Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23.07.2015г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15.09.2015г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Д О К Л А Д

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23.07.2015г. и Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15.09.2015г.

На заседание, проведено на 24.09.2015г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23.07.2015г. и Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15.09.2015г.
Законопроекттите с вносител Министерски съвет бяха представени от г-н Фейзи Бекир - зам. министър на финансите.
Законопроектът с вносител Петър Владиславов Славов и група народни представители, беше представен от г-н Петър Владиславов Славов.

І. По Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15.09.2015г., се поясни следното:
Законопроектът предвижда създаване на нов раздел 111а в дял втори, глава шестнадесета, който да регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането й, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.
Значението на автоматичния обмен на информация като
средство за борба с трансграничните случаи на данъчни измами и
укриване на данъци е било признато и на международно равнище в
рамките на форумите на Г-20 (Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors) и Г-8. Международно признатият акт в областта на данъчното облагане, който генерира най-силна политическа воля за предотвратяване на трансграничното укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане, е Актът за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки -Foreign Account Tax Compliance Act, ( FATCA) на Съединените американски щати.
С цел неговото прилагане на международно ниво между Съединените американски щати и много държави, включително всички държави - членки на ЕС, са сключени двустранни споразумения за автоматичен обмен.
Същевременно Г-20 е възложила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да се основава на споразуменията FATCA при разработване на Единния световен стандарт за автоматичен обмен на финансова информация (Common Reporting Standard, Стандарт CRS). Стандартът CRS на ОИСР е приет и е публикуван официално на 13 февруари 2014 г. Цялостният пакет за световния общ стандарт за автоматичен обмен на информация е одобрен от министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20 през септември 2014 г. На 29 октомври 2014 г. петдесет и две държави са подписали Многостранното споразумение за автоматичен обмен на финансова информация (Многостранно CRS споразумение). Предстои присъединяването и на Република България към споразумението.
Отделно от горното Република България трябва в срок до 31 декември 2015 г. да приведе националното си законодателство в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/107/ЕС, като по този начин ще се регламентира особен вид административно сътрудничество между Република България, държавите - членки на Европейския съюз,
трети страни и Европейската комисия чрез осъществяването на
автоматичен обмен на финансова информация.
В последвалото обсъждане на законопроекта членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа.
Проведеното гласуване приключи със следните резултати:
С 13 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15.09.2015г.

ІІ. По Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23.07.2015г. се поясни следното:
Според вносителите с така предлаганите промени се прецизират действащите разпоредби в ДОПК с цел оптимизиране на процеса по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски и улесняване на междуинституционалното взаимодействие; подобрява се законоуставения режим по принудително събиране на публичните вземания и повишаване на събираемостта, както и синхронизиране и уеднаквяване на нормативната регламентация, касаеща събиране на държавните и частните вземания; а с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения в Закона за Националната агенция за приходите, които имат за цел прецизиране на функциите и правомощията на агенцията, касаещи специфични особености в дейността по приемане, съхранение, управление и продажба на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества или придобити такива от държавата в производство по несъстоятелност, създаване на нов чл.13а от ЗНАП /изрично определящ дисциплинарно – наказващия орган/ и въвеждането на базовото обучение за служителите, което щяло да гарантира качествено
изпълнение на основните трудови задължения и постигане на
необходимите резултати в работата им.
Във връзка с венсения законопроект бяха представени становища на ИДЕС и АССП.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане.
Повечето от изказалите се участници в дискусията изразиха съмнението си в удачността на предлаганите промени, касаещи:
- Пар.3 - изменението на чл.19 от ДОПК - разширяването на отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски освен задълженото лице, но и член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице, в случаите, когато са укрили факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред органите по приходите, и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
- Пар.4 - Изменението на чл.32 от ДОПК - Предложението е да отпадне императивното изискване на едновременно поставяне на съобщението на таблото и публикуването му в интернет, като се предоставя възможност на органа на приходите да избере един от двата способа на оповестяване.
- Пар.7 - създаване на нов чл.59а от ДОПК „Пояснения на място”
- Пар.12 - отмяна на чл.129, ал.5, т.3 - съгласно която на прихващане или възстановяване в полза на задълженото лице подлежат присъдени суми, обезщетения и направени разноски в хода на съдебно или административно производство.
- Пар.17 - допълнението на чл.171, ал.2 от ДОПК - което предвижда към изключенията при отсрочване и разсрочване, по
отношение на които не се прилага абсолютната десетгодишна
давност, да се включи и хипотезата, при която изпълнението е
спряно. За публичните вземания законодателят е въвел 10-
годишна абсолютна погасителна давност независимо от
прекъсванията и спиранията на давностния срок.
- Пар.18 – изменението на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК – с което изменение се предлага да отпадне едногодишното ограничение на допустимия срок за спиране на давността.
- Пар. 21 – изменение на чл.182 от ДОПК – с което предложение се предвижда отпадане на задължението на публичните взискатели да изпращат покани за доброволно изпълнение.
- Пар.24 - изменението на чл.195, ал.6 от ДОПК- с което се предлага налагане на обезпечение по застрахователна стойност на активите, вместо по балансовата такава.
- Пар. 28 – допълнението на чл.216, ал.1 от ДОПК в основния текст – предлаганата промяна касае възможността на НАП да води искови производства за
прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след
натрупани просрочени задължения, установени освен с актове за
публични вземания, но и след подадена декларация, която също е
изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК.
- Пар. 39 – изменението на ал.3 на чл.242 от ДОПК - включване на обвемнните бюра за продажба на отнета валута
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 13 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23.07.2015г.

ІІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители се направиха следните изявления:
На първо място в действащия ДОПК се предлагат да се внесат промени, касаещи установения в чл. 134 от ДОПК ред за възобновяване на ревизионно производство при влязъл в сила ревизионен акт.
На второ място се предлага за промяна разпоредбата на чл. 155 и доразвитието на основния принцип на административния процес - за недопускане влошаване положението на жалбоподателя. Вносителите считат сегашната редакция на тази алинея за неясна и даваща възможност за разнопосочното й тълкувне както от ревизиращите органи, така и от съдебната практика.
На трето място с параграф 4 от Преходни и Заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения, касаещи промяна на правилата, свързани с определянето на местната подсъдност по административните дела, образувани по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Вносителите считат, че това ще допринесе за ускоряване на съдопроизводството в административните съдилища в столицата и големите градове, за по-качествено правораздаване, а също и ще подобри достъпа до правосъдие за гражданите и юридическите лица, тъй като те щели да имат възможност да водят определени административни дела в съдебния район, в който се намира техния постоянен / настоящ адрес или седалище.
На осн. чл.76, ал.2 от ПОДНС, бяха изискани и представени становища на НСОРБ, Столична Община, МФ и НАП.
Вносителят Г-н Славов изказа становище, че при спазване на законоустановения ред ще оттегли предложението си по пар.1 от така предложения законопроект.
В последвалата дискусия се изразиха мнения и становища, които са против предлаганите промени, свързани с новия ред за определяне на местната подсъдност по административните дела, образувани по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а именно пред 28-те административни съдилища в България.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
С 11 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, №454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА