проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерски съвет на 02. 09. 2015 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д

Относно: проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерски съвет на 02. 09. 2015 г.

На заседание, проведено на 24 септември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на Кодекс за застраховането.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Фейзи Бекир – заместник министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Милена Димитрова - експерт в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор: Ралица Агайн - заместник председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи”; на Асоциацията на българските застрахователи: Константин Велев – член на Управителния съвет и Антоанета Димоларова – юридически консултант; на Българската асоциация за лизинг: Борислав Тодоров – съпредседател и Костадин Караджов – член на Управителния съвет; на Българската асоциация на застрахователните брокери: Васимир Радулов – управител.
Проектът на нов Кодекс за застраховането беше представен от г-н Фейзи Бекир.
Основната цел на проекта е въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Директива Платежоспособност ІІ), както и усъвършенстване на нормативната уредба с цел регламентиране на съществуващи договорни практики и по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Някои от важните промени са:
1. Въвеждането на нов режим за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите, като по този начин се гарантира свеждането на риска от неплатежоспособност до 0,5 на сто в рамките на едногодишен период. Това ще създаде гаранция за интересите на ползвателите на застрахователни услуги и за финансовата стабилност на пазара. Наред с това ще се насърчи ефективното и разумно управление на застрахователите и презастрахователите, които ще имат стимул да намаляват и управляват по-добре рисковите си експозиции, за да поддържат оптимални равнища на собствени средства за гарантиране на платежоспособността си.
2. Урежда се нов рисково-базиран подход за осъществяване на надзора върху застрахователите и презастрахователите. Това означава, че надзорният орган следва да оценява рисковия профил на застрахователя или презастрахователя от гледна точка на неговото положение на пазара и евентуалната опасност от финансови затруднения и да определя съответните надзорни мерки, които са подходящи за предотвратяване развитието на забелязаните рискове, съответно отстраняване на съществуващи закононарушения или слабости в работата на застрахователите/презастрахователите.
3. Усъвършенстват се и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, функция за съответствие и актюерска функция.
4. Предвижда се завишаване на изискванията към одиторите на застрахователите и презастрахователите с цел гарантиране верността на финансовите им отчети. Предлага се да не може да бъде одитор на застраховател специализирано одиторско предприятие, ако то или регистрираните одитори в него, които ще извършат заверката, не са спазили изискванията на Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането му, на Закона за независимия финансов одит или на пряко приложимите разпоредби на законодателството на Европейския съюз и това е установено с влязъл в сила акт или лицата са с отнемана правоспособност като одитор или с отнемано право да извършват независим финансов одит на финансови отчети от държавна или обществена организация в България или в друга държава, както и ако са заверили неверен отчет на застраховател или презастраховател, без това да е било отразено в изразеното от одиторското предприятие мнение.
5. Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд.
6. Предлага се изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка. Предвидено е Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица при несъстоятелност на животозастраховател, като се гарантират вземания в един застраховател независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им - до 196 000 лв. С оглед избягване на рискове за държавния бюджет, не се дава възможност Гаранционният фонд да използва държавна подкрепа под каквато и да е форма, като е предвидено задължение да се използват пазарни техники за управление на риска, като сключването на презастрахователен договор.

Поради стартирали процедури за нарушения, свързани с ненавременното транспониране от Република България на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2014/51/ЕС се налага предложения проект на Кодекс за застраховане да бъде приет в кратки срокове.

След обсъждане на проекта на Кодекс за застраховането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За” – 13 народни представители, без „Против”, „Въздържал се” – 1 народен представител.

Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерски съвет на 02. 09. 2015 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

МЕНДА СТОЯНОВА