ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 75




На 07.03.2012 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г. – продължение.
2. Изслушване на Надзорния съвет, ръководството на Националната здравноосигурителна каса и директорите на Районните здравноосигурителни каси относно утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК задължителни годишни прогнозни стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 75




На 07.03.2012 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г. – продължение.
2. Изслушване на Надзорния съвет, ръководството на Националната здравноосигурителна каса и директорите на Районните здравноосигурителни каси относно утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК задължителни годишни прогнозни стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2012 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Изслушване на Надзорния съвет, ръководството на Националната здравноосигурителна каса и директорите на Районните здравноосигурителни каси относно утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК задължителни годишни прогнозни стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2012 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г. – продължение.
2. Изслушване на Надзорния съвет, ръководството на Националната здравноосигурителна каса и директорите на Районните здравноосигурителни каси относно утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК задължителни годишни прогнозни стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2012 г.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
По т. 1 от дневния ред относно позицията на Република България от миналото заседание на Комисията по здравеопазването бяха поставени въпроси към представители на Министерството на здравеопазването и изрично бе поканен доктор Кунчев за участие, тъй като представителите на Министерството на здравеопазването не дадоха точни отговори на въпросите на народните представители.
Предполагам, че доктор Кунчев се е запознал с въпросите. Моля да вземете отношение.
Ще припомня въпросите отново. Те бяха следните:
- подкрепя ли Министерството на здравеопазването предложението за съвместно възлагане на обществени поръчки по чл. 5 от Решението;
- какъв ще е механизмът за провеждане на съвместното възлагане на обществени поръчки при гласуване на възлагане на обществени поръчки и при вземане на решение за отказ;
- определен ли е наднационалният орган, отговорен за мониторинга и контрола по възлагането изпълнението на съвместната процедура;
- как ще бъдат разпределени медицинските мерки за противодействие;
- както и да разясните механизма за съвместно възлагане на обществени поръчки в контекста на това дали те не биха се забавили при евентуална трансгранична заплаха за здравето на хората.
Заповядайте, доктор Кунчев. Имате думата.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Същността на предложеното от Европейската комисия е решение на Европейския парламент относно сериозните трансгранични заплахи.
Тук само искам да изтъкна, че на този етап – всъщност днес е последният срок – това, което се изисква от страната ни, от парламента, е не толкова обсъждане по самата същност на предложението, което тепърва ще бъде внесено и в Съвета на Европа, и в Европейския парламент, а даване на съгласие по отношение субсидираността на това решение, тъй като знаете, че здравеопазването не влиза в преките компетенции на Европейската комисия и тя има право да взема решения в тези области, които не са пряко в нейните компетенции, само ако те засягат трансгранични въпроси, наднационални и то с разрешението на съответните парламенти.
Така че на този етап това, което се изисква от нас, е да кажем, да, този въпрос е трансграничен, ние сме съгласни да има такова решение, след което, разбира се, могат да се обсъждат и по същество клаузите, залегнали в това решение.
За да стане ясно за какво се приема такова решение, ми позволете само да кажа две – три думи за причините за неговото възникване, а те бяха преди всичко и най-напред възникването на заплахата от птичи грип, след това реалната грипна пандемия от свински грип и допълнителното нещо, което преля чашата, беше миналогодишната епидемия, която засегна основно четири – пет страни от веротоксигенна, еширихия коли в Германия със засягане на над четири хиляди души и с достатъчен брой смъртни случаи.
Всички тези случаи показаха, че при възникване на остра криза в областта на заразните болести, а и не само там, а и при използване на биологични и химични агенти за терористични цели механизмът не сработва достатъчно бързо. Страните са оставени, бих казал, на себе си да вземат важни решения, а особено по отношение на пандемичния грип се стигна до ситуация, когато страните остро се конкурираха. Държави, в които имаше производители на ваксина, взеха решения, чрез които ограничиха износа, докато бъдат задоволени собствените национални нужди, което доведе до затруднен, неравностоен достъп и много голяма част от страните с по-големи възможности като западните страни имаха по-бърз достъп до ваксините, останалите, по-малките страни, особено тези от Източна Европа, достигнаха до ваксина на един много по-късен етап.
Освен това при такава ситуация, разбира се, колкото контрагентът е по-голям, по-сериозен в лицето на Европейската комисия, толкова по-добри условия могат да бъдат постигнати, което също е цел на това споразумение.
Аз само искам да подчертая, че целта на споразумението не е само общата процедура за доставка на ваксини и други медицински препарати, а изобщо изграждането и координирането на действията при възникване на такива заплахи, като тук се има предвид не само епидемия и пандемия, но и всички заплахи, които могат да възникнат от биологичен и химичен характер.
Сега конкретно по въпросите. Нормално и редно е България да подкрепи един такъв механизъм, тъй като той е от полза за всички страни. Един координиран и общ отговор дава много по-големи възможности, още повече че най-заинтересовани от него са точно по-малките, по-бедните страни, за които достъпът до тези препарати би бил много по-затруднен.
По отношение на механизма трябва да е ясно, че засега при приемането на това споразумение ние само се съгласяваме да бъдем част от една такава технология, без това да ни обвързва в момента нито с даден вид препарат – няма и как да знаем от сега какво би ни трябвало – нито пък с определени количества. Всичко това ще стане ясно, когато възникне определената заплаха.
За наднационалния орган. Да, определен е такъв. Това е Общият комитет по доставки, който се изгражда към Европейската комисия. Той ще бъде с представители от всички държави-членки, които са заявили желание за участие.
Така че всички въпроси се обсъждат равностойно от представителите на страните-членки.
По отношение на разпределението. Това е нещо, което се решава конкретно за всеки един случа, за всяка една страна.
Аз видях, че от предишното заседание има зададени въпроси по отношение на финансирането на тези доставки. Тук отговорът е, че в Министерството на здравеопазването по различни програми – едната от тях е Националният пандемичен план, другата е Планът за реагиране при различни видове заплахи и терористични актове. Има предвидени такива средства.
Така че, разбира се, средствата ще бъдат от държавния бюджет. Но решение за всяко едно участие или неучастие, количествата, които искаме да получим и сроковете, ще се вземат конкретно при всяка една ситуация. Така че отсега това нещо няма как да бъде казано.
Механизмът на участие също е ясен. Всички страни имат правото да участват или да не участват в такава обща доставка, като включително в една от точките е изтъкнато, че това по никакъв начин не може да засегне техните национални интереси и тяхното право да правят собствени процедури по тяхното национално законодателство, ако счетат за нужно.
Мисля, че това е достатъчно като информация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Уважаеми колеги, имате ли допълнителни въпроси или изказвания? Не виждам.
Принципно Комисията по здравеопазването на предишното заседание заяви подкрепа за позицията на България. Единствените ни притеснения произтичат от тези въпроси, които бяхме задали относно финансирането и относно разпределението. Но аз се надявам, че при последващо обсъждане в пленарна зала на Народното събрание ще бъдат изразени и записани тези опасения и ще бъдат предоставени при обсъждането в Европейския парламент.
Тъй като няма желаещи за изказвания, подлагам на гласуване Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
Моля, гласувайте.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесена от Министерски съвет на 16.02.2012г., се приема.

Благодаря на доктор Кунчев и на останалите представители на Министерството на здравеопазването, имащи отношение по тази тема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Изслушване на Надзорния съвет, ръководството на Националната здравноосигурителна каса и директорите на Районните здравноосигурителни каси относно утвърдените от Надзорния съвет на НЗОК задължителни годишни прогнозни стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2012 г.

Преди да открия дебата и да дам възможност на ръководството на Националната здравноосигурителна каса, на членовете на Надзорния съвет да вземат отношение, бих искала да кажа, че Комисията по здравеопазването беше сезирана от множество лечебни заведения за несправедливо разпределение на средствата за болнична помощ. Това е причината, поради която правим това изслушване. Смятам, че е редно обществото да е наясно за какво се харчат публичните средства и се надявам, че всички ние ще получим отговорите на въпросите днес.
Госпожо Василева, ще Ви дам думата да представите накратко концепцията на Надзорния съвет и на Националната здравноосигурителна каса относно разпределението на годишните прогнозни стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2012 г.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
МАРИАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Най-напред искам да благодаря на Комисията по здравеопазването за тази инициатива и за това, че дава възможност на ръководството на Националната здравноосигурителна каса, както и на всички директори на Районни здравноосигурителни каси, които са тук, както и на членовете на Надзорния съвет да ви запознаем с бюджетния процес, с начина, по който са изготвени предложенията за прогнозните бюджети на лечебните заведения за болнична помощ за 2012 г.
Искаме отново да ви уверим, както и през цялата изминала година, че ние работим по същия прозрачен начин, по който сме работили и досега. Искаме да чуем вашите въпроси, искаме да отговорим на всички въпроси и да вземем под внимание всички сигнали, които ще стигнат до нас и чрез вас.
Искам преди да помоля госпожа Атанасова да даде думата на колегите, на екипа на Централно управление на Националната здравноосигурителна каса, които са участвали в целия процес от изготвянето на правилата за определяне на тези прогнозни стойности, до обобщаване на информацията, получена от районните директори и предлагането и утвърждаването от Надзорния съвет, искам само да кажа, че тези бюджети – вие това нещо го знаете, аз съм сигурна – са прогнозни. Тези бюджети са първоначалният вид на прогнозните бюджети на лечебните заведения за болнична помощ. Така, както стана и миналата година, вие знаете тогава,че прогнозните бюджети се преразглеждаха и се анализираха и там, където беше необходимо, се правеха корекции всяко тримесечие.
Тоест, нашето желание сега е бюджетите да са налице, да се случат в сроковете, в които трябваше да се случат, за да може да се приключи договарянето в срок, за да може договорите с лечебните заведения да бъдат включени и те да си получат средствата, с които са работили през декември, януари и февруари.
Затова държа да обърна внимание на тази дума „прогнозни”, както и на факта, че по същия начин, по който сме процедирали миналата година, тези бюджети ще бъдат преразглеждани всяко тримесечие.
Това, което ние сме организирали веднага след като приключи договарянето, тъй като получихме писмо от председателя на Българския лекарски съюз, поканихме на среща ръководството на Лекарския съюз. Имаше една – според мен – доста конструктивна среща, която продължи доста дълго време, повече от три часа, в които те ни запознаха със сигналите, които много бързо са достигнали до тях.
Затова в този ред на мисли също с тяхна помощ сме имали вече среща и с Управителния съвет на общинските болници. Знаем и техните проблеми. Така че ние не сме оставили нещата по този начин, по който изглеждат в момента там, където има проблеми.
Искам пак да кажа и да се извиня, тъй като за първи път ми се налага да представлявам по този начин организацията, надявам се много бързо да бъде избран подходящият нов човек, който да поеме ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Но искам пак да ви уверя и да кажа, че това, което ние направихме с екипа, беше продиктувано от сроковете, които искахме да спазим, за да имат болниците договори. Ще спазим същата процедура, която имахме и миналата година. Така че бюджетите ще бъдат преразгледани, много стриктно анализирани и няма да допуснем да има напрежение и да има проблеми по районите.
Мога ли да помоля да дадете думата на колегите, за да разкажат за правилата, по които са определени прогнозните бюджети и за целия процес на бюджетиране, който е протекъл при нас от началото на месец януари, докато се приеха новите бюджети на 28 февруари 2012 г. от Надзорния съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Сега давам думата на главния секретар на Националната здравноосигурителна каса доктор Марияна Кехайова, която ще ни представи процеса при изработването на правилата за определяне на годишните прогнозни стойности за дейностите за болнична помощ за 2012 г.
Заповядайте, доктор Кехайова. Имате думата.
МАРИАНА КЕХАЙОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, гости, колеги! Ще ви запозная с няколко думи какъв е принципът на изработването на тези годишни прогнозни бюджети на болниците.
Както и миналата година, така и тази, се сформира работна група през м. януари, която трябваше да изработи правила за разпределение на тези задължителни годишни прогнозни стойности на бюджетите на лечебните заведения.
Като имахме предвид, че миналата година със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса се сформира такава работна група през м. януари. Работната група, на която аз бях председател и затова на мен се падна честта да обясня за тези правила, като имахме предвид, че миналата година процесът протече плавно, имаше възможност ръководителите на лечебните заведения да прехвърлят от едно тримесечие в друго, сега правилата в общи линии са същите, тоест, бяха запазени същите както миналата година.
Разбира се, има и изключения, което се наложи от новите нормативни разпоредби. Имам предвид Наредба № 40 за нещата, които минаха за заплащане от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, тоест, новите дейности. Вие знаете, че това са онколечението, диализата и прочее. Те трябваше да бъдат включени в новата методика за определяне съответно на тяхната прогнозна стойност.
Освен това, другото, което беше направено по-различно от миналогодишната методика, две клинични пътеки бяха извадени от общия бюджет на клиничните пътеки, така да кажа. Това е пътеката за раждането и за гледане и грижи за здраво новородено дете. Тоест, лечебните заведения тази година ще получават отделна стойност, защото ние заплащаме пълния размер, всъщност няма ограничения при заплащането на тези две пътеки. Това е другата разлика от миналата година.
Трета разлика е това, че през миналата година в методиката беше упоменато, че е възможно прехвърляне.
Извинявайте, госпожо председател, но може ли директорът по бюджета да довърши по-добре поясненията за бюджетите, ако нямате нищо против.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се, заповядайте госпожа Белянкина. Имате думата.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще продължа обясненията на колежката.
Всъщност новото, което заложихме в тази методика, се наложи от опита, който придобихме във връзка със старата методика. Тя работеше много добре и всички знаете, че миналата година лечебните заведения работиха спокойно и системата беше абсолютно спокойна, и да не кажа всички, но почти всички бяха доволни.
Единственото нещо, което на нас ни направи впечатление, е, че на всяко тримесечие ние във връзка с методиката отчитахме особени обстоятелства, възникнали през годината. Особените обстоятелства са, че старите договорни партньори договарят нови клинични пътеки през годината, разкриват се нови структури, нови отделения и съответно това нещо се анализира в комисията по правилата и съответно се увеличават или при отпадане на някаква дейност или закриване на част от дейността на лечебно заведение стойността се намалява.
Това, което решихме и за което сме се консултирали и с директорите на РЗОК, защото ги бяхме помолили да ни дадат техни предложения за включване в правилата на нови клаузи, защото те са запознати по-добре с лечебните заведения по места.
Това, върху което се обединихме, беше да ползваме за база четвърто тримесечие на миналата година, защото то най-добре отразява всички промени, които са настъпили през годината. В предишните правила нямахме такова нещо, имахме в макета, който се работеше допълнителни графи, в които те отчитаха тези точно обстоятелства и ни писаха някаква стойност, която много по-трудно може да се анализира от комисията.
Така че най-актуално за нас беше четвъртото тримесечие. То е разплатено изцяло на лечебните заведения. Така че няма лишени лечебни заведения от намалена база при неразплатени средства.
Другото ново е, че комисията се обедини около това, че десет процента да се ползват от следващото тримесечие са много средства и някои лечебни заведения редовно си прехвърляха от следващото в предходното, след което искаха допълнителни средства.
Тази години пристъпихме малко по-рестриктивно и решихме да им дадем възможност пет процента да прехвърлят от следващото в предходното тримесечие. Това беше направено и поради новите дейности, които идват при нас, и поради несигурността какво се случва с усвояване на средствата по тези дейности.
Това са новите промени в правилата.
В процеса на работа ние получихме, както е заложено в правилата, предложенията на директорите на районните каси в макет, който макет съдържаше базовата стойност на лечебното заведение, съответно относителния дял, който то формира в общите средства и съответно новите клинични пътеки, по които те сключват договори и клинични пътеки, които отпадат от включването на договори през тази година, както и новите лечебни заведения.
В някои районни каси се наложи да има преразпределение на средствата, защото в правилата приехме, че за нови лечебни заведения в една районна каса ще бъдат преразпределяни средства от други лечебни заведения, защото възможностите на бюджета не позволяват да бъдат покрити изцяло с други средства.
Така че на някои лечебни заведения при преразпределението към новите лечебни заведения се сне част от дейността по определените пътеки, по които новото лечебно заведение сключва договор. Единственото, което се прие и на заседание на Надзорния съвет, понеже в София има над десет нови лечебни заведения, четири или пет от които са многопрофилни болници, а останалите са ДКЦ-та с легла и хосписи, за една от големите болници дадохме от оперативния резерв допълнително средства – 50 процента от резерва на касата.
Тези прогнозни стойности сме ги обсъждали три поредни дни с директорите на РЗОК и бяхме поканили и представители на Надзорния съвет. Така че в рамките на общите средства единственото, което се получи като резултат – предложенията на директорите на РЗОК бяха малко по-големи като база четвърто тримесечие – бяха редуцирани по относителните дялове на всяко лечебно заведение, за да влязат в рамката на средствата, с които разполага Националната здравноосигурителна каса – Централно управление.
Предложението на директорите на РЗОК беше за 1 167 млн. лв. годишна стойност, а ние всъщност разпределихме годишна стойност, която осигурява дейността за десет месеца, на 950 млн. лв.
Дадохме също така възможност на директорите да отчетат обстоятелства, които са различни от това, което е включено в методиката, защото тя не може да обхване всички специфики на лечебните заведения като сезонност, ремонт и други. Получихме такива две предложения от двама директори на Районни каси и сме се съобразили с техните предложения, разбира се, в рамките на средствата на районната каса. Това са двете районни каси - от Благоевград и Перник.
Смятам, че наистина винаги ще има недоволни, особено при липсата на достатъчно средства. Всички искат много повече средства. Повечето обаче от лечебните заведения не са изразили, даже още нямаме постъпили писма за недоволство, макар че те реагират много бързо, когато има такова нещо. Досега нямаме такива оплаквания, но, както каза и доц. Василева, това са прогнозни стойности, във връзка с които в рамките на годината може да се отчете всякакво обстоятелство. Поради това и заседава тази комисия, която разглежда не само предложенията на директорите на РЗОК, но ги съпоставя и с исканията на самите лечебни заведения, за да се ориентира къде точно е истината.
Опитали сме се максимално обективно да разпределим възможните средства. Пак казвам, там, където има някое особено обстоятелство, както по-късно разбрахме от срещата ни с директори на общински болници, например в Търговище не е отчетено това, че в края на месец декември са им платили дейност за четвърто тримесечие, която преди това им е била свалена със съдебно решение. Ние това не го знаем в Централно управление, а сигурно не го е знаел, когато са правили предложението, и директорът на Търговище.
Но за такива нещо винаги може да се събере комисията, да ги анализира и да ги предложи на Надзорния съвет за преразглеждане на тези годишни стойности.
Оставили сме един резерв в Централно управление. Първоначално той беше 40 млн., сега е 33 млн. лв. във връзка с десетте нови болници в София.
Това е, което мога да кажа. Ако има допълнителни въпроси, съм на ваше разположение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Белянкина.
От членовете на Надзорния съвет някой желае ли думата преди да преминем към конкретния дебат и въпроси от народните представители?
Доктор Кокалов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, искам да кажа, че ние, Надзорният съвет борави с информацията от тази комисия такава, каквато ни е предоставена. Ние нямаме възможност да влезем в информацията и да правим анализ защо се е получило това число или онова число.
Първо, обстоятелства, които аз не искам тук да коментирам, ни накараха много спешно да действаме. Поради това, независимо, че ние в хода на разглеждането на отделните бюджети имаме съмнения за някои от бюджетите на отделни лечебни заведения и ще сезираме както Медицинския одит за проверка на обстоятелства, защото имаме съмнения, които не са отразени, когато се е кандидатствало за този бюджет.
Решихме все пак оперативно, тъй като този надзор, смея да кажа, че се е натоварил по-гъвкаво да следи и да разпределя средствата. От тази гледна точка взехме единодушно решение, независимо, че отчитахме тези обстоятелства, че има несъответствия, че след като изтече първото тримесечие, ние ще се съберем. Надявам се до тогава да получим информация както по отношение на изразходваните средства за онкоболните, за хемодиализата и т.н., тъй като имаме съмнение, че средствата, заделени за тези дейности, най-вероятно няма да стигнат. Затова искаме информация от републиканските специалисти, от Министерството на здравеопазването, за да можем действително правилна да разпределим тези средства и да предвидим в бъдеще какво ще се случи.
Поради тази причина, пак казвам, въпреки някои съмнения, ние единодушно все пак приехме бюджета, за да не спираме финансирането на лечебните заведения, но още след първото тримесечие ще се съберем. Надявам се тези проверки, тази информация да дойде при нас, за да можем действително да коригираме някои от тези бюджети.
Апелирам все пак действително всеки откровено да погледна и по отношение на искания, защото ние имаме съмнения включително – и аз ги изказвам – и от миналата година, когато с колегата Григор Димитров, който по здравословни причини отсъства днес, участвахме в разглеждането на предложените бюджети от РЗОК доброволно.
Смея да кажа, без да обиждам никого, но някои от районните здравноосигурителни каси предлагаха бюджети, които нямаха нищо общо с това, което ние предлагаме като критерии за формиране и бяха връщани.
Всъщност би трябвало, ако анализираме нещата, те да започнат от лечебните заведения през районните здравноосигурителни каси, защото оттам започва истината, но оттам започва и лъжата. Тя стига при нас. На всяко едно ниво трябва да има контрол. Става въпрос за публични средства и не може да бъде обвинявана нито Националната здравноосигурителна каса, нито служителите, нито надзора за това, че неправилно се изразходват тези средства.
Ние сме си поставили за цел, включително и през тази година, да усъвършенстваме начина, по който се формират тези бюджети. Разбира се, има априори някои неща, които са заложени – всички ние ги знаем – по отношение на заплащането. Ние спорим дали да има клинични пътеки, дали да има диагностично-свързани групи. Но някои от нещата, които съществуват като даденост, всъщност потенцират измамата, ако смея така да кажа, и тя се мултиплицира нагоре.
Тоест, някои от нещата могат да бъдат решени с политически лостове и с промяна на законодателство, а не само с контрол и назидание. Иначе нещата няма да се случат.
Иначе всяко едно оплакване от конкретно лечебно заведение при неправилно формиране на бюджета или претенция е разглеждано от Надзорния съвет с експертите и смея да кажа, че е отреагирано адекватно.
Това е, което мога накратко да кажа, за да бъда полезен за дискусията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Заповядайте.
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Както се казва, цялото кралско войнство на здравната каса днес е тук с малки изключения – тези, които паднаха жертва.
Обаче имам конкретни въпроси и бих искала да получим конкретни отговори, за да се доближим до истината.
Доц. Василева каза, че по същия прозрачен начин, както и преди, са определяни бюджетите на болниците в рамките на годишните прогнозни бюджети, които наистина са една рамка.
Има обаче сериозни въпроси, които трябва да получат отговор днес.
Как така се получи, че в първата петица на болниците, които имат най-сериозно увеличение на бюджетите, са все частни болници?
Защо тези пък, които имат най-голямо намаление, в големия си процент са общински и държавни болници? Има и изключения.
Дали можем да направим два извода: че има някакъв по-особен афинитет към частните лечебни заведения или пък си има движение на лекари и специалисти примерно от държавните и общинските към частните лечебни заведения?
Има ли промяна в методиката? Кое наложи и кой реши за база да се вземат последните три месеца от годината?
Защо смятате, че тези последни три месеца са показателни за това какво работи и колко пациента обслужва една болница или лечебно заведение.
Защо всичко е на основата и разчетите са на десетмесечна основа? Какво правим с другите месеци?
Отново ли разпределяме, както беше и миналата година, оперативния резерв по непрозрачен начин въпреки декларациите, че това става изключително прозрачно?
Това са общо взето моите конкретни въпроси. Може да имам и други, но от доктор Кокалов искам да чуя каква промяна в законодателството точно очаква, за да се прецизират нещата. Мисля, че Националната здравноосигурителна каса има достатъчно правомощия да се справя с проблемите и бих казала, достатъчно добър бюджет за тази година, особено в частта „болнична помощ”.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Първо ще дам думата на доктор Кокалов да отговори относно законодателните промени, защото имаше такъв въпрос, и след това може би трябва да дам думата на доц. Василева.
Заповядайте, доктор Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Мисля, че не съм разбран правилно. Не става въпрос за законодателство по отношение на здравната каса, а законодателство по отношение на финансиране и ценообразуване, начин на финансиране на болничното здравеопазване. За такова законодателство говорех.
Иначе ние сме един финансов орган, който работи в рамките на съществуващото законодателство и, разбира се, правомощията са достатъчни. Но говоря по принцип за здравеопазването, че начинът на финансиране на здравеопазването се отразява върху начина, по който се формират бюджетите, и изкривяванията, които се получават, много често се дължи на това и ние всички, които сме днес в тази зала, го знаем. Един може да го назове на глас, друг – под сурдинка, но всички знаем, че начинът, по който се финансират болничните заведения не е удачен. Самият той води до мултиплициране на една лъжа. Всеки търси по-високото заплащане. Много добре го знаете това. А ние не можем да сложим до всеки един лекар контрольор, за да видим той как изпълнява дейността по пътеките.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Доц. Василева, заповядайте. Имате думата.
МАРИАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Най-напред искам да кажа, че ако имате въпроси към конкретни районни каси, за конкретни болници, трябва да зададете въпросите към директорите на районните каси, защото бюджетите – аз това важно изречение пропуснах пак да го подчертая – на болниците по райони са предложени от директорите на районните здравноосигурителни каси.
По начина, по който са предложени, по начина, по който са дискутирани и защитени на срещите, организирани в Централно управление между 22 и 24 февруари 2012 г. по график, бяха изслушани всички директори на РЗОК.
На тези срещи бяха поканени да присъстват и членовете на Надзорния съвет. Така че, който от тях имаше възможност, присъстваше. Задаваше въпроси на районните директори в детайли по бюджетните макети, които те представяха. Така че аз затова казах и държа на това, че начинът, по който са изработени бюджетите, от правилата за тяхното изготвяне до информацията, подадена от районните здравноосигурителни каси, до начина, по който тя е представена в Централно управление, всичко наистина е прозрачно.
Вие можете да получите и самите бюджетни макети. Всеки, който пожелае, може да дойде, да задава въпроси за конкретни болници. Може да разговаряте и с всеки един от районните директори поотделно.
На въпроса „защо за десет месеца”, отговорът е точно този, който Вие казахте – поради същите причини като миналата година. Но не бих се съгласила да използваме думата „непрозрачност”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Василева.
Заповядайте, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Може ли само едно уточнение, че всъщност бюджетите ние ги гласуваме за една година на всяко едно лечебно заведение, но средствата, които заделяме, стигат за десет месеца. След това се освобождава резерва и се покрива този бюджет, който се гласува в началото на годината. Няма нищо непрозначно в това.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, мисля, че всички сме наясно.
Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! А може ли все пак тогава да попитам. Какъв е проблемът, когато се внася и гласувахме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, наистина разчетите да са така направени, че те да покриват не, залагайки някакъв оперативен резерв, който да си стои там, а просто да се каже: това са средствата и част от този резерв ще бъде още в началото предвиден за това, а не Надзорният съвет сам да разпределя тези средства. Това всъщност е репликата ми, а не по принцип.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Заповядайте, госпожо Белянкина. Имате думата.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Доктор Сахлим, искам да Ви кажа, че при първоначалното предложение на Националната здравноосигурителна каса ние предложихме оперативният резерв да не бъде 10, а да бъде 5 процента. Това не се прие и съответно при вас беше внесено предложението с 10 процента оперативен резерв.
Така че Националната здравноосигурителна каса е направила своето предложение. По-нататък, след като се прие по друг начин оперативният резерв, работим вече със закона, който сте гласували.
За четвъртото тримесечие аз веднъж вече обясних. Съжалявам, ако не съм била достатъчно ясна, че през годината комисията се е занимавала непрекъснато с отчитане на особени обстоятелства, които вече са дали отражение в четвърто тримесечие. Всички тези обстоятелства вече са дали отражение в четвърто тримесечие и то е най-реалното при определяне на относителните дялове на лечебните заведения.
Казахте за държавните и частните болници. Ние не делим лечебните заведения на държавни и частни. Дори аз не зная кои са частните. Болниците в страната са толкова много на брой, че дори не знам кои са общински и държавни, кои частни. Така че принципът, по който подхождаме към всички лечебни заведения, е един и същи. Това, че са работили повече може би частните лечебни заведения и че пациентопотокът се е насочил към тях, не зависи от нас. Може би трябва да има законодателна инициатива да се разделят заведенията.
Но на мен ми се струва, че ние достатъчно обективно, без дори да сме ги сравнявали, сме отчитали показателите им и сме определяли прогнозните стойности. Специално за София знам кои са частните и кои са държавни. Погледнете „Пирогов” и ще видите каква е за „Пирогов” задължителната годишна прогнозна стойност, какво е увеличението. „Пирогов”, доколкото знам, не е частна болница.
Благодаря ви, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако мога да продължа темата, която започна колегата Сахлим относно прозрачността при разпределението на средствата за болнична помощ и по-специално на средствата от така наречения оперативен резерв.
Всъщност проблемът с това разпределение възниква и в резултат на това, което се случи в края на миналата година, а именно разпределянето на 50 млн. лв. между болници, което не само не беше обяснено като методика, като правила, като принцип на това допълнително разпределение, но и конкретно сумите, които са получили едни или други болници, така и не бяха оповестени по очаквания официален начин, който да удовлетвори интереса на обществото.
Тук моят въпрос е какъв е проблемът да има една онлайн, една оперативна информация от страна на касата какво е движението на парите за болниците, да кажем, на тримесечие. Ако приемем за база, че бюджетите са лимитирани в рамките на тримесечие за всяка една болница, да има информация на интернет-страницата на касата колко в повече, в по-малко е получила съответната болница, тъй като в момента чувам, че практиката през тази година ще бъде едва ли не свързана с корекции във финансирането за всяко тримесечие. Моето впечатление беше, че корекции се допускат в рамките на тримесечието, но не може да се прехвърля предварително определената прогнозна сума. Но, ако сега ще се правят и отделни корекции в тези прогнозни суми, толкова повече е наложително това да става публично.
Освен това наистина интересен е въпросът колко пари – ако имате някаква идея от сега – в оперативния резерв са предвидени за болнична помощ, може би това ще бъде по-коректното болниците да знаят на какви добавки в плюс могат да разчитат в края на календарната година. Защото и аз като колегите не разбирам защо е необходимо да бъдат пресмятани бюджетите за десетмесечие.
Аз също подкрепям тезата, че независимо от това дали знаете кои болници са общински, държавни или частни, по-ощетени са обикновено общинските или държавните болници. Ще дам един конкретен пример с моя регион. Многопрофилната болница в Кюстендил, за голяма моя изненада, предвид, че и министърът идва от тази болница, предвид, че болницата открива нови дейности, сключва договори по нови клинични пътеки за следващата година, има 224 000 лв. по-малко предвидени средства.
Аз няма да развивам тезата за останалите болници. Но това е един любопитен въпрос.
Освен това, това, което витаеше тук в пространството, в разговорите преди и по време на тази комисия, е, че има сериозни неизяснени въпроси по отношение на това как е формирано финансирането на новооткритите болници.
Аз бях един от хората, които настояваха те да имат възможност да сключат договор веднага, след като получат съответните разрешения за тези дейности. Но сега пък се чува, че някои от тях са получили такова финансиране, всъщност са сключили договори, без да са приключили самата процедура по получаване на всички разрешителни, преди изобщо комплектоването на всяка една от тези болници.
Тоест, нищо лично. Въпросът винаги е бил принципен – да имат възможност да излязат на пазара, но по правила, които да са коректни спрямо останалите субекти.
Аз поддържам доктор Кокалов, че наистина трябва да се направи някаква корекция изобщо в начина, по който се финансира болничната помощ, защото по този начин фиксирани, наистина, извинявайте, нямам нищо против касата, но ако бюджетите предварително са прогнозни, лимитирани или предварително определени, мисля, че с цялата дейност на касата могат да се справят 10 души счетоводители. Да не играем сценката за едно пазарно контролирано здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доц. Василева, заповядайте.
МАРИАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще се изкажа съвсем накратко и после ще помоля отново да има възможност директорът на бюджета да ме допълни.
Не е възможно болница, която не е сключила договор, да има бюджет. Категорично.
МАЯ МАНОЛОВА: Болницата е получила съответните разрешителни за дейност. Това имах предвид, а не да не е сключила договор.
МАРИАНА ВАСИЛЕВА: Това, че в някои районни каси е подадена информация за очаквано сключване на договор, не означава, че след като тези средства са приети, те ще бъдат получени, ако няма договор. Така че това не е възможно.
По отношение на информацията съм абсолютно съгласна с Вас и това ще бъде направено в най-скоро време. Това ще се случи на сайта на касата.
По другите въпроси ще помоля да дадете думата на госпожа Белянкина.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Василева.
Заповядайте, госпожо Белянкина. Имате думата.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, във връзка с разпределението на оперативния резерв, за който Вие попитахте какво предвиждаме накрая. При положение, че сме заделили и ние оперативен резерв и ако този резерв не се наложи във връзка с възникнали някакви други обстоятелства, от оперативния резерв ще ни бъдат необходими 157 млн. лв., за да осигурим двата месеца, плюс 33 млн. лв., което означава 180 млн. лв. ще ни бъдат необходими допълнително за двата месеца.
Във връзка с последното разпределение за миналата година на средствата, никак не е било непрозрачно. Искам да Ви кажа, че с решение на Надзорния съвет разплатихме изцяло извършената дейност на всички лечебни заведения, независимо, че имаха определени лимити.
Искам също да добавя, че в правилата, които обаче приехме по решение на Надзорния съвет, тази надлимитна дейност за последното тримесечие не влезе в базата за изчисление на годишните прогнозни стойности.
За Кюстендил може би ще Ви отговоря, защото макетът не е пред мен и не знам какви допълнителни обстоятелства са настъпили там, дали не е отпаднала пътека. Може би по-добре ще Ви отговори директорът на районната каса Кюстендил.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Белянкина.
Доктор Иванов, заповядайте. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз ще задам няколко конкретни въпроса.
При мен бяха изпратени няколко възражения относно бюджетите. Но аз преди всичко искам да задам следните въпроси.
Първият ми въпрос ще бъде относно това в критериите и методологията, която се приема от Надзорния съвет, влиза ли елемента брой легла, брой лекари-специалисти, защото знаем, че критериите, които ние поставихме за изпълнение на клинична пътека, задължително трябва да има нужният брой специалисти.
Струва ми се от това, което аз прочетох, че отсъства именно този изключително важен елемент на лекари-специалисти, защото ние сме длъжни да осигурим една добра професионална медицинска помощ на гражданите. Това не присъства.
Вторият ми въпрос, който е към вас, уважаеми ръководители на Националната здравноосигурителна каса, е, че възраженията, които получих, са за район Пазарджик. Ще бъда напълно конкретен.
Госпожа Белянкина каза, че е изплатила на всички лечебни заведения заработеното. Аз ще кажа, че това не е вярно и ще го докажа с документи, които са ми изпратени. Става въпрос за болница „Ескулап”, която в писмото, което е изпратено до мен, посочва, че за декември месец 37 000 лв. не са изплатени.
В тази връзка третият ми въпрос е следният. Това, което тук сте ни раздали като проценти именно за последните десет месеца и прогнозните стойности за 2012 г. се разминават с това, което е дадено на болниците.
Ще бъда още по-конкретен. Говоря за район Пазарджик, където всъщност възраженията и писмата, които са ми изпратени, са за там. Ще кажа, че примерно болницата в Панагюрище е с 28,67 процента завишено. Таблицата, която тук сте ни изпратили, няма такава разлика.
Продължавам за другите болници: МБАЛ – Пещера – 8,28 процента завишение. Тук също не е отразено. Болница „Св. Екатерина” – Пазарджик, с 21,64 процента. Искам да акцентирам върху една болница, не знам каква е – „Проф. Димитър Ранев”, от където от справката, която са ми изпратили за брой лекари, показва 21. Искам да видите вие сами при 21 лекаря, четири отделения, на тази болница са определени 2 366 000 лв., като дейността – искам да видите дали дейността покрива това, което харчи – клиничните пътеки, изпълнението и качеството, дали съответстват.
Така че аз бих искал – не знам дали присъства тук представител на РЗОК – Пазарджик, който дължи тези отговори. Има писмо, което е подписано от Вас.
Завършвам и искам да ми отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, госпожо Белянкина. Имате думата.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми доктор Иванов, сега искам да Ви отговоря единствено за месец декември, че той се плаща от бюджета на 2012 г. и съответно, ако са реализирали надлимитна дейност, просто наистина на никого не е разплатена дейността през декември, която се плаща касово през м. януари.
Така че не съм излъгала, че за миналата година сме разплащали до месец ноември.
Като критерии в методиката ни за разпределение няма брой легла и лекари-специалисти, но това е изискване, с което директорите на районни каси се съобразяват при сключване на договорите. Това ще наложи и анализът ни за първо тримесечие, защото данните, които те са ни давали, са за евентуално сключване на договор. При положение, че след това се окаже, че някое от лечебните заведения не представи всичко и не сключи договор, ние ще разберем по коя клинична пътека не е сключило и съответно сумите ще бъдат свалени от съответното лечебно заведение. На това разчитаме при преразпределението на средствата като един резерв, който ще можем да преразпределим, ако евентуално се е случило такова нещо и другото лечебно заведение ще си получи като разпределение тази сума.
За район Пазарджик. По-точно за отделните лечебни заведения може да обясни директорът, може би и аз, ако имах макета пред мен и по кои клинични пътеки са сключили допълнително или откъде са им преразпределени обеми. Може би ще мога да ви кажа, но в момента не е пред мен макета. Съжалявам много.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Белянкина.
Заповядайте, доктор Душков. Имате думата.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Едно допълнение към отговора и въпросите на господин Иванов.
Първо, искам да кажа, че аз не подкрепих като окончателен вариант тези бюджети, тъй като имаше и разумни решения, имаше и някъде съмнения за неща, които каза и доктор Кокалов.
Това, което Вие питате, е съвсем разумно: дали болниците отговарят на всички медицински изисквания, стандарти, критерии, законоустановени рамки и норми за извършване на съответната медицинска дейност, по която те сключват договори.
Доколкото имах време, присъствах и в комисията, наблюдавайки разговорите с директорите, и се убедих окончателно, че наистина има игра с числа, тоест, подават се пътеки, за които не е ясно дали има съответният специалист, който може да извърши съответната дейност, дали лечебното заведение разполага с необходимата структура за извършване на тази дейност – освен лекари и апаратура и т.н.
В тази връзка, понеже споменахте и за Пазарджик, поисках и Надзорният съвет прие – аз дори го споменах при срещата с господин министъра – вероятно ще поискаме чрез Министерството на здравеопазването да се проверят всички лицензи, издадени от Министерството на здравеопазването. Ние сме го поискали и вече е залегнало в решение. Да се провери съответстват ли лечебните заведения спрямо тези издадени лицензи, тъй като вероятно, когато са издавани – най-вероятно е така – те са отговаряли на определени условия, но към настоящия момент дали отговарят със съответните лекари, апаратура и т.н., дали имат необходимият брой специалисти. Например в едни реанимационни отделения по стандарти трябва да има необходим брой, за да се поддържа една реанимация. На тези въпроси нямаме окончателен отговор. Напротив, имаме сигнали, че някои лечебни заведения не отговарят на тези изисквания.
Тук сте абсолютно прав да поставите този въпрос. Това ние сме го взели като решение, но, разбира се, ще ни трябва съдействието на Министерството на здравеопазването, за да установим дали има несъответствия. Когато това заведение няма необходимите квалифицирани лекари, апаратура и структура, за да извърши дадена дейност, тази клинична пътека да бъде прекратена, а не по този начин да се заложат пари в бюджета, които да се усвояват, казано направо, които, разбира се, ще минат по други клинични пътеки. Технологията е ясна, но това лечебно заведение вече е получило един бюджет.
И тъй като правилата и методиката, както някои казаха, за определяне на тези бюджети действа на исторически принцип за предходни години, веднъж, когато си достигнал по някакъв начин дадено изискване, много по-лесно можеш да запазиш тези нива, независимо от дейността.
За мен изцяло тази методика в годините ще даде погрешно и изкривено бюджетиране на болниците, защото тя няма да следва изцяло принципа „пациентът върви с парите си” и няма да отрази реално пазара между болниците в страната, където има наистина потребление и качество, на вече исторически постигнат бюджет, той много лесно ще се запазва. Този, който примерно сега тръгва и отговаря на въпроси на другите народни представители, по принцип му е много трудно, ако получи изведнъж голямо търсене, да му се задоволят исканията от бюджет, защото бюджетът може да свърши.
Да, миналата година беше спокойна, но имахме по-големи резерви. Тази година във връзка с преминаването към новите дейности, нещата няма да стоят точно така. Затова всички имаме притеснения относно изпълнението на бюджета във връзка с новите дейности, за които няма пълна яснота колко ще струват на касата.
Така че възможностите за лавиране, за увеличаване, за намаляване, пак казвам, спрямо реално преминалия поток пациенти ще бъдат по-малки. И тук според мен методиката трябва да претърпи корекции, дори и с цел да се преработи, за да отговори на реалните нужди – който е по-качествен, там, където има структура и апаратура, там да отидат пациентите, а не защото еди кой си исторически е имал някакъв бюджет и трябва да му се запази – било за последно тримесечие, било средногодишно за предишни години.
Това не е истинският пазар на потребление на медицински услуги в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Душков.
Към Вашето изказване има реплика от доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз се извинявам на колегите, които се записаха за изказвания, но ще си позволя, предизвикана от Вашите думи, кратка реплика, за да въведем някакъв ред в коментарите.
Първо, Вие като член на Надзорния съвет, нали Вие гласувахте тази методика за определяне на бюджетите, същата, която е била и миналата година с малки разлики? Ако Вие сега критично се отнасяте към нея, защо тогава не изказахте тези критики?
Естествено е при прилагането на една методика в годините да се отразят девиациите й и тези девиации да бъдат отчетени. А сега виждаме в този бюджет, който е като резултат от последната методика, наистина значителни отклонения.
Тази методика не беше ли дадена на районните каси като основа за макета, по който те трябваше да направят своите бюджети, тоест, те не са импровизирали, те са се съобразили с вашите изисквания. И оттам информацията е стигнала до вас.
Медицинските стандарти и нивата на компетентност не се ли определят от Министерството на здравеопазването? Не се ли проверяват от това министерство? От друга страна, контролна функция упражнява и касата.
Затова мисля, че всичко това законово е ясно разписано. Защо сега ние трябва да се питаме „кой проверил”, „кой не проверил”, „защо е такъв резултатът”?
Всичко това са факти от преди няколко години законодателство.
Затова аз питам тази методика не беше ли одобрена от вас. Защо така критично не се отнесохте на този Надзорен съвет, на който ви беше представена.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Душков. Имате думата.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще Ви отговоря, доктор Дариткова, с две изречения. Когато отсъствах една година от касата, а мисля, че и колегата Кокалов, и се върнахме в Надзорния съвет, тази методика вече беше изработена от оперативното ръководство и ни беше предложена за гласуване.
А дали съм имал съмнения – да имал съм още тогава, но тъй като трябваше да се приемат правила все пак, за да работят лечебните заведения, я приехме всички, включително и аз – права сте – защото може да са лоши правилата, но все пак трябваше да има правила и да се работи. По-добре лош ред, отколкото никакъв ред.
Това не пречи, ако човек види, че има неща, които трябва да се дооправят, да ги каже и те да подобрят системата. Аз това мисля, че е най-честно да се каже и да се подобри системата, а не да позволим в годините да има изкривявания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Душков.
Записани за изказвания са доктор Шарков, а след него – доктор Хасан Адемов.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз слушах внимателно това, което казахте по отношение на методиката. Разбирам това, което е разписано в чл. 1, ал. 4, но просто не приемам, че е правилно. И не приемам, че е правилно, защото не мога да си представя, че можеш да имаш пълен анализ на разходите, които плащаш на едно лечебно заведение не само по месеци, но и по дни, могат да се видят разходите – колко пациенти са минали – и вместо това да ти бъде база за определяне на прогнозния бюджет средномесечното за последното тримесечие. През цялата година си отчитал разходите, видял си кривите места, видял си правите неща, видял си дори, ако те лъжат, и в крайна сметка не взимаш това, което си изразходвал през цялата година, а взимаш само последните три месеца.
Не приемам, че е нормално и че е вярно обяснението, че това отчита най-добре разходите на едно лечебно заведение и затова трябва да се взима за база последното тримесечие.
В тази връзка въпросът ми е за определяне на бюджета на новите болници кое тримесечие взимате? Казвате, че в София има четири или пет нови болници. Как се определя бюджетът на новите болници, след като трябва да се взимат за база последните три месеца?
Също така не съм съгласен с това твърдение, което направихте по отношение на „Пирогов”. Данните, които прегледах в бюджетите, показват, че примерно в „Св. Ана” миналата година са платени 27 – 28 млн. лв., сега имат прогнозна стойност 24 млн. лв. На „Пирогов” са били 40 млн. лв., сега се определя прогнозна стойност 38 млн. лв. На „Св. Екатерина” – 28 млн. лв., а сега – 22 млн. лв. Тоест, бюджетът им слиза надолу.
Искам да кажа, че няма увеличение на бюджета на „Пирогов”, както казахте, че в „Пирогов” се е получило увеличение и ни попитахте защо не взимаме за пример „Пирогов”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Кой ще вземе отношение по въпросите, поставени от доктор Шарков?
Заповядайте, госпожо Белянкина. Имате думата.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Шарков, по повод определянето на бюджетите на новите лечебни заведения в методиката има специален раздел за определяне бюджета на новите лечебни заведения.
По предложения на директорите на районните каси лечебното заведение се сравнява с аналогично лечебно заведение в района. Ако няма такова – в най-близкия район. Ако нямат представа, могат да се допитат до Централното управление за лечебно заведение, което работи по същите клинични пътеки и аналогични специалисти и аналогичен брой легла.
На тази база директорите на районните каси ни предлагат годишните прогнозни стойности за новите лечебни заведения.
За последното тримесечие аз веднъж казах, Вие наистина може да не сте съгласен, но след като комисията е анализирала четири пъти особените обстоятелства през годината, които настъпват в лечебните заведения, просто няма как да не са придобили отражение в определянето на стойностите в четвърто тримесечие. Всички тези обстоятелства, които сме анализирали много пъти през годината, вече са добили реалност в определянето на средствата за четвърто тримесечие. Аз ви казах, че надлимитни дейности там не сме вземали предвид, защото просто тогава може би цифрите щяха да бъдат изкривени, защото повечето частни лечебни заведения изработват надлимитна дейност.
Така че никой не казва, че това са идеалните правила и ние винаги можем, ако някой даде рационално предложение, да го включим в определянето на годишните стойности. Заради това сме питали и всички директори на районни каси за предложения във връзка с разработване на правила.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Белянкина.
Тоест, директорите на районни каси са предложили тези правила – последното тримесечие да бъде база – и комисията, която ги е изработила, ги е одобрила, след което Надзорният съвет ги е одобрил.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Не всички директори на районни каси направиха предложения. В писмено искане от наша страна трябваше да получим по три предложения за включване в правилата от всеки директор на районна каса. Обсъдени са предложенията в комисията и сме се обединили около това за база да бъде четвъртото тримесечие.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Белянкина.
За реплика има думата доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това, което обяснявате, с цялото ми уважение, първо, не можете да убедите никого, че във всички лечебни заведения, в цялата страна непрекъснато е имало някакви обстоятелства, които са се променяли, че това обстоятелство трябва да бъде отчетено през последното тримесечие за всички болници в страната. Може в някои лечебни заведения да е имало обстоятелства, може някои болници да са закрити и т.н. чак четвъртото тримесечие, но не може това да бъде валидно за всички. Просто няма как да бъде така.
Освен това, когато имате пълната информация, вие пренебрегвате пълната информация и взимате само последните числа, които пък отгоре на това и ги осреднявате и след това ги умножавате. Защо толкова сложно го правите? Мисля, че аз знам защо, но това е друга тема.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Комитов поиска думата във връзка с бюджетите на новите лечебни заведения в гр. София. Заповядайте, доктор Комитов.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да взема думата не само за новите, а за всички лечебни заведения в гр. София.
Но преди това искам да кажа само две думи, които касаят не толкова конкретиката.
Докато продължаваме да заплащаме с инструмент, който е за качество на лечебните заведения за болнична помощ, винаги ще се водят такива дискусии. Мисля, че отдавна на всички седящи в залата – убеден съм в това – е ясно, че трябва да се върви към диагностично-свързани групи.
Второ, че никой не може да спре настъплението на частния капитал, тъй като още първият въпрос на колегата беше дали има разделяне на частни, държавни и общински болници.
Ще отговоря на повечето зададени въпроси защо се получава така, че наистина, когато човек погледне макетите на вече одобрените от Надзорния съвет бюджети, прави впечатление, че на някои от частните лечебни заведения нарастват техните задължителни годишни прогнозни стойности значително спрямо общинските и държавните.
Обяснението е следното. Слава Богу, Министерството на здравеопазването – понеже те дават разрешителния режим – не разкрива нови държавни и общински лечебни заведения. Новите лечебни заведения за болнична помощ - имам предвид, разбира се – са предимно частни. След като са предимно частни, трябва да направим едно разграничение на трите вида болници по категории по начина, по който сега ще ви съобщя. Това са така наречените стари договорни партньори – лечебни заведения за болнична помощ, това са така наречените междинни – това е най-важно да го разберем. Тези междинни лечебни заведения са следните – които миналата година са били нови лечебни заведения на пазара. Защото те не са разгърнали цялата си дейност.
Тук е абсолютно правилна госпожа Белянкина, която ви каза, че няма как на тях да им вземем платеното за миналата година, да го разделим на 12. Тогава те ще останат абсолютно без пари и това ще бъдат точно частните лечебни заведения.
Ако погледнем специално за София – вече се връщам на въпроса – ако 2010 г. сме имали много лечебни заведения, мога да ви дам конкретен пример, но нарочно не искам да споменавам имена, но, ако се интересувате, ще ви кажа, ако вземем от тях, ще видите, че 2011 г. неговият бюджет спрямо 2010 г. се е увеличил с 515 процента.
Новите лечебни заведения за болнична помощ, които възникнаха миналата година в София, за някои от тях най-високото увеличение през тази година е 208 процента. Виждате, че съвсем не доближава дори 515 процента.
В този смисъл остава третият вид лечебни заведения, които са новите лечебни заведения. Абсолютно прави са както Надзорният съвет, така и управлението на Националната здравноосигурителна каса, че нямаме поне за София сключени договори, въпреки че видях и по електронните медии и по пишещите братя, че има сключени договори в София, за които е определен съответно бюджет. В рамките примерно на една от тях - 3 млн. лв.
Да, половината от истината е казана. А тя е следната: нямаме сключен договор с такова лечебно заведение, но е вярното, че сме предвидили все пак, всеки мениджър е бил предвидил, че ако случайно се случи такъв договор, трябва да има някакви заделени средства. Иначе всичко трябва да бъде изчислявано отново и да вземаме от досега действащите лечебни заведения. Там наистина са предвидени 3 млн. лв.
Това за четвъртото тримесечие, което непрекъснато говорите, а аз пък съм съгласен, че трябва да бъде така, защото аргументите, които госпожа Белянкина изложи, аз ще добавя и още един, дори още два, са следните. Ние за четвърто тримесечие на 2011 г. – „ние” говоря като Националната здравноосигурителна каса, защото виждам плащанията – сме платили най-много пари през четвъртото тримесечие на 2011 г. за всички лечебни заведения за болнична помощ.
Друг е въпросът, че доктор Шарков е абсолютно прав, че не всички лечебни заведения обаче са така. Някои от лечебните заведения точно декември месец – и това е логично за някои от тях – имат по-малко дейност, защото знаете – има празници: коледни, новогодишни и т.н. Това е така.
Но, ако се върна отново на София, от 72 лечебни заведения четири лечебни заведения са „потърпевши” от това, че е взет за основа средномесечният разход на последното четвърто тримесечие, умножено по 12 за 2012 г.
Няма да съобщавам имената, но категорично виждам и аз не съм разочарован, че една от тях е „Св. Екатерина”.
Ако бяхме направили бюджета по начина, по който се коментираше досега, 68 лечебни заведения щяха да изпаднат в неблагоприятна ситуация, а тези четири щяха да бъдат в благоприятна.
Така че мисля, че добре е направена по този начин методиката. Казвам ви – само четири. Разбира се, има и други фактори, но не искам повече да отнемам времето на другите, които биха отговор на формирането на задължителните годишни прогнозни стойности на бюджета.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
За реплика давам думата на госпожа Мая Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Доколкото съм запозната със законодателството, договорите с Националната здравноосигурителна каса се сключват до края на месец февруари.
А правилно ли разбирам, че вие заделяте евентуално хипотетични пари за лечебни заведения, които не са приключили с процесите на акредитация, лицензиране, стандартизация и прочее. Те кога ще сключат тези договори – юни, юли, декември? Как ги правите тези сметки?
ГЛИНКА КОМИТОВ: Нашето законодателство казва така. Един месец след влизането в сила на Националния рамков договор се приемат документите на лечебните заведения за сключване на договори. След това започва сключването на договорите, както Вие сте абсолютно права, госпожо Манолова, да края на следващия месец – тоест, до 29 февруари. Слава Богу, че беше високосна годината. Иначе щеше да бъде до 28 февруари.
Но има една хипотеза в правилата и това винаги е било така и най-вече в Националния рамков договор. По този начин правилата, приети от Надзорния съвет и предложени, предполагам, вече стана дума от кого – не противоречат нито на закона, нито на Националния рамков договор. Защото хипотезата е следната. Ако се открие непълнота в документите, всеки директор на районна здравноосигурителна каса – в случая говоря за столичната – той най-късно до 29 февруари дава 14-дневен срок за отстраняване на тази непълнота.
В този случай една от болниците в София, за която вече стана дума, без да й споменавам името, наистина има непълнота. Аз съм им дал срок до 14 март, защото това са 14 дни от 29 февруари, ако си ги отстранят, дори съм поискал от тях на 8 или 9 март да ги видя, за да имам технологично време да ги преработя. Ако те отговорят на условията към 14 март, ще сключа договор с тях. И затова съм заделил пари, за които вие питате. Но, ако не сключим, тези ще бъдат вероятното разпределение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Комитов.
Доктор Адемов, заповядайте. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми членове на Надзорния съвет, уважаема госпожо Василева, колеги!
Аз искам да започна с уговорката, че аз винаги съм бил против прогнозните бюджети – и преди, и сега – защото смятам, че те са в основата на всички тези проблеми, за които се говори. Но подчертавам, че това е само мое мнение, което не се споделя от мнозинства, и сегашното мнозинство включително.
Искам да започна с това, че задължителните прогнозни бюджети и тази методика, за която говорим в момента, няма как справедливо да разпределят така наречените прогнозни бюджети. И понеже няма как да постигнем справедливостта, и това е ясно, тогава какво ни остава? Остава ни всичко това да се случва прозрачно. И аз искам да наблегна точно на този елемент, въпреки че колегите говориха и на тази тема.
Може ли да има търговска тайна при харчене на публични средства, още повече че лечебните заведения са задължени да публикуват финансовите отчети и всеки, който отвори търговския регистър, може да види финансовите отчети на лечебните заведения и да сравни с така наречените прогнозни бюджети.
И понеже не са публични прогнозните бюджети, никъде не са публикувани или, ако са публикувани, са публикувани по втория начин, тогава няма как обществото да не се съмнява в справедливостта.
Затова моята молба е по най-бързия начин всички тези прогнозни бюджети, които са одобрени от Надзорния съвет на касата по предложение на директорите на РЗОК, да бъдат публикувани, както това се случваше преди.
По отношение на въпроса за тази методика. Вие твърдите, че в края на тримесечието ще настъпят корекции в приетите прогнозни бюджети. Как ще се случат тези корекции, дали има потребност от ревизиране на приетата от Министерския съвет – забележете – методика? Защото, както добре знаете, тази методика се разработва от Националната здравноосигурителна каса, одобрява се от Надзорния съвет. Там при разработването на тази методика задължително и министърът на финансите, и министърът на здравеопазването трябва да дадат становище.
И моят въпрос сега е към уважавания господин министър. Има ли Ваши становища, които са приети и са одобрени в тази методика, респективно има ли Ваши предложения, които не са приети?
На следващо място. Ако смятате в края на тримесечието да промените методиката, това означава, че трябва да извървите отново същия път, който сте извървели досега. Ако не смятате, кажете, че няма нужда от промяна на методиката.
Затова моето основно предложение, за да бъда кратък, да не повтарям това, което казаха и останалите колеги, задължителните прогнозни бюджети предполагат финансиране по исторически принцип, предполага финансиране на структури – това, което каза преди малко доктор Душков, то е съвършено правилно. Или парите следват пациента, защото, ако парите следват пациента, страхът и опасността на всички управляващи досега винаги е била да няма преразходи на бюджета.
При положение обаче, че броят на болните, които всяка година ползват лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, може да бъде регулиран с правила на входа на системата. Какъв е проблемът това да се случва? Аз не го разбирам това и никога не съм го разбирал и никой досега не ми е дал разумен отговор на тези въпроси.
Но, така или иначе, сегашната ситуация е такава – финансираме структури, и затова имаме тези страхове, за които говори и доктор Глинка Комитов преди малко.
По отношение на това, което каза доктор Душков – съжалявам, че излезе – пак във връзка с прозрачността. Член на Надзорния съвет доц. Василева се оплаква, че получават материалите в последния момент и трябва да решат как ще разпределят 122 млрд. лв., след като са се запознали в рамките буквално на няколко минути.
А между впрочем и членовете на комисията по здравеопазването преди малко получиха тази информация, която коментираме в момента. Затова аз моля колегите, които ще вземат думата след това, да не влизаме в детайлите на тази болница, онази болница, това лечебно заведение, онова лечебно заведение, а да говорим по-скоро за принципи. Защото в крайна сметка Националната здравноосигурителна каса – сега доктор Кокалов и другите колеги се опитаха да футболизират проблема, да го прехвърлят от институция в институция, а това е проблем на българското общество, на всички институции. Не е проблем само на Националната здравноосигурителна каса. Националната каса изпълнява закона, рамковия договор и всички други нормативни актове, такива, каквито са приели.
Единственото нещо, което прави касата, е да изготви тази методика. Тази методика обаче, както и да я изготви, пак повтарям, никога няма да бъде справедлива, но поне моят призив е да бъде прозрачна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Министър Константинов, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Дами и господа народни представители. Отговорът може да бъде много кратък. Всъщност тук се поставя въпросът за прозрачността, ефективността и справедливостта. Това може да бъде решено и е решено по света с диагностично-свързаните групи. Нищо повече не мога да добавя.
Следващата година проблемът ще е още –по-тежък. Не става въпрос за личности и хора, които ще правят тези бюджети. Сбъркана е тотално системата и системата започва да издиша, защото болниците стават много. Болниците, като стават много, ние трябва да имаме ясен механизъм, по който да им кажем по какъв начин кой и защо получава средствата. За съжаление това няма как да се случи, що се касае до методиката. Методиката е за определяне на цените на стойностите. Тя практически е непроменена от предишната година, а правилата, по които се правят бюджетите, са приети с решение на Надзорния съвет.
Аз категорично тук мога да видя чисто технически като грешка, като голяма грешка реферирането по три месеца. Колкото по-тесен период се реферираме, толкова по-голяма е възможността за субективизъм, а и грешка може да се получи.
Затова по принцип там, където има бюджети по държавите, се реферират по една година, даже по три години назад. Но, пак ви казвам, не бих искал да упрекна персонално никого от касата, защото мисля, че проблемът ни е сериозно назрял и решението е в много ясна методика на базата на диагностично – свързаните групи, независим кейсмикс офис, който да изготви методиката, касата да я прилага, надзорът да следи за нейната правилност. Това е кардиналното решение на въпроса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще дам думата на доктор Гелев след изказването на народния представител Емил Димитров.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми специалисти и гости! Аз съм лаик, но се опитвам да схвана логиката на всичко това, което чувам тук. Никога не бих делил болничните заведения на държавни и частни, въпреки че ме впечатлява това, което казаха колегите, че само при едни има завишение на бюджетите, а при другите има намаление.
По-скоро ме шокира това, което чух от преждеговорившия шеф на районна здравна каса, че са предвидени бюджети може би с 50 процента над или 100 процента над миналогодишните, защото някой мениджър на частна болница изразил намерение да развива нещо и затова ние трябва да му предвидим бюджет.
Това означава, че вие сте водили много конкретни разговори с всички директори на болници. Това ли да разбирам и водихте ли такива с тези на държавните и на общинските лечебни заведения, защото може би и директорите на държавните и общински болници и те като мениджъри и те искат да ги развиват. Защо не дадохте на някоя общинска или държавна болница 50 процента по-голям бюджет, защото мениджърът иска да развива нови дейности. С този бюджет, който е запазен за болница, която няма лиценз – дали е правилно или не и дали отговаря на закона, пак казвам, аз не мога да коментирам.
Минавам към конкретния коментар, тъй като съм народен представител от София област. След като чух цифрите, след като чух в София град, какви бюджети се запазват за все още неработещи болници, искам да попитам по каква причина бюджетът на София област, е намален с 530 000 лв. Вие казахте: това е по предложение на директорите на районните поделения. Искам да знам тук ли е директорът на районното поделение на София област и той да каже той ли е предложил намаление на бюджета с 530 000 лв., на каква база и защо го е направил. Ако не го е направил той, на каква база е намален бюджетът на София област.
За 16 болници това е горе-долу бюджетът на една болница в София област. Една затворихме вече в Годеч, тоест, вие ни казвате: затворете още една. Болници в София област ще се затварят само – да не кажа силна дума – през трупа ми.
Така че бъдете така добри и си коригирайте бюджетите. София област, е с отдалечени населени места, най-голямата пътна мрежа в България. Това са планински градчета, трудно достъпни до София. Коригирайте си бюджета. Не знам кой е прогнозен, кой какъв е и т.н.
Искам да чуя първо директора на районната здравноосигурителна каса на София област. Да разберем той ли е предложил по-нисък бюджет и на каква база, включително и Надзорният съвет, които казаха, че са видели изкривявания, видяха ли това изкривяване, видяха ли други и кога ще бъде откоригирано това.
За мен не е нормално надзорен орган на която и да е институция да прави наредбата, по която да работи институцията и той да си я контролира. Така че може би по-верният вариант е – тук ще кажат колегите-специалисти – дори, ако трябва парламентът да направи рамка, върху която да не може да се твори много. Явно, че по времето по комисии и под комисийки води да изкривяване.
Така че аз ще апелирам към колегите да разработят законопроект за здравната каса, който да определи точните критерии, по които ще се разпределят парите и тогава мисля, че нещата ще бъдат доста по-нормални.
Първо ще ви помоля за отговор от директора на София област, искам да видя кой е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Думата за реплика към изказването има доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колега, понеже изявихте готовност да браните със собствения си живот болниците в София област, за да не останат с впечатление всички присъстващи, че аз не съм се старала да запазя болниците в Смолян, а съм водеща по печалната статистика – три затворени болници в региона – искам да изясним, че тази методика за разпределение на средствата по този начин, съдържа елементи и на политика. И моето най-голямо притеснение е, че тази политика е в ущърб на малките населени места и на малките региони.
Мисля, че именно тук трябва да чуем представителите на районните каси, които работят в такива региони, защото спецификата на всяка една област е различна. И, ако една област като Пазарджик, която като население не е толкова по-голяма от други, но има повече болници, получава около 40 млн. лв., в Смолян регионът получава до 10 млн. лв. и при нас в резултат на тази методика с отчитане на последното тримесечие са се увеличили най-много парите на рехабилитационната болница в Баните. Как се е получило и това?
Просто наистина принципите трябва да са едни и същи и да осигурим достъпа на хората, даже и с тази методика.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
За втора реплика давам думата на доктор Сахлим. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, радвам се, че внесохте рационална нотка в работата на Комисията по здравеопазването днес, но само изразявам своето задоволство под формата на реплика, че сега виждам плам, вложен във Вашите думи, нещо, което ние говорихме и говорим вече трета година по времето на този мандат. Радвам се, че на третата година Вие стигнахте до изводите, до които ние бяхме стигнали преди това.
Ако обединим усилия, може би наистина ще внесем малко здрав разум в част от нещата, които се случват в здравната ни система.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Господин Димитров, ще ползвате ли правото на дуплика?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, аз чакам първо отговор от директора на районната каса на София област, и след това от госпожата, която представлява Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, тук е директорът на касата на София област.
Заповядайте, представете се, ако обичате.
РОСЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Росен Петков и съм директор на областната здравноосигурителна каса.
Искам да кажа на господин Димитров и на всички присъстващи, че не съм предлагал по-нисък бюджет от миналогодишния за моята здравноосигурителна каса, която управлявам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, госпожо Белянкина. Имате думата.
ВЕНЕТА БЕЛЯНКИНА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да кажа, че на част от касите, където съществуват онкоболници, понеже клинична пътека № 298 се раздели и има процедура, която е един ден, средствата по клиничната пътека и процедурата са вече поотделно. Клиничната пътека поевтиня от 603 лв. на 470 лв. В областните каси, където има онкодиспансер и които са по-малки, това дава отражение. Допълнително се дават средства за клинична процедура № 5, която е еднодневна и която вече допълва бюджета на София област, до размера, в който си е бил преди това.
По лечебни заведения нямам разчетите, за да ги кажа, но можем да Ви дадем и писмен отговор, ако искате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Белянкина.
Доктор Гелов, имате думата. Заповядайте.
КУЗМАН ГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги!
Най-напред искам да ви поздравя с настъпващия след една седмица празник – 13-ия рожден ден на Националната здравноосигурителна каса, макар и със смесени чувства.
Относно методиката. Аз съм един от противниците на тази методика и се радвам, че поне дотук двама – трима човека подкрепят това, което мисля и аз. Имам предвид доктор Хасан Адемов, доктор Душков и други.
За първи път тук някой от тях спомена думата „пациент”. Ние сме се събрали да правим това упражнение в името на този субект, наречен пациент. До сега никой не посмя да го нарече с висок глас. Всичко това, което се мъчим да правим, ние го правим в името на пациентите. И ние сме пациенти, и нашите близки са пациенти, така че това, което каза доктор Душков в неговото експозе: да, забравяме най-важният, основен принцип още от преди 13 години – парите следват пациента.
Тук говорим само за пари, само за бюджети, за болници. Излишни упражнения, излишни напъни. Проблемът е много прост. Решава се много експедитивно. Някой тук каза за информационната ни система, че въпреки че не е читава, имаме възможност онлайн всеки ден да знаем кой пациент в коя болница се лекува, колко струва, колко лежи и т.н.
Моето предложение е следното. Слагаме пациента в средата на системата. Даваме му правата, които му се полагат по закон. Пълен достъп, неограничен достъп до всички лечебни заведения. Той е методиката, уважаеми колеги, той е комисията, той е този, който ще каже в коя болница ще се лекува, а не ние. Нека да има конкуренция между тези болници.
Какво се получава в момента? За миналата година разликата в парите, които се полагат на човек от населението в отделните области, се движи от 48 лв. за Перник до 230,15 лв. за София град. Представете си каква огромна разлика.
Защо трябва ние да определяме бюджетите? Пациентът ще си намери болницата, ще си намери специалиста.
Моето предложение е следното. Дава се бюджетът на РЗОК-тата според средната стойност на глава от население по бюджета за болнична помощ. Толкова милиона на толкова население. В България се падат по 129 лв. Умножава се по жителите на дадена област и това е бюджетът на касата. Когато от Смолян отидат в Пловдив, отидат в София, аз тази информация винаги мога да я събера и я събирам. Веднага мога да ви кажа цялото движение на пациентите за 2010 и 2011 г. От моя бюджет се взима и се дава на съответните болници, които са лекували пациенти от моя край.


Няма смисъл от делегирани бюджети, от измислени методики.
Относно това дали ще си признаваме тук какви бюджети сме защитавали, първо, аз съм бил категорично против методиката, защото, както каза и доктор Дариткова, в нашата област се затвориха три болници. Последната болница затвори врати през месец юли. Откъде накъде по тази методика аз ще бъда с минус една болница в четвърто тримесечие? Пълно безумие!
Да, когато тръгнах да защитавам този бюджет, така наречен, аз публикувах в областния вестник „Отзвук” на 20 февруари прогнозните числа, които ще защитавам в София. Само че знаете ли какво се случи, като се върнах в сряда? Беше ме срам да погледна колегите си – директори на болници - в очите.
Относно това, което каза господин министърът. Ще си позволя само една реплика. Уважаеми господин министър, диагностично-свързаните групи, смея да твърдя, че няма да бъдат панацеята на българското здравеопазване. Казвам го от позицията на човек, който се е занимавал с тях като пилотен проект в Смолян и Габрово. Това беше преди 20 и няколко години още. Трябва да ви кажа, че тук, за да въведем диагностично-свързаните групи, трябва бюджет поне с 40 – 50 процента отгоре.
Ако искате, мога да Ви обясня някои неща.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Гелов.
Господин министърът поиска думата. Заповядайте, господин министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моля Ви, недейте да злоупотребявате с думите ми. Не съм казал „панацея”. Но тук имаме много ясен проблем – как се определят бюджети на болници.
Преди малко се каза да провери министерството на кои болници дава лиценз. Искате ли да направим един експеримент. Има болница с милионен бюджет в момента, даден, която е декларирала специалисти. Искате ли сега с медиите да отидем директно там и да видим колко хора работят. За какво говорим тук?
Всичко е абсолютно субективно. Методиката в един момент се оказва, че се разпределя на базата на това, вие казвате: имаме нужда от тези пари. Това, което между другото, казахте за средствата на глава от населението, е правилно и хубаво. И в това има логика. Но въпросът е как ние ще сравним една болница с друга. И изобщо не е вярна тази тенденция, за която споменахте, че винаги трябват повече пари за диагностично-свързаните групи, защото те могат да бъдат комбинирани с бюджет, който бюджет може да бъде надвишаван, може да бъде намаляван. Но проблемът е как да го сметнем този бюджет. Ето това е голямата причина.
Иначе, ако някой си мисли, че можем да махнем бюджетите в момента и да пуснем нещата, о, кей. Но нека да видим как ще действа и кой ще е този, който ще го поеме при положение, че имаме проблеми. Да, затвориха се няколко болници в Смолян. Но тук се отвориха само осем болници, като всяка една от тях в пъти, в десетки или стотици пъти харчи повече средства, отколкото в Смолян. И това ни е сериозен проблем.
Затова говорих за здравната карта, затова беше предложението за новите болници. Виждате каква ясна политика и колко сме ги предугаждали проблемите, които ще се явят.

А иначе може дълго, дълго да си говорим, но аз ви казвам, че ако нищо не се промени, следващата година дискусията ще бъде един час повече от тази, защото не се решава въпросът по този начин. Не е субективен факторът. Проблемът наистина е методологичен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър! Ще си позволя да Ви направя една реплика.
Относно наличието на специалисти и дали сега всички оттук да отидем в някоя болница и да проверим дали има необходимия брой специалисти.
Господин министър, аз като председател на Комисията по здравеопазването през месец юли съм изпратила запитване към НАП, към Вас и към Националната здравноосигурителна каса за наличието на специалисти на основен трудов договор, изпълняващи договори по дейности, по включени клинични пътеки с касата.
Ще заявя на цялата зала кога съм получила информацията. Получих я през месец март тази година. Тоест, почти една година, след като съм задала въпроса, и то само от Министерството на здравеопазването. От другите институции съм получавала частични отговори много преди Вашия отговор.
Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявайте, но това прехвърляне на топката от Министерството на здравеопазването в Националната здравноосигурителна каса, от Националната здравноосигурителна каса в парламента, от парламента обратно в Министерството на здравеопазването, като се мине през регионалните каси, води до една печална ситуация в българското здравеопазване, нещо, за което наистина ние предупреждавахме и за което министърът при всеки един удобен случай хвърля топката на касата и финансирането на малките болници, например.
От друга страна, тук влизаме в един порочен кръг: кой е автор на високите критерии, нива на компетентност и медицински стандарти, нереално високите изисквания, които накараха част от болниците или фиктивно да пишат специалисти, или на практика да не могат да сключат договори по тези клинични пътеки и в крайна сметка да се докарат дотам, че всяка година отпадат по 10 – 20 – 30 – 50 болници. Тук няма как да се прехвърля топката непрекъснато в другата половина на игралното поле, защото от това не следва нищо позитивно. Фактите са такива, каквито са.
Ето сега се сети тук и колегата Димитров, че в София област, се закриват няколко болници. Миналата година аз пищях за болницата в Бобов дол. Стана дума за болницата в Годеч, в Кула, в Ивайловград. Стигаме до отговора, с който всъщност започнаха представителите на касата: нас не ни интересува кои болници са държавни, кои са общински, кои са частни, не ни интересува кои са малки, кои са големи и кои къде се намират. Ами така не се прави политика в здравеопазването, защото има един конституционен принцип за осигуряване на достъп на българските граждани до здравни грижи. Не може касата да не я интересува това.
Аз изобщо не разбирам подхода, с който отговаря на въпроси тук лицето, което реално е финансист. Ами тя няма какво друго всъщност да направи освен да разпредели парите по една методика, която не е измислена от нея. Ние тук я пържим на бавен огън да отговаря кое защо е. Ами тя просто изпълнява и пресмята едни цифри по една методика, чиито автори са други, а се оказва, че министърът няма отношение и даже критикува тази методика. Надзорният съвет и той сега разбира за нея. И тук да питаме какво правят регионалните здравни каси.
Наистина тук парадоксите в системата са повече отколкото може нормален човек да си представи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо Манолова.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги, гости! Доктор Гелов спомена за едни диспропорции, които аз тук по новия бюджет се опитах да ги изчисля набързо на база жител на съответна област. Пресметнах колко пари получава жител на Варна – 168 лв., жител на Бургас – 183 лв., жител на Видинска област – 68,76 лв., Разград – 88 лв., Смолян – 88 лв.
Очевидно имаме огромни диспропорции при финансирането на самото здравеопазване, което – най-вероятно ще ме апострофирате – че е на база структурата на това здравеопазване, високотехнологични дейности. Но аз не мога да си обясня защо град като Варна има 168 лв. на човек, Пловдив – 258 лв. Това са области почти идентични като структура на здравеопазването.
Можем ли да смятаме, че методиката, която прилага касата, ще може да изчисти всички неравнопоставености? Сякаш ние забравяме за какво се събрахме днес. Ние се събрахме тук да чуем има ли на базата на така разпределените бюджети в момента огромни недостатъци. Колегите от районните здравноосигурителни каси да кажат при така формирания бюджет има ли опасност лечебните заведения да останат без финансиране, а това да доведе до негативен резултат за пациентите, които дадена каса обслужва. Това е единият ми въпрос. Той е отправен към колегите от районните здравноосигурителни каси. Да кажат, ако има такъв проблем.
Вторият ми въпрос е към Националната здравноосигурителна каса. Когато формира бюджета, отчита ли движението на пациентите? Отчита ли откъде намаляват средства, за да отидат на друго място – на национално ниво? Защото, да, наистина се появяват нови болници, те трябва да получат финансиране съгласно действащото законодателство. Но това означава, че или трябва да произведем нови пациенти в повече, или трябва от други области или от други болници да намалим пациентите, за да ги финансираме.
Има ли касата такава статистика за миналата година? Например, появили са се три лечебни заведения, те са прегледали или лекували, да речем, 20 000 души. С тези 20 000 души са намалели пациентите в съседна болница, съседна област. Има ли такава статистика, при която се формира бюджетът и методиката може ли да отчете това движение на пациентите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Някой от директорите на районни здравноосигурителни каси желае ли думата? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се доктор Христова и съм директор на РЗОК – Перник.
Искам да насоча вниманието ви, че първото тримесечие е дейност през месец декември, януари и февруари. Ние подписахме договорите с болниците в касите на 29 февруари, тоест, последния ден на изтичащото първо тримесечие и неразделна част от индивидуалния договор е така нареченото Приложение № 2, където са цифрите, за които говорим, съответно утвърдени по процедурата, която вече ви беше обяснена от Надзорния съвет.
Но ние говорим, че за първо тримесечие нашите болници са работили на тъмно. Реално погледнато, в Районна здравноосигурителна каса – Перник, няма напрежение, но искам да ви кажа, че по една неофициална справка, която получих, за да се подготвя за днешната среща, от директорите на трите болнични заведения в региона, те имат надлимитна дейност 224 661 лв. само за първо тримесечие. Тоест, това е скритото, което някога по решение на Надзорния съвет може да бъде изплатено, но може и да не бъде изплатено.
Официално ние сме обявили за м. декември надлимитната дейност, каквато ни е поискана от Централно управление на Националната здравноосигурителна каса в рамките на 80 000 лв. В това Приложение № 2 на практика, както ви казах, първото тримесечие нашите лечебни заведения както и ние, разбира се, сме работили на тъмно. На 29 февруари, в последния ден няма никаква възможност за прехвърляне на средства, както е предвидено по методиката от второ в първо тримесечие.
За четвърто тримесечие, където има заложени средства само за един месец, защото бюджетът е за десет месеца, на практика какво излиза? Излиза, че както ние, така и лечебните заведения имат някаква визия за своя собствен бюджет на базата на това, което Надзорният съвет е утвърдил, само за второ и трето тримесечие.
В този смисъл искам да обърна вашето внимание и върху обстоятелството, че трябва да се промени според моите виждания по някакъв начин и този механизъм на разплащания, защото декември, януари и февруари са изключително тежки месеци, както за районните каси, тъй като това е абсолютната смяна на нормативната база, защото ние имаме нов рамков договор, започва заявителен период, договори за обеми, цени и дейности, Постановление № 366 от тази година – миналата година беше № 306. Освен това се подават заявителни документи от договорните партньори – всички, включително и болниците за новите индивидуални договори. На практика нямаме бюджет. Нямаме бюджет изобщо искам да ви кажа, а в случая нямаме бюджет и за лечебните заведения за болнична помощ.
Това на практика създава известно напрежение във взаимоотношенията с договорните партньори и то не се отразява в никакъв случай добре и върху пациентите, защото в крайна сметка – доктор Гелов е прав – ние всички трябва да мислим и затова какво се случва с нашите пациенти.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Христова.
Заповядайте. Представете се.
МАРТИН МИТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Мартин Митев и съм директор на РЗОК – Плевен.
Аз просто искам да отговоря на господин Цеков, тъй като той помоли, ако някой се притеснява за областта си, да го каже.
Да, аз се притеснявам за област Плевен. Благодарение на това, че работим с един отрязък от четвърто тримесечие, аз съм спазил абсолютно стриктно методиката и това стана ясно по време на защитата на бюджетите, благодарение на това, че базата ми е четвърто тримесечие на предходната година, област Плевен губи 3,5 млн. лв., от които близо 2 млн. лв. губи Университетската болница, която е стълбът на здравеопазването в Северна България.
Да, определено съм притеснен. Притеснен съм, че парите ми за диализата са наполовина от необходимите, притеснен съм, че парите ми за онкология са наполовина от необходимите ми. Какво се случва впоследствие, тъй като ние за първи път виждаме картинката в цялата страна по каси и по лечебни заведения. Ние, директорите на здравноосигурителни каси никога не сме имали тази информация до момента. В един момент какво се случва с относителните тегла на всяка наша каса в общия разход за здравеопазването?
Ако някой си направи труда да ги сметне, ще види, че се променят и то драстично за сметка – условно ги наричам - големите каси със знак минус, а в някои по-малки по обем дейност каси, за мен нелогично и необяснимо – със знак плюс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Митев.
Доктор Райчинов, заповядайте. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ще започна с това, че мисля, че с днешната среща се потвърждава, че всичко, което Българският лекарски съюз в България е предложил, искал, настоявал да се случи, е намерило място, се е потвърдило, че е полезно в почти 100 процента от случаите.
Всичко, което ние сме предлагали и не е прието, е причина и за днешната среща. Стана дума за това дали трябва да се промени законодателството. Да, трябва. Незабавно, в къси срокове и категорично да се промени, защото проблемите идват точно оттам.
Първо, неяснотите по самото договаряне. След три години за пръв път сега договаряхме цени и обеми и след договарянето няма едно възражение по тях.
Не ни допуснахте до методиката, където ние искахме поне да бъде съгласувана с нас и вероятно, ако я бяхме работили заедно с касата, нямаше да има и днешната среща, защото там нямаше да приемем четири месеца. Това със сигурност.
Естествено, че всички бюджети трябва да се работят на годишна база, а не по избрано тримесечие или пък всяка болница може би трябваше да си избира тримесечие, когато е била най-добре. В това няма резон. Не може да се казва за една болница, че е взето и надплатеното, а за друга – не. По каква причина? Ако пък наистина е взето, как една болница с бюджет от половин милион е станала с бюджет един милион? Не искам да я назовавам, но е факт. Там пък надплатеното е взето предвид.
Още ред такива примери мога да ви дам и тази методика със сигурност щеше да е много по-добра, ако беше съгласувана с Българския лекарски съюз, гарантирам ви.
Мисля, че и тази прозрачност, за която тук колегите споменаха, пак е благодарение на нас, защото и това сигурно пак нямаше да види бял свят, както в предни години. Дори получих обяснение, че болниците били търговски дружества и не било редно. Ама как няма да е редно?!? Те са публични заведения, разходват публични средства и естествено, че всичко трябва да е публично, прозрачно и ясно.
За сроковете за приемане на НРД, подписване на НРД, влизането му в сила с разлика от два – три дни, два месеца само срок за подписване и сключване на договори. Неслучайно предлагахме да започне да действа от 1 март, дори от 1 април, за да може касата да провери съответствие на обстоятелствата, за тези разрешителни, за които става дума, потвърждават ли се, когато директорите на касата направят проверка, болницата съответства ли не съответства ли на издадените разрешителни, ще получи или няма да получи договор. Това са все технически неща, които много отдавна можеха да се случат и въобще нямаше да имаме нужда от такива срещи.
Извинявам се, господин министър, хиляда пъти го казваме. Никой няма нищо против диагностично-свързаните групи. Напротив. Всички ги чакаме с нетърпение. Дано да станат, но този процес трае не по-малко от десет години. Тоест, всички страни, където до момента се въвеждат, са минали по този път.
А ние трябва да решим въпроса днес. Затова и беше нашата реакция, че точно в този момент касата буквално се обезглави – без директор, без управител, без председател на Наздорния съвет. Да, тези хора в момента отговарят, но те не са отговорни. Какво искаме от тях? На мен много не ми е ясно. Казвам го съвсем открито.
Така че законодателството е в основата на всички тези гафове, които се случват след това. Като такава задача е поставена на директорите на касата, те какво да направят?!? Ще дадат данни в съответствие с това, което им е поискано. Така се случва.
Пак казвам, ако в най-късо време няма отговорно ръководство на касата, ще й е повече от трудно да работи. А това пък една институция да определя методиката и цените, както казахте преди малко, тя и касата сега си определя методики и т.н. и резултатът е днес. Когато го прави една институция, когато не е открито и прозрачно и особено пък, когато не участват изпълнителите, винаги ще има реакция и тя няма да е добра. Мисля, че това трябва да е ясно на всички и да се вземе под внимание, защото пак казвам: когато Българският лекарски съюз участва, възраженията спират.
Мога да кажа, че 2011 г. беше спокойна, защото до голяма степен бяха приети нашите предложения и ние трябва да имаме реакция сега и веднага.
Нашето конкретно предложение е понеже друг изход няма, защото ние приехме, че болниците трябва да разпишат, иначе не може да им се плати, няма основание, нямате договор, нямате разпределен бюджет, трябваше да чакат пък въобще без пари.
От следващата седмица Националната здравноосигурителна каса, регионалните здравноосигурителни каси, всяка регионална каса с всички директори на лечебни заведения от съответната област да се съберат, ние имаме право да участваме като наблюдатели съгласно новите клаузи, подписани в НРД и 2012 г., няма да се месим в разпределението на бюджета на болниците, нямаме и право по закон, присъстваме само като наблюдатели, за да е прозрачен процесът и да видим отново бюджет по бюджет на всяка болница. Това е решението. Да видим къде има субективен фактор и къде нещата са обективни.
Но има и една друга истинка, много малка. Ако сте си направили труда да погледнете цифрите, цялото намаление за 2012 г., тоест, всички цифри със знак минус по области, дават около 8 млн. лв., което е абсолютно незначителна сума и най-вероятно тя нямаше да представлява никакъв проблем и да няма намаление изобщо. Защото 8 млн. лв. на фона на 2,6 млрд. лв. е нищо. Да, ама тези 8 млн. лв. са проблем, първо, защото действително в закона е записано, че касата в последните два месеца може да разпределя резерва.
Всички знаем, че това е абсолютна лъжа, че тя си го разпределя още на 1 януари, както се казва, в следващата година, но така си остава. Че тя, ако не го разпредели, няма как да плаща. Записано е на хартия, че е за десет месеца, а всички знаем, че е 12. Кого го устройва това? Защо да не може касата да борави с резерва, когато има реална нужда от това.
Но проблемът тази година идва от прехвърлянето на дейности, защото разчетите – поне нашите, пак казва, те за съжаление обикновено излизат верни – показват, че парите, разпределени за хемодиализа са с поне 30 млн. лв. по-малко. Така са дадени разчетите, така са ги изчислили. Същото е с онкологията. Поне 40 млн. лв., ако нищо не се случи с лекарствата, ще отидат за лекарства. Чухте каква цифра трябва за последните два месеца за болници и затова тези 8 млн. лв. няма как да бъдат извадени оттам.
Има решение и на това. Затова са законодателите. Една промяна в Закона за бюджета, да се върнат 100 –те млн. лв. в касата, които сега отиват в Министерството на здравеопазването за неосигурени пациенти – вече мисля категорично доказано – а министър Дянков да си попълни дупката от данъци, както е редно да бъде. И това решава проблема, защото тези 100 млн. лв. решават нещата за годината. Всякакви спорове и разправии ще спрат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, аз имам само един въпрос най-вече към бюджета. Гледах един отчет на Националната здравноосигурителна каса за бюджета към декември миналата година. Изпълнението на приходната част е някъде към 99 и нещо процента. Губят се някъде около 30 млн. лв. според мен. Това са най-вероятно онези пари, които държавата трябва да плати за собствените си задължения.
Въпросът е как ще ги получите. Просто няма как да ги получите, защото бюджетът ви е балансиран и приключен. Къде ще отидат тези пари? Аз знам къде, но това са пари от здравни вноски.
Затова искам да кажа, колеги, има много какво да мислим по бюджета на касата и неговото сформиране. Тази среща е добра. Виждам, че и от колегите от вашата парламентарна група – на ГЕРБ – има поддръжка за определени промени. Има време до декември да помислим за това. Всъщност тогава се приема бюджетът за следващата година, но ще трябва да направим сериозни промени, още повече тук имаше едно добро предложение според мен от членове на касата. Десет процента за оперативния резерв е много, пет процента са достатъчни. Това ще даде възможност за повече разпределяне, по-големи прогнозни бюджети и по-малко съмнения в това последно разпределение на оперативния резерв в последните месеци на годината.
Всъщност колко очаквате или очаквахте да ви даде Министерството на финансите?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Заповядайте, доктор Кокалов, да отговорите на въпроса.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще отговоря на въпроса на доктор Желев, все пак аз съм от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Първо, искам да кажа, че тъй като тези въпроси ги гледаме всеки път, аз се интересувам какви са вноските. Там има представител и на НАП. Интересувам се колко и какви са постъпленията, какво плаща държавата.

За съжаление или за радост държавата се издължава до стотинка, но поради факта, че безработните се увеличават, се намаляват приходите от вноски от работодателите и от работещи. Тези 30 млн. не са от това, че ги е спестил министърът на финансите, а от приходи, тъй като ние правим прогнозни стойности – брой осигурени лица и т.н.
За съжаление работните места в България спадат и затова и вноските намаляват. Това е отговорът ми на единия въпрос.
На другия, за да отговоря на доктор Цеков, той излезе от залата, дали има методика, с която касата намалява бюджетите на едни лечебни заведения или по какъв начин се формират бюджетите на нови лечебни заведения.
Миналата година ние бяхме взели решение, че ако се появи ново лечебно заведение, 50 процента от средствата, които то ще поиска и ние ще утвърдим, ще се вземат от този резерв, а 50 процента ще бъде от преразпределение вътре в региона, тъй като ние също сме съгласни, че с увеличение на болниците в България, не се увеличава населението. Те обслужват един и същи контингент.
Тоест, ако се появи ново лечебно заведение, ако то е по-качествено, трябва в друго да намалеят. И ние следим това. И поради тази причина и тази година гледахме, защото миналата година имахме спор за някои от лечебните заведения, как се отразява това на болниците. Действително се вижда, че има спад в едни за сметка на другите.
За съжаление, това пак е от държавните, от общинските в частните. Но тук говорихме за възможността за избор на пациента. Защо колегата, който много добре звучеше с идеята за пациента, който си върви с парите – аз мисля, че имаше една такава идея и от Българската социалистическа партия, ако не в коалиционното правителство – пациентите да си ходят с една карта и да си харчат тези пари и, като им се свършат, не знам какво щеше да става.
Тоест, не може да регионализираме здравеопазването, защото в един район има много повече университетски болници, клиники, специалисти и естествено сума-сумарно там отиват повече средства. В други средствата ще бъдат по-малко. И, ако в такава каса направим тази простичка сметка – по 68 лв. на човек – те ще загинат. Няма да могат да бъдат обслужвани пациентите.
За съжаление нашата система не е реимбурсна. Нямаме карта, с която да ходя из цялата страна, да си плащам и после да си получавам парите. Ако това беше възможно, тогава вече няма да ги има тези проблеми. Аз отивам, плащам си и след това ми се реимбурсират разходите. Има и такива системи по света.
Но тъй като представлявам осигурените лица и държа на принципа на солидарност и все пак да се гарантира на всички българи равнопоставеност за здравна помощ, с този ограничен лимит на средства, независимо, че се запазиха, искам да кажа, първо, че тази година средствата, които са раздадени за болнична помощ, са с 2,8 млн. лв. повече отколкото миналата година.
Второ, защо се получават някои разходи. Искам да отговоря на колегата от Плевен. Аз също съм изкушен, защото произлизам от този регион и Плевен ми е роден град. Даже си казах: дайте да видим за Плевен, защото там знам и университетската болница и други. Някои от тези спадове се държат точно на кардиологията, защото не искам да ви казвам какви писма получаваме от някои собственици на кардиологични болници, как сме наричани, заплашвани със съд, защото не изплащаме всичко, което ние много добре знаем как се получава, въпреки че ние сме въвели лимит и то с националните консултанти, и то коригирано с европейски норми. Не може една болница с един апарат да прави два пъти повече процедури отколкото друга с два апарата при условие, че има този лимит.
И въпреки всичко касата е направила това нарушение да изплати – това го казвам и с доктор Душков го констатирахме – повече средства. Сега, когато се правят бюджетите и се налага този норматив, средствата спадат. Естествено, че ще се нададе вой.
Разберете го. Когато става въпрос за пари, положението се изостря. Тук, понеже аз не съм изкушен, нямам събор – доктор Райчинов излезе – нито ще се кандидатирам за депутат, нито се страхувам от нещо, за мога да говоря непартийно. Затова съм там от името на синдикатите, за да защитавам всички равноправно.
Разберете, че тези средства – съгласен съм с доктор Адемов – са публични средства. Както в скандинавския свят всеки един българин трябва да знае, като си плаща осигуровките, всъщност къде отиват тези пари. Даже трябва да има публичен регистър на възнагражденията на главни лекари, на мениджмънт, на всички, за да се знае от тези публични пари всеки какво възнаграждение получава. Защото и там има девиации и те не са във връзка с работа или отговорност.
Така че, като започнем да говорим за публичност и прозрачност, аз съм съгласен, когато се ползват публични средства, да има максимална прозрачност как те се изразходват.
Но, разберете – и с това завършвам – касата спазва закона. Тя работи с правила, които може да си позволи в момента, тъй като това й позволява законът, и винаги има възможност, разбира се, тези неща да се променят. Но не бива да смятате, че касата е този – как да кажа – дявол, зъл, зла институция, която взима от едни и дава на други безпринципно.
Смея да твърдя, поне откакто сме двамата с доктор Душков, че такова нещо няма. Най-отговорно го твърдя.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Уважаеми колеги, други народни представители желаят ли думата?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Предлагам да прекратим дебатите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има процедурно предложение от доктор Желев за закриване на дебата.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на доктор Желев за закриване на дебата.
Моля, гласувайте.
„За” – 8, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.
Предлагам на Комисията по здравеопазването служебен проект на решение от днешното обсъждане.
В срок до 1 април 2012 г. Комисията по здравеопазването възлага на ръководството на Националната здравноосигурителна каса и Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да представят анализ за разпределени и изплатени стойности за дейност на лечебните заведения за болнична помощ в рамките на първото тримесечие и предлагане на мерки за оптимизиране на методиката за разпределение на стойностите за заплащане на болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ за 2012 г.
Има ли обратно предложение или допълнение на решението? Не виждам.

Подлагам на гласуване така предложения ви проект за решене.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Решението се приема.
С това изчерпахме дневния ред за заседанието.
Благодаря на всички присъстващи.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)