктор Нешева?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само тя ще може да ни разясни, тъй като това беше реплика. Как е станало това? Дали е за сметка на последните два месеца или на друг период – подлежи на изясняване. Но обстоятелството, че не са заплатени всички извършени действия проличава от самия престъпен отчет. Такава е картината.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, нека да успокоим дискусията. Тя си върви спокойно, защото никога тази комисия не е обвинявала което и да е ръководство на Националната здравноосигурителна каса, защото всяко едно ръководство изпълнява бюджета такъв, какъвто се приема от Народното събрание. Ако не изпълнява бюджета, то носи отговорност за това.
Само че тук има един друг проблем, който е извън компетенциите на ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Това, като че ли всички го знаем, но не го казваме на глас. Аз сега ще си позволя да го кажа.
В края на годината, знаете, министърът на финансите реши, че трябва да има балансиран бюджет. За да гоним „чакалнята” на еврозоната, решихме да намалим всички разходи, решихме да бъдем отличници в Европейския съюз. Затова тези пари не бяха платени. Това е ясно на всички.
Само че ние питаме: Националната здравноосигурителна каса и Надзорният съвет изпълняват решенията на финансовия министър или изпълняват Закона за бюджета на касата? Това е важният въпрос, защото всяка една намеса на който и да е – не казвам за този – финансов министър в изпълнението на бюджета на касата означава политически проблем. Защо политически проблем? Защото администрацията, Министерският съвет е този, който управлява една по дефиниция – сега няма да говоря дали е одържавена или не, защото ние го направихме това, аз съм максимално честен и откровен – но истината е, че една обществена институция трябва да изпълнява бюджета такъв, какъвто е разписан. А не да дойде някой министър – пак повтарям, не визирам само този, който и да е, и следващия министъра на финансите да е – но ние трябва да имаме отговор на въпроса, понеже тук сме комисията по здравеопазването.
Трябва да имаме отговор на въпроса: ще оставим ли касата да изпълнява бюджета или ще продължим да се месим в работата й? Защото, ако касата изпълняваше бюджета, нямаше да ги има тези аномалии. Само че политическото решение беше да имаме балансиран бюджет, за да влезем в „чакалнята” на еврозоната. Не се получи и контрата остана в здравната каса.
Аз съм съгласен с това, че не трябва да упрекваме нито това, нито онова, нито което и да е ръководство. Ще ги упрекваме, само ако не изпълняват Закона за бюджета на касата за 2009 г. и закона такъв, какъвто е разписан, защото права е доктор Нешева, като казва: Със Закона за здравното осигуряване пише, че се плаща всяка дейност, а в същия момент ние със Закона за бюджета на касата я караме да плаща по делегирани бюджети. Това е политическа отговорност. Това не е отговорност на този и онзи.
Затова, колеги, пак призовавам, ако искаме да бъдем на нивото на Комисията по здравеопазване, защото тук имат хора, които разбират за какво става въпрос, ако искаме занапред да имаме здравноосигурителен модел в България – защото не е тайна, че сега в момента се плаща 60 процента, 60 и няколко процента от здравните вноски, и без трансферите ние издържаме системата. Другото, останалото отива в резерва.
Ако нямаме отговори на тези въпроси, защото отговорите са много тежки, трябва да кажем от къде трябва да орежем сумите, за да нямаме дефицит – това което каза съвсем коректно доктор Иванов.
Затова нека да бъдем достатъчно коректни и да назовем нещата с истинските им имена. Надявам се, че не съм ангажирал никого. Съжалявам за емоциите в този момент. Но мисля, че тези неща са важни и трябва да бъдат казани.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Колеги, имате ли реплики? Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Заповядайте, доктор Нешева, имате думата.
НЕЛИ НЕШЕВА: .Единственото, което държа да кажа на уважаемата комисията, е, че се надявам да отстоя Закона за бюджета на касата за 2010 г., защото това ще бъде моя отговорност. Да не позволявам каквото и да е преминаване извън Закона за бюджета на касата. Поне се ангажирам пред вас с това. Това е, което исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Нешева.
Имат думата съсловните организации.
Заповядайте, доктор Ленков – Български лекарски съюз. Имате думата.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще си позволя да започна с един афоризъм – „Когато атовете се ритат, магаретата страдат”.
Преди малко уважаваният от мен доктор Адемов каза, че от цялата тази ситуация щяла да пострада здравната каса. Не, доктор Адемов, от цялата тази ситуация ще пострадат българските пациенти, българските граждани, българските лекари и специалисти по здравни грижи. Ето, това е истината. Касата няма да пострада.
Откъде идват нещата? Миналата година през м. ноември вместо да се генерира такъв излишък от 455 млн. лв., плащането за м. ноември се прехвърли и стана с парите от 2010 г. Това е истината. Оттам започнаха нещата. Оттам започна да страда цялата система за болничната помощ, която в настоящия момент трябва да ви кажа, че по места положението е трагично. Аз неслучайно казах приказката за атовете и за магаретата.
Крайно време е да се обърне сериозно внимание на тези въпроси, защото от цялата тази работа страдат българските граждани. Може да има излишък, но тези пари са виртуални. Има ги във фиска, „подпират” фиска, а в същото време болничните мениджъри, управители, директори на болници се чудят как да вържат двата края. Съставят листове на чакащите за операции, пациенти биват връщани, пада качеството на медицинската помощ, а ние се бием в гърдите, че видите ли имаме излишък.
Извинявайте, но това е пир по време на чума. Този излишък мисля, че е формиран точно за тази цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извинявайте, доктор Ленков, че Ви прекъсвам, но трябва да Ви припомня, че обсъждаме отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса през миналата година. Разбирам, че темите са злободневните, но все пак нека да се концентрираме върху точката от дневния ред, която обсъждаме в момента.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Съгласен съм с Вас. Приключвам и просто бих апелирал действително да се погледне на тези хора, които се нуждаят от тези пари и тогава, когато се формира такъв голям излишък, нека той да отива за заплащане на действително извършените медицински дейности – извършени, отчетени, признати от Националната здравноосигурителна каса, но незаплатени. Защото същата ситуация, както миналата година, може да се повтори и тази година.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Ленков.
Давам думата на доктор Цеков за изказване. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! На мен винаги ми е било интересно, когато неикономически подготвени хора се изказват по икономически теми.
Но от прегледа на цифрите, които ни предлага отчетът на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е видно от пръв поглед, че всички дейности, които са заложени да бъдат изпълнени през 2009 г., са изпълнени и са финансирани. За 2009 г. няма нито един изпълнител на каквато и да е помощ – медицинска, извънболнична и болнична – който да не си е получил средствата. Тоест, това, което е възложено на Националната здравноосигурителна каса с бюджет `2009, който държа да подчертая, че не е приет в средата на годината, а е приет в края на 2008 г. при други икономически условия и от друго правителство. Още повече, че касата през почти 2/3 от годината беше управлявана от доктор Румяна Тодорова, от Управителния съвет начело с доктор Райнов, който, ако не ме лъже паметта, в края на м. септември миналата година подаде оставка като такъв.
Въпреки това политическа партия ГЕРБ и правителството, което започна реално да функционира в края на юли 2009 г., успя независимо от негативните тенденции в икономиката. Никой не споменава, че миналата година икономиката има срив във вътрешния брутен продукт с 10 млрд. лв. Ако някой си спомня 2008 г, тогава бюджетът на Националната здравноосигурителна каса беше заложен при спад в икономиката – дебатът беше дали да са – три или четири млрд. лв., 2 процента мисля, че беше спадът на вътрешния брутен продукт. Толкова беше заложено в бюджета. Ако бъркам, ме поправете. Обръщам се към колегите, които са били в парламента по онова време. Тоест, очакваше се 1,5 – 2 млрд. лв. да е спадът във вътрешния брутен продукт.
Въпреки това този тежък бюджет, а той е тежък, когато има 64 млрд. лв. брутен продукт, а не 72 млрд. лв., беше отстоен и бяха намерени начини и средства той да бъде реализиран. Наистина м. ноември отиде не поради желанието на финансовия министър да влезе в ЕRМ – ІІ, тоест, в чакалнята на еврозоната, а технологично разплащането за м. ноември стана в началото на м. януари, ако не ме лъже паметта.
В крайна сметка все пак средствата бяха изплатени и от бюджета е видно, че средствата, които са били заложени за миналата година, са били в повече от това, което реално системата е можела да усвои. Да, ние можем да усвоим и повече и го показваме тази година. Хубаво е да си признаем и друго и е хубаво, че Вие го казвате, доктор Желев, парите са тук.
В последните няколко месеца тече една масирана кампания, която цели да докаже, че парите ги няма или че са изчезнали някъде. На мен също ми се иска бюджетът на касата да е абсолютно независим, но такива независими неща просто не съществуват. Бюджетът на касата е част от консолидирания държавен бюджет и от консолидирания дълг на българския данъкоплатец. Тоест, няма как да бъде изведен отделно. Най-хубаво щеше да бъде този бюджет да е абсолютно самостоятелен. Обаче финансовите европейски институции, които контролират България, не са съгласни. ЕВРОСТАТ не разрешава.
ХАСАН АДЕМОВ: Бюджетът е самостоятелен.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Той е самостоятелен, но той влиза в консолидирания бюджет и се следи дефицитът.
В крайна сметка некоректно ще бъде, ако четем бюджет `2009 и да анализираме бюджет `2010. Наистина има сериозни проблеми във финансирането на лечебните заведения, но те са продиктувани не само от недостатъчните пари, които постъпват в държавата, защото от здравноосигурителните плащания на гражданите има увеличение и тук е моментът да кажем, че когато правихме промени в Закона за здравното осигуряване през миналата година, казахме наистина, че ще има ръст в приходите и ще подобрим събираемостта, а цифрите показват, че към края на м. юни има 72 милиона лева, събрани в повече в сравнение със същия период за миналата година.
Някой ще каже: повишихме базата, на която облагаме и оттук дойдоха нещата. Но тогава пък ще си противоречим: казваме, че безработицата се е увеличила. А това означава, че има безработни, които не се осигуряват на тези високи нива.
Според мен има подобрение в събираемостта, това е очевидно. Има и проблеми с плащането на здравноосигурителните вноски. Има различни цифри, те стигнаха до 1 800 000 души, които не си плащат вноските, без да се направи анализ на тези 1 800 000 души какви са, че това са едни и същи лица, влизали и излизали по различно време в системата. Ако реално се позовем на цифрите на Националния статистически институт, който казва, че има около 350 000 души безработни, всъщност толкова би трябвало да са неосигурените. Всички останали под някаква форма е трябвало да са си внасяли здравните осигуровки.
За мен – пак казвам – ще бъде некоректно, ако бюджет `2010 го коментираме сега. Може би от политическа гледна точка и като политическо говорене той е удобен. Да, ще го коментираме. Болниците наистина имат да получават пари. Засякох няколко болници, които съобщават колко много пари имат да получават, като към тях са прибавили и задълженията, които сме ги заварили при влизането на управлението на ГЕРБ. Знаем, че имаше 270 млн. лв. задължения на болниците към 1 юли миналата година или към 1 януари 2009 г. Имаше 270 млн. лв. просрочени задължения. Такива бяха нещата.
Много от болниците сега изхитряват. Знам, че това ще предизвика недоволство от съсловните организации и от лечебните заведения, ако присъства тук някой. Те посочват тези задължения, които имат, като казват: „вижте колко много пари има за разплащане, а на нас не ни плащат”.
Касата разполага с тези данни. Аз си направих труда да погледна три болници и да видя какви пари са имали да получават към 1 юли 2010 г. и да ги сравня със същия период за 2009 г. Оказва се, че плащането от касата към тези лечебни заведения е по-високо въпреки удържаните 20 процента за март, април. Въпреки че са имали по-малки плащания, те имаха по-голяма касова наличност от тази, която са имали през същия период на миналата година.
В системата за 2010 г. влизат немалко пари. Знаете, че с оперативния резерв, който по традиция отива за болнична помощ, имаме около 830 млн. лв. Смятаме, че имаме 65 млн. лв. от вчера, станаха близо 900 млн. лв. Бюджетът се актуализира с още 188 млн. лв. специално за болничната помощ – станаха 1 млрд. 88 млн. лв., които ще бъдат парите през тази година за болнична помощ. Вижте в третата колонка на отчета за изпълнението на бюджета за 2009 г. с колко е приключил бюджетът миналата година – 930,021 хиляди лева.
Тоест, както и да ги смятаме нещата, през тази година има 100 млн. лв. повече и те не стигат.
ХАСАН АДЕМОВ: Парите са по-малко.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Не, не са по-малко, защото м. декември се плаща винаги от бюджета за следващата година. Това е нормално.
Предлагам ви за бюджет `2010 да говорим по-късно. Сега сме м. септември и сега говорим за бюджет 2009 г. Аз исках да отговоря на много от въпросите, които се зададоха, а останаха без отговори. Смятам, че съм длъжен да го направя. В крайна сметка има още 4-5 месеца до края на тази година. Има достатъчно време, в което да решим най-наболелите проблеми на здравеопазването в 2010 г.
Но пак казвам, че за 2010 г. е показателно, че изведнъж ние показваме един сериозен ръст в хоспитализациите и харченето на средства и то при един изключително рестриктивен бюджет, какъвто е бюджетът за тази година. Има още 1,5 процента спад в брутния вътрешен продукт на България, което ни кара да се замислим дали всички полагаме адекватни усилия на ситуацията, в която се намираме.
Да, най-лесно е, аз съм лекар, и казвам: да, искам за здравеопазването 2 млрд. лв., давайте 2 млрд. лв. за болнична помощ. Искам ги, защото наистина потребностите на системата са такива, те са около 2 млрд. лв. Но това трябва да го кажем тогава, когато направим един сериозен анализ на това как трябва да изглежда здравеопазването в България в болничната помощ, когато извършваме структурните промени – аз не съм привърженик на думата „реформа” – които са започнати в болничната помощ. Но това не може да стане за ден, два и три. Надяваме се от 1 януари да внесем по-голям ред в здравеопазването, независимо от критиките, които ще понесем. Тогава да имаме една прегледна система и най-вече прегледна система по отношение на договорните партньори.
Няма да ви отегчавам повече. Смятам, че бюджетът за 2009 г., тъй като е един бюджет, който е изпълняван от две правителства, според мен е приключил успешно. Смятам, че всички, които са работили в началото и в края на този период, са положили усилия да осигурят на българското население достатъчно ефективна медицинска помощ и заслужават поздравления за това. Хората от Националната здравноосигурителна каса, които са се стремили да спазват този бюджет, заслужават според мен поздравления и дори и тези, които не присъстват сега тук и са били от този екип.
Пожелавам си в бюджет `2010 да се справим по-добре, отколкото с бюджет `2009 и да намерим един добър баланс между интересите както на съсловните организации, така и на обществото, най-вече на политиците. Струва ми се, че не е коректно в сферата на здравеопазването непременно да се търсят политически дивиденти.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря на доктор Цеков.
Има ли реплики към изказването на доктор Цеков? Няма.
Има ли други изказвания? Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на отчета.
Подлагам на гласуване проект за решение по отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г, № 002-003-11, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
Моля, гласувайте проекта за решение.
"За" - 11, "против"- 1 "въздържал се" - 1.
Проектът за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-11, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г., се приема.
Благодаря ви, колеги, за активното участие.
Поради изчерпване на дневния ред закривам редовното заседание на комисията.
(Закрито в 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:
(Д-р Даниела Дариткова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)