ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 37

На 02.09.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 37


На 02.09.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам заседанието да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
3. Разни.
Преди да преминем към деловата част ми позволете от мое и от ваше име да поздравим доктор Дариткова с новия й пост - заместник-председател на Комисията по здравеопазване.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.



По точка първа давам думата на госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Павлова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В законопроекта се предлагат промени в действащото законодателство в няколко насоки.
На първо място, в резултат от влизането в сила от 01.01.2010 г. на Регламент № 1234/2008 г. са регламентирани промените в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти. Новият регламент има пряко действие по отношение на извършването на промени в разрешенията за употреба на лекарствени продукти, издадени по процедура по взаимно признаване и децентрализирана процедура между страните-членки на Европейския съюз. С него се въвеждат изцяло нови принципи по отношение на класификацията и групирането на промените, нови срокове за извършването и прилагането им.
На второ място, предлагат се отделни обособени текстове, които да регламентират клиничните изпитвания. В сегашната редакция на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина неинтервенционалните проучвания се разглеждат като вид клинични изпитвания и са включени като раздел в Глава четвърта „клинични изпитвания”. Тази регламентация е в разрез с европейското законодателство и в частност с Директива 2001/20/ЕО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на страните-членки на Европейския съюз, относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба.
На трето място, със законопроекта се предвижда отпадането на ограничението за откриване на повече от 4 аптеки. Промяната се предлага с оглед ангажиментите, които е поела Република България, произтичащи от членството й в Европейския съюз.
На четвърто място, законопроектът предлага да се въведат облекчения за режима за откриване на аптеки в хуманната медицина.
На последно място, в частта, касаеща уредбата на дейността на дрогериите, се предлага да бъдат уточнени текстовете относно лицата, които могат да осъществяват търговия на дребно с лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание. Законопроектът предвижда тази дейност да се осъществява само от медицински специалисти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Павлова.
Колеги, откривам дебата по законопроекта.
Давам думата на господин Лъчезар Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, аз мисля, че тук присъстващите колеги-народни представители от 40-тото Народно събрание си спомнят, че аз бях вносител на законопроект, който предвиждаше един фармацевт – една аптека.
Така че бих искал да бъда последователен в своята позиция и да заявя, че ще защитавам тази моя позиция от предишното Народно събрание.
Съвсем накратко ще припомня каква беше тя.
В етичния модел и аптеките, и фармацевтите се явяват част от лечебния процес. Искам всички да чуят това, че и лекарствата са част от лечението на болния и то може да бъде опропастено от това, че медикът, който ги изписва, не изписва точния медикамент.
Когато говорим за видовете модели, трябва да си зададем няколко въпроса. Първият въпрос е защо, след като в предишното Народно събрание приехме проекта за една аптека, един фармацевт, се намериха хора, които се опитват отново да прокарват модела за липса на ограничение за броя на аптеките, които един фармацевт може да открива. Това не се случи, след като вие добре си спомняте, че беше приет вариантът четири аптеки да бъде границата за собственост.
Тук трябва да отбележа, че фармацевтите не могат да разполагат с четири аптеки, но юридическите лица могат да имат четири аптеки. Тогава един човек, ако си направи десет фирми и тези десет фирми си направят по четири аптеки, то тогава този човек може да има четиридесет аптеки, какъвто вероятно е случаят с аптеките на Марешки.

У нас дори етичният модел се използва спекулативно, като се започне от цените и се стигне до веригите аптеки. Твърди се, че когато има верига аптеки, цените на лекарствата ще са по-ниски. Но виждаме, че това не е така.
Този дебат се води за пореден път и искам да предпазя колегите да не залитнат в едната или в другата посока. Кое налага промените? Това, че трябва да синхронизираме нашето законодателство с това на Европейския съюз. Бързам да кажа, че във връзка с изказаното по дело № 531-06 становище изрично се подчертава, че няма ограничение относно собствеността на аптеките и това противоречи на модела на Европейския съюз.
Моделът, който съществува сега, може да бъде запазен. Седемнадесет от европейските държави плюс Унгария, която от близо два месеца се присъедини към Етичния модел, поддържат това. Така че един фармацевт може да се развива и да има до четири аптеки.
Лично аз призовавам колегите да запазим модела, който съществува сега, защото не може човек, който има десет фирми, да може да притежава 40 аптеки, стига да е достатъчно предприемчив.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Симеонова. Имате думата.
КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също подкрепям изказаното от господин Лъчезар Иванов. От района, от който идвам, всички са разтревожени. Ние сме за това един фармацевт да има една аптека или до четири аптеки. Всеки, който има необходимото образование, може да разкрие от една до четири аптеки.
Нищо не налага тези промени. Затова мисля, че трябва да подкрепите това, което каза господин Лъчезар Иванов.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз смятам, че нещата във фармацевтичната индустрия са добре синхронизирани до тук.
Така или иначе, за да оформим мненията си, трябва да кажем забележките си по текстовете, нищо, че най-вероятно аз ще гласувам „за” първото четене на законопроекта.
Обръщам внимание, че според мен трябва да се инициира една промяна в Търговския закон, която да касае юридическите лица – чл. 17 от Търговския закон, според която промяна да не може да се притежават повече аптеки чрез множество фирми. Това да се допуска за не повече от четири аптеки.
Това трябва да се направи, за да може наистина този закон да постави лицата в равностойно положение и конкурентна среда. Да поставим в еднакво положение както търговците, така и магистър-фармацевтите. Смятам, че това също ще се възприеме добре от колегите и най-вече от магистър-фармацевтите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Давам думата на господин Янаки Стоилов. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, госпожо заместник-министър, уважаеми госпожи и господа, колеги! Тази дискусия наистина се води не за първи път. Законопроектът предлага няколко изменения, но за никого не е тайна, че ключовият въпрос е за обема, за броя на аптеките, които могат да се разкриват от един фармацевт.
Самото присъствие тук на толкова много хора показва колко големи финансови интереси има в случая. И това е разбираемо. Тук има съсредоточени на големи финансови потоци и големи интереси.
Затова аз искам да погледнем въпроса от малко по-друга страна – как да се развива пазарът с оглед интересите на потребителите на лекарства и на пациентите. В много отношения нашата политика е твърде консервативна и тя се отклонява от решенията на Европейския съюз.
Само искам да припомня, че независимо от моите настоятелни искания не виждам от страна на Министерството на здравеопазването да се предприемат регулации с цел да се намалят печалбите на юридическите субекти. В България такива стъпки не се правят и това се отнася до цените на лекарствата и лекарствените продукти.
И сега идва третата стъпка - по отношение на броя на аптеките, тоест, едни и същи интереси и една и съща практика.
Затова аз няма да подкрепя предлагания законопроект, но искам да припомня една моя позиция, но тогава не взе отношение ръководството на Министерството на здравеопазването, а имаше реакция от Комисията по правни въпроси. Доктор Желев го нямаше тогава. Затова призовавам отсега да не ми се изтъкват аргументи от юридическо естество, а спорът да бъде от гледна точка на целесъобразност.
И последно, ако все пак мнозинството прокара този законопроект на първо четене, аз ще подновя своето предложение от миналата или по-миналата година, в което се поставят условия, ако се разрешава един фармацевт да има повече от четири аптеки, то всяка пета или кратна на пет аптека да бъде в населено място, където няма открита такава. Някой може да каже, че това е ограничаване на стопанската инициатива. Но аз ще му отговоря, че трябва да има все пак и социален ефект. Като печелиш от четири аптеки, от петата може и да не печелиш.
Така че аз предлагам да се запази сегашното положение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз искам да кажа, че дълго време в България съществуваше Етичният модел – един фармацевт – една аптека. Знаете дълго време кой се опитваше да промени модела. В интерес на истината имаше големи обструкции и по този въпрос беше искано предварително становището на Конституционния съд. След становището на Конституционния съд бяха направени промени и те стигнаха до пленарна зала – всеки да бъде собственик на колкото си иска аптеки. Но с последните предложения се стигна до решението един фармацевт да може да има до четири аптеки, какъвто е и моделът в Германия и редица други европейски страни. Разбира се, и тогава, когато пределът беше един фармацевт – една аптека, се намериха хора, които заобикаляха закона. С всяка една промяна в Закона за лекарствата човек винаги има усещането, че с това се защитават нечии интереси.
Аз съм на тази позиция, на която съм бил и в предишните парламенти. Не виждам причина моделът, който сега действа, да се променя. Ако той не е работещ модел, както и да е. Но не виждам с какво пречи моделът един фармацевт да има не повече от четири аптеки.
Смятам, че ако има ангажимент този модел да го запазим, то няма проблем да преминем към първо четене, а не да го спираме преди първото четене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Джафер. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР:Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За днес бяхме затрупани с много материали, но аз все пак успях да се запозная с тях. Тук става въпрос за чл. 222 от закона и за това кой от двата модела да бъде възприет - Етичният модел или либералният модел. Етичният модел разрешава един фармацевт – една аптека, а либералният модел позволява да съществуват вериги аптеки. Но да се даде граница, например от четири аптеки. Ние измисляме един полулиберален, полуетичен модел. Привържениците на този модел твърдят, че стопанската инициатива трябвало да има свобода. Но фармацевтите по цял свят защитават тезата, че те са хората, които най-добре познават проблемите.
Аз признавам, че и в предложенията, и в другите текстове от законопроекта има добри идеи. Разбира се, те ще предизвикат голям дебат. Но интересно е например предложението на Асоциацията на собствениците на аптеки за включване на санкции при нарушения. Но тук се говори за това едва ли не държавата да определя цените в една такава структура, държавата да определя заплатите на фармацевтите и т.н. Това ще противоречи на европейските норми и ще породи по-нататък конфликт на интереси сред членовете на Асоциацията на фармацевтите.
Ние ще вземем решение и ще изразим становище на заседание на парламентарната ни група. Лично аз съм в защита на Етичния модел.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Има думата доктор Евгений Желев. Заповядайте, доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с това, че Европейският съд излезе с решение, че законодателството на всяка една страна-член на Европейския съюз, по отношение на лекарствените продукти е самостоятелно. Дали ще има ограничения или няма да има ограничения е въпрос на самите парламенти и на страната като цяло. Така че ние сме в правото си да решим какво и как ще се случва.
Мисля, че този закон, който действително е синхронизиран изцяло с европейското законодателство и аз не виждам какво трябва да променяме. Имаме становище на Конституционния съд, такава е и практиката във Франция, Германия, Англия, Швеция, Италия и други страни, където ограниченията са много по-тежки. Можеш да имаш няколко аптеки, но мажоритарният собственик трябва да е фармацевт.
Така че не виждам защо трябва да променяме това сега. Ние можем да удовлетворим всякакви интереси при спазване решенията на нашия Конституционен съд и на европейското законодателство.
Така че аз ще се въздържа по този законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Давам думата на доктор Хасан Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Тази тема се очертава да бъде вечна. Едва ли този ще бъде последният парламент, който ще взима решения по нея. Казвам това, защото през годините се обсъждаха различни предложения и се взимаха различни решения.
Аз няма да се спирам на всичко това, но за никого не е тайна, че законодателството в тази сфера е изключително динамично. Има директиви, много неща се промениха. Но големият въпрос тук е да има ли вериги аптеки или да няма вериги. Това, което чувам тук, на практика бламира това, което казва Министерският съвет. Министерският съвет казва за това веригите в България да бъдат легализирани. Този пазар да бъде легализиран. Това казва вносителят. Веригите, защото и без това ги има, трябва да бъдат легализирани.
Преди това колежката каза, че имало различни позиции по този въпрос. Защо са различни? Защото тази дейност е изключително деликатна. Прав е господин Янаки Стоилов, като казва, че има различни интереси. Българският фармацевтичен съюз и Асоциацията имат коренно противоположни интереси. Ние трябва да уредим обществени отношения. Тоест, водещ трябва да бъде интересът на потребителите.
И при единия вариант, и при другия аз не съм убеден, че потребителите ще пострадат. Ако има вериги, в отдалечените региони нямало да има аптеки. Веригите не проявяват интерес към тези региони. Ако веригата отидете там, потребителят отново няма да страда.
Това, което казвам, сигурно ви навежда на мисълта, че съм привърженик на либералния модел. Това, което каза доктор Шарков, беше един фармацевт – една аптека. Конституционният съд през 2008 г. по искане на омбудсмана отмени частта в този смисъл. Чл. 19 от Конституцията казва, че всеки може да бъде собственик на аптека. Друг е въпросът, че в нея може да работи само фармацевт.
Но да се върнем на основния въпрос. Ако има или няма вериги от аптеки, проблемът не е в закона. Проблемът е в магистър-фармацевтите, които не са толкова много и нямат интерес да отидат в отдалечените населени места.Чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина дава възможност на магистър-фармацевтите да откриват аптеки. Освен това в регион, в който няма магистър-фармацевт, може да работи помощник-фармацевт. Интересът на потребителите по някакъв начин в законодателството е регламентиран.
Не искам да се спирам на другите аргументи. Какъв е страхът на тези, които не искат да има вериги? Имало пределни цени на лекарствата?!? Нека да не противопоставяме мненията. Нека да потърсим интереса на пациентите, на потребителите на лекарствените продукти и да направим така, че да комбинираме двата интереса.
Аз знам, че от девет кладенеца вода ще се докара, за да се защити интереса или на едните, или на другите. Какво казва вносителят? С този ред ние узаконяваме веригите. Какво трябва да решим? И при едното решение, и при другото трябва да защитим интереса на потребителя. Изправени сме пред дилемата. Правителството застава зад една позиция и казва: това е нашата позиция. Една част от управляващите казва: не сме съгласни с вносителя. Това е нормално.
Затова, колеги, нека с решението си да направим така, че да не пострада никой.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
България е парламентарна република и имаме право да изразяваме различни мнения от тези на Министерския съвет.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Лично аз в изказването на доктор Хасан Адемов не чух мнението му. Но искам да кажа, че тук решенията се взимат в Народното събрание и много моля да не се правят спекулации с политическа партия ГЕРБ.
Второ, когато говорим за лекарства, да не говорим, че лекарствата са продукти и ще се продават в МОЛ-овете и т.н. Това, че законът се използва умело, за да се заобикаля, е друг въпрос. Още от 1989 г. се заобикаляше закона и се създадоха първите вериги аптеки и Вие много добре го знаете.
Така че точно за това искам да кажа, че ние ще подкрепим законопроекта и ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене и нека още преди да сме взели решение да не се правят внушения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да кажа, че веригите ще ликвидират аптеките в отдалечените места. В едно мое изказване в началото на това Народно събрание обърнах внимание, че трябва да се създаде конкурентна среда от българския лечебен модел. Създаването на верига от 117 аптеки не създава конкурентна среда, напротив. В България няма закон, в България има картели на продажбите. В гр. Нови пазар бяха унищожени двете аптеки и на всички е ясно защо. Няма какво да се лъжем.
Аз заставам зад магистър-фармацевтите, да има конкурентна среда, да има справедливост.
Ние ще внесем предложение за изменение в Търговския закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, за да не останете с погрешно впечатление, веднага казвам, че нямам и никога не съм имал аптеки, нямам роднини, които да са имали аптеки и никой не може да ме обвини в лобизъм. Ние в нашата парламентарна група казваме, че имаме различни позиции, но има един проблем.
Вие казвате, че ще подкрепите законопроекта и в същото време защитавате коренно различна теза. Аз подкрепям законопроекта във вида, в който е внесен.
Иначе, проф. Станилов, обръщам се към Вас, защото Вие ме репликирахте, това е най-регулираният пазар не само в България, а и в цяла Европа. Ако някой си позволи да вдигне цените, нали има възможност кой да го контролира. Има и пределни цени.
Така че нека да имам различни мнения, но в случая те са коренно противоположни. Различни са и тезите. Ние трябва да се постараем да защитим интереса на потребителите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Още, когато законопроектът на Министерския съвет постъпи в Комисията по здравеопазване, беше ясно, че основната тема ще бъде броят на аптеките.
Аз смятам, че преди години е постигнато балансирано решение и моето наблюдение е, че този закон в този си вид специално регламентира, че хем има вериги, хем няма вериги. Там, където има конкурентна среда и има повече от една аптека – 1 човек, е постигнат един добър баланс.
Що се касае до това дали има различни мнения, ние изхождаме единствено от това кое ще бъде най-добро за обществото и дори и да нарушава някакви европейски норми. И понеже промяната се налага, за да бъде уеднаквена с европейското законодателство, моето лично мнение е, че след като е постигнат един баланс – има регулация по отношение на пазара, по отношение на цените – аз не смятам, че всяка година трябва да се променя законът и отново да го променяме на бързо.
Ние ще подкрепим законопроекта, защото в него има неща, които трябва да се разгледат и да се гласуват, а между първо и второ четене ще предложим нашите промени. Но лично аз смятам, че законопроектът трябва да остане във вида, в който в момента е предложен. В България има доста проблеми, за да се създава още един.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, господин Ненчев. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Българският фармацевтичен съюз поддържа постоянни контакти с фармацевтичните организации на Европейския съюз, които от своя страна постоянно контактуват с Европейския съюз.
Мотивите на Министерството на здравеопазването към настоящия законопроект не са актуални. Решения на Съда на Европейския съюз опровергават мотивите на законопроекта, според които съществуващото в чл. 222, ал. 1 от закона ограничение едно лице да притежава не повече от 4 аптеки, противоречи на Договора за създаване на Европейската общност. Но Европейският съд изрично постановява, че предвидените в националните законодателства на държавите-членки на ЕС ограничения относно собствеността на аптеките не противоречат на правото на Европейския съюз. Всички държави-членки имат право да въвеждат ограничения. Всички процедури, предприети от Европейския съюз преди май 2009 г. са спрени. Да, действително Министерският съвет прави такова предложение на базата на информация, която има към настоящия момент. Но към настоящия момент информацията не е такава и това трябва да се отчита. Аз лично запознах министър Борисова с писмото, което получихме от Европейския съд.
В момента, в който, държавите от Европа се отказват от либералния модел, ако вие приемете законопроекта за изменение и допълнение в този му вид, България ще е единствената, която ще легализира притежаването на много аптеки. Унгария през 2007 г. легализира модела на собственост върху аптеките. В Полша предприемат стъпки за премахване на този модел, стъпки, с които се въвеждат нови правила за откриване на аптеки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Ненчев, позволете ми да Ви прекъсна Разбрахме Вашата теза, а и имаме писменото становище на Българския фармацевтичен съюз.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Българският фармацевтичен съюз приема законопроекта със забележките, които ние сме дали в писменото си становище. В законопроекта, разбира се, има и много разумни неща, които си заслужават вниманието.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Министър Борисова, имате ли нещо да добавите?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: В момента нямам какво повече да кажа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Преди гласуването на законопроекта предлагам да проведем гласуване „за” или „против” запазването на сегашния режим – едно лице максимум с четири аптеки – за да бъде ясно какво ще правим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Шарков, какво е правното основание за такова предложение?
ВАНЬО ШАРКОВ: Предложението ми е да гласуваме първо по принцип – кой е за запазване на модела и кой – не и след това да преминем към гласуване на самия законопроект на първо четене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз съм съгласна с Вас. От всичките изказани мнения стана ясно, че всички сме за запазване на сегашното положение.
Нямаме някакво правно основание да гласуваме § 21, който урежда промени в чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Въпреки това аз ще подложа на гласуване предложението на доктор Шарков.
Моля, гласувайте предложението на доктор Шарков.
„За” – 3, „против” – няма, „въздържали се” – 15.
Предложението на доктор Шарков не се приема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да се гласува принципът на законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
Моля, гласувайте.
„За” – 14, „против” – 1, „въздържали се” – 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г., се приема на първо четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.

Проф. Борисова, заповядайте да представите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето предвижда обединяване на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването – регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и регионалните центрове по здравеопазване. По този начин държавната политика ще се организира и осъществява от една държавна институция – регионалната здравна инспекция.
Обединяването на двете съществуващи структури ще доведе до:
- премахване на дублиращите се функции и звена на сегашните съществуващи структури и намаляване на щатната численост на персонала в тях
- намаляване на разходите за административна дейност;
- повишаване на ефективността от административното обслужване чрез облекчаване на административните процедури и повишаване прозрачността в работата на администрацията.
На второ място, в този законопроект ще намерят място дейности, които ще се осъществяват едновременно от лекари и други медицински специалисти. Исканите промени се налагат от обстоятелството, че не разполагаме с достатъчно медицински кадри и неравномерното им разпределение по територията на страната.
На трето място, в законопроекта се предвижда значително да се облекчат процедурите по разкриване на хосписи.
На четвърто място, се предвиждат промени, свързани с медицинското образование и медицинските изследвания. Предвижда се създаването на единен регистър, съдържащ в пълнота и в динамика информация за всички медицински специалисти в страната. Този регистър е от особено значение за Министерството на здравеопазването поради необходимостта от информация за анализиране състоянието и потребностите от медицински кадри в страната и планиране на приема във висшите училища, както и за определяне местата за специализации.
Предвиждат се промени в административнонаказателните разпоредби. Намалява се долната граница на предвидените санкции.
Регламентират се освен това и контролните правомощия на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, министър Борисова.
Аз ще подкрепя законопроекта и ще гласувам „за”. Но като юрист не мога да не го обсъждам.
Моите забележки са по отношение на последните параграфи от предложения ни законопроект. Това е § 102 и следващите, касаещи именно промени в Закона за лечебните заведения, който ние приехме преди един месец.
Забележките ми са по отношение на това дали на територията на лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение – така поне гласи записаният текст от Министерския съвет – само ако 50 процента от капитала му е на държавата или общината, както и дали може в заведение за доболнична помощ да съществува или не в лечебно заведение, на чиято територия се намира.
Всъщност последният текст, по който имам забележки, е по предварителното съгласие, което се дава от министъра на здравеопазването за откриване и създаване на лечебно заведение от физически и юридически лица.
Искам да заявя, че Министерството на здравеопазването е поело ангажимент тези текстове да претърпят промени и че няма да бъдат в този вид. Предполагам, че поради това, че досега бяхме в отпуск, не е имало време да се създаде работна група, която да ги подготви.
Аз ще гласувам „за” законопроекта.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, ще започна с това, че подкрепям законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.
В § 3, в чл. 9, ал. 1 е записано:
„(1) Регионалната здравна инспекция се ръководи и представлява от директор, който може да се подпомага от заместник-директор.”
Предлагам това „може” да отпадне” и текстът да стане: „...ръководи и представлява от директор, който се подпомага от заместник-директор”.
В ал. 3 по същия начин: „директор на регионална здравна инспекция може да бъде лице с...” Това „може” също трябва да отпадне.
Всички тези „може” в текстовете трябва да се отстранят.
Преминавам към § 4. Тук става въпрос за дублиране на функции с Медицинския одит. Ще се получи парадоксална ситуация две институции да налагат санкции и тогава коя от тези санкции ще се изпълнява?


Така че и това смятам, че трябва да бъде отстранено.
В § 5, т. 10, касаеща допълнителното материално стимулиране. Искам да обърна внимание, че ние взехме решение за инспекцията като орган, за да бъде синхронизиран законопроектът.Ние взехме решение този орган да няма материално стимулиране.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Иванов, може ли да Ви помоля между първо и второто четене да оформите тези ваши забележки в предложения и да ги представите в комисията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има достатъчно значими предложения. Например в § 97 – за разкриването на болници. Това нещо трябва да бъде променено.
В § 102 за лечебните заведения е изключително важно това, което преди малко госпожа Десислава Атанасова подчерта.
Ще завърша с това, че тъй като забележките са доста, ще ги предам в писмен вид и при отстраняването на неточностите няма да има проблеми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Проф. Борисова, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Нека да се внесат предложенията и ще бъдат коригирани текстовете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, колеги! В тази ситуация аз няма да повтарям казаното дотук.
Аз имам няколко въпроса. Регионалната здравна инспекция е очевидно, че ще обедини две или три звена. Моят първи въпрос е какъв ще бъде кадровият състав. Към момента колко хора работят в РИОКОЗ? Ще има ли промяна в числения състав?
Аз за съжаление излязох за малко и пропуснах част от изказванията. Сега разбирам, че по част от тях вече е дискутирано. Например за § 4 – контрола по изпълнение на медицинските стандарти?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Иванов обърна внимание на този текст.
ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на регистъра? И за него е станало дума.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето виждам добри инициативи и намерения да бъдат слети две структури, които са съществували паралелно години наред. Преди 15 – 16 години бяха закрити и след това през 1995 г. бяха възстановени. Наистина тогава имаше нужда от тяхното възстановяване.Такива структури бяха изключително необходими. В системата на здравеопазването се създадоха търговски субекти, но донякъде се загубиха контролните функции в резултат и на икономическата криза и стана нецелесъобразно да се поддържат.Те трябва да са по-гъвкави.
Аз се притеснявам от едно нещо. Възникна сериозна дискусия коя ще бъде водеща институция. Това трябва да се изясни между първото и второто четене на законопроекта и да е ясно кое къде отива и как ще се съчетаят двете различни предназначения, без да си пречат.
Има по-нататък някои неща, които лично мен ме притесняват. В законопроекта изрично е казано, че диалога се води от съсловните организации. Иска ми се да се запазят задълженията на Българския лекарски съюз, тоест, те да не се подценяват и в същото време Министерството на здравеопазването да има достъп до регистрите. Така ще бъде много по-добре.
Категорично съм за това Министерството на здравеопазването да знае с какъв кадрови ресурс разполага държавата, да определя специализациите. В момента наистина сме изправени пред необходимостта от спешни мерки, които правителството трябва да предприеме за лекарите в България, за да имаме добри специалисти.
Що се касае до процедурата за разкриване на нови лечебни заведения, аз съм сериозно обезпокоен, защото съм убеден, че Министерството на здравеопазването се води единствено от идеята да има адекватно медицинско обслужване.
Аз мисля, че Министерството на здравеопазването между първото и второто четене трябва да разгледа предложенията и да ги отрази за второто четене.
Като цяло аз ще подкрепя законопроекта и казвам, че със сигурност ще гласувам за сливането на институциите, но с уговорката ,че ние искаме да знаем категорично как ще изглежда новата структура с нейните отговорности и задължения, как ще упражнява контрола и т.н.
За останалите неща се въздържам се .
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има думата за процедура доктор Иванов. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Бих искал представителите на Министерството на образованието и науката да вземат отношение за обучението на лекарските асистенти и фелдшери по професионално направление медицина. Това е оставено като задължение на МОН.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: По отношение на този законопроект ние сме съгласни с измененията, които са необходими и правят необходимата реформа така, както е замислена. По отношение на забележките, смятам, че са основателни.
По отношение на регулацията. Англия е най-добрият представител на тази регистрация, в която, ако не се регистрираш, не можеш да упражняваш професията си. Това е нещо като лицензията, която се прави в България, като предполага наличие на диплома. Наличието на регистрация прави ясна регистрацията на лицата и това са тези, които имат права да работят в съответното направление. Освен това те плащат част от вноските, което потвърждава тяхната регистрация. Нали е така, не се заблуждавам?
Аз нямам нищо против Министерството на здравеопазването естествено, ако желае и щом пожелае, да поддържа регистър, който да е общ и да обобщава регистрите, които другите поддържат. Имам едно опасение. Притеснявам се да не би това да е един кръг от Министерството на здравеопазването и да се въведе вторична регистрация чрез правителството. Така да се създаде вторична регистрация, която впоследствие да изземе функциите на други организации.
Ако това е така, моето мнение е, че това не е удачно.
Аз не казвам, че това е така, но имам едно опасение, че в един ден наличието на такава регистрация може да доведе до такова действие и доста организации да бъдат лишени от възможността да водят регистри на своите членове.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Други народни представители желаят ли да вземат думата?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Ще започна от последното, което каза госпожа Георгиева. Защо Министерството на здравеопазването иска да се направи база данни на лекарските специалисти в България? Защото ние трябва да планираме в кои райони какви специалисти се ни необходими. Ние трябва да знаем какво се случва със специалистите в страната.
На въпроса на доктор Адемов за числения състав на РИОКОЗ предлагам, госпожо председател, да дадете думата на господин Тенчо Тенев.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Тенев. Имате думата.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да кажа, че в Районните центрове по здраве работят 564 души, а в РИОКОЗ работят 3333 души. При обединяването на структурите ще има съкращаване на 450 човека, тъй като административните длъжности се дублират. Общата численост ще бъде 3 хиляди души.
Относно дейността на новата структура. Тези структури ще бъдат запазени в новата структура. Не се предвижда някакво отпадане на функции.
Това е накратко отговорът на въпроса.


ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Тенев.
Има думата представителя на Министерството на образованието, младежта и науката. Заповядайте, господин Петров.
МИЛЧО ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Вземайки предвид необходимостта от тази концепция, подкрепям предложенията на Министерството на здравеопазването.
Бих искал да изтъкна, че следва да бъдат уточнени всички специалности от професионално направление медицински и здравни грижи. Това, от една страна. От друга страна, ще кажа, че се предвижда това да е обучение в степен „бакалавър” с продължителност четири години.
За да бъде осигурено, трябва да е ясно, че висшите училища следва да представят проект в Националната агенция за оценка и акредитация за разкриване на обучението по тази специалност. И чак след приключване на акредитацията на представения проект, може да се направи заявка за осъществяване на подготовка на такива специалисти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Заповядайте, господин Голчев. Имате думата.
ЯВОР ГОЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! За съжаление аз ще се върна на пункта, за който ние сме изразили съмнение, а това е проблемът с регистрацията.
В последните 20 години съсловните организации се утвърдиха като сериозен фактор и узряха с една мъдрост.
Една от основните функции на нашите организации е да водим регистър на своите членове, да платим част от членския внос в „Държавен вестник” и това ни дава едно усещане за присъствие в обществения живот.
Ние не възразяваме срещу това решение или предложение. Ние просто казваме: нека да не се случи това, от което се опасяваме. Ние и по сега действащия закон сме длъжни да информираме за всяка една промяна и ние го правим. Аз мога да бъда регистриран в организация, но да не практикувам. Проблемът не е да се събира или да не се събира информация. Проблемът е да водят регистри, да преговарят по условията, по които се предлага трудът. И третото нещо е продължаващото обучение. Странното е, че и трите неща някой се опитва да ги промени. Ние сме за това да се запази досегашното положение.
Така че сме съгласни със задължението на съсловните организации да изпращат в Министерството на здравеопазването информация относно вписването и заличаването на медицински специалист от регистрите им, както и информация за наложени наказания, но не сме съгласни с текстовете, които касаят воденето на регистър на членовете на Българския зъболекарски съюз от министъра на здравеопазването.
Съгласни сме с идеята на вносителя на законопроекта да се прецизират текстове, да се редактират и допълнят отделни разпоредби с цел по-точното и недвусмисленото им прилагане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Голчев.
Заповядайте, господин Чернев. Имате думата.
ТОДОР ЧЕРНЕВ:Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще кажа, че подкрепям това, което колегата пред мен каза. Ние нямаме нищо против Министерството на здравеопазването да води регистър, а това дали съсловните организации ще водят свои, е друг въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има думата проф. Станка Маркова. Заповядайте, госпожо Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи подкрепя по принцип предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Даже приветстваме раждането на този законопроект.
Съвсем накратко ще се спра на две точки, които ни смущават.
Първо, искам да кажа, че по принцип в условията на криза трябва да създаваме база данни и да създаваме регистър при положение, че съществуват такива, не е оправдано. Трябва да се съобразяваме със реалните възможности на страната ни. По програма на Европейския съюз е изработен един единен регистър на медицинските специалисти, като основната идея е да се създаде един център-майка, от който всяка структура да може да взема данни. Тоест, те ще имат електронни членски карти с всички данни, които ще са защитени. Така те ще се регистрират по професии в Европейския съюз, без да носят каквито и да е бумаги и т.н. Специалисти на Европейския съюз бяха в България. Подариха регистри на всички съсловни организации.
Тези регистри струват пари, струват много финанси, но поддържането им става много лесно и бързо, защото сменяш само името.
Така че пак повтарям: не е оправдано всичко това да се прави сега.
Искам да кажа и няколко думи по втората точка, която се обсъждаше тук и ни касае и нас. Става въпрос за лекарските асистенти. Ние не подкрепяме създаването на лекарски асистенти. Защо? Защото има Европейска директива за лекари, за дентални лекари, сестри и акушерки. По тази причина беше закрито обучението по тези специалности.
Лекарските асистенти са всички сестри и акушерки и те се профилират за специфични дейности или в четвъртата година на образованието, или в продължаващото обучение и се наричат advance nurse, което може да се преведе като водещи. Затова ние смятаме, че не бива да пускаме нова професия, която не е позната в Европа и европейските държави.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Маркова. Това го има във Вашето писмено становище.
СТАНКА МАРКОВА: Искам да допълня нещо и по § 102 по предложението за структура по здравни грижи извън болниците, особени центрове за здравни грижи. Това предложение съм го съгласувала с много институции, на много нива. Ефектът ще бъде много положителен.
Затова моля народните представители да подкрепят предложението ни. Ефектът ще бъде изразен в намаляване на хоспитализациите, намаляване на цената на лечението, удовлетвореност на населението, намаляване на сивата икономика..
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Маркова.

Давам думата на председателя на Българския фармацевтичен съюз господин Мирослав Ненчев. Заповядайте, господин Ненчев.



НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние подкрепяме някои идеи в законопроекта, но по други сме категорично против.
Относно лицата, придобили професионална квалификация в трети държави. Нашето предложение е всички магистър-фармацевти, получили професионална квалификация в трети държави, да полагат изпит като предпоставка за упражняване на професия като медицински специалист в България. Всички сме свидетели как някои лица посещават съответните чужди учебни заведения за по 1 – 2 месеца годишно, като подобно обучение се счита за редовно.
Затова аз съм за това категорично да се запише в законопроекта, че такива лица полагат задължително изпит за признаване на професионални квалификации на магистър-фармацевти.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на господин Ненчев.
Давам думата на господин Кантарджиев. Заповядайте, господин Кантарджиев.
ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Медицинските дейности може да са частни, но контролът не може да бъде частен. Затова мисля, че не трябва да отпадат новите функции, както е и в Закона за бедствия и аварии. Мисля, че това трябва да си остане държавна политика, защото иначе могат да се получат нежелани неща.
Второ, по отношение на контрола на инспекцията. Например тя ще осъществява контрол срещу епидемии, пандемии и т.н.
На следващо място, никой не отнема функциите на Националния център по обществено здраве. Новите инспекции са едно, а там, където са професорите, е друго. Те не упражняват контрол и по закона са методически ръководители и мисля, че трябва да бъдат такива.
По другите позиции подкрепям законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на господин Кантарджиев.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Давам думата на министър Борисова. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Във връзка с последното изказване на проф. Станка Маркова ще кажа, че днес получих едно писмо за световен конгрес по здравни грижи през месец април 2011 г. Да ви кажа, че едно цяло заседание е посветено на темата от болницата до домашните грижи. Това в Европа е много силно разпространено и е едно от нещата, които трябва да поддържаме и ние.
Ние трябва да поддържаме специално хронично болните хора и възрастните, защото днес, утре, в други ден те ще блокират болничните легла. Това е поради това, че те са 75 процента от всички боледуващи. Ние трябва да се подготвим за това. Трябва да продължим грижите в техния дом, а не в болницата. Очаква ни увеличение на процента на болните от възрастното население. То нараства с 3 процента и сега държавата ще трябва да прави закон за това.
Що се касае до другите въпроси, моля да дадете думата на госпожа Василева да отговори.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Първо, искам да кажа, че, ако има отнето право на медицински специалисти с влязла в сила присъда, никъде няма информация за това. Това никъде не се отбелязва. Ако министър Велчев по реда на Закона за здравето е отнел правото на някой специалист, това не се отбелязва в никакъв документ. Не се отбелязва също така, ако един специалист е дошъл от чужбина. А той трябва да положи изпит. Никъде не се отбелязва, че този изпит е положен. На практика няма една база данни за това. Тези данни ги няма.
Министерството на здравеопазването има такава информация за лекари, които отиват в чужбина, защото ние даваме документи за тях.
В заключение искам да кажа, че тази информация трябва да се планира на етапи. Например за приема на студенти във висшите училища по медицина, защото от Министерството на здравеопазването трябва да знаят потребностите, а също така и за броя на местата за специализанти.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г., на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
“За” – 15, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г., се приема на първо четене.
Благодаря за вниманието на всички гости на днешното заседание.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
3. Разни.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, надявам се, че всички сте получили “Правила за провеждане и вземане на участие в заседания на Комисията по здравеопазването”.
Дори и в момента виждате, че някой си говори с някого и това, че председател на комисия моли някого многократно, не се случва нищо.
Предполагам, че в рамките на една минута, откакто ви ги раздадоха, сте се запознали. Те са съвсем елементарни, бланкетни и са относно:
- заявяване за участие в заседанията на комисията, защото се случва в последния момент да се заявява участие, да се пускат пропуски;
- заемане на местата около заседателната маса. Днес почти се случи така, че за народните представители нямаше места от други лица;
- работната атмосфера по време на заседанията. Мен лично много ме дразни факта, че 20 минути, след като сме започнали, влизат и излизат всякакви хора – с камери, с микрофони, пристигат журналисти и т.н.
ВАНЬО ШАРКОВ: Заседанията са публични.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, открити са, но ни пречат на работата. В един момент изобщо не се чува какво се говори тук на микрофона. Разбира се, че са публични и ние няма да заключваме вратата, за да не влизат.
Но това са едни елементарни правила, които ще ви моля да погледнете. Ако сте съгласни, това е проект, на следващото заседание да ги приемем като част от работни правила на комисията.
Последното е относно материалите за заседанията и становищата на институциите – в кой момент и от кого пристигат, защото от много институции се случва в последния момент да пристигат материали и вие с основание се оплаквате, че нито можем да се запознаем с материалите и становищата, които са постъпили, нито има време да бъдат размножени и работата ни се затруднява.
Има ли някой да каже нещо по правилата.
Аз мисля, че, ако, разбира се, правилата се спазват, работата ни ще бъде по-добра. Ако ги приемем, ще бъдат изпратени на всички участници, включително и на всички институции и на представители на съсловни организации, на неправителствени организации, които посещават нашите заседания.
Ако искате, разгледайте ги и, ако някой има предложения, на следващото заседание да ги гласуваме като работни правила занапред.
Заповядайте, доц. Алексиева.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Искам думата във връзка с това, което досега говорихме. Аз имам направо едно предложение. Секретариатът към комисията да има ангажимента да въвежда ред, защото народните представители са заети с друго. Секретариатът трябва да сложи може би отпред табела: “Заседанието започва, моля не влизайте”, на всеки, който идва от другите институции да му се дават правилата и да му се казва как ще се работи, да съблюдават нашия ред. Ето сега трябваше от секретариата да отидат и да кажат: “Извинете, господа, заседанието продължава, моля ви с разговорите навън”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на доц. Алексиева.
На следващото заседание ще гласуваме тези правила.

Благодаря на всички за участието в заседанието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)