ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 64



На 29.09.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Радкова Масларова, Анна Георгиева Янева и Румен Стоянов Овчаров на 15.07.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова на 10.06.2011 г. - първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 64



На 29.09.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Радкова Масларова, Анна Георгиева Янева и Румен Стоянов Овчаров на 15.07.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова на 10.06.2011 г. - първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Добър ден и на министър Константинов. Особено ни е приятно, че сте сред нас.
Вече имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Радкова Масларова, Анна Георгиева Янева и Румен Стоянов Овчаров на 15.07.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова на 10.06.2011 г. - първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. – първо гласуване.
Очакваме доктор Шарков да се появи, за да си представи законопроекта.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така представения дневен ред.
"За" - 11 "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Радкова Масларова, Анна Георгиева Янева и Румен Стоянов Овчаров на 15.07.2011 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова на 10.06.2011 г. - първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.


Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Радкова Масларова, Анна Георгиева Янева и Румен Стоянов Овчаров на 15.07.2011 г. – първо гласуване.

Госпожо Масларова, заповядайте да го представите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости!
Благодаря, че се съобразихте и с нашето време при разглеждане на този законопроект.
Идеята на този законопроект е свързана със здравното осигуряване на различните социални и възрастови групи и съответно задължителната потребителска такса, която се плаща при посещение при лекар или при лекар по дентална медицина.
Струва ми се, че не трябва много да се разпростирам, да обяснявам имайки предвид и тежкия дневен ред. Но сами виждате, че правителството пое ангажимент и минималната работна заплата от 1 септември стана от 240 на 270 лв.
Всички вие сте наясно, че потребителската такса е един процент от минималната работна заплата, тоест, 2,40 лв. досега, а от 1 септември тя става 2,70 лв.
Нашето предложение е свързано с различните стандарти, които се използват в социалната практика за различните социални групи. В случая минималният стандарт, който се използва за измерване стандарта на живот на пенсионерите, се базира по принцип на минималната пенсия.
Имайки предвид, че в продължение – сега вече – трета година минималните, а и не само минималните, а пенсиите не само за трудов стаж и възраст, но инвалидни и други съобразно предвидените и поетите ангажименти от правителството не са увеличени, а минималната работна заплата се увеличава, то се получава така, че над 2 млн. пенсионери ще трябва да плащат по-висока потребителска такса с 30 ст., а в същото време тези хора не получават доходи от труд. Те получават доходи от пенсии.
Вие сте видели в нашите мотиви, които са правени през м. юли и данните вече са остарели, но в момента вече минималната пенсия не е 57 процента от минималната работна заплата, а е около 50 процента от минималната работна заплата. Тоест, тя изостава. Над 600 000 пенсионери са в рамките на тези пенсии.
Разбира се, няма да коментирам данните на статистиката. Има нови данни за обедняването на нацията.
Всичко това ни дава основание ние да предложим минималната такса за пенсионери да се съизмерва с минималната пенсия. Да бъде 1 процент от минималната пенсия. Тоест, потребителската такса за пенсионерите да бъде 1,36 лв. вместо 2,70 лв.
Смятам, че това ще бъде далеч по-справедливо и в крайна сметка конституционното право за достъпна медицинска помощ, което е основно право за всички граждани в България, ще бъде реално изпълнено.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа следното: В никакъв случай това няма да бъде за сметка на лекарското съсловие. Ние не предвиждаме ощетяване на хуманните лекари или лекарите – дентални медици. Тук става въпрос за едно дофинансиране от страна на държавата месечно около 2,700 млн. лв., тоест, годишно това ще бъде някъде около 33 млн. лв.
Но, колеги, държа да кажа, че това е максималната сума, която би трябвало евентуално да се предвиди в бюджет 2012 г., тъй като не всички пенсионери ходят на лекари веднъж месечно, още повече, предполагам сега, обикаляйки страната, имате представа как са задоволени здравните потребности на голяма част от населението.
Не искам да се разпростирам повече, но, така или иначе, ние не можем да сравним един работещ с един пенсионер като доходи и като стандарт на живот и да поставяме еднакви изисквания за посещение и плащане на потребителска такса.
Това е най-общо, което имах да кажа. Вие сте видели в мотивите. Данните, касаещи бедността и попадането на повече възрастни хора в тези групи, бележат едно увеличение в негативна посока, а не в позитивна посока, а и не се предвижда на този етап повишаване на пенсиите през следващата година, поне доколкото четем поетите ангажименти съответно от структурите, които се занимават с тези въпроси и макрорамката на бюджет 2012 г.
Запозната съм с всички становища, така че съм наясно с вашите политически позиции по-скоро, а не толкова с експертни позиции, защото тук става по-скоро въпрос за политика, за бюджет, за макрорамка, отколкото за едно справедливо решение и подхождане към проблеми на различни социални и възрастови групи от населението.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Действително са получени отрицателни становища от всички институции, имащи отношение към представения законопроект.
Но все пак смятам, че е редно някой от техните представители да вземе думата в рамките на няколко изречения да представи становищата.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря много! Уважаеми народни представители и гости! Министерството на здравеопазването не подкрепя направеното предложение. То е много близко до това, което съществуваше до преди година. Знаете до какви трудности доведе това.
Може би, за да вземем правилното решение, трябва да се запитаме за какво е тази потребителска такса. Потребителските такси се въвеждат с цел хората да участват в собственото лечение, защото всичко това струва много пари. Предвид огромния пакет, който имаме и който се финансира от Националната здравноосигурителна каса, трябва да знаем, че никак не е безплатен. Някой плаща за него и плащат всички.
Така че идеята да намалим таксата и да я обвържем с минималната пенсия, също не е най-доброто решение, защото има и хора, които взимат такива пенсии, които надвишават значително заплатите на много хора, които пък работят.
Така че, ако търсим и социалната справедливост, пак и тук трудно мога да я намеря и да я видя в един такъв механизъм.
Така че Министерството на здравеопазването предпочита за момента да остане сега действащата система, докато не се предложи нещо, примерно, което да е по-различно и по-конструктивно.
Това е причината да не подкрепяме внесеното предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От името на Българския лекарски съюз давам думата на доктор Димитър Петров. Заповядайте, господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Казвам се доктор Петров и съм съветник.
Категорично възразяваме срещу законопроекта. Смятаме, че потребителската такса има четири основни функции. Тя освен метод за дофинансиране на системата е и отговорност на пациента към собственото здраве, както има и една друга функция – да сдържа така нареченото излишно потребление, което всички знаем, че съществува.
Второ, ние винаги сме били на мнение, че ако някой по някакъв начин иска да освобождава някого от потребителска такса, защото и в сега съществуващата уредба има категории, които са освободени, и никой не компенсира лекарите за това нещо.
Тоест, ако някой иска да освобождава някого от потребителска такса, да бъде така добър да поеме съответните плащания. Това се отнася не само за пенсионерите, а за всички останали лица.
Трето, ние смятаме, че за тези компенсации не може да се използва Националната здравноосигурителна каса като механизъм за плащането им. Касата не е социална институция. Това по своята същност не са здравни плащания. Това са социални плащания. Тоест, някой поема някаква такса за някого. Тоест, това е работа на социалните служби и ако има освобождаване, дори сме вече категорично на мнението, че пациентите трябва да плащат, а някой да им възстановява сумите, тоест, социалните служби или някаква друга институция.
Предишния път това беше направено. Беше внесен подобен законопроект, той създаде един куп проблеми при джипитата, при специалистите и при самите пациенти. Получава се така, че хора, които имат реално нужда от медицинска помощ, започват да получават затруднен достъп.
Трябва да се разбере, че терминът за безплатната медицинска услуга трябва да се забрави. Тя има стойност и някой я плаща.
Категорично възразяваме срещу законопроекта. Освен това прави впечатление, че подобни законопроекти винаги се появяват преди избори. И предишния път беше така, сега пак се получава така. По този начин не се прави социална политика.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
От името на Българския зъболекарски съюз давам думата на доктор Миланов. Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Към становището, което сме изпратили по надлежния ред мога само да добавя, че като цяло здравеопазването се нуждае от много сериозен импулс, ако ми позволите така да се изразя. И това е най-малкият проблем, който ще има пряко отношение към самите пациенти.
Аз няма да говоря като колегите от Лекарския съюз. Те са абсолютно прави. Но само ще кажа, че по отношение на денталното здраве на децата и на населението над 18 години България се намира на едно от последните места не в Европа, а мога да кажа в нормалния свят. Наред с нещата и завоеванията, които макар и тежката ситуация, в която се намира страната, съществуват, но много има още какво да се желае по отношение възможности за дентално здраве.
Таксата, която заплащат пациентите при нашите колеги – лекарите по дентална медицина – практически трябва да ви кажа от опит, че не съществува при нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Постъпили са становища и от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, но тъй като и Българският лекарски съюз взе отношение, становището е в същия контекст.
Иска ли думата някой от колегите народни представители?
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости!
Аз смятам, че така поднесения законопроект няма да мога да подкрепя най-вече поради факта, че този казус с потребителската такса години наред вече го премятаме напред – назад, ту я въвеждаме, ту я прехвърляме към Министерството на труда и социалната политика, държавата да поеме част от таксата.
От Българския лекарски съюз доста ясно и категорично защитиха тезата защо е въведена потребителската такса. Понеже доктор Петров иззе нашата функция на политици и каза, че този проблем се изкарва на дневен ред винаги, когато има избори, тоест, съмняваме се в добрите намерения, в искреността на намеренията наистина да помогнем на едни социално слаби хора. Наистина пенсиите може би не са на такива нива, каквито ние бихме искали да бъдат, но в никакъв случай потребителската такса не е тази, която ще затрудни пенсионерите, още повече че лечението за пенсионерите в България е напълно безплатно и се поема изцяло от държавния бюджет през годините. Само работещите пенсионери плащат здравна осигуровка, а за всички останали пенсионери плаща държавата.
Не виждам с какво потребителската такса ще донесе за тях облекчение, още повече че, ако преследваме една социална политика, аз не искам колегите-лекари да изпълняват социалната функция на една или друга политическа партия и със собствения си труд да защитават определени позиции, защото това означава със закон ние да задължим лекарите да заемат една позиция, която не съм сигурен, че всички ще я споделят.
Но в крайна сметка потребителската такса има една много изразена функция и тя е да ограничи неконтролираното потребление на този вид помощ.
Затова аз ще гласувам против този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, госпожо Масларова, да отговорите на поставените въпроси. Имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казах Ви, че съм запозната със становищата на институциите и мен не ме учудват изказванията.
Бих казала на министър Константинов, че не мога да споделя неговата позиция за това, че много хора получават пенсии, по-високи отколкото работната заплата.
Господин министър, много малко хора от работещите получават минимална работна заплата. Средната работна заплата е над три пъти, близо три пъти по-висока от минималната работна заплата. Но това не прави потребителската такса 6 или 7 лв., а тя остава на равнището на минималната работна заплата.
Така че това сравнение не го използвайте. То не е коректно в случая.
Аз няма да се впусна в този политически изказ на доктор Петров по простата причина, че съм го виждала в много парламенти, в различни роли, по различни политически нюанси да говори. Така че не желая тук да обсъждаме този въпрос.
Аз винаги съм имала една и съща позиция. Ако се върнете четири години или шест години назад в Комисията по здравеопазване, когато сме гласували потребителската такса от 2 лв. за пенсионерите да стане 1 лв., ще видите моята позиция, моето предложение и т.н.
Така че моето предложение не е предизборно, а просто, защото се увеличи минималната работна заплата, просто защото се увеличават разходите за пенсионерите, а пенсиите стоят на едно и също равнище, затова предложихме през месец юли този законопроект с моите колеги.
Аз, честно да ви кажа, не съм лекар, аз съм доктор на други науки, но някак си не мога да приема изказванията от лекарите, че потребителската такса е дадена, за да ограничи достъпа до здравна помощ. Колеги, не го казвайте това. Предполагам, че в стенограмата го има, но това, меко казано, звучи ахуманно. Потребителската такса може и да регулира достъпа, но така или иначе, който има нужда и прецени, че има нужда от здравна помощ, той ще отиде и ще потърси здравна помощ.
Не бих се съгласила и с това, което Вие казахте, че потребителската такса е отговорност на пациента за здравето му. Уважаеми колеги, тук става въпрос за хора, които са над 65 години. Вие нали разбирате, че много трудно те могат вече да имат отговорност за своето здраве, след като целият им съзнателен живот вече е минал. Те ще направят всичко възможно да съхранят част от своите жизнени и здравни характеристики.
Това е нашата позиция. Сега вие имате, разбира се, политическото решение, имате право да гласувате както вие намерите за добре.
Аз ви благодаря за това, което казахте. Благодаря на всички институции за становищата. Ще ги имаме предвид при внасянето на следващи законопроекти.
Но, уверявам ви, много сме далеч от някакви политически позиции и някакъв политически привкус точно сега. Съжалявам, че се забави гледането на законопроекта и идва в този момент. Даже, ако трябва, спрете го, тук става въпрос не това да стане от 1 октомври или от 1 септември със задна дата, а нека да го гледаме с бюджет 2012. Няма никакъв проблем, за да може да се има предвид, с нищо няма да се ощетят здравните специалисти, да се гледа с бюджет 2012, когато гледаме и бюджета.
Така че това е нашето предложение. Благодаря ви за изказаните съображения, мнения и становища.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Масларова.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Масларова и група народни представители на 15 юли 2011 г.
Моля, гласувайте.
„За” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 10.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Масларова и група народни представители на 15 юли 2011 г., не се приема на първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова на 10.06.2011 г. - първо гласуване.
Госпожа Шайлекова не е сред нас. От останалите колеги-съвносители кой ще представи законопроекта?
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, на вашето внимание е един законопроект, който събра значителна подкрепа от народни представители. Почти всички лекари от различните парламентарни групи положиха подписа си под този законопроект.
Няма да се спирам на мотивите. Те са ви раздадени, имате ги. В най-общи линии ще разкажа каква е целта на този законопроект.
Бяхме свидетели през изминалите години и напоследък на зачестили нападения върху лекари и не само върху лекари, а и върху медицински сестри и фелдшери, най-вече хора, работещи в Спешната помощ в България. Имаше нападения върху тях по време на изпълнение на служебните им задължения и саморазправа със самите тях.
Смятаме, че би трябвало категорично Народното събрание чрез този законопроект да изрази своята защита на този вид професия и въобще на работещите в хуманитарната сфера и обществото за пореден път да регистрира едно уважение към тази професия и категорично да каже своето мнение, че не приема такъв начин на отношение към този вид професия.
Разбира се, след като внесохме законопроекта и при разговор с юристи имахме различни мнения. Надявам се сега в дебата да подкрепите така внесения законопроект, а евентуалните му недостатъци или недостатъчно изчистеното юридическо звучене да намери редакция между първо и второ четене, така че ние наистина ясно и категорично да кажем, че не сме в подкрепа на насилието и заставаме на страната на всички работещи, не само тези, които са в хуманитарната сфера.
Горе – долу това е целта на посланието на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Дебатът по този законопроект е открит.
По този законопроект също има становища от всички институции. Да, доктор Иванов е прав, че сме ги чели и че не е необходимо да бъдат представяни отново.
Затова първо давам думата на народните представители.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз споделям идеята на законопроекта за квалифицирана защита на медицинските специалисти.
Той е недоправен, но това може да бъде отстранено, тъй като се предлага такава защита в случай на телесна повреда, но не се предлага, да речем, в случаите на убийство. Разбирате, че трябва да има симетрия в тези състави, тъй като те могат да имат различна степен на тежест по отношение на едни и същи лица, изпълнявайки своите задължения.
Би трябвало да се уточни терминът „медицински специалист”, за да се знае, че той обхваща именно работещите и предоставящите самите медицински услуги и лечението, а не само определени длъжностни лица.
Смятам, че това като междинна стъпка в момента е необходимо в процеса на подготовката на проект за нов Наказателен кодекс. Смятам, че редица от промените на Наказателния кодекс през последните години вместо да го подобряват, влошават неговото състояние. Той отива към казуистика, вместо към обобщаване.
Тоест, може би, плъзгайки се в една англосаксонска традиция, ние изоставяме най-добрите достижения на континенталното право, защото достатъчно е да се каже, че със засилена защита се ползват всички длъжностни лица или лицата при изпълнение на определени служебни функции и така да не се занимаваме да спорим дали горските служители са по-важни от полицаите, лекарите и т.н.
Но, така или иначе, е възприето това изброяване и наказателното право е формализирано. Така че то не може да бъде тълкувано разширително или пък с корективни мотиви.
Затова в момента е добре да се включи това, което в Комисията по правни въпроси чух като съображения от ръководството на Министерството на правосъдието, че в момента се подготвя нов Наказателен кодекс. Но той ще се подготвя вероятно още една година. Това е събитие, което не може да бъде точно фиксирано.
Поради тази причина смятам, че изпълнението на тази професия напоследък понякога в рискови и неблагоприятни условия налага тази защита.
Второто е, че неговите недостатъци могат да бъдат отстранени преди второто четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин Стоилов.
Други народни представители желаят ли да вземат думата? Не виждам.
Аз също се си позволя да кажа няколко думи.
Аз също ще подкрепя този законопроект на първо гласуване, така, както го направихме и с господин Стоилов на заседание на Комисията по правни въпроси, чийто членове сме също, въпреки, че споделям всичките бележки, които той отбеляза.
Смятам, че основен принцип в наказателното право е стабилитет на наказателно-правните норми. А видно от ал. 2 на чл. 131 от Наказателния кодекс не можем да говорим за стабилност – това, което каза и господин Стоилов. Там са изброени много лица.
Също не споделям предложението, че всички медицински специалисти се нуждаят от такава специална закрила и че е необходима защита и дейността им е еднакво рискована. Например според мен не може да става сравнение между риска, който носи един лекар в Спешна помощ при прекия си контакт с пациентите, и при упражняване на професията на фармацевта и магистър-фармацевта, които работят в аптека на лечебно заведение.
Освен това отново отбелязвам, че със законопроекта се предлага допълване на квалифицирания състав само при причинена телесна повреда, а при убийство не е предвидена някаква допълнителна санкция.
Последната бележка, която и в Комисията по правни въпроси споделих, че с направеното предложение се получава на практика един парадокс. Квалифицираният състав е предложено да е налице, когато обект на престъплението е животът, здравето и физическата цялост на медицинските специалисти, когато те осъществяват контролна дейност, което на практика означава, че с тази промяна ще защитим единствено лекарите – контрольори от Националната здравноосигурителна каса и инспекторите от РЗИ, а не реално работещите лекари, когато са на работа и изпълняват служебните си задължения.
Въпреки тези ми забележки аз ще подкрепя законопроекта, защото смятам, че цялото ни общество дължи уважение на хората, които се грижат всеотдайно за здравето и живота ни.
Благодаря.
Не виждам други народни представители да искат думата.
Закривам дебата и подлагам на първо гласуване законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители на 10.06. 2011 г. за първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта.
„За” – 11, „против” и „въздържали се”- няма.
Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова на 10.06.2011 г., се приема за първо гласуване.

Благодаря Ви.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. – първо гласуване.
Тъй като по тази точка от дневния ред никой от вносителите не присъства, предлагам тя да стане т. 5, тъй като госпожа Калина Крумова вече е тук. Да й дадем възможност да представи своите законопроекти за изменение и допълнение на Семейния кодекс и за изменение и допълнение на Закона за здравето, тъй като те са взаимно свързани.

Преминаваме към едновременното разглеждане на точка четвърта и точка пета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – първо гласуване.

Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
КАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще говоря едновременно и по двете точки, защото те са взаимно свързани. Законопроектът за заместващо майчинство, който естествено обхваща промени в някои от основните правни уредби, е свързан донякъде и със Закона за здравето.
Запознах се току-що със становищата на съответните министерства. Искам да кажа, че на първо място, както всички добре знаят, това е една напълно нова правна и не само правна материя в България. Това е една съвсем нова практика, която обаче има своята дългогодишна история в голяма част от страните, които далеч нямат нашите демографски проблеми. Една от водещите страни и най-добрата с такава практика е Русия, откъдето ние сме заимствали част от идеите, които сме предложили.
Много благодаря на Министерството на здравеопазването и една наша идея, която също ще предложим между първо и второ четене – да има възможност да бъдат използвани донорски сперматозоиди, но това да се позволява само, когато биологичните родители са в брак. Иначе може да се получи ситуация, в която се казва на една жена: ела да ми износиш детето, а мъжът не може да бъде донор. Наистина става много сложно в чисто правен аспект.
Другото във връзка със становището на Министерството на здравеопазването, което искам да кажа, е относно възрастта на заместващата майка и притесненията на министерството дали няма да бъдем атакувани за дискриминация.
На първо място, тук трябва да подчертая, че и гилдията на медицинските лица, и като цяло това, което се опитваме да наложим, е, че в повечето такива случаи, а те за щастие не са много, защото това е строго специфичен проблем, става дума за износване от страна на роднини – майка, сестра, братовчедка и в много редки случаи това е напълно непозната жена.
Тоест, в наредбите и в това, което ние сме предложили като законопроект, в случаите, в които заместващата майка е роднина на биологичната майка, тоест, на донор на яйцеклетка, възрастовата граница не важи.
Що се отнася до строгата възрастова граница от 43 години, която сме определили, искам да кажа понеже се радвам, че тук има и становище на Европейската секция по правни въпроси, че в страни, където заместващото майчинство е разрешено, също има такива ограничения.
Тоест, не знам как в страни като Белгия и Франция има горна възрастова граница и не са се съдили за дискриминация. Това ще се случи в България.
Но аз искам да кажа това, което казах вчера в Комисията по труда и социалната политика, това, което казах и на кръглата маса във вторник. Имайки предвид, че и идеята е напълно нова и досега не е имало такава правна уредба, аз съм напълно наясно, че това са първите стъпки, които ще се направят и предложения, които имат и различни парламентарни групи, и различни институции, различни идеи, които биха могли да направят закона така, че да работи, естествено ще бъдат взети предвид между първо и второ четене.
Вчера в Комисията по труда и социалната политика дискутирахме и това, което казах във вторник на кръглата маса, че от името на вносителите изпращаме писмо да всички парламентарни групи, до председателите на всички комисии и на всички институции, които имат отношение към законопроекта за заместващо майчинство, да излъчат своите представители, експерти или хора, които имат интерес, имат своите идеи да работят в тази работна група, за да може между първо и второ четене – ще искаме този срок да бъде максимално удължен – да направим един законопроект, който на първо място – аз отново казвам – да няма някаква политическа разцветка, на второ място, да се съобрази и с исканията и нуждите на пациентите, и с това, което законът би могъл да позволи и би го направил максимално работещ.
Това се отнася и за предложенията към законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, и в предложенията към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Тук искам да направя една малка забележка, защото същият случай имахме и във вторник на кръглата маса. В становището на Министерството на труда и социалната политика има няколко забележки, които са свързани с предложенията ни в Семейния кодекс. Това обаче не е съобразено с нашите предложения за изменение в Закона за здравето. Тоест, всички изисквания, които са поставени към заместващата майка и към донорите, те са разписани само че в Закона за здравето и тези забележки де факто нямат основа, на която да почиват.
Искрено се надявам да подкрепите законопроекта, като с цел да повторя ще кажа, че апелирам към всички заинтересовани лица, не само от Комисията по здравеопазване, не само от Министерството на здравеопазването, от пациентските организации и от тези, които смятат, че могат по някакъв начин да допринесат законопроектът да стане добър и работещ, да се включат в тази работна група и максимално бързо да намерим решение на този проблем.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Крумова.
Дебатът е открит.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Лично аз ще подкрепя този законопроект, тъй като лично моето мнение е, че обществото се нуждае именно от такава нормативна уредба.
Да, действително този законопроект е революционен по своя смисъл. Но в същото време ние освен преимуществата трябва да кажем и, че между първо и второ четене трябва да бъдат направени някои корекции.
Първо, трябва да има равнопоставеност между двата пола. Не може само да има сурогатно майчинство и майката в случай, че не може да забременее, не може да няма равнопоставеност, ако колегите са запознати. Тоест, при двата пола трябва да има равнопоставеност. Това, първо.
Второ, и това е много важно, защото голяма част от хората не са наясно с всички проблеми. В случая, както е предложен законопроектът, взимат се яйцеклетки, които яйцеклетки се оплождат задължително – ако са в брак, а в случая е посочено, че трябва да са в брак – се взимат сперматозоиди в случая, като бащата трябва да бъде в семейството, в което ще се отглежда детето.
Всеки е запознат с тези неща. Аз искам да се спра много накратко на това, примерно, предложение, което е направено от Министерството на здравеопазването. Но... Тук има едно „но”. Това винаги трябва да се има предвид, че в проценти – ето, тук виждам и специалисти – доста често напоследък причината за стерилитет в семейството е от страна на мъжкия пол. Това трябва да го кажем.
Мисля, че това е един от проблемите, които трябва да бъдат изчистени.
Вторият проблем, който смятам, че е много важен, това е да се намери именно формата и начинът да се прецени действително дали тази семейна двойка или това семейство действително не може да има деца. И тук законът трябва да бъде много добре аргументиран и добре направен, защото само семейства, които действително по здравословни причини – акцентирам на здравословните причини – като здравословните причини могат да бъдат вродени, придобити, не могат да имат деца, необходимостта от този начин да се определя от една комисия, за да няма спекулация и да няма изкривяване на едно добре замислено дело, превъплатено по-късно в законопроект.
Това е изключително важно – да се намери формата. Дали ще бъде комисия, агенция или нещо друго, това също между първо и второ четене трябва да бъде много точно формулирано, за да не се изкриви именно това добро начинание, което ние ще дадем на обществото с този законопроект.
Не на последно място, трябва много точно и юридически да бъдат формулирани именно взаимоотношенията при заместващата майка, тоест, между майката и сурогатната майка, за да няма после проблеми.
Това са изключително важни моменти, които не биха могли да бъдат прескочени, ако искаме да създадем един законопроект, който всъщност да е работещ и да няма след това израждане и ползване на вратички, които сме оставили, за да се очерни една добра идея.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
За реплика, заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моята реплика донякъде е и въпрос. При нас въпросът с донорството е уреден. Сега се въвежда темата за сурогатното майчинство. Аз съм склонен да се направи и тази стъпка, но подчертавам като некомерсиална дейност. Такава е и идеята на законопроекта, но тя трябва много добре не само да бъде обоснована, но и да бъде гарантирана.
Но това, което предлага в своята обосновка господин Иванов, ми се струва, че се отива твърде крайно. Донорство с възможност да се комбинира със сурогатно майчинство. Тогава всъщност няма никаква връзка между тези лица, стават две медицински технологични операции, които след това да предоставят това дете.
Тогава ние защо не използваме инструмента на осиновяването, тъй като това дете в биологичния и в медицинския смисъл няма нищо общо, защото то е от донори и то е със сурогатна майка, а отива при трети лица, които се обявяват за негови родители. В аргументацията аз схванах и такъв елемент. Аз казах какво съм чул и затова казах, че това е реплика под формата на въпрос.
Така че темата наистина е актуална. Тя трябва да се обсъди обстойно. Може би единственото любопитно в български условия, което се случва не за първи път, че се предлага от госпожа Крумова като представител на една партия, която е съвсем консервативна. Обикновено този род организации се придържат към едни класически ценности. Но това не е пречка да се въведе темата за дискусия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Иванов, искате ли думата за дуплика? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам още от самото начало, когато предложихме законопроекта, казах, че госпожа Крумова ще си развие самостоятелно законопроекта. Ние, каквото зависи от нас, помагаме.
Мисля, че тя най-добре ще отговори, подготвена е по този въпрос. Затова ще преотстъпя правото на нея да отговори.
Благодаря.
(Реплика от господин Стоилов, която не се чува.)
Добре, о, кей. Тогава аз взимам думата за реплика и веднага отговарям.
Първо, Вие, господин Стоилов, поставяте един въпрос – дали донорството на сперма е донорство или не е донорство в смисъла на закона. Вторият момент, дали яйцеклетките, когато се изваждат и след това се оплождат, дали е форма на донорство.
Връщаме се на тези въпроси, които аз исках по-простичко да засегна, но Вие навлизате по-надълбоко. Ако искате, ще развием въпроса по-фундаментално.
Тук става въпрос за съвършено различни актове. Вие според мен смесвате, както казахте, формата на осиновяване. Тук законът има съвършено друга цел, а именно, ако един от двамата родители има възможност да бъде биологичен родител, е най-добрият вариант. Примерно в случая, както казахме, майката или, ако майката няма възможност, то бащата. Тоест, един от двамата родители да станат биологични родители на бъдещото дете, което ще се яви на този свят.
Така че тук моментът, който според мен Вие не сте се задълбочили достатъчно, това е, че тук се цели да има действително някаква генетична връзка в семейството от двамата родители. Това е единият момент според мен на отговора на Вашия въпрос.
Вторият много важен момент е, че тук желанието на една майка всъщност да изпълни своята роля и това, за което тя е създадена, да бъде майка. Но поради една или друга причина не може да се реализира в тази сфера и тогава се дава възможност именно с това сурогатно майчинство да осъществи своя основен ангажимент към семейството за дете.
В този ред на мисли смятам, че законопроектът е необходим и той е много различен от формата на осиновяване, защото тук има двама души, които имат желание за дете, но са в невъзможност. Затова казах, че за мен е изключително важна комисията, която ще определи дали това семейство би могло да се възползва от този закон. Тя трябва да прецени, примерно, когато един от двамата има някакво заболяване и няма начин да имат дете. Именно точно тогава те да могат да се възползват от тази възможност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Крумова. Искате нещо да допълните?
КАЛИНА КРУМОВА: Аз искам няколко неща да допълня.
На първо място, искам да отговоря на въпросите на господин Иванов и да му благодаря, както и да отговоря на господин Стоилов.
На първо място, аз винаги съм го казвала и смятам, че законопроект, който подкрепя и насърчава раждаемостта, не би трябвало да се гледа от коя политическа сила идва.
Оттук нататък – по конкретните въпроси.
Няма нищо общо между осиновяването и заместващото майчинство, защото при заместващото майчинство в най-добрия случай и мъжкото, и женското донорство, тоест, и яйцеклетката, и сперматозоидът са съответно на съпрузите.
Съгласна съм с господин Иванов, както и със становището на Министерството на здравеопазването и затова казах, че ще го предложа между първо и второ четене, да не се прави дискриминация на това дали репродуктивният проблем е в мъжа или в жената. Тоест, в случай, в който донорска е яйцеклетка, сперматозоидите ще трябва да са на мъжа. И в обратния случай, в който жената няма годна яйцеклетка, сперматозоидите да са на мъжа, а не на донор.
За другото, за което господин Иванов попита, аз искам да кажа, че е нормално не само в условията на криза, а и като цяло ин витрото е една стандартна процедура, като единствената разлика – вие знаете – че детето износва друга жена. Тоест, дейностите, одобрението от лекари се припокрива с това, което в момента прави Център Фонд за асистирана репродукция, който се финансира от държавата. Тоест, няма да ни се налага отделни екипи да дават това одобрение и да правят тези прегледи, защото вие добре знаете, че и за допускане до държавно финансиране за ин витро си има специалист, има си обществен съвет към Фонд за асистирана репродукция, който установява дали тези здравословни проблеми са налице. Тоест, на нас няма да ни се налага нито финансов ресурс, нито допълнителни бройки и раздуване на администрацията, за да може сурогатното майчинство да работи.
Това, което ние сме коментирали с господин Николай Лалев, който е управител на Фонд „Асистирана репродукция”, и се надяваме да срещнем разбирането и съдействие от страна на Министерството на здравеопазването, е един единствен допълнителен щат към Фонд „Асистирана репродукция”, който да се занимава единствено със случаите на сурогатно майчинство, защото в момента ние реално не можем да дадем отговор на това колко са семействата с тези специфични потребности.
С този законопроект на какви хора помагаме и техните случаи на какво развитие са, защото за тези семейства, които ще могат да се възползват от държавното финансиране за ин витро – три безплатни опита – ние трябва да можем да кажем, да, държавата и на сурогатните семейства е дала еди колко си лева, помогнала е на тези, тези са успешни, тези не са успешни.
Това е една чисто административна промяна. Аз наистина се надявам да намерим консенсус и по дейностите, които прехвърляме към асистирана репродукция.
Що се отнася до забележката и становището на Министерството на здравеопазването за работата на психолозите, ние водихме един много конструктивен, мога да кажа, диалог и една наша идея, която също ще предложа между първо и второ четене, защото и пациентите малко или много се плашат, а в крайна сметка има такива специалисти, не само психолози, но и социални работници, които могат да определят дали двама души са годни за родители.
Става въпрос за специализираните екипи от социални работници и психолози, които работят с родителите, които желаят да осиновят деца.
Тоест, ние можем да използваме този ресурс отново, за да няма държавни пари, за да не се създават нови звена, същите тези работници да се заемат с желаещите да станат родители чрез заместващо майчинство.
Опитваме се по всякакъв начин да спестим и раздуване на щат, и финансов ресурс и в същото време да бъдем максимално адекватни, защото дори да има едни нови специалисти, те ще работят в същата материя, в която тези хора вече имат опит.
Последното, което искам да спомена и то е по-скоро към предложенията, които са в Семейния кодекс и към една бележка на Министерството на труда и социалната политика, с която си признавам, че лично като родител и като гражданин не мога да се съглася. Ще ви я цитирам:
„С оглед гарантиране интересите на детето следва да бъде регламентиран и въпросът как ще бъдат уредени случаите, в които детето, родено от заместваща майка и страдащо от остро хронично заболяване или увреждане или поради други причини не отговаря на очакванията на приемащите родители.”
Искрено се извинявам, но при една нормална бременност никое нормално семейство и жена не може да знае – да са живи и здрави децата – дали детето ще бъде с или без увреждания.
Искам да кажа, че ние сме предвидили единствено, когато знаем, че тази бременност може да застраши живота на заместващата майка, решението да бъде взето от нея. Но какво дете ще се роди, ако то няма някакво здравословно заболяване, никой не може да избере, никой не може да предвиди дали ще има проблеми с детето, което ще се роди.
Тоест, и една нормална жена, и една заместваща майка не могат да знаят дали детето, което ще се роди – да е живо и здраво – наистина ще бъде такова.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по двата законопроекта?
Заповядайте, доктор Грозданова. Имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Аз също ще говоря и по двата законопроекта – и за изменение и допълнение на Закона за здравето, и за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Започвам със Закона за здравето малко по-конкретно.
Като отворя втората страница, попадам на една програма за психологическа помощ, която в случая има задължителен характер. Нали съм разбрала правилно? Тази програма цели да подобри процеса на взаимоотношенията между семейството, което се възползва от този метод и между сурогатната майка.
Според мен тази програма трябва да има доброволен характер и да помага на хората, които имат нужда, а не да бъде утежняващо обстоятелство при положение, че тя се явява и предпоставка, и условие за кандидатстване. Мисля, че е така.
Плюс това се казва, че семействата ще заплащат за тази програма, а няма да бъде заплащана от държавата. Обаче въпреки това в Министерството на здравеопазването ще бъде изготвен един списък от психолози, които имат право да се включат в програмата и това някак си ми се струва противоречиво.
Трето, ще се налага глоба на хората, които не желаят и не отидат на първо или на второ посещение. При първата глоба имаме някаква сума, която не помня, при втора глоба сумата се увеличава. Оттам нататък вече става едно допълнително финансово натоварване на хора, които и без това са с едни проблеми от дълги години, нямат деца. Знаете за какви пари става въпрос.
На следващо място, никъде не виждам да се говори за права на сурогатна майка. За мен не са ясни, въпреки че тя всъщност е тази, която ще понесе отговорността за здравето на детето. Тази жена не е един инкубатор, тя си има права.
На следващо място, как семействата ще се защитават в случай на недобронамереност от страна на сурогатната майка. Само психолозите ли ще имат тези функции и отговорности?
Четвърто, в Семейния кодекс параметрите на договора за мен не са ясни. Според мен те трябва да бъдат по-добре разписани още в самия закон, а не след второто гласуване да се чудим какви ще бъдат.
Има още два термина, които са ми много интересни: разумни разноски и необходими разноски. Те също според мен трябва да имат параметри, а не да стигаме после до изнудване и до такива неприятни неща.
Интересно ми е да чуя мнението на министър Константинов за психологическата програма за помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Господин министър, дали сега желаете да вземете отношение или може да го направите впоследствие, когато чуете и останалите народни представители? По-късно!
Има ли реплики или други желания за изказвания?
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Уважаеми колеги, очевидно има нужда от такъв закон. Усещам, че всички застават на страната на тази инициатива на госпожа Крумова.
За мен стоят същите въпроси, които спомена колегата Джема Грозданова. Най-вече и мен ме интересува това какви са правата на сурогатната майка. Знаем, че бременността е едно особено физиологично състояние, което води до психоемоционална пренастройка и нагласа на женския организъм. Да, това е хормонално пренастройване, но и физиологично все пак, в рамките на физиологията.
Какво се случва след раждането. Ние говорим за психопрофилактика преди сурогатството, преди да започне процеса. Ако трябва някой задължително да бъде подлаган, въобще, ако употребим думата „задължително” за някаква психопрофилактика, това не се ли налага за сурогатната майка? Тя също трябва да има психолози на разположение след раждането, защото ние приемаме разделянето с плода, както каза и Джема Грозданова, едва ли не като от един инкубатор – излиза едно дете, вземаш го и въпросът приключва.
Все пак тук става въпрос за човешко същество. Самият процес е доста специфичен и е свързан с най-съкровените човешки чувства – даване право на нов живот, независимо дали е от донорни клетки. Все пак това е един живот и майката живее с него девет месеца и го усеща през цялото това време.
Така че наистина аз заставам на позицията на Джема Грозданова.
Подкрепям законопроекта, ще гласувам за него, но смятам, че между първо и второ четене трябва много внимателно и детайлно да се огледат нещата и вие да ни предложите един изчистен законопроект така, че да бъдат защитени всички страни в този процес.
Завършвам, като ще кажа, че наистина считам, че психолозите не трябва да бъдат задължително в началото на процеса. Това трябва да бъде дълбоко лично решение на хората, които ще предприемат такава стъпка, защото задължението обикновено се възприема понякога и като насилие.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, госпожо Крумова. Имате думата.
КАЛИНА КРУМОВА: Ако може само да отговоря на въпросите, защото наистина те са много важни.
Неслучайно това, което казах току-що, е следното. Психологическата програма, за която ние говорим, на първо място, аз като вносител - естествено ще има и дискусия - но държа да бъде задължителна. Но тя няма да бъде в този вид, в който Вие я виждате. Защото това, което коментирахме и с различни фондации, които работят със семейства за осиновяване на деца и деинституционализация на децата в риск, и с представители на неправителствените организации, е, че можем да използваме тези мобилни групи, които работят с родителите, желаещи да станат осиновители. Там има и психолог, там има и социален работник.
Ще ви кажа защо предлагам да бъде задължително. Защото ние трябва да знаем дали тези хора, да, те много искат да имат дете, но дали психически са готови за това нещо. Защо да може да се преценява дали двама родители, които искат да осиновят дете, са готови за това, а да не можем да преценим дали двама родители, които искат да се възползват от заместващото майчинство, не са - на първо място.
На второ място, казвате защо да е задължително и защо да има глоба. Ще ви кажа веднага. Защото, ако не е задължително и ако няма глоба, например родителите, които не ходят на училище, родителско училище, те не стигат до процедура за осиновяване. Тоест, тези, които не ходят на съответната подготовка и не получават съответните консултации с тези специалисти, те не могат да стигнат до заместващо майчинство, както ще прави лекар за здравословното състояние на една жена или на един мъж и се констатира какви са техните здравословни проблеми. Трябва да се знае дали тяхното психологическо състояние го разрешава. Защото ние не сме направили този закон и да кажем: не, тези хора не са добре. Напротив, ние искаме да са добре и да има деца. Но ние трябва да носим отговорност дали те могат да бъдат добри родители.
Затова искаме тези посещения при психолозите да бъдат задължителни. И аз пак казвам, защото явно звучи много страшно „психологическа програма”, ние казваме с експертите, които работят с желаещите за осиновяване. Работата е една и съща. Ние искаме тези хора да бъдат добри родители и тази работа ще обхваща също така и заместващата майка, защото това е един не само технически, техническият не е чак толкова сложен процес, колкото по-сложен е чисто психологическият.
Що се отнася до това, което вие казахте – за правата на заместващата майка. Аз го казах в началото на дискусията, ще го кажа и сега. Ако вие имате някакви предложения, защото не знам какво вие влагате в понятието „права на заместващата майка”, но правата, които урежда Кодексът на труда за социалното осигуряване, ние сме ги предвидили, тоест, болнични и всички останали детайли, които биха се отнесли към една бременна жена.
Ако вие имате някакви други представи за това какво трябва да включват правата на заместващата майка, аз затова казах, че е добре всяка парламентарна група и всяка комисия да може да излъчи хората, които да го направят.
И последното, за да не ставам многословна, вие казахте, че няма точни параметри в договора. Няма как да заложим точен финансов параметър или точна сума, която да се заплаща, защото тогава отиваме към престъпление, тоест, така, както е във всички държави. Комерсиализирането на заместващото майчинство е престъпление.
Ние сме упоменали и така е във всички страни, където заместващото майчинство, така нареченото сурогатство, работи. Това включва и здравните разноски, застраховките и всички тези разходи, които има по бременността си всяка една жена. Всяка жена, която е майка, знае, че нейните разноски, да речем, може да са много по-специфични, много по-различни от другата и ние нямаме как да ги предвидим.
Точно затова сме упоменали, че този договор трябва да мине на одобрение през Районния съд, защото в крайна сметка се разчита, че Районният съд и съдиите и адвокатите са тези, които могат да преценят дали това наистина е една разумна разноска, една разноска, която се отнася за бременността, или нейното заплащане. Няма как да упоменем една и съща сума, защото една жена, дай Боже, може въобще да не й дотрябват пари за застраховка и някакви сериозни здравословни разходи, но друга жена може да има по-сериозни финансови разходи по поддържането на своята бременност. Това са неща, които аз мисля, - тук има и достатъчно лекари, които ще кажат - че няма как да бъдат предвидени.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! По повод на разумните разходи. Смятам, че терминът е легално правен. Ние сме го виждали много често във всякакви договори, в които се казва, че всичко е в рамките на едни разумни разноски, примерно, за адвокатски хонорар или нещо друго, което е в рамките на разумните разноски.
Мисля, че като разумни хора знаем какво е това разумни разноски. Така че аз напълно подкрепям този термин и не смятам, че има противоречие с нещо.
Във всеки случай обаче заявявам следните две неща:
Аз напълно подкрепям мнението на колегата Грозданова, че тези психологични групи не са добре обмислени и по-скоро са като пречка пред сурогатното майчинство отколкото помощ. Защо? Защото ние отиваме къде? Отиваме в терминологията на осиновяването. Нали всъщност това не е осиновяване по смисъла на самия закон? Именно. Едно е, когато трябва да вземеш дете с помощта на социалните служби и социалните служби са ти посредник между дома, в който се отглежда до този момент детето – бил той индивидуален или пък дом за деца със специални нужди – и ти имаш един обществен посредник. В случая това са социалните служби, които трябва да установят твоята пригодност.
В случая по смисъла на този закон ти си биологичен участник, нищо че майката е сурогатна. Това означава много специфичен вид дискриминация. Ако тази майка, която има годна яйцеклетка и по някаква физическа причина не може да износи това дете, ние да я оценяваме дали тя психологически е пригодна да стане майка, е много дискриминационен момент. Ще завалят жестоки дискриминационни искове.
В това отношение абсолютно съм сигурна, тъй като в един момент ние поставяме не просто биологическия проблем на пангара, а поставяме и психологическото състояние на това семейство. Това семейство може да има някакъв психологически проблем във връзка с тревогите, които е имало десет години, примерно, при опитите си да създаде дете в семейството и майката упорито спонтанно абортира при всяка бременност. Представете си какъв психологически проблем би бил за тази жена едно такова състояние.
Да оставим в ръцете на трета страна, за която не можем да гарантираме, че ще е добронамерена, защото недобронамереността властва навсякъде, да кажат: не, тя не е пригодна.
Ние хем искаме да й помогнем да стане пригодна чрез сурогатната майка, хем й отнемаме това право, като казваме на някакви хора: не, не. Те ли ще кажат тя пригодна ли е или не? Тогава дайте да тестваме всички родители за пригодност за майчинство.
Аз мисля, че със самия факт, че при сключването на брак взимаме удостоверение от психиатрията, което казва, че семейството – бащата и майката – не се водят на отчет в съответно психиатрично заведение, е достатъчен аргумент, че тези хора психически са годни да имат деца.
Не бива да се смесва Законът за сурогатното майчинство и раждането на дете в семейство на сурогатен принцип с осиновяването. Те трябва да стоят стриктно разделени като две съвършено различни правни материи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли реплики към госпожа Георгиева? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по предложените законопроекти? Не виждам.
Понеже беше засегнат коментар на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването, иска ли някой от тези институции да вземе думата.
Заповядайте, господин министър Константинов. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доста бързо навлязохме в детайлите.
Всъщност пак ще повторя основното. Това е много навременен законопроект, много хубав, трябва да се подкрепи и според нас. Той е важен за хората и е стъпка напред.
Много се радвам, че се изясни, че не е наше предложение за децата с увреждания – какво ще правим – защото раждането не може да се разглежда като придобивка на продукт, който ще го тестваме и в гаранционния срок ще го върнем, ако не ни харесва.
Аз не знам кой мозък го е написал това. Съжалявам, ако тук има представители на друго министерство и те са го направили.
Що се касае до възрастта, само обръщаме внимание, защото срещу нас беше заведено такова дело. Обръщаме като внимание, за да се има предвид. Ясно е, че може да има и такива аргументи. Това, че в други съдилища и в други страни не е ставало, съвсем не значи, че трябва да подценяваме българското правосъдие.
Накрая ще кажа за списъка с психолозите. Ние ясно сме казали, че сме против такава идея. Аз като дълбоко убеден човек, че простичките неща са по-хубави, колкото по-малко администрация, колкото повече акъли се дават, толкова повече и по-добре действат нещата.
Честно казано, не мисля, че задължителното явяване при всички тези процедури нещо ще ни допринесе. Има и много други неща, но мисля, че не е сега моментът, а трябва да излезем според мен с по-позитивна идея за хубавото нещо, което се случва, и в хода на приемането на законопроекта съм сигурен, че уважаемите народни представители ще намерят правилните решения на всички тези конкретни въпроси.
Така че искам да поздравя вносителя и да пожелаем успешен час, защото този законопроект ще помогне на много хора. Това е най-важното в случая.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Понеже съм предизвикана от коментарите по отношение на правата на детето в този законопроект, който се появява в резултат на това сурогатно майчинство, аз без да ставам адвокат на Министерството на труда и социалната политика, искам да припомня, че домовете за медико-социални грижи са факт в България. Многото изоставени деца са факт в България.
Сегашната политика и на Министерството на здравеопазването, и на Министерството на труда и социалната политика е за деинституционализация, тоест, за тези деца, които са оставени от своите собствени родители в домовете, да се гарантира правото им да останат в семейства и това право да бъде подкрепено съответно от държавата.
Затова аз заявявам, че ще подкрепя този законопроект като навременен и адекватен на политиката за подкрепа на репродуктивните проблеми на гражданите и защото той е в крак със съвременната медицинска наука, но искам наистина да се гарантират правата на детето.
Бяха посочени много детайли, които трябва да се изчистят между първо и второ четене на законопроекта, така че приветствам създаването на една експертна група, която да обедини тези предложения и наистина да се получи хубав продукт, който да не може да бъде атакуван и тази добра идея да се облече в една несъвършена законодателна форма и да даде повод после за разочарования от всички.
Има ли желание от други народни представители или институции да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Дончева, в рамките на две минути да изразите становището си.
ИЛКА ДОНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители. Аз ще се опитам наистина много кратко да кажа защо Асоциация „Общество и ценности” е против легализирането на заместващото или сурогатното майчинство.
В момента по закон съгласно чл. 182 тази дейност е криминална дейност. Тя не е легализирана. С подмяната на терминологията – това, което преди малко госпожата каза, че трябва да различаваме осиновяването от сурогатството, веднага ние изведнъж казваме, че това, което до вчера, до днес е било грешно, от утре вече става напълно законно.
И ние сме сериозно обезпокоени, защото това ще помогне на една част от хората, ще реши техните проблеми, но ще отпуши, ще открие неща, които застрашават изключително много семейството.
Няма да чета цялото становище, защото вие го имате, но искам да акцентирам на това защо сурогатството е погрешно. Защо заместващото майчинство е погрешно?
На първо място, то обърква семейните роли и взаимоотношения. Експлоатира бедните или уязвими жени. Примерите и фактите, които има в такива страни като Индия, неговата международна комерсиализация отваря врата на различни нечовечни сценарии. От друга страна, приравнява репродукцията с потребителството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо Дончева, аз мисля, че всички имат становището. Това, което казахте е достатъчно. Вие изразихте позицията си.
Благодаря Ви.
Давам думата на господин Петър Вълков – Граждански форум за защита на детето и семейството. Заповядайте, господин Вълков, в рамките на две минути.
ПЕТЪР ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители.
Аз се казвам Петър Вълков и съм клиничен психолог от Граждански форум за защита на детето и семейството.
Справките, изнесени тук от госпожа Калина Крумова, представляват едно сериозно безпокойство от широк кръг професии в нашето общество.
Безплодието наистина е един вид страдание и ние изразяваме нашето съболезнование към всички семейства, които не могат да родят деца и в тази връзка искам да кажа, че децата са подарък, а не право.
Ние изразяваме безпокойство за това, че детето един ден ще бъде представено пред една криза на собствената идентичност – коя всъщност е майка му? Генетичната, тази, която го ражда, или социалната майка, която го отглежда.
Искам също така да обърна внимание на факта, че България заема първо място в Европа по брой изоставени деца до тригодишна възраст. Хубаво е да се помисли какъв е начинът тези семейства, които са лишени от възможността да имат деца, по друг начин да задоволят своето дълбоко желание за родителство.
Искам да обърна особено внимание на госпожа Крумова от „Атака” на следното: може ли сурогатното майчинство да помогне на страната да се справи наистина с демографския проблем при условие, че всяка година само в България се извършват 50 000 аборта.
КАЛИНА КРУМОВА: Какво общо има това със сурогатното майчинство?
ПЕТЪР ВЪЛКОВ: Общото е, че в един момент се убиват деца, а в друг момент се прибягва към скъпоплатени и рискови технологии, за да се ражда човешко същество.
Не на последно място искам да обърна вашето внимание, че чрез тези поправки всъщност се отваря една врата, през която ще влязат и ще искат да влизат различни групи хора, в това число и гей-лобито активно ще се възползва от това, за да могат впоследствие те също да имат право да прибягват към сурогатно майчинство.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Вълков.
Аз мисля, че можем да се ограничим само до още едно изказване.
Има думата госпожа Лидия Чобанова от Пациентска организация „Искам бебе”.
ЛИДИЯ ЧОРБАНОВА: Казвам се Лидия Чорбанова и представлявам пациентската организация „Искам бебе”.
Първо, не приемам категорично съболезнованията. Ако искате, мога и да се аргументирам и защо.
Освен това, ние смятаме, че с регламентирането на сурогатното майчинство се защитава едно основно право на двама души – правото на родителство. Това, преди всичко.
След това може би ще дойде време и за решаване на демографския проблем. Той безспорно е важен. Но с регламентирането на сурогатното майчинство се защитават правата на двама души да бъдат родители.
Затова е редно да се облече с правна форма този факт, за да не се стигне до криминалните събития, които описаха говорещите преди нас.
Аз искам обаче да ги помоля да се изправят пред пациентите и да им съобщят всичко това, което съобщиха пред вас, защото в клиниките наистина всекидневно – тук има представители на лекарското съсловие – попадат такива хора, за които това е единственото решение на проблема им. Това, първо.
Второ, искам да използвам този форум, за да помоля да не се обвързва сурогатното майчинство с осиновяването. Това са две неща, които не се противопоставят, за да се обвързват. Между нас има семейства, които чакат закона за сурогатното майчинство и в същото време са кандидат осиновители или вече са осиновили деца.
Така че тези две неща не бива да се обвързват, за да се противопоставят по този начин.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Чорбанова.
Последно давам думата на господин Асен Георгиев от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Заповядайте, господин Георгиев.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Ако не бяха първите две организации, които са много далеч от проблема, много е явно, те са изолиран глас. Моля да не го взимате предвид и смело да подкрепите законопроекта.
Само това исках да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние държим на демократичните принципи и даваме гласност на всички определили се като неправителствени организации.
Уважаеми колеги, смятам, че бяха чути всички мнения.
Дали има някой, който още иска да изкаже някакви съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от народния представител Калина Крумова на 29.07.2011 г.
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
„За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от народния представител Калина Крумова на 29.07.2011 г., се приема на първо гласуване.
Предлагам на вашето внимание за гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен на 29.07.2011 г. от народния представител Калина Крумова, за първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта на първо гласуване.
„За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-88, внесен на 29.07.2011 г. от народния представител Калина Крумова, се приема на първо гласуване.
Преминаваме към последната точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. – първо гласуване.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът може да бъде гледан и в отсъствие на вносителите в комисия, защото ние го отлагаме вече на второ заседание.
Предлагам да обсъдим законопроекта, въпреки че отсъстват вносителите. Но този законопроект не е нов за нас, защото този законопроект в рамките на тази комисия се разглежда за втори път.
Имате на вашето внимание законопроекта и всички становища по него.
Предлагам първо да чуем становището на институциите и на министерствата и след това ще чуем народните представители.
От името на Министерството на здравеопазването давам думата на госпожа Димитрина Апостолова. Заповядайте, госпожо Апостолова.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм Димитрина Апостолова от Министерството на здравеопазването.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председателстваща! Министерството на здравеопазването е изразило своята позиция по законопроекта по официален път с изпращането на писмено становище. Вие вероятно сте се запознали с него. Мисля, че то още предишния път беше предоставено.
Като цяло становището на Министерството на здравеопазването е, че за да се ангажираме с по-конкретно мнение по този законопроект, е необходимо да се направи един цялостен анализ и съответно да се изработи стратегия, един общ подход за прилагане на диференцираната ставка на ДДС в системата на здравеопазването, като за това ще бъде необходимо да се извърши съответната комплексна оценка на въздействието по отношение на намаляване на приходната част на бюджета върху финансирането на здравеопазването.
Едва след такъв анализ ние вече бихме могли да изразим по-конкретно становище.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Апостолова.
Има ли други становища? Съсловните организации дали искат да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Ненчев. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители!
Ние изцяло подкрепяме законопроекта и не само че го подкрепяме, но подобни предложения сме внасяли през последните пет години. Винаги е изтъкван като факт, че в момента не може да бъде направено, че ще бъде затруднена събираемостта при различните ставки и т.н., че имали проблеми и в другите европейски страни, в които има различни ставки.
Пет години това ни се говори и ние сме свидетели, че дори в криза страните от Европейския съюз, които повишиха ставката си на данък добавена стойност, запазиха различни ставки, значително по-ниски за лекарствените продукти.
Противно на това, което се твърди тук – четох едно становище – те нямат никакви проблеми със събираемостта. А ние имаме единна ставка, имаме огромни проблеми със събираемостта.
В добавка, аз, както виждате, взех да си чета „История на аптечното дело във Великотърновския окръг”, защото вдигам ръка от известно време, но председателят на комисията не намери за нужно да ми даде думата.
Наблюдавам едно опасно явление да разделяме медицинските специалисти на медицински специалисти и по-медицински специалисти. Това е много опасно и аз не съветвам никой да го прави, защото не виждам каква е разликата между един лекар или фелдшер в спешна помощ, особено, ако има и още няколко покрай него, друг персонал, един зъболекар и едни фармацевт примерно след 20,00 ч. Аз мога да ви кажа много случаи на счупени витрини, на човек, който се пресяга, изважда фармацевта извън витрината от другата страна и се саморазправя, защото не му е дал нещо, което е по лекарско предписание или примерно е наркоман и аптекарят не му е дал игла и спринцовка.
Така че не съветвам никой да прави такива разделения оттук натам.
Благодаря. Извинявайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин Ненчев.
Аз ще си позволя категорично да заявя позицията на Комисията по здравеопазване, че в никакъв случай и по никакъв начин ние не сме показвали пристрастност към една или друга медицинска специалност или едни или други медицински специалисти.
Терминът „медицински специалисти” има своята законова регламентация в Закона за здравето и е редно предложения преди това законопроект, по който – съжалявам, че говорим по тази точка, това е малко против правилника – трябва да се направят съответните прецизни текстове между първо и второ четене.
Благодаря Ви иначе за коментара.
Има ли желание Българският лекарски съюз да вземе отношение?
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По принцип ние винаги сме подкрепяли въвеждането на нулева или намелена ставка на лекарствата.
Осъзнаваме също, че ще има някои технологични затруднения, но по принцип подкрепяме законопроекта на първо гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Народните представители имат ли желание да се изкажат по така внесения законопроект?
Заповядайте, господин Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Уважаеми колеги, смятам, че този законопроект за пореден път е една провокация към нашето търпение, още повече че вносителят отсъства.
Аз предлагам да спрем дискусиите, да гласуваме законопроекта – всеки да гласува „за” или „против” в зависимост това кой как иска да гласува – и да преустановим този дебат, защото всички не пляскаме с ръце, когато се свалят данъците, обаче трябва да знаем, че зад тези данъци стои държавата и държавността.
В крайна сметка ясно са регламентирани данъчните ставки в България. Спазени са европейските норми. Очевидно е, че ние не можем да намалим данък добавена стойност. Но въпреки това трябва да го коментираме, което е излишна загуба на време.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има процедурно предложение за прекратяване на дебатите и преминаване към гласуване.
Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г. за първо гласуване.
Моля, гласувайте този законопроект.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 9.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г., не се приема на първо гласуване.
Благодаря на всички за активното участие в заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)