Изслушване на предложените кандидати Борис Крумов Грозданов, Георги Йорданов Ганев, Григорий Цветанов Вазов, Димитър Михайлов Иванов, Дора Атанасова Андреева, Любомир Василев Дацов, Маргарита Николаева Николова, Юнал Тасим Тасим за председател и четирима членове на Фискалния съвет

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д

Относно: изслушване на предложените кандидати Борис Крумов Грозданов, Георги Йорданов Ганев, Григорий Цветанов Вазов, Димитър Михайлов Иванов, Дора Атанасова Андреева, Любомир Василев Дацов, Маргарита Николаева Николова, Юнал Тасим Тасим за председател и четирима членове на Фискалния съвет

На открито заседание, проведено на 3 ноември 2015 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет по реда на раздел III от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 74 от 2015 г.), наричани по-нататък „процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от всички кандидати документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми за заемане на длъжността член на Фискалния съвет, а Борис Грозданов и Любомир Дацов и за председател на Фискалния съвет и следва да бъдат допуснати до изслушване. Съгласно изискванията на процедурните правила са спазени изскванията за оповестяване на документите. С писмо №КИ-К-15-11290 от 26.10.2015 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия удостоверява, че към настоящия момент не са открити документи, установяващи принадлежност на всички кандидати за членове на Фискалния съвет към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
На изслушването не се яви г-жа Маргарита Николова, поради което нейната кандидатура не беше представена и обсъждана.
Кандидатурите на кандидатите бяха представени последователно по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на съответните предложения, като първоначално се разгледаха двете кандидатури за председател – на г-н Грозданов и на г-н Дацов, а след това и за членове на Фискалния съвет.
Кандидатурата на г-н Борис Грозданов, предложена от парламентарната група на ПП „ГЕРБ”, беше представена от г-жа Менда Стоянова. Г-н Грозданов е завършил Ленинградски финансово-икономически институт, специалност „Финанси и кредит”. Той е доктор по икономика със защитена дисертация в Стопанска академия „Д.А.Ценов” – гр. Свищов на тема: ”Финансови въпроси по опазване на околната среда”. Специализирал е държавни финанси в Русия, Германия, Англия, Чехия, Унгария и Полша. Г-н Грозданов е хабилитиран преподавател по „Държавен бюджет на Народна Република България”. Той е провеждал обучението по тази дисциплина от 1978 до 1990г. През този период е избран за ръководител на следдипломно обучение по финанси и за заместник декан на факултет „Финанси” на Стопанска академия „Д.А.Ценов” – гр. Свищов.
От 1990 г. постъпва на работа в Министерство на финансите като старши научен сътрудник по държавен бюджет в Научноизследователския институт по финанси. Съавтор е на разработки, свързани с анализ на разходите на държавния бюджет за различни периоди. Бил е заместник-директор на института, а по-късно и и.д. директор до неговото закриване. От 03.06.1993 г. е назначен за началник управление „Финанси” в Столична голяма община, ръководещ 51 служители, изготвящи и изпълняващи общинския бюджет. Бил е и член на Борда на директорите на ТД „Вратица” – гр. Враца и „Метрострой” – гр. София.
Г-н Грозданов е избран за народен представител в 41-то Народно събрание, член на Комисията по бюджет и финанси, член на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и председател на постоянната Подкомисия по отчетност на публичния сектор. Проф. д-р Борис Грозданов е изнасял лекции по публични финанси, корпоративни финанси, данъчен, митнически и валутен контрол, управление на местните финанси, анализ на публичните политики, финансов контрол и одиторски стандарти в редица университети в страната.
В заключение г-жа Стоянова отбеляза, че г-н Грозданов е доказан професионалист, човек с безупречна репутация и е подходяща кандидатура за председател или член на Фискалния съвет.
Кандидатурата на г-н Любомир Дацов, предложена от н.п. Димитър Танев и група народни представители, беше представена от г-н Димитър Танев.
Г-н Дацов е с богат професионален опит в областта на управлението на бюджета и фискалния анализ. Кариерата му започва от Министерство на финансите през 1992 г. като експерт в отдел „Бюджетна политика”, където се занимава с изготвянето на макроикономически прогнози, със съставяне и изготвяне на доклада за бюджетната политика на държавния бюджет и средносрочната бюджетна рамка и с анализи и оценка на секторни политики. От 1997 г. до 2001 г. е началник отдел „Бюджетна политика”, а през 2003 заема длъжността заместник-министър на финансите до 2009 г., като отговаря за координацията и планирането на бюджетните и икономическите политики и еврофондовете. От 2009 г. до настоящия момент е консултант и хоноруван асистент „Публични финанси” в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През годините г-н Дацов е бил ръководител и координатор на множество проекти, свързани с реформата на публичния сектор и въвеждане на бюджетиране, ориентирано към резултати (програмно бюджетиране).

Кандидатурата на г-н Георги Ганев, предложена от н.п. Мартин Димитров и група народни представители, беше представена от г-н Мартин Димитров. Г-н Ганев завършва средното си образование в Софийска английска гимназия през 1986 г. Завършва бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация в колежа Грейсланд в Айова, САЩ. През 1993 г. става магистър по икономика, а през 1997г. и доктор по икономика в Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Мисури, САЩ. От 1997 г. до настоящия момент е икономически анализатор в аналитичната неправителствена организация Център за либерални стратегии. Като програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии е участвал в академичен тип анализи на стопански въпроси, включително въпроси на макроикономическата политика и по-специално фискалната политика. В тази връзка има редица публикации, посветени на фискалната политика и бюджетния процес.
От 1998 г. е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет по макроикономика и икономика на финансовата система. Като преподавател и лектор той е запознат с най-актуалните теории и изложения по въпросите на макроикономическия анализ и на анализа на финансовата система, включително въпросите на публичните финанси, фискалната политика, динамиката на бюджета и нейната връзка със стопанските процеси.
В заключение г-н Димитров отбеляза, че г-н Ганев е човек с изграден професионален опит, експерт с име в областта на макроикономическия, включително фискалния анализ и би могъл значително да допринесе за дейността и репутацията на Фискалния съвет като независим и достоверен коректив и участник в гарантирането на ефективни и устойчиви публични финанси в България.
Кандидатурата на г-н Григорий Вазов, предложена от парламентарната група „Патриотичен фронт”, беше представена от н.п. Валери Симеонов.
Доц. Григорий Вазов е доктор по икономика, президент и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Академичната му кариера започва след завършване на висше образование в Свищов. Бил е последователно асистент, старши асистент, главен асистент и доцент във Висшия институт по финанси и счетоводство „Д.А.Ценов“ – гр. Свищов. След това е доцент и декан на Финансово-счетоводния факултет в Университета по национално и световно стопанство. През 1990-1992 г. е научен секретар в Национален център по мениджмънт, София.
Доц. Вазов е работил и в държавната администрация като съветник на министъра в Министерство на индустрията и търговията, а в периода 1991-1992г. заема длъжността началник на управление “Финансово-икономически анализи и регулатори" в същото министерство. През 1992 г. става заместник-министър в Министерство на промишлеността.
Научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теория на управлението, където има над 100 научни труда, в това число самостоятелна монография, три учебника, поредица от статии, научни доклади и рецензии.
Кандидатурата на г-н Димитър Иванов, предложена от парламентарната група „БСП Лява България”, беше представена от н.п. Румен Гечев.
Г-н Иванов има над 38 години успешен професионален опит като икономист и макроикономист в България и в чужбина.
След политическите промени през 1989 г. той е един от най-активните участници в подготовката на новите бюджетни закони в най-трудните години като старши съветник към Икономическите комисии на 35-то и 36-то Народно събрание.
От края на 1989 г. до 2000 г. е старши икономически съветник към Организацията за Индустриално развитие на ООН (UNIDO), Виена, Австрия и като такъв съветва на най-високо равнище правителствата на Молдова и на Азербайджан по въпросите на трансформирането на държавната собственост.
През 2002-2007 г. като икономически съветник на Президента на Република България дава качествен принос за редица важни национални икономически решения. Към този момент той е основател, координатор и член на Международния икономически съвет и инициатор и автор на Годишните икономически доклади към Президента на Република България.
Г-н Иванов има над 25 години академична кариера както в България, така и в редица университети в Европа. В България работи като научен сътрудник в Икономическия институт на БАН до 1992 г., като защитава дисертационен труд и се хабилитира като старши научен сътрудник втора степен. Специализира в областта на международната икономика, правителственото регулиране и макроикономическата политика в Института за политически науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. През 1991 г. е избран за гостуващ професор по международен бизнес и международна икономика към Университета Уорик. Автор е на книги и множество статии, международни доклади. Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество, на Европейската икономическа асоциация, на Американската финансова асоциация.
В заключение г-н Гечев изрази увереност, че с кандидатурата на г-н Иванов парламентарната група на „БСП Лява България” предлага доказан и опитен макроикономист, който ще има полезна роля в първия мандат на Фискалния съвет.
Кандидатурата на г-жа Дора Андреева, предложена от парламентарната група на „Български демократичен център”, беше представена от г-н Росен Петров.
Г-жа Андреева е авторитетен експерт-финансист с дългогодишен богат опит в областта на публичните финанси в държавната администрация и международни одиторски компании. Завършва Университета за национално и световно стопанство със специалност „Финанси и кредит”. Професионалната си кариера започва в управление „Бюджет” при Общински народен съвет за регион Пловдив – планиране, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. В следващите 7 години разширява опита си в планиране, анализ и контрол на приходите и финансовото състояние на регионално равнище и като главен данъчен инспектор в данъчната администрация. След покана от международната одиторска компания Price Waterhouse Coopers (Прайс Уотърхаус Купърс) като данъчен мениджър работи с множество от най-големите чуждестранни инвеститори в България. И там и в KPMG натрупва богат опит в областта на стратегическото планиране, инвестиции и оценка на риска и в други финансови области. В качеството си на заместник министър на финансите 1997-2000 г. тя има водеща роля за увеличаване и стабилизиране на приходите в бюджета и възстановяване на финансовата стабилност на страната. Работи съвместно с Международния валутен фонд по прогнозиране и планиране на приходите. Извършва реформа на данъчната администрация по отношение на структура и функционални дейности и управление, за което получава най-висока оценка за мащабна реформа в България от Международния валутен фонд и Световната банка.
В заключение г-н Петров отбеляза, че г-жа Андреева притежава необходимото образование, професионален опит, лична репутация и авторитет за заемане длъжността член на Фискалния съвет.

Кандидатурата на г-н Юнал Тасим, предложена от парламентарната група на Движението за права и свободи, беше представена от н.п. Йордан Цонев.
Г-н Тасим има дългогодишен опит в областта на икономическия анализ и фискалната политика на Република България. Избиран е за народен представител последователно в три Народни събрания (39-то, 40-то и 41-во). Бил е заместник-председател на Комисията по икономическа политика, председател на подкомисията по приватизационен и следприватизационен контрол, заместник-председател на Комисията по земеделие и гори.
През периода 2013г.-2014г. е избран за заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма. Към настоящия момент заема длъжността началник сектор „Корпоративни клиенти” в търговска банка „ДБанк”.
В заключение г-н Цонев отбеляза, че г-н Тасим притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемане на длъжността член на Фискалния съвет.
След представянето на кандидатурите се премина към личното представяне на кандидатите и на техните концепции за дейността на Фискалния съвет.

В концепцията си г-н Грозданов подчерта, че ще работи за изграждането на висок имидж на новосъздадения независим консултативен орган, който наблюдава и анализира съставянето, изпълнението, отчитането и приключването на бюджетите, включени в консолидираната фискална програма. Според него наблюдението следва да бъде разделено на превантивно и текущо. Към превантивното наблюдение се отнасят:
1. анализ на рискове, които са свързани с устойчивостта на публичните финанси. Рисковете се класифицират чрез два елемента – от една страна, е възможността този риск да се появи в действителност, а от друга, е влиянието на дадените показатели върху бюджетите, включени в консолидираната фискална програма.
2. изготвянето на становищата за проектобюджетите на държавния бюджет, на бюджета на Държавното обществено осигуряване, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на средно срочната бюджетна прогноза.
3. проектозаконите, свързани с държавния бюджет, с показателите на бюджетите, включени в консолидираната фискална програма. Фискалният съвет като независим консултативен орган следва да представя становища относно въздействието на тези законопроекти, на тези изменения, които ще настъпят в данъчната система, в разходната част на бюджета т.е. да покаже до каква степен ще окажат влияние върху приходите и разходите след влизането в сила на разглежданите законопроекти.
4. въвеждането на добрите практики от страните членки на Европейския съюз.
В текущото наблюдение се включва въвеждането на корективните механизми.

В началото на представянето на своята концепция г-н Дацов изрично подчерта, че поддържа тезата за запазването на Валутния борд, който е в основата на икономическото развитие на държавата, до влизането на България в Еврозоната. Според него бюджетът трябва да се използва като активен инструмент за стимулиране и извършване на структурни реформи в бюджетната област и в секторните политики. Освен това той подчерта, че провеждането на социална политика следва да се осъществяване чрез разходната част на бюджета, а не чрез приходната. В този смисъл данъците следва да бъдат максимално опростени като струкура и политиката в тази област следва да се ограничи до съотношението между преки и косвени данъци.
Според него Фискалният съвет следва да бъде конституиран като активен орган, който е в помощ на Народното събрание и по-специално на Комисията по бюджет и финанси, като ще бъде най-ефективен при първото четене на бюджета, когато се дискутира неговата политика и философия. Г-н Дацов подчерта, че Фискалните съвети в държавите членки са създадени да подпомогнат прозрачността на бюджетния процес и да бъдат корективи на правителствата по отношение на бюджетната политика, която предлагат, тъй като част от проблемите в публичния сектор са резултат от представени от отделни правителства в рамките на Европейския съюз некоректни и неточни макроикономически прогнози.
Според г-н Дацов Фискалният съвет трябва да се превърне в център за развитието на активна научна и аналитична дейност по проблемите на бюджета и макроикономическите дейности и в основен сътрудник и консултант на Европейската комисия в годишните оценки по отношение на България.

В концепцията си г-н Ганев акцентира върху ролята на Фискалния съвет да разрешава напрежението между краткосрочния и дългосрочния план в бюджетирането на България, като например анализира показатели като публичната задлъжнялост в България и то в динамика. Според него при дадени обстоятелства България може да си позволи публична задлъжнялост, а при други тази задлъжнялост може да се промени. По отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси той отбеляза, че вижда ролята на българския Фискален съвет в предоставянето на добри практики по устойчивост на публичните финанси на останалите държави членки. Според него България е сред по-добрите в бюджетно отношение страни в Европейския съюз. Дейността на Фискалния съвет г-н Ганев вижда и в активно сътрудничество с останалите Фискални съвети на държавите членки.

В изложението си г-н Вазов отново повдигна въпроса за огромния обем работа, който се изисква от членовете на Фискалния съвет. Според него следва да се помисли да бъдат внесени промени в действащия закон с оглед организацията на работа. Не е реалистично срещу 200 служители и 2 млн. инвестирана система за електронно обработване на информацията при правене на държавния бюджет, да стои Фискалния съвет с председател, четирима членове и трима експерти.

В концепцията си г-н Иванов подчерта, че Фискалният съвет, който се създава в България е под влияние на промяната във фискалната политика на Европейския съюз и преди всичко в Еврозоната. В този смисъл има два подхода в неговата дейност дали да действа като „фискален катаджия, размахвайки палката” или да предостави нематричен, нешаблонен принос в разглеждането на всяко едно от европейските фискални правила. На трето място г-н Иванов посочи, че 95 на сто от всички параграфи в Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки се отнасят, от една страна, до създаване на съвършено нова статистическа база, направена по критериите на фискалните правила, а от друга, до разработване на методология, която да бъде приложена при съизмерването на кохерентността на всяко фискално правило с устойчивостта на публичните финанси. Към настоящия момент в Европа съществуват редица методологични, неизяснени въпроси касаещи формулировката и калкулирането на структурния дефицит. Както и останалите кандидати, г-н Иванов подчерта, че обемът на работа, който ще извършва Фискалния съвет е огромен – годишно трябва да се разработват около 10 – 11 официални доклада, които ще бъдат обект на европейски мониторинг. В този смисъл отговорността на членовете на Фискалния съвет ще бъде изключително голяма, тъй като по качеството на тези доклади ще се измерва фискалната политика на България.
Отбелязано бе, че от гледна точка на обема на работа може би е добре да се направи вътрешна тематична специализация на всички членове на Фискалния съвет, т.е. всеки един член да бъде докладчик по определен елемент или група от фискални правила.
Г-н Иванов заяви, че неговият принос в дейността на Фискалния съвет съобразно неговата квалификация и опит би могъл да бъде в рамките и в областта на подробен макроикономически анализ по прилагането на фискалните правила в зависимост от това къде се намира България в конкретния период на развитие.

В своето експозе г-жа Дора Андреева очерта следните приоритети:
Мисията на Фискалния съвет е да съдейства на Народното събрание в надзора над управлението на публичните финанси от страна на правителството и при необходимост да сигнализира за отклонение.
Целите на Фискалния съвет:
- контрол за фискална дисциплина и спаване на числовите фискални правила и ограничение в Закона за държавния бюджет.
- да съдейства за управление на бюджетни средства на задължения и рискове, по начин, по който да гарантира устойчивост и в средносрочен и в дългосрочен план.
- да подпомага данъчни политики за по-добра събираемост, както и разходни политики насочени към ефективно изполване на ограничените публични ресурси.
- оценка на фискалните политики от гледна точка на финансовото отражение върху бъдещи поколения.


Конкретни задачи и насоки:
- мониторинг на средносрочната и дългосрочна устойчивост на публичните финанси, както и оценка на риска за фискалната устойчивост.
- преглед и оценка на функционирането на системата от фискални правила.
- становища по законодателни промени и анализ на мерките в областта на данъчната политика и политиката на разходите.
Г-жа Андреева също подкрепи идеята за изготвяне на вътрешната организация на дейността по работните документи, както и Кодекс за правата и задълженията, който да формира рамката на членовете на Съвета, годишен план за дейността, включително календар за произтичащите задължителни от закона становища, мнения и други, организация на обмен информация и контакти, както с вътрешните институции, с които Фискалния съвет ще работи, така и с външни органи.
Г-жа Андреева сподели мнението на повечето от останалите кандидати, че Фискалният съвет не предвижда достатъчно изследователски и аналитичен капацитет.
Тя подчерта, че ролята на Съвета във фискалната политика е да засили финансовата дисциплина в зависимост от икономически ситуации, в зависимост от конкретни обстоятелства, за да може да подпомага по-гъвкави политики, по-голяма свобода на действие, за да не се предизвиква още по-голяма процикличност, например в моменти на икономически кризи.

В концепцията си г-н Юнал Тасим подчерта, че най-важното във функциите на Фискалния съвет е съставянето на методологията за критериите за оценка и автоматичните корективни механизми, които трябва да се прилагат при рязко отклонение от прогнозните отчети. Тази методология и критерии трябва да са подробно разписани, защото това е най-важното за финансовата устойчивост на страната.
При разширяване дейността на Фискалния съвет ще има нужда от по-голям екип, защото за да се изработи качествен доклад, анализ или препоръка ще бъде необходимо да се анализират и обработят множество данни и различна по вид информация.
Г-н Тасим изрази необходимостта от изработване на софтуер, който да може да анализира оперативно данните на фиска, които текущо са в голям обем и по различни показатели.
Изразено бе и опасението, че Фискалният съвет не бива да се впуска в конформизъм с управляващите, а да работи, спазвайки законите и в полза на обществото.


Съгласно т. 6, от раздел III от процедурните правила г-жа Менда Стоянова докладва, че са постъпили единствено становища относно кандидатурата на г-жа Андреева от Българска стопанска камара, от Българска търговско-промишлена палата, от Център за икономическо развитие и от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. Всичките организации изразяват продкрепата си за нейната кандидатура, като изтъкват не само нейните професионални познания и опит, но и новаторския й подход и креативност при разрешаването на привидно неразрешими проблеми. В хода на изложението си г-жа Андреева подробно отговори на въпроса, зададен от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия дали се прилагат фискални правила спрямо приходите и какви са те.

На кандидатите не бяха зададени въпроси от народните представители. Единествено н.п. Алиосман Имамов препоръча на всички кандидати по време на дискусиите в пленарна зала да изкажат своето мнение по два важни проблема, а именно: програмното бюджетиране и методите и начините за увеличаване ефективността на публичните разходи.

Комисията по бюджет и финанси установи, че всички кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността член на Фискалния съвет, а Борис Грозданов и Любомир Дацов и за председател на Фискалния съвет. Натрупаният експертен, академичен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността на Фискалния съвет като консултативен орган по въпросите на фискалното управление.

Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Борис Крумов Грозданов, Георги Йорданов Ганев, Григорий Цветанов Вазов, Димитър Михайлов Иванов, Дора Атанасова Андреева, Любомир Василев Дацов, Юнал Тасим Тасим за председател и четирима членове на Фискалния съвет по реда на раздел IV от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад проект на решение за всеки един кандидат.

Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не разгледа и да не гласува предложената кандидатура на Маргарита Николаева Николова, поради неявяването й пред Комисията по бюджет и финанси, за да бъде изслушана по реда на раздел III от Процедурните правила, за което не прилага към настоящия доклад проект на решение за избор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА