ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л № 46

На 13 януари 2011 година се проведе съвместно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на компетентните органи относно случая, оповестен в средствата за масова информация с четиригодишното дете, оперирано от сливици на 08.12.2010 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и починало на 23.12.2010 година.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л № 46

На 13 януари 2011 година се проведе съвместно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на компетентните органи относно случая, оповестен в средствата за масова информация с четиригодишното дете, оперирано от сливици на 08.12.2010 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и починало на 23.12.2010 година.
2. Разни.


На заседанието присъстваха: министър Стефан Костадинов, проф. Милан Миланов – от БЛС, д-р Михаил Маджунов от ИСУЛ, д-р Бойко Коруков – директор на УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ, д-р Златица Петрова – Изпълнителна агенция „ Медицински одит”, Д-р Цолов началник отделение „Уши, нос и гърло” в ИСУЛ.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Десислава Атанасова – председател на Комисията по здравеопазването.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, уважаеми гости! Поводът за настоящото изслушване е известен на всички – това е за съжаление загубата на един човешки живот.
От името на всичките ми колеги и от мое име позволете ми първо да изкажа съболезнованията на майката на починалото дете и на цялото семейство.
Когато ръководството на Комисията по здравеопазване и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта взе решение за провеждане на днешното изслушване, ние бяхме повлияни не само от обществения и от медийния отзвук на случилото се, но реагирахме чисто човешки.
Бих искала да кажа, че целта на днешното изслушване e не да проверяваме фактите и обстоятелствата, не да изземваме функциите на съдебната власт и да се превръщаме в разследващи органи и да търсим вина или невинност, а може би да вземем повод от този трагичен случай да направим необходимите изводи дали трябва да има законодателни промени и законодателни инициативи за в бъдеще, така че да се гарантира не само качеството на здравеопазването и медицинската помощ, но и да се гарантира и човешкият живот.
Преди да дам думата на господин Стоичков, бих искала да подложа на гласуване дневния ред за днешното извънредно съвместно заседание на Комисия по здравеопазването и Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, който се състои от една точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СМЪРТТА НА 4-ГОДИШНАТА ГЕРГАНА ИЛИЕВА СЛЕД ОПЕРАЦИЯ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА СЛИВИЦИ, ИЗВЪРШЕНА В УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАННА” – ИСУЛ.
Поотделно ще бъде гласуването на комисиите.
Моля първо членовете на Комисия по здравеопазването, ако няма други предложения за допълнителни точки от дневния ред, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Тежко започваме новата година и тежко завършихме миналата година. Действително дълго време мислехме с колегата Атанасова и ръководството на двете комисии дали да направим това изслушване и какъв ще бъде резултатът от това изслушване накрая. И приехме да има изслушване, тъй като ни се струва, че случаят е емблематичен, тъй като това детенце три пъти е давало възможност на здравеопазването като система да го остави между живите и три пъти здравеопазването не е осигурило и съхранило неговия живот.
Съвсем накратко ще ви запозная с фактологията по случая, която вече медиите достатъчно надълбоко и пространно развиха. Аз благодаря на медиите, тъй като това заседание на двете комисии вероятно нямаше да се състои, ако всички печатни и електронни медии действително присърце и по човешки не приеха тази лична трагедия и поне малко да направят съпричастни всички ни към нея.
В момента трябва да се гласува проформа дневния ред и на Комисията по образованието.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към справката за лечение на Гергана Илиева, починала в ИСУЛ.
Гергана Илиева на 4 години е насочена от личния лекар Мария Трифонова с направление за консултация със специалист „Уши, нос и гърло”. Консултацията е осъществена от д-р Маджунов, който планува оперативна интервенция на 7 декември 2010 година. Извършените амбулаторни изследвания показват промени в урината, поради което личният лекар назначава на 6 декември изследване на урина. Изследването не е извършено.
По медицинска документация детето постъпва в „Уши, нос, гърло” – отделение на 7 декември с престой в болницата до 9 декември. В действителност детето постъпва на 8 декември и е изписано същия ден.
По непотвърдена информация детето е с нестабилно здравословно състояние, кашлица, болки в гърлото и др. За тези обстоятелства няма представени официални данни, както и липсва информация за състава на операционния екип, извършил операцията, освен д-р Маджунов.
На следващия ден след операцията – 9 декември, детето е заведено на преглед при д-р Маджунов.
На 14 декември 2010 година детето посещава личния лекар по повод фибрилитет и остри болки в гърлото. Насочено е по спешност към ИСУЛ и на 15 декември в 19 часа е прието с повръщане на кръв и кръвни съсиреци. На следващия ден – 16 декември, детето е прегледано и изписано от д-р Маджунов, без знанието на началник отделение „Уши, нос, гърло”. По документи детето е прието на 15 декември и изписано на 17 декември.
На 23 декември към 16 часа детето е прието в ИСУЛ, а по документи – в 17,30 часа, със симптоми отново повръщане на кръв.
По данни на д-р Маджунов в интервю по Канал 1 – БНТ от вчера, детето минава през ръцете на шестима лекари, които не предприемат действия за овладяване на проблема и в продължение на около 5 часа не вземат кръв за определяне на кръвна група.
В 20,30 часа детето обилно кърви и повръща, като отново не е насочено към операционната зала.
Към 20,55 часа пристига извиканият по телефона доц. Мелничаров, който свиква консилиум. Петнадесет минути по-късно, без да е извикан д-р Маджунов, в 21,10 часа започва операцията с летален изход в 22,50 часа.
Пак в същото интервю, което го приемаме с уговорка, разбира се, по БНТ, тъй като не е официална информация, д-р Маджунов не се чувства отговорен за случая. Той счита, че си е свършил работата безупречно, като сочи възможни причини за следоперативно усложнение, контакт с болното братче и възпалителни процеси в оперираната област. По негова информация в момента предстои конкурс за началник на клиниката и героят, който се е явил при спасяване на детето – доц. Мелничаров, има апетити към тази длъжност.
Д-р Маджунов е с над 30-годишен опит и практика, уважаван от колегите си в ИСУЛ.
До момента проверки са извършени от Изпълнителна агенция „Медицински одит”, вътрешна проверка от ИСУЛ. Продължава проверката от Регионалния център по здравеопазване – ще бъде докладвана днес, както и от Етичната комисия към Български лекарски съюз.
Образувано е наказателно производство в Софийска градска прокуратура срещу неизвестен извършител по чл. 123, ал. 1, от Наказателния кодекс за това, че в периода 8 – 23 декември 2010 година е причинил смъртта на лицето Гергана Илиева поради незнание или немарливо изпълнение на занятие – лекарска професия, практикувана в Университетска болница „Царица Йоанна” – ИСУЛ.
На Комисията по образованието към момента не са предоставени резултати от приключилата вътрешна проверка в ИСУЛ. Те са докладвани на министъра на здравеопазването и днес ще бъдат съобщени.
Според заключенията на доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит” причината за смъртта на детето е допусната лекарска грешка на 15 декември 2010 година, свързана с подценяване на инцидента с постоперативно кървене в домашна среда.
Относно упражнения контрол от ръководството на болницата е констатирано, че в медицинската документация никъде не е отбелязано становището на началника детско „Уши, нос, гърло” отделение при втората хоспитализация. Предвид дългогодишния опит на д-р Маджунов, неговата преценка е приета безрезервно.
Правната уредба, относима по случая: част от законодателството е регламентирано в Закона за лечебните средства и в Закона за здравето; медицинските стандарти „Уши, нос, гърло”, които между другото са актуализирани през месец август 2010 година, и Наредба № 20 от 2010 година за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, детска хирургия и други, Наказателният кодекс, както и методически указания и алгоритми за добра клинична практика, които към момента не са изработени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Стоичков. И тъй като трябва да има някакъв регламент във връзка с изказванията на засегнатите страни и на инспектиращите страни, предлагам на народните представители от двете комисии да приемем, че изказванията ще бъдат ограничени до 3 минути.
Предлагам по поредността на изказванията да изслушаме доц. Коруков, който да ни запознае с вътрешната проверка, назначена от него в ИСУЛ, доц. Златица Петрова, която да ни запознае с констатациите на Агенцията за медицински одит, председателя на Етичната комисия на Българския лекарски съюз. Ако има желание от лекарите, от екипа при хоспитализациите на Гергана, и те да вземат отношение. И да изслушаме министъра на здравеопазването.
Има ли други предложения?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: От Конфедерацията „Защита на здравето”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: От неправителствените организации, ако желаят да вземат отношение, също ще имат думата.
Предлагам изказванията да са в рамките на 3 минути. Има ли други предложения? – Не виждам.
Подлагам Комисия по здравеопазването да гласува моето предложение.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам да гласуваме общо. Мисля, че всички гласувахме „за”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Давам думата на доц. Коруков – директор на МБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ, за да ни запознае с констатациите от извършената вътрешна проверка в ИСУЛ.
ДОЦ. БОЙКО КОРУКОВ: Уважаема госпожо председател на Комисия по здравеопазването, уважаеми господин Стоичков, председател на Комисията по образованието, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин министър, дами и господа! Ще се придържам само към фактологията, а след това ще си разреша да отговарям на всеки един въпрос, който ми бъде зададен.
Първо, искам да изкажа официално и от името на ръководството на болницата, както и личните ми съболезнования на родителите на детето. И си пожелавам никога през живота ми да не се наложи да го правя втори път. Аз съм тридесет и няколко години спешен хирург. Ние сме на границата между живота и смъртта. Но когато се загуби един детски живот, това е потресаващо. Потресени сме и ние в ИСУЛ. И ако няма сила да върнем Гергана отново, нека да обединим нашите сили, нека разумът да надделее над емоцията и да направим така, че да не се случва такъв случай в близките 37 години. Точно 37 години в ИСУЛ не е имало такъв случай, може би и 50 години, тъй като преди това е имало, но там е ставало въпрос за дете, оперирано другаде, а при нас е починало от хемофилия.
Що се отнася до информацията, която действително от всякъде се изискваше, ние максимално се въздържахме да даваме информация, без да сме имали експертната оценка.
С комисия, назначена от мене - на 27 декември се назначи тройна съдебно-медицинска експертиза. По регламент на болницата, всички починали на операционната маса или при направено инструментално изследване подлежат на съдебно-медицинска аутопсия. Едва на 10-и привечер тя беше приключила. Самата тя в първоначалния си етап трае само няколко часа. Изследването на материалите, които изискват оглед на ниво тъкани, поради чиста технология, изискват няколко дни изчакване. След което на следващия ден беше свикана лекарската контролна комисия в ИСУЛ, с водещи 9 специалисти в нашата болница, някои от тях национални консултанти. След дълги дебати ние си дадохме отговор на два въпроса, чиято цел е и това заседание на лекарската контролна комисия. Апропо, това е вътрешна проверка.
Вие знаете, че министър Константинов назначи една проверка. Тече проверка в прокуратурата, тече проверка на Регионалния център по здравеопазване. Тя с нищо не обвързва становището на останалите колеги.
Първият въпрос, на който първата комисия трябваше да даде отговор, беше: има ли причинно-следствена връзка между заболяването на детето, операцията и настъпилите усложнения и трагичния край? На което комисията еднозначно даде заключение, че има такава връзка.
Отварям една скоба. Въздържахме се от всякакви коментари, тъй като в първия случай, за който ви говоря, ставаше въпрос за детенце с хемофилия или поне така ми предават възрастните колеги.
Трябваше да се изключи дали няма и някаква малформация на съдовете. Такава не е установена.
Въз основа вече на тази констатация лекарската контролна комисия в ИСУЛ направи заключение, което буквално ще прочета само с едно изречение:
„Заключение на лекарската контролна комисия.
След като се запозна изчерпателно с историята на заболяването на починалата Гергана Илиева, начина на извършване на операцията и постоперативното поведение на екипите, се обедини около становището, че операцията е извършена по правилата, но е подценено постоперативното проследяване. В постоперативния период се е развил и възпалителен процес в дихателната система.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, доц. Коруков. Давам думата на доц. Златица Петрова за констатациите на Агенция „Медицински одит”.
ДОЦ. ЗЛАТИЦА ПЕТРОВА: Уважаеми председатели на двете комисии, уважаеми депутати, колеги, дами и господа! Аз ще си позволя само да направя няколко допълнения, преди да кажа заключенията на комисията, назначена с моя заповед, някои допълнения по време на всеки един от епизодите на присъствието на детето в болница „Царица Йоанна”. Затова ще ви помоля за малко повече време и повече внимание.
Първата среща на детето с д-р Маджунов е на 26 ноември, тогава, когато детето с направление е изпратено при д-р Маджунов от общопрактикуващия лекар. На тази дата д-р Маджунов планува операция за 7 декември. Като преди това при извършените амбулаторно параклинични показатели, които д-р Маджунов изисква да бъдат представени на детето, са извършени на 2 декември. При тези показатели няма отклонение в параклиниката, констатиран е нормален статус на кръвосъсирване, нормална кръвна картина. Обаче единствените отклонения, които се забелязват, са промени в урината. Поради което общопрактикуващият лекар назначава на 6 декември изследване на стерилна урина, тъй като тези показатели от урината могат да бъдат в резултат на замърсени външни гениталии. Изследването обаче не е извършено поради факта, че на следващия ден – 7 декември, детето постъпва в „Уши, нос и гърло” отделение.
Направени са всички предоперативни консултации и те са отразени в историята на заболяването, а именно: с детски лекар д-р Ташева, както и с анестезиолога, който отговаря за самата оперативна интервенция.
В историята на заболяването нито по данни на майката, нито по данни на детския лекар е отразено, че детето е имало контакт с болно братче.
Освен това всички данни от обстойния преглед на детския лекар не показват отклонение от нормата.
Оперативната интервенция е извършена под пълна анестезия от д-р Маджунов, от анестезиолог д-р Мирчева, от неизвестно лице медицинска сестра. Първият пропуск, на който ние се натъкнахме, е, че в оперативния протокол липсват начало и край на операцията, липсва оперативният екип – всеки един от тези, които са изпълнили своите ангажименти по отношение на детето, както и оперативният протокол е изключително сух и инсуфициенцен, тоест не са описани обемът, достатъчността на операцията, какво точно е направено и т.н.
Непосредствено след това в историята на заболяването има един дикурзус, написан от д-р Маджунов, в който пише, че детето е в добро общо състояние. Това е вписано с дата 9 декември, въпреки че операцията е извършена на 8 декември.
След направения дикурзус на д-р Маджунов с дата 8 декември, след написаната дата 9-и, има назначение на анестезиолога, който е назначил венозно вливане на водно – солеви разтвори. Обаче тези назначения липсват в температурния лист, липсват в тетрадката за назначение на сестрите и съответно не са изпълнени, тъй като детето е изписано още същия ден късно след обяд.
Когато е заведено детето на 9 декември на преглед при д-р Маджунов, той е препоръчал прием на достатъчно течности, въпреки че това е по неговите думи. За съжаление отново няма в историята на заболяването описание на статуса на гърлото, нито на статуса на състоянието на детето, липсват данни за обложен език и т.н., което става ясно само по думите на д-р Маджунов. Тогава той е препоръчал само достатъчно течности. Но отново казвам, че тези назначения и тези препоръки не са отразени никъде – нито в амбулаторния журнал, нито в историята на заболяването.
Това е по отношение на първото пребиваване на детето по време на първото му посещение в ИСУЛ.
На 14 декември, седми следоперативен ден, детето е посетило личния си лекар по повод висок фибрилитет – около 39 градуса, и отказ от храна и приемане на течности. Поради невъзможност да бъде отворена устата на детето – болката е била толкова силна, но ние не можем да се произнесем дали е в резултат на тримус, тоест схващане на мускулатурата или е от силната болка, - личната лекарка изпраща детето по спешност в ИСУЛ отново при лекаря, който е оперирал детето.
Междувременно още в домашна обстановка е първото кървене и първото повръщане на детето.
Детето постъпва по спешност в болницата на 15 декември, същия ден след обяд. Поради какви причини е отишло по спешност в болницата чак в 19 часа, тъй като прегледът от общопрактикуващия лекар е извършен сутринта, не мога да ви кажа. Но и при самото постъпване в спешния приемен кабинет детето отново повръща. Тоест до момента имаме два инцидента, два момента на повръщане на хематинни материи и на ясна кръв.
След извършения преглед, който е описан в историята на заболяването, в областта на лявото тузеларно ложе е намерен коагулум – това е съсирена кръв, която запушва всъщност, ако има наличие на отворени съдове. Няма в момента активно кървене. Но същевременно от направените изследвания, от направената параклиника има данни за отклонения от нормата и тези отклонения от нормата са съществени, които дават основание да се помисли за един възпалителен процес, освен това за тенденция на някакво скрито кървене. Руето е 60 мм – една хиперлевкоцитоза. Хемоглобинът от нормален – 143, спада на 101 грам/литър. Това са данните от второто приемане на детето.
На следващия ден обаче е отбелязано само, че детето е в добро състояние и без кървене. Отново няма описание на статуса, на състоянието на гърлото. След обяд д-р Маджунов изписва детето, действително без знанието на общопрактикуващия лекар. Назначена е обаче антибиотична терапия за домашно лечение. Издадена е епикриза и е насрочен контролен преглед след 7 дни.
Между впрочем, въпреки данните за тези двукратни кървенета, за обложен език, висока температура и общия дехидратиран вид на детето, не са назначени - поне няма отразени никъде в историята на заболяването и в цялата медицинска документация вливания на водно-солеви разтвори. Между другото, отразено е само прилагането на венозен антибиотик в количество от 100 мм, в което е разтворен антибиотикът. Между другото, този антибиотик, който е изписан, е изписан само за 4 дни. Значи антибиотикът е изписан от 16 до 20 декември. Детето си отива вкъщи.
На 23 декември след обяд в 14 часа – държа да отбележа, отново има инцидент на повръщане хематинни материи и в 14,30 часа детето е посетило отново общопрактикуващия си лекар. Същевременно детето се оплаква и от силна болка в дясната буза.
Оттук нататък общопрактикуващият лекар насочва отново детето в ИСУЛ. И в 15 часа при излизане от кабинета на общопрактикуващия лекар детето повторно повръща кръв. Тоест до момента в целия този период детето четирикратно повръща кръв с различно количество.
Между другото, само при второто посещение има описание на количеството кръв, което детето е повърнало – в самия ИСУЛ.
Тъй като аз също съм свидетел на някои телевизионни изяви на д-р Маджунов, искам все пак тук да кажа какви са били действията на целия екип в ИСУЛ на 23 декември. В 16, 10 часа детето е прегледано в ”Уши, нос и гърло” отделение от дежурния лекар д-р Станчева. Прегледът е регистриран в амбулатория журнал със съответното описание. В момента на прегледа не е регистрирано кървене. Назначени са веднага параклинични изследвания. В 17,30 часа детето е хоспитализирано за трети път по спешност в детско „Уши, нос и гърло”.
Извършена е консултация с педиатър от детска клиника по онкохематология, която става някъде около 19 часа. По правилата, които съществуват в детско Ушно отделение, след 14 часа консултациите с педиатър се извършват в Детската онкохематология. Консултиращият педиатър е отразил състоянието на детето като увредено и препоръчва проследяването на параклиничните изследвания.
В отделението детето пристига към 19 часа, когато отново е прегледано от д-р Рангачев, който е дежурен в отделението. Извършва се мезофарингоскопия и директна ларингоскопия в присъствието на д-р Вълчева, която е следващият дежурен лекар за нощта. Състоянието на детето е определено като увредено, но все още стабилно. Назначени му са кръвоспиращи, хванат е венозен път. Започва преливането на водно-солеви разтвори.
В 20 часа обаче детето в отсъствието на майката колабира и повръща отново обилно количество кръв. Тоест до момента кръвоизливите, повръщанията са пет.
Направените контролни изследвания на кръвта показват обаче прогресивно спадане на хемоглобина, първоначално 89, в 21 часа вече показват 75 грама/литър. Тогава, при този инцидент в 20,15 часа е извикан доц. Мелничаров, който пристига, преценява състоянието на детето като с висок оперативен риск, съмнителни сцисуози също описват състоянието с висок оперативен риск и в 21,10 часа в много тежко състояние, в животоспасяващ порядък детето е поставено на операционната маса. Извършено е клампиране и осъществено обшиване на кървящия съд с артериален характер в областта на дясното тонзиларно ложе. Защо подчертавам това? Защото при второто посещение в болницата на 15 декември коагулумите, които са намерени, са в лявото тонзиларно ложе. Тоест може да се предположи, че от двете страни има данни за кървене.
По време на интубацията и по време на самото обшиване детето отново обилно изкървява. Извършено е клампиране и обшиване на кървящия съд – това аз вече го казах. Но в 21,20 часа детето изпада в асистолия. Кардиопулмонална резусцитация е извършена около 90 минути и в 22,50 часа е регистриран екзитус леталис.
По информация на дежурния лекар д- Вълчева, докато са извършвани ревизията и всички реанимационните мероприятия, тя е уговорила, при евентуално възстановяване на състоянието на детето, превеждане на детето в детската реанимация на Специализираната болница за активно лечение по сърдечносъдови заболявания. Освен това е имало готовност на екип от Центъра по спешна медицинска помощ за евентуално транспортиране, ако детето възстанови тези показатели, за да може да бъде активно наблюдавано и реанимирано.
В този период – държа да го кажа – между 15,30 часа, когато детето е постъпило - и 19 часа в „Уши, нос и гърло” клиника са постъпили по спешност още трима спешни пациенти, изискващи спешни действия на дежурния екип: човек ларингектомиран, също с кървене, дете с чуждо тяло и още един пациент в тежко състояние.
На 10 януари в присъствието на доц. Коруков, в присъствието на комисията на Медицински одит се срещнахме с д-р Маджунов, за да искаме, разбира се, и неговите писмени обяснения. Д-р Маджунов присъства на тази среща с адвокат. Той представи писмени обяснения, които са при нас. В тях той основно аргументира правилната си преценка на 15 и 16 декември, че детето трябва да бъде изписано, тъй като е нямало симптоми и данни за кървене.
На въпросите, които ние зададохме за уточнение, а именно за установените разминавания в историята на заболяванията за реалните и формалните хоспитализации и дехоспитализации, д-р Маджунов отговори, че това е обичайна практика, тоест в същия ден се приема и се оперира едно дете и той няма отношение към създаването на тези правила.
На въпроса каква е интерпретацията на д-р Маджунов за състоянието на оперираното дете за спешната му консултация по повод острото кървене на 15 декември, на промяната в хематологичните показатели, каква е назначената терапия и дали е проведена рехидратираща терапия, д-р Маджунов отговори, че според него промяната на хематологичните показатели е обяснима с оперативната интервенция преди 7-8 дни, без да даде отговор на другите въпроси – защо не му е предложено да се направи рехидратираща терапия.
На въпрос каква е практиката в „Уши, нос и гърло” -клиниката за определяне на кръвногрупова принадлежност при тонзилектомии и при постоперативни усложнения, каквито е имало при конкретния случай, д-р Маджунов отговори, че е нямало показания за определяне на кръвна група и че неговата преценка е била вярна, поради което е изписал детето на 16 декември.
От всичките тези данни от извършената проверка могат да се констатират следните изводи.
Допусната е лекарска грешка в лечението на Гергана Илиева.
Подценен е инцидентът с възникнало късно постоперативно кървене в домашна обстановка на дете на 4 години, повторил се по време на приема в лечебното заведение на 15 декември.
Липсата на активно кървене на следващия ден не е било достатъчно основание детето да бъде дехоспитализирано и оставено без наблюдение.
Не е обсъден вариант за ревизия на оперативната рана като дефинитивно решение на възникналия проблем.
Липсва интерпретация на параклиничната констелация, променена кардинално за период от една седмица.
При нито една от хоспитализацията не е определена кръвна група на детето като готовност за кръвопреливане при необходимост. Тази необходимост явно е възникнала при последната хоспитализация на 23 декември, когато вече състоянието на детето много бързо се е влошавало до степен хеморагичен шок.
В заключение:
Не е оказана своевременна и достатъчна по обем медицинска помощ на пациента;
Нарушен е чл. 81 – няма да го чета, съгласно който всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите на своевременност и достатъчност.
Към момента на приключване на самата проверка изпълняващият длъжността началник на УНГ клиника доц. Мелничаров е разпоредил изследването на кръвни групи като задължителен елемент от предоперативна подготовка при всички деца.
Второто установено нарушение – не е спазен медицинският стандарт за уши, нос и гърлени болести, утвърден с Наредба 35. Предоперативната епикриза от 7 декември не съдържа задължителни елементи според стандарт „Уши, нос и гърло” – титулна част, възраст, дата, номер на историята на заболяването, предоперативна диагноза, физикален статус, подкрепа на уши, нос и гърлените и придружаващите заболявания, резултати от изследвания, оценка на оперативния риск. Това липсва още при първото приемане.
Не е спазено изискването на т. 8,2,3,9 от Медицинския стандарт по „Уши, нос и гърло” при планови операции предоперативната епикриза да се обсъжда от лекарски колегиум, а колективно взетото решение и оценката на оперативния риск да се вписват от лекуващия лекар. Такова нещо липсва в историята на заболяването.
Оперативният протокол от 8 декември е изключително кратък, липсва отразяване на оперативната находка, също съгласно изискванията на медицинския стандарт по уши, нос и гърлени болести.
Даденото назначение от анестезиолог за венозно вливане в 13 часа на 8 декември, вписано в историята на заболяването, не е изпълнено поради преждевременното изписване на детето.
Описаното до тук представлява нарушение на чл. 6, ал. 3 на Закона за лечебните заведения, съгласно стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване на защита на правата на пациентите във връзка с медицинския стандарт „Уши, нос и гърло”.
Трето, небрежно и некоректно водене на медицинската документация в случая с Гергана Илиева. В първата история на заболяването от 7 декември липсват дадените постоперативни от оператора назначения. Във втората история на заболяването от 23 декември не е документирана назначената терапия. Информацията за нея е само от писмените обяснения на лекарите.
Вече ви стана ясно, че по документи детето е прието на 7 декември и е изписано по документи на 9 декември, а реално е прието на 8 декември и е изписано на 8 декември. Същото се случва и на 15 декември – прието е на 15 декември, изписано е на 16 декември, а по документи е изписано на 17 декември. Оттук – недостатъчен контрол върху лечебно-диагностичния процес от страна на началника на детско ”Уши, нос и гърло” отделение.
Няма да ви чета всички нарушения, тъй като те станаха ясни в хода на моето изложение. Искам да кажа, че не са спазени изискванията на чл. 71, т. 2 от Закона за лечебните заведения, съгласно който началник отделение планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи.
И така, какви са предприетите действия от страна на Изпълнителната агенция „Медицински одит”.
Съставени са актове за административни нарушения, тъй като това е в правомощията на Агенцията „Медицински одит”. Размерът на актовете и размерът на санкциите по постановлението са в порядък от до. Актове са съставени както на д-р Маджунов, така и на завеждащия отделението.
Тъй като изпълнителният директор на Агенция „Медицински одит”, съгласно закона само прави предложение за отнемане на лекарски права, това е направено от проверката на Регионалния здравен център, в резултат на което по чл. 81, ал. 2 се обсъжда и се предлага отнемането за определен период от време на лекарските права на д-р Маджунов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Петрова. Давам думата на проф. Миланов, председател на Етичната комисия на Българския лекарски съюз.
ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: Уважаеми колеги! Първо ще се извиня за това, че може би на някой от присъстващите в залата моите думи ще се сторят дидактични, но моля да бъда извинен.
Все пак по време на дългогодишната ми практика по върховете на здравеопазването за първи път присъствам на такава среща на две комисии. Това е един добър повод за всички нас да кажем, че сме изправени пред една изключително сериозна дилема. А тя е следната. Дано смъртта на това дете да е един добър катализатор за това ние с вас да решим това системна грешка ли е или лична грешка.
Едва ли в чисто медицинската част становището на Етичната комисия ще се различава от становището на болницата ИСУЛ. В тази клиника аз съм се учил на анестезиология – детска и ушна анестезиология при един прекрасен професор – Марин Димитров, бог да го прости. И това е най-важният проблем, който от това заседание трябва да излезе. Аз накрая ще взема и отношение по смисъла на етика, но най-накрая.
Наблюдавайки цялата система, искам да кажа следното.
През изминалата година ние от Етичната комисия с помощта на нашите регионални структури разглеждахме 6 такива случая. Те са различни по етиология, но колкото и странно да звучи, са еднакви като действие. Помните смъртта на детето във Варна, на детето от Кърджали, което почина в Пловдив, един смъртен случай в Сливен. В тези случаи има поразителна прилика в действията ни.
Казах „ни”, не съм казал „действията им”. Което за всички нас би трябвало да означава, че сме изправени пред една системна грешка. И ако това е еднолична грешка на д-р Маджунов, може би пожеланието на доц. Коруков ще се сбъдне. Но тъй като това е системна грешка, ако не бъдат взети мерки, Вашето предсказание, доц. Коруков, няма да се сбъдне. И догодина или тази година, или утре, или след 10 години ние отново ще се срещнем с такова нещо.
Да, тук случаят е малко прецедентен, защото за едни сливици някак си не върви едно детенце да почине.
Защо е системна. И тя не е системна за болницата ИСУЛ, нито за катедрата по уши, нос и гърло, а е системна за системата ни.
Аз съжалявам, че в този аспект вечният виновник и вечният недолюбван субект в нашата система – Здравната каса – я няма и слава богу, че не е тук. Но без правила, без целенасочено, систематично оглеждане на пътеките по детски болести, не детска хирургия, не детски ушни болести, а детски болести тази среща ще остане категорично без ефект.
Имаме ли грешки в този системен грешен подход? – Да, имаме. Всеки един от нас с по-малко или с повече практика трябва да е наясно. В никакъв случай не искам да ме разбирате грешно, че като председател на Комисията по етика на Лекарския съюз се опитвам да извадя изпод системната грешка личната грешка на д-р Маджунов. В никакъв случай. Ако наредим системата, около 60 процента, провизорно да кажа, неговата тежест като лична грешка натежава. Но всеки от нас, който работи, от такова нещо никога не може да бъде уварден.
В тези две комисии, в присъствието на министъра на здравеопазването, пак казвам, Лекарския съюз и главният „виновник” – Здравната каса, защото тя е виновна на всички, ако не се вземат мерки и не бъде поставена ясно и категорично цялата сфера на детските болести като приоритет, което значи финансиране, кадрово, квалификация, правила, ние ще се сблъскаме при някое друго дете със същата история, независимо че нозологията ще е различна. Това, разбира се, е домен на законодателната власт, на изпълнителната власт, с наша помощ – на Лекарския съюз.
Накрая искам да кажа няколко думи във връзка с чистата етика. За мое огромно съжаление в тези два-три дни през някакви телевизионни и вестникарски изяви – и това ще бъде точно отбелязано при решението на Комисията по етика на София с участие на членове от Централната етична комисия – наблюдавахме на всичкото отгоре и тежък етичен проблем в тази катедра, клиника и даже бих казал – извинявайте, аз съм се учил в ИСУЛ, така че имам право да говоря като за моя болница – болницата ИСУЛ.
Изводи и предложения това да не се допусне не чух в буквалния смисъл на думата, което ме обижда като лекар, на базата на това нещастие, което се е случило с тези хора и с тяхното дете. А сквернословие. Буквално казвам – сквернословие, което обижда моето чувство за принадлежност към лекарската професия. И от едната, и от другата страна. И в това отношение Комисията по лекарска етика ще бъде много сурова. Не е въпросът да защитаваме един колега. Когато трябва да се защитават колеги, мисля, че никой не се съмнява, че го правим. Но да се сквернослови между нас е просто недопустимо.
Да, аз съзнавам желанието - някои медийни анализатори и говорители имат блясък в очите си: Дайте този човек да го обесим, да го окачим на бесилото там, на площад „Света Неделя”. Тогава може би всички ще бъдат доволни. Съзнавам го това. Но ние, поне тези, които седим, би трябвало да бъдем на висотата на проблема, а не на висотата на желанието.
В този аспект ще има предложения към председателя на Управителния съвет по отношение на наказанието на д-р Маджунов, но ще има и допълнително искане за наказание и на други членове на колектива на Ушна клиника и на катедрата за чисто етични нарушения.
Моята молба към представителите на законодателната и изпълнителната власт, на Лекарския съюз е това детенце, бог да го прости, да стане катализатор на един изключително сериозен преглед върху целия куп детски болести, правилата, финансирането, квалификацията и целия този куп, който може да ни гарантира това, което доц. Коруков си пожела и което аз пожелавам на всички лекари в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Миланов. Заповядайте, колега Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми госпожо и господин председатели, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да взема отношение точно в този момент, след изказването на преждеговорившия. Аз няма да взема отношение по конкретни случаи. Нямам самочувствието на човек, който да раздава правосъдие или да дава справедливост, да дава мнение по отношение на това кой е прав. Но се радвам, че присъствам на тази комисия, която започна тази дискусия. Съжалявам обаче, че тази дискусия се породи вследствие на този нелеп случай.
Въпросите, на които днес трябва да обърнем по-сериозно внимание, са свързани най-вече с три неща.
Първо, да установим тези пропуски, които бяха представени на нас като факти, доколко обективни и доколко не, аз не мога да кажа, дали са вследствие на пропуските на самото ръководство, на контрола на самото здравно заведение, дали тези пропуски са следствие на самата система, налагана от министерството и от законите, които има в страната, дали тази грешка или тези грешки са следствие на занижения контрол по отношение на дейността на комисията към Лекарския съюз, дали тези грешки са следствие на това, че пациентите не могат да реагират адекватно по време на самото лечение, когато забележат пропуски в това лечение.
Мисля – това е въпрос към Вас, господин министър, че трябва да се даде възможност за по-активно участие на самите пациентски организации, когато един пациент констатира пропуски в своето лечение.
Аз скоро бях потърпевш от един такъв случай. И искам да ви кажа, че аз като народен представител не знаех към кого да се обърна, тогава, когато самият аз забелязах пропуски в самото лечение на лекуващия ме доктор.
Във връзка с това, което каза преждеговорившия по отношение на това, че комисията работи адекватно и взима адекватно своите решения по отношение на констатирани нарушения, мисля си, че точно този инцидент е следствие на това, че тази комисия не работи адекватно. За мене е ненормално доктор да съди доктор, когато има жалба от пациент. За каква обективност говорим?
Аз поне така го разбирам. Наистина нямам самочувствието на професионалист. Но все пак ако може, д-р Константинов, от Вас да чуя отговор на тези въпроси, които аз зададох към Вас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Андонов. Министър Константинов ще си запише всички въпроси и накрая ще отговори на абсолютно всички.
Колеги, действително смисълът на днешното изслушване е да има въпроси и отговори, да няма просторни изказвания, с които така или иначе вие сте запознати като документация от проверките, които са извършени до момента.
В изказванията на двете институции – доц. Коруков и Изпълнителна на агенция „Медицински одит” констатирах противоречие, което за мене е съществено. Доц. Коруков каза, че операцията е извършена по правилата. От „Медицински одит” казва, че правилата са нарушени. Не са съставени необходимите документации – оперативен протокол, амбулаторен журнал, история на заболяването, тетрадка на медицинската сестра – на мене ми звучи страшно, че е неизвестна медицинската сестра. Какво значи неизвестна медицинска сестра в екипа?
Понеже казах за екип, доколкото съм се запознал от вчера, тъй като не съм специалист, съгласно тези медицински стандарти за уши, нос и гърло тази интервенция се води към средно сложните операции и изисква в операционния екип да бъде включен, освен оператора хирург, анестезиолог и медицинска сестра, и асистент. Не чух в този операционен екип да има асистент.
Аз си мисля: как след като нямаме различния поглед върху оперативната дейност на 8-и, а различният поглед е погледът на асистент, медицинската сестра е неизвестна, така че и нейния поглед не можем да имаме, как след като не са съставени необходимите протоколи, журнали и тетрадки, стигаме до категоричния извод, който направи доц. Коруков, че операцията е извършена по правилата? Това първо.
Второ. Аз споделям това, което каза колегата Андонов и не ми се иска да се втренчвам в личността на д-р Маджунов. Според мене става въпрос за лекарски грешки, а не за лекарска грешка. Това, разбира се, е моето убеждение на базата на информацията, която вие сте предоставили в комисията. Може и да не съм прав. Но за мене е непонятно на следващия ден – 15 декември, защо пак субективният фактор, независимо как се казва докторът, е решаващ. Защо началникът на отделението при визитацията на 16 декември не е извършил преглед на лицето? Защо този преглед не е отразен в журнала? Защо системата, както каза проф. Миланов – и аз съм съгласен с него, че става въпрос за системна грешка. Въобще не твърдя, че това е системна грешка на ИСУЛ, защото това е многопрофилна университетска болница, тоест елитна болница. Какво ли е положението в другите болници, неелитните?
Също така не разбрах от изложенията нито на доц. Коруков, нито на „Медицински одит”, въпреки че в изложението на ”Медицински одит” беше казано, че времето от 16 до 21 часа на 23 декември не е изгубено, тези пет часа, кое налагаше да се чакат тези пет часа, какво беше извършено, освен преглед и изследвания? И тези прегледи и изследвания не можеха ли да бъдат извършени по-бързо? Ако операцията беше в 17 часа, в 18 часа, в 19 часа, а не да се чака в 20,30 часа детето да повърне кръв – два или три пъти по 150 милилитра, това са две-три чаши кръв, за това четиригодишно дете е много, не е необходимо да си доктор, за да го разбереш, след което някой по спешност да се обажда на доц. Мелничаров, без да търси д-р Маджунов, който е търсен на 15 декември?
Така че аз не съм съгласен, позволявам си да не се съглася с доц. Коруков, че операцията е извършена по правилата, но нещо в следоперативното лечение и наблюдение в домашна среда е сгрешено. Благодаря ви. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги, уважаеми гости! Аз, за разлика от Вас, господин председател, наистина не се чувствам компетентен да влизам в конкретиката на казуса. Имам усещането обаче, че проф. Миланов ни представи една концептуална теза по казуса. И във връзка с неговия коректен анализ и формулирани въпроси, които всъщност представляват тези, аз имам следния конкретен въпрос. Разбира се, стъпвам на констатацията му, че предишни пет-шест случая поразително приличат на този, който днес обсъждаме.
Ако тази теза е вярна, аз не мога да не задам въпроса: какво е било отношението към предишните пет-шест случая, какви изводи са направени, какви мерки са предприети и можеше ли да не се стигне до тази днешна трагедия? Това е важният въпрос. Какво сториха компетентните органи - аз не съм в състояние да ги изредя – във връзка с предишните пет-шест случая, поразително приличащи на днешния?
И вторият въпрос: има ли казусът и друго измерение, което да ангажира отговорността на тези две комисии и на законодателния орган извън контролната функция, която ни е конституционно задължение, било като промяна в организацията на системата на здравеопазването, било като финансиране? И готови ли сме за дебати по основния въпрос, който проф. Миланов постави, а именно да се направи преглед на всички клинични пътеки, свързани с детското лечение?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Местан. Давам думата на д-р Даниела Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги! Моите въпроси ще бъдат в синхрон с питането на преждеговорившия към проф. Миланов във връзка с това, че наистина нашата идея тук е не да се превръщаме нито в разследващ, нито в правораздаващ орган, а да разберем системна ли е грешката или това е индивидуална отговорност на всеки лекар.
Тъй като разбирам, че за голяма част от колегите не е ясна ролята на Етичната комисия към Лекарския съюз, ще си позволя да поясня, че най-важната функция на съсловната организация е саморегулацията й. В този смисъл смятам, че най-висш орган е Етичната комисия на съсловната организация, която, съгласно закона за съсловните организации, би трябвало да разглежда всички случаи, в които има нарушения на правата на пациентите и на взаимоотношенията между лекарите. В този смисъл аз винаги съм апелирала тази висша функция да се реализира по възможно най-добрия начин.
Във връзка с Вашето изложение аз не можах да разбера все пак сезирала ли се е централната Етична комисия, има ли насрочено заседание, има ли събиране на данни, привлекли ли сте някакви консултанти, за да може да се вземе адекватно решение? Защото смятам, че най-точната преценка за това дали е системна грешката или има индивидуален дефицит на професионализъм и достатъчно клинично мислене, трябва да го реши тази Етична комисия.
Всички виждаме, че са достатъчно много органите, към които могат да се обърнат пациентите, когато се чувстват онеправдани от системата. Имаме Агенция за медицински одит, която би следвало да следи за качеството на оказваната медицинска помощ, Здравната каса, която би трябвало да следи да оказваната помощ, съгласно разписания рамков договор, министерството, новосъздадените районни здравни инспекции. Но в цялото това многообразие сякаш системата не печели особено и пациентите също напоследък.
Затова може би като основен извод от цялото наше заседание тук би трябвало да бъде идеята да обединим правата и задълженията на пациентите в един закон, който да ги улесни, да улесни и нас, лекарите. Защото смятам, че най-големият наш интерес е наистина пациентите да се чувстват добре в системата и цялата наша работа е посветена на тях.
Бих искала да разбера дали това се е състояло. И наистина в предишните случаи, за които сте били сезирани, какви реакции сте имали?
С голямо съжаление си спомням как с лекота на един извънреден лекарски събор Вие приехте в официална резолюция да отнемете лекарските права на членовете на парламента, които гласуват неподходящ процент от брутния вътрешен продукт и бюджет за здравеопазване. Това беше факт, разписано в официален документ на съсловната организация. Но искам да знам, защото има такава възможност на Етичната комисия, дали сега намеренията ви са в тази насока, когато наистина има данни за едно сериозно нарушение.
ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: Не ни развързвайте ръцете да отнемаме права. Това в кръга на шегата. Да Ви отговоря ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще Ви прекъсна, за да дам думата на д-р Цеков, а след това ще отговорите.
Ако междувременно лекарите от ИСУЛ искат да вземат отношение, ще им дам думата, както на д-р Маджунов, а впоследствие и на господин министъра.
Д-р Цеков, имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо Атанасова. Господин Стоичков, уважаеми колеги, дами и господа, гости! Аз приех да участвам в това изслушване първо, за да изкажем съболезнованията на семейството, претърпяло една безгранична загуба, да им кажем, че ние също страдаме заедно с тях, споделяме мъката им, но за съжаление не можем да върнем събитията назад.
На второ място, исках на това изслушване ясно и категорично да определим има ли човешка грешка, има ли професионална грешка и на базата на това, което ние чуваме тук, да направим съответните изводи и ако е необходимо, да извършим корекция в законодателството в сферата на здравеопазването, така че да сведем до минимум в бъдеще такива случаи. Защото ако кажа въобще да ги няма, няма да бъда откровен. По принцип там, където има човек, има и грешка.
От това, което чух най-вече от ”Медицински одит”, оставам с впечатлението за редица пропуски. И тук уважаемият от мене проф. Миланов ще моля да ме извини, но оставам с впечатление не за грешки на системата, по-скоро за системни грешки, допускани от определени лица, които превръщат тези грешки в пропуски на системата.
Аз се надявам, че всички ще се съгласят с мене, най-вече лекарите, че има достатъчно разписани норми и правила, по които ние, лекарите, да се водим, най-вече в оперативните специалности. И аз с учудване забелязвам, че едно от основните изисквания за следоперативна подготовка – определянето на кръвна група, не е спазено.
Оттук нататък всичко останало, каквото и да било, ще бъде само в подкрепа на един пропуск, който е започнал още в началото и е довел след това до каскада от пропуски и в крайна сметка е довело до трагичен завършек на един все още незапочнал живот – едно 4-годишно дете.
Далеч съм от мисълта, че ние ще произнасяме присъди, още повече, че аз като лекар би трябвало да спазвам лекарската колегиалност и да се въздържам от квалификации, преди това да са го направили компетентните органи. Но да ви призная честно, аз приемам част от вината на колегите, които са се занимавали с това дете, като моя. И е много тежко да говоря в момента, не защото съм представител на политическа партия, която е управляваща в момента, не защото се стремя да търся някакъв политически дивидент. Опазил ме господ това да правя в този момент, най-вече защото съм практикуващ лекар и както проф. Миланов, така и аз съм придобил моята квалификация по хирургия в ИСУЛ и знам, че там наистина има отговорни хора, които се стремят да дават най-доброто от себе си.
Но очевидното в случая е, че има редица пропуски, които не кореспондират с правилата най-малкото на добрата медицинска практика.
Аз се надявам, че следствените органи ще изяснят ролята на всеки един лекар, на всяка една сестра, на всеки един, който е бил ангажиран в този процес на лечение на това дете и всеки един ще получи това, което заслужава и което определи законът и съдът. Но ние тук трябва категорично да се разграничим от подобен род небрежност, ако мога така да го нарека. Тук виждаме явно неспазване на правилата на вътрешния ред в едно отделение, незачитане на йерархията. Шефът на отделението не се е произнесъл нито веднъж по този особен случай, независимо че това дете в продължение на 20 дни няколко пъти е постъпвало в това отделение. На един професионалист, особено когато е в университетска клиника, това трябва да му говори, че един пациент, когато няколко пъти постъпва в разстояние на 10-12 дни, там има проблеми и той трябва да бъде обгрижен по съответния начин и да му се обърне достатъчно сериозно внимание.
Може би някои няма да са съгласни с мене. Но аз лично смятам, че в случая имаме допусната лекарска грешка. Степента на това кой колко е сгрешил ще го каже съдът.
Все пак нека да чуем господин министъра. Аз искам от него категорично да се ангажира с една последваща проверка за минал период от време не само в болница ИСУЛ, а една повсеместна проверка във всички болници в България чрез районните здравни инспекции и медицински одит, която да изнесе една категорична констатация дали правилата, които са заложени в стандартите, в изискванията на клиничните пътеки, се спазват от болниците по съответния ред и едва тогава ние да правим извод за системна грешка.
Надявам се, че Министерството на здравеопазването съзнава сериозността на случая. Защото макар и единичен, той може да се окаже върхът на айсберга. А нашата задача е да откриваме проблемите, да ги разрешаваме така, че да гарантираме сигурност на тези пациенти – български граждани и не само български граждани, които влизат в лечебните заведения.
Така че молбата ми е, господин министър, да инициирате – това е във Вашите правомощия – една масирана проверка във всички нива болници, не само университетски, за спазването на правилата най-вече в оперативните специалности. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега. Д-р Маджунов, заповядайте.
Д-Р МИХАИЛ МАДЖУНОВ:: Тук започна да ми прилича на парламентарна говорилня.
Искам най-отговорно да попитам Комисията по медицински одит: защо правите така, че един лекар се сатанизира? Защо е тази агресия от страна на медии и от всички инстанции в държавата? Защо не се вземат предвид действията на екипа, който е лекувал на 23 декември, последния ден от живота на детето, Гергана?
Колко души казахте, 6 или 7? Кой взе кръвна група? Кой определи кръвна група? Кой направи кръвопреливане на това дете?
Идва дете с кървене. Няма значение кой го е оперирал – Иван, Стоян или Драган, от София или от луната. Защо не се предприеха веднага мерки да бъде кръвозаместена тази кръвозагуба, да бъде свалено детето в операционната? Всичките са с претенции за добра квалификация.
И накрая, има факти, които се споменават в оперативния протокол и аз ги споменах вчера и в предаването на Националната телевизия.
Има манипулация, която е предизвикала обилно изкървяване и това е изгасило искрата живот в това детенце.
Защо тази комисия по одит не вземе предвид и тези бездействия на екипа - двама дневни, двама нощни дежурни? Защо? Може ли да ми обясните? Защо един се сатанизира? Само един да обере пешкира!
При кого е загинало детето? Защо е тази агресия от всички институции? Можете ли да ми обясните? Това ли е етиката на българското общество – да го посочим, да го разпънем на кръст?
Може ли някой да ми отговори на този въпрос? Може ли да ми отговорите за тази агресия на БТВ?
Операцията за мене е направена перфектно. Подчертавам – перфектно, както навсякъде го подчертавам.
Вие зададохте въпрос: нямаше ли нужда от асистент и т.н. Асистент там не може да има, тъй като пространствата са много малки и просто няма как да се работи от двама души.
Това искам да кажа. Не бива един да се посочва и всички да си измиват ръцете с него.
Помислете за отговорността на този екип – не един, не два, а повече от четирима души. Къде е тяхната отговорност? Къде са санкционирани те? Може ли някой в залата да ми обясни?
Господин министър, може ли Вие да ми обясните? С това приключвам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, д-р Йорданов. Ще Ви моля да говорите в рамките на определеното от нас време.
Д-Р СТАНИСЛАВ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, журналисти! Аз съм лекарят, който е приел детето на 15 декември.
До тук и в началото на настоящата среща, и в медийното пространство се чу единствено мнението на нашият колега д-р Маджунов. Д-р Маджунов да е чул изказване от нас по медиите срещу негов адрес? – Не. Но тъй като той активно се опитва да се изкара света вода ненапита и цялата отговорност да се понесе от останалите колеги, аз искам да изкажа моето мнение и моето становище по въпроса.
Искам да попитам д-р Маджунов следното. Детето и родителите са били при Вас, д-р Маджунов, в рамките на 24 часа два пъти – на 15 декември сутринта и на 16 декември сутринта. На 15-и сутринта детето и родителите идват при Вас, Вие го оценявате като в добро състояние и че е възможно то да бъде лекувано амбулаторно. На 15-и вечерта родителите идват с това дете при мене по повод кървене и аз го хоспитализирам, въпреки че няма активно кървене. И знаете ли защо? Защото рискът от повторно кървене е абсолютно реален. Детето е с ясни клинични лабораторни данни за анемичен синдром, посткръвоизливен, и за възпалителен процес. Това дете е изписано на 16 декември сутринта от болницата.
Задавам аз тези въпроси към д-р Маджунов, след като той не иска да бъде сатанизиран той иска да бъде най-невинният, а всички останали да бъдат виновни. Искам на тези конкретни въпроси д-р Маджунов да ми отговори – пусна ли той на детето лабораторни показатели сутринта, за да види какво е състоянието? Тъй като всички от медицинските среди тук знаем, че след един остър кръвоизлив първоначалните резултати не са най-показателни. Падането на хемоглобина и на хематокрита на детето и на показателите на кръвта продължава след инцидента. И на сутринта най-вероятно те са били различни. Д-р Маджунов обаче не пуска никакви показатели.
Как според вас това дете може да си каже: мамо, аз кървя? Това дете в продължение на една седмица си гълта кръвта.
Съжалявам, д-р Маджунов, за тези думи, но Вашата наглост няма край!
Това е, което исках да кажа. Извинявам се за моето изказване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, д-р Йорданов.
Д-р Маджунов, с риск да ме обвините, няма да Ви дам думата отново, за да няма полемика.
Ще моля всички, които ще вземат отношение, да пощадят това семейство, което стои отсреща. Благодаря ви.
ДОЦ. ЦОЛОВ: Дами и господа, един много прискърбен факт ни събра тук.
Аз съм така нареченият началник на отделението. От година и нещо завеждам това отделение. Действително, както чухте, няма да повтарям изказването на проф. Миланов и т.н., така приехме отделението, така работим от много години. Но такъв случай имаше само един преди 35-36 години и аз направо съм унищожен от това нещо, което се случи – и емоционално, и всякак.
По отношение на оперативния журнал искам да внеса някои факти. Има анестезиологичен журнал, който комисията е получила. Там фигурира анестезиолога с операционната и анестезиологичната сестра.
Действително детето е прието на 15-и. Рано сутринта д-р Маджунов сподели, че го е видял, според него е добре. Минаваме визитация и по време на визитацията му беше наредено от мене да се заеме веднага с това дете, като имам предвид все пак, че д-р Маджунов му е личен лекар, родителите са платили за това той да оперира детето 200 лв., чиято фактура се намира в Счетоводството и, разбира се, личният му ангажимент към това дете не трябва да се пренебрегва.
Установих, че той действително преглеждаше детето. Аз лично не съм го прегледал, защото малко по-късно, към обяд разбрах с изненада, че детето, защото било в добро състояние, е изписано, както е казано в одита, без аз да разбера тази работа. За съжаление на 17-и вечерта претърпях една злополука. От 18 декември съм в болнична отпуска до 10 януари т.г. и съм пропуснал по-нататъшното развитие на този случай.
Действително има алгоритъм за поведение при спешни случаи. Хеморагията там е упомената – кой какво трябва да прави, лекарите са запознати с това нещо, подписали са се. И досега, както беше изтъкнато, това нещо се спазва безпрекословно. Имали сме десетки случаи на кървене – всички са завършвали благоприятно, с обшиване на кървящите полета и т.н. Тук действително се натъкваме на един прискърбен случай.
Съжалявам за детето. Много хубаво детенце беше. Познавам го. Изказвам моите съболезнования на семейството.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаемо семейство, приемете моите много лични, много искрени съболезнования за тази загуба. Непременно искам да го кажа. Защото днес, когато се запознах с материалите и документите, видях, че вие сте в моя район, живеете до моя блок. Това ме направи изключително неспокойна, не като човек, който политически е ангажиран в момента, а като човек, който претърпява една наистина човешка загуба.
Ще кажа само няколко съществени неща, много кратко и много бързо.
Господин министър, лично аз ще Ви подкрепя във всяка една Ваша законодателна инициатива, във всичко това, което ще направите, за да не може това нещо да се случва никога повече. В ХХІ век ще кажа сакрално, а не скверно, че днес ние говорим за един загубен детски живот поради изключително непрофесионално отношение на един цял екип на ИСУЛ.
Днес аз искам отговорност от целия екип на ИЗУЛ, на доц. Коруков. Защото тук става въпрос – и вие видяхте – за една изключително професионална грешка, за един изключително административен пропуск и конфликт, което рефлектира в този случай. И няма да позволя да си затваряме очите, душите и сърцата по никакъв начин. Защото това не е кадрови, не е финансов въпрос, не е въпрос на пътека. Това е въпрос на Хипократова клетва, това е въпрос на човешко отношение, това е въпрос на прецизност. И никой няма да прости едно такова неглижиране на случай, още повече, когато се касае за едно дете.
Настоявам съвсем категорично за цялата строгост на закона и на професионалната етика на проф. Миланов. И няма да се крием зад никакви финансови и кадрови причини, когато става въпрос за такива случаи. Искам да бъдем безкомпромисни.
Доц. Коруков, сериозно помислете какво ще се случи. Защото е мек законът. И е права колежката Дариткова, когато каза – искахме тук отнемане на лекарски права за един подобен случай. Какво правим в момента? Недостойно е дори поведението на вашите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Таушанов, заповядайте.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря за поканата да присъствам на днешното съвместно заседание.
Искам да използвам възможността, че и двете комисии са се събрали, както и присъствието на министърът на здравеопазването, за да задам два-три въпроса, които принципно в бъдеще биха подобрили решаването на подобни случаи и тяхното недопускане.
Преди това обаче, ако може да ми бъде отговорено на въпроса от доц. Златица Петрова: по коя клинична пътека в трите случая е лекувано детето? По коя клинична пътека?
Освен това предизвика недоумение у мене изказването на началника на отделението, мисля, че д-р Цолов, който от 15 – 16 декември имал някакъв проблем. Ама той е имал проблем още и на 7, 8 и 9 декември, защото не подписва епикризата. Той има проблем, че не е създал ред в това отделение за всичките тези неща, които е констатирал Медицинският одит. И е много странно как в един ден началникът на болницата казва, че категорично това дете не е трябвало да бъде оперирано, защото е усложнено с инфекция, а сега чуваме, че то е правилно оперирано, но там по-късно нещо се случило.
Това дете не е първият случай, а е от стотиците случаи, които се случват всеки ден в страната и не става въпрос за пет-шест случая през последните години.
Затова няма нужда да влизаме повече в детайлите и да слушаме. Това, което прави много добро впечатление от д-р Йорданов, доколкото си спомням, е, че професионализмът е това да се казват истините, а не административно замазване: закъсняхме, но иначе детето е оперирано правилно! Докога? Това са смешни неща.
Много съм разочарован, през последните години професионалната гилдия не създаде условия да има качествени експертизи на медицински инциденти.
Аз съм се обърнал към министър-председателя, министъра на здравеопазването – не д-р Константинов, а предишният, е запознат с проблемите на медицинската експертизи, аутопсии и целия ред. Бих желал да се организира съвместна среща на няколко министерства. Министърът на здравеопазването да организира по възможност една такава среща, както там е препоръчано, с Министерство на правосъдието, с прокуратурата и с Министерство на вътрешните работи. Несъстоятелни са всякакви изказвания в медиите, че, видите ли, министърът на вътрешните работи какви неща чете в залата, СРС, ама той сам си измислил тези неща.
Скоро стана ясно, че 7-8 души са видели детето на 16 декември живо. Така ли е, не е ли така – нека това да установят компетентните органи. Но дайте възможност компетентните органи да си свършат работата. Компетентните органи не могат да си свършат работата, защото няма медицинска експертиза.
Преди няколко дни направихме пресконференция. От месец май миналата година няма гинеколог в държавата, който да участва в експертизата. За какво говорим изобщо? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, напълно съм съгласен с това, което каза господин Таушанов. За конкретния случай, защото е хубаво да говорим с точните имена и за конкретни факти и обстоятелства, органите на досъдебното производство не могат да намерят пети лекар в петорната експертиза, която да направи съдебно-медицинската експертиза.
Би следвало юристите на доц. Коруков да са му обяснили, че той не може да назначава такава съдебно-медицинска експертиза. И аутопсията би следвало да е от патолози. Но това са вече наистина детайли, в които не следва да навлизаме.
Въпросът, който поставя господин Таушанов, е много точен и верен – проблемът с експертизите и за това, че понякога е трудно на колеги да кажат истината срещу други колеги.
Също така ми се струва, че ние като Комисия по образованието имаме горчим опит с един случай, за който правихме изслушване през месец февруари 2010 година за едно детенце в Сандански. И към момента медицината и съдебната експертиза не може по категоричен начин да заключи дали е имало външно посегателство срещу това детенце от Сандански или това е болестта на Крон. Тече вече година и половина. От едната страна едни лекари казват: ние ще си скъсаме дипломите, това е външно въздействие. От друга страна друга група лекари казват: ние ще си скъсаме дипломите, това е болестта на Крон.
Аз може би съм пристрастен, защото не съм лекар, а съм пациент. Освен пациент аз съм и родител.
В тази връзка действително не трябва да сатанизираме лекарската професия, защото над лекарите е само господ и ние без тях не можем. Това е професия, която трябва да се уважава. Но точно заради това не означава, че това е професия, която не трябва да се контролира. Аз също съм за самоконтрола, за регулацията вътре в гилдията. Но когато случай като момчето от Сандански, този случай, изброените 6-7 случая се повтарят, когато медицината не може да вземе категорично становище – вече два часа си говорим за грешка, за грешки, за постооперативни проблеми и т.н.....
Хора, има образувано производство за убийство от Софийска градска прокуратура. Системата на здравеопазването е убила едно дете.
ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: Не използвайте такива термини. Никой не може да образува такова производство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Миланов, аз Ви изслушах внимателно и уважавам Вашето становище. Но явно Вие не сте ме изслушали в анонса в 15 часа, в който докладвах, че има образувано производство от Софийска градска прокуратура за убийство при условията на професионална небрежност – чл. 123, ал. 1. Това са фактите, които аз не бих могъл да коментирам. Ако Вие искате да ги коментирате, в Софийска градска прокуратура ще имате тази възможност. Защото Вие сте част от гилдията, която се саморегулира.
Има ли други лекари, особено от екипа на 23 декември, които желаят да вземат отношение? Или колеги народни представители. Доц. Коруков, заповядайте.
ДОЦ. БОЙКО КОРУКОВ: С правото на реплика искам да направя две-три уточнения.
Първо, господин председател, когато говорим за извършване на операция, това е само етап от лечебния процес на едно заболяване. В случая то е само за един час. Когато се казва, че е извършена правилно операцията, ние, медицинските лица, имаме предвид техническата страна.
На господин Таушанов отговор за индикациите за операциите. Ще ви кажа, че аз като хирург, когато за първи път чух, че е правена планова операция при кашлица, при нас е принцип, че има ли вирусно заболяване, не се прави такава. Но след като се запознах с нещата, видях, че има и обратна страна. Няма да се впускам в медицински подробности.
Към госпожа народната представителка, която така емоционално се изказа и аз я разбирам. Тя е майка, и аз съм баща. Ако може тази енергия да я превърнем в нещо градивно, така че в близките години да няма такива случаи, госпожо, защото няма в света, нито е имало нулева смъртност. Аз не искам да давам тук някакви средни показатели. Но ще ви кажа, че в САЩ на 600 000 тонзилектомии всяка година умират 30 случая.
Ако ме бяхте попитали на 22 декември, щях да ви кажа следното. в ИСУЛ в тази клиника смъртността е много по-добра, отколкото в най-добрите клиники в света. Средната смъртност е от 15 до 35 хиляди на един случай. Вярно, случва се.
Искам да ви кажа, че в ИСУЛ, в институцията ИСУЛ стотици хиляди сме върнали към живота. И моля ви, не ни лепвайте това петно, което не заслужаваме. „Чалънджър” беше достижението на човешката мисъл и гръмна пред очите на всички ни. Така ще бъде и за в бъдеще. Не бих желал да бъдете на моето място.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Бих искала да дам думата на проф. Миланов да отговори на зададените въпроси. Но преди това има думата колегата Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз имам един въпрос. Уважаеми колеги, от това, което слушах до момента, виждам, както каза и господин Таушанов, само едни празни обяснения.
Доц. Коруков, Вие обвинихте и колежката, че е била повече емоционална. Аз искам да ви кажа, че ако имате достойнство, ще си подадете оставката – Вие и шефът на отделението. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. Проф. Миланов, заповядайте. Ще моля да се постараете да отговорите на поставените въпроси в рамките на 3 минути.
ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: Аз няма да отнемам повече време. Имаше само един въпрос от д-р Дариткова, който прозвуча повече като констатация.
Само още един път искам да кажа, че Комисията по етика неслучайно избра тези 6 случая, за които говорих. И искам да кажа, че тези 6 случая бяха с различна етиология, това значи с различен вид заболяване. Затова аз твърдя, че имаме системна грешка.
Още един път казвам „имаме”, не казвам „има”.
Още един път ще кажа – ако това дете изиграе ролята си на катализатор в решаването на проблема „Детски болести” във всичките му аспекти, лично аз ще бъда доволен.
Въобще не искам да отговарям на емоционални призиви, особено пък на господин Таушанов, който не ми е от класата.
Д-Р ЮЛИАН ЙОРДАНОВ: Извинявайте, ако мога да добавя нещо. Аз съм заместник-председател на Българския лекарски съюз. Това е допълнение към въпроса, който беше зададен.
Етичната комисия на столичната колегия работи по случая и днес са имали заседание, което мисля, че даже не беше приключило, когато започна тук заседанието. Но така или иначе се свързах по телефона с председателката на Етичната комисия, която каза, че към този момент те имат нужда от представянето на още няколко документа, като например липсата на аутопсионен протокол – те не са го видели. Поради това на този етап те ще изчакат събирането на още документи, за да могат да дадат окончателно становище на Етичната комисия.
И за да не отнемам повече време, искам само да добавя нещо. За една година във Франция има 400 000 оплаквания от медицински грешки. От тях 10 000 са доказани като грешки, за които са изплащани съответни суми. Пет хиляди са лекарски грешки.
За миналата година по данни на агенцията „Медицински одит” има 495 жалби. От тях 104 са отчетени като медицински грешки и само 7 или 8 – като лекарски грешки.
Нека това да се има предвид, когато се говори за лекарското съсловие. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, д-р Йорданов.
Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Стефан Костадинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОСТАДИНОВ: Уважаеми дами и господа! За какво всъщност сме се събрали тук? За да си кажем истината, да видим какви са причините и да кажем какво може да се подобри.
Всичко, което изречем, няма да върне малкото момиче. Това е ясно. Но ние сме тук точно за да направим един анализ и да разберем системни ли са грешките, частни ли са, дали всичко върви наред.
Д-р Маджунов, Вие зададохте няколко пъти въпроса: Защо? Отговорът е много прост – защото има едно починало дете. Пет пъти ще Ви дам този отговор. Друг трябва ли Ви?
И знаете ли защо е починало детето? Казаха колегите от Лекарския съюз, че го няма аутопсионния протокол. Ще Ви го прочета:
„Причината за смъртта на Гергана Пламенова Илиева е обилният кръвоизлив от оперативна рана, разположена в ложето на дясната сливица, констатиран както при ревизията на 23 декември, така и при аутопсията, развил се на фона на предшестваща кръвозагуба.”
Това е причината за смъртта. Това е поводът, по който дискутираме. Няма сатанизиране.
Защо се чудите на медиите? Какво те трябва да направят? Ако е Вашето дете, ако е детето на някой друг, как ще реагират? Точно така. Но въпросът е ние как да реагираме. Дали да кажем: не, това се случва. Да, статистиката казва, че това е рядко. Но статистиката за тези хора е 100 процента. Един път са отишли – един път им се е случило. Какво значи статистиката? Тя е показател, по който да си мерим здравеопазването. То може да има много кусури. Но дали няма индивидуални грешки в него? Защо трябва да се подценяваме, че нямаме закони, че нямаме правила, че нямаме нормативи?
Аз ще ви прочета – тук си водих записки какво е нарушено. Нарушен е Законът за здравето, Законът за лечебните заведения, нарушен е стандартът по УНГ. Нарушен е Рамковият договор, където има минимални срокове на хоспитализация. Нарушени са учебниците, по които всички сме чели, за да станем лекари. Нарушени са правила и е съставена документация с невярно съдържание. Пациентът е изписан, ама ние го водим. Какво да направим? Кой ги върши тези неща?
Това са конкретни работи, за които конкретни лица носят отговорност.
Защо трябва да поставяме, пациенти, лекари и с всяко нещо ние да се мъчим? Това наистина е поредният случай и поредният случай, при който виждам, че се тръгва в посоката: лекарите такива, пациентите такива.
Тук има нещо конкретно, което се е случило. И ние вместо да взимаме едно петно, за да го размазваме и да го направим по-сиво, трябва да го ограничим и да кажем къде е.
Честно да ви кажа, аз съм изненадан от нападателното Ви отношение към колегите и репликите, които си разменяте. Това ме изненада. Аз очаквах, че Вие ще бъде смазан. И честно да Ви кажа, знам, че на душата Ви е тежко, защото сигурно сте помогнали на хиляди хора. Това го разбирам. И сигурно сте много добър лекар. Но сте проявили немарливост.
Отидох при хората, поднесох им съболезнованията и им казах, че ние не сме тук, за да произнасяме присъди и да търсим мъст. Но трябва да има наказание, за да могат другите хора да видят какво се случва. Няма да го даде тази зала. Но това е полезно и за самата гилдия – да се види, че така не може. Че не може, когато идва дете със 149 хемоглобин и след седмица хемоглобинът е 101, Вие да казвате, че няма проблем. Вие казвате: не, това е в резултат на операцията. Ако е така, защо не сте оставили детето да лежи два или три дни в болницата, за да го наблюдавате? Тези хора са Ви се доверили. Точка по въпроса.
Това са сериозни проблеми, които ние трябва да дискутираме и на които трябва да търсим отговор.
Конкретно ще ви кажа, извинявам се за емоционалността, какви документи има в министерството, какво е становището и какво трябва да се направи. Защото наистина Народното събрание като най-висша институция в тази държава има смисъл да даде някакви предложения да има законодателни промени, да се пипне тук-там в законите. За всичко останало си има изпълнителна власт, която има определени правомощия. И не бива да забравяме, че всички тези неща – виновен ли е д-р Маджунов, не е ли, каква е степента на вината и т.н., рано или късно ще се отнесат и до съда. Така е във всички цивилизовани държави. Това се случва и у нас и ще продължи да се случва.
От 4 януари има заповед на директора на Изпълнителната агенция. Отишли са на проверка. От 9 януари има протокол от аутопсията, който го разгледахме. На 10 януари отива друга структура, която може да извършва проверки – това е Регионалният център по здравеопазване, вече преименуван на РЗИ, на който лично аз съм дал заповед на 10 януари да направи проверка. На 11 януари получих протокола от Лекарската консултативна комисия на „Царица Йоанна”. Да, той наистина е леко мек. Това е нормално, хората работят там и винаги, когато се чете един документ, това трябва да се взима предвид. Но там също е казано, че става въпрос за грешка.
Петият документ е от 12 януари – това е акт № 6 на Регионалния център по здравеопазването. Ще ви кажа каква е констатацията:
„При лечението на пациентката Гергана Илиева, на 4 години, проведено в клиниката по УНГ, когато е извършена преценката за извършване на оперативна интервенция и самата оперативна интервенция и периодът 15 – 17 декември, когато е повторното постъпване на детето вследствие на възникнали усложнения, д-р Михаил Маджунов е допуснал груби грешки в работата си, довели впоследствие до смъртта на пациентката. Нарушени са следните нормативни разпоредби: чл. 222, ал. 2 от Закона за здравето.”
Какво следва от това. Санкцията за това нарушение е от 3 месеца до 2 години лишаване от лекарски права. Има срок, в който д-р Маджунов ще даде възраженията си. Той тук е написал, че не е съгласен с тези констатации. Този срок ще изтече мисля в събота. Така че в понеделник Регионалният център по здравеопазване ще има мнение и ще вземе решение.
Това не е сатанизиране. Това е грешка и някакво наказание. Могат да решат да не Ви накажат. Но аз казвам какво предвижда този член.
С изненада установих, че има законодателна неяснота. Ясно е това кой какви актове издава. Но например министърът за какво може да вземе лекарски права – за повторно нарушение на медицински стандарти, за повторно нарушение на медицинска експертиза, за предписване на лекарства, но всъщност за тежки нарушения няма. Ето един пропуск, който видях. Всички се обръщат и казват: какво прави министърът? А всъщност се оказва, че това е дело, което може да бъде извършено от Регионалния център по здравеопазване.
Ще премина към въпросите, които няколко души ми задаваха.
Към кого да се обърнем, когато имаме проблем. Ето, виждате колко са много инстанциите – министерство, Районен център по здравеопазване, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция по медицински одит, Лекарски съюз, който, надявам се, да вземе отношение и към тези медийни размени. Ако трябва някакъв документ, ще ви бъдат предоставени. Но единственият начин да се изчисти петното от професията е, то да бъде ограничено. И да се каже: не е идеята че си плащаме като лекари по 6 лв. членски внос и трябва задължително да ви защитават. За това си има юристи. Ние трябва високо да си пазим името на професията. И ако има грешка, да кажем: да, тук е сгрешено. Съжалявам, това е моето мнение.
Дали лекар трябва да съди лекар. Не, лекар не може да съди лекар. Но кой може да даде обективна преценка. Чухте колко термини бяха използвани. Вероятно на хората, които не са медици, нищо не им говорят думи като хематокрит, нито като ресусцикация, нито неща от този род. Трябва да има лекари.
Също така липсата на посочване на вина доведе до обезсърчаване. И аз съм говорил с колеги, които са казвали: да, ние знаем, че тук нещата са сбъркани, ама какво ще се случи? Защото следващата инстанция след наказанията, които са административни, е съдът. И тук е неговата отговорност.
Така че аз предлагам да се ограничим с обвиненията и с взимането на решения. Казах ви конкретната истина, чухте какво е намерено от Изпълнителната агенция по медицински одит, прочетох ви аутопсионния протокол.
Може много да навлизаме навътре, но не е това целта. Важното е съдът какво ще каже. Може успоредно да искаме да променяме здравната система, да сме недоволни от финансирането, да сме недоволни от начина, по който функционира здравната система. Но не се ли търси и персонална отговорност, когато има проблеми, нищо добро не ни чака.
Това, което зависи от министъра на здравеопазването, аз ще го направя. И съм дал карт бранш на всички органи, с които разполага министерството, да работят и съм ги насърчил за справедливо решение. Не се поддадох на изкушението да изляза и да кажа, въпреки че бях запознат, да, това, това и това се е случило. Изчаках търпеливо документите, изчаках търпеливо аутопсията, имам вече мнение. Ще изчакам още няколко дни. Но държа в случая виновните лица да получат съответното наказание. Това е начинът, по който виждам, че можем да се оправим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа, господин министър! Само едно нещо искам да кажа. Бяхте много подробен. Благодаря Ви за това, което казахте. Но едно нещо според мене пропуснахте – да ми отговорите каква е отговорността на ръководството на ИСУЛ? Защото има много административни пропуски. И се оказва, че това нещо не е само за този случай. И какви мерки ще вземете по отношение ръководството на ИСУЛ?
Защото аз преди малко призовах доц. Коруков да си подаде оставката от чисто морален аспект. Затова искам Вас да ви попитам.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Ръководството на ИСУЛ или ръководството на самата клиника ще получат административни наказания. Защото наистина има допускане на недобра организация на работата.
Да, има и колегата д-р Маджунов известно право за един период от време – когато е дошло детето. В тези няколко часа може би е могло да се направи нещо повече. Това е дискусия, която ние тук няма да водим. Но аз не виждам в момента доц. Коруков да и човекът, който трябва да понесе цялата тази отговорност.
Ще направя нещо друго. Санкциите, които се полагат, ще бъдат наложени и ще бъде даден кратък, много кратък период за реорганизация на тази клиника и въобще на цялостната дейност.
И това, което ме попитаха за цялостна проверка – да, ще бъде извършена. След което ще има отново проверка да се види какво е направено. Това според мене е правилният път.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, бихте ли казали в какъв срок биха могли да приключат тези проверки, за които говорите – на ИСУЛ. Също така колегата – член на Комисията по здравеопазването, повдигна въпроса – и на останалите болнични заведения относно документация, относно клинични пътеки.
Аз като председател на комисията по деца се изкушавам да рамкирам и децата като специфична група пациенти. И ако Вие приемете, да започнем отнякъде. Защото големите обобщения невинаги водят до бързи и практически резултати. В момента имаме починало дете. В какви срокове и за тази категория пациенти – децата, пациентите до 18 години какво Вие можете да направите и в какъв срок?
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Минималният срок, който може да се даде на една голяма болница да направи организационни промени, е един месец. А да се оцени цялостната дейност, може би три месеца е по-добрият вариант, за да може да се оцени какво е станало с пациентите и как са минавали.
Що се касае до цялостни проверки, просто трябва да решим какъв им е обхватът. Имаме определени структури - и министерството, и Здравната каса. Но знаете ли, не проверките ще стреснат хората. Това, което сега става, ако има резултати и няма дискусия това политическо ли е, ама не е ли, така ли е станало, иначе ли, ако всички бъдем убедени, че тук има грешка, аз съм сигурен, че каквото и да е наказанието, това вече е достатъчен бич за всеки лекар, който го е изживял. И знаят ли, че това се случва и че такива са последици, само по себе си това ще има възпитаващ ефект и ще подобри системата.
А децата винаги са били приоритет. Там няма нужда от никакви дискусии. Аз съм абсолютно сигурен, че само този разговор тук ще има значителен отзвук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, мисля, че следва да се насочим към приключване на дискусията. Ако има някой друг, който желае да вземе отношение?
Аз ще си позволя накрая да рамкираме още един проблем, който е важен и е поставен от пациентските организации – за създаване на фонд „Обезщетение за пострадалите пациенти”. Това е изключително важен въпрос, защото тук не става въпрос за заплащане на загубения човешки живот, тук става въпрос за една помощ, за едно подпомагане. Всички ние знаем, че когато една помощ е своевременна, тя е два пъти помощ. Когато е след пет години, тя обезсмисля цялата процедура.
В тази връзка знам, че на няколко пъти в миналото Народно събрание е дискутиран така нареченият Закон за правата и задълженията на пациентите. Това е тема, върху която и двете комисии, най-вече Комисията по здравеопазването като ресорна трябва според мене да помисли.
Трябва да се помисли и за тези медицински стандарти, които препращат към медицинските указания и алгоритми за добра медицинска клинична практика.
Пред мене е последната наредба № 20 от юли 2010 година, в която се казва, че методичните указания се разработват от работни групи и се приемат с консенсусни решения под ръководството на Българското хирургично дружество. Това е акт от преди четири-пет месеца, по който ми се струва, че нищо не е направено. Дано да не съм прав. Именно тези алгоритми за отделни единици, по които всеки лекар да е наясно какво трябва да се направи – стъпка 1, стъпка 2, стъпка 3. Защото като юрист бих казал, че тази разпоредба, на която е повдигнато обвинение срещу неизвестен извършител, е когато нарушиш правно регламентирана дейност. Тоест всички органи на досъдебното производство трябва да видят първо тази дейност къде е регламентирана, коя стъпка, кой алгоритъм е сгрешен. Защото ако няма такъв алгоритъм, минаваме към общата хипотеза на небрежност, което означава загуба на време, на технология, на неща, които фатално са загубени.
Благодаря за участието на всички наши гости. Благодаря на медиите. Давам думата на госпожа Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Стоичков. Ще бъда съвсем кратка. Присъединявам се към думите и на министър Константинов, и на господин Стоичков. Смятам, че от днешното изслушване за нас ще остане темата да осъзнаем къде се греши, дали грешките са системни или не.
Аз гарантирам като председател на Комисия по здравеопазването, че това наистина ще бъде катализатор на бъдещи законодателни промени. И ви обещавам, че ние ще вложим всичките си усилия в изработването на Закон за правата и задълженията на пациентите, както сме го заявили като наш приоритет през тази пленарна сесия.
Съжалявам, че проф. Миланов излезе.
ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: Аз съм тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявам се.
Бих искала да се обърна специално към представителите на Българския лекарски съюз и да апелирам за следното: нека наистина те да положат усилия и накрая да подготвят правилата за добра медицинска практика, на които да се базират наистина действията на лекарите във всички лечебни заведения.
Благодаря ви. Благодаря за присъствието на всички.
Закривам извънредното заседание на двете комисии – на здравеопазването и на образованието.

(Закрито в 17,05 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
86798 ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
(Десислава Атанасова)