ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
и
Комисия по труда и социалната политика


ПРОТОКОЛ
№ 88


На 28 септември 2012 г., петък, в град Смолян, Областна администрация, зала № 201, се проведе съвместно изнесено заседание на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Обсъждане на правната рамка, касаеща регламентиране на центровете за интегрирани здравно-социални услуги с цел въвеждане на модел за комплексно предоставяне на здравни грижи и социални услуги по домовете на възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
и
Комисия по труда и социалната политика


ПРОТОКОЛ
№ 88


На 28 септември 2012 г., петък, в град Смолян, Областна администрация, зала № 201, се проведе съвместно изнесено заседание на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Обсъждане на правната рамка, касаеща регламентиране на центровете за интегрирани здравно-социални услуги с цел въвеждане на модел за комплексно предоставяне на здравни грижи и социални услуги по домовете на възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания.


Списъкът на присъстващите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването и на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 10,08 ч. и ръководено от председателя на Комисията по здравеопазването госпожа Даниела Дариткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика.
Поставям на вашето внимание дневен ред с предложение за една точка:
1. Обсъждане на правната рамка, касаеща регламентиране на центровете за интегрирани здравно-социални услуги с цел въвеждане на модел за комплексно предоставяне на здравни грижи и социални услуги по домовете на възрастни хора, хора с хронични заболявания и трайни увреждания.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
И с така предложения дневен ред преминаваме към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува. Двете комисии гласуват съвместно.
Гласуване: „За” – 22, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се предложението.
1. Обсъждане на правната рамка, касаеща регламентиране на центровете за интегрирани здравно-социални услуги с цел въвеждане на модел за комплексно предоставяне на здравни грижи и социални услуги по домовете на възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания.
Преди да пристъпим към деловата работа, предвид на обстоятелството, че Смолян е домакин на това изнесено заседание, ще дам думата на областния управител, инж. Стефан Стайков, за приветствие.
СТЕФАН СТАЙКОВ: Уважаеми гости, представители на двете комисии!
Изключително сме доволни от факта, че днес ние можем да играем ролята на едни домакини, които са уважени с високата чест – вие да проведете вашите заседания днес в град Смолян!
Ще изразя нашето искрено удовлетворение от името на Областната ни управа, заедно разбира се и с колегите ни, които се намират тука, в лицето на г-н Мелемов – нашият кмет, заедно с Общинската администрация да ви пожелаем успешна работа.
Второ, да изкажем нашето удовлетворение от факта, че вие днес провеждате това заседание на територията на нашата област, говори за вашето изключително отношение към проблемите, които са предмет на вашите комисии, не само в национален мащаб, а просто, съобразявайки се и изразявайки вашето внимание към спецификите на проблемите, свързани и конкретно с нашия регион. С една дума, ние ви благодарим и ви броим за наши големи фенове!
В същият момент, разбира се, на финала, преди да ви пожелая успешна работа, аз искам да ви кажа, че ние сме особено горди, че д-р Дариткова е наша съгражданка. И освен това, тя точно на днешния ден има много голям празник. И заради това, ще ми позволите да й поднеса този наш скромен букет, с пожелания за успешна работа!
Желая ви хубав ден и спорна работа!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, г-н Стайков! Сега думата има кметът на Смолян, Николай Мелемов.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: И аз искам да ви поздравя с добре дошли! Надявам се, че освен ползотворния ден, освен работата, която ще свършите, да останете впечатлени от нашия град. Затова една малка програма, след като свършите работата, да ви покажем някои от нашите забележителности и се надявам да останете с добри впечатления. Ние наистина сме гостоприемни. И винаги сте добре дошли! И в бъдеще да се върнете пак, не само по работа, както казах.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря! Сега думата има председателят на Българския Червен кръст, Христо Григоров, които са много сериозен и консенсусен партньор при реализирането на този проект.
ХРИСТО ГРИГОРОВ: Благодаря ви!
Станах прав, за да изразя моето голямо уважение пред всички вас! Да е жива и здрава рожденичката! Нека Господ да я пази! И дълги години да бъдем заедно!
Аз искам да благодаря още в самото начало за това, че приехте тази идея да бъдем заедно, защото днеска действително темата, която ще дискутираме, е много важна, един от най-уязвимите сектори в нашето общество – това са нашите баби, дядовци, роднини, възрастните хора. И аз съм дълбоко убеден, че всички заедно ще намерим най-правилното решение, за да дадем възможността техният живот да бъде много по-лек. И те трябва да знаят, че могат да разчитат на нас.
Желаем ви успех на тази работа! Искам да ви уверя още един път, че можете винаги да разчитате на близо 250-хилядната армия български червенокръстци! Господ да ви закриля всички! Благодаря ви!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви! Сега искам да представя и другите участници в проекта, и съответно наши гости:
- от името на Министерството на здравеопазването – заместник-министър д-р Минчо Вичев. Очакваме всеки момент да дойде и заместник-министър Десислава Димитрова;
- от името на Министерството на труда и социалната политика – Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика;
- от името на Националната здравноосигурителна каса – д-р Пламен Цеков;
- от името на Български лекарски съюз – д-р Димитър Ленков;
- от името на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи – Милка Василева, нейният председател;
- от името на Пациентските организации – Пенка Георгиева.
Надявам се, че никой не пропуснах.
Сега вече пристъпваме към деловата работа, като давам думата на д-р Надежда Тодоровска, която ще представи проекта.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря, д-р Дариткова!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Едно техническо уточнение: Моля всеки, който говори, да натиска черното копче, за да може да имаме точен звукозапис на заседанието.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря, д-р Дариткова! Уважаеми г-н председател, г-н Стойнев! Уважаеми народни представители, дами и господа! Изключително удоволствие е за мен да бъда днес тук и да презентирам един проект, който е резултат на много години труд от страна на различни партньори в социалната и здравната сфера.
Това е проект, който стартира в началото на тази година. Той се финансира от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, и се изпълнява в партньорство между Министерството на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Български Червен кръст и Швейцарски Червен кръст, които са освен това и междинното моделиращо звено от швейцарска страна.
Този проект отразява една реална действителност и в Европейския съюз като цяло. Като член на Европейския съюз, България е необходимо да изпълнява и политиките на общността. Така че, една от съвременните тенденции, една от най-важните политики в днешно време, е именно работата по застаряването на населението и предизвикателствата, които това изправя пред нас. Населението на възраст над 65 години в Европейския съюз ще нарасне от 17,1% през 2008 г., както го дава статистиката, до 23,5% през 2030 г. А тези, които са над 80 години, ще се удвоят през 2050 г. Населението над 60 години ще стане 1/4 през 2020 г., която не е толкова далеч, от европейските граждани. Всичко това води, естествено, до едни сериозни предизвикателства, свързани с осигуряване на разходи за пенсии, здравеопазване, дългосрочни грижи, които се очаква в европейски мащаб да нараснат с 4 до 8% от брутния вътрешен продукт през 2025 г. Това, естествено, води до натиск върху семействата, но също така и до натиск върху социалните системи за сигурност, при очевидно, особено в България, засилваща се тенденция за застаряване на населението, но намаляващ човешки ресурс в областта на здравеопазването и социалните грижи.
И тука графиката, която сме представили, показва едни осреднени разходи на здравеопазването като брутен вътрешен продукт на глава от населението по възрастови групи. И се вижда, че наистина над 65-годишна възраст драстично се увеличават разходите за грижи на това население.
Така че, общите изводи от тези съвременни тенденции налагат именно България да води политика, която да осигури както финансово, така и с човешки ресурси именно на тези два сектора – „Социалния” и „Здравеопазването”. Освен това, възниква спешна необходимост от оптимизиране на финансовата рамка, с което да се обезпечат именно тези услуги, защото всичко, което ние си говорим, трябва да стигне до хората, но струва и пари.
Целта на проекта е именно да се предоставят здравни и социални грижи в домашна среда, да се изгради такъв работещ модел, който вече съществува в много европейски държави, навсякъде по света – и в Израел, и в Щатите – от десетилетия. Това не е нещо, което ние тепърва ще измислим, че е добре да се направи, но в България ние трябва да направим нашия модел. Не е възможно да копираме модел от Швейцария, от Австрия, от Германия. Ние имаме все пак наша специфика на законодателството, имаме специфика в манталитета на хората, които живеят в България, така че е важно това да се случи.
И пилотната област, която се избра, между другото – в пряк диалог с донорите, беше Врачанска област, където има и много концентрирано ромско население. Една от важните теми в проекта ще бъде как те да бъдат привлечени в този процес на обучение и реализация на домашните грижи. Целевата група са възрастни хора над 65-годишни с хронични заболявания и трайни увреждания.
Сред основните компоненти на национално ниво на проекта и една от причините, заради които са събрани двете комисии на едно място, е „Адаптиране на нормативната база в здравната и социалната сфери”. За да има този проект едно бъдеще и след три години и половина, колкото е продължителността на проекта, е важно този модел да намери своята нормативна рамка в правния мир на България.
„Изработване на единни обучителни програми за домашни помощници, медицински сестри като гаранция за качествено предоставяне на услугите в бъдеще”: Защото е важно наистина хората, които отиват и осигуряват тези услуги в домашна среда, да имат необходимата подготовка и да отговарят на очакванията не само на бенефициентите, но и на очакванията за това, като член на Европейския съюз, България да предоставя едно качествено обучение.
„Изработване на единни национални стандарти за качество на здравните грижи и социалните услуги в домашна среда”: Това е една доста амбициозна задача. Не знам дали си давате сметка, че в Швейцария, например и сега работят върху разработването на новите стандарти, след като са работили вече близо над 80 години в тази сфера. Но така или иначе отнякъде трябва да се започне. И отново с помощта на швейцарски експерти, със съдействието на всички експерти от социалната и здравната сфера, с помощта на пациентските организации и на съсловните организации, се надявам да съумеем в рамките на тези три години да разработим стандарти, които да гарантират, че публичните средства, отделени за осигуряването на тези грижи, ще бъдат качествено използвани. Тоест, крайният потребител ще е доволен от това, което ще получи, а самият човек, който ще извършва услугата, ще се чувства удовлетворен и ще има една професионална, добра реализация.
Не на последно място от този обхват на компоненти, който изброявам, е остойностяването на услугите, всичко струва пари, и изработване на механизми за тяхното финансиране. Защото това, което и днеска ще заложим като разглеждане, е важно да бъде на ниво Социална, Здравна комисия, на ниво общество като цяло, да имаме едно ясно разбиране откъде ще се финансират тези услуги. Защото, очевидно, че във всички държави в Европейския съюз и извън Европейския съюз това става по различни механизми, по различни потоци. Социалната част от дейността се осигурява от социалните фондове, здравната е необходимо медицинските грижи да се покрият от здравни фондове.
Така че тук е тема и на дискусия, може би ще бъде по-късно, при представяне на предложенията, които се разработиха в работните групи за законодателни промени, да се коментира и този момент – защо, къде и как да бъдат поставени тези промени в законодателството.
Основните цели обаче на ниво „Общност” са също много важни. Всичко, което ние говорим тук – и на проекта, и в дискусията по-късно – в крайна сметка намира пряко отражение върху живота на една общност, върху живота на една община, където кметът заедно с общинските съветници трябва да направят приоритетите и да ги заложат в съответните социални и здравни стратегии за развитие на общността.
Изграждането на такъв капацитет в днешните общности за посрещане на предизвикателствата от социално-здравен характер, е също много важен момент при изработката и разработката на този проект.
Искам да ви кажа, че ние работим вече с четирите общини във Врачанска област – в Оряхово, в Криводол, в Бяла Слатина и във Враца. И там вече с общинската администрация много ясно се разработват тези механизми и процеси, за да може наистина общността да бъде активен партньор при реализирането на тези услуги.
Предоставянето на ноу-хау за определяне на най-подходяща за общността форма на подпомагане. Защото домашните грижи, или така наречените „здравно-социални услуги”, интегрирани, които ние искаме да ги възприемем в нашия правен мир и в нашия живот, в крайна сметка трябва да имат един добър прием. Но те не са панацея, те не могат да решат всички проблеми. Те са просто едно поредно звено в системата за здравни и социални услуги, но много важно звено, което прави връзката между вече съществуващи основни разположени играчи на терена. Това са личните лекари, това са болниците, това са вече създадените социални услуги и в общността и т. н.
Затова една от най-важните цели е именно осигуряване на условия за създаване на липсващите звена на социално-здравната система, подпомагане на общностно ниво, е много важен елемент.
„Създаването на стабилни, нормативно обусловени връзки на тези звена със здравната и социалната система”: Много важен момент, защото иначе всичко това, което ние работим и подготвяме, да не се окаже като един балон, който стои във въздуха.
На следващия слайд ще видите всъщност взаимовръзките, които ние просто искаме да онагледим с една кратка схема, като: „Център за домашни грижи”, така сме го възприели за по-кратко изказване, това е център за здравно-социални услуги. От екипа на центъра се очаква, той да направи връзката между пациентите, между личните лекари и другите медицински специалисти, между Агенцията за социално подпомагане, между РЗИ, така че, да може да се отговори на необходимостта на страдащия човек вкъщи да получи необходимата информация и да получи необходимата грижа в домашна среда.
Във всеки един център ще има ръководител на центъра. Мениджърът на центъра е много важна фигура и тя трябва да е сериозно мотивирана и високо квалифицирана, каквато е медицинската сестра, специално подготвена за тази цел. Това е примерният състав на един център в тези четири общини, в които ще се открият: Три медицински сестри и седем домашни помощника.
Фактически, това са важните моменти. Извинявайте, тук грешно в схемата е останало наименованието „Социално-здравен помощник”. Това ще са седем домашни помощника, които са изключително важни като роля и функция за осъществяването на процеса на проследяване на състоянието на всеки един ползвател на услугата в домашна среда.
А кои са ползвателите на услугата? Това са възрастни хора, с хронични заболявания и трайни увреждания. Хора, след активно лечение в болница, които няма как да останат по-дълго време там и няма кой да се грижи за тях. Те много често са самотно живеещи и в отдалечени населени места. Например, Оряхово, където се закри болницата, фактически най-близкото лечебно заведение се намира на 70 километра – в Козлодуй. Фактически тези хора, освен, че останаха без работа, които работеха в болницата, населението има нужда от една здравна грижа, която все по-трудно може да бъде задоволена, ако не се създаде някакво междинно звено, което да помогне поне малко, като буфер, да запълни създалата се празнина.
Капацитетът на един такъв център за здравно-социални услуги е между 50 и 80 човека, в зависимост от тежестта на заболяването на всеки един случай.
Искам само да ви сравня в момента действащите програми, които подпомагат населението – „Социален асистент”, „Домашен помощник”. Те досега бяха разработени на принципа „Един човек помага на двама”. Сега вече има нова тенденция за почасово разпределение на този труд. Но така или иначе идентификацията на нуждите е много динамичен процес. И когато това се случва в екип, в един център, това може да бъде наистина в реално време и условия разположено и да се осъществи.
Основните дейности в един такъв център са именно: индивидуална оценка на нуждите на всеки бенефициент; здравни грижи по предназначение, разбира се, от страна на лекаря; социални услуги, социално-административни услуги. Като ние сме ви дали една примерна схема, която разпределя наистина тези видове работа с бенефициентите, която показва една ефективност и ефикасност на услугата. Защото това се случва, такава една схема може да се получи при ежедневно отчитане и статистика, водене на ежеседмична статистика на това каква работа е свършена за пациента, защо трябва да се плаща на този център, как тези хора си вършат работата, каква част от тяхното работно време е свързано с директна работа с бенефициентите, с индиректна работа чрез осъществяване на административни и други услуги, организационни услуги, защото, не забравяйте, че един екип, за да може да извършва добре своята работа, той непрекъснато трябва да повишава своята квалификация, да се обучава и да коментира по-сериозните случаи. И, разбира се, има един процент на път, т. е., след като се извършва в домашна среда, ако мине 15%, означава, че работното време се пилее излишно и не е ефективна работата на центъра.
Всичко това може да бъде наистина, и се прави много стриктно във всички държави, където е разработена тази статистика, и реално помага за едно ефективно и ефикасно използване на финансовите средства, инвестирани в интегрираните социално-здравни услуги.
На следващата схема вие виждате процеса на работа за всеки индивид, с всеки бенефициент. Защото всички говорим, че трябва да се отчитат индивидуалните особености и нужди на пациентите и на бенефициентите. А това може да стане чрез този цикъл, който сме описали, а именно: за събиране на информация; откриване на проблемите; дефиниране на личните ресурси; определяне на целта на грижите и на услугите; планирането им; провеждането на тези услуги в съответствие с всички норми и изисквания на стандартите, които ще бъдат разработени; и оценка на ефективността на тези грижи и услуги. Това нещо представлява един цикъл, така наречен „Кейс Мениджмънт”, който наистина дава възможност бенефициентът или ползвателят на тези услуги да се чувства по-сигурен в домашна среда, че някой се грижи за него и че там той не е изоставен на произвола на съдбата.
Социално-икономическите ефекти от въвеждането на тази услуга са няколко, и вие вече можете сами да ги забележите. Това е: създаване на възможност за развиване на нов тип услуги в общността; предоставяне на избор на пациентите за извънболнична и здравна грижа; подобряване на психо-социалния климат за пациентите в домашна среда, по-бързо възстановяване, както знаете, у дома и стените помагат; оптимизиране на финансовите и човешките ресурси; активно включване в този процес на общините и неправителствените организации, за да се установи услугата „Домашни грижи”; и създаване на нови възможности за реализация и на бизнеса. Навсякъде се говори за социално предприемачество, за това как в общността да се активират хората и да започнат една позитивна и градивна политика и действия. Това ще е една такава, сериозна възможност за тях. А от друга страна, въвеждането на домашните грижи ще даде възможност за въвеждане на различни приспособления за тези хора с трайни увреждания в домашна среда, които да ги ползват и да се чувстват добре, да не са социално изолирани и да имат един достоен начин на живот.
Това е, което исках да споделя накратко с вас. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Тодоровска! Сега ще предоставя думата на г-н Димитър Димитров, който е юрист в Българския Червен кръст, за да ни запознае с предложенията на работната група по отношение на промените в законодателството, които предстоят. В тази работна група са участвали, да повторя още веднъж, широк кръг представители от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Българския лекарски съюз, Националната здравноосигурителна каса, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския Червен кръст, Асоциацията за социално подпомагане, представители на съсловните организации, както и представители на двете Комисии – здравната и социалната. Заповядайте, г-н Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, д-р Дариткова!
Работната група предлага в Закона за здравето, Глава четвърта, да бъде създаден нов раздел „Іа. Специфични грижи по домовете”, със следното съдържание:
„Чл. 125б. (1) За подпомагане на семействата и лицата в предоставянето на грижи за възрастни хора с физически увреждания и медико-социални проблеми се създават центрове за интегрирани здравно-социални услуги.
(2) Центровете за интегрирани здравно-социални услуги са организационно обособени структури, в които медицински специалисти, специалисти в областта на социалните услуги и други специалисти осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи и услуги по домовете за възрастни лица с хронични заболявания и медико-социални проблеми.
(3) Центровете за интегрирани здравно-социални услуги могат да предоставят както социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане, така и здравни грижи.
(4) Центровете по ал. 2 се управляват и ръководят от директор, който е медицински специалист с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър по Управление на здравни грижи или Здравен мениджмънт.
(5) Изискванията към устройството, дейността и управлението на центровете, в това число здравните изисквания към тях, изискванията за оборудване и консумативи, редът за откриването им и документацията, която водят, а също и критериите, по които подбират ползвателите си, броя ползватели и техните характеристики, и конкретните услуги, които предоставят, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на труда и социалната политика.
Чл. 125в. (1) Центровете за интегрирани здравно-социални услуги могат да се създават от общините, от физически и юридически лица.
(2) Центровете за интегрирани здравно-социални услуги могат да получават финансиране от държавния и общинските бюджети, по договори с лечебни заведения, физически и юридически лица, застрахователни и здравноосигурителни дружества, по проекти и програми, както и да предоставят услуги срещу заплащане от самите лица и техни близки.
(3) Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определя финансирането за съответната година на центровете за интегрирани здравно-социални услуги, създадени от общините или от други лица по реда на този закон.
(4) За наблюдението и специфичните грижи, оказвани от центъра, лицата или техните близки заплащат такси в размер, определен от Общинския съвет в съответствие със Закона за местните данъци и такси – когато центърът е общински, или от директора на центъра – на центровете за интегрирани здравно-социални услуги, създадени от физически или юридически лица.
Чл. 125г. (1) Общинските центрове се създават, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на Общинския съвет и съгласия на директора на съответната регионална здравна инспекция и на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане”, съгласувано с регионалната дирекция за социално подпомагане.
(2) Издръжката на дейността на общинските центрове се подпомага от съответния общински бюджет. Общината може да подпомага и други центрове, създадени на нейната територия.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, г-н Димитров!
Сега съвсем накратко, всички народни представители разполагат с тези предложения, така че могат да ги осмислят и допълнително да се изкажат върху тях.
Последно, давам думата на д-р Тодоровска за представяне на необходимостта от изработване на нова обучителна програма и създаване на нова професия в социалната сфера за нуждите на центровете за домашни грижи. Заповядайте, д-р Тодоровска.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря! Аз ще бъда съвсем кратка, защото повечето от вас познават вече от програмите на социалното министерство „домашния помощник” като такава дейност. Но така или иначе това не съществува като професия все още в България. Не е включена в списъка за професии.
Важно е в тази сфера да има едно ясно диференциране и това – какви са компетенциите на този домашен помощник. Смятаме, че работната група, която започна своята дейност в средата на годината, в тази работна група участваха представители от Агенцията за социално подпомагане, от Агенция по заетостта, от НАПОО, от Български Червен кръст, разбира се и от Швейцарския Червен кръст, Министерството на труда и социалната политика, това са едни дейности, които са изцяло в сферата на социалната дейност. И това е професия, която трябва да бъде там застъпена. Освен това важно е да получи своята регламентация като професия с втора степен на професионална квалификация, което да позволи наистина една добра подготовка на тези хора, защото, за разлика от аналогични професии в различни институции, там те са сами в домашната среда със съответния бенефициент и не могат да разчитат нито веднага на помощта на лекар или на медицинска сестра, те трябва елементарни неща да знаят, за да могат да отреагират и да знаят как да повикат и да съдействат за оказване при спешни ситуации на помощ на този човек, защото говорим за хора със сериозни заболявания, които ще останат да бъдат обгрижвани в дома. Така че тази втора степен на професионална квалификация, което означава над 330 учебни часа, е един минимум, защото, ще ви дам само за пример в европейски държави – в Австрия е 400 часа минимумът, в Швейцария са 700 часа. Това, колко и каква ще бъде, какъв ще бъде обхватът на учебната програма в България, разбира се, ще бъде тепърва решено, но ви предоставям на вашето внимание предложението на работната група, за да можете да вземете отношение по него. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, д-р Тодоровска!
Сега откривам дискусията по така предложените проекти за промяна. След консултация с г-н Стойнев, установих, че принципите на работа на Комисията по труда и социалната политика са както при здравната – при дискусия първо даваме думата на представителите на министерствата и на съсловните организации. Затова думата имат тези представители. После вече ще имат думата и колегите. Заповядайте!
МИНЧО ВИЧЕВ (Заместник-министър на здравеопазването): Добър ден! Аз няма да говоря относно необходимостта от създаването на тези центрове, тъй като мисля, че за всички присъстващи е очевидно, че това е една огромна празнота в обслужването на тези хора. Така че приветствам възможността, дадена от „Червен кръст”, да бъдат създадени такива центрове, макар и в малък мащаб, на територията само на една област. Нашата роля е да осигурим възможност тия центрове да бъдат развити във всички области, в големите населени места, включително и предвид тенденциите за закриване на някои от болниците в по-малките населени места, тъй като е очевидно, че тези болници не са рентабилни и не могат да се самоиздържат, както и не могат да работят с необходимия персонал, който прогресивно намалява.
Искам да обърна внимание на един проблем, който вероятно ще бъде задълбочен. Това е броят на медицинските специалисти, сестри и акушерки, които освен в болниците, сега ще могат да бъдат използвани и в тези медико-социални центрове. И да кажа, че на фона на около 600 лекари, които се произвеждат и се приемат всяка година, приемът на медицински сестри във всички висши заведения, където в момента могат да бъдат обучавани тези специалисти, е около 460. Това е очевидна неравнопоставеност и смятам, че Комисията по здравеопазването в Парламента трябва да направи така, че да бъдат завишен броят на сестрите, които се приемат във висшите медицински и немедицински учебни заведения.
Целта на този проект и на тези центрове, които ще бъдат развити, е в хода на работата им да бъде установена както тази законова рамка, която предлагаме, доколко тя ще съответства на мащаба на тия центрове, така и необходимостта от реално финансиране на тези центрове, с оглед създаването на други центрове в другите области и осигуряването на адекватно финансиране през съответните общини.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Вичев!
Госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Добър ден и здравейте на всички от мен!
Много се радвам, че тази дискусия се състоя сега, защото това е един много важен въпрос. Това е един иновативен проект. Иновативен проект, който провокира много мисли. Виждам колко е оживена аудиторията и как нямат търпение хората да си кажат и притесненията, които имат основателно, защото наистина в процеса на изпълнение на проекта трябва да се дават отговори на много въпроси. Но той е много ценен от гледна точка на това, че развива един нов модел на предоставяне на услуги в България. Това е комплексната услуга, от която се нуждаят хората.
Ако досега при нас беше прието да се говори отделно за социални услуги, отделно за образователни, за здравни услуги, то сега е възможно да говорим за един интегриран подход, едни интегрирани комплексни услуги, от които имат нужда хората.
И лично аз много се радвам, че в сферата на здравеопазването освен за болници и доболнична помощ започна да се говори и за друг тип услуги, които не изискват чак толкова много високо специализирани специалисти, каквито са лекарите, а тука се изисква намеса на един среден медицински персонал, каквато е практиката в цяла Европа. Тоест услугите, не се налага да работят много лекари, по-скоро средният медицински персонал вършат тези услуги и тези медицински специалисти могат да работят в един добър синхрон и добър екип със социалните специалисти. Тоест, ние задоволяваме една потребност, която в момента съществува – възрастните хора да получат адекватна грижа в домашна среда.
Досега д-р Вичев говори от гледна точка на здравеопазването, какви ще бъдат бенефитите на този проект.
Аз бих казала какви ще бъдат от гледна точка на социалната политика. Наистина това е една превенция. Когато говорим за деинституционализация на възрастните хора, това е начинът, това е моделът – те да се чувстват подкрепени в домашна среда. И се надяваме тогава, когато развием тези модели, да има по-малко възрастни хора, които чакат да бъдат настанени в старчески домове. Това е основната идея от социална гледна точка и ще бъда много щастлива, ако постигнем ефектите. Затова за мен е много важно, че този проект ще разработи, първо, методология, ще разработи стандарти за качество на услуга, ще разработи механизма на взаимодействие или на интегрирания подход при предоставяне на тази услуга, който модел ще се ползва и при други услуги, които чакат да се разработи този модел, например хосписите – една изключително ценна услуга, която, ако ние разработим сега механизма на това взаимодействие, както и финансовите стандарти, защото нашите очаквания са такива – в края на проекта ние да сме наясно каква част от тази грижа е социалната грижа, колко струва, каква част е здравната част, колко струва, и как ще се осъществява плащането на тези услуги. Идеята на проекта е плащането на тези услуги да се осъществява – веднъж като държавна, делегирана дейност чрез функция „Социални дейности” на общините, и втори път – отново като делегиран бюджет към общините по функция „Здравеопазване”. Това донякъде, смятам, че ще реши проблемите и ще даде отговори на въпросите, които много си задаваме и които, за съжаление, все още не са решени, и поради това ние нямаме развита система на интегрирани услуги, които са изключително важни, особено за възрастните хора.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, г-жо Симеонова!
Думата има заместник-министър Десислава Димитрова.
ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА: Благодаря ви, г-жо председател!
Добър ден на всички!
Аз само искам да добавя, че когато работната група дискутира този модел, тя стъпи изключително много на модела, който беше развит във Визията за деиституционализацията на домовете за медико-социални грижи за деца, и основните три въпроса бяха, първо, какъв да бъде статутът на тези центрове, защото там ще произхожда и какъв ще е статутът на услугата, и оттам – как ще се финансира.
И да добавя към това, което г-жа Симеонова каза: В краткосрочен план също обсъждахме. Заедно с министър Атанасова и със зам.-министър Вичев сме заложили в Стратегията „България 2020” в краткосрочен план тази услуга да може да бъде финансирана от европейските проекти, докато се застъпи модела на финансиране чрез делегираните общински бюджети.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, г-жо Димитрова!
Да дадем последно думата на Български лекарски съюз.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ (Главен секретар на Български лекарски съюз): Благодаря!
Уважаема госпожо председател на Здравната комисия! Дами и господа депутати!
Българският лекарски съюз категорично подкрепя този проект затова, защото, всички вие знаете демографската структура на населението на България и това какво ще стане в следващите години. Това, че има райони, където хората дефакто са лишени от всякакви здравни услуги. Това ще даде възможност от една страна – тези хора да имат един достоен живот в залеза на техния живот, от друга страна – ние категорично подкрепяме този проект затова, защото специалистите по здравни грижи, които са вече на изчезване, това ще им даде възможност към възнагражденията, които заработват, а те, всички знаете, че не са достатъчно високи, и това е една от причините да напускат България, ще имат възможност да си доработват. Така че, това да е една…
НИГЯР ДЖАФЕР: Дали не се греши…?
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Ами не знам дали грешим. Това все пак е някаква възможност. Това е някаква възможност. Практиката…
НИГЯР ДЖАФЕР: Възможно е, ще покаже…
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Разбира се, д-р Джафер, това ще покаже. Тука има неясноти по отношение финансирането как точно ще стане. Ако този въпрос се изчисти и е ясно как ще става финансирането, и то е заложено категорично – дали ще бъде чрез общините, чрез републиканския бюджет – ако това се изчисти, ние категорично заставаме зад този проект. Просто трябва този проблем да бъде изчистен. И още нещо: Това ще даде възможност да се открият и нови работни места. В ситуацията, особено в райони, където има безработица, това, че тези хора ще имат възможност да бъдат обучавани и обучени за домашни помощници, това ще даде възможност все пак да се намали и безработицата в тези райони. Така че, ние заставаме зад този проект и ще съдействаме по всякакъв начин за неговата реализация.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, д-р Ленков!
Д-р Вичев. Съвсем кратко.
МИНЧО ВИЧЕВ: Благодаря!
Аз искам да кажа няколко неща, които възникват още в началото, когато се изказаха различните представители и се намесиха няколко дейности, които наистина са толкова сериозен проблем, колкото и този, който обсъждаме в момента. Това са хосписите, това са заведенията, които предстоят да бъдат деинституционализирани, децата от Дом „Майка и дете”. Вероятно още в следващите години трябва да възникне възможността държавните психиатрични болници да деинституционализират пациентите си. В тази връзка искам да спомена, за да може да се концентрира дискусията върху това: Най-малко медицински проблеми има в тази структура. Тоест, финансирането трябва да бъде внимателно обмислено, точно през кои министерства и в какъв обем трябва да бъдат финансирани тези структури. Само да кажа на колегите, които не са толкова запознати: Хосписът е изцяло медицинска структура, в която трябва да има изцяло медицински персонал. Децата, които предстоят да бъдат изведени от Дом „Майка и дете”, са в тежко състояние, те не могат да бъдат обслужвани от друг освен медицински, частично – немедицински персонал, донякъде това се касае и за психиатричните болници, и най-малко медицински персонал трябва да има в този тип структури. Това е, което искам да кажа, преди да е започнала реалната дискусия.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Вичев!
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, г-жа Милка Василева.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Благодаря за възможността да бъда тук днес на това заседание!
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи е щастлива, че една наша идея отпреди 10 години е на път да намери своята реализация. Ние сме убедени от необходимостта квалифицирани професионалисти да оказват качествени здравни грижи за нашите възрастни родители или за малките деца. Така че, ние наистина сме щастливи и изцяло подкрепяме този проект. Участвали сме като експерти в първата фаза. Стоим изцяло зад него и ще направим всичко възможно, което е по нашите сили, да участваме в разработването на методиките, в стандартите, така че, да направим този проект успешен по най-добрия начин.
Надявам се, вие да вземете правилното решение, така че, българските медицински сестри да продължат да остават в България и наистина да работят за България.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, г-жо Василева!
И сега мнението на пациентите ще изрази госпожа Пенка Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми участници в днешното заседание!
От името на пациентските организации, които представлявам, бих искала да изразя нашата подкрепа за този проект и тези законодателни инициативи, които се предлагат, както и да поздравя д-р Тодоровска за активността и за това, че ме запозна с този проект.
Виждам искреност и желание за осигуряване на един достоен живот за връстниците на моите родители.
Благодаря от името на пациентите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви!
Национална здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков. И после, колеги, имате думата. Виждам, че доста емоции се създадоха. Ще можете да ги изразите.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, д-р Дариткова!
Уважаеми дами и господа народни представители, представители на институции, г-н Григоров!
Аз се радвам, че тази идея, която Българският Червен кръст започна да работи много отдавна, поне достигна фаза, която да бъде обсъждана от народни представители да стигне като законодателни промени.
Г-жа Тодоровска подробно ни запозна преди два месеца с тези намерения. За мое щастие, аз съм видял как функционира в Швейцария този модел и мога да ви уверя, че това е доста по-различно от хосписите. Идеята, най-вероятно вие сами ще се убедите, идеята е да се подпомагат хората вкъщи. От страна на Националната здравноосигурителна каса аз виждам един помощник, защото един голям процент от ресурса на Националната здравноосигурителна каса се заделя за обострени и хронични състояния, най-вече поради това, че възрастни хора не могат сами да се грижат за себе си, не могат да получават лекарствата си навреме и се налага да бъдат хоспитализирани…
ВАНЬО ШАРКОВ: Няма да спестиш пари от тази работа…
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Надявам се, надявам се да спестим пари. Надявам се да спестим пари, разбира се. Но това е едно добро начало, което работи много добре в старите страни-членки на Европейския съюз. Мисля, че в хода на дебата ще се изчистят много от неясните моменти и позиции, и всички ние ще бъдем убедени, че трябва да подкрепим такава инициатива. А пък финансирането, както обикновено се вторачваме първо в него, финансирането ще намери своето естествено решение, когато сме убедени от необходимостта на такъв вид центрове.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, д-р Цеков!
Искам да уточня, че сега наистина нищо няма да гласуваме. Всичко е в проект и дискусията ще бъде взета предвид за изчистване на детайлите, които ви притесняват. С този анонс давам думата на народните представители. Най-нетърпеливи бяха д-р Ваньо Шарков и д-р Нигяр Джафер. Така че давам думата първо на дамата. Заповядайте, д-р Джафер!
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги! Уважаеми заместник-министри, представители на институции, пациентски организации и медии!
Говорим за една междусекторна политика, и не случайно прехвърлянето на задълженията и отговорностите в тази сфера вече започнаха да стават ясни между Касата, Министерство на здравеопазването, и труда и социалната политика.
На мен обаче ми се иска да разделим разглеждането на този проект, който конкретно за Враца и Врачанска област коментираме, и идеята за цялостна концепция за това как ще запълним празнотата в нашата здравно-социална система по отношение предлагането на грижи за тези хора, които имат нужда от такава грижа, безспорно.
Приветствам Българския Червен кръст, ако тяхна е идеята да направим тази дискусия.
Имам сериозни забележки, първо, по отношение на предложената юридическа рамка. Тук се предлага създаване на нов раздел. Той обаче не дава отражение на една цялостна визия и концепция какво се случва оттук нататък. И за хосписите, и за отделенията, ако щете, за продължително лечение, за грижите в дома, възникват много основни въпроси.
Финансовият въпрос е основен, уважаеми колеги. Защото, знаем, нагледали сме се на проекти, които имат финансиране за шест месеца, за една година, а след това просто си отиват в небитието, защото няма финансиране, т. е., няма устойчивост.
За мен остава неясен въпросът какво се случва с участието на медицинските сестри. Това е основната тема. И аз разбирам тук позицията на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.
Д-р Ленков, аз останах с впечатление, че тези хора, тези медицински сестри ще бъдат на основен договор. Те няма да доработват след работа в някоя болница, за да имат малко повече финансови средства. Обаче в България в момента има недостиг на медицински сестри, и той е по-сериозен дефицит от недостига на лекари, които бягат от страната. За мен е интересно как ще проработи, например, в една община Мадан, Рудозем или в Девин с по 43 населени места подобен проект. Но има нужда от такъв проект, и ние се убеждаваме в това. Тук, в юридическата рамка действително има неща, които, според мен, трябва да се прецизират, ако въобще се стигне до внасянето им, до гласуването им, но има нужда първо да чуем цялостната концепция на Министерството на здравеопазването, и на социалната политика, разбира се. На мен ми липсва това – цялостната концепция и остойностяването. В здравеопазването, за съжаление, няма все още остойностяване. Ние не знаем колко струва един такъв труд. Един сега си представя, че тези хора ще обикалят и ще мерят кръвното просто, затова седем души там ще обслужват 70 човека, т. е. по десет. Всички имаме спомен, че по вашите програми, г-жо Симеонова, един такъв асистент сега се грижи за двама души, примерно, поне по програмите.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Те са по часове…
НИГЯР ДЖАФЕР: Да, по друг начин е разпределено времето и задълженията им.
Това са моите забележки. Иначе приветствам идеята да дискутираме това, защото винаги сме изразявали становище, че това е липсващото звено и натоварва болниците с огромни разходи.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: И касата.
НИГЯР ДЖАФЕР: И касата, разбира се. Разбирам облекчението на Пламен Цеков, да помисли най-накрая, че някой друг се заема с това. Няма да се случи. Касата трябва да има своето място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, д-р Джафер!
Д-р Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, честит рожден ден! Първо с това да почна.
Уважаеми господа министри!
Това, което искам да кажа, е, че първо категорично подкрепям идеята да вървим по този път, по пътя на дискусията, за осигуряване на допълнителни грижи за възрастните хора.
Не съм съгласен с много от нещата обаче, които не за първи път виждам разписани. Първо, искам да ви кажа, че в тази дипляна „Домашни грижи” има текстове, които не ги разбирам. „Възрастните хора над 65 години”, пише „Целева група”, „Възрастните хора над 65 години, с хронични заболявания и трайни увреждания” – точка трябва да има тука. Възрастните хора няма значение дали са роми или не са роми. Защото по-нататък следва: „включително и ромите”. Значи дотука беше – „Изключително ромите”, ама сега – „Ще ги включим и ромите”.
Другото, което искам да кажа, е, че в промяната в текстовете, които са предложени, или които са проект за промяна в Закона за здравето, като народен представител не бих се подписал под тях поради няколко причини: Първо, не съм наясно каква е трайността на този проект. Мисля, че последните хосписи по Програма „ФАР” бяха 2009 г. и трябва да доказват устойчивост на проекта в продължение на пет години.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Кърджалийският…
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, много са такива. И те са финансирани по Програма „ФАР”. Сега тук имаме финансиране от швейцарците.
ВАНЬО ШАРКОВ: Говоря за конкретния пилотен проект в четирите общини във Враца. Между другото, не знам защо швейцарците са избрали Враца. Аз можех да им предложа Сливен или Пазарджик. Там има повече ромско население. Но това си е тяхна работа.
Това, което искам да кажа, е, че не е разписана в проекта какво означава „специфична грижа”. Цял раздел озаглавяваме „Специфични грижи по домовете”. И какво влиза в тези „специфични грижи”?
Другото, което е: Създава се „Център за интегрирани здравно-социални услуги”. И този Център за интегрирани здравно-социални услуги го създаваме с промяна в Закона за здравето. Тоест, това лечебно заведение ли е?
Ако не е, пише, че предлага здравни грижи. И го вписваме в Закона за здравето. Няма го като промяна в Закона за социалното подпомагане. В този смисъл, пак не разбирам.
И накрая: Създаваме всъщност три вида такива центрове. Едните са държавни, които ще бъдат финансирани от държавния бюджет. Другите са общински, финансирани от общинските бюджети. И третите са частните. И в същото време казваме, че начело на тях може да бъде специалист „Бакалавър” или „Магистър”. Тоест, всеки може да бъде. „Бакалавър” или „Магистър”? Кой може да бъде и кой не може да бъде? Защото ще дойде моментът, в който ще се назначават управители или директори на тия центрове. Ще дойде един магистър и един бакалавър, и спечели магистърът, бакалавърът ще каже: „Ми аз? Мога и аз. Защо не ме назначавате и мене?”. И наистина тука д-р Цеков е прав, когато казва, че въпросът за финансирането в един момент ще се изясни. Само че, да не стане така, че в момента, в който се изясни, да закрием този раздел от Закона за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще позволите ли д-р Тодоровска да вземе отношение?
(От залата: Нека да се поставят всички въпроси, тогава да се даде думата… Имаме още въпроси…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: После, добре. Нека да има повече въпроси, д-р Тодоровска. Само че първо поиска Светлана Ангелова думата, после професор Станилов и после, г-жо Масларова, сте вие. Всички ще имате време, за да се изкажете.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми колеги! Уважаеми дами и господа заместник-министри, представители на държавни институции!
Аз също искам да приветствам идеолозите на тази иновативна идея в лицето на Българския Червен кръст. Безспорно и аз ще се присъединя към прежде говорившите, че има нужда от тази интегрирана здравна и социална услуга предвид застаряване на населението, предвид това, че все повече възрастни хора остават сами и предвид това, че в момента няма такава социална услуга, която да се предоставя с акцент върху здравните грижи по домовете на хората.
С този проект вие сте си поставили една сериозна и амбициозна цел, която изисква изключително много работа и интегриран подход. И аз се надявам, че тази среща няма да бъде първа, защото действително това е много амбициозна цел и детайлно трябва да бъдат изчистени всички детайли, проблеми, за да няма по-нататък някакви противоречия, съмнения относно предоставянето на тази услуга.
На мене също ми направи впечатление финансовата част в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Изключително искам да ви обърна внимание, че трябва в тази работна група да има представител и на Министерството на финансите. Не знам дали има такъв. Защото, ако няма устойчивост на проекта, ако тази добра идея не бъде обезпечена с финансов ресурс, повярвайте ми, значи доста пари трябват за реализирането на тази идея. Всичко това, всички тези добри намерения ще останат в сферата на добрите пожелания. Моят въпрос е, дали има представител в работната група на Министерството на финансите? Защото така, както е разписано, това финансиране на мене не ми харесва, защото тука, нали виждаме, че източниците на финансиране са кръстосани – от държавния бюджет, от общинския бюджет, по договори с лечебни заведения, от здравноосигурителните дружества. И някак си тука, въпреки че по-голяма част, нали, от това, което в момента вие ни предлагате, касае финансовата рамка, финансовата част, не са изчистени и просто трябва да се прецизират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, г-жо Ангелова!
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Моите впечатления от този проект на практика това е проектозакон. Моите впечатления от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не е проектозакон, а само проект за законодателни промени. Съжалявам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сега ще ви прочета. Пише… Не съжалявайте, правилно, права сте. Въпросът е, че пише: „В Закона за здравето да бъде създаден нов раздел…”, и тука е член еди кой си. Щом има член еди кой си и еди коя си алинея, значи това е горе-долу проект за закон, условно казано.
Но понеже давате тази идея, която е добра идея да се направи такова нещо, този „законопроект”, в кавички, няма конкретен характер. Аз твърдя, че това нещо има само пожелателен характер, и тука няма, не звучи никаква задължителност на държавните институции.
Защо го казвам? Цялата втора част, която е на втората страница, се занимава с финансирането. За да има финансиране, тука, значи ал. 2 казва: „Центровете за интегрирани здравно-социални услуги могат да получат финансиране от държавния бюджет, от общинските бюджети, по договори с лечебни заведения, от юридически лица и от самите близки”. Какво значи това, след като ни задължава с държавния бюджет, как и в каква рамка ще се финансира това нещо? Държавният бюджет, в лицето на финансовия министър, ще се измъкне и ще каже: „Аз давам еди какви си пари”, които са нищожни, общината ще гледа да прехвърли на държавния бюджет, а и двете институции ще гледат да прехвърлят таксите върху на близките на тези хора. И тука също не е казано таксата в какъв размер. Защото общината ще сложи размер, който й е на нея удобен. Общината също има големи разходи. Чакайте малко. Общинският бюджет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси, ще сложи какъвто иска размер. И всъщност, в този си вид законът ще постави тези институции да бъдат осъдени на недофинансиране. Бъдете сигурни, че ако няма израз в коефициенти, в проценти и всички тези финансирания, няма да работят.
Ето защо аз смятам, че не „Червения кръст”, а двете министерства да си направят работна група, понеже са засегнати, да сложат един човек от Здравната каса, който д-р Цеков ще изпрати, и да разработят един истински закон, а не такава, пожелателна рамка, да ни го представят, защото ние все пак сме институция, която обсъжда и приема, и предлага на Народното събрание закони. Това е комисията. Комисията може да обсъди идеята. И ние всички тука… аз не чух някой да казва, че е отрицателно, а положително, добре, всичко е наред. Само че тука трябва да има конкретни параметри, иначе това не работи и е излишно да се занимаваме.
Благодаря ви за вниманието! Извинявайте, че бях по-подробен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа, искам още веднъж да подчертая, че ние не обсъждаме внесен законопроект, а напротив, внесен е проект за законодателни промени. И смятам, че е изключително полезно да се чуят предварително съображенията и мненията на народните представители, които впоследствие ще гласуват тези текстове. Смятам, че предварително постигнатият консенсус, е също гаранция за успех. Затова благодаря на всички, които изразяват мнение. Сега има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря ви!
Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз съм повече от сигурна, че няма българин, който, ако види представения проект, да не каже „Да”, да не го адмирира. Защото всички ние сме наясно, че грижите за хората в третата възраст са безкрайно наложителни, че този контингент от населението се увеличава много бързо, че домовете за възрастни хора пращят от хора, има много чакащи, условията не са най-добрите, грижите не са блестящи, няма какво да го крием. Така че, мисля, че не е необходимо да го поставяме на обсъждане.
Аз приемам това като представяне на един вече стартирал проект. Този проект вече е стартирал. Той е започнал своята дейност, затова ни предлага едни варианти, които ние трябва да обсъдим. Освен това, за мен това е пилотен проект. Така го разбирам, след като обсъждаме четири общини в една област. Значи един пилотен проект, който, аз искрено се надявам, че той ще бъде реализиран, дори и без законодателни промени, защото за всички проекти, които стартират в България, не се налагат законодателни промени. И той ще ни подскаже, след като стартира и като се развие, къде са онези неща, които може би ще се наложат да се извършат законодателни промени.
Не коментирам защо е избран Враца, Сливен или Пазарджик, това няма никакво значение. А може би, нека никога не споменаваме ромите, защото всички ние сме наясно, ако проследим статистиката, че тяхната средна продължителност на живота е между 7 и 11 години по-ниска, отколкото на другите етноси. Така че това да не го коментираме, колеги. Точно ние пък това не трябва да го коментираме.
Сега, аз имам няколко въпроса, които ми се иска именно в дебат да се разяснят. Защото хосписът е едно, социалният патронаж е нещо друго, което съществува. И бих попитала, примерно: Сега, ние имаме Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, към която оперативна програма като управляващо звено, т. е. нашето министерство управлява, но и средства към Министерството на здравеопазването се насочват от тази оперативна програма. И вие много добре знаете, че „Профилактика на рака на гърдата” и разни други програми, те тръгнаха точно по Оперативна програма „Човешки ресурси”. Така че там имаме програми – и „Личен асистент”, имаме „Домашен помощник. Те вече работят. Дали работят добре, дали стигат, дали не стигат, това е другата страна на въпроса. Но така или иначе там има финансиране с европейски средства. Там вече тези програми са тръгнали.
За мен е интересно с какво ще се различават домашните помощници от Оперативна програма „Човешки ресурси”? Защото вие казвате, че ще се създаде една обучителна програма „Оперативно-обучителна програма”. Аз лично считам, не съм специалист в медицинската проблематика, но обучителна програма за медицински сестри изисква много по-голям капацитет от часове за обучение, отколкото това, което може би по проекта не е достатъчно добре обяснено. Защото вие пишете: „Изработване на единни обучителни програми за домашни помощници и медицински сестри”. Тоест, в „Личен асистент” и „Домашен помощник” има също такива програми и мисля, че всички вие ги знаете.
На второ място, искам да попитам, разбира се, аз го гледам от социална гледна точка, тази нова структура – Център „Домашни грижи”, ще си партнира ли с „Домашния социален патронаж”? Защото биха могли да си партнират. Едните имат приоритетно, доколкото разбирам…
(От залата: Някъде се препокриват.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, някъде се препокриват. Аз разбирам, че тук повече акцентът е на здравната грижа, но има неща, които са свързани, взаимосвързани, и ние тези неща трябва да ги имаме предвид, когато, нали, видим резултатите от този проект.
Колеги, искам да ви кажа, че не е обект на законодателство да правим професия „Домашен помощник”. Значи има Национален класификатор на професиите и длъжностите, който се определя и се подписва от министъра на труда и социалната политика, и това не е ангажимент на народните представители. Тоест, просто трябва да се знае, че това вече съществува и това не е елемент на законодателни инициативи.
Друго нещо, което е свързано с това, което говориха преди мен всички колеги. Ще се наложи, според мен, ние много сериозно, адмирирайки такива услуги, да търсим не само промени в Закона за здравното осигуряване, в Закона за социално подпомагане, но и в Закона за местните данъци и такси. Не пропускайте този изключително важен елемент. Така че, аз приветствам…
(От залата: Има го…)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, има го, ама го няма като конкретика. Няма го като конкретика.
Така че, аз приветствам едно такова обсъждане – как да разширим тези услуги, какво да направим. Но нека все пак малко да видим резултатите от този пилотен проект, който при всички случаи ще ни покаже и позитивите, но ще ни покаже и някъде чисто българските специфични условия. Ние не сме Швейцария. Затова нашият проект ще покаже, пилотния проект ще покаже онези, може би малки неща, които ще ни различават, или които пък ще усъвършенстваме в нашите условия.
Така че, добре е, че го обсъждаме. Но законодателни промени, за законодателни промени, при положение, че това е пилотен проект, ние тръгваме отзад напред – ще променяме законодателство на базата извършен пилотен проект. Това се върши след това, след като видим определени резултати.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Масларова!
Д-р Станка Шайлекова поиска думата.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Благодаря ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги! Уважаеми гости и медии!
Едва ли има някой в залата, както вече многократно беше казано, който да не подкрепя идеята, която в момента ние обсъждаме, защото това е идея. И е хубаво, че го обсъждаме, защото, както е идея, изведнъж ще ни дойде предложението и ние ще се чудим в зала, между първо и второ четене какво да променяме и как да го оправяме. Така че, хубаво е инициаторите на тази идея да се вслушат във въпросите, които задаваме в обсъждането, което се прави. Хубаво е това, което предложи госпожа Масларова. Нека не слагаме каруцата пред коня. Нека първо да видим резултатите от работата на пилотните общини, които са взети, и след това да предлагаме законодателни промени.
И тук аз искам нещо само с две думи да кажа, че миналата седмица, на заседание на Комисията по труда и социална политика ние приехме вземането на акт от една Конвенция и Препоръка на Международната организация на труда за домашните помощници. И съгласно тези международни документи, там част от грижите, които вие предлагате, могат да се извършват и от тях. Защото всички тука сме наясно – сестри няма. Значи в нашите болници работят сестри, които вече са на пенсионна възраст. Те нямат тази възможност да ходят, да обикалят местата и по за 10 минути да погледнат само пациента, да му премерят едно кръвно и с това нещата да се приключат.
Така че, моят въпрос е: Как медицинските сестри, медицинските специалисти ще извършват работата, която сте заложили в този проект?
Иначе проектът е чудесен.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Д-р Ваньо Шарков има думата за още един въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ: Съжалявам, но наистина за първи път виждам проекта и въпросите вървят един след друг.
Въпросът ми е: Какви са критериите хората да попаднат, не тези, които работят в центровете, а тези, които ползват услугите от центъра, какъв е критерият, по който тези хора могат да попаднат в програмата? Защото критерият да са над 65 и да имат хронични заболявания, е критерий, по който всички влизат. Защото може да стигнем до ситуацията, която е в момента с домовете за възрастни хора, където има хора, които желаят, но нямат възможност да ги пълнят домовете. А на тези хора как им обясняват, че не влизат?
И второ: Една такава услуга по домовете – за хората, които живеят в София, изглежда по един начин, а за хората, които живеят в с. Остров, изглежда по съвсем различен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Шарков!
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение, или да поставят въпроси? Заповядайте! Госпожа Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Всъщност моят въпрос беше наистина по тези единни обучителни програми. Добре, аз ще приема, че медицинските сестри, които завършват бакалавърското си образование по бакалавърска програма, ще имат нужда от допълнително обучение, за да могат да полагат здравни грижи за възрастни хора над 65 години.
(От залата: Не, не, не…)
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моля ви се, пише „единни обучителни програми за медицински сестри и домашни помощници с цел гарантиране на качеството на полаганите грижи”. Това е записът. Очевидно, че става дума за допълнително образование, обучение и подготовка, за което бакалавърската програма не е достатъчна.
Въпросът ми беше обаче за домашните помощници. Да, има такава програма, да. Има и съответните документи Конвенция и Препоръка, едната работи, другата оказва пълнеж на тази професия. Въпросът ми е: Ако по този начин в дискусията са участвали НАПОО, това означава ли, че професията „Домашен помощник”, освен вписана в списъка на професиите, ще бъде вписана и в списъка на Националната агенция за професионално образование и обучение, че ще стане част от подготовката в българските професионални гимназии, защото това е смисъла на намесата на тази агенция? Просто като нагласа, държа да получа отговор предварително, защото той е важен от друга гледна точка, като част от подготовката в българските професионални гимназии и днес. Интересуваме, да, и като член на Комисията по образование.
ВАНЬО ШАРКОВ: А някой попита ли кой е обучаващият орган?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не, аз след това ще попитам кой е обучаващият орган, като чуя… Ами аз ще отговоря, без да питам…
Между другото, въпросът не е маловажен на д-р Шарков. Защото аз докато слушах всички, си отворих Закона за здравето точно в частта „Подготовка на медицински специалисти”. И там има няколко много интересни текста, свързани точно с подготовката на кадрите в системата на образованието, с акредитираните им програми, с органа, който може да го прави, и институциите, които може да го осъществяват. Това не са просто създадени лицензирани обучителни центрове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви!
Други въпроси дали има? Д-р Тодоровска, доста бяха питанията към вас. Аз смятам, че ще ги възприемете като израз на народните представители наистина да се изчистят всички детайли в този, иначе от всички одобрен и възприет, проект.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря, д-р Дариткова!
Благодаря и на всички, взели отношение по така поставената тема!
Аз наистина така ги възприемам, и това е целта на тази среща, защото за някои от вас това наистина е нов въпрос.
Но бих искала да започна малко по-назад. В 2003 г. Българският Червен кръст създаде първия такъв Център за домашни грижи. Такива центрове и до ден днешен съществуват не само в София, а и във Варна, в Пловдив, в Монтана, в Благоевград, в Ловеч, да не изброявам другите градове.
Това, което възбуди създаването на този проект, беше именно поставянето на въпроса на едно по-високо държавно ниво за създаването на една национална платформа за създаване на концепция, именно как да се развият нещата по-нататък. Защото тези центрове преди 2003-та, значи 10 години, когато се създаде първият такъв център, всички мислеха, че той ще затвори след шест месеца, след една година своите врати. Напротив, центровете се увеличаваха и нуждата от такива грижи, комбинирани, продължава не само да съществува, а вече чука на вратата да се реши наистина в правния мир как те да продължат да съществуват. Ще ви дам само една конкретика. Започвайки с тези центрове, ние първоначално ги регистрирахме в Агенцията за социално подпомагане за социалната част от дейността. По Закона за лечебните заведения ги регистрирахме като хосписи за домашно обгрижване. С промяната в Закона за лечебните заведения преди две години и половина, ако не се лъжа, се закри тази възможност медицинските сестри да извършват посещения по домовете, защото се прие, че хосписът е само с леглова база. Тоест, вие на практика затворихте единствената малка пролука, в която можеше регламентирано да се извършва тази комбинирана дейност, въпреки ужасно тежкия режим за работа и комбиниране на двете услуги. Оттам нататък дойде и предложението да се види как заедно, с ваша помощ и с ваше активно участие, да направим възможно това, от което обществото се нуждае, това, което редица организации биха могли да продължат да развиват. И, повярвайте ми, финансирането изобщо не е единствения проблем.
Другият момент, водещ: На практика в момента нашият център във Варна, за поредна година Общинският съвет гласува, може би шеста или седма година подред, да не ви излъжа, гласува бюджет, с който определя 70 души бенефициенти в община Варна по съответните критерии, разписани много стриктно по техните правила, да бъдат обгрижвани от Центъра за домашни грижи във Варна, но само в социалната част, защото вече не можем да извършваме нещата, които касаят медицинската част, т. е. здравните грижи. Тоест, виждате вие, че дори, когато има начин откъде да се финансират, не от държавния бюджет, а от общински бюджети, от собствени средства и т. н., ние нямаме правния регламент как да го осъществяваме това по един добър начин.
Но когато говорим за това да има законодателни промени, искаме да започне този процес, защото знаем, че той е дълъг процес, той отнема време. И ние със стартирането на проекта поставяме този въпрос на преден план, защото този проект сам по себе си е един проект, но този проблем не съществува от днес, а вече в рамките на 10 години се развива и трябва да намери своето решение.
Тука мога да кажа… в някаква степен това е и отговорът към въпроса на д-р Шарков за хосписите. Хосписите са тип лечебно заведение. Когато в работните групи водехме основни дискусии, имаше точно това различно мнение между участниците в работните групи – дали това да бъде тип лечебно заведение и да бъдат изменения в Закона за лечебните заведения, или това да бъде разрешено, както са разрешени услугите в здравната сфера, както са при детските ясли, т. е. чрез Закона за здравето. Там се осигуряват също медицински грижи по назначение на лекаря, но в определен обем, който не изисква това да се води тип лечебно заведение. Аз не мога да кажа кое от двете е по-добро, д-р Шарков. Честно казано, по време на дискусиите всички експерти заставаха или зад едната, или зад другата теза. Ние ви представяме на вашето внимание тази теза, която надделя като може би най-разумна и най-лесно изпълнима, на базата на това, че в „Стратегия 2020” тези услуги, интегрирани тип услуги, ще бъдат заложени и те ще могат да намерят своето лесно продължение и финансиране в един доста сериозен период напред за определен контингент от хора. Да, ще има критерии, различни от тези, които само сме описали – „65-годишни, с хронични заболявания и т. н.”. Тук сме дали една съвсем кратка информация, в която листовка изобщо не сме изчерпали необходимостта… а вие познавате Български Червен кръст достатъчно, предполагам. На нашия отворен сайт ще видите начин на критериите за избор, да кажем, на услуги, кой се подпомага, какви са изискванията, колко документи се събират. Няма нужда да ви казвам по линия на Агенция за социално подпомагане, когато се отпуска някаква помощ, колко документи се събират, за да се докаже, че този бенефициент има нужда. Но това ще е резултат именно на работата на работните групи по време на проекта за избор на бенефициенти, именно в този пилотен проект, но вече на една основа, не просто Български Червен кръст си отваря едни центрове някъде, или „Карайте, аз си отварям едни центрове някъде”, или някоя друга организация, а на базата на държавата, на базата на една обща, единна национална политика, която да реши сериозен национален проблем и в интерес на тези хора, за които всички ние милеем. Така че, не бих ги сравнила тези центрове с хосписите или с друг тип лечебни заведения по тази причина, в сферата на тези центрове се забелязва, че 80% от дейността е в социалната част, т. е. те са много повече тип социално заведение, отколкото заведение с лечебни функции. Тъй като има много въпроси, ще дам само, един наистина съвсем коректно поставен от вас, една поставена забележка, а именно за ромите. Повярвайте ми, като представител на Български червен кръст, ние нямаме в нашите основни принципа, седем принципа, ние не различаваме хората на „такива” и „онакива”, нито по религия, нито по нищо. Но това, което направихме в тази листовка, беше необходимо изрично, защото Парламентът на Швейцария гласува тези средства, 80 милиона швейцарски франка, като цялостна помощ за България и в частност – нейната социална сфера, основно за ромско здравеопазване, основно за интеграция на ромите и тяхната квалификация и обучение. В тази листовка, която вие виждате, за съжаление, това беше договорено по време на преговорния процес, вие сами знаете, че е започнал преди това още от Предишното правителство. Така че, това е един много дълъг процес и не можем да кажем: „Тоя е виновен, оня е крив”. Ние се съобразяваме като „Червен кръст” с това, което в крайна сметка двете държави са се споразумели. Поради тази причина, колкото и да ми е неприятно, вие абсолютно отговаряте и на моите разбирания, че не трябва да казваме „и ромите”, защото по този начин вече ги отделяме. И в нашите програми, на Български Червен кръст, никога не правим това, но това е изискване на донора.
Защо е Враца? Може би това също повъзбуди някакъв интерес. Тъй като регионите, които бяха представени от швейцарските донори като възможни, бяха Монтана и Враца, и тъй като Български Червен кръст вече има разработена такава система в Монтана, остана единственият възможен от двата региона – Враца, където да се направят четири центъра. Идеята е да бъдат на едно място, за да може да се види ефекта върху една област, когато се откриват в малки общини такива центрове.
И тук говорим за остойностяване вече на услугата. Значи, в рамките на месец октомври ще пристигнат експертите от Швейцария, които ще ни помогнат в това отношение, да създадем критериите, по които да се води статистиката в новооткритите центрове, които трябва да се открият на 1 декември, да се започне по тези критерии да се остойностяват тези услуги, за да се види в рамките на проекта, в рамките на една година колко струва социалната част, колко струва здравната част, какъв процент от работното време ще бъде ангажирано на едните и на другите, колко посещения ще са извършени и т. н. Това е една много сложна статистика, която, не искам в момента да ви занимавам с нея. Това е една много сериозна методология, която ние в България ще използваме, разбира се – със съдействието и с подкрепата на експертите от Министерство на финансите, и на Националната здравноосигурителна каса, които имат представител на експертната група по разработване на тези предложения, които виждате пред вас.
Така че, във всяко едно отношение ние не сме перфектни. Ние сме в началото и не държим да бъдем перфектни. Затова сме тука, за да разговаряме с вас и да видим къде можем да отреагираме по най-правилния начин.
По отношение на текста за „единни обучителни програми”: Много моля, може би не е разбрано правилно. Единни са обучителните програми за медицински сестри, отделни са за домашните помощници. Искам да ви кажа, че от години наред ние се опитваме да се създаде официална програма за специализация на „Фамилна медицинска сестра”. В този момент все още, мисля, че не съществува. Моля, Министерството на здравеопазването да си вземат отношение по това. Но така или иначе това все още не е разписано.
(От залата: Да не го забъркваме и това.)
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Нали… Така че това, което е важно, в един много кратък курс ние да подготвим медицинските сестри, които иначе работят чудесно и са безкрайно добре квалифицирани в една работа в болница, да знаят някои допълнителни неща, които е добре да са в техните умения и да могат да ги приложат на практика, когато отидат в домашна среда. Защото там те са сами с пациента, защото там те нямат своята колежка или колега до себе си, на които могат да разчитат. И това е важно да се знае, защото наистина в малките населени места, където тази остра нужда от здравна грижа е налице, медицинската сестра ще е всичко за за човека, при когото тя отива. Разбира се, тя не може да си надхвърли компетенциите, но може да надхвърли очакванията. Но нека да не бъдем, така, да не очакваме от нея всичко тя да знае предварително и да не бъде подкрепена от допълнителни знания. Всички тези обучителни програми ще бъдат разработени предварително отново в работни групи, такава вече съществува за обучителните програми за домашни помощници, за да може да се знае наистина точно какво се залага, какви компетенции, какво се залага зад тях да бъдат подготвени и научени. Защото чухме за Конвенцията, която е обсъждана в Социалната комисия. Това са тенденциите, които съществуват от много време насам в Европа, и ние трябва, естествено, да откликнем като продължение на тях. Така че, този проект на практика ще помогне именно за създаването на единна обучителна програма на домашните помощници. Защото в момента аз трябва, примерно, преди една година да споря по проект за домашни помощници, финансиран по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, колко часа трябва да бъде обучен един домашен помощник, за да бъде достатъчно. Според едни – е три дни, според други – е пет дни. А вие сами виждате, че европейската практика говори за една по-сериозна подготовка на тези хора. И тука вече не трябва да има тази дискусия, а трябва да се знае, този човек трябва да има такава степен на професионална квалификация. Дали това ще се извършва в гимназиите, това не мога аз да кажа. Има си съответните държавни институции, които ще направят своите изводи и предложения. Но при всички положения, щом говорим за професионална квалификация, това е ресор на Агенцията за образование и обучение, на НАПОО. И фактически, когато там бъде разписана новата професия и държавно-образователните изисквания на това обучение за тази професия, вече ще може да се вземе предвид кой как ще извършва това обучение и със съответните регистрационни и лицензионни режими. Така че, това е тема, която предстои да бъде докрай разработена и разнищена.
А дали това ще работи в малките общини, много се надявам, във връзка с коментара на д-р Джафер и за остойностяването. Много се надявам, защото всъщност това е едно решение именно за тях предвидено. Защото в големия град все някак си ще може да се намери помощ от медицински център, от болница и т. н., но в по-малките населени места това се оказва на практика един добър работещ модел. Давам пример. Наистина Швейцария звучи малко бомбастично, но там са също разпилени в малки населени места. Хайде да не говорим за Швейцария. Нека да отидем в Испания, която е по-близка като манталитет и като някакво социално-икономическо ниво до България. На практика навсякъде стои този проблем с излизането на младите хора от малките населени места и с насочването им в големи населени места, в градове и в други държави. В България това е факт. И тук, в Смолянска област, имаме подобни примери.
Аз няма повече да ви вземам от вниманието. Ще помоля колегите от страна на Министерството на здравеопазването, юристите, ако имат да допълнят по отношение на забележките в законодателната рамка. Защото смятам, че ние близо половин година дискутираме, и повече, всяка възможност. Но за мен е важно тук, на тази кръгла маса, д-р Дариткова, да намерим консенсуса в коя посока да се върви като политика. Защото точката и запетайката в текста ще бъде изработено и от страна на експертите в комисиите, и от страна на експертите от министерствата, и т. н. Но все пак политиката и общата национална платформа, която трябва да изградим, е добре да се постави тук, на тази кръгла маса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, д-р Тодоровска!
Един кратък въпрос от д-р Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Всъщност не е въпрос. Това, което искам да кажа, е, че консенсуса, който търсите, го има в тази зала, и той, консенсуса е, че е необходимо да бъде регламентирана тази грижа и тя да бъде полагана за възрастните хора в страната, независимо от това дали са роми или са българи. Оттам нататък трябва да се търси консенсуса по законодателната част, по нормативните документи. Защото ние в Здравната комисия имаме една юристка, която добре, че е в Брюксел. Защото ако беше тука, щеше да говори много дълго време. Всички се сещат за коя юристка става дума. А това, което искам да кажа, е обаче, вие го казахте в началото, нещо, с което съм абсолютно съгласен: Когато променихме Закона за здравето и променихме обема на дейността на хосписите, нанесохме щета. И тази щета я нанесохме не само за хората, които не могат да стигнат през „Домашни грижи” до хосписите, а нанесохме щета и на хосписите, които са по програмата, защото на тях им е трудно да доказват устойчивост тези пет години, тъй като им отпаднаха потенциални пациенти. И затова аз съм готов да разговаряме в нашата комисия да възстановим възможността на хосписите да оказват и домашни грижи за хората, които стигат до тях, защото, защо да не могат хосписите да оказват такава услуга на населението, когато няма достатъчно места в тях. Защо я ограничаваме? Ограничихме я, а те имаха тази възможност. И вие го казахте преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, д-р Шарков!
Думата има госпожа Стела Здравкова – Министерство на здравеопазването, „Правен отдел”.
СТЕЛА ЗДРАВКОВА: Много благодаря!
Аз съм член на работната група и искам да кажа само две изречения. Разбира се, че проектът, който ви предлагаме, е изключително суров, по него трябва да се проведе достатъчно много работа. Въпросът беше обаче да изложим с него пред представителите на законодателната власт онова, което като концепция, в най-общи линии ние предлагаме всъщност да се обсъжда. Идеята за нас е, дали вие ще застанете на нашето предложение да има подобен род структури изобщо в страната, те да бъдат обособени по този индивидуален начин, а не да бъдат използвани другите форми, които съществуват в рамките на здравната и социалната сфера, и съответно да имаме консенсус по това откъде бихме могли да разчитаме на източници на финансиране, като за нас широката възможност на многобройни източници на финансиране е по-добрият вариант, за да можем да предоставим повече възможности за реална работа на тези центрове.
Що се отнася до хосписите, аз много ви моля, има и една друга особеност. С промяната в Закона за лечебните заведения не само, че ограничихме това, за което говорите, но ние ги направихме лечебни заведения само за хората, които имат нужда от палиация. Значи ние не можем да разчитаме, че хосписът ще запълни това, което сега предлагаме да се извършва от този център. Разбира се, в промяната за хосписите ние взехме предвид онова, което СЗО наложи навсякъде по света, доколкото ни е известно. Хосписът е само за палиативни грижи. Знаете, това са терминално болни лица. В нашия проект не става дума за такава група.
Много ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, госпожо Здравкова!
Има ли други народни представители или гости, които имат желание да вземат участие в дискусията? Не виждам.
С приключване на желаещите за дебат, искам само да си позволя да кажа, че смятам, че имаме консенсус по отношение на посоката, в която трябва да се върви, с оглед на натиска, който демографската ситуация ще оказва и върху здравната, и върху социалната система.
Благодаря на всички, които участваха в тази дискусия, защото, имайки консенсус за посоката, ние, разбира се, трябва всички стъпки да ги изчистим детайлно, за да може те да бъдат максимално възприети, правно регламентирани и да гарантират устойчивост на проекта.
Благодаря ви!
(Закрито в 11,43 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
(д-р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА
ПОЛИТИКА:
(ДРАГОМИР СТОЙНЕВ)

Протоколчик:
(Бисерка Бекярова)