ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 92



На 31.10.2012 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10. 2012 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването





П Р О Т О К О Л
№ 92



На 31.10.2012 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10. 2012 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред, който беше предварително оповестен:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10. 2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10. 2012 г. – първо гласуване.



Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 – първо гласуване.

По тази точка от дневния ред кой ще представи законопроекта на касата?
Госпожо министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка в условия на финансова криза. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
В частта на приходите допускането е за здравноосигурителна вноска в размер на 8 процента. По данни на статистиката населението на Република България е 7,4 милиона, но реално внасящите здравноосигурителни вноски през последните години са около 6,2 милиона души или здравно неосигурените лица са около 1,3 милиона души.
Внасянето на вноската от работодател, осигурител и работник за 2013 г. е в съотношение 60:40. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2013 г. е 420 лв. и се запазва размерът на здравната вноска от 8 процента.
В частта за разходи и трансфери е предвидено намаляване на административните разходи. Разходите за здравноосигурителни плащания са съобразени с величината на планираните приходи и са предвидени 2 млрд. 383 млн. 511 хиляди лева разходи за здравноосигурителни плащания.
Основен дял в увеличението от 100 млн. лв. представляват новите дейности, включени от 2013 г. в обхвата на медицинската помощ, заплащана от Националната здравноосигурителна каса – ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, асистирана репродукция, високоспециализирана диагностика за РЕТ/СТ апаратура и роботизирана лапароскопска хирургия.
Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания по основните видове медицинска дейност е както следва:
- за първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 176 млн. лв., което представлява 7,4 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания и е заложено увеличение;
- за специализирана извънболнична медицинска помощ също е заложено увеличение от 6 млн. лв. Предвидени са 178 млн. лв., което представлява 7,5 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания;
- за денталната помощ са предвидени 106 500 хиляди лева, което представлява 4,5 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания, където също има ръст и по разходите за дентална помощ;
- за медико-диагностична дейност са предвидени 71,5 млн. лв., което представлява 3 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания;
- за лекарствените продукти през 2013 г. са предвидени 534 млн. лв., което представлява 22,5 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания, като за лекарствата за домашно лечение и диетични храни за специални медицински цели са предвидени средства в размер на 497 млн. лв. или 93 процента от средствата за лекарства.
- за ваксини за задължителна имунизация и реимунизация са предвидени средства в размер на 35 млн. лв. или 6,5 процента от средствата за лекарства;
Заплащането за ваксини предстои да се включи в пакета от дейности на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г.
За финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рака на маточната шийка за определена популация по чл. 82 от Закона за здравето са предвидени средства в размер на 2 млн. лв. Този вид плащания ще се финансира чрез целеви трансфер от Министерството на здравеопазването.
За медицински изделия са предвидени средства в размер на 70 млн. лв., което е 2,9 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания.
За болнична медицинска помощ са предвидени 1 млрд. 189 млн. 811 хиляди лева, което представлява 49,9 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания.
Основният дял в увеличението на средствата се формира от новите дейности, които предстои да се включат в обхвата на медицинската помощ за 2013 г., заплащани от Националната здравноосигурителна каса:
- за интензивно лечение – 40 млн. лв. или 3,4 процента от средствата за болнична медицинска помощ;
- за асистирана репродукция – 15 млн. лв. или 1,3 процента от средствата за болнична медицинска помощ;
- високоспециализираната диагностика за РЕТ/СТ апаратура и роботизирана лапароскопска хирургия – 9 млн. лв. или 0,8 процента от средствата за болнична медицинска помощ.
Предвидените през 2013 г. средства за основния пакет дейности от болнична медицинска помощ са в размер на 947 111 хиляди лева или 79,6 процента от средствата за болнична медицинска помощ.
За акушерска помощ на здравно неосигурени жени през 2013 г. е предвидено да се запази нивото на финансиране от Министерството на здравеопазването в размер на 3,400 млн. лв.
За медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системата за социална сигурност са предвидени 58 млн. лв., което представлява 2,4 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания. Заложен е ръст, който е обусловен при отчитане ръста на задълженията на България към другите държави по реда на европейските регламенти за координация.
Бих искала да кажа, че е предвидено бюджетът за 2013 г. да е планиран с балансирано бюджетно салдо. Това е най-големият досега бюджет, гласуван от Комисия по здравеопазването на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Някой представител на другите институции – Националната здравноосигурителна каса или Министерството на финансите – би ли искал да вземе отношение по бюджета?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По-добре после да вземем думата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега давам думата на представителите на съсловни организации, пациентски организации, нашите гости за мнение и въпроси. Вие разполагате със становищата, които са представени предварително. Имате думата да ги изкажете и устно. Кой би желал да вземе отношение?
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо министър, господин заместник-министър, господин управител на Националната здравноосигурителна каса, дами и господа народни представители, колеги!
Имате нашето становище. Мисля, че то е достатъчно ясно и достатъчно подкрепено с цифри и с мотиви защо този бюджет на Националната здравноосигурителна каса е неприемлив за Българския лекарски съюз.
Съвсем накратко и описателно по-скоро, ще се опитам да изкажа нашите мотиви.
В края на 2009 г. този парламент приема изменение в закона за децата да се плаща пълен размер на вноската, тоест, по 33 лв. приблизително. Това са около 300 млн. лв., а сигурно и повече, които допълнително трябваше да влязат в касата според закона.
Естествено, както и ние предвидихме, законът моментално е променен и вноската за деца остава 16 лв. Няма държава в света, не в Европа, където да се заделят за здравеопазване за детето 16 лв. Срамно е за тази страна. Срамно е.
Изобщо не са разчетени средствата, които също вече са гласувани по държавния бюджет за увеличение на пенсии и т.н. Те въобще не фигурират в приходната част на бюджета на касата. Обърнете внимание на цифрата 941 млн. лв., която от три години е непроменяна, тя е една и съща, независимо, че имаше доста промени. Цифрата, която държавата внася като осигуровки в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не е променяна от три години, което говори, че умишлено и съвсем съзнателно и против законите тези пари се спестяват от Министерството на финансите, няма от кой друг.
Извинявайте, господин Горанов, но това е факт.
Продължавам с цифрите, които за тази година също не са предвидени. Това е увеличението на пенсиите, увеличението на минималната заплата – всичко това го няма разчетено в тези 941 млн. лв. Те трябва да дойдат от Министерството на здравеопазването.
Прехвърлянето на дейности! Мисля, че стана ясно на цяла България, че Конституционният съд, неговото решение могат да бъдат незачитани. Вероятно и всяко друго решение на който и да е съд.
Ако висшите органи в страната не уважават и не изпълняват решенията на съда, какво да очакваме от гражданите. Това се случва с прехвърлянето на дейности от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и то дейности, които няма как да бъдат здравноосигурителни. Каква дейност по здравеопазване е закупуване на ваксини? Каква дейност е купуването като факт, покупка? Дейност е поставянето на ваксината, спазване на календара – това са дейности. Но покупката на ваксината е задължение на държавата чрез нейното Министерството на здравеопазването. Същото е и с програмите „ин витро”. Как може една социална програма да влезе като здравеопазна дейност? Това си е чисто социална дейност.
Да се предвиждат 40 млн. лв. за интензивно решение, което е част от спешната помощ - мисля, че е задължение на държавата.Тук се предвижда една – хайде, в най-добрия случай – е половината, но аз мисля, че и два пъти тази сума няма да стигне в касата. Големите играчи, които в момента не участват, като Военномедицинска болница, Токуда, новите болници, те не участват в момента в тази дейност. Затова тези пари са 40 млн. лв., защото Министерството на здравеопазването може да налага рестрикции там, касата – не може. Всяка болница с ниво от 2 нагоре, с интензивно отделение – ще влезе и трябва да ви кажа, че само Военномедицинска болница сигурно ще прави 10 – 15 млн. лв. годишно само от това.
Да не говорим за нови дейности, импланти и т.н., които се очакват.
Честно казано, аз съм изключително изненадан, че Надзорният съвет е приел този бюджет. Изключително съм изненадан. Тези цифри би трябвало да са достатъчно ясни и очевидни.
При това положение не само, че няма увеличение на бюджета, а категорично има намаление. Няма да споменавам, че примерно от три години клиничните пътеки въобще не са индексирани, че има Колективен трудов договор, в който е записано, че ако с 5 процента се качат цените на дейностите, с толкова ще се качат и ще се достигнат заплатите, подписани в този договор. Това няма как да се случи. Явно не може да има не 5 процента, но и 2 процента увеличение на каквито и да било дейности в здравеопазването за следващата година.
За мен лично това е както грубо нарушение на законите, така и липса на перспектива за развитие на българското здравеопазване. Това обрича здравеопазването не само на застой, обрича го и на връщане назад, защото инвестиции също няма как да бъдат възможни, каквито и да било, в каквито и да било дейности и лечебни заведения. За заплати изобщо не говоря. Обрича отново нашите лекари, сестри и други медицински кадри да напуснат тази държава. Тук за тях перспектива няма.
Затова, завършвайки, се обръщам към депутатите-лекари, без значение от коя политическа сила са, колеги, разберете ме. Ние не го правим заради лекарите, заради болниците, заради нещо друго. Правим го за народа в тази страна. И, ако вие не сте забравили, че сте лекари и че лекарите трябва да мислят преди всичко за хората, защото всяка една политическа сила е временна, гласувайте по съвест като лекари и като хора, които ценят своите пациенти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Дали биха искали представителите на вносителите да изслушате всички възражения и тогава да отговорите или предпочитате сега?
По-добре после, наведнъж. Благодаря.
Давам думата на доктор Миланов от Българския зъболекарски съюз. Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Добър ден и от мен. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаема госпожо и господин заместник-министри, уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми депутати и гости!
Българският зъболекарски съюз през всичките тази години винаги е бил коректен партньор в дейността си по Националния рамков договор.
Независимо от трудностите, които е имало, ние сме отстоявали не само нашите интереси, но и интересите на нашите пациенти.
Второто нещо, което искам да заявя коректно, е, че – може да се обидят колегите от Българския лекарски съюз – но имаме претенциите да сме единствената реформирана област в сферата на здравеопазването, защото 100 процента от менажирането и издържането на нашите практики е в ръцете на нашите колеги, а оттам и грижата - 100 процента за нашите пациенти.
Третото нещо, което искам да подчертая, е резултативният принцип на заплащане на нашата дейност, което е изключително важно и е свързано с извършване и доказване на всяка една манипулация.
Следващото, което искам да заявя, е това, че не се опитваме да правим от здравеопазването политика. Искаме политика в здравеопазването.
Казвайки тези думи, ще премина към самата същност на моето изказване, а именно, че е крайно време да се помисли за политика в сферата на денталната медицина. Да, факт е, че за ръста в бюджета за следващата година са предвидени 5,5 млн. лв. повече.
Новина ще бъде за вас това, че ние вчера в късните часове на следобеда приключихме и преговорите по текстовата част, което показва отново нашата конструктивност.
Но няма как да не отбележим факта, че за пореден път Националният рамков договор или по-скоро в проекта за Национален рамков договор 2013 г. няма никаква възможност да бъде увеличена възможността за пациентите над 18 години, които плащат своите здравноосигурителни вноски, да получат някаква допълнителна дейност от тази, която – забележете – е приета през 1999 г.
Даваме си сметка, че става дума за пари. Даваме си сметка, че, искаме или не, денталната медицина не е във фокуса нито на обществото, нито за съжаление и на по-голяма част от политиките. Но също така трябва да е ясно, че ние сме част от цялостното здраве на пациента.
Факт е, че дори една елементарна профилактична дейност не е заложена като визия. Това говори за това, че в крайна сметка, от една страна, финансовите възможности, които отговарят на времето, в което живеем, а от друга страна, нуждите на пациента не намират своята пресечна точка.
Искам да заявим най-категорично нашето желание наистина в сферата на денталната медицина да бъде погледнато с друго око. Искрено се надявам, че в политиката на здравеопазването, която ще бъде в следващите години, в крайна сметка да бъде направена онази малка крачка, която да отговори както на потребностите на нашето общество, на нашите пациенти, така, разбира се, и да даде повече възможност на нашите колеги-лекари по дентална медицина, да докажат своя професионализъм.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Заповядайте, доктор Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, народни представители, скъпи колеги!
Първо, не знам защо в тези материали липсва становището на КНСБ – специално върху пректобюджета на касата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Предоставено е на народните представители.
Моля народните представители да кажат разполагат ли с двете становища? Мисля, че сме ги предоставили на всички. Така че мисля, че грешите, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Извинявам се, ако греша. Това не е най-важното. Казвам го от гледна точка на това, че голяма част нещата, които каза доктор Райчинов, там фигурират.
От гледна точка на това, за което предполагам, че заместник-министър Горанов ще ни даде информация, за това, че действително обещанията за увеличаване осигуровките на децата ще се случи в 2013 г.
Второ, не можахме да разберем какво се случи със средствата, които трябваше тази година – все пак логично – да постъпят в касата. Това са тези пари, които останаха от 100-те милиона лева, които съдът върна. Дали всъщност това са средства, хайде да не са само от осигуровки, да кажем, че в тях се съдържа и трансфер на държавата, но това са пари за здраве. Не знаем съдбата на тези пари. Те всъщност ни се дават като част от увеличението за следващата година ли, въпреки че би трябвало да се изразходват в тази година?
Ясно е, че в този бюджет няма заложена някаква политика по реформиране на здравеопазването. Тоест, не виждаме средства, които да гарантират, че ще се продължи с реформиране в здравеопазването. Финансиране ли ще е, преструктуриране ли ще е – но няма такива средства.
Прави впечатление нещо, което мен действително ме шокира, казвам лично мен, че средствата, които са като трансфер от държавата, са до стотинка за следващата година, каквито са през тази година. Няма една стотинка увеличение.
Не искам да си служа с големи изрази – „политически държавата абдикира” или нещо подобно – но все пак бихме искали да чуем защо всъщност няма увеличение, като логично би трябвало, ако се увеличат вноските за децата, ако се отчете увеличението на пенсиите от следващата година, би трябвало и повечко пари да влязат и за издръжка на пенсионерите.
Тоест, ние очаквахме малко повече средства от гледна точка на това, че разбирам емоцията и загрижеността за народа на доктор Райчинов, но всъщност редно е да има и достатъчно средства, тъй като четири години клиничните пътеки не са остойностявани и това донякъде, особено в малките общински болници, води до дефицити и заплаха за бъдещето им.
Ние очаквахме, че по някакъв начин ще се осигурят средства в договарянето между касата и Българския лекарски съюз, да може тези крайно подценени от финансова гледна точка клинични пътеки да бъдат коригирани, за да може да има глътка въздух.
Не искам да чертая някакви апокалиптични картини, но този бюджет е крайно натегнат и не предполага, че тези средства ще доведат действително до подобряване на качеството и на достъпа до здравна помощ.
Но, пак казвам, не виждам в мотивите към този бюджет да има политика, някой да каже, че с еди какви си пари ще направи еди какво си.
Всъщност бих искал да завърша с това, че, разбира се, винаги можем да се оправдаем с икономика и с криза, но имаше някои обещания по отношение на здравеопазването, които не виждаме да са изпълнени с проектобюджета за следващата година.
Така че аз се обръщам към представителите на Министерството на финансите, ние ще чуем сигурно информация от него, но ми се струва, че трябва да се търсят резерви, за да може действително, първо, да се гарантира, че ще има реформа в здравеопазването.
Аз разбрах вчера, тъй като имахме среща с парламентарната група на ГЕРБ и доктор Дариткова даже ми обеща, че официално ще зададе въпроса към министъра на здравеопазването – малко встрани от въпроса на бюджета – дали парите за здравеопазването ще стигнат, за да се гарантира увеличението на едни групи здравни служители, които тя финансира. Разбрах, че Вие гарантирате това, но би било хубаво да се чуе. Защото все пак се увеличиха заплатите в Спешната помощ, доколкото разбрах – на психиатрите, макар че има информация, че това не е навсякъде, но може би е погрешна, за хемотрасфузията, тоест, тези, които догодина би трябвало да получават това увеличение през цялата година. Дали бюджетът на Министерството на здравеопазването е гарантиран от тази гледна точка, защото не е тайна, че по отношение на бюджета ние сме поискали даже малко повече пари, отколкото министърът на здравеопазването, за да бъде гарантирано не само лечението на децата и капиталовите разходи, но и включително да знаем, че е гарантирано заплащането на труда, защото не на последно място – аз и вчера го казах – 2014 г. пада забраната и всички свободно ще можем да се придвижваме из Европейския съюз. Аз мисля, че най-свободно сигурно ще тръгнат здравните служители при тези заплати.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, дами и господа! От името на пациентските организации, които представлявам, ние сме доста притеснени. Тук чувам една реплика – вероятно подписала със „за” като член на Надзорния съвет този проектобюджет. Да, с големи притеснения.
Притесненията са във връзка с тези подадени...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие поддържате този бюджет?
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Да, с притеснения. Гласувала съм „за” с притеснения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да спазваме процедурата и да не влизате в диалог.
Слушаме Ви, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Никога не е късно човек да изпита притеснения, да ги заяви пред обществото и да потърси подкрепа.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие сте изпуснала момента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви за ред в залата.
Госпожо Георгиева, формулирайте изказването си, защото наистина напредваме във времето.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Във връзка с тези 8 процента, които бяха, така да се каже, обещани за осигуряване на децата. Бих искала да подпитам Министерството на финансите защо това няма да се състои.
Относно 100 млн. лв. за 2012 г. – около 50 млн. лв. – същият въпрос, който зададе и доктор Райчинов. Искам да знам има ли възможност и как би се получило тези 50 млн. лв. да бъдат включени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. плюс въпроса за 9-те милиона, които са останали неусвоени за 2011 г., тоест, тези около 59 млн. лв.
И малко извън бюджета на касата. За кой ли път задаваме въпроса – официално и неофициално – как са изразходвани останалите 50 млн. лв., госпожо министър от Министерството на здравеопазването. Искаме да получим някакъв отчет за тях.
Другото ми притеснение е за интензивното лечение. Четиридесет милиона лева наистина са доста малко пари, тъй като, както е описано и в някои мотиви, досега са се финансирали университетските и областните болници, сега ще започнат и много други болници да искат да се възползват от това право. Тези средства няма да достигнат.
Относно асистираната репродукция. Наистина има листа на чакащите, наистина всички ще се наредят и ще искат веднага да се възползват от това си право. Надявам се тези 15 млн. лв., които са осигурени, да стигнат. Но по всяка вероятност няма да стигнат.
Това всъщност са едни бомби, които са заложени.
Тъй като аз съм започнала дейността си като пациентски представител на асоциацията, бореща се със стерилитета, искам да подкрепя тази асоциация.
По въпроса за разходите за РЕТ/СТ – смятам, че трябва да бъдат заложени в касата, тъй като все пак ние трябва да подкрепяме новите технологии и много хора се нуждаят от това изследване, то е жизнено важно за тях.
С това се изчерпват моите бележки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания от гостите?
Дали бихте искали да отговорите на поставените въпроси, господин Горанов.
Заповядайте, господин заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз вероятно няма да мога да отговоря на всички въпроси, които са специфични за организацията на системата на здравеопазването в България.
Но се чувствам относително комфортно, когато говорим за финансиране в здравеопазването в мандата на ГЕРБ по няколко причини.
Първо, ако гледаме 2008 г. – най-успешната фискална година за предходния мандат, която често се използва като аргумент какво е наследството от Тройната коалиция – ще видим, че тогава бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, прието от Народното събрание, между другото – с увеличена вноска, но без тя да е дадена да се изразходва, е в размер на 1 млрд. 696,3 млн. лв. – това е отчетът за 2008 г. на Националната здравноосигурителна каса.
За 2013 г. ние предвиждаме 2 млрд. 707 млн. лв., тоест, над 1 млрд. и 10 млн. лв. повече спрямо отчета за 2008 г.
Натрупаната инфлация спрямо 2008 г. вероятно няма да надхвърли 15 процента. Имаме 59,6 процента ръст на разходите на Националната здравноосигурителна каса.
Искам да поздравя участниците в снощния телевизионен дебат, защото за пръв път чух разговор за евентуални реформи или за преструктуриране в здравеопазването, защото безспорно днешната тема е бюджета, но като салдо никой не каза тези 60 процента примерно повече в Националната здравноосигурителна каса от 2008 г. до 2013 г. с какво са подобрили живота на българските граждани и колко милиарда трябва да бъдат разходите за здравеопазване, за да може дебатът да се води на друга основа.
За същия период общо разходите за здравеопазване във функция „здравеопазване” нарастват с 523 млн. лв. или 18,5 процента. Разходите на Националната здравноосигурителна каса спрямо примерно 2009 г. или, ако искате, отново спрямо 2008 г., пак повтарям, растат над 1 млрд. 10 млн. лв.
От гледна точка на макрорамката нищо не расте в проценти, колкото разходите за здравеопазване спрямо предходния мандат. Наистина точно тази комисия трябва да проведе дебата защо никога не могат да стигнат парите за здравеопазване, при положение, че те са нараснали, повтарям, специално за бюджета на касата с 1 млрд. 10 млн. лв. или приблизително 60 процента спрямо отчетените разходи през най-добрата фискална година от преди Христа.
Що касае задълженията на държавата за категорията здравноосигурени лица. Знаете как стартира здравноосигурителният модел. Децата се осигуряват за сметка на родителите. Добре, този модел се промени. Децата започнаха да се осигуряват за сметка на държавата с 1,5 лв. в началото. Доктор Адемов си спомня, той е свидетел на всички тези процеси. Достигнахме до половината от минималния осигурителен доход. Държавата внася 941 млн. лв. за категорията лица, осигурени от нея. Това е приблизително половината население на България, а за следващата година – 3 970 000 души осигурени за сметка на държавата.
Бързам да отговоря на притесненията на колегите „има ли грешка”. Има грешка. Грешката е в 2010 г., когато се е определила сумата от 941 млн. лв., откогато тя не е променяна, са отчетени и добавките към пенсиите. В Закона за здравното осигуряване е записано: пенсионерите се осигуряват върху пенсията или сбор от пенсиите без добавките.
Допусната тази грешка веднъж, води до това, че между това, което е необходимо да се трансферира към касата и това, което се извършва като ранен трансфер, в 2010 г. имаме разминаване в плюс - 70,4 млн. лв. държавата е превела на касата повече, отколкото, ако спазва Закона за здравното осигуряване.
В 2011 г. е превела 63 млн. лв. повече. Трябвало е да преведе 878,2 млн. лв., а е превела 941 млн. лв. В 2012 г. е превела отново 941 млн. лв., а е трябвало да преведе 898 млн. лв. В 2013 г. на база на разчетите трябва да се преведат 937,4 млн. лв. Числото в закона стои на 941 млн. лв. и ние не повдигаме този въпрос неслучайно от тогава до сега.
От гледна точка на Министерството на финансите по нашите оценки Законът за здравното осигуряване е спазен. Ние нямаме претенции за връщане на някакви пари към бюджета.
Аз пак повтарям, от гледна точка на макрорамката разходите за здравеопазване са достатъчно акцентирани и ангажиментът, който сме поели от 2010 г. насам – колкото средства влязат в Националната здравноосигурителна каса, отиват само за здраве – от наша гледна точка е изпълнен. Спомняте си 2008 г. Вдигна се здравноосигурителната вноска от 6 на 8 на сто. Някой да ви даде да ги изхарчите, доктор Райчинов? Не! Формираха се резерви.
Защо не ги дадохте, госпожо Манолова? Защо не ги дадохте? Какво Ви каза тогава Румен Овчаров. Защо не ви ги дадоха да ги изхарчите? Искате ли да Ви кажа защо? Защото това е част от....
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви да се изслушваме и да се уважаваме. Всеки ще има възможност да изкаже своето мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В заключение ще кажа, че Закона за здравното осигуряване от гледна точка на Министерството на финансите при определянето на трансферите е спазен и Националната здравноосигурителна каса като ангажимент на държавата за категорията лица, осигурени за сметка на републиканския бюджет не е ощетена и законът не е нарушен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър на финансите.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, заместник-министър Димитрова, уважаеми членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, благодаря ви, че сте тук.
На мен малко ми олекна, защото дни наред повтарям, че вярвам на Министерството на финансите, на техните изчисления и няма начин как там да са сбъркани нещата толкова драстично, защото все пак там работят доказани професионалисти, няма значение дали са от ГЕРБ, но това са хора, които години наред правят бюджета на държавата. Така че може би имат достатъчно ясен отговор как е формиран бюджетът на касата.
Работа на Националната здравноосигурителна каса е с така предложения бюджет да може да обезпечи с медицински дейности населението през следващата година.
Имах възможност да кажа, че, ако не е по-добър бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година, както се изразява такова мнение, той в никакъв случай не е по-лош от тазгодишния бюджет.
Знаете ли? Най-справедливото нещо, което е разпределено на света, са парите. На никого не стигат. Не ни стигат и на нас със сигурност. Но нямаме основания да се притесняваме, че следващата година основните дейности и основните функции, които са вменени на Националната здравноосигурителна каса, няма да могат да бъдат реализирани. Да, може би няма да можем да направим решителен скок в иновациите, няма да можем да разширим обема от дейности, но той и без това вече е достатъчно раздут и може би е въпрос и на един обществен дебат дали здравната вноска трябва да остане в размера на 8 процента, дали парите, които циркулират извън системите за обществен контрол, които по различни оценки са между 400 млн. лв. и 1 млрд. лв., пари, които наистина трябва да продължават да се движат по този начин и трябва да влязат в регулация, защото, ако има резерви в българското общество, то те са в тези скрити, за мен – сиви – пари.
Можем да кажем, че с приблизително 7 млн. лв., с които реално е увеличен бюджетът на касата, сме се опитали в почти всички основни направления да покажем малък ръст. Прави впечатление само болничната помощ, където нямаме ръст.
Ако внимателно разгледаме бюджета, ние сме заложили такава политика, че за следващата година големият резерв на касата смятаме да бъде изразходван изцяло за болнична помощ и не, защото ние очакваме да се случи нещо драстично относно разхода. Говоря за големия резерв, 10-те процента. Но всяка година този резерв по традиция отива за болнична помощ и за лекарства. Тази година не прави изключение и най-вероятно до края на годината това ще се случи с големия резерв – да отиде почти изцяло за болнична помощ.
Ние се опитваме с екипа на отдел „Бюджет, лекарствена политика” да се приближим максимално близко до реалните разходи в лекарствоснабдяването за домашно лечение, така че следващата година да не пипаме от големия резерв, нещо, за което сме упреквани непрекъснато, че се повишава ръстът за лекарствата за домашно лечение.
И ние не сме много щастливи от това, че там имаме изключителен ръст през миналата година – над 100 млн. лв. – но пък донякъде се успокояваме от факта, че сме разширили обхвата с над 100 хиляди български граждани, на които сме осигурили лечение.
През настоящата година влязоха много редки заболявания и от пет милиона преди няколко години за редки заболявания, сумата достигна 40 млн. лв. И, ако има един среден процент на ръст, заложен за лекарства за следващата година, е именно поради това, че ние очакваме още някои от редките заболявания да влязат в листата, за да можем да ги покрием.
Със сигурност във всеки един бюджет може да има какво да се желае. Надявам се между първо и второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да коригираме някои неща, които считаме за целесъобразни, ако всички се обединим около тази идея.
Разбира се, и нас също ни вълнува какво става с 50-те милиона лева. Те са по сметките на Националната здравноосигурителна каса, но ние не можем да работим с тях, защото те не са предвидени в нашата разходна част. Но това е в правомощията на народното представителство. Ако то актуализира бюджета на касата, тогава ние ще можем да разполагаме и с тези пари.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други желаещи от представителите на институциите за коментари?
Давам думата на народните представители.
Доктор Шарков се записа пръв за изказване. Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господин управител, дами и господа заместник-министри, колеги! Първо, искам да кажа, че взимам реплика от последните думи на доктор Цеков.
Инициатива на народното представителство не може да бъде актуализация на бюджета. Тази процедура започва от Надзорния съвет, минава през Министерството на здравеопазването, влиза в Министерския съвет. Народните представители актуализация на бюджета не внасят. Така че не се крийте зад гърба на народните представители, те са от всички политически сили. Ако можехме да го гласуваме, ако имаше такава процедура, вярвайте ни, досега да сме го направили.
Второто, което искам да кажа, е, че е похвално сравнението с 2008 г. Можеше да бъде по-хубаво с 2005 г. например. Но това, по което се сравняват държавите в целия свят по отношение на финансирането на здравеопазването, е делът от брутния вътрешен продукт. Общата сума е различна в различните държави. Това е единственото възможно сравнение.
Безспорен факт е, че България за следващата година има 4,1 процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване при средноевропейски 7,5 процента и ЕВРОСТАТ в края на месец август казаха, че България е единствената държава, която е намалила средствата за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт от 2002 до 2010 г. на 4,2 процента, а за следващата година са 4,1 процента. Просто тяхното проучване завършва през 2010 г.
Другото, което искам да кажа, е, че е права министър Атанасова, когато казва, че това е най-големият бюджет на НЗОК, който ще гласуваме. В същото време е най-малкият, който ще гласуваме за Министерството на здравеопазването.
Така че превъртането на парите от едно място на друго няма как да направи българското здравеопазване по-добро през следващата година. Но, ако така продължава прехвърлянето на дейности от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, след някоя и друга година може да се наложи да се закрие министерството. Няма да има какво да прави. Всички дейности ще отидат в касата. Тогава министерството с какво ще се занимава.
Въпреки всичко това, което остават като въпроси дори и след отговора на заместник-министъра на финансите, аз няма да питам за пенсиите. Но ще попитам за 8-те процента за децата, за осигуряването на децата. Не бягайте от отговора на този въпрос. По този въпрос само преди няколко дни чух от министъра на финансите, че той дори не разбра какво го питат, когато го попитаха дали държавата се е отказала от това, което беше взето в Народното събрание като решение.
Забележете, 2009 г., в края на годината парламентът гласува с пълно единодушие, нямаше нито един депутат, който да е против. Имаше абсолютен консенсус по тази тема и вие в момента проваляте едно консенсусно решение на Народното събрание, взето в началото на мандата и го проваляте в края на мандата. Това, от една страна.
От друга страна, как да искате солидарно участие на всички български граждани в плащането на вноските, след като държавата няма солидарно участие. Държавата плаща по-малко за децата. Не бях правил тази сметка, която направи доктор Райчинов, но не можеш да твърдиш, че здравеопазването е приоритет в бюджета, след като е на 4,1 процента. Само Албания и Румъния са след нас, а може би вече – само Албания.
От друга страна, не можеш да твърдиш, че показател за детското здравеопазване, по който се сравняват другите държави, е било детската смъртност. И ние сме на едно от челните места в Европа, а държавата плаща за децата половината от здравните вноски. Това е просто някакъв уникум, който няма как да бъде подкрепен.
Кажете, че се отказвате от този приоритет, за да стане ясно. Някой непрекъснато се измъква от отговора на този въпрос.
Така че няма как да бъде подкрепен – поне за мен, разбира се, знам, че има колеги, които ще подкрепят този бюджет – един бюджет, в който няма политика. Както каза управителят на Националната здравноосигурителна каса, този бюджет не е по-лош от бюджета за миналата година. Вярно е. Но тогава защо да го подкрепяме?
Ако той не е по-лош от този през тази година, тогава как да очаквам, че здравеопазването ще стане по-добро през следващата година? Как да подкрепяме нещо, което не гарантира по-добро здравеопазване през следващата година?.
И в тройната коалиция четири години твърдяха, че по-доброто управление ще доведе до по-добро здравеопазване. Само че пациентите не мислят така.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли реплики на изказването на доктор Шарков? Не виждам.
Думата има доктор Хасан Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми колеги!
Аз няма да продължавам да питам къде са парите, защото по информацията, която дава заместник-министър Горанов, мисля, че тези 941 млн. лв., които дава държавата, трябва да бъдат намалени. Да не би пак да сбъркате, защото, ако не влизат вдовишките надбавки например, ако не влизат социалните и инвалидни пенсии, които са 400 000 лв., това означава, че тази сума трябва да бъде значително по-малка. Но това е друга тема.
Аз все пак Ви поздравявам за елегантния начин, с който се измъкнахте от тази много деликатна ситуация, в която сами сте се поставили.
Аз обаче искам да задам няколко конкретни въпроси.
Първо, от тези 2 383 000 000 лв. разходи за социалноосигурителни плащания, каква част са за капиталови разходи? Знам, че капиталовите разходи са ангажимент на собственик, но собственикът си позволява с тези капиталови разходи да увеличава заплати или пък си позволява, ако е община, изобщо да не дава тези пари за капиталови разходи.
Така че искам да попитам имате ли такава информация каква част от тези 2 млрд. 380 млн. лв. са за капиталови разходи, каква част са за медицинска дейност, каква част са за материална издръжка и най-важният въпрос – каква част са за заплати на изпълнителите на медицинска помощ?
Питам, за да разберем и да си отговорим на въпроса защо по 500 лекари и други медицински специалисти на година бягат от България.
Вторият въпрос. Понеже господин Горанов каза, че няма никакви грешки в законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ще ви кажа, че приходи и трансфери са всичко 2 млрд. 710 млн. лв. Десет процента от приходите и трансферите, а не само от осигурителни вноски, трябва да бъдат в този оперативен резерв, който доктор Цеков нарича „голям резерв”. Съжалявам, че реагирах. Но реагирам, защото съм много чувствителен за този „голям резерв”. Има огромна разлика между този голям резерв, за който ние говорим, и този голям резерв, за който говори Министерството на финансите.
Десет процента трябва да бъдат от приходи и трансфери – това казва чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Миналата година пак беше така с осигурителните вноски, тази година – пак същото нещо. За малко пари става въпрос, но трябва да бъдем коректни.
На следващо място, разходите за амбулаторно проследяване на болни с психични заболяване и амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания. Голяма част от психично болните, за които трябва да има такива разходи, са осигурени по силата на това, че имат ТЕЛК-ови решения. Но една част от тях не са осигурени. С тях какво се случва, тъй като касата няма да плаща. Ще ги оставим без лечение?!? Ще ги оставим без наблюдение или какво правим с тях?
На следващо място, какво правим с интензивното лечение? Един потрошен човек, който влиза в болницата – тук има доста колеги, които са работили и продължават да работят – в реанимационно отделение, като влезе един болен, кой ще го поеме в безсъзнание, в комоционно състояние, неосигурен?!? Знаете ли, че във всички реанимационни клиники има такива болни? Кой плаща за тези хора? Или пък след това ще си задаваме на тази маса въпроса защо лечебните заведения трупат задължения.
Трябва да има отговори на тези въпроси. Не може да има бюджет без отговори. Трябва да има отговори на тези въпроси. Те са много елементарни като въпроси, но трябва да има коректни отговори.
Българският лекарски съюз са написали в своето становище за тези 3 млн. лв., които всяка година Националната здравноосигурителна каса плаща на Националната агенция за приходите. Хубаво, няма услуга, която да не се плаща. Но, когато са 70 – 75 процента, ако не бъркам, тогава какво се случва? Пак ли 3 млн. лв. трябва да бъдат или трябва да бъдат по-малко? Това е един въпрос, който при всички положения трябва да има отговор и с това приключвам, за да дам възможност и на другите колеги да вземат думата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, господин Горанов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Адемов, и миналата година го направихте като констатация и по принцип бихте бил прав, ако изключите обаче неданъчните приходи, които не са в обхвата на определянето на резерва, тъй като чл. 26 от Закона за здравното осигуряване казва: „Приходите от здравноосигурителни вноски и трансфери...”
Малката разлика, която Вие хващате след запетайката, идва от неданъчните приходи, които не са нито приходи от здравноосигурителни вноски, нито са трансфери за здравно осигуряване.
Ако погледнете чл. 1, в който е приходната част на бюджета, ще видите, че там има два показателя, които са неданъчни приходи – това са такси, други неданъчни приходи, които бюджетът на Националната здравноосигурителна каса администрира, които самият закон не включва в този обхват.
ХАСАН АДЕМОВ: Не са в трансфери ли? Защо не са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не са приходи от здравноосигурителни вноски, те са други видове приходи.
ХАСАН АДЕМОВ: Но са трансфери.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не са и трансфери. Това са приходи, но не са приходи от здравноосигурителни вноски. Точно тази сума не участва при изчислението на общия размер. Затова не Ви излиза сметката, ако сложите точно 10 процента върху най-голямото число. Трябва да извадите тези два показателя, които ще видите в приходната част на бюджета, които не са приходи от здравноосигурителни вноски и не са трансфери за здравноосигурителни вноски.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Доктор Цеков, заповядайте за коментар. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам само да отговоря на въпроса за здравно неосигурени психично болни. В Министерството на здравеопазването остават 5 млн. лв., които са предвидени да бъдат за покриване разходи на здравно неосигурените и интензивни грижи евентуално, както и при психично болните или такива, които са в сферата на наблюдение, включително и на кожно-венерологичните болни.
Така че е предвиден такъв защитен механизъм.
А що се отнася до интензивните грижи, аз се надявам, че по този начин ние ще възстановим една „несправедливост”, защото досега имаше селективно финансиране на лечебни заведения за интензивни грижи и това създаваше много въпроси и полемики в публичното пространство и в медицинските среди.
Надявам се сега с Дружеството по анестезиология и реанимация да могат да бъдат изработени адекватни критерии какво означава „интензивна грижа”, кой се нуждае от интензивна грижа, защото, когато един пациент влезе в болница и се лекува по клинична пътека, дори да е с тежка травма, дори да е със съчетана травма, за него има осигурени средства по клинична пътека и той се лекува. Не всички интензивни грижи струват толкова много, че да се налага отделно финансиране.
Преди няколко месеца ние поискахме справка от лечебните заведения за болнична помощ да ни уведомят колко случая са имали с цена над 10 000 лв. Не можаха да ни подадат такива данни. Казаха, че няма информационна система, не могат да отчетат точно разходите, а в същото време казаха: ние правим много разходи за интензивните грижи, за такива пациенти, което малко се разминава с действителността.
Надявам се сега да успеем наистина да уцелим идеалната среда и да финансираме с тези средства точно тези хора, които се нуждаят. Ние знаем, че има болни, които се нуждаят от 10 – 20 до 150 000 лв., колкото струва тяхното лечение. Тези пари ще отидат именно за такива болни, а не да реанимираме оперирани от херния или апендикс, които минават през операционната зала, след това прилежават два часа, докато се събудят от анестезията, да излязат окончателно – знаете го като анестезиолог – и след това си отива в стаята, но въпреки това те получават и за такива болни интензивни грижи.
Да, такава беше методиката, позволяваше го и това беше рутинна практика. Сега се надявам нещата да придобият друго измерение.
Споделям опасенията на доктор Райчинов, че парите може и да не стигнат. Да, но това е болнична помощ, имаме резерв и, ако парите не стигнат, ще ги дадем от болничната помощ. Но аз се надявам, че след като от години наред с 40 млн. лв. е успявала системата, няма да има кой знае какво сериозно отклонение, още повече, че болничната помощ средногодишно показва между 2,2 – 2,5 процента отклонение от планирания бюджет. Ако допуснем, че в реанимацията ще имаме 100 процента отклонение, означава да излъжем. Най-вероятно ще има някакво отклонение, но имаме буферни механизми да поемем това нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа заместник-министри, колеги!
Първо, искам да поздравя ръководството на Комисията по здравеопазването за това, че успя да се еманципира най-накрая, в четвъртата година от мандата и да проведе отделно заседание само на Комисията по здравеопазването по темата „бюджет на Националната здравноосигурителна каса”.
Помня онези говорилни в зала „Изток” съвместно с още три комисии, където грижата за бюджета за здравеопазване беше последна грижа.
В този смисъл обаче не мога да поздравя Министерството на здравеопазването, защото определено не успя да се еманципира от Министерството на финансите.
В този бюджет – и в консолидирания, и в бюджета на здравната каса – имаме категорично смесване на осигурителен модел, на принципите на осигуряване, ангажименти на държавата, свързани с общественото здраве и ощетяване в крайна сметка на онези 2 млн. български граждани, които продължават въпреки всичко коректно да се осигуряват и да издържат цялата система.
Тук моделът и принципът е от три – четири години, че движението е всичко, целта е нищо. Един принцип на Бернщайн, между впрочем, един ортодоксален марксист, който го формулира, защото имаме движение във всички посоки. Отново има движение на дейности, отговорности от Министерството на здравеопазването към здравната каса.
Хубаво е, че поне движението на паричния поток в обратната посока го спряхте поради решението на Конституционния съд, иначе щяхте да предприемете това. През годините видяхме движение в други посоки – към големия резерв, който беше в БНБ, доктор Цеков, който отиде в небитието. Видяхме още движение на времето, не само в пространството – 100 млн.лв., които отидоха за някакви стари дейности за миналата година, неразплатени от предишния бюджет. Цел обаче няма.
Госпожо министър, с 21 процента намалява вашият процент, с 2 процента и нещо се увеличава бюджетът на касата. Наистина ние искаме да получим отговор, ако има цел и тя е увеличаване, задържане парите в спешната помощ и задържане на хората там, защото продължава да има на много места незаети бройки. Ако целта е увеличаване на заплатите в психиатрите и хемотрансфузионните центрове, имате ли средства за това?
Тази година ползвахте капиталовите си разходи. За 2013 г. парите за капиталови разходи са намалени с близо 50 процента.
Подкрепям мнението, че Министерството на здравеопазването се изпразва от съдържание. За поредна, за трета година три вида дейности отиват към касата. За мен наистина е недопустимо отново през Преходните и заключителни разпоредби да се прокарват много важни текстове. Сега го правите в § 10, където регламентирате един куп, може би неосигурени граждани, отново ще се осигуряват от здравната каса. Здравната каса се одържави и тя в момента, правилно или не, изплаща дейности и за осигурени, и за неосигурени. Как става чрез трансферите и какво става със здравно неосигурените граждани?
Няма да се спирам подробно на методиката. Конфликтна ситуация! Надявам се Българския лекарски съюз да е готов на компромиси и да постигнат разбирателство и да подпишат рамков договор, защото там наистина се изисква освен да следите движението на пациентите, но ежедневни, ежеседмични, тримесечни и годишни отчети. Дано колегите да са наясно с всичко това.
Не мога да не отговоря на заместник-министър Горанов. Водим някакви разговори всяка година. Хубаво е, че наистина тази година поне само в рамките на Комисията по здравеопазването. Не знам защо се чувствате комфортно, когато говорите за парите за здравеопазване. Ако се сравнявате с 2001 г., когато стартира касата, 900 млн. лв. – добре. Но, ако вземем 2008 г. за база, то 2,5 млрд. лв. парите, за които Вие говорите, при 900 млн. лв. 2000 г. Сега с близо 3 млрд. лв. едва ли подобрявате ситуацията в здравеопазването. Остава фактът, че имаме най-ниския брутен вътрешен продукт. В Европа само една страна е след нас.
Медицината върви напред. Навлизат високотехнологични методи за изследване. Влизат скъпи медикаменти. Ако смятате, че можете да задържите нещата на нива 2000 г., 2001 г., се лъжете жестоко, защото ние можем да се сравняваме и с предните векове, по времето на Арчибалд Кронин, когато са лекували само със слушалка. Но това не ни е пътят.
Казвате, че касата не е ощетена. Вие не знам как говорите комфортно, защото Вие трябва да ни дадете отговор за онези 1 млрд. 400 млн. лв. от големия резерв. За 50-те милиона, за които колегите толкова много пъти Ви питаха. За 340 млн. лв. трансфер първата година от трансферите, за онези 100 млн. лв., които прехвърлихте назад във времето за стари дейности. Станаха много, много пари. Казвате, че сте дали 60 млн. лв. повече, защото не знам какво се е случило.
В този смисъл 77 млн. лв. повече има в бюджета на здравната каса за тази година. Ясно е, че формално парите изглеждат повече. Обаче само 40 млн. лв. отиват за интензивно лечение. Говоря за новопрехвърлените дейности. 15 млн. лв. отиват за асистирана репродукция, 9 млн. лв. – нови дейности – отиват за високоспециализирана диагностика РЕТ/СТ и роботизирана лапароскопска хирургия. Имаме и ваксини – 35 млн. лв. Станаха 99 млн. лв.
За първи път тази година наближаваме психологическата граница за лекарства и медицински изделия от 700 млн., 534 млн. лв. за медикаменти, от които имате за ваксини, които също са в тази категория, договарят се по определен ред, и 70 млн. лв. медицински изделия. Тоест, 694 млн., лв., близо 700 млн. лв., за първи път толкова много. Въпреки всичко българските граждани, отивайки в аптеките, продължават да плащат повече, въпреки взетите мерки и въпреки написаното в доклада на Временната анкетна комисия, който ще разгледаме най-вероятно утре.
Това са фактите. За мен те са доста тревожни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли реплики към изказването на доктор Сахлим? Не виждам.
Имате думата за коментари.
Господин Горанов, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм сигурен, че това, което се каза, е така, но за прецизност ще кажа, че самите разходи за 2012 г. по закон и за 2011 г. не са споменатите 77 млн., а с 176,5 млн.лв. са повече разходите на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. спрямо 2012 г.
Така ръстовете, които споменахте, не са прецизни. Трябва да се изясните дали новите дейности изяждат ръста или ръстът си е ръст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Доктор Пламен Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя само едно малко уточнение по отношение на здравно неосигурените лица. Касата няма практика, няма и право да плаща за здравно неосигурени лица. Ние продължаваме една практика на заплащане на здравноосигурени чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса за родилки, практика, която е от 2008 г. и работи добре към настоящия момент и то само за този вид здравно неосигурени лица заплащаме и държа да кажа, че това не е от средства на здравноосигурителни вноски.
Иначе зад цифрите, къде са парите, извинявайте, доктор Сахлим, малко фриволно боравите с цифрите и така се обърква аудиторията какво се случва. Със 100-те милиона, с които досега са заплащани дейности на Министерството на здравеопазването, ще продължим да ги заплащаме следващата година. Те са ясно определени, така че там няма някаква съществена драма и не очакваме изненади.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Министър Атанасова, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Сахлим, с цялото ми уважение към Вас, но бих искала да Ви коригирам в говоренето, тъй като в момента разглеждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., тъй като не разглеждаме нито отчет за изпълнението на бюджета за 2012 г. на Националната здравноосигурителна каса, нито държавния бюджет, за да Ви отговоря на всички въпроси, свързани с увеличението на заплатите на лекарите, с това дали и какви са били бюджетите през 2001 г. изобщо за здравеопазване и бюджета на държавата и ретроспекцията, която направихте за лечението със слушалка.
Бих искала да Ви кажа, да, наистина има сериозен ръст в средствата, предвидени за лекарства за 2013 г. Предполагам, че не сте забравила, че точно Вие от парламентарната трибуна ми зададохте въпрос за лечението на четири деца с мукополизахаридоза. Това лечение за това рядко заболяване струва 2,5 млн. лв. за тези четири деца.
Никога не е плащано лечението на редки заболявания. Трябва да се отчете на това правителство и на този екип, че за всички редки заболявания и за лечението на тези пациенти се намери решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата госпожа Мая Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз наистина се обърквам и мисля, че объркването по отношение на парите за здравеопазване през следващата година няма да приключи на това заседание. Защото слушам министъра на здравеопазване как парите за здраве, които ще даде ГЕРБ за следващата година, са повече. Слушам управителя на касата как парите на касата са повече. Гледам цифрите в бюджетите и наистина недоумявам, защото наистина с около 75 млн. лв. е увеличен бюджетът на касата, но със 100 млн. лв. е намален бюджетът на Министерството на здравеопазването. На касата са прехвърлени дейности, както направихме сметката, за 99 млн. лв.
Тоест, какво се увеличи? Не е ли по-честно в един момент да кажете истината на хората, че вие примерно считате, че тези пари са достатъчни и ще останат същите?
Считам за повече от неудачно и самодоволството на господин заместник-министър Горанов в момента, в който твърди, че видите ли, секторът здравеопазване е гордост за правителството. Това би било смешно, ако не е цинично, защото нито едно от числата, които споменахте, не е вярно. Не е коректно сравнението с бюджета за 2008 г., защото господин заместник-министър, здравните вноски се увеличиха от 1 януари 2009 г. и, ако ще правите някакво сравнение, трябва да правите сравнение на бюджет 2013 с 2009 г. И знаете ли какво излиза от това сравнение? Излиза, че през 2013 г. парите за здраве ще бъдат със 100 млн. лв. по-малко в сравнение с 2009 г. Ще Ви дам числата, просто да не се излагате друг път с подобни твърдения.
Ако говорим за измисления псевдоръст от 75 млн. лв., вижте, всички твърдени от Вас увеличения на парите за здраве, са изцяло за сметка на гражданите, на здравноосигурените граждани. Хората и бизнесът, които плащат здравни осигуровки, ви обезпечават средствата на здравната каса. Държавата всяка следваща година по време на управлението на ГЕРБ харчи все по-малко и по-малко за здраве.
Ето ги числата: 644, 570, 468, 368. Това са парите, които държавата отделя за Министерството на здравеопазването. Оставям настрана факта, че в бюджета на касата, вие, абсолютно заобикаляйки решението на Конституционния съд, сте прехвърлили дейности, които са ангажимент на държавата. Държавата има свои ангажименти по отношение на здравеопазването, здравното осигуряване се отнася до здравето на лицата, които здравно се осигуряват.
Така че една атака на този бюджет, понеже през задния вход давате на касата дейности, които са ваш ангажимент като представител на българската държава, отивайки една такава жалба в Конституционния съд, тъй като вече има произнасяне, може да се предположи какъв ще бъде крайният резултат. Вие, не по врат, а по шия – вадите от единия джоб, слагате в другия.
И тук най-голямото нахалство е, че сега, видите ли, тези 100 млн. лв., които са противоконституционен трансфер от касата към Министерството на здравеопазването, понеже няма да ги направите следващата година, казваме ви изрично, че са противоконституционни, Вие сега ги обявявате като увеличение на средствата на касата.
Аз наистина не мога да разбера може ли човек да направи такова изказване. Понеже едно действие, което е противоконституционно, аз не го извършвам с това, че не ощетявам бюджета на касата със 100 млн. лв., както направих миналата година, сега тези 100 млн. лв. ги давам на касата!?! Още повече, че очевидно, че не го правите, защото прехвърляте дейности, равни на тези пари.
Тоест, ако трябва да бъдем честни, нула на нула е това движение. Миналата година прехвърляте 100 млн. лв. на Министерството на здравеопазването, сега прехвърляте дейности за 100 млн. лв. на касата. Но, както и да ги въртите, това е свободно движение на пари. Оставям на страна факта, че на въпроса какво се случва с тези 50 млн. лв., за които Конституционният съд ви върза ръцете, не чухме ясен отговор. Кажете ни къде са тези 50 млн. и какво мислите да правите с тях, защото ги няма в бюджета за следващата година. Няма ги в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
Чух от Вас, доктор Цеков, че смятате, че народните представители трябва да са инициатори на законодателно предложение за актуализация на бюджета на касата. Естествено е, че в Закона за държавния бюджет е казано изрично, че предложения, свързани с бюджета, могат да се правят единствено и само от Министерския съвет.
Но ние – ето, сега ви обещаваме – ще използваме една вратичка между първо и второ четене на законопроекта за бюджета на касата за следващата година, както вие направихте миналата година, да внесем предложение за актуализация на бюджета. И искаме от вас ясна заявка, доктор Цеков, че Вие ще убедите парламентарното мнозинство на ГЕРБ да подкрепи това наше предложение. Защото мисля, че от тези 50 млн. лв. имат нужда в ред сектори на здравеопазването.
Не искам да се връщам, но, господин заместник-министър, всъщност здравноосигурените лица и Националната здравноосигурителна каса са един от най-големите ви кредитори. Това са едни от най-големите кредитори на това управление. Просто го отбелязвайте. Вие явно, че няма да връщате тези пари, защото ги считате за безвъзмездно прибрани, но все пак го отчитайте и по време на подобна дискусия, кажете, че, да, касата ви спонсорира държавния бюджет с 1 млрд. 400 млн. лв. през 2010 г., след това през 2011 г. са 340 млн. лв., през 2012 г. са 100 млн., от които, слава Богу, благодарение на Конституционния съд 50 млн. лв. бяха възстановени на гражданите, които се осигуряват.
Така че не говорете какви грижи полага правителството на ГЕРБ за българското здравеопазване, защото това може да предизвика само смях.
Питам за приходната част, защото, признавам си, че не разбрах. Какво се случва с този ангажимент, законодателно закрепен в Закона за здравното осигуряване, държавата през следващата година да плаща за децата, за пенсионерите не върху 50 процента, а върху 100 процента от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Тоест, не по 16 лв., а да плаща по 32 лв. за всяко българско дете.
По сметка на хора, които се справят добре с аритметиката, става дума за 330 млн. лева, които трябваше да бъдат в плюс в приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Вие обяснихте, че има техническа грешка за някакви милиони от 2010 г., но тази техническа грешка няма как да е в рамките на 330 млн. лв., които ние не виждаме в приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това са тези реално плюс 4 процента, които държавата трябва да плаща или 8 процента не върху 210 лв., а върху 420 лв. за военнослужещите, пенсионерите и българските деца.
По-нататък аз не мисля, че е нужно да се говори. Ясно е, че няма да подкрепим този бюджет даже поради тези фрапантни несъответствия, но, ако погледнем и разходната част по една тема, която аз и нашата парламентарна група считаме за изключително важна, тук не виждаме развитие. Това са парите за болничната помощ. Те остават практически същите. А с тези пари се видя, че правителството на ГЕРБ успя да ликвидира общинското здравеопазване и сигурно вече около 40 – 50 общински болници.
Всъщност тук помогна и Министерството на здравеопазването – не виня само вас – с клинични пътеки, увеличени стандарти и прочее – които направиха невъзможно сключването на адекватни договори на болниците. Но все пак болниците имат около 350 млн. лв. задължения, това за тях е пред фалит, включително и конкретните онкологични центрове, част от тях разчитат през следващата година да има нови клинични пътеки, например по онкоболестите, част от тях разчитат да има увеличение на цените на клиничните пътеки, защото те са недофинансирани, защото три години инфлацията не се отчита в цената на клиничните пътеки. Всички тези очаквания остава неудовлетворени, защото парите за болнична помощ са същите, а се вижда, че с тези пари болничната помощ не може да функционира адекватно така, че да осигури достъпни грижи за българските граждани.
Тук лекарите ще кажат по-добре, но според мен 7 млн. лв. за общопрактикуващите и за доболничната специализирана медицинска помощ – също са едно нищо, ако ще кажем, че чрез разширяване на профилактиката и чрез доболничната помощ подпомагаме болничната помощ. Около тази сфера няма да навлизам, но, така или иначе, от този бюджет, който е представен от касата, аз не виждам никакво основание той да бъде подкрепен, ама никакво!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Горанов, имате думата специално обяснение за госпожа Манолова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Специално за госпожа Манолова – с най-добри чувства, лека подсказка на полето на правото, където тя се чувства по-комфортно.
Вашите правомощия по Конституция са ограничени само по отношение на законодателната инициатива, свързана със Закона за държавния бюджет. Тоест, правата ви като законодатели не са ограничени по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса или Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Другият бюджет си е друг бюджет, друг закон. Тук имате пълните права, такива, каквито Конституцията ви е дала на законодателна инициатива.
ХАСАН АДЕМОВ: Можем да внесем предложение за изменение на Закона за бюджета на касата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Можете да внесете законопроект за изменение бюджета на касата, неограничено от Конституцията. Единственото ограничение от Конституцията е свързано със Закона за държавния бюджет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Давам думата на доктор Цеков за коментар. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявайте, госпожо Манолова, но понеже Вие казахте в началото, че сте объркана, но направихте всичко възможно да объркате и нас.
Съжалявам, но Вашият прочит на цифрите е интересен. В математиката няма приятели, а в числото – най-малко. При явен бюджет от 2 млрд. 710 млн. лв. срещу 1 млрд. 600 млн. лв. за предишната година Вие да кажете, че бюджетът е по-малък, отколкото е бил през 2008 г., това просто не може да се приеме.
МАЯ МАНОЛОВА: Бюджетът е 2 млрд. 472 млн. лв. през 2009 г., когато се увеличават вноските. А парите за Министерството на здравеопазването са 644 млн. лв.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: 2 млрд. 710 лв. са по-малко тогава?
МАЯ МАНОЛОВА: 2 млрд. 472 млн. плюс 644 млн. лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, ако обичате да не влизате в такъв диалог. Нищо не става ясно от коментарите. Моля за тишина в залата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Госпожо председател, аз бях достатъчно търпелив да изслушам всички.
Що се отнася до трансфера, който заминаваше от бюджета на касата към Министерството на здравеопазването, да, съдът се произнесе, че това не е конституционно правилно и беше преустановена практиката и парите, за които казахте, че не знаете къде са, сега ще ви кажа. Те са по сметките на Националната здравноосигурителна каса, но Националната каса не може да оперира с тях, защото те не са предвидени, не са разчетени в нейната разходна част.
Аз затова казвам, че ако вие намерите къде трябва да бъдат изразходвани тези средства, предложете го в Народното събрание, актуализирайте бюджета и аз като управител ще изпълня разпоредбата на Народното събрание.
Ние имаме достатъчно пари в разходната част така, както са заложени в бюджета за тази година, за да реализираме бюджетната рамка и дейностите, които трябва да обезпечим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Доктор Желев поиска думата. Има думата доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам два въпроса.
Първият ми въпрос е уточнявам към заместник-министър Горанов. Освен заместник-министър, когато през 2008 г. вдигахме вноските, 2 процента какъв паричен израз имаха, колко милиона бяха? Спомняте ли си?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Бяха 420 млн. лв.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Значи би трябвало в такъв случай през 2010 г. бюджетът на касата да е повече с 400 млн. лв. Така ли излиза? Аз обаче виждам, че тук тогава той се е вдигнал само с едни 100 млн. лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Но 2010 г. вноската беше пак 6 процента.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Казвам, че едни пари някъде отидоха. Дали съм прав, дали не съм прав, но по моите сметки не излизат. Може би заместник-министърът ще обясни.
И още едно уточнение – въпрос. Аз виждам, че приходната част на касата е с 80 млн. лв. повече. Разходната част също е така. Гледам ги по пера и излиза, че ще разходват повече със 70 млн.лв. Така излиза поне от това, което е написано тук. Откъде дойдоха тези 160 млн. лв.? Добре, 80 плюс 50 прави 130 млн. лв. Още 30 млн. лв.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Те са от приходи по бюджета.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Добре. Както гледам приходната и разходната част излизат, но някак си трябва да се отразят точно. Приходната част е с 80 млн. лв. повече, разходната част е със 70 млн. лв. повече спрямо миналата година. Всичко става нула. Къде са 160 млн. лв.?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Под формата на реплика искам да коментирам единия факт, че всъщност цялата вноска за здравно осигуряване – 8 процента се използва в сферата на здравеопазването през 2011 г. През 2010 г. вноските все още бяха по 6 процента. Затова сметките са такива.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Но пак едни 200 млн. лв. ги няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, господин Горанов.
Ако няма други желаещи за изказвания, бихте ли искали да отговорите на доктор Желев, господин Горанов? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Доктор Желев, има смесване на показатели в технологията на представяне на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и това от много години е така. Трансферите и разходите се представят на един ред. Когато гледате разходи и трансфери всичко, виждате наистина само нетното изменение от увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски.
Но, ако гледате само показателя „разходи” по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. и го сравните със същия показател за 2012 г., Вие ще откриете разлика от 176 546 хиляди лева.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Гледам, но не откривам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Четете!
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Хайде да сравняваме в такъв случай:
- административни и капиталови разходи – 48 млн. за 2012 г., 47 млн. лв. за 2013 г.;
- здравноосигурителни плащания – 2 млрд. лв. и еди колко си, на другия ред няма нищо;
- здравноосигурителни плащания за първична помощ – 169 към 176 млн. лв.
Някой да пресмята. Дотук 10 млн. лв.
- здравноосигурителни плащания за специализирана помощ – 171 млн. лв. към 178 млн. лв., тоест 7 млн. лв. отгоре;
- здравноосигурителни плащания за дентална помощ – 101 млн. – 106 млн. лв., тоест, 5 млн. лв. повече;
- здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност - 71 млн. лв. – 71 млн. лв., тоест, увеличение с нула;
- плащания за лекарства – 495 млн. лв. към 534 млн. лв. Колко е увеличението? 40 млн. лв.
Дотук станаха 50 – 60 млн. лв.
- следващият ред няма промяна, няма промяна;
- други здравноосигурителни плащания – 37 млн. лв. срещу 58 млн. лв., тоест, 20 млн. лв. увеличение;
- предоставени трансфери – 3 млн. лв.
Друго няма, няма изменения. Накрая има едно малко изменение с 6 млн. лв. Колко прави общо? 70- 80 млн. лв. Къде са 160 млн. лв.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да го кажа по-просто, 100-те милиона лева, които тази година са разчетени в бюджета на касата като трансфер на Министерството на здравеопазването, следващата година не са разчетени като трансфер към Министерството на здравеопазването, а като разход.
Затова казвам, че общо разходите като показател в бюджета на Националната здравноосигурителна каса растат с това, което Вие виждате в тези числа, които съпоставяте и 100-те милиона, които са разчетени като разход в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Има ли други желаещи за изказвания от народните представители?
Доктор Желев, моля Ви, последно!
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбрах въртележката. Всъщност ще се харчат 700 млн. лв. повече. Може би средствата ще се увеличат с едни 100 млн. или по-точно с 50 млн. лв.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: 77 млн. лв. повече.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Въпрос на бъдеще.
Защо няма да подкрепя този път, да ви кажа честно, и двата бюджета? Защото държавата за пореден път бяга от ангажименти. Целта е да се прехвърлят всички плащания, всички дейности в здравеопазване от здравноосигурителни вноски. Виждате за три години бюджетът на Министерството на здравеопазването е намалял с 300 млн. лв., а през този бюджет всъщност се изпълнява ангажимента на държавата към хората, към населението.
Как ще се справите, госпожо министър, с тези сложни проблеми, които се оформят с този намален бюджет? Нямате дори и капиталови разходи, с които да поддържате онази собственост, която имате като капитал. Аз знам, че искате повече, но не са Ви дали. И с мен се е случвало.
Но в крайна сметка тези тенденция никак не е благоприятна. Държавата е собственик и принципал на една голяма част от здравните заведения. Тя управлява здравеопазването, ще трябва ангажиментът й да е значително по-голям. Тази тенденция на отнемане пари от касата – това, което се случи преди три години и продължава и сега – не е в интерес на никого.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Думата за реплика поиска доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми доктор Желев, причината за това е много ясна. Държавата финансира или си мисли, че финансира здравеопазването, като осигурява здравно 2/3 от населението на България обаче дава 1/3 от бюджета. Финансира 2/3, но дава 1/3 от бюджета. Къде е справедливостта и солидарността?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще ползвате ли правото си на дуплика, доктор Желев? Не, благодаря.
Има ли други желания за изказвания?
Господин Горанов, желаете да кажете нещо заключително? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съжалявам, че точно аз най-много взимах думата в частта бюджет на Националната здравноосигурителна каса, но извън емоциите имаме малко сякаш странно разбиране какво е това държава.
Държавата в правителството на ГЕРБ харчеше повече, отколкото изземваше от хората. Да, има бюджетен дефицит. Консолидираният държавен бюджет е на дефицит. Според колегите от БСП сме изхарчили 6 млрд. лв. Тук въпросът е как сме ги изхарчили. Изхарчили сме 6 млрд. лв. над това, което сме събрали кумулативно.
Ние не отричаме. С това сме плащали пенсиите, с това сме финансирали всички дейности, които са гласувани от Народното събрание в отделните закони за бюджета. Държавата има много функции. Една от тях е здравеопазването, гарантирането на медицински услуги. Но не може или поне, когато се води такъв дебат в Народното събрание, държавата да се разглежда като нещо абстрактно. Тя е функция на хората, а нещо отделно, извън хората и това, което те правят в съществуващо понятие.
И, за да спра с този силно философски дебат, присъщ на господин Янаки Стоилов, който би го разказал на студентите си, аз бих казал така. Правителството на ГЕРБ харчи повече, отколкото взима от хората.
Следователно, от тази гледна точка правителството на ГЕРБ не може да бъде критикувано, че не е ориентирано към хората и всичко, което държавата прави като разходи през законите, които гласувате, е в полза на хората. Този извод някой може ли да оспори?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Има ли други желаещи да вземат думата за изказване от народните представители?
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е все едно реч на 9 септември!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Желев. Моля Ви – накратко.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Снощи прочетох, господин Горанов, едно заключение, един абзац от Доклада за национална сигурност, приет от Вашия Министерски съвет, където се казва, че това състояние не съответства на напрежението върху здравната система и финансовия ресурс за осигуряване на съществуването и води до тежък проблем и заплаха за националната сигурност.
Така че емоциите никак не са излишни. И, ако действително се вземем всички в ръце, без да политизираме проблемите, а да мислим какво и как повече да дадем на хората и то в сферата на здравеопазването, този демографски срив, който е наличен, ще доведе нещата ..... не ща да казвам до какъв край.
Така че, нека има малко повече емоции, нека има малко повече дебати. Здравето е преди всичко, защото нищо без здраве не може да стане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз, госпожо председател, не исках да взимам думата и почти няма да говоря и сега, защото ще се отклоним от числата и конкретната тема на проектобюджета.
Аз приветствам посоката на разговора, която започна накрая господин Горанов. Не съм съгласен с неговия извод, защото минималното увеличение на разходите за здравеопазване не водят до никакво подобряване на състоянието на системата. Това означава, че при сравнително запазване на нивата на разходите или дори при минимално увеличаване, кризата в системата продължава да се задълбочава.
Така че това води към два извода. Единият е, че средствата не се разходват достатъчно рационално, не казвам, че се злоупотребява, на първо място. Вторият извод е, че изглежда тази система вече стига критичните граници, в които тя може да се справи с все по-утежняващите се демографски, социални и медицински проблеми в страната.
Така че тази посока на разговора е полезна, но я смятам за твърде закъсняла. Но призовавам всички, които са в тази зала, да мислят за това, което трябва да стане след година или две. По този начин следващата година проблемите ще са още повече.
Искам да излезем извън привидностите, защото не може да има някакви организации или хора, които са храненици на системата и говорят едно нещо, когато са в администрацията, и друго нещо, когато трябва техните мнения на придобият публичност.
Тази система, пак казвам, до голяма степен паразитира върху гърба на гражданите и на хората, които осигуряват медицинската помощ. И при състоянието на страната, и при съотношението между тези, които плащат за нея, и тези, които очакват да се ползват, ние наистина по този начин няма да решим големите проблеми. Тук мисля, че противоречия между нас няма да има. Вероятно всеки ще види движението в различни посоки, но това ни е работата.
Така че да си пожелаем успех с един бюджет, който ще ни изправи пред същите проблеми, пък и малко по-тежки от тези, които ги имаме. Най-реформирана, разбира се, е денталната помощ и затова виждаме, че хората там получават най-малко. Това е резултатът от тази форма на реформа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други желания за изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против"- 6, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23.10.2012 г., се подкрепя на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10. 2012 г. – първо гласуване.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, представям ви най-напред проекта на бюджет в частта му за функция „здравеопазване”.
Но преди това ще ви представя макроикономическите показатели, ограниченията и допусканията, при които е разработен проектът за държавен бюджет на Република България за 2013 г.
Бюджет 2013 г. запазва следваната консервативна бюджетна политика предвид продължаващата финансово-икономическа нестабилност в международен план. Приоритетите в него са насочени към справяне с най-важните икономически и социални предизвикателства пред страната чрез създаване на условия за стимулиране на икономически растеж и повишаване на заетостта и доходите на населението.
Инфлацията през 2013 г. ще остане на сравнително ниски нива – 3,4 процента въпреки наблюдаваното вече плавно поскъпване при услугите. Очаква се задържане на нивото на безработицата на 12,4 процента, като процентът на възстановяване на заетостта ще бъде ограничен от влиянието на външната среда.
Перспективите за развитие на публичните финанси през 2013 г. са свързани с продължаване на следването на стабилна и предсказуема фискална политика. Бюджет `2013 е разработен на базата на непроменена данъчно-осигурителна политика, като размерът на приходите е на ниво 37,5 процента от брутния вътрешен продукт и представлява растеж от 6,4 процента спрямо програмата за 2012 г.
Запазват се данъчните ставки за корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица. Продължава процесът на прехвърляне на данъчна тежест от преките към косвените данъци чрез плавното решаване на ставките за някои акцизни стоки, което е съгласно договорените преходни периоди и с оглед достигането на минималните за Европейския съюз нива на облагане с акцизи.
Предвиждат се редица мерки за подобряване на събираемостта по приходите.
Разходната част на бюджета се определя с целта на ограничаването на преразпределителната роля на държавата. Размерът на разходите достига ниво 38,9 на сто от брутния вътрешен продукт, като растежът им възлиза на 6,2 процента спрямо програмата за 2012 г.
Бюджетът за 2013 г. отразява приоритетите и социалните ангажименти на правителството при следване на дисциплинирана фискална политика. За 2013 г. правителството предлага задържане на дефицита в размер на 1,3 процента от брутния вътрешен продукт до постигане на неутрална фискална позиция в края на 2015 г.
Основни акценти на разходната политика са фокусирани в областта на социалноосигурителната политика, образованието, културата, публичната инфраструктура. Мерките в социалноосигурителната политика съвсем накратко са свързани с индексация на пенсиите от 1 април, увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж от 1 април от 145 на 150 лв., увеличаване на социалната пенсия за старост от 1 април, увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии, увеличаване размера на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход, на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”.
За образованието е предвидено увеличение на цялостното финансиране на политиките в сектора със 122,2 млн. лв., в това число за увеличение на единните разходи и стандарти и целеви добавки за финансиране на обучението на деца и ученици в системата на народната просвета с 5 процента.
Промени в областта на висшето образование предвиждат диференциация на акредитирането на държавните висши училища.
В сектор „култура” ще има увеличение с 34,2 млн. лв., в това число за държавните и общински институции – с 26 млн. лв., здравеопазване – увеличение с над 90 млн. лв., публичната инфраструктура в областта на благоустройството и опазването на околната среда – увеличението е с 510 млн. лв., селското стопанство – увеличението е с 200 млн. лв.
Бюджет `2013 провежда последователна разходна политика, основана върху приоритети, залегнали в дългосрочния икономически план на правителството. Той гарантира, че и през следващата година България ще остане сред страните в Европейския съюз с една от най-ниските стойности на показатели за дефицит и дълг към брутния вътрешен продукт.
Благодаря. Ще отговоря на всички въпроси, които бяха зададени по време на гледането на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имат ли желание гостите за изказвания? Народните представители?
Заповядайте, господин Гаврилов. Имате думата.
СИЛВИ ГАВРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Национална пациентска организация.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители и на представителите на изпълнителната власт върху един пропуск според нас в бюджета. Става дума за чл. 9, Приложение 4. Става въпрос за едни 10 млн. лв. приблизително, с които се финансира неправителствения сектор.
В България досега говорихме за здравеопазване. Видяхме, че и проблемите са много и сложни. Иначе има неправителствени организации, национално представени, които са натоварени от закона с функции по здравеопазване. Една от нашите задачи, нашето задължение по закон е да поддържаме областни координатори в 28 областни центрове.
В тази връзка ние сме провели кореспонденция с Министерството на финансите и имаме отказ от финансиране. Използвам случая, че заместник-министър Горанов е тук, за да го попитам защо това е така, след като има всички законови основания да бъдем финансирани от бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гаврилов.
Доктор Миланов има думата за изказване. Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По-скоро ще бъде едно споделяне и го приемете като реплика.
Приемам за мой пропуск, че не съм толкова навътре в сферата на цифрите и разпределяне бюджета на държавата.
Но извинете ме за невежеството. Десет милиона за пациентски организации, а за две съсловни организации, които вършат купища дейност, няма такива пари. Това някак си ми звучи много неравнопоставено. Какво излиза на практика? Излиза, че в крайна сметка тези, които заявяват коректно, че защитават правата на пациентите, а мълчат по време на обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, единствено са тук, за да защитават 10-те милиона лева, които чакат да си ги получат от държавата.
Извинете ме, но това е несъгласие от името на Българския зъболекарски съюз. Ние ще преоценим своето становище в следващите наши участия по тези въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Доктор Миланов, само да поясня, че тези 10 млн. лв. бяха пожелателни и касаят национално представителна пациентска организация.
Заместник-министър Горанов има думата. Заповядайте, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Побързах да взема думата, за да не оставя дебата да тече извън реалностите.
Десет милиона са субсидиите в Приложение 4 към чл. 9 от законопроекта. В него са включени тези организации, за които е изпълнен чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Какво казва чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел?
„Чл. 4. Държавата може да подпомага юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, за които в специален закон е предвидено това.”
В списъка ще откриете преобладаващо организации на и за хора с увреждания, които не са просто организации на и за хора с увреждания, каквито има хиляди, а са национално представените организации на и за хора с увреждания, признати от Министерския съвет за такива на основание на Закона за интеграция на хора с увреждания и Правилника за неговото прилагане.
Тоест, изпълнени са определени критерии според закона – членска маса, териториална представителност и т.н.
Една от причините Министерството на финансите да заявява позиция, че вашата организация не е изпълнила всички основания да бъде финансово подпомагана от държавата, е липсата според нас на специалното основание, което изисква в закон да е записано, че вие можете да бъдете финансово подпомагани.
Оттук нататък разговорът е по целесъобразност – следва ли държавата да финансира тези организации, колко са те на брой, по какъв критерий се определя коя е по-представителна или по-важна за гражданския сектор. И, когато всички тези въпроси се решат на ниво закон, вероятно ще имаме основание да отделим ресурс за подпомагането и на тези организации.
И миналата година се постави този въпрос и отговорът ни е същият.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам.
Пристъпваме към процедура за гласуване. В процедурата на гласуване ще предложа вариантите, които са на нашето внимание.
Първо, предлагам на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - няма, "против"- 1, "въздържали се" - 11.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г., не се приема на първо гласуване.
Второ, подлагам на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 3, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - няма, "против"- 1, "въздържали се" - 11.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 3, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г., не се приема на първо гласуване.
Трето, подлагам на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - няма, "против"- 1, "въздържали се" - 11.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г., не се приема на първо гласуване.
Сега подлагам на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, чл. 2 и чл. 3, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - 10, "против"- 2, "въздържал се" – 1.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, чл. 2 и чл. 3, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г., се приема на първо гласуване.
С това дневният ред на нашето заседание приключи.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
(Закрито в 16,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)



Стенограф:

(Божидарка Бойчева)