Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
20/09/2012
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 20.09.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 20.09.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при дневен ред, който е по-различен от предварителния заявения:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване.
Втората точка от този дневен ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване – мина на първо четене в парламента без нашия доклад.
Така че сега подлагам на гласуване дневен ред само с точка първа:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
Преди да пристъпим към работата по този законопроект бих искала да дам думата на министъра на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова, която иска да ни запознае с интересни факти от работата на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители и гости!
Бих искала да направя един своеобразен отчет пред вас относно работата на Министерството на здравеопазването по оперативните програми. Тъй като вчера на заседанието, провело се при президента, за политиките в здравеопазването и ключовите решения, се постави въпрос за някои от оперативните програми и конкретно за „Спри и се прегледай” – какъв е етапът на завършеност на този проект, мога да ви предоставя справка и не само за него, а и за Програмата „Информирани и здрави”, Средносрочната рамкова програма за инвестиции”, както програмата за специализанти „ПУЛСС” и Програмата „Посока „Семейство”.
Ще бъда съвсем кратка, само в рамките на няколко минути.
Започвам от Програмата „Спри и се прегледай”. Доктор Джафер вчера постави този въпрос. Този проект наистина много се забави във времето. Още през 2009 г. бяха одобрени средствата за финансиране, но вече бих искала да ви съобщя, че е подписан договорът за изграждане на информационна система за националния скринингов регистър и системата за известяване. Договорът е подписан след проведена обществена поръчка и изграждането на този регистър е със срок до м. януари 2013 г.
Предстои преобявяването на поръчката за пиар кампаниите. Изготвено е ново техническо задание. Предстои неговото изпращане за предварителен контрол и преобявяване до кроя на м. септември. Тази поръчка за пиар кампании е доста нашумяла медийно. Впоследствие спечелилият изпълнител се отказа от изпълнението на договора и това наложи ние отново да я прекратим и отново тя да бъде преобявена.
Предстои издаване на решение за определяне на изпълнител за поръчката за известяване. Това е уведомяването на всички лица, които следва да се явят на скрининг. Заложено е да стане чрез писмено уведомяване. Вече е проведена обществената поръчка и съвсем скоро се очаква да има решение за избор на изпълнител.
По програмата „Информирани и здрави”. Изготвени са анализите на потребностите и проблемите на целевите групи по проекта, проведено е встъпително проучване за познанията и нагласите за здравословен начин на живот на целевите групи. Приключени са шест здравноинформационни кампании, в които са изготвени и разпространени в средствата за масова информация филми, клипове – аудио и видео – банери, публикации в медиите и промоционални материали. Проведени са 12 кръгли маси и една национална конференция. Проведени са хепънинги по шестте кампании, за всяко в 19 населени места.
По програмата за специализантите. Там преформулирахме проектното предложение. Вече има изготвено проектно предложение, което Министерството на труда и социалната политика като управляващ орган следва да одобри. То е на стойност 16 млн. лв. и е с продължителност 19 месеца. То касае с европейски средства да бъдат финансирани специализациите на младите лекари.
По проекта „Акредитация” са изготвени два анализа в сферата на продължителното обучение на медицинските специалисти в България. В момента се актуализират медицинските стандарти, както и вече имаме сключен договор за осигуряване публичност на проекта.
Имаме един нов проект и в момента сме на етап изготвяне на проектно предложение за трансфер на добри практики за изграждане на капацитет за оценка на здравни технологии, който е на стойност 980 хиляди лева със срок 12 месеца, като основните дейности по проекта са: сформиране на експертни групи и обмяна на опит и добри практики в сферата на националния здравноосигурителен пакет на медицинските услуги и лекарствената политика, както и планиране на мерки за оптимизиране на базовия здравноосигурителен пакет в Република България.
По проекта „ПУЛСС” е изготвен анализ на потребностите от обучение на персонала на центровете за спешна медицинска помощ. Разработени са вече учебните програми за лекарите и медицинските специалисти. Направен е сравнителен анализ на добрите практики. Създадена е електронна страница за надграждащо обучение. Сключени са договори за доставка на високотехнологични манекени и манекени за основни умения в обучението. Сключени са договори за доставка на хардуер и софтуер за надграждащо обучение за персонала на центровете за спешна медицинска помощ. Сключени са договори за обучение на персонала от всички 28 центъра за спешна медицинска помощ. Сключени са договори за цялостна логистика на обучението. Сключени са договори за осигуряване на публичност на дейностите, договор за отпечатване на сборник от детайлни протоколи, които съдържат алгоритми за поведение, както е съставена и работна група за изготвяне на дисциплинарен медицински стандарт по спешна медицина. Очаква се в началото на м. октомври да стартира това обучение в институт „Пирогов”.
По проекта „Посока „Семейство” на 3 май е подписано междуинституционално споразумение между Министерството на здравеопазването и партньорите – Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Вече са назначени осем местни координатори чрез проведена процедура по Кодекса на труда. Сключени са договори с избрани двама национални консултанти по управление на промяната в сферата на ранното детско развитие, психичното здраве на децата и деинституционализацията.
Проведени са работните срещи за управление с местните координатори. Вече са определени 64 члена на мултидисциплинарните екипи на регионално ниво. Изготвени са инструментите за оценка на ресурсите на домовете за медико-социални грижи. Създадени са партньорски взаимоотношения със заинтересованите страни по места и в момента се събира и обобщава информация, която да послужи за изготвянето на анализ на ресурсите на домовете към 31 август 2012 г., като са анкетирани абсолютно всички служители на домовете за медико-социални грижи.
В момента в Министерството на здравеопазването вървят обществените поръчки по избор на изпълнител за дейностите по строително-ремонтните работи, както и предстои избор на национален консултант – неонатолог, обогатяване на индивидуалните планове за действие и грижа, извършване на групови анализи и т.н.
И последният проект, който всъщност носи най-много средства от Европейския съюз, е проектът „Средносрочна рамкова инвестиционна програма”. Знаете, че той предвиждаше доставка на медицинско оборудване по концепцията за по-добро здравеопазване с фокус онкологията. В момента предстои сключване на договор за медицинско оборудване с Университетска болница „Александровска” на стойност 8,7 млн. лв. Някои от позициите, които бяха обявени, са прекратени, тъй като не се явиха никакви желаещи, които да участват.
Сключени са договори със Специализираната болница за активно лечение по онкология, както и с болница „Света Марина” за четири линейни ускорителя. Сключени са договори вече и за строителство и извършване на строително-ремонтни дейности в тези лечебни заведения, както и строителство в 11 болници на стойност 2,7 млн. лв. В момента се обжалват четири позиции в Комисията за защита на конкуренцията и предстои преобразяването на една позиция.
В момента имаме сключени договори за управление на проектите, сключени договори за публичност, както и в момента тече изборът на одитор за извършване на одит за отчитане на разходите и финансовото изпълнение на проектите и доставката на лабораторните системи и специализираното оборудване.
Смятам, че така подписаните договори, а и всички мерки, които сме заложили, за да оползотворим европейските средства, действително ще доведат до много по-високо качество на предоставените медицински услуги и се надявам, че след като изтекат действията на договорите, всички ще можем да се поздравим с един положителен резултат в сферата на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Надявам се предоставената информация да е полезна на народните представители и на нашите гости.
Сега пристъпваме към нашия дневен ред.
Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
Давам думата за представяне на законопроекта от името на вносителите на госпожа Елена Дойчева, държавен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието.
Заповядайте, госпожо Дойчева.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички.
С представения законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон се предлага въвеждане на изискванията на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки, като крайният срок за транспониране на тази директива е 16 март 2013 г.
Законопроектът е в изпълнение на мярка 35 от Плана за действие за 2012 г. от мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Основна цел на този законопроект е да противодейства на практиката плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършва с голямо закъснение, като се въвеждат нови разпоредби относно сроковете за плащане.
Предвижда се обезщетяването на кредиторите за понесените разходи и за разноски за събиране на вземането. Предвиждат се два режима – диспозитивен и императивен, като по-строги са правилата, когато длъжникът по търговска сделка е субект по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки, защото източниците на приходите на публичните органи са по-сигурни и получават финансиране при по-привлекателни условия и зависят по-малко от изграждането на стабилни търговски връзки.
В законопроекта се предвижда, че когато длъжникът е възложител по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки, естеството на стоката или услугата, предмет на сделката, позволява това, се допуска уговаряне на срок за плащане по-дълъг от 30, но не повече от 60 дни. Не може да бъде предвиден по-дълъг срок, тъй като по отношение на тези субекти режимът на директивата е императивен и не допуска уговаряне на срокове, които надхвърлят 60 дни.
По предложение на Министерството на здравеопазването беше създадена заключителна разпоредба, която предвижда допълнение в Закона за лечебните заведения. Разпоредбата регламентира, че лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, както и държавните лечебни заведения – търговски дружества, ще извършват плащания по търговски сделки в срок от 60 дни от деня на получаване на фактурата или друга покана за плащане.
В Министерството на правосъдието при представяне на проекта беше проведено и публично обсъждане, като предлаганите промени бяха подкрепени от представители на бизнеса, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
Министерството на здравеопазването ще изрази ли становище към законопроекта, макар че народните представители разполагат с писмено такова.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, ние сме изпратили становище и до Комисията по здравеопазването, и до Министерството на правосъдието. Нашите бележки са взети предвид. Те произтекоха от факта, че лечебните заведения имат задължения и счетохме, че е добре този срок, в който плащанията следва да се извършват за лечебните заведения – държавни и такива с държавно участие – да бъде по-дълъг, за да не се създадат допълнителни затруднения.
Това е единствената бележка, която и Министерството на правосъдието е възприело.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Съсловните организации желаят ли да изразят становище?
Заповядайте, има думата представителят на Българския лекарски съюз.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители. Аз съм адвокат Цветозар Младенов и взимам думата от името на Българския лекарски съюз.
Силно сме обезпокоени от предлаганите промени, тъй като, на първо място, осъзнаваме, че България е задължена да ги транспонира във вътрешното си законодателство. Но това отново ще рефлектира върху здравната система поради следните съображения.
Безпокои ни, първо, общата хипотеза за лечебни заведения, които плащат в тридесетдневен срок, второ, тази специалната, която е въведена с промяната в Закона за лечебните заведения – до 60 дни.
И в двата случая не е предвидено това, че средствата се получават от системата на Националната здравноосигурителна каса, което изисква един период на дейност, един период на обследване на финансовите документи и първичната медицинска документация и след това – заплащане. Това означава, че плащанията от страна на Националната здравноосигурителна каса към изпълнителите ще постъпват в редица случаи дори след този 60-дневен срок, което означава, че системата ще се задушава. Това по някакъв начин трябва да бъде преодоляно.
В случая сме запознати и със становището, изразено от доктор Димитър Димитров, председател на Асоциацията на работодателите от здравеопазването, което е в същия смисъл.
Така че ви моля по някакъв начин това да бъде съобразено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние Ви благодарим, но становищата са поискани в установения срок и няма представени писмени становища в Комисията по здравеопазването. Надявам се да не останат с грешно впечатление колегите ми, че някои имат тези становища. Единственото становище по законопроекта е на Министерството на здравеопазването, което е предоставено на всички.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Моля да приемете, че това, което в момента изразявам, е становище от страна на Българския лекарски съюз, тъй като не сме имали възможност да представим писмено такова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Ние не го подкрепяме и в случая искаме по някакъв начин да бъде предвиден механизъм, който да преодолее този проблем. Наистина разбираме, че директивата трябва да бъде транспонирана, но върху лечебните заведения това ще има негативен резултат.
Може би по някакъв начин при Националната здравноосигурителна каса, респективно при регионалните здравноосигурителни каси трябва да се въведе механизъм за по-бързо плащане или някакъв друг способ. Но наистина е важно да бъде обърнато внимание на този проблем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има думата представителят на Българския зъболекарски съюз. Заповядате, господин Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз няма да повтарям думите, но само ще кажа, че освен че подкрепяме това становище и освен естествено, че то се отнася преди всичко до големите здравни лечебни заведения, все пак трябва да се вземе предвид, че ние сме със специфична дейност. Това, от една страна. Но това нещо беше дискутирано и вчера и беше поставено като един от основните проблеми пред системата и пред развитието на здравеопазването.
Но и в духа на добрия диалог бих искал да спомена и това, че имаме достатъчно примери със забавени плащания от страна на Националната здравноосигурителна каса, които създадоха редица проблеми.
Тогава тези проблеми рефлектираха върху съсловните организации и върху техните ръководства, а обяснението беше, че единственият начин да се търси по законов път, което е съвсем естествено и нормално, но процедурата е толкова продължителна, че в крайна сметка по-скоро наистина създава допълнителни проблеми, отколкото да ги решава.
В тази връзка подкрепяме предложения законопроект. Ясно е, че трябва да има транспониране на една европейска директива в нашето законодателство. Но все пак да се има предвид, че нашата дейност е лечебна, а не е търговска.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Давам думата на представителя на Българския фармацевтичен съюз. Заповядайте, господин Ненчев.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Становището на Българския фармацевтичен съюз е сходно, защото ние имаме разписано в нашия типов договор, че касата ни плаща след 30 работни дни. При положение, че ние трябва да закупим лекарствените продукти за периода след 15 дни, отделно по време на празниците, нерядко това става в рамките на 60 календарни дни. Само за пример ще ви дам, че в момента касата бави с 2 – 3 дни сегашното плащане. Трябваше около 17 септември да плати, но още не е платила.
Ако това се въведе, ние нямаме нищо против, обаче тогава касата трябва да плаща на 30 календарни дни, а не работни дни. По принцип трябва да се синхронизират нещата с най-големия платец – Националната здравноосигурителна каса. Единствено това са нашите притеснения, защото ние не можем да кажем кога касата ще ни преведе парите на нас. В един момент, ако това е разписано в закона, ние няма да можем да си извършваме плащанията към доставчиците и в края на краищата ние ще си платим санкциите, защото сме разписали, включително гарантираме и с имущество си пред доставчиците, но най-накрая пациентът ще е потърпевш.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
СИЛВИЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Силвия Петрова и съм председател на Асоциацията на вносителите на медицински изделия.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Искам да кажа, че нашата асоциация напълно подкрепя въвеждането на този закон. Ние немалко
пъти бяхме давали подобни предложения в годините, които да бъдат въведени.
Единственото ни притеснение, тъй като ние също сме член на Европейската асоциация на търговците на медицински изделия, вече има практика в другите европейски държави, в които по-отдавна е въведен този закон, е това, че не се предвиждат конкретни санкции за неспазване на срока. Нашият въпрос е дали има такива предвидени в този законопроект, които да са съвсем конкретни при неспазването на сроковете.
Иначе напълно подкрепяме законопроекта и благодарим за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Дойчева, като вносител на законопроекта да отговорите на поставените въпроси.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз разбирам притесненията, които тук бяха изказани, но оставам с впечатление, че всъщност проблемът не е в предложения законопроект, а по-скоро изисква предприемането на някакви други действия, така че да се гарантира, че няма да има случаи на изпадане в забава или поне те ще бъдат сведени до минимум.
По отношение на санкциите. Не сме предвиждали такива. Мисля, че не е мястото в Търговския закон за въвеждане на такива санкции.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
Имат думата народните представители за изказвания.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Този законопроект мисля, че още не е обсъждан във водещата комисия. Но като цяло има основание от икономическа и правна гледна точка той да бъде подкрепен, за да се намали забавянето в разплащанията между търговци - това все по-драматично увеличаване на вътрешната задлъжнялост.
Само в скоба ще кажа, че България продължава да се хвали, че нейният външен дълг е нисък и това е вярно. Но всъщност хората, които сериозно изследват икономиката, смятат за най-опасни именно вътрешните дългове, а не външните дългове.
Така че от тази гледна точка нашата икономика е в критично състояние. Но това не е дискусия за Комисията по здравеопазването. Може би в комисията трябва да се изрази – така по-меко да го формулирам – резервираност към това предложение, защото проблемът на отделните търговски дружества, които имат разплащания помежду си, идва от това, че самата Националната здравноосигурителна каса се движи в ритъм, който едва ли ще влезе веднага в изискванията на Търговския закон. И така отново опираме до темата, която спорадично възниква, че приравняването на лечебните заведения на търговски дружества или дейността им при режима на Търговския закон има повече недостатъци, отколкото предимства.
Така че темата е много по-голяма, но именно от гледна точка на Комисията по здравеопазването трябва да се изрази това опасение, че изпълнението на закона зависи не толкова от коректността на отделните търговци, колкото на взаимоотношенията на Националната здравноосигурителна каса с всички тях, защото срокът е общ, а те имат вътрешни разплащания, много от които идват, след като е извършена дейността, а сроковете за тяхното отчитане, удостоверяване и по-нататък – разплащане, стават по-големи. Аз изхождам точно от гледище на Комисията по здравеопазването, а не по принцип от идеята на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз в тази част на законопроекта, която касае Закона за лечебните заведения, не мога да бъда на страната на вносителите. Не става въпрос за транспонирането на европейските директиви и т.н.
Знаете, че лечебните заведения нарочно бяха отделени в специален закон. Те са търговски дружества, които нямат право на печалба, нонпрофит, но в същото време ние ги приравняваме към всички останали търговски дружества в страната. При тази ситуация какво се случва със задълженията на лечебните заведения, които те имат в момента? Как се процедира, след като този закон влезе в сила и какво се случва с тях? Много от лечебните заведения за болнична помощ разчитат на отложените плащания, когато договарят медикаменти и други неща, за да могат да не правят натрупвания на задължения или поне на просрочените задължения.
В този смисъл не мога да разбера каква е необходимостта да вкарваме нов стрес за лечебните заведения в този момент.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Дойчева, да вземате отношение.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм сигурна, че всички са наясно, че ние сме задължени да въведем тази директива.
Искам да информирам и за това, че още миналата година през м. ноември чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма получихме едно писмо от комисар Антонио Таяни, който отговаря за индустрия, икономическа политика, в което той приканваше държавите-членки, да въведат директивата до 1 януари 2012 г. Ние, разбира се, отговорихме, че все пак има някакви планове и срокове, които се правят, така че не бихме били в състояние да го направим.
Но веднага след това Европейската комисия направи експертна работна група във връзка с въвеждането на тази директива и периодично изисква информация до къде сме стигнали. Очевидно, че този въпрос е приоритетен по някакъв начин за Европейската комисия, което, разбира се, не би трябвало пък да поставя в тежко положение здравните заведения.
Но, така или иначе, тези лечебни заведения, които са с държавно участие, и с тази разпоредба, която беше предложена от Министерството на здравеопазването, сме се опитали максимално да ги облекчим дотолкова, доколкото, разбира се, позволява директивата. Макар че, чувам, че 60-дневният срок наистина може би не е достатъчен. Но вероятно, ако бъдат положени други усилия, свързани с разплащанията, ще бъдат намалени случаите на забавени плащания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Такива, каквито тук се формираха опасенията за работата на лечебните заведения, ги имахме и ние, но, водени от същия мотив, сме формирали нашата бележка.
Безспорно е факт, че тази директива трябва да се въведе и тя трябва да стане част от нашето вътрешно законодателство. Но само бих искала да направя и една отметка към това, че не само Националната здравноосигурителна каса следва да бъде задължена да плаща в срок. Аз се надявам, че заедно и с помощта на Комисията по здравеопазването ще имаме такъв разговор с доктор Цеков. Но все пак трябва да започнем дебат и за това откъде идват приходите. Знаете, че Националната здравноосигурителна каса разходва единствено и само средства, събрани от гражданите. А при липса на такива и наличие на голям брой здравнонеосигурени лица естествено, че постъпват по-малки суми, което пък води след себе си до цялата неплатежоспособност на системата, включително неразплащане в срок, неразплащане между търговските дружества, лечебни заведения и т.н.
Наистина призовавам всички колеги от парламентарните групи заедно да помислим за мерки за справяне със здравнонеосигурените лица.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Доктор Шарков иска думата отново. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам един въпрос не към Министерството на здравеопазването. Въпросът ми е следният. Може би тук има повече юристи, които могат да го обяснят по-добре или да ми отговорят по-добре, защото аз не го разбирам.
В Търговския закон в общия текст е казано: „ако не е договорено друго, срокът за плащане е 30 дни”. Казано е, че срокът при договаряне може да бъде и повече от 60 дни. Това е в общия текст. А в Закона за лечебните заведения, където лечебните заведения се регистрират по специалния закон, няма този текст „ако е договорено друго”, няма текст, че срокът може да бъде по-дълъг, ако са спазени изискванията на посочената разпоредба. Защо го няма?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Като допълнение към този въпрос да чуем още един въпрос.
Има думата господин Кърджалиев. Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз едва ли бих могъл в този лаконичен стил, в който направи изказването си господин Стоилов, да дефинирам проблема. Вероятно наистина в икономически аспект, още повече имайки предвид и европейските директиви, този законопроект не просто е целесъобразен, но е и необходим от този аспект.
Доколкото разбрах, притеснението на съсловните организации е точно тогава, когато самите лечебни заведения, аптеки се опасяват от просрочване на техните приходи от контрагентите. Имайки предвид и въпроса на доктор Шарков по отношение на срока, който априори, предварително трябва да бъде уговорен според предложението за промяна в Търговския закон, имайки предвид и нещо друго, което се сещам – госпожа министър Атанасова каза още в първите си дни като министър, че една от идеите е точно тази – да редуцира срока. Поне сега се сещам за аптеките.
Не е ли възможно за всички, които са в този бранш и чакат от някого някакви приходи, точно този срок да се редуцира предварително и изрично? Това би решило всички притеснения на съсловните организации, а също би оптимизирало и на фона на икономическата конюнктура в България би урегулирало точно този тип отношения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Заповядайте, госпожо Дойчева, да отговорите на поставените въпроси.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! На въпроса за сроковете в общата разпоредба в Търговския закон и в специалния Закон за лечебните заведения.
Аз в началото споменах, че се въвеждат два режима – диспозитивен и императивен. Диспозитивният режим е по отношение на търговци, при взаимоотношения между двама търговци. Императивният режим е този, който действа тогава, когато една от страните е публичен орган, ако мога така да го кажа.
По тази причина срокът, който може да се уговаря, когато страна е публичен орган, в конкретния случай за държавните лечебни заведения е максимално 60 дни. А при търговците, прилагайки принципа на свобода на договаряне, е допусната възможност да уговарят срокове и по-дълги от 60 дни при условие, че длъжникът може да докаже, че кредиторът не е поставен в неблагоприятно положение, уговаряйки този по-дълъг срок.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
ВАНЬО ШАРКОВ: А къде са болниците, които са с над 50 процента държавно участие? Например областните болници къде са?
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Директивата говори единствено за държавни структури.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тоест, те не попадат в този вид?
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: По текста на директивата – не.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не питам за текста на директивата, а за текста, който е предложен.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Това, което е предложено, ни е предложено от Министерството на здравеопазването и те са имали нещо предвид, за да го предложат по този начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други желания за изказвания от народни представители? Не виждам.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искала само една минута уточнение.
Текстовете предлагат много по-рестриктивен метод или по-скоро мярка за това задлъжнялостта от страна на държавата към търговските субекти да е много по-строга, отколкото между самите търговски обекти. Предполагам, че това е една мярка за по-бързо справяне с икономическата криза и за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост. На самите търговски субекти се дава много по-свободен режим и диспозитивен, отколкото спрямо държавата към търговските обекти.
Би следвало, доктор Шарков, да разбирате това, защото това е дясна мярка.
ВАНЬО ШАРКОВ: Обаче финансиращият орган е Националната здравноосигурителна каса, а не Министерството на здравеопазването. Трябва Министерството на здравеопазването да се задължава като държавен орган. Така излиза.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата за изказвания? Аз мисля, че приключихме с изказванията на съсловните организации.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против"- 1, "въздържали се" - 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г., се приема на първо гласуване.
С това дневният ред на заседанието приключи.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 20.09.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 20.09.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при дневен ред, който е по-различен от предварителния заявения:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване.
Втората точка от този дневен ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.07. 2012 г. – първо гласуване – мина на първо четене в парламента без нашия доклад.
Така че сега подлагам на гласуване дневен ред само с точка първа:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
Преди да пристъпим към работата по този законопроект бих искала да дам думата на министъра на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова, която иска да ни запознае с интересни факти от работата на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители и гости!
Бих искала да направя един своеобразен отчет пред вас относно работата на Министерството на здравеопазването по оперативните програми. Тъй като вчера на заседанието, провело се при президента, за политиките в здравеопазването и ключовите решения, се постави въпрос за някои от оперативните програми и конкретно за „Спри и се прегледай” – какъв е етапът на завършеност на този проект, мога да ви предоставя справка и не само за него, а и за Програмата „Информирани и здрави”, Средносрочната рамкова програма за инвестиции”, както програмата за специализанти „ПУЛСС” и Програмата „Посока „Семейство”.
Ще бъда съвсем кратка, само в рамките на няколко минути.
Започвам от Програмата „Спри и се прегледай”. Доктор Джафер вчера постави този въпрос. Този проект наистина много се забави във времето. Още през 2009 г. бяха одобрени средствата за финансиране, но вече бих искала да ви съобщя, че е подписан договорът за изграждане на информационна система за националния скринингов регистър и системата за известяване. Договорът е подписан след проведена обществена поръчка и изграждането на този регистър е със срок до м. януари 2013 г.
Предстои преобявяването на поръчката за пиар кампаниите. Изготвено е ново техническо задание. Предстои неговото изпращане за предварителен контрол и преобявяване до кроя на м. септември. Тази поръчка за пиар кампании е доста нашумяла медийно. Впоследствие спечелилият изпълнител се отказа от изпълнението на договора и това наложи ние отново да я прекратим и отново тя да бъде преобявена.
Предстои издаване на решение за определяне на изпълнител за поръчката за известяване. Това е уведомяването на всички лица, които следва да се явят на скрининг. Заложено е да стане чрез писмено уведомяване. Вече е проведена обществената поръчка и съвсем скоро се очаква да има решение за избор на изпълнител.
По програмата „Информирани и здрави”. Изготвени са анализите на потребностите и проблемите на целевите групи по проекта, проведено е встъпително проучване за познанията и нагласите за здравословен начин на живот на целевите групи. Приключени са шест здравноинформационни кампании, в които са изготвени и разпространени в средствата за масова информация филми, клипове – аудио и видео – банери, публикации в медиите и промоционални материали. Проведени са 12 кръгли маси и една национална конференция. Проведени са хепънинги по шестте кампании, за всяко в 19 населени места.
По програмата за специализантите. Там преформулирахме проектното предложение. Вече има изготвено проектно предложение, което Министерството на труда и социалната политика като управляващ орган следва да одобри. То е на стойност 16 млн. лв. и е с продължителност 19 месеца. То касае с европейски средства да бъдат финансирани специализациите на младите лекари.
По проекта „Акредитация” са изготвени два анализа в сферата на продължителното обучение на медицинските специалисти в България. В момента се актуализират медицинските стандарти, както и вече имаме сключен договор за осигуряване публичност на проекта.
Имаме един нов проект и в момента сме на етап изготвяне на проектно предложение за трансфер на добри практики за изграждане на капацитет за оценка на здравни технологии, който е на стойност 980 хиляди лева със срок 12 месеца, като основните дейности по проекта са: сформиране на експертни групи и обмяна на опит и добри практики в сферата на националния здравноосигурителен пакет на медицинските услуги и лекарствената политика, както и планиране на мерки за оптимизиране на базовия здравноосигурителен пакет в Република България.
По проекта „ПУЛСС” е изготвен анализ на потребностите от обучение на персонала на центровете за спешна медицинска помощ. Разработени са вече учебните програми за лекарите и медицинските специалисти. Направен е сравнителен анализ на добрите практики. Създадена е електронна страница за надграждащо обучение. Сключени са договори за доставка на високотехнологични манекени и манекени за основни умения в обучението. Сключени са договори за доставка на хардуер и софтуер за надграждащо обучение за персонала на центровете за спешна медицинска помощ. Сключени са договори за обучение на персонала от всички 28 центъра за спешна медицинска помощ. Сключени са договори за цялостна логистика на обучението. Сключени са договори за осигуряване на публичност на дейностите, договор за отпечатване на сборник от детайлни протоколи, които съдържат алгоритми за поведение, както е съставена и работна група за изготвяне на дисциплинарен медицински стандарт по спешна медицина. Очаква се в началото на м. октомври да стартира това обучение в институт „Пирогов”.
По проекта „Посока „Семейство” на 3 май е подписано междуинституционално споразумение между Министерството на здравеопазването и партньорите – Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Вече са назначени осем местни координатори чрез проведена процедура по Кодекса на труда. Сключени са договори с избрани двама национални консултанти по управление на промяната в сферата на ранното детско развитие, психичното здраве на децата и деинституционализацията.
Проведени са работните срещи за управление с местните координатори. Вече са определени 64 члена на мултидисциплинарните екипи на регионално ниво. Изготвени са инструментите за оценка на ресурсите на домовете за медико-социални грижи. Създадени са партньорски взаимоотношения със заинтересованите страни по места и в момента се събира и обобщава информация, която да послужи за изготвянето на анализ на ресурсите на домовете към 31 август 2012 г., като са анкетирани абсолютно всички служители на домовете за медико-социални грижи.
В момента в Министерството на здравеопазването вървят обществените поръчки по избор на изпълнител за дейностите по строително-ремонтните работи, както и предстои избор на национален консултант – неонатолог, обогатяване на индивидуалните планове за действие и грижа, извършване на групови анализи и т.н.
И последният проект, който всъщност носи най-много средства от Европейския съюз, е проектът „Средносрочна рамкова инвестиционна програма”. Знаете, че той предвиждаше доставка на медицинско оборудване по концепцията за по-добро здравеопазване с фокус онкологията. В момента предстои сключване на договор за медицинско оборудване с Университетска болница „Александровска” на стойност 8,7 млн. лв. Някои от позициите, които бяха обявени, са прекратени, тъй като не се явиха никакви желаещи, които да участват.
Сключени са договори със Специализираната болница за активно лечение по онкология, както и с болница „Света Марина” за четири линейни ускорителя. Сключени са договори вече и за строителство и извършване на строително-ремонтни дейности в тези лечебни заведения, както и строителство в 11 болници на стойност 2,7 млн. лв. В момента се обжалват четири позиции в Комисията за защита на конкуренцията и предстои преобразяването на една позиция.
В момента имаме сключени договори за управление на проектите, сключени договори за публичност, както и в момента тече изборът на одитор за извършване на одит за отчитане на разходите и финансовото изпълнение на проектите и доставката на лабораторните системи и специализираното оборудване.
Смятам, че така подписаните договори, а и всички мерки, които сме заложили, за да оползотворим европейските средства, действително ще доведат до много по-високо качество на предоставените медицински услуги и се надявам, че след като изтекат действията на договорите, всички ще можем да се поздравим с един положителен резултат в сферата на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Надявам се предоставената информация да е полезна на народните представители и на нашите гости.
Сега пристъпваме към нашия дневен ред.
Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
Давам думата за представяне на законопроекта от името на вносителите на госпожа Елена Дойчева, държавен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието.
Заповядайте, госпожо Дойчева.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички.
С представения законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон се предлага въвеждане на изискванията на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки, като крайният срок за транспониране на тази директива е 16 март 2013 г.
Законопроектът е в изпълнение на мярка 35 от Плана за действие за 2012 г. от мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Основна цел на този законопроект е да противодейства на практиката плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършва с голямо закъснение, като се въвеждат нови разпоредби относно сроковете за плащане.
Предвижда се обезщетяването на кредиторите за понесените разходи и за разноски за събиране на вземането. Предвиждат се два режима – диспозитивен и императивен, като по-строги са правилата, когато длъжникът по търговска сделка е субект по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки, защото източниците на приходите на публичните органи са по-сигурни и получават финансиране при по-привлекателни условия и зависят по-малко от изграждането на стабилни търговски връзки.
В законопроекта се предвижда, че когато длъжникът е възложител по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки, естеството на стоката или услугата, предмет на сделката, позволява това, се допуска уговаряне на срок за плащане по-дълъг от 30, но не повече от 60 дни. Не може да бъде предвиден по-дълъг срок, тъй като по отношение на тези субекти режимът на директивата е императивен и не допуска уговаряне на срокове, които надхвърлят 60 дни.
По предложение на Министерството на здравеопазването беше създадена заключителна разпоредба, която предвижда допълнение в Закона за лечебните заведения. Разпоредбата регламентира, че лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, както и държавните лечебни заведения – търговски дружества, ще извършват плащания по търговски сделки в срок от 60 дни от деня на получаване на фактурата или друга покана за плащане.
В Министерството на правосъдието при представяне на проекта беше проведено и публично обсъждане, като предлаганите промени бяха подкрепени от представители на бизнеса, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
Министерството на здравеопазването ще изрази ли становище към законопроекта, макар че народните представители разполагат с писмено такова.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, ние сме изпратили становище и до Комисията по здравеопазването, и до Министерството на правосъдието. Нашите бележки са взети предвид. Те произтекоха от факта, че лечебните заведения имат задължения и счетохме, че е добре този срок, в който плащанията следва да се извършват за лечебните заведения – държавни и такива с държавно участие – да бъде по-дълъг, за да не се създадат допълнителни затруднения.
Това е единствената бележка, която и Министерството на правосъдието е възприело.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Съсловните организации желаят ли да изразят становище?
Заповядайте, има думата представителят на Българския лекарски съюз.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители. Аз съм адвокат Цветозар Младенов и взимам думата от името на Българския лекарски съюз.
Силно сме обезпокоени от предлаганите промени, тъй като, на първо място, осъзнаваме, че България е задължена да ги транспонира във вътрешното си законодателство. Но това отново ще рефлектира върху здравната система поради следните съображения.
Безпокои ни, първо, общата хипотеза за лечебни заведения, които плащат в тридесетдневен срок, второ, тази специалната, която е въведена с промяната в Закона за лечебните заведения – до 60 дни.
И в двата случая не е предвидено това, че средствата се получават от системата на Националната здравноосигурителна каса, което изисква един период на дейност, един период на обследване на финансовите документи и първичната медицинска документация и след това – заплащане. Това означава, че плащанията от страна на Националната здравноосигурителна каса към изпълнителите ще постъпват в редица случаи дори след този 60-дневен срок, което означава, че системата ще се задушава. Това по някакъв начин трябва да бъде преодоляно.
В случая сме запознати и със становището, изразено от доктор Димитър Димитров, председател на Асоциацията на работодателите от здравеопазването, което е в същия смисъл.
Така че ви моля по някакъв начин това да бъде съобразено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние Ви благодарим, но становищата са поискани в установения срок и няма представени писмени становища в Комисията по здравеопазването. Надявам се да не останат с грешно впечатление колегите ми, че някои имат тези становища. Единственото становище по законопроекта е на Министерството на здравеопазването, което е предоставено на всички.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Моля да приемете, че това, което в момента изразявам, е становище от страна на Българския лекарски съюз, тъй като не сме имали възможност да представим писмено такова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Ние не го подкрепяме и в случая искаме по някакъв начин да бъде предвиден механизъм, който да преодолее този проблем. Наистина разбираме, че директивата трябва да бъде транспонирана, но върху лечебните заведения това ще има негативен резултат.
Може би по някакъв начин при Националната здравноосигурителна каса, респективно при регионалните здравноосигурителни каси трябва да се въведе механизъм за по-бързо плащане или някакъв друг способ. Но наистина е важно да бъде обърнато внимание на този проблем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Има думата представителят на Българския зъболекарски съюз. Заповядате, господин Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз няма да повтарям думите, но само ще кажа, че освен че подкрепяме това становище и освен естествено, че то се отнася преди всичко до големите здравни лечебни заведения, все пак трябва да се вземе предвид, че ние сме със специфична дейност. Това, от една страна. Но това нещо беше дискутирано и вчера и беше поставено като един от основните проблеми пред системата и пред развитието на здравеопазването.
Но и в духа на добрия диалог бих искал да спомена и това, че имаме достатъчно примери със забавени плащания от страна на Националната здравноосигурителна каса, които създадоха редица проблеми.
Тогава тези проблеми рефлектираха върху съсловните организации и върху техните ръководства, а обяснението беше, че единственият начин да се търси по законов път, което е съвсем естествено и нормално, но процедурата е толкова продължителна, че в крайна сметка по-скоро наистина създава допълнителни проблеми, отколкото да ги решава.
В тази връзка подкрепяме предложения законопроект. Ясно е, че трябва да има транспониране на една европейска директива в нашето законодателство. Но все пак да се има предвид, че нашата дейност е лечебна, а не е търговска.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Давам думата на представителя на Българския фармацевтичен съюз. Заповядайте, господин Ненчев.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Становището на Българския фармацевтичен съюз е сходно, защото ние имаме разписано в нашия типов договор, че касата ни плаща след 30 работни дни. При положение, че ние трябва да закупим лекарствените продукти за периода след 15 дни, отделно по време на празниците, нерядко това става в рамките на 60 календарни дни. Само за пример ще ви дам, че в момента касата бави с 2 – 3 дни сегашното плащане. Трябваше около 17 септември да плати, но още не е платила.
Ако това се въведе, ние нямаме нищо против, обаче тогава касата трябва да плаща на 30 календарни дни, а не работни дни. По принцип трябва да се синхронизират нещата с най-големия платец – Националната здравноосигурителна каса. Единствено това са нашите притеснения, защото ние не можем да кажем кога касата ще ни преведе парите на нас. В един момент, ако това е разписано в закона, ние няма да можем да си извършваме плащанията към доставчиците и в края на краищата ние ще си платим санкциите, защото сме разписали, включително гарантираме и с имущество си пред доставчиците, но най-накрая пациентът ще е потърпевш.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.
СИЛВИЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Силвия Петрова и съм председател на Асоциацията на вносителите на медицински изделия.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Искам да кажа, че нашата асоциация напълно подкрепя въвеждането на този закон. Ние немалко
пъти бяхме давали подобни предложения в годините, които да бъдат въведени.
Единственото ни притеснение, тъй като ние също сме член на Европейската асоциация на търговците на медицински изделия, вече има практика в другите европейски държави, в които по-отдавна е въведен този закон, е това, че не се предвиждат конкретни санкции за неспазване на срока. Нашият въпрос е дали има такива предвидени в този законопроект, които да са съвсем конкретни при неспазването на сроковете.
Иначе напълно подкрепяме законопроекта и благодарим за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Дойчева, като вносител на законопроекта да отговорите на поставените въпроси.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз разбирам притесненията, които тук бяха изказани, но оставам с впечатление, че всъщност проблемът не е в предложения законопроект, а по-скоро изисква предприемането на някакви други действия, така че да се гарантира, че няма да има случаи на изпадане в забава или поне те ще бъдат сведени до минимум.
По отношение на санкциите. Не сме предвиждали такива. Мисля, че не е мястото в Търговския закон за въвеждане на такива санкции.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
Имат думата народните представители за изказвания.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Този законопроект мисля, че още не е обсъждан във водещата комисия. Но като цяло има основание от икономическа и правна гледна точка той да бъде подкрепен, за да се намали забавянето в разплащанията между търговци - това все по-драматично увеличаване на вътрешната задлъжнялост.
Само в скоба ще кажа, че България продължава да се хвали, че нейният външен дълг е нисък и това е вярно. Но всъщност хората, които сериозно изследват икономиката, смятат за най-опасни именно вътрешните дългове, а не външните дългове.
Така че от тази гледна точка нашата икономика е в критично състояние. Но това не е дискусия за Комисията по здравеопазването. Може би в комисията трябва да се изрази – така по-меко да го формулирам – резервираност към това предложение, защото проблемът на отделните търговски дружества, които имат разплащания помежду си, идва от това, че самата Националната здравноосигурителна каса се движи в ритъм, който едва ли ще влезе веднага в изискванията на Търговския закон. И така отново опираме до темата, която спорадично възниква, че приравняването на лечебните заведения на търговски дружества или дейността им при режима на Търговския закон има повече недостатъци, отколкото предимства.
Така че темата е много по-голяма, но именно от гледна точка на Комисията по здравеопазването трябва да се изрази това опасение, че изпълнението на закона зависи не толкова от коректността на отделните търговци, колкото на взаимоотношенията на Националната здравноосигурителна каса с всички тях, защото срокът е общ, а те имат вътрешни разплащания, много от които идват, след като е извършена дейността, а сроковете за тяхното отчитане, удостоверяване и по-нататък – разплащане, стават по-големи. Аз изхождам точно от гледище на Комисията по здравеопазването, а не по принцип от идеята на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз в тази част на законопроекта, която касае Закона за лечебните заведения, не мога да бъда на страната на вносителите. Не става въпрос за транспонирането на европейските директиви и т.н.
Знаете, че лечебните заведения нарочно бяха отделени в специален закон. Те са търговски дружества, които нямат право на печалба, нонпрофит, но в същото време ние ги приравняваме към всички останали търговски дружества в страната. При тази ситуация какво се случва със задълженията на лечебните заведения, които те имат в момента? Как се процедира, след като този закон влезе в сила и какво се случва с тях? Много от лечебните заведения за болнична помощ разчитат на отложените плащания, когато договарят медикаменти и други неща, за да могат да не правят натрупвания на задължения или поне на просрочените задължения.
В този смисъл не мога да разбера каква е необходимостта да вкарваме нов стрес за лечебните заведения в този момент.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Дойчева, да вземате отношение.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм сигурна, че всички са наясно, че ние сме задължени да въведем тази директива.
Искам да информирам и за това, че още миналата година през м. ноември чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма получихме едно писмо от комисар Антонио Таяни, който отговаря за индустрия, икономическа политика, в което той приканваше държавите-членки, да въведат директивата до 1 януари 2012 г. Ние, разбира се, отговорихме, че все пак има някакви планове и срокове, които се правят, така че не бихме били в състояние да го направим.
Но веднага след това Европейската комисия направи експертна работна група във връзка с въвеждането на тази директива и периодично изисква информация до къде сме стигнали. Очевидно, че този въпрос е приоритетен по някакъв начин за Европейската комисия, което, разбира се, не би трябвало пък да поставя в тежко положение здравните заведения.
Но, така или иначе, тези лечебни заведения, които са с държавно участие, и с тази разпоредба, която беше предложена от Министерството на здравеопазването, сме се опитали максимално да ги облекчим дотолкова, доколкото, разбира се, позволява директивата. Макар че, чувам, че 60-дневният срок наистина може би не е достатъчен. Но вероятно, ако бъдат положени други усилия, свързани с разплащанията, ще бъдат намалени случаите на забавени плащания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Такива, каквито тук се формираха опасенията за работата на лечебните заведения, ги имахме и ние, но, водени от същия мотив, сме формирали нашата бележка.
Безспорно е факт, че тази директива трябва да се въведе и тя трябва да стане част от нашето вътрешно законодателство. Но само бих искала да направя и една отметка към това, че не само Националната здравноосигурителна каса следва да бъде задължена да плаща в срок. Аз се надявам, че заедно и с помощта на Комисията по здравеопазването ще имаме такъв разговор с доктор Цеков. Но все пак трябва да започнем дебат и за това откъде идват приходите. Знаете, че Националната здравноосигурителна каса разходва единствено и само средства, събрани от гражданите. А при липса на такива и наличие на голям брой здравнонеосигурени лица естествено, че постъпват по-малки суми, което пък води след себе си до цялата неплатежоспособност на системата, включително неразплащане в срок, неразплащане между търговските дружества, лечебни заведения и т.н.
Наистина призовавам всички колеги от парламентарните групи заедно да помислим за мерки за справяне със здравнонеосигурените лица.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Доктор Шарков иска думата отново. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам един въпрос не към Министерството на здравеопазването. Въпросът ми е следният. Може би тук има повече юристи, които могат да го обяснят по-добре или да ми отговорят по-добре, защото аз не го разбирам.
В Търговския закон в общия текст е казано: „ако не е договорено друго, срокът за плащане е 30 дни”. Казано е, че срокът при договаряне може да бъде и повече от 60 дни. Това е в общия текст. А в Закона за лечебните заведения, където лечебните заведения се регистрират по специалния закон, няма този текст „ако е договорено друго”, няма текст, че срокът може да бъде по-дълъг, ако са спазени изискванията на посочената разпоредба. Защо го няма?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Като допълнение към този въпрос да чуем още един въпрос.
Има думата господин Кърджалиев. Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз едва ли бих могъл в този лаконичен стил, в който направи изказването си господин Стоилов, да дефинирам проблема. Вероятно наистина в икономически аспект, още повече имайки предвид и европейските директиви, този законопроект не просто е целесъобразен, но е и необходим от този аспект.
Доколкото разбрах, притеснението на съсловните организации е точно тогава, когато самите лечебни заведения, аптеки се опасяват от просрочване на техните приходи от контрагентите. Имайки предвид и въпроса на доктор Шарков по отношение на срока, който априори, предварително трябва да бъде уговорен според предложението за промяна в Търговския закон, имайки предвид и нещо друго, което се сещам – госпожа министър Атанасова каза още в първите си дни като министър, че една от идеите е точно тази – да редуцира срока. Поне сега се сещам за аптеките.
Не е ли възможно за всички, които са в този бранш и чакат от някого някакви приходи, точно този срок да се редуцира предварително и изрично? Това би решило всички притеснения на съсловните организации, а също би оптимизирало и на фона на икономическата конюнктура в България би урегулирало точно този тип отношения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Заповядайте, госпожо Дойчева, да отговорите на поставените въпроси.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! На въпроса за сроковете в общата разпоредба в Търговския закон и в специалния Закон за лечебните заведения.
Аз в началото споменах, че се въвеждат два режима – диспозитивен и императивен. Диспозитивният режим е по отношение на търговци, при взаимоотношения между двама търговци. Императивният режим е този, който действа тогава, когато една от страните е публичен орган, ако мога така да го кажа.
По тази причина срокът, който може да се уговаря, когато страна е публичен орган, в конкретния случай за държавните лечебни заведения е максимално 60 дни. А при търговците, прилагайки принципа на свобода на договаряне, е допусната възможност да уговарят срокове и по-дълги от 60 дни при условие, че длъжникът може да докаже, че кредиторът не е поставен в неблагоприятно положение, уговаряйки този по-дълъг срок.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева.
ВАНЬО ШАРКОВ: А къде са болниците, които са с над 50 процента държавно участие? Например областните болници къде са?
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Директивата говори единствено за държавни структури.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тоест, те не попадат в този вид?
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: По текста на директивата – не.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не питам за текста на директивата, а за текста, който е предложен.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Това, което е предложено, ни е предложено от Министерството на здравеопазването и те са имали нещо предвид, за да го предложат по този начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други желания за изказвания от народни представители? Не виждам.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искала само една минута уточнение.
Текстовете предлагат много по-рестриктивен метод или по-скоро мярка за това задлъжнялостта от страна на държавата към търговските субекти да е много по-строга, отколкото между самите търговски обекти. Предполагам, че това е една мярка за по-бързо справяне с икономическата криза и за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост. На самите търговски субекти се дава много по-свободен режим и диспозитивен, отколкото спрямо държавата към търговските обекти.
Би следвало, доктор Шарков, да разбирате това, защото това е дясна мярка.
ВАНЬО ШАРКОВ: Обаче финансиращият орган е Националната здравноосигурителна каса, а не Министерството на здравеопазването. Трябва Министерството на здравеопазването да се задължава като държавен орган. Така излиза.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата за изказвания? Аз мисля, че приключихме с изказванията на съсловните организации.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против"- 1, "въздържали се" - 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г., се приема на първо гласуване.
С това дневният ред на заседанието приключи.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
