ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 55


На 12.05.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 55


На 12.05.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум да започне днешното заседание.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г. – първо гласуване.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г. – първо гласуване.

Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. – първо гласуване

Преди да дам думата на вносителите по точка първа, искам да отбележа, че наши гости са ученици от езикова гимназия „Людмил Стоянов” от гр. Благоевград.
Добре дошли. Надявам се да ви бъде интересно заседанието на Комисията по здравеопазването и да видите как се случва законодателната дейност в парламента.
Уважаеми доктор Желев, като един от вносителите на законопроекта на Вас ще предоставя възможността да представите проекта по точка първа.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Аз съм един от групата на вносителите на този законопроект. Имате го раздаден. Най-вероятно сте го прочели и сте се запознали с него. Мотивите са ясни. Един закон преди всичко трябва да улеснява и облекчава гражданите, да не създава затруднения. Тъй като смятаме, че сега действащи и приети текстове на членове определено ще затруднят хората с увреждания, ние сме направили предложения за отпадане на ограничителните според нас текстове и въвеждане на по-лесен режим на гласуване на тези хора с физически увреждания.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Желев.
Уважаеми дами и господа! Дебатът е открит.
Смятам, че е редно първо да дам думата на институциите, имащи отношение към законопроекта.
Министерството на здравеопазването ни е изпратило становище. Кой ще го представи.
Заповядайте, госпожо Мандаджиева.
ВЕСЕЛИНА МАНДАЖИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на здравеопазването смята, че използвания в законопроекта термин „физически увреждания” не е прецизен и не се използва в българското законодателство през последните години. По-точният термин е „хора с увреждания”.
Според нас действащите разпоредби на Изборния кодекс дават достатъчно гаранции за упражняване правото на глас на избирателите с увреждания.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Мандаджиева.
От Министерството на труда и социалната политика кой ще изрази становището?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Ние нямаме изразено становище по този законопроект.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на директора на Агенцията на хората с увреждания. Заповядайте, господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Агенцията на хората с увреждания също смята, че във вида, в който е представен текстът, трудно може да се разбере. Затова би трябвало в Допълнителните разпоредби на Избирателния кодекс да се даде определение на термина що е то „физически увреждания” по смисъла на този кодекс.
Ние нямахме време да го представим предварително. Сега ще го дадем на техническите лица. Имаме някои предложения за текстове, ако евентуално се стигне до обсъждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Коралски.
От съсловните организации някой желае ли да вземе отношение? Не желаете. В такъв случай давам думата на народните представители, които желаят да изразят позиция. Няма желаещи.
В такъв случай аз ще си позволя съвсем накратко да изтъкна някои мотиви, поради които ще се въздържа да подкрепя този законопроект.
В мотивите към законопроекта е посочено, че със законопроекта се предлага възстановяване на стария обхват на категорията лица, които могат да гласуват с придружител, а това са лица с физически увреждания, като също е посочено и се твърди, че стесняването на тази категория лица само до избиратели с увреждане на опорно-двигателния апарат и зрението може да доведе до противоречиво тълкуване и прилагане на закона. Смятам, че тези мотиви не са обосновани, не кореспондират с отменените законови разпоредби, регламентиращи кръга от лица, които могат да гласуват с придружител, и ще дам някои примери.
Изразът “увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението”, използван в Изборния кодекс, който беше приет миналата година от Четиридесет и първото Народно събрание, заменя следните изрази в отменени закони, а именно “избирател с физическо увреждане на опорно-двигателния апарат или с увреждане на зрението”. Термини, използвани в разпоредбите, уреждащи реда и условията за гласуване от този кръг лица в три от споменатите закони и отменени, а именно Закон за местните избори, чл. 76а, Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България в чл. 83 и Закон за избиране на народни представители в чл. 78а.
На второ място, термин “хора с физически и зрителни увреждания” е използван може би за краткост и в трите отменени вече закона.
На трето място “лица с физически увреждания” е използвано като термин само еднократно в Закона за избиране на президент, вицепрезидент на Република България и това е дефиницията в чл. 10н.
Смятам, че от изложеното е видно, че във всеки от отменените нормативни актове е бил използван различен израз за определяне на този кръг лица, като в три от тях е бил използван аналогичен на израза, възприет в Изборния кодекс в настоящия момент.
Поради тази причина не бих могла да споделя твърденията в мотивите, че се възстановява стария обхват на замяната на израза “увреждане на опорно-двигателния апарат или зрението” с израза “физическо увреждане”, който е използван единствено и то еднократно в Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката.
Също така смятам, че отменените закони, които са си служили с различни изрази, са създавали много повече поводи за тълкуване на смисъла им, отколкото сега възприетия единен подход в Изборния кодекс.
Също така искам да обърна внимание, разбира се, не на последно място, че в чл. 39, § 2 от Хартата на основните права на Европейски съюз, съгласно който членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщо пряко, свободно и тайно гласуване, тоест, държавите-членки са длъжни да организират изборите по начин, гарантиращ свободно и тайно гласуване, а всички знаем, че хората със здравословни проблеми в една или друга степен са зависими от своите близки и от хората, които се грижат за тях и поради тази причина и техният вот може да бъде повлиян. Опасявам се, че ако допуснем прекалено разширяване на кръга от хора, които могат да гласуват с придружител, рискуваме да нарушим основните права, гарантирани не само от Конституцията на Република България, но и от европейското законодателство.
Освен това има текстове в Изборния кодекс, които гарантират на хора с трайни увреждания, които нямат никаква възможност да се придвижват, техният вот да бъде отразен чрез подвижни избирателни урни. Така че мисля, че правото на всички хора с увреждания да гласуват свободно, равно и тайно е гарантирано.
Благодаря.
Има ли други желаещи от народните представители и от институциите за изказване? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г. за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
"За" - 4, "против" – 6, "въздържали се" - 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г., не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г. – първо гласуване

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Законопроектът ще ни бъде представен от вносителите – Министерството на здравеопазването – от госпожа Гергана Павлова, заместник-министър на здравеопазването.
Госпожо заместник-министър Павлова, заповядайте да представите мотивите за законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Внасям мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) урежда дейностите по разрешаване за употреба, търговия на едро и дребно с лекарствени продукти, провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти, както и механизмите за образуване на цени на лекарствените продукти и съставяне на Позитивен лекарствен списък. В хода на неговото прилагане настъпиха промени в обществените отношения - предмет на регулация от закона, което налага отново да бъде извършен анализ на действащите разпоредби и съответно да се направят изменения в тях.
Законопроектът е насочен и към постигане на мерките, засягащи лекарствената политика, заложени в цел 82 от Програмата на правителството за 2009-2013 г.
На първо място, със законопроекта се предвижда намаляване размера на финансовите средства, които се използват за допълнително материално стимулиране на служители на Министерство на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) с оглед необходимостта от оптимизиране на финансовите разходи в условията на финансова криза.
Със законопроекта се предлага режимът по издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти да премине към Изпълнителна агенция по лекарствата. Предвижда се и преминаване на режима по издаване на удостоверения за регистрация на дрогерии към Регионалните здравни инспекции.
Промените в режимите по издаване на разрешения и удостоверения за търговия на дребно с лекарствени продукти от аптеки и дрогерии са в съответствие с Решение № 560 на Министерския съвет от 2010 г., като целта е да бъдат оптимизирани разрешителните режими по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и да се улесни достъпът на заявителите до съответната услуга.
Със законопроекта се предвижда създаването на Комисия по цени и реимбурсиране. До момента дейността по ценообразуване и включване на продукти в Позитивния лекарствен списък се извършва от два самостоятелни и независими един от друг органа: Комисията по цени на лекарствените продукти и Комисията по позитивния лекарствен списък. С предложението се цели процесът да бъде оптимизиран в рамките на един орган, да се съкратят по този начин сроковете за неговото произнасяне и да се облекчат заявителите от гледна точка на еднократното представяне на документация само към един орган.
Законопроектът въвежда промени и по отношение на изискванията към провежданите в страната клинични изпитвания на лекарствени продукти.
Текстът на действащия чл. 87 се изменя в посока на разширяване кръга на лечебните заведения, в които могат да се извършват клинични изпитвания, и отпадане на изискването за наличие на акредитационна оценка.
С последните изменения на Закона за здравето бе въведено акредитацията на лечебните заведения да бъде доброволна, с оглед на което текстовете на закона се синхронизират с тези промени.
Законопроектът предвижда допълване текстовете на закона, уреждащи статута на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания, като се създава възможност да бъдат определяни резервни членове в нея. Тази промяна се налага с оглед подобряване организацията на нейната работа и създаване на възможност за регулярно провеждане на заседанията й.
С предлаганите промени текстовете на действащия закон се привеждат в съответствие с изискванията на Закона за търговския регистър. Въвежда се режимът на мълчаливото съгласие от страна на ИАЛ при одобряване рекламата на лекарствени продукти в случаите, в които агенцията не се произнесе в срока, предвиден за изричното й одобряване.
Едновременно с това се предлага рекламата, предназначена за медицинските специалисти, да бъде само на уведомителен режим, като съответно да не подлежи на разрешаване от страна на ИАЛ. Целта на предлаганите изменения е да бъде оптимизиран режимът по одобряване рекламата на лекарствени продукти, като съответно бъдат облекчени и заявителите предвид отпадането на разрешителния режим при одобряването на рекламата за медицинските специалисти.
Със законопроекта се предлага уточняване и диференциране на функциите, изпълнявани в аптеката от магистър-фармацевтите, помощник-
фармацевтите и лицата, които консултират и предлагат козметика и санитарно-хигиенни средства.
Предвижда се уеднаквяване на функциите, които се осъществяват от помощник-фармацевтите в аптека, ръководена от магистър-фармацевт, и в аптека, ръководена от помощник-фармацевт. При сега действащата уредба помощник-фармацевт, работещ в аптека, ръководена от магистър по фармация, не може да продава самостоятелно лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание. Едновременно с това, когато същата дейност се извършва в населено място, в което е открита аптека, ръководена от помощник-фармацевт, продажбата на този вид продукти се извършва само от помощник-фармацевт, без да е налице контрол от страна на магистър-фармацевт.
Със законопроекта се попълват и някои празноти и констатирани проблеми в хода на практическото прилагане на уредбата, касаеща извършването на промени в издадени разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека.
Предлага се промяна в механизмите за формиране на цени на лекарствените продукти. До момента на държавна регулация подлежаха цените на лекарствените продукти, които се отпускат по лекарско предписание, и цените на включените в Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти. От друга страна, цените на лекарствата без лекарско предписание подлежаха само на регистрация.
Законопроектът предвижда да се въведе държавна регулация само по отношение на цените на лекарствените продукти, които са включени в Позитивния лекарствен списък. По отношение на цените на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, и на тези, отпускани без лекарско предписание, се въвежда регистрационен режим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо заместник-министър Павлова, не е необходимо да четете целите мотиви. Ние сме се запознали с тях. Аз просто исках да чуем само няколко думи в резюме, да споменете най-важните. Вие го направихте. Благодаря Ви.
Откривам дебата. Давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като аз в момента имам и друго заседание, само няколко изречения ще кажа, без да претендирам за навлизане в подробностите на тази важна материя.
Интересно е, че от този законопроект публично главно изплува темата кой може да работи в аптеките, какви изисквания има към тях – наистина един важен въпрос. Но като че ли зад тази тема, която е по-важна може би за съсловието, останаха на втори план други въпроси, които не по-малко засягат гражданите, обществото в областта на ползването, одобряването и рекламирането на лекарства.
Аз не намерих някакви приемливи обяснения за това, което се предлага - да се либерализира режимът на клиничните изпитвания, след като тази тема беше дискусионна и по време на предишния министър. Но това, че сегашният министър няма пряко отношение към тази материя, едва ли е основание същата линия да бъде продължавана от ръководството на Министерство на здравеопазването.
По отношение на либерализирането на рекламата аз не мисля, че представянето на тези продукти трябва да бъде сведено почти както на всички други търговски продукти. Дори сега си спомням за една телевизионна реклама, която често се появяваше, в която един строг лекар излизаше и казваше през колко минути всяка вечер умират няколко души от сърце, вследствие на което вие трябва да пиете редовно еди какво си лекарство.
Това профаниране на проблемите на здравеопазването според мен по никакъв начин не трябва да бъде толерирано. Нещо, за което съм апелирал неколкократно, да се помисли за политика, включително законодателно, която да повиши регулациите, която да доведе до намаляване на цените на лекарствата, нещо, което направиха редица европейски страни в годините на кризата, в България няма нищо подобно. Продължава либерализирането на сектора, продължава повишаването на цените и в крайна сметка това законодателство не полага никаква грижа за самите пациенти, за гражданите като хора, които се нуждаят от медицинска помощ.
Тази законодателна линия според мен трябва да бъде прекратена и това са моите мотиви аз да се противопоставя на предлагания законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Павлова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Бих искала да отговоря по двете теми, които бяха повдигнати.
Либерализация по отношение на клиничните изпитвания не се предвижда. До момента в закона съществуваше възможност клинични изпитвания да бъдат правени в медицински центрове, а ние в момента включваме и ДКЦ-тата или беше обратното. Извинете ме, едно от двете е. А те и двете са структури за извънболнична помощ и го правим по искане естествено както на Комисията по клинични изпитвания, така и на фирмите, които правят клинични изпитвания.
По отношение на рекламата няма либерализация на рекламата – няма либерализация на рекламата, която касае населението. Това е рекламата на ОТС-продукти, както и няма либерализация на рекламата, предназначена за пациенти по отношение на АРЕКС – продукти.
Предложението, което е направено, е рекламата, която е предназначена за медицински специалисти – говорим за брошурите – да не минава на предварително одобрение, а да има уведомителен режим към ИАЛ. Презумпцията тук на Асоциацията на производителите, с която ние се съгласихме, е това, че все пак медицинските специалисти имат всички компетенции да боравят с брошурите, които по същество съдържат кратките характеристики на продуктите и евентуално информация от клинични изпитвания, които са правени.
Запазихме задължителен уведомителен режим, защото той позволява при уведомителен режим възможността ИАЛ да спре във всеки един момент реклама, която не отговаря или по някакъв начин противоречи на добрите практики. При разрешителен режим с мълчаливо съгласие при изтичане на мълчаливото съгласие принципно няма как да се налагат последващи санкции. От тази гледна точка приехме за медицински специалисти рекламата да бъде на уведомителен режим. Между другото, тази мярка е свързана и с цялостната стратегия на правителството по отношение на облекчаване на административни тежести и на такси, които се събират.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Павлова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли само една бележка? Мисля, че това също е един допълнителен корупционен стимул, защото е много по-лесно едно длъжностно лице да бездейства в свой интерес, отколкото да предприеме действие, за което после може да бъде санкционирано.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Думата бе поискана от представителя на Министерство на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! По време на съгласуването на процедурата преди разглеждането на законопроекта в Министерския съвет Министерството на труда и социалната политика подкрепи изцяло този законопроект, макар че въпросите, които се разглеждат в него, не са много пряко в компетенцията му. Единственият въпрос, който пряко засяга нашите компетенции, това е разпоредбата на § 82 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, с който се правят промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и се дава възможност на дружества, които са регистрирани по законодателството на държави-членки или държави от Икономическото пространство, да образуват служби по трудова медицина и в България.
Ние с това сме съгласни изцяло.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има ли други изказвания?
Доктор Иванов, заповядайте. Имате думата.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, гости! Аз ще изложа някои мои съображения и виждания относно този законопроект.
Ще започна с мотивите. Първо, набелязвам само отделните теми. Мисля, че темата за аптеките, за това кой има право да работи в аптеките, в медиите достатъчно ясно беше дискутирана. Така че тази позиция и позициите, които аз съм защитавал, ще продължа да ги защитавам и оттук-нататък. Искам това да бъде ясно.
Започвам с прехвърляне издаването на удостоверения за регистрация на дрогериите, нещо, изключително важно, което не беше споменато. Аналогично на изложенията, които направих, в момента ИАЛ има експертен капацитет и изграден Единен централизиран регистър и, ако това предложение бъде възприето, следва да се има предвид, че децентрализирането на тази дейност – на 28-те структури на РЗИ – ще доведе до тромавост и по-малка ефективност на процеса, по-големи обществени ресурси и изразходване на бюджетни средства.
Тук за присъстващите искам да кажа, че от 2012 г. е задължително електронното регистриране.
По друг момент – относно създаването на Комисия по цени и реимбурсиране, нещо, което засяга изключително всички граждани. Тук от колегата беше акцентирано върху това – именно за цените и реимбурсирането.
Преди да направя изказването си тук по тази тема искам да кажа, че към днешна дата ролята на Националната здравноосигурителна каса е принизена изключително много, а тя в случая се явява всъщност институцията, която разполага с най-големия финансов ресурс. Нещо повече, тя се отчита пред Сметната палата и пред Народното събрание. А функциите, които се отреждат от така предложения законопроект, са изключително занижени.
Аз съм се подготвил да изкажа някои конкретни примери.
Предложението за обединяване на Комисията по цени на лекарствените продукти и Комисията по Позитивния лекарствен списък има своята логика, тъй като дейността на двете комисии към момента е взаимно свързана. Вкарването в една комисия на тези дейности ще подобри ефективността и ще съкрати сроковете на процеса по получаване на пределна цена на лекарствените продукти и включването им в Позитивния лекарствен списък.
В същото време обаче има много въпроси, които лично мен ме притесняват. Първо, наименованието на комисията е неточно, неясно формулирано. Не става ясно тази комисия какво точно ще ценообразува и реимбурсира. Би следвало да се разпише ясно и точно предметът на дейност на тази комисия още в нейното заглавие – Комисията по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти – освен, ако вносителят има в бъдеще планове за дейността на тази комисия, която във времето да бъде натоварена и с допълнителни правомощия, а именно медицинските изделия, за които наскоро ние приехме закон.
Друго съображение – по предложението новата Комисия по цените и реимбурсирането да бъде подчинена на министъра на здравеопазването и нейната дейност да бъде обезпечавана от специализирана дирекция на Министерство на здравеопазването. В почти всички държави-членки на Европейски съюз Комисията по цени и Комисията по Позитивен лекарствен списък са единна структура, която обаче, забележете, е независим орган. В Англия “НАИС”, във Франция тази структура е обособена като отделна, независима структура в системата на здравеопазването.
В случай обаче, че бъде възприет подходът на вносителя, то тогава цялата лекарствена политика на държавата ще бъде под ръководството на един единствен човек – министъра на здравеопазването (ресорния заместник-министър), което би било предпоставка за еднолично управление на тази система и липса на всякаква прозрачност на процеса.
С оглед на последните изменения в Закона за здравното осигуряване и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина до началото на 2012 г. всички лекарствени продукти ще бъдат предоставени на Националната здравноосигурителна каса и ще бъдат финансирани от бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Следователно, липсва основателен аргумент какво налага цялата власт да бъде концентрирана в една институция – Министерството на здравеопазването.
Изключително неясно са разписани текстовете, касаещи състава на Комисията по цени и реимбурсиране. В § 44 от законопроекта относно чл. 259, ал. 2 се посочва, че в състава на комисията има представители на Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса и Изпълнителна агенция по лекарствата. Но никъде не са разписани квотите на тези институции. Пак ще подчерта, че тук Националната здравноосигурителна каса трябва да има доминираща роля.
Законопроектът предвижда всички подробности по квотата и работата на комисията да бъдат уредени в наредба, издадена от министъра на здравеопазването. Би следвало квотите на различните представители да бъдат уредени в закона, а не в подзаконов нормативен акт, тъй като това ще даде възможност еднолично да се определят различните квоти.
На следващо място, от мотивите на вносителя не става ясно какво налага включването на представителите на ИАЛ в тази комисия, а в същото време се изключва Министерството на финансите и да не изброявам и другите министерства.
От друга страна, ако се цели подобряване на дейността на двете съществуващи към момента комисии, като се обединят в една, това може да бъде постигнато единствено чрез създаването на държавна комисия по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, която да бъде към Министерския съвет или съответно да бъде една автономна изпълнителна комисия.
Би следвало тази комисия да има постоянен щат. Но тези предложения аз ще ги предоставя между първо и второ четене.
Със заложените в законопроекта правомощия задълженията на Комисията по цени и реимбурсиране и с предвидения експертен състав сериозно се поставя под съмнение възможността за реално и професионално изпълнение на тези правомощия. И питам аз как Националната здравноосигурителна каса ще може да отговаря за разходваните средства, без тя да има главната роля при определянето на цените и съответно цените по различните медикаменти.
Госпожо председател, по отделните параграфи си запазвам правото между първо и второ четене да направя предложения, за да не отегчавам сега присъстващите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли реплики към изказването на доктор Иванов?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги!
Имам един много кратък въпрос. Беше казано как Националната здравноосигурителна каса да плаща за лекарства, без да участва в определянето на цените. Веднага се сещам как един клиент в един магазин плаща, без да участва в определянето на цената.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз веднага ще отговоря. Към днешна дата при това, което ни се предлага, разплащателният орган е Националната здравноосигурителна каса. В нея е портфейлът, но тя няма никакво отношение по определяне на цените или реимбурсирането. Това според мен е нередно, тъй като портфейлът се намира в касата и не може хора, които не участват в плащането и разплащането да определят какво да излиза от портфейла. Мисля, че е ясно на всички присъстващи и не е коректен въпросът, поставен от доктор Шарков. Мисля, че ме разбрахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Доктор Джафер има думата.Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Няма да се спирам на това защо през последните дни беше изведен един акцент в медийното, в общественото пространство и това беше проблемът между Българския фармацевтичен съюз и Асоциацията на собствениците на аптеки в България.
Аз обаче тук ще се съглася с колегата Стоилов, който изведе други акценти и мисля, че те са много съществени.
Не искам да коментирам, че това всъщност е десетата промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, не откакто е приет през 2007 г., а от 2009 г. досега. Той ще предизвика 19-та промяна в Закона за здравното осигуряване от 2009 до сега. Той ще предизвика 16-та промяна в Закона за здравето. Той ще предизвика 11-та промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и ще предизвика 9-та промяна в Закона за лечебните заведения. Изреждам от 2009 г. дотук.
Изреждам всичко това, защото ние като законодатели трябва да си даваме сметка колко важни са нашите решения, а изпълнителната власт трябва да си дава сметка до какво води непоследователната позиция в една област.
Към министъра на здравеопазването съществува обществен съвет в здравеопазването за утвърждаване принципите на публичност, предвидимост, баланс и консенсус в лекарствената политика.
Да, ама не. Точно публичност, предвидимост няма в тази политика и тези промени днес са доказателство за това.
Направих сметка, че за да надделее едно лоби над друго, технологично са необходими само три до четири месеца и при нас, за да дойде поправка и да се иска промяна в законодателството.
Уважаеми колеги, за мен основните акценти в предложените промени въобще не са ония взаимоотношения между помощник-фармацевти, нефармацевти и не знам още какво. Вижте какво ни се предлага: сливане на две комисии – Комисия по цените и Комисия по реимбурсния списък. Да, но когато през 2007 г. се създаваше този закон, тогава имаше изрично настояване на представители на Европейската комисия, които бяха консултанти на Световна банка, да има три комисии, за да може, когато се обжалват решения, да се обжалва отделно цена, отделно включване в списъка, а отделно да функционира Комисия по прозрачност, която да бъде арбитър.
Вижте какво друго се предлага. Предлага се сливане на тези две комисии, за да може да се изхвърлят представителите на пациентските организации, както и представителите на всички съсловни организация. Какво правим? Сега в Комисията по Позитивния лекарствен списък има 11 души – трима представители на Министерство на здравеопазването, един представител на Министерство на труда и социалната политика, двама на Националната здравноосигурителна каса – друг е въпросът дали ще ги има в следващата обединена комисия, зависи от взаимоотношенията министерство – каса, един от Министерство на финансите, един на Българския лекарски съюз, един от Българския зъболекарски съюз и двама представители на пациентски организации.
Защо? Преценявате, като се борите за прозрачност, уважаеми колеги, че трябва да махнете тези представители, да направите нещо като обществен съвет, отново някакви наблюдатели, които нямат право на глас?!? Къде е прозрачността? Тук наистина се оказва една максимална непрозрачност.
Да, но тези комисии разпределят много голяма част от публичните средства за лекарства, отделно, че и касата плаща в момента много и за онколекарства и за други важни и социалнозначими болести. Това е един от основните акценти на това, което ни се предлага.
Не съм съгласна, че няма либерализация на рекламата на медикаменти, защото замяната на един разрешителен режим с уведомителен е точно това. Не съм съгласна, че въвеждането на мълчаливо съгласие не е крачка напред в рекламирането на продукти.
Какво желаем, уважаеми колеги от Министерство на здравеопазването? Българинът достатъчно се лекува сам, с какво ли не, прескачайки и лекари, и фармацевти, и какво ли не, лекува се със скъпоструващи медикаменти, в които никой не знае какво има, защото те не минават за разрешение през ИАЛ – хомеопатични, хранителни добавки, котешки нокът, не знам какви неща от акули, от трън, от не знам какво. Какво правите всъщност?
Това е другият акцент.
И третото е разширяване обхвата на местата за клинични изпитвания. И питам: не си ли отиде Анна-Мария Борисова точно за опит да либерализира тази сфера – обхват на местата, където ще се правят клинични изпитвания? Отхвърлихте задължителната акредитация с един друг закон, с поредна промяна. В момента, без да има даже задължителна акредитация ще се извършват на някакви места клинични изпитвания. Ами това са акцентите на това, което ни се предлага.
Всички гледаме как се боричка една група с друга, намаляват фармацевтите в България, намаляват помощник-фармацевти и немедицински специалисти, които продавали козметика и изпускаме едни много важни неща, които се прокарват ей така, между другото.
Извинявайте, но мисля, че някой подценява интелигентността на публиката и на хората, които все пак четат законите, които се внасят.
Обаче има няколко момента, които заслужават адмирация и няма как да ги отмина. Това е опитът да се намалят средствата за допълнително материално стимулиране. Но това е нормално, след като отиват в ИАЛ, а не остават за работещите като ангажимент в министерството, както и прехвърлянето. Но тук искам да чуя мнението на хората, които ще бъдат пряко засегнати от това – към ИАЛ и към регионалните здравни инспекции на разрешителните за аптеки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Има ли реплики към изказването на доктор Джафер?
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моята реплика е до това, що се отнася до изискванията на Европейския съюз за цените и реимбурсирането. Няма противоречие, аз съм проверил, по европейските директиви за това да бъдат слети. Така че с това не бих могъл да се съглася.
По останалата част нямам други реплики.
НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност ще отговоря, че същественото даже не е в обединението. Същественото е в опита да се премахнат точно представителите на пациентски организации и съсловни организации. Има нарочно вкарани в закона текстове, а не в поднормативни актове, за да наблюдават работата на тези хора, а не един много тесен кръг от хора, обединени вече две комисии в едно да решават колко пари, по какъв списък да се изплащат от публичните средства и какво се случва.
Много по-важно е това – и мисля, че това е по-притеснителното, а даже не броят на комисиите – възможностите за корупционен натиск вече са по-силно изразени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Госпожо Георгиева, заповядайте. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Мнението на „Атака” по отношение на представения законопроект в много отношения отговаря на нашата представа за това, че ние настояваме да се върне доброто държавно регулиране на много пазари.
Това, което предлага този законопроект, е точно обратното.
Категорично смятаме, че с някои от предложенията ще се даде възможност наистина лекарството да се превърне в търговски продукт – нещо, което то не е и в никакъв случай не бива да бъде.
Лекарството е краят на медицинската услуга и е част от нея. В този смисъл е и част от здравето на нацията.
Ние смятаме също, че ограничаването на броя на участниците от пациентските и съсловните организации в новата комисия е още една възможност да се прикриват договорки всъщност между производителите и дистрибуторите.
Тук мога да отворя една малка скоба за начина, по който се решава в Националната здравноосигурителна каса засега процедурата за реимбурсирането, но не на последно място причина за цените и за способността да се злоупотребява и да се източва касата е, че касата определя твърда ставка за ремнбурсиране, а не само процент.
Извинявайте, моя грешка. Комисията за Позитивния списък определя твърда ставка. Това веднага дава възможност на производителя да снижи цената под тази твърда ставка. При това положение едно много по-скъпо лекарство става безплатно за пациента. Всички биват стимулирани да го изписват. Тогава вместо касата да плаща 20 лв. за едно лекарство, плаща 300 лв. и тогава виждаме, че източването става в пъти. Толкова много пъти – и това е причината, поради която касата плаща 41 процента от бюджета си за лекарства, което е с 20 процента в повече от следващата държава, която плаща 21, която е следващата по големина.
Много се безпокоя, че много от разписаните разпоредби ще дадат допълнителна възможност това да се случва, и да се случва, и да се случва отново. Не е въпросът да превърнем аптеките в конкуренти по между си. Производителите трябва да са конкуренти по между си.
Именно производителите трябва да участват на всяка цена в това да се постига крайна цена на производството и те могат да позволят да се конкурират по между си, а аптеките, дистрибуторите, фармацевтите, те се занимават със съвсем друго нещо. Те са дистрибутори на лекарствата в страната. Те не бива да се конкурират. Производителите и вносителите на чуждите производители трябва да се конкурират.
Не знам дали това, което казвам в момента, е ясно на всички, защото както ми стана известно от разговорите с колеги, със съсловни организации, с хора от пациентски организации – голяма част от това, което казвам в момента, не се знае от широката публика. Знае се единствено от определени лобистки кръгове, които по този начин прокарват все повече и повече монополни права Това, разбира се, е в сферата на монополните права.
Смятам, че не е в полза на пациентите. Смятам, че много от разкъсаните текстове са против пациента.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на госпожа Георгиева.
Има ли реплики към госпожа Георгиева. Няма. Други изказвания?
Доктор Нешева, заповядайте. Имате думата.
НЕЛИ НЕШЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Националната здравноосигурителна каса имаше изпратено становище, което аз обаче не виждам тук размножено. Затова съвсем малка част ще си позволя да прочета.
Подкрепям изцяло изказването на депутата доктор Лъчезар Иванов, като преди това относно § 44, чл. 259 обаче искам да кажа, че подкрепям предложените текстове за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти и философията на закона до текстовете в § 44. В чл. 259, който именно касае структурата на Комисията по цени и реимбурсиране, нейната принадлежност и подчиненост предлагам да се предложи и разпише....
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Нешева, ще Ви прекъсна и ще Ви кажа, че в момента обсъждаме философията на закона и предложения за промяна на текстове. Но между първо и второ четене законодателна инициатива имат единствено народните представители.
Ако обичате, да се концентрирате върху рамката и философията на закона.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Концентрирам се и казвам, че следва да се обърне внимание на неоспоримия факт, че в настоящия момент Националната здравноосигурителна каса е с най-голям дял на лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване, което логично предполага приоритетно участие при определянето на квотите с цел да се контролира финансовият ресурс, обществения ресурс.
Това е нашето притеснение. Това беше и нашето становище, което много държах да го прочетат господата и госпожите-народни представители, защото тяхното мнение е особено важно. Но не виждам нашето становище да бъде разпространено. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Нешева.
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Действително, когато се прави законодателство или се правят промени в един закон, трябва да се търси философията или целта на заниманието. Ако поразсъждаваме малко, ще видим, че законът, ако се приеме в този вид, далеч няма да отговаря на мотивите, които са представени. Според мен при този вид, пак казвам, ако малко се приеме, ще се узакони непрозрачността на формиране на цени и реимбурсация, отказ на държавата от правене на лекарствена политика, защото преминаването изцяло в под юрисдикцията на Министерство на здравеопазването, означава еднолична власт.
Не случайно досега тези комисии бяха подчинени на Министерския съвет защото всъщност те представляват държавната политика, политиката на държавата по този толкова важен проблем.
На второ място, отказ на държавата от регулиране на цени – това, което никъде по света го няма или поне в Европа.
Трето, според мен ще бъде натоварен българския гражданин, пациент. И така според мен има достатъчно мотиви да не подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Желев.
Има ли реплики. Не виждам. Тъй като ми се стори, че доктор Нешева остана с убеждението, а и пред цялата зала заяви, че е изпратила становище, а то не е раздадено. Уважаема доктор Нешева, получено е от Вас, да го наречем „становище” до мен и до доктор Стефан Константинов, относно публикуван на интернет страницата на министерство на здравеопазването проект, това писмо е получено на 5 април 2011 г. Законопроектът е внесен в Народното събрание на 2 май.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ненчев. Имате думата..
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Противно на това, което се тиражираше през последния един месец, този законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина съдържа в себе си достатъчно параграфи, които ме водят до мисълта, че в голяма степен се променя регулацията във фармацевтичния сектор. Ние сме свидетели от 1989 г. до сега на множество промени в този закон. Ние винаги сме твърдели, че тези промени не трябва да се правят на парче и на крак.
Първо, трябва да имаме една национална лекарствена политика, която поне според каноните има консенсусен документ между изпълнителната, законодателната власт, съсловните организации, пациентската и академичната общност. Това и до този момент не е факт.
Няма логика да се правят такива значителни промени в регулацията на фармацевтичния сектор, без ние да имаме консенсус, дори и концепция за национална лекарствена политика.
Няма логика, след като със заповед на министъра се създадоха такива работни групи, ние в момента да правим такива значителни промени, без тези работни групи да са излезли със становище.
Аз не знам кое налага това бързане. Българският фармацевтичен съюз твърди, че в законодателството би следвало да се прегледат първо натрупаните през последните десет – дванадесет години и приоритетно да бъдат обсъждани и решени те. А не да се решават положително исканията на тесен кръг от хора, които определено не са в обществен интерес.
Ние сме готови и имаме предложения как изцяло да бъде реформиран фармацевтичния сектор, как той да бъде в услуга на обществото, а не на значително по-малък брой хора.
Обаче през всичките тези години, докато съм председател, всички много мило се усмихват като вас, но проблемите не се решават.
Един проблем, когато не се решава, дори да мислите, че на момента по някакъв начин са подтиснали опонента си, той рано или късно рефлектира и върху вас.
Именно поради тази причина Българският фармацевтичен съюз е твърдо против приемането на закона в този му вид на първо гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин Ненчев.
Господин Стоилов, заповядайте. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би трябва да се обърна към заместник-министър Павлова във връзка със законопроекта.
Преди няколко дни министър-председателят с фармацевтичния съюз като че ли обеща да отговори на техните искания за лицата, които имат право да работят в аптеките. Но доколкото разбрах, вицепремиерът Дянков на среща със собствениците на аптеки, като че ли обещава обратното.
Всъщност коя е позицията на правителството? Можете ли да ни кажете нещо по този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Не е вярно това. Има постигнат консенсус при премиера, който беше потвърден от вицепремиера. Но тъй като става въпрос за конкретни текстове от закона, доколкото бях информирана, това е предмет на следващото обсъждане евентуално, ако се стигне до следващо обсъждане на закона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата за процедурно предложение.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър. Процедурното ми предложение е да прекратим дебатите и да ги отложим за другата седмица. Днес да не провеждаме гласуване предвид факта, че очакваме развитие, както каза министър Павлова. Ще се направи допълнително съгласуване и т.н. и предвид това, че не е раздадено становището на Националната здравноосигурителна каса, тъй като е било предадено в началото на месеца, разбрахме от председателя на Българския фармацевтичен съюз, че може да се изчака, да не се бърза, за да се огледат всички подробности около текстовете, които са внесени, макар че според мен те стояха на сайта, после стояха месец и повече.
Във връзка и с изясняване на позициите и отношението към закона, надеждата ми е към вас като мнозинство.
Така че предложението ми е наистина да го отложим, за да не мирише и вътре в залата само на буря във вана.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Аз ще ползвам процедура за обратно предложение. Смятам, че достатъчно дълго време и съгласно нормативните изисквания на Закона за нормативните актове законопроектът беше обявен, имаше достатъчно дълго време за обсъждане. Гарантирам Ви, че ние нямаме противоречия в парламентарната ни група. Всеки изразява своето мнение.
А относно становището на Националната здравноосигурителна каса – направихме възможно запознаването на всички с екземпляра, който е изпратен и на мен, поради което смятам, че можем да преминем, разбира се, след приключване на дебата, към гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на доктор Шарков за прекратяване на дебата и отлагане на разискванията и гласуването по така внесения законопроект.
Моля, гласувайте.
"За" - 4, "против"- 8, "въздържал се" - 1.
Процедурното предложение на доктор Шарков не се приема.
Заповядайте, господин Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Както каза колегата Цвета Георгиева в нейното изказване, „Атака” има изключително критични бележки към този законопроект.
Ние приблизително мнозинството сме на мнение за тази рамка, която изказа доктор Лъчезар Иванов. Почти всички негови бележки ги приемаме и ще внесем предложения на второ четене по нашите възражения и, ако те не се приемат, ние ще гласуваме „против” в парламентарната зала със съответния дебат.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Доктор Цеков, имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам само да кажа, че внесеният законопроект наистина отговаря на желанието за повече прозрачност на политическа партия ГЕРБ противно на изказванията, че нямало да има прозрачност. Визирам Комисията по цените и реимбурсирането, която ще бъда обединена. Целта там е да се скъси срокът и да се даде възможност на хората, които работят в тези комисии, тези, които регистрират своите продукти и цени, да не чакат с месеци това нещо да се случи, а да получат по-бърз и адекватен отговор.
От друга страна, комисията досега е работила по почти същия механизъм, с тази разлика, че е била подчинена на Министерския съвет. Ние сега искаме да вменим на министъра на здравеопазването, който определя здравната политика в сферата на здравеопазването, още един ангажимент, с който категорично да кажем на обществото, че има човек, който е персонално отговорен за тази здравна политика и това, което се случва там, ще бъде достатъчно прозрачно и контролирано, така че обществото да е спокойно за средствата, които се харчат, и за лекарствата, които се употребяват в крайна сметка.
Като цяло аз приемам философията на законопроекта. Разбира се, тук чухме доста забележки. Но именно това е целта на първото четене – да се убедим, че има необходимост от тези промени. А как ще изглеждат промените, в крайна сметка ще решим ние, ще вземем под внимание всички мнения и становища. Всъщност те вече са взети под внимание. Дебатът се води повече от месец в публичното пространство и в комисията. Между заинтересованите страни е нормално да има различни становища и мнения. В последните дни достигнаха до значителен консенсус и тяхното активно участие ни показва точно това, че предложените промени не са излишни. Напротив, дебатът, който се разви по тази тема, предложенията, които дойдоха от Българския фармацевтичен съюз, показва, че те може би са навременни.
Нормално е с всеки стар стереотип да се съобразяваме и да не искаме да го променяме. Но в крайна сметка законът не е нещо, което може да остане постоянно във времето. Той търпи развитие подобно на дамите, които се гримират всеки ден, те не се гримират един път в месеца и да останат така (Смях в залата.). За козметичните промени няма да коментирам нищо. Радвам се, че приемате така нещата.
Аз ще подкрепя законопроекта с убеждението, че има неща, които трябва да бъдат променени, трябва да бъдат коригирани, трябва да бъдат доразвити така, че накрая да имаме наистина един работещ закон, който да даде по-добро качество на работа не само на комисията, но и на Националната здравноосигурителна каса и в крайна сметка да оправдае доверието на обществото.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
За реплика има думата доктор Желев. Заповядайте, доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Аз ще направя само една реплика на колегата Цеков. Учудва ме, че партия ГЕРБ е отстояла формирането на здравната политика само на един човек. Като се има предвид колко бързо сменяте здравните министри, с всяка смяна нови закони ли ще правим? Не е сериозно, колега. Какво правите вие тук в такъв случай, след като един човек ви формира здравната политика, бил той който и да е министър?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, доктор Желев, наистина по Конституция политиката въобще като цяло се формира от Министерския съвет. Но, ако беше така, защо са ни министерствата? Но всяко министерство формира политиката в собствения си ресор, обсъжда се в Министерския съвет и се приема с консенсус в Министерския съвет. Този законопроект е минал същия път – изготвен е в Министерство на здравеопазването, преминал е през Министерския съвет и той е тук и в крайна сметка последната дума по този законопроект ще има парламентът. Това е според принципа на демокрацията.
А що се отнася до министрите, колкото и министри да бъдат – и Вие бяхте вторият министър на правителството на БСП – вие също направихте своите промени съобразно Вашите виждания в този сектор.
Така че няма нищо лошо и е нормално всеки министър да носи със себе си нещо ново и ние виждаме нещо ново тук.
Благодаря
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаема госпожо управител на Националната здравноосигурителна каса! Българският зъболекарски съюз представлява 8 400 лекари по дентална медицина, които изписват лекарства ежедневно. Не забравяйте, че и ние сме лекари.
Започвам малко по-отдалеч. На 23.03.2011 г. министърът на здравеопазването издаде заповед. Искам да ви цитирам тази заповед, с която се създава работна група и подгрупи, които в срок до четири месеца, ерго, до м. юли 2011 г., трябва да обсъдят, изготвят и предоставят на министъра на здравеопазването концепция за лекарствена политика, която да бъде основа на законопроекта преди внасянето му за разглеждане в Министерския съвет.
Не знам дали сте запознати с тази заповед. Ако тази заповед цели да разработи по-подробно внасяния в момента законопроект, бих разбрал нейния смисъл. Ако обаче този законопроект бъде внесен и премине бързо през бюрократичната система на първо и второ четене и гласуване, то не разбирам смисъла на тази заповед.
Аз адмирирам тази заповед, тъй като министърът на здравеопазването на практика с тази заповед казва, че трябва да се изработи единна философия за лекарствената политика в България. Спирам с този увод, който за мен все пак мисля, че е съществен. Дано тази заповед да има предвид внасяния в момента законопроект. Но тази работна група и подгрупите трябваше да започнат да работят и в края на м. юли вече да бъде изградена тази единна концепция, която да бъде представена от министъра на здравеопазването на Министерския съвет, надявам се, и пред дамите и господата народни представители.
Второ, работата на едно гише – извинявам се за сравнението, но това е най-популярният израз – всъщност е това обединяване на двете комисии – Комисията по цени и Комисията по реимбурсиране и т.н.
Какъв орган ще бъде? Независим или зависим – зависи от вас, дами и господа народни представители. Трябва да се съобразявате с европейското законодателство.
В този законопроект има много неща, които са позитивни, но има и много неща, които не са съобразени с европейската лекарствена политика.
В момента предстои преразглеждане на една директива, която се казва Директива за професионалната квалификация. Там всички са се обединили около становището – като казвам „всички”, ще изброя всички съсловни организации, които имат европейски структури – Европейската комисия – тук имаме представители в структурите на Европейския парламент – всички са се обединили около становището, че се изисква висока квалификация при хората, които предоставят здравеопазване – не го наричам „здравни услуги”, защото стана един много неприятен израз, приравнихме се с бръсналите, откъдето навремето излязоха зъболекарите.
Висока квалификация! Затова подкрепям становището на Българския фармацевтичен съюз кой да работи в аптеките и под чие наблюдение да работи в тези аптеки.
Незнайно защо в този законопроект съсловните организации, които са единствените неправителствени организации в сега съществуващата Комисия по Позитивния лекарствен списък, Комисия по прозрачност и Комисия по цени. Ние сме единствените. Няма пациентски организации и съсловни организации. Единствените неправителствени организации се изключват от процеса и се правят специалисти, наречени „наблюдатели на ротационен принцип”. Сакън да не са трима, а да е един, който ще се сменя през определен период от време.
Искате ли да ви кажа какво правят двете съсловни организации – представителите на Българския лекарски съюз и представителите на Българския зъболекарски съюз? Тук съм и като член на Комисията по Позитивен лекарствен списък. Изведнъж се оказа, че съм доайен, защото вече в няколко комисии оставам член, тъй като ме е предложил Българският зъболекарски съюз, не съм се предложил сам аз.
Какво правим? Пречим, уважаеми дами и господа народни представители. Пречим в добрия смисъл на думата. Ние пречим да не се допускат неща, за които има опити да бъдат допускани. Защо? Ще ви кажа, че при нас има една свобода. При нас избраните и представени от неправителствени организации имат свободата, която я нямат хората, които са назначени в изпълнителната власт, дори и в институцията Национална здравноосигурителна каса, защото тези хора са зависими и аз съм откровен. Те са зависими, докато ние сме независими, доколкото може да бъде независим човек, който се е ангажирал с тази дейност в нашето общество.
Това категорично го подкрепям и то е изразено в нашето становище, изпратено в подходящия срок до вас.
Съсловните организации са коректив. Никога не ги загърбвайте. Те ще продължат да бъдат коректив. Дори и в момента да бъде променена структурата на тази обединена комисия, бъдете сигурни, че след време пак ще се върнат. Не трябва да се допуска тази грешка. Повярвайте ми, тя не би играла добра роля, не би прозвучала добре в съзнанието на обществото. Тази дейност всъщност я извършват тези, които лекуват с тези лекарства и знаят за какво се използват и защо се използват.
Относно философията – винаги съм защитавал Националната здравноосигурителна каса. В лекарствената политика в последните години – при предишното и сегашното правителство – влезе един елемент, който се нарича фючърсна сделка. Какво имам предвид, като казвам фючърсна сделка? Фючърсните сделки са на база това колко ще струва барел петрол – давам един такъв пример, който е много актуален в момента – догодина. Купуваме фючърси на 120 долара барела. Хубаво, но, ако той струва 100 долара, губим по 20 долара на барел. Обратното, ако той струва 140 долара, печелим по 20 долара. Хубаво, но касата как да си направи бюджета в лекарствената политика, когато на определен период от време – обикновено тримесечие – влизат нови и нови медикаменти. Е, това никой не може да го направи. Не можем личния си бюджет да направим, а какво остава за една такава обществена структура.
Затова трябва да се мисли сериозно в този закон. Непрекъснатото вкарване, ежеседмичното и актуализирането на тримесечие на тези медикаменти – не съм адвокат на касата, това съм го установил, а не съм адвокат и ще кажа защо. Защото парите, които отиват за лекарствената политика, всяка година набъбват и те се пъпкуват като амеба. А парите за дентална медицина и за медицина не можем да ги вдигнем. Бюджетът е толкоз. Това ви е рамката, как да вдигнете, трябва да вземете отнякъде. Като не можете да вземете, утре как ще ни вдигнете бюджетът?
Това е, което исках да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Таушанов. Имате думата.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми народни представители!
Бих искал само да кажа, че ние сме внесли становище относно предлагания законопроект, внесен от Министерския съвет, а не обявеният на сайта, тъй като вчера отново Общественият съвет по здравеопазване се събра. В него участват БЛС, БФС, БЗС, четирите пациентски организации.
Нашето становище беше свързано с това да бъде отложено приемането на този законопроект във връзка със заповедта на министъра от 23.03.2011 г., която цитира доктор Николай Шарков, за да могат работните групи, в които участваме, да си свършат своята работа и тези предложения реално да могат да влязат в законопроекта преди първо четене.
Защото логиката за вкарване на промени между първо и второ четене е винаги неуспешна, тъй като там не могат да се направят някакви съществени изменения.
Именно поради тази причина искам само отново да потвърдя нашето становище, ако може, това да бъде направено по-късно.
Съответно подкрепяме становището на Националната здравноосигурителна каса, ако все пак законопроектът бъде приет, да бъде преразгледани квотите за отделните комисии.
Ние протестираме против това да бъдат изключени представители на съсловните организации и пациентските организации от тези комисии – практика, която не съществува в Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Таушанов.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 11 "против"- 5, въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г., се приема на първо гласуване.

С това се изчерпва и дневният ред на нашето заседание.
Благодаря на всички за активното участие.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,20 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)