ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 44

На 18.11.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за Българската агенция по безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. – първо гласуване.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 44

На 18.11.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за Българската агенция по безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,20 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за Българската агенция по безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. – първо гласуване.
2. Разни – проект за Допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала Доклад за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за Българската агенция по безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. – първо гласуване.
2. Разни – проект за Допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала Доклад за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г.




Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за Българската агенция по безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10.11.2010 г. – първо гласуване.

От името на вносителя давам думата на господин Цветан Димитров да представи законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Няма да бъда многословен, тъй като вие в скоро време вече разгледахте и одобрихте стратегията за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска. Сега внасяме законопроекта в изпълнение на Решение № 403 на Министерския съвет.
Предвижда се създаване на Българска агенция по безопасност на храните чрез вливане на съответните структури на Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването.
Проектът на закон за Българската агенция за безопасност на храните предвижда българската агенция да е компетентният държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейски съюз.
Агенцията ще е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.
Предвижда се българската агенция да се състои от централно управление, 28 областни дирекции по безопасност на храните, разположени в съответните области на страната. Също така законопроектът предвижда създаването на Център за оценка на риска, който ще бъде самостоятелно юридическо лице в структурата на агенцията. Центърът за оценка на риска ще извършва независима научна оценка на риска по отношение на безопасността на храните, здравето на човека, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, добавките в храните и фуражите, генетичномодифицираните организми, диетичните храни и т.н.
По отношение на бюджета и финансирането мога да кажа, че е предвидено финансирането да е в рамките на съществуващите бюджети на структурите, които ще попаднат в бъдеще в Агенцията за безопасност на храните.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Откривам дебата.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и мнения по така представения ни законопроект.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги. Аз, преди всичко искам да чуя мнението на Министерството на здравеопазването, защото в крайна сметка не трябва да се забравя, че опасните храни имат като последствие здравето на човека и досега Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните участваха в този Национален съвет по безопасност на храните, който се председателстваше на разменни начала или от министъра на здравеопазването, или от министъра на земеделието и храните.
В крайна сметка тук имам още един въпрос, на който се надявам, че няма да чуя формалния отговор. Той е по-скоро към вносителите – Министерството на земеделието и храните.
Къде остава контролът на спиртните напитки? Защото според мен повече са починалите от опасни спиртни напитки отколкото от някакво натравяне с някаква храна. Защо го няма тук? Защо е пропуснат?
Каква численост на персонала се предвижда да има Българската агенция за безопасност на храните?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Давам думата на министъра на здравеопазването доктор Стефан Константинов.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз, доколкото проследих хода на процедурата, в началото Министерството на здравеопазването имаше сериозни резерви. В крайна сметка официалната ни позиция към момента е, че Министерството на здравеопазването поддържа процедурата. Такава е била ситуацията и в Министерския съвет, когато е гласувано.
Това е накратко. Поддържам идеята за създаване на такава агенция.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Константинов.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата да отговорите на поставените Ви въпроси.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам да отговоря на втората част от въпросите. Започвам отзад напред.
Числеността на Българската агенция за безопасност на храните ще бъде 2 998 човека от сега съществуващите звена. Това означава – в проценти не мога да го кажа – но някъде около 400 човека по-малко в сравнение със сега съществуващите звена, които влизат в състава на агенцията, като това в никакъв случай не са специалисти било то ветеринарни лекари, хуманни лекари, специалисти по растителна защита. Това намаление на персонала е за сметка основно на общата администрация там, където тя се дублира както на регионално, така и на централно ниво.
По отношение на въпроса за спиртните напитки. Контролът остава в обсега на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както е и досега.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказвания?
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Действително този въпрос със създаването на такъв тип агенция произтичаше и произтича от желанието и необходимостта да се контактува от страна на Европейски съюз със съответен орган в България.
Когато бях министър на здравеопазването, също имаше дебати в тогавашния Министерски съвет къде да бъде тази агенция – дали да бъде към Министерството на земеделието и храните – имаше такива големи желания – или да бъде към Министерството на здравеопазването. От друга страна, ние държахме да не разбиваме РИОКОЗ-ите, защото те са изградени по определен начин, с определени структури, капацитет и възможности, за да си вършат работата по досега действащите закони.
Тогава решихме да направим една “шапка”, нещо като управляващ орган. Сега вие решавате да направите една агенция към министъра за земеделието и храните. Такива модели има и в Европа, има смесени модели с общо управление от двете министерства, с агенции към министерствата на земеделието. В САЩ агенцията е Агенция за храни и лекарства, тоест, обща агенция. Може би това е по-добрият вариант.
Но, така или иначе, вие не сте тръгнали към създаването на такъв тип обобщаване на дейностите за всичко, онова, до което се докосва човек, да се контролира от една агенция. Може би това беше рационалният път.
Тук обаче възникват много въпроси с преместванията, със съчетаването на дейностите, с прехвърлянето на капацитет, на хора, на какво ли не от РИОКОЗ-ите към новосъздадените структури, което не, че не е възможно, не че няма да задейства във времето, въпросът е как, кога и в какъв по-бърз порядък може да стане това.
Въпросът според мен е какво се случва със самите РИОКОЗ-и, но вече е късно да се разсъждава по този въпрос според мен. Така или иначе, вие решавате да направите това – да преминете към създаването на такава агенция за безопасност на храните.
Аз определено смятам, че можеше и по друг начин да се действа, без да се посяга на РИОКОЗ като една 100-годишна структура. Но това е въпрос на виждане и на политика.
Казвам всички тези неща, за да обясня защо няма да гласуваме за създаването на тази агенция.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Аз бих искала да кажа от мое име и от името на колегите от групата на ГЕРБ, че ще подкрепим законопроекта за създаване на Българската агенция за безопасност на храните, но между първо и второ четене ще внесем някои предложения, защото в момента предстои на второ гласуване да бъде разгледан Законът за здравето в пленарна зала. Има известни противоречия между нормите, които сме предвидили да се променят, и нормите, които са записали вносителите в настоящия законопроект.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата, макар че Вие вече направихте еднократно изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам един въпрос.
Принципно подкрепям идеята за това да има агенция за безопасност на храните. Има обаче неща в закона, в начина, по който е написан, които ме притесняват и които смятам, откровено казано, че някои от тях не са верни.
Става въпрос за следното. В чл. 2, където са описани функциите, е записано “в съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци със стандартите на Европейския съюз за предлагане на пазара”.
Ако може да ми кажете дали има такива стандарти на Европейския съюз за предлагане на пазара. Аз се опитах да проверя има ли такова нещо, но отвсякъде отговорите бяха, че задавам изключително глупав въпрос.
Второто се отнася до ал. 3. В ал. 3 на чл. 2 е разписано, че Българската агенция за безопасност на храните осъществява и други дейности, предвидени в закон.
Това е изключително разширяване на правомощията на агенцията, които би трябвало да бъдат разписани в този закон.
Затова пак повтарям, че принципно подкрепям законопроекта, но ще се въздържа при гласуването. Надявам се при второто гласуване да стане това, което каза председателят на комисията – нещата да станат малко по-добре и по-ясни.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Господин Димитров, заповядайте.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на първия въпрос мога да кажа, да, действително в европейското законодателство има така наречените маркетингови стандарти, които България още от присъединяването си и към момента изпълнява. Има си и специфично законодателство. Това е Законът за общата организация на пазарите, приет в началото на 2007 г. Това имахме предвид, когато е включен този текст.
А по отношение на втората част от Вашето изказване, действително много неща, които са в Преходните и заключителни разпоредби във връзка с другите закони – давам като най-фрапиращ пример Законът за етажната собственост и други такива –но, разбира се, както и Вие казахте, госпожо председател, между първо и второ четене, ако има правно-технически забележки, естествено, че ще ги приемем и ще бъдат отразени в окончателния вариант на законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги. Аз ще бъда кратък. Очевидна е нуждата от такава агенция. Мен ме притесни само цифрата, която назова господин Димитров – над 2 000 души, които ще работят в тази агенция.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: По-скоро около 3 000 души.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Доколкото разбрах, намалили сте числеността с 400 души и остават да работят 2 900 души. Това е неимоверно голяма бройка. Когато има толкова много хора в една такава организация, работа не се върши. Практиката е доказала, че по-малко хора вършат много повече работа.
Аз мисля, че трябва да обърнете внимание на тази бройка и между първо и второ четене евентуално да имаме една по-прецизна информация за това как ще изглеждат тези структури и как може да се редуцира съставът на агенцията. По мое мнение са много тези хора. Агенцията трябва да стане наистина работещ орган, а не просто едно място за едни чиновници, на които обществото ще трябва да изкарва парите, защото те няма да правят друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Господин Димитров, аз искам да Ви задам един много кратък въпрос. Става въпрос за Глава четвърта “Финансиране”. Там сте записали, че финансовите средства за дейността на агенцията се осигуряват от субсидия, от собствени приходи, такси, санкции и глоби.
По-нататък сте записали, че финансовите средства се изразходват за – отбележете т. 14 – там пише “допълнително материално стимулиране на служителите в Агенцията”. Става въпрос за 25 процента от тези средства.
Министърът на финансите многократно заявява, че няма да допусне в нито един закон такова нещо – този, който санкционира, който е заинтересован от това след това да получи 25 процента от глобите и санкциите, които налага.
Не смятате ли, че тук има някакъв конфликт на интереси? Тези, които правят проверките, са заинтересовани глобите и санкциите да бъдат повече, за да може тези 25 процента да са повече пари.
Не го казвам само заради Вашия закон, а за всички закони, защото този текст се повтаря във всички закони, където има възможност за налагане на санкции. Говоря по принцип.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата по законопроекта.
Преди да подложа на гласуване законопроекта обявявам, че доктор Дариткова декларира конфликт на интереси и няма да участва в гласуването.
Подлагам на първо гласуване законопроект за Българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2010 г.
Моля, гласувайте.
“За” – 10, “против” – 1, “въздържали се” – 3.
Законопроектът за Българската агенция за безопасност на храните, № 002-01-101, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2010 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Разни: Проект за Допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала Доклад за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г.

Всички колеги имат раздаден материала. Този допълнителен доклад към внесения вече за разглеждане в пленарна зала, се наложи поради факта, че със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се правят промени в Закона за здравното осигуряване, а паралелно се правят и тук промени. Затова се наложи да бъдат внесени предложения за отпадане на някои параграфи от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, касаещи здравното осигуряване, и следва да бъдат предложени тук.
Поради тази причина аз съм си позволила да направя някои предложения единствено по § 102, а впоследствие се оказа обаче, че има два текста, от които единият касае оптиките и режима на здравни консултации в тях, който доктор Лъчезар Иванов иска да прегласуваме, а вторият текст касае правно-техническа бележка относно явяването на изпити за признаване на специалност от чужди граждани във висшите училища, която бележка беше направена от Правния отдел.
Ще започна с представяне на предложенията по реда, по който е подготвен работният доклад – с редакцията на § 16 във връзка с чл. 26а.
По това предложение давам думата на доктор Лъчезар Иванов.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател,уважаеми колеги!
Господин министър, аз искам да се обърна към Вас, за да поясня защо всъщност правим това допълнение, което Вие получихте в текста.
Първо, искам да кажа, че, когато се правят промени в текстовете на един закон, те трябва да са във всички случаи в името на пациентите и на хората.
За това, което беше записано за оптиките и по-точно, че оптиките трябва да имат сключени договори с лечебни заведения, смятам, че това ще попречи на много оптики, които се намират извън големите градове, да функционират и съществуват.
Така че, първо, моля за извинение, но тази поправка там е с оглед именно да може действително да има квалифицирана помощ в оптиките, и, второ, те действително да могат да функционират независимо дали се намират в големите градове или в малките населени места, села и т.н.
Така че още веднъж – извинения!
Сега ще ви прочета текста, а именно:
„В § 16 т. 2 да се измени така:
„2. Създава се ал. 4:
„(4) Здравните консултации по ал. 4, т. 1 могат да се осъществяват само в оптика, която има сключен договор с лекар с призната специалност по очни болести”.
Другото отпада. Така че това е моето предложение. Мисля, че го аргументирах. Това е всъщност в името на пациентите.
Бързам да кажа, че действително оптиките са местата, където завършва лечебният процес. Това трябва да се разглежда като място, където освен че могат да се изработят очила и да се закупят такива, но също така пациентите да получат и квалифицирана помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли други желаещи за изразяване на мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията по доклада за второ гласуване за § 16, където т. 2, отнасяща се до ал. 4, да се измени така, както беше прочетена от доктор Иванов.
Доктор Алексиева заявява конфликт на интереси и не гласува.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Иванов за § 16 се приема.
Следващият параграф е § 62, в който има бележка на Правния отдел. Ще го представя.
В § 62, т. 3, ал. 6 да се измени така:
„(6) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в правилника за дейността на съответното висше училище.”
Тъй като според Правния отдел висшите училища по Закона за образованието не могат да определят такси за явяване на изпита, те се определят само с постановление на Министерски съвет. Това е причината за промяната в текста.
Има ли мнения и становища по текста?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Защо таксите да не се определят централизирано? Всъщност, след като става дума за своеобразна легализация на документи, това изисква една и съща дейност, така че дали се правят от едно или друго висше училище, каква е разликата, за да може тя да се превръща в такъв род дейност. Това е нещо като системата за доплащанията в болниците, която би трябвало също да е уредена централизирано, и такава е идеята – да се предоставя, както е сегашната практика, на всяко лечебно заведение да я прави.
Това е някаква аналогия, но тя не е толкова далечна. Така че, защо се излиза от общия ред – централизирано с наредба или постановление да се определят условията за тези такси, а трябва всяко висше училище индивидуално да го прави?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Всъщност точно предложението ни тук е, че това е промяната на ал. 6. Досегашната ал. 6 гласеше, че
“(6) За явяване на изпит по ал. 3, т. 3 висшето училище определя такса.“
А ние сега предлагаме нова редакция. Това предполага и автономията на висшите училища.
Давам думата на представителя на Правния отдел госпожа Йорданова по този въпрос.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да уточня, че въпросът тук е чисто редакционен. Става въпрос за понятието “такса”.
“Такса” е държавно публично вземане съгласно чл. 60 от Конституцията и може да се определя само по основание на закон и по размер само от Министерския съвет.”
Излезе и още едно решение на Конституционния съд, което тълкува този проблем. Затова висшите училища имат възможност да определят за услугите, които извършват по Закона за висшето образование, да събират суми.
Това е понятието, което използва Законът за висшето образование. “Сума” е, а не “такса” и тя е индивидуална за всяко висше училище, тъй като има решение и на Конституционният съд. Сега излезе и Решение № 11/2010 г.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Сума” е математическа величина, която се получава като сбор от нещо. Може ли да има сума в случая? Ако някой го е написал, поставя под сериозни съмнения ....
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Терминологията е по Закона за висшето образование от 1995 г. и има константна практика на Конституционния съд.
Тук има две решения – или се приема тази редакция, която се предлага, или изобщо да отпадне ал. 6.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Мисля, че вече стана ясно .
Моля, гласувайте редакцията за § 62, т. 3, ал. 6 да се измени така, както беше прочетено преди малко.
"За" - 13, "против"- няма, "въздържал се" - 2.
Предложението за ал. 6 от § 62 се приема.
Преминаваме към § 102.
Предложението всъщност е за допълнение на § 102 по причини, които обясних още в началото на разглеждането по т. 2 от дневния ред.
В § 102 да се направят следните допълнения:
1. Да се създаде нова т. 1:
„1. В чл. 15:
а) в ал. 1 се създават т. 12 и 13:
„12. одобрява прогнозните обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в съответствие със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 7, т. 12;
13. одобрява методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в съответствие със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването по чл. 55е, ал. 1.”.”
б) създава се ал. 3:
„(3) Членовете на надзорния съвет не получават възнаграждения за участие в заседания на съвета.”
2. Да се създаде нова т. 2 като останалите точки да се преномерират съответно:
„2. В чл. 19, ал. 7 се създават т. 12, 13, 14, 15, 16 и 17:
„12. разработва прогнозните обеми и цени по чл. 55г, ал. 1 и ги изпраща за становище на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването;
13. предлага за одобряване от надзорния съвет прогнозните обеми и цени по т. 12;
14. обнародва в „Държавен вестник” обемите и цените на медицинската помощ, приети по реда на чл. 55д, ал. 6;
15. внася за приемане от Министерския съвет одобрените по реда на чл. 55г, ал. 4 обеми и цени на медицинската помощ в случите по чл. 55д, ал. 9, заедно със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването;
16. предлага за одобряване от надзорния съвет методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2;
17. внася за приемане от Министерския съвет одобрените по реда на чл. 55е, ал. 2 от надзорния съвет методики по т. 16, заедно със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.”.”
3. Да се създаде т. 6:
„6. Създават се чл. 55г, 55д и 55е:
„Чл. 55г. (1) Прогнозните обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от НЗОК.
(2) При разработване на прогнозните обеми и цени по ал. 1 НЗОК взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето.
(3) Прогнозните обеми и цени по ал. 1 се изготвят в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика.
(4) Прогнозните обеми и цени по ал. 1 се одобряват от надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК в съответствие със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.
Чл. 55д. (1) Обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се договарят ежегодно в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година след внасяне на проекта на закон за бюджета на НЗОК за следващата календарна година за разглеждане от Народното събрание.
(2) Обемите и цените по ал. 1 на медицинските дейности се договарят от 10 представители на НЗОК и 10 представители на Българския лекарски съюз.
(3) Обемите и цените по ал. 1 на денталните дейности се договарят от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския зъболекарски съюз.
(4) Статутът на съсловните организации по ал. 2 и 3 и редът за определяне на представителите им за участие в договарянето и приемането на обемите и цените по ал. 1 се уреждат със Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
(5) Представители на НЗОК по ал. 2 и 3 са членове на надзорния съвет и управителят на НЗОК.
(6) Обемите и цените на медицинските дейности по ал. 2 и на денталните дейности по ал. 3 се приемат с мнозинство от не по-малко от 7 представители на НЗОК и 7 представители на съсловните организации на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина.
(7) Обемите и цените по ал. 6 се приемат в срок до 14 дни от обнародването на закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година.
(8) Обемите и цените, приети по реда на ал. 6 се обнародват в „Държавен вестник” и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ.
(9) Когато обемите и цените на медицинската помощ по ал. 1 не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, управителят на НЗОК внася одобрените по реда на чл. 55г, ал. 4 обеми и цени чрез министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет, заедно със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването не по-късно от последния работен ден на текущата година.
Чл. 55е. (1) Методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от НЗОК и се изпращат за становище на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.
(2) Методиките по ал. 1 се одобряват от надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК в съответствие със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.
(3) Управителят на НЗОК внася одобрените по реда на ал. 2 методики чрез министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет, заедно със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.
(4) Методиките по ал. 1 се актуализират при необходимост по реда на приемането им.”.”
4. Да се създаде т. 8:
„8. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 19м, § 19н и § 19о:
„§ 19м. Разпоредбите на чл. 55а и 55б се прилагат до 28 февруари 2011 г.
§ 19н. През 2011 г. медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени в постановленията на Министерския съвет по чл. 55в, ал. 1. Приетите обеми, цени и методики могат да бъдат изменяни и допълвани при необходимост по предложение на министъра на финансите, съгласувано с министъра на здравеопазването.
§ 19о. През 2012 г. медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени по реда на чл. 55г, 55д и 55е.”.”
Имате думата за мнения и становища.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Не мога да разбера защо тези текстове ги разглеждаме сега в Закона за здравето. Със Закона за здравето променяме Закона за здравното осигуряване, в който ама и дума не става за прогнозни обеми, за бюджети и т.н.

В същия момент днес или вчера приключи срокът за предложения между първо и второ четене на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където се променя Законът за здравното осигуряване и тези текстове съвсем спокойно можеха да влязат там. Не мога да разбера що за законодателна техника е това.
Аз изобщо няма да говоря на тема, че това не е гледано на първо четене и т.н. Мисля, че другият начин е по-правилният начин.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов. Аз приемам забележката Ви, но, както казах и в началото, първо, в Закона за здравето наистина се правят промени в Закона за здравното осигуряване по отношение на чл. 55.
Освен това другият аргумент, който изтъкнах, е, че между предложенията, които бяха направени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по Закона за здравното осигуряване, имаше колизия между текстовете.
Заради това сега изработваме допълнителен доклад. Освен това по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси, а не Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, доктор Райчинов. Вие поискахте думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! По въпросния член ние получихме малко по-различен текст. Може би има някакво разминаване между това, което сега се прочете, и това, което получихме преди малко.
Има няколко неща, на които искам да се спра.
Първо, не виждам какъв е смисълът навсякъде да се цитират Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването, след като те имат квоти в надзорния съвет и там могат да си дават каквито си искат становища и както намерят за добре.
Това само ще забави процеса на договаряне, ще го утежени неимоверно, а не виждам и смисъл от това. Просто не мога да намеря логиката.
Следва нещо, което според мен си е сериозно противоречие. Остават чл. 55а, чл. 55б, чл. 55в, тоест, ще има постановление на Министерския съвет за цени и обеми, в същото време ще има и договаряне, и предполагам, че е техническа грешка, че това ще бъде до 28 февруари 2010 г. Вероятно е до 2011 г.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, до 2011 г. Грешка е.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Ясно е, че ще стартираме с някакви цени и обеми по досегашния ред – с постановление на Министерския съвет. След това отново отиваме на варианта постановление, съгласувания и т.н.
Аз си мисля, че само съгласуванията ще отнемат достатъчно време, за да се свърши реалната работа. Не виждам какъв е смисълът, след като години наред преди да се въведе едностранно разпределение и ръководство от касата законите и разпределението, и обемите, и цените работеха и нямаше никакъв проблем в тази дейност. Проблемите започнаха от момента, от който започна едностранното разпределение от страна на касата. А тук е заложено точно това, защото нататък има методики за остойностяване и заплащане. Тоест, ако има методика, в която са включени начините на остойностяване и заплащане, какви цени и обеми ще договаряме ние? Това ще е зададено предварително.
Това е абсолютно противоречие и няма как технически да се случи това. Това е, което ме притеснява.
Пак казвам, аз не виждам за нещо, което е кръстено здравноосигурителна система, има партньори, които се договарят, касата е национална институция, с достатъчна представителност, с четири, доколкото разбирам, представители на държавата, най-вероятно от министерствата, за какво са необходими всички тези становища и допълнително утежняване на процеса?
Методиките, които ние сме предложили, гарантираха, че няма да бъде нарушен бюджетът, определен за тази година. Това декларирахме и на срещата при господин министъра.
А това, което се прави – да се остави касата да го прави едностранно – ще доведе до ето този резултат – болници, които са толерирани, на които са им давани пари. Тоест, автоматично едностранното право на касата води до корупция. Казвам го най-отговорно. Когато няма контрол на инструменти, контролираща страна и взаимния контрол между институциите, това е резултатът. Това показват и цифрите.
Кога най-после ще се сложи край на тази практика?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Аз само две неща искам да отбележа. Едното е, че няма противоречие. Напротив, в чл. 55д е записано, че обемите и цените на медицинската помощ се договарят ежегодно между Българския лекарски съюз и съответно Българския зъболекарски съюз и касата и, ако не се стигне до никакво споразумение, чак тогава има постановление на Министерския съвет.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Да, но следва методика за остойностяване и заплащане, която автоматично предопределя цените. Касата прави една методика и казва това струва толкова, плаща се по този начин. Оттам нататък ние какво точно да договаряме? Е, това не мога да разбера. Ако методиката е договаряне и тя предшества следващото - цени и обеми – тогава, да. Такъв е логичният порядък. Но и методиката трябва да бъде договаряна, защото иначе няма как да има изменение на цените.


Това означава касата когато и както и дойде на ум да сменя тази методика, да сменя цени, да сменя обеми, безконтролно – това, което се случва и сега.
Това имам предвид и виждате цифрите и резултатите на касата. Същото е и с инструмента, който действаше преди години и никога не е имало проблем с него. Ако се случи да няма рамков договор, действа старият по цени и обеми, индексирани с инфлационния индекс. Това въобще не създаваше трусове. Сега ние вече цяла година си правим изкуствени трусове. А, ако пък се случи да излезе постановление, Бойко Борисов ще е определил и ще е виновен за цените на медицинските услуги в България, защото ще дава медицински съвет. Аз мисля, че спрямо него не е честно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Райчинов, на първо място, благодаря че ме изслушахте с моите аргументи.
Само още нещо бих искала да кажа, а това е, че методиките се одобряват от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, а съгласно предложенията, които аз и доктор Дариткова сме входирали в Народното събрание вчера, е, че се намаляват квотите на държавата с един. Така че мисля, че не следва да бъдем обвинявани в национализация или някакъв друг такъв процес.
Министър Константинов, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще ви кажа нещо, твърде нетрадиционно може би.
Кога всъщност започнаха проблемите? Те не са започнали отсега, а са отдавна. Но кога се изостриха особено? Когато се фокусирахме върху думичката “остойностяване”, когато я виждаме като някаква магическа работа, която ще ни оправи проблемите в здравеопазването.
Остойностяване на какво? На някакви пазарни взаимоотношения? Какво остойностяване? Нито имаме единна методика за калкулация на разходите, нито за счетоводна политика, дори не можем да кажем колко струват. А как се остойностява трудът на дейност, която е чисто пазарна? Да, речем – прегледите? Прегледите в София са по едни цени, в Пловдив – други, в Малко Търново – трети.
Това според мен е изключително непродуктивен опит да се върви в тази посока.
Казвате да участваме в преговорите по методиката. Какво се случва, ако преговорите за методиката стигнат до задънена улица? Блокаж! Всъщност, като изключим тази година, за следващата какво се предлага? По методика, която ще изработи Националната здравноосигурителна каса, на която министърът на здравеопазването и министърът на финансите трябва да кажат “да” или “не” или да си внесат някакви забележки, да се направят някакви прогнозни цени и обеми, след което съсловните организации да седнат и, ако не им харесват, да си ги променят както си искат.
Тоест, аз не виждам тук императивното послание, което имаше със сега действащия закон, което го има в момента. Казано е, че Агенцията по финансови анализи, която не съществува, трябва да направи нещо. Сега го прави министерството и то трябва да влезе. Тоест, това е някаква крачка напред.
Аз не съм съгласен, че проблемите са започнали от миналата година, защото старият механизъм в един момент блокира, и той блокира през 2006 г.
На практика логичното искане, което е съвсем логично и няма защо да се учудваме на това изпълнителите винаги да имат по-високо заплащане и, да речем, редукция на обемите, обаче се оказва, че парите на държавата са малко и трябва да спре тези процеси.

И двете страни са прави. И колегите, и когато и аз съм бил лекар, съм искал да работя за по-високи цени. Значи има нещо сбъркано в цялата система и особено, като говорим за болничната помощ, това са начините на работа – тези прословути клинични пътеки.
Да се върна на темата. Защо, въпреки че имаме представители, вероятно ще имаме такива в Надзорния съвет, както и на Министерството на финансите, е хубаво да се вземе и становището им, защото точно с промените, с последните ваши предложения, с които се намалява квотата на държавата, съвсем не става ясно, че ако държавните представители кажат “не”, то ще стане. Останалите представители могат да кажат “не”, ние приемаме друга методика.
Нека да е ясно на хората какво е мнението на министъра на финансите. Аз не се притеснявам от тази функция да кажа дали методиката ми харесва, а мисля, че същото би искал и министърът на финансите.
Но, пак казвам, когато се стигне до преговори, това е една отправна точка, от която ще се върви напред. Не значи, че, ако автоматически се договорят условията и приемем, че една методика в рамките на бюджета, каквато и да е, ние само да спазим бюджета, е нещо о,кей. Защото ние този бюджет представете си, ако го изчерпим. Аз говоря за конкретното предложение, а то беше за плаващи цени на клиничните пътеки.
Представете си какво ще стане, ако приемем тази методика и хората започнат, първите шест месеца плават, плават пътеките и са високи, в един момент ги намалим, болниците в последните четири или пет месеца не могат да работят, на кого ще се оплакват пациентите, на кого – персоналът? Ще дойдат пред Народното събрание, пред Министерството на здравеопазването, пред Министерството на финансите.


Не че някак си съм злонамерен, но ми се иска да има една отправна точка. Между другото, госпожа Атанасова ще потвърди, че бях много активен и исках да се върнат договорите и да има механизъм за договори. По това, което правихме, работихме активно всички в последните няколко дни. Аз смятам, че това е една стъпка точно към връщането на договарянето.
Това е, което искам да направя като коментар.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин министър.
Доктор Райчинов, заповядайте. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, да уточним, че в никакъв случай не съм казал “миналата година”. Това стана откакто се въведе едностранната регулация от касата и откакто няма НРД. Това е някъде от 2006 г., тоест, много по-преди една година.
Това досега доказва, че тази практика е грешна и вредна.
А колкото до това дали ще треперят здравните заведения, аз мисля, че по-красноречив пример от тази година, че треперят и не получават адекватно финансиране, просто няма. Това е точно заради това – делегирани бюджети, едностранно разпределение от страна на касата. Това предстои по същия начин да се случи. Аз говоря не само за методиката, а и самите думи наистина са малко сгрешени – остойностяване и начин на заплащане. Действително това е регулация на медицинската дейност. Това е точният термин – методика за регулация и разпределение на дейностите и стойностите, разбира се.
Доктор Константинов, мисля, че ние изяснихме този въпрос, когато Ви казах, че има стандарти, има наредба, ясен е средният брой легла, и броят легла и средният престой. Това са все обективни методи, с които предварително може да се изчисли какъв е максималният капацитет на дадена болница по дадена дейност. Оттам нататък ще има плаващи цени. Ние няма да гоним високи цени на всяка цена и за сметка на това да “срутим” бюджета. Мисля, че сме достатъчно отговорни хора и не е ставало и дума за такова нещо. Става дума ще има или няма да има договорно начало. С тези становища и това, което четем, какво ще се случи? Ами, ако становищата са отрицателни и не се приемат, какво правим тогава?
Излиза, че най-добрият вариант на договаряне е между касата, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите. Трите институции ще се договорят и да решат какво да правят. Ние ще наблюдаваме и ще изпълняваме. Друго не ни остава. Но това за мен е бюджетен модел на финансиране.
В момента с тези объркани текстове аз все повече идвам до тази мисъл – най-добре е да се върне бюджетното финансиране и да прекратим тези гимнастики. Просто няма смисъл. Хем има пълен контрол, натиск и решения отвън, хем псевдодоговаряне. Не може да има и двете, или едното, или другото. Такъв модел, който ние искаме да въведем, го няма и в света. Или да има реално договаряне, или да го няма. Това трябва да се реши.
В момента се предлага това. Какво значи, че ще има четирима представители на държавата и те няма да имат своята тежест в Надзорния съвет? Там има и работодатели, които внасят 60 процента от вноските. Те да не са малоумни да искат да им се изхарчат парите?!? Със сигурност ще мислят трезво. Със сигурност. Ние ще гледаме да им ги вземем, но те не са толкова наивни, че да ги дадат ей, така. Това го гарантирам. Имал съм достатъчно срещи с тях и знам, че мислят, когато се разпределят и когато се харчат техните пари. Даже мислят много повече от държавата, следят как се харчат техните пари.
Иначе просто не е сериозно.
Съжалявам, че ми се налага да си тръгна, но ще оставя доктор Петров да ме представлява.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Мисля, че ние вече приключихме дебата по този параграф.
Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Има ли други желаещи да направят изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова за допълнение на § 102.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против"- 1 и "въздържал се" - 1.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за § 102 се приема.
Благодаря.
Последното предложение е за редакция на § 121.
С оглед на вече приетия § 102 относно влизането на закона в сила се предлага:
§ 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:
1. Параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, 56, т. 1 и 2, § 65, 68, 70, 76, 80, 81, 90, 92, 96, 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8 , § 105, т. 1, 3 и 5, § 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква „а”, т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква „а”, § 109, 110, 112, 113, 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т. 5 и 7 и § 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.
2. Параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.
3. Параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37, 48, т. 2, § 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.
4. Параграф 107, т. 15, буква „б”, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.”
Предполагам, че няма изказвания по влизането в сила на текстовете и публикуването в “Държавен вестник”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова за редакция на § 121.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за § 121 се приема.
Благодаря на всички колеги за активното участие.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)