ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 90




На 24.10.2012 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 90




На 24.10.2012 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г. – първо гласуване.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г. – първо гласуване.
За представянето му давам думата на заместник-министъра на финансите господин Владислав Горанов. Заповядайте, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който в себе си съдържа и изменения в редица други закони като Закона за акциза и данъчното облагане, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху доходите на физическите лица, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за счетоводството, Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Съвсем накратко ще ви представя основните изменения и ще обърна специално внимание върху промените, които са мотивирали председателя на Народното събрание да разпредели законопроекта на вниманието на вашата комисия, които касаят режима на внасяне на здравноосигурителните вноски и лихвите за просрочване на осигурителни вноски.
Най-общо взето, промените са мотивирани в четири основни направления. Първото от тях е необходимостта от хармонизиране на националното данъчно законодателство с изискванията на европейски директиви с решенията на Съда на Европейския съюз в областта на косвените данъци. Втората група изменения са продиктувани от така наречения Проект за единна сметка на Националната агенция по приходите с оглед намаляване на банковите сметки и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или осигурителната вноска. Това всъщност е темата, на която ще акцентирам след малко като представяне. Следват промени, свързани с намаляване на административната тежест и разходите за администриране на данъци и промени, свързани с разпоредби, създаващи затруднения при практическото прилагане на данъчните закони.
Това, на което искам да обърна внимание на членовете на комисията, е свързано с промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който с изменение в чл. 169 се премахва правото на данъчнозадължените лица да избират какъв вид съществуващи свои задължения да погасяват. Досега лицата попълваха в документите си, имайки право на избор, кое от задълженията да погасят – код за вид плащане, което банките обработваха и колегите от Национална агенция по приходите насрещаха задължението за съответния вид плащане с постъплението по сметките на Национална агенция по приходите. Това, първо, изисква огромен брой платежни нареждания заради различните видове задължения, които едно данъчнозадължено лице би могло да има. Второ, създава изключително голям брой платежни процедури в банковата система, която изисква плащането на огромен по размер – от порядъка на десетки милиони лева – на година такси към банковата система. И не на последно място, изисква огромно административно усилия от Националната агенция по приходите да засреща всяко плащане с конкретното задължение, за да отбелязва в партидата на данъчнозадълженото лице дали съответното декларирано или възникнало на основание административно производство задължение е погасено така, както е заявило лицето в своето платежно нареждане пред обслужващата банка.
С новата концепция се предлага осигурителните вноски и данъците с изключение на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които не са приход на консолидираната фискална програма, а само се администрират от Националната агенция по приходите като събирач на тези вноски на лицата и работодателите им за пенсионно-осигурителните фондове от втория стълб. Те ще бъдат изключени от механизма на единното платежно и ще се превеждат както досега, по специално обособена сметка за тази цел.
Осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване ще бъдат превеждани в така наречената Единна сметка и в зависимост от времето на възникване на задължението ще се погасяват по период на възникване на задълженията.
Естественият въпрос, който би възникна тук, е как ще се решава въпроса с правата за здравноосигурените или осигурените за рисковете, покрити от държавното обществено осигуряване. Знаем, че и в Закона за здравното осигуряване, и в Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че независимо от това дали работодателят е внесъл осигурителните вноски лицата имат право да ползват права и по отношение на здравното осигуряване, и по отношение на държавното обществено осигуряване.
Не така стои случаят за самоосигуряващите се лица, където изрично сме дали възможност само за здравно осигуряване с оглед да не загубят права за достъп до здравноосигурителната система, лицата да избират и да посочват пред администрацията, че искат да покрият задължения за здравноосигурителни вноски. По този начин се премахва и последният съществуващ риск – говорим специално за самоосигуряващите се - да изпаднат в състояние, при което, покривайки или желаейки да влязат отново в здравноосигурителната система, да не могат да го направят заради съществуването на други такива, предходни и възникнали преди във времето и големи по размер техни задължения за други публични вземания, администрирани от Националната агенция по приходите.
Видях становището на колегите от Националната здравноосигурителна каса. Искам да спомена две неща в същата връзка. Първо, сметките на Националната здравноосигурителна каса са включени в така наречената система за електронни банкови разплащания на бюджетните организации – СЕБРА. Тоест, дори да няма приходи в сметките на Националната здравноосигурителна каса, те имат право да извършват разход до размера на заредения в тази система лимит за разход. Те са окачени към фискалния резерв на държавата и на практика дори в някакъв месец по някаква причина да не постъпят осигурителни вноски, в годишния Закон за държавния бюджет традиционно фигурират параграфи в смисъл, че неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса се покриват с трансфер от централния бюджет до размера на утвърдените с годишния Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса разход.
Тоест, дори да има някакъв риск в резултат на въвеждането на така наречената система на единно платежно и да се забави във времето постъпването на някакъв размер осигурителни вноски, внесени от осигурителите и този размер да отиде за покриване на тяхно друго задължение, възникнало по-рано във времето, нито правата на лицата, за които говорих по-малко, ще бъдат накърнени, нито възможността Националната здравноосигурителна каса да изпълни годишния си финансов план, утвърден от парламента.
Относно съображенията на колегите, че ежедневното превеждане на тези суми е трудно реализуемо от административна гледна точка, ще кажа, че то ще става или ежеседмично, или ежемесечно. Така или иначе, пак казвам, текущото изпълнение на разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса по никакъв начин не е поставено под съмнение дотолкова, доколкото дори по сметката на касата в този момент да няма налични средства, разходите ще бъдат извършени и одобрени за сметка на средствата, налични в Българска народна банка от фискалния резерв.
Най-накратко това е представянето в частта, която вероятно интересува колегите от Комисията по здравеопазването.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър на финансите.
Думата има Националната здравноосигурителна каса. Вие, колеги, разполагате с нейното становище, в момента представено, защото вчера сме го получили.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин Горанов. Аз съм удовлетворен от това, което чух. И въпреки, че в нашето становище сме изразили притесненията именно заради плащанията най-вече към тези, към които имаме падежи в течение на месеца, за да не изпаднем в просрочие по договорите и най-вече към системите за сигурност, по международни плащания към други здравноосигурителни фондове.
Но това, което сега казвате, ни удовлетворява. Знам, че този механизъм е работил миналата година. Имаме Вашата дума, че това ще продължи да се случва.
Така че нямаме забележки по обсъждания законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли изказвания от страна на народните представители?
Доктор Адемов, заповядайте. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не съм толкова голям оптимист, колкото доктор Цеков и господин Горанов във връзка с тези плащания.
Но вземам думата и ще се опитам да формулирам един въпрос във връзка с казуса самоосигуряващи се лица. Вие обяснихте за здравноосигурителния статус как ще бъде уреден. Но освен здравно осигуряване има и други краткосрочни осигурителни рискове, които по някакъв начин трябва да бъдат покрити. Ако няма внесени осигурителни вноски, вие знаете, че за различните осигурителни рискове се връщаме назад във времето 12 месеца, 18 месеца, 24 месеца. Когато няма внесени осигурителни вноски, размерът на обезщетението, първо, ще бъде много по-различен. Как ще решим този въпрос за другите осигурителни рискове освен здравното осигуряване? Имам предвид примерно болничните, тоест, временната неработоспособност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, господин Горанов, да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът Ви, доктор Адемов, е резонен. Това е въпрос на концептуален спор – могат ли лицата от неправомерни действия да черпят права. Може ли примерно едно физическо лице, което като собственик за собствена сметка извършва определени дейности и има задължения към държавата в размер, дори не е задължително да е някакъв голям размер, само да избира да се абонира само за осигурителна система, а другите задължения, които то би могло да има във връзка с влязъл в сила някакъв ревизионен акт, то да не ги покрива.
Да, това е тема, върху която можем да водим дебат.
ХАСАН АДЕМОВ: А целевите вноски?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма целеви вноски. Лицето дължи данъци и осигурителни вноски. Няма аргумент едно нещо да бъде противопоставяно на друго като задължение към държавата. Еднакво човек е длъжен да си плаща данъците, колкото е длъжен да си плаща и задължителните осигуровки, колкото е длъжен и да си плаща и присъдената издръжка на детето, ако е осъден за това.
Тоест, с промените в чл. 169 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ние премахваме правото лицата да приоритизират едно свое възникнало на основание на закона и Конституцията задължение пред друго. Ние определяме, че те ще ги погасяват по срока, в който възникват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Доктор Адемов, заповядайте. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Съжалявам, че влизаме в диалогов режим, но този въпрос е много важен.
Защо е важен? Защото осигурителните права са лични, ненакърними. Те са целеви. Аз се осигурявам, плащам 3,5 процента за общо заболяване, бременност и майчинство, нищо, че сме мъже и ги плащаме, но това е друга тема. Плащаме ги, за да се покрие този осигурителен риск. Няма такава, включително конституционна, възможност някой да се разпорежда с моите права. А що се отнася до задълженията, които не са изпълнени към държавата, има си администрация, която трябва да реши този въпрос. Защо тази отговорност ще трябва да се прехвърля от един на друг осигурителен риск, от едно данъчно задължение на държавата към друг тип осигурителни плащания. Аз това не го разбирам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз пак Ви казвам, дълго ще водим този дебат. Той наистина е принципен и се свежда до това може ли лицето да избира кое дължи повече и кое – по-малко, защото парите от данъци се разпределят за осигурителната система. Знаете, че и с ваше участие в този дебат сме си моделирали така осигурителната система, че тя зависи над 50 процента от данъците. Трябва ли да даваме възможност на хората да избират те дали ще си платят данъците или осигурителните вноски и не трябва ли точно стимулът да съхраняват правата си, защото осигурителните вноски безспорно са целева вноска.
Нашето принципно мнение е, че тук не говорим за лица, наети от работодател, които да носят риска на работодателя, тук говорим за самоосигуряващите се, които на собствен риск са организирали своята дейност, и според нас е некоректно те да имат право и то най-често се вижда точно в системата на здравното осигуряване, когато всеки избира да влезе в нея само, когато има нужда от нея – знаете проблема с несъбраните здравноосигурителни вноски.
Ние не стигаме до там и им даваме възможност, независимо от всичко, те да избират за здравно осигуряване, защото знаем, че този риск е по-краткосрочен и по-трудноконтролируем, но не съм съгласен, че те да могат да планират, че ще излязат в болничен отпуск, защото са си платили вноската за общо заболяване и майчинство, а няма да си платят задължението за данък добавена стойност, ако имат такова, защото с тези приходи ние финансираме всички други разходи, които държавата извършва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър Горанов.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по темата, която касае Комисията по здравеопазването в този законопроект?
Не виждам.
Тогава предлагам да пристъпим към гласуване на законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01.62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против"- 2, "въздържали се" -2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г., е приет на първо гласуване.
С това е изчерпан дневният ред.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Следващото редовно заседание на Комисията по здравеопазването ще бъде утре, 25.10.2012 г., в зала № 130, от 15,00 ч.
Закривам заседанието.
(Закрито в 11,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)