ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 61




На 14.07.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на медицинските специалисти, работещи в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, и тяхното становище за изготвената Концепция за устойчиво развитие на системата за Спешна медицинска помощ.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 61


На 14.07.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на медицинските специалисти, работещи в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, и тяхното становище за изготвената Концепция за устойчиво развитие на системата за Спешна медицинска помощ.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисия по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисия по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на медицинските специалисти, работещи в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, и тяхното становище за изготвената Концепция за устойчиво развитие на системата за Спешна медицинска помощ.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така представения дневен ред.
"За" - 12 "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на медицинските специалисти, работещи в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, и тяхното становище за изготвената Концепция за устойчиво развитие на системата за Спешна медицинска помощ.

Преди да преминем към деловата част бих искала само в рамките на една минута да ви представя нашия гост днес в комисията доктор Гайс Бадер, който е отличен на 27 юни 2011 г. във Франкфурт с награда за качество и професионализъм като представител на България между 116 държави-участнички.
Бих искала всички да го поздравим и да го аплодираме за това, че е прославил името на България. (Ръкопляскания.)
Ако желаете, доктор Бадер, да кажете в рамките на една – две минути нещо, имате тази възможност.
Заповядайте, госпожо Дукова. Имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миланов – председател на Българския зъболекарски съюз!
Ще започна с това, че изпитвам силна емоция в присъствието си тук и днес, правя този жест и реверанс към цялата комисия, която наистина ми липсва от времето, когато бях член на тази комисия.
Искам да ви поздравя за това, че вие работите перфектно дори и без мен (Смее се.)
Тъй като съм инициатор на тази среща, ще кажа, че се отнасям с изключителното уважение към председателя на комисията, тук съм и с рекомендацията на министъра на здравеопазване, когото също запознах със събитието. По стечение на обстоятелствата бях може би една от малкото, която получи тази информация за доктор Гайс Бадер и аз няма да ви отегчавам дълго. Ще ви кажа само няколко важни неща – защо аз предприех тази стъпка като народен представител.
Преди това, без да се застраховам, ще ви кажа, че той не е мой личен стоматолог и познанството ми с него не е по тази линия и не датира от вчера.
Искам да ви кажа, че това за мен беше изключителен прецедент за нашата държава, защото тази награда – може би стоматолозите и всички медици не би трябвало да я знаят подробно – се присъжда без оглед на професионална специалност, без оглед на коя държава е и е изключително анонимна. До момента притежатели на тази награда са само милиардери и други специалисти. За съжаление д-р Гайс Бадер е първият стоматолог и той получава тази награда като специалист за високо качество в професията, за изключителни заслуги.
Аз бях силно впечатлена, когато гледах церемонията по награждаването. Той повтори седем пъти „благодаря на България, че това се случи”. Той има една изключително европейска клиника, една сериозна професионална практика, с изключително качество. Затова тази тайна организация при това тайно проучване е подбрала този българин, който има съпруга българка, има две деца и от 26 години живее в България.
Лично аз благодаря на цялата комисия за жеста за това той да бъде днес тук и заедно с вас да го поздравим. Исках това да се случи заедно с Българския зъболекарски съюз. Аз мисля, че те ще бъдат реактивни по отношение на тази награда, защото тя е важна и престижна както за България, така и за неговото професионално направление.
Благодаря ви от сърце. Заслужаваме този поздрав в името на България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Заповядайте, доктор Бадер. Имате думата.
ГАЙС БАДЕР: Добър ден, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми присъстващи в залата! Аз съм изключително щастлив и съм горд, че от името на България присъствах във Франкфурт на международен форум на високо равнище за качество и професионализъм.
Особено съм горд, защото бях избран между представителите на 116 държави да получа наградата в нашата категория.
Аз смятам, че този успех не е персонален, а е национален. Това е доказателство, че България може и дава най-доброто качество в областта на денталната медицина.
Надявам се догодина да има други представители от България, които да получават още по-големи награди.
Благодаря за вашата покана. Благодаря за Вашето внимание. Успех и приятен ден ви желая.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Бадер.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви и аз и Ви желая успешна работа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, желаем бъдещи успехи в работата.

И така, преминаваме към деловата част на заседанието - към точка първа от приетия дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г. – първо гласуване.

Давам думата на вносителите да го представят. Заповядайте, госпожо Пенчева. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и колеги!
Бих искала да представя на вашето внимание предложение за изменение и допълнение в Кодекса за застраховането, които са одобрени от Министерския съвет на заседание на 08.06.2011 г.
Причините, довели до това предложение за промени в законодателството са, че действащият към момента Кодекс за застраховане е в сила от 01.01.2006 г. Петгодишната практика по прилагането му показа някои недостатъци, които ние бихме искали да предложим на вашето внимание да отстраните.
От друга страна, в момента обстановката в Европа, новите регулации, които се приемат, новата архитектура на управление на сектора и финансовата нестабилност налагат наистина да се обърне специално внимание и се положат усилия за една актуална законова уредба, която да гарантира във всички страни-членки, в това число и България, една стабилност в сектора.
Кои са основните насоки на предлаганите от нас изменения?
На първо място ние предлагаме да бъде възстановено наистина в неговата пълнота правото на свободен избор от потребителя на застрахователна услуга. Това е една възможност – потребителят сам да избира с кой застраховател да бъде в договорни отношения.
Въвежда се също така изискване застрахователният договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество да е валиден само, ако лизингополучателят е изразил предварително писмено съгласие.
От друга страна, за да се уточни и да бъде по-прецизиран контролът, е предложено да се увеличи честотата на отчитане на презастрахователите пред Комисията за финансов надзор. Досега това беше два пъти годишно. Предложението е това вече да става на тримесечие, тоест, четири пъти годишно.
От друга страна, за да бъде облекчена процедурата по разглеждане на застрахователните претенции, предлагаме краен срок, в който могат да бъдат събирани, разглеждани и оценявани претенциите. Застрахователите може да изискват допълнителни доказателства само в рамките на период от 55 дни. Това ще опрости и съкрати процеса. Въвеждат се също така промени в изискванията към застрахователните брокери. На първо място това са промени, които изискват един адекватен капацитет от тяхна страна, изискване за професионално развитие и квалификация на служителите на застрахователните брокери.
От друга страна, се въвежда задължение тези застрахователни брокери да поддържат постоянни и собствени средства в размер на 4 процента от общия размер на събраните от тях застрахователни премии през последната година, но не по-малко от 35 000 лв. Тоест, освен изискванията за квалификация и подготвеност, но да има и финансови гаранции.
С цел дефиниране на продуктите, които се предлагат от животозастрахователи и застрахователи и в настоящия кодекс имаш в Раздел ІІ текстове, сега се предлага прецизиране на тези текстове. След допълнителен лиценз животозастрахователите да могат да предлагат и застраховка „заболяване”.
Тази възможност е предвидена от застрахователните директиви, но до момента не е била активно използвана.
По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност се предлага въвеждането на единна информационна система. Както знаете, от 01.06.2011 г. влезе в действие такава информационна система, която, първо, че ще обхване всички и ще наблюдава целия този процес, и второ, че тя ще даде възможност да бъде прилаган един нов подход – система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и причинените от него щети. Това е така наречената система бонус маус.
Също така в предложените от Министерския съвет изменения, които днес представяме на вашето внимание, е предвидено отпадане на възможността за разсрочено плащане на премия по застраховка „Гражданска отговорност”.
Това е предложено на база на анализа, на много задълбочения анализ на практиката, която показва възможност за злоупотреби както от български граждани в Европейския съюз, така и от чужди граждани на територията на страната. Така един голям процент от полиците са невалидни и при пътно-транспортни произшествия щетите се поемат от обществените средства на Гаранционния фонд, където са парите на всички и парите на данъкоплатците.
Така че това е нашето предложение.
Освен това с предложените изменения се цели една пълна прозрачност на този процес. Тарифите, по които става застраховането, ще се представят на комисията и Комисията за финансов надзор публикува тарифите не по-късно от три работни дни от датата на тяхното получаване на своята интернет-страница. След това застрахователите са длъжни да застраховат само по тези тарифи, които са публично обявени.
Последната по-значителна промяна е, че е предвидена възможност за изготвяне и прилагане на единна методика за определяне на размера на обезщетението при претърпени неимуществени вреди. Тази методика е изработена на базата на анализа на европейските практики. Тя е точно по европейски модел. На база на едно събитие, на едно пътно-транспортно произшествие, без да се взима предвид броя на пострадалите при това произшествие лица.
В заключение бих искала да призова да подкрепите измененията и допълненията на закона на първо четене, тъй като това наистина е едно актуализиране и едно привеждане на нашето законодателство в сектора в духа и към европейските изисквания към днешна дата.
В публичното пространство имаше редица дискусии относно възможността за еднократно или на вноски плащане на застраховката „Гражданска отговорност”. Бих искала да информирам уважаемите народни представители, че всъщност, както току-що ви предложих, предложените промени в законодателството са много по-широки, те целят именно това – прозрачност, свободен избор, надежден контрол и защита на интересите както на застрахованите, така и на застрахователите, а не е технически въпрос това дали еднократно или на вноски да бъде плащана тази застраховка.
Така че благодаря ви за вашето внимание. Тук сме с колегите от Комисията за финансов надзор и с колегите от Министерство на финансите. Ако имате въпроси, ние сме на ваше разположение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева.
Откривам дискусията и давам думата на колегите – народни представители, за изказвания.
Желае ли някой думата? Явно никой не се престрашава първи да вземе думата.
В такъв случай аз бих искала да направя няколко бележки и то единствено и само по отношение на промяната в законопроекта, която касае здравното застраховане.
В Комисията по правни въпроси, чийто член съм аз, беше поставен за дебат въпросът дали предложените текстове на чл. 222 и следващия - § 35 – не съвпадат с отхвърления преди около два месеца, внесен от Министерство на финансите и Министерство на здравеопазването заедно законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, тъй като с текстовете на чл. 222а и следващите се дава възможност с договор за медицинска застраховка не само да се поемат рисковете, произтичащи от заболяване и злополука, както и финансовото обезпечаване на определени здравни услуги, лекарствени продукти и т.н., но и финансовото обезпечаване на здравни услуги и стоки, свързани с профилактика на застрахованото лице за бременност, раждане и други.
В следващите текстове се дава възможност застрахователят да може да поеме финансово обезпечаване и за палиативни грижи, и за транспорт, както и за някакъв обем и обхват от здравни услуги и стоки, които не са детайлно разписани.
При обсъждането на тези текстове ние в парламентарната група на ГЕРБ бяхме силно притеснени, че те се появяват отново. Знаем, че има възможност, дадена ни с европейска директива, да има промяна в тази посока относно здравните застраховки. Но бихме искали конкретно да коментирате Раздел ІV „Здравно застраховане” и дали той не е идентичен със Закона за здравното осигуряване, който позволява да се осигуряват допълнително българските граждани.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Пенчева. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: И аз благодаря.
Уважаема госпожо председател, бих искала да направя това уточнение, че характерът на текста не е същият като на отхвърления вече законопроект преди три месеца, а и три месеца не може да бъде внасян подобен законопроект.
Основната роля на предишния закон беше да регулира мястото на застрахователите и типа услуги, които те предоставят. А настоящият текст представлява детайлизация на съществуващите текстове в Раздел ІІ, част А „Видове застраховки” на действащия Кодекс за застраховането, като детайлизацията и дефинициите на текстовете са взети от европейската директива. Те отговарят на европейската директива. Тоест, това е детайлизация на видовете застраховки, която е била предвидена възможност и към настоящия момент в действащото законодателство.
Това не променя статута на застрахователите и на здравноосигурените лица.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! За мен това е повторен опит да се прокара онзи, отхвърленият вече законопроект, да се вкарат застрахователите в здравеопазването, казано най-общо. Аз не виждам § 35, 36 и 37 от този закон какво изобщо правят в Кодекса за застраховането. Всъщност това е обяснимо: желанието на колегите от надзора и Министерство на финансите да повторят опита си.
Но смятам, че нашата система е доста по-различна от застраховането. Няма смисъл тук да говорим, защото всички знаем що е то здравно осигуряване и застраховане.
Така че аз няма да подкрепя този законопроект за изменение и допълнение изцяло. Ако отпаднат § 35, § 36 и § 37 тогава можем спокойно да говорим за чистото застраховане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли реплики към изказванията? Няма.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Аз имам един въпрос към вносителя.
Бихте ли ни разтълкували, ако приемем така предложения законопроект за изменение и допълнение и той влезе в действие, какво се случва с доброволните здравноосигурителни дружества след приемането на този закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има думата господин Богоев от Комисията за финансов надзор. Заповядайте, господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа-членове на Комисия по здравеопазването, уважаеми доктор Цеков! С тези текстове, които ние предлагаме, по никакъв начин не се засяга дейността или се вреди на дейността, или на статута на здравноосигурителните дружества.
Аз ще ви приведа няколко примера. В момента тези застрахователни компании, които са част от международни финансови групи, извършват това, което всъщност ние предлагаме – тези услуги, които ние искаме да бъдат разписани в Кодекса за застраховането, само че по линия на нотификацията, на Единния европейски паспорт и те го правят чрез събиране на премийни приходи и плащане на данъци в други държави. Ако те имаха възможност да правят това на територията на Република България чрез регистрираните си тук застрахователни компании, те щяха да го правят, като съберат тези премийни приходи с местните си лица – застрахователни компании и щяха да плащат данъци тук, тъй като данъчната политика – всички ние го знаем – е по-изгодна в нашата държава.
Освен това чрез липсата на тези текстове поставяме в неравностойно положение тези застрахователи, които са единствено и само български лица, не са част от международни финансови групи. Такива са пет или шест български застрахователя.
Ето това е целта на регламентацията, която сме искали да направим с тези текстове. По никакъв начин ние не вредим на здравноосигурителните дружества – нито на техния статут, нито пък даваме нещо повече да правят застрахователните компании от това, което всъщност до този момент са могли да правят.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Господин Богоев, искате да кажете, че здравноосигурителните дружества и застрахователите ще могат да предлагат един и същи вид услуги? Така ли да го разбирам?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Точно така, доктор Цеков. Законите, по които те извършват тези услуги са различни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, даваме ли си сметка, че в България здравеопазването е изградено върху системата на здравното осигуряване и това е солидарният модел. А в момента вие правите нещо съвсем различно, вие в момента правите смесен модел на осигуряване и на застраховане, като им давате едни и същи възможности за участие в пазара.
Правите ли го или не го правите, или скрито го правите? Какво точно правите?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: По никакъв начин не го правим скрито. Това, което искаме да кажем и това, което каза и заместник-министър Пенчева, че ние в момента имаме текстове и те са в Кодекса за застраховането.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо заместник-министър Пенчева. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако позволите, в момента ще припомня какво гласи Раздел ІІ, част А „Видове застраховки. Рискове”.
„2. заболяване: фиксирани парични суми, обезщетения, комбинация от горните две”.
Тоест, този вид застраховка и към днешна дата е бил допустим.
Това, което ние правим, е, че внасяме дефиниции и определяме обхвата, който не е измислен, а е взет от европейските директиви. Тоест, това е едно уточняване, това не е промяна на модела, не е въвеждане на смесен здравноосигурителен модел и замяна на здравноосигурителния със застрахователен, а е въвеждане на дефиниции, които дават възможност да бъде регламентирана по-ясно тази дейност, за която и днес няма забрана, която и днес се извършва от чуждестранни застрахователи.
ВАНЬО ШАРКОВ: Извинявам се, че започваме малко да влизаме в диалог, за което наистина съжалявам, защото правило на комисията е да не се прави така. Но това, което Вие прочетохте, и това, което четем в законопроекта, е съвсем различно. Тук пише „лекарствени продукти, медицински изделия и други видове стоки, свързани с медицинското обслужване”.
Нали си даваме сметка колко разширяваме всичко това или не си даваме сметка: бременност, раждане... Това не е заболяване, а като сложите вътре и профилактиката, какво целим да направим? Всъщност е ясно какво!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Пенчева.
Извинявайте, първо нека да дадем възможност за едно допълнение от доктор Адемов като въпрос, за да можете да отговорите и на него.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявам се още веднъж, но имам само едно допълнение, за да можете да отговорите заедно.
Вижте какво пише в Закона за здравето кои са лечебните заведения в България, които могат да предоставят палиативни грижи. Това са хосписите. Как например застрахователни компании ще могат да предоставят палиативни грижи, след като те не са включени в специализираното българско законодателство?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала да се съглася по принцип с вашите аргументи, като предложа промените в закона да бъдат подкрепени по принцип и между първо и второ четене, тези въпроси, които наистина са важни – детайлизацията – да бъдат уточнени, като Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор изразяват своето желание да съдействат максимално на този процес.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам едно друго предложение – да си изтеглите така внесения законопроект за изменение и допълнение, да отпаднат тези дискутабълни въпроси, които не са в полза на здравеопазването в този етап и да внесете законопроекта без тази част, за да не стане един много по-сериозен и тежък дебат в пленарна зала..
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли други народни представители, които да желаят думата? Не виждам. От съсловните организации доктор Петров иска думата.
Заповядайте, доктор Петров. Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние от Българския лекарски съюз сме дали писмено становище. Смятаме, че по този начин се създава абсолютно нелоялна конкуренция, тоест, нещо, което е регламентирано в отделния закон, където има тежки изисквания за извършване на тази дейност, тези фондове имат изисквания за управление, имат изисквания за изпълнимост на пакетите, което се дава от Агенция „Медицински одит”. Там има лицензиране на пакетите, има капитал, тоест, извършва се само тази дейност.
Сега един застраховател иска да върши същото нещо като някаква застраховка от 50 – 60 лв. и т.н.
Трябва да ви кажа, че повечето от тези застрахователи, които искат да извършват тази дейност, вече си направиха здравни фондове и те я извършват. Тези, които не искат да я извършват, не я регистрират и толкова. Никой не пречи на един застраховател да си регистрира отделен здравен фонд със съответния капитал – той не е чак толкова голям. Това е едното.
Второ, нашите забележки са конкретно по чл. 222в. Това, което Вие отговорихте, казвате, че сте включили неща, които не могат да бъдат застраховани: бременност, раждане, профилактика и т.н. Това беше казано вече.
Тоест, за нас е по-добре това да се извършва по линия на здравното осигуряване.
Второ, губи се всякаква връзка с основния пакет на касата, когато това мине в застраховането. Обаче никой не пречи на застрахователите да покриват други разходи, тоест, от типа на така наречените пропуснати ползи за лицето, което търпи щети, докато е болен. Здравните осигурители до момента не поемат тези неща.
Тоест, има много ясно поле за действие на двата вида. Но, ако те вършат една и съща дейност, какво ще стане? Ще започне да се отнема пазарът на здравните фондове, което значи, че ние започваме да губим контрола върху тази дейност и медицинска услуга. Например „Медицинският одит” няма да ви дава мнение за изпълнимост на пакетите, което сега дава. Някой може да предложи да лекува някого в Космоса. Това не може да стане. Тоест, това е изпълнимост на здравни пакети от медицинска гледна точка. Това в момента е регламентирано.
Това са ни забележките.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Петров.
Давам думата на проф. Маркова. Заповядайте, госпожо Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Изказвам се от името на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Има една ниша, в която доброволните здравноосигурителни дружества досега не предлагат никакви пакети. Явно няма много желаещи. Така че, ако толкова желаят те този закон, това е пакета за здравни грижи. Много хора, макар че са осигурени, когато са в домове или в специални социални заведения, могат да се осигуряват, за да получат след това здравни грижи към определени дружества, тъй като досега никой от досега съществуващите дружества в България не предлага такъв пакет. Аз просто давам идея.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Маркова.
Госпожо заместник-министър Пенчева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз бих искала отново да се повторя и да ви кажа, че водещ мотив на Министерския съвет, за да направи това предложение, беше именно да актуализираме този кодекс и да бъдат премахнати практики, които пречат на България.
Отново ще се повторя, че не искаме с този законопроект да подменим или да променим националния здравноосигурителен модел. Седемдесет и четири са предложенията за промени и детайлизация на този кодекс.
Това, което ние предлагахме, беше детайлизация от гледна точка на дефиниции. След като уважаемите дами и господа народни представители не приемат това предложение, ние бихме искали да декларираме, че това не е основното и, че ние сме напълно съгласни и бихме подкрепили едно подобно отпадане на тези текстове. Нашето предложение беше именно с цел да внесем яснота, да дадем допълнителни възможности на сектора.
След като, видно, вашата комисия изразява подобно неодобрение, ние изразяваме нашата готовност тази част да не бъде разглеждана.
И отново в заключение бих ви призовала да подкрепите по принцип законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Пенчева.
Доктор Виткова, заповядайте. Имате думата.
МИМИ ВИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители! Аз съжалявам, че Комисията по здравеопазването и българският парламент отделят толкова ценно време за съдбата на дружествата за доброволно здравно осигуряване и след толкова загубено време не се намира решение за развитие на здравноосигурителния модел в България.
Преди да изложа вижданията си в краткото време, с което разполагам, бих искала да връча на председателя на комисията отговора на едно питане на български евродепутат по казуса, който беше възникнал с внасянето на промените в Закона за здравното осигуряване, тоест, попадат ли дружествата за доброволно здравно осигуряване в изключенията на новата европейска директива, към която ние трябва да се присъединим до края на 2012 г., или не попадат, тъй като смятам, че по този начин ще помогна на онези депутати, които подкрепиха решението на парламента. Да не страдат излишно, че са извършили нещо, което на практика нарушава директивата. Сега ще го предоставя на комисията.
На следващо място, с поправките, които се предлагат в момента – аз разбирам спецификата на тази материя и моля да бъда извинена от далеч по-компетентните органи от мен представители – първо, искам да кажа, че вероятно Комисията за финансов надзор има проблеми относно надзора към нас, тоест, има дефекти в Закона за здравното осигуряване относно надзора, които ние непременно трябва да изчистим.
Оттук насетне освен нашата дейност на пазара в областта на здравеопазването, са животозастрахователните компании, които предоставят така наречената постоянна здравна застраховка, и общозастрахователните компании, които в здравето се представят с два вида застраховка. Това е застраховката „Злополука и увреждане на здравето” и застраховката „Заболяване”.
С промените, които сега се предлагат, на практика се дава право с допълнителен лиценз животозастрахователните компании да извършват и застраховки от общото застраховане. Тоест, да извършват и застраховка „Заболяване”, като обаче едновременно с това се разширява или по-скоро се детайлизира и уточнява периметърът на дейност на застраховката „Заболяване” до момента, визирайки текстовете в договора за така наречената „медицинска застраховка”. Там се вкарват конкретни термини относно „профилактика”, „наблюдение на бременност” и всички останали неща, които са изброени.
Аз лично не мога да разбера и бих се радвала да получа отговор кои са тези чуждестранни животозастрахователни компании, на чиято дейност българското законодателство пречи така че, ако те не наблюдават нашите бременни, ако не извършват профилактика или изброеното дотук, те не могат да развиват своята дейност. Защото за 2010 г., ако не ме лъже паметта, животозастраховането прави по така наречената постоянна здравна застраховка 2 млн. лв. приходи, а общото застраховане прави около 48 000 лв. Вероятно България очаква много повече приходи по животозастраховането, ако се извършват тези промени в закона.
Ако Комисията по здравеопазването и вносителят – Министерството на финансите, разполагат с такива данни за загубите на България от това, че няма наблюдение на бременност, не виждам кое пречи на застрахователите днес да извършват това.
Оставам с впечатление, че става дума за животозастрахователни компании, които нямат общозастрахователни компании. Тоест, те не могат да извършват застраховка „Заболяване”, ако нямат този допълнителен лиценз.
Вероятно тези уточнения биха позволили на Комисия по здравеопазването да вземе и по-вярното решение. Иначе би трябвало да се погледне и текста на чл. 82 от Закона за здравното осигуряване, в който се казва какво не е доброволно здравно осигуряване и там се посочва Приложение 1, тоест, там се посочва досегашната дейност на животозастрахователните компании по така наречената постоянна здравна застраховка.
Като термин, близък до нашата „постоянна здравна застраховка” в новата директива, пък и в досегашните се посочва единствено пожизнената здравна застраховка на държавата Ирландия. Всичко останало, което се отнася предимно до обезщетение за загуба на трудоспособност при заболявания, се отнася до така наречената допълнителна застраховка, която могат да правят животозастрахователните компании.
Надявам се, че не съм била изчерпателна и достатъчно ясна в една сложна материя, но аз лично наистина бих оттеглила виждането си, че трябва да се извърши корекция на тези текстове или част от тях да отпаднат, ако получа достатъчно информация, че голяма е загубата за България от това, че български животозастрахователни компании не могат да извършват тази дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Виткова.
Вносителите желаят ли думата?
Заповядайте, господин Богоев. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема доктор Виткова! Ние с Вас сме имали много разговори и отговорът, който ще дам на основния въпрос, който Вие зададохте, е точно обратното.
На никого от застрахователите, които са част от международни финансови групи, това не пречи. Те го правят, пак повтарям, но го правят по линия на нотификацията, по Директивата за нотификация и Единния европейски паспорт, тоест, чрез техни компании, които са регистрирани на територията на Европейския съюз и имат възможност да оперират на територията на целия Европейски съюз. Триста и петдесет застрахователни компании от обединена Европа имат нотификационни уведомления в Комисията за финансов надзор.
Така че ние сме поставили единствено и само в неравностойно положение тези, които са регистрирани само тук. Това са изцяло българските застрахователни компании.
Ето това е нашият отговор. Но, както каза и заместник-министър Пенчева, ние имаме три параграфа, които са за здравното осигуряване. Готови сме да ги жертваме в полза на целия кодекс. Там има изключително важни неща, които са свързани единствено и само със защита интересите на застрахованите лица.
Така че, ваше е решението.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз за пореден път взимам думата, за което се извинявам, госпожо председател. Но виждам, че можем да стигнем до консенсус.
Действително в другата част на законопроекта нещата са съвсем нормални. Ако вие декларирате, че оттегляте § 35, § 36 и § 37, но сега го кажете, че ги оттегляте изобщо,...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Има решение на Министерския съвет. Вие сте наясно, че ние не можем да ги оттеглим.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Министерският съвет взима решението, но виждам, че има съгласие между нас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Отново ще повторя, уважаеми дами и господа народни представители, че това не е акцентът на този законопроект.
На въпроса, който изрично беше зададен, аз ще отговоря изчерпателно. Министерството на финансите не разполага с информация за щетите на застрахователите, свързани с профилактика на бременност. Министерството на финансите не разполага с тази информация и това не е основната ни задача.
Така че аз бих призовала по принцип законопроектът да бъде подкрепен, а ваш е ангажиментът и ние сме готови да окажем съдействие за детайлизиране на законовата уредба на този сектор.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Пенчева.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да кажа няколко последни думи, уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги!
Това, което искам да кажа, е, че ако не бяха тези три параграфа, този законопроект въобще нямаше да бъде в тази комисия. Щеше да си мине през останалите комисии. Ние не се интересуваме от това на колко пъти се плаща гражданската отговорност и не е това работата на Комисия по здравеопазването.
Заради тези три параграфа този законопроект е в нашата комисия. Вие казвате: ако вие можете да кажете пред нас, че между първо и второ четене трите параграфа ще отпаднат, ще стане еди какво си. Но ние на второ четене няма да го гледаме този законопроект. Той ще бъде гледан в Комисия по икономическите въпроси. Нали всеки един от нас може да направи предложение да отпаднат трите параграфа.
Така че всякакво поемане на ангажименти по тези три параграфа пред нашата комисия няма почти никаква стойност, защото ние не сме обект на второ гласуване в комисията.
Аз продължавам да смятам и съм виждал, уважаеми колеги, че когато някой се опитва да прокарва някакви текстове в закона, които са от полза на някого, може да ги направи – виждал съм го – на три места в един и същи закон. Така че, ако не мине на едното, да мине на другото, ако не мине през двете, да мине поне през третото. Тоест, дават си три шанса. Това беше един законопроект за спортния тотализатор в началото на предишното Народно събрание.
Така че фактът, че минава втори опит за прокарване на едни и същи текстове – почти едни и същи, тук дори са малко по-подробни – мен ме навежда на мисълта, че ако имаме уважение към самите себе си, след като не сме го подкрепили първия път, няма какво да го подкрепяме и втория.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Други народни представители желаят ли думата? Не виждам.
Аз бих искала да кажа от името на колегите от парламентарната група на ГЕРБ, че наистина текстовете, които сега сте ни предложили в Раздел ІV, кореспондират с предложенията, които бяха направени в Закона за здравното осигуряване и които ние отхвърлихме единодушно в Комисия по здравеопазването.
В момента, разбира се, не това е акцентът на промяната на Кодекса за застраховането.
Смятам, че е редно да поемем ангажимент всички и не само пред себе си и пред останалите колеги, но и пред обществото, че между първо и второ четене ще бъдат внесени предложения от Комисия по здравеопазването за отпадане на целия раздел ІV и че Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор няма да изразят противоречиво мнение.
В такъв случай аз бих подкрепила законопроекта на първо четене.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявам се, че ще взема думата след Вас и ще повторя може би част от Вашите аргументи, но наистина текстовете, които тук ни се предлагат, доста по-подробно са разписани спрямо останалите предишни текстове, които ги гледахме в Закона за здравното осигуряване. Но смисълът според нас е един и същи.
Според мен е некоректно, както изразиха мнение и други колеги, един и същи замисъл да ни бъде поднасян по няколко различни начина.
Ако бъдете така добри наистина да дадете гаранции, че между първо и второ четене тези текстове ще отпаднат, въпреки че аз не виждам как вие можете да дадете такива гаранции, бихме го подкрепили, защото останалата част наистина кореспондира с неща, които трябва да се случат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Не виждам.
Подлагам на първо гласува законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
„За” – 2, „против” – 3, „въздържали се” – 8.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г., не се приема на първо гласуване от Комисията по здравеопазване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Изслушване на медицинските специалисти, работещи в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, и тяхното становище за изготвената Концепция за устойчиво развитие на системата за Спешна медицинска помощ.
Искам да обява регламент за всеки, който иска да вземе отношение, в рамките на три минути.
Доктор Шарков, имате думата за процедура. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, във втората част от самата формулировка на дневния ред пише: „становище за изготвената Концепция за устойчиво развитие на системата за Спешна медицинска помощ”.
Предлагам тук да присъства заместник-министърът на здравеопазването. Доколкото знам, хората от Спешна помощ са имали среща със заместник-министъра в Министерство на здравеопазването преди да дойдат на среща в нашата комисия.
Мисля, че доктор Добрев е заместник-министърът, който би трябвало да е сега тук.
Предлагам да дадете пет минути почивка и да го поканим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков. Вие правите процедурно предложение.
Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на доктор Шарков за уведомяване на министъра на здравеопазването или ресорния заместник-министър да присъства на днешното заседание по повод изслушването на медиците от Спешна помощ.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема.
Обявявам десет минути почивка.
Благодаря.

(след почивката)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Продължаваме заседанието.
Предлагам първо да чуем позицията на медицинските специалисти, работещи в Спешната медицинска помощ – гр. Варна, а после ще чуем и позицията на Министерство на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Манчева. Имате думата.
НИНА МАНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! От името на работещите дълги години в областта на спешната медицинска помощ и ние като познаващи нашите проблеми и неуредици в тази сфера на здравеопазването смятаме, че днес вече наистина е дошъл моментът за изготвяне и приемане на закон за спешната помощ, който може би и да бъде в рамките на Закона за здравето, в частта му за спешната медицинска помощ.
Понастоящем нормативната уредба е разпръсната в много и различни по ранг нормативни актове, които в момента няма да изреждам, тъй като вие ги имате пред вас. Всички тези документи не уточняват обаче до момента конкретния ни статут, задължения и отговорности, често влизат в противоречия едни с други и не са осъвременявани независимо от реформиращата ни се здравна система от години.
Точно поради тези причини те не могат адекватно да решат множеството ни проблеми, за които ви информираме в нашите приложени писма, искания и становища и съответно не ни осигуряват и никаква юридическа защита.
За целта ние се обръщаме към вас с молба да изслушате нашите предложения за създаване на закон за спешната медицинска помощ. На този етап ние така го наричаме, но, разбира се, това би могло да претърпи и промени.
Няма да изреждам и нашите идеи, които също са пред вас и вие бихте могли да ги прегледате.
За да не губим време, бих искала да кажа още, че този закон ние бихме желали да се посвети на всички дългогодишни служители в центровете за спешна медицинска помощ и най-вече на тези, които днес вече не са между нас и не успяха да се пенсионират по ред причини, най-вече здравословни, след дълги години работа в спешната помощ.
В концепцията за развитие на спешната помощ от м. май тази година е направен обстоен анализ на дейността на спешната помощ от 1996 г. до момента. Изводите, които се налагат в нея, са в дух, че системата не работи и затова следва да бъде променена.
Системата не само че работи и в момента, но тя запушва и всички луфтове на здравната система и се занимава както с редица социални дейности, така и с редица транспортни, които изобщо не би трябвало да бъдат приоритет на спешната помощ.
От името на нашата група лекари, медицински специалисти и шофьори, разбира се, смея да твърдя, че действително се налагат промени, които вече са в спешен порядък, тоест, налагат се спешни мерки за спешната помощ – бих ги нарекла аз.
От една страна, е тази законодателна промяна, която ние смятаме, че се налага да бъде създадена, от друга страна, квалификацията на кадрите, които работят и сега – както на лекари, така и на медицински специалисти и шофьори.
Създаването на новата професия парамедик ще се случи най-рано след три години. А до тогава ние трябва да успеем да изплуваме и спешната помощ да продължи да работи, още повече, че смятаме, че тя е от значение и за националната сигурност, тъй като е част от системата 112 заедно с полиция, пожарна и гражданска защита.
Това е най-общо казано. Не искам да ви отнемам повече време. Аз съм сигурна, че всички знаем, че спешна помощ просто трябва да съществува.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Манчева.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само няколко думи ще кажа, госпожо председател!
Мисля, че тази инициатива, която работещите в спешната медицинска помощ представят, заслужава внимание. Тя дори е по-сериозна и по-конкретна от това, което ни разказваха от Министерство на здравеопазването, тъй като се създава впечатлението, че оттам се поставя ударението върху отделни елементи и фрагменти на системата, които обаче не могат да решат всички проблеми, пред които тя е изправена.
Това според мен заслужава сериозно внимание и в Министерство на здравеопазването, и вече от самите народни представители.
Сега не виждам какво особено можем да направим, тъй като ние бихме се превърнали в една своеобразна неформална работна група, която започва да обсъжда един проект. Това е един добър – бих го нарекъл – модел или макет за създаване на закон, който да уреди редица въпроси, да създаде алгоритмите, да въведе критерии и наистина да отговори на множество въпроси за ролята на това централно звено в здравната система.
Така че може би единствено трябва да се коментира как тези идеи могат да бъдат обсъдени и придвижени до превръщането им в нормативен акт, който дава отговор на всички въпроси, пред които сме изправени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Неслучайно и по този повод беше поканен и заместник-министър да присъства на нашето изслушване, за да получим информация дали изпълнителната власт ще вземе предвид идеите, които – доколкото разбрах – са внесени и в Министерство на здравеопазването, и съответно, ако на нас се предложи един законопроект, дали това ще бъде промяна в Закона за здравето с по-голяма част за спешната помощ или това ще бъде някакъв отделен законопроект – това вече е въпрос на конкретно решение. Тогава можем да обсъждаме в конкретика въпросите, които са поставили гостите ни.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, ще се опитам да бъде максимално кратък.
Според мен причината за състоянието на спешната помощ или проблемите, които има спешната помощ, не са предизвикани от това, че няма закон за спешната помощ.
Създаването на отделен закон за спешната помощ означава след това да създадем един закон за извънболничната помощ, един закон за болничната помощ, един закон за всяка една отделна дейност в областта на българското здравеопазване.
По-скоро аз съм съгласен с това редица от текстовете, които са разположени в различни наредби и които регламентират в подробности дейността на спешната помощ, да бъдат доразписани в Закона за здравето, където има специална глава, която се казва „Спешна медицинска помощ”.
Въпросът за това доколко може да влезе в нашите компетенции и нашите възможности вкарването на подобни промени, ако някой иска, може да работи върху нов закон. Останалото, разбира се, е в ръцете на изпълнителната власт, а именно финансовото осигуряване на системата на спешната помощ, създаването на възможности за специализация на работещите в тази сфера, изобщо създаването на една система от грижи, насочена към това да бъдат достатъчно добре кадрово обезпечени филиалите и центровете за спешна медицинска помощ в страната, защото това е един от най-сериозните проблеми.
Ако могат да бъдат отделени достатъчно средства за оборудването на центровете с медицинска техника и апаратура, както и на самите санитарни автомобила, би трябвало да бъдат отделени достатъчно финансови средства и за кадровото обезпечаване на системата.
Според мен от целия този документ изключително важни са последните две страници, там, където са приложенията. Но ние не можем да направим необходимото в тази посока. По-скоро онова, което можем да направим – аз и затова исках тук да присъства заместник-министърът на здравеопазването, защото това може да бъде общ ангажимент между парламентарната Комисия по здравеопазването, Министерството на здравеопазването – е включване на подобни законодателни промени в концепцията, по която работи, доколкото знам от министъра – работна група от Министерство на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Шарков.
Заповядайте, господин Ставракев. Имате думата.
ГЕОРГИ СТАВРАКЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще ви представя становището на Българския лекарски съюз, тъй като той беше един от първите, който откликна на проблемите на колегите в спешната помощ, лекарите, които изпратиха както в Комисия по здравеопазването, така и до нас едно доста тревожно писмо с изброените нетърпящи отлагане проблеми в ежедневната им работа.
Проведохме три срещи на национално ниво с колегите от центровете за спешна медицинска помощ, като на последната среща присъства и доктор Добрев в качеството си вече на заместник-министър на здравеопазването. Бяха представени първите предложения и тъй като се взе решение за подробно обсъждане, което да става на регионални колегии на конкретните проблеми в тесен кръг и за общества от организации на спешната помощ, след което трябваше да се проведе следващата – национална среща, вече с подробни предложения и конкретни текстове за нормативни промени в нормативната и законовата база.
Нашето становище е много кратко, затова ще си позволя да ви го прочета в частта, която касае здравната комисия на парламента и вашите законови ангажименти.
„Продължаващата вече 17 години реформа в спешната помощ до момента се крепи единствено на концепции и наредби на Министерство на здравеопазването, които сами по себе си са недостатъчни да осигурят приемственост и перспективи за развитието на дейността в дългосрочен план.
Спешната помощ като елемент от националната сигурност на страната трябва да отговори на голям кръг потребности и взаимовръзки, които могат да се базират единствено в закон и да бъдат допълнително подкрепени от наредби, регламентирани в него.
За да се пристъпи към изработването на закон за спешната помощ е необходимо според нас:
1. становището на всички медицински специалисти, упражняващи дейността. Това ще рече, че първо трябва да се проведе подробна дискусия по всички ЦСМП в страната и да се вземат необходимите становища относно рамката на закона.
2. всички районни колегии на Българския лекарски съюз трябва да бъдат запознати с резултата от провежданото обсъждане и да изразят съответното писмено становище по въпроса. На национално ниво под егидата на Управителния съвет на Българския лекарски съюз трябва да се формира група за натиск, която аргументирано и с документираните становища на Районните колегии трябва да ангажират притежаващите законодателна инициатива, тоест, вас, да пристъпят към подготовката за изработване на закона за спешната помощ.
Подготовката на закон за спешната помощ изисква сериозна юридическа аргументация и промяна в целия набор закони, касаещи медицинското обслужване на населението, а името Закона за здравето, Закон за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване и т.н.
1. Законът основно трябва да постулира понятието „спешна помощ”, от което произтичат всички наредби и подзаконови актове, касаещи оказването на спешна медицинска помощ, стандартите за екипировка и оборудване на санитарни автомобили, регламенти за продължителност на ползване на транспортните и авиационните средства в системата на спешната помощ, алгоритмите за оказване на спешната помощ, медицинските стандарти по спешна медицина, уредбата, осигуряваща непрекъсваемост на информационния поток от ЦСМП към първичната медицинска помощ и болничната помощ.
Много подборно трябва да се регламентира документооборотът в Центровете за спешна медицинска помощ.
2. Законът трябва да регламентира и статута на работещите в центровете и във филиалите за спешна медицинска помощ, като бъде изравнен с този на служителите на полицията и пожарната поради вменените им аналогични отговорности и задължения и поради факта, че са задължителни звена в системата за национална сигурност и националната система за реакция при бедствия и аварии.
3. Законът трябва да регламентира изграждането на авиационно-спасителен отряд като елемент от системата на спешната помощ на национално ниво.
Законът трябва да формулира квалификационни изисквания, от които произтичат наредбите за квалификация на персонала в ЦСМП.
Законът трябва да урежда задължителното отделно финансиране на спешната помощ и да създава възможности на ЦСМП да оперират като самостоятелен стопански субект, което ще рече да ползват финансиране от държавата, общините, от Националната здравноосигурителна каса, от застрахователните компании, от самостоятелна дейност.
Законът трябва да регламентира санкциите при неправомерно ползване на спешната помощ, защитата на персонала, работещ в екстремни условия. Законът следва да задължава всички болнични заведения със статут на многопрофилни болници за активно лечение и спешни приемни отделения да разполагат с автомобилен транспорт, отговарящ на стандартите за оборудване на линейка, комуникационно подсигурен и функционално подчинен на ЦСМП.
4. Анализът на изброеното на ниво Български лекарски съюз следва да бъде задължително поставено на обсъждане и решение – но това са неща, които вас не ви касаят.
Промените в кардинална сфера на здравеопазването, каквато е спешната помощ, следва да се приемат след категоричното съгласуване с медицинското съсловие.
До изготвянето и приемането на закона предлагаме – тоест, за така наречения преходен период:
1. да бъде разрешено на работещите лекари да специализират във всички клинични специалности по старата наредба за специализация в ритъм три месеца специализират, три месеци работят, без явяване на изпит и бройката да бъде отгоре.
2. да бъдат задължени една година след придобиване на специалност да работят в спешната помощ. Така ще бъде разрешен проблемът с човешкия ресурс и няма да се наруши европейската конвенция за равен достъп до специализирана медицинска помощ за населението при отпадане на дейности от дадени лечебни заведения и закриването им.
Разрешаването на специализация само по спешна медицина няма да разреши кадровия проблем в центровете. Тази специалност няма възможност за кариерно развитие в момента. Този период на придобиване на специалности спокойно ще може да бъде извършено преструктурирането на лечебните заведения.
3. за парамедици да бъдат обучени работещите на тел. 112 и шофьорите на линейките, като бъде определено времето, начинът на заплащане и кой ще работи на техните места през този период.
4. да бъде регламентирано периодичното обучение на работещите в спешната медицинска помощ чрез програми и курсове за следдипломно и продължително медицинско обучение.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Ставракев.
Проф. Маркова, заповядайте. Имате думата.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дали трябва да бъде отделен закон или разширен Законът за здравето – не е в нашите компетенции. Но трябва да стане едното или другото според вашите решения.
Аз се присъединявам към това, което каза доктор Ставракев. Искам само да допълня три неща.
Първо, трябва да се разреши на всички фелдшери, сестри и акушерки, които работят в спешната помощ, да получат специалност „спешна медицина” при облекчени условия. Защото много пъти те не могат да вземат други специалности, но много пъти те извършват различни дейности. И даже трябва да ви кажа, че предимно на фелдшерите се крепи сега спешната помощ и трябва да им се даде тази възможност.
Тоест, ако това се обсъжда конкретно, е така.
Второто много важно нещо, е, че те трябва да преминат при пенсиониране във втора група. Аз не мога да разбера дали учителката е с толкова стресова работа, че е ІІ група, а тези хора, които виждате и от последните събития, когато работят в стрес, а именно две акушерки вече – едната почина преди години, мисля, че това е една професия. Разбира се, понеже говорим за спешната помощ. Има и други раздели в медицината, които са стресиращи и трябва да бъдат през втората група, но сега говорим за спешната помощ.
Трето, наистина трябва да се реши възнаграждението, защото каквото и друго да правим, няма да има резултат. Но кадрите, които са членове на нашата асоциация биха останали и придобиването на специалност ще им даде възможност за извършване на много повече, качествени и самостоятелни дейности за спасяване или възвръщане на човешкия живот.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Маркова.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предполагам, че желанието за тази среща е породено от заявеното намерение на министъра на здравеопазването и неговия екип да бъде изработен наистина закон за спешната помощ.
Аз лично смятам, че в България е дошло време спешната помощ да придобие една легитимност в един специален закон и вземам препратка от това, че преди няколко месеца ние приехме един специален закон за военната полиция, където аргументите тогава пак бяха „за” или „против”. Много хора казаха: не, не трябва да има такъв закон, защото ще работят много малко хора. Но в крайна сметка беше приет такъв закон и той се прие добре от хората, работещи в тази област. Внесена е една наистина яснота по отношение на тяхната дейност. Така че смятам, че Закон за спешната помощ е необходим, не защото просто трябва да произведем нещо, докато сме в нашия мандат. Защото спешната помощ има възлово място в осигуряване с медицинска помощ на населението на България, необходимо е да има ясна, категорична регламентация за различните видове дейности, които ще извършва спешната помощ: как ще бъде ситуирана спешната помощ на територията на България. Материалното ресурсно обезпечаване и обезпечаването със специалисти, тяхната квалификация, подготовка, пенсионирането им, както каза проф. Маркова.
Колаборацията и взаимодействието с всички останали институции – МВР, пожарна, с болничните заведения. За мен проблемът със спешната помощ започна през 1996 - 1997 – 1998 г., когато беше разбит един сравнително успешен модел и поради факта, че не бяха подготвени специалисти, които да работят само за спешна помощ в онзи момента, а спешната помощ се опираше на специалистите от болниците. Изведнъж с прекъсване връзката между болниците и спешните центрове или „Бърза помощ”, както беше тогава – се образува една доста сериозна дистанция, която доведе до редица неблагополучия в работата на спешната помощ, най-вече поради липсата на тази връзка и неадекватният отговор при транслиране на пациента от „Спешна помощ” към болниците. Всъщност големите проблеми, които има Спешната помощ, са наистина проблемите с материалната обезпеченост, заплати и т.н. Големите проблеми идват именно от прекъснатата връзка между различните звена и най-вече в медицинската част.
Според мен е необходимо създаването на такъв закон, за да бъдат изчистени такова нища, дори и ако трябва да се върнем с крачка назад и да възстановим някои практики от миналото. Абстрахираме се от това, че те са били въведени по времето на социализма, но наистина тогава не всички неща са били вредни, така да го кажем. Трябва да ползваме поне неща, които са доказали, че работят и са полезни за обществото.
Аз съм „за” такъв закон. Наистина смятам, че една такава дискусия не е излишна, но колкото и да навлизаме в детайлите, смятам, че не е тук мястото, където ние можем да изработим такъв закон. Това трябва да стане в Министерство на здравеопазването, там да бъдат провеждани тези разговори и срещи.
Всички становища, мнения и предложения, които ги има там, да бъдат дискутирани, да бъдат обединени, да бъдат изчистени от повтаряемост и евентуално след това Министерството на здравеопазването да ни предложи на нас, в Комисията по здравеопазването един изчистен вариант на готов законопроект, който отново казва, да се съберем, да го дискутираме и да може да предложим на българската общественост един нов закон, който ще ни гарантира по-качествена спешна медицинска помощ. Наистина нещата, за които говорим, че до 7-та или до 10-та минута линейките стигат, нещата да се случват, да нямаме извинения със задръстванията, да нямаме извинения с липсата на пари. Надявам се чрез един законопроект ние в максимална степен да изчистим много от натрупаните въпроси, които досега не са намирали решение, но в бъдеще можем да изложим тяхното решение, така че то да почива на обективни дадености, а не на субективното виждане на един или друг политик или на някой от изпълнителната власт.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, доктор Шарков пожела реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми доктор Цеков, искам да ви кажа няколко неща. Първо, започвам отзад напред. Щом сте съгласни да има Закон за спешната медицинска помощ, трябва да го пишете, а не казвате Министерството на здравеопазването да го напише. Имате право на законодателна инициатива. Щом сте съгласни, сядате и го пишете. Това, първо.
Второ, няма как, колкото и да са големи сълзите, да се връща „Неотложна медицинска помощ”. Първо, те са на различно подчинение – едни са търговски дружества, спешната помощ е на подчинение на Министерство на здравеопазването, защото е елемент от националната сигурност. Спешната помощ не може да я върнете в състоянието, когато докторите от болницата отиваха да дават дежурства по 12 часа. Аз знам как се правеше график на времето и как не можеш да намериш кой да работи и как се пишеха заповедите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
За дуплика има думата доктор Цеков. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Шарков, що се отнася до това дали ние трябва да напишем закона, да, министърът на здравеопазването е заявил намерения, ние сме заявили нашата подкрепа и ще работим в тази посока.
ВАНЬО ШАРКОВ: Къде го има това нещо, доктор Цеков?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Имаше я на сайта концепцията за развитие на спешната помощ. Министърът е заявил намерение за изработване на изцяло нов закон за спешната помощ. Ние за какво го дебатираме това нещо тук? В становищата на колегите също го има това нещо, докато бъде изработен закон.
А що се отнася до това дали може да се съвместяват дейностите между държавни и общински структури, напълно е възможно. В Европа съществува такава практика и между търговски дружества, които са общинска собственост, и спешните структури на съответната държава много добре колаборират с тези болнични заведения. Има изграден механизъм за това. За Ваше сведение, отиваш в Германия. В момента тяхната спешна помощ работи на същия принцип, който работеше в България до 1995 г. и спешните пациенти се транспортират от дежурните спешни екипи до болницата и там те се обслужват от лекари, които дават дежурства в съответните болници и работят в съответните болници.
Това е детайл, който наистина може да бъде коментиран, но съществува такава практика и може да бъде реализирана. Това, че са две различни структури, въобще не означава, че те не могат да работят съвместно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз в такава система съм работил 20 години. Колеги, кой от вас е работил в онази система на Бърза помощ? Всички сме работили и всички казват, че нямаше по-добра организация.
Но има място за дискусия, най-вече за парите в бързата помощ, за начина на специализация, за кадровия потенциал. Но всичко това опира до пари, колеги. Ако не се обърне значително и то сериозно внимание, дори и отделен закон да се направи за спешната помощ, в това състояние нещата отиват към вегетиране, а не към една нормална дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Може би вече е време да дадем думата и на заместник-министър Добрев.
Заповядайте, доктор Добрев, да разкажете за намеренията на Министерство на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Много се извинявам за моето закъснение, но е станало недоразумение за нивото на присъствие в тази среща, за което министърът се извинява.
Относно това дали да има закон или концепция за спешната помощ, ние имаме предложена концепция за устойчиво развитие на спешната медицинска помощ. Всички вероятно сте запознати с този проект на концепцията. Той стои на сайта на Министерство на здравеопазването. По него е работено, имало е обсъждане. Преди четири седмици този проект за концепция беше обсъждан в Министерство на здравеопазването с всички ръководители на центрове за спешна медицинска помощ в страната, а само няколко дни след това тази концепция беше обсъдена и в Българския лекарски съюз съвместно с доктор Ставракев, с представители на Българския лекарски съюз и той ще потвърди това, което ще кажа, че тя беше позитивно оценена като концепция, че беше взето решение да се осмисли добре, да се дадат предложения, да не се бърза за седмица, две или месец. Предложенията след месец – два отново да се обсъдят, да се избегнат нерационалните неща и рационалните наистина да се приемат. След това излезе един протокол от тази среща, който аз получих.
Така че дали ще бъде концепция, каквото е мнението на министерството, или вие решите да бъде законопроект, но той ще бъде обсъден, той се обсъжда вече неколкократно в Министерство на здравеопазването и имаме поглед върху нещата, както и върху мнението на колегите, които работят в тази сфера.
Много от въпросите, които сега се поставят, са обсъдени и има ясна визия, включително що е спешно състояние и какви са функциите на спешната помощ. Много ясно са изразени тези неща в концепцията и тя е направена точно в тази насока.
Съгласно Закона за здравето „спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи и усложнения при родилки, застрашаващи живота на майката или детето.”
Тук не става въпрос за неотложна помощ, тук не става въпрос и е написано и е формулирано точно така, за да не се дублира с домашните визити, с което сега са наситени повикванията на спешната помощ. Насоките на работа на Министерство на здравеопазването са към усъвършенстване на дейността в доболничната помощ, усъвършенстване на работата на общопрактикуващите лекари, на личните лекари и обхващане на 24-часово покритие на медицинските нужди на пациентите от всеки личен лекар и в региона, включително сега е интересна инициативата, по която работим с БЧК и Министерството на труда и социалната политика за създаване на съвместни екипи по социален и медицински патронаж и надзор на хронично болни пациенти и възрастни пациенти.
Това са мероприятия, насочени към намаляване както на хоспитализацията, така и намаляване на необходимостта от неспешни повиквания и използване на ресурса на спешната помощ за несвойствени цели.
Също така заедно с БЧК работим и по въпроса за създаване и изграждане на професионалната квалификация и професия „парамедик” и обучение на парамедици, което е точно насочено в аспекта на спешна помощ и спешен транспорт до специализиран медицински център при масови травми, при травматизъм и спешност при пътно-транспортни произшествия, включително и по домовете, но за чиста спешност – осигуряване на живота и поддържане на жизнените функции до транспортиране в специализирани заведения.
Аз съм работил в областта на спешната помощ повече от 20 години в качеството си на републикански консултант по анестезиология и спешна медицина и съм транспортирал критично болни до преди година и половина в тази си дейност. Познавам добре старото ниво на Бърза помощ и сегашното ниво на Спешна помощ. Уверявам ви и това е обективната истина, че разликата е изключително голяма и спешната помощ в България – поне в професионална насока, а също и като оборудване с автомобили, а също и като екипиране на реаномобилите – няма нищо общо с преди 15 – 20 – 25 години. Вече не е необходимо да слязат анестезиолозите, за да осигурят венозен източник, да интубират пациента, пациентите се стабилизират още по време на транспорта. Има необходимата техника и условия за реанимационни мероприятия в самата кола и животът на пациента се печели благодарение на нивото на спешната помощ.
Имаше мъничко сътресения, когато се въведе разделението между стационарната структура, която приема пациента, и мобилната структура с автомобилите по времето на проф. Гайдарски, но новата структура се утвърди и в момента смятам, че като организация на работа, като окомплектоване нивото не е толкова критично и неевропейско, което някои хора се опитват да кажат.
Липсва адекватно финансиране. Надявам се, че ще има адекватно финансиране и за доближаване до по-добро състояние на размера на заплатите на работещите в спешната помощ. Няма сериозен проблем с транспорта и с оборудването, но има проблеми във връзка с битовите сгради, където стоят нашите екипи на спешна помощ.
По отношение на специализацията по спешна медицина естествено, че може да се гласува на квалифицирани лекари. Медицината в България се изучава шест години и не е поетапна, а едноетапна с вземане на магистратурата.
Така че, още веднъж в резюме ще кажа, че сме провели серия срещи, включително с Българския лекарски съюз. Имаме консенсусни точки както с директорите на центровете за спешна помощ, така и с представителите на Българския лекарски съюз. Очакваме техните компетентни препоръки и концепции и продължаваме да работим в тази насока.
Становището на Министерство на здравеопазването е по-добре да се изработи задълбочено осмислена концепция, която да е допълнение към Закона за здравето, отколкото самостоятелен закон.
За някои детайли доктор Георгиева, която е началник отдел „Спешна помощ” в Министерство на здравеопазването, може да ви даде допълнителна информация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин заместник-министър Добрев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Кателиева. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА КАТЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се доктор Десислава Кателиева, лекар съм в ЦСМП – гр. Варна.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър на здравеопазването! Запознати сме с проекта за концепция, запознати сме с многото определения за „спешно повикване” и „спешен адрес”, които не са единствени в Закона за здравето. Има ги и в медицинските стандарти, има ги и в наредбата за спешната помощ, има ги на много места.
В общи линии на този етап критерий за спешно повикване е опитът на хората, които приемат повикването, и хората, които го реализират. Вие го знаете това много добре.
Другият проблем. Казахте, че проблемите са финансови. Но има един много сериозен проблем, който го описвате в анализа на концепцията – кадровият проблем. Млади лекари при нас не остават, във връзка с което искам да ви попитам следното.
Разбирам, че с магическа пръчка нито ще се променят законовите наредби, нито веднага ще се осигурят средства. Но сега завършват млади лекари. Ако тези хора не се върнат в спешната помощ, не им се даде шанс да започнат специализация, не им се гарантира повишаване на заплатите в рамките на няколко месеца, тези хора просто ще заминат за Германия и ще останем единици, ето, такива като присъстващите тук – на възраст между 40 и 50 години. А знаете ли какъв е останалият контингент? Това са хора над 60 години, за които е меко казано нездравословно да работят в спешната помощ.
Разбирате ме, че ако останем на етапа само на концепцията и не вземете наистина спешни мерки и вие, дами и господа народни представители, наистина няма да има кой да работи. Ние просто ще си отидем. Няма да стачкуваме, няма да правим протести, просто ще си тръгваме един по един. Повярвайте ми, така ще стане.

Зад това, което ви донесохме, стоят подписите на много лекари, фелдшери, сестри, акушерки, които не са наясно точно какво ще се случи с тях, когато се появят трите парамедицински екипа. Цитирам концепцията едно към едно: лекар с парамедик, следващият екип е парамедицински екип, и третият екип е шофьор със санитар.
Искам да попитам къде са хората, които в момента работят?
Затова искаме закон или законова наредба, която да ни гарантира, че появят ли се парамедиците, ние няма да се окажем на улицата. Все пак ние сме хора с опит, които години наред сме създавали това, което имаме. Нямаме нищо против парамедиците, съгласни сме. За тях има място в нашата работа, но не може просто ей така да ни няма. Искаме да има изречение, в което да пише, че парамедикът ще заема незаетите места, но няма да замества лекаря, фелдшера и медицинската сестра.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Кателиева.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм съгласен с Вас.
Най-напред ще кажа, че парамедикът в никакъв случай не конкурира медицинските специалисти. Парамедикът не е медицински специалист, той не е медицинска сестра, не е акушерка, съвсем пък не е фелдшер. Парамедикът ще може технически да осигурява отделно действие по осигуряване на жизнени функции – централна нервна система, дишане, кръвообращение – за много кратък период от време, докато дойде квалифицирано медицинско лице или докато пострадалият пациент се транспортира до специализирано заведение.
Парамедикът на този етап ще допълни кадровата структура на спешната помощ, а няма да измества хора от спешната помощ. Не е възможно висококвалифицирани хора изцяло да наситят спешната помощ. Аз това го видях в 1993 – 1994 година, като специализирах в Париж. Хубавите санита, които бяха есенцията на спешната помощ във Франция, вече нямаха анестезиолози и реаниматори, защото никоя страна не може да си позволи да поддържа в рамките на спешната помощ висококвалифицирани кадри. Дойдоха лекари без специалност, които бяха изкарали квалификационни курсове и познаваха реанимационни мероприятия.
Как да задържим сегашните кадри – това е въпросът, който стои пред нас. Депутатите, които присъстват и са наши съмишленици ще ни съдействат за осигуряване на адекватно финансиране на спешната помощ. Предвидени са и немалко неща във връзка с приоритети при специализацията – работа в спешна помощ и възможност за специализация в отделни области на медицината, както и облекчено кандидатстване и участие във вземане на специалност „спешна помощ”.
Няма как да не се съглася с вас, но ви уверявам в това, което ви казвам, че това са неща, които при този дефицит на кадри да се говори за конкуренция и за риск да бъдат изместени сегашните кадри, които работят в спешната помощ – просто няма смисъл да се тревожим за това нещо.
ДЕСИСЛАВА КАТЕЛИЕВА: А след три години, когато ще има достатъчно парамедици?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ДОБРЕВ: Първите парамедици с квалификация да оказват самостоятелна, адекватна помощ и транспорт, могат да излязат най-рано след три години. Освен това отново ви казвам, че те не могат да бъдат заплаха за медицинските специалисти, защото има разлика между парамедиците и медицинските специалисти. И точно защото са парамедици, те няма и да се обучават в медицинските университети или медицинските факултети, което вече е задължително от две години за медицинските сестри и акушерките.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Доктор Дариткова искаше думата. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър! Моля за още минута внимание.
Аз разбирам, че като извод от тази среща е нашето концептуално единодушие, че трябва да се подкрепи тази концепция и да има реформа в спешната помощ.
Но, за да има някаква конкретна и реална полза, аз използвам присъствието на доктор Георгиева тук, за да задам един въпрос, който касае избирателите на района, който представлявам – Смолянска област. Там имаме една преустановила дейността си общинска болница и още една, която от една седмица не функционира. Това е Девненската болница. На териториите на тези лечебни заведения функционират филиали на центровете за спешна медицинска помощ в Смолян. Тези филиали оказват спешна помощ, но те досега са плащали на тези общински лечебни заведения, защото няма механизъм за плащане на изследванията – лабораторни, рентгенови и т.н. на тези филиали.
Всички общински болници в страната поемат тези средства. Сега, след преустановяване действията на тези общински лечебни заведения, тези филиали са изправени пред невъзможността да правят минимални изследвания на пациентите затова, защото медико-диагностичните лаборатории там са регистрирани като общински сдружения, но те са частни по своята същност и те получават средствата си от плащането на тези услуги.
Смятам, че в експресен план трябва да се реши този проблем, защото иначе лекарите и специалистите – фелдшерите, които ги обслужват –просто няма да могат да правят минимални диагностични изследвания, а това ще затрудни пациентите, защото все пак те не могат да бъдат насочвани към центъра, без да се направи минимален диагностикум.
Моля да имате предвид този проблем. Ние вчера при срещата с министъра също го обсъдихме. Да се даде някакъв бюджет на тези филиали, за да може те да си плащат на лабораториите, защото това грози в бъдеще наистина функционирането на тези филиали. А иначе в бъдеще можем да мислим и ще успеем консенсусно да постигнем много по-добри неща за развитието на спешната помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин заместник-министър Добрев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ДОБРЕВ: Извинявам се, но най-напред аз ще започна с отговора и след това ще помоля да дадете думата на доктор Георгиева. Ще засегна отговора във връзка с болницата в Девин.
Много добре знаете, доктор Дариткова, че има проект и може да се участва в проекти и финансиране за изграждане на медицински център със структура с 30 легла и на този етап за региона на Девин и за болницата в Девин това е напълно достатъчно да поеме спешната помощ и част от стационарната помощ. Това са 30 легла, които могат да поемат педиатрия, вътрешни болести и детски болести.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много се извинявам, но аз говоря за утре, за в други ден, за тези дни. Аз съм съгласна, има проект, да, това ще се случи. Но какво става за следващата година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ДОБРЕВ: Това можеше да стане още преди месец, защото предложението от страна на Министерство на здравеопазването е представено още преди няколко седмици.
Ще остане медицинският център, ще останат лабораториите, ще има стационар, където могат да бъдат лекувани пациенти, но не може в болницата в Девин да остане да функционира хирургия, да остане да функционира сектор по анестезиология и реанимация и след това да търсим да осигурим съответните специалисти.
Така че пациентите ще имат възможност да бъдат прегледани, диагностицирани, някои от тях да бъдат хоспитализирани за период от време, а тези от тях, които наистина имат нужда от квалифицирана помощ, ще бъдат преведени с нормален и адекватен автомобил до съответната болница в Смолян. Защото рискът да правиш два апандисита седмично е много по-голям, отколкото да приведеш пациента в Смолян.
Моля да дадете думата на доктор Георгиева да продължи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, доктор Георгиева. Имате думата.
ИВАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът е концептуален в две отношения. Първо, има проблем със заплащането на тези изследвания не само там, където се закриват болници, но има проблеми и там, където има и болница, защото и до момента ЦСМП ползват консултанти и изследвания от общинските болници и това не се заплаща. Това е въпрос, който ние обсъждаме в Министерство на здравеопазването как да бъде решен.
Вторият концептуален въпрос е до кога във филиалите за спешна медицинска помощ всъщност ще се обслужват много амбулаторни пациенти, които не са спешни? Защото във филиалите на областните градове, там, където екипите са само на колела, както казваме ние, там няма филиали, там пациентите или се нуждаят от спешна помощ и се водят в болница, или се обслужват на място. А в тези малки филиали, в тези малки населени места остана нещо смесено: хем е спешна помощ, хем е амбулатория, хем замества общопрактикуващите лекари, когато ги няма.
Така че въпросът е доколко във филиалите трябва да се правят изследвания и трябва да има амбулаторна дейност.
Но това наистина са два концептуални въпроса, по които ние мислим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Георгиева.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Понеже моите впечатления от региона са ми неконцептуални, а съвсем конкретни. Става въпрос за съмнение за фрактура. Ако ти не можеш да направиш рентгенова снимка, а това по смисъла е спешно състояние за пациента, ти как ще го обслужиш този пациент? Ще го пратиш веднага в Смолян ли, защото в Девин няма травматолог и човекът ще пътува 50 км.?
Това наистина е проблем. Аз разбирам, че дълго концептуално в Министерство на здравеопазването се спори върху това. Но, когато има общинска болница, общинските болници са „преглътнали” този разход. Това също е проблем, който е поставен отдавна, защото те по някои от случаите могат да хоспитализират пациентите по клинични пътеки и донякъде сметката да им излезе.
Но сега в тези региони това ни се постави като сериозен проблем, защото там просто лекарите във филиалите от спешна помощ казват, че там, където имат съмнения, просто няма да правят изследвания. Това затруднява и осигурява лошо качество на обслужването на пациентите.
А конкретно за Девин паралелно с филиала на Спешна помощ функционира и неотложен кабинет. Така че там колегите по отношение на неотложната амбулатория са си свършили работата. Но и за Девин, и за Рудозем това е наболелият проблем, който стои, защото средствата са глобален бюджет на филиала на спешна медицинска помощ, а сега на тях им се появяват допълнителни разходи, които, първо, не могат да бъдат оправдани, а аз разбирам, че ще се наложат и някакви допълнителни промени в наредба, защото трябва да има плащания към лаборатории, които са регламентирани и ситуирани по друг начин от Районните центрове по здравеопазване.
Но просто Ви моля наистина в спешен порядък да се помисли по този въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин заместник-министър Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ДОБРЕВ: Безспорно трябва да има минимум клинична лаборатория и рентгенова лаборатория за базисни изследвания. Това е безспорно, дори и за да предприемеш безопасен транспорт. Трябва да се направи базисна диагностика, която може да се осъществи от дипломиран лекар – не е необходимо да бъде специалист травматолог и всички останали детайли по отношение на рентгеновата и лабораторната диагностика наистина трябва да се изчистят за медицинските центрове, където няма болнично заведение.
Съгласен съм, доктор Дариткова, така е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Добрев.
Давам думата на доктор Миланов от Българския зъболекарски съюз.
Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Излишно е да казвам и да говоря за актуалността на проблема.
Слушах и първото, за което аз лично ще настоявам, е да има една широка дискусия, която да обхване цялото медицинско съсловие, защото както колегата се изрази преди малки, напрежението, което се създава вътре, до голяма степен оказва отношение и влияние върху качеството на самата работа.
На второ място, не забравяйте, че спешността се отнася не само и единствено до лекарите, които участват конкретно в тази дейност, а в частност участват и нашите специалисти в лицево-челюстна и орална хирургия. Знаете, че травмите в лицево-челюстната област са от изключително важно значение за пациента и за неговото общо състояние.
Но не това е важното. Аз не искам да говоря за конкретиката. Искам да кажа, че преди да се седне на тази маса и да се обсъждат концептуални неща, трябва под егидата на Министерство на здравеопазването, първо, в самото медицинско съсловие да се проведе една обстойна дискусия, да бъдат изчистени всички елементи, защото, сядайки тук, на тази маса, трябва да се вземат важни решения, еднакво добри както за пациентите, така и за обществото, така и за изпълнителите на спешна помощ.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Смятам, че дебатът е изчерпан. Действително това ще бъде призивът и на Комисия по здравеопазването към Министерство на здравеопазването, и към съсловните организации, и към всички работещи в тази система.
Надяваме се, че след като се чуят всички мнения и становища по изготвената концепция от Министерство на здравеопазването и има идеи за законодателни промени в частта на Закона за здравето или разработване на отделен закон – това решение, което ще се вземе може би допълнително. Пак ще седнем на тази маса и ще вземем най-правилните решения за пациентите, за работещите в системата и, надявам се, в полза на цялото общество.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички колеги и гости за участието.
(Закрито в 16,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)