ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 95



На 13.12.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерския съвет на 08.11.2012 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 95




На 13.12.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерския съвет на 08.11.2012 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Преди да пристъпим към работата по предварително оповестения дневен ред за днешното заседание бих искала да ви информирам, че днес наш гост е проф. Генка Петрова, президент на Българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи.
Тя ще ни представи книгата „Разходи, качество и резултати в здравеопазването” - книга на термините на ISPOR, която е създадена с цел да насърчи и улесни по-доброто разбиране на изследванията на резултатите в здравеопазването и използването им при вземането на решения.
С най-голямо удоволствие давам думата на проф. Генка Петрова, която всички познавате и която е активен сътрудник в работата на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, проф. Петрова.
ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Уважаеми дами и господа! Нямах намерение подробно да представям книгата, но все пак това е наистина един фундаментален труд, който обхваща всичко онова, което Международното общество за фармакоикономика е създало терминологично.
Тук няма да намерите всички детайли на методиките, но ще знаете терминологията и проблемите, и основните методи, с които борави тази наука. Това е един превод на българското дружество по фармакоикономика.
Ако има грешки, можете да считате мен виновна, тъй като обобщава изключително разнообразни научни методи – епидемиологични, математически, статистически, теория на вероятностите, управление и управленчески анализ, и, разбира се, специфичните методи на самата здравна икономика и фармакоикономика.
Това е нашият – на дружеството, новогодишен подарък за всички дами и господа народни представители с пожелание да сте здрави, работоспособни и да вземате само най-верните и мъдри решения в интерес на българския народ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Петрова. От името на всички колеги отправям към Вас благодарности и най-добри пожелания за Коледа и Нова година. Надяваме се доброто ни сътрудничество да продължи за по-доброто здравеопазване на България.
Сега още едно съобщение. Искам да представя на колегите от комисията двете нови сътруднички – юристки, в Комисията по здравеопазване. И при нас, както и в другите сфери на системата, има сериозен оборот на кадрите.
Представям ви Ани Замфирова и Радостина Димитрова, които са възпитанички на Юридическия факултет на Софийския университет и ще подпомагат работата на комисията до финала на работата на 41-то Народно събрание. Можете да се обръщате към тях с всички необходими питания и въпроси, които касаят Комисията по здравеопазване.
Сега имаме необходимия кворум и оповестявам дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерския съвет на 08.11.2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерския съвет на 08.11.2012 г. – първо гласуване.

Преди да пристъпим към обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето правя процедурно предложение становищата на засегнатите страни да бъдат представени в рамките на три минути, без това да ограничава народните представители.
Правя това предложение, тъй като темата е изключително актуална и важна за цялото общество и смятам, че народните представители трябва да чуят всяко едно мнение и да се запознаят с предлаганите промени. Мисля, че по този начин ще гарантираме равнопоставеност на всички гости при представяне на техните становища.
Има ли обратно предложение или други предложения във връзка с моето? Не виждам.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г. – първо гласуване.
Първо давам думата на вносителите на законопроекта. Господин Гумнеров, имате думата.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Уважаеми колеги, представяйки мотивите, с които аз и господин Стоян Иванов като депутати от Коалиция “Не на Европейския съюз” сме внесли промените в Закона за здравето, бих искал да направя едно уточнение.
Колеги, ние не сме се събрали тук, за да обсъждаме дали тютюнопушенето е вредно, защото по този въпрос спор няма. То е вредно и задължение на държавата е да изгради дългосрочна стратегия за борба с този порок. Тази стратегия би трябвало да включва пряка ангажираност на държавните власти, които в тясно сътрудничество с медиите и неправителствения сектор са задължени да се грижат за здравето на хората. Една такава политика ние от Коалиция “Не на Европейския съюз” бихме подкрепили с отворени обятия.
Разбирате, предполагам, че ние не сме се събрали тук и за да обсъждаме само добрите намерения, с които бе предложена тоталната забрана за пушене, защото никой от нас, вносителите на промяната, не оспорва добрите намерения, а те са факт. Ние оспорваме ефективността на забраната, защото когато добрите намерения не водят до предвидените резултати, когато ефективността на предприетите мерки е съмнителна, то в сила влиза народната мъдрост, че пътят към ада е покрит с добри намерения. И точно това всъщност се случва с тази забрана.
Нека да започнем от здравните аргументи. В тази си част забраната за тютюнопушене се провали. Можем да твърдим това убедено и мотивирано. Съгласно официалните данни дадени успоредно от Министерството на финансите и Митниците, то след въвеждане на забраната за пушене в заведенията е събран с 8% повече акциз от изконсумирани тютюневи изделия на територията на Република България. Осем процента, колеги! Тази статистика е направена от институциите, които най-добросъвестно са съпоставили резултатите от момента със същия период на миналата година. Тоест тази статистика е напълно коректна и тук аз нямам основание да се съмнявам, говоря за този случай, нито в добросъвестността на министър Дянков, нито пък в тази на господин Танов.
Осем процента повече пари от цигари, колеги, това е след забраната, което преведено на разбираем език значи, че след забраната българите са изпушили с 8% повече цигари от преди това. Дори само тези цифри би трябвало да ни накарат да се съмняваме в ефективността на тоталната забрана. Защото каквото и да се говори, идеята на този закон беше да се намали броят на изпушените цигари и така ние като законодатели да се погрижим за здравето на нацията. Уви, това не се случи, а резултатите са точно обратните – след забраната се пуши повече и то значително. Това показват проучванията на държавните власти – тъжен факт, но факт, който е потвърден и от Симеон Дянков, и от Ваньо Танов.
Нека представя част от икономическите аргументи, които ни накараха да поискаме преразглеждане на забраната.
На първо място стои драстичният спад на оборотите на заведенията в цялата страна, спад, който варира за различните обекти от 30 до 50-60 на сто. За тази цел съм донесъл месечни извадки от едно заведение от “Лозенец”, тук, в София, но ако желаете, до два дни мога да Ви предоставя оборотите на поне още 30-40 заведения, за да се убедите в това и да не говорите глупости.
Съгласно официалните финансови отчети ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Гумнеров, отправям Ви предупреждение. Вие се намирате на заседание на Комисията по здравеопазване, на което се спазват всички принципи на доброто поведение и демонстрирането на поведение в принципите на Народното събрание. Моля Ви да се придържате към това поведение и да не употребявате обидни думи.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: За тази цел ще Ви предоставя техните отчети за 2011 г., както за годината, така и за октомври и ноември оборотни средства за 2012 г. след въвеждане на забраната – септември, октомври и ноември.
През септември месец 2011 г. заведението е имало брутно 13 207 лева. Септември месец 2012 г. – след забраната, 4945 лева.
Оборотът за октомври месец е съответно: за 2011 г. – 11 000 лева, 2012 г. – 4700 лева.
Оборотът за месец ноември съответно е 9800 за 2011 г. и 5100 за 2012 г.
Знам, че за много от Вас това не означава нищо, но аз искам да Ви уверя, че за хората, които се издържат от това, тези цифри са решаващи, защото те ги принуждават да освобождават хора и да фалират.
Съгласно данните на браншовите организации само от невнесени преки данъци заради загубите от забраната бюджетът ще изгуби не по-малко от 280 милиона лева. Между 40 и 50 хиляди млади българи ще изгубят работните си места, заради тази зле премислена и очевидно неефективна забрана, като на този етап тези хора са между 20 и 27 хиляди човека.
Това освен тяхна лична трагедия е и силен удар срещу финансовата стабилност в страната, защото заради убийствения икономически ефект от забраната за пушене тези хора ще отидат на борсата и всички ние с Вас ще им изплащаме дължимите обезщетения. И за това положение не са виновни те, защото те са жертви на закона, но и на законодателя.
Аз няма да коментирам дали тази забрана се спазва, нито ще коментирам дали тя е предпоставка за корупция, защото последното е очевидно. Както очевидно е, че много от собствениците на заведения са принудени да нарушават закона и да позволяват пушенето в закрити помещения не защото желаят да са закононарушители, а го правят, за да оцелеят. Защото този закон принуждава бизнеса да го престъпва и който от бизнеса го спазва, е обречен на фалит.
Проучванията на НЦИОМ, които излязоха преди ден, не косвено, а съвсем пряко показват, че ресторантьорите имат право в твърденията си, а те са, че държавата умишлено ги води към фалит.
Според тези проучвания 42% от пълнолетните българи са пушачи. От тях 16% са спрели да пушат и посещават заведения, а 18 на сто ходят по-рядко след въвеждането на пълната забрана. Факт, колеги, спад в оборотите има, бизнесът е пред колапс, безработните се увеличават и всичко това само заради един текст в Закона за здравето, заради една безсмислена по отношение на ефекта от нея забрана.
Пак ще Ви припомня, че принципно ние от “Не на Европейския съюз” приемаме аргументите, които Ви накараха да подкрепите тази забрана. Но също така очевидно е, че тази забрана не постига предполагаемите и заложени резултати. Нещо повече, тя е вредна както за бизнеса, така и за пушачите, защото след въвеждането й те пушат повече отпреди.
Така че нека да проявим здрав разум и да оттеглим тоталната забрана. Идеята е да се намали броят на пушачите и броят на изпушените цигари. Това е една прекрасна идея, но тя е осъществима само с дългосрочна и масирана кампания на превенция, подкрепена в тясно партньорство от медиите и неправителствения сектор. И наше задължение като законодател е да подготвим почвата за една подобна кампания. Но тоталната забрана за пушене трябва да отпадне. Това е въпрос на здрав разум, колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Гумнеров.
Сега думата за изказвания по традиция имат нашите гости. Имате становища, уважаеми колеги, достатъчно на брой. В последния момент продължават да пристигат становища, можете да се запознаете с тях.
Първо давам думата на представител на Министерството на здравеопазването.
Госпожо министър, Вие ли ще вземете отношение?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, представители на медиите и гости! Ще бъда съвсем кратка в своето изложение, защото за никой не е тайна становището на Министерството на здравеопазването – становище, което в продължение на месеци вече коментираме, и пред представителите на медиите, и по повод организирането на различни форуми “за” и “против” тютюнопушенето в закрити обществени места, и при срещи с бизнеса включително съм го заявявала категорично.
Не смятам, че трябва да представям на аудиторията на Комисията по здравеопазване аргументите, които са дали експертите в тази област, защото всички Вие сте лекари, прекрасно знаете какви са щетите и вредите за здравето на всеки пушач и на всеки непушач вследствие на връщане на стария режим и допускане на поглъщането на тютюнев дим от тези, които никога не са запалвали цигара.
Успях да запиша някои акценти от резюмето на господин Гумнеров, което той изчете от един лист. Не знам кой Ви го е написал, господин Гумнеров ...
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Сам съм си го написал. Винаги сам си пиша материалите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: ...но бих искала да кажа, че акцентите в тази реч бяха следните: спад в оборотите, оцеляване на бизнеса, възможности за корупция.
Не чух един аргумент, който да може да бъде представен на Комисията по здравеопазване, защото това е водещата комисия, която разглежда този законопроект. Това са хората, които имат най-добрата преценка за вредата от тютюнопушенето и за ползата от прилагането на рестриктивния режим.
Не смятам, че трябва именно пред колегите от Комисията по здравеопазване, които наистина със своята експертност биха могли да преценят най-правилно, но за останалите гости и за представителите на медиите ще кажа наистина съвсем малко статистика, която не е за това колко средства губи бизнесът, колко средства се губят за акцизи, а статистика за здравето на хората, статистика за смъртта, господин Гумнеров.
Сърдечносъдовите заболявания и онкологичните заболявания.
България е на едно от първите места по сърдечносъдови и онкологични заболявания.
Надявам се, че знаете колко пари от средствата на всички нас, от здравните осигуровки на всички нас, отиват за лечение на хора с онкологични заболявания, на хора със сърдечносъдови заболявания.
Справката за брой болни и реимбурсираните суми по рубрики заболявания за 2011 г. на Националната здравно осигурителна каса наистина е впечатляваща.
Заболяване хронично обструктивна белодробна болест – 68 хиляди пациенти са преминали през лечебните заведения, и това струва на всички нас, хората, които плащаме здравните си осигуровки, 38 милиона лева.
Сто и тринадесет хиляди са потърсили лекарска помощ заради сърдечна недостатъчност. Няма да говоря колко са хората, които страдат от онкологични заболявания.
Не само статистиката в България или Европейския съюз, но световната статистика и статистиката на Световната здравна организация е категорична: по тези заболявания - социално значимите, България се нарежда на първите места в тази черна статистика, голяма част от тях се дължат на вредните навици на хората, включително и тютюнопушенето.
И за да не отнемам повече време на уважаемата аудитория само ще кажа, че ако вследствие на тази забрана може да бъде спасен един живот, едно дете, по-малко дим да поеме, или един пасивен непушач да не страда от онкологично или сърдечносъдово заболяване, мисля, че Комисията по здравеопазване трябва да вземе решение категорично да подкрепи Министерството на здравеопазването и да отхвърли този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо министър.
Сега думата имат нашите гости.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз искам да отговоря. Аз трябва да отговоря на министъра. Може ли думата, за да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нямаме такава практика в Комисията по здравеопазването – за лично обяснение.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Извинявайте, но не е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Нека да чуем нашите гости. Предполагам, че всички ще Ви споменават, понеже законопроектът е Ваш. Ако искате, накрая да отговорите на всички.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз трябва да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Гумнеров, не Ви давам думата.
Поканвам лекарите, които са тук сега.
Заповядайте, доцент Куртева – Българско онкологично дружество.
ГАЛИНА КУРТЕВА: Уважаема доктор Дариткова, уважаема госпожо Атанасова, аз нямах намерение да се изказвам, но по начина, по който са поднесени нещата мисля, че е абсолютно необходимо да взема становище.
Уважаеми колеги, ние имаме около 68 хиляди онкологично болни в страната, които лекуваме ежегодно. Те нарастват с всеки изминат ден. Вие добре знаете, че за повечето от онкологично болните причината е тютюнопушенето. Става дума за рак на белите дробове, за рак на главата и шията, за рак на пикочния мехур. Това са около половината лекувани от нас пациенти.
Ако ние сега позволим този закон да се върне или да се промени това, което вече е решено от министерството, отстъпваме от позициите си на лекари. Това ще направи бъдещото поколение наши длъжници, затова че не сме взели навременни мерки.
Категорично онкологичното дружество, аз като национален консултант по онкология заставам против връщането отново на тютюнопушенето в заведенията, независимо от загубите, за които Вие споменавате. Става дума за човешки животи, не става дума за пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Куртева.
Кой още от записалите се желае да вземе думата?
Заповядайте, професор Иванов.
ЯВОР ИВАНОВ: Казвам се доц. Явор Иванов и съм председател на Българското дружество по белодробни болести.
Уважаемо госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, искам да изразя пред всички нашето становище по внесената промяна на законопроекта.
Искам да кажа, че тази забрана ние пулмолозите приемаме преди всичко като възпитателна и преди всичко за младото поколение. Само ще Ви кажа, че 50 процента от младежите на 15-16-годишна възраст в България пушат. Това означава, че към 2030 година 60 хиляди души от тях ще имат хронична обструктивна белодробна болест – едно тежко и трудно лечимо заболяване.
В момента 40 хиляди души с ХОБ месечно се лекуват в България, ползват медикаменти от Здравната каса, което годишно излиза на цена 96 милиона лева и което всички ние заплащаме.
Три хиляди и двеста души се откриват ежегодно с карцином на белия дроб, чието лечение струва, минималната оценка е 12 милиона годишно – лечение с цитостатични средства. Тук не слагам и неизмеримите страдания за тях, за тези хора и за близките им.
Искам да Ви кажа също, че особен проблем е пасивното тютюнопушене. Какво да кажем за тези млади хора, които работят в заведенията, където ще бъде разрешено пушенето. Само ще Ви кажа, че по данни от 2007 г. 80% от младежите в България са изложени на тютюнев дим на публично място. Това означава по-висока честота на астма, синузити, ХОБ, рак на белия дроб.
И ще завърша с думите на сър Ричард Доу – един виден статистик в медицината, който казва: “Един час дневно в стая с пушач означава сто пъти по-голям риск от развитие на рак на белия дроб спрямо 20 години живот в жилище с азбест в стените, тоест, изградено с азбест.”
Виждате за какъв огромен риск става дума за всички, които ще бъдат пасивни пушачи, при условие че бъде отменена забраната.
Така че призивът на белодробните лекари в България към Вас, уважаеми дами и господа, е отговорността пред бъдещото поколение. Защитете бъдещото поколение!
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Иванов.
Доцент Костов има думата.
КОСТА КОСТОВ, заместник-председател на Българското дружество по белодробни болести: Уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги! Изказвам се като заместник-председател на Българското дружество по белодробни болести и началник на клиника по белодробни болести към Военномедицинска академия, човек, който всеки ден вижда трагедията не само на болните, но и на техните семейства.
По данни на Центъра за демографска политика, публикувани вчера в официалните медии, населението на България за първи път от 1947 г. насам се е сринало под 7 милиона, което е не само последствие от намалената раждаемост и увеличената емиграция. Това се дължи отчасти и на факта, че България вече е на девето място по смъртност в света - един биологичен срив, бих го нарекъл, състояние на биологична война, защото нашето население е точно толкова, колкото е било след Втората световна война.
Фактите, такива каквито са: в България ежегодно заболяват от рак на белия дроб около 4 хиляди българи, които струват на държавата десетки милиони лева. Към тази цифра се прибавят и разходите по лечението на близо 40 хиляди болни от ХОБ, които Ви бяха съобщени и които също надхвърлят десетки милиони лева.
Това за съжаление са по-малко от десет процента от реалните болни, които са, забележете, около 500 хиляди души в България. В останалите страни диагностицирани и лекувани са около 25% от болните, което всъщност крие допълнителни резерви за разходи при останалите недиагностицирани и вероятно лекувани за други придружаващи болести.
Всички тези разходи не отчитат скритите загуби от болнични, придружаващи болести и прочие, с перспектива близо 20% от тези болни – половин милион болни, ще заболеят през остатъка от живота си от белодробен рак.
Министър Симеон Дянков съобщи вчера, че България харчи над 250 милиона лева за лечение на последствия от тютюнопушенето. Това са данни, срещу които ресторантьорите не предоставят нищо сериозно, а само браншови данни, забележете, браншови данни, което звучи абсолютно несериозно!
С брой над 2400 къса в годината България е на четвърто място в Европа по брой изпушени цигари на глава от населението за година. На първите десет места са само страни от бившия социалистически лагер, с изключение само на Испания. На първо място, разбира се, е Гърция.
Давам тези цифри и данни като повод за сериозен размисъл, защото това говори за определен обществен манталитет. Имайки предвид проблемите на Гърция и Испания, изводите сами се натрапват. По-богатите страни могат да си позволят някои компромиси в ограничението на тютюнопушенето, но там пушачите са малцинство и обществената опасност – значително по-малка.
В България пушат около 43% от населението и около 57-60% са непушачи, които формират абсолютно мнозинство. След забраната на пушенето на закрити обществени места 12% от пушачите признават, че са намалили количеството на изпушените цигари. Затова данните, които съобщи господин Гумнеров, за мен звучат абсолютно неадекватно.
Агресията на ресторантьорите, които използват няколко лица на известни в обществото личности, не противопоставя никакви сериозни данни и цифри, които да ни убедят, че България трябва да се подчини на една професионална гилдия, която заплашва брутално обществото с незачитане на закона и обявява неподчинение и незачитане на обществената воля, изявена с Вашия вот, господа депутати.
Това е грубо извиване на ръцете и заплаха, на които българският Парламент трябва да даде много категоричен отговор. Ако се поддадем на този груб натиск, обричаме здравето на децата си, защото те ще бъдат най-потърпевши от всички наши компромиси. Като лекар твърдя категорично: има провидение, има Бог и в тази роля са неумолимите биологични закони, с които биваме наказани. Няма да има прошка за нас, ако допуснем отпадане на забраната за пушене. Биологичното бъдеще на българите ще бъде застрашено.
Уважаеми депутати и колеги, приемането на Закона за ограничение на тютюнопушенето през месец юли беше най-убедителното доказателство, че българските политици мислят за далечното бъдеще на нацията, която се срива демографски. Като българин и лекар отправям към Вас сърдечна молба: да се обърнете към родителските сърца и да направите всичко възможно, за да пощадите децата ни, като се противопоставите държавнически на атаките и да не гласувате промени в един разумен и обществено полезен закон. Не забравяйте, че българският съд не призна правото на тютюнопушене като индивидуално право. Такова право е правото на чист въздух и здравословна среда.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Костов.
От записалите се за изказване кой желае думата? Вие сте госпожа Деница Петрова – от името на гражданите. Заповядайте, в рамките на три минути.
ДЕНИЦА ПЕТРОВА: Госпожо председател, членове на комисията, госпожо министър, уважаеми гости! Тук съм като гражданин на България, докторант съм по визуални изкуства в Университета на Единбург, но реших, че е много важно да дойда и да изкажа своята позиция днес.
Искам да Ви кажа четири неща. Аз съм против отмяната на тази забрана и имам четири причини, които сега ще кажа.
Първо, не може икономическите интереси да са над здравните. Не е въпрос на дебат, всички знаем, че пасивното пушене е вредно и в този смисъл всеки закон, който разрешава, който позволява този дим в закрити помещения и насилва хората, които не искат да го вдишват, влошава тяхното здраве. Това е първото.
Второ, в сравнение с други европейски страни, мога да Ви кажа като човек, който е живял, учил и работил в друга европейска държава, че преди и след забраната, на която аз бях свидетел там, няма никаква разлика и промяна в посещаемостта на ресторанти, барове и заведения преди или след 22 часа.
Трето, България като европейска страна. Ние имахме трудности при влизането ни в Европейския съюз и една отмяна на този закон ще бъде просто една срамна причина и причина затова на нашата страна да се гледа с недобро око, с насмешка, и като на една страна, която не е цивилизована.
И последно, искам да Ви кажа, че ако се допусне отмяна на този закон, аз и всички мои съмишленици ще отнесем това към Европейския съд за правата на човека, защото ние, тези, които не желаем да вдишваме вторичния дим, не можем да бъдем насилвани да правим това преди или след 22 часа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожице Петрова.
За изказване давам думата на госпожа Пенка Георгиева.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Като член на Надзорния съвет на НЗОК и като пациентски представител от името на пациентите, които представлявам, и пациентските организации изразявам категоричната неподкрепа на внесеното предложение от независимите депутати.
Наблюдавайки трудността на разпределението на ограничените средства, които имаме в НЗОК за лечение на редица заболявания, и тук изнесените данни от специалистите и експертите от дружествата, смятам, че е престъпление към малкия ни бюджет, който имаме, тъй като сме от по-бедните страни, с по-слаба икономика, да се изразходват средства за хора, които искат да пушат и увреждат съзнателно здравето си.
Преди няколко дни бях на 8 декември на празник на студентите в едно голямо заведение, където беше пълно със студенти и всички, които искаха да пушат, излизаха отвън. Говорила съм с огромна група хора, тях нищо не ги притеснява. Няма проблем да пушат отвън. Никой не роптае против тази забрана. Заради един малък кръг тук от лобисти и желаещи да си защитят бизнеса или по-скоро аз подозирам някакъв политически елемент за дестабилизирането на нещата, не виждам ... (Силен шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да ми кажете на мен, професор Станилов, че съм лобист, е просто един позор и съм обиден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да не влизате в диалог. Нека да изслушаме ...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля Ви, госпожо председател, това е недопустимо, аз съм народен представител, искам думата да кажа две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Разбира се, Вие винаги имате право да вземете думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Просто имам всички права, но директно в лицето ми да ме нарекат лобист, госпожо, Вие не знаете къде се намирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Мисля, че госпожа Георгиева не е имала предвид народните представители.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Напротив, директно в лицето ми каза, че аз съм лобист.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Не съм имала предвид народните представители, имала съм ...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Напротив, директно в лицето ми казахте, че аз съм лобист.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Не съм имала предвид народните представители, аз вярвам в добрия разум. Имам предвид ресторантьорския бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Само едно изречение. тъй като съм член на една голяма група във Фейсбук на университета в София, ще призова наистина младите хора, нашите деца, да изразим силата си и подкрепата си за запазване здравето на децата чрез задържане на този акт, който се стремите да внесете тук. Благодаря за вниманието.
Извинявам се още един път лично на професор Станилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Професор Станилов, искате ли сега да се изкажете или после, след като приключат гостите?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има думата доктор Маша Гаврилова. Заповядайте.
МАША ГАВРИЛОВА: Аз съм от Гражданска инициатива “България
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, позволете ми от името на Гражданска инициатива “България без дим” и Коалиция за живот без тютюнев дим да изразя нашето категорично несъгласие с внесения законопроект и да помоля народните представители още един път да помислят преди да гласуват и да пристъпят към евентуална отмяна, тъй като това ще бъде една възможност да лишим хората от правото на чиста среда в заведенията, защото законопроектът е конкретно само за заведенията, да ги лишим от възможността да усетят вкуса на храната и да вдишват вместо това тютюнев дим.
Тъй като тук бяха изказани доста здравни аргументи, аз няма да се спирам на това. Искам само да кажа, че хората усетиха хубавото на забраната и затова трябва да дадем шанс на закона да продължи, за да видим всички положителни и отрицателни последици, които той ще доведе.
Това, че една част от населението като собственици на ресторанти и заведения се оказва малко под натиск и не може да осъществи своите намерения, не значи, че ние трябва да си променяме закона. Има възможност за промяна в управлението на тези заведения, в предоставянето на други услуги, в разширяването на кръга на възможностите за асортиментите, които те предлагат, така че хората да бъдат задържани в заведенията, който иска, разбира се.
И второ, нека не забравяме, че в условия на криза 80% от населението първото, от което се отказват, са луксозните стоки, посещенията в заведенията за хранене и развлечения, и ресторантите. Така че от последното проучване от 2012 г. това са 80%, преди четири години са били с 16% по-малко - проучване на НЦИОМ.
И още нещо да кажа: че ние минахме през този режим. Нека да не забравяме, че от юни 2010 г. до юни 2012 г. ние точно това правехме. Заведенията бяха така разделени, че въобще не се усещаше коя зала е за пушачи и коя за непушачи, защото вратите бяха непрекъснато отворени. Не се изградиха необходимите вентилации, а там, където се изградиха, не ги пускаха, защото това също е разход на ток. Спекулираше се с площта – дали е 50 квадратни метра, повече, по-малко. Заведения на два етажа се представяха под 50 квадратни метра.
Пускаха се лампички, за да отговорят на изискванията, че има сигнализация на работеща вентилация, а всъщност тя въобще не беше “вързана” с това.
Така че ние този филм сме го гледали и няма нужда да го гледаме още един път, за да се убедим, че няма смисъл от него.
И накрая ми позволете, уважаема госпожо председател, да връча петиция, която до момента е събрана в нашата страница, на 18 хиляди човека, която расте на час по много. Това успяхме да разпечатим преди да тръгнем. Петицията ще продължи, докато не се отмени законопроекта.
Благодаря. (Смях, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Докато се отхвърли.
Благодаря, госпожо Гаврилова.
Имаше предварително записани за изказвания.
Заповядайте, Петър Галев.
ПЕТЪР ГАЛЕВ: Казвам се Петър Галев и съм главен редактор на в. “Животът днес”.
Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Смятам, че в днешното време, когато страшно много проблеми вълнуват нашето общество, би било много лош знак Народното събрание точно сега с такъв ентусиазъм и толкова бързо да се занимае точно с промяната на Закона за здравето и то в аспекта да се отмени забраната за тютюнопушене. Хората ги вълнуват страшно много неща, има страшно много искания към Вас, които правите законите и не знам какъв знак ще бъде, ако точно този законопроект бъде скоростно приет.
Второ, това, което каза доктор Маша Гаврилова, е абсолютно вярно. Вносителите на законопроекта казват да има равнопоставеност, тоест който иска да пуши, който иска да не пуши само че това щеше да важи, ако живеехме в Германия. На територията на Балканите много добре знаете как се спазват тези правила.
Никой в едно село, в един малък град, където всеки е братовчед на другия, не може да го ограничи и наистина да има реално разделение на залите за пушачи и непушачи, тоест там, където се пуши, цялото заведение се одимява, да не говорим за това, че работещите в заведението никой не ги пита дали са пушачи или не, и те са длъжни да вдишват този тютюнев дим.
Така че наистина това е последното нещо, с което Народното събрание може на днешния ден трябва да се занимава. Разбира се, това Вие го решавате, но не е добър знак към обществото, ако с това нещо се започне скоростно преди Нова година и по празниците Парламентът да се занимава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Галев.
Има ли представители на ресторантьори, хотелиери или съсловни организации? Не виждам.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Няма ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Както разбираме, те в момента търсят подкрепа от Комисията по икономическа политика.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Там лобират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Сега имат думата народните представители.
Господин Гумнеров, имате възможност сега в изказване да отговорите на поставените към Вас въпроси.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Госпожо министър, аз също смятам, че насочването на моя законопроект само и единствено към Комисията по здравеопазване е грешно адресиране, защото ясно за всички е, че в тази комисия законопроектът няма как да мине.
Така че и според мен вкарването на предложения от нас с господин Иванов проект за премахване на тоталната забрана към единствената комисия, която гарантирано ще го отхвърли, е тенденциозно.
Така че и аз не съм особено щастлив от това, че е разпределен тук, за да защитавам промените само и единствено при вас, уверявам Ви. (Весело оживление.) Но за това трябва да се обърнем към председателя на Народното събрание госпожа Цачева, защото тя, а не аз казва кой законопроект към коя комисия ще бъде разпределен. Това е. (Шум и реплики.)
Да, аз ще отговоря на това, което казахте. Да, има един огромен процент заболявания, които са свързани с пушенето. Това е факт, ние не го отричаме. Да, харчат се огромни средства, това също е проблем. Но аз Ви моля Вие да чуете и другия аргумент, да разберете, че именно след забраната с 8% повече са се повишили приходите от продажба на тютюневи изделия, което при условие, че никъде досега не е казано, че се е намалила контрабандата, с 8% ... (Шум и реплики.)
Извинявайте, нали преди малко говорехме, че трябва народните представители да са културни, бихте ли изчакали все пак аз да си кажа думата.
Така че с 8% повече цигари са изпушени, забележете, след забраната. Дали Ви харесва това или не, това просто е факт. И ако не Ви харесва, обърнете се към господин Танов и господин Дянков като вицепремиер и им кажете, че не са прави, че лъжат, така че пуснете ги по
След тази забрана, след тези данни на статистиката, едно е очевидно: след като се пушат 8% повече цигари, ще има 8% повече заболели след тази забрана. Което означава, че Вие ще похарчите не по-малко от 8% повече пари.
Тоталната забрана е грешка, колеги, пак Ви казвам! Спирането на тютюнопушенето, намаляването на процента хора, които пушат, не става с тотални забрани. Това може да стане само с една дългосрочна превенция. Десет – петнадесет години, както е в повечето западни държави, както повечето от изказалите се хора подчертаха, че процентът на пушачите е по-малък. Защо е по-малък? Защото десет - петнадесет години е водена кампания на превенция, в която са участвали неправителствените организации, и чак след това се тръгва към забраната. Забрана, когато броят на пушачите е значително по-малък от броя на непушачите, забрана, когато това е обществено приемливо.
Днес в България, в тези икономически условия тази забрана не е обществено приемлива. Тя създава поредното разцепление в обществото, тя, ако искате, създава поредната възможност и единственият може би останал работещ бранш да бъда затрит за пореден път с помощта на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Гумнеров.
Реплики.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Господин Гумнеров, имам няколко въпроса.
Първо, искам да Ви попитам, след като правите промяна в Закона за здравето, в коя комисия може би трябваше да бъде разпределен този закон?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Поне в още една.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Във вероизповеданията може би или не знам къде. В младежта и спорта може би.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Поне в Комисията по правни въпроси и комисията по икономическа политика, защото мотивите ни са икономически, а това съвсем тенденциозно не беше направено от Вашия председател на Народното събрание. Благодаря.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря. Забележката – към госпожа Цачева.
И да Ви кажа още нещо: че повишените приходи от акциза на цигарите аз лично не мисля, че това са изпушени повече цигари, а това означава, че Митниците работят добре и контрабандата се овладява. Благодаря.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Отговор директно на въпроса, защото имаше въпроси, на които трябва да отговарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Още една реплика има към Вас - доцент Алексиева, и след това.
Заповядайте, доц. Алексиева.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Реплика към господин Гумнеров.
Много Ви благодаря, господин Гумнеров, че днес сте тук с това предложение, защото това е чудесен повод всички тези хора, които са тук, и всички, които ще го чуят довечера по новините, да знаят тези статистики и тези констатации, които изнесоха пред нас отговорните лекари, пулмолозите, фтизиатрите, онколозите. Ето, може би това се е случило в “белите” държави преди години, така са се внасяли желания да се пуши и е започнал този разговор с представители на здравните институции и всички тези, които днес ни слушат и участват в нашите дискусии, стават нашите емисари в обществото да се спре пушенето на обществени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доцент Алексиева.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Уважаеми колеги, тук беше казано, че тези 8% са едва ли не, беше предположено по-скоро, че са от по-добра събираемост от Митниците. Искам да Ви уверя, че ако събираемостта в Митниците се беше увеличила не с 8, а с 0,8% всички вестници и телевизии в България щяха да гърмят.
Само че това не става, така че най-вероятно се налага като извод този, който аз изтъкнах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Доктор Адемов и доктор Иванов едновременно искат думата. Моля Ви да се разберете.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Нямах намерения да се изказвам по този законопроект, но начинът, по който тече дискусията ме накара да кажа няколко думи, защото само няколко месеца след като бяха приети промени в Закона за здравето, сме поставени едва ли не в странна, за да не кажа абсурдна ситуация да избираме между здравето и бизнеса. За мен такъв избор няма и аз в никакъв случай не искам дискусията да върви в тази посока. Защото едва ли има някой, който е против това дребния, среден, малък бизнес в България да се развива. Това от една страна.
От друга страна, едва ли има някой човек в България и в тази комисия включително, който да не е привърженик на чистата здравословна среда. Не искам да бъда като един много известен герой от басните на Лафонтен, наречен Лисицата, който казва: “Въпросът е актуален и аз съм неутрален.” Аз своя избор съм го направил отдавна, преди близо 40 години и този избор е естествено ясен за всички, след малко ще го видите, аз съм категорично против това предложение, което се прави в момента.
Но от друга страна, отчитайки правата на човека, понеже преди малко господин Гумнеров каза в коя комисия трябвало да бъде разпределен, естествено че в Комисията по правата на човека, защото правата на човека са универсална категория. Правото на човека е право на чист въздух, но в никакъв случай не трябва да загърбваме и правата на тези, които искат да пушат. Какво правим с тях? Казваме им: “Няма да пушите, приключвате с този избор.”
Затова казвам, че ситуацията е странна, защото тези хора казват: “Ами къде остават нашите права?” И затова не като управляващите сега да прехвърляме отговорността върху Народното събрание, а трябва всеки да поеме сам своята отговорност, защото аз не искам да участвам в тази игра, в която една част от управляващите, в лицето на Комисията по здравеопазване, казват: “Ние сме против предложените промени.” Другата част, в лицето на Комисията по икономическа политика казват: “Не, ние защитаваме ресторантьорския бизнес.”
Ами, ние нито сме против бизнеса, нито сме против останалата част, които искат да имат право на чист въздух. И затова, уважаеми колеги, всеки трябва много ясно и много категорично да заяви на коя страна е. Аз си казах мнението. Не искам да повтарям аргументи, има страшно много аргументи в подкрепа на едната теза. Ние като народни представители сме длъжни да изслушаме и другите аргументи и в крайна сметка всеки трябва да заяви пред обществото: “Аз съм на тази позиция.”
Ясно е, че трудно може да има партийни директиви, ясно е, че трудно може да има налагане на позиции, но при всички положения всеки трябва да определи своето отношение, и аз пак повтарям, моята позиция е тази, която заявих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Има думата доктор Лъчезар Иванов.
А, извинявайте, министър Десислава Атанасова иска думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Наистина съжалявам, че прекъснах изказването на доктор Иванов. В момента тече обсъждане и в Комисията по икономическа политика и аз за съжаление трябва да напусна това заседание, за да изтъкна аргументите на Министерството на здравеопазването в заседанието на Икономическата комисия.
Моля да ме извините. Доктор Димитър Димитров ще представи следващия законопроект. Надявам се, че ще вземете разумно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо министър.
Имате думата, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо Дариткова, колеги! Мисля, че господин Гумнеров, предлагайки пред нас този законопроект за промяна, разбра, че Комисията по здравеопазване няма как да бъде убедена, когато фактите и животът доказват едно: че здравето е безценно.
Ще започна от тук, че каквито и аргументи да бъдат предоставени и представени на Комисията по здравеопазване, няма как, тук голяма част от нас са лекари и са се сблъсквали и се сблъскват с живота и смъртта. Имах честта да работя с преждеговорившия доцент Костов, бяхме в една клиника и сме работили точно с пациенти, които след многократна употреба на цигари, тютюнопушене са с рак на белия дроб.
Ще кажа следното: днес Вие ни предоставяте на вниманието Вашия законопроект за избора между здравето и бизнеса. Да, действително бизнесът и здравето са свързани, но не по начина, по който Вие ни го представяте днес.
Аз ще кажа следното: можете ли Вие след като се опитвате по някакъв начин да дадете аргументи и факти, да ми отговорите какъв процент от намаляване на постъпленията в питейните заведения се дължи на икономическата криза, на обедняването на българския народ и какъв процент се дължи на забраната за тютюнопушене? Убеден съм, че на този въпрос не можете да отговорите, тъй като аз също съм правил своите проучвания.
Вторият аргумент, който искам да изложа. Една част от хората, които са потърпевши, тоест от ресторантьорския бизнес, се опитват действително да наложат или по някакъв начин да променят законопроекта, който бяхме гласували тук. Няма как да бъдат дадени данни, защото аз ще противопоставя следния аргумент: как примерно икономическата криза повлия на пазара на недвижими имущества и колко хора останаха на улицата поради това?
Още един икономически въпрос, на който бих желал да получа отговор: колко души загубиха работа именно в бизнеса с недвижими имущества, колко примерно от строителите освободиха своите работници и те останаха на улицата? Ето още един довод, на който няма как да бъде отговорено.
Що се отнася до това, за което Вие казахте, че се е увеличил броят на пушачите, това е абсолютно спекулативно. Искам да кажа, че тези проценти, които споменавате, са абсолютно измислени и ще Ви кажа, че контрабандата на цигари се е увеличила с 40% и аз пак за справка ще кажа: господин Танов.
Така че аргументите, които давате (шум и реплики), не Ви репликирах, изслушайте ме, ще Ви посоча още един довод: не забравяйте повишаването на цената на тютюневите изделия. Оттам идват съответно и постъпленията.
Ние сме свикнали да бъдат представяни всякакви аргументи и факти, когато се цели да бъде защитена една или друга теза.
Ще привърша своето изказване с това, че не могат да бъдат дадени абсолютно никакви аргументи в Комисията по здравеопазване, които да променят нашето твърдо решение. Нещо повече, моята политическа партия се казва “Граждани за европейско развитие на България”, а Вашата Вие сам обявихте в началото.
На финал ще кажа следното: много, много време трябва да мине, за да може манталитетът, поведението, начинът да бъдат променени и мисля, че ние като граждани за европейско развитие се опитваме да дадем нов модел на обществото, към който мисля, че всички ние и нашите деца трябва да се стремим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Иванов.
Моля Ви да бъдете много кратък, понеже чухме всичките Ви аргументи и да не се повтаряме.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз съм благодарен страшно много на доктор Иванов, че той тук обяви нещо, което за мен беше изненадващо, че контрабандата се е увеличила с 40%. Ако е така, Вие трябва незабавно да уволните господин Танов.
Още повече, че щом се е увеличила с 40% контрабандата и 8% има увеличение на тютюнопушенето, значи с 50% повече пушат хората. Господин Иванов, личи си, че не сте икономист.
Вие казахте, че каквито и аргументи да бъдат представени пред тази комисия и пред Вас, не можете да бъдете убедени. Да, това е така. Това е проблем между другото в Народното събрание, защото на две трети от народните представители, може би и повече, каквито и аргументи да им даваш, те не могат да изляза извън партийната си поръчка, която им е дадена.
А оттам нататък, Вие казахте дали мога да Ви отговоря какъв процент от намалелите обороти са в резултат на обедняването на населението, какъв процент от това, че е забранено пушенето.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Кризата.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Да, и на икономическата криза.
Веднага ще Ви отговоря, това е статистика, която трябва да направите Вие, тъй като Вие забранихте тютюнопушенето и благодарение на Вас населението обедня толкова сериозно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има думата доктор Анатолий Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Много от нещата се казаха. Аз искам само малко да допълня.
Учуден съм от господин Гумнеров. Най-точната му приказва, която той каза досега, беше, че неговото място не е в тази комисия тук.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Категорично.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Само това и нищо повече!
Аргументи против тютюнопушенето, пасивно пушене, до утре сутринта ние можем да говорим и да даваме.
Вие за няколко месеца давате на този закон един хиперболизиран в негативен план ефект, а ние търсим дългосрочния ефект от тютюнопушенето. Това ще бъде след години.
И не случайно един от корифеите на здравеопазването по принцип беше казал, че грам профилактика струва колкото килограм лечение. Ако можете, интерпретирайте го.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:..... преди профилактиката.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Пак не ме разбирате. (Шум и реплики.) И Вие по някакъв начин искате да направите така, че и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Може ли да стане?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Може да се търси необходимия баланс, господин Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Тази приказка може да стане действие, когато вълкът изяде овчаря. Но примерът при нас не е този. (Смях.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Йорданов.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Само ще отговоря нещо конкретно.
Вие казахте, че най-точната ми приказка била, че мястото ми не е в тази комисия. Така е. На много народни представители също така е вярно, че не им е мястото в Народното събрание, но аз това не го коментирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, все пак мисля, че не бива да забравяме, че нашата комисия е Комисия по здравеопазване. Ние подкрепяме законопроекти, които имат за цел да опазят и да подобрят здравето на хората, здравето на нашите деца и внуци.
Струва ми се, че дискусията, която провеждаме тук, взе много сериозен икономически характер, но пак казвам, ние сме Комисия по здравеопазване. И въпреки че 90% от присъстващите в тази зала са лекари, тук има светила в пулмологията и в онкологията, все пак нека с няколко думи само да кажа за въздействието, което оказва тютюневия дим върху хората. Само с две –три думи и го казвам не за лекарите, а за вносителите на законопроекта и за гостите, които са тук.
Според двама известни химици – Родман и Перфети, е установено, че над 8 400 химични елемента, който оказват тежко канцерогенно, мутагенно, тератогенно и цитотоскично действие, се намират в никотиновия дим. И, разбира се, най-сериозната и най-известната съставка е никотинът, който е единственият свободно продаван наркотик като част от тютюневия дим.
Тук аз ще спомена само, че канцерогените, които Международната агенция за изследване на рака е установила като най-опасни, са 44 на брой, а 9 от тях са в състава на тютюневия дим.
И ще кажа нещо, което вероятно повечето от колегите знаят, че въглеродния окис, който също е една от основните съставки на тютюневия дим, се свързва 200 пъти по-бързо и по-сериозно с хемоглобина от кислорода, което, разбира се, води до една хипоксия, води до стенокардните пристъпи, до инсултите, до инфарктите.
Много още примери биха могли да се дадат, но искам да Ви кажа, че при гласуването нека да имаме всичко това предвид и нека всеки от нас да се замисли дали върху основата на заболяванията и на усложненията, които предизвиква никотиновия дим, трябва да градим печалбите на хотелиерите и ресторантьорите.
И най-накрая ще завърша с едно заглавие на една статия от известно медицинско списание: “Тютюнопушенето и белия дроб, това е един страстен танц, който завършва със сълзи.” Нека не позволяваме това, скъпи колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Шайлекова.
Искат ли други народни представители думата?
Да, заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да напомня на народните представители от този мандат, че в началото ние приехме закона, който узаконяваше принципа на обособените помещения за тютюнопушенето. Значи три години след това ние обърнахме палачинката, с което измамихме тези хора, които вложиха пари ,за да направят обособени помещения. Ние, колеги, сме едни измамници, не се съмнявайте, приемете го! Ние сме измамници! Ние измамихме тези хора!
Аз съм категорично против тютюнопушенето и изобщо, и по принцип. Обаче аз не съм лекар, този законопроект няма как да мине, тук са лекари и аз не виждам лекар как ще вдигне ръка за тази работа. Просто Вие сте такива.
Обаче искам да Ви кажа (смях), не се смейте, защото ще продължа и може да Ви замръзне усмивката, ако, разбира се, се ядосам. Искам да Ви кажа, че тези приказки за децата, за тютюнопушенето, за опазването на децата са пълни глупости. Никой не отглежда деца в чалготеки след 22 часа, в ресторанти, където се пуши и където се веселят всякакви дрогирани пубери и така нататък, и така нататък. Там деца не се отглеждат! Съгласни ли сте с мен или не сте?
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не сте съгласни, там се отглеждат, така ли? Там се отглеждат? Вашите деца се отглеждат там – в чалготеката! Моля Ви се! Нормалните хора, които си възпитават децата, не ги мъкнат по нощни заведения и това е известно. Мен никога не са ме водили на такива заведения, уверявам Ви. Това, първо.
Второ, ще Ви кажа, аз не ходя по кръчми. Рядко ще отида на ресторант да обядвам или да вечерям и това е нормално.
Аз не виждам причина да се ограничава правото на избор. Тук не говоря за здраве, не говоря за нищо друго. Говоря за правото на избор. Може да се направи така, че да се лицензират тези обособени помещения, да се плаща висок лиценз, от който 200-300 милиона ще отидат в хазната. Тук има едно предложение в документацията за лицензиране на такива помещения, където тези, които искат да пушат, като ходят на кръчма, да ходят нормално.
И ще ви кажа накрая, аз няма да гласувам, ще си изляза, но ще Ви кажа още едно нещо: никога едно добро дело не е извършено с насилие! И ние напуснахме комунизма заради насилието главно. Лявата доктрина пропадна, точно защото беше налагана с насилие.
И сега неолиберализмът отново започва с насилие – икономическо, административно, каквото и да било. Това са глупости! И никой не може да ме убеди, че тези пушачи, които си пушат, ще спрат да пушат. Българите са много големи пушачи наистина, но те не пушат, защото са глупави или защото искат да умрат. Те пушат, защото животът им е тежък. И когато всички управляващи им направят живота по-лек, те ще спрат да пушат, а не когато им забраняват да пушат по кръчмите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Само искам да Ви припомня, че имаме още един законопроект, професор Станилов.
Има ли други изказвания?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Когато един човек се е заел с политика и когато един човек иска да прави политика от здравето, не може да няма мнение по въпроса и да не гласува. Това – първо, като забележка. Не може да няма позиция, защото тук, в Парламента, всички сме политици. Изразяваме своята позиция със “за”, “против” или “въздържал се”. Това е първото, което искам да кажа.
Искам да се обърна и към колегата Гумнеров. Защо смятате, че точно сега и по това време беше внесен законопроектът? Дали някой си задава въпроса? И защо точно беше вкаран, колегата Гумнеров го уважавам като всички останали колеги, но защо точно чрез независимите народни представители? Задавате ли си този въпрос?
Ние имаме отговор на този въпрос. Искам да кажа, че тук отново се прави едно разделение в обществото, опит за разделение в обществото, от което да има политически дивиденти. И тук мисля, че разделението е едно от най-ярките неща за хора, които примерно по някакъв начин искат отново да бъдат на политическата сцена. Разделяй, за да може да има някакъв дивидент! В момента точно това се опитва да бъде наложено с този законопроект. Отново да бъдат разделени както обществото, така и народните представители, като от всичко това да се търси един политически дивидент.
Мисля, че това някак не е коректно и когато се прави политика, действително политикът застава с лицето си и с мнението си. Не може тук да се заявява: “Аз не пуша, аз съм против пушенето”, но в същото време “няма да гласувам и напускам.” Това не може да бъде политическа позиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Ако няма други народните представители, с голямо извинение ще дам думата за две минути на госпожа Галина Спасова от “Хелв медия”, която пропуснах, беше се записала предварително.
ГАЛИНА СПАСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо председател, уважаеми наши народни представители! Искам да кажа първо, че съм дългогодишен журналист и тук ще се изкажа и като журналист, и като гражданин, и като майка, и като баба. Ще се изкажа за разлика от вносителите на тези поправки в закона, които са “Не на Европейския съюз”. Аз ще се изкажа от името на хората, които са “за Европейския съюз”. Мисля, че ще изразя и мнението на младите одухотворени хора, които се бяха събрали долу и които също са “за” Европейския съюз и които очевидно, доколкото разбирам, нямат намерение да оставят нещата да вървят назад. Със своя жест те показаха, че няма да позволят нещата в България да вървят назад, доколкото това зависи от тях, а всичко е в ръцете на младите хора.
Искам да кажа, че аргументът, че в България има много пушачи и затова ние трябва да либерализираме възможността те да пушат по-свободно, според мен е абсолютно несъстоятелен. Именно заради това, защото в България има много пушачи, у нас се налага да има забрана. Да се нарича забраната “насилие” е най-малкото странно, защото тогава трябва да наречем всички забранителни клаузи на всякъде във всички нормативни актове по целия свят “насилие”. Много неща са разрешени по принцип, но не да се практикуват навсякъде. Трябва ли да ги изброим кои са тези неща, които по принцип са ни разрешени, но не можем да ги практикуваме навсякъде?
По отношение на дългосрочната програма, която трябва да се проведе у нас и след това да се въведе забраната, имам един въпрос: първо, след тази дългосрочна програма за разясняване и превенция отново като се въведе забраната, пак ще има пострадали ресторантьори.
И второ, искам да кажа, че такава дългосрочна програма има от много, много десетилетия в България. От много десетилетия в България има час на класния, в който се говори против тютюнопушенето, има различни кампании, в които се говори, имаше наредби на Министерството на здравеопазването, които се закачваха навсякъде в учрежденията – че там, където има един несъгласен, спомняте ли си, където има поне един несъгласен да се пуши, е забранено пушенето. Нищо такова не подейства за съжаление в България.
И още нещо искам да кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може би да се ориентирате към финала.
ГАЛИНА СПАСОВА: Да, и завършвам.
Реагират адекватно страните според своите конкретни нужди. В Швейцария имаше референдум, в Швейцария проблемът за пушенето не е тежък. Там има много малко пушачи и проблемът не съществува.
Там, където съществува - в кантон Женева, там има много чужденци, много международни организации и проблем съществува, кантон Женева забрани категорично пушенето. Следователно ние също е добре да действаме според нашите български нужди и ние трябва да запазим наистина здравето на нашите деца и внуци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Смятам, че с това изчерпахме дебата. Закривам дебатите и пристъпваме към гласуване. (реплики от господин Гумнеров извън микрофона)
Господин Гумнеров, достатъчно време Ви дадохме. Приключихме дебата, господин Гумнеров. Ще имате възможност и в залата да изкажете своите аргументи. Господин Гумнеров, ...
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: (продължава да говори извън микрофоните). Не ми дават да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, господин Гумнеров, да спазвате реда в Комисията по здравеопазване и да престанете да се изказвате.
Господин Гумнеров, ще видим стенограмата, имали сте възможност да се изкажете повече от всички тук присъстващи.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз имам право на последна дума, защото всички, които се изказаха.......
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, пристъпваме към процедура на гласуване. Моля Ви за тишина и за ред, ако обичате.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Извинявайте, но, след като има реплика, имам право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не знам на коя комисия сте член, но имате изключително погрешни представи за работата, според правилника на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. (Силен шум и реплики.)
Мисля, че не трябва да злепоставяме Комисията по здравеопазване, въпреки присъстващия тук колега – вносител на законопроект. Смятам, че трябва да запазим добрия тон и да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г.
Моля, гласувате.
„За” – няма, „против” – 11, „въздържали се” – няма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27.09.2012 г., не се приема на първо гласуване.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО, № 202-01-71, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 08.11.2012 Г.
От името на вносителите - Министерството на здравеопазването, имате думата.
Заповядайте, доктор Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам на кратко да Ви представя необходимостта от промяна и изменение на Закона за здравето по отношение на нейонизиращите лъчения.
Основният мотив за предлаганата промяна на Закона за здравето е необходимостта от законово уреждане на една материя, която е изключително актуална в днешно време. Тя е свързана с бурното развитие на телекомуникациите и липсата на нормативна уредба, адекватна за тази цел. Към момента в Закона за здравето има единствено много откъслечни и абсолютно базисни постановки, че нейонизиращите лъчения са фактор на жизнената среда, че обектите – източници на нейонизиращи лъчения също са обекти със значение за здравето на населението и нещо повече в някаква конкретна насока.
Поради това в Закона за здравето се предлагат изменения и допълнения, които да запълнят тази нормативна празнина. Сега действащата наредба, която е в тази област, отдавна е загубила своето правно основание.
В Закона за здравето се предлага да бъдат определени максимално допустимите нива, на първо място, за въздействието на нейонизиращите лъчения върху здравето на човека, като се посочва, че тези максимално допустими нива трябва да бъдат съотнесени към два случая, а именно на трудно достъпна зона и на достъпна зона.
Достъпната зона е там, където всички граждани и членове на обществото имат свободен достъп, за където ще бъдат предвидени по-строги стойности на нейонизиращите лъчения, но освен това към достъпната зона е предвидено да се обособи една предпазна подзона, в която да се включат обектите, които трябва да подлежат на още по-засилен контрол, а именно жилищата, учебните, възпитателните и други видове обекти, където населението е по-чувствително, особено децата.
Казва се също така, че за всеки един излъчващ обект трябва да има определена хигиенно-защитна зона, през която предварително се обективизира мястото, където може да бъде ситуиран съответния източник на нейонизиращи лъчения. Това е елемент на предварителен контрол от Министерството на здравеопазването, което и към настоящия момент се извършва, разбира се, по малко остарели методи, остаряло законодателство. Разписана е административната процедура, с която тази хигиенно-защитна зона ще бъде приемана и разглеждана.
Много важно е да се спомене, че за разлика от сегашната ситуация е намерено точното място на тази процедура по съгласуване на хигиенно-защитна зона в общия инвестиционен процес в строителството, тоест спрямо други закони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да бъдете по-кратък. Народните представители са се запознали с законопроекта и с мотивите. Има в мотивите.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тогава съвсем накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само за финал, ако обичате.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Основната цел е да се запълни нормативната празнина, да се създаде една модерна законова уредба и, разбира се, условия за контрол, които да бъдат приложими. Това е основната част от законопроекта. Освен това са предвидени да се издадат и наредби за ДНК банките, което към момента все още не е факт, както и промяна в режима за определяне на бройките за следдипломна квалификация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Има ли изказвания от страна на народните представители? Не виждам.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерския съвет на 08.11.2012 г.
Моля, гласувате.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерския съвет на 08.11.2012 г., се приема на първо гласуване.
С това се изчерпа дневният ред на заседанието на комисията. Благодаря на всички за участието.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)