законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


Д О К Л А Д
по законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г.

На заседание, проведено на 3 ноември 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев и Маринела Петрова – заместник-министри на финансите, Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика, Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, Калин Христов – подуправител на Българската народна банка, Цветан Цветков – председател на Сметната палата и Горица Грънчарова и Тошко Тодоров – заместник-председатели на Сметната палата, Димитър Узунов – представляващ Висшия съдебен съвет, Бисер Петков – управител и Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Гинка Чавдарова – председател на Националното сдружение на общините в Република България, представители на синдикатите, на работодателските организации и др.
От името на вносителя министър Горанов представи основните параметри и показатели, включени в одобрените от Министерския съвет Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. и проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. Тези документи са гаранция, че и в следващия тригодишен период Правителството ще продължава да провежда политика за поддържане на финансова стабилност и постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС. Затова с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се представят средносрочните икономически перспективи, правителствените фискални цели и приоритети, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

I. Макроикономическа прогноза за периода 2016-2019 г.
1. Брутен вътрешен продукт
През 2016 г. се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) да отбележи реален ръст от 2,6 на сто, като основен принос за този растеж ще има вътрешното търсене, както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
През 2017 г. растежът на БВП слабо ще се забави до 2,5 на сто. Принос за по-ниския ръст ще има по-слабото външно търсене, което ще се отрази в забавяне на растежа на износа до 3,9 на сто, при очакван ръст от 4,4 на сто през 2016 г.;
За периода 2018-2019 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.

2. Пазар на труда
За 2016 г. се предвижда средният растеж на заетостта да възлезе на 1.1 на сто, а средното равнище на безработица да бъде до 8,1 на сто.
През 2017 г. се очаква забавяне в темпа на нарастване на заетите до 0,6 на сто. Същевременно нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне средна стойност от 7,3 на сто. В средносрочен план се очаква коефициентът на безработицата да се понижи до 6,5 на сто през 2019 г., а темпът на увеличение на заетостта да се задържи на около 0.6 на сто през 2018 и 2019 г., в следствие от повишаването на вътрешната икономическа активност и засилване на положителното влияние от външната среда.

3. Инфлация
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2017 г. се очаква да бъде 1,5 на сто. Очакваното в по-ранен етап ниво на инфлация през следващата година вероятно няма да бъде достигнато, но се предвижда ускоряване поради по-високите международни цени на петрола и на енергийните суровини. Влиянието на промените в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени се очаква да бъде сравнително слабо, тъй като изменението в данъчната политика в тази насока е свързано единство с промяната на облагането на тютюна с акциз.
За 2017 г. се предвижда инфлация в размер 1,5 на сто, за 2018 г. 1,6 на сто и за 2019г. 1,8 на сто.

II. Фискална политика и основни параметри за периода 2017-2019 г.
Провежданата последователна фискална политика е основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план. Това се потвърждава и с предложената от Правителството Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., с която се запазват заложените в Решение № 289 на Министерски съвет от април 2016 г. средносрочни цели на фискалната политика за същия период.
Правителството продължава наложилата се тенденция за трайно задържане на данъците на ниски нива, поради което и приходите по консолидираната фискална програма (КФП) са приети в границите между 38,4 и 37,7 на сто от БВП за периода 2017-2019 г. Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 г. Следва да се отбележи също, че значителен ефект за флуктуациите в приходната част на КФП оказва и размера на помощта по линия на средствата от ЕС.
По отношение на разходите се запазват очакванията за ограничаване на темпа на тяхното нарастване чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори, както и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.
В резултат основно на очакваното по-ниско усвояване на средствата от ЕС за 2016 г. при старта на новия програмен период се очаква балансирано бюджетно салдо по КФП. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в прогнозата се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4 на сто, 1,0 на сто и 0,5 на сто от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

В средносрочен план се предвижда:
Приходите, помощите и даренията по КФП да нарастват, като за 2017 г. номиналният ръст е 2 250,3 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. или с 1,0 на сто от БВП, ръст от 1 069,5 млн. лв. за 2018 г. спрямо 2017 г., което е намаление с 0,5 на сто от БВП и ръст от 1 400,6 млн. лв. за 2019 г. спрямо 2018 г., което е намаление с 0,2 на сто от БВП.
Прогнозата за 2017 – 2019 г. показва значителен номинален ръст на общите разходи, вкл. с вноската в общия бюджет на ЕС за 2017 г. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. с 3 580,3 млн. лв. или 2,5 на сто от БВП.
През следващите години прогнозите за разходите са следните:
- за 2018 г. спрямо 2017 г. се очаква номиналният ръст на разходите да възлезе на 739,5 млн. лв., което представлява намаление от 0,9 на сто от БВП,
- а за 2019 г. спрямо 2018 г. ръстът е в размер на 940,6 млн. лв., което е намалениe с 0,7 на сто от БВП.
Прогнозните разчети за приходите, помощите и даренията по КФП запазват устойчиво ниво в диапазона 37,7-37,9 на сто от БВП при елиминиране на влиянието на еднократните приходи през 2017 г. от предоставяне на концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ в размер на 600 млн. лв. Съобразено със заложените цели за дефицита по КФП съответно 1,4 на сто от БВП за 2017 г., 1,0 на сто от БВП за 2018 г. и 0,5 на сто от БВП за 2019 г. и очакваното ниво на приходната част на бюджета възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 39,8 на сто от БВП през 2017 г. до 38,2 на сто от БВП през 2019 година.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2019г. Министерският съвет е приел следните основни параметри и показатели за консолидираната фискална програма за 2017 г.:

1. Основни размери на показателите на Консолидираната фискална програма за 2017 г.:
1.1. Приходи:
Размерът на сумата на Общо приходите, помощите и даренията по КФП за 2017 г. са 35 439,6 млн. лв., или 38,4 на сто от БВП.
1.2. Разходи:
Размерът на сумата Общо разходи и вноска в Бюджета на ЕС по КФП е 36 769,6 млн. лв., или 39,8 на сто от БВП.
1.3. Бюджетно салдо:
За 2017 г. е предвидено бюджетното салдо по КФП да бъде дефицит в размер на 1 330,0 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на БВП дефицитът е 1,4 на сто.

2.Направление на разходите в Консолидираната фискална програма за 2017 г. по функции:
2.1.Функция „Общи държавни служби“
Във функцията се включват разходите на изпълнителните и законодателни органи, на част от изпълнителните агенции и комисии, както и средства в областта на науката.
За 2017 г. са предвидени разходи в размер на 2 166,2 млн. лв., вкл. резерв, което представлява 6 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи за 2017 г. и 2,3 на сто от БВП.

2.2.Функция „Отбрана и сигурност”
Разчетените разходи за отбрана и сигурност за 2017 г. отразяват държавната политика по отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнието на наказанията.
Предвидените разходи са в размер на 4 167,7 млн. лв., вкл. резерв, което представлява 12 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 4,5 на сто от БВП.
2.3. Функция „Образование”
Приоритетите в областта на образованието за 2017 г. са насочени към посрещане на основните предизвикателства и подпомагане на изпълнението на ключовите политики в сектора. За тяхното реализиране ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора.
Разходите за образование са изведени като приоритет в Бюджет 2017. В съответствие с политиката за насърчаване на реформите в сектора, през 2017 г. се предвижда да бъдат финансирани мерки насочени към устойчиво развитие и качество на системата на образованието.
Предвидените разходи са в размер на 3 350,0 млн. лв., или 10 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 3,6 на сто от БВП.

2.4. Функция „Здравеопазване”
Разчетените средства по функция „Здравеопазване“ за 2017 г. отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване.
Планираните разходи за 2017 г. са в размер на 4 226,8 млн. лв., вкл. резерв, което представлява 12 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 4,6 на сто от БВП.

2.5. Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”
Разходите за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ по КФП за 2017 г. са в размер на 12 327,7 млн. лв., или 35 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 13,3 на сто от БВП.
Планираните разходи в областта на социалното осигуряване и подпомагане за 2017 г. отразяват държавната политика по отношение на социалното осигуряване, социалните помощи, пенсиите и други дейности в сферата на социалното подпомагане и грижи.

2.6. Функция ”Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда”
За функция Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда по КФП за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 2 373,5 млн. лв., или 7 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 2,6 на сто от БВП.
През 2017 г. с предвидените средства в сферата на жилищното строителство, благоустройството и комуналното стопанство ще бъдат финансирани разходи в изпълнение на политиката в областта на интегрираното развитие на регионите в страната и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност, модернизиране на ВиК инфраструктурата, изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация в Република България 2014 - 2023 г.
През 2017 г. ще бъдат финансирани и разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационна и вътрешна водопроводна мрежа в населени места, подпомагане проектирането и изграждането на язовири за питейно водоснабдяване, разходи за устройствено планиране, кадастрални карти и регистри, разходи за геозащита; поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура и интегрирано управление на водните ресурси.
В сферата на опазване на околната среда с предвидените средства за 2017 г. ще бъдат финансирани екологични проекти и дейности, свързани с проекти за изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението. Също така ще се осигури финансиране на проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на руслата и бреговете на деретата от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение.
Значителна част от планираните средства ще бъдат насочени за проекти, свързани с изграждане на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Предвижда се и финансиране на специализирани машини, сепариращи съоръжения и инсталации за третиране, преработване, разделяне, системи за рециклиране или оползотворяване на отпадъците.

2.7. Функция „почивно дело, култура, религиозни дейности
Разходите за почивно дело, култура и религиозните дейности са в размер на 620,6 млн. лв., или 2 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 0,7 на сто от БВП.
С разчетените средства финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата, подпомага се реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири и религиозни паметници на културата, и други; по тази функция се планират и средствата за разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот и развитието на ученическия спорт.

2.8.Функция „Икономически дейности и услуги”
Разходите за функцията са в размер на 5 717,8 млн. лв. или 16 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 6,2 на сто от БВП.
Разчетените средства във функцията отразяват държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики при реализирането на инфраструктурни проекти в сферата на транспорта, както и на проекти, свързани с енергийната стабилност и ефективност, промишлеността, строителството и туризма.

2.9. Функция „Разходи некласифицирани в другите функции”

Планираните разходи, без резерв, по тази функция са в размер на 826,8 млн. лв., което представлява 0,9 на сто от БВП.
Във функцията са включени разходите за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.

3. Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2017 г.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени главно към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие.
В КФП е предвидено общо увеличение на собствените приходи на общините с оглед тенденцията за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, включително данък върху превозните средства, както и от въвеждането на нов данък върху таксиметров превоз на пътници в приход на общините.
Относителният дял на общинските разходи за 2017 г. достига 5,3 на сто от БВП, а делът на разходите за местни дейности е разчетен на 49,9 на сто от общите разходи на общините. Относителният дял на общинските разходи в общата структура на разходите по КФП достига 13,3 на сто.
В държавния бюджет за 2017 г. е планирано увеличение в размера на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет с 219,2 млн. лв., в т.ч.: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности с 200,1 млн. лв.; на изравнителната субсидия с 5,0 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване с 2,1 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи с 12,0 млн. лв. Увеличението на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет със сумата 219,2 млн. лв. се разпределя както следва: за местни дейности – увеличение с 24,6 млн. лв. и за делегираните държавни дейности 184,6 млн. лв.
Средствата за всяка делегирана от държавата дейност се определят по утвърдените стандарти и натурални показатели, съгласувани с отрасловите министерства и Националното сдружение на общините в Република България. Разчетени са по-високи стандарти в сферата на социалните дейности, образованието, здравеопазването и културата, които отразяват основните макроикономически допускания и прогнозния ръст на минималната работна заплата, както и параметрите за натуралните показатели за следващата година.

4. По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2017 г.
4.1. Приходите, помощите и даренията се предлагат на обща сума 21 932,0 млн. лв. В това число данъчните приходи са 19 221,6 млн. лв. и неданъчните приходи са 2 710,4 млн. лв.
4.2. Общата сума на разходите е 11 092,1 млн. лв. и се разпределя: за текущи разходи 8 910,5 млн. лв.; за капиталови разходи 2 076,9 млн. лв.; за прираст на държавния резерв (нето) 19,2 млн.лв.; за предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 14,4 млн. лв. и за резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 71,1 млн. лв.
4.3. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) нето са 10 711,5 млн. лв. и са резултат от предоставени трансфери в размер на 10 978,9 млн. лв. и получени трансфери на сума 267,5 млн. лв.
4.4. За 2017 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 992,6 млн. лв.
4.5. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде дефицит, в размер на 864,2 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо със същата сума.

5. Бюджет на съдебната власт за 2017 г.
Висшият съдебен съвет предлага за 2017 г. общо приходи, помощи и дарения в размер на 108,0 млн. лв., или 32,0 млн. лв. по-малко от 2016 г. Общ размер на разходи 597,7 млн. лв., или 79,7 млн. лв. повече от 2016 г. и Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет 489,7 млн. лв., или 111,7 млн. лв. повече спрямо бюджета за 2016 г.
Министерският съвет предлага за 2017 г.:
- Общо приходи в размер 125,0 млн. лв., или с 15,0 млн. лв. по-малко от 2016 г.;
- Общо разходи в размер на 565,0 млн. лв., или в повече с 47,0 млн. лв. спрямо 2016 г. Увеличението на разходите се дава за текущи разходи 38,4 млн. лв. и за капиталови разходи 8,6 млн. лв.
При посочените приходи и разходи бюджетно взаимоотношение с централния бюджет е 440,0 млн. лв., което е с 62,0 млн. лв. повече от 2016 г. Предвиденият резерв за непредвидени и/или неотложни разходи за 2017 г. се запазва на нивото на 2016 г. 0,6 млн. лв.

6. Бюджет на Народното събрание
За 2017 г. са предвидени следните приходи, разходи и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет: приходи 1,5 млн. лв.; разходи 56,6 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) 55,1 млн. лв.
От общата сума на разходите текущите разходи са 53,8 млн. лв., капиталовите разходи са 2,3 млн. лв. и резерва за непредвидени и/или неотложни разходи е 0,5 млн. лв.

По законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието изказаха своите становища.

Представляващият Висшият съдебен съвет Димитър Узунов подчерта, че основният принцип при разработване на бюджета на съдебната власт за 2017 г. е бил независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. Бюджетът на съдебната власт отразява стремежа за повишаване ефективността на цялостната работа на съдебната система с цел постигане равен достъп до правосъдие, на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове.

Представителят на парламентарна група „Движение за права и свободи” Петър Чобанов заяви, че не подкрепя законопроекта за държавния бюджет за 2017, който трябва да бъде оттеглен поради това, че е базиран на неактуални стойности за икономиката, потреблението, инвестициите и нетния износ.
Представителите на парламентарна група „БСП лява България” Румен Гечев и Георги Търновалийски изразиха становището, че в проекта е заложен нисък икономически растеж и намаление на държавните разходи за потребление с около 2 на сто. Заложено е увеличение на разходите за средствата в сфери, които не са реформирани – образованието, отбраната, Министерството на вътрешните работи, където не са предвидени капиталови разходи, подобрение на материалната база, критерии за ефективност на МВР. Заяви се необходимост от създаването на инвестиционен фонд, подпомагащ икономическото развитие.
Представителят на парламентарната група „Реформаторски блок” Димитър Танев изрази становище за категорична подкрепа на законопроекта, като заяви, че проектобюджетът е реалистичен, изпълним и е в съответствие с програмната декларация на правителството за преразпределителна тежест до 40 на сто, без нови данъци, без нови дългове. По отношение на разходните политики са ясно очертани приоритетите по отношение на отбрана и сигурност, образование и здравеопазване, в които се наблюдава относително нарастване спрямо предходната година.
Представителят на парламентарната група на партия АТАКА Николай Александров допълни, че заложените по-високи разходи за сектори като Здравеопазване и Отбрана трябва да бъдат компенсирани с генериран от икономиката по-висок БВП и създаване на по-добри икономически условия в страната, за което трябва да се засили отговорността и инициативата на Министерството на икономиката.
Представителят на КНСБ Любен Томев – директор на „Институт за социални и синдикални изследвания” изрази подкрепа относно параметрите на бюджета за образование, особено в частта „Средно образование” и добрите намерения в сектор „Здравеопазване”. Същевременно той заяви, че резервите, притесненията и несъгласията на КНСБ са свързани с: ниското равнище на чуждестранни инвестиции; спад на разходите като процентно съотношение; неприемливи темпове на динамиката на пазара на труда – минимално повишение на заетостта; висок относителен дял на трайно безработните, на младежката безработица и др. В заключение г-н Томев заяви, че въпреки положителните стъпки КНСБ не намира достатъчно основание да подкрепи законопроекта за държавния бюджет за 2017 г.
Председателят на Съюза на транспортните синдикати в България към КНСБ допълни, че е необходимо увеличаване размера на средствата за компенсиране на издадените карти за безплатно пътуване по обществения градски транспорт за определени категории пътници.
Председателят на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова изрази положителното си становище относно законопроекта, като заяви, че общините ще разполагат с една по-благоприятна бюджетна рамка за 2017 г., вследствие на подобрената макрорамка за развитие на държавата и на добър диалог с Министерството на финансите. Положителна стъпка е повишаването на възнагражденията за общинската администрация, което би могло да се вдигне още. Г-жа Чавдарова настоя за ръст на изравнителната субсидия за най-бедните общини, чрез подобрение на Механизма за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков заяви, че подкрепят опита за фискална консолидация и възприетия модел на данъчноосигурителни задължения. Заявени бяха и следните критики и препоръки: наблюдава се ръст на разходите с над 10,8 на сто, което ще достигне 39,8 на сто от БВП, което в условията на забавяне и неосъществяващи се реформи е определен риск; наблюдава се заложен висок ръст на приходите от държавни такси с над 11 на сто в нереформирани сфери с тежки регулаторни режими, което упражнява натиск най-вече върху малките и средни предприятия; необходимост от възстановяване финансирането на Българската академия на науките и Селскостопанската академия и др.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров изрази подкрепа на законопроекта относно запазване тежестта на данъчното облагане, заложения икономически растеж, планираното намаляване на държавния дълг, ръста на разходите в секторите „Образование“ и „Здравеопазване“ и др. Г-н Тодоров заяви, че БТПП е за намаляване на преразпределителната роля на държавния бюджет до 35 на сто и изрази резерви по отношение на заложената безработица в размер на 7,3 на сто. Планираният ръст на приходите от такси показва неспазването на разходо-покривния принцип при определянето на държавните такси.
Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов изрази принципната подкрепа за законопроекта като реалистичен и изпълним относно: реалистична прогноза за ръста на БВП; нивото на безработица през 2017 г.;запазването на данъчните ставки; политиката по управление на държавния дълг, намаляващ през следващата година; увеличаването нивото на приходите, както и увеличаването на разходите в сектор „Образование”. Резерви бяха изразени относно политиката на разходите относно: предвидения бюджетен дефицит – да се планира балансиран бюджет; увеличаването на разходите за издръжка на държавния апарат; повишаване на разходите за отбрана и сигурност без ясна военна доктрина и стратегия за развитие на отбранителната способност на страната, липсващи реформи в сектор „Сигурност”; липса на реформи в образованието, където са необходими повече средства за професионално образование, дуално обучение и стипендии за непривлекателни професии, които са с ясен ангажимент за реализация в страната.

На поставените въпроси подробни отговори даде министър Горанов.

След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „ За” – един народен представител, „Против” – трима народни представители и „Въздържали се” – 11 народни представители;
2. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 „За” – 10 народни представители, „Против” – трима народни представители, „Въздържали се” – двама народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31.10.2016 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА