ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 69


На 26.01.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на доц. д-р Златица Петрова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” във връзка със становище и възражение на служителите на агенцията срещу констатации от извършената проверка от Инспектората на Министерството на здравеопазването, изпратени до Комисията по здравеопазване.
2. Обсъждане на проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 69


На 26.01.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на доц. д-р Златица Петрова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” във връзка със становище и възражение на служителите на агенцията срещу констатации от извършената проверка от Инспектората на Министерството на здравеопазването, изпратени до Комисията по здравеопазване.
2. Обсъждане на проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г. – първо гласуване.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Изслушване на доц. д-р Златица Петрова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” във връзка със становище и възражение на служителите на агенцията срещу констатации от извършената проверка от Инспектората на Министерството на здравеопазването, изпратени до Комисията по здравеопазване.
2. Обсъждане на проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г. – първо гласуване.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Бих искала да кажа, че за включване в дневния ред на точка първа беше направено процедурно предложение на миналото ни редовно заседание на комисията от доктор Ваньо Шарков.
Така че подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
Моля, гласувайте така представения дневен ред.
"За" - 14 "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Изслушване на доц. д-р Златица Петрова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” във връзка със становище и възражение на служителите на агенцията срещу констатации от извършената проверка от Инспектората на Министерството на здравеопазването, изпратени до Комисията по здравеопазване.
2. Обсъждане на проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г. – първо гласуване.

Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Изслушване на доц. д-р Златица Петрова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” във връзка със становище и възражение на служителите на агенцията срещу констатации от извършената проверка от Инспектората на Министерството на здравеопазването, изпратени до Комисията по здравеопазване.
Преди да Ви дам думата, доц. Петрова, бих искала да кажа, че в Комисията по здравеопазването постъпи писмо с рег. № ПГ-204-00-2/18.01.2012 г. от служителите на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което е сезирана Комисията по здравеопазването и на основание чл. 26, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването поканихме доц. Петрова и представители на Изпълнителната агенция „Медицински одит” и на Министерство на здравеопазването, за да изложат своите становища.
Искам пред всички да заявя, че ние нямаме функцията на разследващ орган или на орган, даващ отрицателно или положително становище относно доклада на Инспектората на Министерството на здравеопазването, който ни е предоставен, или становището на служителите на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, но сме сезирани и затова ще проведем това изслушване.
Заповядайте, доц. Петрова, имате думата.
ЗЛАТИЦА ПЕТРОВА: Първо, искам да благодаря както от мое име, така и от името на цялата агенция, че имаме възможност да бъдем изслушани.
Аз в момента вече съм в качеството на бивш изпълнителен директор, тъй като днес бях освободена от министъра на здравеопазването, което е негово законово право.
Нашето желание, уважаеми дами и господа народни представители, е свързано единствено с възможността да защитим дейността на агенцията, която от две години, както е създадена и е създадена от един бял лист и един молив.
В никакъв случай нямам намерение да оспорвам каквито и да било констатации, тъй като официално тези констатации ние сме ги внесли както в Министерство на здравеопазването, което е наше право по закон, така и сме ги внесли на съответните заинтересовани органи – Инспектората на Министерския съвет.
Така че искам да ме разберете. Тъй като в доклада няма една думичка за действителната дейност на агенцията, ще ми разрешите съвсем кратичко да ви кажа все пак тези хора, 50 на брой, от които 30 инспектори, какво са успели да направят за тези две години. Две години, но две години това са календарни години от създаването на агенцията, а реално агенцията започва своята дейност от 15 март с първата жалба, която е постъпила в агенцията.
Истина е, че агенцията е второстепенен разпоредител на кредити. Тя е под егидата на Министерство на здравеопазването и съблюдава всички правомощия, които са дадени на агенцията от Министерство на здравеопазването.
Това, което искам да кажа, е, че основната регламентирана дейност на агенцията е свързана с качеството на медицинската помощ, предоставена на гражданите на Република България, с изпълнението на медицинските стандарти, с правата на пациентите, защитата на техните права и в сравнително малка част се занимава със структурата и управлението на лечебните заведения по отношение на изпълнението на всички законови и подзаконови нормативни актове.
Толкова за задачите на агенцията. Те са разписани в чл. 116 от Закона за здравето. Така че вие сте законодателите, вие сте ги създавали. Така че на вас напълно ви е ясно какви са нашите правомощия.
Искам само две думи да кажа за целта и мисията на агенцията и това беше всъщност политиката на агенцията. Целта и мисията на агенцията е да създаде определена култура у всички – както у изпълнителите, така и у пациентите, че здравето фактически няма цена и че проблемите, които са свързани с финансирането, не са основните проблеми. Основният проблем е качеството на медицинската услуга и възможността това качество на медицинската услуга по някакъв начин да бъде подобрено. И това нещо става с помощта не само на административните органи, но това става с помощта на пациентските организации, това става с помощта на изпълнителите на медицинска помощ, това става с помощта на Българския лекарски съюз, с помощта на Българския зъболекарски съюз и т.н., за което ние твърдим, че за тези две години създадохме прекрасни взаимоотношения, колоборативни взаимоотношения. Никога не сме имали някакви противоречия, за което искрено благодаря на колегите, както и за помощта от гледна точка на научните дружества, тъй като голяма част от констатациите са свързани с медицинската целесъобразност. Медицинската целесъобразност може да се потвърди като нарушение или като отклонение от изпълнението на дадените правила за добра медицинска практика само на базата на експертни становища, във връзка с което в агенцията съществува добра практика на базата на кореспонденция с всички научни дружества, които съществуват, и по предложение на научните дружества към агенцията са предложени експерти, които са популярни и с необходимия професионализъм в своите среди.
Сега искам да дам една съвсем кратка информация, все пак за да добиете представа за работата ни, тъй като част от констатациите са свързани с неизпълнение на плановите проверки. Само искам да ви кажа, че за нас освен плановите проверки приоритет са жалбите и сигналите на населението и за утвърдения имидж на агенцията в обществото.
За съжаление това е двустранен въпрос и може двуяко да се възприема. Имам предвид увеличението на жалбите през тези две години. За 2011 г. постъпилите жалби и сигнали в агенцията са 647, за миналата година са над 500. В момента в агенцията има над 1200 жалби и сигнали от пациенти и от други институции. В резултат на направените проверки за наше голямо съжаление 75 процента от констатациите са свързани с влошено качество на медицинската помощ.
При проверките има пълна прозрачност. Всички наши анализи, проверки и резултати са качени на сайта на агенцията. От тези общо постъпили жалби за 2011 г. 302 от жалбите са ни препратени от други институции или 46 процента са изпратени от други институции, като превнасяните сигнали от Министерство на здравеопазването са 176. По-нататък са изразени и другите, вие ще ги видите сами.
Проверените жалби са 378. Общо проверки, които са направени за 2011 г., за да не ви отегчавам, само за 2011 г. ще ви кажа, по заповед са 427, а по документи са 112, като в резултат са съставени 247 акта за административно нарушение, като във всеки акт за административно нарушение може да има повече от едно нарушение. Предприели сме такова поведение, да речем, ако дадете възможност после на нашия юрист, да ви каже какви са причините.
Наказателните постановления са 210 и до момента в агенцията има наказателни постановления за повече от 650 000 лв. Но отново искам да подчертая, че не е това нашата цел. Нашата цел е да създадем условия или да подпомогнем лечебното заведение да повиши качеството на своята дейност така, че пациентите да бъдат удовлетворени. Затова имаме също обратна връзка и също резултати. Тези резултати са свързани с благодарствените писма както на лечебни заведения, така и на пациенти, които благодарят за оказаното им съдействие и методична помощ от страна на агенцията.
Освен това благодарение на добрата колаборация със съсловните организации и с научните дружества през миналата година бяха проведени три кръгли маси, които касаят значителни, обществено значими проблеми в здравеопазването, а те са по отношение на инвазивната кардиология, по отношение на хирургичните дейности, тъй като там са най-много всъщност жалбите и оплакванията, и не на последно място последната кръгла маса беше на 15 декември, която беше свързана с поредицата неблагополучия в акушерството и гинекологията, благодарение на което на тази кръгла маса, която беше организирана от агенцията под егидата на Министерство на здравеопазването – те бяха поканени, където присъстваше и заместник-министърът на здравеопазването – бяха разгледани всички случаи. Освен това самите присъстващи – над 200 акушер-гинеколози на ръководни длъжности – направиха редица предложения за подобряване именно на акушеро-гинекологичната помощ
Освен това, независимо, че в Министерство на здравеопазването са внесени, които между другото са и на сайта на агенцията, повече от 12 аналитични доклада, свързани с приложението на определени стандарти. Това са стандартите – отново повтарям – по хирургия, по трансплантология, инвитро-стандарта, по спешна помощ със съответните приложения и анализи, включително и във връзка с наредбата за избор на екип, както и практиките, които съществуват в лечебните заведения и са свързани основно със заплащане на консумативи от страна на пациентите.
Няма да изброявам повече, но за 2010 г. има 41 доклада, внесени в Министерство на здравеопазването, за 2011 г. – 57.
Искам само за сведение да кажа, че по нито един доклад няма обратна връзка, тоест, няма резолюция за одобрение, неодобрение, препоръки, забележки по отношение на дейността ни.
Проблемите. Първите проблеми на агенцията започнаха от небезизвестната проверка в болница „Св. Иван Рилски”. Искам само на вашето внимание да спомена, че тя е четвърта подред, тя не е първа. За тези проверки има достатъчно доказателствен, съотносим материал, включително и са издадени 17 акта от последната проверка.
Освен това за констатации, които не са от компетенциите на агенцията, са уведомени икономическа полиция, ДСК, прокуратура и Агенцията за защита на личните данни.
Впрочем, констатациите от страна на Инспектората по отношение на тази проверка не потвърждават някакви нарушения. Единствено и само разликата в часовото време, което е отразено на видеозаписите.
Сега ще кажа две думи за резултатите от проверката на Инспектората. Да, има пропуски, има нарушения, свързани основно с организацията на деловодната и информационната система. Искам да ви кажа, че има девет докладни, които са изпратени до Министерство на здравеопазването, като първата е още февруари 2010 г., с молба за съдействие за изграждане на такава информационна система, защото институцията, която оглавявах, предчувстваше големия поток от жалби, огромната работа, която трябваше да бъде извършена.
Тук са моите колеги. Това, което искам да кажа, е в тяхна защита, не в моя. Аз се обръщам към вас не като към хора, които кадруват. За мен въпросът е решен. Но умолявам ви, дами и господа народни представители, не зачерквайте доброто име на агенцията. Установените нарушения – да, има възможност да бъдат поправени, те са поправими, те не са закононарушения. Да, има пропуски. Искам да ви кажа, че 80 процента от тези пропуски вече са отстранени.
Аз съм си позволила да ви представя тук съвсем в табличен вид отбелязаните нарушения и след това нашето коментирано възражение.
Другото, което искам да ви кажа, е следното. По време на цялата проверка имахме възможност да изразим своето становище, тоест, колегите, които работиха, имаха възможност да изразят своите писмени становища, които също са внесени в Министерство на здравеопазването. Но за съжаление нито едно от тези становища също не беше взето предвид.
Последното, което ще ви кажа, може би малко за разведряване на обстановката, но една от констатациите е свързана с проверките ни по морето. Знаете, че лятото, както НАП правеше проверки по морето, така и агенцията реши да направи проверки за така наречените нелегални лечебни заведения. За съжаление, когато човек отива да търси нелегални лечебни заведения, няма как да посочи адрес, защото те са нелегални. Няма как да посочи такъв и точно затова сме посочили само региона, в който трябва да се направят проверки и инспекторите и инспектиращите органи влизат там за проверка със своите карти. В резултат на което действително една от забележките е, че заповедите, които са издадени, не са съобразени с изискването да бъдат посочени всички атрибути – БУЛСТАТ и т.н., и т.н. Просто няма как да ги посочим, те са неизвестни, те са скрити.
С това искам да завърша. Отново искам да кажа, че моето представяне тук е по желание на моите колеги, защото действително дейността, която те извършиха за тези две години, е достойна за уважение.
Молбата ми е тази: тук виждам представители на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарския съюз. Нека моята личност в случая – ясно е цялата работа откъде идва. Но нека не моята личност да бъде водещата, а вашата обективна оценка за работата на агенцията, защото тя има имидж. Има имидж и то положителен имидж. За съжаление от една седмица, бидейки експонирани отделни изказвания в медии и насам, натам, за съжаление се отразяват вече на нашите проверки. Ето тук са колегите, които се върнаха от една поредна проверка в „Пирогов”, от една поредна проверка в „Св. Анна” и вече там са посрещани по съвсем друг начин. Казват: вие сте престъпници, вие сте нарушители, вие не си вършите работата, а искате от нас да бъдем отговорни.
Така че с това завършвам, уважаеми дами и господа, народни представители. Нека името на агенцията остане такова, каквото е било. Надявам се, че ще има подходящ човек, който да продължи политиката, защото считам, че политиката на агенцията е правилна, тя е в името на реформите в здравеопазването, тя е в името на подпомагане на управляващата партия и на всички други – на съсловието, на пациентите – възможността действително да бъде постигнато едно по-високо качество на медицинските услуги, защото хората заслужават това нещо – качеството да бъде по-високо, а и заслужават и нашите лекари. Нека не забравяме, че за съжаление през последните месеци благодарение на това напрежение, на загубата на доверие и на това напрежение, което се създаде, доста голяма част от съсловието напуска или най-малкото – ние наблюдаваме вече това – не желае да работи, не желае да поеме отговорност, което за мен е изключително страшно.
Благодаря ви за вниманието.
Моите колеги са тук и са на разположение. Това, което аз имах да кажа, го казах. Благодаря Ви, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Петрова.
Колеги, има ли желаещи да зададат въпроси и да направят изказване?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, чухме една изненадваща новина в началото на днешното заседание, а именно, че изпълнителният директор на агенция „Медицински одит” е била уволнена днес преди заседанието на Комисията по здравеопазването, което за мен наистина е изумяващо. Очевидно здравният министър е обявил война не само на служителите и на самата Изпълнителна агенция „Медицински одит”, а е обявил война и на Комисията по здравеопазването. Можеше да изчака с няколко часа изслушването на госпожата пред Комисията по здравеопазването, да чуе мнението на членовете на Комисията по здравеопазването и на гостите и тогава да вземе своето решение.
Вярно е, че правомощие на здравния министър е да назначава и да уволнява директорите на агенциите, които са към неговата администрация. Но също така е вярно, че тези назначения и уволнения трябва да имат своята вътрешна логика и своята обоснованост, а не хората да се сменят като носни кърпички на принципа „мой, твой човек”.
Всъщност честите кадрови смени в системата на здравеопазването, ако бъдем честни, не доведоха до нищо добро, не подобриха качеството на здравеопазването, не подобриха правата на пациентите. Даже, ако сме честни, не започна реформа в сектора здравеопазване. А знаете, че дотук имаме три смени на шеф на Националната здравноосигурителна каса, три смени на министри, няколко смени на ключови комисии – тази по Позитивния списък, на ключови агенции към Министерство на здравеопазването. Но в крайна сметка работата не се подобри.
Това е особено важно – отношението към кадрите – когато става дума за контролни органи, защото е ясно, че всеки шеф на контролен орган влиза в съответни конфликти и противоборства с обектите на неговите проверки. И, ако той не чувства зад себе си подкрепата на своя началник, в случая на здравния министър, то това го прави абсолютно несигурен в неговите действия. Мисля, че това, тази смяна е един изключително лош знак, един лош сигнал и към другите контролни органи в сектора здравеопазване, защото това ще означава: внимавайте какво правите, вашето положение е клатещо се и при едно грешно движение, при една жалба от проверявана структура можете да се разделите със своето работно място.
Позволявам си да кажа това, защото аз се запознах с представения доклад за извършената проверка в Изпълнителна агенция „Медицински одит” и ще ви кажа, че в него от правна гледна точка има откровено смешни неща. Една голяма част е посветена на едни анализи и препоръки за това как се развиват административно-наказателните производства, как се пишат актове и се издават наказателни постановления, с едни становища, които са смешни за всеки юрист.
От друга страна, всеки от нас знае, че тази агенция беше създадена, макар и законово в предишното управление, но реално започна своята дейност в началото на мандата на ГЕРБ. Това е първият директор на тази агенция и мисля, че във всички случаи се положиха достатъчно усилия тази агенция да започне да функционира. При това това е една доста конфликтна дейност, в която трябва да бъдат санкционирани хора, които работят в един сектор.
Аз казвам, че не познавам лично госпожа Петрова, даже за първи път я виждам, но имам представа от дейността на нейната агенция не само от това, което виждам днес пред себе си като ревизионен доклад на Министерството на здравеопазването, на Инспектората към Министерство на здравеопазването, но впечатляващо е също така и че зад нея застават 40 от служителите на тази агенция, което означава наистина, че хората оценяват качествата на ръководителя на това контролно звено.
От друга страна, съгласете се, че да се пристъпва направо към уволнение, без да се даде възможност да бъдат коригирани пропуските и недостатъците, още повече че част от възраженията се признават и се приемат и става дума много често за технически грешки и незначителни нарушения. Това наистина е една крайна стъпка, която по никакъв начин не обяснява поведението на министъра на здравеопазването, който просто си е уволнил нарочената изпълнителна директорка на тази Изпълнителна агенция.
Затова аз си позволих да кажа, че с този си акт министърът на здравеопазването е обявил война и на Комисията по здравеопазването, и на самата Изпълнителна агенция „Медицински одит”, защото можеше поне да чуе мнението на народните представители, които са в тази комисия, мнението на хората, които са поканени – шефа на Българския лекарски съюз, шефа на Българския зъболекарски съюз, на фармацевтите, ако наистина иска да вземе едно решение, което да е от полза на работата.
Иначе просто ще се уволни един човек, за да може на негово място да се назначи свой човек, за което аз лично изказвам съмнение, че ще се отрази положително на работата на този контролен орган.
За съжаление аз лично не мога да се сетя по какъв начин бихме могли да повлияем върху вече взетото решение, но може би не е и целта на днешното събиране. Взето е едно решение, за което просто мисля, че всеки от членовете на Комисията по здравеопазването, който е прочел представената документация, не би подкрепил. Това може би има значение в чисто морален план не само за госпожа Петрова, но и за служителите на тази агенция, които са застанали зад нея.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз искам да се върна една седмица назад във времето, за да можем да си припомним каква беше идеята за това изслушване на вече бившия изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
Идеята беше да чуем аргументите на всички страни в този спор, конфликт или не знам как да го нарека, за да може в крайна сметка да стане ясно кой е крив в този спор, кой е прав, какви са аргументите на едната и на другата страна. Вместо да се случи това обаче, свидетели сме на една наказателна акция, според мен, на министъра на здравеопазването не само към изпълнителния директор на агенцията, а и към Комисията по здравеопазването. Защото Комисията по здравеопазването не е институцията, която може да взема изпълнителни решения, но е институцията, която може да контролира изпълнителната власт при вземането на решения.
За да се омаловажат и да се неглижират по някакъв начин усилията на членовете на Комисията по здравеопазването, министърът с този изпреварващ ход обезсмисля на практика тази дискусия. И това е големият проблем. И проблемът не е изобщо в Комисията по здравеопазването – днес има комисия, утре пак ще има и винаги ще има Комисия по здравеопазването – но въпросът е, че с този акт се посяга на достойнството и на трудно извоювания авторитет на Изпълнителната агенция „Медицински одит”.
Преди малко госпожа Мая Манолова ви каза, че когато си контролиращ орган, няма как да си обичан от тези, които контролираш, особено, когато имаш възможности да санкционираш.
Точно затова идеята – предполагам – на доктор Шарков е била да се опитаме да съхраним авторитета на институцията. И прави чест на доц. Петрова, че тя оставя на заден план собствената си персона, а извежда авторитета на институцията, защото и след нея ще има медицински одит. Но при стеклите се обстоятелства авторитетът вече на институцията ще бъде съвършено различен и от това няма да спечели даже и министърът.
От друга страна, ще загубят пациентите, ще загубят всички, които участват в тази дейност, наречена здравеопазване.
Аз като всички останали колеги, надявам се, прочетох резултатите от тази проверка и не ми стана ясно нещо, което искам да коментираме и ще помоля чрез Вас, госпожо председател, доц. Петрова да отговори на този въпрос, защото, когато оценяваш една агенция или една институция, трябва да имаш някакви параметри, някакви индикатори, по които да я оценяваш. Така наречените стандарти за медицински одит има ли ги или ги няма? За да кажеш: тази институция си изпълнява задълженията или не ги изпълнява, трябва да ги сравниш с някакъв стандарт. Аз поне не съм чул да има такива стандарти. Ако бъркам, ще ви моля да ми кажете какви са тези стандарти, кой от този стандарт Вие сте нарушили, за да попаднете под ударите на министъра. Защото остава впечатлението, че министърът иска да наложи стандарта, който да е обществено приемлив, независимо от това дали е състоятелен от гледна точка на правомощията на агенцията.
С по-прости думи казано, министърът иска много бързо, много отчетливо, много ясно и много кратко, както каза той, а не с дълги доклади, да чуе решение, с което той да излезе пред обществото, пред лекарите, пред пациентите. Тоест, иска според мен да използва агенцията да върши нещо, което не е вменено по закон. А това няма такава агенция, която да може да го свърши и няма такъв директор. Ако директорът е лицето, което трябва да наказва, да назидава в унисон с това, което мисли министърът, нещата трудно ще се получат и със следващия директор, който и да е той. Може да е най-добрият. Но, ако не създадем условия да изчистим този проблем, аз като изпълнителен директор – казвам го условно – трябва моментално бързо, независимо от факти и от обстоятелства да отговоря на обществените очаквания по начина, по който министърът го разбира, или трябва на базата на обективната информация да изляза със становище, което от гледна точка на закона е коректно.
Това е големият въпрос. И пак повтарям, ако има някаква цел, ако може да има някаква полза от това заседание, да се опитаме всички заедно, така, както направи доц. Петрова, пак повтарям, прави й чест, първо с това, че присъства, защото не е толкова лесно след такава наказателна акция – позволявам си да го кажа точно по този начин, да се явиш пред тези, които са решили съвършено добронамерено да те изслушат или не.
Ние нямаме право да вземаме решение, но имаме право на мнение, на аргументи, на оценки и на контрол над изпълнителната власт. Ако министърът е забравил – съжалявам, че говоря в негово отсъствие – но той трябваше да присъства, за да може да отговори на всички тези въпроси, които се опитваме да формулираме.
Благодаря Ви, госпожо председател. Надявам се да участват повече хора в тази дискусия, защото тя е важна не само заради днешния акт, а е важна, за да можем да съхраним достойнството на институцията, наречена „Медицински одит”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Проф. Станилов, заповядайте. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не разбирам кой представлява Министерство на здравеопазването, защото излиза, че ние си чешаме езиците, а представител на Министерство на здравеопазването няма.
ПЕНКА БЕЛЕВА: Аз съм представител на Министерство на здравеопазването, ръководител на Инспектората, както и Валентина Георгиева – директор на Дирекция „Вътрешен одит”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да ви кажа, че аз не ви признавам представителството, тъй като аз съм народен представител, тук стоят народни представители, председатели на комисията и адекватното лице от изпълнителната власт е министъра и министърът не може да си позволява да унижава Народното събрание. Това, което става тук, колеги, е скандално и призовавам и управляващи, и опозиция да изразим изрично становище, че когато се обсъжда този въпрос, с този „парцал” – извинявайте за израза – който сте ни пратили, ние можем да откажем да разсъждаваме дотогава, докато министърът не се яви тук. На мен министърът не ми е началник и моите избиратели от Хасковския избирателен район не са ме изпратили тук той да ме унижава. Може да не разбирам от право, може да не разбирам от медицина, но аз разбирам от отчет и съм български учен с име и като такъв съм в Народното събрание.
Отказвам да разсъждавам каквото и да било.
А що се отнася до истината, аз разчитам на съсловните организации. Те са си казали мнението, те са ответната страна и не разчитат на министъра, който е доказал, че е несериозен за мен човек.
Извинявайте, че избухнах по този начин.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Надявам се, че министърът на здравеопазването е бил сериозно възпрепятстван, вероятно е трябвало да бъде на друго място, за да пропусне заседание на Комисията по здравеопазването. Надявам се, че и заместник-министрите на здравеопазването също са възпрепятствани и затова не присъстват.
От миналата седмица са уведомени в Министерството на здравеопазването, че ще има такова изслушване.
Има ли други желаещи колеги за изказване?
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
БИСЕРКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не смятах да взимам отношение при изслушването, защото за съжаление съм съгласна с всички колеги, които се изказаха дотук.
Но Вие, госпожо председател, ми давате една идея, която, ако ми позволите, да дам като предложение на комисията. Точно във връзка с това, че миналата седмица бяха дадени тези документи на министъра, той беше запознат с тях. Знаеше, че ние го обсъждахме негласно, неофициално.
Така че давам едно предложение, ако желаете, да поканим министъра на здравеопазването, щом е толкова възпрепятстван, в удобно за него време, ако трябва, и да го изслушаме.
Трябва да кажа, че все пак това наистина е едно неуважение към Народното събрание, към нас, колегите. Все пак знаеше, че има изслушване и въпреки това днес е намерил време да уволни госпожата. За това е имал време, а да дойде при нас – не.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо Петрова.
Възприемам Вашето изказване и като процедурно предложение за покана на министъра на здравеопазването на следващото заседание на парламентарната Комисия по здравеопазването във връзка с днешното изслушване и коментара, който беше направен от колегите за неприсъствието на министъра на здравеопазването.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
„За” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
Министърът на здравеопазването ще бъде поканен за следващата седмица на заседание на комисията.
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, преди няколко дни, когато Комисията по здравеопазването отхвърли и подложи на унищожителна критика законопроекта за лечебните заведения, министърът на здравеопазването обяви, че е разочарован от здравната комисия.
Днес няма кой да отговори на въпроса дали освен че е разочарован, той обявява война на тази здравна комисия, защото, знаейки какъв е дневния ред днес на нашето заседание, час преди това обяви по медиите, че е освободил доц. Златица Петрова, което е абсолютно жест на неуважение към дневния ред на нашето заседание.
Искам обаче да попитам дали обидени министри могат да свършат работата, за която са изпратени там, за която са избрани от това Народно събрание? Дали не станаха много обектите, институциите, хората, от които той е разочарован?
Нашата работа, особено като представители на опозицията в тази комисия, не е тази да очароваме или разочароваме министъра на здравеопазването. Той е разочароват от Българския лекарски съюз, той е разочарован от Националната здравноосигурителна каса, той е разочарован от пациентските организации, той е разочарован от много, много други институции, хора и групи, както и от „Медицинския одит”, разбира се.
Лошо е, че българските граждани започват все повече да се разочароват от здравната ни система и ние не правим нищо в посока да подобрим нещо като достъп в здравеопазването, като качество в тази здравна система.
Мисля, че действително трябва министърът да дойде и да обясни със сериозни аргументи защо пристъпи към това действие. Признаваме, че е негово право. Но това, което получихме като материали, на толкова много хартия изброено, няма един сериозен аргумент. Девет пъти тази агенция иска да й се предостави софтуер, а обясненията тук са, че има пропуски в деловодството, че има сигнатура, която не е както трябва да бъде заведена, и неща, които не звучат сериозно.
Така че мисля, че трябва да се държим по-достойно като здравна комисия и действително да покажем характер, но да покажем и принципни действия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Доктор Симеонова, заповядайте. Имате думата.
КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратка. Няма да изразя становище по материалите, които видяхме.
Искам да се обърна към вас и да ви кажа, че има една песен, която се казва „Ти си моето мъжко момиче”. Приемете се като мъжко момиче. Много ще Ви е трудно, но не е невъзможно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Доктор Цеков заяви желание за изказване. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Темата, която разискваме в момента, лично за мен е крайно неприятна, първо, защото се налага ние да се намесваме в сфера, която е извън нашите правомощия. Това е изцяло работа на изпълнителната власт, но когато нещата не са направени както трябва, очевидно, че ние трябва също да вземем отношение.
Абстрахирам се от личните си впечатления от доктор Златица Петрова, която познавам от много години и като заместник-министър, и като работещ в Здравната каса, и като началник на „Медицинския одит”, а защо да не кажа – и още по-отдавна като колега от болницата, в която заедно работихме. Тя работеше преди мен, разбира се.
Моите впечатления са, че „Медицинският одит” заработи много добре през 2010 г. Бяха извършени много проверки и всъщност лечебните заведения имаха респект от агенцията. Това е едно звено, което дълги години отсъстваше като ефективен контрол. То се появи в подходящия момент и даде необходимия стимул в лечебните заведения нещата да вървят по правилата, да се съблюдават медицинските стандарти, защото шефовете на болници и лекарите знаеха, че вече има един адекватен контрол.
За мен лично е необяснимо защо се е стигнало дотук, когато ние до момента не сме имали видими причини – поне за нас – които да доведат до този конфликт или до този разрив. Ние не отричаме правото на господин министъра да провежда политиката в министерството, за което отговаря. Не отричаме и неговото право да избира хората и екипа, с който той трябва да реализира политиката, която смята за правилна. Но аз смятам, че когато става въпрос за дългогодишни специалисти, доказали се професионалисти, хора, които се ползват с уважение, както виждаме, от съсловните организации, от редица колеги, това трябваше да стане по друг начин, не по този и не в деня, в който ние трябваше да разгледаме така поднесените ни материали.
Сега виждам, че цялото това упражнение, което ние правим в момента, е безсмислено. Каквото и да кажем, ще бъде след събитията, ще бъде постфактум.
Лично аз съжалявам, че се е стигнало до тук, отново го казвам, и не е това нашата политика. Аз не смятам, че Комисията по здравеопазването и най-вече представителите на ГЕРБ имат за цел нещата да се случват по този начин. Надявам се на следващото заседание господин министър Константинов да може и да ни поднесе едни убедителни аргументи за своите действия така, че да няма обидени и да няма излъгани, а просто да ни бъде предоставена достатъчно информация за действията, които са предприети, така че не да останем с усещането, че тук има някаква междуличностна вражда, а всъщност всички неща, които се правят, са в името на българското здравеопазване и в името на това нещата да се случват по най-добрия начин.
Лично аз от мое има казвам на доктор Петрова, че аз съм бил доволен от това, което съм чел за „Медицинския одит” по времето, когато тя е била ръководител на „Медицинския одит” и нямам никакви забележки по отношение на нейната дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Не виждам от колегите народни представители желаещи за изказвания.
Доктор Райчинов, видях, че вдигнахте ръка. Заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема доц. Петрова, колеги! Честно казано, винаги съм гледал и съм се старал колкото може по-кратък да бъда в изказванията си пред комисията. Този път предварително моля да ме извините. Ще си позволя малко по-дълго да говоря, просто защото това е поредният акт на субективна оценка и поведение на министъра, несъобразено с никакви обективни причини, доказателствен материал или каквото и да било друго.
Самият факт на пълно пренебрежение и неуважение към вас, особено, господа депутати от управляващата партия. Не знам как търпите такова нещо. Такова пренебрежение и неуважение при положение, че от една седмица знае, че ще има такова изслушване. Поне можеше да чуе вашето мнение. За мен това означава: вие не ме интересувате, вие не сте важни, аз съм министър и ще си правя, каквото си искам, вие не сте хората, които можете да ми кажете на мен какво поведение да имам.
Ако бях на ваше място, човек, избран от народа и на които хора той дължи своето назначение, защото той го дължи на вас, а не е избран от хората, просто не бих приел такова поведение.
Затова мисля, че Комисията по здравеопазването поне би могла да приеме едно решение, че не одобрява такова поведение на министъра и това да бъде като чисто морален акт, не че нещо кой знае какво ще се случи. Но е факт.
Действително в момента не мога да разбера министърът с кого работи. Явно не работи с Комисията по здравеопазването и мисля, че това вече е очевидно и ясно на абсолютно всички – не само от опозиция, но и от представляващите управляващата партия. За мен всички вие сте стойностни хора и аз не мога да намеря причина за този отказ да се работи.
Със съсловните организации мисля, че е пределно ясно, че не се работи. Националната здравноосигурителна каса му е пречка. Защо му е пречка „Медицинският одит”? Много лесно назовими причини: отказ да изпълни поръчка, заповед от министъра. „Медицинският одит” е отказал да изпълни.
Второ, „Медицинският одит” работи добре със съсловните организации. Естествено това не се харесва на министъра.
Трето, поръчва на едни хора да напишат един доклад, в който да има поне някакви, ако ще да са никакви причини да бъде уволнен един професионалист. Ами вие сте следващите, като дойде следващият министър. Не го правете. Не го правете, защото няма почтеност в това. В тази държава е крайно време да има някаква почтеност навсякъде.
А може би има и четвърта причина. Най-вероятно на някой тунизийски приятел му се търси място да бъде назначен някъде. Трябва да се освободи някой. Вече нищо не ме учудва. Доста тунизийци се навъдиха и се назначават по разни постове.
Така че започна да ни идва много – и национални консултанти, и всичко останали.
Но по същество. След приемането и влизането в дейност на Изпълнителна агенция „Медицински одит” вие много добре знаете, че съсловните организации – мисля, че мога да говоря и от името на другите – бяхме категорично против медицинска полиция, медицински ДАНС и т.н. Със започване на дейността и благодарение наистина на доц. Петрова тя успя да ни убеди, че тази агенция може да бъде и в много голяма помощ на лекарите и на лечебните заведения. И това стана факт с техните препоръки, с изискванията за спазване на стандарти и т.н.
Много повече са нещата, които са помогнали на лечебните заведения да се приведат в съответствие с изискванията, отколкото наложените санкции. И мисля, че те доказаха като агенция, че всъщност това е тяхната цел – да доведат до спазване на качеството на медицинската помощ. В това до голяма степен те успяха. Но това не се харесва.
И защо ние не искахме Агенция „Медицински одит” и най-вече тя да е към министъра? Точно заради това, което се случва сега. Ако тази агенция беше независима – било към Министерския съвет, а най-добре към парламента, защото тя трябва да бъде такава. Тя не може да зависи от собственик на болници, а собственик на болници е Министерството на здравеопазването. И това е тотален конфликт на интереси. И сега ще се назначи човек, който да изпълнява поръчки – да унищожи една или друга болница, защото така му харесва на министъра, а не защото има обективни причини.
Затова мисля, че законодателството трябва по най-бързия начин в тази част да се промени. Самият факт на днешното уволнение доказва, че тази агенция просто няма как и не трябва да бъде подчинена пряко на министъра, защото той ще злоупотреби с нея. Не говоря в случая за този, сигурно и друг би го направил. Когато имаш такъв мощен инструмент, ще го направиш. Но когато агенцията заработи, доказа, че действително, когато тя работи както трябва, има смисъл от нея, дори има огромна полза.
Вие знаете, госпожо председател, ние обсъждахме как да направим една смесена комисия като консултативен орган към агенцията, в която да влязат и пациентски организации, за да се обсъждат отделни казуси, случаи, които касаят цялото общество. Сега всичко това явно няма да се случи. Ние обявихме през лятото, че след всички тези неща прекратяваме да контактуваме и да работим с Министерство на здравеопазването. Сега ще бъдем принудени да прекратим и работата с агенцията, защото няма да приемем човек, който изпълнява поръчки. Казвам го от сега. Тоест, няма да го приемем. Съсловието като цяло няма да го приеме.
И понеже чуваме такива неща, че такъв човек се гласи, няма да казвам нищо, все още са слухове, но няма да го приемем. И, ако продължават тези шуробаджанашки истории, не работят в полза на никого, просто не работят в полза на никого. Ако един човек е висш администратор и уволнява друг висш администратор за това, че не е изпълнил поръчка, която на него му харесва, но не е правомерна.... Аз съм запознат с докладите, с проверките и знам, че те са абсолютно обективни.
Просто не е изпълнена поръчка да се отреже главата на няколко лекари. Затова режат нейната глава. А тя наистина като мъжко момиче ще се справи. От човек като нея здравеопазването винаги ще има нужда. Лошото е, когато едни подготвен с години кадър си отива заради удоволствието или каприза, или комплекса на някой си висш администратор.
Съжалявам много, че съм по-груб и остър, но вече ни дойде в повече и на нас като съсловие. И колкото и да сме търпеливи и да искаме да запазим авторитета на министерството и на здравеопазването въобще, точно ето такива действия го срутват.
Затова, господа депутати, особено от управляващата партия, моля ви, покажете, че министърът е там, защото вие така сте решили, а не защото той е толкова велик и ще си прави каквото му дойде наум, без въобще да се съобразява с вас.
По същия начин ви моля, защото слушам от няколко дни в медиите, как щял да мине Закона за лечебните заведения в зала. Ако тази глупост, защото това е тотална глупост, написана в този закон, мине през пленарна зала, грешката няма да е негова. Просто няма да е негова, на вас ще я запишат.
Така че, моля ви, не допускайте някой, който и да било, да си прави експерименти, без да ги е съгласувал, а еднолично, защото виждате и мисля, че се разбра окончателно, че този човек не работи с никого освен със себе си.
А колкото до смените, по същия начин беше изгонен и предишния заместник-министър, и т.н., просто защото отказват да изпълняват поръчки.
Нека да се постараем, защото секторът наистина малко по малко укрепва, стабилизира се, започва да работи по-добре, по-спокойно и нямаме никаква нужда от такива трусове и да се бърка с мръсни ръце вътре.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Заповядайте, доктор Миланов. Имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук се казаха доста неща, които аз няма да повтарям по никакъв начин.
Единственото, което ще споделя с вас, е като председател на Българския зъболекарски съюз желанието ни Изпълнителната агенция „Медицински одит” да продължи да работи по същия начин, така, както е работила досега в частност с Българския зъболекарски съюз.
Условията, които бяха създадени до голяма степен пряко от доц. Петрова, наистина дадоха възможност на агенцията „Медицински одит” да се гледа не като на страшилище или орган, който буквално казано – ще употребя груб израз – реже глави на изпълнителите на дентална помощ, а по-скоро на орган, който наистина да създава правила и тези правила да бъдат реализирани в полза на гражданите на Република България.
Няма да скрия, че до голяма степен жалбите, които са подадени в „Медицинския одит”, се отнасят до лекарите по дентална медицина, свързани с изключително атрактивния аспект, наречен имплантология в нашата дейност.
Аз като председател не мога да отрека по никакъв начин желанието от страна и на доц. Петрова, и на служителите на „Медицински одит” нещата да бъдат разгледани принципно. Там, където има допуснати нарушения от изпълнителите на дентална помощ, те да бъдат коректно отразени и коригирани, а съответният колега наистина в крайна сметка да получи своето заслужено административно наказание.
И не на последно място, пациентите, които се обръщат към тази агенция, наистина да имат удовлетвореността, че не важи принципът в медицинското съсловие „гарван гарвану око не вади”.
Съжалявам за това, че буквално казано, вчера аз лично разбрах за това заседание и не можах да се подготвя, но ще си позволя да споделя, че в продължение на една седмица върви един дебат, който се води по националното радио, програма „Христо Ботев”. Имам го и мога да го предоставя, за да чуете мненията на хората, абсолютно нережисирани, включили се в ефир. Да чуете тяхното мнение както за пропуските в нашата дейност, така и за добрите думи, които казват за нашите специалисти.
И, ако до преди години системата работеше буквално казано на принципа „проба – грешка”, то в последните две години, особено в последната година мога да потвърдя категорично, че с участието и на Агенцията „Медицински одит” бяха създадени първите стъпки по отношение на въвеждането на правила на протокол, ако искате, и наред с това бяха начертани следващи стъпки, изразени в наше писмо от 5 януари към доц. Златица Петрова за организиране на съответни форуми, на които съвместно с колегите от Българския лекарски съюз наистина да разискваме и да поставим много ясно и категорично правилата, на които трябва да отговаря, образно казано, здравеопазването в изпълнение на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Българският зъболекарски съюз никога не се е опитвал да кадрува. Българският зъболекарски съюз никога не се е опитвал да прави от здравеопазването политика и няма да го прави никога в своята дейност – поне аз докато съм председател на Българския зъболекарски съюз, но държа нашето становище да бъде чуто и да бъде взето предвид, когато се взимат важни управленски решения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Не виждам да има други желаещи за изказвания.
Така или иначе, както заявих в началото, а и всички колеги го споделиха, Комисията по здравеопазването не може да вземе становище по така представените ни материали.
Надяваме се, че другата седмица министърът по здравеопазването ще дойде на заседанието на комисията и на въпросите, които поставят народните представители, той ще отговори.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако министърът не дойде следващата седмица на заседание на Комисията по здравеопазването, ние ще се възползваме от правото си да го питаме по време на парламентарния контрол на какви основания е извършил тази смяна. Той може да не държи обяснения пред комисията според неговото разбиране, но пред пленарна зала на депутатски въпрос няма как да не отговори.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Смятам, че той ще посети заседанието на комисията. Има кой да му предаде. Парламентарният секретар на Министерството на здравеопазването присъства на заседанието. Така че смятам, че ще му бъде предадено.
Благодаря на доц. Петрова.
ЗЛАТИЦА ПЕТРОВА: И пак ще кажа: някаква личност нищо не значи. Важното е да запазим доброто име на институцията, а тя е готова да съдейства изцяло за възможността за подобряване на всички дейности, дела, намерения за подобряване на българското здравеопазване.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Петрова.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г. – първо гласуване.
Виждам, че има представители на Софийския университет, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието, младежта и науката, на Медицинския университет.
Моля вносителят да вземе думата и да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Фартунова. Имате думата.
МАРИЯ ФАРТУНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Казвам се Мария Фартунова, директор на Дирекция „Висше образование” към Министерство на образованието, младежта и науката.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание проект на решение на Народното събрание за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация.
Предложението до Министерския съвет е направено на основание решение на Академичния съвет на Софийския университет съгласно протокол № 15/14.07.2010 г., постъпило искане на ректора на висшето училище до министъра на образованието, младежта и науката от 12.05.2011 г. и положително оценени от Националната агенция за оценяване и акредитация проекти за преобразуване на съществуващия Химически факултет в структурата на Софийския университет във Факултет по химия и фармация и проект за откриване на специалност от регулираните професии „фармация” съгласно Протокол № 12/07.04.2011 г. на Акредитационния съвет.
В преобразувания факултет се предвижда наред със специалностите от професионално направление 4.2. Химически науки да се провежда обучение и по специалност от регулираните професии „фармация” на образователно-квалификационна степен магистър. Обучението ще се провежда съгласно Наредбата за единните държавни изисквания и изискванията на Директива 2005/36 на Европейския съюз, с които се регулира подготовката по специалността от регулираните професии „фармация”.
За организиране на обучението по новата специалност ще се ползва наличната материална база на Химическия факултет, както и тази на Медицинския факултет, Биологическия, Физическия факултет, Университетска болница „Лозенец”, а също така и на други звена в структурата на университета.
Необходимият за обучението научно-преподавателски състав се осигурява от изброените факултети, като над 70 процента от лекционните курсове по задължителните дисциплини ще се провеждат от хабилитиран състав на основен трудов договор съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за висшето образование. Клиничната подготовка на студентите ще се провежда в Университетска база „Лозенец”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сегашният Химически факултет на Софийския университет е с най-високи показатели при подготовката на студенти и осъществяване на научни изследвания, престиж и реализация в професионално направление „химически науки” съгласно рейтинговата система на висшите училища. Аз я нося, някой, ако иска да я види, тя е на разположение. Само ще допълня, че с 20 пункта Химическият факултет на Софийския университет е пред втория по място в класацията.
С преобразуването на факултета ще се създаде възможност за развиване на изследователската дейност на факултета и в областта на фармацията. Качествената подготовка на специалисти за фармацевтичната промишленост ще стимулира конкуренцията между висшите училища, подготвящи студенти по тази регулирана професия.
По отношение на препоръките, посочени в решенията на Националната агенция за оценяване и акредитация, сме получили уверението на ръководството на висшето училище, че до започване на учебната година тези препоръки ще бъдат изпълнени.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет за специалността „фармация” е в размер на 440 студенти, което прави средно по 88 студенти годишно.
В пакета, който сме подготвили за вас, е и Решение № 31/13.01.2012 г. на Министерския съвет с предложение до Народното събрание за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет във Факултет по химия и фармация.
Благодаря Ви, госпожо председател
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Фартунова.
От Министерство на здравеопазването желаят ли думата, тъй като имаме информация, че първоначално сте изразили отрицателно становище.
Бихте ли заявили становището на Министерство на здравеопазването в момента?
ЕМИЛИЯ ТАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Първоначалното становище на Министерство на здравеопазването е отрицателно, но е преоценено и към момента не възразява.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А бихте ли казали аргументите, с които сте преоценили становището си?
ЕМИЛИЯ ТАШЕВА: Аргументите са, че това създава по-добра конкурентна среда, по-добра конкуренция между университетите и, разбира се, постига се по-добро качество при тази конкуренция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
От Софийския университет желаете ли да вземете отношение? Заповядайте, господин Спасов. Имате думата.
ТОНИ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не зная дали на този етап да взема думата.
Аз ще започна с причините, с мотивацията, за да се ориентираме към такъв проект и да го предложим на вашето внимание, посочвайки предимно онези аргументи, които бяха обсъждани в доклада на експертната група, в националната агенция, които бяха обсъждани и вчера на заседанието на Комисията по образованието, наука и въпросите на децата, младежта и спорта.
Колеги, един от важните въпроси, които ние разглеждаме като причина за това да има нужда от фармацевтични кадри, е, че нашето проучване, което се разминава с това на колегите от Българския фармацевтичен съюз, показва, първо, че в аптечната мрежа – разбира се, това не е единственият сектор, който ние визираме – от критиката от съсловните организации към нас и от информацията, която те подават, наистина се акцентира и се посочва предимно аптечната мрежа.
Дори да погледнем само наличните аптеки в публичните регистри, може да се каже, че няма пресищане на фармацевтични кадри, на магистър-фармацевти.
Но, уважаеми дами и господа, освен магистър-фармацевти за аптечната мрежа ние имаме развита фармацевтична индустрия в България, където са необходими освен химици, необходими са и магистър-фармацевти. Имаме и регулаторната система, имаме и представителства.
Накрая бих искал да добавя нещо, което е ново, всъщност за голяма част от вас не е ново. В опитите на правителството да подготви проекти за усвояване на средствата от следващия програмен етап – 2014 – 2020 г. – Софийският университет на чисто идейни начала подпомага с една експертна група още от самото начало нашите две основни министерства – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на образованието, младежта и науката – с подготовката на проекти за усвояване на средства.
Отделно вече е готова стратегията, готова е идеята за национален научен и технологичен парк в България. Отпуснати са 100 000 000 лв. по структурните фондове. В този национален научен и технологичен парк, колеги, фармацията, химията и IT – сектора са основни сектори.
Така че, както виждате, освен визираните области, където могат да намерят реализация кадри с квалификация магистър-фармацевти, но се появява и едно ново, изследователско ниво, което го има, разбира се, при големите производители, големите компании, производители на лекарства, но отделно се засилва и академичният интерес. Това е най-големият национален научен парк, който на практика е одобрен от Европейската комисия и финансирането в размер на 100 млн. е осигурено. Фармацевтичният дял е най-големият. Там изследователската работа ще бъде сериозно застъпена.
Както виждате, направих това експозе за нуждите, за потенциалните нужди от фармацевтични кадри, за да излезем от една – според нас – малко тясна дискусия колко точно са аптеките и колко точно магистър-фармацевти са необходими, тъй като и това е оспоримо, колеги. Това, което ние виждаме в публичните регистри, се различава от това, което представителите на Българския фармацевтичен съюз ще докладват след малко. Но това не бива да бъде единственият аргумент, когато определяме необходимостта.
Освен това, както беше отбелязано, този образователен капацитет, който е определен от Националната агенция, първо, не е задължително да бъде следван, не е необходимо да бъде изпълняван от първата година. Тоест, ако ние погледнем реално, че след пет години ще се появят първите допълнителни нови 30 или 40 магистър-фармацевти, очевидно не повече, помислете по какъв начин би могло това да дебалансира пазара на работната сила. По какъв начин би могло това да влоши състоянието?
По-скоро тук трябва да погледнем другата страна: дали – а ние сме убедени, че „да” – дали с включването на такъв участник като Софийския университет с наличните четири факултета, които имат пряко отношение – химическата база, елитен български и европейски факултет по химия, признат и оценен единствено от независими експерти преди година, че може да развива това фармацевтично направление. Дали Биологическият факултет, също национален лидер, дали факултетите по спорт, физика, математика и, разбира се, медицинския, дали това не е реалното място за създаването на такъв тип кадри, които няма да се различават много от наличните, които Фармацевтичният факултет в София, в Пловдив и във Варна произвеждат. Но ще имат един малко по-друг уклон. Очевидно, че химията при тях ще бъде по-добре преподавана. Тя, разбира се, не бива да бъде толкова много, че обучаващият да се превърне във фармацевт-химик, а не във фармацевт, но очевидно базата на тези специалисти ще бъде значително по-добра или поне по-различна.
Така че за нас това, което казаха представителите на двете министерства, че се създава една възможност за конкуренция, която конкуренция я разглеждате единствено като част от сътрудничеството, което ние от Химическия факултет от години наред провеждаме с колегите от фармацевтичните факултети.
Нашето сътрудничество – изследователско и преподавателско – е от много години. Така че нека да разгледаме двата процеса – сътрудничество и конкуренция, истинска, поставяйки студентите в малко по-различна среда, но академична, дали това всъщност не е едно много добро решение за България.
Последното, с което бих искал да завърша на първо време, е, че както преподавателски състав – изключително висок брой хабилитирани преподаватели във всички области с изключение на няколко чисто фармацевтични, за което сме помислили – наличието на база, изграждана през толкова години, която осъвременяваме със средства от големи европейски проекти в момента, става дума за милионни проекти, както и национални, дали това не са международният престиж на институцията и на факултетите, които ще бъдат пряко заети с преподаването, дали това не са реалните основания, които да отблокират едни задръжки у наши колеги, също професионалисти, но които някак си автоматично излизат на преден план, когато се появи нашето предложение.
Ние още веднъж казваме, че сме за сътрудничество с тях, което и правим от години наред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Откривам дебата. Има ли народни представители, които искат да вземат отношение?
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще гласувам „за” това предложение. Аргументът ми не е, че е предложение на Министерския съвет, макар че звучи по-стабилно, по-сериозно като предложение, а имам други аргументи. Ще се опитам да ги формулирам.
Първият е, че вече имаме прецедент, имаме обучение по медицина в Софийския университет и това е една крачка към допълнение и разширение на специалностите.
На второ място, Софийският университет е този, който има база да провежда това обучение.
На трето място, Софийският университет има кадри, които могат да провеждат това обучение.
Ние разрешихме на Пловдив и Варна в предходния мандат да разкрият такива факултети. Част от тези факултети не заработиха, защото трябва да пътуват преподаватели от София, за да провеждат там обучение, например Стоматологичния факултет във Варна.
Ето защо в случая имаме едно положение, при което база, преподаватели са налични и може да се разгърне тази дейност.
Интересна ми е позицията на Българския фармацевтичен съюз, защото те винаги са твърдели, че България има нужда от добре обучени магистър-фармацевти. Странна е позицията им. Разбирам, но тя е логична. Тя е странна от гледна точка на свободна конкуренция, пазарни условия и свободно обучение и избор за младите хора, които искат да работят в тази сфера.
Това са моите аргументи и моето становище.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли желание за реплики на доктор Сахлим? Няма.
Госпожо Георгиева, заповядайте. Имате думата за изказване.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Започвам с изявлението, че аз няма да подкрепя това предложение, като смятам, че един от аргументите, които е мотивирало предложението въобще, за конкуренция между висшите учебни заведения, не може да бъде никакъв сериозен аргумент, защото тук става дума, първо, за база, второ, за това че в страната има остра нужда от хабилитирани лица, преподаватели по фармация и всъщност отварянето на един такъв допълнителен факултет прави изключително трудна работата на тези хора в останалите факултети, където те преподават, което е в три далечни града на страната.
Другият ми аргумент е, че според директива № 2006/100 на Европейския съюз такива факултети по регулираната професия „фармация” трябва да се откриват единствено към медицински университети, нещо, което е спазено от всички други университети – в Пловдив, Варна и София, извинявайте, че в този порядък ги споменах, може би трябваше да започна със София – нещо, което тук категорично не е спазено. Аз държа тази Директива в ръцете си. Там изрично е записано, че издаващият диплома институт и дипломата за магистър-фармацевт институция трябва да бъде фармацевтичен факултет към медицински университет, нещо, което в случая не е така, защото Софийският университет не е медицински.
Аз, доколкото знам, във вашите аргументи вие се позовавате на друга, по-стара директива.
РЕПЛИКИ: По-нова!
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: От коя година?
РЕПЛИКИ: Директивата е 2005/36.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Тази директива никой не е отменял.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Много моля вносителите да не влизат в спор с народните представители. След малко ще ви дам думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Тази директива не е отменяна и въобще не виждам защо трябва да се коментира, че тя е невалидна. Тя е задължителна независимо от това, че е по-стара. Тя не е отменяна официално.
Освен това аз лично съм запозната и с експертното становище при процеса на акредитация на експертната група и от експертната група, от тримата членове няма нито една положителна оценка, което лично на мен ми подсказва, че тази акредитация е дадена по-скоро, за да не се скърши нечий хатър. Ако ние преди малко можехме да говорим, че уволнението на директора на Изпълнителната агенция „Медицински одит”, не виждам защо да не влезем в хипотезата, че и тук има такъв елемент. Ние много добре знаем как могат да работят определени институции.
И другият ми аргумент е, че тук става въпрос за един несвойствен факултет – според мен – за работата на Химическия факултет. Аз, без по никакъв начин да съм готова да подценя квалификацията по химически науки в пълната тяхна сфера на колегите, които преподават в Химическия факултет в Софийския университет, но не смятам, че те имат квалификация така лесно да преминат към преподаване на фармация, което е една, ако и да е основана на химическите науки, е съвсем друга специалност.
Как ще си разделите съществуващите само десетина – дванадесет хабилитирани лица по фармация и то да бъдат назначени на трудов договор? Това означава да се спъне умишлено работата на един предварително открит, по-рано открит факултет и то в медицински университет.
У мен продължава да съществува усещането, че това се прави заради определени хора.
МАЯ МАНОЛОВА: А тези, които ще се обучават там?
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Ни най-малко не става въпрос за това. Освен това само след две години от Варненския факултет по фармация ще започнат да излизат между 50 и 70 магистър-фармацевти годишно. В момента тази специалност е в своя трети курс, в момента върви третата година от обучението. Това има своето въздействие върху пазара на труда и, честно казано, според мен ще води до девалвация на професията.
Аз, честно казано, не мога да си представя как ще успее при всичките препоръки от Акредитационната комисия, които касая квалификационната характеристика, учебния план, учебните програми, звената за профилиране на обучението по фармация и по химия. Това не е направено, а вече акредитация е дадена. Аз започвам да се съмнявам в качеството на тази акредитация при условие, че тя е дадена въпреки тези препоръки, които подсказват, че кандидатурата не е готова.
Разбира се, аз съм наясно, тъй като става дума за обучение, за висше образование, за повишаване на квалификацията на хората и нацията, че повечето мои колеги-народни представители, както и другите лица, които дават положителна оценка на това, са по-скоро хуманитарно настроени и тази е причината, поради която се прави това.
Но вие сами знаете, че прекалено преобучаване, прекаленото широко раздаване на възможности всеки да учи къде ли не, не води до повишаване на качеството на обучение, не води до създаването на по-добри кадри.
Аз лично продължавам и да не виждам защо в София трябва да имам още един такъв факултет при условие, че има един такъв в Медицинския университет.
Благодаря ви за вниманието. Това са моите аргументи, с които заявявам защо ще гласувам „против” този проект за решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли реплики към изказването на госпожа Георгиева? Не виждам.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз като останалите колеги искам в началото да заявя, че ще подкрепя този проект за решение и ще се опитам да се аргументирам защо.
Преди това обаче искам да поздравя Фармацевтичния съюз за становището, което са дали, защото така се защитават съсловни интереси – агресивно. Ако зависи от тях, те са в правото си да защитават интересите на съсловието, но това не означава, че защитават интересите на обществото, защото пет хиляди фармацевти не са цялото българско общество.
На следващо място – по отношение на Акредитационната комисия. Тя си е дала своето становище и, ако новият фармацевтичен факултет не отговаря на изискванията на Акредитационната комисия, тя няма да даде разрешение. Просто няма да се случи откриването на факултета.
Що се отнася до това дали има кадри, които да преподават във фармацевтичния факултет, аз съм сигурен, че в София е много по-лесно да се намерят, отколкото в провинцията. Това едва ли е тайна за някого.
Аз взех думата освен да подкрепя тази идея и да кажа нещо друго, което трябва да го съобразим, а то е казано и в становището на колегите.
Около пет хиляди са фармацевтите в България. Ако е вярна прогнозата на тези, които се занимават с демография, през 2050 г. в България броят на населението над 65 години ще се увеличи с 41 процента точно по тяхната прогноза. Това означава, че ако се опитаме да прехвърлим този процент и върху фармацевтите, 40 процента – съвсем условно правя сравнението – от тези магистър-фармацевти тогава ще бъдат в пенсионна възраст.
Ако Министерският съвет е внесъл това предложение на този проект за решение, това означа, че той се е съобразил с всички тези неща, за които се опитвам сега да говоря. Ако не се е съобразил, това е проблем не само на Министерския съвет, а на всички останали. Навремето имаше така наречените – професорът вероятно по-добре знае – Комитет за планиране и т.н., когато тези неща ставаха много ясни и много прозрачни. Сега, когато ги няма, започваме да гадаем дали трябва да работят само тези фармацевти, които ги има в момента, или трябва да дадем възможност за конкуренция, за да може в крайна сметка този, който е кандидат-студент, да подбере това или онова висше учебно заведение.
В крайна сметка идеята е на базата на конкуренцията да се подобри качеството, предлаганите услуги и обслужването да бъде на по-високо ниво.
Затова аз смятам, че не само от емоционална и от хуманитарна гледна точка, а и от рационална позиция, от позицията на рационалните аргументи трябва да подкрепим този проект за решение на Министерския съвет.
Иначе, уважаеми колеги от мнозинството, вие за пореден път сте изправени пред ситуацията да бламирате предложение на Министерския съвет, който вие сте избрали. За мен е много лесно, аз съм гласувал против него. Само че вие трябва да кажете защо за пореден път бламирате Министерския съвет, ако, разбира се, гласувате по начина, по който предполагам, че се каните да го направите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми доктор Адемов, ще си дам сама думата за реплика на Вашето изказване. Никой от парламентарната група на ГЕРБ не е изразил становище. Така че това Ваше твърдение нямаше абсолютно никакво основание от коментари на колеги. Единствено изказване имаше на госпожа Цвета Георгиева на този етап. Не знам дали сте следили внимателно дебата.
ХАСАН АДЕМОВ: Извинявам се. Съжалявам, че съм сбъркал прогнозите си. Ще се радвам много да сте права и аз да не съм прав.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За втора реплика давам думата на госпожа Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението ми по-скоро е процедурно и аз изчаквам становището на управляващите, за да не се повтаряме с всички, които считаме, че трябва да бъде подкрепено това предложение за решение на Министерския съвет за откриване на Фармацевтичен факултет в Софийския университет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дадох Ви думата за реплика към изказването на доктор Адемов, госпожо Манолова. Нека да приключим тази процедура и след това ще направите процедурно предложение. Предполагам, че познавате правилника по-добре от мен.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като той вече направи своята дуплика, затова да не издребняваме до такава степен. Просто искам да предложа да чуем Вашето официално становище, за да преценим колко дълго и аргументирано да се изказваме и просто да не губим времето на Комисията по здравеопазването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не смятам да подлагам на гласуване това процедурно предложение, защото дебатът е отворен, народните представители са свободни да изразяват своето мнение не под диктата на процедурното предложение на някой народен представител, а по своята свободна воля.
Продължаваме дискусията.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, доц. Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми колеги, гости! Искам да успокоя фармацевтичното съсловие и да кажа, че няма опасност да се получи срив в преподаването във Факултета по фармация към Медицинския университет.
Защо го казвам така категорично? Защото преди четири години медицински факултет беше разкрит към Софийския университет с амбицията на този университет да покрие всички сфери, защото нямаше медицински факултет. Сега виждаме амбицията да разкрие и фармацевтичен факултет, за да се затвори кръгът на обучението и там да има всякакъв вид обучение. Може би един ден ще чуем и за искане да развият и стоматологичен факултет.
Когато преди няколко години се разкри Медицински факултет, ние от академичната общност на Медицинския университет бяхме доста смутени. При нас даже се говореше, че ето, след няколко години няма да имаме кого да обучаваме, какво ще стане, ще трябва да си търсим работа и т.н., и т.н. Какво се оказа? Нищо подобно! Ето, вече четвърта година, те стигнаха вече очни болести – понеже познавам в детайли лекционния курс на тази специалност, спокойно мога да ви уверя, че студентите ни никак не намаляха, часовете на преподаване също никак не намаляха, хабилитациите вървят едно след друго, защото има нужда, защото има учебна натовареност.
Така че смятам, че тази амбициозна програма на Софийския университет няма да наруши синхрона, няма да наруши темпото на обучение в другия, съществуващ факултет по фармация, а напротив – ще ги амбицира да са още по-съвременни, да привлекат още повече студенти към себе си, като им предложат по-атрактивни начини на обучение, по-съвременни методи.
Така че, защо не и конкуренция. Конкуренцията е двигателят на прогреса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Алексиева.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Предвид, че и мнозинството подкрепя това решение само ще кажа, че Коалиция за България също подкрепяме създаването на такъв факултет в Софийския университет. Ние нямаме съмнение за качеството на обучение в Софийския университет. Представени са доказателства и за наличието на съответните средства за капиталови разходи, и за наличието на съответната материално-техническа база, и за наличието на съответните хабилитирани лица.
А що се касае до нуждата от магистър-фармацевти, искам само да ви припомня дебата по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, когато изискването за това ръководител на всяка аптека да бъде именно магистър-фармацевт, беше съпътствано с един бурен спор, при който се изнесоха най-различни факти, включително и за това, че поради недостига на магистър-фармацевти едва ли не само формално такива са ръководители на аптеки.
Така че, изхождайки от ситуацията в България, мисля, че очевидно за всеки е, че нужда от магистър-фармацевти има. Освен това е нужно да има конкуренция в сектора, за да има по-качествено образование. Нормално е магистър-фармацевтите и тяхната съсловна организация да си пазят хляба. Такава беше ситуацията и с юристите, когато тръгна бумът на юридически факултети. Но в крайна сметка оцеляват тези, които предлагат най-качествено образование. Трябва да има конкуренция и във висшето образование, както във всички други сфери в България.
Така че без съмнение ние ще подкрепим това предложение на Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Проф. Станилов, заповядайте, имате думата за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вчера този законопроект се обсъждаше и там.
Аз съжалявам, че ще повторя някои аргументи от моето изказване. Там бяха повдигнати и други аргументи. Особено са обсъди подробно пазара на труда. Аз ще ви кажа същото, което казах тогава.
Пазарът на труда за висшисти в България е препълнен. Той е препълнен поради погрешната политика на българската политическа класа през целия преход да бъде унищожена индустриалната мощ на България и ние да се превърнем в страна, която развива само туризма и селското стопанство, каквито са приоритетите и на сегашното правителство.
Това обаче не може да ни аргументира да спрем желанието на българчетата да се учат. Едни от тях ще заминат за чужбина. За съжаление ще бъде извършена липострукция на мозъка на нацията. Но ние и това не можем да спрем. И можем да спрем да развиваме наука и образование на европейско ниво. И по тази причина, когато зад един проект стоят хора, подготвени, а зад този проект стоят дузина – две, даже и три световни учени, каквито при други предложени от такъв характер проекти не са стояли, колеги.
Искам да ви припомня, че Народното събрание – без мен, разбира се, и моите колеги от нашата парламентарна група – прие решение да се открие Европейски университет в Перник. Зад този проект не стоеше почти никой. Тук стоят няколко дузини световни учени и ние това трябва да го откажем?!? Това просто няма как да стане.
С кадрите те със сигурност ще се справят. Там се върши изключителна научно-изследователска работа, което за преподаването на високи нива е страшно важно и в България винаги се забравя.
Аз винаги съм се съобразявал – пак ще повторя – с мнението на съсловните организации. Този път обаче ще гласувам „за” този проект по простата причина, че не вярвам, че пазарът на труда ще пострада от откриване на такъв факултет. Пазарът на труда на фармацевтите няма да пострада.
В чужбина работят не само български лекари. В чужбина работят български архитекти, защото пазарът за архитекти също е препълнен в България. В чужбина работят особено много български инженери, защото нашата индустрия не им предлага нищо. Обаче ние все пак сме в европейския общ пазар, а той далеч не е препълнен.
Казвам го, макар че принадлежа към така наречената националистическа фракция и с болка реагирам на всяко българско дете, което отива да учи в чужбина и остава там завинаги. Обаче ние това не можем да го спрем и не бива да го спираме. В края на краищата от нас зависи да развием страната си така, че за тези хора да има място и тук.
По тази причина ви призовавам да не спираме тази инициатива, а наистина Националната агенция за оценка и акредитация и идущите процедури да отмерят дали те са изпълнили своите задължения, които са поели, и винаги могат да спрат проекта.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, проф. Станилов.
Други народни представители желаят ли думата. Не виждам.
Преди да дам думата на господин Ненчев, проф. Илчев много отдавна беше заявил желание за изказване.
Заповядайте, проф. Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Аз се радвам, виждам, че има поне някакво настроение за момента в Комисията по здравеопазването за одобряване на това предложение.
Защо тръгнахме към тази идея? Разбира се, аз няма да говоря за химията, аз едва отървах матура по химия в училище. Така че очевидно не съм специалист.
Ние тръгнахме към това предложение, защото в последните години, в последните десетина години Софийският университет се опитва да се бори не за количеството, а за качеството – качеството на науката, качеството на нацията, качеството на младите хора в нея.
Това беше нашата основна причина да подкрепим проекта на проф. Спасов, защото аз бих казал, че това беше негов проект преди пет години, когато се започна.
Втората причина е, че ние не създаваме факултет на празно място. Тук не става въпрос да се създава висше училища с призива „Пенсионирани професори от цяла България, съединявайте се”. Тук става въпрос за откриване или по-скоро за преобразуване на факултет. Аз ги преброих. В четирите факултета, които имат връзка с фармацията, има около 70 хабилитирани преподаватели, които повече или по-малко работят в тази област, повече отколкото хабилитирани преподаватели има в доста български университети. Ние изключително много разчитаме на междупредметните връзка в нашия университет.
Бизнесът в последните години непрекъснато тръби, че на него му трябват гъвкави хора, гъвкави млади хора, които могат да бъдат бързо обучение. В последните години в Софийския университет има бум на бакалавърски междуфакултетни програми и особено много магистърски междуфакултетни програми. Надяваме се, че с това отговаряме на нуждите на българския пазар и българския бизнес.
И накрая искам да кажа, че аз в началото бях против проекта на проф. Спасов и то не за друго, а затова, което каза проф. Станилов. Мислех си, хубаво, ние всяка година ще пускаме примерно 50 качествени млади хора. Колко от тях ще останат в България. Но, за да останат в България, зависи от вашата работа. Ние нашето ще направим, ще създадем качествените млади хора. Дали ще останат в България, до голяма степен зависи от вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Илчев.
Господин Ненчев, заповядайте. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Както аз видях преди малко, през цялото време се въздържах въпреки многото неистини, които чух по мой адрес и по адрес на Съюза.
Ще ви задам само един въпрос с риск да ви обидя. Вие знаете ли какво е регулирана професия? Или не знаете? И знаете ли, че не само Българският фармацевтичен съюз, а държавата в лицето на министъра на здравеопазването трябва да следи за качеството на обучението и за броя специалисти по медицина, фармация и стоматология?
Точно поради тази причина миналата година имаше Висш съвет по фармация, в който няма да ви обяснявам кои институции имат представители: Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата, Министерството на здравеопазването, академичната общност в лицето на факултетите и Българският фармацевтичен съюз.
Няма да ви обяснявам, че Висшият съвет по фармация е консултативен орган на министъра на здравеопазването. При такъв разнороден състав рядко се постига единодушие, ако сте присъствали на нашите заседания. Абсолютно единодушно беше гласувано против този проект и не защото сме против или не Софийския университет, а защото няма логика в България да се произвеждат повече магистър-фармацевти.
Тук се представиха, включително и в становището на проф. Спасов, аз няма да обиждам някого, че има лъжливи данни, но те просто не са истина, не е истина това, което е написано.
Вчера в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта се твърдеше, че трябват стотици кадри за фармацевтичното производство. Е, в неговото становище е написано, че в момента има поне сто.
Проблемът не е в проф. Спасов. Проблемът отново е в законодателите, защото за началник смяна, за технолог на цех и т.н., никъде няма изискване за магистър-фармацевт, биолог или химик. Най-големите оплаквания от наши членове са от завода в Дупница, защото на тези места назначават химици, не назначават магистър-фармацевти, защото навсякъде ги изместват магистър-фармацевтите и след това ще говорим, че има увеличена нужда от магистър-фармацевти.
Съжалявам, че господин Адемов излезе, той каза през 2050 г. колко ще бъде застарялото население и т.н. Аз твърдя, че в момента нито Министерството на здравеопазването, нито която и да е организация може да даде данни за магистър-фармацевтите по години. Ние можем да дадем тези данни, дадохме ги и вчера на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. И какво от това?
Примерно ние сме изчислили, че през следващите шест години, ако вземем предвид – вие между впрочем такова ограничение не сте сложили, възрастова граница на магистър-фармацевтите, до колко години могат да работят – примерно към настоящия момент във възрастовата граница от 61 до 70 години са 1 225 човека, от 71 – 80 години са 446 човека и от 81 – 90 години са 29 човека. Или общо са 1 700 човека. Ако приемем, че тези 1 700 човека след шест години поради една или друга причина – ще са починали, примерно вие ще одобрите закон, че им се забранява да работят след 60 или 66 години – ако изчезнат по някакъв начин от пазара на труда тези 1 700 човека, а през същото това време четирите факултета ще произведат без дипломите, които се одобряват от Украйна и от трети държава – и този въпрос пак не е решен и към момента – ще произведат от порядъка на 350 – 400 магистър-фармацевти на година или общо над 2 000 магистър-фармацевти. Даже не по-малко от 2 100 магистър-фармацевти.
Виждаме, че ще имаме поне 300 магистър-фармацевти в повече. Ако някой ме убеди, че тези 1700 човека всички ще прекратят дейност, но от тях обаче поне 1000 няма да прекратят. Значи ще имаме поне 1 300 магистър-фармацевти в повече.
Оттук нататък много бих се радвал законодателят да създаде такива закони, че всички дистрибутори или търговци на едро, както е по закон, при всички производители на съответните длъжности да се назначават само магистър-фармацевти, в аптеките да работят само магистър-фармацевти. Но тогава ще трябва да оставите в дрогериите да има само помощник-фармацевти и т.н.
Аз също чета в становището на уважавания от мен проф. Спасов, а вие ще прецените дали е истина, аз квалификация няма да правя, че в България са регистрирани 643 търговеца на едро с медицински изделия и 939 дрогерии. По-голяма част от тези търговски субекти също са заети от магистър-фармацевти. Никаква квалификация, никакъв коментар няма да направя. Вие си направете коментар и сравнение за вас истина ли е това.
Тази държава може би някога ще стане достатъчно богата, за да произвежда излишни кадри. Но при положение, че министър Дянков ни призова всички излишни структури да се закриват, ние умишлено да създаваме още една излишна структура?!? И това не го разбирайте, както каза господин Адемов, че ние защитаваме съсловието.
Може да се каже, че ние защитаваме държавния интерес повече от Министерския съвет в случая, защото след шест години, дай, Боже, да е същият Министерски съвет, ще се чуди какво да прави с тези магистър-фармацевти, да им търси работа, защото аптеките повече няма да станат в България. България е страната с най-голям брой аптеки на човек от населението. Имаме осигуреност с фармацевтични кадри повече от средната за Европейския съюз.
Оттук нататък вчера зададох още един въпрос. И свършвам, без да коментирам преподавателите, без да коментирам базата. Приемаме, че всичко това е идеално. Зададох въпроса: ако още десет висши учебни заведения искат да разкрият факултет по фармация, вие ще гласувате ли? Ще станем рекордьори, ще произвеждаме фармацевти за целия свят ли?!? И това ще е регулирана професия, ще имате изисквания към нея?
Благодаря. Няма какво да добавя повече.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Има думата доктор Лъчезар Иванов. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се почувствах обиден от името на народните представители, защото Вие казахте, че от присъстващите не знаем какво е регулирана професия.
Аз ще Ви върна назад и ще Ви кажа, че не само, че знам, а предполагам, че Вие не знаете коя е директивата и през коя година е издадена. Аз ще ви кажа: през 2005 г. е издадена директивата. Знам и що е регулирана професия, господин Ненчев.
Не смятайте, че тук народните представители, като седят, не знаем и не четем. Не съм съгласен с Вас. Мога да Ви разкажа всичко и по закон как е, кои са регулираните професии.
Но взимам отношение само за това, защото Вие се опитвате по някакъв начин да обидите народните представители. Аз просто се почувствах засегнат и искам да Ви кажа, че не само знаем, а мога да Ви разкажа неща, които Вие не знаете за регулираните професии. Но сега няма да ги разказвам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има думата проф. Петрова. Заповядайте.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощена съм да изразя становището и мнението на Медицинския университет – София, във връзка с откриването на този факултет, което е отрицателно.
Ще си позволя да дам някои аргументи, които са както наше общо становище, така и мое лично мнение. Разбира се, не мога да не взема отношение и към някои от изнесените данни.
Смятам, че аргументът „конкуренцията ражда качество” в този случай е абсолютно неоснователен. Медицинският университет – София, не се страхува от конкуренция, защото ние се конкурираме на европейско и на международно ниво. Нов факултет в България няма да наруши качеството на нашето обучение. Напротив. Считаме и това го показаха и двата други разкрити факултета, че за пет години много трудно се създават хабилитирани преподаватели по дадено специфично професионално направление. И до ден-днешен факултетите в Пловдив и Варна работят само с един хабилитиран фармацевт на основен трудов договор там, създаден там. В Пловдив успяха за пет години един собствен докторант – фармацевт, да защитят.
Ако това е качеството на бъдещия факултет, съжалявам. Но то отсъства.
Второ, тук има и малко еквилибристика. Ще ме извини госпожа Фартунова с това, че има много хабилитирани преподаватели. Всички те са по професионално направление „химия”, което не спада към регулираните професии или към професионално направление „фармация”.
За съжаление – съзнавам, че прехвърлям вината от болната на здравата глава, но досега Министерството на образованието, младежта и науката не сложи стандарт колко професионалисти по професионалното направление трябва да има, за да се акредитира един университет или факултет, който ще обучава по регулирана професия.
Има една обща ... 20/40 – предполагам, че вие сте много добре запознати, но никъде не пише колко от тях ще бъдат тези, които са по професионалното направление и няма такова изискване, за да се открие какъвто и да е факултет по регулираните професии.
В това отношение смятам, че Народното събрание е длъжник.
Но тъй като все пак Комисията по здравеопазването – с това приключвам – има консултативен характер очевидно в този случай, макар че тя очевидно в 99 процента ще подкрепи предложението, ще направя само една малка аритметика. Ще кажа, че 6800 лв. струва един студент-фармацевт за една година. Това са четири специалисти-лекари. За пет години за един фармацевт, в който ще инвестира държавата, ще получат своите заплати четири специализанти-медици за пет години. За 400 – мисля, че Народното събрание ще направи една изключителна инвестиция, като инвестира в пазар, който вече по изчисления на специалистите е преситен.
Говорим за фармацевти, господин Адемов. Аз съм категорична и мога да го докажа, че фармацевтичният пазар в България е преситен със специалисти. Абсолютно категорично го казвам.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие говорите само за София.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Не, господин Адемов, говоря за цяла България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, проф. Петрова.
Доктор Цеков, имате думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъде много кратък.
Аз смятам, че наистина появата на едно ново учебно заведение от този вид по никакъв начин няма да наруши баланса на пазара на труда, който съществува в момента, още повече чухме думи тук, че много от нашите кадри напускат България и отиват на Запад.
Конкуренция със сигурност има и в момента. Но от повече няма да боли глава.
Така че смятам да дадем възможност на Българския университет да се докаже и в тази сфера. А пък произведените кадри сами ще решат къде да работят и със сигурност ще има места за тях, след като чуваме, че тук има над 1000 човека над 70-годишна възраст, които още работят. Те трябва вече да си почиват и да бъдат заменени от млади и свежи кадри.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Господин Вълев, заповядайте. Това е последното изказване и преминаваме към гласуване на проекта.
АНТОН ВЪЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, проф. Илчев! Това, с което бих желал да се обърна към вас, не е свързано с конкретните числа, които бяха изнесени. Говоря от името на председателя на Националната аптечна камара, която е работодател, тоест, тези хора трябва да дойдат при нас, живот и здраве, когато бъдат произведени.
Ще разкажа обаче една кратка история, която обаче вие я знаете. С годините най-напред се пристъпи към пълна либерализация на пазара, което доведе до тотално раздробяване на собствеността и до превръщане на аптечния бранш в България на тип „аптека-гараж”. Нали така беше? Това всъщност доведе до сваляне на качеството на фармацевтичната услуга, защото, когато дойде при вас една рецепта, прощавайте, вие повечето сте лекари, но която не може да бъде прочетена, се налага понякога да се обърнеш към колегата-фармацевт да ти помогне да я прочете. Когато си сам в аптеката, няма кой да ти помогне. Това води или до отказ от изпълнение, или до грешка.
С годините се стигна до там, че през 2005 г., като говорим за числа, имаше 5 200 аптеки. Грубо казано: един фармацевт – една аптека. И тогава идеята беше да се вкара в закона немският модел, който казва, че собственици на аптеки могат да бъдат само фармацевти. Да, един фармацевт да има право на собственост само на една аптека, за да може да си я гледа, дето се казва: да си гледа градинката, да не се опитва да прескача насам и натам и някой друг да върши нещо друго.
О, кей. Това обаче в края на краищата беше отхвърлено. В един щастлив момент – аз ще се обърна и към госпожа Манолова в този случай – в един щастлив момент най-напред БСП прие политиката, че ще има един фармацевт – една аптека. След това направи завой на 180 градуса. Аз на срещата с БСП зададох този въпрос на господин Станишев, но той не можа да ми отговори. Питах защо направихте завоя. До него стоеше господин Огнян Донев и аз се сещам за някои неща.
Друго. Говорим за качеството на фармацевтите. Това, което аз мога да гарантирам в момента като работодател, е, че има прекалено много кадри, но те не стават за работа. Повярвайте ми, и те не стават за работа именно за това, защото са толкова много и образованието се претупва.
Ето, до мен са тези преподаватели. Защо те постоянно пътуват до Пловдив, до Варна, до София, до тук, до там и всъщност никой няма време да си подготви лекциите и упражненията. И защото в момента има недостиг не на професори, професори има. Нямате асистенти. Фармацията е практическа специалност и докато аз съм се обучавал вътре, съм седял по шест часа само на един предмет за упражнения, защото трябва да се работи. Това е нещо, което трябва да го изчакате да се случи.
Това, за което аз искам да се обърна и към представителите на Движението за права и свободи, мога да кажа, че аз се чувствам в едно политическо раздвоение. В Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта вашият представител беше против проекта, в Комисията по здравеопазването вие сте за проекта. Горе – долу същото раздвоение виждаме в различните места.
Това, което аз като някой, който присъства на пазара и очаква, гласувайки за когото и да било, е да види една последователност. Повярвайте ми, във фармацевтичния сектор ние не видяхме последователност у никого – нито в предишните правителства, нито в сегашното правителство. Единствената последователност, която виждаме, се състои в това, че на всеки 20 дни се измисля нещо ново и ние започваме да гадаем кой го е подсказал.
Ще се върна само на темата за последно, за да приключа, на регулираната професия. Добре, приемаме, че в България фармацията е регулирана професия. Как, с какво? Има ограничен достъп до фармацията ли? Случайно да разрешихте по наше желание, както беше, някой, който идва от чужбина, да държи задължително квалификационен изпит, за да му разрешите това нещо? Колко години ни трябваха за това? Нима това се случи в началото? И затова се напълнихме с фармацевти с фалшиви дипломи, които вече са управители на аптеки и те отпускат лекарства за вашите деца, господин Адемов, по Вашите региони, на ДПС, защото точно там няма аптеки.
Аз говоря с вашите представители. Няма аптеки в малките населени места, защото ценовата конкуренция, която разрешава регулацията в момента в България, не дава възможност да се създаде здравното заведение аптека и тя да се издържа. Тя е нерентабилна в малките населени места. Затова там няма фармацевти, затова там няма аптеки. И когато правим такава регулация, цялостна – въобще не коментирам Софийските места, ако забелязвате в момента – но, когато правим цялостната регулация по този начин, без регулация, сега ще либерализираме и производството на кадри.
Това ще доведе директно до следното нещо: бълвайки фармацевти, това е много изгодно за веригите, които не искат да плащат високи заплати, бълвайки масово фармацевти, ще падне още повече цената на труда и това директно ще увеличи максимално разликата между заплатата, която един фармацевт би получил в България, и това, което би получил в чужбина. Аз вчера го казах и в Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта.
В момента масово има проблем за всички сектори – и за лекарите е такова, и за фармацевтите е такова. То се състои в това, че обществото няма необходимото доверие към тези висококвалифицирани кадри и не желае, няма навика да си плати за тази скъпа услуга. След като аптеката не може да вземе достатъчно пари – не коментирам дали съм аз или някой друг – след като тя не може да даде достатъчно пари на магистър-фармацевта да работи в България, той ще напусне страната.
Ще ви дам пример за още едно нещо. Аз съм магистър-фармацевт, завършил съм промишлен профил. Аз съм квалифициран с държавна издръжка да работя за индустрията. Индустрията не назначава магистър-фармацевти с моята квалификация, защото нашите заплати са три пъти по-високи от заплатите на един инженер-химик.
Ето, в това е проблемът. Същите тези хора, които са ви казали, че има необходимост от фармацевти в индустрията, да ви покажат колко магистър-фармацевта са назначили. Няма такива. Обикновено освобождават магистър-фармацевти заради изискванията за заплата.
И последното нещо, което искам да кажа, за да завърша. И в момента търся магистър-фармацевти, примерно, в моята аптека. Търся ги от февруари миналата година. Няма качествени кадри. Тези фармацевти, които са на пазара, или са супер възрастни и затова отиват във веригите-аптеки, или са супер млади, защото нямат опит и, като влязат в аптеката, и вие като им изпишете една рецепта с някакъв антибиотик 500 мг – детско сиропче, а той зад гърба си има 250 мг, казва: нямам, защото не може да умножава по две.
Ето с такива кадри разполагаме в момента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Вълев. Все пак не обсъждаме Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
АНТОН ВЪЛЕВ: Създавайки толкова много кадри в момента, ще направите прецедент. Холандия си закри единия от трите факултета и ги направи два, за да повиши качеството на услугата. Турция с нейното население има цели три факултета за цяла Турция. Ние ще имаме четири.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Доктор Адемов и госпожа Манолова се почувстваха засегнати от Вашето изказване. Имат право на лично обяснение може би.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Не, напротив. Аз съм много доволен от дискусията, защото, ако не се чуват различни мнения, не е добро. Само че различните мнения не трябва да противоречат поне на Конституцията, защото Комисията по здравеопазването преди малко беше наречена Съвещателен консултативен орган. Това е недопустимо да се чува в тази зала. А пък, ако Вие искате да правите регулацията, уважаеми професори, с цялото ми уважение към вас, имате трибуната, имате възможности да правите предложения.
А що се отнася до това, че непрекъснато се променят регламентите, ами такава е професията, която Вие сте си избрал. Регламентите са изключително динамични и в рамките на една и съща година се налага тук да променяме Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по няколко пъти, защото изискванията непрекъснато имат задачата да бъдат регулатор на системата, защото действително това е регулирана професия, както всички добре знаете.
Аз пак повтарям, ако тези преподаватели ги няма на практика, ако Националната комисия за оценка и акредитация се произнесе, че този факултет не може да изпълнява тази дейност, а няма нито един член на тази комисия, който да направи компромис с качеството, нека да го закрият моментално. Националната комисия за оценка и акредитация може да прави такива неща, ако някой не отговаря на условията.
Говорите за пътуващите професори. Хайде да помислим пътуващите професори дали са само във фармацията. Това е огромна тема.
А що се отнася до заплащането, господине, съжалявам, че не знам Вашето име, преди малко казахте, че вашите заплати са три пъти по-високи в промишления сектор и затова не ви назначават и затова предпочитат инженер-химици. А аз мога ли да Ви попитам защо във Вашата аптека не се явява кандидат? Да не би Вие да предлагате три пъти по-малка заплата?
АНТОН ВЪЛЕВ: Точно така, по-малки.
ХАСАН АДЕМОВ: Щом предлагате по-малки, тогава не може да се подигравате с квалификацията на българския магистър-фармацевт. Той няма да работи за по-малки заплати.
Затова моята молба е да има, ако трябва, още дискусии, за да се видят кои са аргументите, които надделяват. Защото Вашите аргументи са изключително свързани с конфликт на интерес. Аз никога няма да тръгна против специалността, наречена „анестизиология и реанимация”, защото 20 години ръцете ми са били в кръв и в нещо друго, което не искам да кажа какво е, тъй като съм работил в операционна.
Когато говорим за всички тези неща, не говорим само от емоционална гледна точка и всички опити да се иронизират познанията на народните представители ще ударят на камък, ако говорим по същество и се задълбочим.
С цялото ми уважение към академичната общност казвам това. Уважавам мнението на всеки един, но нека да сблъскаме аргументите, за да можем да родим най-доброто решение. Затова сме ние, а не сме за това: моята професия е единствена! Браво на господин Ненчев. Пак казвам, аз съм човекът, който много рядко си позволява да го хвали, но той защитава съсловието. Ами това му е работата. Друг е въпросът дали е прав или не.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! И аз ще кажа само едно изречение.
Моето изречение няма да е за честта на Комисията по здравеопазването, защото министърът на здравеопазването не я уважава, остава да изискваме от Вас да се прехласвате по нашата работа.
Но ще кажа само едно изречение, че Вие или не сте достатъчно информиран, или изопачавате последователността на политическата сила, която представлявам, по отношение на магистър-фармацевтите.
В предишния парламент, а и в този сме работили в изключително тясна връзка с председателя на съсловната организация и сме подкрепяли, заставали сме твърдо зад всичките му предложения тогава, когато те са били както в интерес на самите магистър-фармацевти, така и в интерес на българските граждани.
Тук няма как да се съглася, че ние сме либерализирали режима. Знаете, че изискването за четири аптеки е една от установените добри европейски практики и ние с Янаки Стоилов и с Цвета Георгиева бяхме вносители на предложение, което забраняваше наличието на свързани лица в този сектор.
Така че не приемам упрека за липса на последователност. Ние стоим винаги зад вашите предложения, но тогава, когато освен полезни за съсловието, са полезни и за обществото и за българските граждани, защото за нас гласуват предимно граждани, по-малко фармацевти, както се видя и на последните избори. Но това не е променило нашето положително и добронамерено отношение към вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на всички. Приключихме дебата.
Уважаеми колеги, закривам дебата и подлагам на гласуване проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г. – първо гласуване.
Моля, гласувайте.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържали се” – няма.
Това е резултатът заедно с колегите, които писмено са заявили начина на гласуване.
Проектът за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г., се приема на първо гласуване.
Проф. Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз дълбоко уважавам съсловните организации и искрено се надявам, че след шест години ще можем да им предоставим качествени кадри, от които те ще бъдат доволни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Илчев.
Благодаря на всички за активното участие в заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)