ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 49




На 08.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Работна среща на Комисията по здравеопазването с представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и представители на пациентски и съсловни организации във връзка с предложение за изработване на законопроект за правата и задълженията на пациентите.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 49




На 08.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Работна среща на Комисията по здравеопазването с представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и представители на пациентски и съсловни организации във връзка с предложение за изработване на законопроект за правата и задълженията на пациентите.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
На дамите честитя празника. Желая им да бъдат здрави, обичани, успешни, позитивни и да им се случват само хубави неща не само на днешния ден, а 365 дни в годината.
Настоящата работна среща се организира от Комисията по здравеопазването с цел да бъде създаден един законодателен акт, уреждащ правата и задълженията на пациентите.
Затова и бяха поканени толкова широк кръг заинтересовани лица. Разбира се, благодаря на присъстващите. Явно е, че това са заинтересованите хора. Мисля, че толеранс от 10 минути беше достатъчен и бихме могли да започнем да работим.
Специално благодаря на народните представители от ГЕРБ, които единствено за момента посещават днешното мероприятие. И с изненада установявам, че от Министерството на здравеопазването няма нито един представител.
По същество.
Както всички знаете, предполагам, че голяма част от вас са участвали и в други работни срещи на тази тема и в сформиране на други работни групи с подобни законодателни инициативи. Факт е, че има изготвени няколко законопроекта за правата на пациентите през годините, разбира се, но така или иначе, не се е стигнало до един консенсусен законодателен акт, който да защити правата на пациентите, но и да въведе задължения за тях.
Аз смятам на днешното заседание като първо такова да очертаем само концепцията и рамката на един бъдещ такъв законодателен акт, като очаквам всеки от вас в рамките на около две – три минути да заяви каква правно-техническа форма следва да има този законопроект като определен вид раздели и т.н.
Моята идея е след това в едни по-умалени работни групи всеки да работи по определен раздел от този законопроект и след това да ги обединим в един окончателен текст и тогава отново да ги обсъждаме. Разбира се, целта на работните групи е нещо да не се свърши. Но аз си поставям за цел наистина да имаме в близките месеци един качествен и консенсусен законопроект. Затова бях поканила и представители на всички парламентарни групи. Надявам се, че всички от вас, които сте тук, ще работите усилено и в рамките на месец или два наистина ще имаме вече конкретни текстове.
Тук съм извадила от настоящото, от действащото законодателство в Република България докъде, как и в каква цялост са уредени правата и задълженията на пациентите.
Излишно е да преразказвам. Просто ще маркирам, че те са уредени в Закона за здравето – „Достъпност и качество на медицинската помощ”, както и „Права и задължения на пациента” са в отделен раздел, в Закона за здравното осигуряване има раздел „Осигурени лица – права и задължения”. Горе –долу, с това се изчерпва подробната регламентация, като в много нормативни актове, включително и в поднормативни, има редица текстове, свързани с правата и задълженията на пациентите.
Доста от точките, които са приети в Хартата на пациента и политиките на Европейския съюз относно правата на пациента, са транспонирани в българското законодателство. Но идеята на тази работна група е ние всеобхватно и достатъчно мащабно и пълно да развием всяка една от подтемите.
Аз мисля, че е добре всеки от вас да изрази становище един такъв бъдещ законопроект какви раздели следва да има, защото вече при коментари с колеги се чуха становища, че е редно да бъдат описани и правата и задълженията на медицинския персонал – както висшия, така и средния.
Аз лично смятам, че би станал един много тромав законопроект и не е възможно в един общ да бъдат описани и правата, и задълженията на пациентите. Но бих искала да чуя мнението на всички вас.
Затова обявявам регламент около три минути за изказвания. Моля, преди да вземете думата, да се представяте за протокола.
Заповядайте. Имате думата.
ВЕСКА СЪБЕВА: Добър ден на всички. Още веднъж: Честит празник на всички дами, включително и на председателя на комисията.
Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Веска Събева и съм заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Много се радвам, че тази работна група стартира и ще започне да работи, надявам се, доста с усилен темп, защото знаете, че и в парламентарната Комисия по здравеопазването, и във всички останали предстои синхронизиране на българското законодателство с европейското такова за правата и достойния живот на хората с увреждания. То е и в контекста също на правата на пациентите в България, защото една голяма част от хората с увреждания, да не кажа най-голямата част, са двадесет и четиричасовите пациенти на България – това са хората с увреждания.
Мисля, че това, което постави госпожа Атанасова като въпрос, Закон за правата на пациентите не може да третира права и задължения на лекарите. Защото по смисъла на права и задължения те са пациенти, когато дойдат от другата страна и трябва да ползват услугата на лекаря. Така че те ще се ползват от тези права, когато са пациенти.
Мисля, че не трябва да се смесват двете неща.
Благодаря ви.



ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на госпожа Събева.
Аз смятам, че Вие предлагате в този законопроект да има специален раздел или глава „Права и достоен живот за хората с увреждания”. Така ли е или погрешно съм Ви разбрала?
ВЕСКА СЪБЕВА: Тъй като ще синхронизираме това законодателство във всяка една тема, а тя касае и социална, и образователна, и достъпност на среда, и здравеопазване, мисля, че тук бихме могли да разгледаме как е уредено законодателството в това отношение в европейските страни.
Искам да ви кажа, че във Франция например нито една клиника не може да получи акредитация, ако няма достъп за човека с физическо увреждане до лекарския кабинет, ако няма стая, която да може да го обслужва, няма тоалетна, която той да ползва.
Мисля, че това са неща, които касаят всеки един от нас, не само хората с увреждания, но и по-възрастните хора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Непременно ще се съобразим и с европейската практика. Народното събрание има ресурс да проучи законодателните инициативи и европейската практика в тази сфера в други държави. Така че с помощта на експертите ще получим и тези материали за сравнение и ползване.
Заповядайте, господин Гачев. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се доктор Гачев, Български зъболекарски съюз.
Няколко неща бих искал да кажа. Съжалявам, че тук я няма една много симпатична юристка, с която работихме много упорито по предишния законопроект, в предишното Народно събрание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Имате предвид госпожа Маргарита Йорданова може би.

СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Да, може би е тя.
Антония Първанова беше луднала, казано най-официално, беше се разболяла от огромната амбиция да се направи такъв закон и този закон да бъде гласуван преди да се разпусне предишното Народно събрание. Ние хвърлихме огромни усилия. Имаше една група от млади хора, които не знам по каква линия се явяват сътрудници на Народното събрание – стажанти или студенти по-скоро – които направиха много сериозни проучвания, събраха материали от целия Европейския съюз и то много подробни материали. Това някъде трябва да го има.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, имаме го.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: При това положение една огромна част от проучването отпада.
Този законопроект, който беше изготвен тогава, поради политически причини естествено не беше приет. Част от него се трансформира в Закона за здравето. Там влязоха някакви общи лакардии, които, горе – долу, не вършат никаква работа.
Сега се създаде един Съвет за правата на пациентите към Министерския съвет съгласно Закона за здравето. Там към министъра започна да функционира този съвет, Теодора Захариева е председател. Той има някаква функция. Може би ще изиграе частично ролята на защитник на пациентите дотолкова, доколкото един съвет в рамките на една изпълнителна власт може да свърши каквато и да било работа. Това дотук е така.
Би трябвало да има някаква водеща група, която, първо, да даде основните направления, глави и т.н., защото в този закон, за който говоря, а може би не е морално да се говори за закон, който е направен в предишни състави на Народното събрание, защото някак си не се приема за нормално, всичко трябва да започва отначало. Но ви казвам, че в този законопроект имаше и хубави неща, но имаше и невероятни неща от сорта на създаване на някакви каси на областен принцип, които да възстановяват и да изплащат обезщетения на пострадали пациенти. Тази каса да бъде с щат, с бюджет, с финансови ресурси, все неща, които тази нещастна държавата не може да си го позволи.
По отношение на това дали законопроектът за правата и задълженията на пациентите или както иска да се нарече, дали трябва да касае медицинските, здравните кадри. Това просто е пълен нонсенс. Който го е измислил, просто не знам как му е дошло на акъла. Защото това са двете страни на едно и също нещо. Едната страна е тази, която извършва действието, а другата, която е потърпевша от това действие, независимо от това, че в даден момент нещата се обръщат.
Освен това всички медицински стандарти, които ние разработваме, те уреждат по Националната програма за медицински стандарти поведението на всички, които са в тази специалност и повече от това няма какво да се урежда.
Всички нормативни актове на Министерство на здравеопазването касаят само здравните кадри. Нашите съсловни организации имат морални и етични кодекси, които също уреждат тази материя. Цялата регулация, ако щете на РИОКОЗ и други, всичко това урежда здравеопазването.
Къде може да намери място изобщо в закон за правата и задълженията на пациентите такава материя? Мисля, че това е невъзможно.
С това завършвам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Гачев.
Заповядайте, господин Кенанов. Имате думата.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм представител на Конфедерация защита на здравето и съм член на нейния Управителен съвет.
Аз сега ще изкажа едно чисто лично мнение. Ние преди двадесетина години тръгнахме да правим потребителско общество и донякъде сме го направили. Когато правим закон за пациента, трябва да оглеждаме нещата точно от тази гледна точка. Пациентът е потребител на здравни услуги и ние трябва да поставим акцента точно там: какво един потребител на здравни услуги би следвало да очаква и да получава от здравната система, а не да подрежда здравната система. Там работят други правила, чисто етични и професионални и т.н.
Това е най-общо казано. А после, разбира се, ще влезем и в подробности, които ще бъдат твърде много, защото потреблението също не е проста работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Заповядайте, госпожо Чинарска. Имате думата.
ДИАНА ЧИНАРСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се казвам доктор Чинарска, Български лекарски съюз.
В продължение на тези мисли от преждеговорившите, аз също смятам, че може би законопроектът трябва да има, устройство, обща част, права и задължения на пациентите.
Като говорим за права и задължения, имайки предвид как се случват последните събития с много наши пациенти и лекари, голям е негативизмът, който се е наслоил в общественото мнение. Може би е добре да има една глава за етично-моралните задължения на пациента. Има моменти, които те също трябва да изпълняват. Не може на работното място на лекаря един пациент да си позволява да поругава по всякакъв начин професионалната чест на един лекар. Да не говорим, че същото става и със зъболекарите. Спомняте си зъболекар, който беше малтретиран физически до безкрайност във Варна преди години.
За да избегнем такива моменти, може би трябва там да бъдат разписани в този закон такива морално-етични отношения „пациент – лекар”, както има „лекар – пациент”, има Етичен кодекс на лекарите.
Не знам дали в този закон трябва да влезе тази материя, дали в някакъв друг нормативен документ – това вече трябва да го обсъдим. Но, така или иначе, трябва да съществува.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Това си е чисто гражданско дело, ако се случва.
ДИАНА ЧИНАРСКА: Аз изказвам мнението на Българския лекарски съюз и на лекарите в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Чинарска.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм представител на Български пациентски форум, Център за Защита правата в здравеопазването.
Какво е „пациент” го има дефинирано в момента и според мен трябва да се изхожда от това. Това е състояние, когато се оказва или когато се търси помощ.
Въпросът е дали да се отдели от другите състояния. А най-големият проблем въобще в здравеопазването, в нормативната му уредба е липсата на проследяване, което обхваща не само тези състояния, но и всички хронични, при които човек не е пациент.
В този смисъл стои въпросът дали да има отделен закон за правата и задълженията на пациентите или да бъдат раздели в Закона за здравето, както е в момента.
Ние сме гледали и трите законопроекта, които са били изработени по тази материя. Вероятно не се приеха само, защото са три и не може да се отсее кой да бъде приет. Трябва да се върви към компромисен вариант в Закона за здравето.

В този смисъл хората с увреждания дали са пациенти, дали имат място в такъв законопроект? Може би наистина трябва първо систематично да се подходи. Да останат разделите в Закона за здравето, които да касаят не непосредствено пациента, а всеки човек, който по някакъв начин има нужда от здравеопазване. А отделно да бъде Законът за самия пациент, който да се приеме.
За момента само това казвам
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Гаврилов. Имате думата.
СИЛВИ ГАВРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Силви Гаврилов от Национална пациентска организация.
Съгласен съм с колегата, че първо трябва да се даде дефиниция що е то „пациент” в този закон за правата и задълженията на пациентите.
Второ, дали има нужда от отделен закон, или текстовете да бъдат интегрирани в другите закони. По този въпрос трябва да има консенсус в тази работна група.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Найденова. Имате думата.
ПЕТЯ НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Петя Найденова и съм представител на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Искам да кажа само, че сме член на обществения съвет, който се създаде към Министерството на здравеопазването и в личен план съм и член на работната група, която трябва да изготви правилника за дейността на този съвет. Проектоправилникът вече е направен и на 23 март ще го представим на министъра за обсъждане и приемане.
Целта на този обществен съвет именно е в законодателната част да помогнем, включително и с днешното събитие.
Подкрепям доктор Чинарска, че този закон трябва да съдържа наистина и част за морално-етична защита на лекарите и медицинските сестри, нашите кадри.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Заповядайте, госпожо Събева. Имате думата.
ВЕСКА СЪБЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявайте, че отново вземам думата.
Аз разбирам притесненията на лекарите, защото действително станаха много неща, които не говорят добре и за пациентите, в много случаи не говорят добре и за лекарите, защото всички сме хора и грешим.
Но не виждам защо трябва да се разписват тези права на лекарите в закона за правата и задълженията на пациентите. За отношенията лекар-пациент трябва да се намери формата, по която да бъдат уредени. Но като права на пациента действително трябва да се помисли дали точно тук им е мястото, защото това става законодателство. Тук се предлага отново да бъдат разписани тези взаимоотношения – правата на предоставящите здравни грижи и здравна услуга и тези, които се ползват от тези грижи и услуги.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Събева.
Заповядайте, госпожо Котова. Имате думата.
ЕЛИСАВЕТА КОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се казвам Елисавета Котова и съм от Български пациентски форум и Национална асоциация на децата с диабет.
Това, което аз разбирам, е, че трябва да има отделна глава, която да гарантира защитата на лекаря и на медицинския работник, който извършва тези услуги. Иска се това да бъде разписано от нас, пациентите.
Наистина аз като пациент и като човек не смятам, че това е начина – да скочиш срещу лекаря или медицинската сестра – но това си е вече до манталитета на човека. Не смятам, че трябва да има точно такава глава, която да бъде в законопроекта за правата на пациентите. Може би трябва да бъде нещо отделно от това. О, кей, съгласни сме, нека да има такава възможност за разписване на нещо подобно, но нека да не бъде точно в този закон правата и задълженията на пациентите.
Аз първо искам да попитам, а и тук се каза, че трябва да бъдат направени отделни глави и да се даде дефиниция наистина що е пациент и какво право има пациента, каква защита има пациента. Защото в момента говорим за пациента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Извинявайте, за втори път взимам думата.
Става дума за правата на пациента. Ние в момента също ги имаме разписани. При половината от тях съществува проблемът, че оттатък няма насрещни задължения или няма възможност за лекарите. Тоест, за да има реални права този пациент, трябва да има и права на лекарите. Тоест, законът да му предписва точно какво е необходимо, а не според бюджета или според това, което са преписали от другите протоколи. Да има възможността той да работи спокойно там, каквото се сетите още друго. Трябва да го има като право, трябва да го има като възможност.
Наистина систематично като че ли не му е мястото точно в закона за пациента. Но трябва да го има разписано. В България трябва да влезе понятието „лекуващ лекар”. В момента го няма, ако ви е направило впечатление. Няма такова понятие „лекуващ лекар” в България. Това касае непосредствено пациентите. Иначе правата и сега ги имаме написани. Аз ще ви дам листовките, за да видите. Няма нещо, което дори да е пропуснато. Но половината от тези права са висящи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Кенанов.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Може ли да кажа нещо? Да, нашето общество, разбира се, че не е създадено днес и много неща ги има, но са твърде насипни.
Аз така си мисля, че трябва по някакъв начин да ги организираме по-добре, да съответстват на сегашното време. Това е цялата работа. Иначе човек, като седне да чете история, и там ще намери много неща. Има, твърде много неща има, но не са подредени както трябва. Може би взаимодействията не са както трябва, даже може и изобщо да ги няма. За това говориха колегите от Българския лекарски съюз.
Нека да направим така, че да бъде, колкото може по-добре, организирано всичко. Разбира се, предполагам, че и ние няма да дадем някакъв идеален продукт, но да бъде по-добър от сегашния. Това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Заповядайте, госпожо Мизова.
АНЖЕЛА МИЗОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Анжела Мизова, Български фармацевтичен съюз.
Слушах дотук изказванията на колегите и ми се струва, че ние говорим за закон за правата на пациентите, но когато имаме права, винаги имаме и втората страна - задълженията.
Това, което колегите от Българския лекарски и Българския зъболекарския съюз и специалистите по здравни грижи. Мисля, че това спокойно може да влезе в раздел „задължения”. Същото ще се касае естествено, когато пациентът застане пред нас в аптеките, защото той продължава да бъде пациент и при нас и продължава да има задължения при нас, а не само права.
Така че мисля, че това нещо, без да бъде разписано като някаква отделна глава в закона, в който ще се разпишат правата на пациента, а на здравния специалист може да бъде съответстващо в частта, която е в „задължения на пациента”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Мизова.
Заповядайте, госпожо Бенева. Имате думата.
ИРЕНА БЕНЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се казвам Ирена Бенева, главен юрисконсулт в Националната здравноосигурителна каса.
Аз смятам, че освен раздела за правата и съответно за задълженията на пациентите законът трябва да съдържа и ясни механизми, чрез които тези права ще се упражняват и задълженията ще се изпълняват. Защото всичко останало иначе би било твърде декларативно и безсмислено в крайна сметка. През годините са били подготвяни два или три законопроекта по тази тема. Прави ми впечатление, че абсолютно всички те са много декларативни, съдържат едно просто изброяване на правата на пациентите, без да дават какъвто и да било механизъм как тези права ще се гарантират, упражняват, респективно задълженията ще се изпълняват.
Също така смятам, че заслужава внимание идеята да се създаде един фонд, от който пациентите, пострадали в резултат от лекарски грешки, да се обезщетяват. Такива фондове има в много западноевропейски страни. Това, че България е бедна страна, все пак не е достатъчен аргумент такъв фонд да не бъде създаден и тук, защото все пак българските пациенти, макар и бедни, те са пациенти и най-вече – хора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Бенева.


Доктор Иванов, заповядайте. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, да поздравя дамите с празника.
Пет законопроекта са подготвени в Народното събрание, като в 40-тото Народно събрание бяха изготвени четири, петият беше предложен от народния представител Ваньо Шарков в сегашното – 41-во Народно събрание.
Причини за това да не бъдат приети тези предложени законопроекти. За последния стана въпрос. Това беше законопроекта на народния представител Антония Първанова и още други народни представители.
Първо, аз искам да разгледаме нещата в дълбочина – защо до момента тези законопроекти не са реализирани. Това е първият въпрос, който поставям за размисъл.
Вторият въпрос – правата на пациентите. Никъде, когато се правят законопроекти, не се разписват само права. Правата произтичат от задълженията на една личност. Това, че ти живееш в едно общество, най-напред имаш ангажименти към това общество и след това – породени права. Мисля, че юристите добре разбирам взаимно-следствената връзка между тези понятия.
Така че в един законопроект, който ние тук сме се събрали да изготвим, за мен задължително трябва да присъстват правата и задълженията на пациентите. Защо „задължения”? Защото не може един пациент, когато, да кажем, е анулирал или можем да кажем не се е ангажирал по никакъв начин, изключил е себе си като личност от обществото – имам предвид неучастие в здравната каса, по никакъв начин не участва в обществено-икономическия живот на страната – умишлено пропускам другия, той се явява за обществото един асоциален елемент. Не може този човек да има само права. Мисля, че ме разбирате добре.
Или още по-ясно казано. Не може примерно – най-драстичния пример ще ви дам – случая в Разград, когато имаше проблем с една родилка, която не посещава консултациите при акушер-гинеколог, която нито веднъж не е посетила здравно заведение, не плаща никакви вноски – апропо, веднага искам да кажа, че много добре съм наясно, че раждането в България е безплатно, тъй като аз съм вносител на този закон и той стана факт – всички жени в България раждат безплатно. Но това изолиране на дадената личност от обществото и от тази неангажираност обществено-политически, икономически, юридически, не могат да произтичат само права.
По отношение на думата „задължения” или елемента „задължение”. Когато една страна има права, то реципрочно човекът, който осъществява услугата – в случая лекарят или целият медицински персонал – има задължения. И обратното. Връзката е взаимно свързана.
Затова лично аз искам да поставя на вашето внимание втори въпрос. Дали да има отделна глава тук в закона. Аз слушах внимателно колегата – стоматолог, който изказа мнението, че би било алогично там, където има права и задължения на пациентите, да съществуват права на другата страна. Но, ако не съществува другата страна, не биха могли да влязат във взаимовръзка.
Така че моето първо предложение е да има отделна глава за правата съответно на медицинския персонал, или да бъде изготвено успоредно, защото едното без другото винаги ще ощетява едната или другата страна.
Така че аз съм запознат с всички законопроекти, които са внасяни в Народното събрание на тази тема. Един от основните проблеми или спънки за това да не се случи, това е, защото няма регламентирани отношения като задължения на пациентите. Това е едно изключително важно нещо.
Второ, правата на хората, осъществяващи медицинските услуги и дейности. В крайна сметка един пациент, за да се превърне в пациент, той, първо, трябва да има някакъв здравословен проблем, второ, трябва да има страната, която да може да отреагира на неговия проблем. Мисля, че тук нямаме никакви противоречия.
Казвайки това, ако законопроектите бяха приети, то лекарите, медицинските сестри, медицинския персонал най-общо казано... ето, веднага се появиха и аз напълно подкрепям, защото, когато ти имаш права, имаш и задължения и трябва да има и норми, които да регулират, както казахме, и правата, и задълженията. Госпожата, която се изказа преди мен, каза, че трябва да има санкции. А за да има санкции, санкциите могат да бъдат, като започнем от морални и стигнем до последната санкция – примерно за неизпълнение – за пациентите може да бъде финансова, а за лекарите дори и до задържане.
Когато говорим тези неща, трябва да имаме равнопоставеност на различните страни. Когато ние говорим за санкции спрямо хората, осъществяващи медицинската услуга, тя трябва също да бъде защитена. Защото, например, пациентите осъждат доктор Х, кой ще заплати? Веднага отговорът е, че трябва да заплати даденият лекар. Но той има сключен договор с лечебното заведение. Тоест, лечебното заведение примерно трябва да бъде осъдено от пациента, който е пострадал или пациента, на когото не е била осъществена дадения тип медицинска услуга.
Така че дадох тези примери, малко за да вкарам нещата в конкретика и да ви накарам всички добре да обмислим подхода за изработването на този твърде важен, от който обществото се нуждае, законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли други становища, въпроси?
Заповядайте, господин Кенанов. Имате думата.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Чисто умозрително бих влязъл в малък спор с доктор Иванов. Господин Иванов, това, което казахте, е безспорно вярно. Но има и нещо друго. Един гражданин на България, когато се роди, той гражданин ли е или не е? Ако е, трябва да ползва някакъв екзистенц минимум от граждански права. Тоест, част от тях може да са в здравеопазването.
Как това нещо да стане? Аз мога да му дам пример. Едно бебе, когато заплаче, веднага трябва да бъде захранено и ерго да му се плаща храната или каквото и да е. Там вървят 20 процента ДДС, които влизат в държавния бюджет. Този малък човек как може да бъде отговорен примерно за майка си?
Нещата стават много разплути оттук нататък. Как може примерно един безотговорен човек, който отиде и набие лекар, сервитьор, когото и да е, с който е влязъл във връзка с него и го обслужва, той го бие. Ами това в закона го има. Има го в НПК. Този човек, разбира се, че трябва да бъде наказан, не защото е лекар, а защото е невъзпитан и защото има асоциални прояви.
Така че всички тези неща може би трябва да намерят някакво отражение. Но са спорни и трябва да ги изчистим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Заповядайте, доктор Грозданова. Имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Говорим за законопроект за правата и задълженията на пациентите. Явно обществото го иска, щом има внесени досега пет законопроекта в годините назад.
Въпросът е да разберем ние в кои държави в Европейския съюз – че е по-лесно, да не стигаме до цяла Европа или по света – има отделен закон за пациента и какво от него произтича като предимства за пациента от това, че има отделен закон, а не както при нас – нещата са разпределени в отделни законопроекти.
Въпросът е ние преди да започнем работата по отделен закон да разберем дали той ще донесе нещо положително или по-добре да изчистим текстовете в останалите законопроекти, където са разпределени правата и задълженията на пациентите.
Конституционно са ясни правата на пациентите. Пациентът има право на достъпна и качествена медицинска помощ. Думата „безплатна” няма да я спомена, но за мен достъпност и качествено са две различни неща.
Наистина не съм убедена, че един отделен законопроект ще доведе до по-доброто изпълнение на закона. Не е въпросът дали текстовете се намират в един или в няколко закона, е въпросът е да се изпълняват нормите. Това ми е мнението.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Всъщност в момента не бива да влизаме в спорове по ясни за всички ни на тази маса конституционно установени права и задължения или просто житейски постулати. Затова смятам да не ви дам думата повече.
Бих искала да обобщим няколко неща.
Първо, явно има противоречие дали трябва да има закон за правата и задълженията на пациентите или в този вид е достатъчен един раздел в Закона за здравето.
При всички напоследък, доста нашумели в общественото и медийното пространство случаи на – дали донякъде лекарска небрежност или грешки или случаи на проява на жестокост на пациенти спрямо лекари, даже и през изминалата седмица мисля, че имаше такъв случай, ние говорехме за този закон, за правата и задълженията на пациентите. Говоря не само ние като законодателна власт и като властимащи, а изобщо от всички страни се чуваше това.
Така че това е първият въпрос, на който трябва да си отговорим.
Вторият въпрос е дали законопроектът да бъде и за правата, и за задълженията на пациентите. Аз мисля, че тук поне всички сме на едно мнение, че когато има права, когато те са делегирани някому – дали чрез Конституция или чрез закон – би трябвало да следват и задължения и тези задължения да се спазват.
Третият въпрос е дали трябва да има отделен раздел или глава за етичните норми в отношенията между лекар и пациент и дали е възможно в закон ние да определим кои са тези етични норми. Дали можем това да го разпишем, дали ни е по силите.
Следващият въпрос, който се отбеляза, е дали следва да има създаден фонд за обезщетяване на пострадали от грешка на лекари пациенти, от лекарска небрежност и т.н.
Аз в тази връзка искам да кажа, че в момента донякъде е уредено това законодателно, защото има застраховка „Професионална отговорност”, която е задължителна. Освен това има и граждански път за търсене на отговорност по реда на Закона за задълженията и договорите и винаги работодателят е отговорен заедно с работещия – бил той лекар или медицински специалист.
Освен това се повдигна въпросът и за механизъм за защита и за търсене на механизъм дали тези права и задължения се спазват.
Значи според мен трябва да има и раздел относно правото на защита и правото на жалби. Смятам че, е наложително в един текст, дали в един раздел или в един член да бъдат обособени всички видове права по подаването на жалби. Защото, повярвайте ми, на мен като юрист дори ми е трудно да проследя на колко инстанции всеки пациент или негов близък може да подаде жалба срещу системата изобщо. Няма да кажа срещу лекар или срещу медицинския персонал, а срещу системата изобщо, което според мен е недопустимо за една добре уредена законодателно държава, каквато се стремим да бъдем.
Казаха се и идеи и за специално място в законопроекта за хората с увреждания.
Горе – долу това са насоките, като, разбира се, един законопроект чисто правно-технически има общи разпоредби и оттам нататък следват различните раздели. Но това е въпрос на правна техника, която впоследствие вече експерти от комисията ще помогнат при създаването на такива текстове.
Така че засега мисля, че е редно да си отговорим на всички тези въпроси.
Аз също като госпожа Грозданова смятам, че обществото ни вече е узряло да има закон за правата и задълженията на пациентите.
Има ли някой на друго мнение освен изказаното от пациентския форум? Като че ли повечето от нас са на становище, че трябва да има един отделен закон, който да обедини в себе си всички текстове, които касаят правата и задълженията на пациентите.
Сега е моментът да решим. Заповядайте.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Госпожа Веска Събева ме наведе на една друга мисъл. В момента, както е дефинирана думата или понятието „пациент” то не би могло и да се променя. Но, ако остане така, то остава извън обхвата, но и оставя и много голяма група хора. Давам пример с диабета докато не е обострен. Тогава човекът не е пациент. Хепатитът – също, има онкологични заболявания.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Извинявайте, че Ви прекъсвам.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Сегашната дефиниция на „пациент” е това – „лице, на което се оказва или което се нуждае от медицинска помощ”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нуждае се, да.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Нуждае се от време на време.
Искам да кажа, че или ще се промени дефиницията, или към нея ще се приравнят други групи, които изобщо не са малки. Това са всички хронично болни, ...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявайте, но аз смятам, че ние тук, първо, трябва да подходим глобално към нещата. Мисля, че дефиницията на понятието „пациент” би следвало да я разгледаме на един последващ етап. В момента въпросът и Вашето мнение беше различно от останалите – дали следва да има отделен закон или просто да бъдат допълнени текстовете в Закона за здравето.
Аз мисля, че от всички останали присъстващи няма спор по тази тема, че всички държат да има отделен закон за правата и задълженията на пациентите. Това смятам, че е консенсусно. Нали така?
Заповядайте, госпожо Котова. Имате думата.
ЕЛИСАВЕТА КОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също съм представител на Български пациентски форум. Но с колегата Асен Георгиев не се побираме в нещо общо. Но аз също съм за това, че трябва да има закон за правата и задълженията на пациентите.
Това, което каза доктор Иваново, е вярно – не можеш да имаш само права, без да имаш задължения. Никой от нас не го отрича. Така че би трябвало да има такъв закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Котова.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Взимам за последно думата. Аз имах предвид, че при внесени пет законопроекта с едно и също наименование на практика има такава тежка процедура, към която ще се прибави още един законопроект. Не знам народните представител кой от тях ще разгледат и как ще направят консенсус между всички законопроекти.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Тогава нещо да уточня. Тези пет законопроекти са внасяни през годините до миналата година. В момента съвсем умишлено не поднасяме готов законопроект, а напротив – провокираме ви да се включите в неговото изработване, за да бъде той консенсусен, както за пациентите, така и за лекари, така и всяка една от парламентарните групи да изрази становището си.
Ние ви каним да участвате при изработването на самия законопроект. Затова аз в началото казах, че ще предложа и може би от следващата или по-следващата среща да заработят едни по-малки групи, които ще работят по конкретни текстове, защото така противоречията могат никога да не се изгладят и около думата „пациент” ние да водим спорове няколко часа тук и пак да не вземем никакво решение в един момент.
Ние не разглеждаме пет законопроекта. Те са налични, намират се в архивите на Народното събрание, има ги на сайта на Народното събрание в архив и който иска, може да се запознае с тях. Ето, те са тук на бюрото.
В тях има много полезни неща. Аз дори се учудих преди малко, че това, че са внесени от народни представители не от нашата парламентарна група, означава, че всичко е лошо. Не, напротив. Ние смятаме, че трябва да има приемственост и всичко, което е добро в тези законопроекти ще го ползваме. В момента се опитваме да го дообогатим и да чуем и вашето мнение като експерти в тази област.
Освен това смятам, че уточнихме и втория въпрос – дали законът да бъде и за задълженията. Няма спор и по този въпрос.
Следва ли да бъдат разглеждани етичните норми в отношенията между лекар и пациент. След като имаме предвид, че етични норми би могло да наложи обществото като цяло, мисля, че не е добре законът да задължава едната и другата страна в някакви определени етични норми. Така смятам аз.
Моля да чуя и вашето мнение. Има Етичен кодекс на съсловните организации. Мисля, че етичните норми всеки човек сам си ги изгражда и те се формират в много ранна възраст и не подлежат на законна уредба.
Заповядайте, господин Гачев. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Досадно е човек два пъти да се изказва. Но, ако се приеме това, че всички етични норми, които касаят пациента в закона за пациента, ако той включва и етични норми за здравните кадри – така да ги нарека – тогава би трябвало законът да се нарича закон за етиката в медицинското обслужване. Това няма да бъде закон за пациента, защото той ще обхваща всички права и задължения, които имат пациентите и всички задължения и права, които има и медицинския персонал. Тогава това ще бъде закон за медицинското обслужване. А такъв закона е Законът за здравето на практика. Това може да са и всички други закони в комбинация, защото не може всичко да бъде в закона за пациента. Просто няма логика.
Би трябвало да се разделят нещата, като в закон за пациентът превесът и главната тежест трябва да имат правата и задълженията на пациентите и там, където има гранични морални области, там естествено ще се каже къде отива това нещо към другите нормативни актове, които съществуват и са задължение за медицинския персонал. Иначе всичко става страхотен нонсенс.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Гачев.
Заповядайте, доктор Николай Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, се извинявам за закъснението.
Преди да започна моето изказване искам да пожелая на всички дами много здраве и много усмивки, много любов и много късмет, дълъг и щастлив живот.
Искам като допълнение на това, което доктор Гачев каза, да обърна внимание, че не може в закона за пациентите да няма деонтологични норми. Трябва да има деонтологични норми, но деонтологията е онази наука, която не знам защо в България е малко неглижирана, въпреки, че имаме български автори. Напомням покойния проф. Раданов, доста добър деонтологичен учен.
Трябва да бъде заложена деонтология в закона за пациентите.

И още нещо. Вие участвахте в едно телевизионно предаване за предстоящата директива за безопасността на пациента и трансграничното здравеопазване. От страна на парламента там присъства доктор Дариткова. За първи път пред обществеността една медия отрази една директива, която скоро ще стане реалност.
Тази директива в миналия Европейски парламент беше хвърлена в кошчето за боклук. Новият парламент я извади, министрите на всички държави-членки на Европейския съюз я подписаха. Ще има такава директива и тя ще стане реалност. Тоест, елементи от тази директива не могат да не влязат в бъдещ закон за пациентите, защото освен петте законопроекта, на които аз съм свидетел може би от самото начала на писането им и дори зная авторите им, трябва да сложи и елементи на директивата, защото така или иначе тази директива, като стане реалност, ние трябва да синхронизираме нашето законодателство и с тази директива.
Това е доста оптекаемо, съдържа невероятни витиеватни изрази и изречения, от които да ти настръхне косата. Такъв е стилът на писане на директиви – много пожелателен, много размит и това е, което исках да кажа.
А иначе, нека да си има отделен закон, за да са ясни нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И аз Ви благодаря, доктор Шарков.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само още нещо да кажа. Според мен много добре трябва да се помисли за систематичното място на този закон в останалата нормативна уредба.
Също така подкрепям да се направи една работна група за проучване на европейското законодателство, за да се види там как са регламентирани правата и задълженията на пациентите. Говоря за законодателството на Европейския съюз – регламенти, директиви. На тази база вече да се пише този нов законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Аз преди малко казах, че Народното събрание има този ресурс, разполага с цялата нормативна база. Правени са законодателни проучвания в другите европейски държави, имаме и аналитичен материал. Така че материалът го има, не е нужно да създаваме работна група за проучване на европейското законодателство. Който от вас иска, бихме могли да му предоставим на електронен носител такава нормативна уредба в другите страни-членки на Европейския съюз.
За мястото на този законопроект в законодателството. Имате предвид как той ще заработи при наличие на нормативно уредени тези обществени отношения в други законопроекти или?
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Имам предвид да не се дублират или да са противоречиви нормите на този, основния законопроект, уреждащи по един или друг начин правата и задълженията на пациентите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбрах въпроса Ви.
В Народното събрание има правни отдели, които следят за текстовете да не противоречат на други нормативни актове. Така че опасенията Ви са напразни в тази им част.
Следващият въпрос, който се постави, беше за създаване евентуално на фонд за обезщетяване на пострадали от лекарски грешки или лекарска небрежност, като наистина в някои държави има такава практика. Но тук трябва да си отговорим на няколко много съществени въпроса: тези средства как ще бъдат набирани, как ще бъдат разходвани. Аз не знам дали Националната здравноосигурителна каса има някакви конкретни идеи или просто го предлагате за обсъждане.
ИРЕНА БЕНЕВА: Предлагам го за обсъждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
ИРЕНА БЕНЕВА: Казвам го като лично мнение за обсъждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Мисля, че по този въпрос, първо, трябва да има и политическа позиция – дали може да бъде създаден такъв фонд за обезщетяване на пострадали, защото има пациенти, които изцяло разчитат на държавата в това тя да им осигури качествена и достъпна медицинска помощ. Трябва да помислим как биха се изплащали тези обезщетения, ако пациенти пострадат.
Така че трябва да има и коментар заедно с Министерството на финансите, който може би следва да бъде направен по тази тема.
Този въпрос го оставяме отворен за размисъл.
Следващият въпрос е за механизмите за защита правото на жалби. Мисля, че това е редно да присъства в един такъв законопроект, взимайки предвид и новата директива на Европейския съюз. Само че д-р Шарков, аз се опасявам, че тя би следвало да се транспонира до края на 2012 г., което означава, че ако ние чакаме дотогава да си съобразим нашето законодателство с европейското, мисля, че твърде дълъг срок ще си дадем на тази работна група.
Разбира се, трябва да има и административни санкции, както е във всеки закон, които дават и допълнителна защита.
Нещо пропуснах ли? Имате ли нещо да добавите?
Заповядайте, госпожо Чинарска. Имате думата.
ДИАНА ЧИНАРСКА: Благодаря Ви, госпожо председател! Останах с впечатление, че малко неразбрана останах с моето предложение от страна на Българския лекарски съюз за морално-етичните отношения между лекар-пациент и пациент-лекар. Тъй като личните задължения на лекарите са очертани във всички закони, включително и в Закона за съсловните организации, където имаме член еди кой си, в който се казва, че ние имаме Морално-етичен кодекс към пациентите. Там има много добри пожелания и точки за изпълнения.
Идеята беше да има такъв реципрочен кодекс – може би – към този закон за пациентите и там да се уреждат такива морално-етични отношения. Така, както ние не можем да откажем лечение на пациент, така, както ние имаме редица други задължения по рамков договор, по наредби, по други закони, а също така имаме санкции и наказания. Всичко това е описано в много голяма група от такива нормативни документи.
Важно е да се има предвид да се спазват някакви етични норми, тъй като сме свидетели – пак ще повторя – в днешно време нашите пациенти станаха изключително много агресивни – дали имат повод или не – и то се касае за работното място по време на изпълнение на нашите професионални задължения. Там ние нямаме никаква защита. Не говоря физическа, а за морално – още по-малко.
Това бяха мотивите да внесем едно предложение може би като етичен кодекс на пациента, както имат етичен кодекс и лекарите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Чинарска.
Само че, Вашият текст е приет от съсловната организация. Исках да кажа, мое лично мнение е и разбира се, вие можете да направите конкретни предложения за конкретни текстове.
Мисля, че в главата „Задължения на пациентите” би могло да се разпише по някакъв начин това, което се каза, и, разбира се, да има някакви пожелателни текстове.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Понеже аз също имам чувството, че останах неразбран, искам да поясня.

Когато казах, че думата „пациент” или понятието, тоест, кой е обхватът на закона, имах предвид следното. Сега сме на първа среща. Едно от нещата, по които има много да се разсъждава и всеки един от нас би могъл да има принос по отношение на това какъв да бъде обхватът на този закон като субекти и като отношения – кои хора и кои части, елементи.
В този смисъл казвам, че наистина така, както е в момента, ние разсъждаваме само върху едни състояния. Това ще е закон за състоянието.
Така че би могло спокойно да се вкарат много различни групи вътре, включително и неща, които в момента не присъстват или пък срещу тях няма начин на организация.
По въпроса за фонда. В момента има два вида застраховки. Едната е „медицински риск”, която по закона съществува, а другата е по клиничните проучвания. И двата са тип „гражданска отговорност”, и в двата случая се застраховат лекарите или болниците в случай, че бъдат осъдени. И двете не са в полза на пациента. Пациентът би могъл да си претендира директно към застрахователя. Но там има много съществени различни проблеми, при което няма начин да се регламентира по Кодекса за застраховането.
Има една второ част от моите представи от 30 болници, за които ви казах, че имам представа, в не повече от пет има задължителни застраховки „медицински риск” и те са едва от миналата година, а законът е от 2000 г.
Мисля, че контролът е доста слаб и наистина в един такъв закон би трябвало да се предвидят доста по-различни регламенти точно за застраховки, обезщетения и изплащания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, ето, аз мисля, че вече Вашето място е в групата, която ще работи „Общи разпоредби” и понятието „пациент” в административната отговорност и рисковете при застраховка „професионална отговорност” и т.н. Така че можете да излезете с конкретни предложения, за конкретни текстове и да сте много полезен.
Заповядайте, господин Кенанов. Имате думата.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Мога ли да взема думата и да опонирам на колегата? Що е пациент? Ами пациентът е нещото, което плаща сметката. В смисъл българското законодателство е задължило всеки да си плаща здравната вноска задължително. И когато има нужда, да я ползва. Това е цялата работа и това определя нуждата от закон за пациента. Защото има и хора, които плащат някакви пари и срещу тях трябва да получат услуги, когато имат нужда.
Това, разбира се, го казвам най-грубо, за да може да се разбере по-ясно. Защото иначе там как точно е определен пациентът, е малко нагласена работа. Това е то.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Аз смятам да ви предложа всички присъстващи писмено да заявят своите виждания за макет на законопроекта, както и представители, които да работят в различните подработни групи, които да бъдат от няколко човека, за да са по-оперативни, сами да си определят и насрочват заседанията, защото и днес е показателно, че поне 30 човека от неправителствени организации, институции са заявили, че ще участват. Виждате колко сме в момента – без Народното събрание, разбира се, и без народните представители.
Аз смятам, че за по-голяма оперативност е добре да се работи в по-малки групи. Така че ще помоля всички в рамките на седмица да изпратят по кои теми биха предложили конкретни текстове, в кои работни групи искат да участват.
Аз от своя страна, след като и стенограмата е готова, ще ви изпратя най-важните неща от стенограмата, както и примерен образец на бъдещия законопроект по глави и по раздели, както смятаме и както ще предложим на народните представители от ГЕРБ един определен макет на закона – така да го наречем.
Съгласни ли сте с такъв вариант?
ПЕТКО КЕНАНОВ: Да, може. Трябва да определим броя на работните групи, към които можем да се включим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Смятам също така, че ще е добре, но това ще трябва на следващо събиране на тази работна група да го уточним. Всяка работна група да бъде ръководена от народен представител – един или двама, които да имат грижата да ви канят на срещи и да поемат отговорността и ангажимента за изработването на определени текстове.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Това няма ли да доведе до противоречия в самата структура на закона, когато няколко паралелни групи ще го работят? Не е ли по-добре няколко групи да работят по целия законопроект, абсолютно по всичко и после да се срещнат и да го доуточнят. Защото един мисли в една посока, друг мисли в друга, трети в трета и ми се струва, че може да се получи доста несъвършен проект от тази гледна точка, ако всяка глава бъде изработена от различни хора, независимо един от друг.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нали трябва да чуем различни мнения? Защото ние също имаме готовност да ви дадем готов законопроект, но той няма нито да бъде консенсусен, нито ще бъде изграден от вашите мнения и нито вашите становища ще се вземат предвид. В някакъв момент вие ще дойдете в комисията, ще си прочетете становищата и ние ще решим. Въпросът е вие да сте активни и да участвате активно в изработването на новия законопроект.
А дали ще има противоречия в отделни текстове, след като бъде сглобен този законопроект, разбира се, че ще продължим да го обсъждаме. Има първо, второ четене, комисията ще заседава, ще го гледа колкото е необходимо.
Аз, както казах и преди малко, поемам ангажимента да изпратя един примерен макет по определени раздели и глави как да се работи. Ще го изпратя на всички вас, които сте тук. Моля после всички заинтересовани да си оставят електронната поща, за да си го получат в електронен вариант.
Мисля, че това ще е достатъчно.
Всички сме съгласни? Нали?
Благодаря ви за присъствието. Желая хубав празник на дамите, а на господата да осигурят на своите дами такъв.
До нови срещи. Предлагам ви след около две седмици да определя нова дата за подобно събиране.
Довиждане и хубав ден!

(Закрито в 15,25 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)