ДОКЛАД ОТ ИЗСЛУШВАНЕ НА
КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
ПРЕД КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА, НАДЗОРА НА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ДРУГИ ВЪПРОСИ

---

ДОКЛАД ОТ ИЗСЛУШВАНЕ НА
КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
ПРЕД КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА, НАДЗОРА НА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ДРУГИ ВЪПРОСИ

На три свои заседания, проведени на 29.01.2015 г., 12.02.2015 г. и на 19.02.2015 г., Комисията по бюджет и финанси (КБФ) изслуша ръководството на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) по въпросите относно надзора на КФН на пенсионноосигурителните дружества (ПОД) и управляваните от тях пенсионни фондове, дейността по надзора на КФН на „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ), прилагането на регулаторната рамка, както и предложения на КФН за законодателни промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, както и други теми, включително отговори на поставени от различни медии въпроси, във връзка с осъществяваната от КФН надзорна дейност по отношение на небанковия финансов сектор.
В заседанията, от страна на Комисията, участваха господин Стоян Мавродиев - председател на КФН, госпожа Ралица Агайн-Гури - заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, господин Ангел Джалъзов - заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, господин Владимир Савов, член на Комисията и изпълняващ правомощията на заместник-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност”, както и служители на КФН.
На заседанията присъстваха също така и Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) и представители на неправителствени организации, в т.ч.: Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД), Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Българска търговско- промишлена палата, Движение за пълна заетост и ценова стабилност, Гражданско движение "Защита на гражданите и държавата", Национално сдружение "Граждански форум Промяна", както и граждани.
Основните акценти и изводи от изслушванията на ръководството на КФН на заседанията на КБФ бяха, както следва:
І. Преглед на дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване (статистически данни):
КФН представи пред и запозна в детайли народните представители от КБФ, със следните данни:
1. Поднадзорни лица
Към настоящия момент лицензираните пенсионноосигурителни дружества са 10, а фондовете за допълнително пенсионно осигуряване – 29, от които съответно 9 универсални, 9 професионални, 9 доброволни и два доброволни пенсионни фонда по професионални схеми. В тези фондове са осигурени 4,3 млн. лица, съответно активите на втория и третия стълб са 8,2 млрд. лв., което е около 10 % от брутния вътрешен продукт на страната. Показателно е това, че пазарът е в начална фаза, макар да има 12 годишна история на развитие. В развитите капиталови пазари, активите на пенсионните фондове като цяло могат да надвишат брутния вътрешен продукт.
2.Структура на балансовите активи на пенсионните фондове
Средствата на пенсионните фондове се инвестират по законосъобразен начин, в съответствие със съществуващите инвестиционни лимити и ограничения на закона, основно в консервативен тип финансови инструменти, както следва: 40,4 % в ДЦК, 7,2 % в банкови депозити, 28,9 % са инвестирани в книжа с променлива доходност от типа на акции, права и дялове, 16,4 % в облигации (основно корпоративни), парични средства 3,3 %, и краткосрочни вземания 1,16 % и съответно инвестиционни имоти 2,59 %.
Изводът, който бе направен е, че като цяло фондовете са консервативен тип институционални инвеститори, тъй като процентът на книжата с променлива доходност (акции, права и дялове) спрямо активите на фонда, е само 28,9 % от размера на техните активи.
Разпределение на инвестициите в страната и в чужбина: Налице е сравнително равномерно разпределение на инвестициите в страната и в чужбина, като около 45 % от активите на фондовете са инвестирани в страната и 55 % или преобладаващият процент са инвестирани във финансови инструменти на чуждестранните капиталови пазари.
Беше обобщено, че е налице диверсификация на географския инвестиционен риск при съответно стриктно спазване на законовите инвестиционни лимити и ограничения.
3. Структура на балансовите активи на универсалните и професионалните пенсионни фондове /Втори стълб/ към 31.12.2014 г.
Инвестициите на фондовете от втория стълб (УПФ и ППФ) са в съответствие с горепосочената тенденция на целия сектор, като също могат да бъдат охарктеризирани като консервативен тип инвестиции, основно в книжа с фиксирана доходност, както следва:
 ДЦК, приблизително поравно 41,6 % са инвестирали УПФ и ППФ 40,1 %;
 Корпоративни облигации около 15 %, общински около 1 процент;
 Акции, права и дялове или книжата с променлива доходност, които вече са споменати по-горе, с оглед на целия втори и трети стълб - в УПФ са 27,8 %, съответно в ППФ са 30,1 %;
 Банкови депозити - 7,7 % за универсалните и 6,5 % за професионалните;
 Инвестиционни имоти - 2,3 порцента за универсалните и 2,4 % за професионалните фондове;
 Парични средства и краткосрочни вземания.
4. Доходност - данните са за периода 2002 г. – 2014 г., като се има предвид среднопретеглената доходност на пенсионните фондове.
 За универсалните пенсионни фондове доходността е 96,8%;
 За професионалните пенсионни фондове доходността е 95,4%.
Или общо за втория стълб е 97,03 %.

 За доброволните пенсионни фондове е 89,3%.
 За доброволния пенсионен фонд по професионална схема, такъв има един. Той има доста кратка история от 2009 г. към днешна дата 33,2%.
За третия стълб общо е 89,3 %.
Обобщено за втория и за третия стълб доходността за периода 2002– 2014г. е 93,6 %.

По отношение постигнатата доходност:
 По отношение на универсалните пенсионни фондове номиналната доходност за целия период от 01.04.2002 г. до 31.12.2014 г., т.е. за периода на съществуването им (с уговорката, че не всичките девет пенсионни дружества имат десет годишен период), е в размер на 96,8 %.
 Когато говорим за доходност на годишна база, разчетите на КФН сочат, че тя е 5,45 % /отново за периода 2002 – 2014 г./.
 Реална доходност се изчислява съгласно Изисквания към рекламните и писмени материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества (Изисквания), които са утвърдени през 2008 г. от заместник-председателя, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и са в сила от тогава, и в които е посочена така наречената „формула на Фишер”, по която се изчислява реалната доходност. На практика реалната доходност представлява номиналната доходност коригирана с инфлацията. В Изискванията е предвидено реалната доходност да се изчислява и обявява след изтичане на 10 годишен период.
 За целия период 2002 – 2014 г. реалната доходност е 20,29 или на годишна база 1,46 %.
Данните за УПФ за последните десет години или от 01.07.2004 г. до 31.12.2014 г. са следните:
 Номиналната доходност за целия период е 54 %;
 На годишна база е 4,20 %;
 Реалната доходност за последните десет години, е минус 1,7 % общо, а на средно годишна база тя е минус 0,16 %;
Видно от представената от КФН информация може да се направи извода, че пенсионните фондове са диверсифицирали инвестиционния риск при спазване на действащата нормативна рамка и съществуващите законови инвестиционни лимити и ограничения.

ІІ. Обзорен преглед на дейността на КФН по отношение регулаторната и надзорна дейност в областта на допълнителното пенсионно осигуряване
КФН представи и запозна в детайли народните представители от КБФ със следните данни:
1. Още през 2011-2012 г. КФН е констатирала нуждите от съответните законодателни промени относно редукция на таксите, събирани от ПОД, въвеждане на пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен продукт, създаване на гаранционен фонд, който да гарантира размера на вноските на осигурените лица към момента на пенсиониране и разширяване на законовите дефиниции за контрол и свързаност, като е предприела редица действия за иницииране на законодателна инициатива чрез съответните държавни институции, както следва:
 Предложение за проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО) – приет от КФН на 15.02.2012 г. и изпратен на Министерството на финансите на 27.02.2012г.;
 Второ предложение за проект на ЗИД на КСО – приет от КФН на 27.06.2012 г. и изпратен на Министерството на финансите на 04.07.2012г.
В изпълнение на решение на Консултативния съвет за финансова стабилност (КСФС) от 24.07.2012 г. и в следствие на доклада на КФН за състоянието на Втория стълб пред КСФС, Съвета приема решение, с което възлага на КФН да разработи в срок до 15.09.2012г. Концепция за инструментариума, необходим за разрешаване на проблемите, изведени в Доклада на КФН.
Изготвената от КФН Концепция за инструментариума, заедно с предложенията за ЗИД на КСО са разгледани отново на заседание на КСФС от 16.12.2013г. и цялата документация е изпратена на Министерството на труда и социалната политика.
Законодателните промени, предложени от КФН са за неотложни реформи в следните области:
 40 процентна редукция на сегашния размер на таксите с цел повишаване на натрупванията, съответно доходността по партидите на осигурените лица;
 въвеждане на инвестиционен продукт с по-ниско ниво, чрез имплементиране на системата на консервативен и балансиран мултифонд във Втория стълб, и на консервативен, балансиран и агресивен мултифонд в Третия стълб. Основаната разлика между мултифондовете във Втория задължителен стълб е, че консервативният такъв може да инвестира своите активи само в книжа с фиксирана доходност;
 разширяване на дефиницията за свързани лица и на забраните за сделки с тях;
 създаването на Гаранционен фонд, който да гарантира номиналния размер на вноските към момента на изплащане на пенсия;
 завишаване на изискванията към управителните органи, усъвършенстване на вътрешната организация на дейността и вътрешния контрол;
 уреждане на фазата на изплащане – предвидено е да се използа режимът Платежоспособност І, съответно Платежоспобност ІІ.
Видно от представената от КФН информация, надзорният орган е извършвал анализи на развитието на пазара на допълнително пенсионно осигуряване и е предлагал през 2011- 2012г. на компетентните министерства извършването на промени в законодателството.
2. Надзор, упражняван от КФН на пенсионоосигурителните дружества и управляваните от тях фондове.
 Комисията осъществява своите надзорни правомощия чрез извършван дистанционен надзор и проверки на място по отношение дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях ФДПО, както и на банките-попечители по КСО, съвеместно с Българската народна банка (БНБ);
 Дистанционният надзор се осъществява на база представяни в КФН финансови отчети и справки за дейността на ПОД и управляваните от тях ФДПО, в две основни направления – ежедневен и периодичен надзор. Ежедневно осъществяваният надзор е върху инвестициите извършвани от ПОД, от името и за сметка на управляваните от тях ФДПО, въз основа на ежедневно изпращаната информация, както от дружествата така и от банките-попечители;
 През 2010г. – 2014г. са извършени около 30 000 ежедневни дистанционни проверки, и над 2 000 месечни дистанционни проверки;
 Всички активи на пенсионните фондове се съхраняват в банка- попечител, която също осъществява ежедневен контрол за законосъобразност върху извършваните от ПОД инвестиции;
 На ежедневна база експертите от регулатора проверяват и засичат отчетите, които постъпват банката-попечител и от друга от ПОД. Ежедневно постъпващата от банката – попечител информация се отнася за постъпилите и изплатени парични средства, сключените от ФДПО сделки, т.е. всички транзакции на пенсионните фондове, както и активите им;
 Или накратко - всяка една информация, която касае сделките с активи на ФДПО, съответно транзакциите, както и спазването на законовите изисквания по отношение вида на инвестициите и инвестиционните лимити и законовите ограничения, се проверяват ежедневно от експерти на Комисията. Голяма част от установените нарушения, във връзка с които са издадени наказателни постановления са в резултат на осъществявания дистанционен надзор;
 Всяка година Комисията извършва проверки на място в офисите на ПОД, като през последните четири години са осъществени 59 проверки на място, като всички пенсионноосигурителни дружества са проверявани ежегодно, в рамките на обща или тематична проверка. При общите проверки се осъществява надзор върху всички страни от дейността на ПОД, а при тематичните проверки надзора е насочен към едно или няколко конкретни направления от дейността на ПОД.
Видно от представената от КФН информация може да се направи извода, че КФН е упражнявала предписания от закона надзор на пенсионоосигурителните дружества и управляваните от тях фондове.
Издадени са наказателни постановления и приложените принудителни административни мерки от КФН спрямо поднадозорните лица, както следва:
 Общата бройка на издадените постановления от 2003г. до 2014г. е над 600 наказателни постановления, като само за последните три години те са над 260 броя или 43% от всички издадени наказателни постановления от управление „Осигурителен надзор” от съществуването на КФН, са в рамките на настоящия мандат. Направената констатация за сериозен ръст в административно наказателната дейност, се обяснава от една страна, с постоянно нарастващите активи на ФДПО и съответно нарастващата инвестиционна дейност и от друга страна с факта, че Комисията е използвала максимално ефективно законовите инструменти с които разполага към днешна дата;
 Относно прилаганите принудителни административни мерки (ПАМ), ръстта е още по-осезаем, като за периода от 2003г. до 2010г. са приложени 22 броя ПАМ, а само за последните 4 години (от 2010 г. до 2014 г.) приложените ПАМ са 100 броя, т.е. на лице е близо 400 процентен ръст, като над 90% от приложените принудителни административни мерки са във връзка с нарушения, свързани с прехвърляне средствата на осигурени лица от един в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване.
По отношение на групите установени нарушения бе докладвано следното:
 най-често срещаните нарушения са свързани с инвестирането на активите на ФДПО. Тъй като пенсионните дружества извършват единствено дейност по допълнително пенсионно осигуряване, която е свързана единствено и само с управление на ФДПО, е нормално големият процент констатирани нарушения да е свързан именно с този тип дейност.
 на второ място, нарушенията са свързани с оценка на активите.
 на трето място са формалните нарушения, а именно - непредставяне в срок на отчетна информация.
От дискусията се потвърди извода, че следва да се извършат законодателни промени в КСО, чрез които значително да се увеличат изискванията към организацията и дейността на ПОД, а именно - повишени изискванията към професионалната квалификация на членовете на управителните и контролни органи с цел компетентно, добосъвестно и ефективно осъществяване на дейността; повишени изисквания към системата завътрешния контрол, инвестиционното звено, звеното за управление на риска и т.н., които в един по-дългосрочен аспект да доведат до значително намаляване на броя нарушения и др..
Беше констатирано, че от влизането в сила на КСО през 2003 г. размерът на глобите и санкциите, които КФН налага за нарушения на закона, не е изменян, а с оглед на увеличение на риска в следствие на непрекъснатото увеличение на активите на пенсионния сектор, би следвало да се приемат, чрез законодателна промяна нови, по-тежки размери на глоби и имуществени санкции, в зависимост от тежестта на нарушенията, както по отношение на юридическите лица, така и по отношение на физическите лица.

ІІІ. Уточняващи коментари във връзка с изслушването и въпроси
С оглед представената информация, бяха направени коментари и зададени множество въпроси от присъстващите в залата към ръководството на КФН. Бяха предоставени следните изчерпателни отговори и детайлна информация:
По отношение постигнатата доходност:
 При универсалните пенсионни фондове номиналната доходност за целия период от 01.04.2002 г. до 31.12.2014 г., т.е. за периода на съществуването им (с уговорката, че не всичките девет пенсионни дружества имат десет годишен период), е в размер на 96,8 %.
 Когато говорим за доходност на годишна база, разчетите на КФН сочат, че тя е 5,45 % /отново за периода 2002 – 2014 г./.
 Реална доходност се изчислява съгласно Изисквания към рекламните и писмени материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества (Изисквания), които са утвърдени през 2008г. от заместник-председателя, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и са в сила от тогава, и в които е посочена така наречената „формула на Фишер”, по която се изчислява реалната доходност. На практика реалната доходност представлява номиналната доходност коригирана с инфлацията. В Изискванията е предвидено реалната доходност да се изчислява и обявява след изтичане на 10 годишен период.
 За целия този период 2002 – 2014 г. реалната доходност е 20,29 или на годишна база 1,46 %.
Данните за УПФ за последните десет години или от 01.07.2004 г. до 31.12.2014 г. са следните:
 Номиналната доходност за целия период е 54 %;
 На годишна база е 4,20 %;
 Реалната доходност за последните десет години, е минус 1,7 % общо, а на средно годишна база тя е минус 0,16 %;
Има разлика в методологията, по която се изчислява доходността между 2002 и 2004 г. и от 2004 г. до момента.
Преди 01.07.2004 г. на практика нямаме изчисляване на нетната стойност на активите, каквато е към днешна дата и каквато се прави към всеки един ден. Тя се е изчислявала месечно. Същевременно месечната доходност се е изчислявала като се е съпоставял размера на нетните активи на фонда в края на отчетния период и в края на предходния месец. И като се отчитат всички постъпления на фонда, начислени и погасени задължения на фонда през месеца.
По сега действащата методология, нетните активи на фонда се калкулират ежедневно. Доходността се изчислява на базата на стойността на един дял на фонда, който също се определя ежедневно. Преди да се калкулира стойността на един дял на фонда се приспада инвестиционната такса. Удръжката от вноската не се коментира, тъй като тя се приспада още преди средствата да се заведат по партидата на осигуреното лице в съответния фонд.
В заключение, сега действащата уредба е по-прецизна, тъй като дава по-детайлна информация чрез ежедневното изчисляване на стойността на един дял. Тоест на базата на стойността на един дял, изчислена въз основа на нетната стойност на активите на фонда, може да се види каква е доходността за съответния ден. Освен това по подобен начин се изчислява нетната стойност на активите не само на пенсионните фондове, а и на всички колективни капиталови схеми
По-натам, бяха зададени следните въпроси от страна на народни представители към ръководството на КФН:
1. Как стои въпросът в Европейския съюз с фондовете и да се направи един сравнителен анализ къде е българският сектор и къде е европейският? В кои страни е въведен тристълбовият модел и как функционира там?
Българската пенсионна система се базира на тристълбовия модел на Световната банка. Първи стълб представлява държавното обществено осигуряване, което е разходопокривна система (с вноските на работещите се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери). С цел укрепване на финансовата устойчивост на българската пенсионна система и с цел отчитане на личния принос на осигурените лица бяха въведени втори и трети стълб (допълнителното пенсионно осигуряване). Втори стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което се осъществява чрез участие в универсалните и професионалните пенсионни фондове. Трети стълб е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и обхваща доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми. Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в България се управляват от пенсионноосигурителни дружества, лицензирани и надзиравани от КФН.
За разлика от държавното обществено осигуряване, осигуряването във втори и трети стълб се осъществява в капиталови схеми с дефинирани вноски. Вноските на всяко осигурено лице се натрупват по негова индивидуална партида в съответния пенсионен фонд. Средствата на пенсионните фондове се инвестират с цел увеличаване на размера на тези спестявания в предвидените в КСО финансови инструменти при спазване на предвидените в закона строги изисквания и ограничения.
Една от основните отличителни черти на българския пенсионен модел е допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Във връзка с това може да се отбележи, че управление на задължителни осигурителни вноски от частни компании е налице в редица други страни от Централна и Източна Европа като Полша, Словакия, Румъния, Хърватия, Литваи Естония, а също и в някои държави от Латинска Америка като Чили, Уругвай, Перу, Коста Рика и Панама. Необходимо е да се има предвид, че между тези сходни пенсионни системи са налице и съществени отлики по отношение на размера на осигурителните вноски, постъпващи в частните пенсионни фондове, възможностите за избор на осигурените дали да участват във втори стълб, както и впоследствие да се прехвърлят в държавното обществено осигуряване, допустимостта на внасяне на допълнителни средства от осигурените лица и др.
На сайта на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) е публикувана сравнителна информация под формата на база данни на пенсионните планове и продукти. В нея в табличен вид е представена сравнителна информация за частните пенсионни планове в държавите-членки на ЕС и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство. Базата данни е достъпна на адрес:https://eiopa.europa.eu/regulation-supervision/pensions/database-of-pension-plans-and-products-in-the-eea и включва 139 вида пенсионни планове/продукти, като за всеки от тях са посочени редица техни основни характеристики, напр. приложимо право на ЕС, характер на схемите (с дефинирани вноски, с дефинирани плащания, хибридни), възможности за внасяне на осигурителни вноски, изложеност на осигурените лица на инвестиционен риск, задължителен/доброволен характер на членството и възможност за избор на доставчик, предлагани плащания, наличие на връзки с пенсионната система от І стълб, наличие на данъчни облекчения, данни за брой участници и управлявани активи за всеки от тези видове пенсионни планове и др.
2. Какви гаранции дава КФН в момента и какво още трябва да се направи, за да може този въпрос със свързаните лица, ако не може да бъде нулиран, защото никъде по света не е нулиран, то поне да имаме достатъчно основание и гаранции, че той е решен?
КФН уточни, че и към момента в КСО съществуват забрани за инвестиране в свързани лица, ако има хипотези, които не се обхващат от сегашната дефиниция за свързаност, регулаторът няма как да санкционира извън рамките на законодателството. Затова още през 2012г. КФН е предложила законодателна промяна с цел разширяване на дефиницията за контрол и свързаност.
В рамките на действащата регулаторна рамка, за периода от 2003 до 2010 г. КФН е издала 15 влезли в сила наказателни постановления, които касаят сделки със свързани лица, като през мандата на настоящата комисия, тоест за последните 4 години има над 100% ръст. Само през мандата на настоящата комисия, т.е. за последните четири години, има 21 влезли в сила наказателни постановления.
3. Какво направи КФН от 24 октомври 2014 г. до ден днешен, за да не е в състояние на системен риск пенсионно осигурителната система в страната? Има ли подаден сигнал от няколко ПОД-а за евентуални пазарни манипулации срещу други ПОД? В момента извършва ли се проверка от Европейската комисия по този сигнал? Въпросът е вярно ли е това или не е вярно? Имало ли е такава проверка? Какво свършиха КФН за това нещо? Това същото писмо е стигнало до Консултативния съвет, в който участват и министъра на финансите и гуверньора на БНБ. Същото писмо е стигнало и до зам.-председателя ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” в Комисията за финансов надзор. В какъв срок ще приключи проверката на ПОД по повод сигнала, изпратен от 4-те ПОД до КФН?
На 24.10.2014 г. с вх. № РГ-12-01-45 в КФН е постъпило писмо от ПОК „Доверие” АД, ПОД „Алианц България” АД, ПОК „ДСК Родина” АД и „Ай Ен Джи ПОД” ЕАД. Същото е адресирано до заместник председателя ръководещ Управление „Осигурителен надзор”- Ангел Джалъзов, с копие до заместник председателя ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Николай Попов.
В посоченото писмо, което е подадено след покана за това от страна на председателя на КФН, се акцентира върху значителната разлика в дневното изменение на стойността на дяловете на УПФ, ДПФ и ППФ управлявани от различните ПОД в последния работен ден на няколко поредни тримесечия. Посочени са конкретно 9 публични дружества, регистрирани на БФБ, за чиито емисии са изложени съмнения за евентуални манипулации.
Общата стойност на притежаваните книжа от ПФ в споменатите публични дружества към 29.12.2014 г. представлява 0.71% от активите на всички пенсионни фондове. Видно е, че и поотделно, и в съвкупност те заемат малък дял от инвестиционните портфейли на всички ПФ.
Към 31.12.2014 общия обем на всички права и акции (книжа с променлива доходност), инвестирани от универсалните пенсионни фондове на българския капиталов пазар възлиза на 7.49% от техните активи, което очевидно няма как да представлява системен риск за втория пенсионен стълб, тъй като дори да се стигне теоретично до пълна загуба на стойност за всички български публични компании регистрирани на БФБ вследствие на природен катаклизъм или друг форс мажор, даже и в най лошия възможен сценарии при средна годишна доходност от 5.45% през последните 12 г, фондовете биха компенсирали подобна загуба в рамките на 1-2 календарни години.
В деня на постъпването на писмото - 24.10.2014г., същото е разпределено от председателя за необходими действия и мерки към съответните заместник-председатели на КФН. Заместник–председателят Николай Попов е разпоредил извършването на проверка от отдел „Разследване на пазарни злоупотреби”, управление „Надзор на инвестиционната дейност”, за спазване на разпоредбите на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Предвид, че в обхвата на сигнала са визирани финансови инструменти на 8 дружества, в момента се проверяват всички извършени транзакции с тях и търговията с тях.
Следва да се отбележи, че дяловете във фондове за допълнително пенсионно осигуряване (ФДПО) сами по себе си не попадат в обхвата на чл. 3 на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, тъй като не са финансови инструменти, за които се отнасят разпоредбите на ЗПЗФИ, а именно – финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, т.е. манипулирането на стойността на дяловете във ФДПО не нарушава Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Манипулирането на финансови инструменти (акции, облигации и т.п.) с цел създаване на невярна или подвеждаща представа относно търсенето, предлагането или цената им обаче е наказуемо по ЗПЗФИ.
За доказването и налагането на санкции за пазарни манипулации следва да бъдат събрани доказателства, според които лицата по покупка и продажба осъществяват съвместни действия с цел да създадат невярна или подвеждаща представа относно търсенето, предлагането или цената на финансовите инструменти. Идентифицират се инвеститорите и се анализира тяхното инвестиционно поведение във времето. За установяването на свързаност между лицата, търгували по определени емисии се изискват множество документи от различни институции и други лица.
Проверката по сигнала обхваща търговията с финансови инструменти за период от над 1 година. Проверят се голям брой дружества, като посочените осем са първата част от обема на проверката. Още по-голям е обемът на сделките и броят на акционерите. Следователно, за всички гореизброени действия е необходим голям период от време, който предполага значителната продължителност на текущата проверка, което не е характерно само за конкретния случай, а се отнася за всички проверки за пазарни злоупотреби, извършвани от Надзор на инвестиционната дейност. Към настоящия момент проверката не е приключила.
4. Дали собствеността на всички пенсионни фондове е известна на КФН, включително собствениците на офшорни компании, които са собственици на такива дялове. Уточнението е, че съгласно питащия по Закона за КФН, КФН е длъжна да разкрие собствеността на всички собственици на пенсионни фондове, които имат над 5 % от дяловете, независимо колко от тях са офшорни компании, като нито едно от тези дружества няма право да има участие в повече от едно пенсионно дружество. Защо на сайта на КФН се стига само в един случай до разкриване на действителния собственик - физическо лице - това технически пропуск ли е или нещо друго?
С §27 - 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (ЗИД на ЗКФН), обн. ДВ, бр.43 от 8 юни 2010 г., е въведено изискване да бъдат идентифицирани действителните собственици на поднадзорните на Комисията лица, които притежават пряко или непряко 5% и над 5% от капитала им. В рамките на предвидената еднократна процедура всяко поднадзорно на комисията лице беше задължено да представи два документа - „списък на лицата до действителен собственик, които притежават пряко или непряко 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на съответното дружество”, към който се прилага „декларация, която съдържа изчерпателни данни за действителните собственици на съответното поднадзорно лице”.
Действителните собственици на пенсионноосигурителните дружества са били декларирани пред КФН съобразно законовите изисквания. Съответно от комисията е изготвен списък-таблица, публикувана на Интернет страницата на КФН с цел оповестяване на информацията http://www.fsc.bg/Deystvitelni-sobstvenici-po-29-bg-725. В таблицата са разкрити действителните собственици до физическо лице – краен бенефициент.
Реалните собственици на компании, притежаващи към съответния момент участие в пенсионноосигурително дружество, също са декларирани в представените в хода на описаната процедура декларации от задължените за това лица, съгласно законовото изискване.
5. Счита ли КФН, че начинът, по който в момента се определя минималната доходност, гарантира в крайна сметка въобще целта да има такава минимална доходност. Защото за всички неизкушени и слушащи ни в момента хора, всъщност минималната доходност, която се наблюдава от Комисията трябва да гарантира на тези хора минимална доходност върху техните пари. Това ли е и постига ли тази цел минималната доходност, която в момента е регламентирана в КСО? И не трябва ли тук да се разясни по-добре и какви промени трябва да се направят в тази посока.
От страна на КФН бе предоставена подробна информация за действащия механизъм на минимална доходност и предлаганите промени за въвеждане на Гаранционен фонд, който следва да замести механизма на минималната доходност и да гарантира запазването на минималния размер на вноските към момента на пенсиониране на осигуреното лице.
Съгласно чл.193, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), пенсионноосигурителните дружества са длъжни да постигат минимална доходност при управлението на активите на задължителните пенсионни фондове. Тя се изчислява като се вземе предвид модифицираната претеглена доходност на пенсионните фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период, приведена на годишна база. Минималната доходност представлява 60 на сто от модифицираната претеглена доходност или с 3 процентни пункта по-малка от модифицираната претеглена доходност - което от двете числа е по-малко.
В случай, че при управлението на задължителен пенсионен фонд е постигната доходност под определената минимална доходност за периода, разликата трябва да бъде покрита от резерва, заделен в същия фонд, или ако липсва такъв, от резерва в пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. Резерв във фонда се заделя в периоди, когато е постигната доходност над определена горна граница. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО тази горна граница е равна на по-голямото от двете числа – с 40 на сто по-високо от модифицираната претеглена доходност или с 3 процентни пункта над нея. Резервът за гарантиране на минималната доходност в пенсионноосигурителното дружество се заделя от собствени средства на дружеството.
6. Всъщност сега съществуващата в Кодекса за социалното осигуряване минимална доходност не гарантира дори и нулева доходност по партидите на хората, камо ли по-висока. Вярно ли е това?
Действащият съгласно чл. 193 от КСО механизъм не изисква постигането на положителна доходност – така например в периоди на спад на капиталовия пазар, когато постигнатата доходност за целия сектор е отрицателна и минималната доходност ще бъде отрицателна.
Следва да се направи подходящо предложение за механизъм, чрез който да се гарантира поне номинален разцмер на вноските.
7. Вярно ли е, че някои от пенсионните дружества не са разкрили информация относно управляваните портфейли? Кои са те и какви са причините?
Съгласно чл. 180, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионните дружества са задължени да оповестяват информация към края на всяка година, за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на ценни книжа, за всеки управляван пенсионен фонд. Информацията се публикува в срок до 31 март на следващата година на интернет страницата на дружеството. Като на практика към настоящия момент не е изтекъл законовия срок за оповестяване на информацията за инвестиционни портфейли на пенсионни фондове за 2014 г.
Не съществува законодателно изискване регулаторът да следи за доходността на всяка една инвестиция, а следи доходността на целия портфейл.
Изпратено е писмо до пенсионните дружества с искане да предоставят тези данни, но такава информация не е получена и тъй като липсва подобно законодателно изискване, регулаторът е в състояние единствено да контролира дали дружествата са публикували информация за техния инвестиционен портфейл в законовия срок, който е 31.03.2015 г.
Следва да се направят законодателни промени, които да изискват от ПОД публикуване на ежедневна информация за техния пенсионен портфейл.
8. Тази методика, по която КФН изчислява минималната доходност, чисто българска ли е или е заимствана някъде от чужбина. Някакъв чужд опит ли е? Публикувана ли е някъде? И дали обикновеният читател може по някакъв начин да я получи и да си прави верификации за отделните фондове?
Методиката е позната в повечето държави, които имат пенсионно осигуряване на капиталов принцип с дефинирани вноски основно в страните от Източна Европа. Основните принципи на изчисляване на минималната доходност са заложени в чл.193 на Кодекса за социално осигуряване, а детайлно формулите са разписани в Наредба 12 на Комисията за финансов надзор, приета през 2003г. Тези документи са публични и са публикувани на интернет страницата на КФН.
9. Има ли отговор от страна на КФН на писмото на в-к „Капитал”, адресирано и до НС?
На заседанието си от 29.01.2015г. КБФ възложи на КФН да изготви отговори на поставените от в-к „Капитал” въпроси, както и да представи отговорите. На заседание на КБФ, проведено на 12.02.2015г. ръководството на КФН представи изчерпателни и детайлни писмени отговори на всички поставени от в-к „Капитал” въпроси, както и разясни на народните представители детайли по тях. Отговорите от страна на КФН напълно удовлетвориха народните представители и са публикувани на сайта на КБФ - http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2330/documents .
10. Как стои въпросът с намалението на таксите и КФН не застава ли прекалено грижовно на страна на пенсионните фондове?
КФН предлага поетапно намаляване на таксите с 40 %. Следва да се обсъди вариант за по-стръмно намаляване на таксите.
11. Не следва ли да се намалят таксите, събирани от КФН във връзка с дейността на ПОД?
КФН посочи, че България е държавата с най-ниски такси, събирани за финансов надзор, както и че застрахователите плащат в пъти по-високи такси от ПОД. Беше подчертано и че имуществените санкции по сега действащото национално законодателство са по-ниски от останалите държави-членки.
12. Всички ли фондове оповестяват публично информацията си за портфейлите и достъпна ли е тази информация за всеки гражданин?
КФН посочи, че съгласно чл. 180, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионните дружества са задължени да оповестяват информация към края на всяка година, за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на ценни книжа, за всеки управляван пенсионен фонд. Информацията се публикува в срок до 31 март на следващата година на интернет страницата на дружеството. Като на практика към настоящия момент не е изтекъл законовия срок за оповестяване на информацията за инвестиционни портфейли на пенсионни фондове за 2014 г.
13. От какво се формират резервите на фондовете, от таксите ли, които де факто представляват собствени приходи?
В хода на дискусията стана ясно, че има 2 вида резерви – едните са в самия фонд, а другите са в пенсионноосигурителните дружества. Резервите в дружествата се формират от техни собствени средства. Основните приходи на пенсионноосигурителните дружества са от събираните такси и удръжки. В практиката е констатиран и случай на увеличаване на собствения капитал на едно дружество, за да може да допълни резервите.
14. Има ли дружества, които не използват максималния размер на таксите и ако има, колко е техния размер? С колко са ги намалили?
КФН уточни, че към датата на изслушването две пенсионни дружества не начисляват максималния размер на таксите. Останалите дружества начисляват таксите в максимално разрешения обем от Кодекса за социално осигуряване.
15. Не счита ли КФН, че е нужна равнопоставеност между ПОД и застрахователните дружества?
КФН посочи, че изискванията към застрахователните компании са многократно по-високи, отколкото към пенсионните фондове. При все, че ресурса, който управляват пенсионните дружества е доста по-голям. Покриването на аналогични рискове предполага и аналогични изисквания. Тяхното въвеждане към пенсионноосигурителните дружества в много по-висока степен ще гарантира и сигурността на осигурените лица. В тази връзка КФН предлага въвеждане чрез законодателни промени относимите изисквания по директива Платежоспособност 2 и спрямо ПОД.
С оглед изложеното от страна на КФН, членовете на КБФ се обединиха около мнението, че КФН, в надзорната си и регулаторна дейност спрямо пенсионноосигурителните компании и управляваните от тях пенсионни фондове стриктно спазва и правилно прилага действащата регулаторна рамка.
ІV. Дейността на КФН по отношение на надзора на ”Корпоративна търговска банка” АД /КТБ/.
Комисията по бюджет и финанси бе информирана в детайли от страна на ръководството на КФН отноносно упражнения надзор върху дейността на КТБ АД, както следва:
1. Надзор над КТБ по основната й дейност
 Комисията по финансов надзор осъществява надзор на инвестиционните посредници, които са лицензирани от КФН. Доколкото част от кредитните институции също могат да предоставят инвестиционни дейности и услуги въз основа на издадения им от БНБ лиценз (включително и КТБ) КФН има ограничени надзорни правомощия спрямо тези кредитни институции, единствено във връзка с дейността им по предоставяне на инвестиционни дейности и услуги.
 От тази гледна точка и предвид статута й на банка, извършваща дейност на територията на Република България, КТБ е дружество поднадзорно на Българската народна банка, която осъществява текущия и последващ надзор върху дейността на кредитните институции в Република България. По закон Комисията за финансов надзор нито регулира, нито надзирава основната дейност на банките в Република България, а именно дейността по приемане на депозити и предоставяне на кредити.
 Банките предоставят инвестиционни услуги по лиценз от БНБ, защото се счита, че за да изпълняват всеобхватно и пълно своята банкова дейност, трябва да могат да правят и всички други финансови операции, тъй като те са най-големите финансови оператори. Поради това в техния банков лиценз инвестиционните дейности и услуги се включват при издаването му, или лиценза им се допълва на следващ етап с други съпътстващи дейности, сред които и инвестиционни дейности и услуги.
 Освен банка-инвестиционен посредник, КТБ е била и довереник на облигационери по чл.100г от Закона за публично предлагане на ценни книжа /дейност, регулирана и надзиравана от Комисията по финансов надзор/.
 КТБ е и публично дружество по чл.110 от същия закон, също под надзора на Комисията за финансов надзор.
2. Надзор над КТБ в качеството й на банка инвестиционен посредник.
а) Общи законови положения по надзора на инвестиционни посредници:
 Комисията за финансов надзор не издава и не отнема лиценза на кредитни институции в частта му във връзка с предоставяне на инвестиционни дейности и услуги. С отнемането на лиценза в края на миналата година от страна на БНБ, автоматично е отпаднало и правото на КТБ да предоставя дейности и услуги като инвестиционен посредник.
 Комисията за финансов надзор издава лицензи на инвестиционни посредници, които извършват тази дейност по занятие, тоест практически само с това се занимават. Спрямо тях КФН има пълни надзорни правомощия и съществени надзорни функции.
 Що се отнася до банките, КФН може да ги надзирава в качеството им на инвестиционни посредници, единствено по отношение на инвестиционните услуги, които те предоставят.
 По отношение на тяхната основна дейност – кредитиране и набиране на депозити – КФН няма надзорни правомощия.
 Основната надзорна функция на Комисията за финансов надзор по отношение на „същинските” инвестиционните посредници е надзора на тяхната капиталова адекватност и ликвидност.
 От друга страна, надзор на банките по отношение на капиталовата им адекватност и ликвидност се осъществява само от Българската народна банка със съответните наредби на БНБ, т.е. за надзора по най-важните параметри, а именно капиталовата адекватност и ликвидност и цялостното финансово състояние на банките отговорност носи БНБ. Тоест по отношение на банките инвестиционни посредници КФН няма правомощия във връзка с тяхната капиталова адекватност и ликвидност, както и за цялостното им финансово състояние.
 КФН и ресорния заместник-председател на КФН имат правомощия по отношение на дейностите по предоставяне на инвестиционни услуги от кредитните институции само за спазването на конкретни разпоредби, които много точно са изброени в § 3 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти. Най-важните от тях са: организацията на дейността по предоставяне на инвестиционни услуги, управлението на рисковете, отношенията с клиентите на банката в качеството й на инвестиционен посредник, разкриването на информация във връзка със сключените сделки с финансови инструменти.
 Инициирането на проверки на кредитни институции от КФН може да е свързано единствено с установени нарушения от страна на банката във връзка с предоставяните от нея инвестиционни дейности и услуги.
 При съществени нарушения, свързани само с дейността на банката като инвестиционен посредник заместник-председателят, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” може да наложи принудителна административна мярка (ПАМ) като задължи кредитната институция да предприеме конкретни мерки за предотвратяване и отстраняване на нарушение и вредите от него. Това е само една от общо 9 вида ПАМ, които могат да бъдат налагани на инвестиционните посредници, лицензирани от КФН, т.е. правомощията за налагане на ПАМ на банките инвестиционни посредници са изключително ограничени.
б) Действия, предприети от КФН в началото, по време и след „приключването” на кризата с КТБ:
 Комисията за финансов надзор е провела широка по обем дейност по защита на правата на инвеститорите и клиентите на КТБ като инвестиционен посредник. От Централен депозитар е изискана пълна информация за всички активи на клиенти, които се съхраняват по подсметката на КТБ в Централния депозитар. Обърнато е внимание на Централния депозитар, че независимо от установения от БНБ особен надзор, не съществува правна пречка тези клиенти да си прехвърлят средствата от подсметката на КТБ към друг инвестиционен посредник или по своя лична сметка. Изискана е информация от всички инвестиционни посредници, относно инвестициите в депозити и акции на КТБ.
 По повод паричните средства на клиентите следва да се има предвид, че КТБ в качеството на инвестиционен посредник е съхранявала паричните средства на клиентите си по разплащателни сметки, които са влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банки. Съответно, те са били гарантирани по този закон. Банките, включително и КТБ АД, не предоставят информация в КФН за паричните средства на клиентите си, които държат.
 След отнемането на лиценза на КТБ, от квесторите на Банката е изискано да уредят отношенията с клиентите по повод на притежаваните активи от тях по подсметките на КТБ в Централния депозитар, като ги уведомят, че имат право да поискат прехвърляне по сметката на друг инвестиционен посредник. От Централния депозитар е изискано да изпраща в КФН справка за активите на клиенти, които са прехвърляни всеки ден, когато настъпва такава операция и до окончателното прехвърляне на абсолютно всички активи на клиенти на Банката. На БНБ е обърнато внимание, че има задължения да уведоми Фонда за компенсиране на инвеститорите за взетото решение за отнемане на лиценза на КТБ с оглед евентуално възникване на задължение на фонда за изплащане на компенсации на клиентите във връзка с притежаваните от тях финансови инструменти по подсметките на КТБ в Централния депозитар. На Фонда за компенсиране на инвеститорите е обърнато внимание, че има задължения да направи съобщение за решението на БНБ, като посочи срока, в който клиентите могат да подават искания, който е едногодишен от датата на публикуване съобщението на Фонда. Фондът за компенсиране на инвеститорите е изпълнил задължението си за публикуване на съобщение за решението за отнемане на лиценза на КТБ АД на 25.11.2014 г.
 КФН няма правомощие съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПФИ да проверява уреждане на отношения с клиенти на банка – инвестиционен посредник. Независимо от това с оглед защита правата на инвеститорите КФН е следила уреждането на отношенията на КТБ АД с клиентите на банката в качеството й на инвестиционен посредник.
 Извършени са проверки по отношение на инвестиционните посредници, които съхраняват собствени и клиентски парични средства в КТБ АД, като е установено, че два инвестиционни посредника имат открити сметки в КТБ АД, в които съхраняват клиентски парични средства в размер над 2 000 (две хиляди) лева. В тази връзка Комисията е изискала принципно становище от Фонда за гарантиране на влоговете в банките за начина на компенсиране на инвеститорите, чиито парични средства се съхраняват в тези сметки и в получения официален отговор е заявено, че всеки клиент ще бъде компенсиран със сума, в рамките на размера на гаранцията, която осигурява този фонд. Тази информация е предоставена на вниманието на инвестиционните посредници.
Въз основа на изложеното бе направен извод, че КФН е предприела необхидимите мерки по защита на активите и интересите на клиентите и инвеститорите в КТБ АД, в съответствие с действащата регулаторна рамка.
3. Статутът на КТБ АД, като банка довереник на облигационерите и надзора в този аспект.
 Банката довереник е предвидена от закона като една много силна защита на правата на облигационерите. Задълженията на банката довереник са предвидени в чл. 100ж от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Банката довереник следи за финансовото състояние на емитента, длъжна е да анализира неговите финансови отчети, при констатирано влошаване на финансовото състояние на емитента в степен да е застрашена способността му да изпълнява задълженията си към облигационерите да изисква информация и доказателства за взетите мерки по елиминирането на тези негативни развития, и най-важното - банката довереник следи за състоянието на обезпеченията по облигационните заеми и при необходимост може да изиска от емитента на облигациите да предостави допълнително обезпечение в размер, необходим за гарантиране интересите на облигационерите.
 КТБ е била довереник по четири емисии облигации издадени от „Ален Мак” АД (н), „Агро Финанс” АДСИЦ, „НУРТС България” АД и „Ризърв кепитъл” АДСИЦ. След отнемането на лиценза от БНБ в съответствие със закона, КТБ повече не може да изпълнява тези функции на банка довереник, но до периода на отнемането на лиценза, те са били изпълнявани законосъобразно и по тях не са постъпвали никакви сигнали и оплаквания.
 Относно четирите дружества:
- „Ален Мак” АД е отдавна в несъстоятелност;
- „Агро Финанс” АДСИЦ е уведомил Комисията за финансов надзор, че Съвета на директорите е взел решение за предсрочно погасяване на цялата главница на облигационния заем в размер на 5 млн. евро, като плащането е извършено на 04.02.2015 г.;
- „НУРТС – България” АД също е уведомил Комисията, че е предприел необходим мерки за избор на банка, като е обявил конкурс и общото събрание на облигационерите ще бъде буквално след няколко дни, на което ще бъде избрана нова банка довереник;
- „Ризърв кепитъл” АДСИЦ вече е прекратил договора с КТБ и общото събрание на облигационерите е избрало за нова банка довереник на облигационерите „Инвестбанк” АД.
Въз основа на изложеното може да се направи извода, че Комисията за финансов надзор е упражнила законосъобразен надзор върху емитентите на облигации и банката довереник КТБ АД, в резултат на тези действия емитентите или вече са предприели необходимите мерки или в много скоро време ще ги предприемат и ще имат вече нови банки довереници.
4. Надзор над КТБ като публично дружество.
а) Набиране на капитал от КТБ.
 КТБ е публично дружество от 2007г., когато е първата допусната до търговия на регулиран пазар емисия акции, със съответно одобрен от КФН проспект, в пълно съответствие с нормативните изисквания (виж по-долу).
 През 2012г. КТБ е предприела увеличение на капитала с подчинен срочен дълг, за което много се писа в медиите напоследък. Това обаче не е увеличение на акционерния капитал, а банката по този начин е получила така наречения капитал от втори ред, емитирайки дълг, който е подчинен по отношение на другия дълг (главно депозитите) на банката, защото най общо казано е с по-неблагоприятни условия за съответните кредитори, които са го предоставили. Такъв подчинен срочен дълг се признава за капитал за целите на банковата капиталова адекватност съгласно базелските стандарти, но той по никакъв начин няма отношение към Комисията за финансов надзор. Това увеличение на капитала от втори ред е било разгледано и одобрение по него е получено от Българската народна банка.
 Комисията по финансов надзор има пряко отношение към увеличението на капитала чрез емитирането на акции. За всяко такова увеличение на капитала чрез емитиране на нови акции, всяко публично дружество в България, в частност и КТБ, трябва да има одобрен от Комисията за финансов надзор проспект на емисията.
 Законодателството по отношение на процеса на потвърждаване на проспектите на ценни книжа като цяло е изключително строго. Това е европейско законодателство, което е изцяло и напълно транспонирано в българското законодателство в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Изискванията към съдържанието на проспектите, към тяхната форма са залегнали в Регламенти и Директиви на европейската общност. При разглеждането на такива проспекти, Комисията за финансов надзор ги следва неотклонно.
 Трябва да се отбележи, че Комисията за финансов надзор не носи отговорност за верността на съдържащите се в проспектите данни, но извършва проверка на тези данни и дали те или представените документи са непълни или нередовни, или са необходими някакви допълнения, допълнителни информации и разкриване на информация.
 Основната цел на проспекта е инвеститорът, който потенциално ще купи ценни книжа, да е напълно запознат най-вече с рисковете за това публично дружество, неговата стопанска дейност, средата в която оперира, свързани лица, задлъжнялост, финансово състояние и т.н.
 Всички тези изисквания са много детайлно разписани в законодателството и в съответните наредби. Няма начин едно публично дружество в Европейския съюз да получи одобрение за листване на ценни книжа - акции или облигации на борсата, без да има такъв одобрен проспект. Съответно КТБ първоначално през 2007 г., а след това през 2013г. е преминала такава процедура изцяло, в пълно съответствие.
б) Аспекти на надзора на Комисията за финансов надзор по отношение на публичните дружества:
На първо място, КФН следи за своевременното разкриване на регулирана информация. Но комисията не се носи отговорност за верността на финансовите отчети – за това носят отговорност представляващите и управляващи дружеството лица, съответно одиторите на дружеството заверили годишните финансови отчети за дейността.
- КФН следи за законосъобразното провеждане на общи събрания на акционерите, съгласно чл.115 от ЗППЦК.
- КФН следи дали сделките с активи са в съответствие с чл.114 от същия закон, който предвижда предварително одобрение от страна на акционерите на сделки с голяма стойност или с участието на заинтересовани лица.
в) По отношение разкриването на информация:
 Разкриването на информация пред регулатора става чрез годишни и тримесечни финансови отчети. КТБ е предоставяла такива отчети винаги в срок до първото тримесечие на 2014 г., включително. Те са постъпвали в същото време и в регулатора на основната дейност на КТБ – в управление “Банков надзор” на БНБ. От тази институция към КФН не са постъпвали никакви сигнали или индикации поставящи под съмнение достоверността на информацията във финансовите отчети на КТБ.
 Наличностите на всички клиенти по сметки в банки, така както и техните кредити получени от банки са банкова тайна. Комисията за финансов надзор няма правомощия за достъп до банковата тайна на клиенти на банки. В отчетите, които КТБ е публикувала и предоставяла в КФН, е присъствал законния нормативно изискуем обем информация съгласно ЗППЦК и Наредба № 2, но естествено не е била разкривана банкова тайна.
 Последните няколко годишни финансови отчети за дейността на КТБ са били заверени от „КПМГ- България” ООД. Тази организация в одиторските си доклади е потвърждавала вярното и честно представяне на финансовата информация, в съответствие с международните счетоводни стандарти в проверените от тях финансови отчети.
 Преди Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори да установи неизпълнение на задълженията на одитора с влязъл в сила акт, Комисията за финансов надзор няма правомощия да оспори одиторския доклад и констатациите в него.
г) По повод общите събрания на КТБ:
 Общите събрания на акционерите в КТБ АД са провеждани ежегодно и при провеждането им не са допускани никакви нарушения.
д) По отношение на спазването на чл.114 от ЗППЦК от представляващите КТБ АД:
 Член 114 от ЗППЦК предвижда специален ред за предварително одобрение на сделки с голяма стойност или с участието на заинтересовани лица. Ако такова одобрение не е било получено, съответно разпоредбите на този член не са били спазени, такива сделки извършени в нарушение се считат за нищожни. Това е една много важна нормативна уредба, която дава много голяма защита именно на миноритарните акционери от сделки, които могат потенциално да уронят техния интерес в публичното дружество.
 Към края на 2013 г. КТБ е притежавала дялови участия в 22 търговски дружества. Контролира едно управляващо дружество, и притежава около 50 процента в трите договорни фонда управлявани от дъщерното управляващо дружество.
 Тъй като предоставянето на кредити и привличането на депозити е обичайна търговска дейност на банката, когато в сделките не участват заинтересовани лица, такава дейност е изключена от приложното поле на чл. 114 от ЗППЦК. Предвид което тази дейност не е обект на надзор от страна на КФН.
 Не е установено и участието в сделки – тоест предоставяне на кредити – на заинтересовани лица над законовите прагове установени в чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, на база регулярно предоставената информация в Комисията.
 След поставянето на Банката под особен надзор, КФН неколкократно е изисквала от БНБ и от назначените от нея квестори информация за такива сделки в нарушение на чл.114 от ЗППЦК. Такава информация също не е получена.
е) Действия на КФН след поставянето на КТБ под специален надзор:
 След поставянето на КТБ под особен надзор с цел защита на инвеститорите и с цел избягване извършване на манипулации с акциите, с решение на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ от 20 юни 2014 г. с принудителна административна мярка, Българска фондова борса бе задължена незабавно да спре търговията с акциите с КТБ.
 Отначало мярката е приложена за няколко дни, но предвид ситуацията тогава, множеството медийни публикации, действия, изявления на различни държавни органи, мениджмънта, акционерите и т.н. по повод състоянието на банката, практически е невъзможно да се получи яснота относно инвестиционните перспективи на акциите на банката. Предвид на това, с последващи решения търговията е била спряна до 26 ноември 2014 г.
 След като лиценза на банката бил отнет от БНБ и след като бил получен вече новия финансов отчет с известните на обществеността загуби от кредитната дейност на Банката, забраната за търговия била вдигната, защото инвеститорите вече са получили пълна възможност да си съставят мнение относно инвестиционната привлекателност (или непривлекателност в този случай) на финансовия инструмент акции на Корпоративна търговска банка.
Въз основа на изложеното може да се направи извода, че Комисията за финансов надзор е упражнила законосъобразен надзор върху публичното дружество КТБ АД, в описаните три основни направления, като предприетите в тази връзка надзорни действия са изцяло съобразени с правомощията й в рамките на закона.
5. Надзор над управляващо дружество „КТБ Асет Мениджмънт” АД
 КТБ има дъщерно дружество „КТБ Асет Мениджмънт” АД, в което държи 51 процента от капитала. Това е управляващо дружество по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Това дъщерно дружество е лицензирано от Комисията за финансов надзор. Лицензът е издаден през 2008г. и то може да извършва услуги по управление на активи в съответствие със същия закон.
 „КТБ Асет Мениджмънт” АД има разрешение от КФН да управлява три договорни фонда. Те са – „КТБ Фонд Акции”, „КТБ Балансиран фонд” и „КТБ Фонд Паричен пазар”.
 КФН следи, дали управляващите дружества инвестират набраните от клиентите си парични средства за сметка на управляваните от тях договорни фондове при спазване на инвестиционните ограничения предвидени в ЗДКИСДПКИ /за разлика от пенсионните дружества инвестиционните портфейли на договорните фондове не се разкриват пред КФН на ежедневна база/.
 Важно изискване на закона е управляващите дружества нямат право да извършват абсолютно никаква друга дейност, освен тази която е в техния лиценз, т.е. управление на активи. Те нито могат да дават заеми, а още по-малко могат да взимат пари на заем. „КТБ Асет Мениджмънт” АД не е получавала никакви кредити от КТБ.
а) Резултати от проверката, извършена от КФН на „КТБ Асет мениджмънт” АД:
 Банката депозитар на управляващото дружество никога не е била КТБ, а е „Юробанк България” АД.
 Не са инвестирани към 20 юни 2014 г., датата на въвеждане на специален надзор, парични средства на дружеството или на управляваните от него договорни фондове в депозити открити при КТБ.
 Няма неизпълнени поръчки за обратно изкупуване на дялове, което означава, че дружеството е ликвидно и изпълнява задълженията си към своите инвеститори.
 За периода 02.01.2014г.-31.07.2014г., нетната стойност на активите, на всеки един от договорните фондове управлявани от „КТБ Асет мениджмънт” АД се е повишила с няколко процентни пункта, от почти 4 до малко над 1,5. Тоест независимо от предизвиканите сътресения вследствие на спиране дейността на КТБ, инвеститорите в тези договорни фондове са спечелили пари и са в по-добро финансово положение, отколкото в началото на 2014г.
 Не са извършвани нарушения на инвестиционните ограничения /имало е само едно на 30 юни миналата година, което е било техническо и КФН е уведомена веднага в срок/. Договорният фонд е елиминирал това нарушение, като е предприел съответните продажби на пазара, за да влезе отново в своите инвестиционни ограничения.
Беше направен изводът, че вследствие предприетите надзорни действия от страна на Комисията за финансов надзор интересите на инвеститорите в управляваните от „КТБ Асет мениджмънт” АД договорни фондове са напълно защитени, като както дъщерното на КТБ дружество - „КТБ Асет мениджмънт” АД, така и управляваните от него договорни фондове са финансово стабилни.
Допълнително, бяха направени следните общи изводи от изслушването на КФН по отношение надзора над КТБ АД:
По надзора над основната дейност на КТБ АД:
 Основната дейност на КТБ АД се контролира единствено от управление „Банков надзор” на БНБ. От тази институция не са постъпили в КФН каквито и да било индикации, които да поставят под съмнение достоверността на информацията разкривана от страна на банката, както преди, така и след 20.06.2014г..
 На база на оповестената информация във финансовите отчети, за достоверността на която отговорността е на управляващите и представляващите банката лица, не са установени индикации за нарушения на ЗППЦК и актовете по прилагането му.
 Съгласно ЗКИ и подзаконовите актове по прилагането му в правомощията на БНБ се включва от една страна осъществяването на текущия контрол при предоставянето на кредити от страна на банката и надлежното им обезпечаване, а от друга страна контрола върху спазването на изискванията за капиталовата адекватност и ликвидност на банката.
По надзора на КФН над КТБ АД като банка инвестиционен посредник:
 КФН не издава и не отнема лиценза за осъществяване на дейност като инвестиционен посредник на банка, той е част от издавания от БНБ лиценз за банкова дейност.
 КФН има ограничени по закон правомощия спрямо банките осъществяване на дейност като инвестиционен посредник, в които не са включени надзорни правомощия относно надзор на капиталовата адекватност и ликвидност.
 Независимо от ограничените си правомощия, КФН е положила необходимите усилия за гарантиране правата на клиентите на КТБ АД в качеството й на инвестиционен посредник.
 Като отражение на дейността на КФН, към днешна дата не са предявени искания за компенсации от клиенти на КТБ АД към Фонда за компенсиране на инвеститорите.
По надзора на КФН над КТБ АД като банка довереник:
 КТБ АД в качеството на довереник на облигационерите по смисъла на чл. 100г от ЗППЦК до 20.06.2014 г. е изпълнявало тези свои задължения без нарушения.
 Комисията за финансов надзор упражнява качествен и навременен надзор върху емитентите на облигации и банката довереник, в резултат на тези действия след отневането на лиценза на КТБ от БНБ емитентите или вече са предприели необходимите мерки или в много скоро време ще ги предприемат и ще имат вече нови банки довереници.
По надзора на КФН над дъщерното управляващо дружество „КТБ Асет Мениджмънт” АД:
 „КТБ Асет Мениджмънт” АД не е извършвало действия в нарушение на своя лиценз и разпоредбите на ЗДКИСДПКИ, включително не е получавало кредити от КТБ.
 Извършените от КФН надзорни действия показват, че няма нарушения в управлението на договорните фондове на управляващото дружество. Интересите на инвеститорите в управляваните от „КТБ Асет мениджмънт” АД договорни фондове са напълно защитени, като както дъщерното на КТБ дружество - „КТБ Асет мениджмънт” АД, така и управляваните от него договорни фондове са финансово стабилни. Стойността на дяловете на инвеститорите се е увеличила през последния отчетен период.
По надзора на КФН над публичното дружество КТБ АД:
 КФН разполага с правомощия да осъществява текущ и последващ надзор за спазване на специфичните законови изисквания по отношение на дейността на публичните дружества, регламентирани в специалния закон ЗППЦК и в подзаконовите актове.
 Комисията за финансов надзор упражнява надзор върху КТБ като публично дружество в три основни направления, като предприетите в тази връзка надзорни действия са изцяло съобразени с нейните правомощия и са насочени към защита интересите на инвеститорите.
 При осъществявания регулярен надзор и при извършената допълнителна проверка не е установено извършване на нарушения от страна на КТБ АД в качеството му на публично дружество до 20.06.2014г.
С оглед изложеното от страна на КФН по осъществения от нея надзор над КТБ АД, в качествата й, съгласно които е поднадзорно лице, може да се направи извода, че Комисията за финансов надзор има ограничени по закон правомощия спрямо публичните дружества-банки, като КФН е осъществила предписания от закона надзор.
V. Проверки над дейността на КФН
КФН е била обект на многократни проверки от европейските регулатори през последните години заедно с други регулатори на държави членки, някои от които продължават и в момента.
Веднага след финансовата криза от 2008г. в Европа беше сформирана високопоставена работна група, начело с г-н Жак Деларозиер (http://ec.europa.eu/ internal_market/ finances/ docs/ de_larosiere_report_en.pdf ).
Във финалния доклад на тази група, публикуван на още на 25.02.2009, беше посочено изрично, че за да бъде работата на надзорните органи във финансовия сектор ефективна, те трябва да бъдат напълно независими. Принципните постановки са възприети изцяло при изграждането на Европейската система на органите за финансов надзор, пълноправен член на която е и Комисията за финансов надзор, по силата на членството на Република България в ЕС. Могат да бъдат посочени следните документи, касаещи работата на КФН- COM(2009) 252 от 27.5.2009г., чл. 42 на регламентите за създаването на ESMA и EIOPA (Регламемент (ЕО)2010/1094 и Регламемент (ЕО)2010/1095), член 42 параграф 2 от Регламенти (ЕС) 2010/1093, (ЕС) 2010/1094, (ЕС) 2010/1095 и др.
Независимият статут на КФН е в съответствие с установените правила на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции (IAIS) и възприетия от тях принцип, че регулаторният орган следва да бъде независим както от външни политически, така и от бизнес влияния, като при осъществяване на своите правомощия следва да разполага с адекватни на неговата дейност ресурси.
От 1 януари 2011 г. надзорната структура на финансовия сектор в Европейския съюз се промени значително след приемането на 4 регламента от Европейския парламент и Съвета. С тях се създадоха четири нови европейски органа, които имат значителни надзорни и регулаторни правомощия в областта на финансовия надзор в Европейския съюз. Два от тези органи са Европейски орган за ценните книжа и пазари (ESMA) и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). ESMA и EIOPA действат в рамките на приложното поле на основните Директиви и Регламенти в областта на ценните книжа, застраховането и професионално пенсионно осигуряване. Органите имат задачи и в областта на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност.
Като член на ESMA и EIOPA , КФН е обект на постоянни и задълбочени проверки (peer reviews) от страна на тези европейски специализирани и неполитически органи. Една от основните идеи при създаването на ЕСМА и ЕИОПА през 2011 е била да се ограничи до максимална степен опасността от регулаторен арбитраж и оказване на политически натиск върху регулаторите - една от основните опасности пред единния пазар в ЕС.
ESMA и EIOPA проверяват КФН съгласно членове 17 и 30 от Регламенти (ЕС) 2010/1094 и 2010/1095, както за стриктното спазване на европейското законодателство, така и за адекватността на ресурсите и организацията на управлението на Комисията, включително и за ефективността на надзорната дейност и ефекта от нея спрямо пазарите и поднадзорните лица. Тези проверки са ежегодни, тематични и в провеждането им участват, както представители (професионални експерти) на европейските органи, така и на други национални надзорни органи (Италия, Германия, Полша и т.н.).
По силата на чл. 17 параграф 2 от Регламенти (ЕС) 2010/1094 и 2010/1095, КФН е длъжна да оказва пълно съдействие при тези проверки, както и да предоставя всякакъв вид информация, която е необходима на европейските органи за разследването, включително информация свързана с текущи проверки и информация представляваща служебна тайна. Т.е. тези проверки се правят от специалисти във съответната област, които имат изключително широки правомощия, предоставени им от правото на ЕС.
През последните четири година КФН е била обект на тринадесет такива проверки, извършени от страна на ESMA и EIOPA, като някои от проверките все още не са приключили.
В областта на ценните книжа са направени шест проверки, като обект на проверките са били организацията на дейността и практиките по надзора за спазването на законодателството свързано с пазарните злоупотреби, одобрението на проспекти, фондовете на паричния пазар, санкционните правомощия на КФН и дейността на инвестиционните посредници. В проверките са участвали, както представители на ESMA, така и на други надзорни органи (Гърция, Италия, Германия и т.н.). В хода на проверките се установи, че КФН прилага в практиката си стриктно изискванията на европейското законодателство в областта на ценните книжа и подържа най-високи стандарти в работата си.
В областта на застраховането са направени седем проверки, включително и една проверка на място. Обект на проверките са били практиките по Директивата 2003/41/EО, по одобрение на вътрешни модели, по надзор на клонове на застрахователи, съвместните проверки на място, дейността на колегиумите, както и цялостната надзорна практика в областта на застраховането. В рамките и на тези проверки се установи, че КФН спазва стриктно европейското законодателство в областта застраховането и професионалното пенсионно осигуряване, въпреки сравнително ограничените си ресурси.
Приключилите проверки са завършили с доклади с технически препоръки, които са своевременно и адекватно взети под внимание, както и потвърждават, че КФН спазва стриктно европейското законодателство и работи съгласно утвърдените професионални европейски стандарти.

VІ. Изслушване на КФН по отношение на зададени писмени въпроси от в-к „Капитал”, в-к ”Труд” и „ПИК”.
От страна на КФН бяха предоставени подробни писмени отговори по въпросите, поставени от посочените медии, както и бяха направени разяснения по тях по поставени от народните представители въпроси. Отговорите, дадени от КФН, са публикувани на интернет страницата на КБФ - http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/ 2330/documents.

VІІ. Предложения за законодателни промени във връзка с ПОД, направени от КФН, ПОД, възникнали въпроси
1. Основни направления на промените:
- Въвеждане на многофондова система
- Намаляване на събираните такси и удръжки
- Създаване на централизиран гаранционен механизъм
- Усъвършенстване на уредбата на фазата на изплащане
- Прецизиране и разширяване обхвата на определенията за свързани лица и контрол
- Въвеждане на допълнителни изисквания във връзка с вътрешния контрол в пенсионноосигурителните дружества, като е предвидено да се осъществява не само от специализирано звено, а на всички нива в организационната структура на дружествата.
Други предвиждани съществени изменения в досегашната уредба:
1. Въвеждане на единни биометрични таблици за изчисляване на пожизнените пенсии от универсален пенсионен фонд, които се утвърждават от заместник-председателя, ръководещ Управление „Осигурителен надзор” /тъй като практиката към момента е всяко едно дружество да има своя собствена биометрична таблица, одобрена от заместник-председателя/. С този подход КФН счита, че по един и същ критерий ще се изчисляват бъдещите пожизнени пенсии/.
2. Предвидено е значително увеличаване на честота на оповестяване на информацията за обема и структурата на инвестициите на пенсионните фондове, което да се прави ежемесечно /към днешна дата те се обявяват веднъж годишно/. Целта е осигурените лица да имат по-пълна информация за начина на инвестиране на средствата по техните индивидуални партиди.
3. Въвежда се на законово ниво задължението на пенсионноосигурителните дружества за осигуряване на електронен достъп до данните в индивидуалните партиди на осигурените лица, регламентирано към настоящия момент в подзаконов нормативен акт – Наредба № 47 на КФН.
4. Въвеждане на риск-базиран надзор.
2. Становище на представляващите ПОД:
- Подкрепят въвеждането на мултифондовете във ІІ и ІІІ стълб.Това е безспорно крачка напред в развитието на системата, като ще допринесе не само за повишаване на доверието и сигурността в системата, тъй като мултифондовете се явяват своеобразен вид гаранция за парите на осигурените лица. Като се има предвиди че тези фондове ще бъдат обвързани с жизнения цикъл на всеки един клиент може да се заключи, че това надгражда системата и е нещо добро, което се предлага.
- По принцип са съгласни с редукцията на таксите, но този въпрос следва да се разглежда в контекста на цялостните промени.
- Желаят намаляване на таксите, дължими към КФН.
- Трябва да е ясно каква е фазата на изплащане, какви инвестиции трябва да се направят от пенсионноосигурителните дружества, за да се поеме плащането на пенсиите на няколко милиона българи, да знаят какви инвестиции ще правят в софтуер и в изграждане на съответните системина пенсионноосигурителното дружество. И най-вече се нуждаят от стабилна правна среда, в която да работят и тя да бъде предвидима.
- За първи път чуват тук конкретика за виждането на Комисията за финансов надзор как трябва да се организира Гаранционният фонд. Дискусионен въпрос е това, че се предвижда и се предлага този гаранционен фонд да е централизиран.
- Трябва да се въведе задължително изискване за ниво на риска, независимо дали става въпрос за Гаранционния фонд или за самите инвестиции и за изискваната доходност. В този смисъл това е другият дискусионен въпрос.
- Има значение също така, дали текущата вноска, която ще се прави, е преди удържането на таксата за управление или след това. Трябва да се изчислява. До момента ПОД не са имали цифри и не са изчислявали.
- Най-съществен въпрос е, ако ще се гарантират нетните вноски, към кой момент ще се прави това? Непрекъснато всяка година ли трябва да гарантират ПОД вноските? Каква е практиката в другите държави? Дали това ще бъде към датата на пенсионирането или на друг период от време? Просто трябва да се дискутира това. - Точно солидарният принцип създава така наречения морален риск, защото Гаранционният фонд се финансира с вноски от от всички пенсионни дружества и всички осигурени лица.
- Как се прилага Платежоспособност ІІ, като пенсионните фондове са изключени изрично? Има писмо от ЕIOPA, че за пенсионните фондове се подготвя специална директива, касаеща платежоспособността.
- Да се дискутира въпросът за биометрични таблици, които ще бъдат приложими. Също така следва да се има предвид, че има писмо от Европейската комисия до българските власти точно по повод на биометричните таблици и актюерски разчети, които използват пенсионноосигурителните дружества в частта за задължително пенсионно осигуряване, по отношение на пожизнените пенсии от универсалните пенсионни фондове. Европейската комисия настоява при изчисляване на пожизнените пенсии да не се отчитаразличната продължителност на живота на мъжете и на жените. Това са едни много сложни въпроси, които тепърва ще се налага да се регламентират.
Във връзка с поставените от ПОД въпроси бяха направени коментари от страна на КФН. В хода на дискусията бе направен извод, че по някои теми трябва да продължи диалогът между надзорния орган и ПОД.
1. Възникнали въпроси
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно Гаранционния фонд:
- Ако Гаранционният фонд се въведе, означава ли, че сега заложеният в КСО механизъм на минималната доходност ще отпадне? - Каква ще бъде същността на Гаранционния фонд при ПОД-като тази за влоговете в банки ли?
- Каква е практиката в Европа и по света с гаранционните фондове при ПОД
- КФН като специализирана институция да предостави на КБФ сравнителни таблички с други страни членки на Европейския съюз, каква е структурата на фондовете. Защото се споменават проценти, като съвсем естествено ще има разлика между отделните страни, да бъдат дадени средно претеглени величини, , за да се ориентираме къде сме ние, от това което предлагаме.
КФН посочи, че се предвижда механизмът на гарантиране на минималната доходност да бъде заменен с Гаранционен фонд. Източниците за финансиране на Гаранционния фонд са два вида – еднократна встъпителна вноска и текущи вноски. Встъпителната вноска, която ще направи всяко ПОД в Гаранционния фонд, да бъде в размер 1 % от нетните активи на всеки управляван фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, което е съпоставимо с размера на съществуващите резерви в ПОД за гарантиране на минимална доходност, които ще бъдат освободени тъй като тези средства ще бъдат прехвърлени от пенсионното дружество в Гаранционния фонд. Текущата вноска се предвижда да бъде удържана от осигурителната вноска, като конкретният и размер за всяка календарна година се определя по предложение на Управителния съвет на Гаранционния фонд и с Решение на КФН. Коментари направиха и представители на пенсионноосигурителните дружества.

VІІІ. Обсъждани писма, материали, справки, документи:
- Протоколи от заседанията на КБФ на 19.02.2015г., 12.02.2015г. и 29.01.2015г.,
- Дейност на КФН по надзора над КТБ АД, издател КФН
- Писмен отговор до в-к „Труд”, издател КФН, Писмен отговор до ПИК”, издател КФН,
- „Дейност на КФН по надзора над КТБ АД, 12.02.2015г.”, презентация, издател КФН,
- „Допълнително пенсионно осигуряване”, презентация, издател КФН, Ангел Джалъзов-зам.председател на КФН, ръководещ управление”Осигурителен надзор”,
- „Българските капиталови пенсионни фондове”, информационни материали на БАДДПО за членовете на КБФ на НС на РБ, 12.02.2015г., издател Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване,
- Отговори на въпросите, зададени на КФН от в-к ”Капитал” чрез КБФ на 43-то НС,
- Информация за наложени санкции на медии / журналисти съгласно чл.1, пар.2, т.3 от Директива 2003/6/ЕС, издател КФН,
- Писмо, вх. № ПГ-534-00-6/ 12.02.2015г. по описа на НС на РБ, на Алфа Финанс Холдинг АД, ведно с приложен отговор на Алфа Финанс Холдинг АД на въпроси, поставени публично от в.”Труд”,
- Писмо, изх. № 00048/ 11.02.2015г., с въпроси към КФН, чрез КБФ, издател ПИК,
- Писмо, вх. № ПГ-5194-П-17 от 10.02.2015г.по описа на НС на РБ, ведно с въпроси към ръководството на КФН, издател ТРУД, национален всекидневник,
- Декларация, приета от БАДДПО по повод публикации от 07-13.02.2015г. в електронни и печатни издания, собственост на издателство Икономедия, изх. №01-00-022/ 09.02.2015г.,
- Допълнително писмо, изх. № 02-00-17#5/ 04.02.2015г. по описа на КФН, от КФН до КБФ към НС на РБ, ведно със Справки за стойността на инвестициите на УПФ в дългови финансови инструменти към 20.01.2015г. и справка за стойността на инвестициите на УПФ в дялове и акции на колективни инвестиционни схеми към 20.01.2015г., издател КФН,
- Отговор, изх. № 02-00-17#4/ 03.022015г. по описа на КФН, от КФН на писмо изх.№ КБФ-453-02.18. от 22.12.2014г. на КБФ, НС на РБ, ведно с Обобщена справка за стойността на портфейла по видове активи на всички УПФ към 20.01.2015г., Справка за стойността на инвестициите на УПФ в акции към 20.01.2015г., Справка за разходите за заплати, осигурителни посредници и осигуровки към 31.12.2014г., Справка за таксите и удръжките по видове от УПФ към 31.12.2014г. на ПОД, Справка за размера в % на таксите и удръжките от УПФ на всички ПОД, Справка за доходността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 28.12.2012г. - 30.12.2014г. на годишна база,
- Писмо, изх. № 02-00-17/29.01.2015г. по описа на КФН, ведно с приложено писмо изх. № 02-00-17#/ 29.01.2015г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление ”Осигурителен надзор”, касаещо актуализирана справка за размера на таксите и удръжките, събирани от ПОД при управление на УПФ,
- Писмо, вх. № ПГ- 515-00-1/ 28.01.2015г. по описа на НС на РБ, ведно с въпроси на КАПИТАЛ,
- Писмо-копие, вх. № РГ-12-01/ 45 от 24.01.2015г. по описа на КФН, относно наличие на широк диапазон в изменението на стойността на дяловете на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от различни пенсионноосигурителни компании в последния работен ден на няколко поредни тримесечия и към работни дни, предхождащи няколко поредни дати за прехвърляне на средства към други ФДПО, определени от Наредба №3 от 24.09.2003г., подписано от Мирослав Маринов, изп.директор на ПОК”Доверие”АД, Ангелина Петрова, изп.директор на ПОК”Доверие”АД, Страхил Видинов, изп.директор на ПОД”Алианц”АД, Николай Марев, изп.директор на ПОК”ДСК-Родина”АД, Анастас Петров, изп.директор на „АЙ ЕН ДЖИ ПОД”ЕАД,
- Отворено писмо, вх. № 506-01-4/ 27.01.2015г. по описа на НС на РБ, от ПОД, управляващи универсални, професионални и доброволни пенсионни фондове в България за опровержение на някои от разпространяваните напоследък в публичното пространство неистини за пенсионната система у нас, подписано от изпълнителните директори на ПОК ”Доверие”АД, ПОК ”Съгласие”АД, ПОК ”ДСК-Родина”АД, ПОД ”Алианц”АД, „АЙ ЕН ДЖИ ПОД”ЕАД, ПОАД ”ЦКБ-Сила”АД, „ПОД Бъдеще”АД, ПОД ”Топлина”АД, „Пенсионноосигурителен институт”АД, и Председател на БАДДПО,.

IX. ОБОБЩЕНИЕ
1. По отношение надзора на пенсионните фондове:
В резултат от получената информация и изслушването на КФН, бяха направени следните изводи:
 Има нужда от законодателна промяна относно разширяване на дефиницията за контрол и въвеждане на допълнителни забрани за сделки със свързани лица;
 Необходим е механизъм за гарантиране на номиналния размер на вноските през периода на осигуряване на всяко лице (фаза на натрупване);
 Очевидна е нуждата от значителна редукция на таксите, събирани от пенсионно осигурителните дружества от осигурените лица;
 Констатира се, че е необходимо да се засили регулаторната рамка във връзка с изискванията към организацията на дейността и управлението на пенсионно осигурителните дружества, както и капиталовите изисквания, гарантиращи финансовата им стабилност.
2. По отношение надзора на КТБ АД:
Видно от представената от КФН информация, бе направен изводът, че е упражнен необходимия надзор над дейността на КТБ АД, която попада в законоустановените правомощия на КФН.
3. По отношение поставени въпроси от медии:
По искане на КБФ, КФН изготви и представи подробни отговори на поставените от вестник „Капитал”, ПИК.Бг и вестник „Труд” въпроси. Отговорите са публикувани на сайта на КБФ - http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2330/documents .
С оглед на обществената значимост на обсъжданата тема и възприетия от КБФ принцип на прозрачност, събраните писмени материали са публикувани своевременно на сайта на НС и са изпратени до Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка. На задалите писмени въпроси са предоставени съответните отговори на КФН.


МЕНДА СТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ