ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 71

На 09.02.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 71

На 09.02.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседание на Комисията по здравеопазването.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г. – първо гласуване.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г. – първо гласуване.
От името на вносителя има думата госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването.
Госпожо Павлова, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията по здравеопазването. Внасям за разглеждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия.
Този проект е свързан с подадена жалба до Европейската комисия. Във връзка с тази жалба са правени консултации с експерти от Главна дирекция „Предприятия и промишленост” и Главна дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите” към Европейската комисия. На база на идентифицираните проблеми и препоръки беше сформирана междуведомствена работна група, в която участваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България, на Министерството на здравеопазването, на Изпълнителната агенция по лекарствата, бяха поканени и представители на браншовите организации, която работна група изготви внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия.
Няколко са основните момента в законопроекта.
Първо, премахва се регистрационния режим в Изпълнителната агенция по лекарствата, който до момента действа по отношение на търговци, които имат издадени съответните необходими документи от регулаторен орган на друга държава-членка на Европейския съюз или от държава от Споразумението за Европейското икономическо пространство.
На второ място, законопроектът предвижда уеднаквяване на условията към лицата, които търгуват съобразно релевантното право на Европейския съюз.
На трето място, изчистват се субектите, които могат да продават медицински изделия и да предоставят медицински изделия до краен потребител, съответно и какви са техните правомощия.
На четвърто място, правят се изменения в Закона за здравето относно това лечебните заведения по какъв начин осигуряват медицинските изделия, необходими за лечението за хоспитализирани при тях пациенти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Бих искала да започна своето изказване с изразяване на отношението на цялата Комисия по здравеопазването по отношение на желанието ни и твърдото ни намерение да регулираме съществуващите порочни практики, за които сме известявани по един или друг начин, в системата за получаване на медицински изделия в лечебните заведения за медицинска помощ.
За съжаление тази наша информация се позовава на срещите ни с пациенти. Ние тук бихме могли да изкажем съжаление, че Изпълнителна агенция „Медицински одит” не беше ползвана, за да направи един обстоен анализ на проблемите, които съществуват в системата на здравеопазване и оплакванията на пациенти за проблемите със закупуването на едни или други медицински изделия и практиките, които съществуват в това отношение, защото тогава щяхме да имаме наистина един законово регламентиран доклад, на който можем да се позовем като статистика.
В никакъв случай обаче ние няма да саботираме намеренията на Министерството на здравеопазването да въведе ред в тази система и да приведе нашето законодателство в съответствие с европейските норми.
Мисля, че през миналата година показахме отношение, защото бяхме инициатори на промяна в Закона за медицинските изделия, който беше приет през първата половина на миналата година, влезе в сила от началото на тази година и според който ние разчитахме, че ще блокираме търговията, гаражната търговия с медицински изделия, защото предвидихме в предложения от нас законопроект да се поддържа списък на медицинските изделия, които се предлагат и се заплащат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса или от бюджета на лечебните заведения, общините или от други източници.
Според приетия от нас закон трябваше Министерството на здравеопазването да изработи наредба за начина на поддържане на този списък. Тази наредба е факт. Трябваше след изработване на наредбата, като за срок за наредбата бяхме дали два месеца, да се поддържа такъв списък на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването.
За голямо мое учудване сроковете, които са дадени в изработената от министерството наредба, са далеч по-дълги. Ние сме заявили нашето намерение за бързото вкарване на законовите промени, за да се въведе известен ред с предлаганите медицински изделия в България.
В същото време Министерството на здравеопазването, с което би трябвало да работим в синхрон, предлага наредба, в която в Преходните и заключителните разпоредби се поставят едни срокове, които сами по себе си се разминават, защото в тази наредба се предвижда Националната здравноосигурителна каса да започне да договаря медицински изделия съгласно наредбата от 1 август 2013 г. Министерството на труда и социалната политика, което също заплаща такива медицински изделия започва преговорите от 1 септември 2013 г., а пък до 1 януари 2013 г. Изпълнителната агенция по лекарствата осигурява техническото и информационното обезпечаване на водения от нея списък по чл. 1, ал. 1.
Моето притеснение в случая е наистина ли отново се получи разминаване между Комисията по здравеопазването и нашите намерения бързо да вкараме този списък като един първи елемент на въвеждане на ред в системата с търговията с медицински изделия.
Отново искам да повторя за стенограмата – съжалявам, че отново нямаме такова широко медийно отразяване, защото вчера бяхме заплашени в ефир, че ще ни посетят.
Да, госпожата дойде. Специално за новодошлите журналисти искам да заявя, че Комисията по здравеопазването в никакъв случай не е нечувствителна към проблемите в системата на здравеопазването и ще подкрепи всеки законодателен акт, който ще доведе до подобряване на реда в тази система.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли реплики към изказването на доктор Дариткова? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Може би след малко ще има.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Във връзка с изказването на доктор Дариткова искам само да въведа някаква яснота по отношение на сроковете, които в Приходните и заключителните разпоредби наистина звучат леко объркващо.
Тъй като списъкът на медицинските изделия, базата данни, която е предвидена да бъде създадена в наредбата, изисква, от една страна, разработване на софтуерен продукт, от друга страна, имаше достатъчно време производители, вносители и представители на компании, които търгуват с медицински изделия, да въведат съответната информация вътре, затова са и тези срокове, които са свързани с изработване на самия софтуерен продукт, респективно с въвеждането на информацията.
По отношение на договарянето с Националната здравноосигурителна каса – няма противоречие в сроковете от гледна точка на това, че и към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински изделия, знаете, като допълнение към определени клинични пътеки. Но по сега действащото законодателство нямаха право ежегодно да договарят цени и условия. Просто това беше някакъв пропуск в нормативната уредба и на практика цените, по които Националната здравноосигурителна каса заплащаше медицинските изделия, последно бяха договаряни, ако не ме лъже паметта, през 2007 или 2008 г., по-скоро 2008 г. Оттогава нещата доста динамично се развиват в този период.
Именно затова възможността Националната здравноосигурителна каса да възобнови процеса на договаряне на цените, по които се плащат медицинските изделия, беше разписана на практика от влизане в сила на наредбата.
Така че това е разминаването в сроковете. Ние също имахме желание максимално бързо да бъде готов този списък, но за съжаление има и технологични срокове, с които трябва да се съобразяваме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Други народни представители желаят ли думата?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще се присъединя към мнението на заместник-председателя на Комисията по здравеопазването госпожа Дариткова, че наистина Комисията по здравеопазването има воля и осъзнава необходимостта от приемането на този законопроект, с който определено вносителят се опитва да въведе ред в начина, по който пациентите закупуват медицински изделия.
Наистина случаите в момента, в които се рекетират пациенти, когато се оставят без право на избор и без право да търсят една по-реална цена на съответното медицинско изделие, са много и сме били сезирани от граждани като членове на Комисията по здравеопазването за съществуването на тези проблеми.
Бих казала обаче, че този законопроект не решава изцяло съществуващите проблеми в две посоки. Първото, което за мен е важно, е правото на избор на пациента на медицинско изделие в зависимост от качеството и цената, след като той е принуден да заплаща това медицинско изделие.
В този смисъл трябва да се прецизира и чисто в правен аспект законодателната база, която касае Закона за обществените поръчки, за да не се окаже така, че болниците ще купуват само най-евтините изделия или само изделията от една определена фирма, към които медицински изделия ще бъдат закрепостени реално всички пациенти, които минават през тази болница. В интерес на истината това е един от проблемите, които съществуват и със сегашната законодателна уредба.
Вторият проблем според мен е по-важен и по-глобален. Използвам случая да го поставя отново тук пред вас, а то е с това къде отиват парите на здравноосигурените лица, които се управляват от Националната здравноосигурителна каса. За поредна година касата прави трансфер към Министерството на здравеопазването в размер на 100 млн. лв., които са пари на здравноосигурените български граждани.
Обръщам внимание, че тези 100 млн. лв. биха могли да се използват за това на пациентите, които имат нужда от медицински изделия, тези медицински изделия да бъдат безплатни, защото този законопроект не решава този въпрос. Пак гражданинът ще си плаща, разбира се, в един по-добър режим, в съответното здравно заведение. Но основният въпрос е дали той може да си позволи едно добро като качество медицинско изделие поради това, че не разполага с необходимите средства – остава да съществува.
Извинявайте, но преди година и половина или преди две години 1,400 млн. лв. бяха одържавени пари на хората от касата, които отидоха в необятните бездни на националния бюджет.
Миналата година Националната здравноосигурителна каса преведе 340 млн. лв., пари, които се събират от хората за здраве, на Министерството на здравеопазването, за да реализира дейности, които министерството само прецени. Тази година тези 100 млн. лв. – сметнете, тук сте по-добри специалисти – колко медицински изделия на колко български пациенти щяха да осигурят. А сега по начина, по който беше приет Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тези 100 млн. лв. са на разположение на министъра на здравеопазването, без никакъв ясен ангажимент той да ги харчи за определени цели. Той реално може да ги харчи за каквото прецени.
Мисля, че това е несправедливо към българските граждани особено в условията на криза. Искам да ви обърна внимание, че в нормалните европейски страни съотношението между средствата, които един пациент плаща при болнично лечение, и това, което му се осигурява от неговите здравни вноски или здравни застраховки, е 90 към 10 или 80 към 20, тоест, 80 процента се поемат от здравноосигурителните фондове, а 20 процента от съответния пациент. В България това съотношение е някъде около 50 на 50, тъй като пациентите са принудени да си закупуват не само медицински изделия, но и лекарства, да избират екип, да си плащат консумативи и т.н. все в тази посока.
Така че това е един от проблемите, които нямаме право да отминем при разглеждането на този законопроект на първо четене. А иначе и ние ще го подкрепим, тъй като наистина той е необходим и все пак е една крачка напред към регулирането на тази дейност – снабдяването с медицински изделия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли реплики към това изказване на госпожа Манолова? Не виждам.
Доктор Шарков заяви желание за изказване. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър! Въпросът ми е чисто свързан от практиката и случай, с който по стечение на обстоятелствата се занимавам през последните дни.
Във все повече водещи болници в България идват специалисти, водещи специалисти от Европа, за да извършват животоспасяващи операции. Типичният пример беше с една пръснала се мозъчна аневризма. Човекът, който дойде да оперира – доктор Райчинов знае, разговаряхме с него – е шефът на Асоциацията на неврохирурзите в Европа.
Всъщност някъде в Преходните и заключителните разпоредби е разписано, че лечебните заведения са длъжни да осигуряват на своите пациенти медицинските изделия.
В случая обаче, ако този специалист идва да извърши тази операция и по време на операцията обучава български лекари да я правят дори в негово отсъствие, но той пристига с част от консумативите, лечебното заведение ще бъде ли в нарушение на закона в тази му част накрая, осъществявайки тази операция?
Дали това ще предизвика проблем? Ако може да предизвика проблем, е по-добре между първо и второ четене да намерим решението му, за да може да има адекватно лечение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Думата за реплика има доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Под формата на реплика към доктор Шарков бих искала да отправя още един допълнителен въпрос. Дали е възможно лечебните заведения да поддържат целия аспект на медицински изделия, които могат да се окажат необходими? Ако нещо се окаже необходимо по спешност на даден пациент и в момента лечебното заведение не разполага с него, няма обществена поръчка, какво се случва тогава? Отново ли сме в нарушение на разпоредбите на закона?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
И аз ще си позволя да направя втора реплика към изказването на доктор Шарков, което е и продължение на въпроса на доктор Дариткова. В този случай пък лечебното заведение би ли нарушило Закона за обществените поръчки, защото законът е ясен, че обществени поръчки са длъжни да провеждат всички публично-правни организации, в това число и лечебните заведения като такива.
Благодаря.
Доктор Шарков не желае думата за дуплика.
Господин министър, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Много благодаря, уважаеми народни представители, за интересната дискусия, която започва. Наистина това са много важни неща и трябва да бъдат огледани от всички страни. Все пак ние сега сме на първо четене на закона.
Аз не мисля, че когато става въпрос някой да донесе нещо и да сложи безплатно, бихме имали проблем. Така че това мисля, че може да се уреди.
Но, давайки този пример, аз пък се замислих за нещо друго. Дали можем да допуснем, че в една западна държава, откъдето специалисти идват, може да се случи ситуация, при която лекарят да каже: ходи и си купи от еди коя си фирма консумативи, ние ще ги сложим.
Така че вероятно има изключения, които могат да бъдат описани конкретно. Винаги може да се каже, че при еди какъв си случай, еди каква си мостра или нещо иновативно, защото знаете, че се явяват продукти, които още не са използвани и не са навлезли в практиката, та при някакви много специфични условия може да се обмисли решение, но това не би следвало да нарушава логиката на закона.
Що се касае до това дали лечебното заведение може да поддържа целия спектър, отговорът естествено е, че не. Но ето това е мястото, където лечебните заведения могат да се конкурират. Добрите лечебни заведения ще поддържат добри материали и ще предлагат добри условия.
Тъй като в Комисията по здравеопазването има и зъболекари, аз мисля, че един добър зъболекар си купува много добри материали и много добре знае какво му е необходимо и не се очаква от пациента да знае с какви консумативи точно ще работи този зъболекар.
Така че нещата ще си дойдат постепенно на местата. Добрите лечебни заведения ще поддържат голяма база и качествени медицински продукти. И всъщност пак възниква въпросът: кой знае кой продукт е добър и кой не. Знае го лекарят, знае го лечебното заведение.
Тези изкривявания, на които сме свидетели в последните години, не помагат и мисля, че една от причините хората да са недоволни е точно това, че те се включват в дейности, които не им е работа да извършват.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин министър.
Доктор Адемов заяви желание за изказване.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Очевидно е, че това е един от законопроектите, който заслужава да бъде приет с консенсус, тъй като едва ли има някой, който да е против да се регламентира търговията на едро с медицински изделия. Едва ли има някой от тази зала против да се ликвидира гаражната търговия с медицински изделия. Едва ли има някой против в тази зала да се синхронизира нашето законодателство, каквато е първата част на законопроекта, с европейското законодателство.
Сега обаче възниква един въпрос. Очевидно е, че няма как всички обстоятелства да бъдат изяснени със закона, но ясно е, че даваме възможност на лечебните заведения да извършват обществени поръчки за медицински изделия.
Целта на всяка обществена поръчка като такава е да се намали цената. При положение, че се намалява цената, да не би да изпаднем в другата крайност всички лечебни заведения или по-голямата част от тях да осигуряват медицински изделия на по-ниска цена, респективно да рискуваме от гледна точка на качеството – това, което са написали и колегите от Българския лекарски съюз в тяхното становище. Тоест, при провеждането на обществените поръчки, ако наблегнем на компонента цена, при всички положения влизаме в рисковата ситуация да изберем такива доставчици на медицински изделия, които да не предлагат особено високо качество, когато става въпрос за ниска цена.
Вероятно тук на преден план трябва да излязат мениджърските умения на шефовете на болници, които да преценяват от кои медицински изделия трябва да подберат такива с по-ниски цени и от кои с нормални цени. Но това едва ли може да бъде разписано в текстовете на закона.
Така че може би трябва да има една обща формулировка, която да не пречи на мениджърите на лечебните заведения да снабдяват лечебните заведения и добрите професионалисти в лечебните заведения с качествени материали, които при всички положения ще бъдат с по-висока цена.
Мисълта ми е да не стане така, че при обществените поръчки доминиращият компонент да бъде цената и това да понижи качеството на медицинските изделия и оттам оказаната медицинска помощ.
Това са в общи линии бележките, които искам да споделя с вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Думата за реплика има госпожа Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Адемов, покрай съвместната ни работа в Комисията по здравеопазването Вие започвате да поразбирате от право, аз започвам да поразбирам от здраве.
Но тук мога да ви кажа съвсем определено, че Вашето опасение в правен аспект е абсолютно основателно и даже да Ви кажа съвсем категорично, че каквито и мениджърски качества да има един шеф на болница, Законът за обществените поръчки е пределно ясен. Ще спечели тази фирма, която предлага в общия случай най-евтиното медицинско изделие.
И тук ще кажа на господин министъра, че неговите разсъждения за това, че би било добре наистина да има една преценка на лечебното заведение и на лекарите в него какви точно медицински изделия да предлагат с оглед тяхното качество или с оглед на съотношението цена – качество, че това Ваше намерение няма как да бъде реализирано с този законопроект освен, ако не се предвидят някакви изключения в Закона за обществените поръчки. Защото един шеф на болница, който си позволи да направи самостоятелна преценка, която не съответства на изискванията на Закона за обществените поръчки, които го „бутат” към най-ниската цена, ще стане клиент не на медицинския одит, а на съответните финансови органи, които проверяват как това търговско дружество е спазило Закона за обществените поръчки.
Това е проблем и това е проблем, който създава този закон и трябва да се мисли между първо и второ четене как да бъде преодолян, за да може добрите намерения, които и вие имате, и всички ние имаме при приемането на този закон, да станат факт. Защото в противен случай мога да се хвана с Вас на бас, че този закон ще го променяме буквално след половин година.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам само да отговоря с няколко думи.
Очевидно е, че при всички положения трябва да бъдат защитени интересите на пациента, защото той е човекът, който отива със своите осигурителни права да получи съответната медицинска помощ.
Според мен – тук е доктор Райчинов, тук е и председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, тук е министърът на здравеопазването – ако в медицинските стандарти – не знам дали това е възможно – и в условията за сключване на договор по съответните клинични пътеки се укажат – не знам как да го нарека точно – може би условно да се препоръчат медицински изделия, нещо, което не е много пазарно, но да се даде възможност при сключването на съответната пътека да се избере примерно, когато диагнозата е по-тежка, по-качествено медицинско изделие и това да бъде основанието за мениджъра, който сключва обществената поръчка, да се позове на по-качествения медикамент.
Казвам го съвсем разхвърляно, но общо идеята е, от една страна, да се запази интересът на пациента да получи качествено медицинско изделие, а, от друга страна, да бъде защитен мениджърът на лечебното заведение да не попадне под удара на финансовите органи, когато провежда обществената поръчка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Проф. Станилов заяви първи желание за изказване, след това – доктор Иванов и след него – доктор Желев.
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще върна малко топката назад. Господин министър, Вие казахте, че в изключителни случаи, когато в медицинското заведение липсва този продукт, който пациентът трябва да получи, той може да си го закупи извънредно.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Не.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: А как беше? Когато го няма изделието пациентът какво прави? Господин министърът каза, че има случаи, когато медицинското изделие го няма в лечебното заведение.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Ставаше дума, когато го няма в държавата, когато е нещо иновативно.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно това ми направи впечатление. Извинете за малката неточност.
Значи това законът трябва да го предвиди. Иначе лечебното заведение е нарушител на закона, престъпва закона и това ще има определени последствия.
Аз виждам, че Вие нямате нищо против това да стане, но то трябва да бъде разписано точно. Законът трябва да дава възможност при този случай това да стане.
Но аз взимам думата за нещо друго.
Понеже аз съм депутат още от миналото Народно събрание, и си спомням, когато спорехме по въпроса за аптеките, една голяма група депутати държеше един аптекар да има една аптека или един аптекар – две аптеки. Мнозинството в Народното събрание обаче не се съгласи с това и разреши един аптекар да има верига от аптеки.
Тук в чл. 9, ал. 3 се създава ново изречение: „Един лекар не може да управлява повече от една самостоятелна медико-диагностична лаборатория”.
С този член аптекарите и лекарите – аз представлявам тук пациентите, както често казвам – са поставени в неравностойно положение. Не знам какво мисли Българският лекарски съюз и какво мислят лекарите, но доколкото успях да поразпитам тук-там, тези медико-диагностични лаборатории са твърде много и започва конкуренция.
Боя се, че тази клауза ще установи един монопол.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Това е по Закона за лечебните заведения.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Обаче, когато законът засяга здравето, хората трябва да бъдат равнопоставени. Не може аптекарите да стоят по-високо от докторите, да имат право да създават вериги, а докторите да нямат право. Или правим едното, или правим другото.
Затова с това не съм съгласен. Така мисля аз. Както вече казах, доколкото разбрах, тези лаборатории са твърде много и е опит за монополизация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Господин министър, заповядайте да обясните и да отговорите на въпросите на проф. Станилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз исках само да кажа, че текстът, който се четеше, е от Закона за лечебните заведения и мисля, че в момента не е обект на дискусия.
Затова исках просто да поясня някои неща.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, разбрах. Извинявам се.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Да не разводняваме дебата. Темата е доста сериозна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Иванов има думата за изказване. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Бих искал да направя това изказване и да почертая, че тук представителите на политическа партия ГЕРБ – участници в Комисията по здравеопазването, проявяваме една последователна политика в защита на пациентите.
Бих искал да кажа, че темата за медицинските изделия стои на дневен ред много преди 17 февруари 2011 г. Споменавам тази дата, защото на 17 февруари 2011 г. законопроект под № 154-01-20 беше внесен от Десислава Атанасова и група народни представители от политическа партия ГЕРБ.
Започвам с тези уводни думи, защото това е изключително важно, защото именно в § 1 и чл. 30а ние за първи път поставихме задължение на Изпълнителната агенция по лекарствата да поддържа интернет-страница със списък на медицинските изделия. Това беше първият законопроект, с който ние се опитахме да вкараме в релси медицинските изделия, които се продават на територията на Република България.
Казвам това, тъй като още тогава ние установихме проблема – както преди малко беше казано – чрез пациенти и пациентски организации за хаоса, който съществува на пазара на медицинските изделия. Нещо повече, до момента мисля, че не беше взето отношение по тази тежка тема за всички граждани, на които се е налагало да ползват медицински изделия. Много добре знаете, че голяма част от всички медицински изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса и това пораждаше корупция и корупционни схеми при покупката на тези именно медицински изделия, на които – забележете – в повечето случаи, когато се закупуваха абсолютно неправомерно, на самите тях е написано, че те не се продават.
Но въпреки всичко знаете, че търговията – както преди малко преждеговорившият каза – че гаражна търговия или всякакви други форми на търговия съществуваха в нашето общество. Всички знаеха, всички са били потърпевши – било пряко или чрез свои близки, но никой не взимаше отношение по темата.
Така че в продължение на това ще кажа, че Комисията по здравеопазването е последователна в опита да се вкара в норми, в европейски норми именно тази дейност за снабдяването с медицинските изделия.
Бих искал да кажа и следното. Както отбелязах, на 17 февруари 2011 г. беше приет този закон и сега, непосредствено след като беше приет този закон, ни се предлага това изменение и допълнение към Закона за медицинските изделия и с това всъщност ние да затворим започнатата тема с предложението на законопроекта за изменение и допълнение.
Бих искал да кажа, че този законопроект е абсолютно необходим, задължителен за нашето общество. Да, има определени – бих казал – неточности, една от които аз много бих искал да бъде изчистена, а именно това е в чл. 82б. Това са нормите, според които болниците да осигуряват на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия.
Тук бих искал да кажа, че би трябвало да помислим, защото всяко лечебно заведение в зависимост от големината си, бюджета си ще може да обявява обществени поръчки. Тези обществени поръчки, когато се обявяват от едно търговско дружество – мисля, че всички добре ме разбирате – в зависимост от поръчката ще се определя и цената на съответния продукт.
Ето тук мисля, че заслужава да помислим. Да помислим за това как ще бъде най-добре за пациентите, за да няма дискриминация – говоря за пациентите – тъй като би могло да се получи при различни заявки за обществена поръчка да имаме различни цени. Тоест, в едно голямо лечебно заведение, където поръчката се очаква да бъде по-голяма, да има ниска себестойност на медицинските изделия, и съответно при по-малки лечебни заведения да има по-висока себестойност.
Тоест, пациентите няма да бъдат поставени при еднакви условия. Това е много важно и ние действително ще трябва да помислим върху това, защото всички пациенти на територията на Република България са с еднакви права и би трябвало при определената интервенция и закупуване на изделия да заплащат еднаква цена.
Така че аз мисля, че този законопроект е изключително важен.
Обръщам се към всички колеги от Комисията по здравеопазването да го приемем с единодушие и да положим усилия между първо и второ четене да направим така, щото пациентите и всички ние да се гордеем след това с този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, госпожо Манолова, за реплика. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Иванов, защо ме дърпате за езика да Ви задавам неудобни въпроси и да разваляме общото добро впечатление от начина, по който се приема този законопроект.
Искам да Ви задам въпрос. Вие се гордеете със закона, който приехте точно преди една година, с който се регламентира създаването на един електронен списък на медицинските изделия. Една година по-късно този електронен списък на медицинските изделия не е още факт.
И както виждаме от наредбата, която е приел министърът на здравеопазването, той евентуално ще влезе в сила след 1 януари 2013 г., защото дотогава ще се осигурява техническото и информационно обезпечаване.
В същото време Вие се гордеете, че сте внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, но преди да е изтекла една година се внася следващ законопроект за изменение и допълнение. Другата година ще се внесе трети законопроект за изменение и допълнение.
Това е законодателство на парче, в което се решава един въпрос, появява се друг, трети изобщо не се пипа. И, като виждаме с какви темпове се урежда подзаконовата база, в крайна сметка една голяма въпросителна стои кога всичко това ще стане факт и ще се приведе в действие.
Тук да не говоря за други недоразумения, че законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., а наредбата е издадена преди това и че тя препраща една година по-късно – пак, за да не развалям общото добро впечатление.
Но като цяло всички имаме воля наистина да се сложи ред в начина, по който хората се снабдяват с медицински изделия, но само това желание не е напълно достатъчно. Трябва и някой да върши работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, аз мисля, че Вие като юрист и като човек – опитен парламентарист, този въпрос, който зададохте към мен, ние тук всички народни представители сме призовани от нашите избиратели да творим закони.
Както знаете, има разделение на властите. По тази тема си говорихме преди два часа. Ние като законотворци сме длъжни да обезпечим нашето здравеопазване с подходящите закони.
Тъй като има разделение на властите, Вие много добре знаете, че в предишното правителство вие също създавахте закони, но не можехте да упражнявате влияние върху изпълнителната власт. Така че мисля, че ме разбрахте добре, тъй като бумерангът се връща рано или късно. Затова искам да кажа, че ние тук сме призовани да правим закони, съответно да творим закони и съответно по-късно ние да можем да упражним контрол.
Така че искам да завърша по повод на Вашата реплика с това, че ние сме абсолютно последователни в политиката си да се спрат именно всички онези безобразия, които се извършваха с търговия с медицински изделия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Иванов, принципно съм съгласна с Вас, но не забравяйте, че парламентът има две функции – едната е законодателна, а другата е на парламентарен контрол. И тогава, когато изпълнителната власт не изпълнява законодателството, подлежи на парламентарен контрол. Не е достатъчно да напишем закон, не е достатъчно вие да творите закони, но и трябва да проверите как се спазват. Това е смисълът. Това е принципът на разделение на властите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доктор Желев, заповядайте за изказване. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, дами и господа! Аз ще подкрепя този законопроект, защото той действително се опитва да въведе ред и то ред, който ще бъде в полза на пациента. Така предполагаме.
Въпросът е редът да не е за сметка на качеството. Ако вървим по реда на Закона за обществените поръчки, това няма как да се случи. Всички го знаете. Няма как всички необходими или всички качествени консумативи или изделия да бъдат осигурени от една болница.
Но затова пък Националната здравноосигурителна каса не прави обществени поръчки. Не прави. Тя договаря. Какво пречи да договаря всички изделия и в същото време да ги плаща? Колко струват изделията или колко струват на касата и изобщо на болниците какъв е разходът за година, ако щете? Някой правил ли е сметка, господин министър? Колко протези са направени, колко плаки са сложени, колко пирона, колко клапи? Колко струват? Около 150 – 200 млн. лв. максимум. Колко са само лекарствата за година, господин министър? Петстотин милиона лева? Четиристотин милиона? Колко са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Около 400 млн. лв.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Значи далеч по-малко отколкото за онколекарствата, за които също не се прави процедура за обществена поръчка.
Колеги, този законопроект ще го приемем на първо четене. Трябва да го приемем. Но мисля, че между двете четения можем да намерим вариант така, че да не ощетяваме пациента и в същото време да има ред. Но определено Законът за обществените поръчки няма как да вкара ред. Това ще е за сметка на качеството.
Така че, да се обединим около консенсусното решение за приемане на закона и според мен да мислим между двете четения как да направим оптималния вариант в полза на пациента.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам само да продължа тази тема, която се повдигна, защото тя е много важна и надхвърля значението на обсъждания законопроект, но се отнася точно и към медицинските изделия.
Всъщност трябва да се обмисли – това не е въпрос на моментното законодателно решение – а този въпрос беше поставен и от доктор Иванов, и от доктор Желев. Те го поставиха по един и същи начин, но доктор Иванов не си дава сметка, че той не може да бъде решен при сегашната организация на здравеопазването. Как едни лечебни заведения – болници, ще купуват на едни цени дадени медицински изделия, а други ще ги купуват на други. Това няма как да е различно при сегашната система, защото количеството на стоката влияе и върху нейната цена. Това може да стане само, ако тази дейност бъде централизирана било от Националната здравноосигурителна каса или от Министерство на здравеопазването – това е въпрос на дискусия – и когато се видят какви са националните потребности, те вече централизирано да договарят количеството на тези изделия и да ги разпределят по заявените от болниците количества.
По този начин ще видите, че ще се икономисат няколко десетки милиона лева от тази дейност. По този начин ще има възможност по-нататък да се премахне и една от практическите последици от премахването на болниците като търговски дружества.
Така че това трябва да се обмисля. Но това е една голяма практическа стъпка, която е много полезна за пациентите. Единствено ще поощети възложителите на отделните поръчки. Но, в края на краищата тази цена обществото мисля, че е готово да плати.
Така че това е моето продължение на днешната дискусия в едно по-амбициозно и по-радикално направление.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Доктор Цеков има думата за изказване. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще продължа донякъде мисълта на доктор Иванов.
Наистина преди няколко месеца – може би девет месеца – ние бяхме отчели този процес на изкривяване при доставката на материали и консумативи най-вече в някои определени области, а това са предимно хирургични специалности, защото във вътрешните болести почти нямаме такъв проблем.
Тогава ние за отрицателно време, за кратко време – около три месеца – приехме тази поправка и наистина списъкът на вносителите и разпространители, на търговци на такива медицински изделия, който трябваше да бъде факт, все още не сме го видели. Това, доколкото аз знам, е резултат на някаква техническа процедура, която забавя привеждането в изпълнение на наредбата.
Но ние ще използваме възможността, че министър Константинов е тук, за да ни внесе повече яснота по това защо наредбата все още не е в действие и се случва така, че се минава към втората стъпка, а именно да задължим лечебните заведения да осигуряват материали и консумативи.
Когато приехме първия вариант, тогава искахме да знаем кои са вносителите и едва след това лечебните заведения да могат да обявят обществени поръчки и да имат ясна представа кой е на пазара и кой ще се явява на тези търгове и при какви цени и какви ценови равнища могат да се достигнат при търговете.
Наистина малко е странна темата от гледна точка на това, че ние сме принудени със законодателство да уреждаме търговски взаимоотношения, защото пазарът ги е изкривил до такава степен, че лица, които нямат здравната компетентност, тоест, пациентите, тези, които се нуждаят да им бъде оказана компетентна медицинска помощ, са принудени да влизат в ролята и на изпълнители на медицинска помощ, търсещи консумативи, материали, за да осигурят качествено лечение за себе си или за близки.
Аз сега ще повдигна малко завесата, защото с цената се спекулира твърде много. Дали ще се достигне справедлива цена при търговете, как ще се достигне, дали шефовете на болници ще са достатъчно компетентни, за да осигурят необходимите консумативи със съответното техническо ниво или със съответната характеристика за добро качество на медицинско изделие така, че да не застрашават живота на пациента, а да му осигурят качествено лечение.
В момента всички болници са задължени да осигуряват минимума за лечение на пациента така, че то да е достатъчно. Позоваваме се в болшинството от случаите на това, че пациентът е пожелал по-качествен консуматив и затова го изпращаме да си купи друг понеже шефът бил купил нещо лошо и некачествено.
В крайна сметка шефът на болницата, провеждайки тръжната процедура, обявява спецификация със съответните изисквания към медицинския продукт и той в никакъв случай не може да бъде във вреда на пациента.
Тоест, според мен това като недобросъвестност от страна на управителите на болниците отпада. В крайна сметка пациентът в никакъв случай не е компетентен или по-компетентен от самия управител на болницата, още повече управителите на болници до голяма степен формират обществените поръчки и изискванията към тях, след като се консултират с водещите си специалисти, тоест, тези, които употребяват съответните медицински изделия.
Необходимо е това нещо да бъде променено. Необходимо е ние да накараме пациентите не да мислят как да си купуват консумативи, а да знаят, че отивайки в едно лечебно заведение, те ще получат качествена помощ.
Пак се връщам към цената. Ние знаем от лекарската практика и въобще от сега действащата практика как се случват нещата. Преди време в едно телевизионно предаване беше повдигната завесата, но според мен не докрай.
Това, което беше казано тогава за истинската цена на консумативите в неврохирургията, важи с пълна сила и за истинската цена на консумативите в травматологията, в коремната хирургия. Само ще ви кажа, че един консуматив за ингвинална херния, каквато е мрежата, платно, реалната му цена е 10 лв. На пациентите се продава между 150 и 500 лв., като им се обяснява, че това е от Франция, вълшебно, еди какво си и т.н. Всъщност става винаги въпрос за един и същи продукт с едно и също качество.
Същото е и в травматологията. Ставите, които се продават, варират на международни цени между 350 и 2000 евро, а в България масовата цена е 3000 лв., тоест, 1500 евро. На нашите пациенти им се обяснява, че ако вземат по-евтината става, тя няма да стане. В същото време стави, които са произведени в една съседна държава, близо до нас, голяма част от германските здравноосигурителни каси търгуват с тези стави и ги имплантират на своите пациенти, но за българските те са лоши.
Така че това, което прави Министерството на здравеопазването, за мен е положително и макар да има много спорни аспекти в него от гледна точка най-вече на техническото изпълнение и приложение на закона, аз смятам, че ние трябва да го приемем. Ние трябва ясно да кажем на хората, че това, което се прави в момента, не е нито срещу лекарите, нито срещу управителите, то е в полза на пациентите и в полза на медицинската професия – да излезем от клишето на дребния амбулантен търговец, което се наслагва и се налага напоследък с доста голям интензитет.
Аз ще подкрепя законопроекта, защото в него виждам добър замисъл. Въпрос на консолидация между всички нас е да погледнем надпартийно на проблема, защото, ако сега сме здрави и сме в различни политически сили, утре потенциално ние сме пациенти и не знаем къде ще ни застигне нуждата.
Така че нека да се обединим около идеята да направим нещо рационално, така че утре, когато, не дай си, Боже, да се случи да сме пациенти, ние да не мислим за това откъде ще намерим 1000 или 2000 лв., а да знаем, че отивайки в лечебното заведение, ще получим качествена и достатъчна медицинска помощ. А да оставим на управителя на лечебното заведение да търси начин и механизми за стимулиране на добрите си лекари така, че те да не изпадат в зависимост от дребни амбулантни търговци и да се свират по разни гаражи, за да придобият 100 или 200 лв. извън заплатата си.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли реплики към изказването на доктор Цеков? Няма.
Други народни представители желаят ли думата? Не виждам.
Доктор Райчинов, заповядайте. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. Българският лекарски съюз подкрепя законопроекта. Изразили сме това в своето становище. Дори за нас този законопроект е малко закъснял. Това отдавна трябваше да се случи.
Приветстваме Министерството на здравеопазването и това, че се решиха да го внесат най-после, за да се получи облекчение за пациентите.
Нещата, които ни притесняват, аз виждам, че всички сте се запознали със становището на Българския лекарски съюз и понеже не сме го написали разширено, ще си позволя да кажа само няколко неща. Има изход от всяка една ситуация.
Наистина много е важен списъкът на фирмите и самите изделия. По подобие на лекарствата биха могли да бъдат въведени и пределни цени по същата методика, както е при медикаментите, която показа, че работи.
За да няма все пак риск и за пациента, и за болничния мениджър и т.н., първо на фирмите вносители и производители категорично трябва да се забрани да продават на дребно. Могат да продават само на лечебни заведения. Иначе ще продължи практиката: ние в болницата имаме едни евтини, те не стават, иди си купи оттам.
Така че това би трябвало да намери място в закона.
А, за да се реши проблемът с обществените поръчки, няма пречка те да се проведат, но да се разреши на болниците да имат право на консигнационни договори, тоест, да поддържат асортимент и когато се закупи продуктът, да се заплати от болницата. Мисля, че самите фирми няма да имат нищо против, защото те ще имат интерес да поддържат собствените си продукти в съответната болница и така и пациентът ще има избор.
По-тежък е проблемът как пациентът да се запознае с продукта и да го избере сам, а не под влияние, натиск или насочен от някого. Но смятам, че и това може да намери решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Господин министър, моля да отговорите на поставените въпроси от колегите народни представители.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз много се извинявам, но дискусията беше доста дълга и разностранна и малко ми се губят много от конкретните въпроси. Затова бих предпочел да дам думата на заместник-министър Гергана Павлова, за да каже няколко думи и по Закона за обществените поръчки, как нещата могат да се случват, ако желаете това нещо да стане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Павлова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Във връзка с коментарите, които бяха направени по отношение на Закона за обществените поръчки, да, факт е, че когато съответното медицинско изделие е едно и също с друго, което означава да няма някакви качествени различия между тях, факт е, че няма как да се обособят като отделни позиции по Закона за обществените поръчки.
Но, ако говорим за качествени различия, които би трябвало да водят и добавената стойност по отношение на медицинското изделие, няма пречка да бъдат обособени като отделни позиции. Просто трябва може би с примери да се разгледат, за да се види къде това би било проблем.
По отношение на самите медицински изделия и коментара, дискусията, която беше свързана с това да се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса или да се правят обществени поръчки, пак, ако говорим за Министерството на здравеопазването, искам да обърна внимание на факта, че медицинските изделия сами по себе си са една изключително обхватна категория, като се започне от спринцовки, бинтове, марли и се стигне дори до оборудването на лечебните заведения, включително и до част от дрехите, които медицинските специалисти носят в лечебните заведения.
Така че, когато се мисли за тези неща, трябва да има диференциран подход и дефиниция кои групи медицински изделия биха попаднали в някакви по-различни регламенти. Защото вие знаете, че не можем да дефинираме за всичко еднакъв подход. Просто много са различни групите медицински изделия.
Така че това исках да направя като уточнение и съответно да обърна внимание, че Министерството на здравеопазването също работи в условията на Закона за обществените поръчки. Опасенията, които бяха изразени по отношение на това как лечебните заведения ще сключат договори по Закона за обществените поръчки и ще могат да предоставят различен тип медицински изделия, са релевантни и за Министерството на здравеопазването, ако се влезе в такава хипотеза.
Другото, на което искам да обърна внимание, че все пак, когато става въпрос за процедура в лечебно заведение или в институция, една процедура гарантира наистина и това, че медицинските изделия ще отговарят на европейските изисквания за качество, защото там наистина се проверяват така наречените С-маркировки и сертификатите, които стоят зад тях, докато, изпращайки пациентите някъде си да си закупят медицинско изделие, те по никакъв начин нямат гаранции, че това наистина е медицинско изделие, което е одобрено за търговия в рамките на Европейския съюз.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Павлова.
Доктор Райчинов, заповядайте. Имате думата за реплика.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам само една реплика. Аз имах предвид изделия, които не влизат в заплащаните от Националната здравноосигурителна каса. Само тях имам предвид, скъпите изделия. Разбира се, за спринцовки или облекло, това са си задължения на болниците.
Но мисля, че в закона задължително трябва да намерят място и някакви срокове – откога поетапно и на какви срокове Националната здравноосигурителна каса поема тези изделия, защото те са изключително скъпи, в повечето случаи са жизнено важни. Затова би трябвало по примера, както сега частично Националната здравноосигурителна каса поема до някаква стойност, а другото се доплаща от пациента и малко по малко следва изцяло да бъдат поети от Националната здравноосигурителна каса.
Понеже питахте, да кажа, че 50 – 60 млн. лв. са предвидени от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за такива изделия. Толкова са изразходваните средства. А би трябвало станат около 160 млн. и мисля, че тогава ще може да се изпълни и това условие, което е по-добрият начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Аз смятам, че всички колеги са изчерпали дебата и тъй като ги подкрепям в изказванията им, ще подкрепим този законопроект.
Но просто съм провокирана от думите на госпожа Павлова и много се надявам присъстващите гости от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в Република България също да ме подкрепят в това, което ще кажа по отношение на Закона за обществените поръчки.
Съгласно Закона за обществените поръчки, както казах и преди малко, лечебните заведения като публично-правни организации са длъжни да провеждат такива и това, господин министър, няма нищо общо със стоматолозите, които не са субект съгласно Закона за обществените поръчки и не провеждат такива.
Освен това при провеждане на обществена поръчка два са вариантите, които възложителят може да избере как тя да бъде проведена. Тоест, може да се избира по най-ниска цена даден продукт или по икономически най-изгодна оферта.
Когато възложителят реши, че ще възложи и ще оценява икономически най-изгодната оферта, той би могъл да заложи и различни други показатели, тоест, срок на доставка, гаранционни срокове и допълнителни качествени изисквания.
Но, когато се залага критерий най-ниска цена и се избира изпълнител за най-ниска цена, такива критерии не могат да бъдат заложени.
В тази връзка бих искала да кажа, че е абсолютно забранено съгласно Закона за обществените поръчки да бъдат разделяни. Тоест, каквито и различия да има даден продукт, той трябва да бъде описан в обособена позиция. Ако има някакви качествени различия и за всяка обособена позиция трябва да се подава определена оферта.
Ако има качествени различия за един продукт, те се оферират отделно, а не в една обща позиция, въпреки че са на практика идентични.
Смятам, че трябва да се обърне огромно внимание наистина на усилието на парламента с приемането на предходната промяна на Закона за медицинските изделия, а именно чл. 30а, където ясно регламентирахме, че трябва да има наредба, да има списък, който да бъде публикуван на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата и да бъдат обявявани абсолютно всички технически изисквания за медицинските изделия, техния производител, техния вносител, цена и технически характеристики.
Съжалявам, че до момента все още това не е факт, защото така и лечебните заведения и техните мениджъри, и самите лекари, които използват медицински изделия, и пациентите биха имали информация за това какво медицинско изделие ще се ползва, а оттам и мениджърите за това колко би струвало това на лечебното заведение, което те управляват.
Благодаря.
Ако може от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в Република България да вземете думата и да отговорите на поставените въпроси.
Заповядайте, госпожо Ламбринова. Имате думата.
ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители.
Казвам се Веселина Ламбринова. Аз всъщност работя повече в областта на медицинските изделия и лекарствата, а не толкова в областта на обществените поръчки.
Но напълно подкрепям това, което Вие казахте, госпожо председател. Съвсем логични са Вашите разсъждения. Под идентични медицински изделия ние можем да разбираме медицински изделия с едно и също предназначение, но с различни модели, различни производители.
Но това, което каза председателят на Комисията по здравеопазването, тя има предвид вече изделия, които имат различни качества и различни други функции.
В този смисъл те наистина трябва да бъдат обособени в отделни позиции. В това няма съмнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Ламбринова.
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
СИЛВИЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Силвия Петрова от Асоциацията на вносителите на медицински изделия.
Първо, искам да благодаря, че представители от нашата асоциация бяха поканени заедно да участваме в изработването на този законопроект към Министерството на здравеопазването, където наистина взехме много активно участие с помощта на юристи и т.н. и мисля, че се стигна до консенсус по голяма част от въпросите.
Съвсем накратко искам да уточня един проблемен момент от този законопроект.
Аз бих искала само да кажа две думи, с които да обърна внимание върху това, което току-що се коментира, тъй като в много хубав състав е в момента Комисията по здравеопазването.
Ние много пъти чукахме на врати както в Министерството на здравеопазването, така и в парламента и т.н. Но има две малки крачки, които могат да се направят. Тъй като се говори непрекъснато, че е хубаво да бъдат понижени цените на медицинските изделия, като всички говорим за ползата на пациента, а всеки от нас може да бъде такъв, това са две много малки стъпки. Първата стъпка – аз мога да дам пример от практиката – е мениджърите на болниците, като обявяват конкурс за обществени поръчки, залагат, като се презапасяват и залагат няколкократно по-големи количества от тези, които са необходими.
Само ще дам пример с една болница. Една от фирмите, участващи в асоциацията, спечели търг за 3 млн. лв. От него за една година са закупени за 500 000 лв. Банковата гаранция е за 240 000 лв., като тя струва поне 10 000 лв. Представете си тази фирма какви средства трябва да даде за изработване на банкова гаранция, за която може да не се случи закупуването на тези средства.
Всичко това няма откъде да дойде. То ще бъде сложено върху цената на продукта. Ако не се контролира този процес в Закона за обществените поръчки или в друг закон, че мениджърът на болницата няма право да закупи повече или по-малко от 10 до 20 процента от договора, който е сключен за тези продукти, и това може да бъде контролирано чрез санкции. Тоест, той не е добър управител, той харчи парите на държавата и съответно цените на медицинските продукти са много по-високи.
Това е ежедневна практика почти във всички болници. Много рядко в тази насока има изключения. Може да си представите, а и ние сме изчислили, че с 20 до 30 процента се вдигат цените на продуктите само от това презапасяване на болниците с количества от един вид продукт, а не от различна гама, което може да попълни след това липсата на отделни продукти.
Вторият голям проблем е дългото отложено плащане – 360 или 720 дни, което продължава да бъде практика. А знаем, че бюджетите са в рамките на една година само. Това отложено плащане води до много кредити за фирмите, които също най-малко с 12 до 15 процента увеличават цените на продукта.
Ако се въведе поне на пилотна програма, което ние много пъти предлагахме – 30 до 60 дни отложено плащане, само оттам ще дойдат поне 25 процента намаление на цените на медицинските изделия, за което е и всъщност целта на този регистър на медицинските изделия.
Неслучайно казвам това, защото отново се подготвят промени в Закона за обществените поръчки и тъй като много пъти писахме писма, правихме разговори с различни министри от Министерството на здравеопазването, но някак си този въпрос може би на някого се струва маловажен, не намери отговори или някакви реални действия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова. Въпросите, които поставихте, наистина по-скоро касаят Закона за обществените поръчки.
Аз смятам, че изчерпахме дебата.
Бих искала от Министерството на здравеопазването да отговорят на въпроса, който се постави неколкократно за наредбата и за списъка, който трябва да се обявява на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, в който да са описани цените, техническите характеристики на медицинските изделия.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Павлова. Имате думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Списък с търговците и вносителите, които могат да продават на територията на Република България медицински изделия, се поддържа на страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Относно списъка с медицинските изделия, законът беше приет на 20 май, наредбата е гласувана месец декември. До края на м. февруари Законът за медицинските изделия излезе в Бр. № 39 на „Държавен вестник” от 20 май 2011 г., ако не ме лъже паметта.
В момента на предварителен контрол е проектът за базата данни, тъй като това е по проект към Министерството на труда и социалната политика за европейско финансиране на разработване на проекта. Крайният срок, в който трябва да има вече попълнен и работещ списък, е октомври 2012 г. Такива са сроковете за разработване на софтуера, респективно за събиране на информацията в него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Павлова.
Само искам да уточня за всички колеги, че законът е дал двумесечен срок за изработване на наредбата, тоест, има разминаване между срока, който законодателят е предвидил, и срокът, който наредбата е предвидила.
Благодаря ви.
Мисля, че изчерпахме дебата, поради което преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение за Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г. – първо гласуване.
Моля, гласувайте.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение за Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12.12.2011 г., се приема на първо гласуване.
С това изчерпахме дневния ред.
Моля всички гости и медии да напуснат залата, защото имаме официална среща между представителите на Комисията по здравеопазването с Българския лекарски съюз, с Българския зъболекарски съюз и проф. Генчо Начев.
Благодаря на всички участници в днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)